В Южна Осетия приключват изборите за президент и референдумът за независимост. По предварителни данни на Централната избирателна комисия на непризнатата република в изборите и референдума са взели участие над 85% от избирателите.
Гласуване се провежда и в избирателни секции, функциониращи на територията на Северна Осетия. Ходът на изборите и референдума е наблюдаван от представители на 11 държави, сред които Русия, Украйна, Полша, Германия, Испания, Венецуела и Йордания. Мониторинг на изборите осъществяват също и наблюдатели от Абхазия и Приднестровието.
По данни от “екзит-пол” проучванията, 99% от жителите на Южна Осетия, взели участие в референдума, са гласували за независимостта на републиката от Грузия. 98% от тях са подкрепили кандидатурата на сегашния президент на непризната република Едуард Кокойти за нов мандат. Общият брой на регистрираните гласоподаватели в Южна Осетия е 55 хил. души.

Българските евро облигации на стойност 250 000 000 евро предизвикват голям интерес на европейските борси и се разпродават за 10 мин. Това се дължи на повишения кредитен рейтинг на страната.

Участниците в срещата на върха в Катар на лидерите на 56 ислямски държави се договарят да подкрепят палестинците в борбата срещу Израел. Освен това е решено да бъдат призовани всички мюсюлмански държави да замразят отношенията си с Израел.

Националният координационен съвет на СДС решава да започне действия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.

Скулптурата на Едгар Дег „Малка танцьорка” е продадена на търг в Ню Йорк за 10,8 милиона долара. Това е рекордна цена за скулптура.

Умира Витаутас Пранович Жалакявичус – литовски режисьор. Роден е на 14 април 1930 г. През 1956 г. завършва ВГИК. Дебютира с комедията „Докато не е късно“ (1958 г., съвместно с Ю. Фогелман). След това снима „Адам иска да бъде човек“ (1959 г.) – за живота в Литва през 30-те години. Той е художествен ръководител и режисьор на новелата „Живи герои“ (1960 г.) в едноименния филм. През 1964 г. поставя „Хроника на един ден“. Най-добрата му творба излиза през 1966 г. – „Никой не искаше да умира“. Той е режисьор на „Тази сладка дума – свобода“ (1973 г.) и „Кeнтаврите“ (1979 г.). Снима телевизионните филми – „Цялата правда за Колумб“ (1970 г.), „Авария“ (1975 г.), „Неделен ден в ада“ (1987 г.). През 1980 г. представя екранизацията си по Чехов „Разказ за неизвестния човек“. Сценарист е на филма „Факт“ (1981 г.).

В Пекин е открит първият американски ресторант в Китай – „Кентъки Чикън”.

Американската совалка „Колумбия” става първият космически кораб с света, който излита в космоса за втори път.

Писателят Александър Солженицин е експулсиран от Съветския съюз заради „противообществено поведение“.
Александър Солженицин е руски писател хуманист и общественик. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, а от есента на 1942 г. е офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област в Централна Русия, след което се заселва в Рязан. Известност му носят повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г.). След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. изпраща писмо, в което се обявява против цензурата. През 1970 г. получава Нобелова награда за литература.
След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е гражданството и е експулсиран в Германия. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия. През 2002 г. учредява награда на свое име. Автор е на: “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.). Пише разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва през 1990 г.(т. 1-8).

