Планетата Марс се приближава най-близо да Земята от 60 000 години насам. Тя е на разстояние от 55, 758,006 км от Земята.

Руският космонавт Сергей Авдеев поставя абсолютен световен рекорд, пребивавайки в космоса, на орбитална станция “Мир”, 742 дни.

Сергей Василиевич Авдеев е роден на 1 януари 1956 г., в Чапайевск, Самарска област. Завършва Московския инженерно-физически институт като инженер-физик. Официално приключва кариерата си на 14 февруари 2003 г. Поради факта, че е прекарал най-много дни в космоса, и изхождайки от теорията на относителността на Айнщайн Авдеев може да се нарече най-дълго пътувалия във времето човек – в момента той е около 20 милисекунди по-стар, от колкото ако не беше пътувал.

Молдова обявява независимостта си от СССР.

Република Молдова е държава в Източна Европа и граничи с Румъния и Украйна. Столицата й е Кишинев. През 1940 г. е образувана Молдавска ССР. В периода 1941-1944 г. е под контрола на Румъния. През 1944 г. се възстановява Молдавската ССР. На 23 юни 1991 г. е обявена Декларацията за суверенитета на Република Молдова, а на 27 август 1991 г. – независимостта на страната. От края на 1991 г. е въведена многопартийната система. През март 1994 г. се провежда референдум за обединение с Румъния, на който 95.4% от гласувалите се обявяват против обединението и за запазване на независимостта и суверенитета на страната.

Умира актрисата Магда Колчакова (1914 – 1982). Родена е на 20 септември 1914 г. в Банско. През 1940 г. завършва Театралната школа към Народния театър, в който работи до пенсионирането си. Сценичното й присъствие се отличава с яркост и жизнена правдивост – “Хъшове”, “Боряна”, “Под игото”, “Големанов”, “Прокурорът”, “Женитба”, “Дванадесета нощ”, “Тартюф” и др. Участва в рециталите “От извора”, “Народно творчество” и др. Авторка е на очерци и статии, роман в 3 ч. – “Банскалии” (1966 – 1975), пиеси: “Гераците” (1955, по Елин Пелин), “Вдъхновение” (1958), стихосбирки “Песни” (1948). Създава характерни роли във филмите “Страхил войвода” (1938), “Любимец 13” (1958), “Пленено ято” (1962), “Тютюн” (1962).

В Ирландия братовчедът на Кралица Елизабет Лорд Лиус Маунтбатън е убит след като на лодката му избухва бомба. Само няколко часа по-късно 18 войници са убити в бомбена експлозия близо до границата с Република Ирландия. Преди това ИРА признава, че подготвя атака срещу Лорд Маунтбатън.

В експлоатация е пуснат първият блок на Чернобилската АЕЦ. На 26 април 1986 г. в Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна, тогава част от Съветския съюз, става най-тежкият инцидент в историята на ядрената енергетика. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Умира Хайле Селасие I (до коронацията – Тафари Маконен) – император на Етиопия в периода 1930-1974 г. Роден е на 23 юли 1892 г. Обявен е за регент при императрица Заудито, след смъртта на която е коронован за император под името Хайле Селасие I. Селасие I въвежда централизирано управление на страната, отменя робството и търговията с роби, осъществява някои реформи в образованието и здравеопазването. През 1931 г. провъзгласява първата конституция на Етиопия. По време на Итало-етиопската война (1935-1936 г.) емигрира и води активна дейност за освобождаването на страната. Той е един от инициаторите за създаване на Организацията за африканско единство. Феодалните остатъци в държавата не му позволяват да проведе докрай всички замислени реформи. Задълбочаването на социално-икономическите и политически криза в Етиопия довежда до военен преврат, в резултат на което е свален от престола на 12 септември 1974.

Умира Браян Епщайн – мениджър на “Бийтълс”. Той е намерен мъртъв в дома си в Лондон.

