Общински спортен  празник „Да спортуваме заедно“ организира Община Добричка на 10 май, петък, от 10 часа на стадиона в с.Дончево. Празникът ще премине под мотото „Не на насилието и агресията в училищата“. Спортното мероприятие е част от плана за дейности на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни“. В него по предварителна заявка ще се включат 96 участници – ученици от общинските училища в Батово, Дончево, Карапелит, Победа, Стожер и Смолница, както и младежи от Ловчанци, които ще се мерят сили в турнир по мини футбол. Те ще бъдат разделени в две възрастови групи – 5-7 клас и 8-12 клас. Победителите ще получат купи, грамоти и предметни награди. Комендант на турнира ще е Иван Манолов, координатор „Областни аматьорски първенства“ към Областния футболен съюз.

Кметът на Община Добричка  Соня Георгиева  ще  открие спортния празник.

Гергьовден е денят на християнския светец Георги, който според народните вярвания е покровител на овчарите и стадата, като от III век той е и покровител на войската. Гергьовден като цяло е подчертано земеделски и скотовъден празник. Тогава е и първият път в годината, когато се изкарва добитъкът на паша, доят се овцете, хапва се агнешко месо и се пие овче мляко. Още преди да е изгряло слънцето, моми и момци отиват да берат цветя и билки, от които след това правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци.

Гергьовден винаги се чества на 6 май.

Митове за Гергьовден

1. Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако се падне в постен ден, добитъкът няма да е добър и млякото ще е малко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или петък, не е добре, животните ще са болни.
2. Ако на Гергьовден кукувицата се чуе за пръв път, годината ще е неплодородна и ще има болести по животните.
3. Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.
4. Ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.
5. Ако на празника мравките не излизат от мравуняка, не се чака добро през годината.

Традицията на Гергьовден

Традицията повелява в нощта преди Гергьовден да се дои тържествено овцата, която първа е родила агнетата си през текущата година. В кофата се поставя монета, за да бъде висок млекодобивът през годината, а до кофата се връзва с червен конец букет от пролетни цветя. Освен това се заплита с червен конец венец от див здравец, къпина, коприва и глог. С него се украсява главата на овцата. Същият ореол се закачва и на вратата на кошарата. За да раждат овцете женски агнета, една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват и чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. На Гергьовден за първи път в годината се приготвя прясно сирене, но без да му се слага сол, за да не пресъхне овчето мляко.

Според старите поверия в нощта преди Гергьовден всички съкровища, заровени в земята, започват да „играят“. Нощта също е подходяща за ходене на гледачки и всякакви подобни начинания. Като цяло, магията придружава Гергьовден във всичко. В древността са вярвали, че на този празник е възможно да се отнеме плодородието. За да се предпазят хората, поставяли през нощта шепа сол пред къщите на входа (на сутринта я слагали в яденето на овцете и колана на жените). Рано сутринта мъжете заравяли червено великденско яйце в средата на своите ниви. В същото време, в някои райони на Северна България изгаряли сламата, която е останала от Бъдни вечер. На Гергьовден се смята за лоша поличба да поискаш сол или закваска от съседа. Утринната роса е от особено значение на Гергьовден. Има поверие, че ако се освежиш с утринната роса на Гергьовден, през цялата година ще бъдеш здрав. Дъждът на Гергьовден е ценен, колкото златото.

Свети Георги като покровител на войската

Свети Георги е покровител на войската. Според църквата Георги е роден в Кападокия (Мала Азия). Имал е блестящо за времето си образование. Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Като син на богати християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. През 288 година е бил подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан (284-305) заради вярата и убежденията си. Георги се превръща в образец на „идеалния воин -християнин“ и светец-покровител на войната и войската. В християнската иконография той се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей.

Легенда за Гергьовден

Легендата гласи, че близо до мястото, където е погребан свети Георги – град Бейрут, при планината Ливан, от близкото езеро излизал голям и страшен змей. Той унищожавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Страданието на хората било голямо, но не знаели как да се спасят от бедата, в която са изпаднали. Те се обърнали за съвет от идолските жреци и те им казали, че всяко семейство трябва да принася в жертва на страшното чудовище едно от децата си. Заради безизходицата и глада, в които били изпаднали, хората приели този съвет и всеки ден водели по една жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на единствената дъщеря на царя. Младата мома стояла на брега и с тревога очаквала смъртта си. Незнайно откъде се появил красив млад мъж на бял кон, държейки копие в ръка. Това бил свети Георги. Той попитал девойката:

– Защо плачеш?

