/ВБ/

Приключенският дух го подтиква да прави портрети на полярни мечки с търпението и интелигентността, които го изграждат и като добър в професията

Само ендокринолог може да открие пресечна точка между професията и хобито си да снима вулкани, въпреки че за доц. Александър Шинков това са независими една от друга страсти. Тайната вероятно е в думата “страст”. Когато нещо те увлича, винаги можеш да намериш връзката му с други неща от живота си. В случая – че ракът на щитовидната жлеза се среща по-често във вулканичния район. За това допринасят специфичните химически вещества в почвата, а оттам и във водата и местната храна. Но истината е, че специалистът по щитовидна жлеза не е професионално привлечен от болестите край клокочещата земя. В дъното е приключенският дух, който не го напуска от първите прочетени книги, измъквани произволно от богатата домашна библиотека. Любопитството го води до кратерите на активни вулкани, клокочещи с 1200 градуса лава само на метър от ръба.

“Рано се научих да чета и си представях как отивам на непознати екзотични места. На някои от тях наистина вече съм бил и те се оказват даже по-интересни. Родителите ми като заети денонощно лекари нямаха много време да ме глезят, но имах прекрасно детство. Някак си успявах едновременно много да чета и много бели да правя. Дърпаха ми ушите, викаха баща ми в училище. В някои периоди не стигаше мястото за забележки в бележника. Имаше всъвъзможни критики – за говорене в час, за липса на бели чорапи по физическо, чат-пак и без домашно. Но нищо не може да се сравни с бележката до нашите “Плюе се в час”. Случката е с тогавашния ми съученик Велизар Бинев, днес приятел и известен актьор, с когото в последните години все си обещаваме да се видим и все не успяваме. Вече не знам за какво е била свадата, но си спомням, че той се държа доблестно. При “разследването” стана и каза, че е участвал равностойно. Просто мен ме видяха, а ако той не си беше признал, щеше да мине между капките.”

В тийнейджърските години Александър е запленен от химията. Намира практически наръчници и прави опити с различни вещества и смеси, предимно запалителни. “Имах и комплект за млад химик, който дядо ми беше купил.” Не успява да подпали къщата, но държи нащрек комшиите, които редовно докладват на родителите му, че са го видели да пали някакви неща. Една от целите е да задвижи самоделна ракета. Нито една не успява да излети – обръщат се надолу или се взривяват. Друг път дестилира дървени въглища на бюрото. Веднъж успява да получи цианид… “Изобщо – “Сам вкъщи”. Но пък от ранни години се научих да се справям. Готвех си сам уроците прилично и в свободното време четях книги и правех подобни работи. Разбира се, когато не бях по улиците и в двора на училището с топката. Или с тръбата за фунийки по строежите. Нямам спомен някой да е пострадал при тези игри.”

С навлизането в горния училищен курс експериментите отстъпват място на сериозното учене. Завършва гимназията, която днес е известна като Първа английска. Изборът на професия след това е донякъде предопределен. Като дете на известни лекари – алерголожка и хематолог, с едното око гледа към медицината. С другото – към архитектурата, потомствена професия в единия клон на фамилията. А му хрумват и екзотични идеи, като например да се насочи към археология. “Бях увлечен от книгите по истории за богове, гробници, владетели, мистика, неразкрити тайни за минали епохи. Но трябваше да се кандидатства и с изпит по литература, а там оценките ми бяха малко… да ги наречем, по-различни. Все се чудех какво да си изсмуча от пръстите при въпрос какво е искал да каже авторът. Всъщност, философски погледнато, никой не знае какво точно е искал да каже авторът, но тогава се опитваха да ни накарат да си помислим, че знаем.”

Абитуриентът имал и хрумки да се посвети на геологията и съкровищата на земята. Все пак медицината надделява. “Никога не съм съжалявал. Обратно, колкото повече научавах, толково повече исках да узная още. Медицината е такава наука – предизвиква те да навлизаш по-дълбоко. Същото е и със специалността, на която се посветих, ендокринологията. Но преди това минах през двете години казарма и катаклизмите на Виденовата зима. А специалността сама ме намери. Почти спечелих един конкурс за дерматология, който анулираха, но съдбата е имала друг план.”

