През последните години едни от най-интересните археологически открития в България се направиха на древния Урвич, чиито руини са само на десетина километра от центъра на София край пътя по посока към Самоков. Интересът към твърдината се подклажда от изключително важното сведение в „История славянобългарска“ на първия български възрожденец Паисий Хилендарски. То гласи: „Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места покрай река Искър. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост и наоколо го ограждала вода“.

Разкопките тук започват през 70-те години на ХХ в. и са ръководени от моя покоен баща, проф. Димитър Овчаров. По-късно на няколко етапа е разкрита църквата „Св. Илия“, строена през ХІІІ-ХІV в. и украсена с прекрасни стенописи. В началото на 80-те години проучванията са прекъснати чак до 2011 г., когато са подновени с финансовата подкрепа на Софийска община. Тогава те са водени от мен и доц. Бони Петрунова, днес директор на Националния исторически музей.

Изследванията за пореден път показват, че на хълма Средобърдие живот има още в тракийската епоха. През ІV-V в. на него се изгражда важна крепост, пазела пътя към антична Сердика, наричан „Траянов“ по името на император Траян (98-117). През X-XI в. тя е обновена, за което говорят медните монети (фолиси), оловни печати и керамика от тази епоха, които са открити при разкопките от последните години. Вероятно славянското име е дадено още по време на Първото българско царство, а ромеите са го възприели.

За това свидетелства направено наскоро откритие на австрийския византолог Вернер Зайбт. В богатата колекция на Дъмбъртън Оукс във Вашингтон ученият открива изключително ценен оловен печат на византийския аристократ Николай от „Урвицион“. Според надписа през втората трета на XI в. той бил протоспатарий (първи меченосец на василевса) към Хризотриклиния – Златната зала за пиршества в двореца на византийския император в Константинопол. Също така Николай изпълнявал функциите на протонотарий – високопоставен чиновник в имперската дворцова канцелария.

През ХІІІ-ХІV в. твърдината Урвич става главна преграда към един от главните градове на Второто българското царство – Средец. Документално се доказа, че тя активно участва в епичните битки от края на 1371 г., когато София е атакувана от османските турци. Съпротивата е ръководена от по-малкия роден брат на цар Иван Шишман, Иван Асен V. Според открит в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“ надпис, 18-годишният младеж полага костите си, но успява да спре първото масирано нападение на завоевателите срещу България.

Доста неочаквано може би най-интересният период на Урвич идва след ХV в. Тогава около храма „Св. Илия“ се развива голям манастир, чието проучване приключи през 2015 г. От запад са разкрити трапезарията, магерницата, складови помещения, а от юг – цяло крило жилищни помещения. Някога то е било на два етажа, но сега са оцелели само руините на приземието. Там се виждат шест килии, чиито подове са покрити с каменни плочи. Долният етаж е от камък, а горният бил паянтов. Помещенията са се отоплявали със зидани печки, изградени в стените.

На запад е оформен официалният вход на манастира, застлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се извисявала вратна кула, предназначена да охранява портата на обителта. Особено впечатляваща е дългата 12 м трапезария с огромно огнище за отопление. Множество монети, накити и керамика показват, че обителта просперирала през „тъмните векове“ на османското робство. Според големината й монасите едва ли са били не по-малко от 40-50 на брой, а е имало и доста многоброен обслужващ персонал.

Най-вероятно османските завоеватели дават привилегията да имат свой манастир на хората от околните села – Кокаляне, Герман, Лозен, защото те са били „дервентджии“ (пазители на прохода между София и Самоков). Това обаче не ги спасява в края на ХVІІ в. Тогава обителта е унищожена от огромен пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман ІІ (1687-1691).

Става дума за репресиите, на които са подложени християните от Западна България по време на войната между Свещената Лига и Османската империя. През 1683 г. турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, достигайки почти до София. Българите са обнадеждени и вдигат въстания, сред които най-значителни са Чипровското и бунта на Карпош в Македония. Скоро обаче австрийците се изтеглят и започват гонения. Изгорени са много християнски светини, сред които и Урвичкия манастир. Оцелелите монаси опазват някои ръкописи и църковна утвар и се преместват в съседната планина Плана, където основават действащия и днес манастир „Св. Архангели“.

