Днес, когато православната църква почита паметта на всички светии, нека се замислим какъв живот са живели те като човеци и защо са придобили такава святост да бъдат канонизирани. С живота си светиите са доказали, че са достойни за Божията любов. Всички те са поставили на първо място вярата в Бога. Техният земен живот е изпълнен с християнски добродетели, каза отец Владимир Велков от катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин.

Днешното общество е поставило акцент върху материалното, което се е превърнало в основна грижа и цел в живота. Съвременният човек е забравил за духовното и вярата в Бога, а именно православната вяра ни е запазила като народ през вековете. Забравили сме за духовните потребности на душата, отбеляза свещеникът. Тук, на земята, материалното иска своето, но нека се стремим към духовното. Да не забравяме, че смисълът на нашия живот е вярата в Христос и добродетелите, които ни е завещал, подчерта отец Владимир.

В края на този месец в Брезник ще се състои тридневният традиционен Граовски събор „Видовден“, съобщиха от общинската администрация.

Официалното му откриване е предвидено за 27 юни със спектакъла „Илия Луков и приятели“.  

Програмата ще продължи и в съботния ден с турнир по футбол за ветерани на спортен комплекс „Чорни“, демонстрации на спортен клуб „Ороши Киокушин“ и фолклорна програма на самодейци на сцената пред Общинския исторически музей. Малко по-късно пред читалището в града меломаните ще се насладят на концерта на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“.

На 29 юни ще има тържествена църковна литургия в храм-паметник „Св. великомъченик Георги Победоносец“ в Брезник. 

Съборът „Видовден“ е най-големият в Граово. Той се е провеждал от незапомнени времена в землището на брезнишкото село Бабица. Честванията не са били прекъснати и по време на социализма, когато в местността „Бърдото“ над града е организиран Окръжен фестивал на изворното народно творчество, по-известен сред местното население като „надпяване“. През 1990 г. мястото на провеждането на събора е преместено в централната част на Брезник. В миналото срещу деня на събора жените и девойките от Брезник и селата излизали в ранни зори, за да събират водата, която се задържала при дъжд в чашките, образувани от листата на растението вида. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. В Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота.      

Той е тачен и защото на този ден са били пренесени костите на 148 български войници, загинали по време на Сръбско-българската война в местността „Чуряк“ край Брезник. Признателните брезничани вдигнали паметник на героите в Градската градина.  

В наши дни съборът „Видовден“ продължава три дни. Сега той се съпътства от богата музикална програма и различни по вид прояви. През 2013 г. Брезник патентова словната марка „Граовски събор Видовден“, а през 2020 г. и графичното му изображение.  

Граовският събор „Видовден“ тази година ще се състои от 27 до 29 юни.

Жителите на пловдивското село Войводиново в община „Марица“, днес гласуват на частични избори за кмет на кметство Войводиново. До частичните избори в селото се стигна след смъртта на дългогодишния кмет на Войводиново Димитър Тосев в началото на март. 

Изборният ден започна нормално и до момента протича спокойно, каза за БТА Йордан Цаков, председател на Общинска избирателна комисия – Марица. Като цяло избирателна активност е слаба, към обяд са гласували 16 % от имащите право на глас – 1650 избиратели. По думите му много по-слаба е избирателната активност от предишните избори, тогава по обяд е била около 30 процента.

Председателят на общинската избирателна комисия допълни, че очаква надвечер активността да се засили, тъй като районът е земеделски. В селото са разкрити две избирателни секции, които са ситуирани в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий“, където жителите на населеното място, могат да упражнят своя вот на машина или с хартиена бюлетина, каза Цаков.

Трима са кандидатите за кмет Войоводиново- Росица Димитрова Бакова от – ПП ГЕРБ,  Атанас Кръстев Христозов – ПП „Има такъв народ“ и Тошко Марков Златарев – ПП “Обединени земеделци“. Решението за насрочване на частични избори за кмет на село Войводиново бе публикувано в брой 25 на „Държавен вестник“ от 25 март 2025 г. с Указ № 50 на президента Румен Радев. На 24 март Общинският съвет в Марица гласува предложение временно изпълняващ длъжността кмет на Войводиново да бъде Румяна Шапкарова.

