На среща с премиер-министъра на ГДР Х. Модров М. Горбачов приема идеята за обединение на двете германски държави.

Михаил Сергеевич Горбачов е руски партиен и държавен деец. Член е на КПСС от 1952 г.. През 1946 г. -1950 г. работи като механизатор в МТС в родния си край. Завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет през 1955 г. и Ставрополския селскостопански институт през 1967 г. От април 1970 г. е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Член е на ЦК на КПСС от 1971 г., на Политбюро на ЦК на КПСС – от 1980 г.. Секретар (1978-1985 г.) и генерален-секретар е на ЦК на КПСС от 1985 до 1991 г.. Президент е на СССР от 1990 до 1991 г.

Горбачов слиза доброволно от политическата сцена през лятото на 1991 г. Основател и ръководител е на фондация „Горбачов“ за изследване и развитие на демократичните процеси. Той е лауреат на Нобелова награда за мир през 1990 г. Посещава България през 2002 г. Михаил Горбачов е „Доктор хонорис кауза“ на над 100 университета в света, както и на Софийския университет (2002 г.).

Открита е самостоятелна изложба на Светлин Русев в галерията на ул. „Шипка“ 6.

Светлин Русев (С. Р. Вълчев), роден на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенско, е български художник. Завършва живопис във ВИИИ (днешната Художествена академия) при Д. Узунов; професор от 1977. Председателства Съюза на българските художници от 1973-1985 г., първи зам.-председател е на Комитета за култура в периода 1982-1984 г., от 1985 г. е директор на Националната художествена галерия. В художествения живот на България се налага в края на 50-те години на миналия век (композициите „Интерниране“ и „Копачки“). През 1961 г. получава златен медал от Първата младежка изложба в София. Има успешни изяви в областта на кавалетната, монументалната живопис и рисунката. Създава художествени образи с монументално внушение, изградени с точен рисунък и монохромен колорит: „Трактористи“ (1960 г.), „Жена с хляб“ (1961 г.), „Пред разстрел“ (1963 г.), „Преди боя“ (1964 г.), „Клетва“ (1966 г.), „Прощаване с патриарх Евтимий“ (1968 г.), „Безработни 1933“ (1968 г.), „Отдих“ (1969 г.), „Ден последен“ (1972 г.), „Краят на работния ден“ (1974 г.), „Самуилови воини“ (1975 г.), „Батак“ (1977 г.), „Светлина и мрак“ (1978 г.), „Жената на миньора“ (1979 г.), „Размисъл“ (1980 г.), „Очакване“ (1980 г.) и др. Автор е на портрети, в които пресъздава майсторски типажа и психологическото състояние: „Портрет на майката на художника“ (1967 г.), „Портрет на Богомил Райнов“ (1970 г.), „Портрет на Кирил Петров“ (1971 г.), „Портрет на Дечко Узунов“ (1973 г.), „Портрет на Васка Емануилова“ (1975 г.), „Портрет на Николай Шмиргела“ (1977 г.), „Портрет на Николай Райнов“ (1978 г.) и др. Работи в областта на пейзажа („Пейзаж в червено“, 1969 г.; „Есенен пейзаж“, 1969 г.; „Пейзаж от Балчик“, 1972 г.; „Пейзаж от Мелник“, 1973 г.; „Пейзаж от София“, 1976 г.; „Пейзаж в бяло“, 1977 г.) и натюрморта. В живописния цикъл „България“ (1970-1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихологическия облик на българката. Рисува актови творби и композиции, работи в областта на монументалното изкуство (Централна гара в София, 1975 г.; НДК, 1980 г.; стенописва ц. „Св. Петка“ в местността „Рупите“ до Петрич, 1993-1994 г.). Член е на „Салон д’Отон“ в Париж, на салон „Ника-кай“ в Токио, на академия „Медичи“ в Рим, на Академията за изкуства в Москва; почетен член-кореспондент е на „Кюнстлерхаус“ във Виена. Носител е на награда „Паисий Хилендарски“ (2001 г.).

В клуба “Попкорн” в Куинс групата Kiss излиза за първи път пред публика.