Умира Льо Корбюзие (псевдоним на Шарл Едуар Жанере) – френски архитект и теоретик на архитектурата. Льо Корбюзие е един от създателите на съвременната архитектура (рационализъм, функционализъм). Роден е на 6 декември 1887 г. През 1910 г. е в Берлин, където се запознава с Лудвиг Мис ван дер Рое и с Валтер Гропиус. През 1917 г. се установява в Париж, като първоначално се занимава с живопис. През 1920 г. основава сп. „Еспри Нуово“ и получава името Льо Корбюзие. От този период е неговата фикс-идея за „съвременния град“. Иска да помете част от стария Париж и на негово място да издигне 18 небостъргача (до смъртта си успява да построи в Марсилия жилищни сгради от подобен тип). Проектира вила „Савой“, параклиса в източния френски гр. Роншан, правителствената резиденция и съдебната палата в Чандигар, щат Пенджаб, Индия; къщата на колекционера Ла Рош край Париж, къщи в Щутгарт и др.

Умира Константин Сагаев (псевдоним на К. Димитров Стаматов) – български театрален деец и писател. Роден е на 7 декември 1889 г. Учи право в СУ “Св. Климент Охрисдски” и Белград, завършва във Виена. Основател е на първата българска драматична школа, съществувала до 1931 г. Автор е на няколко книги в областта на театралната теория: “Елементи на драматическото изкуство” (1927 г.), “Театър за селото” (1930 г.), “Българската драматическа школа …” (1931 г.), “Българският Народен театър. 1931-1933” (I и II ч., 1934 г.). През 1931-1935 г. е директор на Народния театър и Народната опера. Редактира сп. “Обществена обнова”. Автор е на: “Театър за деца и юноши”, приказни пиеси (1928-1929 г.), “Детският театър като дидактическо средство”, есе (1931 г.), “Прорези, драматически скици” (1934 г.), “Ронливи брегове, драски” (1934 г.).

Политбюро на ЦК на БКП решава да се ликвидира трудововъзпитателното общежитие (ТВО) – Белене, където има общо 1423 души. От тях – 276 – за „контрареволюционни прояви и намерения“ и 1147 – за криминални. Освободени са всичките 276 души с „контрареволюционни прояви“ и 931 от „криминалните“. Освобождаването на тази голяма група рецидивисти води до нарастване на престъпността и през септември-октомври същата година, вероятно по устно нареждане от Политбюро, започва въдворяване в „трудовата група“ край Ловеч.

Умира Ърнест Орландо Лорънс – американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1939 г. Роден е на 8 август 1901 г. в Кантон, Южна Дакота. Следва в университетите в Южна Дакота, Минесота, Чикаго и Йейл. От 1928 г. работи в Калифорнийския университет, където е професор от 1930 г., от 1936 г. е директор на радиационната лаборатория към университета. През 1930 г. предлага идеята, а след това построява (заедно с американския учен Н. Едлефсън) първия модел на циклотрона. В следващите години под негово ръководство в САЩ са създадени първите ускорители на елементарни частици. Изучава ядрените реакции и изкуствената радиоактивност. През 1933 г. получава деутрона и изследва реакциите, които той предизвиква. Участва в създаването на атомната бомба. Занимава се с проблеми на радиобиологията и радиотерапията.

Издадена е първата книга “Рекордите на Гинес”. Идеята за книгата е на Хю Бийвър, изпълнителен директор на пивоварната Гинес (GUINESS). По време на лов, той спорил с приятел коя е най-бързата птица на света. Оказва се, че този факт няма къде да се провери. Бийвър преценява, че сигурно има хиляди хора, спорещи по разнообразни въпроси, които не могат да проверят споровете си. Бийвър ангажира в начинанието си Норис и Рос Макуайтър, които имат агенция за издирване на факти в Лондон. На 27 август 1955 г. е издаден първият тираж на книгата, от който бързо са продадени няколко хиляди бройки. След като е преиздавана няколко пъти, издателите решават да издават по една актуализация годишно. По-късно в книгата се включват и рекорди, поставени от хора. Книгата на Гинес съдържа и рекорд, в който присъства самата тя – това е най-продаваната книга, която има авторски права (най-продаваната и издавана книга в световен мащаб е Библията).

