В Индия става земетресение, в резултат на което умират повече от 13 хиляди души.

Умира Александър Зархи – руски режисьор и сценарист. През 1927 г. завършва Ленинградския техникум по изкуствата. От 1929 г. е в Ленинградската кинофабрика „Совкино“ (след това „Ленфилм“), където участва в създаването на сценариите на филмите „Луната отляво“ (1929 г.) и „Огненият транспорт“ (1930 г.), съвместно с А. Иванов и Й. Хейфиц. Зархи и Хейфиц снимат заедно „Вятър в лицето“ (1930 г.) и „Полуден“ (1931 г.). Широка известност на двамата носи комедията „Горещи пари“ (1935 г.). Те създават още „Депутатът от Балтика“ (1937 г.), „Член на правителството“ (1940 г.). През военните години снимат „Наричаха го Сухе Батор“ (1942 г.), „Малахов Курган“ (1944 г.), „Разгромът на Япония“ (1945 г.). През 1947 г. Зархи реализира „В името на живота“. По-късно поставя „Павлинка“ (1952 г.). Екранизира класически литературни творби: „Ана Каренина“ (1968 г.), „Градове и години“ (1974 г.). Проблемите за творчеството и живота на хората на литературата и изкуството са разработени в „Повест за неизвестния актьор“ (1977 г.), „26 дни от живота на Достоевски“ (1981 г.), „Чичерин“ (1986 г.).

В София е подписан договор за приятелство между Румъния и България, който става база за правното регламентиране на двустранните отношения. Той вляза в сила на 8 октомври същата година.

Беларуският език е обявен за държавен език на Беларус. Белоруският език (Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 8–9 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва.

На съвместно заседание на Държавния и Министерския съвет е обсъдено и прието „Предложение за еднократни съкращения на въоръжените сили и военния бюджет“, според което бюджетът на Министерството на отбраната се съкращава с 12 %.

Умира Норман Макларен – канадски режисьор и аниматор. Завършва художествена школа в Глазгоу. В периода 1933-1937 г. снима експериментални късометражни документални и мултипликационни филми – “От седем до пет”, “Свят без граници”. От 1937 г. сътрудничи на Гриърсън. Използва нова техника – рисувана оптическа фонограма: рисунка, непосредствено върху кинолентата. В годините между 1939-1941 г. е в САЩ и експериментира с цветна лента – “Алегро”, “Звезди и линии”. От 1941 г. по покана на Гриърсън е в Канада като сътрудник на националното киноуправление, в което през 1943 г. създава анимационна секция и снима “Танц на долари” (1943 г.), “Малка фантазия” (1946 г.), “Сега е моментът” (1950 г.), “Съседи” (1953 г.), “Блещукаща пустота” (1954 г.), “Стол” (1957 г.), “Косът” (1958 г.), “Мозайка” (1964 г.). Използва принципа на илюстрация на музикалния ритъм с абстрактни рисунки при създаването на “Вертикални линии” (1960 г.), “Хоризонтални линии” (1962 г.), “Мозайка” (1965 г.). За антивоенния си филм “Съседи” (1953 г.) получава “Оскар”.

В Япония е открит най-дълбокия в света подводен тунел (54 км).

Умира Луи дьо Фюнес – френски филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и кинорежисьор. Роден е на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, град-сателит на Париж. Снимал се е в 147 филма, написал е сценариите на 6 и е режисьор на 1 („Скъперникът“).

Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите: „Зелева супа“ (1981), „Замразеният“ (1969), „Оскар“ (1967) и „Големият ресторант“ (1967). Режисьор е на „Скъперникът“, (който има награда „Сезар“ през 1979 г. за творчество), и където изиграва незабравимата роля на скъперника Арпагон. Скоро след приключването на снимките на „Полицаят и полицайките“ на 27 януари 1983 г. умира в дома си в Нант от инфаркт.

Отворена е границата между Израел и Египет. Това става за пръв път от 1948 г.

В Париж е подписано Парижкото съглашение за прекратяване на войната и възстановяване на мира във Виетнам. Подписано е между представители на ДРВ (Северен Виетнам), прокомунистическото временно революционно правителство на Република Южен Виетнам и САЩ. Състои се от 9 глави, 23 члена и 7 протокола към него. Със съглашението е прекратено съществуването на независима Република Виетнам. Двете части на Виетнам са обединени.

В София се провежда Първият конгрес на Българското историческо дружество.

Българското историческо дружество е основано през 1901 г. под името Историческо дружество по инициатива на преподаватели от Висшето училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски“) и от средните училища. Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история. Председател на дружеството стават едни от най-известните историци по онова време – Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и др. Дружеството издава „Известия на историческото дружество в София“, организира изнасянето на лекции, доклади и др. След Първата световна война 1914–1918 г. се превръща в национална организация и се преименува в БИД. Започва да издава „Българска историческа библиотека“ (1928–1933 г.), а от 1945 г. като орган на БИД започва да излиза сп. „Исторически преглед“. През 1951 г. прекратява временно своята дейност, която е възстановена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските изследвания. През 1970 г. се провежда I конгрес на БИД, а през 1972 г. Международна научна конференция по проблемите на българската историография след Втората световна война. От същата година издава сп. „Векове“.

СССР, САЩ и Великобритания подписват договор за космоса, който влиза в сила на 10 октомври 1967 г. Договорът определя принципа за свободното използване на космическото пространство и небесните тела за поддържане на международния мир и сигурност върху принципите на сътрудничество и взаимопомощ. Забранява присвояването на космическото пространство и небесните тела, извеждането в орбита около Земята на обекти с оръжие за масово поразяване и разполагането му на Луната и другите небесни тела.

Избухва пожар в американският космически кораб “Аполо 1”. На борда на кораба са тримата астронавти – Върджил Грисъм, Роджър Чафи и Едуард Уайт. Целта на американската космическа програма Аполо е да приземи човек на повърхността на Луната. В 6:30 часа от искра в кораба избухва пожар, при който загива екипажът. Истинската причина за искрата, довела до този пожар, не е установена. След този пожар са направени множество промени в дизайна и изработката на следващите кораби от серията Аполо. Мисиите след Аполо 1 до Аполо 7 са без екипаж.