“Кис” (Kiss) e aмериканска рокгрупа, основана в Ню Йорк през 1972 г.. Състав: Питър Крис – ударни, вокал (до 1980 г.), Ейс Фрейли – китара (до 1983 г.), Джийн Саймънс – бас, вокал; Пола Стенли – китара, вокал; Ерик Кар – ударни (от 1980 г.); Брус Кюлик – китара (от 1984 г.) Репертоарът им включва песни в стил хард-рок.

Aлбуми: “Kiss” (1974 г.), “Hotter Than Hell” (1974 г.), “Dressed to Kill” (1975 г.), “Alive!” (1975 г.), “Destroyer” (1976 г.), “The Originals” (1976 г.), “Rock and Roll Over” (1976 г.), “Love gun” (1977 г.), “Kiss Alive” (1977 г.), “Double Platinium” (1978 г.), “Dinasty” (1979 г.), “Kiss Unmasked” (1980 г.), “Music from the Elder” (1981 г.), “Killers” (1982 г.), “Creatures of the Night” (1982 г.),”Lick it Up” (1983 г.), “Animalize” (1984 г.), “Asylum” (1985 г.), “Crazy Nights” (1987 г.), “Smashes, Thrashes and Hits” (1988 г.), “Hot in the Shade” (1989 г.), “Revenge” (1992 г.), “Alive III” (1993 г.), “Kiss Unplugged”, “You Wanted the Best, You Got the Best”, “Greatest Hits” (1996 г.), “Carnival of Souls – the Final Sessions” (1997 г.), “Psycho-Circus” (1998 г.).

Oт 30 януари до 1 февруари се провежда официално посещение в България на президента на Финландия Урхо Кеконен. Урхо Калева Кеконен (1900-1986 г.) е президент на Финландия в периода 1956-1981 г. Като водещ говорител на Центристката партия (известна като Аграрна партия до 1965 г.) той заема различни постове в правителствата от 1936 г. и е министър-председател от 1950 до 1956 г. Наследява Юхо Паасикиви като президент през 1956 г. Преизбран е през 1962 г. и 1968 г., а през 1973 г. финландският парламент гласува удължаването на мандата му, който преди удължаването трябва да завърши през 1974 г. През 1978 г. е избран за последния си мандат като президент. Подава оставка по здравословни причини през 1981 г. по време на кариерата си Кеконен успява да поддържа неутрални приятелски отношения с СССР.

В галерия „Шарпантие“ в Париж е организирана изложбата „Съкровищата на българските музеи“. Тя е под патронажа на френското Министерство на външните работи и е открита от министъра на културата Андре Малро. До закриването й на 2 юни с.г. тя е посетена от 120 000 души, сред които е и премиерът Жорж Помпиду.

В Сент-Мориц (Швейцария) се откриват Петите зимни Олимпийски игри. Зимните Олимпийски игри са многодисциплинно спортно събитие, което се провежда веднъж на всеки четири години. Те включват спортове, които се практикуват на лед или на сняг. Всеки Национален Олимпийски Комитет определя спортисти, който да се състезават с представителите на останалите държави за бронзови, сребърни и златни отличия. Последните Зимни Олимпийски игри се провеждат в Торино, Италия, през 2006 г. Следващите ще се проведат във Ванкувър, Британска Колумбия, през 2010 г. Спортните дисциплини включват: алпийски ски, биатлон, бобслей, каране на ски извън писта, кърлинг, фигурно пързаляне, каране на ски в свободен стил, хокей на лед, шорттрек, ски-скокове, сноубординг.

Хитлеристките войски на фелдмаршал Паулус се предават на съветската армия край Сталинград, с което завършва една от най-продължителните и тежки битки през Втората световна война. Победата на съветските войски слага началото на коренен прелом във военните действия на съветско-германския фронт във войната.

