Умира Роже Вадим – френски режисьор. През 1944-1947 г. е театрален актьор. Работи като асистент на режисьора Марк Алегре по филма „Жулиета“, а по-късно се изявява като сценарист – „Това проклето момиченце“ (1955 г.). Първата му самостоятелна режисьорска работа е филмът „И бог сътвори жената“ (1956 г.). С него Роже Вадим лансира тогавашната си съпруга Брижит Бардо, която и по-късно изпълнява главни роли в редица негови филми. Филми: „Кой знае?“ (1957 г.), „Опасни връзки ‘1960“ (1959 г.), „Да умреш от удоволствие“ (1960 г.), „Да отпуснеш юздите“ (1961 г.), „Отдихът на воина“ (1962 г.), „Порок и добродетел“ (1963 г.), „Замък в Швеция“ (1963 г.), „Плячката“ (1966 г.), „Метценгерщайн“ (1968 г.), „Барбарела“ (1968 г.), „Дон Жуан ‘73“ (1973 г.), „Убитата девойка“ (1974 г.), „Вярната жена“ (1976 г.) и др. Автор е на книгите „Мемоари на дявола“ (1975 г.), „От звезда към звезда“ (1989 г.), „Сафари“ (тв, 1991 г.), „Луда любов“ (тв, 1993 г.), „Баща ми имаше право“ (тв, 1996 г.).

Умира Десанка Максимович – сръбска писателка, поетеса. Получава образование в Париж. Практикува учителската професия през целия си живот. Нейни трудове за първи път са преведени в България. През 1940 г. получава орден “Дамски кръст” от цар Борис III заради дейността си за сближаване между двата народа. През 1963 г. получава орден “Св. св. Кирил и Методий”. Превежда стиховете на много български поети, съставя антологии на българска поезия и проза. Автор е на стихосбирките: “Стихотворения” (1924 г.), “Дъхът на земята” (1955 г.), “Искам помилване” (1964 г.), “Летопис за потомците на Перун” (1976 г.) и др. Пише романи (“Бунтовният клас”, 1960г., и др.), разкази, пътеписи.

След 27 години, прекарани в затвора, Нелсън Мандела излиза на свобода.
Нелсън Ролихлахла Мандела е южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 г. – юни 1999 г.), символ на борбата срещу политиката на апартейд. Започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони. Година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна Африка. През 1956 г. попада в списъка на 156-те души, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември същата година подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите “Няма лек път към свободата” (1965 г. ), “Готов съм да умра” (1979 г. ) и др.

Барбара Клементин Харис е ръкоположена за помощник-епископ за диоцеза на Масачузетс.
Барбара Клементин Харис е родена на 12 юни 1930 г. във Филаделфия, САЩ. Харис работи в сферата на връзките с обществеността през 60-те години на миналия век. Като афроамериканка тя е активен участник в цивилното движение и движението за права на жените, преди да започне да учи за Англиканското духовенство през 1974 г. Тя е ръкоположена за епископален свещеник през октомври 1980 г. На 11 февруари 1989 г. въпреки голяма съпротива е ръкоположена за помощник-епископ за диоцеза на Масачузетс, като се превръща в първата жена-епископ в Англиканската общност. Като епископ тя продължава проповядването на толерантност към малцинствата и жените до оттеглянето си през 2002 г. През 2003 г. започва служба като помощник-епископ за диоцеза на Вашингтон.

В Иран побеждава Ислямската революция.
Чрез Иранската революция Иран преминава от прозападно ориентирана монархия (по време на управлението на Шах Мохамед Реза Пахалави) в шиитска ислямска република (по време на управлението на аятолах Хомейни). Революцията се разделя на два периода: първият е свързван със създаването на алианса на либерални, леви и религиозни групи, а вторият период се характеризира с властта на аятоласите, често наричан Ислямска революция.
На 26 януари 1963 г. шах Реза Пахлави започва кампания по модернизация на страната. Известна още като “бялата революция”, тя предвижда поземлени реформи, модернизация на икономическата и социалната сфера. През 1978 г. религиозните среди се отказват от подкрепата си за шаха. Стига се до безредици, масови демонстрации и протести. Въведено е военно положение. Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни.
На 16 януари 1979 г. в резултат на усложнената политическа обстановка шахът и семейството напускат страната. На 1 февруари след 14-годишно изгнание, наложено му заради противопоставяне на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава. Проведен е референдум и на 1 април 1979 г. Иран е обявен за ислямска република. Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на управление с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шириата (закон от Корана) като основа на законовата система и се съставя Съвет на старейшините, подчинен на религиозни лидери: “улами” ( религиозни мъдреци) и “молла” (тълкуватели на Корана).
На 25 януари 1980 г. Аболхасан Бани-Садр е избран за президент на републиката. Правителството започва мащабна програма за национализация. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения.

