2008 г.

В София умира Иван Татарчев (1930 – 2008). Роден е на 29 август 1930 г. в София. Внук е на Михаил Татарчев, който е брат на Христо Татарчев, създател на Вътрешната Македонска Революционна организация. Негов чичо е Асен Татарчев, един от създателите на ММТРО. През 1952 г. Иван Татарчев завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 1956 до 1961 г. работи като адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград.
От 1958 г. до 1961 г. е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. През това време работи като каменоделец 5 години, след което му се възстановяват правата да практикува. През периода от 1966 г. до 1990 г. е адвокат в София. Реабилитиран е като репресиран от комунистическата власт.
С указ на президента от 19 февруари 1992 г. до 19 февруари 1999 г. е главен прокурор на Република България. Патриот и националист. Умира на 24 декември 2008 г. в София, на 78-годишна възраст.

2000 г.

Роман Абрамович е избран за губернатор на Чукотка.
Роман Абрамо̀вич е руски бизнесмен, нефтен магнат. Според полското списание „Впрост“ състоянието му се оценява на 19,5 млрд. долара. В периода 1996 – 1997 г. приватизира (чрез 5 свои фирми) 85% от крупната нефтодобивна и нефтопреработваща компания „Сибнефт“. Взема активно участие в политиката: депутат в Държавната дума на Русия от 1999 г.; губернатор на Чукотка от 2000 г. (втори мандат). Абрамо̀вич е собственик на английския футболен отбор Челси от 2003 г. Той е баща на 5 деца. През октомври 2006 г. втората му жена иска развод с огромно обезщетение.

Англичанинът Джон Евънс поставя световен рекорд, балансирайки на главата си с 101 тухли с общо тегло 188,7 кг.

Саддам Хюсеин заявява, че първата мишена на неговите ракетни удари ще бъде Израел.

Руският транспортен самолет АН-24 “Руслан” извършва първия си полет.

Открити са ТЕЦ „Марица-изток 3“ и рудник „Трояново-юг“.
Марица изток е промишлен комплекс в Югоизточна България. Той е разположен в източната част на Горнотракийската низина, на около 40 км югоизточно от град Стара Загора.
Строителството на Мини Марица-Изток започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Започва разработването на въглищния басейн и изграждане на рудник Трояново, ТЕЦ Марица изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5–4 млн. тона въглища. Промишленото усвояване на басейна започва през 1952 г. със строителството на рудник “Трояново 1”. В последствие се изгражда ТЕЦ Марица изток 2 и ТЕЦ Марица изток 3. Марица изток дава 30% от електроенергията на България, а мини Марица Изток са най-големият производител на въглища в България (84%). През 2000 г. ТЕЦ “Марица Изток” 1 и Брикетна фабрика са обединени в “Брикел” АД. В промишления комплекс Марица-изток работят над 20 000 души. В момента „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата.
На 10 октомври 1994 г. при тежка авария в ТЕЦ „Марица-изток 3“ са ранени 26 души, а други 21 умират от тежки изгаряния.

Бившият император Жан-Бедел Бокаса е осъден задочно на смърт в Централно-африканската Република.
Жан-Бедел Бокаса е обвинен в множество убийства, включително и на деца, както и в кан***изъм. Бокаса идва на власт през 1966 г. В средата на 70-те години се обявява за „Император Бокаса I“ на „Централно-африканската империя“. Свален с преврат след 14 г. кърваво управление през 1979 г., той успява да избяга в Кот д’ Ивоар, а след това живее в изгнание и във Франция. През 1980 г. е осъден на смърт задочно, но шест години по-късно Бокаса се завръща в страната. Арестуван е и започва ново дело, като са му отправени обвинения в измяна, убийства, кан***изъм и незаконно присвояване на средства. Процесът продължава няколко месеца и през 1987 г. отново е осъден на смърт. Обвинението в кан***изъм отпада, тъй като няма солидни доказателства. Година по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а след това намалена и на 20 г. През 1993 г. Бокаса е помилван и три години по-късно умира от сърдечен удар.

