Умира Милко Калев Балев – български политик. Член е на РМС (1936 г.), на БКП (1942 г.). Роден е на 14 август 1920 г. в Троян. Осъден е на смърт през 1943 г. и до 1944 г. е политически затворник. От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел „Пропаганда и агитация“, първи помощник на първия секретар, началник на кабинета на генералния секретар на ЦК (1954-1986 г.). Секретар на ЦК (1979 г.) и член на Политбюро (1982 г.). Председател е на Комисията по външнополитически въпроси; на Координационния съвет за задгранична пропаганда; на Комисията по външна политика. Депутат е в VI, VII, VIII и IХ Народно събрание на Народна република България. Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. През 1992 г. е осъден на 2 години затвор, присъдата е променена в условна. Предполага се, че ръководи пряко т. нар. „възродителен процес“, начело на „Група А”. Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Т. Живков.

В периода 7 – 8 октомври президентът Георги Първанов е на официално посещение в Кувейт, където се среща с емира, с премиера и с бизнес среди. Обсъждат се възможностите за сътрудничество в областта на селското стопанство. Кувейт заявява готовност да отпусне нов заем от 48 000 000 долара, които да се използват за изграждане на железопътни линии в България.

Палестинският президент Ясер Арафат прави първото си официално посещение в Израел.

Ясер Арафат е арабски политик; основател и лидер на палестинската нелегална организация Ал Фатах и председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).

Ясер Арафат е роден на 4 август 1929 г. – официално в Йерусалим, но вероятно в Кайро. Участва във войната от 1948 г., която завършва със създаването на Израел. През 1958 г. основава движението за борба срещу еврейската държава „Ал Фатах“. През 1969 г. е избран за председател на изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Ръководи въоръжената кампания срещу Израел от съседните страни Йордания и Ливан, което води до експулсирането му оттам и изгнаничеството му в Тунис.

През 1987 г. започва преговори с Израел. След договореностите от Осло през 1993 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с тогавашния израелски премиер Ицхак Рабин и външния министър Шимон Перес.

Арафат е избран за президент на палестинската автономия през 1996 г. След силен международен натиск едва през 2003 година се съгласява да назначи премиер. Кабинетът на Махмуд Абас просъществува по-малко от четири месеца заради отказа на Арафат да преотстъпи контрола върху службите за сигурност. Наследникът на Абас – Ахмед Корей, също не издържа на авторитаризма на Арафат и няколко месеца преди смъртта на Арафат подава оставка, която после оттегля.

Ясер Арафат умира на 11 ноември 2004 г.

Организацията на Обединените Нации отменя икономическите санкции наложени на Република Южна Африка.

Орбиталният спътник на Венера “Пайъниър Винъс” се разбива, след като навлиза в атмосферата на планетата. Съоръжението се състои от две части, а по-късно се разделя на пет части. Изстреляно е 20 май 1978 г. от Космическия център “Кенеди”. Първоначалната му цел е да изследва слънчевите ветрове около Венера, атмосферата и повърхността на планетата чрез радарна система.

В периода 8 – 13 октомври във Варна се провежда световен фестивал на анимационните филми.

Полският парламент разпуска синдиката „Солидарност“, с което слага край на първия в Източна Европа експеримент в профсъюзната демокрация.

В Париж се открива изложбата „1300 години България“.

В Питсбърг се провежда последният концерт на Боб Марли, по време на който певецът губи съзнание. Изследванията показват, че той е болен от рак. Седем месеца по-късно Боб Марли умира.