Маргарет Тачър става първата жена, избрана начело на Консервативната партия във Великобритания.
Маргарет Тачър е министър-председател на Великобритания (1979-1990 г., преизбрана 1983 г. и 1987 г. ). Депутат е в камарата на общините от 1959 г. Министър на образованието и науката е в периода 1970-1974 г.

Четиридесет държави, сред които и България, подписват Договора за забрана на складирането на ядрено и други видове оръжия за масово унищожение на дъното на моретата и океаните. Този договор е разработен в периода 1969-1970 г. от Комитета на ООН по разоръжаване. Той вляза в сила на 18 май 1972 г. Забранява монтирането и разполагането извън пределите на 12-милната крайбрежна зона на оръжия за масово поразяване и на съоръжения и други устройства, предназначени за такова оръжие.

Япония става четвъртата държава, която поставя сателит в орбита. Името му е Осуми – първият японски сателит, наречен на едноименната провинция. Сателитът е изстрелян с ракетата Ламбда-4. Осуми тежи 12 килограма и обикаля Земята в орбита с перигей 323 километра, апогей от 2440 километра и инклинация от 31 градуса. Апаратът пада на Земята на 8 януари 2003 г.

В студиото на “Аби Роуд” само за един ден “Бийтълс” записват първия си албум – “Please, Please Me”.

Публикуван е Закон за висшето образование.

Русия и Израел прекъсват дипломатическите си отношения.

В Съюза на българските писатели се провежда второто обсъждане на романа „Тютюн“ на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в „надкласова“ гледна точка, космополитизъм, „несчитане“ със социалистическия реализъм. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики.
На 16 март 1952 г. във вестник „Работническо дело“ излиза редакционна статия под надслов „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“. С това заглавие се цели да се внуши, че статията изразява мнението на Партията и към Димитър Димов отново се отправят упреци, че положителните герои в романа са описани с по-малко внимание от отрицателните и се изисква борбите на работническата класа да се поставят в центъра му. Така Д. Димов е заставен да преработи романа си в духа на дадените от Вълко Червенков указания, което снижава литературните достойнства на творбата. Случаят „Тютюн“ е ярък пример за грубата партийна намеса в сферата на културата.
През 1946 г. е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ в „Литературен фронт“, озаглавен „Тютюнев склад“. През 1951 г. романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“. След критиките на романа Димитър Димов го редактира, като разширява описанието на работническия свят и въвежда нови герои. Работата по втората редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Я. Молхов – редактор и помощник на Димов през 1953 г. През 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза трето издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки върху текста. През 1992 г. романът се появява отново в първоначалния си образ.

Публикуван е обвинителният акт срещу 15 евангелистки пастори в България, в който се излага тяхната „противодържавна“ дейност – предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация. Съдебният процес срещу тях продължава от 25 февруари до 8 март. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари същата година. От 15-имата обвиняеми 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма – по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите – различни срокове затвор.

Родена е Миряна Башева – българска поетеса, журналист. Автор е на текстове за песни по музика на П. Чернев, М. Белчев, Ст. Димитров, А. Косев, Ю. Ступел и др. Творбите й са преведени на много европейски езици. Сценарист е на филма „Последни желания“ (1983 г. ). Автор е на съчиненията: „Тежък характер“ (1976 г. ), „Малка зимна музика“ (1979 г. ), „Сто години суета“ (1992 г. ), „Ние сме безнадежден случай“ (1997 г. ).

Великобритания уведомява Министерския съвет на България, че поради подписването на мирния договор е решила „да даде едно де юре признаване на българското правителство“, но без това да означава, че смята „миналите начини на действие, прилагани от българското правителство, за консолидиране на неговото положение, или че провеждането на последните избори е било в съгласие с духа и намеренията на Ялтенската декларация“. Така са възстановени дипломатическите отношения между България и Великобритания.
Дипломатическите отношения между двете държави са установени на 10 юли 1879 г. Прекъсвани са по време на Първата и Втората световна война.