Групата Куин започва своето първо турне във Великобритания. Те стартират като подгряваща група преди концерта на Mott the Hoople.
Рокгрупа Куин е основана през 1972 г. В нейния състав влизат Фреди Меркюри – вокалист, пианист, автор на текстове; Брайън Мей – китара, вокал, композитор; Джон Дийкън – бас; Роджър Медоус Тейлър – ударни. Музиката на групата е компилативна, обединяваща хард- и хеви-метъл, глитър- и глимър-рок, арт-рок, ритъм-енд-блус и диско. Най-популярни са през 70-те и 80-те години на XX в. Основатели на състава са Бр. Мей и Р. Тейлър (първоначално формация се нарича “Смайл”). През 1975 г. песента “Бохемска рапсодия” заема първо място в британската класация в продължение на 9 седмици. През 80-те години групата издава съвместен албум с Д. Бауи (“Under Pressure”, 1981 г.). Свои солови албуми издават Фр. Меркюри и Бр. Мей. През 1991 г. умира лидерът Фр. Меркюри и групата прекратява съществуването си. Албуми: “Queen” (1973 г.), “Queen II” (1974 г.), “Sheer Heart Attack” (1974 г.), “A Night at the Opera” (1975 г.), “A Day at the Rages” (1976 г.), “News of the World” (1977 г.), “Jazz” (1978 г.), “Live Killers” (1979 г.), “The Game” (1980 г.), “Flash Gordon” (1980 г., музика към едноименния филм), “Greatest Hits” (1981 г.), “Hot Space” (1982 г.), “The Works” (1984 г.), “The complete Works” (1985 г.), “A Kinds of Magic” (1986 г.), “Live Magic” (1986 г.), “Queen at the Beeb” (1989 г.), “The Miracle” (1989 г.), “Innuendo” (1991 г.), “Greatest Hits 2” (1991 г.), “Classic Queen” (1992 г.), “Live at Wembley’86” (1992 г.), “Greatest Hits I&II” (1994 г.), “Made in Heaven” (1995 г.), “There Are The Days Of Our Lives” (1999 г.).

Умира Арман Тирар – френски оператор. Той е роден на 25 октомври 1899 г. Работи в киното от 1918 г. като художник, актьор и режисьор. Сред първите му операторски изяви са филмите “Омъжването на господарката Бьолман” (1926 г.), “Мама Колибри” (1929 г.), “Малкият крал” (1933 г.). Снима фимите: “Хотел “Север” (1938 г.,), “Влекачи” (1940 г.), “Фантастична история” (1942 г.), “Убийцата живее на № 21” (1942 г.), “Кеят на ювелирите” (1947 г.), “Мълчанието е злато” (1947 г.), “Манон” (1948 г.), “Красавиците на нощта” (1952 г.), “Възнаграждение за страха” (1953 г.), “Дяволски души” (1954 г.), “Ако всички хора по света” (1955 г.), “И бог създаде жената” (1956 г.), “Бабет отива на война” (1959 г.), “Замък в Швеция” (1963 г.), “На лов за Пепеляшка” (1965 г.), “Мозъкът” (1968 г.), “Битката при Сан Себастиан” (1969 г.), “Мозъкът” (1969 г.).

Секретариатът на ЦК на БКП взима решение „За някои прояви на идеологическия фронт“, в което се твърди, че не всички сатирици са оправдали „доверието на партията“, не са осъзнали задачата си за отразяване и на „голямата“, и на „малката“ правда, не водели борба с империалистическите сили, а предпочитали „да се ровят само в задния двор на нашата действителност и от дребното, единичното да правят генерални обобщения“. Конкретни обвинения се отправят към Радой Ралин и Борис Димовски и книгата им „Люти чушки“ с епиграми и сатирични стихове, където те са застанали на „антипартийни позиции“ и книгата им е заклеймена като „политическа грешка“. Неразпределеният тираж на книгата е изгорен в самата печатница. Целта е сплашване на интелигенцията, за да не възприеме примера на чехословашките събития.

По неизвестни причини се запалва английският лайнер „Ярмоут Касъл”. Загиват 92-ма души.

В Тихия океан е забелязан най-големият айсберг в историята – дължината му е 335 километра.

Умира Мариано Латоре – чилийски писател, лауреат на Националната литературна премия на Чили за 1944 г. Латоре е роден на 4 януари 1886 г. в Кобкекура. Той е вдъхновител на литературното течение „креолизъм“, чиито основни характеристики са съпричастие към живота на народа, към националната култура и реализъм. В сборниците „Разказите на Мауле“ (1912 г.), „Люлката на кондорите“ (1918 г.), „Ули …” (1923 г.), „Чилийци от морския бряг“ (1929 г.), „Хора на селвата“ (1933 г.), „Мапу“ (1942 г.), „Вятър от ливадите“ (1944 г.), „Чили – страна на покрайнините“ (1947 г.), „Птичият остров“ (1955 г.), в романа „Сурсулита“ (1920 г.) Латоре пресъздава правдиви картини от чилийския живот. Посмъртно излиза романът му „Пакера“ (1958 г.), с който се обръща към проблемите на града. Автор е на монографията „Литературата на Чили“ (1941 г.).

В Торонто Канадският национален балет изнася своето първо представление.

