Тия дни, в Кърджали, Цветанов сравнил президента Радев с венецуелеца Мадуро.
Това, разбира се, е една сочна глупост – но трябва да покаже, какъв смелчага е Цв.
Обаче и ББ, и Цв. се свиват, когато Соломон Българомразецът иска ядрени бази в България – сякаш ги е страх да коментират тази особа антихристиянска, антибългарска.
А в „Панорама“ Куката – актьорът Мариан Вълев размишляваше за Народа – той имал в гените си стремежът към оцеляване, на Куката това сякаш му изглеждаше като някакъв недостатък.
Всеки се глуми вече с Народа, всеки му приписва грехове.
Той ще им хареса, ще го заобичат, само когато вече няма да го има.
Каракачанов пък казал на Жени Марчева, че задава глупави въпроси.
Ами сами се докарахте до това положение – разговаряте, с който ви падне, и най-често с глупаци, а това е най-сигурният начин да оглупее човек. Говорите с глупаци, внушавате им, че не са глупаци, че са нещо по-различно от това, което са – едното нищо, пренебрегвате умните и ръбатите хора, страхувате се от тях и ги избягвате.
И накрая ви казват, че задавате глупави въпроси. Хак ви е, изпросихте си го.
Един истински водещ би пратил Каракачанов при новите „българи“, произведени от неговата Агенция.
Българските политици се изживяват като Чобаните на Народа, на стадо овце.
Плевнелиев направо си го призна. Изтърпяхте това, а и продължавате да търпите този сквернословец, който ви нарече стадо.
Посочете ми един Чобанин, който си знае, че ръси глупости.
На нито един от тия дори и през ум не му минава подобно нещо.
Нито един-едничък не си е признал досега за 30 преходни години, че е изтървал нещо глуповато.
И на никой не са посмели да му кажат, че е ходещо словесно сметище.
Каква ли е представата на чобаните за „умни“ въпроси, какво ли е умността, според тях. „У, бря-бря!“ – да подвикват нещо по стадото, това ли?
Борислав Борисов е прекрасен футболен коментатор, както и повечето от колегите му от Диема Спорт, обаче напоследък има леки пристъпи на логорея, съчетани с комични признания. Той не спира да говори нито за миг и мелницата му започва да ни отегчава.
Тия дни коментираше мача Тотнъм-Арсенал и понеже лесно се привързва към някои свои фрази, този път се залепи за думите „Ако не се лъжа“ и ги повтори поне половин дузина пъти едно след друго.
И се питам, дали нашите Чобани биха могли да използват тия невинни думи, да ги превъртят из устите си.
Представяте ли си някой Чобанин да каже: „Ако не се лъжа, положението в страната е розово“, „Ако не се лъжа, ние сме световен фактор“, „Ако не се лъжа, говоря глупости“.
Но какво да говорим за Чобаните и чобанския им език, когато и телевизиите не им отстъпват.
В новините на Трети март повечето от анкетираните използваха някакъв сакат език – така ли говорят вече нашите хора? Или репортерите намират най-нечленоразделните измежду тях и след това набързо монтират анкетите си.
Така сакатата реч осакатява и Празника.
За ритуала/смяната на караула пред Президентството репортерката пък каза, че атмосферата е величествена – величествена? Колко да е величествена, когато езикът е сакат, прибързан, небрежен.
Разбира се, не се мина и без поредното гигантско знаме – този път 300 метрово. Проблемът бил да не се объркат цветовете – кой е отдолу, кой е отгоре…
Навремето нашите алпинисти покоряваха Еверест, сега ни остана да ушием един байрак с дължина 8 хиляди метра, сетне пък Кристо да дойде да ни опакова с него – та да се отървем наведнъж от всичко.
Осакатяването на езика на обикновените хора е последица и от непрекъснатите покушения над Паметта ни.
Тия дни Велислава Дърева припомни какви ги е дробил преди време Андрей Райчев за Ботев и Левски: били момчета с девиантно поведение, които при други обстоятелства щели да станат престъпници.
Е, как да се надяваме след тия изстъпления на мекеретата и езикът ни да не отиде по дяволите.
Те внасят едно отровно съмнение или поне пренебрежение в Народния Ум, разколебават го, оттам разколебават и езика…
Пак ги канете по телевизиите от сутрин до вечер тия поганци – но поне водещите да носят табелки „Аз съм голям Родолюбец“.
Съвсем осакатена е дори и обикновената съпричастност, тя се изчерпва с това да сготвят два казана чорба за бедняците. Яжте, че иначе ще я хвърляме – този простонароден лаф си остана жилав и досега.
Телевизионните новини все повече се стараят да заприличат на криминална хроника и най-важната новина тия дни – протестът на медицинските сестри в 32 града – едва намери място.
Един плакат беше много важен: „Милост за милосърдието“.