Битката при Сталинград от 1942-43 г. е неуспешно немско нападение на съветския град Сталинград по време на Втората световна война. Немските войски нахлуват на територията на СССР през 1941 г. и достигат до предградията на Сталинград (дн. Волгоград) през лятото на 1942 г. Посрещнати от решителните части на Червената армия, защитаващи града под командването на Василий Чуйков, немските войски достигат до центъра на града след яростни боеве. През ноември съветската армия контраатакува и обгражда немската, водена от Вридрих Паулус, който се предава на 30 януари 1943 г. заедно с 91-хилядната си армия. Силите на Оста (немци, румънци, италианци и унгарци) претърпяват 800-хилядни жертви, докато от съветска страна жертвите са 1 милион. Битката маркира най-далечното проникване на Германия на територията на СССР.

Хитлер забранява на немските граждани да приемат Нобелови награди и учредява Немска национална награда.

Немската национална награда за изкуства и наука е медал, създаден по нареждане на Адолф Хитлер вследствие на награждаването на антинацисткия немски писател Карл фон Осиетски с Нобелова награда за мир през 1935 г. Медалът е изработен от Мюлер-Ерфурт и има инкрустирани диаманти. Теглото му е толкова голямо, че се налага създаването на специална лента, която да може а го задържи на сакото на носителя. Силно орнаментирана кутия пази медала, а широк червено-бял пояс го съпътства. На лицето се намира образът на Гьоте, а надписът FÜR KUNST UND WISSENSCHAFT ( за наука и изкуство) е гравиран. Заедно с медала се връчва парична награда в размер на 100 000 райхмарки. Носители на отличието са Фриц Тод, Фердинанд Порше, Вили Месешмит, Вилхелм Филшнер, Аугуст Биер, Ернст Хенкел, Алфред Розенберг, Фердинанд Сауербруш и Пол Труст. Общият брой на националните награди, раздадени от 1937 до 1939 г., е 9, което прави Немската национална награда една от най-редките по времето на Третия райх, по-рядка дори от Немския орден.

С решение на правителството е въведен държавен монопол върху житото и ръжта.

Адолф Хитлер е провъзгласен за канцлер на Германия.

Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шиклгрубер) е германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). За периода 1933 г. – 1934 г. той е министър-председател на Германия, а в годините между 1934 г. и 1945 г. е министър-председател и държавен глава. Обявен е за главен военнопрестъпник след Втората световна война. Роден е в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участвува в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на пет години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила, Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel – охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове” (30 юни 1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека” на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавен глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

В САЩ е записана първата в света джазова грамофонна плоча. ‘Darktown Strutters’ Ball’ е една от най-ранните традиционни джазови песни, които се превръщат в хитове. Текстът и музиката, написани от Шелтън Брукс, са вдъхновени от бал на Тихоокеанско-панамската изложба в Сан Франциско през 1915 г. Музиката в аранжименти за група и за оркестър е пусната на пазара за първи път на 18 януари 1917 г. от Уил Розитър в Чикаго. Версията, записана на 30 януари 1917 г. от Оригиналната Диксиленд джазова група, е считана за първия комерсиално създаден джазов запис. ‘Darktown Strutters’ Ball’ впоследствие е записвана от множество поп- и джаз-изпълнители, включително Six Brown Brothers (1917 г.), the Brunswick Military Band (Brunswick 5170, 1918 г.), Miff Mole’s Molers (1928 г.), Trump Davidson (1937 г.), Jimmy Dorsey (1938 г.) и Benny Goodman (1945 г.). Песента е записвана също така от музиканти като Ела Фицджералд, оркестъра на Лорънс Уелк и the Beach Boys.

В хода на Балканската война започват Българо-румънски преговори в София. Княз Гика настоява да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа.

Балканската война (1912-1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз – 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

Шведският писател Алфред Йенсен издига кандидатурата на Пенчо П. Славейков за Нобелова награда по литература за 1912 г.

Пенчо Славейков е български поет, действителен член на БКД (1898 г.), син на П. Р. Славейков. Следва философия в Лайпциг в периода 1892-1898 г. Активно участва в редактирането на списание „Мисъл“.