Роден е Мирча Неделчу – румънски писател. Завършва румънска филология в Букурещкия университет през 1973 г., работи като екскурзовод и учител. Дебютира през 1977 г. с разказ. Първата му книга „Приключения във вътрешния двор“ излиза в изданието „Карта Ромъняска“ през 1979 г. и печели награда на Съюза на писателите за дебютна проза. Автор е на сборник с разкази: „Ефект на контролираното ехо“ (1981 г.), „Поправка на собственическия инстинкт“ (1983 г.); романа „Дива малина“ (1983 г.) и др.

България възстановява дипломатическите си отношения с Аржентина.
Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения (8 юли 1931 г.). Отношенията са прекъснати през 1944 г. и възстановени през 1948 г.
След 1990 г. Аржентина е посетена от президента на България (1992 г.), от вицепрезидента (1998 г.), от заместник-председателя на МС (1993 г.), от министрите на индустрията (1996 г.), на земеделието (1998 г. и 2000 г.) и на външните работи (2000 г.).
Между министерствата на външните работи на двете страни се провеждат редовни политически консултации (1994 г. – в Буенос Айрес, 1996 г. – София, 1998 г. – Буенос Айрес и 2001 г. – София).
През октомври 2003 г. в Ню Йорк, по време на 58-ата сесия на ОС на ООН, се състои среща на министрите на външните работи на двете страни.
През 2001 г. в Народното събрание е създадена група за приятелство с Аржентина.
В началото на 2003 г. е планирано и подготвено посещение на министъра на външните работи в Аржентина, отложено за по-късен етап във връзка с ескалацията на кризата в Ирак.
Между България и Аржентина съществува сътрудничество в рамките на различни международни организации. Двете страни взаимно подкрепят издигнатите от тях кандидатури за непостоянни членове на СС на ООН, съответно за периода 2002-2003 г. и 2005-2006 г.
През 2002 г. аржентинското правителство взема решение да закрие посолството си в София. Впоследствие аржентинската страна се отказа от него.

В Чикаго, САЩ е открито първото в света банково обслужване на водачи директно в автомобилите им.

Роден е Нийл Йънг – поп и рок певец и китарист. Създава шлагери и балади в стил кънтри-рок и рокендрол. Съосновател е на „Бъфало Спрингфийлд“ в Лос Анджелис. От 1970 г. работи в групата „Крейзи хорс“. В периода 1969 – 1971 г. е член на „Кросби, Стилс, Неш енд Йънг“ (дебютната им плоча с изпълнения на живо от фестивала в Удсток „Deja Vu“ е изключително успешна). Албуми: „Neil Young“ (1968 г.), „Everybody Knows This is Nowhere“ (1969 г.), „After the Gold Rush“ (1970 г.), „Harvest“ (1971 г.), „Journey Through the Past“ (1972 г., музика към филм), „Time Fades Away“ (1973 г.), „On the Beach“ (1974 г.), „Tonight’s the Night“, „Zuma“ (1975 г.), „American Stars and Bars“, „Decade“ (1977 г.), „Comes a Time“ (1978 г.), „Rust Never Sleeps“, „Live Rust“ (1979 г.), „Hawks and Doves“ (1980 г.), „Re-ac-tor“ (1981 г.), „Trans“, „Everybody’s Rockin’“ (1983 г.), „Landing On Water“ (1986 г.), „Harvest moon“ (1992 г.),“Unplugged“ (1993 г.), „Lucky Thirteen“ (1993 г.),“Sleep with Angeles“ (1994 г.), „Mirror Ball“ (1995 г.), „Broken Arrow“ (1997 г.), „Dead Man“ (1996 г.), „Year of the Horse“ (2CD)(1997 г.).

Създаден е Младежки народен съюз „Звено“. Изграждането на съюза започва веднага след 9 септември 1944 г. с образуването на младежки и студентски секции към Народния съюз „Звено“. Те обединяват своята дейност на проведения на 15 април 1945 г. учредителен конгрес. Младежката организация възприема програмата на Народния съюз „Звено“. Тя е сравнително малобройна. Определена роля за развитието й изиграва постановлението на Изпълнителния комитет на Народния съюз „Звено“ от 20 юни 1947 г. за преустройство на младежката организация. През декември 1947 г. Народният младежки съюз „Звено“ се влива в Съюза на народната младеж (СНМ).

Близо до бреговете на Норвегия английската авиация потапя последния немски лайнер – „Тирпиц”.

Англо-американски войски превземат Тобрук (Северна Африка).

