дом блог страница 587

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 12 НОЕМВРИ

0
The National Parliament Building in Reykjavik, Iceland in early winter.
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 930 г. – В Исландия е създаден първият Парламент в света ­ Исландският алтинг.   1868 г.Американецът Кристофър Шоулс патентова пишещата машина 1898 г.Формира се военноморска база във Варна 1918 г. Австрия е провъзгласена за република 1933 г.На референдум в Германия 95 % от населението на Германия одобрява политиката на Хитлер 1956 г.В Тихия океан е забелязан най-големият айсберг в историята – дължината му е 335 километра 1970 г.В Източен Пакистан циклон и приливна вълна помитат няколко окръга, отнемайки живота на най-малко 200 000 души 1981 г. Американската совалка „Колумбия” става първият космически кораб с света, който излита в космоса за втори път

ПРАЗНИЦИ:

 

2021 г.  — Правителството на Руската федерация представи в Държавната дума законопроекти за използването на QR кодове на обществени места и в транспорта . Правителството определи законопроектите като спешна мярка „на фона на трудната ситуация“, причинена от разпространението на COVID-19 в Русия.

2020 г. – Умират

2017 г.  – земетресение с магнитуд 7,3 в Иран , повече от 500 загинали.

2006 г.

В Южна Осетия приключват изборите за президент и референдумът за независимост. По предварителни данни на Централната избирателна комисия на непризнатата република в изборите и референдума са взели участие над 85% от избирателите.
Гласуване се провежда и в избирателни секции, функциониращи на територията на Северна Осетия. Ходът на изборите и референдума е наблюдаван от представители на 11 държави, сред които Русия, Украйна, Полша, Германия, Испания, Венецуела и Йордания. Мониторинг на изборите осъществяват също и наблюдатели от Абхазия и Приднестровието.
По данни от “екзит-пол” проучванията, 99% от жителите на Южна Осетия, взели участие в референдума, са гласували за независимостта на републиката от Грузия. 98% от тях са подкрепили кандидатурата на сегашния президент на непризната република Едуард Кокойти за нов мандат. Общият брой на регистрираните гласоподаватели в Южна Осетия е 55 хил. души.

 

2005 г. – Терористични атаки в Бейрут , повече от 40 убити.

2001 г.

Българските евро облигации на стойност 250 000 000 евро предизвикват голям интерес на европейските борси и се разпродават за 10 мин. Това се дължи на повишения кредитен рейтинг на страната.

 

2001 г.  – Airbus A300 катастрофира в Ню Йорк , убивайки 265 души – 260 на борда и 5 на земята.

2000 г.

Участниците в срещата на върха в Катар на лидерите на 56 ислямски държави се договарят да подкрепят палестинците в борбата срещу Израел. Освен това е решено да бъдат призовани всички мюсюлмански държави да замразят отношенията си с Израел.

 

1996 г. – Саудитски самолет „Боинг“ и казахстански „Ил-76“ се сблъскват близо до Ню ДелхиИндия; загиват 349 души.

 

1996 г.

Националният координационен съвет на СДС решава да започне действия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.

 

1996 г.

Скулптурата на Едгар Дег „Малка танцьорка” е продадена на търг в Ню Йорк за 10,8 милиона долара. Това е рекордна цена за скулптура.

 

1996 г.

Умира Витаутас Пранович Жалакявичус – литовски режисьор. Роден е на 14 април 1930 г. През 1956 г. завършва ВГИК. Дебютира с комедията „Докато не е късно“ (1958 г., съвместно с Ю. Фогелман). След това снима „Адам иска да бъде човек“ (1959 г.) – за живота в Литва през 30-те години. Той е художествен ръководител и режисьор на новелата „Живи герои“ (1960 г.) в едноименния филм. През 1964 г. поставя „Хроника на един ден“. Най-добрата му творба излиза през 1966 г. – „Никой не искаше да умира“. Той е режисьор на „Тази сладка дума – свобода“ (1973 г.) и „Кeнтаврите“ (1979 г.). Снима телевизионните филми – „Цялата правда за Колумб“ (1970 г.), „Авария“ (1975 г.), „Неделен ден в ада“ (1987 г.). През 1980 г. представя екранизацията си по Чехов „Разказ за неизвестния човек“. Сценарист е на филма „Факт“ (1981 г.).

 

1992 г.  – В съответствие с резултатите от неотдавнашен вот, отсега нататък жените също могат да бъдат ръкоположени в свещеничество в Англиканската църква.

1991 г. – Индонезийската армия открива огън по студентска демонстрация в Тимор по повод погребението на техен колега; загиват 250 души, 280 се считат за изчезнали.

 

1990 г. – Принц Акихито е избран за 125-и император на Япония.

1989 г. – Умира Долорес Ибарури, испанска комунистка (* 1895 г.)

1987 г.

В Пекин е открит първият американски ресторант в Китай – „Кентъки Чикън”.

 

1982 г. – След смъртта на Леонид Брежнев за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран Юрий Андропов.

1981 г.

Американската совалка „Колумбия” става първият космически кораб с света, който излита в космоса за втори път.

 

1979 г. – Президентът на САЩ Джими Картър въвежда ембарго на вноса на нефт от Иран като ответна мярка на завземането на сградата на американското посолство в Техеран.

1974 – Сьомга е уловена в Темза  за първи път от 1840 г.

1974 г.

Писателят Александър Солженицин е експулсиран от Съветския съюз заради „противообществено поведение“.
Александър Солженицин е руски писател хуманист и общественик. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, а от есента на 1942 г. е офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област в Централна Русия, след което се заселва в Рязан. Известност му носят повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г.). След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. изпраща писмо, в което се обявява против цензурата. През 1970 г. получава Нобелова награда за литература.
След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е гражданството и е експулсиран в Германия. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия. През 2002 г. учредява награда на свое име. Автор е на: “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.). Пише разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва през 1990 г.(т. 1-8).

 

1973 г.

Групата Куин започва своето първо турне във Великобритания. Те стартират като подгряваща група преди концерта на Mott the Hoople.
Рокгрупа Куин е основана през 1972 г. В нейния състав влизат Фреди Меркюри – вокалист, пианист, автор на текстове; Брайън Мей – китара, вокал, композитор; Джон Дийкън – бас; Роджър Медоус Тейлър – ударни. Музиката на групата е компилативна, обединяваща хард- и хеви-метъл, глитър- и глимър-рок, арт-рок, ритъм-енд-блус и диско. Най-популярни са през 70-те и 80-те години на XX в. Основатели на състава са Бр. Мей и Р. Тейлър (първоначално формация се нарича “Смайл”). През 1975 г. песента “Бохемска рапсодия” заема първо място в британската класация в продължение на 9 седмици. През 80-те години групата издава съвместен албум с Д. Бауи (“Under Pressure”, 1981 г.). Свои солови албуми издават Фр. Меркюри и Бр. Мей. През 1991 г. умира лидерът Фр. Меркюри и групата прекратява съществуването си. Албуми: “Queen” (1973 г.), “Queen II” (1974 г.), “Sheer Heart Attack” (1974 г.), “A Night at the Opera” (1975 г.), “A Day at the Rages” (1976 г.), “News of the World” (1977 г.), “Jazz” (1978 г.), “Live Killers” (1979 г.), “The Game” (1980 г.), “Flash Gordon” (1980 г., музика към едноименния филм), “Greatest Hits” (1981 г.), “Hot Space” (1982 г.), “The Works” (1984 г.), “The complete Works” (1985 г.), “A Kinds of Magic” (1986 г.), “Live Magic” (1986 г.), “Queen at the Beeb” (1989 г.), “The Miracle” (1989 г.), “Innuendo” (1991 г.), “Greatest Hits 2” (1991 г.), “Classic Queen” (1992 г.), “Live at Wembley’86” (1992 г.), “Greatest Hits I&II” (1994 г.), “Made in Heaven” (1995 г.), “There Are The Days Of Our Lives” (1999 г.).

 

1973 г.

Умира Арман Тирар – френски оператор. Той е роден на 25 октомври 1899 г. Работи в киното от 1918 г. като художник, актьор и режисьор. Сред първите му операторски изяви са филмите “Омъжването на господарката Бьолман” (1926 г.), “Мама Колибри” (1929 г.), “Малкият крал” (1933 г.). Снима фимите: “Хотел “Север” (1938 г.,), “Влекачи” (1940 г.), “Фантастична история” (1942 г.), “Убийцата живее на № 21” (1942 г.), “Кеят на ювелирите” (1947 г.), “Мълчанието е злато” (1947 г.), “Манон” (1948 г.), “Красавиците на нощта” (1952 г.), “Възнаграждение за страха” (1953 г.), “Дяволски души” (1954 г.), “Ако всички хора по света” (1955 г.), “И бог създаде жената” (1956 г.), “Бабет отива на война” (1959 г.), “Замък в Швеция” (1963 г.), “На лов за Пепеляшка” (1965 г.), “Мозъкът” (1968 г.), “Битката при Сан Себастиан” (1969 г.), “Мозъкът” (1969 г.).

 

1971 г. – Президентът на САЩ Никсън обявява прекратяването на активните военни действия на американските войски в Южен Виетнам и нарежда изтеглянето на още 45 000 войници.

1971 г.При опит за тръгване за нов кръг Ан-24 се разби . Всичките 48 души на борда загиват.

1970 г.  – Циклон и мощна приливна вълна удариха Индия и пакистанската провинция Източен Бенгал (сега Бангладеш ). Това води до смъртта на над 500 хиляди души. 

1968 г.

Секретариатът на ЦК на БКП взима решение „За някои прояви на идеологическия фронт“, в което се твърди, че не всички сатирици са оправдали „доверието на партията“, не са осъзнали задачата си за отразяване и на „голямата“, и на „малката“ правда, не водели борба с империалистическите сили, а предпочитали „да се ровят само в задния двор на нашата действителност и от дребното, единичното да правят генерални обобщения“. Конкретни обвинения се отправят към Радой Ралин и Борис Димовски и книгата им „Люти чушки“ с епиграми и сатирични стихове, където те са застанали на „антипартийни позиции“ и книгата им е заклеймена като „политическа грешка“. Неразпределеният тираж на книгата е изгорен в самата печатница. Целта е сплашване на интелигенцията, за да не възприеме примера на чехословашките събития.

 

1965 г.

По неизвестни причини се запалва английският лайнер „Ярмоут Касъл”. Загиват 92-ма души.

 

1960 г. – Първата съветска атомна подводница от проект 658 с 3 балистични ракети R-13  е пусната в експлоатация .

1959 г. – Осъществен е първият полет на летателния апарат „Аврокар“, изведен от експлоатация през 1961 г.

1956 г.

В Тихия океан е забелязан най-големият айсберг в историята – дължината му е 335 километра.

 

1956 г. – Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет.

1955 г.

Умира Мариано Латоре – чилийски писател, лауреат на Националната литературна премия на Чили за 1944 г. Латоре е роден на 4 януари 1886 г. в Кобкекура. Той е вдъхновител на литературното течение „креолизъм“, чиито основни характеристики са съпричастие към живота на народа, към националната култура и реализъм. В сборниците „Разказите на Мауле“ (1912 г.), „Люлката на кондорите“ (1918 г.), „Ули …” (1923 г.), „Чилийци от морския бряг“ (1929 г.), „Хора на селвата“ (1933 г.), „Мапу“ (1942 г.), „Вятър от ливадите“ (1944 г.), „Чили – страна на покрайнините“ (1947 г.), „Птичият остров“ (1955 г.), в романа „Сурсулита“ (1920 г.) Латоре пресъздава правдиви картини от чилийския живот. Посмъртно излиза романът му „Пакера“ (1958 г.), с който се обръща към проблемите на града. Автор е на монографията „Литературата на Чили“ (1941 г.).