Обществено-политическите и естетическите му възгледи се оформят под влияние на възрожденския демократизъм, реализма на руската класическа литература и българското народно творчество, на немската философия и психологизма на индивидуалистичната естетика. Майстор е на кратки лирични произведения – „Сън за щастие“, епични – „Епически песни“, „На Острова на блажените“, творби. Разработва мотиви и от народното творчество. В поемата „Кървава песен“ пресъздава трагизма на Априлското въстание. Превежда творби от немски поети. Умира в изгнание в Италия.

Роден е Златан Дудов – германски режисьор от български произход, класик на германското кино. През 1929 г. е стипендиант в СССР, където се запознава с Айзенщайн. Дебютът му „Куле Вампе“ (1932 г.) е в традициите на пролетарското популярно изкуство (т. нар. соцреализъм). Емигрира в Париж през 1934 г., живее в Швейцария през 1940 г.. През 1945 г. се завръща в Берлин.

По-известни филми: „Сапунени мехури“ (1933 г.), „Хляб наш насъщни“ (1949 г.), „Семейство Бентин“ (1950 г.), „Съдбата на жените“ (1952 г.), „По силни от нощта“ (1954 г.), „Капитанът от Кьолн“ (1956 г.), „Превратности на любовта“ (1959 г.). Умира при автомобилна катастрофа. Не успява да завърши „Кристина“ (1963 г.). Златан Дудов умира през 1963 г.

Роден е Исак Осипович Дунаевски – руски композитор. Автор е на съветски масови песни и оперети – „Волният вятър“, „Бялата акация“, на музика към филми – „Цирк“, „Децата на капитан Грант“.

Роден е Макс Тейлър – южноафрикански бактериолог, носител на Нобелова награда за физиология и медицина от 1951 г. Роден в Претория, Южна Африка, Тейлър получава образованието си в университета на Кейп Таун, болницата Сейнт Томас в Лондон и Лондонското училище по тропическа медицина. Изследванията на Тейлър върху жълтата треска започват, когато се свързва с отдела за тропическа медицина в Харвардския медицински университет (1922-1930 г.). Продължават във фондацията Рокфелер, чийто член Тейлър става през 1930 г. Други области на неговите изследвания са енцефалитът и вирусни заболявания, характерни за тропическите райони. За работата му по разработването на ваксина срещу жълтата треска е награден през 1951 г. с Нобелова награда за Физиология или Медицина.

Родена е Надежда – българска княгиня, последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза; сестра на цар Борис III. На 24 януари 1924 г. се омъжва за Вюртенбергския херцог Албрех-Евгени и от брака си с него има пет деца: Фердинанд-Евгени, Маргарита–Луиза, Евгени-Еберхард, Александър-Евгени и София. Не се занимава с политическа дейност.

Роден е Борис III – цар на българите от 1918 г. до 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Не одобрява управлението на БЗНС (1919–1923 г.), начело на което стои Ал. Стамболийски. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията на 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство – Симеон, който също получава титлата княз Търновски.

В началото на Втората световна война Борис III се придържа към курс на неутралитет. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. След завръщането си към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

Владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под конвой до епархиите им, защото вземат решение да не споменават в божествената литургия името на княз Фердинанд като узурпатор и са негласно подкрепени от екзарха. През януари 1889 г. те проповядват против властите и са поставени под домашен арест.

Роден е Теодор Траянов – поет, преводач и дипломат. Участва като доброволец в Балканската война през 1912–1913 г. От 1914 г. е в системата на Министерството на външните работи и изповеданията. Служител е в Българското посолство във Виена (1914–1921 г.) и в Бреслау (дн. Вроцлав) (1922–1923 г.). Уволнен е след държавния преврат на 9 юни 1923 г. от правителството на проф. Ал. Цанков. Автор е на стихосбирката „Пантеон“. Превежда от немски език.

Роден е Франклин Делано Рузвелт – 32-ият президент на САЩ, няколко пъти преизбиран на този пост. Роден е в Хайд парк, Ню Йорк, САЩ. Той е от Демократическата партия, племенник на Теодор Рузвелт. Провежда система от реформи („Нов курс“). Установява дипломатически отношения със СССР. През Втората световна война (1939-1945 г.) участва в създаването на антихитлеристката коалиция. Той е един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция. Умира на 12 април 1945 г. в Уорм Спрингс, щата Джорджия.

