дом блог страница 630

„Не храна, а предмет на изкуството“: 800-килограмова тиква израсна във вила край Москва

0

Жителят на Москва Александър Чусов отгледа огромна тиква с тегло 803 килограма на шест декара. За него това не е храна, а предмет на изкуството, уверява мъжът.

Руснакът прояви интерес към отглеждането на гигантски зеленчуци през 2016 г., когато започна да изучава всякакви рекорди, но тогава с това се занимаваха предимно чужденци.

„Започнах да търся информация и разбрах, че все още имаме такъв опит в Русия. Някои получаваха по 60 килограма тиква – това беше максимумът тогава. Ето защо реших да опитам сам“, каза Чусов.

В дачата си в Московска област при първия си опит той успя да отгледа тиква с тегло над 400 килограма.

„Исках да получа много голям плод, за да може по-късно да бъде изложен на публичен показ. За мен това не е храна, а предмет на изкуството, експонат”, обясни рекордьорът.

Следващият път той успя да отгледа „предмет на изкуството“, който се оказа повече от два пъти по-тежък от първия и надхвърли 800 килограма. Решаващото претегляне обаче ще се състои в неделя, 15 септември, на годишното Giant Vegetable Show.

Освен това мъжът отрече слуховете, че отглеждането на огромна тиква изисква голямо количество нитрати. Според него, ако нахрани тиквата си с излишък от азот, тя ще започне да боли, да се спука и да гние.

В момента световният рекорд за отглеждане на гигантска тиква принадлежи на американски фермер от Минесота Травис Джинджър. Миналата година той представи на състезанието плод с тегло 1247 килограма.

Тиквички и краставици с рекордни размери ще бъдат донесени на изложбата на гигантска реколта в Аптекарската градина

RUSSIA, MOSCOW – SEPTEMBER 24, 2023: Giant pumpkins grown in Russia are on display at the Apothecary Garden, the Botanical Gardens of the Moscow State University. Pumpkins will be cut and given to visitors and some will be sent to Moscow Zoo animals. Artyom Geodakyan/TASS

В Аптекарската градина на Московския държавен университет ще се проведе изложба на гигантски зеленчуци. Сред експонатите са нови претенденти за национални рекорди: тиквичка и огромна краставица.

Теглото на тиквите от сорта Marrow, които ще бъдат представени на изложението, е 50,92 кг. Тя е отгледана от Олга Догадаева, която живее в село Искра Октября в Рибински район на Ярославска област, според канала Telegram на Aptekarsky Ogorod.

Рекордната краставица тежи 4,65 кг. Тя ще дойде на изложбата от кубанското село Заречный в Краснодарския край.

Елена Агафонова, известен производител на зеленчуци и колекционер на екзотични растения, се специализира в отглеждането на гигантски зеленчуци: миналата година тя отгледа тиква с тегло 565 кг и зае второ място в Русия в категорията „Най-голямата тиква“ на състезанието Agrobattle 2023. Гигантската краставица престоя цели два месеца на хладно място, за да бъде представена на изложението.

Ще бъдат изложени и гигантско цвекло с тегло 7,4 кг, огромен морков с тегло 1,2 кг, най-дългата царевица и супер тиква, която според Александър Чусов, който я е отгледал, тежи повече от 800 кг. Участниците в гигантската зеленчукова изложба ще дойдат в Москва от цялата страна. Всички рекорди ще бъдат официално регистрирани и вписани в Руската книга на рекордите.

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 14 СЕПТЕМВРИ

0
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1509 г. – Голямо земетресение унищожава значителна част от Константинопол 1769 – Роден е Александър фон Хумболт 1829 – Подписва се Одринският мирен договор 1867 – Излиза първото издание на “Капиталът” на Карл Маркс 1881 г. –  С княжески манифест се създава Държавен съвет. 1903 г. –  В Серски революционен окръг започват въоръжените действия, които са част от националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи 1922 – Обявено е създаването на Федерация на запасните офицери и подофицери 1930 – Роден е Антон Дончев 1933 – Подписва се гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България 1933 – Започва контрапроцес в Лондон, който доказва по безспорен начин невинността на обвинените българи в Лайпцигския процес 1960 – Създадена е ОПЕК

ПРАЗНИЦИ:

 

 

2019 – нахлуване в Йемен : атаки срещу Abqaiq и Khurais .

2015 – откриване на гравитационни вълни .

2013 г. – Умира Симон Барии, френска актриса (*1917 г.)

2011 г. – Умира Рудолф Мьосбауер, немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1961 г. (* 1929 г.)

2009 г. Умира Патрик Суейзи, американски актьор (* 1952 г.)

2008 г. – Умира Георги Китов, български археолог (* 1943 г.)

2006 г.

Алексей Кичатов и Александър Русов завеждат съдебни искове срещу Министерството на правосъдието. Двамата са оправдани на втора инстанция по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Исковите молби са на обща стойност 120 хил. лв. и са за нанесени неимуществени вреди. Кичатов и Русов твърдят, че на 22 юли 2002 г. след като са конвоирани до съда за поредното заседание по процеса, са изкарани от килиите на Съдебната палата и са бити от охраната.

 2006 г.

Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента.

 2006 г.

Всички министри в кабинета, който управлява Палестинската автономия подават оставките си, по разпореждане на премиера Исмаил Хания.

 1977 г.

В периода 13 – 14 септември партийният и държавен ръководител на Германската демократични република Ерих Хонекер е на посещение в България. По време на посещението е подписана спогодба за научно и културно сътрудничество и са утвърдени насоките за икономическата интеграция между двете страни след 1980 г. На 14 септември е подписан вторият договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между България и Германската демократични република, който издига на ново, качествено и по-високо равнище дружбата и сътрудничеството между двете страни. Той е естествено продължение и развитие на съюзния договор от 1967 г. Предвижда по-нататъшното разширяване и укрепване на двустранното научно-техническо сътрудничество, дългосрочно координиране и съгласуване на народностопанските планове, гарантиране на неприкосновеността на териториалната им цялост и пр. Сключен е за срок от 25 г.

1975 г.

Родена е Нети (псевдоним на Антоанета Добрева) – българска актриса и поп-певица. На 4 годишна възраст учи пиано и солфеж; пее в „Детския радиохор“ на БНР. В периода 1990-1994 г. учи актьорско майсторство и танци, като продължава заниманията по музика и пеене. През 1995 г. намира реализация на модния подиум – прави фотосеанси в Турция за „MEP Collection“; участва в големите български модни дефилета „Форум за българска мода“ и „Произведено в България“, където печели награда за най-добър модел на 1995 г. и наградата на българските дизайнери в конкурса „Златна игла“; дефилира на ревютата на Джан-Франко Фере и Пако Рабан в София; избрана е за рекламно лице на M-tel. Нети завършва НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при професор Стефан Данаилов. През 2000 г. е член на трупата на Театъра на Българската армия (постановки „Колко е важно да бъдеш сериозен“, „Кастинг“, „Хоровод“; в Младежкия театър – „Йестърдей“; получава наградата на СБА за театрален дебют (2000 г.) за ролите в „Колко е важно да бъдеш сериозен“ и „Йестърдей“). През 2001 г. към театралните си изяви прибавя и снимки за киното – „Емигранти“ (режисьор Ив. Христов) и „Чуждите стъпки“ (режисьор Владимир Люцканов). През 2001 г. прави дебют и на поп-сцената с песента „Луната спи“, която месеци наред оглавява всички класации в България и печели много награди. През 2002 г. излиза дебютният албум „Нети“ (музиката, текстът и аранжиментът на песните са на Дони, а сред музикантите са Мишо Шишков, Дани Милев, Юри Божинов, Жоро Варамезов, Мирослав Иванов и Иван Лечев).

 

1975 г.


Картината на Рембранд „Нощна стража“ е нарязана с кухненски нож в Амстердам от безработен учител.

 

1964 г.


Умира руският писател Василий Семьонович Гросман (1905 – 1964). Роден е на 12 декември 1905 г. в Бердичев. През Втората световна война (1941 – 1945) е военен кореспондент на „Красная звезда“ и публикува серия очерци на военна тематика. Автор на сборници с разкази: „Щастие“ (1935), „Четири дни“ (1936), „Разкази“ (1936), „Живот“ (1943) и др.; Повести: „Глюкауф“ (1934), „Безсмъртен народ“ (1942); Романи: „Степан Калчугин“ (в 4 части, 1937 – 1940), „За справедливото дело“ (1952); Публицистични книги: „Направление на главния удар“ (1942), „Треблинският ад“ (1944), „Сталинград“ (1943); на пиесата „Ако вярваме на питагорейците“ (1946) и др.

 

1960 г.


Приключва срещата в Багдад на Иран, Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия – страни-производителки на петрол, на която те създават организацията ОПЕК. Целта на ОПЕК е страните-членки да защитават общите си интереси в добива и продажбата на суров нефт.

 

1944 г.

Излиза първият брой на в. „Земеделско знаме“, орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков.

 

1943 г.


Регентите назначават нов служебен безпартиен кабинет, начело с Добри Божилов.