Роден е Рики Мартин (псевдоним на Енрике Мартин Моралес) – пуерторикански поппевец и актьор. Участва в много мексикански сериали, снима се в американската “сапунена опера” “General Hospital”. През 1991 г. Мартин записва първия си албум, който го прави суперзвезда в Латинска Америка. Следват 3 албума, които утвърждават таланта му на родния континент. Едва през пролетта на 1999 г. излиза първият му англоезичен албум, който му носи световно признание. Първите хитове от него са “Livin’ La Vida Loca” и “She’s All I Ever Had”.

Родена е Милена Иванова Цветкова – български социолог комуникативист. Завършва библиотекознание, библиография и научна информация във ВТУ (1996 г.), защитава дисертация на тема “Четенето – антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация” (1999 г.). Доктор е по социология (2000 г., старши асистент е във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ “Св. Климент Охридски” (2001 г.), хонорован преподавател е по комуникационна екология в СУ (2000 г.), ЮЗУ “Неофит Рилски” (1999-2000 г.), във ВСУ “Черноризец Храбър” (2001 г.) по социология на масовата комуникация. Автор е на повече от 100 публикации.

Космическият кораб Аполо 8 осъществява за първи път успешна мисия като извежда в орбита около Луната трима астронавти. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс достигат на около 125 км от Луната. Тогава според предварително изготвения график екипажът запалва ракетния двигател като целта е да изпрати Аполо 8 в първата от 10 елипсовидни лунни орбити. Само 4 минути по-късно е изпратен и телевизионен сигнал до Земята и за първи път телевизионните зрители имат възможност да наблюдават лунната повърхност. Джеймс Ловел съобщава тогава, че Луната в действителност е сива на цвят. Той добавя, че цветът на Луната е като сивкав плажен пясък. Скоро след това космическият кораб губи контакт с Хюстън, където се намира мисията, контролираща полета. Тогава корабът навлиза в тъмната страна на Луната, тази част, която никога не е била видима от Земята и която никога до този момент не е била виждана от човешки същества. Екипажът на Аполо 8 губи контакт със Земята за около 45 минути. След тези 45 минути космонавтите на Аполо 8 предприемат действия за изпращането на космическия кораб на 110 км над Лунната повърхност. Два и половина часа по-късно космонавтите успяват да възстановят и телевизионната картина към Земята.

В чест на Джон Кенеди летището в Ню Йорк е кръстено на негово име.

Роден е Иван Гранитски (псевдоним на Иван Йорданов Димитров) – български писател, литературен критик. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”(1979 г.), кандидат е на философските науки. Редактор (1979-1985 г.) и заместник главен редактор (1979-1985 г.) е на в. „Пулс“. Заместник главен редактор е на в. „Литературен фронт“ (1985-1991 г.). Главен редактор е на сп. „Черно и бяло“ (1991 г.). Директор е на ИК „Захари Стоянов“ (от 1992 г.). Генерален директор е на БНТ (1995-1996 г.). Член е на СБП.

Умира Ячо Стоянов Хлебаров – български учител, издател, преводач, адвокат, редактор, читалищен и културен деец, библиотековед. Роден е на 4 март 1887 г. в Плевен. Завършва Педагогическото училище в Лом (1905 г.) и правни и държавни науки в СУ “Св. Климент Охридски” (1915 г.). Учител (1905-1906 г.) и адвокат в Плевен (1915-1947 г.). Основател е на издателство “Буревестник” (1907-1911 г.), издателство “Образование” (1912-1915 г.) и издателство “Наша родина” (1919-1923 г.) в Плевен. Развива активна преводаческа и издателска дейност. Редактор е на сп. “Книжовник” (1910 г.) и “Читалище” (1911 г., 1925-1939 г.). В редколегията на сп. “Наша родина” (1913-1915 г.), “Родна мисъл” (1921-1924 г.), в. “Вит” (1933 г.), на библиотека “Млад читател” и др. Учредител е на Читалищния съюз в България (1911 г.). Негов деловодител (1911 г.), заместник-председател (1925-1931 г.) и председател на Върховния читалищен съюз (1931-1939 г.). Един от лидерите на читалищното движение в България (1911-1939 г.). Учредител и съветник е на Българския библиографски институт (1918 г.), създаден от Ал. Теодоров-Балан. Автор е на над 150 статии по история и организация на читалищата, по библиотекознание и библиография. Един от основоположниците на библиотековедската наука в България. През 1946 г. е въдворен в ТВО “Росица”. През 1947 г. са му отнети адвокатските права и е заличен от списъка на адвокатите.