 

1952 г. – На седемметровия шлюп „Фелисити Ан“ отплава Ан Дейвисън – първата жена, успяла сама да прекоси Атлантическия океан .

1951 г.

В Торонто Канадският национален балет изнася своето първо представление.

 

1950 г.

Роден е Мирча Неделчу – румънски писател. Завършва румънска филология в Букурещкия университет през 1973 г., работи като екскурзовод и учител. Дебютира през 1977 г. с разказ. Първата му книга „Приключения във вътрешния двор“ излиза в изданието „Карта Ромъняска“ през 1979 г. и печели награда на Съюза на писателите за дебютна проза. Автор е на сборник с разкази: „Ефект на контролираното ехо“ (1981 г.), „Поправка на собственическия инстинкт“ (1983 г.); романа „Дива малина“ (1983 г.) и др.

 

1948 г.

България възстановява дипломатическите си отношения с Аржентина.
Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения (8 юли 1931 г.). Отношенията са прекъснати през 1944 г. и възстановени през 1948 г.
След 1990 г. Аржентина е посетена от президента на България (1992 г.), от вицепрезидента (1998 г.), от заместник-председателя на МС (1993 г.), от министрите на индустрията (1996 г.), на земеделието (1998 г. и 2000 г.) и на външните работи (2000 г.).
Между министерствата на външните работи на двете страни се провеждат редовни политически консултации (1994 г. – в Буенос Айрес, 1996 г. – София, 1998 г. – Буенос Айрес и 2001 г. – София).
През октомври 2003 г. в Ню Йорк, по време на 58-ата сесия на ОС на ООН, се състои среща на министрите на външните работи на двете страни.
През 2001 г. в Народното събрание е създадена група за приятелство с Аржентина.
В началото на 2003 г. е планирано и подготвено посещение на министъра на външните работи в Аржентина, отложено за по-късен етап във връзка с ескалацията на кризата в Ирак.
Между България и Аржентина съществува сътрудничество в рамките на различни международни организации. Двете страни взаимно подкрепят издигнатите от тях кандидатури за непостоянни членове на СС на ООН, съответно за периода 2002-2003 г. и 2005-2006 г.
През 2002 г. аржентинското правителство взема решение да закрие посолството си в София. Впоследствие аржентинската страна се отказа от него.

 

1946 г.

В Чикаго, САЩ е открито първото в света банково обслужване на водачи директно в автомобилите им.

 

1945 г.

Роден е Нийл Йънг – поп и рок певец и китарист. Създава шлагери и балади в стил кънтри-рок и рокендрол. Съосновател е на „Бъфало Спрингфийлд“ в Лос Анджелис. От 1970 г. работи в групата „Крейзи хорс“. В периода 1969 – 1971 г. е член на „Кросби, Стилс, Неш енд Йънг“ (дебютната им плоча с изпълнения на живо от фестивала в Удсток „Deja Vu“ е изключително успешна). Албуми: „Neil Young“ (1968 г.), „Everybody Knows This is Nowhere“ (1969 г.), „After the Gold Rush“ (1970 г.), „Harvest“ (1971 г.), „Journey Through the Past“ (1972 г., музика към филм), „Time Fades Away“ (1973 г.), „On the Beach“ (1974 г.), „Tonight’s the Night“, „Zuma“ (1975 г.), „American Stars and Bars“, „Decade“ (1977 г.), „Comes a Time“ (1978 г.), „Rust Never Sleeps“, „Live Rust“ (1979 г.), „Hawks and Doves“ (1980 г.), „Re-ac-tor“ (1981 г.), „Trans“, „Everybody’s Rockin’“ (1983 г.), „Landing On Water“ (1986 г.), „Harvest moon“ (1992 г.),“Unplugged“ (1993 г.), „Lucky Thirteen“ (1993 г.),“Sleep with Angeles“ (1994 г.), „Mirror Ball“ (1995 г.), „Broken Arrow“ (1997 г.), „Dead Man“ (1996 г.), „Year of the Horse“ (2CD)(1997 г.).

 

1945 г. – Йосип Броз Тито  печели изборите в Югославия .

1944 г.

Създаден е Младежки народен съюз „Звено“. Изграждането на съюза започва веднага след 9 септември 1944 г. с образуването на младежки и студентски секции към Народния съюз „Звено“. Те обединяват своята дейност на проведения на 15 април 1945 г. учредителен конгрес. Младежката организация възприема програмата на Народния съюз „Звено“. Тя е сравнително малобройна. Определена роля за развитието й изиграва постановлението на Изпълнителния комитет на Народния съюз „Звено“ от 20 юни 1947 г. за преустройство на младежката организация. През декември 1947 г. Народният младежки съюз „Звено“ се влива в Съюза на народната младеж (СНМ).

 

1944 г.

Близо до бреговете на Норвегия английската авиация потапя последния немски лайнер – „Тирпиц”.

 

1942 г.

Англо-американски войски превземат Тобрук (Северна Африка).

 

1941  – Втората световна война : Началото на „ужасни студове“ (-12 ° C) в района на Москва, за което фон Бок приписва поражението на група армии Център.

1941 г.

В Севастопол немски юнкери унищожават крайцера „Червена Украйна”. Това е единственият съветски крайцер, унищожен в годините на Втората световна война.

 

1941 г.

На съвещание на немския генералитет в Орша е разработен план за превземане на Москва от фашистите.

 

1941 г.

Умира генерал Ханцигер – военният министър на вишисткото правителство на Франция. Той загива в района на Ним при авиокатастрофа.

 

1940 г.

Хитлер заповядва да се вземат всички възможни политически мерки за въвличането на Испания във войната.

 

1938 г.

В Германия е обявен закон за конфискация на 20 % от имуществото на всеки евреин.

 

1933 г.

На референдум в Германия 95 % от населението на Германия одобрява политиката на Хитлер.

 

1930 г.

В Торонто, Канада е открит леденият дворец „Мейпъл Лиф Гардън”.

 

1926 г.

В Илинойс, САЩ групировка на мафията извършва въздушна бомбардировка над ферма. Това е единственият случай на авиобомбардировка в историята на САЩ.

 

1925 г.

Умира Крум Дрончилов – български географ и етнограф. Той е роден на 3 август 1889 г. в Самоков. Завършва география и етнография в Берлинския университет с докторат (1909-1914 г.). Бил е преподавател в СУ и дописен член на Българския археологически институт (1924 г.). Изследванията му са в областта на антропологичните и областно-географските проучвания: „Материали за антропологията на българите. I. Македонските българи“ (1921 г.), „Бурел. Антропогеографски изучавания“ (1923 г.), „Предисторически черепи от България“ (1924 г.).

 

1923 г.

Адолф Хитлер е арестуван от немските власти за опит да организира преврат.

 

1921 г.

Започва Вашингтонската конференция, предмет на която е бъдещето на Китай и Далечния Изток.

 

1920 г.

Умира Евгений Николаевич Шчепкин (Щепкин) – руски историк, педагог и общественик. Роден е на 25 май 1860 г. в Москва. Внук е на М. С. Шчепкин. Завършва Московския университет през 1883 г. и преподава в катедрата по обща история. От 1882 г. е частен доцент, а от 1898 г. е професор в Новорусийския университет в Одеса. Участва в либералното движение в началото на ХХ век. Заради подписването на Виборгското въззвание е уволнен от служба (1906 г.). След това преподава в частни училищни заведения в Одеса. След Февруарската революция от 1917 г. се връща в Новорусийския университет. От 1919 г. е член на Комунистическата партия. Занимава се с политическа и военна история от епохата на Седемгодишната война. Особен интерес за него представляват: личността на Лъже-Дмитрий I, руско-варяжките отношения и въпросите на феодализма в Западна Европа. Автор е на учебници.

 

1919 г.

Роден е Франце Щиглиц – режисьор от словенски произход. Завършва Люблянския университет, участва в партизанската съпротива и е сред създателите на югославското кино. Първия си филм “Отмъщаваме и наказваме” (документален) създава през 1945 г. Асистент е на Абраам Ром при снимането на “В планините на Югославия” (1946 г.). Създава документален филм за първите младежки строежи – “Младежта строи” (1946 г.). В творчеството на режисьора водеща е антифашистката тема. Филми: “На своя земя” (1948 г.), “Долината на мира” (1956 г.), “Деветият кръг” (1960 г.), “Балада за тръбата и облака” (1961 г.), “Вълча нощ” (1955 г.), “Не плачи, Петре!” (1964 г.), “Малките пастири” (1973 г.), “Разказ за добрите хора” (1975 г.), “Пролетен празник” (1978 г.). Умира на 4 май 1993 г.

 

1918 г.

Австрия е провъзгласена за република. Това е краят на Хабсбургската династия.
Хабсбурги са историческа династия, управлявала в Австрия в периода 1282-1918 г., в Чехия и Унгария в периода 1526-1918 г., от 1867 г. в Австро-Унгария, в Испания и владенията и от 1516-1700 г.. Представителите и са императори на Свещената Римска империя. Предполага се, че родоначалник на Хабсбургската династия е Гунтрам Богатия (средата на Х в.) от Горен Елзас. Хабсбургите са графове от 1090 г., ландграфове от 1135 г., ландграфове на Горен Рейн и Средна Швейцария. В швейцарската област Ааргау е построен замъкът Хабсбург около 1020 г., от който идва името на династията. Граф Рудолф IV е избран през 1273 г.за император на Свещената Римска империя под името Рудолф I. По време на неговото управление в периода 1273-1291 г. Хабсбургите стават владетели на Австрия и Щирия (1282), които заедно с присъединените в ХIV в. Каринтия, Крайна и Тирол стават основно ядро на наследствените владения на Хабсбургите. От 1438 г. са сред най-силните германски териториални князе и постоянно са избирани за германски крале и императори на Свещената Римска империя. Чрез брака на император Максимилиан I с Мария Бургундска към владенията на Хабсбургите е присъединена Холандия. Опирайки се на Католическата църква, Хабсбургите провеждат политика на контрареформация (ХVI-ХVII в.) и са носители на реакционни планове за създаване на универсална “всехристиянска” империя. При Карл V (от 1516 испански крал Карл I, от 1519 император на Свещената Римска империя) Хабсбургите владеят огромна територия – Германия, Австрия, Холандия, част от Италия, Испания и колониите и в Америка. Според договорите между Карл V и брат му Фердинанд I (1521-1522) австрийските наследствени земи на Хабсбургите са предадени на последния и така се отделя австрийския клон на Хабсбургите. След гибелта на унгарочешкия крал в битката при Мохач през 1526 г. Хабсбургите завладяват Чехия и Унгария. През 1556 г. Карл V се отрича от испанската корона – Испания и владенията и преминават под властта на сина му Филип II, по този начин окончателно се отделя испанския клон на Хабсбургите. Императорска титла преминава към австрийските Хабсбурги. След Войната за испанското наследство в периода 1701-1714 г., започнала след смъртта на Карл II през 1663-1700 г., последният испански крал от Хабсбургската династия. Австрийските Хабсбурги завладяват Белгия и итал. владения. Последният император от австрийския клон на Хабсбургите е Карл VI управлявал в периода 1711-1740 г. Бракът на дъщеря му Мария Терезия с херцог Франц Стефан Лотарингски слага началото на Хабсбургско-лотарингския дом. По време на Наполеоновите войни Франц II е принуден да се откаже от титлата “император на Свещената Римска империя”, като запазва за себе си само титлата австрийски император, приета през 1804 г. При управлението на Франц Йосиф I в периода 1848-1914 г. австрийската империя е преобразувана в двуединна Австро-Унгария в 1867 г., начело с Хабсбургите като австрийски императори и унгарските крале. На 11.11.1918 г., след поражението на Австро-Унгария в I св. война, император Карл I се отрича от престола. На 3.04.1919 г. Учредителното събрание на Австрийската република приема закон за лишаване на Хабсбургите от всички права, изгонването им от Австрия и конфискация на цялото им имущество.

