Белгия и Египет завършиха 1:1 в равностоен двубой от група G на Мондиал 2026. В нашата галерия, специално посветена на срещата, може да се насладите на всички интересни снимки и кадри, които бяха уловени по време на сблъсъка.

Добави ни в предпочитани източници в Google

/БИ/

Двама заклети фенове на „Локо“ (Пд) – Тошко и Любен Железарови, гледаха от трибуните на стадиона в Атланта най-голямата сензация на световното първенство по футбол досега – равният мач на Кабо Верде срещу световния и трикратен европейски шампион Испания.

В герой на мача се превърна 40-годишният вратар на бившите Острови Зелени нос Возиня, който спаси всичко, което трябваше да се спаси.

Тошко и Любен, баща и син, са пловдивчани и заклети фенове на „Локо“ (Пд). Дори на мача двамата бяха с фланелки на любимия отбор, които по думите на покойния художник Кольо Карамфилов се обличат не на тялото, а на душата.

Тошко е приятел с пратеника на „24 часа“ на световното Едуард Папазян от 50 години. Журналистът също носи черно-белия екип и не пропуска да се снима с него – първо на „Аптека“, после в Монтерей.

В играта „Познай резултата“ вие, читателите на Gong.bg, имате възможност да спечелите страхотни награди. В интересен мач от Мондиал 2026 Белгия и Египет завършиха при резултат 1:1. Това не бе сред най-очакваните неща предвид, че „червените дяволи“ бяха считани за фаворити, а 24 процента са посочили равенството като краен изход на двубоя и са успяли да усетят посоката на сблъсъка.

Тегленето на наградите ще се извърши на 22-и юли, като те са страхотни – имате възможност да се сдобиете с бутилка и сак с лого на Powerade или с бутилка и раница с лого на Powerade, като и от двете награди има по три броя.

Не спирайте да участвате в играта, за да можете да увеличите шанса си за печалба! Гласувай ТУК!

Добави ни в предпочитани източници в Google

/МД/

Шупет обаче продължава да живее в лукс, има апартамент в Париж и икономка

Тя има луксозен апартамент в Париж, личен готвач, иконом, пътува с частен самолет и участва в мащабни рекламни кампании. Макар да звучи като представяне на топмодел, всъщност става въпрос за котка, която обаче е също толкова влиятелна фигура в световната мода. Шупет е ценен спътник в последните години от живота на немския моден дизайнер Карл Лагерфелд. Той е толкова привързан към животното, че приживе го превръща в своя муза, а когато разбира, че умира от рак, го включва в завещанието си.

Твърди се, че Шупет е трябвало да наследи от него апартамент в Париж и 1,5 млн. евро, с които да продължи да живее луксозно. Но седем години след неговата смърт завещанието му продължава да се оспорва и на обявената за най-богата котка в света ѝ се налага да работи от време на време. Тя се снима в реклами и печели пари от активност в социалните мрежи.

За нея се грижи Франсоаз Какот, бившата икономка на дизайнера, но има и цял екип, който движи професионалните ѝ ангажименти. Сред тях е Лукас Берюлие, собственик на мениджърска агенция за животни инфлуенсъри. Той признава, че по-голямата част от работата му всъщност е да отказва ангажименти, тъй като всички търговски договори за Шупет стриктно се проверяват дали отговарят на творческото наследство на Лагерфелд.

“Тя работи само за

марки, които не проявяват

жестокост към животни

Ако брандът използва естествена кожа, веднага отказваме”, разкрива Берюлие. Също така, ако Шупет не желае да участва в някои снимки, не бива насилвана да го прави. Обикновено е фотографирана за максимум два часа, като това се случва в позната за нея обстановка. Шумът е забранен и допълнителните снимки за спомен – също. Понякога се използват и дубльори, за да се гарантира нейното благополучие.

Берюлие не разкрива колко е хонорарът на най-богатата котка, но отхвърля твърденията, че печели милиони. Те се появиха още докато Лагерфелд беше жив. Дизайнерът обяви, че само през 2014 г. Шупет е получила над 3 млн. евро от реклами на автомобили и козметика. “Тя има собствено богатство от проектите, в които участва. Тя е богато момиче”, казва Лагерфелд. Приживе той издава и два албума с нейни снимки, които лично е правил. Те са израз на голямата му любов към котката.

