С 10-минутен аплауз, изправена на крака публика и викове „Браво!“ завърши премиерата на „Танхойзер“ в Софийската опера тази вечер.

Истински майстор, вагнеров разбирач, визионер и режисьор на световно ниво, бяха част от мненията на зрителите по адрес на акад. Пламен Карталов, режисьор и на деветото заглавие от Рихард Вагнер в репертоара на ръководената от него трупа. С „Танхойзер“ бе поставено и началото на Вагнеровия фестивал.

В продукцията участват само български певци. Това е и огромното постижение на Софийската опера, която в последните години показа на света, че със солистичния си състав и оркестър е съизмерима с всички останали театри, които могат да си позволят да поставят творбите на Вагнер, както и целенасочена политика на акад. Карталов за откриване на нови гласове за Вагнеровите опери, коментират от операта.

„Музиката на „Танхойзер“ е музиката на свободния човек. Свободен от предразсъдъци и ограниченията на разума. Нашата постановка в юбилейната за християнския католически свят година е като едно пречистване, като духовно спасение и опрощение“, казва акад. Пламен Карталов.

В екипа на „Танхойзер“ са също диригентът Константин Тринкс, сценография – Свен Йонке, костюми – Християна Михалева-Зорбалиева, художествено осветление – Андрей Хайдиняк. Музикалната подготовка е поверена на диригента Велизар Генчев, пластиката – на Мария Илиева, асистент-режисьор е Юлия Кръстева. Изпълнителите тази вечер бяха Мартин Илиев – Танхойзер, Петър Бучков – Херман, ландграф на Тюрингия, Цветана Бандаловска – Елизабет, Радостина Николаева, Габриела Георгиева – Венера, както и Атанас Младенов, Емил Павлов, Стефан Владимиров, Ангел Антонов, Ангел Христов, Мария Павлова.

Книгата „Крепости срещу страха“ е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти, каза за БТА проф. Амелия Личева, която представи новата си стихосбирка.

Събитието се състоя в „Яйцето“ в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За книгата говориха директорът на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов и философът и журналист Тони Николов.

Сред присъстващите бяха проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, доц. Дария Карапеткова от СУ, актрисата Снежина Петрова, писателката Теодора Димова. 

Авторката на „Крепости срещу страха“ проф. Личева обясни, че заглавието е избрано като метафора за силата на литературата да предлага спасителни мрежи и да вдъхновява за преодоляване на уязвимостите. „Това е призванието на литературата – да помага на читателите да преодоляват самите своите страхове“, каза още тя.

Проф. Валери Стефанов описа книгата като своеобразно пътешествие през полярностите на страха и смелостта. „Страхът не е един. Страховете са много. И тази книга е за много страхове“, каза той. Според проф. Стефанов крепостта не е външна, а е нещо, което се намира в нас, и въпреки че си представяме, че ще се предпазим от нещо външно, трябва да се преборим с вътрешни предизвикателства.

Тони Николов отбеляза екзистенциалната болезненост на поезията. „Това е книга, в която всяко стихотворение е като симптоматика на съпротивата. И те могат да бъдат именно екзистенциални изрази на страха като мрака, който е отвън, но и който го има и вътре“, каза той. Николов добави, че изданието представя страха не като слабост, а като сигнал за човешкото, за тялото, което усеща, и за духа, който търси опора.

По време на представянето Снежина Петрова прочете подбрани стихове от „Крепости срещу страха“. 

Проф. Амелия Личева е поетеса, литературен критик, преподавател. Професор е по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“ и декан на Факултета по славянски филологии на СУ. Главен редактор е на „Литературен вестник“. Председател на ПЕН център, България. Един от директорите на Софийския международен литературен фестивал. 

Автор е на стихосбирките „Око, втренчено в ухо”, „Втората вавилонска библиотека”, „Азбуки”, „Моите Европи”, „Трябва да се види“, „Зверски кротка“, „Потребност от рециклиране“. През 2023 г. на френски език в превод на Мари Врина-Николов излиза стихосбирката ѝ Férocement sage. През 2025 г. в превод на Марко Видал на испански език излиза Ferozmente mansa, отбелязват от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, което издава „Крепости на страха“.

Проф. Личева е автор и теоретичните книги „Истории на гласа”, „Теория на литературата” (в съавторство), „Гласове и идентичности в българската поезия”, „Политики на днешното”, „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“, „Световен ли е „Нобел“?“, „Теория на литературата. Новият век“ (в съавторство).

Носител е на националните награди на името на Биньо Иванов и Константин Павлов, на „Златен лъв“, на Почетен знак на Столична община, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“, отличена е с Националната награда „Христо Г. Данов“, както и на първа награда в раздел „Хуманитаристика“ на „Портал Култура“ за 2020 г.

Малик Тиав е близо до преминаване от Милан в Комо, пише италианският журналист Фабрицио Романо в четвъртък.