Споменът за славната българска крепост и наследилия я манастир остава в местното население. Преди всичко става дума за много ценното сведение на Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска“, където споменава поименно за твърдината и обителта. А наскоро открити сведения от старинни географски карти и у западни пътешественици от ХVІІ в. свидетелстват, че хората от околните села помнели името на крепостта, знаели за манастира в нея разказвали за тях на преминаващите чужденци. Не е изключено роденият през 1722 г. в Самоков или околностите му Паисий лично да е посетил руините на обителта, изпепелена от турците съвсем наскоро и да е научил за героичното минало на крепостта. Това обяснява защо „манастира Урвич“ в теснините на Искър край София е единственият локален топоним в съчинението му, което иначе следва книгата на бенедиктинския монах Мавро Орбини „Царството на славяните“.

През ХV-ХVІІ в. манастирът бил свещено място и светилник на българщината за хората в Софийско. Тук те се черкували, научавали са сведения за славното минало на своя народ, дори са се женели. За последното говори невероятното съкровище от сребърни позлатени комплекти булчински набори, датирани в ХVІ-ХVІІ в. и открити в руините на старата крепост. То се състои от 2 сватбени венеца, множество части от изящно изработени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнообразни по форма висулки. Голямата ни мечта е църквата „Св. Илия“ и манастира около нея да бъдат реставрирани и да станат място за поклонение и културен туризъм край София.

Климатични промени, болести по пчелите и нападения на мечки са сред основните проблеми в бранша, посочиха за БТА пчелари, участващи в Националната пчеларска среща „Север – Юг“ в Троянско.

Над 300 пчелари от цялата страна се събраха днес на Националната пчеларска среща „Север – Юг“ в Троянския Балкан. Пчеларският събор се организира за 61-ви път днес в туристически комплекс „Беклемето“ в подножието на Троянския проход. Основен организатор на форума, е троянското пчеларско дружество „Майка“ с подкрепата на Община Троян.

„Организираме срещата, за да обменим опит и добри практики, да обсъдим проблемите и затрудненията си, така както можем да говорим само с колеги пчелари“, каза за БТА Петър Мутафов, председател на пчеларско дружество „Майка“ – Троян. 

Според Мутафов сред най-големите проблеми за производителите на мед в Балкана са набезите на кафяви мечки, като в района на троянските села обикалят няколко екземпляра, които унищожават кошерите. БТА припомня, че по данни на РИОСВ – Плевен от началото на август в Троянско са подадени седем сигнала за пчелини, нападнати от мечки.

Регистрираните земеделски стопани получават обезщетения от Министерството на околната среда и водите, след като бъде уведомена Регионалната инспекция по околната среда и водите и щетите бъдат констатирани от специална междуведомствена комисия.

„Проблемът е, че повечето пчелари в региона не са регистрирани като земеделски производители заради осигурителната тежест, съответно изобщо няма как да подадат заявление и сами покриват загубите си“, посочи Мутафов. Той разказа, че в троянското пчеларско дружество членуват 53 пчелари, но единици са регистрираните земеделски производители.

Друг проблем е ниският добив на мед в следствие измръзването на овошките заради късния снеговалеж през пролетта и последвалото рязко засушаване. „Добивът на мед е много нисък тази година, като от кошер се добива от 6, 5 до 10 кг, при среден добив през годините от порядъка на 15-20 кг“, посочи Мутафов. Положението е утежнено от ниската изкупна цена на меда, която се движи между 4,20 и 4,50 лв., каза още председателят на троянското пчеларско дружество.

Мнението му споделя и Александър Йовчев от Кюстендил, който има три пчелина с над 100 кошера в с. Илия в Осоговската планина, на границата с Република Северна Македония.

„Това, което създава най-големи трудности за нас пчеларите, независимо от къде сме, са глобалното затопляне и болестите по пчелите“, заяви той. Йовчев разказа, че въпреки че е регистриран земеделски производител, се налага и двамата със съпругата му да работят и на други места, за да си осигурят нормални доходи.

„Медът се търси много от българина и забелязвам много удовлетворяваща тенденция напоследък хората да търсят истински, хубав, качествен мед“, посочи той. Пчеларят добави, че не се е опитвал да пробие в големите търговски вериги, тъй като условията за продажба на стока в тях не са по силите на малките производители.

„Съветвам младите пчелари да не се нахвърлят изведнъж на голяма бройка, да не си дават меда на безценица, а по-скоро да си разработват пазарите постепенно“, каза Христина Якофова, земеделски производител от Пловдив. Семейството ѝ поддържа три пчелина – в с. Голям дол (Средногорието), с. Васил Левски (Стара планина), с. Царимир (Тракия). Якофова поясни, че реализира продукцията си основно по изложения и базари и има клиенти, които ѝ се доверяват от години. За нея проблемите в бранша също основно идват от климатичните промени и болестите по пчелите, лошото зимуване, сухите лета и липсата на вода.

На място, в туристически комплекс „Беклемето“, през целия ден ще се предлагат сертифицирани мед и пчелни продукти, пчеларски инвентар, специализирана литература и пчели майки от лицензирани ферми. В програмата на форума е включена и лекция, свързана с предизвикателствата пред днешното пчеларство и подготовката на пчелните семейства за есенно-зимния период. Ще бъде организиран и дискусионен клуб на общински и национални сдружения на пчеларите производители на мед.

Срещата, събираща пчелари от двете страни на Балкана, ще пребъде, смята най-старият участник в нея, 83-годишният Христо Данов, който вече 40 години идва редовно на пчеларския събор. 

Нападателят на Байер Леверкузен Виктор Бонифейс ще премине четвърти медицински преглед преди потенциалния си трансфер в Милан, тъй като има съмнения дали сделката може да се осъществи по план, съобщава италианският вестник „Гадзета дело Спорт“.

Двата клуба вече са се споразумели за договор под наем на футболиста от 5 милиона евро. Обсъжда се и опция за покупка на стойност 24 милиона евро.

Бонифейс е пътувал до Милано в петък, като първо е преминал медицински преглед в болница „Ла Мадонина“, а физическото му ниво е било оценено в „Сентро Амброзиано“.

След това от Милан са провели допълнителни тестове на футболиста в болница „Галеаци“ с доверен ортопед. Процесът ще продължи днес.

Като причина за повторните прегледи се посочват двете контузии на кръстните връзки, които Виктор Бонифейс имаше по време на престоя си в Будьо/Глимт в Норвегия. Миналия сезон той също се бореше с мускулни проблеми.

24-годишният Бонифейс се присъедини към Байер Леверкузен преди две години от белгийския Сен Жилоаз.

На тиха уличка в центъра на Пловдив, в сива четириетажна сграда, се помещава единствената в страната лаборатория за производство на диоптрични (RX) оптични стъкла. Не е малко постижение, че компанията зад нея успява да остане на пазара повече от две десетилетия в сектор с малки маржове на печалба и големи международни играчи, които оставят малко място за по-малките.

Росен Топалов, съосновател и изпълнителен директор на пловдивската компания iViLENS ООД, казва пред БТА, че има три причини бизнесът с производство на диоптрични стъкла в България да не е пренаселен. „От този бизнес не се забогатява, големите компании затрудняват максимално оцеляването на малките, а освен това трябва постоянно да се инвестира в техника и технологии, за да се поддържа нивото“, разказва той.

iViLENS е българо-италианска компания, създадена през 1993 г. и специализирана в производството на индивидуално изработени офталмологични лещи. 60 процента от фирмата е собственост на италианската iVision Tech SpA. Производствената база в Пловдив е с площ 2000 кв. м и в нея работят около 40 души.

Висококвалифицирани специалисти

Около една трета от персонала са квалифицирани оптици или техник-оптици, а в отдела за покрития работят специалисти по химия и физика. Останалите служители са с образование в областта на икономиката, инженери и дори филолози, като компанията ги обучава на място.

Заради висококвалифицираните хора и качеството на работа iVision изпраща на лабораторията в Пловдив да изработва стъклата за диоптричните очила по рецепта на своите клиенти.

iViLENS обслужва както вътрешния, така и регионалните пазари. Фирмата държи изключителните права за дистрибуция на офталмологичните лещи на LEICA в България и Северна Македония, а собственият ѝ бранд Hera Lens се изнася в Гърция, Италия, Кипър и Северна Македония. Заводът в Пловдив произвежда над 170 000 оптични стъкла годишно.

По нейни собствени данни iViLENS държи между 12 и 15 процента от вътрешния пазар на офталмологични стъкла, който включва не само поръчковите по рецепта, но и готовите складови диоптрични лещи.

Растящ пазар на очила в България

Диоптричните лещи представляват най-големия сегмент на българския пазар на очна оптика, според данни на платформата Statista. Очаква се приходите от този сегмент в България през 2025 г. да достигнат 74,06 млн. щатски долара при среден годишен ръст от 1,33 процента.

По данни на Statista, приходите на глава от населението през 2025 г. ще бъдат около 11,28 щатски долара, а до 2029 г. обемът на продажбите се очаква да достигне 759 500 броя лещи. Освен това се наблюдава тенденция към търсене на по-качествени и дълготрайни продукти, като потребителите отдават приоритет на дългосрочната стойност пред краткосрочно спестяване от по-ниската цена, според Statista.

От iViLENS отбелязват, че не разполагат с данни, за да потвърдят тези секторни тенденции.

Поглед назад и напред

iViLENS започва производство на RX лещи през 2001 г., когато става първата – и все още е единствена – лаборатория в България, посветена на тази дейност. През годините iViLENS инвестира в нови технологии, като през 2013 г. пуска първата си модерна линия за Free Form производство, а между 2019 и 2020 г. добавя още две.

Освен производството на стъкла, фирмата е и ексклузивен представител на редица международно признати марки рамки и слънчеви очила у нас.

Бъдещата стратегия на компанията включва развитие в две основни посоки: разширяване на продуктовата гама за вътрешния пазар с персонализирани RX продукти и навлизане на външни пазари с ограничена серия реставрирани винтидж слънчеви очила от средата и края на XX век. Възстановените дизайнерски рамки ще бъдат с нови съвременни лещи и покрития, съобразени с оригиналната им естетика – насочени към ценители и колекционери на очила с характер и история.

… и смарт очила за незрящи

През септември или октомври компанията планира и пускането на първите си смарт очила за незрящи. Моделът iSee е разработен от италианския партньор на iViLENS – iViSIOn Tech – в сътрудничество с Италианския съюз на слепите. Очилата разполагат със сензори и използват гласови сигнали, които предупреждават потребителя за препятствия на разстояние до 7 м напред и встрани, и на повече от 30 см от земята. „Тези очила ще заместят водача, бил той човек или куче, но не и бялото бастунче – засега“, казва Росен Топалов.

Той планира срещи със здравните власти с надежда част от стойността на iSee очилата да бъде покривана от държавата. 

Според сайта на iViSION цената на модела е 679 евро.

„Чувствам като привилегия да бъда на повечето от изданията на международния форум „Българско наследство“, който се провежда всяка година в Балчик, модератор на конференцията „За етнологията на българите“, каза на 11-ото му издание доц. д-р Елена Рацеева, преподавател в Кишеневския педагогически университет, Молдова.

„Най-ценното на форума и на конференцията е, че се създават невероятни условия за общуване. Те има две съставки, така да ги определя – професионалната, рационалната и емоционалната. Това е един празник на българщината. Участващите във форума споделят своите мисли, емоции, предложения, изследвания и най-ценното е, че те са интересни на другите и се получава непринудена и сърдечна дискусия“, казва Рацеева.

„Конференцията „За етнологията на българите“винаги е политематична. Засегнати са теми по етнография – за българската символика от древни времена. Тази година акцент в докладите са изследванията на родословни дървета – на родове от различни села в Бесарабия. В тях са предложени и начини за по-задълбоченото изследване на родовата история, която бесарабските българи пазят ревнива и я предават с заръка за отговорност на следващото поколение – деца, внуци, родственици“, разказва Рацеева.

Тя представи изследване на краевед от Кишинев. „Акцентът в него е, че чрез анализ на изповедните ведомости /църковни документи/ може да се открият разклоненията на родовете. Тази година изследването на българската общност в Молдова е представено много подробно.“, добавя Рацеева. На конференицята бяха представени и нови книги на българския писател от Молдова Димитър Балтаджи, на поета Георги Бърдаров от село Кортен, Молдова.

/ТНП/

/КМ/

Фенербахче официално привлече халфа на Тотнъм Едсон Алварес. Мексиканският национал ще играе под наем в Истанбул, а през следващото лято може да бъде откупен за 22 млн. евро. 

Дефанзивният полузащитник ще играе с №11 в новия си клуб. 

✍️ 💛💙

🔗 https://t.co/byizFeBxOj pic.twitter.com/z2rhKSLC4Q

— Fenerbahçe SK (@Fenerbahce) August 23, 2025

Едсон Алварес премина в Уест Хем преди две години от Аякс. През това лято към него имаше интерес от няколко клуба, сред които нидерландският гранд и Интер. 

Мексиканецът е вторият нов футболист на Фенербахче за тази седмица след Доржелес Нене, който беше купен от Залцбург. 

/ТНП/