В дните между 27 и 30 януари в София се провеждат разговори между министъра на външните работи Иван Башев и Коча Попович – държавен секретар на външните работи на СФРЮ. Двамата споделят мнението, че не трябва да се пречи на научните и културните дейци да изследват македонския въпрос, но публикациите им да не пречат на подобряването на отношенията между двете държави.

НАСА избира 110 кандидати, които да бъдат обучавани за първия космически полет. Сред тях е и първият американски астронавт Джон Глен.

Джон Глен е роден на 18 юли 1921 г. в Кеймбридж, Охайо, САЩ. Завършва Летателното училище при Авиационно-тренировъчния център на ВМФ в Тексас (1943 г.), след което служи в различни части на ВМФ. През 1954 г. завършва Училището за летци изпитатели на ВМФ в щата Мериленд. През 1957 г. извършва непрекъснат трансконтинентален полет със свръхзвуков самолет. От 1959 г. е в групата на астронавтите към НАСА. На 20 февруари 1962 г. за първи път в САЩ извършва полет около Земята (5 часа) с космическия кораб „Меркурий“.

Умира Борис Асафиев – руски музиковед и композитор, акад. на АН на СССР (1943 г.). Завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1908 г.) и Петербургската консерватория в класа на А. К. Лядов (1910 г.), след което работи като концертмайстор на балета в Мариинския театър. Публикува музикалнокритични статии в печата (под псевд. Игор Глебов). Работи като музикален консултант на Театъра за опера и балет „Киров“ и ленинградския Малий театър. Участва в създаването на Ленинградската филхармония. От 1919 г. до 1930 г. е в Института по история на изкуствата в Ленинград. От 1925 г. е професор в Ленинградската консерватория. От 1943 г. живее в Москва, ръководител е на научноизследователския кабинет при Московската консерватория и музикалния отдел при Института за история на изкуствата към АН на СССР. Председател е на Съюза на композиторите на СССР от 1948 г. Прави изследвания върху музикалното наследство на М. И. Глинка, П. И. Чайковски, М. П. Мусоргски. Автор е на статии за творчеството на С. С. Прокофиев, Н. Я. Маяковски, Д. Шостакович, А. К. Хачатурян, В. Я. Шебалин, за видни европейски композитори от ХХ в. Разработва теорията за интонацията като изразително-смислова основа на музиката. Автор е на 28 балета, 11 опери, на музика към театрални спектакли, на 4 симфонични романса и камерни инструментални произведения.

Близо до Шанхай се сблъскват два китайски кораба. Загиват 1600 души.

Съветските войски освобождават задържаните в концлагера Освиенцим. Това е най-големият концлагер (1940-1945 г.), създаден от германските нацисти около гр. Освиенцим (немско име: Аушвиц) до Краков. В концлагера са умъртвени или са загинали от глад и болести около 4 млн. души, предимно евреи и поляци. Впоследствие лагерът е превърнат в музей. Включен е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Великобритания, СССР и САЩ отправят предупреждение към България да спре помощта за Германия и да изтегли войските си от Югославия и Гърция, за да не бъде третирана като съюзник на Райха.

По време на Втората световна война Ленинград е напълно освободен след 872-дневна германска блокада. Немските войски нахлуват в Съветския съюз през юни 1941 г. и наближават Ленинград от запад и юг, докато финландските съюзници на германците се придвижват от север. До ноември 1941 г. градът е почти напълно обкръжен и комуникациите и линиите за доставки са прекъснати напълно. През 1942 г. 650 000 ленинградчани умират от глад, болести или откъслечни далечни обстрели от немската артилерия. Ограничени доставки на храна и горива достигат до града с шлепове през лятото и с шейни през езерото Ладога през зимата. Доставките поддържат работата на военните заводи на града, докато двата милиона жители едва оцеляват, а един милион деца и болни или възрастни хора са евакуирани. Съветските офанзиви през 1943 г. пробиват частично немската обсада и са последвани през януари 1944 г. с успешна съветска атака, която отблъсква немците на запад от предградията на града, което слага край на обсадата.

Роден е Александър Чирков – български лекар, хирург, професор. Завършва ВМИ – София, специалност “Медицина”. В периода 1963-1966 г. е ординатор в болницата в Белоградчик. През 1966 г. заминава за Германия, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи – проф. Бюхлер. Остава в Западен Берлин. От 1981 г. е професор в университета Фрайбург. В периода 1984-1986 г. е ръководител на катедра ПОССХ. През 1986 г. извършва първата трансплантация в България. Създава болницата „Св. Екатерина“, на която е директор до ноември 2005 г., когато е уволнен от министър Радослав Гайдарски.

Александър Чирков е автор на много научни публикации. Носител е на орден “Стара планина”, I степен, звание “академик” и наградата “Голям Платонов нобел на века” на световната академия “Платон” (2002 г.).

Ленин е положен в Мавзолея на Червения Площад

На 21 януари 1924 г. след неговата смърт са получени над 10 000 съболезнователни телеграми някои от който с предложение за мумифицирането на съветсския лидер. На 23 януари проф. Алексей Ижанович Абрикосовун балсамира тялото на Ленин. В същата вечер е възложено на арх. Алексей Шчусев да конструира и построй мавзилея за полагането на мумията само за 3 дни.

Обявено е създаването на прокомунистическа Партия на труда.

Партия на труда е легална организация на българските работници под ръководството на БКП (т.с.). Организационното й изграждане започва през януари 1924 г., а учредителната и конференция се провежда на 31 март 1924 г. Партията си поставя за цел да съдейства за разпространение на комунистическите идеи сред трудещите се и да се бори с легални средства за защита на техните жизнени интереси. Сред ръководните й дейци са Т. Павлов, Св. Колев, А. Стоянов и др. Забранена е от правителството на Ал. Цанков много скоро след нейното създаване. Въз основа на Закона за защита на държавата (ЗЗД) през април 1924 г. е разтурена. Опитът за изграждането на такава легална организация е използван през 1927 г. при образуването на Работническата партия. Печатен орган на партията е „Знаме на труда“ .

Манитоба става първата канадска провинция, в която на жените са предоставени избирателни права.

Американски войски окупират Хаити. В следващите десетилетия местните управници се сменят с кървави преврати или са убивани. Американците напускат острова през 1934 г. Едва след това е избран първият тъмнокож президент на Хаити.