 

1917 г.  – Зимният дворец в Петроград е обявен за Държавен музей.

1915 г.  – Великобритания анексира островите Гилбърт и Елис (днешните острови Тувалу и Кирибати), превръщайки протектората в колония.

1914 г. – Първа световна войнаОсманската империя обявява война на държавите от Антантата.

1913 г.

Роден е Пирин Лефтеров Бояджиев – български писател, педагог и общественик. Работи дълги години в Румъния (Букурещ) върху проблемите на българското малцинство в Банат, Влашко и Добруджа. Автор е на учебници и книги по български език и литература, проучвател на дейността на българските възрожденци от Партений Павлович до Вазов. Негови съчинения са: „Партений Павлович“ (1988 г.), „Съвременници на Берон“ (1992 г.).

 

1912 г.

В Антарктида са открити останките на Робърт Скот и неговата експедиция.
Робърт Фолкън Скот е английски полярен изследовател. От 1901 г. до 1904 г. пътува начело на една експедиция из Южния ледовит океан, открива земята Крал Едуард VII, преминава Ледената бариера Рос и стига до 82°17’ ю. ш. През 1910 г. предприема ново пътуване из Южния ледовит океан и стига до Южния полюс на 18 януари 1912 г. (около 1 месец след Р. Амундсен). На връщане загива сред антарктическите ледове. Дневникът на Скот дава данни за извършените научни изследвания от участниците в експедицията и за трагичната им смърт.

 

1910 г.

Роден е Курт Хофман – германски режисьор. Работи като асистент при Ернст Чарел, Робърт Сьодмак и др. През 1937 г. с Хайнц Рюман поставя комедията “Само лъжи”, а през 1939 г. – “Раят на ергените”. Става известен след излизането на комедиите – “Фанфарите на любовта” (1951 г.), “Уикенд в Рая” (1952 г.), “Похищението на сабинянките” (1953 г.), “Летящият клас” (1954 г.), “Фойерверк” (1954 г.). През 1957 г. екранизира романа на Томас Ман “Признанията на авантюриста Томас Крул”. През 1958 г. в традициите на немското кабаре и мюзикхол снима антифашисткия филм “Ние – децата чудо”. Снима и серия комедии за замъка Шпесарт, в които под формата на бурлеска осмива морала на управляващия елит: “Гостилница в Шпесарт” (1957 г.), “Призраци в замъка Шпесарт” (1968 г). Режисира още: “Бракът на господин Мисисипи” (1961 г.), “Замъкът Грипсхолм” (1963 г. ), “Фокус-бокус” (1966 г.), “Райнберг” (1967 г.), “Утре в седем светът все още ще бъде нормален” (1969 г.), “Капитанът” (1971 г.). От 70-те години работи в телевизията. Курт Хофман умира на 25 юни 2001 г.

 

1910 г.

Заснет е първият в света кино трик – каскадьор скача в река Хъдсън от горящ балон.

 

1906 г.  – Бразилският пилот Алберто Сантос-Дюмон поставя първия световен авиационен рекорд, прелитайки 220 метра за по-малко от 22 секунди.

 

1903 г.

Умира Камий Жакоб Писаро – френски художник, един от създателите на импресионизма. Роден е на 10 юли 1831 г. на о-в Сен Тома, Източна Индия. Следва в Академията на Сюиз (1855-1861 г.) в Париж. Творчеството му е повлияно от Дж. Констабъл, К. Коро и Ж. Ф. Миле. Постига особена техника при предаване прозрачността и влажността на въздуха, усещането за преминал или приближаващ се дъжд. През втората половина на 80-те години попада под влиянието на неоимпресионизма. Автор е и на рисунки, акварели, офорти и литографии. Има решаваща роля за обединяването на импресионистите, близък е до ляворадикалното политическо движение.

 

1897 г.

Формира се военноморска база във Варна. Тогава флотилията и Морската част са разделени на Дунавска флотилия с щаб в гр. Русе и Морска част с щаб в гр. Варна.

 

1894 г.

В София започва да излиза в. „Право“, орган на Вътрешната македонска организация.

 

1888 г.  – на фестивала на печатарите във френския град Лил работническият хор изпълнява за първи път “ Интернационал „.

1885 г.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) започва отбраната на Видин. Същия ден българските части освобождават Цариброд.
Непосредствено преди започването на Сръбско-българската война за началник на Северния отряд е назначен капитан Атанас Узунов. Той прави оценка на редутите на Видинската крепост и взема мерки за усилването им. Планът за водене на боя предвижда активни отбранителни действия, като се използва крепостта. Силите на гарнизона са групирани в един ешелон с резерв. За успешно водене на отбраната капитан Узунов разделя крепостта на участъци и отделя сили за охрана на крайдунавската част на града и р. Дунав. Особено внимание се обръща и на снабдяването. Общо съставът на Видинския гарнизон възлиза на 6170 запасни войници, опълченци и доброволци. Срещу тези сили настъпва Тимошката армия в състав 16 000 души и 12 обсадни оръдия. Боят за крепостта започва на 12 ноември с мощна стрелба на артилерията и атака на противниковата пехота. Въпреки надмощието на противника в жива сила и артилерия атаката е отразена. След обяд настъплението е подновено и до вечерта противникът се придвижва на 600-800 крачки до стената, а в северния участък на 100-150. До края на войната защитниците не допускат сърбите зад крепостната стена.

 

1885 г.

Роден е Продан Стоянов Таракчиев – български офицер, полковник. Един от първите български летци и създатели на българската военна авиация. Завършва Военното училище в София през 1908 г. и служи като офицер в 11-и Сливенски пехотен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г. в София.

 

1870 г.

Роден е Богдан Василев Морфов – български учен, дипломат и общественик. Брат е на Ал. Морфов и Хр. Морфова, баща на П. Морфов. Завършва инженерство във Франция. Ръководи строителството на Бургаското пристанище. Участва в работата на много международни комисии (за използването на р. Дунав, за определяне на талвега на р. Дунав и др.). Представител е на България в Дунавската комисия. Главен директор на БДЖ в годините между 1907-1920 г. Член е на българската делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.), която подписва Ньойския мирен договор. Ръководител е на българската делегация на Лозанската конференция през 1920 г. От 1923 г. до 1931 г. е български пълномощен министър в Париж. Автор е на: “Постройката на Бургаското пристанище”, “Стопанстване на БДЖ”, “Управление на железниците” и др. Богдан Морфов умира в София през 1948 г.

 

1868 г.

Американецът Кристофър Шоулс патентова пишещата машина.

 

1867 г.

Внезапно изригва смятаният за изгаснал вулкан Везувий. Той се намира на Апенинския полуостров, югоизточно от Неапол. Височина му е 1277 m. Неговото първо изригване е през 79 сл. Хр. и разрушава древните градове Херкулан, Стабий и Помпей.

 

1866 г.

Роден е Гено Киров (Гено Киров Генов) – български драматичен артист. Съпруг е на В. Игнатиева. Завършва гимназия в Сливен и известно време е учител в Котел (1884 г.). Артист е в Столичната драматично-оперна трупа (1890 г.). Печели стипендия през 1895 г. и учи драматично изкуство в московския Малий театър. Дебютира в драматичната трупа “Сълза и смях” на 3 октомври 1899 г. с ролята на цар Иван Василиевич (“Василиса Мелентиева” от А. Н. Островски). Играе в Народния театър в София. Той е един от основоположниците на българското рецитаторско изкуство. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли. Проявява се като преводач (основно на пиеси), театрален критик и педагог. Автор е на “Методическо ръководство за актьори” (4 ч., 1907-1926 г.). Гено Киров умира на 14 февруари 1944 г. в Сухиндол.

 

1866 г.

Роден е Сун Ят Сен – китайски политик; първият китайски държавник без конфуцианско образование, християнин. Три години учи в английско мисионерско училище на о-в Хонолулу, а след това една година в “Оаху Колидж” (американска институция на Хаваите). През 1892 г. се дипломира в Медицинския колеж в Хонконг. В периода 1883-1894 г. работи като лекар в родния си край (Сианшан, пров. Квандун). През 1884 г. заминава за Пекин, където създава “Общество за възраждане на Китай”. След неуспешен опит да организира въоръжено въстание в Кантон срещу манджурска династия Цин е принуден да емигрира със семейството си. В емиграция живее 16 години – до революцията през 1911 г. През 1905 г. в Токио той създава “Обединена лига”. През декември 1911 г. (след обявяването на Китай за република) се завръща в Шанхай. Избран е за временен президент от делегатите на Първия конгрес на Република Китай в Нанкин (до 13 февруари 1912 г.). През 1912 г. “Обединената лига” е реформирана в “Гоминдан” (“Националистическа партия”). По време на Първата световна война до началото на 1917 г. Сен живее ту в Япония, ту в САЩ. През 1918 г. е избран за генералисимус на независим военен режим в провинция Кантон, но е принуден да избяга, защото губи подкрепата на военните. Между 1918 г. и 1922 г. Сен живее между Шанхай и Кантон, стараейки се да бъде водач и главнокомандващ. През февруари 1923 г. той е избран за генералисимус на Република Китай, макар че под негова власт е основана територията между Кантон и Шанхай. Умира от рак на 12 март 1925 г. в Пекин. Тялото му не е погребано, а се пази в будистки храм до 1929 г., когато е пренесено с почести от Чан Кайши до Нанкин и е положено в специален саркофаг.

 

1860 г.  – Създадена е Тайната служба на САЩ . Първоначалната задача на служителите на службата е била борбата с фалшифицирането на долари.

1859 г.

В Париж цирковият артист Жюл Леотард за пръв път изпълнява трапец във въздуха. Жюл Леотард е роден през 1842 г. във Франция. Бащата на Жул от малък го тренира да изпълнява акробатични номера над плувен басейн. Леотард започва да изпълнява номера си в цирк Франсони в Париж. Преди това, през май 1861 г., той работи в Лондон.

 

1847 г.

В Единбург се провежда първата демонстрация на хлороформ като анестезиращо вещество.

 

1840 г.

Роден е Огюст Роден – френски скулптор. От 1854 г. учи в Парижката школа за декоративни изкуства. Работи известно време в севърския порцеланов завод. Живее в Брюксел, където прави редица монументално-декоративни скулптури. През 1875 г. посещава Италия. Вдъхновен от „Вратите на Рая“ (Гиберти, Флоренция), той работи над огромната композиция „Вратите на Ада“. Тази композиция остава недовършена. Съставни нейни части са композициите „Адам и Ева“ (1881 г.), „Целувката“ (1886 г.), „Трите сенки“ (1880 г.) и „Мислителят“ (1880-1900 г.), като те имат значение на самостоятелни произведения. В своето творчество Роден следва традициите на големите майстори на Античността и Ренесанса, като създава реалистични творби с дълбок замисъл. Сред по- късните му творби са: „Гражданите на Кале“ (1884 г.), паметникът на Виктор Юго (1897-1898 г.), паметникът на Балзак (1897 г.) Роден става основоположник на импресионизма в скулптурата. Умира на 17 ноември 1917 г.