Приключва Ялтенската конференция. В нея участват държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания с участието на министрите на външните работи и висши военни. Й. В. Сталин, Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил уточняват плановете за окончателния разгром на нацистка Германия; набелязват основни принципи на следвоенния международен ред и прякото участие на СССР, САЩ и Великобритания в решаването на унаследените от войната проблеми. Взема се решение за разделяне на Германия на три окупационни зони (съветска, американска и британска, като от американската и британската зона се отделя територия за френска окупационна зона). Държавниците одобряват подготовката на конференция за приемане на Устава на ООН и за нейното създаване. На 13 февруари се приема споразумение за Далечния изток, което признава Монголската Народна Република, предоставя Южен Сахалин и Курилските острови на СССР, постановява сътрудничеството между Съветския съюз и Китай. СССР се съгласява да участва в разгрома на Япония 3 месеца след края на войната в Европа.

Роден е Иван Терзиев – български режисьор. През 1966 г. завършва ВГИК с дипломна работа “Артистът Фьодор Грай”. Режисьор е на: “Г-н Никой” (1969 г.), “Мъже без работа” (1973 г.), “Силна вода” (1975 г.), “Селцето” (тв, 1979-1989 г.).

Подписват се Латеранските договори между Италия и Ватикан. Те се състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат (съглашение). Слагат край на т. нар. „Римски въпрос“. Договорът признава образуването на територията на Рим на независимата държава Ватикан; финансовата конвенция регулира финансовите отношения между Италия и Ватикана; конкордатът определя правата и привилегиите на Католическата църква в Италия.

В Сейнт Мориц (Швейцария) се откриват Вторите зимни Олимпийски игри.

Умира Жак Леб – американски биолог, един от основоположниците на физико-химическата биология. Завършва Страсбургския университет през 1884 г. Работи в редица университети в Германия. През 1889-1891 г. е в Неаполската зоологическа станция. От 1891 г. е в САЩ. Професор е в Чикагския (от 1892 г.) и Калифорнийския (от 1902 г.) университет. От 1910 г. е в Рокфелеровия институт в Ню Йорк. Автор е на трудове по физиология на мозъка, изкуствена партеногенеза и др. Работи върху химическата теория за регенерация на тъканта.

Умира Херардус Боланд – холандски философ хегелианец. Професор е в Лайден (1896 г.). В трудовете си прави опит да примири кантианската критика на разума и хегелианската логика. В религиозното си тълкуване на философията на Хегел се доближава до идеите на „истинското“ хегелианство от 30-40-те години на ХIХ в. в Германия. След смъртта му Хьойзинг, Ван Нунес и др. организират „Боландско дружество“ – философска „община“, която се опитва да приложи на практика принципите на Боланд.

Със заповед на военния министър Александър Стамболийски се формират ликвидационни комисии, щабове и бюра в българската армия.

Във Ваймар се провежда заседание на националното събрание. На него е избран първият в историята на Германия райхспрезидент. За този пост е избран Фридрих Еберт. Той е немски политик, държавник. От 1893 г. е редактор на вестник „Бремер Бюргерцайтунг“ и заема висши постове в бременската социалдемократическа организация. След 1906 г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социалдемократичната фракция в Райхстага в годините на Първата световна война и изиграва ключова роля по време на Ноемврийската революция в Германия. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народните представители. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейски държави. Подкрепя водената от Г. Щреземан политика на разбирателство с Франция и си навлича омразата на германските националистични групи.

Умира Алексей Каледин – руски генерал, казак по произход. При избухването на Първата световна война (1914 г.) командва кавалерийска дивизия; през 1916 г. – командващ VIII армия. Участва в голямата офанзива през 1916 г. и завладява крепостта Луцк. След избухването на революцията (1917 г.) подпомага Алексеев и Корнилов в усилията им да реорганизират армията. Избран е за хетман на донските казаци през същата година , той се бори няколко месеца срещу болшевиките, но пред набезите на техните числено превъзхождащи го сили отстъпва и се самоубива.