Добри Божилов (Д. Б. Хаджиянакев) е политически и държавен деец, финансист. Роден е на 13 май 1884 г. в Котел. След завършване на основно образование в родния си град продължава да учи в търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 г. работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е и неин управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днес Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като ръководител на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.

 

1941 г.

Дейци на българските акционни комитети създават в Скопие Градски национален клуб. Подобни клубове възникват и в други градове и съществуват до началото на 1942 г.

 

1939 г.


VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.

 

1933 г.


В периода 14 – 20 септември се провежда контрапроцес в Лондон, който доказва по безспорен начин невинността на обвинените българи в Лайпцигския процес и издава „Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия терор“.

“Лайпцигският процес” е съдебен процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер – председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи – Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември 1933 г. и приключват на 23 декември 1933 г. Четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

 

1933 г.


Подписва се гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България. През октомври се подписва подобен договор между Турция и Румъния, а през ноември – между Турция и Югославия.

 

1930 г.


Роден е Антон Дончев – български белетрист, автор на исторически романи. Завършва право през 1953 г. в СУ“Св. Климент Охридски”. Работи във Велико Търново като секретар в Околийския комитет на Демократичната младеж, в Министерството на културата, редактор в изданията „Народна младеж“, в Българска кинематография. Освен историческа проза, пише книги за деца, пътеписи, сценарии на филми. Сценарист на филмите: „Калоян“ (1963 г.), „Глутницата“ (1972 г.), „Изгори, за да светиш!“ (тв, 1976 г.), „Завръщане от Рим“ (тв, 1977 г.), „От другата страна на огледалото“ (1977 г.), „Сказание за Хан Аспарух, Княз Слав и жреца Терез“ (тв, 1988 г.). Романът му „Време разделно“ е екранизиран от Людмил Стайков през 1988 г. По-известни съчинения: „Пробуждане“ (1956 г., съавтор Д. Мантов), „Сказание за времето на Самуила …” (1961 г.), „Време разделно“ (1964 г.) и др. Американската фондация „Джейн и Ървинг Стоун“ номинира „Време разделно“ за „най-добър исторически роман в САЩ“ – по изключение. Романът е включен в програмата на славянските факултети на американските университети. Преведен е на 30 езика. През 1995 г. за превода на френски език Иван Обов получава наградата на Френската академия за най-добър превод на годината.

 

1927 г.


Умира Айседора Дънкан – американска балерина; една от първите съвременни танцьорки, които се противопоставят на класическата балетна школа със свободния си пластичен танц.

Родена е на 27 май 1877 г. в Сан Франциско. Дебютира през 1903 г. в Будапеща. С танцовото си изкуство отстоява идеята за общодостъпност на танца и всеобщото художествено възпитание на децата. В творческите си търсения се опира на образците на древногръцкото пластично изкуство. Отказва се от условните пози и жестове, използва естествени, изразителни движения. Традиционния балетен костюм заменя със свободна туника, танцува боса. Според Айседора Дънкан движенията в танца са обусловени от „вътрешен импулс“. В концертните си изпълнения тя използва класическа симфонична музика и пиеси за пиано, илюстрира танците си с произведения на Бетховен, Чайковски и др. Танцът й е близък до пантомимата, състои се от елементи на ходенето, бягане на „полупалци“, изразителни жестове. Айседора Дънкан не оставя система, която да удовлетвори изискванията на професионалното хореографско изкуство. Основаните от нея школи в Германия (1904 г.), Франция (1912 г.) и САЩ (1915 г.) съществуват твърде кратко. Гастролира из цяла Европа. От 1921 г. до 1924 г. живее в СССР.

 

1922 г.

Обявено е създаването на Федерация на запасните офицери и подофицери.

 

1921 г.


Под натиска на Антантата се отменя Законът за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях.

Законът за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях е приет е на 30 ноември 1919 г. по инициатива на Народната партия. Въз основа на него се създава Консорциум от трите държавни банки (БНБ, БЗБ и БЦКБ). Той установява държавен монопол върху износа на зърнени храни, като облекчава продоволствието на големите градове, осигурява изкупуването на житото и ограничава печалбите на частния търговски капитал. През ноември 1920 г. се преустройва, като в него се включват и големите кооперативни централи.

 

1918 г.


В хода на Първата световна война започва атаката на Антантата при Добро поле. Тази атака води до пробив в отбранителната линия на Южния фронт и е повратен момент за участието на България във войната.

Началото на нападението се поставя в 7.00 ч. с артилерийски обстрел, продължил 24 часа. В 6.00 ч. на 15 септември започва пехотната атака. На 16 септември българската отбрана е пробита, а към 20 септември пробивът достига 50 км. в ширина и 45 км. в дълбочина.

Повратът в развитието на военните действия се дължи на голямото числено превъзходство и по-доброто въоръжение на съглашенската армия. Българските войници са уморени от дългата позиционна война. На фронта се чувства остър недостиг на боеприпаси и продоволствия. Нахлулите през пробива съглашенски войски се отправят към Прилеп, достигат Велес и се насочват по долината на р. Вардар съм Скопие. Българските части на запад от р. Вардар остават в обкръжение. Германия не изпраща обещаната военна помощ. Оставени сами, отстъпващите български войници се отправят към старите предели на България и формират първите въстанически групи. Под напора на разширяващото се Войнишко въстание (1918 г.) българското правителство незабавно започва сондажи за сключване на примирие с Антантата, което се подписва на 29 срещу 30 септември същата година. България става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация.

 

1911 г.

В Киевския театър се извършва атентат срещу руския премиер Пьотър Столипин – автор на едни от най-значимите реформи в страната от началото на века. Той е смъртно ранен и 4 дни по-късно умира.

 

1903 г.


В Серски революционен окръг започват въоръжените действия, които са част от националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи.

Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред грозящата опасност, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не може да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се провеждат 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени са 12 440 къщи, избити и заклани са 4694 души, оставени са без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.

 

1901 г.


Умира Уилям Маккинли – американски политик, 25-и президент на САЩ (1897-1901 г.), представител на Републиканската партия.

Роден е на 29 януари 1843 г. в Найлз, Охайо, Бъфало, щата Ню Йорк. В Американския конгрес е от 1877 г., губернатор на щат Охайо от 1891 г. (два мандата). През 1896 г. печели президентските избори, като нанася поражение на Уйлям Дж. Брайън. Правителството му започва Испано-американската война (1898 г.), а през 1899 г. провъзгласява доктрината на открити врати за Китай. На 6 септември 1901 г. е ранен от терорист в Бъфало, Ню Йорк.

 

1886 г.

Американецът Джордж Андерсън патентова лентата за пишещата машина.

 

1881 г.


С княжески манифест се създава Държавен съвет.

Държавният съвет (1881–1883 г.) е висше държавно учреждение със законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Създаден е след държавния преврат от 1881 г. Уставът му е изработен по проект на професор Марин Дринов и е обявен с манифест на княз Александър I Батенберг на 14 септември 1881 г. Според него Държавният съвет се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници. От тези съветници 1/3 се назначават от княза и 2/3 се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори. Държавният съвет има право да обсъжда всички законопроекти и административни наредби, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството. Той продължава своята дейност до 9 ноември 1883 г., когато се отменя от правителството на Драган Цанков с премахването на режима на пълномощията (1881–1883 г.).

 

1869 г.

От името на Скопска епархия се подават прошения до мютесарифа в Скопие, до валията в Призрен и до великия везир в Цариград, с които се заявява, че епархията се отказва от Патриаршията и признава българската църква в Цариград.

 

1867 г.


Излиза първото издание на “Капиталът” на Карл Маркс.

Карл Маркс е германски философ-материалист. Създател на т. нар. диалектически и исторически материализъм. Основното му икономическо произведение “Капиталът” е в три тома и под редакцията на Фр. Енгелс. Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Карл Маркс открива източника на капитала – принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталовото производство и присвояване от собствениците.

 

1863 г.

Роден е Стою Петков Брадистилов – български офицер, генерал-лейтенант (от 15 август 1917 г.). През 1884 г. завършва Военното училище в София, през 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино, Италия. На 20 януари 1912 г. получава звание генерал-майор. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на пехотна сборна дивизия и началник на Окупационния корпус при Чаталджа и Булаир. През Междусъюзническата война командва войските в Западна Тракия. В периода 1914-1918 г. е началник на канцеларията на Министерството на войната. В запаса е от декември 1918 г. Умира на 29 август 1930 г. в София.

 

1860 г.

Роден е Димитър Иванов Гешов – български офицер, генерал от пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на рота и участва в боевете при Брезник и Пирот. През Балканската война командва първа бригада от втора Тракийска дивизия и участва в боевете при Палас, Смилян и Бук, Родопите до Бяло море. В Междусъюзническата война командва втора Тракийска дивизия и се отличава при Криволак. Начело на същата дивизия през Първата световна война Димитър Гешов води успешни боеве при Голаш, Каяли, Дойран и Фурка срещу френските и английските войски. През 1916 г. е назначен за командващ първа армия и защитава позициите при Дойран и Вардар. По здравословни причини през 1918 г. напуска бойното поле. Умира на 8 януари 1922 г. в София.

 

1860 г.