Умира Кръстьо Сарафов (1876 – 1952) – български драматичен артист и режисьор, брат на Борис Сарафов. Роден е на 6 април 1876 г. в с. Либяхово, днес Илинден, Софийско. Учи в Серес, Солун и София. Дебютира на сцената като ученик на 6 януари 1891 г. в ролята на Спиро Македонски (“Ст. Караджа” на Т. Хаджистанчев). През 1895 г. печели конкурс за стипендия и завършва Императорското драматично училище в Санкт Петербург (1899). На 3 октомври 1899 г. дебютира в ролята на Борис Годунов (“Василиса Мелентиева” на А. Н. Островски). Играе в Народния театър (1904 – 1952), където е и главен режисьор (1915 – 1919). Актьор и режисьор на театрите в Русе (1922 – 1925), Варна (1935 – 1936) и Бургас (1932 – 1934). Участва в много постановки на радиотеатъра; снима се в няколко филма: Драган (“Децата на Балкана”, 1918 г.), Дойчин (“Безкръстни гробове”, 1931 г.), Вуйчото (“Изпитание”, 1942 г.).

Телевизия BBC осъществява първото в света предаване на живо през Ламанша. Двучасовата програма в чужбина се излъчва от Кале, северна Франция.

Завършва втората сесия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в София, която препоръчва на страните-членки да съсредоточат стокообмена главно помежду си и да преустановят изцяло вноса на кредити и инвестиционни обекти от капиталистическите държави. Разработени са принципите на научно-техническото сътрудничество и на размяната на технически опит.

Съветът за икономическа взаимопомощ е бивше икономическо обединение на социалистическите държави, функционирало в периода 1949–1991 г. Целта на организацията е икономическо и научно-техническо сътрудничество между страните членки, както и подобряване на икономическото развитие на страните участници, повишаване нивото на индустриализация, жизненият стандарт, производителноста на труда и др. Органите на СИВ приемат решения по различни икономически и научно-технически въпроси, като тези решения нямат обезателно юридическа сила и приемат само със съгласието на заинтересованите страни членове.

Роден е Владо Георгиев Даверов – български писател, сценарист и журналист. Завършва немска филология в СУ (1972 г.). Дебютира през 1965 г. в сп. „Родна реч“. Работи във в-к „Народна младеж“ (1972-1974 г.), „Студентска трибуна“ (1977-1980 г.). В периода 1980-1991 г. е сценарист в СИФ „Бояна“. Бил е ръководител на Центъра за производство на тв филми към БНТ (1999 г.) и директор на телевизионния фестивал за игрални и документални филми „Златната ракла“. Пише разкази, новели, романи, киносценарии. Автор е на киносценариите: „Царска пиеса“ (1982 г.), „Живот до поискване“ (1985 г.), „Вчера“ (1988 г.), „Делото“ (1989 г.), „Голямата ченгеджийница“ (1992 г.), „Трафик“ (1994 г.), „Нощта на самодивите“ (1995 г.), „Суламит“ (1997 г.), „Двама мъже извън града“ (1998 г.). Написал е 14 книги, повечето от които са филмирани. Знакови за автора остават романът „Вчера“ (1989 г.) и едноименния филм по негов сценарий, който му донася 4 награди. Съч.: „Което е било“ (1978 г.), „Имена на жени“ (1985 г.), „Много дни до есента“ (1987 г.), „Вчера“ (1989 г.), „Спасение. Вероятни и невероятни разкази“ (1990 г.), „В оня звезден миг“ (1992 г.), „Кенеди“ (1992 г.), „Трафик“ (тв, 1994 г.), „Голямата ченчеджийница“ (тв, 1994 г.), „Възторжен и див. Роман“ (1996 г.), „История с папагали или разкази за моите деца“ (1996 г.), „Суламит“ (1997 г.), „Нощта на самодивите“ (1997 г.), „Ангели небесни. Роман“ (1998 г.) и др.