Президентът Уилсън обявява “Четирите принципа” базирани на “14-те точки” на президента Уилсън. Американският президент Удроу Уилсън очертава военните цели на САЩ в речта си пред Конгреса от 8 януари 1918 г., като организира изложението си в т.нар. “14 точки”. Според него ако се действа съгласно тях, ще бъде постигнат справедлив и траен мир. Точките са считани за спорни от американските съюзници във войната и има съпротива срещу тях по време на последвалата Парижка мирна конференция, въпреки че стават основа за немската капитулация от ноември 1918 г.

Роден е Джузепе де Сантис – италиански режисьор, утвърдил се в епохата на неореализма – „Горчив ориз“ (1948 г.), „Няма мир под маслините“ (1950 г.), „Рим, 11 часът“ (1952 г.), „Хора и вълци“ (1956 г.), „Те отиваха на Изток“ (1964 г.).

Роден е Луиджи Салвини – италиански учен, славист и българист. Превежда български народни песни, проза (Й. Йовков, Г. Караславов и др. ), поезия (Двутомна антология на българската поезия), драматургия (Ст. Л. Костов, Е. Станев). Негови съчинения са “Българска литература от Освобождението до Първата балканска война” (1936 г.).

С изменение на избирателния закон се въвежда пропорционалната система за общинските и окръжните избори, избирателни книжки, постоянно местожителство, периодично преглеждане на избирателните списъци от общините, нараства броят на изборните секции, въвеждат се партийни цветове: син за народняците, розов за прогресивнолибералите, виолетов (морав) за демократите, кремав за радикалдемократите, зелен за либералите, оранжев за земеделците, аленочервен за широките социалисти и виненочервен за тесните социалисти.

Теодор Рузвелт обявява неутралитета на САЩ в руско-японската война.
Русия обявява война на Япония на 9 февруари 1904 г. Тя се води за политическо господство в Далечния изток. Започната е от Япония, след като японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат руската ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците „Цесаревич“ и „Ретвизан“ и крайцера „Палада“). Руската армия претърпява поражение в редица сражения. На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Т. Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава „особените“ интереси на Япония в Корея, отстъпва й южната част на о-в Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.

Роден е Ханс-Георг Гадамер – немски философ, ученик на Хайдегер, основоположник на философската херменевтика. От 1939 г. е професор в Лайпциг, през 1946-1947 г. е ректор на Лайпцигския университет; от 1949 г. е професор по философия в Хайделбергския университет. След Втората световна война е президент на „Общото дружество за философия в Германия“. Основният му труд е: „Истина и метод“ (1960 г. ), в който очертава т. нар. „херменевтична онтология“ – истината не се постига чрез научни методи, а философският подход е диалогът и изкуството да изслушваш другия. За Гадамер херменевтиката е преди всичко практика. Тя се реализира като дейност по осмислянето на някакъв текст и взета извън тази дейност губи своята специфика. Ханс-Георг Гадамер умира през 2002 година.

Роден е Лео Силард – американски физик. Учи в Будапещенския технологичен институт и в Берлинския университет, който завършва през 1922 г. През 1925-1932 г. работи в Берлинския университет. През 1933 г. заминава за Англия. Научен сътрудник е в болницата “Св. Вартоломей” в Лондон и Кларендонската лаборатория в Оксфорд (1935-1938 г.). В периода 1939-1942 г. е сътрудник в Колумбийския университет в Ню Йорк. През 1942-1946 г. работи в Металургичната лаборатория към Чикагския университет. От 1946 г. е професор в Чикагския университет. Основните му трудове са в областта на ядрената физика. През 1934 г. открива (заедно с Т. Чалмърс) ефекта на разрушаване на химичните връзки под въздействие на неутроните (ефект на Силард-Чалмърс). През 1939 г. доказва възможността за осъществяване на ядрена реакция при деленето на ядрото на урана. Заедно с Е. Ферми определя критичната маса на U-235 и участва в създаването на първия атомен реактор (1942 г.). Обявява се против използването на атомната бомба и за пълна забрана на ядрените опити. От 1946 г. работи в областта на биофизиката и молекулярната биология.