Боб Марли (Робърт Неста Марли) е певец, китарист и композитор, една от легендите на реге-музиката. Роден е на 6 февруари 1945 г. Израства в гетото Тренчтаун на Кингстън (столицата на Ямайка). Първата си плоча записва на 17-годишна възраст с помощта на Дж. Клиф. Основава група “Уейлърз” (“Wailers”) през 1963 г. в Ямайка заедно с П. Тош, Бъни Ливингстън, Дж. Брейтуейт, Б. Келсо. Групата започва като вокална формация, а след напускането на Брейтуейт и Келсо продължава като трио в стил ска. Разпада се през 1966 г. Тогава Боб Марли заминава за САЩ, но се принуждава скоро да се завърне в родината си, където възстановява “Уейлърз” (1969 г.). Световна популярност печели през 1973 г. с издаването на “Burnin”. Същата година разширява групата с вокално трио – “Боб Марли Уейлърз”, и предприема голямо турне из Европа. През 1975 г. “Мелъди мейкър” го обявява за “крал на регето”. През следващите години концертира триумфално по световните сцени. Умира на 11 май 1981 г. Някои албуми: “Survival” (1979 г.), “Uprising” (1980 г.), “Live at Liceum” (1981 г.), “Chances Are” (1981 г.), “Legend” (1984 г.), “Rebel Music” (1986 г.), “Talkin’ Blues” (1991 г.), “Songs of Freedom” (1992 г.), “Natural Mystic: The Legend Continues” (1995 г.).

СССР и Сирия сключват мирен договор, който на практика институционализира отношенията между двете страни. Съветският съюз ограничава сферата на отговорността си спрямо отбраната на Сирия. Той изключва ангажименти към сирийски войски в Ливан, защото Москва не желае да бъде въвлечена в нов Арабско-Израелски конфликт.

В Англия излиза албумът на Джон Ленън – “Imagine”.

Джон Ленън е английски рок и поп музикант, водеща фигура в популярния квартет „Бийтълс“, поет и прозаик, артист. Роден е на 9 октомври 1940 г. През 1955 г. създава в Ливърпул групата „Куоримен“ („Бийтълс“ от 1960 г.). През 60-те години издава книгите „Със собствен почерк“ (1964 г.) и „Прът в колелата“ (196 г.). През 1966 г. се запознава с Йоко Оно; работи с нея от 1968 г. (пръв съвместен албум). Последният концерт на „Бийтълс“ е в Сан Франциско през 1966 г.; от 1970 г. групата официално се разпада. През 1969 г. Джон и Йоко се оженват. Много и ексцентрични са гражданските и творческите им инициативи. От 1975 г. двамата живеят в САЩ. Самостоятелни албуми на Джон Ленън: „Wedding Album“ (1969 г.), „John Lennon / Plastic Ono Band“ (1970 г.), „Imagine“ (1971 г.), „Mind Games“ (1973 г.), „Walls and Bridges“ (1974 г.), „Rock’n’Roll“ (1975 г.), „Shaved Fish“ (1975 г.) и др. Съвместно с Йоко Оно издава 7 албума, от които „Double Fantasy“ (1980 г.) получава награда „Грамми“ за 1981 г. Джон Ленън е убит от Марк Чапмън на 8 декември 1980 г. пред жилището си в „Дакота Билдинг“, Ню Йорк.

Убит е Ернесто (Че) Гевара де ла Серна – латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959 г.). Роден е на 14 юни 1928 г. в Росарио, Аржентина. Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952 г.). През 1955 г. в Мексико се среща с Фидел Кастро. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана. След победата на революцията (1959 г.) е командир на гарнизонната крепост Ла Кабана в Хавана, директор е на Управлението за промишлено развитие на Куба. От ноември 1959 г. до февруари 1961 г. е президент на Националната кубинска банка. От февруари 1961 г. е министър на промишлеността. Един от лидерите е на движението „26-ти юли“, а след това член на Националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция. През април 1965 г. се обръща с писмо до Фидел Кастро, за да съобщи решението си, че ще продължи революционната въоръжена борба в някоя от страните по света, и напуска Куба. От ноември 1966 г. е в Боливия за организирането на партизанско движение. През октомври 1967 г. създаденият от него партизански отряд е обкръжен и разгромен от правителствени войски. Гевара е заловен и убит.

Държавата Алжир е приета за 109-ти член на ООН.

Шведският доктор Ейк Сенинг успешно имплантира първия човешки пейсмейкър – изкуствена клапа на сърце. Устройството се базира на технология, разработена от канадския инженер Джон Хопс. Изобретението е резултат от опит да бъде открит начин за съживяване на спряло сърце.