Умира Милош І Обренович – сръбски княз. Роден е на 7 март 1780 г. Издейства от султана административна автономия за Сърбия. През 1817 г., след като убива съперника си Кара Георги и изпраща главата му на белградския паша, местните князе, митрополитът и няколко архимандрита го провъзгласяват за върховен княз на Сърбия. През 1839 г. абдикира в полза на сина си Милан.

 

1852 г.


Умира Артър Уелсли Уелингтън – английски пълководец, държавник, дипломат, фелдмаршал (1813 г.). Той е роден на 1 май 1769 г. в Дъблин. Учи в Итън и във Военното училище в Анже (Франция). Започва военната си кариера в английските войски в Холандия, участва в антифренските походи през 1794-1795 г. От 1796 г. е в Индия, където командва английските войски при завоюването на Майсур-маратхските княжества. Завръща се във Великобритания през 1805 г. В периода 1807-1808 г. е държавен секретар по въпросите за Ирландия. От 1808 г. до 1813 г. командва съюзните войски във войната срещу Наполеон I на Пиренейския полуостров. През 1814 г. е назначен за английски посланик в Париж; получава титлата херцог. През 1815 г. командва англо-холандската армия в решаващото сражение срещу Наполеон на Ватерло. Участва в работата на Виенския конгрес (1814-1815 г.). Оглавява окупационните войски във Франция (1815-1818 г.). Представител е на Англия на конгресите на Свещения съюз в Аахен (1818 г.) и Верона (1822 г.). В периода 1828-1830 г. е министър – председател на Великобритания. Обявява се срещу провеждането на парламентарни реформи, което допринася за падането на кабинета. От 1834 г. до 1835 г. е министър на външните работи, а в периода 1841-1846 г. е министър без портфейл.

 

1851 г.


Умира Джеймс Фенимор Купър – американски писател, признат за баща на американския “уестърн”. Роден е на 15 септември 1789 г. в Бърлингтън, Ню Джърси. Учи 3 години в Йейл и служи в бреговата флота по Великите езера. Отдава се на писателски труд след женитбата си. По-известни =произведения: “Предпазливост” (1820 г.), “Разузнавачът” (1821 г.), “Пионерите” (1823 г.), “Следотърсачът” (1840 г.) и др. Автор е на 33 романа, няколко тома социален коментар и критика, пътеписи, “История на флотата”.

 

1843 г.


Браилската полиция разкрива група българи, подготвящи Третия браилски бунт.

Браилските бунтове се състоят в периода 1841 г. – 1843 г. Те са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго. Ръководният им център е в Браила.

Начело на Третият браилски бунт в ръководния център застава българинът А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния развиват дейност П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците трябва да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Румънските власти узнават и вземат мерки за осуетяването на бунта още преди неговото започване. През септември 1943 г. организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния.

 

1829 г.


Подписва се Одринският мирен договор, по силата на който след Руско-турската война (1828-1829 г.) Сърбия и Гърция получават автономен статут (през 1830 г. със съгласието на Англия, Франция и Русия Гърция получава независимост). Разширява се самоуправлението на дунавските княжества (Влашко и Молдова). Границата между Русия и Турция се запазва (по р. Прут), като териториалните придобивки на Петербург се ограничават до делтата на р. Дунав и до бреговата линия от Анапа до Поти. Въпреки че българският въпрос не се третира в Одринския договор, мирният договор променя статуквото на Балканите и създава реални предпоставки за стопански подем в българските земи, които придобиват стратегическо значение за Високата порта.

 

1812 г.


Армията на Наполеон влиза в Москва без бой. Градът е подпален от отстъпващите руснаци и гори в продължение на шест дни.

 

1769 г.


Роден е Александър фон Хумболт – германски естествоизпитател, географ и пътешественик. Член е на Берлинската Академия на науките (от 1800 г.). От 1787 г. до 1792 г. учи икономика и право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген, в Хамбургската търговска и Фрайбургската академии. През 1790 г. заедно с Г. Форстер пътешества из Франция, Нидерландия и Англия. Първият му научен труд, написан от позициите на господстващия тогава нептунизъм, е посветен на базалтите (1790 г.). От 1792 г. до 1795 г. служи в Пруското минно ведомство. Публикува ботанико-физиологическото изследване “Подземната флора на Фрайберг” (1793 г.), а опитите си над дразнимостта на нервните и мускулните влакна описва в монография (1797 г.). От 1799 г. до 1804 г. заедно с френския ботаник Е. Бонплан пътешества из Централна и Южна Америка. Завръща се в Европа с богата колекция, която обработва повече от 20 години в Париж заедно с други видни учени. От 1807 г. до 1834 г. публикува 30-томното си изследване “Пътешествие в равноденстващите области на Новия свят – 1799 г. – 1804 г.”, 16 тома от което представляват описания на растения, 5 тома – астрономо-геодезични и картографични материали, а останалата част – зоология, сравнителна анатомия, описания на пътешествията и др. По материали от експедициите публикува редица други изследвания, между които “Картини от природата” (1808 г.). През 1827 г. отива в Берлин, където изпълнява длъжността камерхер и съветник на пруския крал. През 1829 г. пътешества из Русия – Урал, Алтай и Каспийско море. Природата на Азия разглежда във “Фрагменти по геология и климатология на Азия” (т. 1-2, 1831 г.) и “Централна Азия” (т. 1-3, 1843 г.). Като изхожда от общите принципи и прилагайки сравнителния метод, Хумболт създава физическата география. Кръгът на научните му интереси е толкова широк, че съвременниците му го наричат “Аристотел на ХIХ век”. Свързан е с тясна дружба и научни интереси с Гьоте, Шилер, Лаплас, Араго, Л. Бух, Ф. Литке, Н. Лобачевски, В. Я. Струве и др. Неговото име носят редица географски обекти, между които хребети в Централна Азия и Северна Америка, планините на остров Нова Каледония, ледник в северозападна Гренландия, река и няколко населени пункта в Северна Америка, минерал и кратер на Луната. Името на братя Хумболт носи и Берлинският университет. Умира на 6 май 1859 г. в Берлин.

 

1752 г.

Англия и колониите й възприемат Григорианския календар, като грешката между него и Юлианския календар е поправена с премахването на 11 дни.

Григорианският календар е летоброене, въведено в 1582 г. от папа Григорий ХIII за съгласуване на гражданската година със слънчевата (възприето у нас през 1916 г.). Известен е и като “нов стил”.

 

1751 г.

Партений Павлович става епископски викарий на митрополията в Сремски Карловци (днес в Сърбия) с условие да не изисква никога своя епархия.

Партений Павлович е възрожденски църковен и политически деец, книжовник. Роден е около 1695 г. в Силистра. Получава образованието си в Букурещ. През 1720 г. приема монашество и бързо се издига по църковната йерархия в сръбската православна църква, достигайки до епископски сан. Пътува често из пределите на Османската империя, Австрия, Влашко и Молдова, известно време пребивава и в Рилския манастир. Автор е на голям брой преписки по ръкописни български и гръцки книги, както и на първата автобиография в южнославянската литература. Изиграва голяма роля за укрепване на българо-сръбските църковни връзки. Голям радетел и на идеята за южнославянско братство. Умира на 29 април 1760 г.

 

1523 г.

Умира папа Адриан VІ (светско име Адриан Дедел) – римски папа (1522-1523 г.); единственият папа холандец.

Роден е на 2 март 1459 г. Професор е по теология, след това е ректор на Лувенския университет. От 1507 г. е възпитател на бъдещия император Карл V. От 1516 г. е епископ на Тортоза; през 1516 г. папа Лъв Х го назначава за инквизитор на Арагон и Навара. Кардинал е от 1517 г. След като заема папския престол, започва борба срещу Реформацията; провежда реформи в Римската курия; помирява император Карл V и френския крал Франсоа I, като ги обединява за общ кръстоносен поход срещу турците.

1522 г.  – съгласно споразумение, подписано в Москва , Литва и Полша признават Смоленск за Москва.

1141  – Битката при Уинчестър .

786  – Харун ал-Рашид става владетел на Абасидския халифат .

407 г.

Умира Свети Йоан Златоуст – вселенски патриарх (от 398 г.), идеолог на Православната църква. Роден е приблизително 344/354 г. в Антиохия. Получава образование в школата на езическия ретор Ливаний в Антиохия. Блестящ оратор, автор на много проповеди, панегерици, псалми, коментарии към Библията. В проповедите си рисува обществения и религиозен живот на своето време. Обявява се против военното могъщество на готите в Константинопол и против арианската ерес. Помага за изгонването на готите от Константинопол (400 г.). Критикува пороците на висшите обществени слоеве – разкоша на императорския двор, разврата на висшето духовенство, нарушаването на изискванията на християнската религия и др. Това предизвиква недоволството на константинополското правителство срещу него. Низвергнат от патриаршеския престол (403 г.), след това върнат, отново низвергнат (404 г.) и заточен в Кукус (Мала Азия). Канонизиран от Православната църква за светец.

 

81 – Домициан става римски император .

НАРОДЕН КАЛЕНДАР: КРЪСТОВДЕН – 14 СЕПТЕМВРИ

0

 

В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, цялото домочадие повтаря словата.
Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.