В Германия е осъществен първият в света полет на реактивен самолет – „Не-178“. Самолетът е на германския конструктор Ернст Хайнкел.

Умира Иван Стефанов Енчев-Видьо – български художник – живописец и сценограф, изкуствовед, етнограф. Роден е на 29 февруари 1882 г. в Казанлък. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (по-късно Художествена академия). Специализира в Мюнхен. Работи в читалище „Искра“ в Казанлък, където е актьор (по името на своя роля получава псевдонима Видьо) и сценограф. Най-голямата му сценографска работа е към постановката на М. Икономов на пиесата „На дъното“ от М. Горки, поставена през 1925 г. Реставрира уникалните декори на Петко Илиев – Ганин от 1879 г. за постановката на драмата „Иванку, убиеца на Асеня I” от В. Друмев (1872 г.). Изработва завеси и универсални декори за читалищни сцени из цялата страна. Автор е на многотомен ръкопис с рисунки „Български народен кръст“ (1914 г.), на книгите „Стари и нови паметници в Добруджа“ (1918 г.), „Изкуството в Казанлък“ (1929 г.). Сътрудничи със статии на „Известия на Българския археологически институт“.

В Париж петнадесет държави подписват пакта “Бриан – Келог”, отказвайки се от войната като политическо средство. Това са САЩ, Австралия, Канада, Чехословакия, Германия, Обединеното кралство, Индия, Ирландия, Италия, Нова Зеландия, ЮАР, Полша, Белгия, Франция и Япония. Впоследствие още 62 страни се присъединяват към договора.

Пактът не допринася с нищо за световния мир особено след японската инвазия в Манчурия през 1931 г. и нахлуването на Италия в Етиопия през 1935 г.

По време на Първата световна война (1914 – 1918) Румъния обявява война на Австрия, а Италия – на Германия.

За началник на Върховното военно командване на Германия е назначен Паул фон Хинденбург.

Паул фон Бенекендорф унд Хинденбург е роден на 2 октомври 1847 г. Като млад офицер участва във Френско-пруската война (1870-1871 г.). От 1903 г. е главнокомандващ армия. През 1911 г. е пенсиониран. След избухването на Първата световна война отново е зачислен във войската, назначен е за главнокомандващ на съсредоточената в Източна Прусия 8-а армия. Заедно с ген. Ерих Лудендорф (началник на неговия Генщаб) разбива и унищожава настъпващите руски войски край Таненберг и Мазурските езера. В края на август 1916 г. той оглавява Върховното военно командване, а ген. Лудендорф е назначен за първи интендант. В началото на ноември 1918 г., за да спаси монархията в Германия, Хинденбург съветва Вилхелм II да напусне страната, а самият той предлага услугите си на новосформираното правителство за разгрома на революционното брожение в империята и за мирното завръщане на фронтовите войски в родината. След смъртта на президента Фр. Еберт кандидатурата му за овакантения пост е издигната от десните партии. На проведените през 1925 г. избори с 14,6 срещу 13,7 млн. гласа побеждава кандидата на т. нар. Ваймарска коалиция центриста В. Макс. Без запитване до Райхстага през март 1930 г. назначава за канцлер водача на центристите Х. Брюнинг и поставя началото на разпада на парламентарната система и установяване на президентски режим в Германия. В съперничество с А. Хитлер и други политици печели президентските избори през пролетта на 1932 г. и получава втори мандат. След изборите утвърждава президентския режим на управление. След като Хинденбург умира, Хитлер приема функциите на държавен глава.

По време на Първата световна война започва укрепяването на отбраната на Българската армия на целия Солунски фронт.