По време на Балканската война османският морски десант при Шаркьой (днес Индже бурне) е отблъснат от Македоно-одринското опълчение. Портата иска примирие, но съюзниците заявяват, че ще продължат военните действия (1 март).

Стоварването на 10-и турски корпус при Шаркьой срещу центъра на 4-а армия започва в 06,00 ч на 26 януари. Корабите, охраняващи десанта, откриват огън по 1-ва и 3-а бригада на Македоно-одринското опълчение и създават условия за стоварване на два пехотни полка. Те започват бързо да разширяват плацдарма. До вечерта опълченските дружини се изтеглят по височините северно от Шаркьой. През нощта отбраняващите се войски се прегрупират и са подведени подкрепления от 2-ра пехотна дивизия. На 27 януари е организирана концентрична контраатака, с което стоварените турски полкове са отхвърлени към морето. Командването на 10-и корпус разбира, че настъплението на Галиполската армия е спряно и изтегля десанта. Така турските войски не успяват да си взаимодействат и са принудени да преустановят активните си действия.

Австро-Унгария се отказва от реформената акция в Европейска Турция (Мюрцщегските реформи), след като получава концесия за строеж на жп линия през Нови пазар и Македония към Солун.

Мюрцщегските реформи са административни реформи, наложени на Османската империя от Великите сили за населението в Македония след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Те целят въвеждането на подобрения в администрацията, за да се притъпи недоволството на потиснатото население. За провеждането им обаче не е предвиден ефикасен контрол и те остават нереализирани.

Умира Джузепе Верди – италиански оперен композитор. Музикалните му способности са открити от селски органист, когато е на 7 години. Учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи (на когото става зет), прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня – композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. На 24 години пише първата си опера „Оберто граф Бонифачо“ (1839 г.). Следват: „Навуходоносор“ (1842 г.) и 12 нови опери, между които „Ломбардци“ (1843 г.), „Ернани“ (1844 г.), „Двамата Фоскари“ (1844 г.), „Жана д’Арк“ (1845 г.), „Алзира“ (1845 г.), „Атила“ (1846 г.), „Макбет“ (1847 г.), „Разбойници“ (1847 г.), „Корсарят“ (1848 г.), „Аролдо“ (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Симоне Боканегра“, „Сицилианска вечерня“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. Последният период от творчеството на Джузепе Верди обхваща оперите „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“.

В Петербург се състои премиерата на балета “Лебедово езеро” на Чайковски.

Пьотър Чайковски е руски композитор, професор. Роден е през 1840 г. във Воткинск. Учи право в Петербург, а след това в консерваторията при видния руски композитор и пианист А. Рубинщайн. Първите си творчески опити прави в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония: “Зимни мечти”. Скоро изоставя педагогическата дейност и се отдава на творчество; завършва оперите “Войвода” и “Ундина”. През 70-те години създава много произведения, между които някои от първите си шедьоври – увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета”, Първия концерт за пиано и оркестър (1874 г.), операта “Ковачът Вакула”, която по-късно преработва като “Черевички”, както и първия си балет “Лебедово езеро” (1876 г.). През 1877 г. и 1878 г. се появяват 2 от най-значителните негови произведения – Симфония №4 и операта “Евгений Онегин”. Произведенията на Чайковски звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните 10 години от живота на композитора са свързани с най-високите постижения в творческата му дейност: Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа”, “Дама пика” и “Йоланта”, балетите “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката” и много други. Пьотър Чайковски умира през 1893 г. в Санкт Петербург.

Обнародван е Закон за създаване на търговско-индустриални камари, приет на 20 декември 1894 г. Учредени са търговско-индустриални камари в София

, Пловдив, Варна и Русе. През 1897-1898 се откриват търговски курсове, прераснали по-късно в търговски училища и гимназии.

Роден е Петър Золотович – български оперен певец, баритон. Учи пеене (1911-1915 г.) при Ив. Вулпе в Италия (1924-1925 г.). Артист е в Софийската народна опера (1911-1942 г.), в Оперния театър (1942-1944 г.). Участва в създаването на детски театър (дн. Младежки театър). Завършва кариерата си като солист на Държавния музикален театър в София.

Роден е Владимир Поптомов – български политик, журналист, публицист, професор. През 1924 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1924 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). Депутат е в ХIХ обикновеното НС (1920-1923 г.). През 1923 г. организира бунт в Разложко и превзема казармите в Разлог. Бунтът е потушен от ВМРО, начело с окръжния войвода Алеко Василев. През 1924 г. емигрира в Сърбия и след това в Москва. По поръчение на Коминтерна е един от учредителите на ВМРО (об); проводник е на коминтерновските идеи в македонското революционно движение. От 1925 г. е политически секретар на организацията и редактор на печатния й орган в-к „Македонско дело“ (1925-1933 г.). От декември 1944 г. е член на ЦК и на Политбюро на ЦК на БКП. В периода 1949-1950 г. е министър на външните работи, а от 1950 г. е подпредседател на МС на НРБ.

Приет е Закон за Българската народна банка, която се оформя като емисионна и за дългосрочни кредити. Тя е първото държавно банково учреждение в България, oсновано през 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който й дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.

Роден е Димитър Мишайков – български икономист, статистик и общественик, редовен член на БАН (1941 г.). През 1904 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Специализира статистика в Мюнхен и Берлин (1904-1907 г.). През годините е професор по статистика в СУ (1919-1944 г.); декан на Юридическия факултет (1919-1922 г.), преподавател и професор в Свободния университет в София (1920-1944 г.), директор на Висшата кооперативна школа (1924-1933 г.). Председател е на Съюза на популярните банки (1925-1944 г.) и на Върховния статистически съвет (1928-1944 г.). Той е един от основателите на Българското икономическо дружество (1935 г.). Член е на Международния статистически институт в Хага, почетен член на Унгарското статистическо дружество. Бил е министър на търговията (1930-1931 г.), както и министър на просветата (1936 г.). По-важни негови съчинения са: “Основни начала на политическата икономия” (1933 г.), “Основни начала на теоретическата статистика” (1939 г.).

Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически отношения с Княжеството, възстановени през ноември 1882 г.