В Севастопол немски юнкери унищожават крайцера „Червена Украйна”. Това е единственият съветски крайцер, унищожен в годините на Втората световна война.

На съвещание на немския генералитет в Орша е разработен план за превземане на Москва от фашистите.

Умира генерал Ханцигер – военният министър на вишисткото правителство на Франция. Той загива в района на Ним при авиокатастрофа.

Хитлер заповядва да се вземат всички възможни политически мерки за въвличането на Испания във войната.

В Германия е обявен закон за конфискация на 20 % от имуществото на всеки евреин.

На референдум в Германия 95 % от населението на Германия одобрява политиката на Хитлер.

В Торонто, Канада е открит леденият дворец „Мейпъл Лиф Гардън”.

В Илинойс, САЩ групировка на мафията извършва въздушна бомбардировка над ферма. Това е единственият случай на авиобомбардировка в историята на САЩ.

Умира Крум Дрончилов – български географ и етнограф. Той е роден на 3 август 1889 г. в Самоков. Завършва география и етнография в Берлинския университет с докторат (1909-1914 г.). Бил е преподавател в СУ и дописен член на Българския археологически институт (1924 г.). Изследванията му са в областта на антропологичните и областно-географските проучвания: „Материали за антропологията на българите. I. Македонските българи“ (1921 г.), „Бурел. Антропогеографски изучавания“ (1923 г.), „Предисторически черепи от България“ (1924 г.).

Адолф Хитлер е арестуван от немските власти за опит да организира преврат.

Започва Вашингтонската конференция, предмет на която е бъдещето на Китай и Далечния Изток.

Умира Евгений Николаевич Шчепкин (Щепкин) – руски историк, педагог и общественик. Роден е на 25 май 1860 г. в Москва. Внук е на М. С. Шчепкин. Завършва Московския университет през 1883 г. и преподава в катедрата по обща история. От 1882 г. е частен доцент, а от 1898 г. е професор в Новорусийския университет в Одеса. Участва в либералното движение в началото на ХХ век. Заради подписването на Виборгското въззвание е уволнен от служба (1906 г.). След това преподава в частни училищни заведения в Одеса. След Февруарската революция от 1917 г. се връща в Новорусийския университет. От 1919 г. е член на Комунистическата партия. Занимава се с политическа и военна история от епохата на Седемгодишната война. Особен интерес за него представляват: личността на Лъже-Дмитрий I, руско-варяжките отношения и въпросите на феодализма в Западна Европа. Автор е на учебници.

Роден е Франце Щиглиц – режисьор от словенски произход. Завършва Люблянския университет, участва в партизанската съпротива и е сред създателите на югославското кино. Първия си филм “Отмъщаваме и наказваме” (документален) създава през 1945 г. Асистент е на Абраам Ром при снимането на “В планините на Югославия” (1946 г.). Създава документален филм за първите младежки строежи – “Младежта строи” (1946 г.). В творчеството на режисьора водеща е антифашистката тема. Филми: “На своя земя” (1948 г.), “Долината на мира” (1956 г.), “Деветият кръг” (1960 г.), “Балада за тръбата и облака” (1961 г.), “Вълча нощ” (1955 г.), “Не плачи, Петре!” (1964 г.), “Малките пастири” (1973 г.), “Разказ за добрите хора” (1975 г.), “Пролетен празник” (1978 г.). Умира на 4 май 1993 г.

