По Канал 3 съобщават в момента, че е арестуван един от организаторите на протестите утре пред Народното събрание – Росен миленов.

На живо предаването води Тихомир Василев.

НА ЖИВО КАНАЛ 3

• З5 години от Промяната.
• Пленумът, който свали Тодор Живков от власт.
• ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 година по коридорите на властта 

Като обикновено, на 10 ноември 1989-та Тодор Живков става рано, не изневерява на спартанския си начин на живот. Събира на кафе служителите в резиденцията в„Банкя“, където в последните години живее.  Съобщава им, че ще подаде оставка на пленума, който започва в 10 часа.

В 9.30 идва да го вземе началникът на УБО ген. Георги Милушев, за да го отведе на заседанието, което се провежда в резиденция „Бояна“. В колата пътуват мълчаливо. Живков е умислен.

В асансьора към третия етаж на Дом №1 в „Бояна“, който отива директно в кабинета на Генералния секретар на ЦК на БКП,  Живков обяснява на ген. Милушев за решенията на заседанието на Политбюро, взети предишната вечер. Самият Милушев научава в този момент, че Живков си е подал вече оставката пред Политбюро, а пленумът на ЦК на БКП, трябва да я приеме. „Нека дойде по-млад човек, по-енергчен“, казва Живов и  допълва: „Ще видим на пленума.“ Не споменава, че е е решено Петър Младенов да го наследи.

Заседанието на пленума на ЦК на БКП започва в 10. 00 часа 

Тодор Живков държи едночасова импровизирана реч. С нищо не подсказва, че е готов да подаде оставка – нещо, което е декларирал предишната вечер пред Политбюро. Надява се с речта да завладее пленума, както го е правил години наред. Някои вече се чули за оставката, но повечете членове на ЦК – не.

В обедната почивка Живков се оттегля заедно с медицинската сестра Ани Младенова и ген. Милушев в офис, отделен само за него. Мълчи. Не се докосва до яденето.

След това ляга да почине малко. В последните години Живков има проблеми със съня. Пие дормикум. Крие хапчетата и по джобовете, за всеки случай. В този ден на обяд таблетка му дава Ани Младенова. Все пак успява да поспи около час.

В 15.30 ч. започва втората част на пленума – решителният сблъсък.

По време на почивката Добри Джуров, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Атанасов водят драматични разговори, притеснени от сутрешната реч на Живков, в която той изобщо не споменава пред пленума, че предишната вечер си е подал оставката пред Политбюро. „Съзаклятниците“ решават да действат енергично по време на второто заседание на пленума.

В началото се изказват членове на ЦК, които хвалят Живков.

Водещ на заседанието е Георги Атанасов. Минали са повече от два часа с изказвания.

В един момент на проточилата се дискусия  Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който прочита решението на Политбюро от 9 ноември – за приетата оставка.

Живков дава знак на Георги Атанасов, че иска да говори отново, че е подготвил заключителна реч.

Георги Атанасов съобразява, че при това настроение в залата е възможно Живков да произнесе реч, с която да обърне пленума. И отказва да му даде думата.

Нещо повече – веднага поставя на обсъждане въпроса с оставката като съобщава, че тя е дадена предишната вемер пред Политбюро.. От всички постове, включително и като Председател на Държавния съвет.

Живков е шокиран. Именно тогава долната му челюст увисва, очите му блуждаят в огромното учудване, неразбиращ какво става – исторически миг, запечатан от тв камерите. Живков се опитва да каже, че е подал оставка само от партийния пост, но никой не го чува, защото Георги Атанасов не му дава микрофон. В този миг Живков разбира, че най-близките му са го предали.

През това време руският посланик Шарапов и Фьодоров нетърпеливо звънят на ген. Милушев, шефа на УБО. Избран ли е Младенов, питат, човекът, когото лично Горбачов е предложил за наследник на Живков.

Но се налага да чакат.

В залата на пленума тече оживена дискусия. Иван Масларов (1912-1992, главен секретар на Министерството на външната търговия, свекър на Емилия Масларова – б. а.) категорично се обявява срещу Младенов. Предлага за наследник на Живков другаря Лилов.

Думата взема философът акад. Николай Ирибаджаков (1920-2008) и иска да се отложи приемането на оставката.

Георги Атанасов реагира светкавично. Прекратява дискусията. Изказали са се 15 души. Стига!

Дава отново почивка. За допълнителна обработка на участниците в пленума, които са се разделили в мнението си дали Живков трябва да си ходи и дали Петър Младев е подходящият човек, който да го наследи..

След почивката Георги Атанасов веднага подлага на гласуване оставката на Генералния секретар на ЦК на БКП от всички постове.

Пленумът гласува.

Малко преди 18 ч. оставката на Живков е приета.

От всички постове…

Половин час по-късно ген. Милушев отвежда Тодор Живков в „Бояна“.

Ето денят ДЕСЕТИ НОЕМВРИ през погледа на Георги  ЙОРДАНОВ, член на ПБ на ЦК на БКП. 

Четем стенограмата на този ден в книгата  му“Откровения“, втората част от трилогията „Притаени мигове“.

Публикуваме текста без съкращения. 

6.00 ч. Спортни занимания. 

7.45 ч. В Министерския съвет. Преса. По информацията до Политбюро за българо-турската среща в Кувейт.

9.45 ч. Бояна. Дом № 1 – за пленума на Централния комитет на БКП.. 

Николай Жишев ми каза, че идва от срещата на Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на областните партийни комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното заседание на Политбюро.

Попита ме:

– Вие единодушно ли решихте Петър Младенов да замени др. Тодор Живков?“

– Разбира се. По принцип и по традиция всички решения на Политбюро се утвърждават с консенсус на участниците в заседанието.“

Н. Жишев сподели, че решението на Политбюро ги изненадало. Някои от колегите му прибрали предварително подготвените си изказвания в чантите. Уверили Г. Атанасов и Д. Стоянов, че заедно с членовете на ЦК от областите им ще подкрепят решението на Политбюро.

10 ч. Заседание на Централния комитет в пленарната зала на Дом № 1. Присъстват и гости: Постоянното присъствие на БЗНС, поканени отговорни дейци от науката, изкуството, стопанския живот, управлението.

Др. Тодор Живков изнася доклад за по-нататъшното развитие на страната в сегашната сложна политическа обстановка. Докладът му е повторение на тезисите, публикувани на 29 октомври – датата, за която пленумът на ЦК на БКП бе насрочен. Поглежда към писмения текст, но повечето време говори свободно. Мисълта му е ясна. С поведението си не подсказва, че е разстроен или смутен след снощното заседание на Политбюро. На моменти дори се опитва да се шегува. 

12.15 ч. Обяви се обедна почивка.
………………….
Следващото заседание на пленума ще бъде закрито – само за членове и кандидат- членове на Централния комитет и членовете на Централната контролно-ревизионна комисия.

Обяд в ресторанта на Дом № 2. Небивало оживление… Новината за оставката на др. Тодор Живков вече бе известна на всички. 

15.00 ч. Закрито заседание на ЦК на БКП. Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който чете решението на Политбюро от 9 ноември – за приетата оставка на др. Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП и предложението др. Петър Младенов да бъде избран за генерален секретар на Централния комитет.

Кратки изказвания в подкрепа на решението на Политбюро направиха Ганчо Ганев – бивш ректор на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ), Стефан Нинов – председател на Столичния народен съвет, Пантелей Пачов и Минчо Йовчев – първи секретари на областните комитети на БКП в Пловдив и Хасково.

Иван Масларов заяви, че приема оставката на др. Т. Живков. Не познава добре Петър Младенов и предлага да се обсъди и кандидатурата на Александър Лилов. 

Академик Николай Ирибаджаков заяви, че поради голямата значимост на длъжността генерален секретар на ЦК заседанието е добре да се отложи, а решението за смяната да се вземе след двайсетина дни – на следващо заседание на Централния комитет. Залата зашумя. 

Георги Атанасов обяви 30 минутна почивка и съобщи, че пръв след нея ще говори Лазар Причкапов – първи секретар на Софийския областен партиен комитет. 

Край масите, заредени с безалкохолни напитки и плодове – небивало оживени разговори.

При мене дойдоха академиците Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел каза, че „шефът“ (Тодор Живков – б.м.) им предложил някой от тях да се изкаже. „Посочих Жоро (Георги Джагаров). Той смотолеви нещо, но отказа. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се оттегли, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди…“ 

Заобиколиха ме и други мои приятели. Работниците – герои на социалистическия труд Ради Кузманов, Стефан Рангелов, Константин Джатев, Тенчо Кънев споделиха, че Милко Балев им казал някой от тях да се изкаже от името на работническата класа. Ради Кузманов, към когото гледаха другарите му, отсече: „Вече сме поели по тоя път. Решението на Политбюро трябва да се изпълни“…

След тях акад. Илчо Димитров пък ми сподели, че Гриша Филипов агитира да има изказвания по предложението на Николай Ирибаджаков.

Потърсих Георги Атанасов. Той бе в помощната стая. Заедно с Тодор Живков, Петър Младенов и Йордан Йотов пиеха кафе и спокойно разговаряха. Дадох знак на Георги Атанасов, че трябва да говорим. Тодор Живков ме изгледа с остър, изпитателен поглед. 

Георги Атанасов изслуша разказа ми за тревогата на академиците и героите на труда, но нищо не каза…

Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Георги Джагаров отново ме намериха. Бяха разтревожени. Джагаров бе развълнуван: „Никакво отлагане на решението! Има опасност да се пролее кръв…“ 

Илчо Димитров мислеше, че обстановката се усложнява: „Напрежението сред хората продължава да расте…“

Отново потърсих Георги Атанасов. Преценихме, че е добре Лазар Причкапов да предложи изказванията да се прекратят.

Срещнах се с Л. Причкапов. Той не възрази след краткото си изказване да предложи разискванията по решението на Политбюро да приключат. Така и стори.

Георги Атанасов: „Който е съгласен с решението на Политбюро… моля да гласува… Решението се приема.“ 

Генерал Славчо Трънски и още няколко другари поискаха да говорят, но Георги Атанасов не ги забеляза и даде думата на новоизбрания генерален секретар Петър Младенов. 

Петър Младенов благодари за доверието и изказа сърдечна благодарност на Тодор Живков за повече от тридесетилетната му успешна ръководна дейност начело на партията и държавата.

След като Г. Атанасов закри заседанието на ЦК, Продан Стоянов покани Политбюро в кръглата зала за кратко заседание.

Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се предостави за обитаване служебна вила в Бояна, лека кола и шофьор, сътрудник, охрана и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е правилно пенсията му да бъде равна на заплатата на председател на Държавния съвет и да остане член на Комисията по изменение на Конституцията.

Политбюро прие предложенията на новия генерален секретар на ЦК на БКП без възражения.

Разделихме се с бодро настроение… 

20 ч. Телевизия. 

21 ч. Класическа музика – CD.

Литература…

––––––––-

ЕДИНАДЕСЕТИ ноември 1989 г. Заседание на Политбюро на ЦК на БКП. 

Обсъжда се пенсията на Тодор Живков.

Досега е получавал 2500 лева заплата като генерален сектерат на ЦК на БКП и още 1500 лева като Председател на Държавния съвет.

Младенов предлага пенсията на Живкова да остане колкото е била заплатата му – 2500 лева и никой не възразява.

След това се обсъжда заплатата на новия генерален секретар.

Предлага се да бъде 2500, но Младенов отказва и заявява, че 1500 лева му стигат. В крайна сметка се взима решение заплатата му да бъде 1800 лева.

Разправата 

Противно на всички обещания на другарите Тодор Живков остава в резиденцията в Банкя само седмица – до 16-17 ноември. След това започва лашкането му от вила на вила. Първо – във вила „Калина“ в „Бояна“. През декември е изолиран. Достъп до него получават само внучката му Евгения Живкова и синът му Владимир.

Започват обиските в домовете на Владимир, на зет му Иван Славков, на Евгения.

По-нататък събитията се развиват с главоломна бързина.

На 18 януари 1990 година Живков е арестуван. През 1992-ра – осъден на 7 години затвор, през 1996-а – оправдан като държавен глава. Срещу него се водят общо пет дела. През 1997-а домашният му арест е заменен с подписка“.

––

През 1997-а, 8 години след историческия пленум на Десети ноември 89-та, който преобърна живота в България,  Тодор Живков ми каза в едно от интервютата, които в годините на неговия арест съм правила: 

„Не допусках, че срещу мен ще се завърти машината, за да се роди един гнусен съдебен процес. Повярвах, че ще остана председател на Комисията за промяна на конституцията. Допусках и в това отношение някои съмнения, но онова, което стана с мен, ме шокира. И досега не мога да си обясня поведението и морала на тези „герои”.

Навремето аз дори за миг не помислих да тръгна на разправа нито с Червенков, нито с Югов, макар че открито им се противопоставях.

Не отстъпих от принципите си, не можех да плюя на лицето си.

А моите съдници се отрекоха от всичко.

Ако бяха им поставили задача да се отрекат от майка си и от баща си – щяха да го направят.

И от жените и децата си щяха да се отрекат.

Такова падение!

Онова, което не ми дава покой и най-много ме измъчва, е, че много хора, в това число ръководни кадри, бяха подложени на оскърбително охулване…

… Обвиняваха ме, че като Председател на валутната комисия съм отговорен за изтичането на средства в чужбина. Да, валутният резерв, който аз създадох през 1962-а година, бе под мой контрол, но до 1985-а, когато прехвърлихме комисията към Министерския съвет и тя бе оглавена от Андрей Луканов. Спомням си малко след това при мен дойде Васил Коларов, тогавашният председател на БНБ, и ми каза: „Другарю Живков, похарчени са 500 милиона долара”.

След известно време пак ми каза: „Похарчени са 200 милиона долара”. Така че още преди да бъда освободен от длъжност, от резерва са били изтеглени 700 милиона долара. Оставаха 1 милиард и 300 милиона, които бяха в чуждестранни банки.

Питам сега къде отидоха тези пари? 

Още в края на 1988-а започнахме изграждането на фирмена организация. Беше утвърден Указ 56. Аз съм го подписал. Дадохме оборотни средства на фирмите. Всичко, което им бе необходимо за работа, го получиха.

И оттук започна разграбването.

Луканов наредил да се приберат оборотните средства и да се предоставят за създаването на частни банки.

Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. (Прав се оказа.)  Всичко изчезна, потъна. Окрадоха го разбойници.

Към това трябва да се прибави и ограбването по времето на Филип Димитров, което набра още по-голяма скорост. Бяха ликвидирани контролните функции на държавата, търговските организации, митническите ограничения.

Кое ме мъчи най-много сега?

Хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последиците (има предвид Петър Младенов и Луканов – б.а.). Държавността е разбита и това трябва да се каже на народа…“

Валерия Велева

http://epicenter.bg

• ДЕВЕТИ ноември 1989. Пленумът, който подготви оттеглянето на Тодор Живков

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО 

СЛЕДВАЙТЕ СТРАНИЦИТЕ НИ:

• “НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА”
• Новините на Добрич

НАШИТЕ ФЕЙСБУК ГРУПИ

1. ДОБРУДЖАНЦИ
2. NDT NEWS – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА
3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
7. БЪЛГАРИТЕ
8. ОБЩИНА ГРАД ТЕРВЕЛ
9. ОБЩИНА ДОБРИЧКА
10. ОБЩИНИ ШАБЛА И КРУШАРИ
11. ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО
12. РИБОЛОВ
13. ИНТЕРВЮТА
14. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
15. България – Китай 中国–保加利亚
16. ЛЮБОПИТНО, ПОЛЕЗНО, СВЕТСКИ КЛЮКИ, ЗАБАВА, ШОУ..
17. РЕСТОРАНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
18. В PINTEREST 

19. ЯБЪЛКИТЕ В ДОЛИНАТА НА ЕРОТИКАТА
20. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
21. ЩЕ ВИ ИНТЕРЕСНО КАКВО СТАВА В МОМЕНТА ПО СВЕТА – СТАТИСТИКА

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1444 – Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна 1885 – Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 г. 1970 – Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17”, 1989 г.  Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар.

ПРАЗНИЦИ:

• ООН – Международен ден на младежта (от 1945 г.)
• България – Ден на свободата на словото в България – Обявен на 10 ноември 2003 г. по време на церемонията за връчване на ежегодни награди за журналистика „Черноризец Храбър“ от Съюза на издателите в България
• Дания – Ден на Св. Мартин
• Индонезия – Ден на младежта и Ден на героите
• Индонезия – Празник на град Алесандрия
• Латвия – Празник Мартини (отбелязва се края на есента и началото на зимата)
• Русия – Ден на милицията (от 1962 г.)
• Турция – Ден в памет на Кемал Ататюрк

2022 г.  – Европейският парламент одобри влизането на Хърватия в Шенгенското пространство .

2020 г. –  Приключва Втората Карабахска война , подписва се Декларацията за прекратяване на огъня ; Започнаха протести в Армения .

2020 г. – Умира  Амаду Тумани Туре (р. 1948 ), военен държавник на Мали , президент на Мали (1991–1992 и 2002–2012), генерал .

2015 г- – Почива  Хелмут Шмид (р. 1918 г. ), западногермански държавник, федерален канцлер (1974-1982 г.).

2015 г. – Бойко Борисов отказва да приеме вселенския патриарх Вартоломей I заради скандалното и обидно поведение на последния с обвинение към БПЦ в етнофилетизъм.

Агенция “Фокус” / ndtnews.hopto.org

Към 31.12.2023 г. Република България е разделена административно-териториално на 28 области и 265 общини, както и на статистически райони, образуващи 3 нива в съответствие с изискванията на общата Класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана в Европейския съюз. Област Добрич е част от район „Североизточен“, който включва и областите Варна, Шумен и Търговище. В него живеят 826 134 души, или 12.8% от населението на страната.

Към 31.12.2023 г. област Добрич е разделена административно-териториално на 8 общини, в които има обособени 125 кметства. Броят на населените места в областта е 215, от които шест са градове, а 209 – села.

Към 31.12.2023 г. населението на област Добрич е 146 635 души.

Териториалното разпределение на населението в област Добрич е неравномерно. В две от общините – Шабла и Крушари то е под 7 000 души и в тях живее 4.8% от населението на областта. В останалите шест общини са съсредоточени 95.2% от населението.

Разпределението на населението по населени места е резултат от неговото естествено и механично движение. В градовете живеят 102 555 души, или 69.9%, а в селата – 44 080, или 30.1% от населението на областта.

Най-малки по брой на населението в област Добрич са с. Краище (община Генерал Тошево), с. Стаевци (община Шабла), Узово (община Генерал Тошево), с. Брястово (община Балчик), с. Огражден (община Генерал Тошево), с. Божаново (община Шабла), и с. Дряновец (община Добричка/ с под 5 жители, а най-голямото село в областта е с. Оброчище (община Балчик)  –  1717души.

Към 31.12.2023 г. 48.0% от населението в областта е съсредоточено в гр. Добрич, който по брой на населението – 70 411 души, заема девето място в страната, след гр. Сливен (78 627 души) и преди гр. Шумен (66 713 души).

Сред останалите пет града в област Добрич, единственият с население над 10 хил. души е гр. Каварна – 10 111. Най-малък е гр. Шабла – 2 712 души.

В областта има три населени места без население – с. Карвуна (община Балчик), с. Брестница (община Тервел) и с. Травник (община Каварна). В 51, или в 23.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително, като в 15 населени места живеят от 1 до 10 души включително.

С население над 1000 души са 11 населени места в областта, в които живеят 74.1% от населението на областта.

Илга ИВАНОВА, главен експерт ТСБС

35 години от началото на Прехода.

На днешния ден преди 35 години Политбюро на ЦК на БКП приема решение за оставката на Тодор Живов и определя неговия наследник- Петър Младенов.

Ден преди историческия Пленум на ЦК на БКП на Десети ноември 1989 година, който освобождава Тодор Живков от поста Генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет се провежда заседание на Политбюро на партията.

На него Живков обявява категоричното си решение да подаде своята оставка от партийния пост.

В книга втора – „ОТКРОВЕНИЯ“ от поредицата „Притаени мигове“ на Георги Йорданов, участник в заседанието, е дадена цялата стенограма на дебатите по декларираната от Живков оставка.

Изключително любопитни са репликите на Пенчо Кубадински,  Добри Джуров, Георги Атанасов, Димитър Станишев,  Григор Стоичков, Димитър Стоянов, Йордан Йотов, Милко Балев, Петър Младенов. Всички хвалят Живков, кълнат му се във вярност, а Петър Младенов буквално се разтапя от нежност и хвалебствия към Първия, като му дава обещания , че няма да падне прашинка върху него и делото му, което е изградило социалистическа България.