Държавата Израел е призната от Канада.
Държавата Израел е провъзгласена на 14 май 1948 г., съгласно решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. Република България признава държавата Израел и установява дипломатически отношения с нея на 4 декември 1948 г. На 10 юни 1967 г., след 6-дневната израелско-арабска война, България, заедно с другите страни от бившия Варшавски договор, скъсва дипломатическите отношения с Израел. Двете страни възстановяват дипломатическите си отношения на 3 май 1990 г. в София със Съвместна декларация, подписана от министрите на външните работи.

Във Франция е създадена Четвъртата Република.
След освобождението на Париж през август 1944 г. се създава т. нар. Временна република. Като председател на Френския комитет за национално освобождение генерал Шарл дьо Гол става временен министър-председател. В правителството му участват всички политически сили. Основната цел на дьо Гол като премиер е да наложи умерена дясна конституция, но разигралите се политически борби правят това невъзможно. През 1945 г. в Байо той изнася важна реч, в която описва своята представа за устройството на страната – силен президент, който да олицетворява единството на нацията. Проблемът е, че въпреки огромната си лична популярност, зад него не стои партия, а ФКП печели все повече симпатизанти. Тя и ФСП печелят първите избори за Учредително събрание и предлагат толкова крайно лява проект за конституция, че дьо Гол яростно го отхвърля и на проведения референдум избирателите не го одобряват. Вторият проект на комунисти и социалисти е по-умерен и е приет, но само с 40% от гласовете при 30% против и 30% въздържали се. Така стартира Четвъртата френска република.
Според конституцията най-голяма власт има двукамарното Национално събрание, президентът е напълно безпомощен, а правителството – играчка в ръцете на депутатите. Оформят се четири основни политически партии – ФКП, ФСП, Радикалите (доста отслабнали) и Народното републиканско движение – млада консервативна сила. Никоя от тях няма мнозинство, поради което правителствата често се сменят при средна продължителност шест месеца. Това предизвиква постоянна политическа нестабилност, избягване на отговорност и външнополитическа слабост. През 1947 г. под влиянието на започналата Студена война комунистите са изгонени от правителството и останалите три сили въпреки силните си противоречия съставят всички следващи правителства (“трипартизъм”).

Правителството решава да спре завинаги органа на Демократическата партия в. „Знаме“, защото „злепоставя СССР“ и „влошава отношенията с другите славянски държави“.

В Ла-Манша немска подводница потапя американския транспортен кораб “Леополдвил”. Загиват 819 американски войници.

Роден е Уди Шоу – американски джазмузикант (тромпетист). Баща му е певец в известната госпългрупа “Джубили сингърс”. На 13 години участва в джем-сешъни с Кени Дърам, Хенк Мобли и Лари Йънг. В началото на 60-те години свири с Уили Бобо в Ню Йорк, където го открива баскларинетистът саксофонист Ерик Долфи и го ангажира в своя оркестър. По това време Шоу прави първия си запис, свири с Кени Кларк, Бъд Пауъл и Доналд Бърд в Париж. След това преминава през съставите на Хорас Силвър, Джаки Маклийн, Маккой Тайнър и Боби Хътчисън. Записва албуми с Джо Хендерсън и Декстър Гордън (според Гордън музицирането на Шоу варира между Л. Армстронг и атоналната музика). В края на 70-те години създава собствен състав, с който продължава традициите на бибопа. Умира през 1989 г. в Ню Йорк, САЩ.