Според чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор султанът е задължен да проведе референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска самостоятелност на християнското население в Македония.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Добрич е освободен от Долнодунавския руски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, а Омуртаг от 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот.

Същия ден румънски части започват бомбардировка над Видин.

Румънският министър на вътрешните работи е уведомен, че при проверка в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предназначени за изпращане в България. В хода на извършеното дознание се установява, че с пратката са замесени Любен Каравелов и Христо Ботев. По случая е заведено съдебно дело, на което Каравелов е представян от Христо Ботев. По-късно Христо Ботев обвинява Любен Каравелов, че се е уплашил от румънския съд и е поискал от Ботев да поеме цялата вина върху себе си. Това засилва противоречията между двамата революционери и оказва негативни последици за развитието на комитетското дело във Влашко.

Със заповед на великия везир заточените български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски (на снимката) са освободени и тържествено посрещнати от цариградските българи. Те са заточени в Измит на 21 януари същата година със заповед на Високата порта.

По-рано, на 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 15 януари 1872 г. по нареждане на патриарха е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, а Иларион Макариополски – на отлъчване.

Умира Йохан Готфрид Шадов – скулптор, представител на класицизма. Той е роден на 20 май 1764 г. в Берлин. Учи в Берлин и в Рим (1785-1787 г.). Ръководител е на придворното ателие за скулптура в Берлин, от 1805 г. е заместник-директор, а от 1815 г. е директор на Берлинската художествена академия. В творчеството си често използва антични мотиви, създава както строги монументални творби (квадригата с фигурата на победата на Бранденбургската врата в Берлин, мед, 1788-1794 г.), така и камерни композиции- (“Кронпринцеса Луиза и принцеса Фредерика”, мрамор, 1795-1797 г., Национална галерия, Берлин). Изявява се и като график и теоретик на изкуството.

Роден е Нюма Дро – швейцарски държавник. През 1881 г. и 1887 г. е президент на Швейцарската конфедерация. Известен е с участието си в дипломатическия конфликт на Швейцария с Германия (1899 г.). Защитава идеята за засилване на централната власт в Швейцарската конфедерация. Въвежда в обръщение термина „етатизъм“ за характеристика на „социализма“; разглежда го като тържество на централизма и държавността над свободата и индивидуалността.

Роден е Джеймс Уорд – английски психолог и философ. Професор в Кеймбридж от 1897 г. Критикува материализма, натурализма и атомизма като механистични учения за света. Противопоставя на теизма на тези учения “спиритуалистичния монизъм”. Развива идеята за качествените различия между “царствата на природата”. Реалният свят според Уорд е съвкупност от взаимодействащи си “духове”, монади. В областта на психологията се обявява срещу еволюционизма, психофизическия паралелизъм и асоциатизма.

Роден е Леополд Захер-Мазох – австрийски писател от еврейски произход. Създава сборниците – „Галицийски разкази“ (т. 1-2, 1871 г.), „Руски придворни истории“ (т. 1-4, 1873-1874 г.), „Виенски придворни истории“ (т. 1-2, 1873-1877 г.), „Еврейски разкази“ (1878 г.), „Нови еврейски разкази“ (1881 г.), „Полски истории“ (1887 г.), „Жестоките жени“ (т. 1-6, 1907 г.).

На 27 януари 1880 г. Томас Едисон подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка.

Роден на 11 февруари 1847 г., починал на 18 октомври 1931 г. Американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения. Едисон се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093 г.

Роден е Михаил Салтиков-Шчедрин – руски писател сатирик, публицист. Учи в Московския дворянски институт (1836-1838 г.) и в Александровския (Царскоселски) лицей (1838-1844 г.). Пише и публикува стихове още като ученик. След завършване на лицея работи като чиновник във Военното министерство. Увлича се от утопичния социализъм на Ш. Фурие и Сен-Симон. За своите първи повести “Противоречия” (1847 г.) и “Забъркано дело” (1848 г.) е преследван от властите и е изпратен на служба в уралския гр. Вятка. След смъртта на император Николай I Салтиков е назначен за чиновник за специални поръчения в Министерството на вътрешните работи (1851-1858 г.), след това – за вицегубернатор в гр. Рязан и гр. Твер (1858-1862 г.). След 1868 г. е уволнен от държавна служба и се занимава само с литературна дейност. Заедно с Н. А. Некрасов е един от редакторите на сп. “Отечественние записки”. Най-добрите си творби пише през 70-80-те години на ХIХ в.

Роден е Едуард Лало – френски композитор, по произход испанец. Учи в Парижката консерватория цигулка при Ф. А. Хабенека. Автор е на „Испанска симфония“ за цигулка, на голямата пантомима „Нерон“, балета „Намуна“, оперите „Жакерия“ и „Иският цар“, „Норвежка рапсодия“ и др.

Роден е Фридрих Шелинг – германски философ, представител на немския класически идеализъм. Завършва философия и теология в Тюбингенския университет (1790-1795 г.). По това време се сприятелява с Хьолдерлин и Хегел и става техен съмишленик. Защитава магистърска дисертация на тема “Опит за критично и философско тълкуване на най-старата философия за първия произход на злото у човека – Библия, Битие, глава трета” (1792). След завършване на Теологичния факултет защитава дисертация “За подправянето на посланията на Павел от Маркион” (1795 г.).

След завършване на университета работи като домашен учител (1795-1796 г.). В първото си натурфилософско съчинение: “Идеи за една философия на природата като увод в изучаването на тази наука” (1797 г.), разработва проблемите на философията в нейната цялост. Според Шелинг философията се проявява в две форми – като чиста и като практическа. Следващите две натурфилософски произведения – “За световната душа, хипотеза на висшата физика за обяснението на общия организъм” (1798 г.) и “Първи проект за една система на натурфилософия” (1799 г.), полагат основите на философската система на Шелинг и определят основната тенденция на неговото философско мислене. В “Система на трансценденталния идеализъм” (1800 г.) прави систематизация и обобщение на философските си търсения. В следващото си произведение “Изложение на моята философска система” (1801 г.) Започва работа като преподавател по философия в Йенския университет (1801-1803 г.), по-късно ръководи катедра по философия във Вюрцбург (1803 г.).