На 14 септември се отбелязва църковния празник „Въздвижение на Светия кръст Господен“ – той е един от четирите дни в годината, в който според Православната църква се извършва поклонение.

На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същия ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.

На Кръстовден се спазва строг пост „говеее се за кръста“ и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.

На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.

Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри

HERA.BG

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО 

СЛЕДВАЙТЕ СТРАНИЦИТЕ НИ:

НАШИТЕ ФЕЙСБУК ГРУПИ

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. NDT NEWS – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
  7. БЪЛГАРИТЕ
  8. ОБЩИНА ГРАД ТЕРВЕЛ
  9. ОБЩИНА ДОБРИЧКА
  10. ОБЩИНИ ШАБЛА И КРУШАРИ
  11. ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО
  12. РИБОЛОВ
  13. ИНТЕРВЮТА
  14. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  15. България – Китай 中国–保加利亚
  16. ЛЮБОПИТНО, ПОЛЕЗНО, СВЕТСКИ КЛЮКИ, ЗАБАВА, ШОУ..
  17. РЕСТОРАНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  18. В PINTEREST

 

  1. ЯБЪЛКИТЕ В ДОЛИНАТА НА ЕРОТИКАТА
  2. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА

ЩЕ ВИ ИНТЕРЕСНО КАКВО СТАВА В МОМЕНТА ПО СВЕТА – СТАТИСТИКА

14 СЕПТЕМВРИ: Световен ден на първа помощ

0

Всяка година от 2000 г. насам, втората събота на септември, много страни отбелязват Световния ден на първа помощ . Той е иницииран от национални организации – членове на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец.

Целта на първата помощ е да предостави на жертвата необходимите прости медицински мерки, за да спаси живота му, да намали страданието му и да предотврати развитието на възможни усложнения. Такава помощ, разбира се, се предоставя професионално от лекари, но освен тях, полицаите и спасителите трябва да владеят техниките за първа помощ.

Но, както показва животът, ситуациите, изискващи спешна помощ, най-често възникват неочаквано, под натиска на времето и често в отсъствието на хора с медицинско образование. Затова е важно в такива ситуации, когато всяка секунда е от значение, всеки, който е станал участник в тях, да не се паникьосва, а да действа бързо и решително.

Според Световната здравна организация (СЗО) годишно в света до 10% от всички смъртни случаи и до 15% от всички увреждания се дължат на наранявания в резултат на пътни инциденти, изгаряния, падания или удавяния. Травмите и обезобразяванията са водещата причина за смърт при хора на възраст от 15 до 45 години и водят до десетки милиони посещения в болнични спешни отделения. За Русия тази тема е повече от актуална, тъй като според официалната статистика през последните десетилетия нараняванията заемат едно от водещите места сред показателите за смъртност и инвалидност в страната.

Но е важно да запомните, че оказването на първа помощ на жертвата е особено ефективно през първия, така наречения „златен час“ . Защото именно през този период от време максималните компенсаторни функции на човешкия организъм, получил внезапно и сериозно увреждане, ефективно поддържат стабилното си състояние.

Ето защо факторът време е от голямо значение при оказване на първа помощ на пострадал. Смята се, че отвеждането на човек в болница в рамките на първия час от нараняването помага да се осигури най-висок процент на оцеляване и значително намалява риска от усложнения от нараняване. Ето защо в съвременните социални условия спешната медицинска помощ остава един от решаващите фактори за спасяването на живота на хората по целия свят.

Линейката обаче не винаги може да пристигне навреме на мястото на инцидента. Следователно способността на всеки от нас да предостави необходимата първа помощ на жертвата преди пристигането на спасителните служби може да играе решаваща роля за спасяването на живота на човек. Важно е да осъзнаем, че никой не е имунизиран от инциденти и утре всеки от нас може да се окаже на мястото на жертвата.

Затова на този ден в различни страни активисти и служители на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и различни медицински и спасителни организации провеждат акции и консултации за необходимостта, важността и методите за оказване на първа помощ на пострадалите.

Следващият Ден на първа помощ е на 13 септември 2025 г.

Септемврийското въстание през 1923 година – първото антифашистко въстание в света

0

„Антифашистко“ ли е първото антифашистко въстание в света?

Нашата историческа наука до 10 ноември 1989 година се придържаше към виждането, че на 9 юни 1923 година се установява фашистки режим.Днес не са малко онези неофициални и даже официални фактори, които публично поставят под съмнение фашисткия характер на режима не само през 1923 година, но въобше през целия период до 9.ІХ.1944 година. Най-острата дефиниция, която се използва по отношение на този режим е той да е наричан просто „авторитарна власт”.

Що се отнася до самото Септемврийско въстание, то се третира като инсинуирано от Коминтерна. По този начин не просто се поставя под съмнение неговата „легитимност”, поради това, че то е, видите ли, плод на външна намеса. Нещо повече, на него му се вменява престъпен характер, а най-вече такъв се приписва на ръководната сила на това въстание – БКП(т.с.). Към подобни тези за нефашисткия характер на режима, най-малко в един период до началото на 40-те години, се придържат даже някои т.нар. „леви” дейци и изследователи.

Според нас не може да отмине с мълчание спора за това имало ли е фашизъм в България. Нека да се опитаме да изкажем скромното си мнение по въпроса. Първо да почнем с разбирането за това що е фашизъм и имал ли е той почва у нас? В тази област съществуват различни определения.Широко известна е формулировката, дадена от VІІ конгрес на Коминтерна за фашизма на власт, като „открита терористическа диктатура на най-реакционните кръгове на монополистическия капитал, осъществявана в името на съхраняването на капиталистическия строй”.

Но за да не се смята, че в разглеждането и оценката на явлението „фашизъм” изхождаме от определени убеждения и по този начин да ни обвинят в съответни предубеждения, ще използваме друга дефиниция. Последната е дадена в една известна, да не кажем най-масовата и популярна американска енциклопедия “The Concise Columbia Encyclopedia”, издадена от Columbia University Press, New York, 1983.

Според тази енциклопедия фашизмът се определя като „опозиция на демократическите и социалистически движения, расистка идеология като тази за антисемитизма, агресивна военна политика и вяра в авторитарен лидер, изразяващ националните идеали. Фашизмът основно печели подкрепа чрез обещания за социална справедливост пред недоволните елементи на работническата и средната класи, както и за обществен ред пред могъщите финансови интереси. Съхранявайки класовото разделение и като правило защитавайки интересите на капиталистите и земевладелците фашистката държава упражнява контрол на всички равнища на индивидуална и икономическа дейност, използвайки специални полицейски сили за да насади страх.

Първа използва термина фашизъм партията, чийто основател е Мусолини и която управлява Италия от 1922 год. до разгрома на страната във Втората Световна война. По-късно терминът е използван и от други десни движения такива като НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМА в Германия и режима на ФРАНКО в Испания”(цит. по гореуказания източник, с.283, заглавните букви са използвани в оригинала)

Като изхождаме от подобни определения да се опитаме заедно с теб, Читателю, да помислим имало ли е фашизъм у нас и кога е началото на установяване на фашисткия режим в България? Ще тръгнем от това, че даденото определение фиксира едно зряло обществено състояние. Но постигането на това състояние е процес, който при това е общоевропейски, да не кажем световен. Безспорно през 1923 година процесът е едва в началото в европейски и световен план. Затова е излишно да търсим в него пълния набор от чертите, характеризиращи зрелите му форми.

От друга страна не бива да се забравя, че тогавашният българският капитализъм е неразвит, доиндустриален тип общество. Тези му особености не могат да не оказват въздействие върху политическите форми на фашизация в нашата страна. Така например у нас никога не се създава масово фашистко движение, както това става в Италия и Германия. Наред с това ще припомним, че както това се отбелязва от различни изследователи, „фашизмът играе ролята на превантивна сила, на превантивна контрареволюция”. Казано по друг начин това е режим „извикан” от мощни икономически интереси на определени най-едри буржоазни слоеве за да предотвратява евентуален бъдещ революционен момент далеч преди да е настъпила революционна ситуация.

Доколко това е истина за България при неразвитостта на социално-икономическите и съответно класовите процеси? Тук ще припомним още веднъж факта на т.нар. „цивилизационно противоречие”. На практика обществото в една своя значителна част е разбрало, т.е. в някакви форми и по конкретни начини се е проникнало със съзнанието, че създаденият във времето „елит” и поддържаната от него система на политическа власт, изразяваща определени икономически интереси на дадени социални класи, пречи, спира, връща назад развитието на страната. Именно това съзнание, въпреки относителната социално-икономическа незрялост, създава възможността за възникване на революционни промени, т.е. осъществяване на дълбоки и качествени изменения в системата на политическа и социално-икономическа власт. Именно такава е обстановката у нас в началото на 20-те години.

