Безплатният балон на Telegram беше издухан под заплахата на френската Темида. И се оказа, че ръководителят Павел Дуров не е този, за когото се представя. Политическият наблюдател на МИР 24 Роман Никифоров подбра точния образ.

Готин сюжетен обрат има във френския епос на Павел Дуров. „Тримата мускетари“ в съвременната интерпретация са собствениците на най-големите социални мрежи: Марк Зукърбърг, Илон Мъск и Джан Имин, който контролира TikTok. Павел Дуров кандидатства за ролята на Д’Артанян – не като всички останали.

„Ние се грижим за свободата. Дори нашето лого – хартиено самолетче – символизира свободата на движение в три измерения: свобода на личната комуникация, свобода на публичното изразяване“, каза Павел Дуров.

Един за всички… неговите потребители – предизвика колектива кардинал Ришельо. В страни, които Западът не смята за демократични, в Русия и Иран, той все пак успя да защити правата си. Но просветена Франция има други методи. И не, това не е силата на убеждаването. Въпреки че самият върховен владетел представи на Дуров паспорт и дори, според слуховете, го покани на вечеря. Но по пътя се намесват гвардейците на кардинала.

„Това се опита да направи нашият Роскомнадзор. Едва тогава се включих в дискусията за ключовете за криптиране. В резултат на това Пол казва, че не може, а Франция му казва: „Ние не знаем нищо. Дайте ми кореспонденция или отивайте в затвора за съдействие“, обясни Герман Клименко, председател на борда на Фонда за развитие на цифровата икономика.

Оказва се, че е възможно. Съоснователят на Telegram е наричан съучастник и е обвинен в разпространение на детска порнография, трафик на наркотици и измами. Това е до 10 години затвор. Потребителите очакват подвиг от Д’Артанян. Реално Павел Дуров внася гаранция от пет милиона евро и е освободен под съдебен надзор. И скоро той обявява готовността си активно да сътрудничи на властите.

„Актуализирахме нашите Общи условия и Политика за поверителност, за да осигурим последователност по целия свят. Дадохме да се разбере, че IP адресите и телефонните номера на тези, които нарушават нашите правила, могат да бъдат разкрити на съответните власти в отговор на разумни правни искания“, каза Дуров в изявление.

Значи може би той не е д’Артанян, а галантеристът Бонасийо?

„За специалистите никой отворен месинджър никога не е надеждна среда. Telegram отдавна си сътрудничи с правоприлагащите органи и властите на различни страни. Той просто нарече нещата с истинските им имена и не ги популяризира“, каза експертът по киберсигурност Павел Мясоедов.

Сега, както във филма, те ще общуват по-отблизо. И всички дори забравиха за ключовете за криптиране. Освен това те се обработват от програмисти, разпръснати в различни страни. Платформата има децентрализирано управление. А пазителят на техническите тайни на Telegram най-вероятно е братът на Павел Дуров, Николай. Брилянтен математик, който живее в Русия. Франция, разбира се, го обяви за издирване, но едва ли ще дойде.
„Благодаря за поканата, но не обичам жабешко месо“, отговори Николай Дуров.

За обикновения потребител малко се променя, докато разузнавателните служби на Франция решат, че същият този потребител представлява заплаха или интерес за тях, но публичните личности и служители трябва да бъдат внимателни по дефиниция.

„Telegram няма възможност да предава информация от тайни чатове, където кодът за криптиране се съхранява само от двама събеседници. Той може само да каже на някого, че двама събеседници са започнали диалог в такъв и такъв момент, когато са били на такива места“, каза експертът по киберсигурност Павел Мясоедов.

Обвиненията срещу Павел Дуров все още не са свалени – за всеки случай. Не можете да напускате страната; трябва да се явявате в полицейския участък два пъти седмично и да съгласувате мястото си на пребиваване със съдията. Le Monde уверява: след ареста си Дуров каза на следователите за годишен доход от 1 емиратски дирхам, тоест 25 рубли. Може би за да се намали сумата на гаранцията.

За разлика от Д’Артанян, Дуров е многодетен баща, при това биологичен – като донор на сперма на стотици двойки от 12 държави. Но с жените, като гасконецът, всичко е сложно за него. С първата си съпруга – официалната – се запознава, докато учи в Санкт Петербург. От брака си с Дария Бондаренко има две деца. Днес той се разхожда из Париж с 24-годишната Юлия Вавилова, която се премести в Емирствата от Чертаново в Москва преди две години. Джулия нарича себе си крипто треньор и крипто инвеститор. Съвместните им видеоклипове с Павел показват пътешествия и приключения. Тотален адреналин!

