В Москва започва т.нар. „Августовски пуч“. Група комунисти – хардлайнери завземат сградата на парламента и арестуват президента Михаил Горбачов.

Западните информационни агенции съобщават за статията на американската журналистка Клеър Стърлинг в „Рийдърс Дайджест“, в която се лансира „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел II.

Умира ген. Иван Маринов (1896 – 1979). Син на генерал Кръстьо Маринов. Роден е на 6 януари 1896 г. През 1915 г. завършва Военното училище, а през 1930 г. – Генералщабна академия в София. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на взвод и пилот. В периода 1936 – 1939 г. е военен аташе във Франция. От 1940 – 1942 г. е командир на 6-а пехотна дивизия, след което и на 15-а пехотна дивизия. Министър на войната в правителството на Константин Муравиев (2 – 8 септември 1944 г.). Той е против обявяването на война на Германия. След 9 септември 1944 г. е единственият министър от кабинета на Константин Муравиев, който не е съден от т. нар. Народен съд.

В Мемфис е погребението на Краля на рокендрола Елвис Пресли. На него присъстват над 75 000 души.

Умира Саша Попов (Александър Димитров) – български музикант, диригент и цигулар, професор (от 1928 г.). Завършва Виенската консерватория. Един от първите български инструменталисти, активно занимаващ се с концертна дейност. През 20-те години е концертмайстор в Софийската опера. След 1928 г. едновременно с концертната си дейност е и диригент. Създава и дирижира Академичния симфоничен оркестър (1928-1936 г.), диригент на Царския военен симфоничен оркестър (1936-1944 г.), на Софийската държавна филхармония (1945-1956 г.) и др. От 1963 г. живее в чужбина. Негови ученици са В. Стефанов, П. Христосков и др.

Роден е Едуард Нортън – американски актьор, продуцент и режисьор. Още като дете посещава театрални курсове, а след дипломирането му в университета в Йейл (спец. „История“), започват изявите на Едуард Нортън на театралните сцени в Ню Йорк. Първото му филмово участие е в „Първичен страх“ (1996 г., номинация за „Оскар за поддържаща мъжка роля“) предизвиква истински фурор и отваря на актьора вратите към ролите във филмите на У. Алън “Всички казват: „Обичам те“ (1996 г.) и на М. Форман “Народът срещу Лари Флинт“ (1996 г.). Филмография: „Комарджии“ (1998), „Американска история Х” (1998 г., номинация за „Оскар за най-добър актьор“), „Боен клуб“ (1999 г.), „Изкушението“ ( 2000 г.,на който е и режисьор и продуцент), „Прецакването“ (2001; с Р. де Ниро и М. Брандо), „Смърт за Смучи“ (2002), „Фрида“ (2002), „Червеният дракон“ (2003), „Двадесет и петият час“ (2002), „Италианска работа“ (2003).

Южна Африка е отстранена от Олимпийските игри заради политиката си на апартейд.

В САЩ излиза скандалният роман на Владимир Набоков “Лолита”.

Владимир Владимирович Набоков е руски писател и литературовед, едно от най-големите имена в модерната проза на ХХ в. Той е роден на 12 април 1899 г. Пише на руски и английски език. От 1919 г. е в емиграция – Англия, Германия, Франция, САЩ и Швейцария, където живее до смъртта си. През 1922 г. завършва Кеймбриджкия университет. До 1940 г. пише на руски език. Автор е на романите „Машенка“ (1926 г.), „Поп, дама, вале“ (1928 г.), „Защитата Лужин“ (1930 г.), „Дар“ (1935 г.), „Отчаяние“ (1936 г.), „Покана за екзекуция“ (1938 г.), „Други брегове“ (1954 г.), „Лолита“ (1955 г.), „Пнин“ (1957 г.), „Ада“ (1969 г.), „Погледай арлекините“ (1974 г.). Пише още стихове. Автор е на изследването „Николай Гогол“ (1944 г.). Негови преводи са: „Евгений Онегин“ (т. 1-3, 1964 г.); „Лекции по руска литература“ (1981 г.); „Беседи. Спомени“ (1966 г.).