Уплашени от възможността за една, макар и осъществявана по демократичен начин от правителството на Стамболийски евентуална смяна на своята доминация над обществото, определени политически кръгове, изразяващи известни ни социално-икономически интереси, т.е. интересите най-.вече на едрата буржоазия, нанасят своя превантивен удар на 9 юни 1923 година. Казано по друг начин постъпват по фашистки. Да, те нямат пълния „фашистки набор характеристики”. Но даже Мусолини, пък и Хитлер не ги е имал в един първоначален период. Световната наука за обществото отдавна е отбелязала факта на различие между „фашизма-движение” и „фашизма на власт”, т.е. „фашизмът-държава”.

За една политическа сила, структура и режим се съди преди всичко по политическото поведение. И ако тя се „държи” фашистки, т.е. изразява интересите на една макар и недоразвита, но все пак буржоазна олигархия, като при това е готова в защитата на тези интереси, да използва цял набор терористични действия, какво е тя освен една или друга форма на фашизъм?

И така на въпроса имало ли е фашизъм в България и откога започва той, мисля, че може да се отговори утвърдително. Да, имало е. Още на 9 юни 1923 година се започва първата вълна на фашизация, която по-нататък се развива по една „колебателна крива”. Докато се стигне до зрялата, пиковата фаза в историята на българския фашизъм от периода на първата половина на 40-те години.

Макар че даже и тогава при него липсват някои от ключовите черти на класическите примери в лицето на италианския фашизъм и германския национал-социализъм. Но въпреки тази си „непълнота” даже в пиковата си фаза режимът на монархо-фашистката власт напълно се вписва като един от отрядите на световния фашизъм в най-важни свои черти. Той определено е терористическа диктатура, ярък пример на държавен тероризъм спрямо своя народ.Така например само в т.нар. „септемврийски погром” загиват както от въоръжените части подкрепили превратаджийското деветоюнско правителство, така и от различни шпицкоманди, над 20 000 човека. По повод на неописуемите жестокости на погромаджиите писателят Антон Страшимиров изрича тежките, но верни думи „Клаха народа така, както турчин не го е клал”.

Антифашистката борба и формирането на новия солидаризъм

Нека да погледнем нещата и от другата страна. От страната на тези, които се вдигат на борба срещу системата. Ще започнем със Септемврийското въстание и най-вече с щекотливия въпрос за връзката му с Коминтерна. Тази връзка е безспорна. Ала тук няма да коментираме политиката на Коминтерна по това време. Но не поради това, че тя не е важна, а поради факта, че нас в случая ни интересуват два по-основни въпроса: А именно дали „командата” от Коминтерна е първопричината и повода за това българските селяни, а също така работници, да се вдигнат с оръжие на въстание? И вторият въпрос е „делигитимира” ли тази връзка борбата и саможертвата на септемврийци?

Да започнем с първия въпрос. За връзката с Коминтерна са знаели само тясна група ръководители на въстанието. Никаква заповед „отгоре”, от Коминтерн ли било, та ако ще и от Господ да бъде, не може да вдигне хората на въстание, ако за това няма конкретни причини. Ако липсва конкретната ситуация, създадена от политическите събития и цялостната обществена атмосфера. А тук конкретната причина е повече от „очевадна”. Тя е в наглото с преврат вземане на властта на 9 юни 1923 година, при което е убит най-цинично легитимно избраният министър-председател на България – Александър Стамболийски. Както и днес да се трактуват делата на ръководеното от него правителство, както и самата фигура на А.Стамболийски, фактът си остава факт. За него гласува мнозинството от българите по онова време, той се ползва с подкрепата, солидарността, да не кажем даже любовта на значителни маси от селското население на страната ни…

Тогава Юнското въстание, като една пряка и непосредствена реакция на земеделци и комунисти, е смачкано от добре подготвените превратаджии. Но „смачкването” на Юнското въстание не снема общественото напрежение. Нещо повече. В дните и месеците протекли непосредствено след 9 юни 1923 година настъпва още по-ясно осъзнаването на станалото насилие. Насилие, което потъпква надеждата на стотици хиляди българи за подобряване ако не на собственото битие, поне на това на децата им в някакво обозримо бъдеще. Смазано е и елементарното чувство за някаква човешка и божия справедливост. Случайно ли е, например, участието на под Андрей във въстанието…

А не бива да се забравя, че тези, които се вдигат на въстание не са какви и да е хора. В своето мнозинство те са минали през огън и вода в една, две, а даже и три войни – Първа Балканска, Втора Балканска или както още я наричаме Междусъюзническа, а най-вече Първа Световна война. Те са гнили по окопите, те са стреляли и са били обстрелвани. Те знаят цената на живота, тъй като знаят какво е това смърт. Това са мъже-камък. Веднъж те са видели какво представляват превратаджиите, защото именно такива като деветоюнските превратаджии, а даже и действително някои от тях са насочвали оръжията на германците по Войнишкия бунт из Владайското дефиле през 1918 година. Тогава Владайската река потича червена от пролялата се войнишка кръв. И идва един момент, когато народът казва „Стига!!!” Този момент настъпва през септември 1923 година…

Така че въпреки „командата” от Коминтерна въстанието си е наше, въстанието е българско, породено е от противоречията на българското общество. Първопричината не е коминтерновската „заповед” за въстание, а фашисткият преврат на 9 юни 1923 година, дал решителното действие в посока на разгарянето на Гражданската война, на която въстанието е една от битките. Всякакви други тълкувания са просто изкривяване на логиката на историята, бягство от истината, опити за манипулация и идеологическо, а не историческо обяснение на събитията.

Естествено може да си зададем въпроса ами ако го нямаше решението на Коминтерна щеше ли да има въстание? Но дайте да не „гадаем на боб”. Историята не познава условно наклонение. Тя е такава, каквато е…

Не бива да забравяме, обаче и друго. Когато говорим, че въстанието си е наше и българско, не бива да пренебрегваме факта, че едновременно с това то, като първи, макар и неуспял опит да се спре фашизма, има не само общоевропейско, но и световно значение. Защото става част от една гигантска борба, борба нелишена от своите противоречиви моменти,. Борба величава, която определя цялостния исторически процес през 30-те и първата половина на 40-те години в Европа, пък и в целия свят – борбата на фашизма и антифашизма. Борба, за която няма спор в цял свят, кой е бил на страната на хуманизма и прогреса, а кой от другата страна. И в тази борба българските септемврийци паднаха първата жертва…

Е, питаме ние, може ли да се говори за „нелигитимност” на Септемврийското въстание през 1923 година?! И кой, погледнато от общочовешка гледна точка движи историята в този страшен момент на българската съдба?

Определено не генералите с лампази, кореместите чорбаджии, озверелите и окървавени шпицкоманджии, а точно обратното… Мъжете с изгорелите от слънце лица, жените с уморените очи, онези, които първо ожънаха нивите, за да не се съсипе житото, а след това се вдигнаха на борба… Именно те бяха оръдието на историята…

Жалко, много жалко за тяхната смърт. И ние можем да кажем това и сега, близо век след въстанието. Не, те не загинаха мърцина, както сълзливо и подло се опитват някои днес да утвърждават. Защото те го казват за да отрекат тяхната саможертва.

Тук ще припомним думите на Назъм Хикмет „Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, как ще ще изгрее светлината в света”.За да припомним, че тази саможертва не бе безмислена. Тя, както показаха сетнешните събития, имаше гигантски исторически смисъл и значение. Определено още през 1923 година започна формирането на нов солидаризъм. Старият, изграден в резултат на национално-освободителните борби вече бе напълно „изтрит” от фашизма. Тази нова вълна на солидаризъм особено укрепна през първата половина на 40-те години. Този солидаризъм прехвърляше границите на отделните класи, макар че имаше своето класово ядро.

Той сформира една неизразима с формалния език на официалните обществени науки атмосфера на вяра в правотата на своето дело, на съпричастие и жертвоготовност. Атмосфера, която може да бъде предадена най-вярно с езика на художественото слово, а най-вече на поезията. И ние я откриваме – в стиховете на Гео Милев, на Никола Вапцаров, на редица други поети и дейци на художественото слово… Тази атмосфера на солидаризъм раждаше примерите на героични дела.Раждаше случаите, когато шестнадесетгодишни ученички демонстрираха такава твърдост, от която трепваха полицейските и жандармерийски мъжаги…

В този смисъл саможертвата на падналите в борбата срещу фашизма съвсем не бе безмислена. Смисълът бе във факта, че на базата на създалия се солидаризъм, чрез антифашистката борба се формираха вътрешните условия за осъществяването на прогресивен исторически процес – в дадения случай преодоляването на фашизма.

Това преодоляване на фашизма в България, обаче, поради редица геополитически, но също така и вътрешни условия, придоби специфичен характер. Ако, например, в Западна Европа това преодоляване се осъществи в рамките на текущата формационна структура – капитализма, у нас то надхвърли формационните граници на капитализма. Тръгна се по нов път, който се стараеше да реши и противоречието на изключителното изоставане на България в производствено-технологически план, т.е. стремеше се да я индустриализира, да я доведе до онова равнище на цивилизованост, което светът беше вече постигнал Но което българският капитализъм от Освобождението до 1944 година не успя, не можеше, а и не искаше да осъществи, тъй като на практика не си постави тази цел.