“Никога не съм мислил, че мога да се влюбя така в животно. Тя е център на света за мен. Вечеря и обядва с мен на масата в собствени чинии. Никога не докосва храната ми и никога не би яла от пода. Ако я виждахте, щяхте да разберете. Тя е нещо като Грета Гарбо”, споделя дизайнерът. Той не се е женил и не е имал собствени или осиновени деца. Дори за любовта на живота си Жак дьо Баше не се решава да предприеме подобно обвързващо действие. Двамата са заедно в продължение на 18 г., като връзката им е била платонична и отворена. В един момент даже Лагерфелд е трябвало да го дели с друг известен дизайнер – Ив Сен Лоран. “Обожавам това момче, но нямам никакво физическо привличане към него”, казва веднъж дългогодишният творчески директор на “Шанел” за Жак дьо Баше. Той не го изоставя дори след като се разболява от СПИН, макар по това време болестта да се смята за изключително заразна и опасна. Лагерфелд го посещава всеки ден в болницата. Даже остава да нощува на кушетка в болничната стая, за да бъде повече време с Жак дьо Баше в последните дни от живота му през 1989 г.

Смъртта му отваря голяма празнота в живота на дизайнера, която едва любимата му котка успява да запълни. Шупет се появява в дома му преди Коледа през 2011 г. Тя е домашен любимец на младия модел Батист Джабикони, който го моли да я погледа, докато пътува за празниците при семейството си в Марсилия. Когато вижда малката космата топчица, Лагерфелд е като хипнотизиран. Съзерцава с часове поведението на 4-месечното коте. По-късно ще нарече случилото се “любов от пръв поглед”.

Батист се връща и иска да си вземе котето, но Лагерфелд изпада в депресия и го умолява да не го прави. Дизайнерът е толкова настоятелен, че Шупет остава при него завинаги.

В интервюта започва да я представя като важна част от живота си. Разказва как преминават дните ѝ. Публикува щедро аранжирани нейни снимки в парижкия си дом, включващи десетки рози и пълна с пяна вана.

“Тя е като издържана жена

Има две лични камериерки, които водят денонощно дневник за живота ѝ. Пишат в него какво е яла и как се е държала”, споделя Лагерфелд. Когато разбира, че е болен от рак, решава да подсигури бъдещето на Шупет. Избира най-доверената си икономка и я моли да стане неин настойник. Прехвърля ѝ апартамента, в който най-дълго са живели с котката, и определя сума в завещанието си, което двете да получат. В последните дни на дизайнера Франсоаз Какот тайно вкарва Шупет в болничната му стая. Веднъж обаче секретната ѝ мисия е разкрита, защото котката избягва. За щастие, е открита в една от баните на болницата.

“Имам само една голяма любов – котката ми Шупет. За съжаление, все още няма бракове между хора и животни”, казва Лагерфелд, преди да умре на 85-годишна възраст.

Седем години след неговата смърт Какот разкрива, че с Шупет не са получили и цент от наследството му и правят каквото могат, за да продължат да живеят по начина, по който дизайнерът е пожелал.

Спорът е за над 200 млн. евро

Завещанието на Карл Лагерфелд все още не е изпълнено, тъй като продължават да се появяват редица юридически пречки. Първо имаше трудности за съобразяване с френското законодателство, което не разрешава извършването на банкови преводи към животно. След това се стигна до спор с данъчните власти във Франция, които претендират за близо 40 млн. евро данъци въху имуществото на дизайнера.

Макар състоянието му да не е огласявано публично, се смята, че той е оставил на котката си и седем близки хора около 200 млн. евро. Сред тях освен грижещата се за Шупет икономка са негов асистент и кръщелник. Не са включени роднини, тъй като сестрите му са починали преди него.

В началото на годината обаче племенниците на дизайнера са били уведомени от изпълнителя на завещанието, че неизвестни лица отново го оспорват. Според вестник “Билд” някой се опитва да докаже, че Лагерфелд не е бил дееспособен да взема решения, когато го е подписал. Ако това бъде доказано в съда, завещанието може да бъде обявено за невалидно. Тогава имуществото му ще бъде разпределено между неговите племенници и племеннички, с които той почти не е контактувал.

След като напуснах Русия, съм по-беден, но и по-щастлив. Защото работя това, което искам. С тези думи режисьорът Кирил Серебренников обобщи едно от основните послания на срещата си с българската публика под надслов Framing Freedom, която се състоя в голямата зала на Народния театър „Иван Вазов“. Разговорът, модериран от режисьора Явор Гърдев, беше кулминацията на визитата на световноизвестния театрален и филмов творец в София, по покана на „Световен театър в София“.

В продължение на близо два часа, Серебренников говори за свободата и нейната цена, за живота си извън Русия, за войната, за театъра като пространство на съпротива срещу страха и за необходимостта изкуството да преодолява всякакви национални, езикови и културни граници.

ЕЗИКЪТ Е СРЕДСТВО, А НЕ ГРАНИЦА

Още в началото на разговора, Серебренников постави под въпрос представата, че езикът трябва да бъде преграда пред общуването между артистите и публиката.

Според него технологиите отдавна са направили възможно хората от различни култури да се срещат без посредничеството на ограниченията, които предишните поколения са приемали за даденост.

„Езикът се използва, за да има комуникация. Ние използваме езика, учим чужди езици, за да можем да комуникираме. Комуникацията е необходима, за да се създават общности“, каза режисьорът. Той призна, че дори не харесва традиционния начин, по който зрителите следят спектакли с титри, защото това отклонява вниманието им от сцената. Според него съвременните технологии вече позволяват много по-естествено преодоляване на езиковите различия.

НАЙ-ВАЖНИЯТ ТАЛАНТ Е СПОСОБНОСТТА ДА СЕ СВЪРЗВАШ С ХОРАТА

Серебренников се противопостави и на разпространеното схващане, че успешната работа между режисьор и актьор зависи преди всичко от общия език: „Виждал съм актьори, които работят в собствената си езикова среда, но не разбират режисьора“.

За него истински важното качество е способността на артиста да установява контакт с публиката. В тази връзка, режисьорът разказа история от работата си в Германия. Когато настоял част от неговите актьори да участват в постановка в голям театър в Хамбург, ръководството първоначално било резервирано. След премиерата обаче директорът започнал лично да кани артистите в трупата.

„Когато видите моите хора на сцената, ще разберете защо се боря за всеки един от тях“, спомни си Серебренников.

ТЕАТЪРЪТ ТРЯБВА ДА ОТРАЗЯВА ОБЩЕСТВОТО

По думите му съвременните общества са изградени от множество културни и етнически общности и театърът не може да остане извън този процес.

„Театърът винаги е бил отражение на това, което се случва в обществото“, каза режисьорът. Той припомни случаи от Русия, когато актьори са били оценявани според външността или произхода си, както и практики, според които положителните роли трябвало да бъдат поверявани на изпълнители със „славянска външност“.

„Артистите не трябва да бъдат подбирани по езиков или расов принцип. Цялото богатство, което могат да предадат, зависи от таланта им“, подчерта той.

/следва

/БИ/

Техеран иска $ 300 млрд. за възстановяване

“Кораби започват да напускат Ормузкия проток, като много от тях са догоре натоварени с петрол”. Това заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп, след като по-рано в понеделник обяви сделката за примирие с Иран с думите: “Нека петролът потече!”.

Конфликтът продължи 15 седмици, причини щети за милиарди на световната икономика и взе стотици жертви в Близкия изток. Подробностите по споразумението за примирие не са напълно ясни, въпреки че Техеран и Вашингтон посочиха, че подписването на документа ще се случи в петък в Швейцария.

В центъра на войната до последно бе извънредната ситуация около Ормузкия проток, през който се превозват близо 20% от петрола и втечнения природен газ в света. По думите на Тръмп сега този важен търговски коридор ще бъде отворен също в началото на уикенда след официализирането на документа.

“Тази великолепна сделка ще донесе мир и сигурност на целия регион. За първи път лидерите в Близкия изток намериха президент, който може да им помогне да постигнат истински мир”, похвали се републиканецът.

Заместник външният министър на Иран Казем Гарибабади не бе толкова обнадежден. Той разкри, че след подписването на меморандума за разбирателство в петък ще последват 60 дни на преговори за постигането на окончателен мир.

Според него те щели да зависят от изпълнението на три ангажимента от страна на САЩ – премахване и прекратяване на морската блокада, спиране на военното положение и военните операции и освобождаване на замразените средства на Техеран. Малко по-късно тези твърдения бяха отхвърлени от служител на Белия дом, който ги определи като неверни.

Иранските медии публикуваха 14 точки от споразумението, които все още не са потвърдени от Техеран или Вашингтон. Основните условия включват спирането на огъня на всички фронтове и в Ливан, отмяна на санкциите върху иранския петрол и предоставянето на 300 млрд. долара от САЩ и съюзниците им за възстановяване на Иран.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви в понеделник, че сделката с Иран е била подписана електронно през уикенда, което предполага, че условията му вече са в сила.

“Не са отпуснати никакви пари. И това няма да се промени”, каза той.

Новината за меморандума за разбирателство не беше посрещната положително от Израел. Страната заяви, че няма да се изтегли от Южен Ливан и предупреди, че ще атакува ислямската република, ако тя бомбардира Израел.