Управлението на културното наследство трябва да съчетава научни изследвания, реставрация, опазване и достъп на публиката. Това каза италианският археолог проф. Масимо Осана на лекция в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) в София днес, посветена на Помпей и съвременните подходи към опазването на археологическите обекти.
Събитието бе открито от директора на НАИМ-БАН проф. Христо Попов, който представи проф. Осана като „голяма международна звезда“ в археологията и подчерта значението на сътрудничеството между българските и италианските културни институции. „Мнозина от вас го познават като генерален директор на италианските музеи, но той е преди всичко изтъкнат археолог и университетски преподавател. Наше желание беше да го поканим в България, за да обменим знания, идеи и опит в областта на археологията и управлението на културното наследство“, каза той.
Посланикът на Италия в България Марчело Апичела отбеляза, че поканата към проф. Осана е резултат от дългогодишен диалог между посолството и НАИМ-БАН. Той припомни, че преди да оглави италианските музеи, проф. Масимо Осана е бил начело на проучванията в Помпей и е допринесъл за превръщането на древния град в международен пример за успешно съчетание между опазване, реставрация и популяризиране на културното наследство.
„Под негово ръководство Помпей преживя мащабна програма за реставрация, ускориха се археологическите открития, а древният град се превърна в световен пример за това как културното наследство може да бъде съхранявано, обновявано и представяно пред широката публика“, каза посланик Апичела.
В началото на лекцията си проф. Масимо Осана благодари за поканата и изрази увереност, че посещението му в София ще бъде добра основа за още по-голямо сътрудничество между културните институции и културите на Италия и България.
Археологът представи Помпей като „най-голямата и най-дълготрайна лаборатория в историята на съвременната археология“, където поколения учени са разработвали методи за разкопки, документиране, интерпретация и опазване на археологическото наследство. По думите му разкопките в Помпей означават не откриване на отделен паметник, а изследване на цял град с неговите улици, домове, работилници и ежедневен живот.
Проф. Осана проследи развитието на археологическите проучвания в Помпей от XVIII век до наши дни и отбеляза ролята на Джузепе Фиорели, който през XIX век въвежда системно документиране на разкопките и създава прочутите гипсови отливки на жертвите на изригването на вулкана Везувий. Според него тези отливки променят фокуса на археологията „от паметниците към хората, от предметите към човешкия живот“.
Специално внимание в лекцията бе отделено на т.нар. „Голям проект Помпей“, довел до нов модел на управление, при който безопасността, реставрацията, научните изследвания, поддръжката и комуникацията с обществото са обединени в обща стратегия.
Сред ключовите резултати археологът посочи създаването на дигитален мащабен архив, който събира и свързва информацията от повече от два века и половина проучвания. По думите му това е превърнало Помпей не само в археологически обект, но и в научноизследователски център, в който производството на знания е в основата на всяка стратегия за опазване.
Проф. Осана отбеляза още, че след стабилизирането на обекта през последното десетилетие е започнал нов етап на археологически проучвания, който е довел до редица значими открития и до ново разбиране за живота в древния римски град.
Събитието се организира по покана на посланика на Италия в България Марчело Апичела и директора на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките доц. д-р Христо Попов.