Джеймс Уилкинс е първият чернокож, присъствал на заседание на американското правителство.

Съветската войска превзема Курилските острови – вулканични острови между полуостров Kамчатка и остров Хокайдо (Япония), разделят Охотско море от Титхия океан.

Умира Ернст Телман – германски политик, деец на международното работническо движение. Роден е на 16 април 1886 г. в Хамбург . От 1903 г. е член на ГСДП. През 1915 г. е мобилизиран и изпратен на Западен фронт, откъдето през есента на 1918 г. дезертира, връща се в родния си град и участва в Ноемврийска революция. След разцеплението на Социалдемократическа партия преминава в НГСДП, а от 1920 г. е член на ГКП. От декември 1920 г. оглавява хамбургската комунистическа организация, член е на Коминтерна, депутат в Германския райхстаг (1924-1933 г.). От 1925 г. е председател на Германската компартия и се кандидатира за райхспрезидент. През 1925 г. и 1932 г. след завземането на властта от Хитлер Ернст Телман минава в нелегалност. Няколко дни след подпалването на Райхстага е арестуван и останалата част от живота си прекарва в различни германски затвори и концлагери. По указание на фюрера е екзекутиран в Бухенвалд.

Роден е футболистът Джани Ривера – „златното момче на италианския футбол“. Играч на „Александрия“ (1958 – 1960) и „Милан“ (1960 – 1979). Шампион на страната (1962, 1968), носител е на КЕШ (1963, 1969) и на Междуконтиненталната купа (1963 – 1969). Два пъти футболист № 1 на Италия през 1969 г. и 1973 г. През 1969 г. е носител на „Златната топка“ за футболист № 1 на Европа. В националния отбор има 60 мача с 14 гола. Участник в четири световни първенства (1962 г., 1966 г., 1970 г., 1974 г.). През 1974 г. е световен вицешампион. Заради универсалните си футболни качества, които му носят признание на изключителен футболист, Ривера е окачествяван като „златното момче на италианския футбол“. След прекратяване на състезателната си кариера, става вицепрезидент на „Милан“.

По германското радио за пръв път звучи песента „Лили Марлен“. След изпълнението й от Марлене Дитрих, песента става много популярна от двете страни на фронта по време на Втората световна война.

Роден е американският актьор, режисьор и продуцент Робърт Редфорд. Учи в Американската академия за драматично изкуство. В киното е от 1962 г. Най-добрите си роли създава в сътрудничество със Сидни Полак и Джордж Рой Хит. Филмография: „Голият град“ (тв, 1965), „Светът на Дейзи Клъвър“ (1965), „Преследването“ (1966), „Забранена собственост“ (1966), „Бос в парка“ (1967), „Малкият Фос и големият Холси“ (1968), „Бътч Касиди и Съндънс Кид“ (1969), „Кажете им, че момчето Уили е тук“ (1970), „Спускане надолу“ (1970), „Джеремая Джонсън“ (1971), „Кандидатът“ (1972), „Ужилването“ (1973), „Такива, каквито бяхме“ (1973), „Великият Гетсби“ (1974), „Великият Уолдо Пепър“ (1975), „Трите дни на Кондора“ (1975), „Всички са хора на президента“ (1976), „Един мост повече“ (1977), „Електрическият конник“ (1979 г.), „Блубейкър“ (1980), „Естественият“ (1983 г.), „Вън от Африка“ (1985 г.), „Орли на правосъдието“ (1986), „Извори“ (1987), „Хавана“ (1990 г.), „Голямото измъкване“ (199 г.2), „Неприлично предложение“ (1993), „Мостът на Медисън Каунти“ (1994 г.), „Поверително и лично“ (1996), „Повелителят на конете“ (1998), „Последният замък“ (2001 г.), „Шпионска игра“ (2001). Режисьор е на „Обикновени хора“ (1980), „Война за фасулената нива Милагро“ (1988 г.), „Реката минава оттук“ (1992), „Викторина“ (1994), „The Legend of Bagger Vance“ (2000 г.). За „Обикновени хора“ печели и „Оскар“ за режисура.