Едгар Бъроуз публикува в периодичния печат първия си разказ за приключенията на Тарзан.

В Скопие (тогава в Османската империя, днес Р Македония) е родена майка Тереза (1910 – 1997). Истинското й име е Агнес Гонджа Бояджиу, индийска католическа монахиня от албански произход. Основател е на ордена „Мисионери на милосърдието“. В Британска Индия започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Полага първите си монашески обети през 1931 г., като приема името на Тереза от Лизийо. През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелна мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена „Мисионери на милосърдието“. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на ХХ век включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално орденът е активен главно в Калкута. През `60-те години създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната – във Венецуела. Майка Тереза е наградена през 1971 г. от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“. През следващите години получава множество други отличия. През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру“, през 1980 г. — най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 г. — британския Орден за заслуги. Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997 г., малко след 87-ия си рожден ден.

Роден е Линдън Джонсън (1908 – 1973). 36-ти президент на САЩ в периода 1963 – 1969 г., член на Демократическата партия. По време на мандата му започва войната във Виетнам. Линдън Джонсън умира на 22 януари 1973 г. в Сан Антонио, Тексас.

Създаден е белгийският футболен клуб “Андерлехт”. Пълното му име е „Роял Спортинг клуб д’Андерлехт“. Той е най-популярният тим в Белгия, като в богатата му колекция липсва само КЕШ. “Андерлехт” е шампион през 1947 г., 1949 г., 1950 г., 1951 г., 1954 г., 1955 г., 1956 г., 1959 г., 1962 г., 1964 г., 1965 г., 1966 г., 1967 г., 1968 г., 1972 г., 1974 г., 1981 г., 1985 г., 1986 г., 1987 г., 1991 г., 1993 г., 1994 г., 1995 г. и 2000 г., носител на купата през 1965 г., 1972 г., 1973 г., 1975 г., 1976 г., 1988 г., 1989 г. и 1994 г. Носител на КНК през 1976 г. и 1978 г. (финалист през 1977 г.), на Купата на УЕФА през 1983 г., както и на Суперкупата на Европа през 1976 г. и 1978 г. По-известни играчи: Ван Химст, Журион, Стокман, Хейленс, Резенбринк, Хаан, Ванденберг, Ван дер Елст, Веркаутерен, Чернятински, Босман, Нилис. Треньори: Гормли, Гьоталс, Синибалди, Боскамп, Ван Химст. Стадион: „Парк Астрид“ за 37 800 зрители, като ползва и „Крал Бодуен“ (бивш „Хейзел“) за 50 000 зрители. Екип: бели фланелки и виолетови гащета.

В с. Баня, Панагюрско, е основана първата тютюнева кооперация „Работник“. В нея членуват 80 души.

Чета от 160 гръцки андарти, водена от капитан Гудас, напада и опожарява Смилево.

Смилево е село в община Демир Хисар, Република Македония. През 1900 г. в Смилево има 2 200 жители – българи християни. Селото е едно от най-бунтарските по време на османското господство. През 1903 г. там е седалището на главния революционен щаб. То е родното село на революционера Дамян Груев.

Избухва Англо-Занзибарската война. Това е най-кратката война в историята – едва 45 минути.

След смъртта на султан Хамад бин Тувайни неговият племенник Халид бин Баргаш взима властта чрез преврат. Британците обаче имат друг кандидат и поставят ултиматум на Баргаш да абдикира. Той отказва и събира армия от около 2 800 души. Когато ултиматумът изтича, британската флота открива огън по султанският дворец. Баргаш бяга в германското консулство и получава политическо убежище. След 45 минути огънят спира. Англия иска от Германия да предаде Баргаш, но той успява да избяга. До 1916 г. живее в изгнание и накрая е хванат от британците. Умира в Бомбаса през 1925 г.