В хода на Втората световна война Франклин Рузвелт определя генерал Айзенхауер за върховен главнокомандващ на Съюзническите войски.
Айзенхауер е Президент на САЩ (1953 г. –1961 г.), армейски генерал. Завършва Военна академия в Уест Пойнт през1915 г. По време на Втората световна война командва американски войски в Европа. Върховен главнокомандващ е на съюзните експедиционни сили в Северна Африка и Средиземноморието и съюзническите експедиционни сили в Западна Европа. Командва операцията „Оверлорд“ и окупационните сили на САЩ в Германия през 1945 г. Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО е за периода 1950 г. –1952 г.

Приет е Закон за защита на нацията. Първата му част забранява обществените организации – филиали на международни централи, като масонски, комасонски и бенеберитски ложи, ротари клубове и дори ПЕН клубове. Втората му част поставя началото на антисемитското законодателство.

В периода 24 декември 1939 – 28 януари 1940 г. се провеждат избори за XXV ОНС, спечелени от управляващите. Опозицията от забранените партии печели само 20 места (10 комунисти, 5 земеделци-пладненци, 2 цанковисти, демократът Никола Мушанов, народнякът проф. Петко Стайнов и земеделецът-врабчевист Димитър Илиев).

Умира Албан Берг – австрийски композитор, един от най-ярките представители на експресионизма в музиката от началото на XX в. Роден е през 1885 г. Ученик е на А. Шьонберг, заедно с Антон Веберн е от най-близките съидейници на „Новата виенска школа“. Известност като композитор спечелва след първата си опера – „Воцек“, по сюжет на драмата „Войцех“ от Г. Бюхнер. Незавършена е втората му опера – „Лулу“, чието либрето пише сам.

В Прусия са забранени масонските ложи.

В София започва да излиза седмичен хумористичен вестник “Щурец”. Печатното издание излиза до 30 юни 1944 г., 597 бр. Редактор и издател е Фра Дяволо (псевдоним на Райко Алексиев). Основна тема на “Щурец” е политическият живот. Обект на статиите са министрите, партийните лидери, политическата безпринципност, кариеризмът. Постоянни герои на поредици от материали са Генчо Завалията, Отец Трапонтий, Шико и Шльоко и др. Поддържат се рубрики “Бюлетин”, “Политическа борса”, “Културна борса”, “Тук да си остане”, “Под микроскопа на Щурец”, “Азбучник”, “Из родните архиви”, “Интриги и клюки”, “Стари мъдрости с нови коментари”, “Народни шеги и остроумия” и др. В рубриката “Съветски хумор” се печатат материали от В. П. Катаев, М. М. Зошченко, И. Илф и Е. Петров, С. Томски и др. По-рядко се поместват материали от чужди хумористи – Бр. Нушич, Дж. Джером, М. Твен.

Във Франция е обявено за предстоящо създаване на суперсамолет за военни действия в стратосферата.

Умира Владимир Михайлович Бехтерев – руски невропатолог, психиатър, психолог, физиолог и морфолог. Роден е на 1 февруари 1857 г. в с. Сорали, Вятска губерния. Търси решението на проблема за човека във възпитанието и преодоляването на аномалиите в поведението. Изгражда теорията си на основата на комплексен подход, който включва изучаването на мозъка с методите на анатомията, физиологията и психологията („Обективна психология“, 1904 г., „Психорефлексология“, 1910 г.). Въвежда термина „съчетателно-двигателен рефлекс“ за описание на сложните форми на рефлекторна дейност.

Роден е Чавдар Цолин Драгойчев – български лекар кардиолог, професор по сърдечносъдова хирургия (от 1969 г.), член-кореспондент на БАН (1981 г.). Член е на Световната кардиологична асоциация (1962 г.). През 1930-1945 г. живее в СССР. Завършва медицина в СССР (1952 г.). Работи в Катедрата по болнична хирургия в ИСУЛ (дн. Медицинска академия, 1956-1961 г.). Ръководи Клиниката по сърдечна хирургия (от 1974 г.), директор е на Научния институт по сърдечносъдови заболявания (1977 г.). Един от първите специалисти в България, който използва умерената хипотермия при различни видове клапанна сърдечна хирургия. Развива хирургичното лечение на вродени сърдечни пороци в ранна детска възраст. Умира на 2 юли 2000 г. в София.