Първото му работно място е в здравната служба на БАН. “Половината колеги бяха пенсионери, но готини и опитни хора, с които аз като “заек” в професията можеше да разговарям. И не само за медицина. Кой знае каква картинка съм бил, но хората бяха толерантни, търпеливи, любезни. А сестрата беше фантастична и много ми е помагала в първите месеци, когато един млад лекар едва ли не още се страхува от пациента.”

Тамън д-р Шинков започна да се чувства комфортно в клиниката на БАН, и разбира за свободно място в здравното заведение, известно днес като Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология. Първо е назначен в геронтологията, после в една от клиниките по ендокринология. Харесало му. И така – почти 30 години, през които си извоюва име на един от най-добрите в лечението на щитовидната жлеза и минералния дисбаланс на костите. Оценката е на пациентите, които са готови да изчакват месеци за преглед. Но и на колегите му, които го избраха за председател на научното си дружество.

“Ендокринолгията ме привлече с това, че е интелигентна специалност. Трябва да мислиш за физиологичните, функционалните и патологичните връзки между клетките, защото ендокринната система е от системите, които свързват човешкото тяло в едно цяло и осигуряват неговата стабилност. Иска повече мислене, от време на време повече търпение, за да научиш кога трябва да “пипнеш” и кога да изчакаш и да наблюдаваш дали това, което очакваш, ще стане, но и всеки момент да си готов евентуално да се наместиш в хода на заболяването. И да следиш новостите, да продължаваш да се учиш.”

А защо се увеличават ендокринологичните заболявания? “Едното е подобрената диагностика. Второто – информираността. Много повече хора отиват на лекар, защото четат или чуват, че тези заболявания може да са много сериозни. Не на последно място има обективното нарастване на заболяемостта, която зависи донякъде от основни привички като нездравословно хранене, малко движение, ако щете – и от стреса, макар че не е ясно как точно влияе. В някаква степен се намесва и употреба на някои лекарства, често пъти без нужда. Както и замърсяванията на средата – битовата химия, полимерите с всичките добавки в тях, химически вредности в почвите и водата. Пример от зоологията: преди 10-15 г. излязоха публикации, че се увеличава агресивността на мъжките бели мечки в полярния район. Обяснението беше, че във водите на Северния ледовит океан, Северния Атлантик и Баренцово море расте концентрацията на пестициди и тежки метали заради океанските течения. И някои от пестицидите променят хормоналната активност, в случая на бялата мечка, и увеличават тестостероновата сигнализация, което донякъде определя и поведението на мъжката бяла мечка.”

Може ли човек да се предпази от болести на щитовидната жлеза е въпросът, който най-често задават пациентите. Уви, най-често, когато вече е късно. “За работата на жлезата от съществено значение е оптималното количество йод. Много голяма роля за автоимунните заболявания на жлезата пък има тютюнопушенето. За храненето няма доказателства, че ако ядете нещо или не ядете друго, ще се предпазите или ще увеличите риска от заболяване.”

Като най-важни качества за професията си ендокринологът определя търпението и постоянството. И в това има пресечна точка на професия и хоби. Същите черти на личността са определящи и за снимането на животни – любим жив обект на д-р Шинков. Увлякъл се като дете от снимки в календар и още помни фантастичния кадър на полярна сова в него. “Страшно вълнуващо е да наблюдаваш животното и да изчакаш момента да се разкрие. Трябва търпението да намериш подходящото време, подходящото място, да изчакаш нужната светлина, да изучиш привичките и особеностите на животното.” Какво прави, докато часове наред чака момента? “Нищо. Наслаждавам се на природата. Ако нищо не стане, нищо не става. Следващия път.” Понякога късметът идва неканен – като при приземяване в Канада, където до минималистичната писта го чакат два вълка. Но той като че идва да портретува мечка, та трябвало да поизчака.