Родена е Невена Буюклиева (Н. Стоянова Спиркова)– българска драматична актриса. Роли: Виола и Себастиян („Дванадесета нощ“ от У. Шекспир), Мария Стюарт („Мария Стюарт“ от Ф. Шилер), Албена („Албена“ от Й. Йовков) и др. Умира на 2 юни 1966 г. в София.

Роден е Димитър Атанасов – агроном, фитопатолог вирусолог, основоположник на съвременната фитопатология в България, професор. Завършва земеделското училище в Садово (1910 г.) и Земеделски колеж в Ийст Лансинг, САЩ (1917 г.). Специализира фитопатология в университета в Уисконсин, САЩ, при проф. Луиз Ралф Джонс (световноизвестен фитопатолог). Доктор е по философия на Уисконсинския университет, САЩ (1920 г.). Работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия (1921-1925 г.). Доцент е и е пръв преподавател в Агрономическия факултет в София през 1925 г. С лична кореспонденция привлича Рокфелеровата фондация в построяването на Агрономическия факултет (1926-1928 г.). От 1939 г. е професор и ръководител на катедра „Частно земеделие“. Внедрява холандския сорт картофи „Бинте“, създавайки поминък на населението в Самоковско. Основател е и е пръв директор на Института за защита на растенията в София (1935-1941 г.). Като министър на земеделието и държавните имоти (1935-1936 г.) написва и прокарва през Народното Събрание първия „Закон за опазване на природата“ (1936 г.). Разработва първия „Правилник за контрол на химическите средства за борба с болестите и неприятелите по растенията“. Проучва вирусните болести по растенията. Член е на: Американското дружество на отличените изследователи „Сигма кси“, Американското и Холандското фитопатологично дружество, Дружеството за растителна патология и ентомология – Париж, научен съвет на Международния институт по земеделие – Рим, Дружеството по приложна ботаника – Берлин – Даалем, Българско ботаническо и Българско земеделско дружество. Написва първите на Балканите учебници по фитопатология – обща и горска (преведени в Румъния и Югославия). Публикува повече от 100 научни труда.

Създадена е японската конституция, като е учреден двукамарен парламент. Императорът все още запазва широки правомощия. След като конституцията Мейджи е приета, първият Диет (японското народно събрание) се събира през 1890 г.

14-и корпус на генерал А. Е. Цимерман овладява Силистра.

Високата порта разрешава да се извърши избор на екзарх за българската църква. Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г. ) на Българската православна църква, учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Извоювана е в резултат на църковно-националната борба на българския народ. Екзархскийският устав е изработен от Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, Видински митрополит. Той е първият български екзарх. На 16 септември 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на народа, противопоставя се на западната религиозна-политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия. За екзарх е избран Ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран Софийският митрополит Стефан I (до 1948 г. ). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим.

В Отава се изпълнява последната в Канада публична екзекуция (обесен е убиецът Джеймс Уолън).

Умира Жан Бернар Леон Фуко – френски физик, член на Парижката АН (от 1865 г.) и член-кореспондент на Петербургската Академия на Науките от 1860 г. Измерва в 1850 г. скоростта на светлината във въздух и вода. Открива вихровите токове (токове на Фуко), чрез махалото на Фуко доказва опитно въртенето на Земята. Създава оптически (поляризационна призма, фотометър) и жироскопски прибори, регулатор за дъгова електрическа лампа и др. Работи с И. Физо и Д. Араго.

От Цариград Васил Левски започва първата си обиколка в българските земи. Тя продължава до 24 февруари 1869 г. , когато той се прехвърля във Влашко. Целта му е да събере пълна информация за реалното състояние на политическите настроения сред българското население.

Роден е Томас Едисон – американски изобретател в областта на електротехниката и предприемач. Основател е на големи електротехнически компании. Първото му изобретение е устройство за дуплекс при телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк (щата Ню Джърси) и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк (щата Ню Йорк) (1876-1888 г.), където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенства телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), предлага и внедрява електрическа лампа с нагреваема жичка (1879 г.) и различна електротехническа апаратура (цокъл и фасонка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и мн. др.); експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия (1883 г.). Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползуване (1882 г.). До края на живота си (от 1887 г.) живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенства фонографа и кинокамерата, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1 000 изобретения.