„Съвременна България такава, каквато тя е сега с всичките плюсове и с някои недостатъци, каквито всяка държава може да има – това е Тодор Живков. Тодор Живков – това е олицетворение на партията, на всичко, което е направено досега и което сигурно ще се прави дълго време. И аз вярвам, другари, че този живот ще продължи да бъде посветен на партията, докато кръвта пулсира в жилите му“, казва Петър Младенов, който на следващия ден го наследява на поста, същата вечер влиза в кабинета му, а след това се включва в неговото очерняне. 

Заседанието започва в 17.00 часа и завършва в 19.10.

Членовете на ПБ  си обещават раздялата с Живков да стане по цивилизационен път,  да не прекъсват другарските си отношения, да се срещат на по кафе и дори да намират време да изпиват и по някоя чаша ракия.

Последвалите събития обаче се развиват така главоломно, че ги завихрят в един тайфун на отмъщение, омраза и унищожение.

Но тази вечер никой не подозира това.

Четете!

Георги Йорданов

Из книга втора – „ОТКРОВЕНИЯ“ от поредицата „Притаени мигове“

ДЕВЕТИ НОЕМВРИ 1989 ГОДИНА

Зазори се. От Витоша се спусна приятен хлад.

6.30 ч. Обичайната игра на футбол в голямата зала на „Герена“ с постоянния състав – Иван Вуцов, Добромир Жечев, Иван Колев, Гаврил Стоянов, Тодор Колев, Воин Войнов, Кирил Ивков, Тодор Барзов, Венцеслав Арсов, Стефан Павлов и другите.

8.30 ч. В Министерския съвет. Среща със съветници и сътрудници – проф. д-р Евгени Апостолов, Йордан Радичков, Богомил Нонев, Николай Тодоров, Руси Божанов, проф. Милчо Брайнов, ген. Тако Кръстев, ген. Анев, Киряк Киряков, Иван Живин, Елена Кумбиева.

9.30 ч. – Проверка на изпълнението на Постановлението на МС за задоволяване на вътрешния пазар през есенно-зимните месеци.

10.30 ч. – Поредната среща с Андрей Луканов в коридора на Министерския съвет. Тук разговаряме по няколко пъти на ден. Той носи последната информация от посланика на СССР Виктор Шарапов, с когото се среща и в сауната на спортния посолски комплекс. Андрей се възмущава, че Тодор Живков се изказал остро и неодобрително срещу „много от нас“ пред Шарапов. Предложил Александър Лилов за генерален секретар. Запитах:

– А ти какво мислиш?“

–Това в никакъв случай не бива да се допуска. Казах го и на Шарапов. Ако Лилов дойде, ние ще се избием. Съветските другари са се спрели на Петър Младенов.“

 – Нима си забравил, че той правеше и прави най-острите изказвания срещу интелигенцията. Предлагаше крайни мерки срещу участниците в Русенския комитет и неформалните групи“. –

– Да, така е. Но той правеше това по тактически съображения.“

– Едва ли. Ала след като Горбачов така е решил…“

Дадохме си взаимни уверения, че нямаме никакви претенции за друга работа; трябва да останем в Министерския съвет, за да изпълним задълженията, които имаме за преодоляване на затрудненията и кризата в страната.

11 ч. – Със сътрудници обсъждаме изпълнението на решенията по жилищното строителство.

11.30 ч. – С министър акад. Радой Попиванов, акад. Атанас Малеев, проф. д-р Евгени Апостолов и експерти работим по проекта на Постановление на Министерския съвет за подобряване на здравеопазването.

12.30 ч. – С акад. Ангел Балевски. Отново размишлява след вчерашната среща на Тодор Живков с него, Георги Джагаров и Пантелей Зарев, и разговорът при мен след това. „Както неведнъж сме споделяли, беше крайно време шефът (Т. Живков – б. м.) да се оттегли. Но какво ще последва, след като неподготвени и безлични хора се тъкмят да го заместят…“

– Поздравление на Стефан Досев по случай 60-та му годишнина, която ще се отбележи през следващите дни.

– Проверка в някои търговски обекти.

16 ч. – Нова среща с Андрей Луканов на същото място. Той отново споделя за поредния разговор с Шарапов, който го уверил, че изборът за Петър Младенов е лично на Горбачов и на Политбюро на ЦК на КПСС. Размяна на мисли за изказванията ни на предстоящото заседание на Политбюро.

17 ч. – Заседание на Политбюро, на което присъстват и секретарите на ЦК на БКП и председателя на Централната контролно-ревизионна комисия Начо Папазов. Отсъства Гриша Филипов, който е в Прага на съвещание на секретарите на ЦК на компартиите по икономика, Иван Панев – поради заболяване, и Петър Дюлгеров, председател на ЦС на Профсъюзите. (През почивката на заседанието Начо Папазов нервно ми сподели, че Дюлгеров му е обещал да присъства на това важно заседание и е изненадан, че не е тук.)

Точно в 17 часа Тодор Живков, който никога не закъснява, небрежно притваря вратата зад гърба си, оглежда насядалите в елипсовидната зала. Не пита за отсъстващите и без увод започва.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Другари,

Утре е насрочен пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос, с който съм запознал някои от вас. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са:

първо, в това, че стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата;

второ, наближавам 80. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение.

Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен. Нашата партия е авангард, водеща партия, тя няма да отстъпи своите позиции на водеща партия. Затова и работата на генералния секретар няма да бъде лека, тя ще го държи в голямо напрежение.

Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, имаше се предвид да се издигне по-млад другар, примерно от поколението след революцията или по време на революцията, когато е бил младеж. Някакъв подобен вариант.

Така че аз отново поставям този въпрос. Миналия път го поставих писмено и сега поддържам това, което съм поставил писмено.

Кой да бъде избран за генерален секретар – това е работа на Политбюро. Аз съм разговарял поотделно с всеки един от членовете на Политбюро, с изключение на някои, които бяха издигнати в Политбюро в последно време, да се помисли кой да бъде издигнат. Когато внесох този писмен документ, вече се беше формирало становището кой да бъде издигнат на поста генерален секретар на партията. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за другаря Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, а и не само време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Тук не бива да има ограничения. Може да бъде от състава на Политбюро, от секретарите на ЦК, а може да бъде от състава на ЦК на партията. Освен това ние по Устава на партията – мисля, че това е така – може да кооптираме в състава на ЦК. Това сме го правили. Ако се прецени, че такъв подходящ човек има извън ЦК, може да се отиде на кооптиране.

Така че моля Политбюро да се занимае и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията.

Смятам, че пленумът трябва да протече спокойно, а да се възложи на новоизбрания генерален секретар да внесе предложение за Политбюро и Секретариат. Аз смятам, че трябва да се преустрои в известна степен и самият Централен комитет, и Политбюро, и Секретариатът на ЦК. Но едва ли утре ние ще можем да направим това.

Това е, което мога да кажа по този въпрос.

Но категорично поставям въпроса да бъда освободен. Пак искам да подчертая, че все пак аз съм на възраст, тук се иска млад човек. Може би в началото ще има трудности, но той постепенно ще набере опит и ще се адаптира, щом има подкрепата на Политбюро и на Централния комитет на партията.

МИЛКО БАЛЕВ: Отчитате ли, др. Живков, временната обстановка сега?

ТОДОР ЖИВКОВ: Отчитам я. Навсякъде обстановката е сложна. Аз свърших по този въпрос.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

Другари,

Аз смятам, че този въпрос извън другата работа на пленума заслужава специално да се обсъди, тъй като става дума за съществен политически акт на Централния комитет на партията – за избор на ръководител на партията, на генерален секретар.

Аз лично, другари, трябва да кажа, че приемам предложе­нието на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло и като предложение, което, ако бъде прието, може да съз­даде допълнителни условия за по-нататъшно разгръщане на процеса на преустройство в страната. Ние трябва да кажем, и вероятно това утре ще се каже на пленума, че извървяхме един голям път след Априлския пленум. Аз смятам, че това е достоен път с едно достойно ръководство на страната, на партията начело с др. Живков. Но животът си е живот. И това съображение, което др. Живков изложи тук, е човешко съображение и същевременно, доколкото става дума за политически деец, това е едновременно и политическо съображение.

Смятам, другари, че ние по тези въпроси трябва да действаме не под напора на обстоятелствата, а преди обстоя­телствата. Има един израз, че политиката е изкуство на възмож­ното, но политиката е изкуство на умение да се ориентираш в обста­новката. И аз смятам, че тази ориентация, която др. Живков направи и от която формулира своето предложение, е правилна. Аз лично го подкрепям и смятам, че така трябва да постъпи.

Ние знаем обстановката в страната. Заедно с извършеното много обстоятелства действат негативно и тези обстоятелства са както обективни, така и субективни. И ние трябва да създадем условия за едно развитие на процесите по-нататък.

Аз трябва да кажа и един втори аргумент. Това, че ние утре ще обявим свикването на конгреса на партията, в поли­тически план е най-подходящият момент, за да се извърши тази назряла промяна поради съображенията, които бяха изложени.

Обявява се конгресът, поема си ръководството един нов генерален секретар. Той ще си предложи промени в ръководството, не утре, разбира се, а на следващия пленум и по този начин подготовката на конгреса ще се поеме в ръцете на едно ръководство, което след това ще провежда решенията на конгреса. Иначе, другари, особено като имаме предвид и възрастовия състав на нашето ръководство, рискуваме да създадем луфтове, които са много опасни от гледна точка на приемственост в линията и политиката. Това е много важно.

Смятам, че всички тези съображения налагат да се отне­сем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар.

Естествено изборът на нов генерален секретар е също много важен въпрос. Другари, аз напълно искам да кажа, че може да е имал такива разговори в Политбюро с отделни членове на Политбюро, може да е имал и такава ориентация на определен етап и аз да бъда обсъждан. Но много моля, сега, когато гледаме този въпрос от гледна точка на един акт, който утре Централният комитет трябва да извърши, да се изслушат и моите съображения.

Аз моля моята кандидатура да не се има предвид и да не се обсъжда. Трябва да ви кажа, че на мен е поверена една изключителна отговорност като член на Политбюро. Трябва да ви кажа, че аз дори тази отговорност трудно нося. Говоря искрено, не мога да не говоря искрено. Защото аз предпочитам да бъда един силен член на Политбюро, а не слаб генерален секретар.

Струва ми се, че този пост изисква освен всичко друго, което аз имам, и някои други качества. Аз винаги съм се стремял да се отнасям самокритично към моята работа, чувствам, че нямам достатъчно сили. Доколкото силите ми позволяват и докато се ползвам с доверието аз, разбира се, ще работя на сегашната или на друга работа, но много моля да се има предвид, че аз просто не чувствам достатъчно сили да се справя с това много високо за мене задължение. Изключително задължение. Никой друг пост в партията не може изобщо да се равнява с отговорността, бих казал, в определен аспект историческа отговорност на генерал­ния секретар.

