Умира актьорът Георги Георгиев-Гец (1926 – 1996). Роден е на 4 декември 1926 г. в с. Разпоповци, Търновско. От 1953 г. до 1991 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“. В киното дебютира през 1951 г. във филма „Утро над родината“. Гец е сред най-популярните и снимани актьори. Участва във филмите „А бяхме млади“ (1961 г.), „Най-дългата нощ“ (1967 г.), „Войници на свободата“ (1977 г.), така и в приключенския жанр – „Златният зъб“ (1962 г.), „С пагоните на дявола“ (ТВ, 1967 г.), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971 г.), „Игрек 17“ (1973 г.), „Пътят към София“(ТВ, 1978 г.), „Един ден аванс“ (ТВ, 1987 г.). Характерна особеност за изкуството му е да запазва личното си присъствие и обаяние във всеки пресъздаден персонаж. Снима се още в: „Под игото“ (1952 г.), „Наша земя“ (1953 г.), „Границата“ (1954 г.), „Неспокоен път“ (1955 г.), „Точка първа“ (1956 г.), „Животът си тече тихо“ (1958 г.), „Законът на морето“ (1958 г.), „Първият урок“ (1960 г.), „Нощта срещу 13“ (1961 г.), „Пленено ято“ (1962 г.), „Черната река“ (1964 г.), „Грамофон и маслини за моите приятели“ (ТВ, 1965 г.), „Между релсите“ (1966 г.), „С дъх на бадеми“ (1967 г.), „Привързаният балон“ (1967 г.), „Прокурорът“ (1968 г.), „Небето на Велека“ (1968 г.), „Осмият“ (1969 г.), „На всеки километър“ (1969 г.), „Цитаделата отговори“ (1970 г.), „Четиримата от вагона“ (ТВ, 1971 г.), „Рожден ден“ (ТВ, 1971 г.), „Татул“ (1972 г.), „Последна проверка“ (ТВ, 1973 г.), „Селянинът с колелото“ (1974 г.), „Последният ерген“ (1974 г.), „Зарево над Драва“ (1974 г.), „Допълнение към ЗЗД“ (1976 г.), „Матриархат“ (1977 г.), „Сами сред вълци“ (ТВ, 1979 г.), „Трите смъртни гряха“ (1979-1980 г.), „Уони“ (1980 г.), „Милост за живите“ (1981 г.), „Най-тежкият грях “ (1982 г.), „Равновесие“ (1983 г.), „Откога те чакам“ (1984 г.), „Стената“ (1984 г.), „Мечтание съм аз …“ (ТВ, 1984 г.), „Денят на владетелите“ (1986 г.), „Те надделяха“ (1986 г.), „Баща“ (1988 г.), „Право на избор“ (1989 г.), „Под игото“ (ТВ, 1991 г.), „Кръговрат“ (ТВ, 1993 г.).

В Украйна е въведена нова валута – гривна.

1 гривна се равнява на 100 копейки. Буквен код – UAH. Цифров код – 980. Съкращение: „грн.“

Приднестровската република обявява независомостта си от Молдова. Приднестровието е част от територията на Молдова на левия бряг на река Днестър, населена основно с руснаци, украинци и молдовци. Под контрола е на самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република (ПМР), провъзгласена на 2 септември 1990 г. Административно се дели на районите Григориопол, Слободзия, Дубосари, Рибница, Каменка и град Бендери на десния бряг на река Днестър.

Умира английският писател Джон Толкин (1892 – 1973). Роден е на 3 януари 1892 г. в Бломфонтейн в Южна Африка. Завършва Оксфордския университет и влиза в британската армия. През 1917 г. е ранен в битката за река Сома, настанен е за лечение в Италия, където пише първата си история “Хобит, или Дотам и обратно” (публикувана през 1936 г.). Автор е на фантастичната епопея “Властелинът на пръстените” (1954) с авторски илюстрации; на “Силмарилион” (публикувана след смъртта му), включва всички допълнения и приложения, останали извън трилогията (“Задругата на пръстена”, “Двете кули” и “Завръщането на краля”). Световна слава на Джон Толкин формира литературно-общественото течение “толкинисти”. Началото му поставя първата дисертация върху трудовете на Джон Толкин, защитена в Илинойския университет (1960); следват още шест англоезични изследвания през `60-те години, двадесет и девет през `70-те години, над сто – `80-те и `90-те години. Героите на Джон Толкин стават духовен пътеводител на хипитата от `60 – `70-те години на ХХ в., на походите срещу войната във Виетнам и студентските барикади в Париж.