Двата клуба се споразумяха за трансфера на 23-годишния германски защитник. Сделката е оценявана на над 25 милиона евро. Сега трансферът зависи изцяло от решението на футболиста.

Националът на Германия премина в Милан от Шалке през 2022 година.

Нападателят Алваро Мората се е споразумял за условията на договора си с Комо. Сега Милан трябва да постигне договорка с Галатасарай за прекратяване на контракта за наем на 32-годишния испанец, преди да го пусне в отбора, воден от треньора Франсеск Фабрегас.

Актрисата Албена Колева, председател на журито на Комедийния театрален фестивал „Тодор Колев“ и дъщеря на актьора, каза за БТА, че би искала фестивалът да има малко по-голям бюджет, за да може да се разшири.

Тя коментира финансирането на форума, който се състои за втори път в Шумен, и очакванията си за тазгодишното издание на фестивала. Актрисата подчерта и значението на включването на полупрофесионални и професионални театрални трупи във форума.

Колева каза, че се надява селекцията да е добра, хората да проявят интерес, да се зарадват, да се посмеят и да има добри представления. Това е на първо място най-важното за фестивала, подчерта тя.

„Баща ми беше много скромен човек. Това си мислех тези дни, че ако сега беше тука, щеше много да се смее, че му вдигаме паметник, че правим фестивали. Щеше да каже – не се излагайте, не се хабете. В интерес на истината аз лично се радвам, че има и паметник, и фестивал, защото той, колкото и да беше скромен, за хората явно има огромно значение. Където и да отида всеки си спомня за филми и песни. Толкова много остави след себе си, че е достоен за уважение“, допълни Колева.

Актрисата коментира и финансирането на фестивала. „За жалост, в момента пак е орязан бюджетът за култура, пак една част от фестивалите не получиха финансиране, за сметка на други, може би. Няма да правя анализ на това, но по никакъв начин не беше подадена ръка от страна на Министерството на културата и на други институции, с изключение на кмета на Шумен и на няколко частни фирми, които дадоха някой лев, за да се проведе фестивала“, каза  Колева.

„Много бих искала фестивалът да има още малко по-голям бюджет, за да можем да го разширим и като репертоар, и като покани, и като срещи с наистина значими последователи на баща ми в областта на театъра“, добави тя. 

На въпрос на репортер на БТА как гледа на решението във фестивала да се включат и полупрофесионални трупи, Албена Колева отговори, че преди време е имало опити към Общината да се направи фестивал само за любителски групи. „Разбира се, че това не е лошо. Децата трябва да вземат пример отнякъде. Любителските групи по някакъв начин естествено са тези, които ще прохождат. Между тях ще има хора, които ще кандидатстват, ще искат да стават артисти, това е важен момент, но също така беше много важно да участват и професионални театри. Имиджът на фестивала с тях е на по-високо ниво“, каза актрисата. 

На откриването на второто издание на Комедийния театрален фестивал „Тодор Колев“ присъстваха кметът на община Шумен Христо Христов, председателят на Общинския съвет Ася Аспарухова, заместник-кметът по образование и култура Даниела Савчева, заместник-кметът по европейски политики, екология и туризъм Даниела Русева, актрисата Албена Колева, заместник-директорът на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ Кирил Кирилов, представители на общинската администрация, граждани и театрали. Фестивалът се провежда без подкрепа на Министерството на културата, с партньорството на театъра с Община Шумен, „Теси“ ООД и „Алкомет“ АД, каза на 19 юни директорът на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ Илия Виделинов. 

Депутатите, чиято законодателна дейност напоследък не може да се похвали с особена ефективност, имат възможност да направят нещо наистина полезно – бързо да гласуват окончателно промените в Закона за движение по пътищата.

С тях се слага край на феодалните владения на различните служби.

И най-сетне в контрола по спазване на правилата на пътя се включват всички камери – на толуправлението и общините, а не само тези на КАТ. Въвежда се и друга мярка – всеки контролен орган, който спре шофьор на пътя, ще може да връчва фиш за извършено нарушение.

Увеличават се и глобите, въвежда се и санкция за превишаване на средната скорост, като се измерва времето, за което е изминато разстоянието от една точка до друга.

Всички тези промени са насочени към дисциплиниране на шофьорите. А всяко изискване, което води до намаляване на катастрофите и жертвите на пътя, си заслужава да бъде въведено.

И да се чуди човек защо на депутатите им трябваха цели шест месеца, за да стигнат новите текстове до окончателното гласуване в пленарната зала. Сега имат шанса бързо да ги приемат. Защото идва активният отпускарски сезон и всяко забавяне може да означава нови пострадали и загинали при катастрофи.

Материала по темата прочетете тук.

/АБ/

/АБ/

Книгата „Крепости срещу страха“ е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти, каза за БТА проф. Амелия Личева, която представи новата си стихосбирка.