В живота му има и треньор по йога – жителката на Санкт Петербург Ирина Болгар, родена през 1980 г. Тя твърди, че е родила три деца на Павел. И те всъщност имаха граждански брак. Тази връзка беше малко странна.

„Интересно е, че с Павел винаги общувахме на Vy (със специално уважение на руски)“, каза Ирина Болгар.

Но Ирина беше доволна от всичко.

„В продължение на 10 години моите деца и аз имахме пряк достъп до семейните активи. Понякога разходите ни само за пътуване достигаха почти 1 милион евро на месец… Пътните ни сметки, както обикновено, се плащаха директно от г-н Дуров“, каза Болгар.

Тя се установи в Швейцария и Дуров поиска да се премести с децата в Обединените арабски емирства, където самият той живееше по това време. Ирина отказа и спря да получава пари от Павел. Тогава тя премина на „страната на кардинала“. Миналата година подадох молба за издръжка в швейцарски съд. В същото време тя обвини Павел, че е нанесъл побой на един от синовете й. След като Дуров беше задържан в Париж, условната „милейди“ получи шанс: французите се заинтересуваха от случая и водещи световни издания започнаха да публикуват нейните истории за трудния живот на майка на много деца.

„Първият път, когато летяхме в икономична класа, децата попитаха „Откъде са дошли другите хора?“ – сподели Ирина Болгар.

Ирина се оплаква в социалните мрежи: всички хора, близки до Павел, включително брат му Николай, спряха да общуват с нея и след актуализиране на политиката Telegram и френските правоприлагащи органи загубиха всякакъв интерес към нея. Хиляда дявола!  https://mir24.tv/

Броят на жертвите при катастрофа с автобус и камион на магистрала в Краснодарския край се увеличи до 29 души, научи РЕН ТВ .

„В резултат на катастрофа в Старокорсунския район на Краснодарския край 30 души бяха ранени при сблъсък между камион и пътнически автобус, един от тях загина“, каза източник на REN TV .

Известно е, че сред жертвите има четири деца.

Всички пострадали са откарани в лечебни заведения в Кубан. Източникът каза, че четирима души са в тежко състояние, двама възрастни и три деца са в средно състояние. За амбулаторно лечение са изпратени още седем души, сред които едно дете. 

„Предварително е установено, че водач, роден през 1965 г., управляващ товарен автомобил „МАН“, е влязъл в насрещното движение и се е блъснал в автобус „Ютонг“, след което превозните средства са се запалили“, съобщиха от областното управление на МВР .

По време на инцидента в автобуса, изпълняващ чартърен полет от Краснодар до Ставропол, са пътували 49 пътници. Всички са успели да напуснат горящия автобус, няма загинали сред пътниците.

От МВР потвърдиха информация за 29 жертви и за смъртта на шофьора на тира.

Организирано е разследване на инцидента.

+

Припомняме, че катастрофа с автобус и камион стана вечерта на 29 септември на 16 км от магистралата Темрюк-Краснодар в село Старокорсунская. Автобусът превозваше фенове на хандбалния отбор „Виктор“ за Ставропол.

По данни на МВР предварително е установено , че шофьорът на тира е излязъл в насрещното платно и се е блъснал в автобуса. След удара двете коли са се запалили.

Вследствие на инцидента е починал водачът на камиона . Други 29 души са ранени. Според РЕН ТВ четирима от тях са в тежко състояние. Общо 22 души са хоспитализирани.

Служители на прокуратурата и Следствения комитет водят разследване на инцидента.

https://ren.tv/

• Гняв срещу затъналите в неведение полиция и правосъдие
• Момичето бе насилено и убито насред Париж от мароканец-рецидивист, ама на свобода
• Десницата иска драконовски мерки срещу нелегалните мигранти, левицата – още умува

В петък 3000 души присъстваха  в катедралата „Сен Луи“ на парижкото предградие Версай на траурната церемония по погребението на деветнайсетгодишната студентка по икономика и финанси Филипин Льо Ноар дьо Карлан. Тя бе изнасилена и убита седмица по-рано на един от входовете на Булонския лес в централната част на френската столица от 23 годишния мароканец Таха О. Той бил осъден през 2019 г. на 7 г. решетки за изнасилване, но влязъл в затвора през 2022 г. и бил пуснат на свобода на миналия 3-ти септември.