Обединената Арабска Република връща историческото си име Египет.

Египет се намира в североизточната част на Африка, с население, съсредоточено предимно край коритото на река Нил. На юг достига пясъчните пустини на Судан, на север граничи със Средиземно море, а на изток с Червено море, известно с кораловите си рифове. Египет е страна на древна цивилизация с история от над 5000 години. Най-известни са трите пирамиди в Гиза, Сфинкса, гробниците в Долината на царете, храмовете в Карнак и Луксор, статуите в Абу Симбел.

В Бейрут (Ливан) е роден американският киноактьор Киану Рийвс. Дебютът му в киното е в канадския филм “ Flying“, през 1986 година. Първата му роля, получила широко признание, е във филма на Тим Хънтър “River’s Edge” (1987). Във филмографията на Киану Рийвс са и заглавията на комедията “Parenthood” (1989) на Рон Хауърд и филма на Лорънс Каздън “Обичам те до смърт” (1990).

Други негови запомнящи се роли са тези във фантастичния трилър “Джони Мнемоник” (1995) и в драмата на Алфонсо Арау “Любов в облаците” (1995). През 1995 г. се снима в суперхита “Скорост”. Изпълнител е на ролята на Нео в хитовата трилогия на братя Уашовски „Матрицата“.

Киану Рийвс е известен и с участието си във филмите “Критична точка” (1991); “Дракула” на Франсис Форд Копола от 1992 г.; “Много шум за нищо”(1993); “Да почувстваш Минесота” (1996); “Адвокат на дявола” (1997), където си партнира Ал Пачино и др.

В Китай е излъчено първото телевизионното предаване.

В периода 23 август – 2 септември се провежда съдебен процес срещу о. з. ген. Иван Вълков и група от 10 бивши офицери от Министерството на войната, натоварени през 1923-1925 г. с „разузнаване и париране действията на БКП и БЗНС“. Пред съда те отговарят за убийствата на земеделци, комунисти и безпартийни в този период. Върховният съд осъжда Иван Вълков и още шест души на смърт, а четирима – на 15 г. затвор. След обжалване Президиумът на Народното събрание заменя смъртните присъди с 20 г. затвор, макар че оценява решението на Върховния съд като справедливо и правилно.

Иван Вълков Вълков е политически и военен деец, ген.-лейтенант. Роден е в гр. Казанлък на 19 януари 1875 г. Завършва Военното училище в София, след това продължава образованието си в Артилерийската и Генералщабната академия в Санкт Петербург. Взема участие в Балканската война 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. Той е сред инициаторите за създаването на Военния съюз (1919 г.). Като един от неговите ръководители Иван Вълков взема активно участие в подготовката и осъществяването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Заема поста военен министър в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.) и в началото на управлението на А. Ляпчев (до 1929 г.). Като такъв организира разгрома на Юнското и Септемврийското въстание през 1923 г. и репресиите след априлския атентат през 1925 г. От 1929 г. до 1934 г. е пълномощен министър в Рим, с което приключва активната си политическа дейност. През 1954 г. е осъден на смърт, но поради напредналата му възраст присъдата му е заменена с доживотна. Иван Вълков Вълков умира през 1962 г.

Роден е американският тенисист Джими Конърс. Победител в осем турнира от Големия шлем през 1974 – 1983 година.

Родена е Шерон Макалиф (1948 – 1986) – американски астронавт. Умира на борда на “Чалънджър” на 28 януари 1986 г. при катастрофата на совалката.

С постановление на Министерски съвет е основан Димитровград като се свързват селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия.

На борда на американския кораб „Мисури“, Япония подписва акт за безусловна капитулация, с което е поставен краят на Втората световна война.