 

1833 г.

Роден е Александър Порфириевич Бородин – един от най-големите композитори на руската класика и учен химик. Член е на Балакиревия кръжок „Могъщата петорка“. Интересува се от естествени и хуманитарни науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859-1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху „Княз Игор“ – една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава и други произведения: Струнен квартет № 1, Струнен квартет № 2, симфоничната картина „В степите на Средна Азия“ и др. Умира на 27 февруари 1887 г. в С. Петербург.

 

1727 г.

Роден е Иван Иванович Шувалов – руски политик, генeрал-адютант. От 1749 г. той е камерюнкер в императорския двор. Играе активна роля във вътрешната и външната политика на Русия. Има съществен принос за развитието на руската наука и изкуство – покровителства редица учени, писатели, художници. Подкрепя много от идеите на М. В. Ломоносов, съдейства за създаването на Московския университет през 1755 г. По негова инициатива през 1757 г. е създадена Художествената академия в Петербург, чийто ръководител е до 1763 г. След възцаряването на Екатерина II е в немилост. Живее в чужбина от 1763 г. до 1777 г. Събира богата колекция от произведения на изкуството, която дарява на Художествената академия и Ермитажа. Иван Шувалов умира на 25 ноември 1797 г. в Петербург.

 

1717  – Йохан Ернст Елиас Беслер , известен още като Орфирей (лат. Orffyreus), демонстрира на своя патрон ландграф Карл от Хесен-Касел изобретения от него „вечен двигател“, който има формата на кухо колело с диаметър около четири метра и дебелина тридесет и пет сантиметра.

1708 г.

Руската православна църква анатемосва украинския хетман И. Мазепе за измяна на Петър Първи. Хетман e изборен военачалник или управител на област в Полша и Украйна през ХVI-ХVII в.

 

1675 г.

Умира Феодосия Прокопиева Морозова – руска болярка, сподвижница на главния поп Авакум. Тя е арестувана през 1671 г. за принадлежност към старата вяра, както и за неподчинение на царя и патриарха. Също така е конфискувано огромното й състояние. Умира от гладна смърт, след като е заточена в Боровск. На Морозова е посветена една от най-известните картини на художника В. И. Суриков.

 

1472 г.

Състои се сватбата на руския владетел Иван III Василиевич с византийската принцеса Зоя Палеолог.
Иван III Василиевич е роден на 22 януари 1440 г. Син на Василий II Василиевич Тъмни. От 1462 г. става велик княз на Москва. Споменава се като велик княз (съуправител на своя баща) от 1450 г. Той поставя началото на единната руска държава, след като присъединява към Московското княжество значителни територии – Ярославското (1463 г.) и Ростовското (1474 г.) княжества, Новгородската феодална република (1478 г.), Тверското велико княжество (1485 г.), Вятският (1489 г.) и Рязанският район. След войните от 1487-1494 г. и 1500-1503 г. заедно с Великото литовско княжество присъединява и редица западни земи: Чернигов, Новгород-Северски, Гомел, Брянск и др. През 60-80-те години на ХV в. води успешна борба с Казанското ханство, което след 1487 г. попада под силното политическо влияние на Русия. При неговото управление нараства политическото значение на дворянството. Иван III води борба със сепаратизма на отделни князе и значително ограничава техните суверенни права. Едно от най-важните му постижения е отхвърлянето на татарско-монголско иго (1480 г.). При него нараства международния авторитетът на Русия, установяват се дипломатически връзки с Папската курия, Германската империя, Унгария, Молдова, Турция, Иран, Крим и др. Започва да се оформя пълната титла велик княз на „цяла Русия“ (в някои документи Иван III се именува дори цар). Негова втора жена е Зоя (София) – племенница на последния византийски император. При него се оформя архитектурния комплекс на Кремъл.

 

930 г.

В Исландия е създаден първия Парламент в света ­ Исландският алтинг.
Република Исландия е разположена на едноименния остров в северната част на Атлантическия океан. Територията й е около 102 819 кв. км. По преброяване за 1996 г. населението е 267 000 души. Официалният език е исландски. Столицата на Исландия е Рейкявик. Парична единица е исландска крона. В административно отношение държавата се дели на 23 окръга (сисли), като столицата и някои други градове имат самостоятелно административно управление.
Заселването на Исландия започва около 870 г. Първи се заселват норвежки викинги, както и преселници от Ирландия, Шотландия и Швеция. Те дават и името на острова – Island, т.е. „Страна на ледовете“. В периода 1262-1264 г. Исландия е подчинена от Норвегия, а през 1397 г. заедно с Норвегия минава под скиптъра на Дания. От 1918 г. е независимо кралство под короната на Дания. Заради стратегическата си позиция през 1940 г. е окупирана от Великобритания, заместена през 1941 г. от САЩ. На 17 юни 1944 г. е обявена за република (от същата дата влиза в сила и новата конституция на Исландия). Държавата се присъединява към ООН през 1946 г. и към НАТО през 1949 г. През 1970 г. влиза в Европейската асоциация за свободна търговия. Държавен глава е президентът, избиран за срок от 4 години. Законодателната власт принадлежи на президента и еднокамарния парламент – алтинг. Депутатите в Алтинга (60 души) се избират за срок от 4 години.

 

680 г. – Започва 6-ият вселенски събор в Константинопол.

ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО ПРЕЗ ДНИТЕ 12-18 НОЕМВРИ И ЗА ДОБРУДЖА ДО 15 ДЕКЕМВРИ

0

Атмосферното налягане е по-високо от средното за месеца и ще се задържи без съществена промяна.

През нощта все още на много места из страната ще има валежи от дъжд. Във високите полета на Западна България, Предбалкана и Лудогорието дъждът ще преминава в сняг, а над 700-800 метра ще се задържи тънка снежна покривка. Ще духа слаб, в източните райони до умерен вятър от север-североизток. Минималните температури ще бъдат предимно между 0° и 5°, в София – около 1°. Утре в по-голямата част от страната ще се задържи предимно облачно, на места, главно в Северна и Източна България, с валежи от дъжд, в отделни райони и от сняг. По-съществени разкъсвания и намаления на облачността ще има над югозападните райони от страната. Вятърът ще се ориентира от север-северозапад, ще е слаб, в източните райони – до умерен. Максималните температури ще са между 5° и 10°, в южните райони – до 12°, в София – около 6°.

В планините ще бъде предимно облачно, по високите върхове – мъгливо. В повечето райони валежите от сняг ще спрат, в Централна и Източна Стара планина ще продължат и през деня. Над масивите в Югозападна България облачността ще е разкъсана, но след обяд ще се увеличи. Ще духа умерен до силен югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 4°, на 2000 метра – около минус 1°.

По Черноморието времето ще се задържи облачно, на много места с валежи от дъжд. Ще духа умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са между 10° и 13°. Температурата на морската вода е 14°-16°. Вълнението на морето ще бъде около 3 бала.

Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 15 мин. и залязва в 17 ч. и 6 мин. Продължителност на деня: 9 ч. и 51 мин. Луната в София залязва в 2 ч. и 40 мин. и изгрява в 15 ч. и 09 мин. Фаза на Луната: три дни след първа четвърт.

В сряда температурите слабо ще се повишат, но ще останат по-ниски от обичайните за периода. Ще бъде облачно, вятърът ще отслабне. На места в южните и източните райони ще има валежи от дъжд, в планините над 1200 метра – от сняг.

В четвъртък със северозападен вятър, слаб до умерен, отново ще застудява. Ще има и валежи – в Южна България и крайните източни райони – от дъжд, в Северна България и високите котловинни полета – от сняг. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10-15 cm в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина.

В петък вятърът ще се усили още. Валежите от югозапад ще спират, най-късно в Североизточна България, където ще има условия за навявания. През почивните дни вятърът ще отслабне, ще се ориентира от югозапад. Облачността ще е променлива – в Западна България по-често до слънчево, сутринта – студено, в отделни котловини и мъгливо, през деня ще се затопля; в Източна все още е възможно да превалява – и дъжд, и сняг, а температурите ще са без особена промяна. В понеделник ще преобладава слънчево време. Ниска облачност ще има преди обяд над източните райони. Вятърът постепенно ще се ориентира от запад, слаб до умерен. Минималните температури ще са от около минус 5° в котловините в Западна България до 3-4° по Черноморието. Дневните ще бъдат предимно между 6° и 11°.

Дежурен синоптик: Анастасия Стойчева
Отдел „Прогнози на времето“

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО 

СЛЕДВАЙТЕ СТРАНИЦИТЕ НИ:

НАШИТЕ ФЕЙСБУК ГРУПИ

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. NDT NEWS – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
  7. БЪЛГАРИТЕ
  8. ОБЩИНА ГРАД ТЕРВЕЛ
  9. ОБЩИНА ДОБРИЧКА
  10. ОБЩИНИ ШАБЛА И КРУШАРИ
  11. ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО
  12. РИБОЛОВ
  13. ИНТЕРВЮТА
  14. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  15. България – Китай 中国–保加利亚
  16. РЕСТОРАНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  17. В PINTEREST
  18. ЯБЪЛКИТЕ В ДОЛИНАТА НА ЕРОТИКАТА
  19. ПАЛАВИ АНГЕЛИ И ОЩЕ НЕЩО – NAUGHTY ANGELS AND MORE
  20. ЛЮБОПИТНО, ПОЛЕЗНО, СВЕТСКИ КЛЮКИ, ЗАБАВА, ШОУ..
  21. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА

ЩЕ ВИ ИНТЕРЕСНО КАКВО СТАВА В МОМЕНТА ПО СВЕТА – СТАТИСТИКА

ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА 51-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ  ЗАВЪРШИ БЕЗ ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И С ЯРОСТНА КОНФРОНТАЦИЯ НА ИЗЛЕЗЛИТЕ НА ТРИБУНАТА ЛИДЕРИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ФОРМАЦИИ В ПАРЛАМЕНТА

0

 

За председател на 51-ото Народното събрание от ГЕРБ-СДС предложиха Рая Назарян, от „Възраждане“ – Петър Петров, от „Има такъв народ“ – Николета Кузманова, от „Продължаваме промяната – Демократична България“ – Андрей Цеков, от „БСП – Обединена левица“ – Наталия Киселова.

Рая Назарян от ГЕРБ е юрист, депутат в четвърти пореден парламент, беше председател на 50-ото НС.

Петър Петров от „Възраждане“ е юрист, депутат в пети пореден парламент.

Николета Кузманова, предложена от ИТН, е доцент, доктор по право в Катедра по наказателноправни науки на СУ „Св. Климент Охридски“, за пръв път е депутат.

Андрей Цеков от ПП беше министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета „Денков“, юрист със специализации по строително и бизнес право, избиран за депутат в последните 4 парламента.

Наталия Киселова, предложена от БСП, е доцент, доктор по конституционно право и преподавател в СУ, уважаван експерт, редовен автор на „Труд news“, за пръв път е депутат, с получени над 2000 преференциални гласа.

Нито една от кандидатурите за председател на 51-вото Народно събрание не събра мнозинство.

При първото гласуване, в което участваха всички 5 предложени кандидати, резултатите бяха следните:

Рая Назарян, предложението на най-голямата парламентарна група, тази на ГЕРБ-СДС, не получи необходимата подкрепа. „За“ нея гласуваха 68 народни представители, 116 бяха „против“, а 55 – „въздържал се“.