Австрия е провъзгласена за република. Това е краят на Хабсбургската династия.
Хабсбурги са историческа династия, управлявала в Австрия в периода 1282-1918 г., в Чехия и Унгария в периода 1526-1918 г., от 1867 г. в Австро-Унгария, в Испания и владенията и от 1516-1700 г.. Представителите и са императори на Свещената Римска империя. Предполага се, че родоначалник на Хабсбургската династия е Гунтрам Богатия (средата на Х в.) от Горен Елзас. Хабсбургите са графове от 1090 г., ландграфове от 1135 г., ландграфове на Горен Рейн и Средна Швейцария. В швейцарската област Ааргау е построен замъкът Хабсбург около 1020 г., от който идва името на династията. Граф Рудолф IV е избран през 1273 г.за император на Свещената Римска империя под името Рудолф I. По време на неговото управление в периода 1273-1291 г. Хабсбургите стават владетели на Австрия и Щирия (1282), които заедно с присъединените в ХIV в. Каринтия, Крайна и Тирол стават основно ядро на наследствените владения на Хабсбургите. От 1438 г. са сред най-силните германски териториални князе и постоянно са избирани за германски крале и императори на Свещената Римска империя. Чрез брака на император Максимилиан I с Мария Бургундска към владенията на Хабсбургите е присъединена Холандия. Опирайки се на Католическата църква, Хабсбургите провеждат политика на контрареформация (ХVI-ХVII в.) и са носители на реакционни планове за създаване на универсална “всехристиянска” империя. При Карл V (от 1516 испански крал Карл I, от 1519 император на Свещената Римска империя) Хабсбургите владеят огромна територия – Германия, Австрия, Холандия, част от Италия, Испания и колониите и в Америка. Според договорите между Карл V и брат му Фердинанд I (1521-1522) австрийските наследствени земи на Хабсбургите са предадени на последния и така се отделя австрийския клон на Хабсбургите. След гибелта на унгарочешкия крал в битката при Мохач през 1526 г. Хабсбургите завладяват Чехия и Унгария. През 1556 г. Карл V се отрича от испанската корона – Испания и владенията и преминават под властта на сина му Филип II, по този начин окончателно се отделя испанския клон на Хабсбургите. Императорска титла преминава към австрийските Хабсбурги. След Войната за испанското наследство в периода 1701-1714 г., започнала след смъртта на Карл II през 1663-1700 г., последният испански крал от Хабсбургската династия. Австрийските Хабсбурги завладяват Белгия и итал. владения. Последният император от австрийския клон на Хабсбургите е Карл VI управлявал в периода 1711-1740 г. Бракът на дъщеря му Мария Терезия с херцог Франц Стефан Лотарингски слага началото на Хабсбургско-лотарингския дом. По време на Наполеоновите войни Франц II е принуден да се откаже от титлата “император на Свещената Римска империя”, като запазва за себе си само титлата австрийски император, приета през 1804 г. При управлението на Франц Йосиф I в периода 1848-1914 г. австрийската империя е преобразувана в двуединна Австро-Унгария в 1867 г., начело с Хабсбургите като австрийски императори и унгарските крале. На 11.11.1918 г., след поражението на Австро-Унгария в I св. война, император Карл I се отрича от престола. На 3.04.1919 г. Учредителното събрание на Австрийската република приема закон за лишаване на Хабсбургите от всички права, изгонването им от Австрия и конфискация на цялото им имущество.

Роден е Пирин Лефтеров Бояджиев – български писател, педагог и общественик. Работи дълги години в Румъния (Букурещ) върху проблемите на българското малцинство в Банат, Влашко и Добруджа. Автор е на учебници и книги по български език и литература, проучвател на дейността на българските възрожденци от Партений Павлович до Вазов. Негови съчинения са: „Партений Павлович“ (1988 г.), „Съвременници на Берон“ (1992 г.).

В Антарктида са открити останките на Робърт Скот и неговата експедиция.
Робърт Фолкън Скот е английски полярен изследовател. От 1901 г. до 1904 г. пътува начело на една експедиция из Южния ледовит океан, открива земята Крал Едуард VII, преминава Ледената бариера Рос и стига до 82°17’ ю. ш. През 1910 г. предприема ново пътуване из Южния ледовит океан и стига до Южния полюс на 18 януари 1912 г. (около 1 месец след Р. Амундсен). На връщане загива сред антарктическите ледове. Дневникът на Скот дава данни за извършените научни изследвания от участниците в експедицията и за трагичната им смърт.

Роден е Курт Хофман – германски режисьор. Работи като асистент при Ернст Чарел, Робърт Сьодмак и др. През 1937 г. с Хайнц Рюман поставя комедията “Само лъжи”, а през 1939 г. – “Раят на ергените”. Става известен след излизането на комедиите – “Фанфарите на любовта” (1951 г.), “Уикенд в Рая” (1952 г.), “Похищението на сабинянките” (1953 г.), “Летящият клас” (1954 г.), “Фойерверк” (1954 г.). През 1957 г. екранизира романа на Томас Ман “Признанията на авантюриста Томас Крул”. През 1958 г. в традициите на немското кабаре и мюзикхол снима антифашисткия филм “Ние – децата чудо”. Снима и серия комедии за замъка Шпесарт, в които под формата на бурлеска осмива морала на управляващия елит: “Гостилница в Шпесарт” (1957 г.), “Призраци в замъка Шпесарт” (1968 г). Режисира още: “Бракът на господин Мисисипи” (1961 г.), “Замъкът Грипсхолм” (1963 г. ), “Фокус-бокус” (1966 г.), “Райнберг” (1967 г.), “Утре в седем светът все още ще бъде нормален” (1969 г.), “Капитанът” (1971 г.). От 70-те години работи в телевизията. Курт Хофман умира на 25 юни 2001 г.