Роден е американският режисьор, сценарист и продуцент Роман Полански. Истинското му име е Раймонд Либлинг и е от полски произход. От 1977 г. е френски гражданин. През 1957 г. завършва филмово училище в Лодз. Първият му пълнометражен игрален филм „Нощ във водата“ (1962) е номиниран за „Оскар за най-добър чуждестранен филм“. Творческата му кариера продължава във Франция, където снима филмите „Погнуса“ (1965; „Сребърна мечка“, Берлин) и „Задънена улица“ (1966; „Златна мечка“, Берлин). През 1968 г. Роман Полански спечелва публиката и кинокритиците с психотрилъра „Бебето на Розмари“. Работи в театъра („Лулу“, „Амадеус“) и в операта („Риголето“). Филмография: „Тес“ (1979), „Франтик“ (1988), „Горчива луна“ (1992), „Смъртта и момичето“ (1994), „Деветата порта“ (1999), „Пианистът“ (2002; „Златна палма“ в Кан).

Роден е Морис Аладжем – български естраден композитор. Член е на Съюза на българските композитори от 1970 г., главен художествен ръководител на дирекция „Българска естрада“ (1980-1985 г.). Песни на Аладжем се изпълняват от известни български естрадни изпълнители, награждавани са на наши и чужди конкурси. Има издадени 2 авторски албума от „Балкантон“ (1981 г., 1983 г.) и 1 от фирмата „Мелодия“ (1985 г.).

Роден е Богдан Миланов Ковачев – български балетмайстор, балетист, изтъкнат хореограф. Учи в балетната школа при Софийската народна опера (1947 г.). В периода 1947 –1961 г. работи като балетист и балетмайстор в Държавният музикален театър в София. От 1961 до 1968 г. е балетмайстор в Пловдив, а от 1977-1978 г. в Националния академичен театър за опера и балет . Като балетмайстор е канен в Италия, Швеция, Дания, Румъния, Югославия. Един от създателите на телевизионния шоуспектакъл в България.

Германското правителство отпуска на цар Фердинанд I лична помощ от 1 000 000 златни марки, а през 1925 г. – още 1 000 000 златни марки.

Роден е Ален Роб Грийе – френски писател и режисьор. След като първоначално учи литература в гимназията, по-късно продължава с математика и биология. Завършва Националния агрономически институт в Париж през 1945 г. и се отдава на кариера като научен изследовател във Френските Кариби и Франция. На 30-годишна възраст внезапно зарязва това поприще и решава да пише книги и да снима филми

Ратифицирана е 19-ата поправка в Конституцията на САЩ, която предоставя на жените правото да гласуват.

В хода на Първата световна война започва едномесечна българска офанзива по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец.

Първата световна война ( 1914-1918 г.) е война между две големи европейски групировки – Тройният съюз и Съглашението.

Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация.

Роден е Марсел Карне – френски режисьор. Той учи в школата към Музея за изкуства и занаяти и получава диплома за асистент-оператор. Работи като помощник на Рьоне Клер, Жак Федер, Жорж Перинал. Занимава се с кинокритика. След дебютния си филм “Ножан, неделно Елдорадо” (1930 г.), създава “Жени” (1936 г.), “Забавна драма” (1937 г.) и шедьоврите на поетичния френския реализъм – “Кеят на мъглите” (1938 г.), “Хотел Север” (1938 г.), “Денят се ражда” (1939 г.), “Вечерни посетители” (1942 г.), “Децата на рая” (1944 г.). Следвоенните му филми не достигат нивото и успеха на творбите със сценарист Жак Превер. Според него “художникът е призван да бъде барометър на своето време”. Снима още “Вратите на нощта” (1946 г.), “Мари от пристанището” (1950 г.), “Жулиета, или Ключът към сънищата” (1951 г.), “Терез Ракен” (1953 г.), “Измамниците” (1958 г.), “Три стаи в Манхатън” (1965 г.), “Младите вълци” (1968 г.), “Убийци в името на реда” (1971 г.), “Чудното посещение” (1974 г.), “Библията” (1977 г., документален).