51-вото Народно събрание приключи първия си работен ден, след като депутатите положиха клетва, но не избраха председател.

Решението обяви водещият заседанието Силви Кирилов, след края на 30-минутната почивка (втора за деня), по време на която се проведе председателски съвет.

Преди това Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ предложи водещият заседанието на парламента Силви Кирилов /от ИТН/, най-възрастен депутат, да бъде избран за временен председател на Народното събрание, за да може парламентът да работи да сформирането на мнозинство, което да избере редовен председател на НС. Тогава автоматично С. Кирилов ще подаде оставка. Такъв ход щял да отвори и възможност за президента Румен Радев навреме да връчи мандатите на партиите за сформиране на редовно правителство.

Следващото заседание на парламента ще е на 13 ноември, сряда, в 11.00 часа.

Денят бе изпъстрен пламенни речи и още по пламенни седем протеста. До момента на предаването на вестника в печатницата нямаше нарушаване на мирното провеждане на протестите.

 

 

РЗИ относно качеството на водата за питейно – битови цели в с. Дебрене, община Добричка

0
  • Във връзка с проследяване качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели във водопроводната мрежа на 08. Зона Прилеп, с. Дебрене, общ. Добричка и планиран учестен мониторинг по показател „мирис“:

– на 24.10.2024 г. са пробонабрани 6 проби вода от пунктове при крана потребителя и 3 проби от водоснабдителни обекти, захранващи с вода за питейно-битови цели с. Дебрене, които са изследвани по показател „мирис“. От получените резултати е установена 1 нестандартна проба от пункт при крана на потребителя;

– на 29.10.2024 г. са пробонабрани 2 проби вода от пункт при крана потребителя (показал несъответствие на 24.10.2024 г.) и водоснабдителен обект, захранващ с вода за питейно-битови цели с. Дебрене, които са изследвани по показатели „нефтопродукти“ и „мирис“. Изследваните проби питейна вода отговарят на нормативните изисквания по изследваните показатели;

– на 08.11.2024 г. са пробонабрани 6 проби вода от пунктове при крана на потребителя в с. Дебрене, които са анализирани по показател „мирис“, като резултатите не показват отклонения от здравните изисквания.

Руснаци предупредиха за смъртоносна инфекция, засягаща преболедувалите COVID-19

0
  • Лекарите предупреждават за възможна опасност за преболедувалите COVID-19, свързана с развитието на гъбичната инфекция Candida Auris, която може да засегне вътрешните органи и системи на тялото, особено при пациенти с отслабена имунна система. Според експерти инфекцията често се развива след неконтролиран прием на антибиотици.

Докторът на биологичните науки Анча Баранова отбеляза, че рискът от заразяване в домашни условия е изключително нисък, но в болниците има опасност при извършване на инвазивни процедури.

В Русия заболяването е регистрирано за първи път през 2018 г. За предпазване от инфекция лекарите препоръчват укрепване на имунната система, грижа за здравето и избягване на неконтролираната употреба на антибиотици, както и приема на пробиотици, съобщи MIR24.

НА 11 НОЕМВРИ ЗАПОЧВАТ ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ

0
  • На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември – денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица (Богородица вълчата) В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици – Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри.

Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.

Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода когато траят Вълчите празници – извършват се редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези празници името на вълка е забранено – то не се произнася. По-често използваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други подобни. Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените – те не бива да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.

Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е мотивът за това, как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.

На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с диалог от заклинателен характер (както при Мишите празници) – да замажат (залепят) очите и устата на вълка, – а някъде е съпроводено и с наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“[2]. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна практика съществува и в Габровско, където се изпълнява от две жени – едната пита какво шие другата, а тя отговаря, че зашива устата на вълка. В Западна България (Чупрене, Стакевци, Доктор Йосифово и др.) по време на Трифунците (на първия Трифунец – 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и се слага в храната на добитъка, за да бъде предпазен от вълци.

През този период също така заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят); избягват да излизат навън след залез слънце.

Подобен род празници са известни и сред сърбите.

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 11 НОЕМВРИ

0

 

1918 – Точно в 11 часа сутринта свършва Първата световна война, отнела живота на над 10 млн. души. В 5 часа е подписано Компиенското примирие

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1215 г. – Организиран е най-големият в историята на средновековието Латернски Вселенски събор.  1417 г. – В Констанца завършва започналият още през 1414 г. събор, който слага край на Великата схизма  1480 г. – Руският народ е освободен от татаро-монголско робство. 1875 г.  – В Гюргево се създава Гюргевски революционен комитет (ГРК) 1914 г. – Открита е руската църква „Св. Николай“ в София. 1918 – Точно в 11 часа сутринта свършва Първата световна война, отнела живота на над 10 млн. души 1940 г. – Въведена е купонна система и военновременни дажби. 2001 г. – Провежда се първи тур от президентските избори в България

ПРАЗНИЦИ:

  • Юнеско – Международен ден на науката и мира (от 2001 г.)
  • Ангола – Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г., национален празник)
  • Италия – Празник на град Бертиоло
  • Полша (троен празник) – Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник), Ден на примирието, Празник на най-високия военен орден – Virtuti Militari
  • Православна църква – Ден на Свети мъченик Мина
  • Няколко държави отбелязват годишнината от края на Първата световна война, която спира в 11:00 на този ден през 1918
  • Ден на ветераните в Съединените щати
  • Ден на паметта в Общността на нациите, включително Великобритания, Австралия, Канада
  • Ден на примирието в Белгия, Нова Зеландия, Сърбия и Франция
  • Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І

 

2021 г. – Умира Фредерик де Клерк, южноафрикански политик и Нобелов лауреат през 1993 г. (* 1936 г.)

2014 г. – 58 души, включително 18 деца, загинаха при сблъсък между автобус и камион  в квартал Сукур в Пакистан.

2004 г.

Умира Ясер Арафат – арабски политик; основател и лидер на палестинската нелегална организация Ал Фатах и председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
Ясер Арафат е роден на 4 август 1929 г. – официално в Йерусалим, но вероятно в Кайро. Участва във войната от 1948 г., която завършва със създаването на Израел. През 1958 г. основава движението за борба срещу еврейската държава „Ал Фатах“. През 1969 г. е избран за председател на изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Ръководи въоръжената кампания срещу Израел от съседните страни Йордания и Ливан, което води до експулсирането му оттам и изгнаничеството му в Тунис.
През 1987 г. започва преговори с Израел. След договореностите от Осло през 1993 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с тогавашния израелски премиер Ицхак Рабин и външния министър Шимон Перес.
Арафат е избран за президент на палестинската автономия през 1996 г. След силен международен натиск едва през 2003 година се съгласява да назначи премиер. Кабинетът на Махмуд Абас просъществува по-малко от четири месеца заради отказа на Арафат да преотстъпи контрола върху службите за сигурност. Наследникът на Абас – Ахмед Корей, също не издържа на авторитаризма на Арафат и няколко месеца преди смъртта му подава оставка, която после оттегля.

 

2002 г.  – инцидент на Балтийската гара (Санкт Петербург)  – влак извън контрол се качи на платформата, убивайки 4 и ранявайки 9 души.

2001 г.

Умира Кен Киси – американски писател, актьор (бивш спортист), култова фигура за американската младеж от 60-те години на XX век. Той е роден през 1935 г. в Ла Хунта, Колорадо, САЩ. Детството и младостта му минават в Спрингфийлд, Орегон, където семейството му се премества да живее. Учи в Орегонския университет в Юджийн, работи като санитар в психиатрия. През 1962 г. излиза романът му “Полет над кукувичето гнездо”, посрещнат с огромен интерес от критиката и читателите. През 1963 г. книгата е адаптирана за театъра, а по-късно М. Форман прави филм по нея, отличен с 5 награди “Оскар” през 1974 г. (в гл. роля – Джек Никълсън). През 60-те години на XX век е водач на рокгрупата “Веселите палавници”, която осъществява “психеделично” пътешествие със стар, изрисуван автобус из САЩ. През 1966 г. Кен Киси е задържан в затвора “Сан Матео” за притежаване и употреба на марихуана. Вторият роман на Киси е семейната сага “Понякога велика идея” (1964 г.). През 1980 г. излиза книгата му “Седем молитви на баба Уитнър”. Автор е й на романа “Песента на моряка”.

 

2001 г.

Провежда се първи тур от президентските избори в България. За балотаж се класират: Георги Първанов и Ангел Марин от „Коалиция за България“ и тогавашният президент Петър Стоянов с Нели Куцкова.
На 18 ноември 2001 г се. провежда втори тур на президентските избори, спечелени от кандидата на „Коалиция за България“ и лидер на БСП Георги Първанов с вицепрезидент о.з. ген. Ангел Марин. Тази двойка получава 54,13 %, докато за действащия президент Петър Стоянов и Нели Куцкова гласуват 45,87 %.

 

2000 г.

В НДК се провеждат два паралелни конгреса на Зелената партия – единият е свикан от председателя на партията Александър Каракачанов (на снимката), а другият – от Христо Порточанов, който претендира за ръководството на Зелената партия.
Зелената партия е учредена на 28 декември 1989 г. Регистрирана през февруари 1990 г. Член на Съюза на демократичните сили (СДС) от началото на 1990 г. до пролетта на 1991 г. През август 1991 г. се разцепва на две. Част от членовете и я напускат и регистрират нова формация под името Консервативна и екологична партия (КЕП). Зелената партия е основателка на Българския демократичен център (1991 г.), на СДС-либерали (юли 1991 г.), съучредител на Демократичната алтернатива за републиката (1994 г.) и на Обединението за национално спасение (март 1997 г.). Председател: Александър Каракачанов, печатен орган: в. „Екополитика“ (1990-1991 г.).

 

2020 г Почиват:

1994 г.

На търг в Ню Йорк американският милиардер Бил Гейтс заплаща 30,8 милиона долара за ръкопис на Леонардо да Винчи (рекордна цена за ръкопис).
Бил Гейтс е американски програмист, предприемач и бизнесмен, съосновател на компанията „Майкрософт“. Роден е на 28 октомври 1955 г. Пълното му име е Уилям Хенри Гейтс ІІІ. Той се ражда в доста заможно семейство, което има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката — неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат.
Бил Гейтс притежава около 1,1 милиарда акции от Майкрософт, което се приравнява на около 41 милиарда американски долара и е около 10 % от основния капитал на фирмата.

 

1988 г.

Умира Пенка Георгиева Икономова – българска драматична и филмова актриса. Пенка Икономова е родена през 1898 г. Съпруга е на Н. Икономов. Учи драматично изкуство във Виена при К. Валнер и пеене при Андерсен. В периода 1925-1928 г. посещава драматичната школа на Н. О. Масалитинов в София. Артистка е в Народния театър в София (1926-1929 г.), в Русе (1930-1931 г.), в Пловдив (1931-1935 г.), във Варна (1935-1936 г., 1937-1941 г.) и в Художествения театър в София (1936-1937 г.). От 1941 г. Пенка Икономова е в Националния академичен театър, в който работи до пенсионирането си. Участва във филма „Големанов“ (1958 г.) на режисьора Кирил Илинчев. Авторка е на книгата „Благодаря ти, живот“ (1976 г.).

 

1987 г.

Картината на Ван Гог “Ириси” е продадена за рекордната сума от 53,6 милиона долара.
Винсент Вилем ван Гог (1853-1890 г.) е холандски художник. През последните десет години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж са изложени 71 от неговите произведения.