Втората световна война (01 септември 1939 г. – 02 септември 1945 г.) е най-голямата и най-жестоката война в историята на човечеството. Участват 61 държави, 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 държави, на морски и океански театри. Воюващи страни са държавите от т. нар. Ос – Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Словакия, Хърватско, Испания; другата воюваща страна включва Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.

Провъзгласена е Демократична република Виетнам.

След японската окупация (1940-1945 г.) Виетнам е обявен за независима република (1945 г.). Опитът на Франция да възстанови контрола си върху региона завършва с неуспех, въпреки продължителната война (1946-1954 г.). Женевската конференция (1954 г.) разделя страната по 17-тия паралел на Северна и Южна Виетнам. Под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва от 1958 г. периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам, като в сраженията се включват и военни части на САЩ (на страната на Южен Виетнам). САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците е 550 000. След северновиетнамска офанзива през 1972 г. започва изтегляне на американски войски, което завършва окончателно през 1973 г. Две години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г.; присъединява се към Съвет за икономическа взаимопомощ през 1978 г. През същата година Виетнам нахлува в съседна Камбоджа (Кампучия), с което спомага за свалянето на управляващия режим и за установяването на проско правителство. Китай, в съюз с Камбоджа, нахлува за кратко във Виетнам през 1979 г. През 1992 г. е приета нова конституция; учредена е президентска институция, президент Ле Дък Ан. През 1994 г. САЩ вдигат наложеното ембарго. От 1997 г. президент е Чан Дък Лъонг. Виетнам е член на ООН.

Назначено е правителство на Константин Муравиев (БЗНС “Врабча 1”). Правителството включва в състава си: по трима министри от БЗНС “Врабча 1”, от Демократическата партия и от Народната партия; три кресла са оставени за ОФ, който не ги заема; за пръв път са назначени министри без портфейл: Никола Мушанов, Димитър Гичев и Атанас Буров.

Константин Владов Муравиев е политически и държавен деец, журналист. Роден на 21 февруари 1893 г. в Пазарджик. Завършва Военното училище в София. Под влияние на Александър Стамболийски влиза в редовете на Българския земеделски народен съюз (1918 г.) и става един от близките му сподвижници и сътрудници. От януари до октомври 1919 г. е негов частен секретар и в това си качество го придружава на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. След образуването на коалиционния кабинет на БЗНС е назначен за началник на Обществената безопасност, на който пост остава до началото на 1920 г. След това известно време работи на дипломатическия фронт и се занимава на журналистическа дейност. От 12 март до 9 юни 1923 г. е военен министър. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. е задържан и хвърлен в затвора. Освободен през 1926 г., Муравиев продължава дейността си като земеделски функционер. През 1927 г. става редактор на в. „Земеделско знаме“, орган на БЗНС „Врабча 1“. След образуването на правителството на Народния блок през 1931 г. е отначало (29 юни 1931 г. – 31 декември 1932 г.) министър на народното просвещение, а след това (31 декември 193 г. – 19 май 1934 г.) министър на земеделието и държавните имоти. След държавния преврат на 19 май 1934 г. преминава към полулегална дейност, без да изпъква особено на политическата сцена. Печели доверието на монархическия институт в лицето на Регентския съвет и в навечерието на септември 1944 г. е назначен за министър-председател. Кабинетът му съществува само няколко дни – от 2 до 8 септември 1944 г. През това кратко време той успява да наложи оставката на проф. Богдан Филов от Регентския съвет, да забрани някои от казионните организации и да обяви война на хитлеристка Германия. Обявената му война от правителството на СССР на 5 септември 1944 г. сериозно разколебава неговите позиции и на 8 срещу 9 септември е свален. След станалата правителствена промяна Муравиев е задържан и осъден от Народния съд на доживотен затвор. По-късно присъдата му е смекчена и в средата на 50-те години е пуснат на свобода. Автор е на спомени: „Събития и личности“, които излизат от печат в началото на 90-те години на XX в. Константин Владов Муравиев умира на 31 януари 1965 г.