Към това бих добавил и следните неща, които много моля също да се отчитат. Ние не можем да не видим, че в нашето общество, в т.ч. и в икономиката, за която правителството носи особена отговорност, са натрупани редица проблеми. Някои от тях, разбира се, имат по-дългосрочна давност като тенденции и като процеси, а някои изцяло са формирани, откогато аз съм начело на правителството. Аз трябва да ви кажа, че определено смятам, че генералният секретар, който ние ще изберем, в определен смисъл трябва да бъде свободен от това бреме, което е свързано с проблеми, създадени и по време на мандата на това правителство, което аз оглавявам. Това винаги ме е притеснявало и от гледна точка на мерки, и от гледна точка на инициатива, която трябва да се проявява. Пак подчертавам, не че всичко сега е предопре­делено през тези три години, откакто съм аз, но много въпроси се изостриха през този период. Има и обективни причини, но аз смятам, че това е много важно обстоятелство да търсим това, което във всичко друго можем да кажем да бъде с еднакви възможности, но да има и тази свобода. Това също е важно обстоятелство.

Аз бих казал и това, че на един ръководител на партията му е нужна една по-голяма решителност, отколкото аз я имам.

Аз много моля в това обсъждане, което ние ще направим, моята кандидатура от гледна точка на тези съображения да не се има предвид.

Аз иначе дълбоко уважавам мнението, становището на другарите, но ако имам някакво положително качество, бих казал, че това е именно да бъда безпощаден със себе си.

И в името на това аз ви моля моята кандидатура да не се обсъжда.

Аз, другари, имам предложение. Предлагам да се обединим около кандидатурата на другаря Петър Младенов. Познаваме го 18 години в партийното ръководство. Един от най-младите членове на партийното ръководство. Това, разбира се, не е главното, но в съчетание с другите качества, то е плюс и предимство. Това първо.

Второ, ние всички познаваме другаря Петър Младенов, той е образован и подготвен, с известност и добро име и тук, в България, и зад граница. Аз лично смятам, че ще се посрещне добре и в пар­тията, и от обществеността. Дълбоко съм убеден в това.

На трето място бих посочил, че другарят Петър Младенов е едно добро съчетание на единството и приемствеността между поко­ленията и линията на партията. Това е много важно. Той е свързан с тази линия, с априлската линия на партията, израсна в този период и същевременно е достатъчно млад, за да поеме тези отговорности, които ще осъществяваме през следващия период.

Освен това трябва да кажа, че познавам Петър Младенов от дълги години. Той умее да работи с хората, да се вслушва. Стру­ва ми се, че по природа е чужд на авторитарния стил на работа, което е много важно за генералния секретар. Проявява широта, умее да се вслушва в хората. И същевременно той е решителен, може да отстоява позиция и да провежда линия. Това е много важно.

Аз смятам, че ние в партийното ръководство имаме хора (в случая предлагам да обсъдим кандидатурата на Петър Младенов), които притежават онези качества, подготовка и спо­собност да провеждат политическата линия, която е необходима, за да може да решим въпроса за генерален секретар от гледна точка на това да отстоим, защитим и последователно осъществим преустройството в нашата страна.

Аз мисля, че др. Петър Младенов има всички качества.

Ние сме колектив, ние не избираме вожд на партията, а избираме генерален секретар, който ще се опира на колектива, на колек­тивната позиция, на колективната подкрепа и заедно ще вървим напред.

Аз смятам, другари, че ние сме във възможността именно да се обединим около тази кандидатура, да отидем единни на пленума, да изкажем благодарност на др. Живков за дългогодишната работа като генерален секретар, да изразим увереност в този път, който осъществяваме и който характеризираме като преустройство, и да подкрепим кандидатурата на др. Петър Младенов, който да застане начело на нашия колектив, и да разгръщаме преустрой­ството по-нататък и в икономиката, и в политиката, и в духов­ната сфера, и навсякъде.

Моля другарите да обсъдят и това предложение, което правя за нов генерален секретар.

Повече от 2 минути никой не взема думата.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Може би да дадем почивка на другарите, да помислят.

МИЛКО БАЛЕВ:

Ние становища сме изразявали.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Да дадем ли почивка?

ДОБРИ ДЖУРОВ:

Не е необходимо.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:

Другари,

аз сега научавам това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан. В такъв смисъл, че ние сега сме в един етап, когато искаме да разгърнем на широк фронт преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага една по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става наоколо в другите социалистически страни. И на този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна.

Аз смятам, че трябва да се обсъди и да се намали до известна степен работното време на др. Живков, да се разпредели работата на повече другари. Ние трябва тази сравнително здрава обстановка, която имаме в сравнение с другите страни, да я развиваме, да я укрепваме и да отидем на конгреса на партията.

Аз смятам, че сега ние не сме подготвени да извършим една такава радикална промяна в нашето ръководство и до известна степен се съгласявам с др. Георги Атанасов, че това са въпроси, за които е необходимо време да се подготвят и да се обсъждат, за да не се получат сътресения, които са опасни сега в това време, което, ние преживяваме, и може да нанесем на страната и на партията сериозни вреди.

Предлагам да обсъждаме въпроса за едно разтоварване на др. Живков, за една по-добра организация, но до конгреса да не правим промени. Аз не виждам нищо, което да налага сега да се правят промени. Напротив, ние имаме всичките основания да твърдим, че нещата се разработиха от др. Живков и от Политбюро през този период с такава дълбочина с Юлската концепция, с такава последователност, с неимоверни усилия, в резултат на което страната, макар с трудности, си върви към преустройството, осъществява своето преустройство, без да са създадени ситуации на кризи и на нестабилност, въпреки опитите на противника и на Запада да го стори. Това е моето становище.

СТОЯН ОВЧАРОВ:

Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, то отговаря на интересите на народа, то отговаря и на необходи­мостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съвет­ския съюз.

Във връзка с това мисля, че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим.

Разбира се, трябва да се изкаже благодарност на др. Живков за всичко, което е извършено под негово ръководство, и същевременно ние трябва ясно да осъзнаваме, че в обществото има проблеми, че обществото се нуждае от промени и че тези про­мени могат да бъдат извършени само след едно обновление.

Мисля също така, че е правилно предложението да се издигне кандидатурата на др. Петър Младенов, защото всички тук го познаваме много добре. Аз може би го познавам по-малко от другите. Мисля, че времето, за което познавам др. Петър Младенов, е достатъчно, за да изразя моята убеденост, че това е една кандидатура, която ще бъде посрещната положително от пар­тията, положително и от българския народ. Също така искам да подчертая, че тази кандидатура ще бъде добре посрещната и в международен аспект. Другарят Младенов се ползва с голям авторитет и в братските партии, и в световната общественост. Мисля, че той ще съумее да проправи път на България в света. Затова аз мисля, че ще бъде правилно Политбюро да подкрепи кандидатурата на др. Младенов.

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и бъдеще. Днес или утре за нас са такива дни и всеки, мисля, че е изправен пред една изключителна политическа и човешка отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо.

Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двусмислие този въпрос трябва да намери решение. Другарят Живков вярно е преценил момента. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос.

Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение и всяко друго решение, всяко двусмислие в нашето решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обре­мени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:

Цитирай по-точно.

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Аз поне така те разбрах. Ние трябва да стъпим на реал­ностите и да започнем от реалностите в усилията за по-нататъшно разгръщане на преустройството на базата на решенията на Юлския пленум, на Юлската концепция. Аз пак повтарям, в тази обстановка предложението на др. Живков е акт с политическа мъдрост. И ние трябва да под­крепим всячески този акт, другарски да го приветстваме, да изразим благодарност на др. Живков и да вървим напред, да оси­гурим единство на ЦК, по-нататъшно сплотяване на партията. Всяка друга позиция е лоша услуга и на др. Живков, и на партията.

Мисля, че предложението на др. Атанасов също трябва да бъде подкрепено. Аз може би най-добре от всички познавам др. Младенов и тази характеристика, която му направи др. Атанасов, е абсолютно точна. Аз подкрепям това.

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ

Аз си спомням когато др. Живков преди известно време постави въпроса да бъде освободен. Той даже не един път, а няколко пъти в продължение на последните години поставяше въпроса да бъде освободен от поста генерален секретар на ЦК на партията по мотиви, че е вече възрастен, че трябва да се даде път на по-млади другари и да се върви напред. Ние сме възразявали, и аз съм възразявал. Аз възразих, когато той писмено направи предложе­ние, като сметнах, че той има голям политически и житейски опит, авторитет и вътре в страната, и вън от страната. Но сега, щом др. Живков сам поставя въпроса да бъде освободен и излага същите мотиви, мисля, че трябва да уважим това негово искане. Той е доста сериозно премислил и преценил обстановката и това, че трябва да станат някои персонални промени в Политбюро, както той каза, за да се отговори на времето.

Другари, вижте какво става в ГДР. ГДР заявиха отначало (ние не сме заявили, ние бяхме за преустройството), че няма какво да се преустройват. В продължение само на една година нещата там се измениха коренно. Такива неща стават и в други страни.

Аз лично смятам, че др. Живков 30 и толкова години е начело на нашата партия, той е водил и партията, и страната по много пътища на възход и ние трябва и тук, и в Централния комитет на партията да му изразим благодарност. Трябва всичко, което правим, да го правим мъдро, спокойно, за да не създаваме обстанов­ка в страната да стават нежелателни неща.

Мен напоследък много ме тревожат тези неща, които стават в България, не само тези групи. Сред наши партийни членове, сред активни борци се създава едно негодувание, едно настроение, което аз сам не мога може би да си обясня докрай.

И смятам, че една такава законна и нормална подмяна ще послужи като отдушник в нашата партия.Иначе можем да стигнем до положе­нието, до което искат да ни докарат тези неформални групи, които вече изкараха хиляди хора на площада. Трябва да се намерят пътища, докато не сме се разделили от нашия народ, да поемат щафетата по-млади другари и да се омиротвори страната. Защото аз не смятам, че тези неща, които стават, са край. Те са начало. И ние трябва да бъдем достатъчно предвидливи и мъдри и да преценяваме обста­новката. Само с един обединен Централен комитет и Политбюро ние можем да вървим напред.

Колкото и на мен да ми е тежко, тъй като ние с др. Живков работим толкова години, аз виждам, че трябва да стане промяна. Убеден съм, че трябва да стане тази промяна.

Що се отнася до това кой да бъде генерален секретар, др. Живков има право единствен той да посочи кой трябва да бъде генерален секретар на партията и да го постави на обсъждане.