В пограничните райони, където населението е застаряващо, много от хората са самотноживеещи и с множество заболявания, са необходими още домове за възрастни хора. Това каза кметът на община Елхово Петър Гендов пред журналисти, коментирайки темата с актуалното състояние на социалните услуги в региона.

На територията на общината в момента функционират два дома за възрастни – един частен и един общински, които не могат да покрият реалната нужда. Капацитетът е почти запълнен, а желаещите да бъдат настанени са много. Два дома са крайно недостатъчни за региона, в който много възрастни хора разчитат изцяло на социалните грижи, коментира Гендов.

В общинския дом в село Чернозем са настанени 13 възрастни, за които се грижат седем души персонал. През септември предстои обитателите му да бъдат прехвърлени в град Елхово, където в момента се оборудва новопостроена сграда по проект на общинската администрация за близо 1,4 млн. лева от Националния план за възстановяване и устойчивост, припомни кметът на Елхово.

Община Елхово планира откриването на поне още две нови социални заведения, като се предвижда използването на стари училища и други подходящи сгради за целта. „До две-три години трябва да направим още два дома за възрастните хора, защото много от тях буквално са изоставени от близките си. Благодарни сме, че поне имаме болница“, коментира още кметът Петър Гендов.

Според него големият проблем с намирането на персонал за социалните заведения обаче остава и много от работещите са в пенсионна възраст.

Днес се навършват 100 години от рождението на народната певица Петкана Захариева. Това съобщи за БТА Вяра Жекова от Държавния архив в Стара Загора. 

„Името на народната певица Петрана Захариева е познато на любителите на тракийската народна песен. Нейни песни са станали любими на всички, които носят в сърцето си обичта към народното творчество“, поясни Жекова. И припомни, че Захариева е родена на 15 юни 1925 година в тополовградското село Чукарово. „Гласът си наследява от баба си Петкана, на която е и кръстена. Животът я свързва със Стара Загора, като завършва Института за начални учители“, посочва още експертът.

След като завършва Института, тя започва работа в Радио Стара Загора като проверител на плочи. Но за няколко години преминава през длъжностите фонотекар, музикален оформител и литературен сътрудник в музикалния отдел. За първи път гласът на Петкана Захариева се чува в ефира на 8 март 1946 година в предаване за жената. Именно в радиото започва и нейната творческа работа като певица и завеждащ предаванията за народна музика. Започва да създава нови песни от 1948 година. В радиото се запознава и със съпруга си Йосиф Есак Елиев, който е говорител.

През 1967 година започва работа в Народно читалище „Св. Климент Охридски“ в Стара Загора като завеждащ „Художествена самодейност“ и създава младежки фолклорен ансамбъл „Зорница“. Три години по-късно подготвя и създава сборник от народни песни „Духни ветре хладен“.

„Репертоарът на Петкана Захариева обединява песните на два големи рода – Захариевият, на баща й, и Минчевият – на майка ѝ. Тя с удоволствие пее известните хайдушки песни „Песен за Хаджи Димитър“, „Бре кажи ми Кара Кольо“ и други. През годините е пяла с Вълкана Стоянова, Магда Пушкарова и Иванка Лукова.

Петкана Захариева е носител на орден „Кирил и Методий“ I и II степен. Тя почива рано, на 57-годишна възраст.

От Държавния архив в града на липите уточниха, че при тях не се съхраняват много от личните документи на певицата, но сред важните е Свидетелството за свето кръщение на Петрана Захариева. „Документите за Петрана Захариева са предадени на архива през 1990 година от синовете на певицата. Фондът й съдържа 67 архивни единици. В него има много ръкописни и машинописни текстове на народни песни“, каза още Вяра Жекова.