 

1986 г.

Умира Фахри Юмеров Ердинч – писател и преводач. Роден е на 1 януари 1917 г. в Акхисар, Турция. През 1936 г. завършва педагогическо училище в Балъкесир. В периода 1938-1939 г. е студент по театрознание в Анкарската държавна консерватория. Работи като учител, строителен работник, в радиотеатъра към Радио Анкара. За обида на президента е задържан в Анкарския затвор. От 1949 г. живее в България, а през 1965 г. приема българско гражданство. Редактор е в издателството на БКП (1952-1953 г.), в „Народна просвета“. Първите му печатани стихотворения са от 1934-1935 г. във вестник „Балъкесир“. Фахри Ердинч сътрудничи на централния печат в Истанбул и Анкара. Издава няколко книги със стихове, разкази, романи и драми в Турция. В поезията си следва линията на Н. Хикмет, а в прозата – на С. Али. Темата за съвременна Турция продължава и в произведенията си, превеждани и издавани в България: „Скорпиони“ (1956 г.), „Бунтовникът“ (1956 г.), „Горчив залък“ (1968 г.), „Еликсирът“ (1976 г.), „Братски дом“ (1978 г.) и др.

 

1983 г.

Студентът от Масачузетския университет – Фред Коен демонстрира първия компютърен вирус в света.

 

1975 г.

Ангола става независима от Португалия след 500 години колониално управление.
През 1972 г. Португалското народно събрание променя статуса на Ангола от “отвъдморска провинция” в “автономен щат” с правомощия в областта на вътрешните си работи. Португалия поема управлението на защитата и международните отношения. През 1973 г. се провеждат избори за законодателно събрание.
През април 1974 г. португалското управление е отхвърлено чрез военен бунт. През май същата година новото правителство на Португалия обявява примирие в опитите си да започне мирни преговори. Те са затруднени обаче от проблеми с 500-хилядното европейско население в страната, както и от конфликтите между освободителните движения.
На 11 ноември 1975 г. Португалия дава независимост на Ангола, чийто първи президент става Агостино Нето.

 

1974 г.

Роден е Леонардо ди Каприо – американски актьор. В началото на кариерата си той участва в реклами, телевизионни предавания и сериали. Дебютира в игралното кино с ролята на Джош във “Видове-3”. Големият успех за Леонардо ди Каприо идва след участието във филма “Животът на момчето” (1993 г.), където ди Каприо партнира на Робърт де Ниро. Първата номинация за “Оскар” е за ролята му в “Защо тъгува Гилбърт Грейп” (1993 г.). Леонардо ди Каприо става звезда след участието във филма “Титаник” (1997 г.). Филмография: „Баскетболни дневници“ (1995 г.), „Пълно затъмнение“ (1995 г.), „Ромео и Жулиета“ (1996 г.), „Желязната маска“ (1998 г.), „Знаменитости“ (1998 г.), „Плажът“ (2000 г.), „Нюйоркски бандити“ (2002 г.), „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.), „Александър Велики“ (2003 г.).

 

1972 г.

САЩ закриват последната си военна база във Виетнам.
Виетнамската война се води от 1957 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга. САЩ оправдават намесата си във Виетнам чрез „теорията на доминото“ (част от „доктрината за гъвкавата реакция“) – те смятат, че ако не се намесят да предотвратят падането на Южен Виетнам под комунистическа власт, под комунистическа власт ще попаднат всички държави в Индокитайски полуостров – Индокитай, Камбоджа, Лаос и т.н. Опасенията по-късно се оправдават. Виетнамската война, заедно със Корейската война и Карибската криза са трите критични точки по време на студената война. Съединените щати губят войната и това е едно от най-тежките поражения на външната политика на страната.

 

1961 г.

Умира Василий Василиевич Каменски – руски поет. Един от първите руски пилоти (1910-1919 г.). Василий Каменски е роден на 17 април 1884 г. Започва да печата през 1904 г. Ранните му стихове са под влияние на футуризма, близък е на Вл. Маяковски. През 1915 г. излиза от печат романът “Стенка Разин”, проникнат от романтично свободолюбие. Характерният тон в лириката му е безгрижното упоение от битието, стихийно-радостното отношение към живота. Публикува поетичните сбирки: “Танго с коронованите. Железобетонни поеми” (1914 г.), “Босоноги девойки” (1917 г.), “И това го има …” (1927 г.), “Стихове за Закавказието” (1932 г.), “Родина на щастието” (1938 г.); поемите “Стенка Разин” (1912-1920 г.), “Цувама” (1920 г.), “Емелян Пугачов” (1931 г.), “Младостта на Маяковски” (1932 г.), “Иван Болотников” (1934 г.), “1905-та” (1934 г.), “Поема за Кама” (1934 г.); романа “Пушкин и Дантес” (1928 г.); повести, кн. с очерци и мемоари.

 

1959 г.

Публикувано е постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет за по-нататъшното развитие на българската наука и за повишаване на нейната роля в социалистическото строителство. От Българската академия на науките се изисква да обърне особено внимание на онези научни задачи, чието разрешаване „непосредствено да обслужва социалистическото ни строителство“.

 

1952 г.

Джон Мълин и Уейн Джонсън демонстрират в Бевърли Хилс, Калифорния, първото устройство за видеозапис. За изобретението са инвестирани $50 хил. във фирмата за електроника Ampex, която пуска в производство революционния Модел 200 магнитофонна касетка. Работейки заедно с Бинг Кросби, Мълин разработва черно-бяло видеозаписващо устройство до 1950 г. и цветно устройство до 1954 г. Изобретенията намират веднага приложение в телевизията.

 

1950 г.

Обявена е амнистия за лицата, напуснали страната и останали незаконно в чужбина.

 

1944 г.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) Първа армия сломява хитлеристката съпротива и освобождава Куманово.
България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., но на практика се осъществява след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Самото участие на България във войната преминава през два периода (фази).
Първият период обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Ф. И. Толбухин. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибар, възлизащи на 10 дивизии, 8 бригади и др. войскови сили. Срещу тях България мобилизира 455 хил. души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7. СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и др. селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар.
Вторият период (фаза) започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят епични боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя в края на април и началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хил. души убити и ранени войници и офицери. Това е цената (без военните разходи, объркването на стопанския живот и др.), която България плаща за окончателния разгром на хитлеристка Германия и благодарение на която успява да избегне надвисналата над нея трета национална катастрофа с участието си в Тристранния пакт на държавите от хитлеристката ос.

 

1944 г.

Американският дезертьор Еди Словик е осъден на затвор. Това е единственият случай на осъден за дезертьорство войник през Втората световна война.

 

1943 г.

Умира Христо Янков Недялков – български офицер, генерал-лейтенант от 1919 г. Христо Недялков е роден през 1864 г. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на взвод и рота в IV пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Недялков e командир на XXIV Черноморски пехотен полк. Сражава се при Бунархисар, Чаталджа и Одрин. През Първата световна война е командир на първа бригада от I пехотна Софийска дивизия, която воюва в Южна Сърбия и Македония. Като командир на I пехотна дивизия участва във войната срещу Румъния (1916-1917 г.). От 1919 г. е в запаса.

 

1943 г.

В Бейрут французите арестуват президента на Ливан – Б. Хоури. В резултат започва антифренското въстание на мюсюлманите.

 

1940 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в България е въведена купонна система и военновременни дажби.

 

1940 г.

Британски въздушни удари унищожават половината от италианския флот.
Битката при Таранто от нощта на 11 срещу 12 ноември 1940 г. е част от Втората световна война и се състои при осъществяването на операция “Джъджмънт”. Първата вълна на британските въздушни атаки започва в 22 ч. 58 мин. Съюзническите самолети са малко на брой, но екипажите им са с голям опит, което предопределя успешността на операцията. Атаката унищожава половината от морските сили на Италия, а остатъците от тях намират укритие в Неапол. Британският въздушен отряд претърпява загуба само на 2 самолета.

 

1940 г.

От производство излизат първите автомобили “Джип” от американската компания “Бентъм”.

 

1940 г.

В концлагера Дахау са изпратени 55 полски представители на интелигенцията – това е първото масово нацистко заточение в Дахау.
Дахау е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти. Броени седмици след назначаването на Адолф Хитлер за райхсканцлер, на 22 март 1933 г., край града със същото име в близост до Мюнхен е сложено начало на изправителен лагер за политическите противници на управляващите.

 

1935 г.

Родена е Биби Андершон – шведска актриса. Героините и изразяват противоречивата същност на света, в който живеят: „Седмият печат“ (1957 г.), „Поляната с дивите ягоди“ (1957 г.), „Лицето“ (1958 г.), „Любовницата“ (1962 г.), „Персона“ (1966 г.), „Дуел в Диабро“ (1966 г.), „Страст“ (1970 г.), „Докосването“ (1971 г.), „Сцени от един семеен живот“ (1973 г.), „Над Сантяго вали“ (1976 г.), „Никога не съм ти обещавала градина с рози“ (1977 г.), „Квинтет“ (1979 г.), „Страхотна жена“ (1985 г.).

 

1933 г.

По предложение на депутати-земеделци подпредседателят на XXIII ОНС Никола Захариев е свален от поста си със закон и на негово място е избран Стоян Даскалов.
Никола Захариев (Н. З. Ангелов) е политически и държавен деец. Роден е на 11 април 1898 г. в с. Лесичери, Великотърновско. Член е на Българския земеделски младежки съюз и негов председател (1921–1923 г.). Завършва Висша кооперативна школа в Прага (1924–1927 г.). След завръщането си в България се изявява като активен деец на БЗНС. Главен организатор на групата „Орач“. Депутат в ХХIII (1931–1934 г.) и в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (19 май 1934 г.), което същия ден се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите в Министерство на съобщенията. Той го оглавява до 22 януари 1935 г. и от 22 януари 1935 г. до 21 април същата година. Министър е и на търговията, промишлеността и труда (11 юни 1942 г.–14 септември1943 г.). Осъден от Народния съд на смърт и на 1 февруари 1945 г. е разстрелян.

 

1931 г.

Роден е Петър Киров Караангов – български поет. През 1952 г. завършва Библиотекарския институт в София, а през 1957 г. българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В перода 1952-1953 г. Караангов работи като библиотекар в Централната библиотека на БАН, коректор в издателство “Български писател” (1958 г.), референт в изданието “Бълг. писател” (1958-1963 г.). Редактор в списание “Пламък” (1963-1964 г.), главен редактор на изданието “Бълг. писател” (1964-1968 г.). В периода 1968-1971 г. е главен редактор на Студията за игрални филми, а през 1971-1972 г. е зам.-директор на Българския културен център във Варшава. Зам.-генерален директор на ДО “Българска кинематография” (1972-1980 г.), главен редактор на списание “Пламък” (1980-1983 г.). Главен директор на НБКМ (1983-1989 г.) и главен секретар на СБП (1989-1991 г.). Започва да публикува в началото на 50-те години на XX век. Караангов превежда поезия от руски и полски език, съставя поетични антологии. Негови съчинения са: “Следи по пътя” (1957 г.), “Сезоните и нашата улица” (1960 г.), “Участие” (1964 г.), “Годишни кръгове” (1965 г.), “Зимни недели” (1967 г.), “Внезапно лято” (1970 г.), “Приближаващи снегове” (1971 г.), “Както музиката вечер” (1973 г.), “Дъждът, преди да стане сняг” (1976 г.), “Континент” (1980 г.), “Биография с молив” (1981 г.), “В средата на сезона” (избр. стихове, 1981 г.), “Аз отивам на училище” (1983 г.), “Зимни недели” (1984 г.), “Нежни профили” (1988 г.) и др.