Ден преди погребението авторитетният всекидневник „Льо Фигаро“ написа в заглавието на уводната си статия, посветена на трагичната смърт на девойката, че кончината й „олицетворява фалита на френската държава“. Доколкото до нея, до Франция, тя цяла седмица бе в плен на невиждани емоции заради убийството на Филипин. Чувствата на гняв бяха насочени първо срещу затъналите в неведение полиция и правосъдие, след това срещу мигрантите и по-специално нелегалните сред тях, а накрая срещу политическата класа.

Но да караме подред – момичето е видяно за последен път миналия петък след обяд и по-точно към 14 часа в столовата на намиращия се в западната част на столицата и непосредствено до парка „Булонски лес“ университет „Пари-Дофин“. Той подслонява един от най-добрите икономически факултети на Франция и Европа, като там учела вече трета година Филипин. В злощастния петък тя била мярната волна и радостна в розова тениска, светлосини дънки, розово-бяла вълнена жилетка, със сива раница и бели маратонки. Живеела с колежка в малък апартамент на булевард „Лан“, недалеч от факултета, до който ходела често пеша, минавайки през парка, както на отиване, така и на връщане, защото обичала разходките из природата.

Вечерта в петък родителите й я чакали да се върне за уикенда в дома им на намиращото се на няма и час път с влак от Париж сателитно градче Монтини-льо-Брьотоньо. Учудени, че не си идва, към 20 часа майка й и баща й позвънили няколко пъти на нейния мобилен  телефон, но тя не отговаряла. Мълчанието естествено ги разтревожило, тъй като винаги им се обаждала, ако не може да се върне вкъщи поради някаква причина. И в 23 часа родителите отиват в местното полицейско урравление, но дежурното ченге не задейства процедурата „Обезпокоително изчезване“, както е редно, а съветва родителите да се приберат, тъй като дъщеря им сигурно някъде се весели и ще я видят най-късно призори.

Няколко часа по-късно обаче сестрата на Филипин се вдига на крак и отива сама в най-близкия полицейски участък на Париж – този в неговия 16-ти район, там среща разбиране и издирването започва. Още в ранни зори в събота обявата за изчезналата девойка е разлепена в квартала около университета с уточненията: кестенява коса, сини очи, височина 1,60 м, родена на 10 октомври 2004 г. В издирването се включват студенти, обикновени граждани, полицаи, пожарникари – всички започват да тарашат наред Булонския лес и кварталите около него. Няколко часа по-късно, в събота следобед, човек, който се е включил в претърсването на района, вижда точно до входа на парка откъм булевард „Шантьомес“ полузаровен труп със стърчаща от земята ръка.

По-късно съдебните лекари ще говорят за смърт от задушаване след изнасилване, а междувременно започва издирването на убиеца. Продължилото часове изучаване на записите на камерите за контрол на района „разконспирира“ мъж с ръст около 1,80 м, с маска на лицето, с конска опашка и с… тояга в ръка! Рещаващи за положителния изход от търсенето са кадри, запечатани в паметта на охранителната инсталация на близка банка, от чиито банкомат блуждаещият из махалата странник изтеглил пари с дебитната карта на жертвата. Взета е и проба от следите на ДНК по нейното тяло и тогава разследващите правят извода, че извършителят на жестокото убийство най-вероятно е лицето Таха О., което фигурирало в полицейските архиви, защото през 2019 г. било изнасилил жена в друг район на Париж.

Убиецът, все още предполагаем до ефективна присъда, е открит благодарение на неговия мобилния  телефон, който той не се сетил да загаси докато бяга към Алпите в източната част на Хексагона. За малко агентите да го заловят в град Анеси, близо до Швейцария, но той успява да  им се изплъзне. В крайна сметка е арестуван на гарата в Женева и тогава се отприщва фазата на масовото възмущение и политическите спорове.