Момата му казала за змея и той я успокоил:

– Не се страхувай, момиче — казал й Георги. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от това чудовище.

От езерото се показал големият змей. Храбрият войн Георги се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица. След това се засилил към чудовището и го пробол с копието си. Георги казал на девойката да свали пояса си, да върже змея с него и да го повлече към града. Тя така и направила. След като жителите на града разбрали какво се е случило, приели християнската вяра.
Заради тази победа и за показаното мъжество по време на мъченията, свети Георги се нарича Победоносец и е покровител на войниците.

Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богатство и щастлив живот. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче.

6 май – Гергьовден е официален празник в Република България. Той е обявен и за ден на Храбростта на Българската Армия.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. традицията на празника е прекъсната, като той е обявен само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.

Второто мощно изригване от клас X за настоящия ден се случи на Слънцето. Учените почти напълно изключиха изхвърлянето на вещества към Земята, съобщава РИА Новости .

Според тях между двете събития са минали около шест часа.

„Експлозията е регистрирана в същата зона на Слънцето, както и предишното изригване в 14:54 московско време“, се казва в съобщението.

Отбелязва се, че и двете експлозии не представляват радиационна опасност под формата на енергийни протони, така че сателитните съзвездия не са изложени на риск.

Геомагнитните последици обаче няма да се появят до сряда, 8 май. Не се знае и под каква форма ще стане това.

Експертите добавиха, че магнитните бури, които се очакват в понеделник, 6 май, и вторник, 7 май, не са свързани с описаните по-горе събития.

„В момента няма прогноза за околната среда, както и общото разбиране за възможното въздействие на текущите събития върху планетата се анализират“, обясниха учените.

Предишната сутрин учените регистрираха втората светкавица от най-висок клас за седмица, която продължи 20 минути.

Ден преди това експерти регистрираха пет изригвания от висок клас на Слънцето. Един от най-мощните е с продължителност 28 минути и е съпроводен с прекъсване на ВЧ радиокомуникациите.
m24.ru

• Кулминацията на Великденските празници в Йерусалим е приемането на Божествената светлина
• Денят, когато монах Иларион и другите православни духовници тържествуващо са прибрали своите кандила

Преди много години проучвах древна ръкописна книга от библиотеката на Православната патриаршия в Йерусалим. Вниманието ми бе привлечено от бележка на славянски език, написана на последната й страница. След разчитането на текста изплуваха странни събития, станали преди три и половина века. През 1676 г. роденият на Балканите монах Иларион посетил на Великден Божи гроб в църквата „Възкресение Господне” в Йерусалим. Тогава станало яростно спречкване, последвано от страшен „бой до смърт” между православни и католици. Любопитството ми бе събудено и аз тръгнах по дирите на историческите събития.

Кулминацията на Великденските празници в Йерусалим е приемането на Божествената светлина. Днес тя се обозначава с арабската дума Нур. Това е този огън, с който палим свещите си в нощта срещу големия празник. На Божи гроб обаче винаги се е смятало, че той идва свише. Мненията за неговият произход са различни. Те се колебаят от пълно отричане на Божественото начало и свързване с използване на леснозапалими вещества при контакт с кислород у рационалистите, до абсолютната вяра на дълбоко религиозните. Разногласията се появяват още в древни времена. Да се изяснят те помага един много подробен разказ, оставен в старинен ръкопис от руския игумен Даниил. Някъде между 1104 и 1108 г. той посещава Йерусалим на Великден и участва в приемането на Божествената светлина. Тогава руският духовник успява да вземе участие в приемането на Божествената светлина и оставя специална глава в своя пътепис по този случай.

Подготовката започва още от вечерта на Велики петък, когато Божият гроб се чисти и подрежда. После се запечатва и се гасят свещите и лампадите в цял Йерусалим. Когато игуменът Даниил пребивава в Светия град, той от десетина години е освободен от рицарите на Първия кръстоносен поход (1096-1099). Йерусалимски крал е Бодуен І, от когото руският духовник иска разрешение да постави кандило на гроба Господен. Даниил получава позволение да го сложи при краката на Иисус. По древно право до главата е гръцкото, а при гърдите е това на Великата лавра в Йерусалим, „Св. Сава”, и тези на другите тамошни православни манастири. През този период католиците са още на втори план и техните кандила са окачени далеч над гроба.