Умира Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) – български писател. Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в родния си град (1904 г.), където след това е учител (1904-1908 г.). Следва славянска филология и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1908-1910 г.), завършва право с докторат в Брюксел (1916 г.). Известно време е адвокат, но интересите му към литературата го откъсват от тази професия. Участва в редактирането на сп. „Светулка“, редактира в-к „Врабче“ и сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Редактор е в издателство „Хемус“. Председател е на Дружеството на детските писатели. Член е на Съюза на българските писатели. За пръв път печата детски стихове и приказки през 1906 г. в сп. „Светулка“. Голям дял в неговото творчество заемат преразказаните народни приказки от български, руски, японски, индийски, шведски и норвежки фолклор. Един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

При железопътна катастрофа на три влака в северозападен Лондон загиват 112 души, а над 200 са ранени.

В периода 8 – 21 октомври тридесет и девет подсъдими от „военно-фашистката“ организация „Военен съюз“ се изправят пред съда. Главният обвиняем ген. Кирил Станчев е осъден на доживотен затвор за създаване на организация с „фашистка идеология“ с цел „събарянето, подриването и отслабването на установената власт в държавата“.

Започват бойните действия на българската армия под оперативното ръководство на 3-ти Украински фронт. България воюва на страната на Антихитлеристката коалиция срещу Германия. Настъплението на българските войски е в направление Ниш, Скопие и Велес. Успешно се осъществяват Нишката, Страцинско-Кумановската, Брегалнишко-Струмишката и Косовската операция.

В салона на читалище “Славянска беседа” се открива изложба на съветски художници, организирана от Българо-съветското дружество и от Дома на изкуството.

Обявено е военно положение в Кюстендилски и Петрички окръг (поддържано с укази от 19 март 1930 и 5 юли 1933) и е засилена граничната охрана.

Роден е Родни Робърт – английски имунолог, биохимик, член на Лондонското кралско дружество (1964 г.). Лауреат е на Нобелова награда за химия (1972 г., заедно с Дж. Еделман). Учи в университетите в Ливърпул и Кембридж. През 1949-1960 г. е сътрудник на Националния институт за медицински изследвания в Лондон. Професор е в медицинското училище към болницата „Сейнт Мери“ в Лондон (1960-1967 г.). От 1967 г. е професор в Оксфордския университет, от 1970 г. е член на Съвета за медицински изследвания. Открива първичната структура на имуноглобулините. Основните му трудове са по изследване на химичните структури на антителата. Умира на 7 септември 1985 г.

По време на Първата световна война завършва битката при Лоос, в която загиват 430 000 френски, английски и немски войници.

Първата световна война (1914-1918 г.) е война между две големи европейски групировки – Тройният съюз и Съглашението. Отначало войната обхваща само 8 европейски държави – Германия и Австро-Унгария, от една страна, и срещу тях – Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора. По-късно в нея са въвлечени и други страни; участват общо 38 държави – 4 в т. нар. Централни сили – Германия, Австро-Унгария, България, Турция, и 34 в Антантата. Повод за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 г.

В периода 8 – 13 октомври в хода на Балканската война Първа и Трета българска армия пробиват първата турска отбранителна линия Ескиполос-Петра и превземат Лозенград. Втора армия обкръжава Одрин. На 13 октомври сръбската армия овладява Скопие, Куманово, Велес и Щип.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.)) срещу Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в.

Роден е Васил Димитров Битков – български писател и поет. Автор е на разкази, публикувани в левия периодичен печат (сп. „Полярна звезда“, „Нови дни“, в-к „Светлина“, „Наковалня“), и на повестта „В отпуск“ (1954 г.). Умира на 26 август 1944 г.

Открива се ЖП линията Русе-Търново (130 км).

Роден е Рубен Мамулян – американски режисьор от арменски произход. Учи в Московския университет, занимава се с театър в студията на Вахтангов, поставя няколко спектакъла в Тбилиси. От 1919 г. е в емиграция, работи в театрите в Париж и Лондон. В САЩ е от 1923 г. Става известен с режисурата на музикални спектакли и на пиеси на съвременни автори. Атмосферата на театралния живот е възпроизведена в “Аплодисменти” (1929 г.). Успех постига с новаторския си подход в “Улиците на града” (1931 г.) и “Доктор Джекил и мистър Хайд” (1932 г.), след което предпочита техническото съвършенство на традиционните жанрови форми – “Обичай ме тази вечер” (1932 г.), “Песен на песните” (1933 г.), “Кралица Кристина” (1934 г.), “Живеем отново” (1934 г.), “Беки Шарп” (1935 г.), “Веселият бандит” (1936 г.), “Знакът на Зоро” (1940 г.), “Кръв и пясък” (1941 г.), “Лятна ваканция” (1948 г.). След 1942 г. е в театъра, но опитите му за завръщане в киното през 50-те и 60-те години са безуспешни – отстранен е от работа при снимането на “Порги и Бес” (1958 г.) и “Клеопатра” (1961 г. – 1962 г.). Умира на 4 декември 1987 г. в Лос Анджелис.