Защото се оказва, че Таха О. е млад мароканец, който влиза във Франция през 2017 г. с туристическа виза. Никога обаче не се връща в родината си и следователно остава на френска земя като необезпокояван от властите нелегален имигрант, който след две години извършва споменатото изнасилване и е осъден на 7 години решетки. Заради проточилия се процес и други съдебни неразбории влиза в затвора чак през март 2022 г., но през юни 2024 г. на практика е помилван, тъй като е преместен в център с изключително лек режим за изчакване на репатриране в Мароко. Връчена му е нарочна заповед за експулсиране, която според френските медии често не се изпълнява поради различни бюрократични препятствия, включително липса на сътрудничество от приемащата страна.

След три напразни опита на френските власти да получат разрешение от Мароко за извършване на експулсирането, поради изтичане на срока за задържане в центъра за бежанци на 3 септември предполагаемият убиец е освободен с уговорката да остане под съдебен надзор. На 4 септември Франция най-накрая получава разрешителното от Рабат, но Таха О. вече е безследно изчезнал. Като се появява пак на хоризонта две седмици по-късно, в петък, 20 септември, за да убие Филипин в Булонския лес. По ирония на съдбата, само няколко дни по-рано, на 16 септември, в Париж започна процесът срещу 26 годишната алжирка Дабия Б., която също е била със заповед за експулсиране, когато през октомври 2022 г. примамва 12 годишно момиченце-французойче, отвежда го в апартамента на сестра си, изнасилва го и го убива…

Цяла седмица протестите на мобилизиралите се французи не престанаха, а взетите на прицел полиция, правосъдие и висши управници, включително президента Еманюел Макрон и новият премиер Мишел Барние, преминаха на „оправдателно-обещаващ люти мерки режим“.

Преди да обяви в уводната си статия фалита на Франция „Льо Фигаро“ пък написа, че смъртта на Филипин повдига най-вече въпроса за отговорността на политическата класа. „Имаме нужда от електрически шок в президентския дворец „Елизе“, в правителствения „Матиньон“ и в цялото общество – подчерта парижкият печатен „гранд“, – защото в противен случай ще има други жертви, а общественото мнение, обзето от безплодно възмущение, неизбежно ще се поддаде на фаталното изкушение на отмъщението.“ За безмилостни мерки срещу нелегалните мигранти се обявиха лидерите на френската десница, докато тези на левицата започна да умуват върху въпроса дали да се узакони присъствието във Франция на пришълците или не?!

https://trud.bg/

Моника Белучи (на италиански: Monica Bellucci, пълно име: Monica Anna Maria Bellucci, на италиански: Monica Anna Maria Bellucci) е родена на 30 септември 1964 г. в град Чита ди Кастело в Централна Италия. Родителите на момичето, което беше единственото дете в семейството, са служителят на транспортната компания Паскуале Белучи и художничката Брунела Бриганти. Бащата на Моника е емигрант от Белуджистан. Иранец по кръв и мюсюлманин по религия, той се жени за Брунела Бриганти, която е родена и израснала в благочестиво католическо семейство. Единствената дъщеря от този брак, Моника, беше дългоочаквано дете. Брунела я ражда, когато е на 47 години.

След като завършва училище в родния си град, Моника рано разбира, че за да успее, не е достатъчна красотата, с която я е надарила природата. След като си постави за цел да получи добро образование, тя съзнателно влезе в университета, за да учи право. Усърдното обучение, изучаването на езици (владеене на английски и френски, основен испански) беше придружено от необходимостта да печелите допълнителни пари, за да плащате за обучение. Именно тогава младата студентка избира да работи като фотомодел, а необикновената й природна красота предопределя бъдещите й успехи в тази сфера.

Първоначално работата като модел служи като средство за Моника да плаща за обучението си в университета, но бързият й успех в крайна сметка доведе до факта, че тя се потопи с глава в моделния бизнес. През 1987 г. снимката й вече краси корицата на списание Amica, а на следващата година се премества в Милано, за да се заеме професионално с тази работа. Сключването на договор с една от агенциите за моделиране осигури славата на Моника Белучи извън Италия. Година по-късно те не само знаеха за нея, но и говориха за нея в модните къщи на Париж, Лондон и Ню Йорк.

Шеметният успех в моделския бизнес, където Моника Белучи се превръща в емблематична фигура, лице на много световни марки, я води до естествен дебют във филмовата индустрия, когато през 1990 г. започва да се снима в италианското кино, първо в епизодични роли, а след това, получаване на водещи роли във филмите „Abuse“ и „Stubborn Wedding“.