Той направи това. Значи той е мислил по тези неща. Аз не съм на мнението на др. Георги Атанасов, че той няма достатъчно качест­ва, защото той е политически изработен, оформен човек. Още от младежка възраст той беше секретар на ЦК на Комсомола, беше през много етапи в Централния комитет на партията, беше на стопанска дейност и от няколко години е министър-председател на страната.

И малко се учудвам на това, че той си прави отвод. Но щом си прави отвод, Политбюро и Централният комитет са в правото си да се изкажат.

Аз смятам, че др. Петър Младенов притежава качества както по произход, така също е доказал и качества в своята дейност от най-малка възраст, а и в дейността му в ЦК на Комсомола, и в дейността му като първи секретар във Видин, откъдето имам най-непосредствени впечатления за неговата работа. Той беше обединил кадрите. Въпреки че Видин беше неголям окръг, но тежък окръг, той съумя да обедини кадрите при тези стари дрязги, които имаше.

Другарят Петър Младенов има също международно име. Той е ерудиран дипломат и политик, владее езици, в центъра на международната дейност е.

И аз смятам, че той има качествата, чувството и чуткостта на стопански ръководител, на партиен ръко­водител и на човек, който владее международните въпроси. След като др. Георги Атанасов се отказва и си прави такъв сериозен отвод, аз също подкрепям изказаното и от него, и от дру­гите другари мнение, че др. Петър Младенов има всички качества да стане генерален секретар, с изключение само на едно, че физи­ческото му състояние може би не е добро.

ДОБРИ ДЖУРОВ:

Искаш да кажеш, здравословното му състояние, а не физическото.

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

Да, в такъв смисъл, здравословното му състояние в мина­лото, но предполагам, че в това отношение всичко е минало благо­получно…

Вижте какво, другари, ние трябва да предвидим нещата. Ако отидем малко разединени на пленума на ЦК, ще станат едни работи, които не бива да допускаме. Ние оттук трябва да отидем единни и да овладеем положението, за да можем да отидем единни на конгреса на нашата партия. Разработките са дадени, сега трябва да се назначи комисия да работи по Устава.

Но аз мисля, че много е важен подходът и нашето отиване на пленума, след пленума и на конгреса.

Ние трябва да направим всичко необходимо да успокоим кадрите.

А що се отнася до една категория по-стари кадри, в които съм и аз от Политбюро, ние сме винаги готови, когато се каже, да слезем и да отстъпим на по-млади хора, тъй като това е живо­тът, такава е логиката, и не само логиката, а и практиката, и не бива да създаваме затруднения на Централния комитет на партията.

С това искам да приключа. Смятам, че др. Тодор Живков беше толкова години начело на партията Аз нямам предвид само от Априлския пленум, а имам предвид от неговото участие в борбата против фашизма. Той като държавник в историята на България, в този откъс от време, е запълнил един исторически отрязък от разви­тието на България и от развитието на социализма у нас. И като войнстващ марксист-ленинец, и като приятел на Съветския съюз той е дал всичко, което е можел да даде. Аз не смятам, че той не може още да даде. Но обстоятелствата са такива сега, че без тези промени, аз лично преценявам, че ще има негативни послед­ствия в нашата партия, ако не отидем сега към окончателно реше­ние.

Предлагам да обсъдим въпроса, да бъдем единни, да отидем на пленума и да не дадем възможност за приказки и разни други работи, а да си вършим работата.

НАЧО ПАПАЗОВ:

Мисля, че в случая др. Живков, когото ние дълбоко уважа­ваме като държавник, стоял начело на цяла епоха в развитието на България, постъпва съвършено мъдро и правилно.

Обстановката у нас е такава, че се налагат промени.

Аз смятам, че в това отношение не бива да има никакво колеба­ние. Ще бъде неправилно да кажем, че обстановката е добра. Напро­тив, обстановката никак не е добра. И бъдещото ръководство трябва да приеме нещата от позицията на Юлската концепция към изпълнение на тази концепция от всички слоеве на населението и от всички етажи на партията и страната.

Аз уважавам много скромността и самокритичността на др. Георги Атанасов. Той просто ме развълнува. Но смятам, той все пак знае по-добре, че следва да се вземат предвид неговите съображения. И моето мнение е, че едно съчетание между др. Георги Атанасов и др. Петър Младенов ще бъде едно хубаво съчетание.

Аз имам предвид, че др. Петър Младенов като министър на външните работи показа, че умее да работи с колектива и да не командва, което е най-опасното за един генерален секретар. Той показа, че може да развива демократизма, което сега е изклю­чително важно за нас и което е една от мъзгите на самата Юлска концепция.

Така че в този смисъл мисля, че заслужава да бъде издигнат за генерален секретар, като се имат предвид всички негови качества на организатор, на човек, минал през партийните редове и ръководства, а също така и през държавните инстанции и особено пък на международната арена.

Мисля, другари, че не само трябва да се благодари на др. Живков, а трябва да се намери съответна формулировка пред пленума на Централния комитет на партията, че това не е една отстъпка от активна дейност на един обикновен човек. Другарят Живков е един необикновен човек в нашата партия и в нашата стра­на. Той така трябва да остане в съзнанието на хората. Ние в никакъв случай не трябва да се поддаваме нито на нихилизъм, нито на черногледство, нито на стереотип. Точно това иска сега врагът и някои среди. А точно сега именно Политбюро, Централният комитет, партията трябва да застанат зад това решение на др. Живков и да го защитят с оглед да се спаси, аз бих казал, да се съхрани всичко най-хубаво, което е създадено през този период, и на основата на това всичко най-хубаво ние по-нататък да тикнем живо­та в духа на това, в което досега ни е учил и ни е давал пример на активност, на енергия и на творчество.

Аз смятам, че пред пленума на ЦК, в тази международна обстановка, а и у нас вътре, няма място за колебание по отношение на единството. Трябва да има единно мнение. Иначе ще ни разнася улицата и ще станем предмет на разисквания в цялата страна и сами ще си създадем трудности, и не само трудности, а просто затруднения, които не така лесно ще бъдат преодолени. Още повече че такава е обстановката сега във всички наши страни, включително и в Съветския съюз, особено в ГДР.

Затова аз подкрепям предложението.

ДОБРИ ДЖУРОВ:

Другари,

обсъждаме един изключително важен въпрос, свър­зан с ръководството на нашата партия, въпроса за освобождаването на досегашния генерален секретар на нашата партия и определяне на нов генерален секретар. При това, бих казал, в една изключително сложна вътрешна, общностна и международна обстановка.

Затова що се касае до въпроса дали да отидем насреща на предложението, мен ми се струва, че не бива да има абсолютно никакво колебание. Предложението на др. Живков именно в контекста на тази сложност у нас, имам предвид и нашата социалистическа общност, и в международен аспект, просто му прави чест. Това е едно мъдро предложение. В него се оглежда реалната оценка на обстановката у нас.

А обстановката у нас, ако погледнем с очите на реалисти, за което претендираме всички, е в трите сфери на нашия обществено-политически живот: в сферата на партията, в сферата на икономиката и в духовната сфера. Тя е сложна с опре­делени кризисни явления. Става дума в исторически план и аспект за освобождаване на досегашния генерален секретар и за избиране на нов генерален секретар.

Има две алтернативи за излизане от положението. Едната алтернатива е със старото ръководство начело с др. Живков да се опитаме да излезем от това тежко кризисно положение в нашата страна. Втората алтернатива е с ново ръководство.

Съпоставяйки едната алтернатива с другата, аз съм дълбоко убеден, че старото ръководство няма да може да излезе от тази именно обстановка, защото старото ръководство е загубило доверието и в партията, и в народа. Ако искаме да видим нещата такива, каквито са, те именно така стоят.

Затова в този контекст, във връзка с това ми се чини, че трябва да отидем към приемането на оставката на др. Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет. Разбира се, трябва по човешки, без предвзетости, без чувства, но с човеш­ко отношение да се отнесем към неговото дело. Никой няма да е в състояние да отрече това голямо дело, което в периода, през който той възглавяваше нашата партия, се извърши. Поради това именно по човешки и по партийному трябва да се отнесем към оцен­ката на неговата работа.

Във връзка с това предлагам, когато утре ще се третира въпросът на пленума, предварително да се подготви един документ, с който да излезе Политбюро.

Това е по отношение на освобождаването на др. Живков.

Що се касае до избора на нов генерален секретар. Другари, ние се познаваме, ние работим заедно не от вчера и ми се струва, че ако подходим с критериите и изискванията на времето, на етапа на нашето развитие по пътя на преустройството, ако изходим от повелята именно на това време и особено от повелята на нашата Юлска концепция, от повелята на всички процеси, които се развиват в международен план и т.н., очевидно по мое дълбоко убеждение друга кандидатура от кандидатурата на др. Петър Младенов аз не виждам. Известен е, знаем го, годините му знаем, физическото му състояние знаем, аз му знам и здравословното състояние. Той има няколко характерни черти в себе си, които привличат хората и които ще му дадат възможност в колектива, с който ще работи и тук, и по вертикала надолу, и т.н., да обединява кадрите, изпол­звайки опита на тези именно кадри. Що се касае до вътрешен план, той е добре запознат с всички тези слагаеми, от които се определя обстановката на този ден – 9 ноември 1989 г.

Второ, като партиен работник той е вървял по вертикала отдолу нагоре. Следователно има поглед върху организационната работа по вертикала до висшия орган на нашата партия – Политбюро. Още един път искам да подчертая, той е добре запознат с нашите вътрешни проблеми, особено с проблемите, свързани с възродителния процес. Следователно няма да му е нужно много време, за да запрет­не ръкави и да влезе в кухнята с всичките тези слагаеми, които определят обстановката в нашата страна сега.

И на трето място – във външнополитически план другарят Петър Младенов добре вижда и знае състоянието и по региона, и по континента, и в глобален мащаб и т.н. Тенденциите на развитие в това отношение също така не са далеч от него. Следователно и в този план като генерален секретар няма да е необходимо много време, за да влезе в курса на тези сложни международни проблеми по нашия регион, по континента и в мащабите на нашата грешна земя.

Поради това аз напълно поддържам предложението, което беше направено от др. Георги Атанасов. Да се обединим около тази именно кандидатура, като към документа, с който ще излезем пред пленума, първата част да се отнася до др. Живков (аз вече изказах съображения как да се подготви), а във втората част кратко, ясно и точно да се даде характеристика на др. Петър Младенов.