Заснет е първият в света кино трик – каскадьор скача в река Хъдсън от горящ балон.

Умира Камий Жакоб Писаро – френски художник, един от създателите на импресионизма. Роден е на 10 юли 1831 г. на о-в Сен Тома, Източна Индия. Следва в Академията на Сюиз (1855-1861 г.) в Париж. Творчеството му е повлияно от Дж. Констабъл, К. Коро и Ж. Ф. Миле. Постига особена техника при предаване прозрачността и влажността на въздуха, усещането за преминал или приближаващ се дъжд. През втората половина на 80-те години попада под влиянието на неоимпресионизма. Автор е и на рисунки, акварели, офорти и литографии. Има решаваща роля за обединяването на импресионистите, близък е до ляворадикалното политическо движение.

Формира се военноморска база във Варна. Тогава флотилията и Морската част са разделени на Дунавска флотилия с щаб в гр. Русе и Морска част с щаб в гр. Варна.

В София започва да излиза в. „Право“, орган на Вътрешната македонска организация.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) започва отбраната на Видин. Същия ден българските части освобождават Цариброд.
Непосредствено преди започването на Сръбско-българската война за началник на Северния отряд е назначен капитан Атанас Узунов. Той прави оценка на редутите на Видинската крепост и взема мерки за усилването им. Планът за водене на боя предвижда активни отбранителни действия, като се използва крепостта. Силите на гарнизона са групирани в един ешелон с резерв. За успешно водене на отбраната капитан Узунов разделя крепостта на участъци и отделя сили за охрана на крайдунавската част на града и р. Дунав. Особено внимание се обръща и на снабдяването. Общо съставът на Видинския гарнизон възлиза на 6170 запасни войници, опълченци и доброволци. Срещу тези сили настъпва Тимошката армия в състав 16 000 души и 12 обсадни оръдия. Боят за крепостта започва на 12 ноември с мощна стрелба на артилерията и атака на противниковата пехота. Въпреки надмощието на противника в жива сила и артилерия атаката е отразена. След обяд настъплението е подновено и до вечерта противникът се придвижва на 600-800 крачки до стената, а в северния участък на 100-150. До края на войната защитниците не допускат сърбите зад крепостната стена.

Роден е Продан Стоянов Таракчиев – български офицер, полковник. Един от първите български летци и създатели на българската военна авиация. Завършва Военното училище в София през 1908 г. и служи като офицер в 11-и Сливенски пехотен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г. в София.

Роден е Богдан Василев Морфов – български учен, дипломат и общественик. Брат е на Ал. Морфов и Хр. Морфова, баща на П. Морфов. Завършва инженерство във Франция. Ръководи строителството на Бургаското пристанище. Участва в работата на много международни комисии (за използването на р. Дунав, за определяне на талвега на р. Дунав и др.). Представител е на България в Дунавската комисия. Главен директор на БДЖ в годините между 1907-1920 г. Член е на българската делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.), която подписва Ньойския мирен договор. Ръководител е на българската делегация на Лозанската конференция през 1920 г. От 1923 г. до 1931 г. е български пълномощен министър в Париж. Автор е на: “Постройката на Бургаското пристанище”, “Стопанстване на БДЖ”, “Управление на железниците” и др. Богдан Морфов умира в София през 1948 г.

Американецът Кристофър Шоулс патентова пишещата машина.

Внезапно изригва смятаният за изгаснал вулкан Везувий. Той се намира на Апенинския полуостров, югоизточно от Неапол. Височина му е 1277 m. Неговото първо изригване е през 79 сл. Хр. и разрушава древните градове Херкулан, Стабий и Помпей.