Събитието се състоя в „Яйцето“ в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За книгата говориха директорът на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов и философът и журналист Тони Николов.

Сред присъстващите бяха проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, доц. Дария Карапеткова от СУ, актрисата Снежина Петрова. 

Авторката на „Крепости срещу страха“ проф. Личева обясни, че заглавието е избрано като метафора за силата на литературата да предлага спасителни мрежи и да вдъхновява за преодоляване на уязвимостите. „Това е призванието на литературата – да помага на читателите да преодоляват самите своите страхове“, каза още тя.

Проф. Валери Стефанов описа книгата като своеобразно пътешествие през полярностите на страха и смелостта. „Страхът не е един. Страховете са много. И тази книга е за много страхове“, каза той. Според проф. Стефанов крепостта не е външна, а е нещо, което се намира в нас, и въпреки че си представяме, че ще се предпазим от нещо външно, трябва да се преборим с вътрешни предизвикателства.

Тони Николов отбеляза екзистенциалната болезненост на поезията. „Това е книга, в която всяко стихотворение е като симптоматика на съпротивата. И те могат да бъдат именно екзистенциални изрази на страха като мрака, който е отвън, но и който го има и вътре“, каза той. Николов добави, че изданието представя страха не като слабост, а като сигнал за човешкото, за тялото, което усеща, и за духа, който търси опора.

По време на представянето Снежина Петрова прочете подбрани стихове от „Крепости срещу страха“. 

Проф. Амелия Личева е поетеса, литературен критик, преподавател. Професор е по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“ и декан на Факултета по славянски филологии на СУ. Главен редактор е на „Литературен вестник“. Председател на ПЕН център, България. Един от директорите на Софийския международен литературен фестивал. 

Автор е на стихосбирките „Око, втренчено в ухо”, „Втората вавилонска библиотека”, „Азбуки”, „Моите европи”, „Трябва да се види“, „Зверски кротка“, „Потребност от рециклиране“. През 2023 г. на френски език в превод на Мари Врина-Николов излиза стихосбирката ѝ Férocement sage. През 2025 г. в превод на Марко Видал на испански език излиза стихосбирката ѝ „Ferozmente mansa“, отбелязват от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, което издава „Крепости на страха“.

Проф. Личева е автор и теоретичните книги „Истории на гласа”, „Теория на литературата” (в съавторство), „Гласове и идентичности в българската поезия”, „Политики на днешното”, „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“, „Световен ли е „Нобел“?“, „Теория на литературата. Новият век“ (в съавторство).

Носител е на националните награди на името на Биньо Иванов и Константин Павлов, на „Златен лъв“, на Почетен знак на Столична община, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“, отличена е с Националната награда „Христо Г. Данов“, както и на първа награда в раздел „Хуманитаристика“ на „Портал култура“ за 2020 г.

Европейският съвет прие днес заключения, в които се посочва, че Европейският съюз е решен да ограничи способността на Русия да продължи да води война в Украйна. Европейският съвет призовава за бързо приемане на допълнителни санкции срещу Москва. ЕС е готов да увеличи натиска при необходимост за постигането на прекратяване на огъня и на справедлив и траен мир, включително с още санкции, свързани с приходите на Русия от продажбата на енергия.

Имуществото на Русия следва да остане запорирано, докато Русия не прекрати войната и не предостави обезщетения на украинската страна, се посочва в документа. Изразява се отново подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници. ЕС ще продължи да предоставя всеобхватна политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа на Украйна и нейния народ. 

Европейските държавни и правителствени ръководители изразяват подкрепа за всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна, основан на принципите на Устава на ООН и международното право. Европейският съвет приветства всички усилия, включително от страна на САЩ, за постигане на такъв мир и заявява готовността си да продължи със своя принос в това отношение.

Европейският съвет решително осъжда продължаващите бомбардировки на цивилни и на гражданска инфраструктура от страна на Русия, и призовава за пълно, безусловно и незабавно прекратяване на огъня. Отправен е настоятелен призив Русия да прояви истинска политическа воля за прекратяване на войната, да се съгласи със спиране на огъня и да се обвърже със смислени преговори. 

Отправен е призив държавите от ЕС да повишат усилията за справяне с неотложните военни и отбранителни нужди на Украйна като доставката на системи за противовъздушна отбрана и за борба с дронове, както и на боеприпаси с голям калибър.

Според европейските лидери е необходимо постигането на всеобхватно мирно споразумение, придружено от надеждни гаранции за сигурността на Украйна, за да се предотврати бъдещо руско нападение. Изразена е готовност ЕС да допринесе за гаранциите за сигурност. Европейският съвет осъжда подкрепата за Русия от страна на Иран, Беларус и Северна Корея, и настоятелно призовава всички държави незабавно да прекратят всякаква пряка или непряка помощ за Москва по отношение на войната.