Умира Иван Иванович Козлов – руски поет и преводач. Дворянин, служи в гвардията и по-късно е цивилен чиновник (от 1798 г.). В резултат на дълго боледуване ослепява и се парализира. Публикува стихове от 1821 г. Познава А. С. Пушкин и В. А. Жуковски. Най-стойностното му произведение е поемата “Чернец” (1825 г.). Много способен и талантлив преводач е на Дж. Байрон, Данте, Т. Тасо, Р. Бърнс и др. Преведеното от него стихотворение на английския поет Т. Мур “Вечерен звън” става много популярна руска песен.

Роден е Джозая Гибс – американски физик теоретик, един от създателите на термодинамиката и статистическата механика. Професор е от 1871 г. Систематизира постиженията на термодинамиката и статиката, като завършва тяхното теоретично обосноваване. Въвежда и развива графичните методи за изследване на термодинамичните системи, внася триизмерни диаграми и получава аналитични формули, свързващи обема, енергията и ентропията на веществото. Доказва правилото за общото условие за равновесие в хетерогенните системи, създава термодинамиката на повърхностните явления и електрохимичните процеси; обобщава принципа на ентропията, като прилага втория закон на термодинамиката към широк клас процеси и извежда фундаментални уравнения, позволяващи да се определят направлението на реакциите и условията за равновесие в смеси с различна степен на сложност. Той е един от създателите на векторното смятане в неговата съвременна форма („Елементи на векторния анализ“, 1881-1884 г.). Научните трудове на Гибс се отличават с точна логика и прецизност при обработката на резултатите от изследванията.

Умира Йохан Баптист Стари Лампи – австрийски художник. От 1768 г. учи в Залцбург, работи във Верона и Тренто (1773-1780 г.), Варшава (1788-1791 г.), Петербург (1792-1797 г.). Преподавател е във Виенската художествена академия (от 1786 г.). Рисува основно портрети, изпълнени в духа на класицизма.

Умира Александър Грибоедов – руски писател, драматург и дипломат. Завършва Московския университет (1810 г. ), след това учи във Физико-математическия факултет. Зачислен е в колегията на външните работи (1817 г.). Секретар е на руската мисия в Техеран (1818 г.). Убит е в Техеран, където е посланик (1793-1829 г.). Автор е на комедията „От ума си тегли“.

Роден е Франсоа Мариет – френски археолог, египтолог. Основател е на Египетския музей в Кайро (1858 г.). Ръководи разкопките в Тива, Абидос, Мемфис и др. Получава титлата паша, погребан е в двора на Египетския музей в Кайро.

Робърт Фултън патентова парахода. Фултън е американски изобретател. Пръв прилага на практика използването на парата за задвижване на корабите. Построява първия си параход (steam-boat) през 1803 г. и го изпитва във Франция по р. Лоара. Предлага на Франция и Англия изобретението си, но те отклоняват предложението му. Връща се в родината си, но и американското правителство отказва да се занимае с изобретението му. Построява нов параход (“Клермонт”) и с него започва да пренася по р. Хъдсън пощата между Ню Йорк и Олбани. През 1807 г. американското правителство поръчва пародвигателна фрегата за американското адмиралтейство.

Роден е Уилям Хенри Фокс Талбът- английски учен, един от изобретателите на фотографията. Учи в Кеймбриджкия университет. Член е на Лондонското кралско дружество (1831 г.). Разработва принципите на фотографията. През 1841 г. обосновава метода на калотипията – изображението, фиксирано върху светлочувствителен слой, покрива (за разлика от дагеротипията) не метална пластина, а хартия (негатив), и се пренася върху друга хартия (позитив). Чрез калотипията става възможно тиражирането на фотографии.

Роден е Александрос Маврокордатос – гръцки политик, княз. Участва във Филитерията, заради което е принуден да избяга в Русия. През 1821 г. при първия сигнал за въстание се връща в Гърция и се сражава в Пелопонес. Избран е за председател на първото гръцко народно събрание в Епидавър. Поддържа приятелство с лорд Байрон. След признаването на независимостта на Гърция е министър и заема дипломатически постове в чужбина. Министър-председател е в периода 1854-1855 г. През 1842 г. помага на Г. С. Раковски да избегне смъртната присъда, издадена от румънските власти заради участието му в Браилския бунт (1842 г.), като го прехвърля в Марсилия.