Вечерта на Велика събота около църквата „Възкресение Господне” се събира несметно множество народ от всички краища на света. Край храма е невероятна блъсканица и теснотия, мнозина се задушават в навалицата. Всички мълвят едничката фраза „Кирие елейсон!” (Господи помилуй!) и всеки се обръща към себе си с въпроса: „Господи, нима заради моите грехове Божествената светлина няма да слезе?” Точно в седем часа вечерта пристига крал Бодуен с воините си. Те проправят със сила път през гъстата тълпа. Уплашените богомолци бягат и се газят един друг. Кралят заема мястото си край Великия олтар, непосредствено срещу запечатаната гробница на Иисус. По същото време тече службата, водена заедно от православни и католически свещеници. Православните са над Христовия гроб, а католическият епископ е във Великия олтар.

Чудото става малко след девет часа. Внезапно над църквата минава черен облак и облива богомолците с проливен дъжд. Изведнъж от гробницата изгрява ярка светлина, от които тя започва да сияе в неземни отблясъци. Първата свещ е запалена за краля, откъдето огънят се разнася сред богомолците. Резултатите от съревнованието между католици и православни обаче стават ясни чак на другия ден, на Свето Възнесение. Едва тогава хората имат право да влязат при Божи гроб и да го целунат. Тогава православният ключар на гробницата се доближава до Даниил и му казва, че православните кандила са се запалили от Божествения огън първи, докато тези на католиците – след тях. Според правилата руският игумен може да вземе своето кандило едва в Свети вторник. Той отнася ценната реликва със себе си, за да я прибере в своята земя като „знамение от гроба Господен”.

Подробният разказ на игумен Даниил помага да се разбере и смисъла на бележката от 1676 г. За половин хилядолетие в света са се променили много неща. Някога мощната Византийска империя и балканските православни държави вече не съществуват. Католиците също са изживели своя апогей и Реформацията безжалостно атакува основите на папизма. Страстите са нажежени и на Великите празници в Йерусалим достигат кулминацията си.

Явно жестокото сбиване е станало в неделя, деня на Възнесението. Именно тогава се е разбрало кой е придобил пръв Божествената светлина – православни или католици. Впрочем последните са назовани в краткия текст „неблагословени” и явно не са получили Божието благоволение. Тази констатация дава право да се мисли, че именно те са предизвикали „боя до смърт”. Това никак не е било трудно предвид блъсканицата на изтощените от дългото бдение край Великата църква богомолци. А единствените оцелели думи от края на бележката са „Свети вторник” и очевидно показват деня, когато монах Иларион и другите православни духовници тържествуващо са прибрали своите кандила.

При моите пътувания по Светите земи съм бил на Гроба Господен, но така и не можах да присъствам в Йерусалим на Великден. Как обаче е посрещана Божествената светлина в наши дни, ми сподели видната изследователка на старобългарската литература д-р Климентина Иванова. Тя си спомня интересен случай от великденската служба в Йерусалим, разказан й от две руски монахини, служещи в православен манастир в Австралия.

Надпреварата край гроба на Христос започнала още предишния ден. Както преди столетия, представителите на различните християнски църкви се опитвали да намерят по-добро място за своите кандила и свещи. Вътрешността и цялата околност на храма „Възкресение Господне” била претъпкана с народ. В различен част преди и около полунощ отгоре се спуснали синкави светлинки, пълзящи бавно надолу. Тогава започнало съревнованието чия свещ или кандило ще се запалят първи – на католиците, православните или арменците. Особено велика е радостта, ако противниците въобще не получат светлината. В такъв случай те ще трябва да вземат огъня от онзи, който го е добил. Това и днес се приема като знак за върховенство на съответния християнски клон. Именно в тази наелектризирана обстановка се създават великолепни условия за конфликти.

Кандидати за депутати от „Възраждане“ заплашени от арест заради посещение на лобното място на Гоце Делчев в Гърция

Вчера сутринта представителна група от структурите на „Възраждане“ в Гоце Делчев, Гърмен и Сандански е тръгнала за с. Баница в Гърция, за да отдаде почит на Гоце Делчев. Причината за посещението е 121 години от смъртта на българският революционер, който е убит на 4 май 1903 г. на това място край село Баница след еднодневно сражение с турска потеря. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска.

Групата от „Възраждане“ и други български граждани, дошли да се поклонят на мястото, е била спряна от гръцки цивилни полицаи. Те са им отказали достъп до лобното място на Гоце Делчев под предтекст, че провеждат акция за издирване на хора, която не знаят кога ще свърши. Били са събрани всички лични карти на присъстващите и отведени за разпит и справка в полицията.

Като част от групата е била и Костадинка Джагълова – кандидат за народен представител, на второ място в листата на „Възраждане“ за Благоевградска област, която е била заплашена дори с арест от страна на гръцките полицаи, заради направени от нея снимки на мястото.

„Възраждане“ – Добрич