 

1928 г.

Роден е Карлос Фуентес – мексикански писател. Завършва право. Дебютира през 1954 г. със сборник разкази “Замаскирани дни”. Фуентес е автор на романите “Област с най-прозрачен въздух” (1958 г.), “Чиста съвест” (1959 г.), “Смъртта на Артемио Круз” (1962 г.), посветени на най-новата мексиканска история. Заедно с произведенията на Х. Рулфо те стават нов етап във формирането на мексиканската реалистична проза. В романите “Смяна на кожата” (1967 г.) и “Рожден ден” (1975 г.) Фуентес разширява художествения арсенал за сметка на неоавангардистките похвати. Изявява се като драматург (“Всички котки са сиви”, 1970 г.) и критик-есеист (“Новият испано-американски роман”, 1969 г.).

 

1927 г.

Умира Вилхелм Людвиг Йохансен – датски биолог. Той изгражда основите на експерименталната генетика. Йохансен е професор и е член на Шведската Академия на науките от 1924 г. Преподавател е в Института по физиология на растенията в Копенхагенския университет. В научния си труд „Елементи на точното учение за наследствеността“ (1909 г.) въвежда и анализира основните понятия на съвременната генетика – ген, генотип, фенотип и чисти линии. Разработва математични методи за изследване.

 

1925 г.

Издадена е първата плоча на джаз музиканта Луис Армстронг. В своето творчество той комбинира традиционното с новаторското, негърския идеал с европеизирания суинг и модерен джаз, грубата простота със спонтанното.

 

1922 г.

Роден е Кърт Вонегът – един от класиците на съвременната американска литература. Вонегът е натурализиран американец. По-известните му произведения (много от които преведени и на български) са: „Механично пиано“, „Майска нощ“, „Сирените на Титан“, „Кланица N 5“, „Котешка люлка“, „Закуска за шампиони“, „Фарс, или Никога вече самота“, „Затворникът“, „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“, „Точният мерник“, „Галапагос“, „Синята брада“ и др. Вонегът умира на 11 април 2007 в Манхатън, Ню Йорк.

 

1920 г.

В Уестминстърското абатство в Лондон е открит мемориал на Незнайния войн.

 

1920 г.

Врангел заповядва да бъде евакуиран Крим.
Пьотър Николаевич Врангел е генерал от царската армия на Руската империя, барон, активен участник в движението на Белогвардейците. Завършва Ростовското реално училище през 1896 година и Горний институт в Санкт-Петербург през 1901 г. Постъпва в армията в Конен полк. Произведен в офицер – корнет от гвардията. През 1918 г. след Октомврийската революция постъпва в Доброволческата армия, от 1919 г. става неин командир. От 1920 г. е в емиграция. Създава Руски общовойнски съюз през 1924 г. – патриотично движение на белогвардейците зад граница. Умира през 1928 г. в Брюксел, Белгия.

 

1919 г.

Роден е Пантелей Зарев (псевдоним на Пантелей Йорданов Пантев). Той е български литературен теоретик, историк и критик, академик от 1967 г. През 1941 г. завършва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БОНС; един от редакторите на вестник „Академик“. Редактира сборника „Жажда“ (1939 г.), сътрудничи на левия литературен печат, работи като учител. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания. През 1947 г. става доцент в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата (от 1950 г.). В периода 1968-1972 г. Зарев е ректор на Софийски университет. В периода 1951-1960 г. е зам.-директор на Института за литература при БАН. От 1951 г. е член-кореспондент на БАН, а от 1972 г. е председател на СБП. Зарев работи в различни сектори на апарата на ЦК на БКП. Творчеството си започва с белетристика: „По крайбрежието“ (1939 г.), „Боян партизанинът“ (1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата: „Класика и съвременност“ (1961 г.), „Панорама на българската литература“ – I том (1966 г.), II том (1967 г.), III том (1969 г.), IV том (1973 г.), V том (1976 г.), „Структурализъм, литературознание и естетически идеал“ (1969 г.), „Народопсихология и литература“ (1970 г.), „Богатството на гения“ (1977 г.), „Теория на литературата“ (2 т., 1979-1981 г.), „Българска класика“ (2 т., 1986-1987 г.), „История на българската литературна критика“ (т. 1, 1989 г.), множество литературни портрети. Пантелей Зарев умира на 18 февруари 1997 г. в София.

 

1918 г.

Главнокомандващият армиите на Антантата маршал Фердинанд Фош подписва при Компиен, Франция, споразумение за прекратяване на огъня и капитулация на Германия, с което се слага край на Първата световна война. От германска страна под примирието стои подписът на Матиас Ерцбергер.
Преговорите за примирие се водят трескаво от началото на ноември, когато в Берлин вече е ясно, че Централните сили губят войната, а германските съюзници един по един капитулират. Германският главнокомандващ Паул фон Хинденбург изпраща на 7 ноември телеграма на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, тъй като в Германия тлее революция, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на бунта. По време на тридневните преговори Фош се появява само два пъти – отначало, за да попита германците какви са исканията им, и накрая, за да подпише договора. Междувременно германците преговарят с френски и други съюзнически офицери, които настояват в примирието да бъда включена клауза за пълна демилитаризация на Германия. Всъщност реални преговори няма, а едва няколко от германските искания са приети. Те са притиснати допълнително и с новината, че кайзер Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака преговорите до максимално договорения предварително срок от 72 часа, но в края на краищата на 11 ноември сутринта полага подписа си и примирието, слагащо край на войната, става факт. В следващите дни в много германски градове избухва революция. В същия ден британците превземат Монс. Примирието е подписано в 5 ч. сутринта. Бойните действия са прекратени около 11 ч. по цялата линия на фронта.

 

1917 г.

На съвещание на представителите на левите партии на Русия е взето решение да бъде създадено еднородно социалистическо правителство без участието на болшевики в него.

 

1914 г.

Открита е руската църква „Св. Николай“ в София.
Строителството на църквата “Св. Николай” започва след края на Руско-турската война, но завършва през 1912 г. Тя е издигната в София за нуждите на миряните, спазващи обредите на Руската православна църква. Разположена е в централната част на столицата, върху терен, собственост на Руското посолство. Църквата “Св. Николай” не е голяма и напомня повече произведение на декоративната скулптура, отколкото творба на архитектурата. Основното й ядро се състои от висок деветнадесет метра шатровиден купол, стъпил върху малка квадратна основа, уширена от две дълбоки странични ниши, в източната от които се помества олтарът. Осветлението е оскъдно. Под основния етаж има втори, полуподземен, предназначен за крипта, с осигурен самостоятелен достъп отвън.

 

1909 г.

САЩ започват изграждането на военноморската база в Пърл Харбър. Мястото на Хаваите е избрано заради изключителната му защитеност от евентуално японско нападение.

 

1907 г.

В София се провежда учредителен конгрес на Главния съюз на българските земеделски кооперации с участието на 317 делегати от 257 кооперации. В Управителния съвет доминират демократи и радикалдемократи.

 

1906 г.

Умира Никола Христов Гутев – български фабрикант, основател на най-старата кожарска работилница в България. Никола Гутев е роден през 1837 г. в Габрово. През 1862 г. открива собствена табакхана (кожарска работилница) в Габрово. Той въвежда в производството на машини (1896-1901 г.) и превръща работилницата си във фабрика, която след стопанската криза през 1930 г. е ликвидирана.

 

1893 г.

Роден е Никола Тодоров Балабанов – български литературен историк и театрален критик (псевдоними Бенете, Далил Бензехар). Завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и специализира в Прага и Париж. В периода 1934-1944 г. Балабанов издава списание „Завети“. Той е автор на научнопопулярни статии за дейци на Българското възраждане: Р. Попович, д-р П. Берон, Л. Каравелов, Н. Бозвели, Д. Чинтулов, братя Миладинови. Негови съчинения са: „Неофит Бозвели“ (1925 г.), „Театър и драма“ (1933 г. ).Никола Балабанов умира на 21 август 1966 г. в София.

 

1893 г.

В Болшой театър в Москва се състои премиерата на операта на П. Чайковски – “Йоланта”.
Болшой театър е най-големият театър в Европа. Построен е през годините 1821-1824 г. Проектриран е от архитектите О. Бове и А. Михайлов.

 

1889 г.

Вашингтон става 42-рия щат на САЩ.
Вашингтон (Washington) е щат в северозападната част на САЩ. На север граничи с Канада, на изток с щата Айдахо, на юг с Орегон, а на запад с Тихия океан. Столица на щата е Олимпия, а най-голям град е Сиатъл.
Населението на Вашингтон е около 6 256 400 души (2005 г.).

 

1884 г.

Роден е Ангел Спасов (А. С. Ралчев) – български скулптор. Завършва Държавното индустриално училище в София (по-късно ВИИИ, 1911 г.), където учи живопис при Ив. Мърквичка и скулптура при Ж. Спиридонов. През 1910-1911 г. посещава Италия. Учител е във Видин и Плевен (1911-1928 г.). Ангел Спасов създава произведения предимно в областта на портрета и композицията; батални сюжети и теми, свързани с живота на работниците – “Секретен пост” (1917 г.), “Бюст на майка ми” (1923 г.), “Бюст на Любка” (1929 г.), “Пиета” (1930 г.), “Скитник певец” (1933 г.), “Голгота” (1934 г.) и др. След 9 септември 1944 г. създава “Бюст паметник на Цветан Спасов” (1947 г., Плевен), “Бюст паметник на Георги Кирков” (1953 г., Плевен), “Бюст паметник на Асен Халачев” (1954 г., Плевен), “Бюст на ген. Е. И. Тотлебен” (1955 г., Плевен), “Бюст на ген. М. Д. Скобелев” (1957 г., Плевен) и др. Ангел Спасов умира през 1974 година.

 

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) започва турска атака срещу връх Свети Никола (Столетов връх), отбита от руската отбрана. Към Осман паша се отправя предложение за капитулация, но той го отхвърля. Същия ден отрядът на генерал Гурко освобождава Етрополе и Правец.
Руско-турската война води до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя се предизвиква от подема на националноосвободителните движения на Балканите – въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България – и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

 

1875 г.

В Гюргево се създава Гюргевски революционен комитет (ГРК). В работата на комитета участват 15-17 души, между които се открояват Стефан Стамболов (на снимката), Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. Всички участници в ГРК са съгласни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание в българските земи, затова тяхното внимание изцяло се насочва към изработване на план за предварителна подготовка на бъдещото въстание. Заседанията на комитета продължават до 25 декември 1875 г., след което определените за вътрешността на страната апостоли се прехвърлят нелегално в българските земи. Територията на страната е разделена на 5 окръга (Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски). За всеки окръг са определени по един апостол и по двама помощник-апостоли. В хода на подготовката на въстанието обаче функционират само първите четири окръга.

 

1875 г.

Умира Димитър Шишманов – български общественик и драматург. Завършва търговското училище в Темешвар. Пътува с театрална трупа из Унгария. Служи в австрийската армия като гренадирски подофицер. Участва в италианския поход на Й. Радецки, отличава се в битката при Новара (23 март 1849 г.). През 1873 г. се връща в България. Шишманов работи като учител и търговец в Свищов. Той открива първото българско търговско училище, което съществува една учебна година. Учителства във Видин. Литературните му интереси са в областта на драматургията: “Добродетел и злоба” (1871 г.). В Свищов са представяни оригинални и побългарени негови драми: “Годеж”, “Добрата майка”, “Запреният”, “Пенчо Кърлежът” и др. Защитник на еманципацията, противопоставя се на третирането на жената като непълноценен член на обществото. Работи активно за създаването на български театър.