Роден е Йоанис Каподистриас – гръцки държавник, граф. Получава медицинско образование в Италия. Секретар е на т. нар. Република на Седемте съединени острова, създадена на Йонийските острови съгласно Руско-турската конвенция (1800 г.). Живее в Русия (1809-1827 г.) и заема руска дипломатическа служба, държавен секретар е по външните работи (1815-1829 г.). След напускане на дипломатическата служба (1822 г.) живее в Швейцария. По време на Гръцката национална-освободителна революция е избран от Националното събрание за президент на Гърция през април 1827 г.

Роден е Андре Гретри – френски композитор. По произход е белгиец. Член е на Института на Франция (1795 г.). Той е един от инспекторите на Парижката консерватория (1795 г.). Творчеството му се развива под влиянието на естетиката на енциклопедистите, особено на Жан Жак Русо. Създава опери върху народно-патриотични и революционни сюжети – „Петър Велики“ (1790 г.), „Вилхелм Тел“ (1791 г.), „Празникът на разума, или Републиканската избраница“ (1794 г.). Неговите мемоари са образец на естетиката на френски сантиментализъм. Автор е на „Двамата съперници“, „Земира и Азор“, „Ричард Лъвското сърце“ и др.

Умира Рене Декарт – френски философ, физик, математик и физиолог. Автор е на научни открития и на трудове, резултат от дълбоки размишления, положили основата на съвременната психология. Родоначалник е на картезианство. Негова е прочутата аксиома: „Je pense, donc je suis“ („Мисля, следователно съществувам“). Прави важни открития в много области на съвременното му научно познание. Подхожда исторически към произхода и строежа на Вселената, създава аналитичната геометрия, формулира закон за рефракцията на лъчите на светлината и др. Отстоява своите идеи в спорове с видни философи на своето време, като Т. Хобс и П. Гасенди. Най-известните философски произведения на Декарт са: „Правила за ръководство на ума“, написано през 1628 г. , но публикувано посмъртно (1701 г.), „Разсъждение за метода“ (1637 г.), „Размишления върху първата философия“ (1641 г.), „Начала на философията“ (1644 г.), „Страстите на душата“ (1649 г.).

Английският мореплавател Франсис Дрейк е първият европеец, видял Тихия океан.
Франсис Дрейк е английски мореплавател, вицеадмирал. Пиратства край бреговете на Западна Африка (1567-1569 г.) и Америка (1570-1572 г. , 1585-1586 г.). Извършва (втори след Ф. Магелан) околосветско плаване в периода 1577-1580 г. Командва английския флот при разгрома на испанската „Непобедима армада“. На името на Дрейк е наречен проток.

Английският крал Хенри VIII е обявен за глава на английската църква.
Хенри VIII (1491-1547) е вторият английски крал (от 1509 г.) от династията Тюдори. По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г. след скъсване на отношенията с папата е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран през 1535 г. През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението на Хенри VІІІ до пълна икономическа и финансова разруха.

В софийския храм “Св. Марина” тържествено e погребан Св. Георги Нови Софийски, осъден на смърт и изгорен на клада по решение на мюсюлманския съд в града. Причината е отказът му да смени вярата си и да стане мюсюлманин. Животът и страданията му са познати от неговото житие, написано от софийския свещеник поп Пейо. Смъртта на златаря Георги е един от примерите на процеса на насилствено ислямизиране на християни, който се наблюдава в Османската империя от края на ХV в. В протоколната книга на софийския кадия няколко години по-късно е записан подобен случай с един млад евреин, който е обвинен, че приема исляма, а след това се отказва и без присъда е хвърлен от местните мюсюлмани в огнена клада.

Провежда се Антибогомилски църковен събор в Търново. На него присъстват всички висши духовници и столични боляри. Ръководи го цар Борил, който води разпита на доведените богомили. Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското учение. Проклятията и суровите наказания на богомилските ръководители трябва да бъдат назидание за техните многочислени последователи. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване. По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в т. нар. “Синодик на цар Борил”. Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от Х в., към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в българското средновековно общество. Направените по-късно добавки към него документират важни събития от българската история през ХІІІ и ХІV в. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика. Многократно преписван и разпространяван в България и в съседни страни, “Синодик на цар Борил” е един от най-интересните извори с разнообразна и точна информация за историята на Второто българско царство.

Календарът е на Агенция “Фокус”