През 1992 г. е поканена за поддържаща роля от култовия режисьор F.F. Копола във филма си „Дракула“. Тази роля се превърна в билет за Моника Белучи за световното кино, когато много филмови студия в Европа и САЩ започнаха да я канят на снимачни площадки.

Моника Белучи продължава да се снима във филми и да играе своята роля в света на модата. По време на шеметната си кариера тя участва в повече от шестдесет филма, въпреки че в интервюта тя многократно обръщаше внимание на факта, че е умишлено в избора на роли. Жанровото разнообразие от филми с участието на актрисата е голямо: драми, трилъри, фентъзи, научна фантастика, комедии, мелодрами, исторически филми и др. Достатъчно е да си припомним такива филми с нейно участие като: „Малена“, „Доберман“ , “Страстите Христови”, “Матрицата” “, “Братя Грим”, “Shoot ‘Em Up”, “007: Призракът”, “Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра”, “Сълзите на слънцето” , „Човекът, който обича“, „По Млечния път“, „Паякът в интернет“ и много други.

Моника имаше късмета да участва във филми на такива уникални режисьори като: F.F. Копола, Г. Торнаторе, Е. Кустурица , Т. Брас, С. Хопкинс, А. Шабат, М. Гибсън и др. Актрисата е играла с много световни звезди – Ж. Депардийо , В. Касел, Б. Уилис , Де Ниро , Дж. Хакман, М. Фрийман, К. Рийвс , Г. Олдман, Е. Хопкинс и др.

Филмовата кариера не попречи на Моника Белучи да остане успешна в моделния бизнес. Тя продължава успешно да се появява на кориците на модни списания, да се появява във фотосесии и реклами, представяйки световни марки за парфюми, козметика, бижута и бельо: Dolce & Gabbana, Prada, Valentino, Revlon, Nivea, Cartier, Intimissimi, Victoria’s Secret , Infiore, Dior, Hermes, Oriflame и др. Снимката на Моника украсява кориците на списания като Elle, Amica, Grazia, Moda, Vogue, Esquire, Maxim и др.

През 2010 г. е публикувана книгата „Моника Белучи“, която включва най-добрите, според актрисата и модела, снимки, направени по различно време от известни фотографи.

Работата й е многократно награждавана на филмовите фестивали „Златен глобус“, „Сребърна лента“, „Златен рицар“, филмови фестивали в Дъблин, Рим и др. През 2016 г. става кавалер на Ордена на Почетния легион. Два пъти, през 2003 г. и 2017 г., Моника Белучи беше домакин на филмовия фестивал в Кан.

Актрисата беше омъжена два пъти. Първият брак продължи четири години от 1990 до 1994 г. Тогава фотографът Клаудио Карлос Басо става съпруг на италианския модел и амбициозна филмова актриса. През 1996 г. на снимачната площадка на филма „Апартаментът“ Моника се срещна с актьора Венсан Касел. Първоначалната неприязън един към друг скоро прераства в силно чувство и през 1999 г. те се женят. Този брак, в който Моника роди две дъщери (Дева и Леони), продължи до 2013 г.

Днес Моника Белучи продължава успешната си творческа кариера.

Денят на уютното плетено одеяло е измислен от редакторите на творческото списание Crealicum през 2022 г. Изборът на дата не е случаен. Денят на есенното равноденствие току-що отмина , дните бавно се скъсяват, навън става все по-студено… Време е да се завиете в уютно плетено одеяло!

Всяко време е красиво по свой начин, а есента е вълшебна с особеното си настроение. Тя ни кани да намалим малко темпото, да създадем уютно гнездо за зимния студ, а плетеното одеяло е най-добрият помощник тук!

Разбира се, винаги можете да си купите топло одеяло, но е още по-добре да го направите сами.

През вековете квалифицирани майсторки са измислили толкова много начини да изплетат одеяло! Многоцветни одеяла, изработени по мотиви, например от бабини квадрати, плетени на една кука, или жакардови квадрати, изплетени като народите на Скандинавия, или луксозно одеяло с обемен релеф от аран… Вариантите са много и всички са красиви по свой начин. Още одеяла, добри и различни!