Роден е италианският актьор Джулиано Джема. В киното дебютира през 1956 г. Снима се в: „Бен Хур“ (1959 г.), „Титаните идват“ (1962 г.), „Гепардът“ (1963 г.), „Анджелика – маркизата на ангелите“ (1964 г.), „Хубавата Анджелика“ (1965 г.), „Пистолет за Ринго“ (1965 г.), „Кис, кис, бам, бам“ (1966 г.), „Сбогом, Гринго!“ (1966 г.), „Корбари“ (1970 г.), „Престъпление от любов“ (1974 г.), „Татарската пустиня“ (1976 г.), „Мъжът от Вирджиния“ (1977 г.), „Изстрел от екрана“ (1978 г.), „Предупреждението на чакалите“ (1980 г.), „Разчистване на сметки“ (1982 г.), „Разкаялият се“ (1985 г.), „Тес – властелинът на вулкана“ (1985 г.), „Дано да бъде момиче“ (1986 г.), „Крадци на шедьоври“ (ТВ, 1986 г.), „Рали“ (ТВ, 1988 г.), „Решена да отмъсти“ (ТВ, 1991 г.), „Лаура“ (ТВ, 1995 г.), „Краят на играта“ (ТВ, 1999 г.), „La Donna del Delitto“ (2000 г.), „Лудата Хуана“ (2001 г.) и др.

Умира създателят на съвременното олимпийско движение французинът Пиер дьо Кубертен (1863 – 1937). Роден е на 1 декември 1863 г. в Париж. Инициатор за възстановяването на античните олимпийски игри и основател на съвременното олимпийско движение. Съобщенията за разкопките в Олимпия през `70-те год. на ХIХ в. предизвикват интереса към олимпиадите. През 1889 г. френското Министерство на просветата възлага на Кубертен да организира международен конгрес за обсъждане на проблемите на физическото възпитание, на който е решено да се проведат Олимпийски игри в Гърция през 1896 г. Кубертен става генерален секретар на новосъздадения Международен олимпийски комитет (МОК); от 1896 г. до 1925 г. е негов президент.

Излиза първи брой на в. „Пладне“, около който се оформя политическия кръг в БЗНС “Врабча 1”. Начело са д-р Георги М. Димитров, инж. Георги Вълков и д-р Асен Павлов.

Български земеделски народен съюз „Врабча 1“ е масова организация на земеделски труженици, която има ръководно участие в селското движение, образувана в края на 1926 г. Член е на Международното аграрно бюро (МАБ), известно още като Зелен Интернационал. В политическата си платформа съюзът прокламира народовластническия принцип и аграрен трудовокооперативен строй, основан на частната трудова собственост и ограничаващ господството на едрата буржоазия. В БЗНС „Врабча 1“ се открояват три крила: умерено, дясно и ляво. Между тях съществуват политически и тактически различия. Първоначално съюзът отстоява тезата за самостоятелна борба, но след това приема сътрудничеството с буржоазните опозиционни партии. През 1930 г. в него членуват над 60 000 души в 1 800 дружби, а през 1932 г. съставът му нараства на 103 000 души. Изгражда младежка организация и академичен съюз. Остава в опозиция на сговористкото управление (1923–1931 г.). Заедно с Демократическата, Националлибералната, Радикалната партия и БЗНС „Стара Загора“ образуват Народния блок. След изборната победа през юни 1931 г. взема участие в блоковия кабинет. Провежданата от Народния блок политика предизвиква недоволство сред по-голямата част от селското население и довежда до отлив на членска маса от редовете на БЗНС „Врабча 1“. През март 1932 г. се стига до разцепление в организацията. Създава се самостоятелна политическа организация БЗНС „Александър Стамболийски“, а през октомври 1933 г. и нов съюз „Врабча 1“. Най-левите сили в съюза преминават към Радикалната партия. БЗНС „Врабча 1“ се обявява против държавния преврат на 19 май 1934 г. След забраната на политическите партии от правителството на К. Георгиев води полулегален начин на живот. През пролетта на 1936 г. БЗНС „Врабча 1“ заедно с Радикалната партия, Ляпчевия сговор, Социалдемократическата партия и националлибералите образуват опозиционен блок – т. нар. „Петорка“. Съюзът се включва в акцията за възстановяване на Търновската конституция. БЗНС „Врабча 1“ се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт. По време на Втората световна война 1939–1945 г. участва в мероприятията на легалната буржоазна опозиция и остава извън Отечествения фронт. Взема участие със свои представители в коалиционното правителство на Константин Муравиев (2–8 септември 1944 г.). През ноември 1945 г. се обединява с БЗНС „Никола Петков“ и се присъединява към опозиционните сили. Печатни органи: в. „Земеделско знаме“, в. „Нива“, в. „Врабча“, сп. „Земледелска мисъл“.