Роден е Волфганг Амадеус Моцарт – австрийски композитор, един от най-великите музикални гении на всички времена. Още в детските си години проявява изключителни музикални способности. На 6-годишна възраст той свири удивително добре на клавесин. Баща му решава да предприеме пътуване с него и със сестра му. В Мюнхен и Виена те имат големи успехи. През следващата година посещават Майнц, Франкфурт, Кобленц, Аахен, Брюксел и Париж. Във френската столица младият Моцарт издава първите си 2 композиции. Посещават Англия, Холандия, Швейцария. През 1767 г. Моцарт заминава за Виена, където пише 2 малки опери и тържествена меса. През 1769 г. отива с баща си в Италия, където най-големите артисти и просветените владетели го приемат радушно. В Милано представя операта си “Митридат, цар Понтийски”, която има голям успех. В Залцбург става диригент на капелата на местния архиепископ и създава оратория, операта “Сънят на Сципион”, симфонии, меси, концерти, камерна музика и др. През 1781 г. излиза операта “Идоменей”, която отбелязва преход между първите му творби и зрялото му творчество. Връща се във Виена, където се жени за Констанца Вебер през 1781 г. и същата година представя комичната опера “Отвличане от сарая”. През следващите години композира оперите “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Cosi fan tutte” (“Така правят всички”), “Вълшебната флейта”, а в годината, когато умира (на 35 години), създава “Реквием”.

Освен опери Волфганг Амадеус Моцарт композира редица симфонии, маршове, танцова музика, серенади, квинтети, квартети, дуети, сонати за цигулка, сонати за пиано и др.

В двореца Уайтхол в Лондон е подписан Уайтхолският договор между Великобритания и Прусия. Той слага началото на политическото прегрупиране в Европа в навечерието на Седемгодишната война (1756-1763 г.). Великобритания търси в лицето на Прусия военен съюзник, способен да се противопостави на Франция. От своя страна Прусия иска с помощта на Великобритания да укрепи позициите си в борбата с Австрия и Русия. По договора страните се задължават с обединени сили да не допуснат нахлуването на чужда държава в германските територии. Отговор на този договор е Френско-австрийски договор, сключен във Версай през май 1756 г., към който през януари 1757 г. се присъединява и Русия.

Отряд на английския пират Хенри Морган превзема и разграбва град Панама.

Данте Алигиери е лишен от граждански права и е изпратен в изгнание.

Данте Алигиери е италиански поет. От 1295 г. участва активно в политическия живот на Флоренция. От 1302 г. живее в изгнание. Първите му поетични творби са свързани с школата долче стил нуово („Нов живот“ – автобиографично произведение в стихове и проза, в което възпява любовта си към Беатриче). Световната си известност дължи на „Божествена комедия“ (1307-21 г.), съставена от 100 песни в 3 части – „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“. Написана в алегоричен стил, поемата съчетава средновековните възгледи с идеите на настъпващия Ренесанс, сочи пътя за моралното и политическото възраждане на човека. Чрез нея се утвърждава тосканското наречие като литературен език на Италия. С философския трактат „Пир“ поставя началото на художествената проза на италиански език. Пише и трактати на латински език – „За народната реч“, „За монархията“.

2013 г.:
Милош Земан става президент на Чехия.

2012 г. Огромен пожар унищожава купола на българския храм „Св. Преображение Господне“ в украинския град Болград. Пожарът е избухнал днес сутринта и се е разпрострял на площ от 150 кв. м. Изгорелите части са 100 кв.м. От купола огънят е обхванал и строително-монажното оборудване във вътрешността на църквата. Църквата „Преображение Господне“ е паметник на културата на Украйна. Тя е построена от българските бежанци през 1833-1838 г. През 2004 г. бе поставена нова камбана „Благовест“, а през 2008 г. бесарабските българи отбелязаха 170 години от построяването на храма.

2010 г.:
Учредена е Асоциацията на българските железопътни превозвачи (АБЖП). Това е организация с идеална цел, обединяваща 7 фирми железопътни превозвачи, които през 2013 г. съвкупно извършват над 45% от товарните железопътни превози и 50% от обема на извършената работа в България.

2006г.:
Латвия ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство

2005 г.:
Кипър депозира ратифицираният от страната договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство

2005 г.:
Кондолиза Райс встъпва в длъжност като 66-ия Държавен секретар на САЩ, след като от поста се оттегля Колин Пауъл.

2004 г.

Президентът Хамид Карзай подписва новата конституция на Афганистан. Хамид Карзай е роден през 1957 г. в Кандахар. Той е афганистански лидер, президент на страната от 2002 г. Карзай учи в университета Химачал в Шимла, Индия, в периода 1979-1983 г. След това живее в Пакистан, където снабдява с пари и материали за борбата срещу СССР в Афганистанската война. След съветското оттегляне се завръща в Афганистан и работи във Външно министерство по времето на управлението на президента Бурханудин рабани в периода 1992-94 г. В средата на 90-те години на миналия век Карзай първоначално поддържа талибаните, но скоро се обръща против фундаменталистката групировка и отказва да посредничи на ООН през 1996 г. През 1999 г. баща му е убит, като убийството се приписва на талибаните. Тогава Карзай застава начело на Популзай. Той поддържа американската намеса в Афганистан и когато започват американските бомбардировки през 2001 г. Карзай се завръща в страната, за да организира съпротивата Паштун срещу талибаните. По-късно същата година спонсорирана от ООН афганистанска конференция определя Карзай, който има силна американска подкрепа, за временен оглавяващ новото правителство. През 2002 г. традиционният афганистански съвет лоя жирга, свикан от бившия монарх, издига Карзай за президент. Той печели през 2004 г. първите демократични афганистански президентски избори, но победата му е дискредитирана от нередности в изборния процес.

Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от „черния“ Шенгенски визов списък.
Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. Страните, които го подписват, са Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението предвижда премахване на граничния контрол между страните-членки на ЕС, свободно движение на хора и стоки, засилен контрол по външните граници на съюза. Споразумението влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 г. Европейският съвет приема списък на страните, за които се изисква входна виза.
На 1 декември 2000 г. Шенгенското споразумение влиза в сила за всички държави-членки на ЕС.
На 5 юли 2000 г. Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък. На 1 декември 2000 г. заседанието в Брюксел на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС взема решение да се извади България и Румъния от Шенгенския визов списък.
Официалното изваждане на страната ни от списъка става на 15 март 2001 г.