Създава се индексът Дау-Джонс ­ главен показател за движението на американските стокови борси.

Дау Джоунс е индекс за следене на състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Създаден е от редактора на вестник Wall Street Journal и основателя на компанията Dow Jones & Company Чарлз Доу. Индексът Дау-Джонс се явява най-стария в средите на съществуващите американски пазарни индекси. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Често се счита за индикатор за състоянието на американската икономика.

Родена е Марина Ивановна Цветаева – руска поетеса, дъщеря И. В. Цветаев, основател и първи директор на Московския музей на изящните изкуства.. Авторка е на сборниците стихове “Вечерен албум” (1910 г.) и във “Вълшебния фенер” (1912 г.). През есента на 1922 г. емигрира отначало в Чехословакия, а след това във Франция (след 1925 г.). В емиграция издава много книги: “Занаят”, “Психея” (1923 г.), “Юнак” (1924) и др. Публикува няколко трагедии с антични сюжети: “Ариадна” (1924 г.), “Федра” (1927 г.) и др. Творбите й са преведени на много езици. Умира на 31 август 1941 г. в Елабуга.

Назначен е първият главен равин в Княжество България – Гавриел Алмознино.

В Букурещ излиза първият брой на в. „Българин“ – политически вестник, редактиран от Павел Бобеков (на снимката).

В САЩ е открит първият затвор за жени в Индиана, в който надзирателите са също жени. Въпреки че е наречен изправителен дом той е предназначен за извършителки на углавни престъпления.

Голям пожар в Чикаго убива 300 души, като разрушава сгради в продължение на 10 километра. 90 хиляди души остават без дом, а щетите са за 200 милиона долара. Пожарът започва в 9 часа вечерта и продължава през нощта на следващия ден, когато е потушен с помощта на завалелия дъжд.

Умира Франклин Пиърс – американски политик; ХІV президент на САЩ (1853-1857 г.), кандидат от Демократическата партия. Роден е на 23 ноември 1804 г. Завършва Боудуин колидж през 1824 г. Сенатор е от 1837 г. Участва в Мексиканската война (1847 г.). През 1852 г печели президентската кампания срещу У. Скот. През 1857 г. е сменен от Джеймз Бъчънън.

Роден е Бранислав Нушич – сръбски писател и комедиограф, академик на Сръбската академия на науките (1933 г.). В продължение на десет години е на сръбска консулска служба в Македония. Работи като директор на Сараевския народен театър. Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ: „Странички от Пожаровадския затвор“ (1889 г.), „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“ (1886 г.). Ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на ХIХ в.: „Обикновен човек“ (1900 г.), „Свят“ (1906 г.), „Околосветско пътешествие“ (1910 г.), „Госпожа министершата“ (1931 г.), „Мистър Долар“ (1932 г.), „Доктор“ (1936 г.), „Покойник“ (1937 г.); автор е на драмите „Така трябваше да стане“ (1900 г.), „Семберийският княз“ (1900 г.), „Бездна“ (1902 г.), „Хаджи Лоя“ (1908 г.) и др. Особено популярна е неговата „Автобиография“. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград.

Роден е Николай Иванов Николаев – български хоров диригент и музикален педагог. Завършва гимназия и музикален курс в Болград. Работи като учител по пеене в Болградската българска гимназия (1878-1879 г.), в Софийска мъжка гимназия (1879-1925 г.) и във Военното училище (1879-1880 г.). Основател и диригент на хорове. Участва с хорове под свое диригентство във всички по-важни събития в страната в продължение на 50 години. Един от основателите на дружество „Славянска беседа“ (1880 г.), на Първото българско музикално дружество (1893 г.), на Български музикален съюз (1904 г.), на който е председател до 1929 г.; на Българската оперна дружба (1907 г.) и др. Умира на 19 август 1938 г.

