дом блог страница 642

Руските въоръжени сили за седмица овладяха седем населени места

0
  • В рамките на седмица руски военнослужещи установиха контрол над седем населени места. Това съобщи руското министерство на отбраната в канала си в Telegram.

По данни на военното ведомство в резултат на активни настъпателни действия на подразделение на Северната група войски в Курска област са освободени селищата Плехово, Дарино и Новоивановка. В това направление са нанесени въздушни удари, удари с безпилотни самолети и артилерийски огън по живата сила и техника на бригади от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Руските въоръжени сили поеха контрола и над селищата Желтое, Берестки, Заря и Благодатное на Донецката народна република (ДНР).

Системите за противовъздушна отбрана свалиха 21 американски реактивни системи за залпов изстрел HIMARS и 12 чешки Vampire, както и 279 самолетни дрона. Катери на военноморската авиация и охраната на акваторията на Черноморския флот унищожиха осем безпилотни катера.

На 13 декември руското министерство на отбраната обяви масиран удар с далекобойни оръжия и дронове с въздушно и морско базиране по горивно-енергийната инфраструктура на Украйна, която осигурява функционирането на военно-промишления комплекс на страната. От ведомството обясниха, че това е отговор на нападение на украинските въоръжени сили, извършено на 11 декември. Тогава беше извършена ракетна атака с шест произведени в САЩ оперативно-тактически ракети ATACMS по военно летище край руския град Таганрог.

Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че страната е претърпяла един от най-големите удари в енергийния сектор от Русия.

https://www.vedomosti.ru

КАТО КАК СЕ СЛУЧИ НЕСЛУЧАЙНО ВОДНИЯТ ПРОЕКТ В ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ

0

 

  • Разговаряме с екскметицата на Добрич и ексобластната управителка Детелина НИКОЛОВА

Ако някой ми беше казал преди години, че ще даваме за пример Добрич – като град, в който нямаме сериозни проблеми с водата, или щях да го помисля за леко луд, или щях да се смея. Но – погледнато днес, през призмата на половин безводна България, следейки ежедневните репортажи, в които хора бедстват и нямат друг избор, освен да си изплачат болката пред обективите на столични телевизии, си давам сметка, че ние в Добрич сме като „бяла врана“. Защото – макар и не винаги чиста, макар и прекалено скъпа, от чешмите ни тече вода – без режим и без опасност утре въпросните чешми да пресъхнат.  И понеже в последните години от родното ни битие свикнахме да критикуваме, мисля че е хубаво да споделим и нещо позитивно – а именно как се случи водният проект в Добрич, благодарение на който не сме на картата на бедстващите…

– Госпожо Николова, ако някой още не знае кой бе инициатор на т. нар. воден проект на Добрич и който изстрада неговото прокарване през институциите на България и Европейския съюз, сега можем да кажем, че това сте Вие. Затова и ще Ви помоля да открехнем на читателите поне част от истината. Нека не се забравят свършените добри дела. Особено във време, когато дори новото Народно събрание избра специална временна парламентарна комисия за решаване на водния проблем в страната.

– Инвестициите в сектор „Водоснабдяване“ са огромни, изпълнението изисква по-голям времеви период, защото финансирането е свързано с прединвестиционни проучвания, проектирания и съгласувателни процедури с няколко институции. Един от основните проблеми, не само в България, са огромните загуби на вода, поради остарялата водопреносна инфраструктура. България е на едно от водещите места в Европейския съюз по загуби на вода. Около 60 и повече процента водата се губи в мрежата. Затова са необходими значителни инвестиции за обновяване на водопреносната мрежа и съоръжения, а това изисква сериозна държавна подкрепа, както за ВиК дружествата /оператори/, така и за местните власти.

– Кога се нагърбихте с инициативата генерално да разрешите водния проблем на Добрич?

– В Добрич през 2012 г.  министър Лиляна Павлова обяви 80 процента загуби на вода. Разпределителната мрежа на община Добрич е построена в миналия век – между 50-те и 70-те години. Около 70 процента от водопроводите са предимно с азбесто-циментови тръби и малко над 12 процента – стоманени. Загубите на вода са от амортизираните тръби и пробиви в сградните отклонения. Трудностите от честите аварии, липсата на вода и непрекъснатите ремонти на уличната мрежа бяха проблеми не само за гражданите, но и за ВиК оператора. Затова още в първия си мандат заложих като приоритет в моята програма реконструкция на водопроводната мрежа и пречиствателна станция Врачанци.

– На практика така ли започна маратонът за убеждаване на държавните и европейски институции за разрешаването на един не само значим, но е задълбочаващ се проблем за бита и икономиката на областния град, при това непосилен за общината ако се наеме тя сама със свои средства да го разреши?

– В това време в МРРБ /2003-2004 година/ бяха формирани две групи общини с проблеми по водопреносните мрежи. Нашата община не беше сред тях. Имало е запитване от министерството до общината преди да стана кмет, но тогавашното ръководство не е направило никакви стъпки или заявки. Затова организирах среща в МРРБ, при министър Валентин Церовски, последва друга – в Министерството на околната среда и водите – при Любка Качакова. Изяснихме ситуацията и говорихме за възможността Добрич да бъде включен в групите за техническа помощ. Във връзка с изясняване на всички проблеми и детайли относно състоянието на ВиК оператора и възможностите му за работа имахме многократни срещи с директора на ВиК Петър Ников. Междувременно МББР проведе среща на всички ВиК дружества от Североизточна България в Бургас. Настоях да участвам в тази среща, бях единствения кмет, участвал на срещата. Заедно с г-н Ников успяхме да убедим министър Церовски да бъдат предприети по-бързи действия относно това Добрич да бъде включен в групата на общините за техническа помощ по програма ИСПА /финансов инструмент за подпомагане на страните кандидатки за членство в Европейския съюз с приоритет инфраструктура, околна среда и транспорт в периода 2000-2006 година/.

– И кога дойде „божията вест“, че реалните прединвестиционни проучвания могат да започнат?

– В началото на 2006 година община град Добрич беше уведомена, че стартират прединвестиционни проучвания в сектор “Води“ от консорциум КОКС, който работеше с министерството на околната среда и водите.  В целия процес се включиха както служители и специалисти на общината, така и на ВиК оператора. В същото време се открои проблемът за собствеността на пречиствателна станция Врачанци. В капитала на дружеството ВиК бяха само съоръженията, без актив земя. Това беше още един проблем, за решаването на който ни предстояха много трудности, много срещи, много действия, които ми отнеха близо година, през която обикалях между министерствата – на регионалното развитие, на околната среда, на земеделието и на икономиката. Трябваше да решим този казус и усилията ми бяха насочени в координиране на действията на екипите на различните министерство за придвижване на документите. Откровено казано, ако не бях настоятелна, щяхме много да изостанем и не знам колко години би трябвало да минат, за да се случат реалните резултати. Но в резултат – поземленият имот беше актуван от областния управител за държавна собственост.

– Интересно би било да споделите как успяхте да поразмърдате столичната бюрокрация?

– Действах на принципа на журналистите – проверявах по три пъти във всяко министерство и все някъде се късаше връзката, появяваха се проблеми, в  краен случай притеснявах министрите, а не пропуснах и министър-председателя Борисов. Не ги оставях на мира, за да постигнем желаните резултати и да подготвим необходимите документи. За съжаление, непрекъснатата промяна в законодателството, транспонирането на европейките норми, определено забавяха напредъка на оперативна програма „Околна среда“ в България.

– Не вярвам да не имало бюрократични, а и не само, проблеми и с администрацията на Европейския съюз, която е изключително педантична по отношение на големите проекти…

– Няколко пъти Еврокомисията спираше програмата за България по две основни причини – ДДС като непризнат разход в стойността на проектите и собствеността на водопреносната и канализационни мрежи и съоръжения. Междувременно се сменяха и правителствата, които имаха различни подходи. За нас – общините, не оставаше нищо друго, освен да упражняваме натиск и много работа. Всеки кмет търсеше по своему подкрепа. Бавно се случваше транспонирането на европейските директиви за водите, околната среда и още други в нашето законодателство. Но да си признаем, че и политици, и служители от администрациите – както в местната власт, така и на национално ниво, постепенно израстваха, повишаваха знанията си и уменията да работят по проекти.

От консорциума КОКС получихме прединвестиционно проучване, анализ разходи-ползи, апликационна форма и работни чертежи във връзка с реализиране на мерки за реконструкция на водопроводната мрежа, канализация и модернизация на пречиствателна станция за отпадни води в село Врачанци.

Мащабният проект „Интегриран проект за подобряване на водния сектор в град Добрич – фаза 1“ беше депозиран в МОСВ на 30 ноември 2011 година. Общата стойност на проекта надхвърляше 50 милиона евро. След оценката му от експертите на управляващия орган на ОП „Околна среда“, проектът беше изпратен за оценка от ЕК в Брюксел на 5 януари 2012 година, именно заради високата стойност процедурата продължи дълго и предвид кратките срокове до края на програмния период /2007-2013 година/ МОСВ ни предложи споразумение, на база на което Община град Добрич започна процедури за избор на изпълнители за основните дейности. Проблем дойде след становище на Европейската комисия по въпроса за ДДС, а именно, че това е недопустим разход по правилата за усвояване на европейски фондове. Правителството на България трябваше за намери решение. През месец февруари 2012 година оперативната програма „Околна среда“ беше спряна. Всички тези процеси забавиха оценката, както и подписването на договор за безвъзмездно финансиране.

– И не се отчаяхте. Напротив, с по-голяма амбиция продължихте да воювате, образно казано, за питейната вода на добричлии.

– Предвид крайната фаза на програмния период и липсващо окончателно решение за одобряване на проекта от Европейската комисия, МС на свое заседание взе решение номер 148 от 5.03.2013 г., за даване на съгласие договарящият орган за оперативна програма „Околна среда“ да подпише договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на общините Добрич и Пловдив. Нещо повече, съгласно точна 2 на това решение, в случай, че безвъзмездната финансова помощ, одобрена от ЕК, е по-ниска от посочената в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и в случай, че проектите не бъдат одобрени от ЕК, средствата трябваше да се осигурят от държавния бюджет. Тогава договорът за водния проект възлизаше на 105 438 795 лева, плюс 10 милиона лева съфинансиране от общината. Това решение не беше изпълнено по време на правителството на Пламен Орешарски. България – освен, че следваше да намери решение за възстановяване на ДДС-то, трябваше да промени и Закона за водите.

Стигна се до изменение и допълнение на закона с цел създаване основа за структурна реформа във ВиК сектора. И в средата на 209 /???/ година започна работата по създаване на Асоциациите по водоснабдяване и канализация. В тях членуват държавата и общините, като представител на държавата е областният управител. Асоциацията възлага, съгласно закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, като за целта се сключват договори. Общините вече са съсобственици на ВиК системите на своя територия. Затова активите на мрежите и съоръженията се предаваха от ВиК операторите на общините. Този процес беше също много труден. Министерството на финансите, след доста лутане, изработи методология по възстановяване на ДДС на бенефициентите. Следваше преработване на проекта относно изключване на ДДС като признат разход и анализ на разходи-ползи. Окончателният проект трябваше да намери решение в новия програмен период за финансов ресурс. На 4 януари 2016 година МОСВ отправи покана към 4 общини – Асеновград, Добрич, Плевен и Пловдив, да реализират проекти за изграждане на ВиК мрежи и пречиствателни станции. Проектът за воден цикъл на община Добрич възлизаше на 114 901 132 лв. с ДДС, от които 86 227 183 лв. бе размерът на безвъзмездната финансова помощ по ОП „Околна среда“. Той предвиждаше да се направи пълна рехабилитация на над 80 км водопровод и над 6 км канализационни колектори, да се реконструират канално-помпени станции и модернизира пречиствателна станция за отпадни води край с. Врачанци. Крайната цел беше намаляване на загубите на вода повече от 36 процента. Изпълнението на проекта наистина доведе до намаление загубите на вода, което в бизнесплана на ВиК оператора води до намаляване на нейната цена. За област Добрич обаче проблемът с изпомпването на водата от сондажни кладенци остава, а оттам и цената на водата зависи от цената на електроенергията.

Реалното изпълнение на строително-монтажните работи започна в следващия мандат, при другия кмет.

– Г-жо Николова, с огромния си опит по реализирането на този най-голям проект за добричлии след 1989 година, навярно имате и Вашите препоръки към сега управляващите на общинско и национално ниво. Какви са те?

– Необходимо е въвеждането на мониторинг на водните източници, за да се следи тяхното състояние и да се прави прогноза за потреблението. Контролът върху използването на водата за индустриални и селскостопански нужди трябва да се гарантира устойчиво. Подобни мерки, реализирани в дългосрочна перспектива, считам, че могат значително да подобрят управлението на водния ресурс и да осигурят стабилно водоснабдяване в региона.

Има още квартали в Добрич, които се нуждаят от реконструкция. ОП „Околна среда“, както и МРРБ, разработват програми и мерки за инвестиции във водния сектор. А общините и операторите са тези, които разработват проектите и кандидатстват за финансиране.  През 2015 година стартираха прединвестиционни проучвания на обособени територии от страна на МРРБ, с оглед подготовка на проекти във водния сектор, които ще се изпълняват от ВиК операторите. В проекта за област Добрич са заложени да се реконструират и новоизградят още водопроводи и канализации и 3 пречиствателни станции. Само за община град Добрич положихме усилия от страна на областна администрация да се изградят още вътрешни водопроводни мрежи 9531 метра и вътрешни канализационни мрежи – 2978 метра. В момента проектът се намира във фаза на оценка. Това ще допринесе за още намаляване загубите на вода и повишаване качествата на питейната вода, както и пречистване на водите, с оглед опазване на околната среда.

– Благодаря Ви за интервюто, което, смятам, че ще е полезно не само за общините в Добричка област, но и за още много общини в страната. Предполагам, че някои дори ще Ви потърсят за съвет и помощ.