Роден е Гено Киров (Гено Киров Генов) – български драматичен артист. Съпруг е на В. Игнатиева. Завършва гимназия в Сливен и известно време е учител в Котел (1884 г.). Артист е в Столичната драматично-оперна трупа (1890 г.). Печели стипендия през 1895 г. и учи драматично изкуство в московския Малий театър. Дебютира в драматичната трупа “Сълза и смях” на 3 октомври 1899 г. с ролята на цар Иван Василиевич (“Василиса Мелентиева” от А. Н. Островски). Играе в Народния театър в София. Той е един от основоположниците на българското рецитаторско изкуство. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли. Проявява се като преводач (основно на пиеси), театрален критик и педагог. Автор е на “Методическо ръководство за актьори” (4 ч., 1907-1926 г.). Гено Киров умира на 14 февруари 1944 г. в Сухиндол.

Роден е Сун Ят Сен – китайски политик; първият китайски държавник без конфуцианско образование, християнин. Три години учи в английско мисионерско училище на о-в Хонолулу, а след това една година в “Оаху Колидж” (американска институция на Хаваите). През 1892 г. се дипломира в Медицинския колеж в Хонконг. В периода 1883-1894 г. работи като лекар в родния си край (Сианшан, пров. Квандун). През 1884 г. заминава за Пекин, където създава “Общество за възраждане на Китай”. След неуспешен опит да организира въоръжено въстание в Кантон срещу манджурска династия Цин е принуден да емигрира със семейството си. В емиграция живее 16 години – до революцията през 1911 г. През 1905 г. в Токио той създава “Обединена лига”. През декември 1911 г. (след обявяването на Китай за република) се завръща в Шанхай. Избран е за временен президент от делегатите на Първия конгрес на Република Китай в Нанкин (до 13 февруари 1912 г.). През 1912 г. “Обединената лига” е реформирана в “Гоминдан” (“Националистическа партия”). По време на Първата световна война до началото на 1917 г. Сен живее ту в Япония, ту в САЩ. През 1918 г. е избран за генералисимус на независим военен режим в провинция Кантон, но е принуден да избяга, защото губи подкрепата на военните. Между 1918 г. и 1922 г. Сен живее между Шанхай и Кантон, стараейки се да бъде водач и главнокомандващ. През февруари 1923 г. той е избран за генералисимус на Република Китай, макар че под негова власт е основана територията между Кантон и Шанхай. Умира от рак на 12 март 1925 г. в Пекин. Тялото му не е погребано, а се пази в будистки храм до 1929 г., когато е пренесено с почести от Чан Кайши до Нанкин и е положено в специален саркофаг.

В Париж цирковият артист Жюл Леотард за пръв път изпълнява трапец във въздуха. Жюл Леотард е роден през 1842 г. във Франция. Бащата на Жул от малък го тренира да изпълнява акробатични номера над плувен басейн. Леотард започва да изпълнява номера си в цирк Франсони в Париж. Преди това, през май 1861 г., той работи в Лондон.

В Единбург се провежда първата демонстрация на хлороформ като анестезиращо вещество.

Роден е Огюст Роден – френски скулптор. От 1854 г. учи в Парижката школа за декоративни изкуства. Работи известно време в севърския порцеланов завод. Живее в Брюксел, където прави редица монументално-декоративни скулптури. През 1875 г. посещава Италия. Вдъхновен от „Вратите на Рая“ (Гиберти, Флоренция), той работи над огромната композиция „Вратите на Ада“. Тази композиция остава недовършена. Съставни нейни части са композициите „Адам и Ева“ (1881 г.), „Целувката“ (1886 г.), „Трите сенки“ (1880 г.) и „Мислителят“ (1880-1900 г.), като те имат значение на самостоятелни произведения. В своето творчество Роден следва традициите на големите майстори на Античността и Ренесанса, като създава реалистични творби с дълбок замисъл. Сред по- късните му творби са: „Гражданите на Кале“ (1884 г.), паметникът на Виктор Юго (1897-1898 г.), паметникът на Балзак (1897 г.) Роден става основоположник на импресионизма в скулптурата. Умира на 17 ноември 1917 г.

Роден е Александър Порфириевич Бородин – един от най-големите композитори на руската класика и учен химик. Член е на Балакиревия кръжок „Могъщата петорка“. Интересува се от естествени и хуманитарни науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859-1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху „Княз Игор“ – една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава и други произведения: Струнен квартет № 1, Струнен квартет № 2, симфоничната картина „В степите на Средна Азия“ и др. Умира на 27 февруари 1887 г. в С. Петербург.