В Прага е родена актрисата Таня Масалитинова, дъщеря на Николай Масалитинов, смятан за родоначалник на съвременната театрална школа в България. Учи живопис в Художествената академия, завършва театралната школа към Народен театър (1945) в София. Специализира режисура в СССР, Полша и Чехословакия. От 1946 г. до пенсионирането си работи в Народен театър “Иван Вазов”. Роли: “Домът на Бернарда Албар”, “Три сестри”, “Егор Буличов и другите”, “Огненият мост”, “Бягство” и др. Поставя “Милият лъжец”, “Професия за ангели”, “Служебен роман”, “Мъж на чиния” и рециталите “В името на народа”, “Сто години самота”, “Люляци и палачинки” (2002 г.) и др. Участва в радио- и ТВ театър, в ТВ филм “Отрова в извора” (1978 г.). След пенсионирането си не прекъсва активна творческата си работа – играе в частния пътуващ театър “Перпетуум мобиле” заедно с колегите си Славка Славова и Георги Георгиев-Гец. През 2001 г. става почетен гражданин на София, а през 2002 г. е наградена с орден “Стара планина”, Първа степен.

Роден е Асен Христов Йорданов – български и американски летец и авиоконструктор. Завършва гимназиално образование в София. Конструира планер, с който лети за първи път в България (15 февруари 1912 г.). През 1912 г. учи в Пилотското училище в Етан, Франция. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е авиомеханик, а по време на Първата световна война (1914-1918 г.) – летец пилот. През 1915 г. построява самолет с оригинална конструкция. От 1921 г. е в САЩ, където работи като летец конструктор, пилот изпитател, а по-късно – конструктор в известни американски авиационни заводи. Конструира самолет ДС-3, произвеждан в САЩ и СССР (бивш) по лиценз като ЛИ-2. Работи в областта на методиката на летене в сложни метеорологични условия и на радиоелектрониката. Един от създателите на гражданската авиация на САЩ. Автор на оригинални трудове (на английски) в областта на авиацията: „Вашите крила“ (1938 г.), „През облаците“ (1938 г.), „Безопасност при полета“ (1941 г.), „Авиационен речник“ (1942 г.) и др. Асен Христов Йорданов умира на 18 декември 1967 г. в Харисън, САЩ.

Роден е Йозеф Рот – австрийски писател. Учи германистика и философия във Виенския университет. Участва в Първата световна война; след това се занимава с журналистика. През 1933 г. емигрира във Франция. Автор е на романите „Хотел “Савой“ (1924 г.), „Бунт“ (1924 г.), „Ципер и неговият баща“ (1927 г.), „Ципер и син“ (1929 г.), „Вдясно и вляво“ (1929 г.). В романа – „Маршът на Радецки“ (1932 г.), и в неговото продължение – „Гробът на капуцините“ (1938 г.), пресъздава разпадането на Австро-Унгарската империя. Тема на есето „Евреи в странство“ (1926 г.) и на романа „Йов“ (1930 г.) е съдбата на евреите след войната. Животът на руските белоемигранти в Европа е представен в романите „Тарабас. Гост на тази земя“ (1934 г.) и „Изповедта на убийците“ (1936 г.).