Франция и Русия сключват военен съюз. През 1892 г. двете стани подписват и тайна военна конвенция, според която се задължават да си оказват помощ в случай на нападение от страна на Германия или Австро-Унгария срещу Русия или от страна на Италия или Германия срещу Франция. През 1912 г. е подписана и руско-френска военно-морска конвенция.

Военният съюз между Франция и Русия е отговор на сключения през 1879 г. военен съюз между Германия и Австро-Унгария, насочен срещу Русия. През 1882 г. към този съюз се присъединява и Италия.

Произвеждат се избори за VI ОНС, спечелени от управляващата Народнолиберална партия.

Народнолибералната партия e Политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Ст. Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията „България за себе си“. Народнолибералната партия изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взема участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.). Печатни органи на партията са в.“Свобода“ и в. „Нов век“.

Роден е Самюел Голдуин (1882 – 1974). Създател на американската филмова компания „Метро – Голдуин – Майер“.

Излиза първи брой на в. „Независимост“, орган на Либералната партия.

Либералната партия (ЛП) е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври-ноември 1879 г. Партията е най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Др. Цанков, П. Каравелов, П. Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание от 1879 г. Либералната партия води борба за запазване на Търновската конституция. Във външнополитическата си ориентация се обявява за сближаване с Русия. Печатни органи на ЛП са в. „Целокупна България“, в. „Независимост“ и в. „Търновска конституция“.

Роден е барон Пьотр Врангел, ръководител на Бялото движение в Русия. Пьотър Николаевич Врангел е генерал от армията на Руската империя, барон, активен участник в белогвардейското движение и Гражданската война в Русия 1918-1922 година.

Завършва Ростовското реално училище през 1896 г. и Минния (Горний) институт в Санкт Петербург през 1901. Постъпва в армията в конен полк. Произведен в офицер – корнет от гвардията. През 1918 година, след Октомврийската революция постъпва в белогвардейската Доброволческа армия, където става командир от януари 1919 г.

От ноември 1920 година е в емиграция. Създава Руски общовойнски съюз през 1924 година, движение на белогвардейците зад граница.

Умира през 1928 година в Брюксел, Белгия. Погребан е в Белград, Сърбия.

Роден е Чарлс Ролс (1877 – 1910). Заедно с Хенри Ройс създават едноименната автомобилна компания „Ролс – Ройс“.

Роден е американският писател и публицист Теодор Драйзър (1871 – 1945). Автор е на романите: „Сестра Кери“ (1900), „Джени Гебхард“ (1911), „Трилогия на желанията“, „Финансистът“ (1912), „Титан“ (1914 г.), „Стоик“ (1947, незавършен), „Гений“ (1915), „Американска трагедия“ (1925) и др. Издава сборници с разкази, публицистика и пиеси. Член на КП на САЩ от 1945 г. Умира на 28 декември 1945 г. в Холивуд, Калифорния.

Ангел Кънчев пристига в Ловеч, среща се с Васил Левски и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България.

Ангел Кънчев Ангелов e деец на националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски. Роден e в Трявна през 1850 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на В. Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, се самоубива.

В Тулча е основано женското дружество “Надежда”.

Роден е Марин Василев (М. В. Сельовлев) – български скулптор. Той завършва каменоделско-ваятелско училище в Хорица (Чехия, 1886-1890 г.), Художествената академия в Мюнхен (1891-1894 г.) и Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага (1894-1896 г.). Професор е в Художествената академия в София. Автор е на паметниците на Левски (в Карлово), на Измирлиев (в Горна Оряховица), на падналите борци за Освобождението (в Свищов), и на много бюстове: на цар Фердинанд и др. Марин Василев умира на 14 декември 1931 г. в София.

В Пенсилвания американският полковник Едуин Дрейк открива първия в света нефтен кладенец. В Русия се счита, че първият подобен кладенец датира от 1848 г. и се намира в Баку.