Роден е Джонас Мекас (Йонас) – американски режисьор и филмов критик. През 1950 г. пристига в Ню Йорк. Дебютира с документалния филм “Гранд стрийт” (1953 г.). Мекас е водеща фигура на “подземното кино”, за чието рекламиране и пропагандиране създава сп. “Филмова култура” (1955 г.), а през 1960 г. – групата “Ново американско кино”, целяща да експериментира с филмовата изразност без цензурни ограничения. Създава сдружение на създателите на филми за разпространение на подземното кино.

Италианският тенор Енрико Карузо изнася последния си концерт.
Той е роден през 1873 г. Като дете пее в църковен хор. Започва да учи пеене (от 1891 г.) при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово” (1894 г.), след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Енрико Карузо умира на 2 август 1921 г. в Неапол.

В деня на връщане на премиера Александър Стамболийски от Париж БКП и БРСДП (о) организират масова протестна акция, разгромена от властите (появява се Оранжевата гвардия – въоръжени партийни отряди на БЗНС). Тя поставя началото на обща Транспортна стачка. На 29 същия месец ЦК на БКП обявява обща политическа стачка и тя дава основание на кабинета със сила да разгроми стачното движение. На 3 януари 1920 г. ЦК на БКП прекратява политическата стачка, а на 19 февруари без успех приключва и Транспортната стачка.

В дните от 22 до 24 декември в Одрин се провежда конгрес на източнотракийските бежанци, на който е основано дружеството „Одринска Тракия“ с председател проф. Димитър Михалчев. Организацията си поставя за задача да действа пред Великите сили за присъединяването на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 г. След завземането на Западна Тракия от Гърция през 1920 г. организацията включва и българските бежанци от тази област. Това налага промяна на името, устава и програмата, което се извършва през 1921 г.

Умира Иван Лонгинович Горемикин – руски общественик и държавник. Роден е на 8 ноември 1839 г. в Новгород. Министър е на вътрешните работи (1895-1899 г.), министър-председател (1906 г., 1914-1916 г.). Убит е от болшевиките. Представител на консервативните идеи, той се отличава с политиката си на противодействие спрямо общественото мнение.

Германия предупреждава болшевишката власт в Русия, че ако подпише сепаративен мир, за да излезе от Първата световна война, страната ще бъде нападната от немската армия.

Българските войски завземат град Исакча в Румъния.

От 3 до 24 декември се провежда Лондонска мирна конференция между Балканския съюз (предварителна конференция на 1 и 2 декември в Лондон) и Портата при посредничеството на Великите сили (паралелна конференция на техните посланици). Османската империя предлага да изпълни ултиматума и да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и о. Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите.

Роден е Димитър Константинов Косев – български историк, академик (1961 г.). Почетен член е на Московския държавен университет и на Чехословашката академия на науките (1980 г.). Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски” (1962-1968 г.). Председател е на Българското историческо дружество (от 1964 г.). Основни трудове: “П. Р. Славейков, обществена и политическа дейност”, “Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869”, “Септемврийското въстание в 1923”, “Към историята на революционното движение в България през 1867-1871”. Умира на 15 октомври 1996 г. в София.

Дадена е амнистия на офицерите, детронирали княз Александър I.
Александър I Батенберг е княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

Основано е Народно земеделско дружество, което през 1905 г. се слива с Дружеството на българските агрономи в Българско земеделско дружество. Негов орган е сп. „Орало“ под редакцията на Янко Забунов, което започва да излиза в Сливен от 1894 г., а от 1908 г. е преименувано на сп. „Земеделие“.

Обнародван е Правилник за държавните актове, който узаконява частните договори без нотариална заверка. В същия ден е приет Закон за държавния печат. За негов пазител е определен министърът на правосъдието.