Умира Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) – български революционер, общественик и държавник, публицист и журналист. Роден е през 1850 г. в с. Медвен, Бургаско. Участва в организирането на Старозагорското въстание (1875 г.), включва се активно в подготовката на Априлското въстание (1876 г.) като апостол от IV революционен окръг, близък съратник на Г. Бенковски. Участва в събранието на Оборище, след обявяването на въстанието обикаля селата с Хвърковатата чета на Бенковски. На 19 май 1876 г. е арестуван край с. Терзийско, Ловешко, прехвърлян е в различни затвори; през септември въдворен в родното си село. От 1878 г. до 1881 г. работи като писар в Апелативния съд в Русе, член на Търновския окръжен съд, следовател в Русенския окръжен съд. Обявява се срещу преврата и политиката на Александър I Батенберг. Издава брошурата “Искендер бей”, след което е уволнен и принуден да напусне Княжество България. Установява се в Пловдив, където се изявява като общественик, журналист и писател. Организира първите тържества в памет на Христо Ботев и Хаджи Димитър. Един от идеолозите и организаторите на Съединението (1885 г.). Депутат е в IV Народно събрание (1886 г.), подпредседател (1887 г.) и председател (1888-1889 г.) на V Народно събрание. Книжовната си дейност започва с публицистика. Оставя огромно по обем и значение публицистично наследство. В Русе участва в издаването на в-к “Работник” (1881 г.). През 1885 г. издава самостоятелно в “Борба”. Един от редакторите на в-к “Свобода”, “Братство”, сътрудник на в-к “Народний глас”, “Независимост”, “Кукуригу” и др. Събира спомени, главно на живи участници в революционното движение, документи, проучва възрожденския печат. Натрупаният материал използва в книги “Васил Левски” (1883 г.), “Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868 г.)” (1885 г.), “Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов” (1885 г.), “Христо Ботйов” (1888 г.) – пръв опит за биографичен роман в българската литература. Най-значително му произведение е монументалната епична творба “Записки по българските въстания”, в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание. Стоянов събира и издава под своя редакция “Съчинения” на Любен Каравелов (8 т., 1886-1888 г.) и “Съчинения” на Христо Ботев (1888 г.).

Роден е Вернер Едуард Фриц фон Бломберг – немски фелдмаршал, създател и главнокомавдващ на Вермахта.

През 1933 г. Бломберг е назначен за министър на отбраната в правителството на Адолф Хитлер. Става един от най-големите му последователи, с което си печели прозвището гумения лъв.

На 19 септември 1933 г. Бломберг издава заповед на военните да отдават чест на членовете на NSDAP, носещи нацистката униформа. Военните на щат се задължават да ползват нацисткият поздрав. През 1935 г. Бломберг става главнокомандващ на армията, на следващата година става първия генерал-фелдмаршал назначен от Хитлер.

През януари 1938 г. Бломберг се жени за Ерна Грун, 26 годишна машинописка. В берлинската полиция са направени разкрития, че Грун е бивша проститутка. Когато разбира за това, Хитлер, който е кум на сватбата, нарежда на Бломберг да анулира брака, за да предотврати скандала. Бломберг отказва, но след като Гьоринг го заплашва, че ще даде публичност на миналото на жена му, на подава оставка от всички постове.

Заедно с жена си Бломберг заминава за Италия, за да продължи прекъснатия си меден месец. В края на януари 1939 г. двамата се връщат в Германия и се заселва в баварския град Бад-Висзее. Там Бломберг живее до края на войната. След капитулацията на Германия той е арестуван от съюзниците. Умири от рак на 14 март 1946 г. в Нюрнберг, където е под американска стража.

Военният съвет, свикан от Главната квартира на руската армия в с. Пордим, Плевенско, приема плана за Третата атака на Плевен. В с. Пордим пристига и румънският княз Карол.

Роден е английският радиохимик Фредерик Соди (1877 – 1956). Разработва теорията на радиоактивното разпадане (1903 г., заедно с Ръдърфорд). Въвежда понятието за изотопите, изследва природата и произхода им. Експериментално доказва образуването на радий от уран (1915 г.). През 1918 г. открива химичния елемент протактиний. Професор (от 1919 г.) по неорганична химия и физико-химия в Оксфордския университет. Развива и няколко икономически, социални и политически теории. Носител e на Нобелова награда за химия (1921). Фредерик Соди умира на 22 септември 1956 г. в Брайтън.