Роден е Иван Яковлевич Франко – украински писател, учен и обществен деятел. Яковлевич завършва гимназията в Дрогобич. През 1875 г. постъпва във Философския факултет при Лвовския университет. От 1878 г. заедно с М. Павлик издава сп. “Громадски приятел” (нееднократно спирано от властта). През 1890 г. след излизането си от затвора, заедно с Павлик и О. Терлецки основава Руско-украинска радикална партия, която защитава интересите на украинските селяни и занаятчии. През 1894-1897 г. издава сп. “Живот и слово”. През 1893 г. защитава докторска дисертация във Виенския университет; доцент е в катедрата по украинската литература и етнография в Лвовския университет; Франко е почетен д-р на Харковския университет (1906 г.). Превежда от руски, полски, немски, английски, чешки, словенски, френски езици, занимава се научна дейност (трудове в области на етнографията, историята, икономиката, фолклористиката, литературознанието). Автор е на сборник със стихове “От върховете и низините” (1887 г.), сборници със стихове и поеми – “Увяхнали листа” (1896 г.), “От печалните дни” (1900 г.), “Sempertiro” (1906 г.); социално-философските поеми “Смъртта на Каин” (1889 г.), “Иван Вишенски” (1900 г.), “Мойсей” (1905 г.) и др. Франко полага основата на нов етап в развитието на украинската литература. В неговите очерци, разкази, повести и романи е изобразен животът на различни съсловия; въвежда нови теми (пролетаризацията на селяните, формирането на работническа класа), нови конфликти и нови герои. Повести: “Boa constrictor” (1878 г.), “Борислав се смее” (1881-1882 г.), “Захар Беркут” (1883 г.); романите “Лел и Полел” (1887 г.), “Кръстопътища” (1900 г.); драмата “Откраднатото щастие” (1891 г.) и др. В литературната критика и естетика е последовател и продължител на идеите на руските революционни демократи. Неговото име носят Лвовският университет, Киевският държавен театър. През 1940 г. в Лвов е открит литературно-мемориалният музей “И. Я. Франко”. Иван Яковлевич Франко умира на 28 май 1916 г. в Лвов.

Умира Александър Иванович Одеовски – руски поет декабрист. Литературните му възгледи са близки до тези на А. С. Грибоедов, В. Ф. Одоевски, А. А. Бестужев-Марлински, К. Ф. Рилеев, които се противопоставят на сантиментално-меланхоличните тенденции в литературата. Роден е на 8 декември 1802 г. в Санкт Петербург. През зимата на 1824-1825 г. е приет в Северното дружество на декабристите; придържа се към неговото радикално крило. Взема участие във въстанието от 14 декември 1825 г. След разгрома му е затворен в Петропавловската крепост. От 1827-1837 г. е на заточение в Сибир, след което по заповед на царя служи в действащата армия в Кавказ, където се сближава с М. Ю. Лермонтов и Н. П. Угарьов. Стихове на Одеовски, писани преди 1825 г., почти не са запазени. След 1825 г. в творчеството му звучи темата за верността към предишните идеали – поемите „Василко“ (1829-1830 г.), „Зусима“ (1827-1829 г.), „Старицата пророчица“ (1829 г.) и др. Философското начало в лириката на Одеовски е разглеждано като предвещаващо развитието на лермонтовата линия в руската поезия.

Роден е Христо Груев Данов – български просветител, издател, писател с голям принос за развитието на новата българската култура. Христо Данов учи в Панагюрище при С. Радулов, както и при Н. Геров в Копривщица. Работи като учител. Основател е на класното училище и читалището в Клисура. Залавя се с книгоиздателска дейност. Печата в Белград и Будапеща, разнася книгите из страната. През 1857 г. основава с И. Трувчев и Н. Бояджийски „Дружествена книговезница“, която от 1862 г. работи като фирма „Хр. Данов и сие“ (съдружници са Трувчев и Й. Груев). Издава главно учебници и първите географски карти, приспособени за училищата. Откриват се клонове в Русе и Велес. През 1874 г. открива печатница във Виена, която пренася през 1878 г. в Пловдив. От 1873 г. книжарницата му работи без съдружници. След Освобождението продължава активна издателска дейност, както и списването на в-к „Марица“ (1878-1885 г.). През 1882 г. е народен представител, а в периода 1896-1899 г. е кмет на Пловдив. Христо Данов умира на 11 декември 1911 г. в Пловдив.