Роден е Иван Иванович Шувалов – руски политик, генeрал-адютант. От 1749 г. той е камерюнкер в императорския двор. Играе активна роля във вътрешната и външната политика на Русия. Има съществен принос за развитието на руската наука и изкуство – покровителства редица учени, писатели, художници. Подкрепя много от идеите на М. В. Ломоносов, съдейства за създаването на Московския университет през 1755 г. По негова инициатива през 1757 г. е създадена Художествената академия в Петербург, чийто ръководител е до 1763 г. След възцаряването на Екатерина II е в немилост. Живее в чужбина от 1763 г. до 1777 г. Събира богата колекция от произведения на изкуството, която дарява на Художествената академия и Ермитажа. Иван Шувалов умира на 25 ноември 1797 г. в Петербург.

Руската православна църква анатемосва украинския хетман И. Мазепе за измяна на Петър Първи. Хетман e изборен военачалник или управител на област в Полша и Украйна през ХVI-ХVII в.

Умира Феодосия Прокопиева Морозова – руска болярка, сподвижница на главния поп Авакум. Тя е арестувана през 1671 г. за принадлежност към старата вяра, както и за неподчинение на царя и патриарха. Също така е конфискувано огромното й състояние. Умира от гладна смърт, след като е заточена в Боровск. На Морозова е посветена една от най-известните картини на художника В. И. Суриков.

Състои се сватбата на руския владетел Иван III Василиевич с византийската принцеса Зоя Палеолог.
Иван III Василиевич е роден на 22 януари 1440 г. Син на Василий II Василиевич Тъмни. От 1462 г. става велик княз на Москва. Споменава се като велик княз (съуправител на своя баща) от 1450 г. Той поставя началото на единната руска държава, след като присъединява към Московското княжество значителни територии – Ярославското (1463 г.) и Ростовското (1474 г.) княжества, Новгородската феодална република (1478 г.), Тверското велико княжество (1485 г.), Вятският (1489 г.) и Рязанският район. След войните от 1487-1494 г. и 1500-1503 г. заедно с Великото литовско княжество присъединява и редица западни земи: Чернигов, Новгород-Северски, Гомел, Брянск и др. През 60-80-те години на ХV в. води успешна борба с Казанското ханство, което след 1487 г. попада под силното политическо влияние на Русия. При неговото управление нараства политическото значение на дворянството. Иван III води борба със сепаратизма на отделни князе и значително ограничава техните суверенни права. Едно от най-важните му постижения е отхвърлянето на татарско-монголско иго (1480 г.). При него нараства международния авторитетът на Русия, установяват се дипломатически връзки с Папската курия, Германската империя, Унгария, Молдова, Турция, Иран, Крим и др. Започва да се оформя пълната титла велик княз на „цяла Русия“ (в някои документи Иван III се именува дори цар). Негова втора жена е Зоя (София) – племенница на последния византийски император. При него се оформя архитектурния комплекс на Кремъл.

В Исландия е създаден първия Парламент в света ­ Исландският алтинг.
Република Исландия е разположена на едноименния остров в северната част на Атлантическия океан. Територията й е около 102 819 кв. км. По преброяване за 1996 г. населението е 267 000 души. Официалният език е исландски. Столицата на Исландия е Рейкявик. Парична единица е исландска крона. В административно отношение държавата се дели на 23 окръга (сисли), като столицата и някои други градове имат самостоятелно административно управление.
Заселването на Исландия започва около 870 г. Първи се заселват норвежки викинги, както и преселници от Ирландия, Шотландия и Швеция. Те дават и името на острова – Island, т.е. „Страна на ледовете“. В периода 1262-1264 г. Исландия е подчинена от Норвегия, а през 1397 г. заедно с Норвегия минава под скиптъра на Дания. От 1918 г. е независимо кралство под короната на Дания. Заради стратегическата си позиция през 1940 г. е окупирана от Великобритания, заместена през 1941 г. от САЩ. На 17 юни 1944 г. е обявена за република (от същата дата влиза в сила и новата конституция на Исландия). Държавата се присъединява към ООН през 1946 г. и към НАТО през 1949 г. През 1970 г. влиза в Европейската асоциация за свободна търговия. Държавен глава е президентът, избиран за срок от 4 години. Законодателната власт принадлежи на президента и еднокамарния парламент – алтинг. Депутатите в Алтинга (60 души) се избират за срок от 4 години.