Очевидно след тази наша стъпка утре на пленума ще се наложи в този състав под ръководството на новия генерален секретар, ако пленумът го избере, да преминем незабавно към обсъждане на онези остри проблеми, които стоят у нас в икономическата сфера, онези остри проблеми, които стоят в партията – и структурите, и кадрови, ако щете, и нормативни, за да може с това преустройст­во, за което ние говорим, че трябва да започнем от себе си, имам предвид партийната структура, да можем на един близък пленум на ЦК на партията да излезем със съответни виждания. Затова защото много важно е сега да определим какво трябва да правим във всич­ките тези направления. А отговорът на този въпрос не е лек. Как да го правим? И в какво астрономическо време да го правим?

Следователно след пленума очевидно ще се наложи заседание на Политбюро – аз така виждам нещата, за да могат поне конспективно да се видят проблемите и да бъдат адресирани към съответните структури, към съответните органи и съответните кадри и да запрет­нем ръкави и да работим.

Смятам, че по двете предложения – за освобождаването на др. Живков и за избирането на нов генерален секретар – трябва да се обединим. С това, че др. Живков отива сам към освобождаване, ние отнемаме изключително остри козове от ръцете на нашия против­ник и на нашите врагове, които копаят и подкопават и т.н., т.е. че именно той сам взема инициативата, че не сме принудени, така да се каже, отвън, от външни сили.

Това са съображенията, които исках да изкажа. Когато хората се разделят, става дума по служба, очевидно на всеки му е терсене, мъчно му е и т.н. Очевидно и на нас, и на мен ни е терсене. А аз с него съм работил много време и като партизани, и особено в онези трудни години след 9 септември непосредствено. Но времената се менят, задачите на тези времена нарастват. Всяко време и всяка епоха поставя своите задачи. За тези именно задачи трябват нови хора.

Що се касае до нас – старите, до нас – възрастните, нека новото ръководство да решава кой кога трябва да отстъпи място на младите. Този процес трябва да има по-голяма динамика, защото нека да погледнем седящите на този ред. Ние сме попораснали. Така че новото ръководство в това отношение трябва да направи всичко необходимо овреме, по човешки, по партийному, да благодари, да освобождава и да попълва с младо попълнение. Кадровата работа на партията, на централното ръководство, особено на висшия ешелон, трябва да бъде подчинена на принципа, който ние прилагаме в армията – от взвод, включително до командир на полк, трябва да бъдат млади хора. Още повече че ние имаме интелигенция по всички направления. Ние работим в областта на електрониката във връзка с автоматизираната система за управление на страната и на войските в Народна република България с директори на предприя­тия, непосредствено с ръководители на цехове и трябва да ви кажа, че просто се възхищавам от компетенцията на тези именно хора, от виждането на тези хора. Не само на дъската да ти прочете лекция, а в практически план и как виждат тенденциите на развитието.

Ние говорим за компютризация. Сега имаме съвършено нов етап в развитието на електрониката. Правя това отклонение, за да под­чертая, че новият генерален секретар и новото Политбюро, които постепенно ще се освобождават и т.н., трябва да имат предвид, че имаме потенциал, който трябва да видим и който трябва да изпол­зваме по вертикала и по хоризонтала във всички направления.

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ:

Другари,

Мисля, че партията и страната се намират пред сложен, труден избор. Очевидно е: от политическата далновидност, която утре ще прояви Централният комитет по предложение на Политбюро, ще зависи бъдещото развитие на нашата държава. България се ползва с име на стабилна страна. Дори когато сме правили грешки, у нас не съществуваха условия за разединение на народа, за колебания и разкол в партията. Сега сме пред ново голямо предизвикателство, пред огромно политическо изпитание. Ако постъпим мъдро, ще улесним процеса на преустройството – най-трудния изпит в историческото ни развитие през последните десетилетия.

Именно поради това дълбоко съм убеден, че другарят Тодор Живков отговорно е обмислил предложението си да подаде оставка. Смятам, че решението му е достойно, целесъобразно. И аз на свой ред напълно го подкрепям.

Едва ли сега е време за цялостна оценка на десетилетния път, който извървяхме като колективно ръководство, оглавявано от другаря Тодор Живков. Надали е възможно и потребно начаса да правим дълбок анализ на причините, които предизвикаха сериозно напрежение в обществото, доведоха до големите трудности, които предстои да преодоляваме в областта на икономиката. Ала днес, като приемаме оставката на др. Живков, имаме достатъчно основания да му изкажем искрена благодарност. Благодарност за повече от тридесетилетната му дейност начело на партията и държавата. Без съмнение, историята ще даде безпристрастна, но вярна оценка за неговите заслуги като държавник и честен радетел за социалистическата модернизация на България.

Днес обсъждаме въпроса за смяна на нашия първи ръководител, на нашия примус интер парем (първи между равните). Смятам, че е наш дълг да дадем пример за цивилизованост при вземането на това изключително важно, дори съдбовно решение. Нека да предпазим партийните среди и обществеността от произволни тълкувания, от възможни усложнения. Защо да създаваме възможност на улицата и на мълвата да отклоняват вниманието на хората от стратегическите цели на България? Потребно е да изберем новия генерален секретар на Централния комитет на партията с вътрешно убеждение и с пълно единодушие; както са се изразявали възрожденците – с висшегласие. Нека нашата дискусия да е честна, открита, абсолютно откровена. В случая всяка тайнственост ще бъде вредна. Пък и има ли тайна, която може да се опази? Както казва един философ, по-лесно е да задържиш въглен на езика си, отколкото тайна.

Въпросът за бъдещия първи ръководител на партията, който постави другарят Тодор Живков, е с историческа важност. Мисля, че другарят Георги Атанасов беше искрен и убедителен, като оттегли своята кандидатура за тая най-висока длъжност. Познавам го отлично и твърдя, че заявлението му е чистосърдечно. С Георги дълго време сме работили заедно – още от младежката организация в Софийския университет. Винаги ме е впечатлявала неговата трудоспособност и всеотдайност. Той вече е утвърден партиен и държавен деец. Неговата опитност, умението му да се опира на добри професионалисти допринасят за успешната му дейност като председател на Министерския съвет. Той е организиран и отговорен. Ако преценява, че възможностите му и интересите на управлението изискват да продължи да заема досегашната длъжност на премиер, ние трябва да го разберем и да уважим неговото желание и предложение. Защото в случая не става дума за персонално предимство, а за огромната отговорност, която ще поеме един от нас, един от нашите другари. Той пък е длъжен да си дава сметка в състояние ли е да бъде на висотата на най-важната служба в страната.

Искам ясно да заявя: аз също споделям току-що изказаното мнение от Георги Атанасов и другите преждеговорящи, че другарят Петър Младенов може да бъде кандидатурата на Политбюро за генерален секретар на ЦК на БКП. Той е образован, придоби опит като един от секретарите на ЦК на ДКМС и за кратко – като първи секретар на Видинския окръжен партиен комитет. Предимство на кандидатурата му е обстоятелството, че работи дълго време като министър на външните работи. Това му даде възможност да се запознае с видни политици и да проникне в същността на противоречивите и сложни процеси в съвременния свят. Особено важно е, че кандидатурата му се ползва с пълното одобрение на ръководството на КПСС и на съветската държава. Смятам, че Петър ще бъде приет с подобаващо уважение от много дейци на международното работническо и комунистическо движение. Ето защо утре ще гласувам другарят Петър Младенов да бъде избран от пленума за генерален секретар на Централния комитет на партията.

Надявам се, че предстоящата промяна ще се осъществи спокойно, разумно. Тя не бива да бъде повод за импровизации и волнодумства, за обществен хаос. Длъжни сме да извлечем поука от негативния опит в някои братски страни, в които вече се извършиха промени във върха на властта.

Другари,

Някои от вас са споделяли, че се чувстват възрастни, уморени. Искам да заявя пред Политбюро: макар че съм „на попрището жизнено в средата“, готов съм още сега да се оттегля от длъжностите, които заемам в партията и държавата. Защо да не дадем път на нови дейци? Те ще компенсират липсата на опитност и популярност „с надежди занапред“. Подчертавам: това е мое лично мнение, с което не ща да ангажирам никого от вас. Ала едва ли някой ще възрази – новият генерален секретар трябва да има пълна свобода при избора на бъдещия ръководен екип, който трябва да се ползва с неговото абсолютно доверие. Казано още по-ясно, ако се прецени, че е целесъобразно да мина на друга работа или да премина в пенсия, без задръжки и аз ще си подам оставката. Защото не е важно кой каква длъжност заема.

Същественото е кой каква работа върши в полза на обществото и държавата, достоен ли е за поста, който му е поверен. Хората очакват от нас, от Политбюро да дадем пример на скромност и отговорност. И на готовност да разкрием простор за изява на личности, които ще сътворят нови полезни дела.

От дълго време ме занимава една мисъл, по-точно една тревога. Питам се: защо в КПСС, в нашите комунистически партии естествените промени в ръководствата се превръщат в драми, понякога дори в „панаири на суетата“?

ТОДОР  ЖИВКОВ:

Това не бива да го допускаме.

ГЕОРГИ  ЙОРДАНОВ:

Да, наистина не бива вече да го допускаме. Защото все още при неизбежния процес на смяна в ръководството на различни равнища, както и при поколенческо обновление се вихрят страсти за реванш, отмъстителност, разчистване на сметки. Поверили са на човека някаква длъжност – голяма или малка, дошло е време или се налага той да я отстъпи другиму. Какво по-логично и по-естествено от това? По тоя начин, както е в развити демократични общества, се изковават добри традиции, осъществява се приемственост. И държавата постига напредък. Другото е път към простащина и разруха. Така хората се възпитават да бъдат добри граждани, да уважават своята държава. Пък и да не се започва все отначало. А нека новите служители на обществото се задължават да допринесат поне колкото своите предходници, ако не и много повече.

У нас всяка промяна се съпътства с интриги, клюки. Подалият оставка или освободеният от длъжност по целесъобразност се подлага на унижения и незаслужени обиди. Нерядко беди и огорчения понасят неговото семейство, близките на изолирания довчерашен колега, приятел, другар. Всеки може да посочи примери как лица, заслужаващи признателност, се обливат с кал и хули. Дано със сегашната промяна на върха дадем доказателства за справедливост и, пак повтарям, за цивилизованост.

И като заключение: както протича това наше заседание на Политбюро – откровено, честно, принципно, така утре трябва да премине пленумът на Централния комитет. По тоя начин ще се създадат благоприятни условия под ръководството на новия генерален секретар на ЦК да се подготви добре предстоящият партиен конгрес, а България да излезе на големия път на обновлението и прогреса.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Другари, да смятаме, че приемате решението. Аз бих предложил да се обединим около това.