Роден е Хуан Рамон Хименес – испански поет. Лауреат на нобелова награда за литература за 1956 г. Свързан е с “поколението от 1898”, признат водач на испанския модернизъм. Автор е на сборниците “Печални арии” (1903 г.), “Пролетни балади” (1910 г.) , “Духовни сонети” (1917 г.), “Дневник на поета младоженец” (1917 г.), “Вечност” (1918 г.) “Платеро и аз” ( 1914 г.), “Звярът от дълбините на душата”(1949 г.) и на критически есета “Испанци от три свята” (1942 г.) “Безкрайната река” (1961 г.). Поезията му оказва влияние върху Р. Алберти, Х. Гилен и др. Умира на 29 май 1958 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико.

При пожар в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при изпълнение на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на когото Иван Вазов посвещава стихотворение.
Гюро Михайлов е роден в с. Розовец, Пловдивско през 1862 г. Той е войник от Пловдивския гарнизон. Името му се превръща в синоним на безпрекословно изпълнение на служебния дълг.

Със заповед от военното министерство са определени първите униформи в българската войска.

Южният отряд на генерал Радецки започва зимното преминаване на Стара планина в района на Шипченския проход.

Шлезвиг и Холщайн са присъединени към Прусия.
Прусия е историческо и географско понятие. През средновековието „Прусия“ се споменава като територия, обитавана от западнобалтииското племе „пруси“, загубило през XVIII век езика си. Включва пр***тийски области, завладени и управлявани от Тевтонския орден. На 8-ми април 1525г. Великият магистър на Тевтонския орден Алберт фон Бранденбург получава титлата херцог на Прусия, а на 18-ти януари в Кьонигсбург император Леополд I коронясва Фридрих I за крал на Прусия.
Държавата Прусия съществува от 1701 г. до включването си в Германската империя през 1871 г.

В американският град Пуласки (Тенеси) е създадена организацията Ку-Клукс-Клан.
Първата организация „Ку-клукс-клан“ е създадена от бивш военен от армията на Конфедерацията и е ръководена от Натан Бедфорд Форест. Активистите й се противопоставят на реформите, наложени на Юга след Гражданската война и свързани с правата на бившите чернокожи роби. Организацията използва и насилие, за да постига целите си. Втора организация със същото име се сформира в Атланта от Уилям Симънс през 1915 г. Тя съществува най-вече като „братство за правене на пари“ и се стреми да запази „ценностите“ на миналото, като се бори срещу нарастващия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и на останалите имигранти в Америка.

Найден Геров се завръща в Пловдив след края на Кримската война (1854- 1856 г.). По време на самата война той, като руски поданик, е принуден да напусне пределите на Турската империя. След завръщането си от Русия гърците пречат на Геров да продължи учителската си дейност.
Найден Геров е български възрожденски филолог, фолклорист, педагог и общественик. Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. В Одеса завършва Ришельовския лицей (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.). Сътрудник е на „Цариградски вестник“ и „Македония“. От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив. След Освобождението е губернатор на Свищов (1879 г.). Член е на БКД (дн. БАН) от 1881 г. Автор е на първата българска поема „Стоян и Рада“ (1845 г.). Като фолклорист записва около 500 народни песни. Най-забележителният му филологически труд е „Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски“ (1895-1904 г.), под редакцията на Т. Панчев. През 1908 г. излиза Допълнение към речника на Н. Геров. Умира на 9 октомври 1900 г. в Пловдив.

В Конгресната Библиотека на САЩ избухва пожар. Изгарят около 35 000 книги и други ценни документи.

Роден е Георги I – гръцки крал (1863-1913 г.). От династията на Глюксбургите. Заема престола по настояване на Англия, поддържана от Франция и Русия. Син е на датския крал Христиан IХ. Става крал на Гърция след свалянето на крал Отон. Започва да създава „Велика Гърция“ за сметка на България. Убит е през Балканската война (1913 г.). Някои смятат, че е убит по подбуда на сина му Константин, който наследява престола му. Умира на 18 март 1913 г. в Солун.