Ендокринологът, израснал и цял живот живял на пъпа на София, е ходил на своя глава и на курс по планинска медицина до базовия лагер на Еверест. “Връщайки се оттам, си казах, да, ще се кача отново.”

Лекарят снима и под вода – естествено увлечение, когато си водолаз. А за опитите в астрофотографията “от балкона вкъщи” се налага да изучава съвсем различни техники. В последните години медикът с много хобита – как да бъде другояче, като си зодия Близнаци – добавя към списъка и необятната територия на портретната фотография.

Местата, които го очароват най-силно, са в Африка. Пътува обикновено със съпругата си – филолог със 7 езика. “Заедно сме на местата, в които нейният толеранс го позволява. Например 10 дни в пустинята без течаща вода не е нейното.”

Следващата дестинация е планирана за есента – Големия бариерен риф. “Малкият ни син се насочи към биологията, а големият ни син е в Австралия, там специализира вътрешни болести, и ще комбинираме пътуването – една годишна отпуска не стига за всичко.” А догодина? Някъде по пътя на пълното слънчево затъмнение в Северния Атлантик.

Старши треньорът на Борусия Дортмунд Нико Ковач призна, че отборът му не се е представил на желаното ниво в двубоя срещу Флуминензе от Световното клубно първенство. “Жълто-черните” удържаха нулевото равенство на старта на група “F” и Ковач определи резултата като положителен.

“Беше труден мач, както и очаквах. Флуминензе е топ отбор. Те играха много добре, а ние имахме известни трудности”, коментира наставникът на Борусия.

“Създадохме няколко шанса през второто полувреме, но като цяло имахме късмет. Очаквах агресията от страна на Флуминензе, но ние не отговорихме достатъчно категорично”, продължи Ковач.

Евакуирахме група от 148 души, 89 от които българи. Това каза министърът на външните работи Георг Георгиев, който посрещна на столичното летище евакуираните наши сънародници от Израел. 

Той подчерта, че освен сънародници, с изпратения от България самолет са се прибрали граждани на няколко различни държави – Словения, САЩ, Белгия, Албания, Косово. 

Най-многобройната група е от нашите съседи от Румъния – 41 души, каза министърът на външните работи. 

Знам, че последните няколко дни бяха дълги и изморителни. Дни, в които нямаше много информация, каквато се надявахме да чуем. Това беше сложна, многокомпонентна и особено трудна задача. Задача, която минаваше през координация с няколко наши дипломатически мисии. Едновременно в Тел Авив, в Кайро, а докато разработвахме и резервни варианти на този, който се осъществи, също и Йордания. Казвам всичко това, за да се добие представа с какво се справи българската държава, каква операция координира българският министър-председател и българското МВнР, подчерта министър Георгиев. 

Той изтъкна големият принос на българските дипломати на терен за успеха на операцията по прибирането на сънародниците ни. 

Министър Георгиев каза, че всички българи, за които има данни, че са пожелали да напуснат Израел, са били прибрани в България. „Знаете, че там има много хора с български произход. Много хора със смесени бракове, хора с двойно гражданство. Такива, които не пожелаха да се приберат, но сме встъпили в контакт с тях, предлагайки им възможността“, обясни той. 

Министърът увери, че България продължава, чрез всички дипломатически канали, да е готова да предостави помощ и информация. Министър Георгиев подчерта също, че в МВнР ще продължи да работи и разкрития координационен център. 

„По отношения на Иран обстановката е доста динамична. Там също постъпват сигнали от наши сънародници. На този етап са много малко българите, които са изявили желание да напуснат. Търсим начините, по които това да се случи, защото в Техеран ситуацията е много комплицирана. Причината, поради която сме пестеливи в информацията, е, че тя е основно свързана със сигурността“, обясни министърът. 

„Приятно ми е да бъда на българска земя“, каза Лена Асенова, евакуирана майка на три деца. Тя благодари на българските власти за бързата реакция. 

„Чухме алармите и моите деца много се изплашиха. Часове след това се обадих на нашите представители в Тел Авив, които реагираха мигновено. Аз казах, че искам да тръгвам сега и веднага“, разказа тя. Според Лена Асенова българските власти са направили „дори и невъзможното“, за да осигурят евакуацията на сънародниците ни. 