Погледнато от такава позиция саможертвата на падналите в борбата антифашисти имаше своята стойност, далеч надхвърляща рамките на антифашистката борба. Създаденият чрез тяхната жертва солидаризъм се превърна в духовното ядро на процеса на строителство на новото общество, което за своя исторически момент даде силен тласък на прогресивно развитие, както в материалната, така и в духовната области.

И когато днес си задаваме въпросите за смисъла и уроците от 1 се питаме: Ще успеем ли ние, сега, в условията на осъществяващ се „българоцид“, когато народът български се „топи“ като сняг през горещо лято и опасността от изчезването на Родината ни като държава и народ е повече от осезаема, да формираме една нова спасителна солидарност? Солидарност на основата на която да преодолеем днешната компрадорщина, олигархия и унищожителен неолиберален модел, за едно ново българско Възраждане?!

https://pogled.info/

МЛАДА ЖЕНА ЗАГИНА ПРИ ТЕЖКА КАТАСТРОФА КРАЙ ДОБРИЧ

0

24-годишна жена загина след тежка катастрофа тази сутрин, съобщават от полицията в Добрич. Сигналът за ПТП е постъпил в 07.15 ч. На пътен възел разклона за с Козлодуйци и околовръстен път на град Добрич, 24-годишна жена, водач на лек автомобил Форд, движейки се в посока околовръстен път, навлиза в лента за насрещно движение и се удря челно в камион Мерцедес.
В резултат на катастрофата жената е починала, а едно дете от пътниците във Форда било откарано в болницата за преглед.
Водачът на товарния автомобил е със съмнение за фрактура на горен крайник. Причините за ПТП се изясняват. По случая е образувано досъдебно производство за изясняване на причините, довели до тежкия пътен инцидент. НДТ

Талантите на Студио „ЗОНЕЛИ“ пяха на една сцена с поп звиздите на България

0

Снощи (12 септември) от 20 ч. в спортна зала „Добротица“ в Добрич се състоя голям концерт на известни български поп изпълнители като част от голямото Национално турне „Концети с кауза“.
Организаторите от сдружение „Независими автори, музиканти и продуценти“ поканиха за участие в музикалното събитие и млади изпълнители от Студио за вокално обучение „ЗОНЕЛИ“ – Добрич. Преслава Тодорова, Ивайла Михайлова, Денислава Димитрова и Теодора Велинова имаха щастието да пеят на една сцена с такива имена като: Маргарита Хранова, Петя Буюклиева, Милена Славова, Коцето Калки, Искрен Пецов, дует „Шик“ и много други.
Концертът бе дълъг почти три часа и донесе радост на добричката публика, която имаше възможността да се наслади на обичани български песни, тъй като една от каузите на туренто е „За повече българска музика в ефира“. Другите каузи са: подкрепа на хората с репродуктивни проблеми и популяризиране на българския жестов език на хората с увреден слух.

НА 13 СЕПТЕМВРИ 1859 Г. ПОЧИВА ТАДЕЙ БЪЛГАРИН

0

Тадеус Венедиктович Българин (роден като Ян Тадеуш Българин) е роден ( 24 юни ) на 5 юли 1789 г. в имението Перишево (Минско воеводство на Великото литовско херцогство).

Като дете Българин заминава за Петербург, където през 1798–1806 г. учи в Сухопътния благороден кадетски корпус. Именно там започва да пише басни и сатири.

По-късно, след като се премества в Париж, след това в Прусия, той е мобилизиран в армията на Наполеон и се бие в Испания като част от полския легион. През 1812 г. участва в кампанията на френската армия в Русия и е награден с Ордена на Почетния легион.

През 1819 г. Българин окончателно се установява в Санкт Петербург, създава връзки в столичните литературни кръгове и се среща с Карамзин , Греч, Рилеев , Бестужев , Кюхелбекер , Грибоедов и Корнилович. Именно в Санкт Петербург започва неговата литературна и издателска дейност.

Върхът на литературната кариера на Българин е романът „Иван Вижигин“, написан от него в Петербург през 1828 г. Този роман стана първият бестселър в Русия; бяха продадени повече от десет хиляди копия. Романът става предшественик на „Мъртви души“, „Дванадесетте стола“ и други руски романи, ориентирани към традицията на пикаресковия роман. Романът „Иван Вижигин“ беше толкова популярен, че по искане на читателите Тадей Венедиктович написа продължението му „Петър Иванович Вижигин“ през 1831 г.

Българин е създател на първия в Русия театрален алманах „Руска талия“, където публикува откъси от „Горко от ума“ на Грибоедов.

Тадеус Венедиктович Българин (1) умира на 13 септември 1859 г. в имението Карлово край Дорпат (днешна Естония).

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 13 СЕПТЕМВРИ

0

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1923 – Избухва Септемврийското въстание 1929 – Роден е Николай Георгиев Гяуров 1941 – Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване 1943 – Провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък 1976 – В периода 13 – 15 септември в София 15 държави създават Международен информационен център по история на балканските народи и връзките им със Средиземноморието 1993 – Отпечатан е първият брой на първия частен областен всекидневник за Добричка област  „Нова добруджанска трибуна“ 1996 – Оригинал на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей

 

 

2015 г. – Ибро Лолов, български акордеонист (* 1932 г.)

2013 г.  – 37 души загиват при пожар в психоневрологичен интернат край Новгород .

2010 г.  – при катастрофата на пътнически самолет ATR 42 във Венецуела близо до град Пуерто Ордас загиват 15 души, а 36 са ранени.

2009 г.  – 38 души загинаха в резултат на пожар в клиниката за лечение на наркомании в Талдикорган.

2008 г. – В Делхи, Индия, избухват поредица от бомбени експлозии, които убиват 30 души и раняват други 130.

2002 г.


В периода 13 – 14 септември министър-председателят Симеон Сакскобургготски участва в проведената в Братислава среща на страните от ЦЕФТА. В изказването си там Сакскобургготски подчертава, че България е страна с функционираща пазарна икономика.

 

1997 г.  – сблъсък на немски Ту-154 и американски C-141 над Атлантическия океан близо до югозападния бряг на Африка. Загиват 33 души.

1996 г.


Оригинал на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на Атонския полуостров (Света гора), но по-късно е върнат обратно.

История славянобългарска е първото произведение на българската историография. Написана е от Паисий Хилендарски през 1762 г. въз основа на произведенията на Цезар Бароний – „Деяния церковная и гражданская“ (1719 г.), и на Мавро Орбини – „Книга историография“ (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Езикът на „История славянобългарска“ е новобългарски. Чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане – борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. Книгата е написана емоционално, оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи (около 60 на брой) и преработки. Първият и препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път е издадена от Й. Иванов през 1914 г.

 

 

1993 г. 

Отпечатан е първият брой на първия частен областен всекидневник за Добричка област  „Нова добруджанска трибуна“ с управител Димитър Дуков. В момента управител е Сабина Дукова.

1993 г. – между Ясер Арафат и Ицхак Рабин  е подписано споразумение за признаване на Палестинската автономия .

1977 г.

В периода 13 – 14 септември на посещение в България е партийният и държавен ръководител на ГДР Ерих Хонекер. Подписана е спогодба за научно и културно сътрудничество и са утвърдени насоките за икономическата интеграция между двете страни след 1980 г. На 14 септември е подписан вторият договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между България и ГДР.

 

 

1976 г.


В Улан Батор Людмила Живкова подписва план за научно и културно сътрудничество с Монголия за периода 1976-1980 г.

 

 

1976 г.

В периода 13 – 15 септември в София 15 държави създават Международен информационен център по история на балканските народи и връзките им със Средиземноморието (С***) със седалище в София.

 

 

1967 г.


Роден е Майкъл Джонсън, американски лекоатлет. Петкратен олимпийски шампион, деветкратен световен шампион в бягането на 200 и 400 м. Световен рекордьор.

 

 

1965 г.

В САЩ се появява сингъла Yesterday на „Бийтълс”

 

 

1965 г.


В периода 13 – 18 септември на посещение в България е генералният секретар на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску. Подписана е спогодба за стокообмен и плащания за 1966-1970 г.

 

 

1962 г.


За дванадесети път Елвис Пресли оглавява британския хит-парад с песента “She is Not You”.

Елвис Пресли е певец и китарист, киноактьор, наречен „крал на рока“. Той е роден на 8 януари 1935 г. През 1953 г. записва няколко песни срещу 4 долара във фирмата „Сън Рекърдс“ (продуцент Сам Филипс). На следващата година С. Филипс го кани отново и той дебютира вече професионално с „Всичко е наред“ (рокабили). Следват изяви в „Гранд Оул Опри“ в Нешвил (26 септември 1954 г.), през септември – по радиото, през март 1955 г.- по телевизията. В началото на 1956 г. записва „Хотелът на разбитите сърца“, на 28 януари 1956 г. се представя по националната телевизия. В първия си филм – „Обичай ме нежно“, Пресли се снима още през 1956 г. До 1972 г. участва общо в 33 филма без особена художествена стойност. През 1969 г. се завръща отново на сцената, като се утвърждава с участието си в шоупрограмите на Лас Вегас. Умира на 16 август 1977 г. от сърдечен удар в имението си „Грейсланд“, превърнато по-късно в музей.