Францисканският духовник Андрия Качич-Миошич (1704-1760 г.) издава поетическото си и историографско съчинение „Разговор угодни народа словенскога“, в което отделя значително място и на бляскавата история на българите. В произведението се посвещава специална песен на подвизите на Крум.

Братята на Паисий Хилендарски – Лаврентий и х. Вълчо, правят дарение за Хилендарския манастир, за което в кондиката на манастира е отбелязано: „Лето 1756, ден 8 октомври. Какво е дошел сос брата си духовник Лаврентие кир х. Вълча, та обеща да е ктитор и даде една капаро грош 300 за нихна душа и за нихни родители мертви.“

Възстановена е църквата “Св. Никола Чудотворец”.

Храмът се намира в Мелник и е паметник на културата с национално значение, като част от културно-историческия резерват „Мелник“. Построена е през XIII в. През средновековието на мястото е имало еднокорабна църковна сграда. Възобновена и разширена през 1582 г. През 1657 г. претърпява ново преустройство, чийто ктитор е митрополит Теофан. През 1689 и 1696 г. под ръководството на Макарий ІІ в нея са правени нови поправки. През 1756 г. е изградена във вид, напълно подобен на сегашния. Запазена е епиграма върху стария иконостас, която посочва за ктитор митрополит Макарий ІІІ. През 1895 г. сградата е унищожена от пожар, но в началото на ХХ в. е възстановена в стария си вид от 1756 г. Реконструкцията и реставрацията е извършена от Националния институт по паметниците на културата.

Във Венеция е осветена катедралата “Св. Марк”.

С тържествена сватбена церемония в храма „Св. Богородица при Пиги“ /Извора/ в Константинопол се сключва брак между византийската принцеса Мария и българския цар Петър І. Бракът е част от мирен договор между Византия и България.

Петър І е български цар в периода 927- 970 г. Той втори син на цар Симеон I (893-927 г.). Заема престола след смъртта на баща си, тъй като неговият по-голям брат Михаил е лишен от него по неизвестни причини и е подстриган за монах. Поради склонността на новия български владетел към занимания с църковни въпроси управлението на страната минава в ръцете на вуйчо му, болярина Георги Сурсувул. През 927 г. сключва мирен договор с Византия, по силата на който България се отказва от териториалните придобивки, постигнати от цар Симеон I след 913 г. В замяна на това тя получава само една малка част от Тракия. Договорът предвижда и взаимна размяна на пленници между двете държави. Византия на свой ред се задължава да плаща и в бъдеще ежегодния данък, наложен и от мирния договор в 896 г. Тя признава на Петър I титлата „цар на българите“, а на българския църковен глава – „патриарх“. Като гаранция за бъдещите мирни отношения между двете държави Петър I се жени за внучката на византийския император Роман Лакапин. Политическият курс на Петър I и неговия вуйчо спрямо Византия предизвикат острото недоволство на част от българското болярство, което през 928 г. и 930 г. подготвя два заговора за неговото сваляне от престола. Вътрешните междуособици са използвани от сърбите (покорени от цар Симеон I през 924 г.) и през 931 г. те вдигат въстание. С подкрепата на Византия се обособява като отделна самостоятелна държава, която приема върховенството на Цариград. Не много след въстанието на сърбите последват нахлувания от страна на маджарите (934 г.), които навлизат не само в Северна България, но успяват да проникнат и на юг, в Тракия. Техните набези се повторят през 943 г., 951 г., 960 г. и 968 г. Петър I прави опит да се сближи с германския император Отон I и заедно с него да парира нахлуването на маджарите, но не постига успех. Той не сполучва да привлече в своята борба против тях и Византия. В резултат на това е принуден да се примири с откъсването на значителни територии от българската държава, разположени отвъд р. Дунав и особено в Трансилвания, включително богатите залежи на сол. От този момент северната граница на България се установява по р. Дунав. Нарасналото народно недоволство от политиката на Петър I се изразява в появата на богомилството.