Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именикът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.

Мнозина традиционалисти честват Димитровден по стар обичай на 8 ноември.

https://youtu.be/YjsGpWSz_v4

• Над 600 милиона лева сме платили за поредицата от парламентарни избори през последните три години. Най-незаинтересовани към вота всеки път са гласоподавателите в област Кърджали, а в най-активни са тези от 23-ти МИР в София. Именно той изпраща и най-много депутати в парламента.

Постоянно намаляващата избирателна активност през последните три десетилетия отдавна не е новина. Като че ли обаче, откакто влязохме в спиралата от предсрочни парламентарни избори, ниската активност се превърна в нещо повече – тя стана фактор. Анализаторите ѝ отреждат главна роля и тази неделя.

Последният редовен парламентарен вот у нас се проведе през април 2021 г. Половината от имащите право на глас българи го упражниха. Тогава до урните отидоха над 3,3 милиона души. Макар и не особено висок, процентът беше близък до избирателната активност за последните 15 години. Още през юли същата година обаче – при първите предсрочни избори от тази серия, това се промени. Избирателната активност започна да пада – първия път с 8%, после с около 1-2%. Задържа се около 40, за да падне до рекордно ниските 34% през лятото. Така на 9 юни последното Народно събрание беше избрано с гласовете на малко над 2,2 милиона българи. Фактът, че на два пъти извънредните избори се провеждаха съвместно с други – веднъж с президентски и веднъж с европарламентарни, не успя да стимулира гласоподавателите допълнително.

Има области, в които избирателите обичайно гласуват повече от останалите. В 5 от 6-те вота досега рекордьор по най-висока активност е бил 23-ти многомандатен избирателен район в София. Втори почти винаги са в област Смолян, а трети – в Монтана. Най-незаинтересовани към парламентарните избори през последните три години определено са жителите на Кърджали. Традиционно ниска активност има и в областите Добрич и Сливен.

По списък избирателите с право на глас тази неделя са 6,6 милиона. Избирателните райони у нас са 31. Към тях се добавя и вотът от чужбина. 240-те места в парламента се разпределят именно на база броя на избирателите по райони. Тъй като най-много гласоподаватели има в 23-ти МИР София – над 420 хиляди, това е районът, който изпраща най-много свои представители в парламента – 19 на брой. Минималният брой депутати, който един район може да има в Народното събрание, е 4. Толкова ще излъчат от Видин, където и избирателите са най-малко – под 82 хиляди.

Да получат гласа ни в неделя ще се състезават над 4800 кандидати. Повечето са мъже. Жените са под една трета. Всички те са представители на почти 30 партии и коалиции. Има и един независим. Близо 1200 от кандидатите са вписали имената си в листите на два избирателни района. В случай, че бъдат избрани и в двата, те ще трябва да си изберат един, а в другия ще отстъпят мястото си на следващия в листата.

Българите в чужбина отново ще гласуват в близо 60 държави. Секциите, които се разкриват за тях обаче, този път са с 50 по-малко. В сравнение с последните избори през лятото, машините също са с 90 по-малко. Припомняме, че това дали да има машина в една секция, или не, зависи от броя на избирателите в нея. Те трябва да са минимум 300. Сънародниците ни в чужбина не могат да гласуват с преференция заради разпределението на мандатите по райони.

Най-много секции отново ще има в Турция. Броят им остава почти непроменен – близо 170. Следват Великобритания и Испания.

Бюджетът, който служебното правителство одобри за предсрочните избори, този път е в размер на около 100 милиона лева – с приблизително 2 милиона повече, отколкото похарчихме през юни. Ако трябва да изчислим колко до този момент ни е струвала цялата поредица от парламентарни вотове през изминалите три години, сметката възлиза на над половин милиард лева.

Не по-късно от 31 октомври Централната избирателна комисия трябва да обяви получените гласове и кой колко мандата ще има в новия парламент. 3 ноември пък е датата, на която ще станат известни и конкретните имена на новите депутати.

НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