 

1958 г.  – в Индийския океан , в териториалните води на Султаната Оман , два танкера , натоварени със суров петрол , се сблъскват на пълна скорост : френският Fernay Gilbert и либерийският Melika. След силен удар и последвали експлозии и пожар и двата кораба потъват. Трагедията доведе до смъртта на 21 души [11] .

1944 г.


Родена е Жаклин Бисе – английска актриса. В киното дебютира през 1965 г. във филма „Умението и как да го придобиеш“.

Филмография: „Булит“ (1968 г.), „Летище“ (1970 г.), „Животът и времето на съдията Рой Бийн“ (1972 г.), „Американска нощ“ (1973 г.), „Великолепният“ (1973 г.), „Убийство в Ориент Експрес“ (1974 г.), „Съдията и неговият палач“ (1975 г.), „Бездната“ (1977 г.), „Денят, когато загина земята“ (1979 г.), „Богати и прочути“ (1981 г.), „Клас“ (1983 г.), „Ана Каренина“ (тв, 1986 г.), „Дива орхидея“ (1990 г.), „Слугинята“ (1991 г.), „Наемник“ (1994 г.), „Церемонията“ (1995 г.), „The Sleepy Time Gal“ (2001 г.), „Очарование“ (2002 г.).

 

 

1943 г.


Провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък.

България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което става съюзник на страните от хитлеристката Ос. Страната ни обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия, но отново не участва във военни действия. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища, други сгради и човешки жертви.

 

 

1941 г.

Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване. На 18 и 19 септември около Трявна са спуснати 7 души, водени от Стоян Палаузов, а около Хасково – 5 души начело с Продан Табаков. На 6 и 7 октомври са спуснати 8 души, водени от Йордан Кискинов – между Солун и Сяр. От 54 души до края на годината остават 14, останалите загиват в сражения с полицията.

Съпротивителното движение в България в периода 1941 г. – 1944 г. е организирано и ръководено от Българската работническа партия (БРП). Възниква след започването на хитлеристката агресия срещу СССР през юни 1941 г.

 

1940 г.  – Втората световна война : Италианските войски нахлуват в Египет .

1929 г.


Роден е Николай Георгиев Гяуров – български оперен певец, бас. Той учи пеене в Държавната музикална академия в София при проф. Хр. Бръмбаров. След това – в Ленинград (днес С. Петербург) и завършва Московската консерватория в класа на професор Р. Алиерт-Хасина. Дебютира в Софийската народна опера с ролята на Дон Базилио („Севилският бръснар“ от Дж. Росини). Гяуров е солист на Болшой театър в Москва (1957-1958 г.), първи бас на миланския театър „Ла Скала“ от 1961 г. Гяуров е солист на най-големите и известни световни оперни театри в света. Има много записи на отделни роли и цели спектакли на грамофонни плочи. Репертоарът му включва всички известни басови партии, в които се изявяват възможностите на неговия изключителен глас и таланта му на актьор. Носител е на Международна награда за изкуство „Златният стрелец“ от 1978 г., Италия, „Комендаторе д’Италия“ от 1975 г., Кавалер на ордена на Почетния легион от 1991 г., Франция, „доктор хонорис кауза“ на Музикалната академия „П. Владигеров“ в София от 2000 г. Николай Георгиев Гяуров умира на 2 юни 2004 г.

 

 

1926 г.

На 12 и 13 септември на игрище „Ботев“ в Пловдив се провежда първият държавен шампионат по лека атлетика.

 

 

1924 г.


На 12 и 13 септември в Горна Джумая членове на ВМРО, които са привърженици на дясното течение в организацията, водено от Иван (Ванчė) Михайлов разстрелват Алеко Василев, ръководител на Помощната организация, и Арсений Йовков, главен редактор на в. „Илинден“, с около още 20 други привърженици на противниковото – ляво течение във ВМРО. Оцелява водачът на Илинденската организация Георги Занков.

 

 

1923 г.


В Старозагорско (Мъглиж, Стара Загора, Нова Загора и др.) избухва Септемврийското въстание (1923 г.), организирано от комунистите в съюз с БЗНС.

Бунтовете се дължат преди всичко на пренасянето на българска територия от Георги Димитров и Васил Коларов на революционната идеология на Коминтерна за наличие на революционна криза и необходимост от революционно въстание. Въстанието също така има за цел събаряне на сговористката власт в България, установена чрез държавния преврат на 9 юни 1923 г., с който БЗНС е свален от власт, като законно избрана управляваща партия.

На разширен пленум на Комунистическия интернационал (Коминтерн) взема решение Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП) (т. с.) да организира въоръжено въстание за сваляне на правителството и установяването на работническо-селска власт в България. Димитър Благоев вижда опасността от подобни действия и се обявява против решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членовете на Централния комитет Тодор Луканов, Тодор Петров и др.

Бунтът започва на 13 септември 1923 г. в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива спорадичен характер и се разпространява. Към 20 септември обхваща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са бунтовете в Северозападна България. На 23 септември е превзет гр. Фердинанд (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци; на 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, но са разбити при с. Брусарци (днес в област Монтана) от части от Видинския гарнизон.

На 27 септември вече превзетият от бунтовниците гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава нареждане за изтегляне към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните действия се прехвърлят на югославска територия. В Разложко и Петричко също има опити за бунт. Под ръководството на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия.

Ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) мобилизира своите членове и ликвидира бунта, като изпраща всички бунтовници по домовете им.

В другите райони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) положението остава спокойно. Не избухват бунтове в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни правителствените сили възстановяват положението.

 

 

1908 г.


От 7 до 13 септември в Солун се провежда учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове в Турция.

Съюзът на българските конституционни клубове в Турция е една от двете политически партии на българското население в Македония и Одринско, учредена след избухването на Младотурската революция (1908 г.).

През 1908 г. в Османската империя избухва Младотурската революция. Тя има за цел премахване на абсолютната монархия в империята и заменянето й с конституционно-парламентарна монархия, във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното й величие. Организаторите на революцията обещават равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, което обещание се оказва измамно и целящо да привлече на своя страна поробените народи в пределите на империята. След успеха на революцията е дадена амнистия и политическите затворници от Македония и Одринско са пуснати на свобода. Четите на ВМРО участват в бойни действия на страната на Младотурците.

При тази обстановка ВМОРО прекратява своето нелегално съществуване, разпуска четите си, създава свои легални организации и практически престава да съществува. Двете враждуващи течения във ВМОРО – ляво и дясно настроени, създават съответно Народна федеративна партия и Съюз на българските конституционни клубове.

На учредителния конгрес се приемат програма и устав на организацията, както и се избира Централно бюро, в което са включени Т. Крайовов, Вл. Руменов и др. Съюзът се обявява за ревизия на османската конституция, за демократизиране на живота в Османската империя, за свободно развитие на икономическия живот и пр. Полага усилия за запазване на националната самобитност на българите в Македония и Одринско. Организацията взема участие и в проведените през 1908 г. избори за отомански парламент. През август тя провежда и II конгрес, но скоро след това младотурските ръководители, отказали се от прокламираната си програма по време на революцията, нареждат нейното закриване и от ноември 1909 г. тя престава да съществува. Печатен орган на организацията е в. „Отечество“, излизал от февруари до декември 1909 г.

 

 

1905 г.


Родена е Клодет Колбер – американска актриса. Тя е една от звездите на Холивуд през 30-те години. Участва в комедии “Това се случи през нощта” (1934 г.), “Модерни времена” (1936 г.), “Осмата жена на Синята брада” (1938 г.) и исторически филми – “Клеопатра” (тв, 1934 г.). След войната участва в незначителни мелодрами, комедии, детективи – “Спи, моя любов” (1948 г.), “Жената на плантатора” (1952 г.), “Лейди от Тексас” (1955 г.), “Двете мисис Гренвин” (1987 г.).

 

 

1902 г.


Във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението.

 

 

1886 г.

В София пристига генерал Николай Каулбарс – извънреден пратеник на руския император. Причина за посещението е извършеният на 9 август 1886 г. от българи русофили преврат срещу българския монарх, последвалия го два дни по-късно контрапреврат и поелото управлението на държавата русофобски настроено регентство. Регентството е назначено от княз Александър І Батенберг, който абдикира на 25 август.

От името на Руския император генерал Каулбарс поставя ултиматум до регентството, председателствано от Стефан Стамболов (на снимката) за отлагане на изборите за Велико народно събрание, за отмяна на военното положение (въведено на 16 август) и освобождаване на арестуваните детронатори. Регентите изпълняват последните две, но отхвърлят първото, основавайки се на конституцията и на решението на ІV Народно събрание.

 

 

1885 г.

Роден е Акилино Рибейро – португалски писател, член на Лисабонската Академия на науките и професор. Учи в парижката Сорбона (1910-1914 г.). Като юноша се включва в републиканското движение, а през 1927-1928 г. – в борбата срещу фашистката диктатура в Португалия. Издава пътния дневник с антифашистка насоченост „Окървавена Германия“ (1935 г.). В рамките на реалистичната традиция пресъздава живота на различни слоеве от португалското общество. Автор е на трудове по история на португалската култура. Негови сборници с разкази са: „Градината на бурите“ (1913 г.), „Пътят към Сантяго“ (1922 г.). Издава и романите „Фавни бродят из горите“ (1926 г.), „Безкрайното сражение“ (1932 г.), „Волфрам“ (1943 г.), „Светлина в далечината“ (1948 г.), „Когато вълците вият“ (1958 г.) и др.