Плетеното одеяло ви дава усещане за комфорт, топлина и грижа. Можете да го изплетете за себе си или за подарък на любимите хора. Може да се предава от поколение на поколение, ще се превърне в семейна реликва.

Честит празник на всички замесени – както на тези, които умеят да създават красиви плетени одеяла, така и на тези, които се радват на комфорта си!

Всяка година на 30 септември много страни отбелязват професионалния празник на устните и писмените преводачи – Международния ден на превода .

През 2017 г. Общото събрание на ООН на своето редовно заседание единодушно прие Резолюция (A/RES/71/288), която признава ролята на професионалния превод за обединяването на народите, насърчаването на мира, разбирателството и развитието, и 30 септември беше обявен за Международен ден на превода .

Целта на новата международна дата е да потвърди, че професионалният превод като занаят и изкуство играе важна роля за постигането на целите и принципите на Хартата на ООН, сближаването на народите, насърчаването на диалога, взаимното разбирателство и сътрудничество, осигуряването на развитие и укрепване на международния мир и сигурност.

„Пощенски коне на прогреса“ – така Александър Сергеевич Пушкин образно нарича преводачите, значението на чиято професия в живота на цялото човечество след разрушаването на Вавилонската кула е огромно, макар и незабележимо. Но без преводачи много произведения на литературата и киното, постиженията на науката и техниката биха били недостъпни, хората от различни страни не биха могли да общуват помежду си…

Но едва през 1991 г. преводачите имат свой професионален празник: Международната федерация на преводачите (International Fédération Internationale des Traducteurs, FIT) обявява 30 септември за Международен ден на превода.

Самата FIT е основана през 1953 г. в Париж и днес обединява представители на 110 асоциации на преводачи от повече от 60 страни по света с цел обмяна на опит, полезна информация и укрепване на връзките между националните организации в полза на техните преводачи, както и да популяризира превода като професия и изкуство.

Датата за празника не е избрана случайно, на 30 септември 420 г. умира Свети Йероним Стридоний, един от четиримата латински отци на Църквата, писател, историк и преводач. Смятан е за покровител на преводачите.

Йероним от Стридон беше човек с мощен интелект и пламенен темперамент, пътуваше много и в младостта си направи поклонение в Светите земи. По-късно се оттеглил за четири години в пустинята Халкида, където живял като аскетичен отшелник. Тук той изучава еврейския и халдейския език и има, по собствените си думи, „само скорпиони и диви животни“ като спътници.

През 386 г. Йероним се установява във Витлеем. Именно тук дълги години той превежда Библията – Стария и Новия завет на латински. Единадесет века по-късно неговата версия е провъзгласена от Тридентския събор за официален латински текст на Светото писание (Вулгата). Освен това се смята, че Йероним е създателят на глаголицата.

Според една популярна притча Джером извадил трън от лапата на лъв, който оттогава станал негов верен приятел. В безброй картини Свети Йероним е изобразяван като учен, седнал в килията си, пишещ, с лъв до него.

От 2005 г. ООН провежда конкурса на името на. Saint Jerome за най-добър писмен превод на английски, арабски, испански, китайски, руски, френски и немски. Целта на конкурса, който е отворен за служители на постоянни мисии, акредитирани към ООН, както и студенти от партньорски университети, е да насърчи многоезичието и да разпространи информация за значението на работата на преводачите в осъществяването на многостранната дипломация.

Всяка година събитията, провеждани като част от Деня на преводача (конгреси и конференции, корпоративни събития и образователни събития, обучения, кръгли маси и семинари), са посветени на конкретна тема. Така през годините той се провежда под мотото: „Преводът е в основата на многоезичието и културното многообразие”, „Отговорността на преводача към професията и обществото”, „Много езици – една професия”, „Терминология: думите имат значение“, „Стандарт за качество в света на полифонията“, „Изграждане на мостове между културите“, „Преводът като междукултурна връзка“, „Обединен свят – отвъд езиковите бариери“, „Правото на език: основа на всички човешки права“ , „Променящото се лице на устния и писмения превод“, „Устен и писмен превод: Свързване на светове“, „Превод: насърчаване на развитието на културното наследство в епоха на промяна“, „Свят без бариери: ролята на езиковите специалисти в изграждането култура, взаимно разбирателство и траен мир”, „Преводът разкрива многообразието на човечеството”, „Преводът е изкуство, което си струва да се защитава” и др.