Френският генерал Умбер разбива английската армия в Ирландия и провъзгласява създаването на Ирландска република.

Република Ирландия, известна още като Ейре, е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от остров Ирландия. Останалата една шеста е заета от Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Страната има площ 103 хил. кв. км, а бреговата й линия е 6070 км. Населението на Република Ирландия е 3, 8 млн. души, 95% от които са католици.

Роден е германският философ Георг Фридрих Вилхелм Хегел (1770 – 1831). Представител на немската класическа философия, създател на систематичната теория на диалектиката върху основата на обективния идеализъм. Неговите прадеди са от Каринтия, през ХVI в. приемат протестантството и бягат в Швабия, за да се спасят от католическата реакция. Хегел постъпва в Тюбингенския университет през 1788 г., където учи теология и философия. Най-близките му приятели по време на следването му са Хьолдерлин и Шелинг; заедно с тях членува в студентски политически клуб, увлечен от идеите на Френската революция. Работи като домашен учител в Берн, а след това във Франкфурт на Майн (1793 – 1801). Освен с философия, се занимава с религиозни и политически дисциплини. От 1801 г. живее в Йена, където се занимава с научен и литературен труд, след това е редактор на в-к в Бамберг (1807), директор на гимназия в Нюрнберг (1808 – 1816). От 1816 г. до края на живота си е професор по философия в Хайделберг (1816 – 1818) и в Берлин. Философските схващания на Хегел се формират под влиянието на Великата френска революция; в тях се отразяват основните противоречия на буржоазния прогрес. Умира на 14 ноември 1831 г. в Берлин.

Умира Франсиско Сурбаран – испански художник. От 1614 г. Сурбаран учи в Севиля при П. де Вилянуева и вероятно при Ф. Пачеко. Живее и работи в Лерен (Бадахос, 1617-1628 г.), от 1628 г. е в Севиля. Типични за творчеството му са композициите на теми от живота на светците, представени като сцени от манастирския бит (“Молитвата на св. Бонавентура при избора на папа Григорий Х”, “Св. Лаврентий”, 1636, и др.). Произведенията от ранния му период са създадени под силното влияние на Караваджо (фрески в капелата на катедралата “Св. Петър” в Севиля, 1625 г.). В периода на своя творчески разцвет (1630 г. – 40-те години) създава сурови, монументални и лаконични образи. В произведенията му от 50-те години се откриват черти на емоционална развълнуваност, смекчено-лиричен тон (“Разпятие”, началото на 60-те год. на ХVII в.). Освен религиозни композиции рисува митологични сцени, портрети и натюрморти.

300 английски войници превземат датското селище Ню Амстердам, което впоследствие става Ню Йорк

В Париж избухва бунт срещу кардинал Мазарини, в резултат на който кралското семейство бяга в Сен-Жермен.

Жул Мазарен, известен като кардинал Мазарини е роден на 14 юли 1602 г. Той е служил на Франция като неин пръв министър от 1642 г. до смъртта си. Мазарини заема мястото на кардинал Ришельо. След смъртта на Луи XIII през 1643 г., Мазарини става владетел на Франция, тъй като наследникът на престола Луи XIV е едва 5-годишен. През 1643 г. Луи XIV става крал (кралицата майка Анна Австрийска му е регент), но Мазарини изпълнява ролята на владетел на Франция до смъртта си през 1661 г.

Умира испанският драматург Лопе де Вега (1562 – 1635). Автор е на повече от 2000 пиеси.

Умира италианският художник Тициан. Създател на Венецианската живописна школа.