МИЛКО БАЛЕВ:

Може някой да има възражение.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Ако някой има възражения, да ги каже. Но аз моля да се обединим около формиращото се становище.

По искане на останалите участници в заседанието на Политбюро на Централния комитет на БКП др. Тодор Живков дава почивка от 20 минути, след която заседанието продължава до 19 часа…

ДИМИТЪР СТАНИШЕВ:

Това заседание има изключително принципно значение за по-нататъшната работа на нашата партия. И бих искал просто да се присъединя към думите на др. Живков в неговото изложение за причините за даване на оставка от поста генерален секретар.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Моля само една бележка да направя. Аз не бягам от труд­ностите, но нямам сили да работя в такава обстановка поради въз­растта ми. Аз не се плаша от трудностите. Само който не ме поз­нава, той може да направи такова заключение.

ДИМИТЪР СТАНИШЕВ:

Аз точно това казвам. Тази е постъпка на политически деец, който правилно оценява именно времето, когато трябва да напусне. И аз смятам, че това трябва да залегне в оценката, която трябва да бъде дадена за др. Живков, че той правилно оценява времето, когато трябва да напусне този пост. И по-рано този въпрос беше поставен, но ние казахме: не, не трябва, не бива др. Живков да напуска този пост. Той беше нужен и правилно постъпихме. Но времето сега е такова и той съвършено правилно и навреме поставя този въпрос пред Политбюро на Централния комитет. И аз мисля, че това решение на Политбюро ще бъде много високо оценено от ЦК на нашата партия и от нашия народ. Ако ние бяхме закъснели с това, то би нанесло вреда на неговия авторитет.

Затова аз напълно подкрепям неговото предложение.

Що се отнася до избора на нов генерален секретар, мен ме радва, че ние така задълбочено и колективно обсъждаме този проблем. Мисля, че това решение, че формата и начинът на остав­ката на др. Живков с подаването на молба за освобождаване от поста генерален секретар и изборът на нов генерален секретар ще има действително не само вътрешно, но и международно звучене. Отново нашата партия ще покаже своята същност като партия мъдра, партия творческа. Защото ние виждаме как в отделните партии тези проблеми се решават, как се решава обновлението или подмладяването. Това стана трагедия за някои партии, защото те бяха изостанали в своето мислене, в своите виждания и доведоха до сериозни последствия тези партии и народи.

Мисля, че този наш опит ще бъде изучаван, именно цивилизованият начин на освобождаване и на избиране на нов генерален секретар.

Що се отнася до предложението, което се направи за нов генерален секретар, на мен ми направи силно впечатление, честно казано, изказването на др. Георги Атанасов. Неговата честност, скромност, вглеждане в себе си, в своите възможности – това е един пример за всички. И тъй като се поставя въпросът за др. Младенов, аз мисля, че това предложение е правилно, защото действително в него се съчетават онези качества, които сега са ни особено нужни на този етап, когато ние смятам, че трябва качествено да изменим нашето общество, качествено да изменим нашия стил и методи на работа, качествено в нова степен да включим активно цялото общество.

И трябва да се провежда изключително дълбока реорганизация на нашето общество, на живота и в икономиката, и в политиката, и в духовната област. Той има натрупан опит. Аз бих искал да подчер­тая, особено на сегашния етап на развитие, когато светът действи­телно е единен, взаимнообвързан, взаимнозависим, натрупаният опит за неговата работа, неговото име, неговият авторитет ще изиграят още по-голямо значение за укрепване на този авторитет на нашата партия и страна на международната арена, тъй като той е познат. Сега и личните връзки имат голямо значение за решаването на проб­лемите.

Ето защо аз смятам, че това решение ще бъде посрещнато от пленума на ЦК на нашата партия не само положително, но то ще бъде посрещнато, така да се каже, оптимистично за осъществяване именно на тази линия, която беше разработена под непосредственото участие на др. Живков – юлската линия на нашата партия.

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

Другари, нашата страна се развива вече 45 години по възходяща линия. Нашата страна не изживя такива сътресения, каквито изживяха другите страни. Нашата страна и в този момент има по-стабилно положение от другите социалистически страни. Нашата партия и страна са авторитетни. Определена заслуга за всичко това има др. Живков. И това трябва да се каже утре на пленума. По-голямата част от присъстващите около тази маса сме израс­нали под ръководството и подкрепата на др. Живков. Ние винаги сме се вслушвали в него. Мисля, че и сега също трябва да се вслу­шаме в него за това, което той направи, че е политически обмис­лено и че е в интерес на делото. Мисля, че му прави чест. Както друг път ни е давал пример, така и сега ни дава пример.

Другарят Живков предложи за нов генерален секретар др. Георги Атанасов. Той има всички качества за такъв. Другарят Георги Атанасов предложи др. Петър Младенов. И той има всички качества. И аз мисля, че това е един плюс на Политбюро на нашата партия, че има възможност да избира.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Плурализъм.

ГРИГОР СТОИЧКОВ

Аз като слушах сега другарите, сравнявам Георги Атанасов и Петър Младенов. Какво се иска за един генерален секретар? Орга­низационен опит. Имат го и двамата. Политически опит. Имат го и двамата. Стопански опит. Георги Атанасов има по-голям стопански опит, тъй като той през последните години непосредствено се занимава с тези въпроси. Но Петър Младенов има по-голям международен опит, който също е важен. Двамата могат да работят с кадрите, да спло­тяват кадрите. И може би казаното от др. Начо Папазов е много сполучливо, че едно съчетание между двамата ще бъде в интерес на общото дело. Но аз считам, че при всички случаи Политбюро трябва да излезе с единно мнение и това единно мнение да прозвучи убедително и в Централния комитет, а след това и в цялата партия. Разбира се, с това въпросите на етапа не се решават. Ако някой счита, че с това ние излизаме от преустройството – не. Въпросът е на базата на юлската концепция нещата да се доведат докрай както в икономиката, така и в преустройството на партията.

Аз мисля, че за всичко това, което тази вечер обсъждаме, ние сме една партия, която стои близко до КПСС. Може би още тази вечер трябва да се информира ръководството на КПСС. Да се оформи едно решение на Политбюро. Може би др. Живков да извика съветския посланик и да го информира. Нека все пак КПСС да научи от нас, а не от западните радиостанции.

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

Аз не искам да повтарям това, което се каза, защото го споделям. Съгласен съм с двете предложения. Искам да добавя само едно нещо. Нашата партия има две ценности от висш порядък, които ние трябва на всяка цена да запазим. Едната ценност е един­ството на партията. И двете предложения са насочени към запазване на това единство. Поради това и двете ще имат една много висока историческа стойност.

Втората ценност е ние да не позволим да бъдат оплюти ценностите на социализма. Двете неща са свързани помежду си, тъй като ако ние не действаме като единна партия, каквато сме били досега, нас ще ни бият поотделно, но главното е, че ще бъдат оплюти ценностите на социализма, както това стана в някои от братските страни.

Искам да кажа нещо за Георги Атанасов. Аз бях от онези, които лично пред др. Живков с убеденост защитих кандидатурата му да бъде негов приемник в партията. Но сега приемам неговия отвод. Мисля, че в сегашната обстановка той трябва да работи на мястото, където е сега.

ЙОРДАН ЙОТОВ:

Аз също ще се опитам да избягна да повторя всичко онова, което беше казано за мъдростта на предложението на др. Живков.

Приемам всички съображения, които бяха изложени относно това, че една такава промяна ceгa ще съдейства за извършването на преустройството. Това е обаче едната страна. Трябва да си дадем сметка и за другата страна, а именно, че тази промяна е свързана и с редица трудности в осъществяването на този процес, всички да си дадем сметка за това, тъй като ние се лишаваме от един ръководител с най-голям опит между всички нас. Изключителен опит и в революционната борба, и в строителството на социализма от първия до днешния ден.

Подчертавам това, за да разберем с приемането на това предложение какво бреме поемаме върху себе си, тъй като ние трябва да се напрегнем да работим с още по-големи сили, отколкото досега, в търсене на опорни точки в себе си, тъй като няма да имаме една такава опора, каквато досега сме имали. Мисля, че това ще бъде споделено от всички другари.

Искам да подкрепя идеята, че трябва да направим тази промяна цивилизовано. Ние имаме примера на редица братски страни, където новите ръководни екипи, не казвам само новите ръководители, се опитват и изграждат своя авторитет върху широкото използване, щедрото използване на черната боя за миналото – и за отделния деец, и покрай отделния деец отиват до отричане на всичко, каквото е постигнато.

Тук др. Джуров каза, че никой не може да отрече това, което е постигнато. За съжаление има хора и сега, които правят това. Аз се запознах със стенограмата на Клуба за гласност. Ами там няма нито една буквичка, не думичка, за положителна оценка на този извървян път от нашия народ.

Аз имам молба към всички другари, които присъстват тук, нека да си обещаем, нека да се закълнем, че ние не ще се поддадем на изкушението да тръгнем по този гибелен за партията ни път.

По отношение на новия генерален секретар. Преди да премина към двете кандидатури, бих искал да изкажа едно съображение. Мисля, че ние трябва да предявим едно основно изискване към бъдещия генерален секретар. Как се извършва преустройството в нашата общност? Преустройството в някои страни измени своята посока. От посока към развитие и усъвършенстване на социализма преус­тройството се измени и взе посока към реставрация на капитализ­ма.

И аз мисля, че на новия генерален секретар трябва просто да внушим това, да му го поръчаме и да му обещаем, че в развитие­то на преустройството в тази посока той би имал нашата подкрепа.

Аз мисля, че двете кандидатури, които бяха издигнати, по възможности двамата другари, бих казал, са равностойни, тъй като и двамата имат необходимия стопански опит, и двамата познават нашата икономика, разбира се, в различна степен, защото всеки от тях работи в различна сфера. Имат необходимия органи­зационен опит. Подкрепям оформилото се общо становище за др. Петър Младенов, само с една забележка: с тази обща подкрепа да не го поставим в условия, в които неговото здравословно със­тояние да се влоши. Това е единственото ми съображение.

МИЛКО БАЛЕВ:

Искам да кажа няколко думи. Аз не случайно зададох въпро­са: „Вие преценили ли сте обстановката, в която подновявате това Ваше предложение?“

ТОДОР ЖИВКОВ:

Очевидно съм мислил.

МИЛКО БАЛЕВ:

Ние не сме разговаряли предварително по този въпрос.