Роден е Джеймс Прескот Джаул – английски физик, член е на Лондонското кралско дружество (от 1850 г.), с огромен принос в изследванията на електромагнетизма и топлинните процеси, за създаването на физика на ниските температури. През 1841 г. експериментално установява закона за запазване на енергията (закон на Джаул-Ленц). В периода 1852-1862 г. заедно с У. Томсън (лорд Келвин) опитно установява, че при бавно адиабатно протичане на газ през пореста преграда неговата температура се променя – ефект на Джаул-Томсън (Келвин). Умира на 11 октомври 1889 г. в Сейл, Чешир.

Подписан е Гентският договор, който слага край на англо-американската война.

Край бреговете на Ютландия два английски кораба засядат в плитчините и потъват. Загиват 1318 души.
Ютландия е полуостров между Балтийско и Северно море. Територия е на Дания и Германия. На полуострова се намират градовете Орхус (Дания) и Фленсбург (Германия).

Отменен е държавният монопол върху недвижимата собственост в Русия.

Роден е Адам Мицкевич – полски поет, деец на полското национално-освободително движение. Следва в Историко-филологическия факултет на Виленския университет (1815-1819 г.). Работи като учител в Ковно (дн. Каунас, 1819-1823 г.). Първото си стихотворение публикува през 1818 г. Ранните му творби свидетелстват за увлечение към традициите на Просвещението (“Мешко, княз на Новогрудка”, 1817 г., “Картоф”, 1819 г. и др.). През 1817 г. участва в създаването и дейността на младежките патриотични кръжоци на “филоматите” и “филаретите”, пише за тях редица програмни стихотворения (“Ода към младежта”, 1820 г. и др.). Първият му сб. “Поезия” (т. I, 1822 г.) се превръща в манифест на полския романтизъм. Във II том на сб. “Поезия” (1823 г.) излиза поемата “Гражина”, положила основите на жанра на т. нар. полска “поетична повест”. През 1823 г. е заподозрян от руското правителство, арестуван и интерниран е в Русия (Петербург, Одеса, Москва, отново Петербург). Там се сближава с декабристите. В Русия излиза книгата му “Сонети” (1826 г.) и поемата “Конрад Валенрод” (1828 г.), кн. “Поезия” (т. 1-2, 1829 г.), в която включва интимно-лирически стихове, поемата “Фарис”, балади. През 1829 г. напуска Русия, посещава Германия, Швейцария, Италия. След неуспешен опит да се присъедини към Полското въстание от 1830 г. остава завинаги в емиграция (живее предимно в Париж), където продължава литературната и революционната си дейност. В Дрезден издава третата част на поемата “Деди” (1832 г.), в която призовава съотечествениците си да продължат борбата. Същата година излиза и съчинението “Книги за полския народ и полското пилигримство”, в което излага доктрината за т. нар. “полско месианство”, според която страданията на Полша са свързани с особеното историческо призвание на народа-мъченик – “народ на Христа”. През 1834 г. публикува поемата “Пан Тадеуш” – полска национална епопея. През следващите години Мицкевич почти не пише. Развива активна обществена и културна дейност. През 1839-1840 г. чете курс по римска литература в Лозана, до 1844 г. завежда Катедрата по славянски литератури в “Колеж дьо Франс” в Париж. През 1841 г. влиза в сектата на мистика А. Товянски. Възобновява революционната си дейност през 1848 г. – създава полски легион, сражаващ се за свободата на Италия, в Париж сътрудничи на в. “Трибюн де пьопл” (“La Tribune des peuple”, 1849 г.). По време на Кримската война (1853-1856 г.) се отправя с политическа мисия за Цариград (престоява около 2 седмици в Бургас през 1855 г.), където умира от холера. Умира на 26 ноември 1855 г. в Цариград.

Създадена е Втората антинаполеонова коалиция.

Роден е Жан Франсоа Шампoлион – френски учен, основател на египтологията, член е на Френската академия (1830 г.), почетен член е на Петербургската академия на науките (1827 г.). Член е на Академията на надписите (1830 г.). Преселва се в Париж през 1821 г. След продължителна работа върху триезичния надпис на “Розетския камък” предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни. Определя последователността в развитието на египетската писменост – йероглифна, йератична, демотична. През 1829-1830 г. ръководи археологическа експедиция в Египет, събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието “Паметници на Египет и Нубия”. Ръководи специално създадената за него катедра по египтология в Колеж дьо Франс (от 1831 г.). Съставя първата граматика и речник на египетския език. Умира на 4 март 1832 г. в Париж.