А една протестираща каза, че до две-три години тук няма да останат сестри, такава ще бъде жестоката развръзка.
Но Властта не си дава сметка за предстоящата катастрофа.
Вместо да зареже всичко и да се занимава само с това, тя предпочита показните пазарлъци.
Още една професия загива, но и обществото зяпа като анестезирано.
Дори и Съсловната организация на медсестрите останала безучастна, без да се притеснява, че изглежда като помощен персонал на Властта. Министърът на здравеопазването говори за достойни заплати – обаче вече няма достойнство и в тази професия, обедниха и унизиха и нея.
Медицинските сестри призоваха и пациентите да се включат в протестите им. Хайде да ви видим сега – напълно ли са изкормили съпричастността ви и вместо нея са ви натъпкали със страх и равнодушие…
И две думи за посещението на Медведев.
Цветанов съобразително пропусна да го сравни с Мадуро – знае, че Мечката от шега не разбира.
Очевидно стана отново, че нашите политически актьори са се изчерпали, особено Главния.
Не може един и същи номер да го правиш безкрайно – дори да си най-талантливият карагьозчия, да показваш, че уж не ти пука от нищо, от околните пък най-малко, да говориш едно, пък да правиш друго.
Този номер е до време и накрая започва да омръзва на публиката и постепенно се превръща в някакъв втръснал на всички скеч, може би втръснал най-вече на самия теб.
Отгоре на всичко, каквото и да правиш, гърбът ти все е отзад.
Няма как, не можеш да промениш местоположението му.
Дори най-съвършеният политически карагьозчилък разполага с ограничени изразни средства.
Не се научиха подобаващо да се държат с Чорбаджиите.
Липсва им въздържаност, липсва премерена последователност – примерно, тази, която демонстрира Орбан.
Не знаят, не са научени как да се опъват, макар и привидно, а пък и когато уж се опъват, веднага след това незабавно се размекват, разтичат се като конфитюр от рози.
Не можаха да се научат, а и не възнамеряват.
Брутално мазнене се редува с фалшиво непокорство.
Затова не ни вземат на сериозно.
Не ми се пише дори за това посещение, защото всичко предварително бе ясно.
Енергийни хъбове ще правим, а накрая стана ясно, че по-добре да направим един пъб, за да опиянчим провалените си намерения – понеже руски газ няма да има.
Руснаците казват, че са пуснали кепенците пред нас, но ние продължаваме да разтягаме мехури.
Минаваме всякаква мярка – потупваме Медведев, държим се някак с него – майтап бе, дорогой.
Накрая и той влезе в тази стилистика и започна да ни занася.
Чух го по телевизията да казва, че по-добре да обвържем/подсигурим лева с китайски юани – пак добре, че не ни препоръча монголски тугрици.
За смях сме станали изглежда, неусетно.
Нашите първенци така и не се научиха, че Историята помни и пази казаното. Тя е непримирима, дори свирепа в това отношение.
Като изтърси някаква Румянка, дето сега ще става посланик в Израел, че ББ е спрял лично три големи руски енергийни проекта, това ще ти е доживотна, вечна дамга, печатът ти е ударен. Няма спасение.
Мярнах по телевизията Томислав Дончев, той пък има късмета да минава за технократ, тъкмо казваше, че България е фактор.
Водещият не го попита в какъв смисъл, откога, на какво отгоре.
Примерно, фактор ли е в предстоящите нови изстъпления на македонците – вече с натовските пискюли, с Историята ни?
Руснаците, и те са едни злопаметници, тръшнаха вратата в лицето ни – а ние се мислим за фактор в енергетиката, бедни ми Томиславе.
Ние сме врътливата покорна Булка, с която всеки злоупотребява.
Само едно ми е интересно: искам да знам, кой е мазникът, който навива чивията на ББ, който го баламосва усърдно: “Ах, как им се опъна пак, господин премиер, на русняците, ах как им изви ръчичките, а пък какви им ги каза, ти си велик, велик, велиииииииииииик…“
Кой е този безумец, който си играе с България, а не с премиера си. Коя е тази мишка, някакъв крив днешен Лулчев или Милко Балев? Надявам се, че Историята в някаква степен ще съхрани не само клозетните разговори, нагласени от онзи Миро Найденов, но и тези мазнотения.
Властта в българската й употреба е нещо по-скоро невнятно, това се отнася още повече за Абсолютната Власт.
Капсулованият Самодържец има тежка участ.
А самозаблудите ни са особено покваряващи, особено ако са плод на подли ласкателства.
По време на бизнес-срещата с Медведев се роди идейката ние да осигуряваме безплатни чартъри за руските туристи, за да ги отклоняваме от турските курорти.
Колкото ще отклоним „Турски поток“ – обаче важното е да демонстрираме големи мъдури.