Други евакуирани българи също споделиха, че българските институции са действали бързо и са били добре координирани помежду си. 

17-годишният Ламин Ямал върви сериозно по стъпките на Григор Димитров. В момента той се забавлява на почивка с бившата стюардеса и инфлуенсърка Фати Васкес, която е “само” 13 години по-голяма от него.

Двамата публикуват заедно снимки от Италия, където са на яхта, забавляват се с джетове, скачат с парашут.

Специалистът по клюки Шави де Хойос обаче твърди, че е говорил с Ламин, който категорично отхвърлил версията, че с кака Фати са двойка.

Според Де Хойос Ламин е на почивка с друг играч на “Барселона” и вероятно той е със сексапилната инфлуенсърка. Тя обаче няма снимка с някой друг освен с Ламин Ямал.

Васкес има над 2 милиона последователи в инстаграм.

Ямал би трябвало да е сам от миналата година. През юли той се появи официално със звездата в ТикТок Алекс Падия, която бе дори на финала на европейското, когато Испания спечели титлата. По-малко от месец по-късно Ламин я отрязз в социалните мрежи, след като се появи снимка на Алекс в скута на друг мъж.

След това през декември бе засечен пак със звезда от ТикТок Ана Геносо, като двамата бяха снимани как пазаруват заедно, но отново нищо дълго не излезе.

Аржентинският гранд Ривър Плейт започна с победа участието си на Световното клубно първенство по футбол в САЩ.

В Сиатъл „милионерите“ победиха с 3:1 японския Урава Ред Даймъндс в среща от група „Е“, в която са още италианският Интер Милано и мексиканският Монтерей.

Резултатът в срещата бе открит от Факундо Колидио, който даде преднина на 38-кратните шампиони на Аржентина още в 12-ата минута. Бранителят Маркос Акуня центрира от левия фланг и останал непокрит Колидио не сбърка при изстрела с глава от около шест метра. Ривър можеше да вкара гол и три минути по-рано, но тогава удар на Себастиан Дриуси срещна гредата.

До почивката единственият по-запомнящ се момент бе в 33-тата минута, когато гол на Маркос Хойбратен от тима на Урава бе отменен заради засада.

Ривър Плейт доминираше и в началото на второто полувреме и в 48-мата минута Дриуси удвои. Нападателят се възползва от грешка в отбраната на японския тим при връщането на една топка към вратаря и с глава вкара за 2:0.

Урава обаче успя да върне интригата сравнително бързо. В 56-ата минута главният съдия Феликс Цвайер отсъди дузпа за нарушение на Маркос Акуня, която Ясуке Мацуо превърна в гол за 1:2.

Надеждите на японския тим за обрат обаче се изпариха сравнително скоро след това. Четвърт час преди края Максимилиано Меса бе скочи най-високо след центриране от корнер на Акуня и с глава се разписа за 3:1, което се оказа достатъчно за оформянето и на крайния резултат. 

Мачът между Монтерей и Интер е от 4:00 часа тази нощ в Пасадена, Калифорния.

БТА

/ГГ/

/ТТ/

Спортният арбитражен съд в Лозана е разгледал делото на българина Кирил Минчев Тодоров срещу световната федерация по плуване, става ясно от списъка с делата.

Кирил Тодоров е бивш президент на федерацията по плуване на Мексико. Преди години той бе обвинен, че е отклонявал средства от централата към собствените си банкови сметки.

Световната федерация го наказа през октомври 2024 година да няма право да заема всякакви длъжности в плуването заради нарушения на дисциплинарния правилник.

Кирил Тодоров обаче смята, че е наказан неправилно. Той категорично отрече и обвиненията в Мексико и се обяви за жертва на преследване, защото не е мексиканец.

Това не е единственото дело, което е свързано с Мексико. Десет от елитните футболни отбори в страната заведоха такова заради променените правила за отпадане и промоция в елитната дивизия на страната. Дата за разглеждането му обаче все още не е определена.