Преди месеци ние обсъдихме Ваше писмено предложение, по-рано устно в Политбюро, и тогава пак единодушно всички се обединихме около становището, че не бива да се приема тогава оставката Ви или оттеглянето Ви по-точно по редица и международни, и вътреш­ни съображения. Обстановката сега е сложна. Вие сам предлагате да се обединим около общото предложение, което се формира тук, но поддържам съображенията, които др. Йотов каза. Всички ние сме свързани тук и с априлската линия, и с нейното продължение – Юлската концепция и юлската линия. Заедно под Ваше ръководство това се осъществяваше. Смятам, че ако пленумът приеме предложението, което ще се направи, този курс, тази линия трябва да продължи.

Всички ние тук сме подчертавали и стабилността, и разли­чията, които има нашата страна от някои нестабилни явления и процеси в други братски страни. Проблемът е сериозен. И ако се отиде с такова предложение, трябва да се помисли как плену­мът на ЦК ще приеме тези съображения и тези предложения.

Но Вие, другарю Живков, отправихте апел да се обединим и да се излезе с единно предложение пред пленума.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Това е много важно. Цивилизовано трябва да стане.

МИЛКО БАЛЕВ.

Много е важно, като имаме предвид и миналото. Аз си спом­ням как се проведе и Априлският пленум, и тази стабилност, която има в единството на партийното ръководство. Имаме си и отделни чувства, отделни лични свързаности.

Аз сега не мога да отрека, толкова години съм израсъл под крилото на др. Живков, толкова години бях и началник на неговия кабинет. Другарят Петър Младенов също под това крило израсна.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Някой път ще се срещнем да пием кафе.

ДОБРИ ДЖУРОВ:

Защо не троянска сливова?

ТОДОР ЖИВКОВ:

Няма ли да се срещнем някой път да пием по нещо?

МИЛКО БАЛЕВ:

Вашият и вътрешен, и международен авторитет е изключител­но голям.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Другари, вие чувствате спокойствието, с което аз се отна­сям към този въпрос, значи аз съм го премислил. В това трябва да бъдете убедени…

МИЛКО БАЛЕВ

Очевидно трябва да се обединим около предложението, което се прави. От друга страна, трябва да има и по-нататък такова ръко­водство, Политбюро, което да осъществи начертаната линия и задачи­те, които ще се предприемат. И аз съм от тези, още нямам 70 години, но ги наближавам.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Седемдесет години е творческа възраст.

МИЛКО БАЛЕВ:

Вие говорите за две възрасти – биологическа и календарна.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Осемдесет години – това е друго нещо.

ПЕТКО ДАНЧЕВ:

Аз съм съгласен, че сега единството и при приемането, и при провеждането на решенията в този сложен етап, в който се намира нашата страна и партията, е решаващо. Това, което другарят Живков е добре обмислил, преценил и ни предлага като решение, ако се приеме това решение, защото и пленумът трябва да го приеме, аз разбирам, че важното е единството, да се обединим около това решение.

Аз подкрепям оформилото се общо становище за новия генерален секретар, който се предлага.

ВАСИЛ ЦАНОВ

Другарю Живков, май останах единствен, който не е взел отношение. Няма да повтарям всичко онова, което казаха другарите. В името на единството изказвам своето съгласие по предложенията, които се направиха.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:

Другари, аз се извинявам, че втори път ще взема думата. Когато чух това предложение на др. Живков в началото на заседанието, у мен настъпи много голямо вълнение. Все пак при тази обста­новка – другарю Луканов, аз мисля, че я познавам доста добре, не по-лошо от теб – исках да си представя трудностите и необходимостта при решаването на тези въпроси на вътрешния и международен опит и авторитет на др. Живков.

Сега обаче от този разговор, от неговите реплики и от отговора, който той даде във вид на шега,той намира сили да се шегува даже, при положението, че категорично поставя въпроса за освобождаването, аз мисля, че действително, както се изказаха всички другари, трябва да приемем това обмислено от него предложение.

По втория въпрос. Ние с др. Атанасов сме работили дълги години в Комсомола. Аз винаги съм уважавал у него тази чистота в отношенията, всеотдайност, напоритост и чувство за отговорност, с която той се отнася към работата. Тази вечер той също показа тези качества по един силен начин. Той навлезе доста в работата на Министерския съвет и сега в условията на разграничаване на функциите неговите съображения да продължи работата в Министерския съвет заслужават внимание и доверие.

По кандидатурата на др. Петър Младенов. Аз смятам, че предложението е много правилно. И не казвам това от някаква куртоазия или някакви застраховки. Ние с др. Младенов сме работили като колеги повече от 15 години. В нашата работа през тези 15-16 години е имало атмосфера на доверие, уважение, принципност и стремеж да не създаваме с нашата работа проблеми на Политбюро и на др. Живков. В тази наша съвместна работа мен винаги ме е радвало това, че в нашата партия се издига такъв човек, с една висока култура в работата, в отношенията, с авторитет в страната и извън страната. Тук се казаха неща, с които аз съм съгласен и не искам да ги повтарям.

Смятам, че сега повече от всеки друг път се налага обеди­няването на нашите усилия около новия генерален секретар. Ще бъдат правени много опити за подкопаване на нашето единство, за най-различни спекулации, защото има хора, на които за това им плащат, а има и хора, които сами са решили да се занимават с това и вътре в страната, и извън страната. Напълно е правилно ние като партия и Централен комитет да се обединим и то не само на пленума, а и след пленума в една целенасочена работа за преодоляване на онези големи трудности, които сега имаме и вътре в страната, и извън страната.

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ

Другарю Живков, другари, аз смятам, че ние присъст­ваме на едно историческо заседание на Политбюро на нашата партия. Другарят Тодор Живков – това е етап в историята на Българската комунистическа партия, и то славен период, голям период, който, както и да се опитват, каквото и да правят да го зачеркнат някои, да го очернят, не биха успели. Това е създаването на социа­лизма в България. Това е развитието на съвременна България. Съвременна България такава, каквато тя е сега с всичките плюсове и с някои недостатъци, каквито всяка държава може да има. Това е Тодор Живков. Тодор Живков – това е олицетворение на партията, на всичко, което е направено досега и което сигурно ще се прави дълго време.

Аз така си мисля, че който и ще да бъде след него, ще му бъде ужасно трудно, много трудно, тъй като, ако се огледаме тук, те с бай Добри, с Йордан, с Митко са били заедно партизани. Заедно е започнал с др. Кубадински, даже малко по-късно след априлския пленум. Начо е бил първи секретар на градския комитет по време на Априлския пленум. Ние другите сме по-млади, след това сме дошли, но така или иначе ние сме негово творение в определена степен с всичките положителни качества, които може да имаме сега, и с недостатъците, които сме имали заложени у себе си.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

Помагаше ни, грижеше се за нас…

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ

Така е, така е.

Аз си мисля, че нашата партия ще даде вярна оценка за делото на др. Тодор Живков. Тя не може да сгреши, това е партия мъдра. Понякога може да се появят някои грешки у някой човек, някъде могат да се появят някои емоции, някъде да сгрешим и т.н., но като партия е изключено тя да сгреши, тя не може да сгреши. Неговият живот е посветен на революционното дело, на работническа­та класа, на нашата комунистическа партия изцяло от началото на съзнателната му дейност и до сега. И аз вярвам, другари, че този живот ще продължи да бъде посветен на партията, докато кръвта пулсира в жилите му.

Аз мисля, че ние имаме цялото основание на пленума да изкажем дълбока благодарност за всичко, което той е сътворил в историята на България, в историята на нашата партия, в историята на социализма.

Другарю Живков, тук се говори дали да бъде Георги, дали да бъде Петър. Няма никакво значение дали ще бъде Георги, Петър или Митко. Въпросът не е в това. Може да бъде Георги, може Андрей, може и Петко, и всеки може. Въпросът е в друго, че ние трябва да умеем да ценим нашите стойности, които сме създали като партия, като държава и да не става така, както става на други места, грубо, нецивилизовано, некултурно, невъзпитателно за това поколение, което идва след нас.

Аз мисля, че утре трябва да благодарим на др. Живков за всичко, което той е направил. Той каза, ние не се прощаваме, ние сме другари, ние ще бъдем заедно, докато можем.

Благодаря на всички за това, че казахте, че мога да бъда. Всеки може да бъде. Партията ни е създала такива кадри, че всеки, който стои зад тази маса, може да бъде.

Леко ли ще ми бъде? Няма да ми бъде леко. Би ли бил Георги по-добър? Много е възможно, че би бил по-добър. Но сега така се решава, ще бъда временно тук, ще работя временно, след това ще дойдат други времена, ще бъдат други тук. Отново повтарям, че не това е най-важното. Важното е, че трябва да работим така, че партията ни да върви напред, партията ни да има лице, така както го е имала, такова, каквото е останало от Благоев, от Георги Димитров, от Тодор Живков. Да се опитаме да запазим това лице.

Другарю Живков, отново Ви благодаря. Що се отнася до пленума, може би след това да го решаваме.

ДОБРИ ДЖУРОВ

Става дума кой ще подготви документа и кой ще го прочете.

ТОДОР ЖИВКОВ.

Дайте да се договорим.

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ. Другарю Живков, може би утре…

ТОДОР ЖИВКОВ. Ти поемай ръководството сега, но не те е избрал Централният комитет. Ще извиняваш тогава…

Заседанието на Политбюро на ЦК на БКП приключи в 19 ч. и 10 минути.

21 ч. – Телевизия

22 ч. – Литература, музика

Идва ДЕСЕТИ НОЕМВРИ и часът на раздялата ….

http://epicenter.bg

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО 

СЛЕДВАЙТЕ СТРАНИЦИТЕ НИ:

• “НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА”
• Новините на Добрич

НАШИТЕ ФЕЙСБУК ГРУПИ

1. ДОБРУДЖАНЦИ
2. NDT NEWS – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА
3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
7. БЪЛГАРИТЕ
8. ОБЩИНА ГРАД ТЕРВЕЛ
9. ОБЩИНА ДОБРИЧКА
10. ОБЩИНИ ШАБЛА И КРУШАРИ
11. ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО
12. РИБОЛОВ
13. ИНТЕРВЮТА
14. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
15. България – Китай 中国–保加利亚
16. ЛЮБОПИТНО, ПОЛЕЗНО, СВЕТСКИ КЛЮКИ, ЗАБАВА, ШОУ..
17. РЕСТОРАНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
18. В PINTEREST 

19. ЯБЪЛКИТЕ В ДОЛИНАТА НА ЕРОТИКАТА
20. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
21. ЩЕ ВИ ИНТЕРЕСНО КАКВО СТАВА В МОМЕНТА ПО СВЕТА – СТАТИСТИКА