В хода на Руско-турската освободителна война отряд български опълченци освобождават Котел.

Същия ден пълномощниците на Високата порта уведомяват главнокомандващия велик княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието.

Роден е Атанас Буров – политически и държавен деец, банкер. Завършва икономически и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV ОНС, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (октомври 1919 – май 1920 г.). Противник е на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията е принуден да емигрира. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Той е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). По-късно участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). По време на Втората световна война (1939–1945 г.) като противник на отечественофронтовската власт е репресиран и загива.

Роден е Петър Ораховац – лекар и обществен деец, един от организаторите на здравното дело в България. Роден е в Орехово, Черна гора. Следва право в Русия. През 1875 г. прекъсва обучението си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 г. Участва и в Сръбско-турската война през 1876 г. След това се завръща в Русия и завършва медицина в Москва. Установява се в България и от 1884 г. работи като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин, окръжен лекар в Ловеч и София. През 1898 г. е назначен за директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 1901–1902 г. за директор на Държавна санитарна инспекция. След това преминава на свободна практика. Той е сред създателите и ръководителите на Българския лекарски съюз. През 1909–1910 г. е избран за член и председател на Върховния медицински съвет. Полага големи грижи за развитието на здравеопазването в България. Автор е на законопроект (1901 г.) за народното здраве, който предвижда разширяване на участъковия принцип и подобряване на санитарния надзор, на проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве (1903 г.) и др. По негово настояване е гласувано увеличение на санитарния бюджет с 25 % и отпускане на кредит за построяване на 35 нови болници. Изработва правилник за работа на болничните колегиуми и въвежда двустепенното обслужване на болните в стационарите. Участва в редактирането на сп. „Медицина“, „Български лекар“ и „Медицински напредък“. Автор е на редица трудове, посветени на санитарното дело – „Санитарната организация и санитарното състояние на София“, „Поглед върху нашите санитарни наредби“, „Санитарната служба в София през войните 1912–1913“ и др.

В Свищов е създадено първото българско читалище.

Роден е Фердинанд Манлихер – австрийски инженер, конструкторът на първата автоматична винтовка, носеща неговото име. Фердинанд Ритер фан Манлихер е роден в Майнц, Германия. Известен е с патентоването на пушката-предшественик на автомат Манлихер-Шонауер в сътрудничество с Ото Шонауер. През 1887 г. Манлихер е награден с трета степен Орден на Желязната корона. През 1892 г. е награден с титлата Ритер фон (рицар). През 1899 г. получава доживотно място в австрийската Горна камара на парлавента – Österreichisches Herrnhaus. Манлихер умира на 20 януари 1904 г. във Виена, Австрия.

Георги Раковски е арестуван заедно с баща си в Котел. Те са наклеветени от котленските чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от тях до видинския управител срещу Георги Раковски и баща му пише: „Сега ефендим – Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си… Отървете ни от тях!“ На 31 януари двамата са изпратени през Търново за Русе, където остават в затвора до 22 февруари. На 23 февруари са оковани във вериги. Георги Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора.

Роден е Васил Диамандиев – учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война през 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител в Учредителното и в I ВНС. Той е един от инициаторите за откриването на Софийската публична библиотека (дн. НБ „Св. св. Кирил и Методий“). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, чл. на Русенския апелативен съд, чл. на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на „Македонска лига“ в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество „Македонски глас“. През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство.

Според англичаните на този ден морският офицер Едуард Бенсфилд открива Антарктида. Американци и руснаци също са претенденти, че са първооткривателите на южния континент. Едуард Брансфийлд (1795-1852 г.) е английски морски капитан и антарктически изследовател. През 1820 г. отплава от Чили към Южните Шетлендски острови в Северния Антарктически полуостров. След като обявява владение над остров Крал Джордж от името на Англия, той пътува на юг, като вижда и картографира части от антарктическия континент. Счита се, че е възможно той да е първият изследовател, който вижда антарктическата суша.