Френският император Наполеон ІІІ подписва капитулацията на страната си ден след поражението в битката при Седан. С това приключва Френско-Пруската война.

Роден е Вилхелм Фридрих Оствалд – германски физик, химик и философ. Професор в Рига, после в Лайпциг. Автор e на изследвания върху електропроводните свойства на органичните окиси, разтворени във вода. Автор e на „енергетическата“ теория, една от разновидностите на „физическия“ идеализъм. Основни трудове: „Елементи на общата химия“, „Научни начала на аналитичната химия“, „Електрохимия“, „Победа на научния материализъм“, „Лекции по натурална философия“ и др. Носител e на Нобелова награда за химия за 1909 г. Вилхелм Фридрих Оствалд умира на 4 април 1932 г. в Лайпциг.

Роден е Димитър Г. Греков – български държавник. Завършва право във Франция. Участва в Учредителното народно събрание, което приема Търновската конституция. Министър на правосъдието в първия български кабинет (на Атанас Буров, 1879 г.), във втория (на митрополит Климент, 1879 г.), в седмия (на ген. Соболев, 1882 г.); след това е министър на външните работи в кабинета на Стамболов (1890-1894 г.). Сам съставя кабинет, ръководи Министерството на външните работи през 1899 г. Димитър Греков има принос за полагане основите на правосъдието в България. През 1886 г. той, заедно с К. Стоилов и К. Калчев, е натоварен от Великото Народно събрание да обиколи кабинетите на Великите сили по въпроса за избиране на княз на България. Тази депутация подготвя избора на княз Фердинанд. След смъртта на Ст. Стамболов Димитър Греков е провъзгласен за водач на стамболовистката партия. Умира на 25 април 1901 г. в София.

Самюъл Колт е патентовал револвера.

Самюъл Колт е американски оръжеен конструктор, роден на 19 юли 1814 г. в Хартфорд (Кънектикът, САЩ).

Освен револвери, С. Колт патентова и подводен телеграф, свързвайки през 1843 г. Ню Йорк и остров Файър Айлънд.

С. Колт умира на 10 януари 1862 г. в родния си град.

В Одрин е подписан “Одрински мир” – договор, сложил край на Руско-турската война, провела се от 1828 г. до 1829 г. По силата на този акт Османската империя се задължава да изпълни условията на Акерманската конвенция от 1826 г. и да отстъпи на Русия областта по долното течение на р. Дунав и по Кавказкото крайбрежие на Черно море. Заедно с това тя разрешава на руски граждани да търгуват свободно из обширните й пазари, свободно корабоплаване през Проливите и пр. Със специални клаузи се признава вътрешната автономия на Сърбия, както и на двете дунавски княжества – Влашко и Молдова. Гърция също получава автономия. Единствено непроменено остава положението на българския народ, който не крие голямото си разочарование от този факт. Поради това, след оттеглянето на руските войски от Балканския полуостров, значителни части от българското население от Източна България напускат родните си места и се заселват във Влашко, Молдова и Южна Русия.

Роден е германският археолог Ернст Курциус, ръководил разкопките на Олимпия. Пристига в Гърция през 1837 г., като домашен учител при кралския съветник Брандис. За първи път Курциус посещава Олимпия през 1838 г. Разкопките започват през 1875 г. под негово ръководство и приключват през май 1887 г., когато e открит Олимпийският музей.

Османската империя обявява война на Франция.

Започва строежът на украинския град Одеса. Официално Одеса е основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, анексирани от Османската империя, в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръко-римска колония Одесос в Тракия, през 1795 г. Екатерина Велика пожелава да използва древното му име по политически причини. Одеса е голямо пристанище, културен център и областен град на Одеска област. Населението на града наброява 1 012 500 души.

Избухва най-големият пожар в историята на Лондон. За четири дни са унищожени над 13 000 къщи и 80 църкви, в това число – и кралската катедрала „Свети Петър“.