Интервюто взе Сабина ДУКОВА

РЗК – Област Добрич: Покана за общо събрание

0

ПОКАНА

Уважаеми колеги , съгласно чл.13, ал. 3 от Устава на сдружението ви каня на  ОБЩО СЪБРАНИЕ на  РЗК – Област Добрич, което ще се състои на 15.01.2025 г. в 16:00 ч. в Конферентна зала на  хотел „Добруджа” – гр. Добрич. Прилагам дневен ред на заседанието.

ДНЕВЕН РЕД

  1. Приемане на Доклада за дейността на РЗК ОБЛАСТ ДОБРИЧ за 2023 г. и 2024 г. и освобождаване от отговорност на членовете на УС;
  2. Приемане на Финансов отчет на РЗК ОБЛАСТ ДОБРИЧ за 2023г. и 2024г.;
  3. Приемане на Проектобюджет на РЗК ОБЛАСТ ДОБРИЧ за 2025 г.
  4. Приемане на Програма за дейността на РЗК ОБЛАСТ ДОБРИЧ за 2025 г.
  5. Доклад за дейността на Комисията по етика и разрешаване на спорове за 2023г, и 2024г.;
  6. Обсъждане на промени в Устава;
  7. Отчет за дейността на Койчо Койчев – представител на РЗК ОБЛАСТ ДОБРИЧ в Съвета за управление на ЕК „Стария Добрич”;
  8. Разни;
  9. Приемане на членове на РЗК ОБЛАСТ ДОБРИЧ и изключване.

Председател на УС на РЗК област Добрич:

(Магдалена Петрова )

11.12.2024 г.

Гр. Добрич

 

Пикът на метеорния поток Джеминиди няма да се вижда заради ярката Луна

0

Пикът на метеорния поток Джеминиди, който може да зарадва наблюдателите с до 150 „падащи звезди“ на час, няма да бъде видим на Земята поради ярката светлина на Луната, която е във фаза, близка до пълнолуние. Това съобщиха от Московския планетариум.

Джеминидите са един от най-активните годишни метеорни потоци, протичащи от 4 декември до 17 декември. В нощта на пика, от 13 срещу 14 декември, се очаква активност до 150 метеора на час. Метеорите Geminid обикновено са бели и ярки и падат доста често. Те се движат близо до Земята, в резултат на което скоростта на метеорите е около 35 километра в секунда.

Джеминидите надминават дори августовските Персеиди по брой метеори. Например през 2011 г. дъждът показа скок от до 200 огнени топки на час, което е два пъти повече от активността на летния звезден дъжд.

„Условията за наблюдение на Джеминидите през 2024 г. са неблагоприятни. Луната близо до пълнолуние (15.12.2024 г.) значително ще попречи на наблюдението на метеорите“, отбелязват астрономите.

Потомците на актрисата Адриана Будевска в Аржентина

0

 

 

След като бе реконструирана Къщата музей на Адриана Будевска в гр. Добрич и бе възстановена експозицията в нея, специалистите в Регионалния исторически музей в града получиха искрен поздрав от потомците на актрисата от далечна Аржентина:

„Тъй като бяхме много млади, България винаги е в сърцата ни. Моите вечни благодарности към целия този прекрасен екип за огромната работа, която вършите, за да запазите жива паметта и признанието на баба ни Адриана Будевска. Tази изложба чудесна е! Много благодаря от все сърце!

Адриана и Гилермо Ганчеви

Това сърдечно послание ни провокира да припомним кои са Гилермо и Адриана Ганчеви. За да го направим обаче, е необходимо да актуализираме и предисторията.

Адриана Будевска пристига в Буенос Айрес (Аржентина), тръгвайки на 20 август 1937 г. от Хамбург с кораба „Генерал Озорио“. Отправя се към далечната страна, тъй като там живее нейният единствен останал син Венелин Ганчев. Венелин Христов Ганчев е роден на 28 октомври 1906 г. в София. Той е едва на 22 години, когато с кораба „Валдивия“ потегля от Марсилия за Аржентина, където пристига през октомври 1928 г. По време на пътуването научава донякъде испански език, тъй като носи със себе си руско-испански речник и книги. Преди това, от 1925 до 1928 г., известно време живее и работи при своя вуйчо Ганчо Будевски в Турция – по времето на Кемал Ататюрк.

Адриана Будевска пристига в Аржентина с тежък товар от горчиви спомени – загубата на нейния съпруг – артиста Христо Ганчев (1877 – 1912 г.), починал от тиф по време на Балканската война, и на децата ѝ: Боян (1904 г.), който живее само четири часа след раждането си; Галя-Христинка – на 6 години (1912 – 20.10.1918 г.), станала жертва на т.нар. испански грип, и Гани – на 26 години (1902 – 15.08.1928 г.), убит като студент в гр. Торино (Италия) по време на комунистически митинг. От пристигането си до напускането на Аржентина през 1948 г. Адриана Будевска живее заедно със сина си в град Буенос Айрес, в квартал „Матадерос“, на улица „Сан Педро“ № 5 070.

Актрисата е посрещната много добре. Обичана и почитана е от цялата българска общност и канена от Българската легация на всички празници и чествания.

Интересна е съдбата на единственото останало дете на актрисата. В далечната страна, въпреки че е емигрант, Венелин Ганчев успява да си намери работа благодарение на своите широки технически познания и на богатата си обща култура. Освен български език той владее перфектно турски, немски и английски език. Владее говоримо също френски, италиански език и есперанто. Започва работа в една малка фирма за транспорт с автобуси като механик и остава в нея в продължение на десет години. През това време завършва курс за пилот на самолет, специализирайки се в механиката на самолетите, което му позволява да постъпи в Дирекцията на гражданската авиация в Аржентина. Във Военновъздушните сили на Аржентина успява да развие своето голямо призвание като техник специалист по въоръжение и авиомеханик. През 1947 г., работейки във Военновъздушните сили, започва да разработва проект за превозно средство, което да лети в Космоса. Това му донася някои неприятности, тъй като тогава интересът към НЛО е голям и го критикуват за неговото „невежество“, но той не изоставя своята изследователска дейност и развитието на проекта. Намира последователи сред някои пилоти от Военновъздушните сили на Аржентина. Един от неговите последователи публикува различни книги и основната от тях, отнасяща се за НЛО, е илюстрирана с дизайна на „Космоплан“ на Венелин Ганчев. През 1957 г. руснаците започват завладяването на Космоса със „Спутник“, което предизвика някои от членовете на Военновъздушните сили да поискат извинение от Венелин Ганчев за това, че не са подкрепили неговите усилия за разработването на космически апарат.

Изследванията на Венелин Ганчев, проектите на всички апарати, изобретени от него, са притежание на децата му, които ги пазят между живите спомени за големия му талант. Когато го информират официално, че не могат да финансират изследването за пътуване в Космоса, тъй като не са предвидени подобни средства в бюджета на Аржентина, го съветват да не се отчайва и да продължава опитите. Ганчев се амбицира неговата идея да бъде изпратена на Военновъздушните сили на САЩ. По онова време още не съществува НАСА. Получава много окуражителен отговор относно новаторството на проекта „Космоплан“. Американците обаче се интересуват от източника на задвижване на апарата, тъй като тогава САЩ не са в състояние да изведат космически кораб извън сферата на земното притегляне. Така се образува „Аржентинска интерпланетарна асоциация“, независима организация, в която го канят да изнесе лекция по темата. Изслушан е внимателно и насърчен от членовете, сред които са инженери от различни специалности и националности. Признават приноса му в сферата на космическите изследвания, които в онази епоха са в своето начало.

В ежедневната си работа като механик Венелин Ганчев обикаля цялата страна, за да приведе в действие летателни апарати в различни провинции. Всеки път, когато поправя една машина, преди да я обяви годна за полети, отива лично да лети, за да потвърди, че всичко функционира перфектно, което предизвиква голямо уважение сред неговите колеги. „Ако го казва Ганчев, значи е перфектно“ – обичат да казват те. Той така и не се пенсионира. Умира на 74 години на 27 февруари 1981 г. от инфаркт на брега на Атлантическия океан, в един летен курорт, известен като „Мар де тужу“. Винаги казва: „Никога не спирай да работиш!“. А също: „Ако една машина я е направил човек, аз мога да я поправя“. Според децата му: „Неговите рисунки, проекти и инструменти са едно продължение на духа му на земята. Докосвайки ги, чувстваш енергията на неговата интелигентност и труд, пример за това, че българите са известни като хора на труда“. Затова Венелин Ганчев често казва: „Аз мога, българин съм“. Наследниците му смятат, че е необходимо да напишат за него цяла книга, за да му отдадат заслужената почит.

През януари 1943 г. Венелин Ганчев се жени за Ева Мария Алексина Бург – дъщеря на французи. Интересна е комуникацията на Адриана Будевска с нейната снаха. Уговорката е Евита, както я наричат, да говори на испански, а Будевска да ѝ отговаря на френски език. Така актрисата усвоява доста бързо испански език. Самата Ева е преподавателка и концертираща пианистка. Артистични натури, двете обичат да се разхождат заедно и най-вече да се наслаждават на спектаклите в театър „Колон“ – както на концертите, така и на оперните представления. След събитията обикновено подробно ги коментират вкъщи.

Първородното дете на Венелин Ганчев е Гилермо Карлос Ганчев. Роден е в Буенос Айрес на 2 януари 1944 г. Завършва университет със степен „Лиценциат по криминалистика“. След това защитава докторантура по криминалистика. От 1963 до 1996 г. работи в Аржентинската федерална полиция. Излиза в оставка с чин на главен комисар (отговаря на генерал). Преподавател е по криминалистика в Училището за кадети на Федералната полиция, в Училището за подофицери и в Университета на Федералната полиция. От 1997 до 1999 г. е съветник на ICITAP (International Criminal Investigative Training Assistence) – Програма на Департамента за правосъдие на САЩ в Централна Америка, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Гватемала, Коста Рика и Панама. От 2000 до 2010 г. работи в Дирекция за сигурността на Камарата на сенаторите на провинция Буенос Айрес и след това като технически съветник на Дирекция за сигурността и контрола на Националната камара на депутатите. Излиза в оставка през април 2018 г. след 57 години работа. Автор е на книгата „Чудотворката на българския театър Адриана Будевска Ганчева (1878 – 1955)“. Книгата е представена на 44-тата международна изложба панаир на книгата в Буенос Айрес през месец април 2018 г., а през месец август е изложена на специален щанд на празника „Буенос Айрес чества България“, като предизвика определен интерес сред публиката. Написана е със съдействието на сестрата на Гилермо – Адриана, и на тяхната приятелка Ружка Митева Николова. Изданието е подкрепено също от приятели и роднини от родовете Будевски и Медникарови.

Съпругата на Гилермо се казва Диана Кансеко Ганчев. Родена е в Буенос Айрес на 3 август 1947 г. Завършила е Държавния университет на Буенос Айрес – специалност „Архитектура“. Като архитект работи в Президентството на Аржентина. Напуска през 1991 г., за да се посвети на отглеждането на двете си деца. По-голямото е Айлин Ивана Ганчев. Родена е в Ресистенсия, провинция Чако, на 13 ноември 1991 г. Завършва висше образование със степен „Лиценциат по хотелски услуги“. След това посещава курсове по гастрономия. Второто дете на семейство Гилермо и Диана Ганчев е Фредерико Гилермо Ганчев. И той е роден в Ресистенсия на 24 декември 1993 г. Постъпва във Федералната полиция през 2012 г. В момента е офицер от полицията на град Буенос Айрес.

Второто дете на Венелин Ганчев е кръстено на неговата майка и се казва Адриана Луиса Ганчев. Родена е на 24 ноември 1946 г. в град Буенос Айрес. От тригодишна възраст до двадесет и пет години, когато се омъжва, живее в провинция Буенос Айрес, град Аедо. Там завършва първоначално и средно образование, както и образование по различни артистични дисциплини – декламация, класически балет и фолклор. Продължава и сега да играе фолклорни танци в един състав. До 18-годишната си възраст учи пиано и френски език. Получава диплома за висше образование в Париж – от Института за живи езици. Работи като двуезична секретарка в различни френски фирми, между тях и „Ситроен“. В „Ситроен“ е секретарка на Директорския борд до раждането на дъщеря ѝ Алехандра. Дипломира се и като заклет преводач с френски език в Държавния университет на град Буенос Айрес. Работи като независим преводач и преводач вещо лице към съда. Така може да бъда по-дълго време вкъщи и да се грижи за семейството си. Години по-късно, когато децата ѝ са вече в гимназията, започва работа като преподавателка по френски език в Средното учебно заведение по изкуство – танци, театър и музика, на град Буенос Айрес. Пенсионира се през 2008 г.

Съпругът на Адриана се казва Алдо Раул Мури. По професия е архитект. Заедно са вече около половин век. Имат две деца. По-голямото е Алехандра Мури Ганчев, родена на 22 април 1977 г. Тя завършва Държавната консерватория в Буенос Айрес. По професия е певица и преподавателка по пеене. Алехандра е омъжена за Даниел Колодзински и имат един син – Иван, който е роден точно на Деня на българската култура и славянската писменост – 24 май 2013 г., което майката винаги изтъква с гордост. А второто дете на семейство Адриана и Алдо Мури се казва Адриан Гилермо Мури Ганчев. Роден е на 25 юни 1981 г. По професия е архитект.

Внуците на Адриана Будевска – Гилермо и Адриана, я запомнят като много нежна баба. Учи ги на песни, разказва им приказки и легенди. На Гилермо, като на по-голям, разказва на английски и на български, за да свикне слухът му с двата езика. Актрисата много обича да стои в градината и да се грижи за цветята. Вкъщи винаги има латинки и здравец. И досега в къщата на нейната внучка Адриана Ганчев в центъра на масата стои саксия, пълна с латинки. Тя обича да подарява саксии със здравец на своите приятелки, потомки на българи, които не го познават.

Семейният лекар – д-р Анхел Лернер, често минава през дома на семейство Ганчев не само за да премери кръвното налягане на Адриана Будевска, а тя обикновено има високо кръвно (според нея заради влажния климат), но и да опита от българското кисело мляко, което много му се услажда. С бабиното кисело мляко е отгледан и първият внук на актрисата – Гилермо, през едно страшно горещо лято, когато умират много новородени при 44-градусовите жеги.

Интересен факт е, че всички жени от семейството умеят да играят бридж и дори участват в турнири по бридж. Братовчедката на Адриана Ганчев – Надя, ѝ споделя: „Леля Адриана, когато се върна от своята стипендия в Москва, научи цялото семейство да играе бридж, тъй като тя го бе научила там“.

През 1948 г., преди Будевска да тръгне за България, я изпращат с голяма любов. Организират няколко тържества в нейна чест: в Българското дипломатическо представителство; сбирка с коктейл, организирана от Славянските дружества и богослужение в Руската православна църква. Живеейки в Аржентина, Адриана Будевска заклева сина си, ако почине в далечната страна, той да изпрати праха ѝ в „нейната обичана България“. Затова през 1988 г., когато Адриана Ганчев посещава гроба на баба си в Централните софийски гробища, заравя едно парченце от бедрената кост на нейния син Вили, там, където би го стигнала дясната ѝ ръка.

Адриана Ганчев споделя, че би била щастлива, ако баба ѝ бе останала някоя и друга година повече в Аржентина, за да може да ѝ се порадва още малко! Разказва, че при своето посещение в Добрич през 1988 г. – за „прекрасното честване“ на 110 години от рождението на актрисата, ѝ се случва нещо много странно: на екрана на телевизор пускат филм, на който е заснето завръщането на Адриана Будевска в България: как тя разговаря с колеги. Без да предупредят внучката на актрисата, пускат филма. Въпреки че е неочаквано, четиридесет години по-късно тя разпознава гласа на своята баба. За нея това е един от многото емоционални моменти, които изживява в гр. Добрич. След няколко години родния град на Будевска посещава и внукът ѝ Гилермо със съпругата си.

Наследниците на актрисата Адриана Будевска са едни от първите потомци на българи, които след 1990 г. пожелават и получават българско гражданство. В Аржентина в много градове има образувани асоциации и сдружения на различни етнически групи, между тях и на българите и техните потомци. В Буенос Айрес тази организация се нарича „Аржентинско-българска фондация“. Основана е през 1985 г. Адриана и Гилермо – внуците на актрисата, са сред 22-мата основатели на фондацията. От дълги години Адриана Ганчев е секретар на тази организация, а Гилермо през различни периоди е бил президент, вицепрезидент и секретар по връзките с обществеността и пропагандата. През 2018 г. фондацията организира изложба под наслов „Вечната България“ по повод председателството на България на Комисията на Европейската общност. Сред експонатите са представени и предмети, принадлежали на Адриана Будевска.

 

(Този кратък текст е написан благодарение на сведенията, получени от Адриана Ганчев, за което сърдечно ѝ благодарим. Приложените снимки също са предоставени от внучката на актрисата.)

Кремена Митев

12.12.2023 Г.

КОГАТО ГРАДСКИЯТ ПАРК СЕ КАЗВАШЕ „АДРИАНА БУДЕВСКА“

0

 

Адриана Будевска е родена в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич) на 28 ноември 1878 г. Първите 11 години от живота си прекарва в родния си град. Гимназиалното си образование получава в София, Разград и Варна. Дипломира се през 1895 г. в Държавната девическа гимназия „Мария Луиза“, гр. Варна. През 1896 г. постъпва в Московското императорско училище, което завършва през 1899 г. Дипломира се със званието „Свободен художник“. Същата година е дебютът ѝ на театралната сцена. Следват години на успехи и превъплъщения в повече от сто роли – най-вече драматични. Роли като Офелия от „Хамлет“ (Шекспир), Акулина от „Силата на мрака“ (Л. Толстой) и Нора (в „Куклен дом“ на Ибсен) я превръщат в една от водещите фигури на българския театър.

Тя е един от основателите на Народния театър. След повече от 25 години активна творческа дейност е освободена от театралната трупа. През 1937 г. заминава при сина си Вили в Аржентина, където живее през следващите 11 години.

През 1948 г. се завръща в България. Посрещната е подобаващо не само от артистичното съсловие, но и от управляващите. През 1949 г. е чествана на сцената на Народния театър. Пак там през 1953 г. е отбелязан нейният 75-годишен юбилей. Актрисата е наградена с орден „Георги Димитров“, а в същия ден – 13 декември,  театърът в Бургас започва да носи нейното име.

Адриана Будевска умира на 9 декември 1955 г. в София.

На 12 декември 1955 г. на заседание на Изпълкома на Толбухинския градски народен съвет се взема решение „Парк за отдих и култура” (градската градина) да бъде преименуван на „Парк за отдих и култура Адриана Будевска“. Освен това е взето решение улица „Генерал Кантарджиев“ също да започне да носи името на прославената актриса. Членовете на изпълкома са: Петър Миланов, Христо Сеизов, Благой Паскалев, Колю Ангелов, д-р Иван Димитров, Никола Стефанов и Стефан Петров. Председател на съвета е Петър Миланов.

В брой № 295 от 14 декември вестник „Сталинско знаме“ (излизал в гр. Сталин – дн. Варна) информира за взетите от Толбухинския градски народен съвет решения. На 17 декември в-к „Добруджанска трибуна“ на първа страница съобщава за кончината на Адриана Будевска и за промените в градската среда, свързани с нейното име.

На този етап не можем да определим категорично времевия диапазон, в който градският парк и улицата носят името на Будевска, но в издадения през 1964 г. от Градски общински народен съвет„Азбучен указател на улиците“ виждаме, че градският парк е с името „Парк за отдих и култура“, а бившата улица „Генерал Кантарджиев“ е станала бул.“Ленин“. От казаното дотук е видно,че промените са направени в периода 1955–1964 г., но точно кога, е въпрос, който все още чака своя отговор.

Цветан САШЕВ,

уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ – Добрич

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 13 ДЕКЕМВРИ

0

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1519 Експедицията на Магелан пристига в Бразилия  1642 Холандският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия 1742 Руската императрица Елисавета заповядва да бъдат изгонени всички евреи от територията на Русия и Украйна 1797 Роден е Хайнрих Хайне 1816 Роден е Ернст Вернер фон Сименс 1878 Родена е Адриана Будевска 1918 Томас Уилсън е на посещение в Европа – първата визита на американски президент в Европа 1920 Обществото на народите учредява Международния съд в Хага 1959 Избран е първият президент на Кипър – Спирос Киприану 1966 Американската авиация за първи път бомбардира Ханой 1974 Малта е провъзгласена за република 1981 Полският президент генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение в Полша 2001 Симеон Сакскобургготски е на официално посещение в Германия

ПРАЗНИЦИ:

 

2020 г.  – Умира Андрей Сапунов (р. 1956 г. ), руски вокалист, китарист и басист, автор на песни. Музикант на групата “ Възкресение ”, в която свири почти от самото й основаване до 2016г. Преди това той участва в групите „ Цветя “ и „ Скъпоценни камъни “.

2014 г.

Индия и Русия подписват споразумения за инфраструктура, ядрена енергия и отбрана.

2014 г.

Съпругата на принцът престолонаследник на Тайланд Вачиралонгкорн, принцеса Срирасм, се отказва от кралския си статут след разследване за корупция на нейни роднини. Кралят на Тайланд Пхумипхон Адунядет ѝ дава развод.

2014 г.

Хиляди хора участват в протестни шествия срещу полицейското насилие в много американски градове. Само в Ню Йорк излизат над 30 000 човека. Демонстрантите настояват независима прокуратура да разследва използването на прекомерна сила от полицията.

2013 г.

В Египет е регистрирана най-ниската температура от 122 години насам – плюс 7°. За първи път от 10 години в Кайро вали сняг.

2012 г.

Министрите на финансите от Еврозоната отпускат нова финансова помощ на Гърция в размер на 34 милиарда долара.

2012 г.

Великобритания възобновява добива си на шистов газ.

2011 г.

В Куала Лумпур положи клетва новият президент на Малайзия Абдул Халим Шах.

2011 г.

Конгресът на Либерално-демократическа партия на Русия издига кандидатурата на Владимир Жириновски за президент на Русия.

2010 г.

С почетен знак „Златен век” са отличени музикантите от група „ФСБ“ (настоящите към този момент членове са Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев). „Златен век“ е почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.

2007 г.

При влизане в сила на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на този ден в Лисабон (ратифициран със закон – ДВ, бр. 36 от 2008 г.), броят на членовете на Европейския парламент от България се увеличава на 18. При приемане на решение от Европейския съвет броят на членовете на Европейския парламент за мандата 2009–2014 г. да бъде приведен в съответствие с Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност осемнадесетият мандат се получава от „Синята коалиция“, представена в Европейския парламент с най-голям неоползотворен остатък. В съответствие с това по-късно, след декември 2009 г., осемнадесетият избран от България евродепутат става Светослав Малинов.
Листите, получили най-голям брой гласове в даден избирателен район са:
– ГЕРБ – Благоевград (24%), Варна (26%), Велико Търново (26%), Габрово (31%), Добрич (22%), Ловеч (26%), Монтана (25%), Пазарджик (23%), Перник (23%), Плевен (23%), Пловдив 16 (31%), Пловдив 17 (26%), Русе (25%), Сливен (29%), Смолян (25%), София 23 (27%), София 24 (29%), София 25 (35%), Стара Загора (25%), Хасково (24%) (общо 20)
– Коалиция за България – Видин (32%), Враца (27%), Кюстендил (26%), София Област (27%), Ямбол (27%) (общо 5)
– ДПС – Кърджали (69%), Разград (58%), Силистра (43%), Търговище (47%), Шумен (32%) (общо 5)
– Атака – Бургас (21%) (общо 1)

2003 г.

Бившият иракски президент Саддам Хюсейн е заловен близо до родния му град Тикрит.

2002 г.

Разширяване на ЕС: Европейският съюз обявява, че Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения стават пълноправни членки на съюза на 1 май 2004 г.

2001 г.

Въоръжена група ислямисти атакува сградата на парламента на Индия.

2001 г.

На 13 и 14 декември премиерът Симеон Сакскобургготски е на официално посещение в Германия. Това е първата официална среща на германския канцлер Герхард Шрьодер с български премиер.
Посещението на българския премиер започва със среща с берлинския кмет Клаус Воверайт, на която присъства и софийският кмет Стефан Софиянски. Воверайт акцентира на връзките между двете столици в химическата и фармацевтичната промишленост, водоснабдяването и електротехническата индустрия. В делегацията на Сакскобургготски участват още министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, заместник-министърът на икономиката Любка Качакова и председателят на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов. Делегацията гостува и на председателя на Бундестага Волфганг Тирзе.

1996 г.

История Светият синод на Българската православна църква получава официална регистрация по член 16 от Закона за вероизповеданията.
Свети Синод е названието на управлението на всяка православна автокефална църква. Управлението на православната църква символно се осъществява от Светия синод на Вселенската патриаршия в Истанбул с председател Вселенския патриарх. Главата на всяка православна църква се излъчва от местния Свети Синод — това е патриархът, който е равен по ранг на Вселенския патриарх. Обръщението към патриархът е „Ваше светейшество“, а към член на Светия синод — „Ваше високопреосвещенство“, ако е митрополит, или „Ваше преосвещество“, ако е епископ.

1995 г.

Умира Христо Николов Хаджихристов – български библиотековед, доктор по педагогика. Той е роден в Горна Оряховица. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.). Методист и завеждащ методичния отдел на НБИВ в Пловдив (1956-1961 г.). Аспирант в Московския институт по култура (1961-1964 г.), където защитава дисертация “Современное состояние и пути развития окружних библиотек в Болгарии” (1964 г.). Научен сътрудник и завеждащ НМЦ на НБКМ (1965-1972 г.), старши научен сътрудник II ст. (1972 г.), научен секретар и председател на научен съвет (1977-1989 г.), зам.-директор (1981-1989 г.). Хоноруван преподавател в ДБИ (1969-1989 г., преподавател по “История на книгите и библиотеките”, “Мениджмънт и маркетинг на библиотеките” във ВТУ (1992-1995 г.). Има над 230 статии и студии, публикувани у нас и в чужбина. Член на СНС по литературознание към Института по литературознание при БАН.

1981 г.

История Полският президент генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение в Полша, което е насочено срещу профсъюза „Солидарност“. Извънредните мерки предотвратяват намесата на Варшавския договор и навлизането на съветски войски по подобие на събитията от времето на “Пражката пролет” в Чехословакия.

1976 г.

Открит е най-дългият транзитен авиомаршрут – Сидни – Сан Франциско.

1974 г.

История Малта е провъзгласена за република. Денят е обявен за Национален празник на страната.
Малта е държава в Южна Европа. През 1800 г. тя е завладяна от Великобритания и е превърната в нейна колония и военноморска база. През 1947 г. британското правителство предоставя на Малта вътрешно самоуправление. От 1964 г. Малта получава независимост в рамките на Общността. Малта е членка на ООН от 1964 г.

1972 г.

Умира Вера Игнатиева – българска драматична актриса. Родена е на 15 април 1877 г. в Цариград. Завършва Виенската драматична школа, специализира в Париж, Берлин и Москва. Играе в Народния театър от 1904 г. до 1923 г. Пресъздава образите на Розина от „Севилския бръснар“, Луиза от „Коварство и любов“, Дорина от „Тартюф“ и други.

1971 г.

История Умира Иван Башев – министър на външните работи. Умира в резултат на измръзване по време на поход във Витоша.
Иван Башев е роден на 8 февруари 1916 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1943 г. е интерниран в концлагера “Еникьой”. От 1946 г. е член на БКП. От 1962 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1957 г. – 1961 г. е заместник – министър на просветата и културата. От 1961 г. до 1962 г. е заместник–министър на външните работи. От 1962 г. е министър на външните работи.

1967 г.

История Гръцкият крал Константин II напуска Гърция със семейството си след неуспешен опит за контрапреврат срещу военната хунта.
Крал Константин Втори е роден на 2 юни 1940 г. Той е гръцки крал от 6 март 1964 г. от династията на Глюксбургите. Завършва аристократичния колеж “Анаврит” и юридическия факултет на Атинския университет. През 1958-1959 г. е в САЩ. Провъзгласен е за крал след смъртта на баща си, крал Павел I. След идването на власт на военната хунта (1967 г.) бяга в Рим. До 1973 г., когато Гърция е обявена за република, е крал в изгнание.

1966 г.

История Американската авиация за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам – Ханой.
След японската окупация в периода 1940-1945 г. Виетнам е обявен за независима република (1945 г.). Опитът на Франция да възстанови контрола си върху региона завършва с неуспех, въпреки продължителната война (1946-1954 г.). Женевската конференция (1954 г.) разделя страната по 17-тия паралел на Северен и Южен Виетнам. От 1958 г. под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам, като в сраженията се включват и военни части на САЩ (на страната на Южен Виетнам). САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците е 550 000. След северновиетнамска офанзива през 1972 г. започва изтегляне на американските войски, което завършва окончателно през 1973 г. 2 години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г. Присъединява се към Съвета за икономическа взаимопомощ през 1978 г. През същата година Виетнам нахлува в съседна Камбоджа (Кампучия), с което спомага за свалянето на управляващия режим и за установяването на проруско правителство. В съюз с Камбоджа Китай нахлува за кратко във Виетнам през 1979 г. През 1992 г. е приета нова конституция и е учредена президентска институция.

1959 г.

История Избран е първият президент на Кипър – Спирос Киприану
Той печели 144 501 гласа срещу 71 753 гласа на Йоан Клеридес. В първото си публично изявление Макариос призовава към сътрудничество между гърци и турци в духа на искреност, уважение към правата на другия и истинско разбиране на общите интереси.

1954 г.

Родена е Росица Ганева – българска естрадна изпълнителка. Сценична дейност започва с трио „Обектив“ (1974 г.). Участва във фестивалите в Дрезден – „Шлагер-фестивал“ (1975 г.), ЧССР (бивша) – „Интерталант“ (1976 г.), Слънчев бряг – „Златният Орфей“ (1976 г.). Концертира в България и зад граница.

1947 г.

Умира Николай Константинович Рьорих – руски художник, археолог, пътешественик, общественик. Роден е на 9 октомври 1874 г. в Петербург. Учи едновременно в Петербургската художествена академия (1893-1897 г.) и в Юридическия факултет на Петербургския университет, който завършва през 1898 г., посещава лекции в Историко-филологическия факултет. Специализира живопис при Ф. Кормон в Париж (1900-1901 г.). Секретар е на Дружеството за поощряване на изобразителното изкуство (от 1901 г.) и директор на рисувателното училище към дружеството (1906-1918 г.). Действащ член е на Петербугската художествена академия (от 1909 г.). Член е на обединението „Свят на изкуствата“ (негов председател е от 1910 г. до 1919 г.). От края на 90-те години на ХIХ в. се занимава активно с археология, интересува се от езическата, славянската и скандинавската древност. Неговият художествен метод се изразява в свързване на постиженията в историята и вечната природа: цикъла „Началото на Русия. Славяни“. Ранни творби : „Отвъдморски гости“, (1901 г.), „Строи се град“(1902 г.) и др. По-късно създава произведенията „Небесен бой“, „Знамение“(1915 г.) и др. През 10-те години на ХХ в. се занимава с театрално-декоративна живопис (декори за балета „Свещена пролет“ на И. Ф. Стравински, 1913 г., операта „Княз Игор“ на А. Бородин, 1914 г.) и монументално изкуство (ескизи за църковни стенописи и мозайки – в църквата „Св. Дух“ в Талашкин, 1914 г., а също фризови и живописни пана за частни домове). От 1918 г. живее в чужбина (в началото на 20-те години – в САЩ; от 1923 г. с прекъсвания, а от 1936 г. за постоянно в Индия). Провежда 2 големи експедиции в Централна и Източна Азия (1924-1928 г. и 1934-1935 г.). Негови произведения са “Гуга Чохан“(1931 г.); „Знаците на Хесер“ (1940 г.); „Хималаи. Нанда-Деви“ (1941 г.); „Тибет. Манастир“ (1942 г.); „Помни“ (1945 г.).

1944 г.

История Умира Василий Василиевич Кандински – руски художник абстракционист, теоретик на изкуството и поет. Кандински е представител на експресионизма, абстракционизма и конструктивизма. Създава кавалетни творби, стенописи, театрални декори и костюми. През 1907-1914 г. и след 1921 г. живее в Германия, по-късно във Франция. Той е един от основателите на групите „Фаланга“ (1901-1904 г.), „Асоциация на новите художници“ (1909-1911 г.), „Синият конник“ (1911-1914 г.). От 1922 г. е преподавател в „Баухаус“. Творчеството му се развива от реалните образи и сюжетността към изкуство без предметни изображения; главна роля в него играят линията, цветът и формата в съответствие с душевното състояние на автора – „Пасторал“, „Черни линии“, „Импровизация V“. Автор е на теоретични трудове.

1942 г.

История Хитлер провъзгласява Антон Мусарт за ръководител на Холандия.

1941 г.

В хода на Втората световна война след внезапната атака на японците над Филипините са унищожени половината американски ВВС в Тихия океан.

1935 г.

История Умира Франсоа Огюст Виктор Гриняр – френски химик органик. От 1926 г. е член на Парижката академия на науките. Разработва метод за получаване на смесени органично магнезиеви съединения (гринярови реактиви) с голямо приложение в органичния синтез. През 1912 г. получава Нобелова награда.

1935 г.

С постановление на правителството е създадена Столична общинска банка. Първоначалната и задача е да улеснява нуждаещите се бедни столични граждани с парични средства срещу залог на вещи. Банката улеснява и петхилядната общинска администрация с аванси и заеми срещу заплатите им. Една от съществените задачи на тази структура е тя да стане банка на стопанските предприятия на общината.

1930 г.

История Умира Фриц Прегл – австрийски химик. Лауреат на Нобелова награда за химия (1923 г.). Професор в университетите в Инсбрук (от 1910 г.) и в Грац (от 1913 г.). Поставя началото на количествения органичен микроанализ, разработва методите за определяне на елементите и функционалните групи в съединения, анализирани в малки количества (2-6 мг). Разработените от Прегл методики способстват за синтезирането на хормони, витамини и други сложни природни вещества.

1929 г.

Родена е Богдана Екимова Зидарова – българска писателка, авторка на стихове и проза за деца и юноши. Завършва немска филология в СУ ”Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като редактор в издателство „Народна младеж“ и вестник „Литературен фронт“. Печата за пръв път в сп. „Септември“ (1957 г.). Съставителка на антологията „Съвременни скандинавски поети“ (1971 г.), преводачка. Нейни стихове са превеждани на украински, арменски, румънски и други езици.

1924 г.

История Умира Самуел Гомперс – американски синдикален деятел, социалист. Пристига в САЩ от Великобритания (1863 г.). Председател е на Американската федерация на труда (1882-1924 г.). Участва в създаването на международни синдикални обединения (Общоамериканска федерация на труда, 1918 г.) и Амстердамския профсъюзен интернационал (1919 г.).

1924 г.

История Умира Михаил Сарафов – български обществен, политически и държавен деец. Роден е на 14 февруари 1854 г. в Търново. Завършва гимназия в Загреб, а след това и Математическия факултет на Мюнхенския университет. По-късно слуша лекции по математика и политическа икономия в Париж. Участва в Старозагорското въстание 1875 г. и в Априлското въстание 1876 г. Има заслуги за полагане основите на българската статистика. Заема различни държавни постове: министър на народното просвещение (17 декември 1880 г. – 29 април 1881 г.), министър на финансите (1 януари – 29 юни 1884 г., 9 март 1902 г. –5 май 1903 г.), министър на вътрешните работи (19 февруари 1901 г. – 9 март 1902 г.). От 1904 г. преминава на дипломатическа работа и до 1909 г. е дипломатически представител на България в Цариград, а от 1909 г. до 1912 г. заема същия пост във Виена. През 1913 г. е представител на българското правителство в Солун. Участва и в състава на българската делегация за сключването на Ньойския мирен договор 1919 г. след края на Първата световна война (1914–1918 г.). Михаил Сарафов е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия.

1920 г.

История Обществото на народите учредява Международния съд в Хага.
Международният съд в Хага е главният съдебен орган на ООН, със седалище в Хага. Разглежда правни спорове между държавите, свързани с нарушаване на международни договори и задължения или възникващи при тяхното тълкуване. Приема задължителни решения по всички спорове, които държавите му предоставят за разглеждане. Дава консултативни заключения по правни въпроси и по искане на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на други органи на ООН.

1918 г.

История Томас Уилсън е на посещение в Европа. Това е първата визита на американски президент в Европа.
Томас Удроу Уилсън е американски общественик, политик и държавник. Роден е през 1856 г. Той е 28-ят президент на САЩ (1913-1921 г.); член на Демократическата партия. На президентския пост се проявява като “прогресивен реформатор”, прокарва много либерални закони, с които спечелва уважението на всички кръгове на американското общество. В политиката е последователен либерал. Неговото правителство обявява война на Германия (6 април 1917 г.) като по този начин САЩ се намесват в Първата световна война. Предлага програма на мира, т. нар. “14 точки на президента Т. Уилсън”, с която апелира за сключване на справедлив мир в Европа и зачитане правата и националното достойнство на всички европейски народи. Великобритания и Франция не се съобразяват с призивите на Уилсън и налагат на Европа несправедливите Парижки договори, които не са ратифицирани от американския сенат. След завършване срока на президентството Уилсън се оттегля от активна политически дейност. През 1919 г. получава Нобелова награда за мир (1919 г.). Умира през 1924 г.

1917 г.

История По заповед на атаман Петлюра всички украински войскови части извън Украйна са подчинени на украинския военен съвет и се задължават да се върнат в страната.
Симон Васильевич Петлюра (1879-1926 г.) е украински политически деятел, член на Украинската социалдемократическа работническа партия. Той е един от ръководителите на борбата за независимост на Украйна по време на Руската гражданска война и за кратко заема поста президент на Украйна. Обвиняван за масовите антисемитски погроми през този период, той е убит в Париж през 1926 г. от украински емигрант с еврейски произход.

1916 г.

История В хода на Първата световна война българските войски преминават р. Яломица в Румъния.

1915 г.

Българската армия преминава към позиционна война на Южния фронт на Първата световна война.

1909 г.

В София се провежда учредителен конгрес на Централния съюз на българските земеделски кооперации (363 кооперации), отцепил се от Главния съюз. В него остават 151 кооперации. От 14 декември 1909 г. негов орган е вестник „Българска кооперация“. Двете организации се обединяват през 1914 г. в Общ съюз на българските земеделски кооперации.
Целта на съюзите е да защитават интересите на земеделските кооперации. Най – напред възниква Главният съюз на земеделските кооперации. Той е основан на 11 ноември 1907 г. В него първоначално се включват 240 от съществуващите общо по това време в България 369 земеделски кооперации. Членовете на съюза се подразделят на 3 групи: редовни, почетни и кореспонденти. Редовни членове са кредитните земеделски сдружения, потребителските и производителните кооперативни дружества. Към почетните и кореспондентите се присъединяват лица със заслуги към кооперативното движение. Те се одобряват от конгреса на съюза.

1909 г.

Умира Инокентий Фьодорович Аненски – руски поет, драматург, преводач от старогръцки език, критик. Завършва Санктпетербургския университет, специалност „Езикознание“ (1879 г.). До края на живота си работи като преподавател по древни езици, антична литература, руски език и теория на словото в различни частни гимназии, на Висшите женски (Бестужевски) курсове. През 1891-1893 г. е директор на колегията „П. Галаган“ в Киев. През 1893-1896 г. е директор на 8-а Санктпетербургска мъжка гимназия. От 1896 г. до 1905 г. е директор на Николаевската мъжка гимназия в Царско село (там негов ученик е Н. Гумильов). От 1906 г. е инспектор на Санктпетербургски учебен окръг. Започва да пише стихове през 70-те години на XIX в.; сътрудничи на сп. „Аполон“; приживе издава сборник „Тихие песни“ (1904 г.). След смъртта му излизат сборник „Кипарисовий ларец“ (1910 г.) и „Посмертние стихи“ (1923 г.). През 1906 г. и 1909 г. излизат 1-ва и 2-ра част на „Книга отражений“, съдържащи критични статии. След 1910 г. се създава култ към Н. Ф. А. в средите на поетите акмеисти А. Ахматова, Н. Гумильов, О. Манделщам, Б. Пастернак и други пост символисти.

1903 г.

История Итало Марсиони патентова фунийката за сладолед.

1895 г.

Офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.
Мелнишкото въстание е организирано през пролетта на 1895 г. от Македонския комитет (по-късно: Върховен македоно-одрински комитет). Първоначално в Македония се изпращат като авангард и за разузнаване няколко малки чети с обща численост от около 800 души. Воденето на отрядите се предоставя на войводи, командването им – на офицери от Българската армия, сред които са Б. Сарафов, Д. Венедиков и други. Отрядите и четите се прехвърлят през юни и юли 1895 г., но действията им завършват без успех. Разгромът на отрядите и четите е свързан с многобройни жертви.

1892 г.

История Умира Никола Бацаров – български възрожденец, учител, борец за църковна независимост, журналист и обществен деец. Завършва училището в Куручешме (Цариград), продължава заниманията си при Неофит Рилски. Учителства в Мачин (Северна Добруджа), Русе и Шумен и др. Сътрудничи на Г. С. Раковски и на радикалната „партия“ при решаването на църковния въпрос. След Освобождението е кмет на Нови Пазар, мирови съдия. Бацаров е автор на мемоарите „Животоописанието ми“, издадени едва през 1986 г.

1883 г.

История Роден е Агоп Карапетович – арменски график и живописец. Учи в Мюнхен в студията на А. Ажбе (1903-1905 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1905-1907 г.). Завръща се в Армения през 1918 г. По-известни графики: “Арменски герой” (1921 г.); илюстрации към приказката “Азарян Бюлбюл” (1925 г.), към “Книга за пътя” от Е. Чаренц (1933 г.), “Стихове и легенди” от М. Горки (1934 г.), “Антология на арменската поезия” (1936 г.), “Арменски народни приказки” (1956 г.) и др. Някои живописни платна: “Улица в Тебриз” (1922ж), “В село Гарни” (1957 г.) и др.

1883 г.

Установена е граница между Онтарио и Манитоба (Канада).
Онтарио е провинция в Южна Канада. Площта й е 1 068 600 кв. км. Населението е 9 140 000 жители. Административният център е град Торонто.
Манитоба е провинция в Централна Канада. Площта й е 650 100 кв. км. Населението е 1 075 000 жители. Административният център е Уинипег.

1881 г.

История Умира Август Шеноа – хърватски писател. Автор е на историческите романи: “Златото на златаря” (1872 г.), “Селското въстание” ( 1877 г.), “Диоген”(1878 г.) и др.

1879 г.

История Основано е първото българско земеделско училище „Образцов чифлик“. То е създадено като практическо земеделско училище в държавното стопанство „Номуне чифлик“ край Русе по предложение на Григор Димитров Начович. Открито е на 27 ноември 1883 г.

1878 г.

История Родена е Адриана Будевска – българска драматична актриса. Родена е в град Добрич. Завършва драматичното училище при московския Малий театър. Започва да играе в столичната трупа „Сълза и смях“, а след това се изявява в Народния театър. От 1937 г. до 1948 г. живее при сина си в Южна Америка. Умира на 9 декември 1955 г. в София.

1877 г.

История В хода на Руско-турската война Западният отряд на генерал Гурко започва преминаване през Орханийския балкан.
Предвид настъпващата зима турското командване предвижда затишие във военните действия. От своя страна руското командване планира да разгроми противниковите сили в районите на старопланинските проходи и като прехвърли войските си южно от Балкана, да създаде условия за преследване на противника.
Форсирането на планината се възлага на три отряда. Западният (генерал Гурко) трябва да премине в района на Арабаконашкия проход. Южният (генерал Радецки) форсира през района на Шипченския проход. С него действа и част от българското опълчение. Отрядът на генерал Карцов има спомагателна задача – като премине в района на Троянския проход, да отвлече вниманието и част от силите на противника.
Пръв на 13 декември започва действията си Западният отряд, на 23 го последва отрядът на ген. Карцов, а на следващия ден преминава в настъпление и Южният отряд. За 4-6 денонощия в борба със снежната стихия те унищожават турските войски по проходите и излизат южно от Балкана. Съществена помощ на руските войски оказва местното население. Осъществено с изненада, зимното форсиране на Стара планина създава условия за стратегическо преследване от руската армия на отстъпващия към Одрин противник.

1877 г.

Британският външен министър лорд Дерби връчва на руския посланик в Лондон граф П. Шувалов меморандум, с който английското правителство се обявява против евентуалните промени в статуквото на Цариград, Босфора и Проливите.
Едуард Станли Дерби е петнадесетият граф на Дерби. Той е министър на външните работи и на колониите. Осигурява контрола на Англия над Суецкия канал. Като министър на външните работи приема и изслушва на 2 октомври 1876 г. българските пратеници Драган Цанков и М. Балабанов.

1877 г.

Сръбският княз Милан IV подписва в Белград прокламация за влизането на Сърбия във войната срещу Турция.
Милан Обренович е сръбски княз под името Милан IV, от 1868 г. до 1882 г. и после крал под името Милан I, от 1882 г. до 1889 г. През 1875 г. се жени за Наталия Кечко, дъщеря на руски полковник. Абдикира през 1889 г. в полза на сина си Александър. Подтикнат от Австрия след Съединението на България с Източна Румелия (1885 г.), Милан обявява война на княжеството на 2 ноември 1885 г. Войските му са разбити при Сливница (8 ноември) и при Пирот (15 ноември).

1862 г.

История По време на Американската гражданска война, в битката при Фредериксбърг южняците разбиват Севера.
Битката при Фредериксбърг завършва с решителна победа за силите на Конфедерацията. Повече от 120 000 души войска на Съюза под командването на Амброуз Бърнсайд са посрещнати от конфедерационните сили, наброяващи 78 хиляди души под командването на Робърт Лий. Съюзническата атака се проваля и причинява 12 500 жертви, докато Конфедерацията от своя страна дава 5000 жертви. Бърнсайд е освободен от командването, а победата възстановява бойния дух на конфедеративните сили, спаднал след загубата на Битката при Антайтам.

1858 г.

История Руският посланик в Цариград Аполинари Бутенев се среща с патриарх Кирил, за да го запознае с позицията на руското правителство по българския църковен въпрос. Патриаршията получава уверения, че Русия ще зачита нейните права и ще се противопоставя на евентуалното разединение на православието. Същевременно руският посланик информира патриарх Кирил, че правителството в Петербург ще подкрепи исканията на българското население за богослужение и училища на роден език, за назначаване на български свещеници и владици и за облекчаване на владичината.

1816 г.

История Роден е Ернст Вернер фон Сименс – немски изобретател, основал с тримата си братя прочутата едноименна компания.
Ернст Вернер фон Сименс (Siemens) е немски инженер и изобретател. Отначало служи като артилерийски офицер в пруската армия, а след това се занимава с научни изобретения, подпомаган от двамата си братя Карл Вилхелм и Фридрих. През 1849 г. построява първата подземна телеграфна линия между Берлин, Аахен и Франкфурт. Заедно с Халске основава в Берлин голяма фабрика за строеж на телеграфни апарати. Изобретява електрически пирометър, постояннотокови електрически машини, електрически лампи с регулатори и др. През 1886 г. дарява на германското правителство 500 000 златни марки за основаване на институт за приложни науки. Автор е на няколко научни труда. Създател е на големите фирми “Сименс – Халске” и “Сименс – Шукерт”. Умира през 1892 г.

1797 г.

История Роден е Хайнрих Хайне ­ немски поет и публицист. Хайне е роден в Дюселдорф. Учи в юридическия факултет, но посещава и курсове по филология и философия. През периода 1821 г. – 1823 г. слуша лекции на Хегел. От 1831 г. е в емиграция в Париж. Представител е на революционно-демократичната линия в немската литература. Хайнрих Хайне умира на 17 февруари 1856 г. в Париж.

1789 г.

История Във Франция новата власт създава Националната гвардия като основна сила на революцията.
Великата френска революция (1789-1799 г.) е период на революционни преобразования във Франция, който слага край на абсолютизма. На 5 май 1789 г. крал Луи XVI свиква Генералните щати след прекъсване от 175 години; на 17 юни депутатите от третото съсловие, либерално настроените аристократи и духовници се обявяват за Национално събрание, а на 9 юли Националното събрание се обявява за учредително. На 14 юли 1789 г. в Париж избухва въстание. На 4 август Националното събрание приема декрети за премахване на съсловните привилегии, феодалните права и повинностите; провъзгласено е равноправие на всички пред закона; а на 26 август Националното събрание приема Декларация за правата на човека и гражданина. През 1790 г. Учредителното събрание премахва деленето на съсловия и аристократичните титли и гербове, а кралят полага клетва за вярност към конституционното правителство. На 3 септември 1791 г. Учредителното събрание приема конституция, която разделя властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, избирателното право се основава на имуществения ценз, а през октомври започва да действа еднокамарно Законодателно събрание. На 22 септември 1792 г. Франция е обявена за република, а на 21 януари 1793 г. Луи XVI е екзекутиран. През юни 1793 г. се установява диктатура на якобинците начело с М. Робеспиер, начало на масов терор. На 27 юли 1794 г. срещу Робеспиер е извършен преврат, той е свален и екзекутиран. През юли 1795 г. е приета нова конституция, потвърдена по-късно с референдум, законодателната власт се упражнява от орган с 2 камари, изпълнителната – от Директория. Последната поема властта през октомври. През 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и сваля Директорията, с което се слага край на революцията.

1772 г.

След 15 месечна борба с чумата в Москва отново са отворени правителствените учреждения.

1769 г.

История Започва първата сценична изява на 13-годишния Моцарт.
Волфганг Амадеус Моцарт е германски композитор. Проявява изключителни музикални способности още в детските си години. В Париж Моцарт издава първите си 2 композиции. През 1767 г. заминава за Виена, където пише 2 малки опери и тържествена меса. В Милано представя операта си “Митридат, цар Понтийски”. В Залцбург става диригент на капелата на местния архиепископ и създава оратория, операта “Сънят на Сципион”, симфонии, меси, концерти, камерна музика и др. През 1781 г. излиза операта “Идоменей”. Връща се във Виена и представя комичната опера “Отвличане от сарая”. През следващите години композира оперите “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Cosi fan tutte” (“Така правят всички”), “Вълшебната флейта”, а в годината, когато умира (на 35 години), създава “Реквием”. Освен опери, Моцарт композира редица симфонии, маршове, танцова музика, серенади, квинтети, квартети, дуети, сонати за цигулка, сонати за пиано и др.

1754 г.

История Умира Махмуд I – турски султан, син на султан Мустафа II. На 2 октомври 1730 г. наследява чичо си Ахмед III, който е свален от еничарите. Още след заемането на трона новият султан се сблъсква с проблеми – въстанието на Патрона Халил (потушено с хитрост и жестокост от Махмуд I). През 1736 г. има много външнополитически проблеми – военен конфликт и мирен договор с Иран и поредната война с Русия (приключила с подписването на Белградски мирен договор, 1 септември 1739 г., според който Османската империя си връща крепостите Кинбурн и Очаков, а Азов остава неутрална зона). По време на 24-годишното управление на султан Махмуд I се сменят 24 велики везири.

1742 г.

История Руската императрица Елисавета заповядва да бъдат изгонени всички евреи от територията на Русия и Украйна.
Елисавета Петровна е руска императрица от 25 ноември 1741 г. Родена е през 1709 г. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. Императрицата умира през 1762 г.

1729 г.

История Умира Джон Антъни Колинс – английски философ-деист. Ученик и приятел на Джон Лок. Деизмът на Колинс съдържа в себе си определена материалистична тенденция. В “Писмо до Додуел” (1707 г.) изказва идеята за материалността на душата и съмнение в нейното безсмъртие. Отстоява детерминизма в полемика с учението за свободата на волята. Съхранявайки вярата си в бога, Колинс причислява себе си към “сектата на свободомислещите” (“Разсъждение за свободомислието”, 1713 г., негово основно съчинение).

1720 г.

История Роден е Карло Гоци – италиански драматург. Защитава традицията на комедия дел арте. Създава нов жанр – театрална приказка (фиаба). Създава „Турандот“, „Любовта на трите портокала“, „Кралят елен“. Някои от пиесите му служат за основа на либрета на опери на Дж. Пучини, С. Прокофиев и други.

1642 г.

История Холандският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия.
Абел Тасман е нидерландски мореплавател, изследовател на Океания и Австралия (1642-1644 г.). Открива островите Тасмания, Нова Зеландия, Тонга, Фиджи и др. През 1644 г. изследва северните и северозападните брегове на Австралия до залива Карпентерия. На Тасман са наречени остров, море и подводна котловина. На снимката – Кораб от XVII в. построен за далечни плавания; Тасман пътува с подобен, когато кръстосва Тихи океан.

1577 г.

История Английската ескадра начело с Франсис Дрейк отплава от английското пристанище Плимут с цел да нападне испанските колонии по тихоокеанското крайбрежие на Америка. По-късно експедицията взема неочакван обрат и се превръща в първото в британската история (и второ след Магелан) околосветско плаване. Франсис Дрейк става първият ръководител на такова плаване, завърнал се успешно.

1565 г.

История Умира Конрад Геснер – швейцарски естествоизпитател, филолог и библиограф. автор е на пет томната „История на животните“ – първата зоологическа енциклопедия. Той е автор и на първия универсален библиографски труд „Всеобща библиотека“ (3 тома).

1553 г.

История Роден е Анри IV – първият френски крал от Бурбоните, извел страната от кризата след религиозните войни. Укрепва френската монархия.
Анри е френски крал от 1589 г. до 1610 г. От 1572 г. е крал на Навара. Той е ръководител на хугенотите по време на Религиозните войни във Франция. През 1593 г. приема католицизма. Издава Нантския едикт, който слага край на Религиозните войни във Франция и предоставя религиозни и политически права на хугенотите.

1519 г.

История Експедицията на Магелан пристига в Бразилия.
Фернандо де Магелан е португалски мореплавател. Роден е през 1480 г. Експедицията на Магелан има за цел да намери път през Южна Америка към бреговете на Азия. Тя потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе през 1521 г. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Тази експедиция е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. Чрез нея е доказана целостта на световния океан и кълбовидната форма на Земята.

1466 г.

История Умира Донатело (Донато ди Николо ди Бето Барди) – италиански скулптор. Той е представител на Флорентинската школа. На основата на античните класически форми развива в ренесансовата скулптура свободно стоящата фигура, голото тяло, скулптурната група и конната статуя. Автор е на произведенията: „Давид“, „Свети Георги“, „Гробницата на Йоан ХXIII“ във флорентинския баптистерий, „Гатамелата“ в Падуа и други.

1294 г. – Папа Целестин V абдикира от папството, което е първият случай на абдикация на папа в историята на католицизма.

1250 г.

Умира Фридрих Втори Штауфен – крал на Сицилия от 1197 г., германски крал от 1212 г., император на Свещената Римска империя от 1212 г. Налага борбата с папството и северноиталианските градове.

1124 г.

Умира Каликст II (Ги Бургундски) – 160-ят папа. Роден е на 2 февруари 1119 г. Ръкоположен е за епископ на Виен, Бургундия (1088 г.) от папа Урбан VII. Папски легат е във Франция (от 1106 г.). Участва в Латранския събор (1112 г.), който прекратява действието на договора за инвеститура между папа Пасхал II и германския император Хенрих V. През същата година във Виен е проведен събор, на който светската инвеститура е обявена за ерес. Ги Бургундски е избран за папа в Клюни (1119 г.) – първият папа избран извън Рим. На 22 септември 1122 г. сключва Вормския канкордат с император Хенрих V, с който е разделена напълно духовната от светската инвеститура. По време на понтификата на Каликст II е свикан Първият Латрански събор (1123 г.), на който Вормският конкордат е приет за част от църковното право. Умира на 1 декември 1124 г.

БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ НАЙ-ПОСЛЕ БЯХА ДОПУСНАТИ В ШЕНГЕН

0
  • Пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство е исторически момент, каза новият еврокомисар по вътрешните работи Магнус Брунер пред пресата в Брюксел в четвъртък.

„Труд news“ припомня, че на 9 декември след дълго упорство Австрия оттегли ветото си върху пълноправното членство на Румъния и България в Шенгенското пространство на свободно движение. Това даде чаканата зелена светлина тази стъпка да бъде одобрена от вътрешните министри от Европейския съюз на срещата им този четвъртък.

В същото време днес австриецът Магнус Брунер подчерта, че ЕС трябва да работи за подобряване на сигурността в европейското пространство като цяло, включително чрез по-добра защита на външните граници.

Изявлението беше направено преди заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, на което беше гласувано присъединяването на Румъния и България към Шенген със сухопътни граници.

„Днес е първият ми съвет като нов комисар. Очаквам с нетърпение, разбира се, дискусиите с моите приятели от всички държави-членки. Разбира се, имаме много неотложни теми за обсъждане. Светът се движи всяка година но днес имаме някои положителни въпроси. Днес Шенген ще играе важна роля, защото Румъния и България ще влязат в Шенгенското пространство, исторически момент, бих казал“, каза еврокомисарят по вътрешните работи и миграция.

„Шенгенското пространство е едно от най-хубавите неща в Европейския съюз, заедно с еврозоната и вътрешния пазар. Разбира се, много се радвам, че Румъния и България ще се присъединят днес“, добави той.

В същото време, отговаряйки на въпрос на пресата, Брунер каза, че ЕС трябва да работи „за подобряване на сигурността в европейското пространство като цяло“ и да направи всичко възможно „за по-добра защита на външните граници, така че да няма повече контрол на вътрешните“, като въведените от Германия по границите си.

Шенгенското пространство е едно от най-важните постижения на европейския проект. Започва през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от ЕС – Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург – и постепенно се разширява, за да се превърне в най-голямата зона за свободно движение в света.

Шенген е името на малко селце в Люксембург, разположено на границата с Германия и Франция, където Шенгенското споразумение и Шенгенската конвенция са подписани съответно през 1985 и 1990 г.

Принадлежността към зона без контрол по вътрешните граници означава, че държавите не извършват проверки по вътрешните си граници, освен в случаите на специфични заплахи, и извършват хармонизиран контрол по външните си граници въз основа на ясно определени критерии. През последните години, поради имиграционната криза, все повече страни от ЕС въведоха отново контрол по вътрешните граници, но това са временни мерки.

В момента Шенгенската зона обхваща над 4 милиона квадратни километра с население от почти 420 милиона души и включва 27 държави: 23 от 27-те държави-членки на ЕС плюс всички държави-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).

На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 27-ата пълноправна страна-членка на Шенгенското пространство. ​Вътрешният граничен контрол с Кипър все още не е премахнат, а Ирландия не е част от Шенгенското пространство.

На 30 декември 2023 г. Съветът се съгласи да премахне контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния от 31 март 2024 г. След тази първа стъпка Съветът трябваше да вземе ново решение за определяне на дата за премахване на контрола по вътрешните сухопътни граници.

Шенгенското пространство позволява на повече от 400 милиона души да пътуват свободно между страните членки, без да бъдат подложени на граничен контрол. Всеки ден около 3,5 милиона души пресичат вътрешните граници, за да работят или учат или да посетят своите семейства и приятели, а почти 1,7 милиона души живеят в една страна от Шенген и работят в друга.

Изчислено е, че европейците правят 1,25 милиарда пътувания годишно в рамките на Шенгенското пространство, което също носи значителни ползи за туризма и културния сектор.

Но Шенгенското пространство също така носи, чрез премахване на граничния контрол, значителни икономически ползи за всички граждани и предприятия в участващите държави, тъй като е крайъгълният камък на Европейския съюз и единния пазар като цяло.

Дългата битка

Румъния и България чакат да влязат в Шенген от 2011 г. Двете страни, които имат дълга граница, предложиха съвместен подход в това отношение за по-лесно изпълнение на техническите условия.

Изпълнението на Румъния на критериите, предвидени в достиженията на правото от Шенген, беше признато на 9 юни 2011 г. по време на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. Преди това, на 8 юни 2011 г., Европейският парламент одобри проекта за решение относно присъединяването на Румъния и България към Шенген. Успешното изпълнение от Румъния на мерките, предвидени от достиженията на правото от Шенген, беше потвърдено и от Европейския съвет на 13-14 декември 2012 г.

Въпреки това приемането на Румъния и България в Шенген – решение, което трябва да бъде взето с единодушие в Съвета на ЕС и след това одобрено от европейските лидери – беше предотвратено през годините от ветото на няколко държави, особено Германия, Франция и Холандия, която цитира проблемите в антикорупционната борба на двете страни под специално наблюдение в тази връзка, чрез Механизма за сътрудничество и проверка (MCV), след присъединяването им към ЕС, през г. 2007. Накрая MCV беше вдигната и Германия, Франция и Холандия бяха убедени да се откажат от ветото си, поне в случая с Румъния.

Блокирането на присъединяването на Румъния и България към Шенген, в края на 2022 г., но приемането на Хърватия в същото време предизвика истински шок и породи вълна от възмущение, припомня Pro Tv.

Австрия се противопостави както на присъединяването на Румъния, така и на България, поради лошото управление на нелегалната имиграция, докато Холандия възрази само срещу влизането на България в Шенген, като се позова на досието на борбата с корупцията.

По това време австрийската опозиция беше обвинена във вътрешния изборен дневен ред, тъй като австрийската крайна десница беше във възход с антиимиграционна програма, в ущърб на управляващите консерватори на канцлера Карл Нехамер.

През следващите две години Румъния и България оказват натиск и полагат усилия да убедят двете страни да се откажат от ветото.

След година се стигна до компромисно решение: Румъния и България влязоха в Шенген с въздушната и морската граница, като ще продължат разговорите за премахване на контрола и по сухопътните граници.

Междувременно австрийската крайна десница спечели националните избори, но в момента се опитва да я изолира политически, като другите австрийски партии преговарят за широка коалиция.

Ползите за България от пълноправно членство в Шенген 

Увеличен обем на търговията: проучванията показват, че търговията в рамките на ЕС се увеличава с 10%-15% за членовете на Шенген поради рационализираните трансгранични операции, коментира анализаторът Веселин Киров.

Икономически тласък за туристическия сектор: за страните, силно зависими от туризма, каквато е България (туристическият сектор допринася за над 6% от българската икономика) притокът на посетители води до приходи за местния бизнес като хотели, ресторанти и културни атракции.

Ръст на БВП: проучванията показват, че членството в Шенген може да повиши БВП на дадена страна с до 3% чрез засилване на търговията, туризма и преките чуждестранни инвестиции.

Общ икономически растеж: комбинираният ефект от повишената търговия, туризма и инвестициите стимулира икономическия растеж. Страните-членки на Шенген отчитат нарастване на износа и вноса, поради по-малко прекъсвания на доставките, свързани с чакането по границите.

https://trud.bg

СВЕТСКА КЛЮКА: 12-16 ДЕКЕМВРИ /ВИДЕОПОЗДРАВ/

0

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН казваме днес на екскметицата и ексобластна управителка на Добрич, а сега общински съветник Детелина Николова, с пожелания да е здрава, да работи активно за хората, да се радва на уважение и сбъднати мечти!

РОЖДЕНИК днес е зам.-кметът по устройство на територията в Добрич Мирослав Игнатов. Нека е здрав и успешен!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН казваме днес на известния инфекционист д-р Венета Йовева, с пожелания да е здрав, да продължи да дарява здраве и да има много поводи за усмивка!

РОЖДЕН ДЕН празнува днес преподавателят по информационни технологии Павел Градинаров. Нека е здрав, нека продължи да развива интелекта на възпитаниците си, нека е щастлив и да се радва на обичта на прекрасното си семейство и успехите на малката умница Дария!

РОЖДЕН ДЕН празнува днес кметът на село Плачи дол – Атанас Пенев. Нека е здрав и да работи с ентусиазъм за хората от повереното му населено място!

ИМЕН ДЕН днес празнуват: Дарен, Даренко, Дариан, Дарий, Дарин, Дариян, Дарко, Даро, Дарьо, Спиридон, Спиро, Дара, Дарена, Дариана, Дарина, Даринка, Дария, Дарияна, Дарка, Даря. Нека са здрави всички именници и нека свети Спиридон Чудотворец бди над добрите им мисли и дела!

ОТ СЪРЦЕ честитим утрешния рожден ден на една удивителна жена – зам.-кметицата на община Тервел Дияна Илиева. И пак от сърце й желаем да е здрава, да продължи да твори добрини за красивата добруджанска община, да продължи с непресекващата си енергия и професионализъм да кара нещата да се случват. А на самата нея да й се случват само хубави неща, които тя безусловно заслужава!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН с утрешна дата казваме на финансиста на Търговско-промишлената палата в Добрич Светлозар Стоянов, с пожелания за здраве и успехи в добрите начинания!

ОТ СЪРЦЕ ЧЕСТИТИМ предстоящия на 13 декември рожден ден на Светослав Петков, много здраве, много обич, много успехи и въобще по много от всичко хубаво, за което си помечтае, желаем на младия господин ние от НДТ. А най-специалните поздрави ще бъдат от най-специалната дама на сърцето му – Йоанна.

РОЖДЕНИК утре е изпълнителният директор на „Елпром – ЕТ“ Никогос Хубесарян. Здраве, успехи и осъществени добри начинания му желаем ние от НДТ!

ИМЕН ДЕН празнуват утре хората с имена: Гендо, Гено, Генчо, Герман, Евгени, Евгений, Евстрати, Евстратий, Стати, Статко, Женя, Евгения, Лучия. здраве, щастие и сбъднати мечти им наричаме ние от НДТ!

.В АВАНС честитим рождения ден на колежката ни Гинка Димитрова, която дълги години беше радиогласа, споделял със8 света ставащото в Добруджа. Нека е здрава и всичко добро, с което се заеме, й се получава!

РОЖДЕНИК на 14 декември е известният добрички ортопед д-р Павел Павлов. А ние още от днес му желаем да е здрав, да се радва на безброй благодарни пациенти и на успехи във всичките си добри начинания!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН с дата 14 декември казваме на председателката на комисията по спорт и младежки дейности в ОбС Добрич Николета Иванова. Здраве, щастие, сбъднати мечти й желаем ние от НДТ! И все така настойчиво и отговорно да се ангажира със спорта в Добрич

ИМЕН ДЕН на 14 декември празнуват: Белчо, Белослава, Снежа, Снежана, Снежанка, Снежи, Снежина, Снежка, Снежна. Нека са здрави и щастливи всички именници!

А СПЕЦИАЛНИ поздрави отправяме към г-жа Снежана Одринска и й желаем здраве и безброй поводи да се усмихва!

В АВАНС честитим предстоящия на 15 декември рожден ден на кметския наместник на село Пчелник Иван Марев, с пожелания да е здрав и да успява в добрите си начинания!

ЕДИН ПРЕКРАСЕН малчуган става на 15 декември на цели 4 години – Владислав Манолов, на когото желаем да расте здрав, умен и палав – за радост на мама Анита и татко Бисер!

ИМЕН ДЕН празнуват на 15 декември дамите с име Свобода. А ние им желаем в аванс здраве и нека винаги се чувстват свободни и щастливи!

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 12 ДЕКЕМВРИ

0

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1800 – Вашингтон става столица на САЩ 1915 – Състои се първия полет на изцяло метален самолет, построен от немската фирма „Хуго Юнкерс“ 1941 – Българското правителство обявява война на Англия и САЩ 1979 – В Ормузкия пролив потъва английския танкер “Енерджи” 1991 – В XXXVI Народно събрание е внесен закон за конфискация на имуществото на БКП и oстаналите тоталитарни организации и техните наследници, който засяга БСП, БЗНС, ОФ, ДКМС, профсъюзите и др.

ПРАЗНИЦИ:

2016 г. – Рекорден обир e извършен във Франция. Въоръжени крадци задигат 70 килограма злато на стойност 1.5 милиона долара от брониран автомобил.

2015 г. – Прието е Парижкото споразумение за изменението на климата (подписано на 22 април 2016 г.).

2008 г – Швейцария се присъедини към Шенгенското пространство и стана 25-ата страна, участваща в споразумението за безвизово пътуване.

2007 г. – Умира Айк Търнър, американски музикант (*1931 г.)

2006 г – Умира Питър Бойл, американски актьор (1935 г.)

2002 г.

Умира Николай Михайлович Амосов – украински хирург, академик в Украинската академия на науките (1969 г.), член кореспондент е на АМН (1961 г.), лауреат на Ленинска премия (1961 г.) . Роден е на 6 декември 1913 г. С името му е свързан един от най-големите скандали в историята на БНТ – на 25 декември 1988 г. дава интервю за „Всяка неделя“, в което заявява, че най-омразният лозунг за него е „Да живее диктатурата на пролетариата“ – предаването е спряно. Основните му трудове са по сърдечносъдова хирургия, хирургия на белия дроб, биологична и медицинска кибернетика. Автор е на книгата „Мисли и сърце“ (1965 г.) и на много други.

 

2002 г.

В Копенхаген, Дания, се провежда среща на Европейския съвет, която взема решение за разширяване на Европейския съюз с нови 10 държави, което да приключи през май 2004 г. За България и Румъния е приета „пътна карта“ за механизмите на приемане и целева дата 2007 г.

 

1995 г.

Умира Людмил Димитров Кирков – български режисьор. Роден е на 14 декември 1933 г. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисьор е на: “Последният рунд” (1961 г.), “Краят на една ваканция” (1965 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Не се обръщай назад!” (1971 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), “Произшествие на тихата улица” (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Не си отивай” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Кратко слънце” (1979 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), “Петък вечер” (1987 г.), “София” (док., 1989 г.).

 

1993 г.

На референдум в Русия 58% одобряват проекта за нова конституция. Пратията на Владимир Жириновски взема най-много гласове на изборите за Държавната Дума.

 

1991 г.

В XXXVI Народно събрание е внесен закон за конфискация на имуществото на БКП и oстаналите тоталитарни организации и техните наследници, който засяга БСП, БЗНС, ОФ, ДКМС, профсъюзите и др.

 

1984 г.

Правителството на канадската провинция Онтарио забранява “щастливия час” в баровете – продажба на спиртни напитки с големи намаления.

 

1982 г.

Извършена е най-голямата кражба в историята на Ню Йорк. 11 млн. долара са откраднати от сейфовете на компанията “Сентри”, извършваща инкасаторска дейност с бронирани автомобили.

 

1979 г.

Политбюро на ЦК на КПСС приема решение за изпращане на войски в Афганистан.

 

1979 г.

В Ормузкия пролив потъва английския танкер “Енерджи”, след като се пречупва на две. Той е най-големият плавателен съд потъвал някога – водоизместимостта му е 312 186 тона.

 

1966 г.

Първият автомобил “Москвич-408” е произведен в Ижевския завод.

 

1963 г.

Умира Теодор Хейс – германски политик, президент на ФРГ (1949-1959 г.). Роден е на 31 януари 1884 г. в Бракенхайм. Учи политическа икономия и история на изкуството в Мюнхенския и Берлинския университет. През 30-те години сътрудничи на различни вестници и списания. Депутат е в райхстага от Германската демократична партия (1924-1928 г., 1930-1933 г.). Той е един от основателите и председателите (1948-1949 г.) на Свободната демократична партия.

 

1963 г.

Кения получава независимост.
Република Кения е държава в Източна Африка, заема земите между Индийския океан, езерата Рудолф и Виктория, Етиопия, Уганда и Танганайка. Площта и е 582 643 кв. км. Населението на държавата през 1996 г. е 21 200 000 жители. Разделена е на 7 провинции. Столица – Найроби. Законодателен орган – Национално събрание. В икономиката на страната значителна роля играе чуждият капитал. Силно развит е международният туризъм. На територията на Кения са открити едни от най-старите представители на човешкия род. През XI-XV в. се появяват първите градове-държави. В 1497 г. идват португалците, след тях – германци и англичани. През 1895 г. става британски протекторат, а от 1920 г. – британска колония. През 1952-1956 г. избухва въоръжено антиколониално въстание. На 12 декември 1963 г. Кения получава независимост, обявена е за република през 1964 г. Президент от 1978 г. е Д. А. Мой (преизбран 1922 г.), който първоначално установява еднопартийно управление. От 1991 г. многопартийно управление. В края на декември 1992 г. в изборите за Национално събрание мнозинство печели партията на Даниел арап Мой. Кения е член на Общността, на Организацията за арабско единство (1964 г.). Член е на ООН (1963 г.).

 

1962 г.

Джон Кенеди изрича крилатата фраза “Светлина в края на тунела”. На пресконференция, проведена на 12 декември, на въпрос как може да оцени развитието на Виетнамската война Джон Кенеди отговаря, че поради трудността на водената партизанска тактика на война са нужни 10-11 души срещу един, особено в трудния южновиетнамски терен, така и че щатите не виждат светлината в края на тунела, но той самият не смята, че е по-тъмно отколкото преди една година – в някои отношения, твърди Кенеди, е дори по-светло.
Джон Фицджералд Кенеди е президент на САЩ (1961-1963 г.), от Демократическата партия. Роден е през 1917 г. В периода 1941-1945 г. е морски офицер, от 1947 г. до 1961 г. – конгресмен. Провежда социално-икономически реформи, поддържа движението за граждански права на афроамериканците, но среща съпротива от страна на Конгреса. Повишава ядрения потенциал на САЩ. Подготвя държавата с въоръжени сили за бъдещи локални конфликти. Ориентира се към политика на намаляване на напрежението в отношенията със СССР, намира дипломатически изход от Карибската криза. Убит е в Далас през 1963 г.

 

1959 г.

По време на 14-ата сесия на Общото събрание на ООН се приема резолюция за създаване на Комитета за използване на космическото пространство за мирни цели.

 

1956 г.

Самолет на канадските авиолинии, извършващ полет между Ванкувър и Торонто се взривява 50 минути след излитането си. Загиват 62-ма пътници.

 

1956 г.

ООН изисква незабавното изтегляне на съветските части от Унгария, където са навлезли за да защитят правителството на страната и да потушат вълната от протести.
По време на Унгарската революция от 1956 г., правителството ръководено от Имре Наги обявява оттеглянето на Унгария от Варшавския договор. В отговор, съветски войски нахлуват в Унгария и смазват бунта за две седмици.

 

1955 г.

В Англия е патентован кораб на въздушна възглавница. Идеята на Кристофър Кокерел е да конструира моторно превозно средство, което да се предвижва по вода върху въздушна струя. За да провери на практика изобретението си, той използва две тенекиени кутии с различен диаметър като ги поставя една в друга, след което с помощта на сешоар осигурява притокът на въздух в тях.
Кристофър Кокерел е роден през 1910 година. До 1935 г. работи към радио компания за проучвания. От 1935 г. до 1951 г. работи за телеграфната компания Маркони. По време на военните години Кристофър Кокерел в екип с други специалисти от компанията Маркони разработват радара. Докато работи за телеграфната компания Кокерел патентова 36 свои изобретения.

 

1947 г.

Роден е Божидар Манов – български кинокритик и продуцент. Завършва ВИТИЗ. Дългогодишен преподавател е във ВИТИЗ и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” по специалността “Късометражно кино”. Активен сътрудник е на специализираните филмови издания, лектор на малкия екран и на кинолектории в редица градове на страната. Един от създателите на “Вright ideаs”.

 

1947 г.

В Москва е основан заводът за вертолети “Миля”.

 

1944 г.

Шестнадесета пехотна дивизия влиза в състава на Първа българска армия.

 

1943 г.

Фелдмаршал Ромел е назначен за командващ на “Атлантическия вал” – немската система за отбрана в Нормандия.

 

1942 г.

В Берлин е открита възстановената след английски бомбандировки опера.

 

1941 г.

Българското правителство обявява война на Англия и САЩ.
В момента на големия германски неуспех при Москва България е принудена да се противопостави дипломатически и военно на Англия и САЩ. Искането е поставено пред българския външен министър на 12 декември от пълномощните министри на Германия и Италия.
За ултимативната „покана“ веднага е уведомен Царят, а в 15, 30 ч същия ден Министерският съвет приема почти единодушно направеното „предложение“. Без да се държи сметка за последствията, смятайки че войната е само „символична“, на 13 декември министър-председателят Богдан Филов заявява пред Народното събрание, че този акт на българското правителство е само едно „договорно задължение“.
С обявяването на войната на Англия и САЩ, България безвъзвратно е включена в световния двубой. Равносметката от „символичната“ война е бомбардировката на 168 населени места от Съюзническата авиация с близо 50 000 авиобомби. Разрушени са над 12 000 сгради, убити са 1828 души, а над 2300 са ранени.

 

1941 г.

Английският крайцер “Рипалс” и линейния кораб “Принцът на Уелс” са унищожени от японски самолети край бреговете на Индонезия.

 

1940 г.

Родена е Нина Димитрова Андонова – български критик. Работи в изд. „Народна младеж“, в Партиздат. Авторка е на статии по проблеми на съвременната и класическата българска литература. Съчинения: „Недоизказаното“ (1972 г.), „Светът на твореца. Литературно-критически очерки за Ефрем Карамфилов“ (1973 г.), Гео Милев“ (1974 г.), „Живот, умножен по седе Худ.-документална биография на П. Напетов“ (1976 г.), „Крум Попев. Документален очерк“ (1980 г.) и др.

 

1939 г.

Умира Дъглас Феърбанкс (псевдоним на Дъглас Елтън Томас Улман) – американски актьор и продуцент. Роден е на 23 май 1883 г. През 1904-1914 г. работи в театъра. През 1915 г. дебютира при Грифит във филма “Агънцето”. През 1917 г. става продуцент на своите филми и през 1919 г. с Чаплин, Грифит и Мери Пикфорд създава компанията “Юнайтед артистс”. Най-големите си успехи Феърбанкс постига до началото на 30-те години на ХХ в. Филми: “Американецът” (1916 г.), “Съвременният мускетар” (1917 г.), “Пътешествие до луната” (1917 г.), “Негово величество американецът” (1919 г.), “Знакът на Зоро” (1920 г.), “Тримата мускетари” (1921 г.), “Робин Худ” (1922 г.), “Багдадският крадец” (1924 г.), “Черният пират” (1926 г.), “Желязната маска” (1928 г.), “Укротяване на опърничавата” (1929 г.), “Пътешествие до Луната” (1931 г., звукова версия), “Около света за 80 минути с Дъглас Феърбанкс” (1932 г.), “Мистър Робинзон Крузо” (1934 г.), “Частният живот на Дон Жуан” (1934 г.). С навлизането на звуковото кино Дъглас Феърбанкс се оттегля (от 1935 г.). Той е автор или съавтор на сценариите на повечето от своите филми. През 1939 г. получава специален “Оскар” за цялостен принос в развитието на киноизкуството.

 

1938 г.

Родена е Невена Боянова Коканова – българска актриса. Утвърждава се като първата дама на българското кино. Дълго време тя е наричана „първата дама“ на българското кино. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма „Години за любов“ на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на „Тютюн“ (1962 г.). Играе ролята на Лиза в „Крадецът на праскови“.
Невена Коканова умира на 3 юни 2000 г. в София.

 

1930 г.

Роден е Еди Арам Казасян – български пианист, аранжор, вокалист, композитор. Учи пиано при З. Саян и проф. П. Пелишек. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1954 г.). Дебютът му в забавната музика е в оркестрите на Хр. Вучков (1956 г.) и Д. Ганев (1957 г.), където свири като пианист. От II половина на 50-те години датира сътрудничеството му с Л. Иванова (сформира и ръководи оркестъра й до края на нейната творческа кариера), с която гастролира в много страни на Западна Европа, участва в записите на певицата в Румъния, Унгария и Германия. Първата си композиция представя на “Златният Орфей” през 1976 г. Стилово песните му са близки до френския шансон.

 

1925 г.

В САЩ отваря врати хотел “Мотел”, давайки впоследствие название на всички мотели.

 

1923 г.

С постановление на правителството е въведен монопол на БНБ върху търговията с чужди платежни средства и е закрита Софийската фондова борса създадена през 1914 г.

 

1919 г.

Червената армия превзема град Харков (Украйна).
Червена армия е едно от названията на въоръжените сили на Съветския съюз. Създадена е на 23 февруари 1918 г. До 1946 г. носи названието Работническо селска червена армия (РККА), след това преименувана в Съветска армия.

 

1917 г.

В Модан (Франция) при катастрофа на влак, превозващ френски войници, загиват 543 души.

 

1916 г.

В хода на Първата световна война Германия и Австро-Унгария отправят нота за прекратяване на войната, подкрепена от България, но отхвърлена от Антантата.

 

1915 г.

Роден е Франк Синатра – американски певец и киноактьор. Като певец Синатра дебютира през 1937 г. с “Хоубоукън фоул”. През 1937 г. записва първата си плоча в Балтимор. Утвърждава се като солист на “Томи Дорси биг бенд” (1940-1942 г.). Работи с първокласни оркестри и аранжори: Хари Джеймз, Каунт Бейзи, К. Джоунз, Бъди Рич, Били Мей, Нелсън Ридъл и др. Синатра се превръща в първата суперзвезда на попмузиката. Поддържа популярността си в продължение на 50 години. Избрани негови албуми са “In the Wee Small Hours”, “Songs for Swingin’ Lovers” , “Come Fly with Me”, “Only the Lonely”, “Come Dance with Me”, “Nice’n’ Easy”, “Ring-a-Ding Ding”, “Sinatra and Basie”, “September of My Years”, “Sinatra – A Man and his Music”, “Sinatra at the Sands”, “That’s Life” , “Frank Sinatras’s Greatest Hits”, Vol. I, Vol. II, “My Way”, “Ol’ Blue Eyes is Black”, “Sinatra – The Man Down”, “The Dorsy/Sinatra Sessions – 1940-1942”, “L. A. is my Lady”. В киното работи от 1941 г.- “Нощите на Лас Вегас”. Снима се в мюзикъли, психологически драми, уестърни, приключенски филми. Получава “ Оскар” за ролите си в филмите “Домът, в който живея” и “Сега и за вечни времена”. Опитва силите си и в режисурата с “Само храбрец”. Синатра участва в “Човекът със златната ръка” , “Около света за 80 дни”, “Висшето общество”, “Момчета и кукли”, “Гордост и страст”, “Дупка в главата”, “Канкан”, “Четворката от Тексас”, “Списъкът на Адриан Месенджер”, “Детективът”, “Първият смъртен грях”, “Рали Конънбойл II”. Умира на 14 май 1998 г.

 

1915 г.

Състои се първия полет на изцяло метален самолет, построен от немската фирма „Хуго Юнкерс“.
Компанията е създадена от авиоконструктора Х. Юнкерс през 1919 г. Същото име носят и произвежданите от нея самолети. През II световна война особено известни са пикиращите бомбардировачи Ю-87, бомбардировачите Ю-88, транспортните самолети Ю-13, Ю-52, Ю-90. В българските въздушни войски се използват Ю-87 “Щука” и Ю-52 “Сова”.

 

1913 г.

Сръбските власти избиват 126 от първенците на Радовиш и околията. Стотици от по-будните граждани и селяни са подложени на изтезания и мъчения. Зверски са убити свещениците Евтим Христов и гаврил Христов, които объркали в службата и вместо името на сърбския крал споменали цар Фердинанд.

 

1913 г.

„Джоконда“ на Леонардо да Винчи е върната в Лувъра в Париж, две години след като е открадната.
„Джоконда“ е най-прочутата картина на Леонардо да Винчи. Представя портрета на Мона Лиза, съпруга на флорентинеца Франческо дел Джокондо. Леонардо да Винчи работи 4 години над нея. Френския крал Франсоа I я откупва за 12 000 ливри.
Картината Мона Лиза е била открадната на 22 август 1911 г. На 12 декември 1913 г. Винченцо Перуджия докато се опитва да продаде картината в Флоренция е арестуван.

 

1908 г.

Роден е Лъчезар Дончев Станчев – български писател. Роден е във Вършец, след 1923 г. живее в София, завършва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1936 г.). През 1933-1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 г.), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болио. Лектор е по френски език в Държавната политехника (1942-1948 г.). Главен редактор е на сп. “Чавдарче” (1946-1948 г.) и “Дружинка” (1949 г.), начело е на кабинета на председателя на Президиума на НС (1949-1953 г.), редактор е във вестник “Литературен фронт” (1953-1954 г.), главен редактор е на сп. “Славейче” (1956-1967 г.), завежда отдел “Литература и изкуство” в издателство “Хемус” (1967-1969 г.) и редакция “Литература и изкуство на чужди езици” в агенция “София-прес” (1969-1971 г.). Член е на СБП. Печата за първи път през 1925 г. в сп. “Нови дни” с псевдоним Жаднев. Превежда от френски, руски, чешки, румънски и други езици. Творчеството му за деца е жанрово многообразно – пише стихове, разкази, повести, приказки, пиеси, гатанки. Умира на 13 март 1992 г. в София.

 

1906 г.

Оскар Щраус става първия евреин в правителството на САЩ.

 

1905 г.

Роден е Василий Семьонович Гросман – руски писател. През II световна война (1941-1945 г.) е военен кореспондент на „Красная звезда“ и публикува серия очерци на военна тематика. Автор е на сборник с разкази: „Щастие“ (1935 г.), „Четири дни“ (1936 г.), „Разкази“ (1936 г.), „Живот“ (1943 г.) и др., на повести: „Глюкауф“ (1934 г.), „Безсмъртен народ“ (1942 г.), на романи: „Степан Калчугин“ (в 4 части, 1937-1940 г.), „За справедливото дело“ (1952 г.), на публицистични книги: „Направление на главния удар“ (1942 г.), „Треблинският ад“ (1944 г.), „Сталинград“ (1943 г.), на пиесата „Ако вярваме на питагорейците“ (1946 г.) и др. Умира на 14 септември 1964 г. в Москва.

 

1901 г.

Италианецът Гулиелмо Маркони изпраща първия трансатлантически сигнал, получен в Нюфаундленд.
Гулиелмо Маркони е италиански радиотехник и предприемач. Роден е на 25 април 1874 г. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. Отива в Англия (юли 1896 г.), където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация (през 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша.) През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианската армия. Умира от инфаркт на 20 юли 1937 г. в Рим. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си и за 2 минути радио ефирът е изпълнен с тишина.

 

1897 г.

Във вестник “Ню Йорк Джърнал” се появяват комиксите “Братя Катценхамер” – най-дългата поредица комикси в света.

 

1896 г.

В село Гайтаниново, Неврокопско, е роден полковник Иван Атанасов Ангелов. Офицер от Българската армия. Командир на 19 пехотен полк. Уволнен през 1944 г.

 

1888 г.

Министрите консерватори Константин Стоилов и Григор Начович напускат правителството и минават в опозиция.
Константин Стоилов и Григор Начович са двама от лидерите на консервативната партия. Тя е създадена непосредствено след Освобождението. Първоначално съществувала като течение в Учредителното събрание 1879 г. Застъпвала идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. След пристигането си в България в качеството на български княз Александър I Батенберг възлага на нея формирането на Първото българско правителство през юли 1879 г. Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия започва да губи своята сила като политически фактор.

 

1884 г.

Роден е генерал-майор Васил Манов, командир на 21-ва пехотна дивизия през Втората световна война.

 

1879 г.

Роден е Петър Константинов Стойчев – български драматичен артист, режисьор и театрален деец. Артист е в трупата “Сълза и смях” (1897-1899 г.). През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург. Артист е в Съвременен театър (1903-1904 г.), в Народния театър (1904-1905 г., 1906-1918 г.), в Свободен театър (1905-1906 г., дир. 1919-1923 г.). Ръководител е на театрите “Смях и сълзи” (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев” (1930-1934 г.). Директор е на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър в София (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на Народната опера (1926-1927 г.). Полага основите на Народния театър за младежта. Изпълнител е на роли в постановките “Мизантроп”, “Лес”, “Доходно място”, “Венецианският търговец” и др. Режисира с успех “Игра в замъка”, “Дамата с камелиите”, “Матура”, “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша” и др. Режисьор е на филмите “Земя” (1930 г.) и “Песента на Балкана” (1934 г.). Умира на 20 март 1945 г. в София.

 

1877 г.

Намиращият се в Русе турски гарнизон предприема атака срещу руските части в района на селата Мечка-Тръстеник, Плевенско. Привечер противникът е принуден да се оттегли към Русе. Същия ден османската империя се обръща към Великите сили с молба за посредничество за сключване на мир.

 

1874 г.

Във Велес е роден Панчо Тодоров Хаджимишев. Дипломат, управлява българската легация в Лондон (1908/10), пълномощен министър в Атина (1910/13). През Балканските войни е комисар по настаняване на бежанците от Македония, главен секретар в Министерство на външните работи (1913/14), пълномощен министър в Лондон (1914/15), пълномощен министър в Хага (1915). Участва в българската делегация подписала Ньойския договор, пълномощен министър в Рим (1920/21), пълномощен мънистър в Лондон (1924/35). Умира в София на 7 август 1957 г.

 

1872 г.

Васил Левски изготвя последното си писмо, адресирано до Ловешкия комитет.

 

1870 г.

Джоузеф Рейни става първия чернокож в Камарата на представителите на САЩ.

 

1865 г.

Роден Антон Евтимов Кецкаров (Андон Кецкаров, Андон Кецкар) – български просветен и обществен деец, революционер. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 г. в Солунската българска мъжка гимназия.През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889-1897 г. – в Битоля. През 1890 г. той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град. Един от учениците му, Симеон Радев пише за своя учител по математика в Битоля следното: „Бяхме привързани към него, защото от цялото му същество идеше лъх на сърдечност и доброта“ („Ранни спомени“) . През учебната 1897-1898 г. А. Кецкаров е учител в Солунската девическа гимназия, а през следващата учебна година в българското девическо училище в Одрин. През 1899-1900 г. по настояване на ВМОРО Антон Кецкаров е преместен в родния си Охрид, където е директор на българските училища. След Илинденско-Преображенското въстание, в което взима участие, живее в България и работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество „Българска Матица „, чието седалище е в Цариград. В 1912 г., преследван от турските власти, отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия. Участва в Балканската война в състава на Седма Рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сърбите. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. От февруари 1916 г. е директор на прогимназията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие. Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 -1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал „Модерно преградие“, за чието благоустрояване полага немалко усилия. През 1922 г. Антон Кецкаров е инициатор за създаването на местното културно-просветно и благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което през 1932 г. прераства в читалище, съществуващо и до днес. След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 г. Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. На 30 януари 1945 г. умира. Погребан е до църквата „Св. Константин и Елена“ в Охрид.

 

1859 г.

Егор Ковалевский моли Алексей Бехметев да отпусне помощ от 2 750 сребърни рубли на българското училище в Кукуш за развитие на българското просветно дело.

 

1849 г.

Роден е Стефан Иванов Кисьов – български военен деец, русофил, полковник. Завършва Одеското пехотно училище. Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.), където е командир на знаменосна рота в Трета дружина на българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. Особена храброст проявява при спасяването на Самарското знаме. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва 2. пехотен Струмски полк и Брезнишкия отряд. Уволнен е дисциплинарно по време на Стамболовия режим. Автор е на мемоарни съчинения. Умира на 24 ноември 1915 г.

 

1821 г.

Роден е Гюстав Флобер – френски писател. Завършва Руанския лицей и постъпва в юридическия факултет на Парижкия университет. През 1844 г. прекъсва обучението си в поради нервно заболяване и се заселва в имението си, където живее до смъртта си. В Круасе Флобер създава основните си произведения. Първите му литературни опити са повестите “Мемоари на безумците” и “Ноември”. През 1857 г. излиза романът “Мадам Бовари. Провинциални нрави” – плод на 6-годишен труд и шедьовър на световната литература. Властите определят книгата като “безнравствена” и дават нейния автор под съд. През 1858 г. Флобер пътешества из Алжир и Тунис, където събира материали за романа “Саламбо”. Следващият му роман “Възпитание на чувствата” е посветен на съвременните френски събития: революцията от 1848 г. и нейното поражение и установяването на диктатурата на Наполеон III 1851 г. През 1874 г. писателят публикува поемата в проза “Изкушението на св. Антоний”. Творческия му път завършват “Три повести” и романът “Бувар и Пекюше”. Флобер съставя неголям по обем сатиричен “Лексикон на азбучните истини”. Умира на 8 май 1880 г.

 

1800 г.

Вашингтон става столица на САЩ. Новата столица е разположена на Атлантическото крайбрежие, пристанище на река Потомак. Вашингтон е основан през 1791 г. Наречен в чест на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон. През 1814 г. изгорен от англичаните и построен отново.

 

1787 г.

Пенсилвания става втория щат от Американския съюз.

 

1777 г.

Умира Албрехт Халер – швейцарски медик, естествоизпитател, поет. Роден е на 16 октомври 1708 г. в Берн. Получава образование в Тюбингенския и Лайденския университет. През 1727 г. е доктор по медицина, професор в Гьотингенския университет (1736-1753 г.), където създава театър и ботаническа градина, основава в Гьотинген (1751 г.) Кралското научно дружество и е избран за негов първи президент. Предлага систематизация на растенията, основана на строежа на плода и външния вид на растението. Изучавайки ембриогенезата на птиците, се опитва да обоснове теорията на преформацията. В областта на физиологията експериментално установява свойствата на мускулните влакна. Внася редица допълнения към учението на У. Харви, уточнява връзката между различните звена от системата на кръвообращението. В поетичното си творчество Халер е типичен представител на ранното Просвещение. Поемата му “Алпи” (1729 г., изд. 1732 г.) е написана в жанра на описателно-дидактичната пейзажна поезия. Издава сборници: “Швейцарски стихове” (1732 г.), романите “Узонг” (1771 г.), “Алфред, крал на англосаксите” (1773 г.), “Фабий и Катон” (1774 г.), философската поема “За произхода на злото” (1734 г.).

 

1766 г.

Роден е Николай Михайлович Карамзин – руски писател, публицист и историк. Получава образование в частен пансион в Москва, където учи до 1783 г. Посещава лекции в Московския университет. Върху формирането на мирогледа и литературните схващания на Карамзин влияят философията на Просвещението и творчеството на английски и немски писатели сантименталисти. Той публикува множество преводи и оригиналната повест “Евгений и Юлия” (1789 г.) в сп. “Детско четене за сърцето и разума”. Сближава се с руски масони от обкръжението на Н. И. Новиков, но скъсва с тях през 1789 г. и пътешества из Западна Европа. След завръщането си в Русия издава “Московски журнал” (1791 г.-1792 г.), в който публикува – “Писма на руския пътешественик”, повестите “Лиодор”, “Бедната Лиза”, “Наталия – болярската дъщеря” и др. При царуването на Павел I е принуден да не публикува нищо. След смъртта му обнародва в своето сп. “Вестник на Европа” умерена консервативна програма. Издава 18-томна “История на Русия”, която е нов етап в развитието на дворянското направление в руска историческа наука. Историческата концепция на Карамзин се превръща в официална концепция на Руската империя. Умира на 3 юни 1826 г. в Петербург.

 

1766 г.

Умира Йохан Кристоф Готшед – германски писател и критик. Роден е на 2 февруари 1700 г. в Кьонигсберг. Представител е на ранното немско Просвещение. Издава нравоучителни ежеседмичници. Убеден привърженик е на класицизма. Обявява се за ясност и правдоподобие. Основните му критични произведения са: „Опит за критическа поетика на немците“ (1730 г.), „Немският театър, съгласно правилата на древна Гърция и Рим“ (т. I-VI, 1741-1745 г.). Превежда на немски език произведения на П. Корней, Ж. Расин, Ж. Молиер и др. Автор е на стихотворения, на трагедията „Умиращият Катон“, но е известен главно като критик, чието голямо влияние допринася за издигане на немската писменост и особено на немския театър.

 

1653 г.

В Англия е разпуснат Краткия парламент. Властта е предадена на О. Кромуел.
Кромуел е деец на буржоазната революция от ХVII в., ръководител на индепендентите. През 1640 г. е избран в Дългия парламент. Оливър Кромуел е един от главните организатори на парламентарната армия, която удържа победа над кралската армия в Първата (1642 г. –1646 г.) и Втората (1648 г.) гражданска война. Опирайки се на армията, изгонва от парламента презвитерианите през 1648 г., съдейства за провъзгласяването на републиката през 1649 г. От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Смазва движенията на левелерите, дигерите, освободителните движения в Ирландия и Шотландия. През 1653 г. установява едноличен военен режим.

Последни новини

Клюки

ndt1.eu