Умира Алберт Еделфелд – финландски живописец. Роден е на 21 юли 1854 г. близо до Порво Учи в Рисувалното училище към Дружеството за поощряване на художниците в Хелсингфорс при Б. Линдхолм и Б. Райнхолд (1868-1871 г.), в Антверпенската художествена академия (1873-1874 г.), в Париж при Ж. Л. Жером (1874 г.). Представител е на реализма във финландската живопис. Изпитва влиянието на импресионизма. Автор е на исторически платна „Шведският крал Карл оскърбява трупа на своя враг щалгалтер Флеминг през 1537 година“, 1878 г. Негови картини са „Жени от Руоколахти“, 1887 г., „Рибари от далечни острови“, 1898 г., „Майка“, 1883 г., „Л. Пастер“, 1875 г., „А. Акте“, 1901г. Произведенията на Алберт Еделфелд се намират в Атенеума, Хелзинки.

Американският астроном Асаф Хол открива Фобос, спътник на Марс.

Френският астроном Пиер Жул Сезар Жансен открива химическия елемент хелий в спектъра на Слънцето. В земната атмосфера хелият е открип през 1895 г.

Умира Александрос Маврокордатос – гръцки политик, княз. Роден е на 11 февруари 1791 г. в Истанбул. Участва във Филитерията, заради което е принуден да избяга в Русия. През 1821 г. при първия сигнал за въстание се връща в Гърция и се сражава в Пелопонес. Избран е за председател на първото гръцко народно събрание в Епидавър. Поддържа приятелство с лорд Байрон. След признаването на независимостта на Гърция е министър и заема дипломатически постове в чужбина. В периода 1854-1855 г. е министър-председател. През 1842 г. помага на Г. С. Раковски да избегне смъртната присъда, издадена от румънски власти заради участието му в Браилския бунт (1842 г.), като го прехвърля в Марсилия.

Умира френският писател Оноре дьо Балзак (1799 – 1850). Роден е на 20 май 1799 г. в Тур. В младежките си години е повлиян от материализма на френските просветители. Смята монархията за единствено правилната форма на държавна власт, съчетана с католицизма. Автор е на съчиненията „Човешка комедия“ (поредица от романи, повести и новели, 90 завършени творби). Те са групирани в 3 части: етюди за нравите – „Гобсек“ (1830), „Полковник Шабер“ (1932), „Йожени Гранде“ (1833), „Дядо Горио“ (1934 – 1935), „Възход и падение на куртизанките“ (1938 – 1947), „Братовчедката Бет“ (1946), „Братовчедът Понс“ (1946 – 1947), „Сезар Бирото“ и др.; философски етюди – „Шагреновата кожа“ и др.; аналитични етюди – „Физиология на брака“ и др.

По предложение на сръбските погранични власти около 200 пиротчани се прехвърлят на сръбска територия, за да уговорят условията за прекратяване на бунта. Обкръжени от сръбска войска, те са принудени „да признаят своята грешка“. Двадесет души измежду пристигналите са арестувани.

Периодът 1834-1837 г. се характеризира с Берковско-пиротски въстания. През 1832 г. Високата порта ликвидира разложената военно-спахийска система и пристъпва към създаването на редовна армия. Заедно с това тя прокламира и аграрна реформа, която вдъхва известни надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата обаче се провежда твърде половинчато, а в северозападните краища на България тя остава само на книга. Това поражда остро недоволство сред местното население.

Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.

Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието било преустановено.

Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достигат до няколко хиляди души. От тях обаче е въоръжена само една твърде незначителна част. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършва с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава.

През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдигнало отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и водила сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество.