В Сорел (Квебек) е “запалена” първата в Канада коледна елха.

Императрицата на Русия Елисавета подписва указ, даващ право на помешчиците да изпращат своите селяни в Сибир.
Елисавета Петровна е руска императрица (от 25 ноември 1741 г.). Дъщеря е на Петър I и на Екатерина I. Родена е на 29 декември 1709 г. в с. Коломенское, до Москва. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. След като заема престола сключва брак с украинския казак Алексей Розум, когото прави граф А. Г. Разумовски (1744 г.). Управлението й съвпада със значителното съживяване и подем на икономическия живот в Русия. Фактически ръководител на вътрешната политика в империята става граф П. И. Шувалов (от 1750 г.), който прокарва редица важни закони: отмяна на вътрешните митници и организиране на външната търговия (1753-1754 г.), свикване на законодателна комисия и др. Известни държавници по време на нейното управление са: А. П. Бестужев-Рюмин, оберпрокурора Я. П. Шаховский, братя М. И. и Р. И. Воронцови, И. И. Шувалов. М. В. Ломоносов организира Московския университет (1755 г.). Създадени са художествена академия, банки, превъоръжена е армията и др. Русия води редица успешни войни, сред които най-известна е Седемгодишната война (1756-1763 г.). Елисавета Петровна умира през 1762 г.

Умира Васко Да Гама – португалски мореплавател. Открива морски път от Европа до Индия през нос Добра Надежда (1498 г.). Организира експедиция, която заобикаля Африка и отива в индийския град Каликут. Установява търговски и дипломатически отношения с управителя на града и натоварва корабите си с подправки. През септември 1499 г. експедицията се връща в Лисабон. От нейните 168 участници се връщат само 55 (останалите загиват по пътя). Тази експедиция прокарва морски път от Европа до страните на Южна Азия, които стават по-късно португалски колонии. По-късно, начело на флот от 20 кораба, отива за втори път в Индия, разорява Каликут и основава много опорни бази на Малабарския бряг. Потушава съпротивата на местните управници и с огромна плячка се връща в Лисабон (1524 г.). По време на тази експедиция основава колонии в Мозамбик, Софала, Кошин и става вицекрал на Португалски Индия (1524 г.).

Роден е Игнатий Лойола – испански монах, създател на йезуитския орден. От 1541 г. е негов ръководител (генерал), превръща го в защитник на католическата църква и Контрареформацията. Разработва организационните и морални принципи на ордена. Канонизиран е през 1622 г.
Йезуитският Орден е католически монашески орден, основан през 1534 г. Членовете на Йезуитския орден не напускат светското общество, но следват строго чинопочитание и смятат, че всички средства са позволени за постигане на целите на църквата. Орденът е една от главните опори на Контрареформацията. Прониква в Индия, Япония, Китай, Филипините и Парагвай. През XVIII в. е разтурен поради грубата му намеса в политиката. През XIX в. е възстановен, през XX в. е водещ орден сред католическото духовенство.

Състои се Вселенски църковен събор в Константинопол, на който се взема решение да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна самостоятелност. Формулировката на решението е: “Отсега нататък константинополският патриарх да не ръкополага в България, нито да изпраща знаци на епископско достойнство.” Църковната независимост е приоритет в политиката на Борис I. Първоначално българският цар се обръща към цариградския патриарх Фотий, след като получава отказ се обръща към Рим. Папа Николай I отговаря положително на изпратените от българския владетел 106 въпроса, но въпреки това Цариградската Патриаршия признава автокефалността на българската архипископия.
Независимо от получената църковна независимост службите продължили на гръцки език, водени от гръцки свещеници. За да прекъсне гръцкото влияние в царството Борис I изпраща в Цариград българи, между които и своя син Симеон, да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници.