дом блог страница 594

Руснаци предупредиха за смъртоносна инфекция, засягаща преболедувалите COVID-19

0
  • Лекарите предупреждават за възможна опасност за преболедувалите COVID-19, свързана с развитието на гъбичната инфекция Candida Auris, която може да засегне вътрешните органи и системи на тялото, особено при пациенти с отслабена имунна система. Според експерти инфекцията често се развива след неконтролиран прием на антибиотици.

Докторът на биологичните науки Анча Баранова отбеляза, че рискът от заразяване в домашни условия е изключително нисък, но в болниците има опасност при извършване на инвазивни процедури.

В Русия заболяването е регистрирано за първи път през 2018 г. За предпазване от инфекция лекарите препоръчват укрепване на имунната система, грижа за здравето и избягване на неконтролираната употреба на антибиотици, както и приема на пробиотици, съобщи MIR24.

НА 11 НОЕМВРИ ЗАПОЧВАТ ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ

0
  • На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември – денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица (Богородица вълчата) В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици – Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри.

Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.

Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода когато траят Вълчите празници – извършват се редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези празници името на вълка е забранено – то не се произнася. По-често използваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други подобни. Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените – те не бива да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.

Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е мотивът за това, как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.

На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с диалог от заклинателен характер (както при Мишите празници) – да замажат (залепят) очите и устата на вълка, – а някъде е съпроводено и с наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“[2]. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна практика съществува и в Габровско, където се изпълнява от две жени – едната пита какво шие другата, а тя отговаря, че зашива устата на вълка. В Западна България (Чупрене, Стакевци, Доктор Йосифово и др.) по време на Трифунците (на първия Трифунец – 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и се слага в храната на добитъка, за да бъде предпазен от вълци.

През този период също така заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят); избягват да излизат навън след залез слънце.

Подобен род празници са известни и сред сърбите.

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 11 НОЕМВРИ

0

 

1918 – Точно в 11 часа сутринта свършва Първата световна война, отнела живота на над 10 млн. души. В 5 часа е подписано Компиенското примирие

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1215 г. – Организиран е най-големият в историята на средновековието Латернски Вселенски събор.  1417 г. – В Констанца завършва започналият още през 1414 г. събор, който слага край на Великата схизма  1480 г. – Руският народ е освободен от татаро-монголско робство. 1875 г.  – В Гюргево се създава Гюргевски революционен комитет (ГРК) 1914 г. – Открита е руската църква „Св. Николай“ в София. 1918 – Точно в 11 часа сутринта свършва Първата световна война, отнела живота на над 10 млн. души 1940 г. – Въведена е купонна система и военновременни дажби. 2001 г. – Провежда се първи тур от президентските избори в България

ПРАЗНИЦИ:

  • Юнеско – Международен ден на науката и мира (от 2001 г.)
  • Ангола – Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г., национален празник)
  • Италия – Празник на град Бертиоло
  • Полша (троен празник) – Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник), Ден на примирието, Празник на най-високия военен орден – Virtuti Militari
  • Православна църква – Ден на Свети мъченик Мина
  • Няколко държави отбелязват годишнината от края на Първата световна война, която спира в 11:00 на този ден през 1918
  • Ден на ветераните в Съединените щати
  • Ден на паметта в Общността на нациите, включително Великобритания, Австралия, Канада
  • Ден на примирието в Белгия, Нова Зеландия, Сърбия и Франция
  • Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І

 

2021 г. – Умира Фредерик де Клерк, южноафрикански политик и Нобелов лауреат през 1993 г. (* 1936 г.)

2014 г. – 58 души, включително 18 деца, загинаха при сблъсък между автобус и камион  в квартал Сукур в Пакистан.

2004 г.

Умира Ясер Арафат – арабски политик; основател и лидер на палестинската нелегална организация Ал Фатах и председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
Ясер Арафат е роден на 4 август 1929 г. – официално в Йерусалим, но вероятно в Кайро. Участва във войната от 1948 г., която завършва със създаването на Израел. През 1958 г. основава движението за борба срещу еврейската държава „Ал Фатах“. През 1969 г. е избран за председател на изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Ръководи въоръжената кампания срещу Израел от съседните страни Йордания и Ливан, което води до експулсирането му оттам и изгнаничеството му в Тунис.
През 1987 г. започва преговори с Израел. След договореностите от Осло през 1993 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с тогавашния израелски премиер Ицхак Рабин и външния министър Шимон Перес.
Арафат е избран за президент на палестинската автономия през 1996 г. След силен международен натиск едва през 2003 година се съгласява да назначи премиер. Кабинетът на Махмуд Абас просъществува по-малко от четири месеца заради отказа на Арафат да преотстъпи контрола върху службите за сигурност. Наследникът на Абас – Ахмед Корей, също не издържа на авторитаризма на Арафат и няколко месеца преди смъртта му подава оставка, която после оттегля.

 

2002 г.  – инцидент на Балтийската гара (Санкт Петербург)  – влак извън контрол се качи на платформата, убивайки 4 и ранявайки 9 души.

2001 г.

Умира Кен Киси – американски писател, актьор (бивш спортист), култова фигура за американската младеж от 60-те години на XX век. Той е роден през 1935 г. в Ла Хунта, Колорадо, САЩ. Детството и младостта му минават в Спрингфийлд, Орегон, където семейството му се премества да живее. Учи в Орегонския университет в Юджийн, работи като санитар в психиатрия. През 1962 г. излиза романът му “Полет над кукувичето гнездо”, посрещнат с огромен интерес от критиката и читателите. През 1963 г. книгата е адаптирана за театъра, а по-късно М. Форман прави филм по нея, отличен с 5 награди “Оскар” през 1974 г. (в гл. роля – Джек Никълсън). През 60-те години на XX век е водач на рокгрупата “Веселите палавници”, която осъществява “психеделично” пътешествие със стар, изрисуван автобус из САЩ. През 1966 г. Кен Киси е задържан в затвора “Сан Матео” за притежаване и употреба на марихуана. Вторият роман на Киси е семейната сага “Понякога велика идея” (1964 г.). През 1980 г. излиза книгата му “Седем молитви на баба Уитнър”. Автор е й на романа “Песента на моряка”.

 

2001 г.

Провежда се първи тур от президентските избори в България. За балотаж се класират: Георги Първанов и Ангел Марин от „Коалиция за България“ и тогавашният президент Петър Стоянов с Нели Куцкова.
На 18 ноември 2001 г се. провежда втори тур на президентските избори, спечелени от кандидата на „Коалиция за България“ и лидер на БСП Георги Първанов с вицепрезидент о.з. ген. Ангел Марин. Тази двойка получава 54,13 %, докато за действащия президент Петър Стоянов и Нели Куцкова гласуват 45,87 %.

 

2000 г.

В НДК се провеждат два паралелни конгреса на Зелената партия – единият е свикан от председателя на партията Александър Каракачанов (на снимката), а другият – от Христо Порточанов, който претендира за ръководството на Зелената партия.
Зелената партия е учредена на 28 декември 1989 г. Регистрирана през февруари 1990 г. Член на Съюза на демократичните сили (СДС) от началото на 1990 г. до пролетта на 1991 г. През август 1991 г. се разцепва на две. Част от членовете и я напускат и регистрират нова формация под името Консервативна и екологична партия (КЕП). Зелената партия е основателка на Българския демократичен център (1991 г.), на СДС-либерали (юли 1991 г.), съучредител на Демократичната алтернатива за републиката (1994 г.) и на Обединението за национално спасение (март 1997 г.). Председател: Александър Каракачанов, печатен орган: в. „Екополитика“ (1990-1991 г.).

 

2020 г Почиват:

1994 г.

На търг в Ню Йорк американският милиардер Бил Гейтс заплаща 30,8 милиона долара за ръкопис на Леонардо да Винчи (рекордна цена за ръкопис).
Бил Гейтс е американски програмист, предприемач и бизнесмен, съосновател на компанията „Майкрософт“. Роден е на 28 октомври 1955 г. Пълното му име е Уилям Хенри Гейтс ІІІ. Той се ражда в доста заможно семейство, което има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката — неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат.
Бил Гейтс притежава около 1,1 милиарда акции от Майкрософт, което се приравнява на около 41 милиарда американски долара и е около 10 % от основния капитал на фирмата.

 

1988 г.

Умира Пенка Георгиева Икономова – българска драматична и филмова актриса. Пенка Икономова е родена през 1898 г. Съпруга е на Н. Икономов. Учи драматично изкуство във Виена при К. Валнер и пеене при Андерсен. В периода 1925-1928 г. посещава драматичната школа на Н. О. Масалитинов в София. Артистка е в Народния театър в София (1926-1929 г.), в Русе (1930-1931 г.), в Пловдив (1931-1935 г.), във Варна (1935-1936 г., 1937-1941 г.) и в Художествения театър в София (1936-1937 г.). От 1941 г. Пенка Икономова е в Националния академичен театър, в който работи до пенсионирането си. Участва във филма „Големанов“ (1958 г.) на режисьора Кирил Илинчев. Авторка е на книгата „Благодаря ти, живот“ (1976 г.).

 

1987 г.

Картината на Ван Гог “Ириси” е продадена за рекордната сума от 53,6 милиона долара.
Винсент Вилем ван Гог (1853-1890 г.) е холандски художник. През последните десет години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж са изложени 71 от неговите произведения.

 

1986 г.

Умира Фахри Юмеров Ердинч – писател и преводач. Роден е на 1 януари 1917 г. в Акхисар, Турция. През 1936 г. завършва педагогическо училище в Балъкесир. В периода 1938-1939 г. е студент по театрознание в Анкарската държавна консерватория. Работи като учител, строителен работник, в радиотеатъра към Радио Анкара. За обида на президента е задържан в Анкарския затвор. От 1949 г. живее в България, а през 1965 г. приема българско гражданство. Редактор е в издателството на БКП (1952-1953 г.), в „Народна просвета“. Първите му печатани стихотворения са от 1934-1935 г. във вестник „Балъкесир“. Фахри Ердинч сътрудничи на централния печат в Истанбул и Анкара. Издава няколко книги със стихове, разкази, романи и драми в Турция. В поезията си следва линията на Н. Хикмет, а в прозата – на С. Али. Темата за съвременна Турция продължава и в произведенията си, превеждани и издавани в България: „Скорпиони“ (1956 г.), „Бунтовникът“ (1956 г.), „Горчив залък“ (1968 г.), „Еликсирът“ (1976 г.), „Братски дом“ (1978 г.) и др.

 

1983 г.

Студентът от Масачузетския университет – Фред Коен демонстрира първия компютърен вирус в света.

 

1975 г.

Ангола става независима от Португалия след 500 години колониално управление.
През 1972 г. Португалското народно събрание променя статуса на Ангола от “отвъдморска провинция” в “автономен щат” с правомощия в областта на вътрешните си работи. Португалия поема управлението на защитата и международните отношения. През 1973 г. се провеждат избори за законодателно събрание.
През април 1974 г. португалското управление е отхвърлено чрез военен бунт. През май същата година новото правителство на Португалия обявява примирие в опитите си да започне мирни преговори. Те са затруднени обаче от проблеми с 500-хилядното европейско население в страната, както и от конфликтите между освободителните движения.
На 11 ноември 1975 г. Португалия дава независимост на Ангола, чийто първи президент става Агостино Нето.

 

1974 г.

Роден е Леонардо ди Каприо – американски актьор. В началото на кариерата си той участва в реклами, телевизионни предавания и сериали. Дебютира в игралното кино с ролята на Джош във “Видове-3”. Големият успех за Леонардо ди Каприо идва след участието във филма “Животът на момчето” (1993 г.), където ди Каприо партнира на Робърт де Ниро. Първата номинация за “Оскар” е за ролята му в “Защо тъгува Гилбърт Грейп” (1993 г.). Леонардо ди Каприо става звезда след участието във филма “Титаник” (1997 г.). Филмография: „Баскетболни дневници“ (1995 г.), „Пълно затъмнение“ (1995 г.), „Ромео и Жулиета“ (1996 г.), „Желязната маска“ (1998 г.), „Знаменитости“ (1998 г.), „Плажът“ (2000 г.), „Нюйоркски бандити“ (2002 г.), „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.), „Александър Велики“ (2003 г.).

 

1972 г.

САЩ закриват последната си военна база във Виетнам.
Виетнамската война се води от 1957 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга. САЩ оправдават намесата си във Виетнам чрез „теорията на доминото“ (част от „доктрината за гъвкавата реакция“) – те смятат, че ако не се намесят да предотвратят падането на Южен Виетнам под комунистическа власт, под комунистическа власт ще попаднат всички държави в Индокитайски полуостров – Индокитай, Камбоджа, Лаос и т.н. Опасенията по-късно се оправдават. Виетнамската война, заедно със Корейската война и Карибската криза са трите критични точки по време на студената война. Съединените щати губят войната и това е едно от най-тежките поражения на външната политика на страната.

 

1961 г.

Умира Василий Василиевич Каменски – руски поет. Един от първите руски пилоти (1910-1919 г.). Василий Каменски е роден на 17 април 1884 г. Започва да печата през 1904 г. Ранните му стихове са под влияние на футуризма, близък е на Вл. Маяковски. През 1915 г. излиза от печат романът “Стенка Разин”, проникнат от романтично свободолюбие. Характерният тон в лириката му е безгрижното упоение от битието, стихийно-радостното отношение към живота. Публикува поетичните сбирки: “Танго с коронованите. Железобетонни поеми” (1914 г.), “Босоноги девойки” (1917 г.), “И това го има …” (1927 г.), “Стихове за Закавказието” (1932 г.), “Родина на щастието” (1938 г.); поемите “Стенка Разин” (1912-1920 г.), “Цувама” (1920 г.), “Емелян Пугачов” (1931 г.), “Младостта на Маяковски” (1932 г.), “Иван Болотников” (1934 г.), “1905-та” (1934 г.), “Поема за Кама” (1934 г.); романа “Пушкин и Дантес” (1928 г.); повести, кн. с очерци и мемоари.

 

1959 г.

Публикувано е постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет за по-нататъшното развитие на българската наука и за повишаване на нейната роля в социалистическото строителство. От Българската академия на науките се изисква да обърне особено внимание на онези научни задачи, чието разрешаване „непосредствено да обслужва социалистическото ни строителство“.

 

1952 г.

Джон Мълин и Уейн Джонсън демонстрират в Бевърли Хилс, Калифорния, първото устройство за видеозапис. За изобретението са инвестирани $50 хил. във фирмата за електроника Ampex, която пуска в производство революционния Модел 200 магнитофонна касетка. Работейки заедно с Бинг Кросби, Мълин разработва черно-бяло видеозаписващо устройство до 1950 г. и цветно устройство до 1954 г. Изобретенията намират веднага приложение в телевизията.

 

1950 г.

Обявена е амнистия за лицата, напуснали страната и останали незаконно в чужбина.

 

1944 г.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) Първа армия сломява хитлеристката съпротива и освобождава Куманово.
България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., но на практика се осъществява след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Самото участие на България във войната преминава през два периода (фази).
Първият период обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Ф. И. Толбухин. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибар, възлизащи на 10 дивизии, 8 бригади и др. войскови сили. Срещу тях България мобилизира 455 хил. души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7. СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и др. селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар.
Вторият период (фаза) започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят епични боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя в края на април и началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хил. души убити и ранени войници и офицери. Това е цената (без военните разходи, объркването на стопанския живот и др.), която България плаща за окончателния разгром на хитлеристка Германия и благодарение на която успява да избегне надвисналата над нея трета национална катастрофа с участието си в Тристранния пакт на държавите от хитлеристката ос.

 

1944 г.

Американският дезертьор Еди Словик е осъден на затвор. Това е единственият случай на осъден за дезертьорство войник през Втората световна война.

 

1943 г.

Умира Христо Янков Недялков – български офицер, генерал-лейтенант от 1919 г. Христо Недялков е роден през 1864 г. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на взвод и рота в IV пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Недялков e командир на XXIV Черноморски пехотен полк. Сражава се при Бунархисар, Чаталджа и Одрин. През Първата световна война е командир на първа бригада от I пехотна Софийска дивизия, която воюва в Южна Сърбия и Македония. Като командир на I пехотна дивизия участва във войната срещу Румъния (1916-1917 г.). От 1919 г. е в запаса.

 

1943 г.

В Бейрут французите арестуват президента на Ливан – Б. Хоури. В резултат започва антифренското въстание на мюсюлманите.

 

1940 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в България е въведена купонна система и военновременни дажби.

 

1940 г.

Британски въздушни удари унищожават половината от италианския флот.
Битката при Таранто от нощта на 11 срещу 12 ноември 1940 г. е част от Втората световна война и се състои при осъществяването на операция “Джъджмънт”. Първата вълна на британските въздушни атаки започва в 22 ч. 58 мин. Съюзническите самолети са малко на брой, но екипажите им са с голям опит, което предопределя успешността на операцията. Атаката унищожава половината от морските сили на Италия, а остатъците от тях намират укритие в Неапол. Британският въздушен отряд претърпява загуба само на 2 самолета.

 

1940 г.

От производство излизат първите автомобили “Джип” от американската компания “Бентъм”.

 

1940 г.

В концлагера Дахау са изпратени 55 полски представители на интелигенцията – това е първото масово нацистко заточение в Дахау.
Дахау е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти. Броени седмици след назначаването на Адолф Хитлер за райхсканцлер, на 22 март 1933 г., край града със същото име в близост до Мюнхен е сложено начало на изправителен лагер за политическите противници на управляващите.

 

1935 г.

Родена е Биби Андершон – шведска актриса. Героините и изразяват противоречивата същност на света, в който живеят: „Седмият печат“ (1957 г.), „Поляната с дивите ягоди“ (1957 г.), „Лицето“ (1958 г.), „Любовницата“ (1962 г.), „Персона“ (1966 г.), „Дуел в Диабро“ (1966 г.), „Страст“ (1970 г.), „Докосването“ (1971 г.), „Сцени от един семеен живот“ (1973 г.), „Над Сантяго вали“ (1976 г.), „Никога не съм ти обещавала градина с рози“ (1977 г.), „Квинтет“ (1979 г.), „Страхотна жена“ (1985 г.).

 

1933 г.

По предложение на депутати-земеделци подпредседателят на XXIII ОНС Никола Захариев е свален от поста си със закон и на негово място е избран Стоян Даскалов.
Никола Захариев (Н. З. Ангелов) е политически и държавен деец. Роден е на 11 април 1898 г. в с. Лесичери, Великотърновско. Член е на Българския земеделски младежки съюз и негов председател (1921–1923 г.). Завършва Висша кооперативна школа в Прага (1924–1927 г.). След завръщането си в България се изявява като активен деец на БЗНС. Главен организатор на групата „Орач“. Депутат в ХХIII (1931–1934 г.) и в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (19 май 1934 г.), което същия ден се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите в Министерство на съобщенията. Той го оглавява до 22 януари 1935 г. и от 22 януари 1935 г. до 21 април същата година. Министър е и на търговията, промишлеността и труда (11 юни 1942 г.–14 септември1943 г.). Осъден от Народния съд на смърт и на 1 февруари 1945 г. е разстрелян.

 

1931 г.

Роден е Петър Киров Караангов – български поет. През 1952 г. завършва Библиотекарския институт в София, а през 1957 г. българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В перода 1952-1953 г. Караангов работи като библиотекар в Централната библиотека на БАН, коректор в издателство “Български писател” (1958 г.), референт в изданието “Бълг. писател” (1958-1963 г.). Редактор в списание “Пламък” (1963-1964 г.), главен редактор на изданието “Бълг. писател” (1964-1968 г.). В периода 1968-1971 г. е главен редактор на Студията за игрални филми, а през 1971-1972 г. е зам.-директор на Българския културен център във Варшава. Зам.-генерален директор на ДО “Българска кинематография” (1972-1980 г.), главен редактор на списание “Пламък” (1980-1983 г.). Главен директор на НБКМ (1983-1989 г.) и главен секретар на СБП (1989-1991 г.). Започва да публикува в началото на 50-те години на XX век. Караангов превежда поезия от руски и полски език, съставя поетични антологии. Негови съчинения са: “Следи по пътя” (1957 г.), “Сезоните и нашата улица” (1960 г.), “Участие” (1964 г.), “Годишни кръгове” (1965 г.), “Зимни недели” (1967 г.), “Внезапно лято” (1970 г.), “Приближаващи снегове” (1971 г.), “Както музиката вечер” (1973 г.), “Дъждът, преди да стане сняг” (1976 г.), “Континент” (1980 г.), “Биография с молив” (1981 г.), “В средата на сезона” (избр. стихове, 1981 г.), “Аз отивам на училище” (1983 г.), “Зимни недели” (1984 г.), “Нежни профили” (1988 г.) и др.

 

1928 г.

Роден е Карлос Фуентес – мексикански писател. Завършва право. Дебютира през 1954 г. със сборник разкази “Замаскирани дни”. Фуентес е автор на романите “Област с най-прозрачен въздух” (1958 г.), “Чиста съвест” (1959 г.), “Смъртта на Артемио Круз” (1962 г.), посветени на най-новата мексиканска история. Заедно с произведенията на Х. Рулфо те стават нов етап във формирането на мексиканската реалистична проза. В романите “Смяна на кожата” (1967 г.) и “Рожден ден” (1975 г.) Фуентес разширява художествения арсенал за сметка на неоавангардистките похвати. Изявява се като драматург (“Всички котки са сиви”, 1970 г.) и критик-есеист (“Новият испано-американски роман”, 1969 г.).

 

1927 г.

Умира Вилхелм Людвиг Йохансен – датски биолог. Той изгражда основите на експерименталната генетика. Йохансен е професор и е член на Шведската Академия на науките от 1924 г. Преподавател е в Института по физиология на растенията в Копенхагенския университет. В научния си труд „Елементи на точното учение за наследствеността“ (1909 г.) въвежда и анализира основните понятия на съвременната генетика – ген, генотип, фенотип и чисти линии. Разработва математични методи за изследване.

 

1925 г.

Издадена е първата плоча на джаз музиканта Луис Армстронг. В своето творчество той комбинира традиционното с новаторското, негърския идеал с европеизирания суинг и модерен джаз, грубата простота със спонтанното.

 

1922 г.

Роден е Кърт Вонегът – един от класиците на съвременната американска литература. Вонегът е натурализиран американец. По-известните му произведения (много от които преведени и на български) са: „Механично пиано“, „Майска нощ“, „Сирените на Титан“, „Кланица N 5“, „Котешка люлка“, „Закуска за шампиони“, „Фарс, или Никога вече самота“, „Затворникът“, „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“, „Точният мерник“, „Галапагос“, „Синята брада“ и др. Вонегът умира на 11 април 2007 в Манхатън, Ню Йорк.

 

1920 г.

В Уестминстърското абатство в Лондон е открит мемориал на Незнайния войн.

 

1920 г.

Врангел заповядва да бъде евакуиран Крим.
Пьотър Николаевич Врангел е генерал от царската армия на Руската империя, барон, активен участник в движението на Белогвардейците. Завършва Ростовското реално училище през 1896 година и Горний институт в Санкт-Петербург през 1901 г. Постъпва в армията в Конен полк. Произведен в офицер – корнет от гвардията. През 1918 г. след Октомврийската революция постъпва в Доброволческата армия, от 1919 г. става неин командир. От 1920 г. е в емиграция. Създава Руски общовойнски съюз през 1924 г. – патриотично движение на белогвардейците зад граница. Умира през 1928 г. в Брюксел, Белгия.

 

1919 г.

Роден е Пантелей Зарев (псевдоним на Пантелей Йорданов Пантев). Той е български литературен теоретик, историк и критик, академик от 1967 г. През 1941 г. завършва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БОНС; един от редакторите на вестник „Академик“. Редактира сборника „Жажда“ (1939 г.), сътрудничи на левия литературен печат, работи като учител. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания. През 1947 г. става доцент в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата (от 1950 г.). В периода 1968-1972 г. Зарев е ректор на Софийски университет. В периода 1951-1960 г. е зам.-директор на Института за литература при БАН. От 1951 г. е член-кореспондент на БАН, а от 1972 г. е председател на СБП. Зарев работи в различни сектори на апарата на ЦК на БКП. Творчеството си започва с белетристика: „По крайбрежието“ (1939 г.), „Боян партизанинът“ (1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата: „Класика и съвременност“ (1961 г.), „Панорама на българската литература“ – I том (1966 г.), II том (1967 г.), III том (1969 г.), IV том (1973 г.), V том (1976 г.), „Структурализъм, литературознание и естетически идеал“ (1969 г.), „Народопсихология и литература“ (1970 г.), „Богатството на гения“ (1977 г.), „Теория на литературата“ (2 т., 1979-1981 г.), „Българска класика“ (2 т., 1986-1987 г.), „История на българската литературна критика“ (т. 1, 1989 г.), множество литературни портрети. Пантелей Зарев умира на 18 февруари 1997 г. в София.

 

1918 г.

Главнокомандващият армиите на Антантата маршал Фердинанд Фош подписва при Компиен, Франция, споразумение за прекратяване на огъня и капитулация на Германия, с което се слага край на Първата световна война. От германска страна под примирието стои подписът на Матиас Ерцбергер.
Преговорите за примирие се водят трескаво от началото на ноември, когато в Берлин вече е ясно, че Централните сили губят войната, а германските съюзници един по един капитулират. Германският главнокомандващ Паул фон Хинденбург изпраща на 7 ноември телеграма на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, тъй като в Германия тлее революция, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на бунта. По време на тридневните преговори Фош се появява само два пъти – отначало, за да попита германците какви са исканията им, и накрая, за да подпише договора. Междувременно германците преговарят с френски и други съюзнически офицери, които настояват в примирието да бъда включена клауза за пълна демилитаризация на Германия. Всъщност реални преговори няма, а едва няколко от германските искания са приети. Те са притиснати допълнително и с новината, че кайзер Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака преговорите до максимално договорения предварително срок от 72 часа, но в края на краищата на 11 ноември сутринта полага подписа си и примирието, слагащо край на войната, става факт. В следващите дни в много германски градове избухва революция. В същия ден британците превземат Монс. Примирието е подписано в 5 ч. сутринта. Бойните действия са прекратени около 11 ч. по цялата линия на фронта.

 

1917 г.

На съвещание на представителите на левите партии на Русия е взето решение да бъде създадено еднородно социалистическо правителство без участието на болшевики в него.

 

1914 г.

Открита е руската църква „Св. Николай“ в София.
Строителството на църквата “Св. Николай” започва след края на Руско-турската война, но завършва през 1912 г. Тя е издигната в София за нуждите на миряните, спазващи обредите на Руската православна църква. Разположена е в централната част на столицата, върху терен, собственост на Руското посолство. Църквата “Св. Николай” не е голяма и напомня повече произведение на декоративната скулптура, отколкото творба на архитектурата. Основното й ядро се състои от висок деветнадесет метра шатровиден купол, стъпил върху малка квадратна основа, уширена от две дълбоки странични ниши, в източната от които се помества олтарът. Осветлението е оскъдно. Под основния етаж има втори, полуподземен, предназначен за крипта, с осигурен самостоятелен достъп отвън.

 

1909 г.

САЩ започват изграждането на военноморската база в Пърл Харбър. Мястото на Хаваите е избрано заради изключителната му защитеност от евентуално японско нападение.

 

1907 г.

В София се провежда учредителен конгрес на Главния съюз на българските земеделски кооперации с участието на 317 делегати от 257 кооперации. В Управителния съвет доминират демократи и радикалдемократи.

 

1906 г.

Умира Никола Христов Гутев – български фабрикант, основател на най-старата кожарска работилница в България. Никола Гутев е роден през 1837 г. в Габрово. През 1862 г. открива собствена табакхана (кожарска работилница) в Габрово. Той въвежда в производството на машини (1896-1901 г.) и превръща работилницата си във фабрика, която след стопанската криза през 1930 г. е ликвидирана.

 

1893 г.

Роден е Никола Тодоров Балабанов – български литературен историк и театрален критик (псевдоними Бенете, Далил Бензехар). Завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и специализира в Прага и Париж. В периода 1934-1944 г. Балабанов издава списание „Завети“. Той е автор на научнопопулярни статии за дейци на Българското възраждане: Р. Попович, д-р П. Берон, Л. Каравелов, Н. Бозвели, Д. Чинтулов, братя Миладинови. Негови съчинения са: „Неофит Бозвели“ (1925 г.), „Театър и драма“ (1933 г. ).Никола Балабанов умира на 21 август 1966 г. в София.

 

1893 г.

В Болшой театър в Москва се състои премиерата на операта на П. Чайковски – “Йоланта”.
Болшой театър е най-големият театър в Европа. Построен е през годините 1821-1824 г. Проектриран е от архитектите О. Бове и А. Михайлов.

 

1889 г.

Вашингтон става 42-рия щат на САЩ.
Вашингтон (Washington) е щат в северозападната част на САЩ. На север граничи с Канада, на изток с щата Айдахо, на юг с Орегон, а на запад с Тихия океан. Столица на щата е Олимпия, а най-голям град е Сиатъл.
Населението на Вашингтон е около 6 256 400 души (2005 г.).

 

1884 г.

Роден е Ангел Спасов (А. С. Ралчев) – български скулптор. Завършва Държавното индустриално училище в София (по-късно ВИИИ, 1911 г.), където учи живопис при Ив. Мърквичка и скулптура при Ж. Спиридонов. През 1910-1911 г. посещава Италия. Учител е във Видин и Плевен (1911-1928 г.). Ангел Спасов създава произведения предимно в областта на портрета и композицията; батални сюжети и теми, свързани с живота на работниците – “Секретен пост” (1917 г.), “Бюст на майка ми” (1923 г.), “Бюст на Любка” (1929 г.), “Пиета” (1930 г.), “Скитник певец” (1933 г.), “Голгота” (1934 г.) и др. След 9 септември 1944 г. създава “Бюст паметник на Цветан Спасов” (1947 г., Плевен), “Бюст паметник на Георги Кирков” (1953 г., Плевен), “Бюст паметник на Асен Халачев” (1954 г., Плевен), “Бюст на ген. Е. И. Тотлебен” (1955 г., Плевен), “Бюст на ген. М. Д. Скобелев” (1957 г., Плевен) и др. Ангел Спасов умира през 1974 година.

 

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) започва турска атака срещу връх Свети Никола (Столетов връх), отбита от руската отбрана. Към Осман паша се отправя предложение за капитулация, но той го отхвърля. Същия ден отрядът на генерал Гурко освобождава Етрополе и Правец.
Руско-турската война води до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя се предизвиква от подема на националноосвободителните движения на Балканите – въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България – и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

 

1875 г.

В Гюргево се създава Гюргевски революционен комитет (ГРК). В работата на комитета участват 15-17 души, между които се открояват Стефан Стамболов (на снимката), Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. Всички участници в ГРК са съгласни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание в българските земи, затова тяхното внимание изцяло се насочва към изработване на план за предварителна подготовка на бъдещото въстание. Заседанията на комитета продължават до 25 декември 1875 г., след което определените за вътрешността на страната апостоли се прехвърлят нелегално в българските земи. Територията на страната е разделена на 5 окръга (Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски). За всеки окръг са определени по един апостол и по двама помощник-апостоли. В хода на подготовката на въстанието обаче функционират само първите четири окръга.

 

1875 г.

Умира Димитър Шишманов – български общественик и драматург. Завършва търговското училище в Темешвар. Пътува с театрална трупа из Унгария. Служи в австрийската армия като гренадирски подофицер. Участва в италианския поход на Й. Радецки, отличава се в битката при Новара (23 март 1849 г.). През 1873 г. се връща в България. Шишманов работи като учител и търговец в Свищов. Той открива първото българско търговско училище, което съществува една учебна година. Учителства във Видин. Литературните му интереси са в областта на драматургията: “Добродетел и злоба” (1871 г.). В Свищов са представяни оригинални и побългарени негови драми: “Годеж”, “Добрата майка”, “Запреният”, “Пенчо Кърлежът” и др. Защитник на еманципацията, противопоставя се на третирането на жената като непълноценен член на обществото. Работи активно за създаването на български театър.

 

1866 г.

Роден е Антоан Мейе – френски лингвист. Следва в парижката Сорбона. Мейе е професор в Практическото училище за висши знания (1891 г.) и “Колеж дьо Франс” (1906 г.). Член е и секретар на Парижкото лингвистично дружество. Представител на социологическата школа в езикознанието. Автор на трудове по сравнително индоевропейско езикознание и за отделните езикови семейства: “Сравнителна граматика на класическия арменски език”, “Индоевропейските диалекти”, “Въведение към изучаването на индоевропейските езици”, “Езиците в нова Европа” и др. Антоан Мейе умира на 21 септември 1936 г. в Шатомеян.

 

1861 г.

Сръбският княз Михаил Обренович решава да даде на Георги Раковски сръбско поданство.
Михаил Обренович е княз на Сърбия в периодите 1839-1842 г. и 1860-1868 г. Провежда политика на използване на българското националноосвободително движение в интерес на Сръбското княжество, което предизвиква силно разочарование у водителите на българската революционна емиграция в лицето на Г. С. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев и др.

 

1855 г.

Умира Сьорен Киркегор – датски философ и писател, смятан за основоположник на екзистенциализма. Той е роден на 5 май 1813 г. в Копенхаген. През 1845 г. Киркегор е кандидат по теология и е поканен за пастор, но се отказва и започва ожесточена борба против официалната религия. Нарича себе си “вярващ антитеолог”, критикува официалната Църква, но и Хегел. За Киркегор науката, която е основа на производството, не може да отговори на въпроса за истината и свободата. За основното понятие на неговата философия – екзистенцията, смята, че не може да се обхване от науката, защото стои в основата на мисленето. Затова екзистенцията се разбира най-добре (има най-избистрен вид) в художественото творчество. Определя 3 стадия в развитието на човешката личност (на тях е посветено и основното му произведение “Или-или”): 1) eстетически; 2) eтически и 3) религиозен стадий на крайностите. На 42 годишна възраст има 38 книги; този стадий е определен в “Страх и трепет – Диалектическа лирика”). Ключова в религиозното учение на философа е категорията “парадокс”. Идеите му са основа на екзистенциализма във философията, възприети са от различни католически и протестантски философи, оказват влияние върху “диалектическата теология” на К. Барт.

 

1851 г.

Роден е Жак Бертийон – френски статистик и антрополог. Син на Л. А. Бертийон. Той взема участие в работата на Международния статистически институт, за когото през 1895 г. подготвя проект за международна класификация на професиите. Разработва и проблеми на демографията. Бертийон умира през 1922 г.

 

1850 г.

Роден е Ангел Кънчев – деец на националнореволюционното движение, помощник на В. Левски. Първоначално той учи в родния си град Трявна, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. В периода 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си.

 

1848 г.

Иван Селимински е назначен за окръжен лекар в Браила.
Д-р Иван Селимински e роден на 24 декември 1799 г. в Сливен. Завършва килийно училище в родния си град и гръцка гимназия в Кидония (Мала Азия). Поддържа връзки с водачите на Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.). През 1823 г. се установява в Брашов (Румъния) и през 1825 г. работи като частен учител там. След това открива частно училище в Сливен. След Руско-турската война се преселва в Румъния, а през 1845 г. завършва медицина в Атина. Специализира в Сиена (Италия). След това до 1866 г. е лекар в Румъния. По време на Кримската война (1853-1856 г.) организира български отряд от волонтири (между 2000 и 4000 души) в помощ на руските войски. Д-р Иван Селимински участва в църковно-националните борби и в просветното движение. Умира на 21 юли 1867 г. в Румъния.

 

1837 г.

Открита е първата железопътна линия в Русия – Царско Село – Петербург.

 

1831 г.

Във Вирджиния (САЩ) е обесен ръководителят на въстанието на робите негри – Нат Търнър.

 

1830 г.

Обявено е създаването на държавата Белгия.
Кралство Белгия (фр. Belgique, флам. Belgi¸) е държава в Северозападна Европа; граничи с Холандия, Германия, Люксембург, Франция и Северно море. Площ – 30 528 кв. км. Население – около 10 200 000 ж. (2000 г.) – на север – фламандци (59 %), които са от германско потекло и говорят особено немско наречие, а на юг – валонци (41 %), които са романизирани келти и говорят френски език. Законодателен орган – двукамарен парламент. Столица – Брюксел. Населена около 300 пр. Хр. с келтските племена белги. През 57-51 пр. Хр. – покорена от римляните. През V в. е включена във Франкската държава. Вердюнският договор през 843 г. я поделя между Франция и Лотарингия. През IX-XV в. се създават княжествата Фландрия, Люксембург, Брабант, Линбург и др. През XV в. преминава към Хабсбургите. След войната за испанското наследство през 1714 г. Белгия става австрийско владение, след това (1795 г.) е присъединена към Франция, а Виенският конгрес (1815 г.) я поставя под властта на Нидерландското кралство. През 1948 г. образува с Люксембург и Нидерландия Бенелюкс. От 1951 г. е кралство; държавата е преустроена на федеративен принцип. Държавен глава – крал Алберт II, на престола от 9 август 1993 г.; министър-председател – Жан-Люк Дьоан, правителството е сформирано на 23 юни 1995 г. Член е на ЕС и на ООН (1945 г.).

 

1821 г.

Роден е Фьодор Достоевски – руски белетрист реалист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1877 г.). Заради участие в революционната организация на петрашевците е арестуван, осъден на смърт, но вместо изпълнението на присъдата е изпратен на каторга в Сибир (1850-1854 г.) и на принудителна военна служба. Той е автор на психологически романи, в които осмисля социалните противоречия, търсенето на обществена и човешка хармония. Негови романи са „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Братя Карамазови“, „Бесове“, повести – „Бели нощи“, очерци – „Записки от мъртвия дом“, публицистика, литературна критика. В „Дневник на писателя“, в статии и бележки отразява страданията на българите през османското робство и защитава правото им на свободен живот. Фьодор Достоевски умира през 1881 година.

 

1813 г.

Канадско-английските войски отблъскват американците в битката при Комвол (Онтарио, Канада).

 

1805 г.

Руската армия на Михаил Кутузов нанася поражение на френския корпус на маршала на Наполеон Е. Мортие.
Михаил Иларионович Кутузов е руски военачалник, ген.-фелдмаршал. Роден е на 16 септември 1745 г. в Санкт Петербург. През 1759 г. завършва с отличие Дворянското артилерийско училище, след което работи в него като преподавател по математика. През 1761 г. получава първо офицерско звание – прапоршчик, и е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк; по-късно през 1762 г. е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор. Като командир на малки отряди участва в потушаването на въстанията на полски бунтовници, в периода 1764-1765 г. По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) участва в боевете при Ларга, Кагул и др. През 1774 г. е ранен в слепоочието и загубва лявото си око. През 1784 г. е произведен е в чин ген.-майор. Формира егерски корпус, с който участва в Руско-турска война (1787-1791 г.). Като командир на колона участва в щурма на Измаил (декември 1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на руската дипломатическа мисия в Истанбул (1792-1794 г.), проявява се като способен дипломат и спечелва за Русия редица политически и търговски предимства. Известно време (1795-1799 г.) е инспектор и командващ войските във Финландия и изпълнява дипломатически задачи в Прусия и Швеция. През 1798 г. получава званието генерал на пехотата и известно време е литовски (1799-1801 г.), а след това и петербургски (1801-1802 г.) военен губернатор. През 1802 г. изпада в немилост и напуска армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ руската армия, изпратена да помага на Австрия. След капитулацията на австрийската армия при Улм чрез знаменития марш-маньовър от Браунац до Оломнец успява да спаси руски войски от удара на Наполеон I. В хода на отстъплението спечелва 2 сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на руската армия при Аустерлиц (2.12.1805 г.) Михаил Кутузов успява да спаси остатъците от войските. Известно време заема второстепенни длъжности: киевски губернатор (1806-1807 г.), командир на корпус в молдовската армия (1808 г.), литовски военен губернатор (1809-1811 г.). Назначен е за командващ молдовската армия и успява с активни действия с една кампания (1811 г.) да завърши войната. На 29 октомври 1811 г. получава титлата граф. Носител е на ордена “Св. Георги” II степен. Като опитен дипломат сключва Букурещки мирен договор. В началото на войната (1812 г.) е началник на Петербургското, а след това на Московското опълчение. Назначен за главнокомандващ през август 1812 г. Чрез успешни и ловки маневри дава генерално сражение на Наполеон при Бородино, но не му позволява да спечели стратегическата победа. За да запази армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се оттегли по опожарения и разрушен път през Смоленск. След няколко сражения френската армия е победена и напуска Русия. Получава звание княз на Смоленск (6 декември 1812 г.). Ръководи действията на руската армия в началото на Европейския поход. Умира в Полша на 28 април 1813 г.

 

1794 г.

Във Франция е забранен клубът на якобинците.
Якобинците са членове на Якобинския политически клуб в Париж по време на Великата френска революция, които изразяват интересите на радикалната буржоазия. Якобинците са ляво течение в революционната опозиция. Името им идва от манастира Св. Якоб край Париж, в който се се събират.

 

1790 г.

В Англия за първи път са внесени от Китай първите хризантеми.

 

1751 г.

Умира Жулиен Офре дьо Ламетри – френски философ и лекар. Следва богословие, физика и медицина в Лайден. Пръв във Франция дава последователно изложение на системата на механистичния материализъм и на сенсуализма. В съчинението си „Човекът машина“ (1747 г.) разглежда човешкия организъм като самозадоволяваща се машина, подобна на часовниковия механизъм.

 

1630 г.

Заговорът начело с кралицата-майка на Франция Мария Медичи претърпява неуспех. Заговорниците изискват от крал Луи XIII оставката на кардинал Ришельо. Кралят взема страната на кардинала. След това по заповед на Ришельо замъците на заговорниците са изравнени със земята, а Медичи и братът на краля Гастон, херцог Орлеански, по-късно са изгонени от страната.

 

1480 г.

Руският народ е освободен от татаро-монголско робство. На река Угра Ахмад-хан оттегля войските си и отстъпва. Това е краят на робството, което потиска руския народ в продължение на няколко века.

 

1417 г.

В Констанца завършва започналият още през 1414 г. събор, който слага край на Великата схизма, когато на папския престол се намират едновременно трима папи. За папа е избран Одо Колона, който приема името Мартин V. До обявяването му за папа той е обикновен мирянин и преминава всички църковни йерархически степени за времето, в което протича събора.

 

1215 г.

Организиран е най-големият в историята на средновековието Латерански Вселенски събор, който се ръководи от папа Инокентий ІІІ. Съборът отменя ордалиите и показанията под клетва, а вместо тях въвежда т.нар. формална сила на доказателствата. Въвеждат се като нови наказания

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР: 11 НОЕМВРИ – СВЕТИ МИНА, ПОКРОВИТЕЛ НА СЕМЕЙСТВОТО

0

 

На 11 ноември православната църква почита Свети Мина като закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.

Свети Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.

Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места.

Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. Те водят и най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджули и други зли сили.

Имен ден празнуват Минчо, Минка, Мина, Виктор и Виктория.

Протести във Валенсия след наводненията

0
Разярени граждани, организации и синдикати протестираха заедно срещу политиците след смъртоносните наводнения във Валенсия, източна Испания.
  • Над 130 000 души излязоха по улиците – настояват за оставки

Десетки хиляди хора демонстрираха през почивните дни в източния испански град Валенсия срещу действията на регионалните власти във връзка с опустошителните наводнения, при които загинаха повече от 220 души, предаде “Ройтерс”. По време на последната демонстрация във връзка с наводненията протестиращите изпълниха центъра на Валенсия, издигнаха искане за оставката на ръководителя на регионалното правителство Карлос Масон и скандираха “Убийци!”.
“Нашите ръце са изцапани с кал, а вашите с кръв”, гласеше един от плакатите. Някои демонстранти изхвърлиха кални ботуши пред сградата на общинския съвет в знак на протест.

Жителите на засегнатите райони обвиняват Масон, че е обявил тревога твърде късно, в 20:00 ч. на 29 октомври, много след като водата вече е заливала много от близките градове и села.

Премиерът на Валенсия заяви, че би издал предупреждение по-рано, ако централните власти, включително и официалната агенция за мониторинг на водите, са предоставили достатъчно информация за сериозността на ситуацията.

Според редица местни медии, които се позовават на официална правителствена информация, броят на участниците в митинга е надхвърлил 130 000 души.

Междувременно стана известно, че испанският крал Фелипе VI ще посети отново във вторник източната част на Валенсия. Кралят, който е и държавен глава, ще извърши наблюдение на продължаващите спасителни и почистващи операции във Валенсия.

При първото си посещение в пострадалата провинция преди седмица кралят беше посрещнат от разгневени тълпи, които хвърляха кал и обиждаха кралската двойка, припомня ДПА.

https://trud.bg

АРЕСТУВАХА РОСЕН МИЛЕНОВ, ЕДИН ОТ ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА ПРОТЕСТИТЕ УТРЕ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

0

По Канал 3 съобщават в момента, че е арестуван един от организаторите на протестите утре пред Народното събрание – Росен миленов.

На живо предаването води Тихомир Василев.

НА ЖИВО КАНАЛ 3

Американка дари повече от 2,6 хиляди литра кърма на недоносени бебета и влезе в Книгата на рекордите на Гинес.

0
  • Жителката на Тексас (САЩ) Алис Огълтри дари рекордно количество кърма и влезе в Книгата на рекордите на Гинес.

36-годишната майка на три деца дари 2645 литра кърма. Предишният й рекорд също беше записан от Книгата на рекордите на Гинес. Тогава тя дари 1569 литра.

Ogletree започва да дарява кърма за благотворителност през 2010 г. след първото си дете. Още тогава тя забеляза, че произвежда твърде много мляко. Същата особеност се прояви след раждането на второто, третото й дете и сурогатното майчинство.

Според North Texas Milk Bank, всеки литър дарено мляко ще помогне за изхранването на 11 недоносени бебета. Така Ogletree е помогнал на повече от 300 хиляди деца. Жената се надява, че записът й ще привлече вниманието на другите към проблемите на майчинството.

********

Alyse Ogletree би се радвала, ако може да дари огромни суми пари за всякакви достойни каузи, но като майка, отглеждаща три малки деца, това не е нещо реалистично. Така че 36-годишната жена от Флауър Маунд, Тексас , намери друг начин да изпълни филантропския си инстинкт: раздаване на рекордно количество кърма, което според официалните лица е достатъчно за изхранването на стотици хиляди недоносени бебета.

„Имам голямо сърце, [но] в крайна сметка не съм направен от пари и не мога да раздавам пари за добри каузи отново и отново, защото имам семейство, което да издържам“, каза Огълтри в интервю, наскоро публикувано на уебсайта на Световните рекорди на Гинес. Но „даряването на мляко беше начин, по който мога да върна“.

Огълтри разговаря с организацията Гинес – чиято база данни с 40 000 световни рекорда отдавна е източник на очарование – за това как през юли 2023 г. тя е поставила марката за най-голямото индивидуално даряване на кърма от човек: 2645,58 литра.

Това беше нейният втори път, когато постигна постижението. Тя също спечели знака на Гинес през 2014 г., като дари 1569,79 литра.

Ogletree започва да изгражда своето уникално място в книгите на рекордите, като комбинира желанието си да помага на другите с осъзнаването си, че произвежда необичайно голямо количество мляко, след като през 2010 г. се роди първият й син Кайл, сега на 14 години.

Медицинска сестра в болницата, където е родена Кайл, й каза, че може да дари допълнителната сума на майки, които искат да хранят бебетата си с кърма, но изпитват затруднения. Ogletree каза на Гинес: „В крайна сметка дарих всичко, което бях спестил до този момент.“

Тя реши, че ще направи същото не само след раждането на другите си двама сина – Кейдж, на 12, и Кори, на седем, но и когато действа като сурогатна майка.

„Мисля, че бях също толкова развълнуван да дарявам отново, колкото и да увелича семейството си“, каза Огълтрий за Гинес.

Ogletree, изпълнителен мениджър в производител на търговски камиони, каза, че за първи път е потърсила признание от Гинес, когато е видяла новинарска статия за друга майка, която е поставила марката по онова време – след това пресмятайки в главата си, че може да я надмине в рамките на три месеца.

Тя обясни, че никога не е била диагностицирана с някакво състояние, което да обясни нивото, на което произвежда кърма, като каза, че вярва, че фокусът върху хидратацията, както и здравословната диета са помогнали.

Забележително е, че само даренията за банката за майчино мляко в Северен Тексас са зачетени към общата й сума. Но тя каза, че също е дарила допълнителни 2000 литра на друга банка за мляко – Tiny Treasures – както и на близки приятели в нужда.

Тя каза, че Банката за майчино мляко в Северен Тексас й каза, че всеки литър дарена кърма може да нахрани 11 недоносени бебета. Ако това е точно, „помогнах на над 350 000 бебета“ със сумата, дарена само на тази конкретна група, според съобщенията тя каза на Гинес.

Ogletree каза, че иска да използва светлината на прожекторите, която рекордът на Гинес й предоставя, за да подчертае как жените могат да бъдат в позиция да помагат на майките и техните бебета, без да го осъзнават.

В изявление на изпълнителния директор на банката за майчино мляко в Северен Тексас Шайна Станкс се казва, че нейната институция е останала „изумена и вдъхновена“ от това как Ogletree е доставила „неразбираемо количество излишна кърма на крехки бебета“.

„Нейните животоспасяващи усилия са неоспоримо свидетелство за нейната изключителна щедрост и състрадание“, се добавя в изявлението на Станкс, написа theguardian.

Най-разпознаваемият модел от 90-те години Джорджина Купър почина по време на медения си месец

0
  • Британският топ модел Джорджина Купър почина на 46-годишна възраст на остров Кос в Гърция по време на медения си месец.

На 21 октомври в хотела на жената й прилошало и била настанена в болница. Състоянието й обаче се влошило още повече. Купър беше откарана за по-нататъшно лечение на остров Крит, където прекара пет дни в интензивно отделение и почина. Тялото на Джорджина Купър е транспортирано до Великобритания, пише Daily Mail.

Според приятели на моделката здравето й се е влошило много след прекаран коронавирус. Въпреки проблемите обаче, тя беше оптимист за бъдещето и се радваше на началото на нов живот след брака.

Кариерата на Джорджина Купър започва на 13-годишна възраст. Тя се превърна в един от най-разпознаваемите модели на 90-те години, след като участва във видеоклип на Bon Jovi на 15-годишна възраст. Снимките на Купър украсиха Vogue и други известни списания. През последните години моделът не води публичен живот, тя посвети цялото си внимание на сина си Сони.

********

Купър е популярен модел, който се издига до слава по време на вълната „Cool Britannia“ през 90-те години. Тя е най-известна с прогоните си предни зъби. Кариерата й на манекенка започва на 13, когато майка й я влиза в конкурса „Елитен поглед на годината“ през 1992 г., където е на трето място. Там тя е забелязана и в крайна сметка подписана от Premier Model Management. (Клиентелската на агенцията включва Синди Крауфорд, Линда Еванджелиста, Клаудия Шифър, Кристи Търлингтън и Наоми Кембъл.)

„Тя беше входна и беше много забавна. Когато беше млада, тя направи много пари и имаше тази много изтъркана серия, която беше на времето. Всички намираха разликата между зъбите й за доста невероятна“, спомня си бившият модел и собственик на Premier Model Management Карол Уайт, според WWD.

На 15 тя се появява в музикално видео на Bon Jovi. Същата година тя започва работни отношения с покойния известен фотограф Корин Дей. В крайна сметка тя се оказва част от групата на „разярените“ лондонски модели, сред които са Джейд Парфит, Ерин О’Конър и Кейт Мос.
Купър ражда сина си Сони и напуска модата в началото на 2000-те години. Опитах се да продължа да моделирам, но това разби сърцето ми, когато трябваше да го оставя за работа. Фокусирах се върху задачите за моделиране в Лондон, но животът ми беше на кръстопът и реших, че Сони е на първо място“, казва тя пред The Cultural Omnivore.

В крайна сметка тя работи като акушерка, а след това в хотелиерската индустрия. Тя е работила и за британската верига кръчми „Фокс е и гъска“, според нейния Facebook.

През юни 2024 г. тя се омъжва за Найджъл Смит в дома си в Мейдстоун, Кент.

10 ноември 1989. Пленумът, който свали Тодор Живков от власт. Заверата и предателствата…

0
  • З5 години от Промяната.
  • Пленумът, който свали Тодор Живков от власт.
  • ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 година по коридорите на властта 

Като обикновено, на 10 ноември 1989-та Тодор Живков става рано, не изневерява на спартанския си начин на живот. Събира на кафе служителите в резиденцията в„Банкя“, където в последните години живее.  Съобщава им, че ще подаде оставка на пленума, който започва в 10 часа.

В 9.30 идва да го вземе началникът на УБО ген. Георги Милушев, за да го отведе на заседанието, което се провежда в резиденция „Бояна“. В колата пътуват мълчаливо. Живков е умислен.

В асансьора към третия етаж на Дом №1 в „Бояна“, който отива директно в кабинета на Генералния секретар на ЦК на БКП,  Живков обяснява на ген. Милушев за решенията на заседанието на Политбюро, взети предишната вечер. Самият Милушев научава в този момент, че Живков си е подал вече оставката пред Политбюро, а пленумът на ЦК на БКП, трябва да я приеме. „Нека дойде по-млад човек, по-енергчен“, казва Живов и  допълва: „Ще видим на пленума.“ Не споменава, че е е решено Петър Младенов да го наследи.

Заседанието на пленума на ЦК на БКП започва в 10. 00 часа 

Тодор Живков държи едночасова импровизирана реч. С нищо не подсказва, че е готов да подаде оставка – нещо, което е декларирал предишната вечер пред Политбюро. Надява се с речта да завладее пленума, както го е правил години наред. Някои вече се чули за оставката, но повечете членове на ЦК – не.

В обедната почивка Живков се оттегля заедно с медицинската сестра Ани Младенова и ген. Милушев в офис, отделен само за него. Мълчи. Не се докосва до яденето.

След това ляга да почине малко. В последните години Живков има проблеми със съня. Пие дормикум. Крие хапчетата и по джобовете, за всеки случай. В този ден на обяд таблетка му дава Ани Младенова. Все пак успява да поспи около час.

В 15.30 ч. започва втората част на пленума – решителният сблъсък.

По време на почивката Добри Джуров, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Атанасов водят драматични разговори, притеснени от сутрешната реч на Живков, в която той изобщо не споменава пред пленума, че предишната вечер си е подал оставката пред Политбюро. „Съзаклятниците“ решават да действат енергично по време на второто заседание на пленума.

В началото се изказват членове на ЦК, които хвалят Живков.

Водещ на заседанието е Георги Атанасов. Минали са повече от два часа с изказвания.

В един момент на проточилата се дискусия  Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който прочита решението на Политбюро от 9 ноември – за приетата оставка.

Живков дава знак на Георги Атанасов, че иска да говори отново, че е подготвил заключителна реч.

Георги Атанасов съобразява, че при това настроение в залата е възможно Живков да произнесе реч, с която да обърне пленума. И отказва да му даде думата.

Нещо повече – веднага поставя на обсъждане въпроса с оставката като съобщава, че тя е дадена предишната вемер пред Политбюро.. От всички постове, включително и като Председател на Държавния съвет.

Живков е шокиран. Именно тогава долната му челюст увисва, очите му блуждаят в огромното учудване, неразбиращ какво става – исторически миг, запечатан от тв камерите. Живков се опитва да каже, че е подал оставка само от партийния пост, но никой не го чува, защото Георги Атанасов не му дава микрофон. В този миг Живков разбира, че най-близките му са го предали.

 

През това време руският посланик Шарапов и Фьодоров нетърпеливо звънят на ген. Милушев, шефа на УБО. Избран ли е Младенов, питат, човекът, когото лично Горбачов е предложил за наследник на Живков.

Но се налага да чакат.

В залата на пленума тече оживена дискусия. Иван Масларов (1912-1992, главен секретар на Министерството на външната търговия, свекър на Емилия Масларова – б. а.) категорично се обявява срещу Младенов. Предлага за наследник на Живков другаря Лилов.

Думата взема философът акад. Николай Ирибаджаков (1920-2008) и иска да се отложи приемането на оставката.

Георги Атанасов реагира светкавично. Прекратява дискусията. Изказали са се 15 души. Стига!

Дава отново почивка. За допълнителна обработка на участниците в пленума, които са се разделили в мнението си дали Живков трябва да си ходи и дали Петър Младев е подходящият човек, който да го наследи..

След почивката Георги Атанасов веднага подлага на гласуване оставката на Генералния секретар на ЦК на БКП от всички постове.

Пленумът гласува.

Малко преди 18 ч. оставката на Живков е приета.

От всички постове…

Половин час по-късно ген. Милушев отвежда Тодор Живков в „Бояна“.

Ето денят ДЕСЕТИ НОЕМВРИ през погледа на Георги  ЙОРДАНОВ, член на ПБ на ЦК на БКП. 

Четем стенограмата на този ден в книгата  му“Откровения“, втората част от трилогията „Притаени мигове“.

Публикуваме текста без съкращения. 

6.00 ч. Спортни занимания. 

7.45 ч. В Министерския съвет. Преса. По информацията до Политбюро за българо-турската среща в Кувейт.

9.45 ч. Бояна. Дом № 1 – за пленума на Централния комитет на БКП.. 

Николай Жишев ми каза, че идва от срещата на Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на областните партийни комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното заседание на Политбюро.

Попита ме:

– Вие единодушно ли решихте Петър Младенов да замени др. Тодор Живков?“

– Разбира се. По принцип и по традиция всички решения на Политбюро се утвърждават с консенсус на участниците в заседанието.“

Н. Жишев сподели, че решението на Политбюро ги изненадало. Някои от колегите му прибрали предварително подготвените си изказвания в чантите. Уверили Г. Атанасов и Д. Стоянов, че заедно с членовете на ЦК от областите им ще подкрепят решението на Политбюро.

10 ч. Заседание на Централния комитет в пленарната зала на Дом № 1. Присъстват и гости: Постоянното присъствие на БЗНС, поканени отговорни дейци от науката, изкуството, стопанския живот, управлението.

Др. Тодор Живков изнася доклад за по-нататъшното развитие на страната в сегашната сложна политическа обстановка. Докладът му е повторение на тезисите, публикувани на 29 октомври – датата, за която пленумът на ЦК на БКП бе насрочен. Поглежда към писмения текст, но повечето време говори свободно. Мисълта му е ясна. С поведението си не подсказва, че е разстроен или смутен след снощното заседание на Политбюро. На моменти дори се опитва да се шегува. 

12.15 ч. Обяви се обедна почивка.
………………….
Следващото заседание на пленума ще бъде закрито – само за членове и кандидат- членове на Централния комитет и членовете на Централната контролно-ревизионна комисия.

Обяд в ресторанта на Дом № 2. Небивало оживление… Новината за оставката на др. Тодор Живков вече бе известна на всички. 

15.00 ч. Закрито заседание на ЦК на БКП. Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който чете решението на Политбюро от 9 ноември – за приетата оставка на др. Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП и предложението др. Петър Младенов да бъде избран за генерален секретар на Централния комитет.

Кратки изказвания в подкрепа на решението на Политбюро направиха Ганчо Ганев – бивш ректор на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ), Стефан Нинов – председател на Столичния народен съвет, Пантелей Пачов и Минчо Йовчев – първи секретари на областните комитети на БКП в Пловдив и Хасково.

Иван Масларов заяви, че приема оставката на др. Т. Живков. Не познава добре Петър Младенов и предлага да се обсъди и кандидатурата на Александър Лилов. 

Академик Николай Ирибаджаков заяви, че поради голямата значимост на длъжността генерален секретар на ЦК заседанието е добре да се отложи, а решението за смяната да се вземе след двайсетина дни – на следващо заседание на Централния комитет. Залата зашумя. 

Георги Атанасов обяви 30 минутна почивка и съобщи, че пръв след нея ще говори Лазар Причкапов – първи секретар на Софийския областен партиен комитет. 

Край масите, заредени с безалкохолни напитки и плодове – небивало оживени разговори.

При мене дойдоха академиците Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел каза, че „шефът“ (Тодор Живков – б.м.) им предложил някой от тях да се изкаже. „Посочих Жоро (Георги Джагаров). Той смотолеви нещо, но отказа. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се оттегли, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди…“ 

Заобиколиха ме и други мои приятели. Работниците – герои на социалистическия труд Ради Кузманов, Стефан Рангелов, Константин Джатев, Тенчо Кънев споделиха, че Милко Балев им казал някой от тях да се изкаже от името на работническата класа. Ради Кузманов, към когото гледаха другарите му, отсече: „Вече сме поели по тоя път. Решението на Политбюро трябва да се изпълни“

След тях акад. Илчо Димитров пък ми сподели, че Гриша Филипов агитира да има изказвания по предложението на Николай Ирибаджаков.

Потърсих Георги Атанасов. Той бе в помощната стая. Заедно с Тодор Живков, Петър Младенов и Йордан Йотов пиеха кафе и спокойно разговаряха. Дадох знак на Георги Атанасов, че трябва да говорим. Тодор Живков ме изгледа с остър, изпитателен поглед. 

Георги Атанасов изслуша разказа ми за тревогата на академиците и героите на труда, но нищо не каза…

Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Георги Джагаров отново ме намериха. Бяха разтревожени. Джагаров бе развълнуван: „Никакво отлагане на решението! Има опасност да се пролее кръв…“ 

Илчо Димитров мислеше, че обстановката се усложнява: „Напрежението сред хората продължава да расте…“

Отново потърсих Георги Атанасов. Преценихме, че е добре Лазар Причкапов да предложи изказванията да се прекратят.

Срещнах се с Л. Причкапов. Той не възрази след краткото си изказване да предложи разискванията по решението на Политбюро да приключат. Така и стори.

Георги Атанасов: „Който е съгласен с решението на Политбюро… моля да гласува… Решението се приема.“ 

Генерал Славчо Трънски и още няколко другари поискаха да говорят, но Георги Атанасов не ги забеляза и даде думата на новоизбрания генерален секретар Петър Младенов. 

Петър Младенов благодари за доверието и изказа сърдечна благодарност на Тодор Живков за повече от тридесетилетната му успешна ръководна дейност начело на партията и държавата.

След като Г. Атанасов закри заседанието на ЦК, Продан Стоянов покани Политбюро в кръглата зала за кратко заседание.

Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се предостави за обитаване служебна вила в Бояна, лека кола и шофьор, сътрудник, охрана и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е правилно пенсията му да бъде равна на заплатата на председател на Държавния съвет и да остане член на Комисията по изменение на Конституцията.

Политбюро прие предложенията на новия генерален секретар на ЦК на БКП без възражения.

Разделихме се с бодро настроение… 

20 ч. Телевизия. 

21 ч. Класическа музика – CD.

Литература…

––––––––-

ЕДИНАДЕСЕТИ ноември 1989 г. Заседание на Политбюро на ЦК на БКП. 

Обсъжда се пенсията на Тодор Живков.

Досега е получавал 2500 лева заплата като генерален сектерат на ЦК на БКП и още 1500 лева като Председател на Държавния съвет.

Младенов предлага пенсията на Живкова да остане колкото е била заплатата му – 2500 лева и никой не възразява.

След това се обсъжда заплатата на новия генерален секретар.

Предлага се да бъде 2500, но Младенов отказва и заявява, че 1500 лева му стигат. В крайна сметка се взима решение заплатата му да бъде 1800 лева.

Разправата 

Противно на всички обещания на другарите Тодор Живков остава в резиденцията в Банкя само седмица – до 16-17 ноември. След това започва лашкането му от вила на вила. Първо – във вила „Калина“ в „Бояна“. През декември е изолиран. Достъп до него получават само внучката му Евгения Живкова и синът му Владимир.

Започват обиските в домовете на Владимир, на зет му Иван Славков, на Евгения.

По-нататък събитията се развиват с главоломна бързина.

На 18 януари 1990 година Живков е арестуван. През 1992-ра – осъден на 7 години затвор, през 1996-а – оправдан като държавен глава. Срещу него се водят общо пет дела. През 1997-а домашният му арест е заменен с подписка“.

 

––

 

През 1997-а, 8 години след историческия пленум на Десети ноември 89-та, който преобърна живота в България,  Тодор Живков ми каза в едно от интервютата, които в годините на неговия арест съм правила: 

Не допусках, че срещу мен ще се завърти машината, за да се роди един гнусен съдебен процес. Повярвах, че ще остана председател на Комисията за промяна на конституцията. Допусках и в това отношение някои съмнения, но онова, което стана с мен, ме шокира. И досега не мога да си обясня поведението и морала на тези „герои”.

Навремето аз дори за миг не помислих да тръгна на разправа нито с Червенков, нито с Югов, макар че открито им се противопоставях.

Не отстъпих от принципите си, не можех да плюя на лицето си.

А моите съдници се отрекоха от всичко.

Ако бяха им поставили задача да се отрекат от майка си и от баща си – щяха да го направят.

И от жените и децата си щяха да се отрекат.

Такова падение!

Онова, което не ми дава покой и най-много ме измъчва, е, че много хора, в това число ръководни кадри, бяха подложени на оскърбително охулване…

 

… Обвиняваха ме, че като Председател на валутната комисия съм отговорен за изтичането на средства в чужбина. Да, валутният резерв, който аз създадох през 1962-а година, бе под мой контрол, но до 1985-а, когато прехвърлихме комисията към Министерския съвет и тя бе оглавена от Андрей Луканов. Спомням си малко след това при мен дойде Васил Коларов, тогавашният председател на БНБ, и ми каза: „Другарю Живков, похарчени са 500 милиона долара”.

След известно време пак ми каза: „Похарчени са 200 милиона долара”. Така че още преди да бъда освободен от длъжност, от резерва са били изтеглени 700 милиона долара. Оставаха 1 милиард и 300 милиона, които бяха в чуждестранни банки.

Питам сега къде отидоха тези пари? 

Още в края на 1988-а започнахме изграждането на фирмена организация. Беше утвърден Указ 56. Аз съм го подписал. Дадохме оборотни средства на фирмите. Всичко, което им бе необходимо за работа, го получиха.

И оттук започна разграбването.

Луканов наредил да се приберат оборотните средства и да се предоставят за създаването на частни банки.

Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. (Прав се оказа.)  Всичко изчезна, потъна. Окрадоха го разбойници.

Към това трябва да се прибави и ограбването по времето на Филип Димитров, което набра още по-голяма скорост. Бяха ликвидирани контролните функции на държавата, търговските организации, митническите ограничения.

Кое ме мъчи най-много сега?

Хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последиците (има предвид Петър Младенов и Луканов – б.а.). Държавността е разбита и това трябва да се каже на народа…“

Валерия Велева

http://epicenter.bg

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО 

СЛЕДВАЙТЕ СТРАНИЦИТЕ НИ:

НАШИТЕ ФЕЙСБУК ГРУПИ

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. NDT NEWS – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
  7. БЪЛГАРИТЕ
  8. ОБЩИНА ГРАД ТЕРВЕЛ
  9. ОБЩИНА ДОБРИЧКА
  10. ОБЩИНИ ШАБЛА И КРУШАРИ
  11. ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО
  12. РИБОЛОВ
  13. ИНТЕРВЮТА
  14. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  15. България – Китай 中国保加利
  16. ЛЮБОПИТНО, ПОЛЕЗНО, СВЕТСКИ КЛЮКИ, ЗАБАВА, ШОУ..
  17. РЕСТОРАНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  18. В PINTEREST 
  1. ЯБЪЛКИТЕ В ДОЛИНАТА НА ЕРОТИКАТА
  2. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  3. ЩЕ ВИ ИНТЕРЕСНО КАКВО СТАВА В МОМЕНТА ПО СВЕТА – СТАТИСТИКА

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА- 10 НОЕМВРИ

0

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1444 – Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна 1885 – Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 г. 1970 – Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17”, 1989 г.  Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар.

ПРАЗНИЦИ:

 

2022 г.  – Европейският парламент одобри влизането на Хърватия в Шенгенското пространство .

2020 г. –  Приключва Втората Карабахска война , подписва се Декларацията за прекратяване на огъня ; Започнаха протести в Армения .

2020 г. – Умира  Амаду Тумани Туре (р. 1948 ), военен държавник на Мали , президент на Мали (1991–1992 и 2002–2012), генерал .

2015 г- – Почива  Хелмут Шмид (р. 1918 г. ), западногермански държавник, федерален канцлер (1974-1982 г.).

2015 г. – Бойко Борисов отказва да приеме вселенския патриарх Вартоломей I заради скандалното и обидно поведение на последния с обвинение към БПЦ в етнофилетизъм.


2013 г.

Най-малко 10 000 души в централната филипинска провинция Леит намериха смъртта си след като тайфунът „Хаян” връхлетя Филипините.2002 г.Състои се Тридесет и третият конгрес на БЗНС-Народен съюз, на който за главен секретар е преизбрана Анастасия Мозер.
Анастасия Георгиева Димитрова – Мозер е родена на 30 юни 1937 г. в София. Дъщеря е на земеделският лидер Г. М. Димитров. По политически причини тя завършва гимназия като частна ученичка. През 1962 г. заминава при родителите си в САЩ. Завършва френска филология в университета Джорджтаун, а през 1966 – 1972 г. е доктор по романски езици и литератури в университета „Джордж Вашингтон“, САЩ. По това време тя работи в Световната банка. За периода 1987 – 1992 г. е в Института за стратегически проучвания и радио „Гласът на Америка“. От 1972 г. до завръщането си в България Мозер е член на Българския национален комитет, САЩ. През 1990 г. тя се завръща в България и се включва в политически живот на страната. За периода 16 февруари – 8 ноември 1992 г. е главен секретар на БЗНС „Никола Петков“, а за 8 ноември 1992 – 18 май 1997 г. е главен секретар на БЗНС. От 18 май 1997 г. Мозер е главен секретар на БЗНС „Народен съюз“ . Съпредседател е на парламентарната група на БЗНС „Народен съюз“ – Демократическа партия в ХХXVIII Народно събрание през 1997 г. Депутат е и в ХХXVII и ХХXIX Народно събрание. Тя е член на парламентарната комисии по външна политика, по правата на човека и вероизповеданията и на постоянната делегация на парламента в Северноатлантическата асамблея. Съпредседател е на коалиция Български Народен Съюз. Депутат е от София (парламентарна група на БНС) и заместник-председател е в XL Народно събрание. Омъжена е за д-р Чарлз Мозер – славист и българист, преподавател в Американския университет в Благоевград. Има една дъщеря, омъжена в САЩ. Владее английски и френски език.

 

1997 г.

Руският президент Борис Елцин и китайският държавен глава Цзян Цзъмин подписват декларация, с която слагат край на дългогодишния граничен спор между двете страни.
Борис Николаевич Елцин е първия президент на Русия. Роден е на 1 февруари 1931 г. Завършва Уралския политехнически институт. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. Депутат е във ВС на СССР (1978 г.). През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава телевизионно интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на „перестройката“ , с което става най-популярният човек в страната. Осъществява частно посещение в САЩ през септември 1989 г. През 1991 г. е избран за президент, преизбран е през 1996 г. Длъжността президент заема до 2000 г. През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври 1993 г., с помощта на армията, потушава опит за преврат. Създава ОНД. Провежда икономически реформи. На 7 ноември 1991 г. обявява КПСС извън закона.

 

1994 г.

Ирак признава независимостта на Кувейт.
В средата на XVIII в. Кувейт е независимо шейхство под властта на династия Ас Сабах. През 1899 г. е под британски протекторат. Кувейт е независимо княжество от 1914 г. На 19 юни 1961 г. е обявено за независима държава. Приета е конституция (1962 г.), съгласно която Кувейт е наследствено емирство. През 1978 г. за емир е провъзгласен шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах. През август 1990 г. Кувейт е анексиран от Ирак. Намеса на интернационалните сили (САЩ, Франция, Великобритания и др.) под егидата на ООН. На 26 февруари 1991 г. Кувейт е напълно освободен. Кувейт е член на ООН, на Лигата на арабските държави, на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив и на Движението на необвързаните страни.
Кувейт е държава в Западна Азия, в североизточната част на Арабския полуостров, на брега на Персийския залив. Площта й е 17 818 кв. км. Населението на Кувейт по преброяване за 1996 г. е 1 600 000 жители местни араби, заселници от други арабски страни. 94% мюсюлмани. Официалният език е арабски. Столицата е Ал Кувейт. Парична единица – кувейтски динар. Кувейт е конституционна монархия. Законодателната власт принадлежи на емира и Националното събрание.

 

1992 г.

Руската войска влиза в Ингушетия.
В края на октомври 1992 г. започват неконтролируеми набези на Северно- и южно-осетски банди от Тшинвали и Владикавказ върху западните ингушетски територии. Прибризително 60 000 жители на Ингушетия се преселват вследствие на етническото прочистване на осетските нацисти. Руските части навлизат в територията на страната във връзка с воденето на войната в Чечня.
Ингушетия е република в рамките на Руската федерация. Столицата е гр. Магас от 2003 г. – нов град в покрайнините на Назран, бившата столица. Ингушетия заема западната една пета част от бившата Чеченско-Ингушетска Република. Страната граничи с Грузия и Северна Осетия-Алания. Коренното население се състои от мюсюлмани-сунити.

 

1989 г.

Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар.
Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му.
В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените „чавдарци“, формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.
Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г.
Първият символичен акт е извършен на тържествено събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала „Георги Кирков“ в Партийния дом. Тогава посланикът на СССР в България Шарапов за първи път не спомена в своя доклад името на главата на държавата, в която е акредитиран.
На 7 ноември, на прием в съветското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена.
Под натиска на съветския посланик Шарапов, който оценява като грешка съгласието за отлагане, “чавдарци” отново искат среща с Живков.
На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 г., Джуров, Станишев и Йотов настояват оставката на Тодор Живков да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК. Поставен под такъв натиск Тодор Живков се съгласява да подаде оставка.
На заседанието на Политбюро започнало в 17.00 часа на 9 ноември Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията. Против неговата оставка се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов.
На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е избран Петър Младенов.

 

1982 г.

Умира Леонид Илич Брежнев – руски държавник. Роден е на 19 декември 1906 г. в с. Каменское (днешен Днепродзерджинск) . Първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател е на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.). От 1976 г. е маршал и председател на съвета за отбраната. По време на Брежнев се засилват консервативните тенденции в управлението на страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.).

 

1975 г.

Генералната асамблея на ООН приравнява сионизма с расизма.
Сионизмът представлява национално движение с цел завръщането на еврейския народ в родните му земи и установяването на еврейски суверенитет в Израел. Терминът “сионизъм” е въведен през 1890 г. от Нейтън Бърнбаум.

 

1970 г.

Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17”, който след една седмица достига лунната повърхност. На повърхността на Луната излиза първият самоходен апарат “Луноход-1”, който изпраща снимки от повърхността на спътника на Земята в продължение на 11 месеца.

 

1969 г.

С Постановление № 40 на Министерския съвет се нарежда да се прекрати дейността на ръководената от Георги Найденов икономическа групировка „Български търговски флот“, независимо че през март 1969 г. тя има чиста печалба от над 27 000 000 лв. Решението не е мотивирано от икономически, а от политически съображения, свързани със „затягането на юздите“ след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Г. Найденов е изключен от БКП и срещу него е възбудено наказателно производство. През май-юли 1971 г. срещу него е образуван съдебен процес, но Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е отменена от Върховния съд и Найденов е осъден на 20 г. затвор, от които ефективно излежава 5 г. и половина.

 

1966 г.

Роден е Пламен Петров – български икономист, банков и финансов експерт. Учи в Икономическия институт в София, специалност „Международни икономически отношения“ (от 1987 г.). Продължава обучението си със стипендия в университета „Хари Труман“, САЩ (от 1991 г.), където получава бакалавърска степен по икономика (Magna***laude). Продължава висшето си образование за магистърска степен Университета в Мисури, щат Колумбия. Дипломира се в специалност „Международен мениджмънт“ в университета „Тандърбърд“, Аризона, като магистър с една от двете пълни стипендии (1994 г.). По време на следването си преподава микроикономика на студенти. Професионалната му кариера започва в американски банки: като служител на „Таушор банк“ в Чикаго отпуска кредити за клиенти от Чикаго и Русия. Пламен Петров е първият българин, който работи на Уолстрийт (в „Сосиете Женерал Секюритийз Кори“, от 1995 г.). Създава консорциум за инвестиции в компаниите от кабелната телевизионна индустрия (1999 г.). Активен участник е в изграждането на комуникационна стратегия за развитието на „Кейбъл България“. Съучредител и управител е на „Кейбъл България“, „Брод Нет България“, „Кейбъл България Ийст“ и медийната компания „Глобо“ (1999-2000 г.). Сред първите българи, получили степента CFA (сертифициран финансов анализатор) (1999 г.). Член е на икономическия екип на НДСВ (2001 г.). Министър е на транспорта и телекомуникациите на Р.България в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.).

 

1953 г.

Канада открива военна база в Германия.

 

1952 г.

Състои се премиера на филма „Под игото“ на режисьора Дако Даковски по едноименния роман на Иван Вазов. Ролите изпълняват Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Константин Кисимов, Иван Димов.

 

1947 г.

Започват представленията на Държавния оперетен театър „Народна оперета“ в София.

 

1945 г.

БЗНС “Никола Петков” и земеделците от групата на БЗНС „Врабча 1“ подписват протокол за обединение. На следващия ден то е оповестено на страниците на в. „Народно земеделско знаме“ със специален позив, подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

 

1944 г.

Немците организират посещение на Червения кръст в Освиенцим, като скриват от представителите на организацията газовите камери и масовите гробове.
Освиенцим е град в Полша. През 1940-1945 г. до Освиенцим е създаден най-големият концлагер от германските нацисти. В него са убити повече от 4 млн. души, предимно евреи и поляци.

 

1941 г.

Чърчил заявява, че при евентуална атака от страна на Япония над САЩ правителството на Англия ще обяви веднага война на Япония.
Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898 г.), участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия (1900 г.). По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Зам.-министър на колониите (1906-1908 г.), министър на търговията (1908-1910 г.), министър на вътрешните работи (1910-1911 г.), военноморски министър (1911-1915 г.). Един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г.), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.). В началото на 20-те год. се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те год. се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин – Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър-председател на коалиционно правителство. Организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейски страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейски страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейски страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново мин.-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. Чърчил получава Нобелова награда за литература.

 

1940 г.

Уолт Дисни дава съгласието си да докладва на ФБР за „комунистически елементи” в Холивуд.
Уолт Дисни (1901г.-1966 г.) е американски режисьор и аниматор. Създава „Параходът Уили“ (1928 г.), „Трите прасенца“ (1933 г.), „Снежанка и седемте джуджета“ (1937 г.), „Пинокио“ (1939 г.), „Фантазия“ (1940 г.), „Бамби“ (1942 г.), „Спящата красавица“ (1958 г.), „Сто и един далматинци“ (1961 г.). Носител на 29 награди „Оскар”.

 

1939 г.

Роден е Антон Зафиров Горчев – български театрален и филмов актьор. Получава награди на фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма „Козият рог“ (1972 г.). Участва във филмите: „Човекът в сянка“ (1967 г.), „Свобода или смърт“ (1969 г.), „Танго“ (1969 г.), „Козият рог“ (1972 г.), „Иван Кондарев“ (1973 г.), „Селкор“ (1974 г.), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975 г.), „Легенда за върха“ (тв, 1976 г.), „Войници на свободата“ (1977 г.), „Големият товар“ (тв, 1978 г.), „Нечиста сила“ (тв, 1978 г.), „Кратко слънце“ (1979 г.), „Язовецът“ (тв, 1981 г.), „Хан Аспарух“ (1981 г.), „Бяла магия“ (1982 г.), „Последното приключение“ (1984 г.), „Горски хора“ (тв, 1985 г.), „Време разделно“ (1988 г.). Умира на 24 юни 2000 г. в София.

 

1939 г.

На автошоу в Чикаго за първи път е показан автомобил с климатик.

 

1938 г.

Умира Мустафа Кемал паша Ататюрк – турски държавник, политик, общественик. Първият президент на Република Турция (1923-1938 г.). Фамилията Ататюрк (баща на турците) получава от Великото национално събрание на Турция при въвеждане на фамилиите (1934 г.). Средно и военно образование получава в Солун и Битоля. Завършва Академията на Генералния щаб в Истанбул (1905 г.). Участва в младотурското движение и след Младотурската революция (1908 г.) се оттегля от комитета „Единение и прогрес“. Участва в Итало-турската война (1911-1912 г.), Втората Балканска война (1913 г.) и Първа световна война. Военен аташе е в София (1913-1914 г.). В Първата световна война воюва на Сирийския фронт, произведен е в чин „генерал“ (1916 г.), командва дивизия и армия. Ръководи национално-освободителното движение в Анадола (1919 г.). По негова идея и под негово ръководство са проведени конгреси в Ерзерум и Сивас (1919 г.) на дружествата „за защита на правата“. По негова инициатива се формира Велико Народно събрание в Анкара (23 април 1920 г.), което се обявява за върховен орган на властта. Като председател на парламента и главнокомандващ турската армия защитава интересите и независимостта на Турция от агресията на Англия и Гърция. Благодарение на тази победа е отменен несправедливия Севърски договор. По негова инициатива е свален султанът (1 ноември 1922 г.) и е обявена република (29 октомври 1923 г.). Ататюрк провежда множество прогресивни реформи, които превръщат Турция в съвременна светска държава: преустройство на администрацията, формиране на нова съдебна система, въвеждане на латиницата в турския език (1928 г.). Въвежда фамилните имена (1934 г.). При неговото управление се подписват Договор за приятелство между Турция и България (1925 г.), Договор за търговия и мореплаване (1928 г.), Договор за неутралитет, арбитраж и помирение (1929 г.).

 

1928 г.

Роден е Енио Мориконе – италиански композитор. Завършва консерваторията “Санта Чечилия” в Рим. Освен за концертния подиум пише музика за радиото, театъра, телевизията. Навлиза в киното с комедията “Фашистът” (1961 г.). Автор е на музиката за над 200 филма. Създава музика за Пазолини, Алберто Латуада, Болонини, Дамяни, Марко Белокио, Монталдо, Елио Петри, Серджо Солима.

 

1928 г.

Император на Япония става Хирохито. Роден е в Токио през 1901 г. Във връзка със заболяването на своя баща Йосихито е принц регент от 1921 г. След смъртта на баща си става император. Наследен е от сина си Акихито. Император Хирохито умира на 7 януари 1989 г. в Токио.

 

1924 г.

Приключва тридневният Учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини.

 

1921 г.

Обнародвано е решение на Народното събрание за строеж на сграда на Софийската народна опера.

 

1919 г.

Роден е Михаил Тимофеевич Калашников – конструктор-оръжейник, създател на редица модели стрелково оръжие за Съветската армия (автомати и миномети), които служат за образец на чуждестранни армии. Той е главен оръжеен конструктор на Съветската армия, генерал-майор, доктор на техническите науки. Награден е със Сталинска и Ленинска награди.

 

1917 г.

В Русия е създадено Бюро на комисарите на авиацията и въздухоплаването, чрез което е положено началото на изграждането на съветския въздушен флот.

 

1915 г.

В хода на Първата световна война започва Косовската операция.
Косовската операция се провежда от 1-ва армия съвместно със Северната оперативна група от 2-ра армия и част от силите на 11-а армия.
Противостоящите сили включват остатъците от Тимошката и 2-ра сръбска армия (около 7 пехотни дивизии), които имат задачата да преградят направленията, водещи към Косово поле. Операцията започва с форсиране на р. Морава. За две денонощия войските отхвърлят противника и овладяват Прокупли. След неуспешния опит за противодействие от страна на Сръбското командване са овладени Прищина и цялото Косово поле.

 

1912 г.

Формира се 3-то аеропланно отделение за участие в Балканската война (1912 –1913 г.). На 13 август 1911 г. с първия български самолет „Блерио“ летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет.

 

1907 г.

Умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) – български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. Роден е през 1872 г. в Панагюрище. Включва се в революционното движение в Ахъчелебийско (Смолянско). Войвода е на чета в Родопите по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След разгрома на въстанието участва в борбата срещу върховистите в Западна Тракия. Действа с чети в Дедеагачко, Солунско и Ахъчелебийско. Убит е в сражение с турците заедно с Л. Маджаров, П. Васков и др.

 

1885 г.

Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 г.
След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. крал Милан се принуждава да отправи апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те са принудени да отстъпят на запад към Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия е изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се намесва Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия би се дал повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи са изработени във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор 1878 г. е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор 1886 г.). Победата на България във войната със Сърбия изиграва важна роля за укрепване на международното и положение и за признаването на акта на Съединението.

 

1885 г.

Немските инженери Даймлер и Майбах демонстрират създадения от тях велосипед с прикачен към него двигател с вътрешно горене ­ прототип на мотоциклета.
Готлиб Даймлер е германски инженер. Открива първия газов мотор, който предизвиква революция в автомобилната индустрия.

 

1871 г.

Умира Николай Иванович Тургенев – руски държавник, икономист, декабрист. Роден е на 23 октомври 1789 г. в Симбирск(по-късно Уляновск). Посещава лекции в Московския (1806-1807 г.) и Гьотингенския (1808-1811 г.) университет. През 1813 г. е руски комисар в административния департамент на съюзниците в Германия. От 1819 г. е служител в Министерството на финансите. През 1818 г. издава книгата “Опит върху теорията на данъците”, която поставя началото на руската финансова наука. Обявява се срещу крепостната зависимост на селяните и защитава използването на волнонаемен труд в помешчическото стопанство. През 1817 г. влиза в литературния кръжок “Арзамас”. Член е на “Съюза за благоденствие” (от 1818 г.). През 1821 г. председателства Московския конгрес на “Съюза за благоденствие”. Един от основателите е на Северното дружество на декабристите. Осъден е задочно на доживотна каторга по процеса на декабристите. Един от първите руски революционери емигранти. През 1847 г. публикува в чужбина книгата “Русия и руснаците” на френски език, която е в основата на либералнобуржоазната концепция на декабризма. Правата му са възстановени през 1857 г. Автор е на брошури и статии с проекти за премахване на крепостното право в Русия.

 

1871 г.

Журналистът Хенри Стенли намира заболелия и изгубил се в Централна Африка шотландски изследовател Дейвид Ливингстън, за когото нямало никакви новини от две години, а европейците го видели за последен път преди шест години.
Дейвид Ливингстън е английски мисионер и пътешественик. Изследва Средна и Южна Африка, басейна на р. Замбези и езерото Танганайка, открива водопада Виктория. Води борба срещу търговията с роби. Умира до езерото Танганайка на 1 май 1873 г. Тялото му е пренесено в Англия и погребано в Уестминстър. Неговото име носят град в Замбия, планина в Източна Африка, водопад на р. Конго.

 

1867 г.

В Браила е отпечатан първият брой на в. „Дунавска зора“. Редактор на вестника е Добри Войников.
Според програмата на Д. Войников вестника „…ще гляда колкото може да достави новини, собствени да занимаят любопитството на нашите съотечественици в странство, които желаят да се известят за онова, що ся говори и върши в полза или вреда на народът ни, за онова що ся случва и става в нашето отечество България: тя ще са старае да бъде искрений язик на болките и страданията на угнетения ни народ, на неговите справедливи оплаквания и на неговите законни правдини… Тя ще обема понякогаш някои нъравствени, поучителни, любословни и забавлителни членове, касающи ся до общонародното ни просвещение и писмено забавление… В политическо отношение Дунавска зора ще ся занимава само с онова, що ся отнася до моралните и веществени интереси на народа ни.“

 

1864 г.

Австрийския ерцхерцог Максимилиян I става император на Мексико.
Максимилиан I Хабсбургски е император на Мексико в периода (1864-1867), той е австрийски ерцхерцог Брат на австрийския император Франц Йосиф I. През 1857-1859 г. е генерал-губернатор на австрийските владения в Италия. По време на англо-френско-испанската интервенция в Мексико, насочена срещу правителството на Бенито Хуарес, е провъзгласен за император (април 1864 г.). Властта му се разпростира само върху районите, окупирани от френските войски. През март 1867 г. френските войски напускат Мексико, през май армията на консерваторите, която подкрепя Максимилиян I, е разгромена от мексиканската Народна армия. Максимилиян е пленен и осъден на смърт на 19 юни 1867 г. и е разстрелян е Керетаро.

 

1862 г.

В Петербург се състои премиерата на операта “Силата на съдбата” по Джузепе Верди.
Джузепе Верди e италиански оперен композитор роден в Ронколе, провинция Парма на 10 октомври 1813 г. Учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня – композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. През 1839 г. на 24 години пише първата си опера „Оберто граф Бонифачо“ и неуспешната опера „Мнимият Станислав“ или „Крал за един ден“. Следват: „Навуходоносор“ (1842) и 12 нови опери, между които „Ломбардци“ (1843), „Ернани“ (1844), „Двамата Фоскари“ (1844), „Жана д’Арк“ (1845), „Алзира“ (1845), „Атила“ (1846), „Макбет“ (1847), „Разбойници“ (1847), „Корсарят“ (1848), „Аролдо“ (1850) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851, когато създава оперите „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Симоне Боканегра“, „Сицилианска вечерня“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“ – връх в реалистичното оперно изкуство. Умира в Милано на 27 януари 1901 г.

 

1859 г.

Сключен е Цюрихския мир, с който Австрия отстъпва Ломбардия на Кралство Сардиния.
Цюрихският мирен договор е подписан от Австрийската империя и Кралство Сардиния (съюзник на Френската империя) на 10 ноември 1859 г. Споразумението потвърждава условията от договора от Вилафранка, които слагат край на Австро-Сардинската война. Съгласно условията на договора Австрия отстъпва провинция Ломбардия на Франция, която същия ден я преотстъпва на Кралство Сардиния.

 

1848 г.

Умира Ибрахим Паша – египетски пълководец и държавник, син на Мохамед Али. Участва в създаването на египетската армия и флот и в провеждането на икономическите реформи. Ръководител е на финансовото ведомство (дефтердар) (1807-1812 г.), губернатор на Горен Египет (1812-1816 г.), командващ е египетската армия (1816-1841 г.). Става известен след победата му над вахабитите в Арабия (1816-1818 г.). По-късно (1824-1827 г.) командва египетските войски против гръцкото национално-освободително въстание. Под негово ръководство египетските войски разбиват турската армия в Египетско-турската война (1831-1833 г.). Управител е на Египет (от 1847 г.), наследствен паша на Египет (от юни 1848 г.).

 

1833 г.

Роден е Добри Попов Войников – български възрожденски писател, театрален организатор и драматург. Учи в родния си град при С. Доброплодни, С. Филаретов и Ив. Богоров. Продължава образованието си в Цариград – Френски колеж (1856 г.). От 1858 г. е учител в родния си град, а от 1864 г. – в Браила, Румъния. Редактира в. „Дунавска зора“ (1867-1870 г.) и създава театрално дружество. За пръв път допуска жени актриси на сцената. През 1873 г. приема руско поданство, учителства в Шумен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е управител на Търновското сиропиталище. Съчинения: „Кратка българска история“ (1861 г.), „Кратка българска граматика с упражнения“ (1864 г.), „Райна княгиня“ (драма, 1866 г.), „Покръщение на Преславский двор“ (драма, 1868 г.), „Велислава, българска княгиня“ (драма, 1870 г.), „Възцаряването на Крума Страшний“ (драма, 1871 г.), „Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет действия“ (1871 г.), „Фросина“ (1883 г.) и др. Умира на 27 март 1878 г. в Търново.

 

1775 г.

Създаден е военноморският корпус към флота на САЩ
Военноморският корпус на САЩ е звено, което е формирано самостоятелно в рамките на американското Министерство на флота. Комендантът на Военноморския корпус е член на Обединения щаб на главнокомандващите. По време на конфликти Корпусът е натоварен със задачата да провежда всички наземни операции от съществено значение за успешното осъществяване на морските кампании, а в мирно време първият приоритет е бойната готовност. Корпусът набляга на физическата подготовка и интензивните тренировки. През 1775 г. Континенталният конгрес създава два федерални батальона моряци на служба във военния флот, които да служат като морска пехота. През 1798 г. Военноморският корпус на САЩ е основан и е поставен под контрола на секретаря на Флота. Морските пехотинци участват във всяка голяма война – Мексиканската война, Първата световна, Втората световна, войните в Корея и Виетнам. Постигната е специализация в борбата със сепаратизма и партизанските тактики, както и във воденето на морски операции и операции с командоси. Военноморските части разполагат със собствени танкове и бронетранспортьори, артилерия и въздушни сили.

 

1770 г.

Волтер заявява: „Ако няма Бог, тогава да го създадем!”.
Франсоа Аруе Волтер е френски поет, писател, историк и философ, роден е на 21 ноември 1694 година в Париж. Посещава Англия, Прусия, където е гост на крал Фридрих II. Прекарва по-голямата част от живота си във Ферне, близо до Женевското езеро. Борави с всички литературни видове и създава разнообразно литературно творчество. Автор на трагедии („Заира“, „Меропа“, „Мохамед“), исторически трудове („История на Карл ХII“, „Векът на Людовик ХIV“ и др.), повести („Кандид“, „Задиг“, „Микромегас“ и др.), на критически съчинения („Храмът на вкуса“, „Забележки върху Мислите на Паскал“), епопеи („Хенриада“, „Поема на Фонтеноа“), философски трудове („Философски писма“, „Философски речник“, „Опит върху нравите“ и др.). Волтер упражнява голямо литературно и социално влияние. Стилът му се отличава с яснота, елегантност, чистота и точност.
Умира на 30 май 1778 г. в Париж.

 

1483 г.

Роден е Мартин Лутер – германски философ, теолог, родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). От 1512 г. е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г.) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Автор е на: „Послание до германското дворянство“, на памфлета „За Вавилонския плен на Църквата“, на трактата „За свободата на християните“, „Срещу булата на Антихриста“ и др. Умира на 18 февруари 1546 г. в Айслебен, Саксония.

 

1444 г.

Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.

Агенция “Фокус” / ndtnews.hopto.org

Последни новини

Клюки

ndt1.eu