Държавна опера Стара Загора е един театър, който изпълнява класически заглавия, но с модерен прочит и естетика. Това каза в интервю за БТА по повод 100-годишния юбилей на Държавна опера Стара Загора бившият директор на културната институция и все още част от екипа – басът Александър Марулев. Той посочи, че по време на неговото управление от 1998 до 2003 година са се случили „доста нови неща“, спомня си Марулев.
Kaто обяснява, че именно тогава е настъпил своеобразен преход на операта от стереотипа към навлизащата култура от Запад. „Това промени и нашето мислене за това как трябва да изглежда един съвременен оперен театър“, допълва басът. И подчертава важността на началото на сътрудничеството си с академик Пламен Карталов, който започва да експериментира с продукции на открито, които са приети с голям успех от публиката. „И при едно идване в Стара Загора двамата се разхождахме покрай Античния форум „Августа Траяна“ и той ми посочи с ръка и каза: „тук трябва да направим постановка“, обясни бившият директор. От думите му стана ясно, че в началото самият той трудно възприема идеята за оперен спектакъл под открито небе, защото дотогава не е било правено подобно нещо. Но с избистряне на идеята и обсъждането на репертоара нещата си идват на мястото. „Първото нещо, което направихме, беше операта „Ернани“ на Верди. Тя премина с успех и това ни даде кураж за следващи постановки и започнаха да се редят- „Атила“, „Аида“, „Набуко“, „Хубавата Елена“ с професор Хачо Бояджиев и така там стана една сцена, която даваше живот на операта през летния сезон“, спомня си Марулев.
За началото на своя творчески път Александър Марулев разказа, че е започнал като хорист в различни хорове в града. Афинитетът към музиката наследява от майка си, която е солист в Градския хор на Стара Загора. Като ученик Марулев често присъства на репетиции и концерти на майка си и това събужда у него любопитство и интерес към пеенето. „Завършвайки Строителния техникум в Стара Загора през 1973 година, реших, че трябва да отбия редовната си служба в Ансамбъла на Строителни войски и се явих в операта, за да се пробвам за хорист. Тогава ръководството извикаха комисия, тя ме пробва, но ми казаха: „Имаш качествата за певец, но изкарай си военната служба“. И така постъпих в Ансамбъла на Строителни войски в София“, разказва басът. И обяснява, че тогава започва за пръв път сериозната му работа в музикалната сфера, защото там Марулев ежедневно работи с музикален педагог и се усъвършенства. Именно през този период – 1974 година, за първи път има изява в Западна Европа. „Имахме множество концерти, както в България, така и в чужбина. Това нещо предопредели и моя живот“, допълни басът.
И разкри, че именно в Ансамбъла на Строителни войски е имал срещи с много интересни личности, композитори, педагози. Така се заражда идеята да кандидатства в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Приет е и завършва през 1979 решава. Веднага решава, че ще се върне в родния си град – Стара Загора, макар да има предложение да работи в Софийската опера. Но разказва, че именно в Музикалната академия получава необходимите знания, за да бъде добър в професията си. „Там получих академично музикално образование, в което имаше дисциплини, които не познавах преди това. Благодарение на добри професори и преподаватели в различните предмети, с много от които станахме приятели“, казва той.
И припомни, че веднага след завършването се е явил на конкурс в старозагорската опера, където през 1979 година е назначен за солист и до днес, вече 46 сезона. „Първата ми постановка беше „Златната птица“ на Марин Големинов, където играех военачалника. Оттам нататък се занизаха години на постепенно израстване“, казва басът. И обяснява, че за тези сезони има около 40 централни партии, а е забравил какъв е броят на всички роли, в които се е превъплъщавал. „Имам и множество гастроли както у нас, така и в чужбина“, обясни певецът. Но разкри, че най-много обича ролята си на Закария в операта на Джузепе Верди „Набуко“. Като в годините я е пял повече от 200 пъти. Друга любима роля му е тази на Дон Базилио в „Севилският бръснар“.
За времето преди почти половин век Марулев си спомня, че когато е постъпил на работа в старозагорската опера на сезон са били правени по пет премиери. „От тях имаше задължително една българска постановка всяка година. Всичко се изпълняваше на български език“, казва бившият директор.
През годините Александър Марулев специализира интерпретация при проф. Ким Борг – Ваймар, Германия (1974). Завършва майсторските класове в София на проф. Илия Йосифов (1980) и на Гена Димитрова (1988). През 1990-1991 година специализира в Академията за изкуство и култура в Рим при Борис Христов.
За своя живот разказва още, че е бил интересен: „никога не съм предполагал, че мога някога в живота си да срещна толкова много хора от най-различно естество – не само музиканти, но и политици и т.н.“, обяснява басът. И заявява, че операта му е „дала живот“.
За професията си споделя, че и до днес, въпреки многото години на сцена, „всяко едно излизане на сцената е стрес“. И допълва, че стресът не е породен от някаква неизвестност, а от срещата с публиката. Каква е тя и как ще приеме образа. „Сценичната треска я има и сега, преди да излезеш на сцената“, обяснява талантливият певец. Марулев коментира, че за всички години, които е бил част от старозагорската опера, е отсъствал само два или три пъти по здравословни причини. И дори е пял с превързан крак. „Бях си срязал крака с една машина близо до костта и отивам на лекар. Той ми казва, че трябва да вляза в болницата. Аз му отговорих, че вечерта се играе „Севилският бръснар“ и няма как да отсъствам. И така с бинтован крак се качих на сцената“, спомня си Марулев.
По повод бележитата годишнина на първата извънстолична опера у нас бившият директор посочи, че „сега операта се развива много добре. Радвам се, че в края на моя творчески път попаднах и в този вид оперен театър. Тук се работи много, машината е добре оборудвана и работи безотказно и винаги всеки знае какво трябва да прави. Никога операта не е имала такъв балет, какъвто сега“, казва още бившият директор. От думите му стана ясно, че за последните четири години има сигурно 30-40 нови премиери, които се играят от оперни артисти. Според него това задоволява и най-изтънчения вкус на жителите и гостите на Стара Загора, защото „старозагорската публика е много претенциозна по отношение на репертоар. От времето, когато бях директор знам, че винаги хората искаха нещо различно“.
От думите на Марулев стана ясно, че за 100 години на сцената на старозагорската опера са поставяни почти всички български композитори и заглавия. По повод стогодишния юбилей, който предстои да бъде отбелязан с тържествен галаконцерт на сцената на Античен форумен комплекс „Августа Траяна“, басът каза, че „той ще бъде венецът на всички перли, които се правят в операта. Отбелязването започна с „Риголето“ през март, ще продължи с „Набуко“ на 5 юли и премиерата на „Цар Калоян“ на 17 и 18 юли“, посочи Марулев.
И пожела на Държавна опера Стара Загора и всички, които работят там „да не престават това, което са започнали – да вървят напред. Не знам дали ще дойде по-хубаво след 20 години и дали изкуственият интелект ще пее. Но за мен така, както върви в момента операта, не трябва да престава“, каза Александър Марулев.