 

 

1880 г.

В София е основано Славянско благотворително дружество с председател д-р Константин Бонев, главен военен лекар на княжеството, с цел: „да се действа в широк кръг за благото на българите и на всички славяни изобщо“. Печатен орган на дружеството е сп. „Славянски глас“ (1902-1936 г.)

 

 

1877 г.


За да възстанови целостта на отбранителните си позиции, Осман паша предприема ожесточени атаки срещу завзетия от румънските войски Гривицки редут.

 

 

1875 г.


Дни преди избухването на Старозагорското въстание (1875 г.) в телеграма до руския генерален консул в Букурещ руският посланик в Цариград ген. Николай Игнатиев се обявява срещу намерението на българската емиграция да организира въстание. „Изяснете на българите – пише той, безумието и вредата от опитите, обречени на неуспех… Обстоятелствата сега са неблагоприятни. Нека запазят средства и кръв за друга минута.“

Николай Игнатиев е граф, руски генерал, дипломат и виден славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграва голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След жестокото потушаване на Априлското въстание (1876 г.) Николай Игнатиев става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция (1876-1877 г.). Участва дейно в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Той е натоварен от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя. Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков Николай Игнатиев не взема участие в Берлинския конгрес (1878 г.). По случай 25-годишнината от Руско-турската освободителна война (1902 г.) граф Николай Игнатиев посещава България в състава на руската делегация и участва в организираните шипченски тържества. Николай Игнатиев умира на 20 юни 1908 г.

 

 

1872 г.


Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново, след като е избран за митрополит на Търновската епархия.

Иларион Макариополски e роден през 1812 г. в гр. Елена. Светското му име е Стоян Стоянов Михайловски. Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (днес към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен водач на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против гръцкия владика там. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт по той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет.

През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Иларион Макариополски умира в Цариград на 4 юни 1875 г.

 

 

1872 г.


Умира Лудвиг Фойербах – германски философ-материалист, представител на най-радикалните кръгове на немското общество от 30-те – 60-те години на ХIХ в. След завършване на местната гимназия постъпва в Хайделбергския университет през 1823 г., където изучава теология. След 1 година напуска Хайделберг и постъпва в Берлинския университет, където слуша лекциите на Хегел. Изпитва известно неудовлетворение от абстрактния характер на Хегеловата философия и започва да се занимава с природни науки. Завършва университета и защитава докторска дисертация на тема “За единния, универсален и безкраен разум” (1828 г.), посветена на Хегел. Става частен доцент в Ерлангенския университет, чете лекции по история на философията, логика и метафизика. За разлика от Хегел, който смята, че логическите категории имат самостоятелно битие, стоящо над природата и историята, Фойербах схваща логиката като теория на познанието, основана на историята на познанието. През 1830 г. издава “Мисли за смъртта и безсмъртието”, където се противопоставя на християнските догми и отрича личното безсмъртие. Цялото произведение е атеистично, но изходните позиции на философа са идеалистични. Доказва, че човекът е смъртен, а животът му – временен, преходен. Според Фойербах безсмъртието на човека трябва да се разбира само като продължаване на човешките дела в паметта на живите хора. Вечен, безсмъртен и абсолютен е само родовият, всеобщият, универсалният разум, родовото мислене, родовото съзнание. След издаването на това съчинение Фойербах е уволнен от университета и след това не може да намери преподавателско място в германски университети.

По-късно издава: “История на новата философия от Бейкън до Спиноза” (1833 г.), “За Лайбниц” (1837 г.) и “За Пиер Бейл” (1838 г.).

Смята примиряването на науката и религията за позорно петно в историята на новата философия, лицемерие, което трябва да се преодолее. Заселва се в малкото тюрингско село Брукберг през 1837 г., където живее 25 години. В този период природата става обект на размишленията му. По това време активно сътрудничи на органа на младохегелианците “Halliche Jahrbucher”. Някои от произведенията му са забранени: “За философията на християнството” (1839 г.), “Предварителни тезиси към реформата на философията” (1842 г.). Материалистическият период в творчеството на Фойербах започва от 1839 г. Първото чисто материалистическо произведение на Фойербах е “Към критиката на Хегеловата философия” (1839 г.). Истински триумф на материалистическата философия е следващото произведение “Същност на християнството” (1841 г.). Книгата е преведена на много езици и представлява принос за развитието на атеистичното обществено съзнание. Материализмът и атеизмът се провъзгласяват като основа на света и обществото. Природата съществува независимо от съзнанието. Тя е основата, върху която е израснал човекът. Извън природата и човека няма нищо. Създаденото от религията божествено същество е само фантастично отражение на човешката същност. Произведенията на Фойербах влияят върху формирането на общественото съзнание в Германия и други европейски страни. На практика материализмът на Фойербах се проявява в революцията от 1848 г. и името му става символ на борбата с невежеството, суеверието, деспотизма и тоталитаризма.

 

1838 г. – първият в света електрически кораб, лодка, задвижвана от електричество, е тестван на Нева . Двигателят на лодката, създаден от B. S. Jacobi , се захранва от ток на батерия, състояща се от 320 галванични клетки.

1827 г.


Цариградският патриарх Агатангел изпраща писмо на угровлашкия митрополит Григорий, в което се обявява срещу превеждането на части от Новия завет на говорим български език. “Научихме се от достоверно място – отбелязва Агатангел, че Твое Преосвещенство, подбуден от кириаршеска ревност, си станал попечител, за да се издаде печатно Светото Божествено Евангелие, преведено на българско наречие. Това желание на Твое Преосвещенство по същност е богоугодно и достохвално. Но тъй като това издание става на едно таково долно наречие, то за него се изискват учени и със съвършена опитност мъже. Затова този превод, който е започнат да се издава, ще да има, както предполагаме, не малко грешки. Поради това именно ние, подбудени от грижа, братолюбно съветваме Твое Преосвещенство да се откаже от това попечителство и да прекрати това започнато дело, за да не би то, вместо да принесе полза, да стане причина за душевна вреда на благочестивите християни. Всичко това ти казвам братски…”

Борбата за независима българска църква започва през двадесетте години на XIX в. и продължава до издаването на султанския ферман от 27 февруари 1870 г., с който се прокламира учредяването на Българската екзархия – върховната национална организация на Българската православна църква до май 1953 г., когато е въздигната в патриаршия.

 

 

1759 г.

С битката при Квебек между английските и френски войски завършва британското завоюване на Северна Америка.

 

1699 г. – Слънчево затъмнение, за което се съобщава в приписка на монах от Черепишкия манастир.

1592 г.

Умира Мишел дьо Монтен – френски философ и писател. Получава домашно класическо образование, завършва колеж, учи право. През 1580-1588 г. публикува основното си съчинение “Опити” (“Essais”, кн. 1-3).

Монтен е един от първите, които осъзнават възпитателното значение на труда и предлага идеята за трудовите училища. Векът на класицизма не успява да разбере големия европейски мислител. Много от идеите на Монтен са възприети от просветителите през ХVIII в.

 

 

1506 г.

Умира Андреа Мантея – италиански художник и гравьор, представител на Падуанската школа. Един от родочалниците на италианския Ренесанс. Негови творби са: “Мъртвият Христос”, “Мадона на победата”, “Триумфът на Юлий Цезар” и др. Най-значимата негова работа е декорирането на падуанската църква “Деи Ермитани” – “Историята на св. Яков и на св. Христофор”.

 

533 г. – Византийският пълководец Велизарий разбива армията на вандалите и с това слага край на тяхното кралство.

335 г. – Император Константин Велики и представители на православното духовенство освещават църквата Възкресение Христово в Йерусалим.

81 г.


Умира Флавий Сабин Веспасиан Тит – римски император в периода 79 – 81 г. от династията на Флавиите, син на император Веспасиан. Командваните от него войски в Юдейската война (66-70 г.) превземат и разрушават Йрусалим (70 г.).

Путин: прякото участие на Запада в украинския конфликт променя същността му

0

САНКТ ПЕТЕРБУРГ, 12 септември. /ТАСС/. Прякото участие на западните страни в украинския конфликт променя неговата същност, Русия ще бъде принудена да взема решения въз основа на така създадените заплахи. Това каза пред репортери руският президент Владимир Путин.

„Прякото участие [на западните страни в конфликта в Украйна] – това вече значително променя самата същност, самата природа на конфликта, това ще означава, че страните от НАТО, САЩ и европейските страни са във война с Русия. каза президентът. „И ако това е така, тогава имайки предвид промяната в самата същност на този конфликт, ние ще вземем подходящи решения въз основа на заплахите, които ще бъдат създадени за нас“, предупреди той. https://tass.ru/

1...629630631...3 031страница 630 на 3 031

Последни новини

Клюки

ИГРИ В МРЕЖА

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

ПОПУЛЯРНА КАТЕГОРИЯ

©
ndt1.eu