Роден е австрийският император Франц Йосиф I (1830 – 1916). През 1849 г. с помощта на Русия потушава унгарската революция и възстановява абсолютизма. Води неуспешни войни с Франция и Сардиния (1859), с Прусия и Италия (1866). Чрез отстъпки на унгарската аристокрация преобразува държавата в двуединна монархия Австро-Унгария. През 1867 г. е коронясан за унгарски крал. Сключва съюз с Германия (1879), от 1882 г. – Троен съюз (с присъединяването на Италия). През 1887 г. тайно одобрява кандидатурата на Фердинанд Кобург Гота за българския престол и подкрепя антируския курс на Стамболовия режим (1887 – 1894). В началото на ХХ в. изпада под влиянието на най-агресивните кръгове на империята и с подкрепата на Германия засилва експанзионистичните действия на Балканите. В курса на тази политика през 1908 г. Франц Йосиф I провъзгласява анексията на Босна и Херцеговина (дотогава владения на Турция). След убийството на престолонаследника Франц Фердинанд в Сараево (28. 06. 1914 г.) започва Първата световна война, която слага край на Австро-унгарската империя и на Хабсбургската династия. Умира на 21 ноември 1916 г. в Шьонбрунския дворец, близо до Виена.

Столицата на Исландия – Рейкявик е обявена за град. Градината на горещите извори – както наричат градчето – се намира на южния бряг на залива Факсафлоуи, възниква на мястото, където идват първите норвежки заселници (около 874 г.). От 1944 г . Рейкявик ства столица на Република Исландия.

Роден е италианският композитор Антонио Салиери (1750 – 1825). Името му се свързва със смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт.

Одобрени са първите правила в бокса, изготвени от Джек Броунгтън.

Умира Гуидо Рени – италиански художник. Творбите му се отличават с изключителна техника, богат колорит и елегантност на изпълнението. Автор е на прочути картини: „Аврора“ (1613-1614 г.), „Казино “Роспиглиози“, „Христова глава“, „Отвличането на Лена“ и др.

Умира Чингис хан (ок. 1155 – 1227). Владетел на монголите, превръща своята страна в най-обширната световна империя.

Умира Свети Иван Рилски – най-таченият български светец. Според житието му, когато родителите му умират, той приема монашество, вероятно в манастира „Св. Димитър“ (Руенският манастир). Живее като отшелник по долината на р. Струма и във Витоша, а по-късно се заселва в Рила, където към 930-931 г. основава Рилския манастир. Постепенно славата му на духовен отец, наставник и лечител се разнася по цялата българска земя, като среща с него търси и цар Петър I . В края на живота си св. Иван Рилски напуска манастира, като се отдава на отшелнически живот в близост до него. Съставя „Завет“, в който дава напътствия за бъдещия живот на монасите. Канонизиран от църквата, най-таченият от български народ роден светец. Мощите му са пренесени с почести в Средец (София) и поставени в храма „Св. евангелист Лука“. Оттам през 1183 г. са отнесени в Унгария, но три години по-късно са върнати на Византия, като отново са поставени в Средец. През 1195 г., когато цар Асен I превзема града, мощите на светеца са пренесени в столицата Търново и положени в храм на името на светеца на хълма Трапезица. През 1469 г. османската власт разрешава на трима монаси да върнат мощите в Рилския манастир, където са и днес. За светеца са известни над 10 жития, включително и на гръцки език. Най-старото е т. нар. Народно житие, създадено преди 1183 г. на основата на народни предания и легенди. Автор на най-интересното и художествено издържано житие на Иван Рилски е патриарх Евтимий Търновски. Като негово продължение през ХV в. се явява т. нар. „Рилска повест“ на Владислав Граматик, която разказва за възобновяването на Рилския манастир и пренасянето на мощите на светеца от Търново в манастира. Образът на Иван Рилски е представен в много стенописи и иконни изображения, които свидетелстват за всенародната обич към светеца. Паметта му се почита на 19 октомври/1 ноември.