 

1866 г.

Роден е Антоан Мейе – френски лингвист. Следва в парижката Сорбона. Мейе е професор в Практическото училище за висши знания (1891 г.) и “Колеж дьо Франс” (1906 г.). Член е и секретар на Парижкото лингвистично дружество. Представител на социологическата школа в езикознанието. Автор на трудове по сравнително индоевропейско езикознание и за отделните езикови семейства: “Сравнителна граматика на класическия арменски език”, “Индоевропейските диалекти”, “Въведение към изучаването на индоевропейските езици”, “Езиците в нова Европа” и др. Антоан Мейе умира на 21 септември 1936 г. в Шатомеян.

 

1861 г.

Сръбският княз Михаил Обренович решава да даде на Георги Раковски сръбско поданство.
Михаил Обренович е княз на Сърбия в периодите 1839-1842 г. и 1860-1868 г. Провежда политика на използване на българското националноосвободително движение в интерес на Сръбското княжество, което предизвиква силно разочарование у водителите на българската революционна емиграция в лицето на Г. С. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев и др.

 

1855 г.

Умира Сьорен Киркегор – датски философ и писател, смятан за основоположник на екзистенциализма. Той е роден на 5 май 1813 г. в Копенхаген. През 1845 г. Киркегор е кандидат по теология и е поканен за пастор, но се отказва и започва ожесточена борба против официалната религия. Нарича себе си “вярващ антитеолог”, критикува официалната Църква, но и Хегел. За Киркегор науката, която е основа на производството, не може да отговори на въпроса за истината и свободата. За основното понятие на неговата философия – екзистенцията, смята, че не може да се обхване от науката, защото стои в основата на мисленето. Затова екзистенцията се разбира най-добре (има най-избистрен вид) в художественото творчество. Определя 3 стадия в развитието на човешката личност (на тях е посветено и основното му произведение “Или-или”): 1) eстетически; 2) eтически и 3) религиозен стадий на крайностите. На 42 годишна възраст има 38 книги; този стадий е определен в “Страх и трепет – Диалектическа лирика”). Ключова в религиозното учение на философа е категорията “парадокс”. Идеите му са основа на екзистенциализма във философията, възприети са от различни католически и протестантски философи, оказват влияние върху “диалектическата теология” на К. Барт.

 

1851 г.

Роден е Жак Бертийон – френски статистик и антрополог. Син на Л. А. Бертийон. Той взема участие в работата на Международния статистически институт, за когото през 1895 г. подготвя проект за международна класификация на професиите. Разработва и проблеми на демографията. Бертийон умира през 1922 г.

 

1850 г.

Роден е Ангел Кънчев – деец на националнореволюционното движение, помощник на В. Левски. Първоначално той учи в родния си град Трявна, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. В периода 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си.

 

1848 г.

Иван Селимински е назначен за окръжен лекар в Браила.
Д-р Иван Селимински e роден на 24 декември 1799 г. в Сливен. Завършва килийно училище в родния си град и гръцка гимназия в Кидония (Мала Азия). Поддържа връзки с водачите на Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.). През 1823 г. се установява в Брашов (Румъния) и през 1825 г. работи като частен учител там. След това открива частно училище в Сливен. След Руско-турската война се преселва в Румъния, а през 1845 г. завършва медицина в Атина. Специализира в Сиена (Италия). След това до 1866 г. е лекар в Румъния. По време на Кримската война (1853-1856 г.) организира български отряд от волонтири (между 2000 и 4000 души) в помощ на руските войски. Д-р Иван Селимински участва в църковно-националните борби и в просветното движение. Умира на 21 юли 1867 г. в Румъния.

 

1837 г.

Открита е първата железопътна линия в Русия – Царско Село – Петербург.

 

1831 г.

Във Вирджиния (САЩ) е обесен ръководителят на въстанието на робите негри – Нат Търнър.

 

1830 г.

Обявено е създаването на държавата Белгия.
Кралство Белгия (фр. Belgique, флам. Belgi¸) е държава в Северозападна Европа; граничи с Холандия, Германия, Люксембург, Франция и Северно море. Площ – 30 528 кв. км. Население – около 10 200 000 ж. (2000 г.) – на север – фламандци (59 %), които са от германско потекло и говорят особено немско наречие, а на юг – валонци (41 %), които са романизирани келти и говорят френски език. Законодателен орган – двукамарен парламент. Столица – Брюксел. Населена около 300 пр. Хр. с келтските племена белги. През 57-51 пр. Хр. – покорена от римляните. През V в. е включена във Франкската държава. Вердюнският договор през 843 г. я поделя между Франция и Лотарингия. През IX-XV в. се създават княжествата Фландрия, Люксембург, Брабант, Линбург и др. През XV в. преминава към Хабсбургите. След войната за испанското наследство през 1714 г. Белгия става австрийско владение, след това (1795 г.) е присъединена към Франция, а Виенският конгрес (1815 г.) я поставя под властта на Нидерландското кралство. През 1948 г. образува с Люксембург и Нидерландия Бенелюкс. От 1951 г. е кралство; държавата е преустроена на федеративен принцип. Държавен глава – крал Алберт II, на престола от 9 август 1993 г.; министър-председател – Жан-Люк Дьоан, правителството е сформирано на 23 юни 1995 г. Член е на ЕС и на ООН (1945 г.).

 

1821 г.

Роден е Фьодор Достоевски – руски белетрист реалист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1877 г.). Заради участие в революционната организация на петрашевците е арестуван, осъден на смърт, но вместо изпълнението на присъдата е изпратен на каторга в Сибир (1850-1854 г.) и на принудителна военна служба. Той е автор на психологически романи, в които осмисля социалните противоречия, търсенето на обществена и човешка хармония. Негови романи са „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Братя Карамазови“, „Бесове“, повести – „Бели нощи“, очерци – „Записки от мъртвия дом“, публицистика, литературна критика. В „Дневник на писателя“, в статии и бележки отразява страданията на българите през османското робство и защитава правото им на свободен живот. Фьодор Достоевски умира през 1881 година.

 

1813 г.

Канадско-английските войски отблъскват американците в битката при Комвол (Онтарио, Канада).

 

1805 г.

Руската армия на Михаил Кутузов нанася поражение на френския корпус на маршала на Наполеон Е. Мортие.
Михаил Иларионович Кутузов е руски военачалник, ген.-фелдмаршал. Роден е на 16 септември 1745 г. в Санкт Петербург. През 1759 г. завършва с отличие Дворянското артилерийско училище, след което работи в него като преподавател по математика. През 1761 г. получава първо офицерско звание – прапоршчик, и е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк; по-късно през 1762 г. е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор. Като командир на малки отряди участва в потушаването на въстанията на полски бунтовници, в периода 1764-1765 г. По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) участва в боевете при Ларга, Кагул и др. През 1774 г. е ранен в слепоочието и загубва лявото си око. През 1784 г. е произведен е в чин ген.-майор. Формира егерски корпус, с който участва в Руско-турска война (1787-1791 г.). Като командир на колона участва в щурма на Измаил (декември 1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на руската дипломатическа мисия в Истанбул (1792-1794 г.), проявява се като способен дипломат и спечелва за Русия редица политически и търговски предимства. Известно време (1795-1799 г.) е инспектор и командващ войските във Финландия и изпълнява дипломатически задачи в Прусия и Швеция. През 1798 г. получава званието генерал на пехотата и известно време е литовски (1799-1801 г.), а след това и петербургски (1801-1802 г.) военен губернатор. През 1802 г. изпада в немилост и напуска армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ руската армия, изпратена да помага на Австрия. След капитулацията на австрийската армия при Улм чрез знаменития марш-маньовър от Браунац до Оломнец успява да спаси руски войски от удара на Наполеон I. В хода на отстъплението спечелва 2 сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на руската армия при Аустерлиц (2.12.1805 г.) Михаил Кутузов успява да спаси остатъците от войските. Известно време заема второстепенни длъжности: киевски губернатор (1806-1807 г.), командир на корпус в молдовската армия (1808 г.), литовски военен губернатор (1809-1811 г.). Назначен е за командващ молдовската армия и успява с активни действия с една кампания (1811 г.) да завърши войната. На 29 октомври 1811 г. получава титлата граф. Носител е на ордена “Св. Георги” II степен. Като опитен дипломат сключва Букурещки мирен договор. В началото на войната (1812 г.) е началник на Петербургското, а след това на Московското опълчение. Назначен за главнокомандващ през август 1812 г. Чрез успешни и ловки маневри дава генерално сражение на Наполеон при Бородино, но не му позволява да спечели стратегическата победа. За да запази армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се оттегли по опожарения и разрушен път през Смоленск. След няколко сражения френската армия е победена и напуска Русия. Получава звание княз на Смоленск (6 декември 1812 г.). Ръководи действията на руската армия в началото на Европейския поход. Умира в Полша на 28 април 1813 г.

 

1794 г.

Във Франция е забранен клубът на якобинците.
Якобинците са членове на Якобинския политически клуб в Париж по време на Великата френска революция, които изразяват интересите на радикалната буржоазия. Якобинците са ляво течение в революционната опозиция. Името им идва от манастира Св. Якоб край Париж, в който се се събират.

 

1790 г.

В Англия за първи път са внесени от Китай първите хризантеми.

 

1751 г.

Умира Жулиен Офре дьо Ламетри – френски философ и лекар. Следва богословие, физика и медицина в Лайден. Пръв във Франция дава последователно изложение на системата на механистичния материализъм и на сенсуализма. В съчинението си „Човекът машина“ (1747 г.) разглежда човешкия организъм като самозадоволяваща се машина, подобна на часовниковия механизъм.

 

1630 г.

Заговорът начело с кралицата-майка на Франция Мария Медичи претърпява неуспех. Заговорниците изискват от крал Луи XIII оставката на кардинал Ришельо. Кралят взема страната на кардинала. След това по заповед на Ришельо замъците на заговорниците са изравнени със земята, а Медичи и братът на краля Гастон, херцог Орлеански, по-късно са изгонени от страната.

 

1480 г.

Руският народ е освободен от татаро-монголско робство. На река Угра Ахмад-хан оттегля войските си и отстъпва. Това е краят на робството, което потиска руския народ в продължение на няколко века.

 

1417 г.

В Констанца завършва започналият още през 1414 г. събор, който слага край на Великата схизма, когато на папския престол се намират едновременно трима папи. За папа е избран Одо Колона, който приема името Мартин V. До обявяването му за папа той е обикновен мирянин и преминава всички църковни йерархически степени за времето, в което протича събора.

 

1215 г.

Организиран е най-големият в историята на средновековието Латерански Вселенски събор, който се ръководи от папа Инокентий ІІІ. Съборът отменя ордалиите и показанията под клетва, а вместо тях въвежда т.нар. формална сила на доказателствата. Въвеждат се като нови наказания

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР: 11 НОЕМВРИ – СВЕТИ МИНА, ПОКРОВИТЕЛ НА СЕМЕЙСТВОТО

0

 

На 11 ноември православната църква почита Свети Мина като закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.

Свети Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.

Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места.

Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. Те водят и най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджули и други зли сили.

Имен ден празнуват Минчо, Минка, Мина, Виктор и Виктория.

Последни новини

Клюки

ndt1.eu