Приключват изборите за президент на Чечня. Събрал 65 % от гласовете, президент става Аслан Масхадов. Аслан Алиевич Масхадов е роден на 21 септември 1951 г. Масхадов е лидер на сепаратисткото движение в южната руска република Чечения. Приписват му се победите в Първата Чеченска война, които позволяват основаването на де факто независимата Чеченска република Ичкерия. Масхадов става президент през януари 1997 г. със силна подкрепа от Москва. С началото на Втората Чеченска война той отново поема командването на партизанското движение срещу руската армия. Убит е в Южна Чечения на 8 март 2005 г.

Създаден е Комитет за защита правата на българите извън границите на България.

Новото правителство на министър-председателя Жан Виденов е гласувано от XXXVII Народно Събрание.
На 22 септември 1995 г. СДС внася първият вот на недоверие срещу кабинета на Жан Виденов. Вотът е отхвърлен.
На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза.
На 13 юни 1996 г. СДС иска нов вот на недоверие, заради икономическата политика, на правителството. Вотът е отхвърлен от XXXVII Народно Събрание със 135 гласа.
На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове от ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 г. на заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народно Събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

Умира Алес Адамович- белоруски и руски писател, литературен критик. Завършва Филологическия факултет на Минския университет през 1950г.; доцент (1964-1966 г.) в МГУ; член-кореспондент на Белоруската Академия на Науките. Автор е на много публицистични и литературно-критични статии, монографии, на сценарии за филми („Иди и виж“, режисьор Е. Климов), на романите „Партизани“ (в 2 т.; 1960-1963 г.), „Хатинска повест“ (1974 г.), „Блокадна книга“ (1977-1981 г., съавтор с Д. Гранин), „Последен пасторал“ (1987 г.) и др.

Вацлав Хавел е избран за президент на Чешката Република. Вацлав Хавел е роден на 5 октомври 1936 г. в Прага, Чехия. Той е чешки драматург и дисидент, първият президент на Чешката Република. Работи в пражкия театър от 1959 г. и става резидентен драматург до 1968 г. Неговите пиеси, включително Меморандум (1965 г.), са абсурдни, сатирични експерименти с бюрократичната рутина и изследват моралните компромиси, които се правят от живеещите в условията на тоталитаризма. Пиесите му са забранени от комунистическите власти и Хавел е арестуван многократно, както и хвърлян в затвора през 70-те и 80-те години на миналия век. По време на антиправителствените демонстрации през 1989 г. той става водеща фигура в Гражданския форум, коалиция от групи, които целят демократични реформи. Комунистическата партия капитулира (в безкръвната “Кадифена революция”) и е сформирано коалиционно правителство на Гражданския форум, а Хавел е избран за президент през 1989 г. През 1993 г. е избран за президент на новата Чешка Република.

Умира Любомир Дойчев – български писател и историограф. Завършва Педагогическото училище в Ямбол (1926 г.) и дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет (1933 г.). Работи като чиновник, завежда културния отдел в ЦС на БЛРС (1950-1969 г.). Сътрудничи на значителен брой периодични издания. Главен редактор е на сп. „Лов и риболов“ (1962-1969 г.). Автор е на над 70 книги, значителна част от които са за деца. Целият си живот посвещава на изследвания, свързани с личността и делото на Васил Левски.

Публикувано е постановление на Министерския съвет за въвеждане на лятно часово време по европейски модел. Лятното часово време е система за всеобща смяна на часовниковото време с цел изгревът и залезът на слънцето да се случват в по-късни часове. Това води до повече време за следобедни дейности по светло, както и спомага за правене на икономии с електроенергията за осветление. В северното полукълбо обикновено часовниците се преместват с един час напред в края на март или април и се връщат с един час назад в края на септември или през октомври месец.

В Берлин е открита изложбата „Тракийско изкуство и култура по българските земи“.

Умира Николай Мордвинов – руски актьор. През 1925 г. постъпва в студията на Завадски, през следващите години работи в театъра към тези студия. От 1940 г. е актьор в театъра на Моссъвет. Първата му роля в киното е в “Последният табор” (1936 г.). Творческата индивидуалност на Мординов се разкрива пълноценно в най-добрите му роли във филмите: “Богдан Хмелницки” (1941 г.), “Маскарад” (1941 г.), “Котовски” (1943 г.).

Роден е Владимир Янев – български литературовед, писател. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1972 г. Работи като учител в с. Неделино, Златоград и Пловдив (до 1980 г.), редактор е във в-к “Страница” (Стара Загора). Преподавател е по съвременна българска литература в Пловдивския университет (от 1982 г.). От 1975 г. публикува стихове, разкази и есета.

Министерският съвет приема единодушно наредба-закон за защита на народната власт. В нея е предвидено смъртно наказание за създаване на „фашистки организации“ с цел „събарянето, подравянето или отслабването на властта на ОФ“, както и за опити за преврат, бунт и метеж със същата цел.
Отечественият фронт (ОФ) е обществено-политическа организация, която е образувана през 1942 г. На 17 юли 1942 по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва и най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни комитета на ОФ. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз „Пладне“, Политическия кръг „Звено“, Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на ОФ, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган: в. „Отечествен фронт“.

Отец Павел Джиджов е ръкоположен за свещеник от латинския обред в Пловдив. Изпратен е за свещеник във Варна, където следва икономика и социални науки.
Отец Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19 юли 1919 г. През 1926 г. става ученик в началното училище на успенците “Св. Андрей”, Пловдив. От 1931 г. до 1938 г. учи в Пловдивския колеж “Свети Августин”.
През 1938 г. става послушник-успенец в Нозероа – Франция и приема името Павел, с което е познат. Следва философия и теология в гр. Лормоа край Париж до 1942 г. Същата година дава обет при Успенците. Завръща се в България заради заболяване. Арестуван е от комунистическата милиция. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец К. Вичев и епископ Евгени Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.).

Родена е Анджела Дейвис – участничка в антивоенното и негърското движение за равноправие в САЩ. Член на Комунистическата партия на САЩ. Следва в университета „Брендис“ в Уолтъм, Масачусетс, в Сорбоната (Париж) и в университета във Франкфурт на Майн (ФРГ, бивша). През 1968 г. получава научна степен магистър. Преподава философия в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Уволнена е през 1969 г. заради комунистическите си идеи. През октомври 1970 г. е арестувана по обвинение за съучастие в убийство. Съдебният процес предизвиква широко международно движение в нейна защита.

Двадесет и петото ОНС удължава мандата си до края на войната и приема закон за създаване на жандармерия.
Жандармерията е военнополицейска организация, създадена със закон от 26 януари 1944 г. от правителството на Д. Божилов. Предназначена е да се бори за разгромяване на нелегалните групи и партизанското движение. Подчинена е пряко на министъра на вътрешните работи. В състава й се включват пехотни, конни и моторизирани части и различни допълнителни служби (интендантство, санитарна и др.). Основната структурна единица е жандармерийската дружина. Жандармерията се командва от висш офицер, назначаван пряко от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на войната. Жандармерията е разформирована от правителството на К. Муравиев с постановление на Министерския съвет от 7 септември 1944 г.

Умира Николай Вавилов – руски агроном, генетик, растениевъд, географ, академик от 1929 г. Създател е на съвременните научни основи на селекцията, учението за световните центрове за произход на културните растения и тяхното географско разпространение. Открива и формулира закона за хомоложните редове в биологията (1921 г.). Председател е на Всесъюзното географско дружество (1931-1940 г.). Открива много неизвестни за науката растения, които подкрепят неговия закон за хомоложните редове в наследствената изменчивост. През 1940 г. е арестуван по време на експедиция в Западна Украйна и Карпатите. След повече от едногодишно следствие е осъден на смърт. Избран за почетен член на Лондонското кралско дружество. Смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Умира в Саратовския затвор.

Умира Феликс Хаусдорф – германски математик. Завършва Лайпцигския университет (1891 г.), преподавател (1895 г.), професор е в Лайпцигския университет (от 1902 г.), по-късно е професор в Грайсвалд и Бон (от 1921 г.). Има голям принос в различни области на математиката – теория на множествата, топология, функционален анализ, теория на непрекъснатите групи, теория на числата. В книгата си “Основи на теорията на множествата” (1914 г.) определя и извършва систематическо изследване на един клас топологични пространства, наречени хаусдорфове, и става основател на съвременната обща топология. Въвежда също така понятията мяра на множество, топологичен предел; формулира много различни теореми по теория на множествата, обща топология, математически анализ, теория на групите на Ли. През 1942 г. заедно със семейството си се самоубива, след като разбира, че ще бъдат изпратени във фашистки концлагер.

Войската на генерал Франко завзема Барселона.
Франко управлява Испания от 1939 г. до 1975 г. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион (1921 г.). Началник е на главния щаб на сухопътните войски (1934 г.), командир е на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). Провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател е на министерския съвет до 1973 г. и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон.

От 26 до 28 януари османските войски контраатакуват при Булаир, но са отблъснати от седма Рилска дивизия. Турска контраатака при Чаталджа е провалена от първа и трета Българска армия.
Балканската война (1912–1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през юли 1912 г. В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

Приключва университетската криза. С княжески указ са възстановени уволнените университетски преподаватели. Кризата възниква, когато група студенти освиркват княза при откриване сградата на Народния театър. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени, а Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари).
Софийският университет се създава през 1888 г.. Първоначално се основава Висш педагогически курс с 43 курсисти към Първа Софийска мъжка гимназия начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той се нарича Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. се открива Физико-математически отдел, а на 1 октомври 1892 г. – Юридически отдел. През 1904 г. придобива университетски статут и се преименува на Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяване на висше училище в България. Заради протестната акция на студентите срещу княз Фердинанд I при откриването на сградата на Народния театър (януари 1907 г.) университетът е закрит за половин година. През следващите години се увеличават специалностите, като се откриват нови факултети: Агрономически (1921 г.), Медицински (1918 г.), Ветеринарен (1921 г.) и Богословски (1921 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се ограничава силно университетската автономия, закрити са и са слети редица катедри. Нови промени в статута, организацията на обучението и т. н. в университета настъпват в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в.

Роден е Стефан Грапели – американски цигулар, джазмузикант. През 1924-1928 г. учи в Парижката консерватория, но сам се определя като самоук пианист и цигулар. Първите му участия са във филмови театри и в оркестри за танцови забави. През 1933 г. среща китариста Дж. Райнхарт, с когото създава „The Quintet of The Hot Club of France“ (цигулка, 3 акустични китари и бас). В периода 1933-1939 г. двамата правят множество записи. Началото на Втората световна война ги заварва в Лондон. Райнхард се връща във Франция, Грапели остава в Англия; това е краят на групата. През 50-те и 60-те години на ХХ в. Грапели свири по клубове из цяла Европа; записва с Д. Елингтън и Дж. Венути. През 70-те години концертира в САЩ. Записва с Д. Грисман, О. Питърсън, Ж.-Л. Понти, М.Тайнър и др. Има издадени над 80 албума.

Възстановен е натуралният десятък (до 1892 г.), когато преминава в парична форма.
Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ в. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт Десятъкът се запазва (наречен е юшур) и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез Десятък е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението Десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния Десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които този вид данък окончателно е заменен с поземлен през1901 г.

Умира Лев Каменев – руски художник пейзажист. Учи в Московското училище за живопис, скулптура и занаяти (1854-1858 г.) при К. И. Рабус и А. К. Саврасов. През 1862-1865 г. живее и учи в Мюнхен, Дюселдорф, Швейцария. До 1854 г. живее в Астрахан, след това в Москва. Член-учредител е на Дружеството на художниците передвижници. Творчеството му изиграва голяма роля в утвърждаването на руската национално реалистична пейзажна живопис от ХIХ в.

Германският конструктор Карл Бенц получава патент за своя автомобил на три колела с двигател с вътрешно горене. Карл Бенц е роден на 25 ноември 1844 г. в Карлсухи, Баден. Бенц е германски инженер-механик, който създава първия практически автомобил, задвижван от двигател с вътрешно горене. Първоначалният модел Motorwagen с три колела тръгва за първи път през 1885 г. Компанията на Бенц произвежда първия автомобил на 4 колела през 1893 г. и първата си състезателна кола през 1899 г. Бенц напуска компанията през 1906 г., за да създаде ново сдружение със синовете си. През 1926 г. компанията Бенц се слива с компанията, създадена то Готлиеб Даймлер.

Роден е Едуард Сепир – американски лингвист и етнолог, член на Американската академия за изкуство и наука. Завършва Колумбийския университет през 1904 г. Професор е в Чикагския (1927-1931 г.) и Йейлския (от 1931 г.) университет. Президент е на Лингвистичното (1933 г.) и Антропологичното (1938 г.) дружество в САЩ. Основните му трудове са посветени на проблемите на общата лингвистика и индианските езици в Америка. Основното му съчинение е “Език” (1921 г.).

В Лондон е родена Вирджиния Улф, британска романистка и есеистка. Тя е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век.
Между Първата и Втората световни войни Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

Роден е Сава Попов- български географ, педагог. Завършва история и география във Висшето училище (днешен Софийски Университет”Св. Климент Охридски”). Учителства в Добрич (1898-1903 г.), София (1903-1909 г.), Русе (1909-1924 г.), в педагогическия курс за прогимназиални учители в София (11 години е директор на курса). От 1924 г. до 1928 г. е член на Учебния кабинет при Министерството на народното просвещение и изборен член на Висшия учебен съвет. Автор е на учебници по география и на нагледни пособия и релефни географски карти (1918 г.). Член основател на Българското географско дружество (от 1948 почетен член).

Роден е Джон Кларк – американски икономист, известен с теорията си за пределната производителност. Получава образование в университета Браун, колежа Амхърст и университета в Хайделберг. През по-голямата част от академичната си кариера, от 1895 г. до 1925 г., е професор в Колумбийския университет. Основното му постижение в Distribution of Wealth (1899 г.) е свързано с разпростирането на маржинализма върху проблемите на производството и разпределението чрез използване принципа на пределната производителност.

Мичиган става 26-ият щат на САЩ. Мичиган е щат в централна-северозападна Северна Америка. Френски изследователи за първи път посещават областта през 1618 г. и запазват контрол до края на Френските и Индианските войни (1763 г.), когато регионът попада във владение на Великобритания. Предаден е на САЩ през 1783 г., но Великобритания запазва контрол над определени територии до 1796 г. Мичиганската територия е създадена през 1805 г. със столица Детройт. От 1847 г. насам Лансинг е столицата на щата, а Детройт е най-големият град. Населението на Мичиган е 10 100 000 души.

Умира Теодор Жерико – френски художник – живописец и график, основоположник на рев. романтизъм. За първи път във френското изкуство Жерико изразява присъщото на романтизма остро чувство към конфликтите в света, стремеж към експресивно превъплъщение на изключителни събития от съвременността и силни страсти. Първите му произведения отразяват епохата на Наполеоновите войни („Офицер от гвардейския конноегерски полк в атака“, 1812 г., Лувър, Париж; „Ранен кирасир, напускащ бойното поле“, 1814 г., Лувър, Париж, и др. През 1816-1817 г. е в Италия. Едно от основните произведения на Жерико и на цялото романтично направление е „Салът на „Медуза“ (1818-1819 г., Лувър, Париж). През 1820-1821 г. е в Англия, където е поразен от своеобразието на нейния облик и бит; там рисува богати на нюанси картини, акварели и литографии („Голяма и малка английски сюити“, 1820-1821 г.), сцени от живота на народа („Дерби в Епсъм“, 1821 г., Лувър, Париж). Жерико е един от пионерите на литографията; създава и скулптурни произведения.

За първи път европеец вижда Коала. В началото на XX век. Австралия ги изнася заради тяхната кожа. Коалата е Австралийски двуутробен бозайник с дължина на тялото до 60 см, с гъста и мека сива козина. Само за последните 60 години общия им брой е намалял от няколко милиона до 400 хиляди, като продължава да намалява с ужасяваща бързина.

В Нов Южен Уелс пристига експедицията под командването на капитан Артур Филип, превозваща първите английски преселници в Австралия (730 затворници, основали Сидни). Първата английска колония в Австралия е Порт Джаксън, основан на 26 януари 1788 г. – 26 януари е избран за национален празник на Австралия. Ван Даймънс Ленд, дн. Тазмания, е колонизирана през 1803 г., а се превръща в самостоятелна колония през 1925 г. Великобритания официално обявява за свое владение западната част от Австралия през 1829 г. Отделни колонии са създадени от части от Нов Южен Уелс – Южна Австралия през 1836 г., Виктория през 1851 г. и Куинсленд през 1859 г. Северната територия е основана през 1863 г.

В Торино е роден френския математик и астроном Жозеф Луи Лагранж. На 19-годишна възраст е проф. в Торинската артилерийска школа. 28-годишен се прочува с теорията си за трептенията на Луната ок. оста и, а скоро след това – и с бележитата си теория за сателитите на планетата Юпитер. През 1766 г. става председател на Берлинската академия, а по-късно се установява в Париж (1787). От 1795 г. е проф. в Екол Нормал, а от 1797 г. е проф. в Политехниката. Автор на трудове по вариационно смятане, мат. анализ, астрономия, теория на числата и др.

След неколкомесечни преговори, водени в Карловац (днешна Сърбия), делегации на Османската империя, Австрия, Венеция и Полша подписват Карловацкия мирен договор, с който се слага край на 16-годишната война между Високата порта и страните, участващи в Свещената лига. Договорът има сепаративен характер, тъй като Русия отказва да го подпише. По силата на Карловацкия договор Австрия получава цялата територия на Унгария, Трансилвания, Босна и почти цяла Словения. Венеция получава териториални разширения в Морея, Далмация и архипелага, а Полша взема западната част на Украйна (на запад от р. Днепър). Договорът, който има 25-годишен срок на действие, оказва съдбовно значение за развитието на всички балкански народи, тъй като отваря нова страница в историята на отношенията между християнска Европа и Османската империя. Поставя се началото на подялбата на балканските владения на падишаха, предизвиква се и продължителна политическа, социална и икономическа криза в османското общество.

Календарът е на Агенция “Фокус”