Умира Въло Радев – български режисьор, оператор. Завършва ВГИК в Москва, специалност „Операторско майсторство“. Оператор на филмите „Димитровградци“, „Години за любов“, „В навечерието“, „Тютюн“. Режисьор е: на „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Най-дългата нощ“, „Черните ангели“, „Корените на изгряващото слънце“, „Осъдени души“ и „Адаптация“. Носител е на „Златна роза“ от кинофестивала във Варна за „Цар и генерал“ (1966 г.) и за „Най-дългата нощ“ (1967 г.); награда от Международна кинофестивал в Карлови Вари за „Черните ангели“. Орден „Стара планина“ (2002 г., посмъртно).

Самолет F-117 “Стелт” от силите на НАТО, извършващ бомбардировки над Косово, е свален от сръбската противовъздушна отбрана.

Самолети на НАТО, включително F-117 “Стелт”, атакуват позиции на сръбските войски в Косово на 24 март 1999 г. Бомбардировките са част от операцията на алианса, обявена в защита на интересите на косовското албанско население в района. Бомбардировките продължават до 10 юни 1999 г., когато Белград се съгласява да оттегли силите си от Косово. На територията на областта са разположени многонационални сили под командването на НАТО. Администрацията на Косово е поета от мисия на ООН /ЮНМИК/. Армията за освобождение на Косово, демилитаризирана през септември 1999 г., се трансформира в Корпус за защита на Косово с цивилни служители. През февруари 2000 г., институциите на “Република Косово” са разпуснати. От друга страна, мисията на ООН формира автономни институции – президент, парламент и правителство.

Умира Марк Захарович Шагал – френски художник от руски произход, един от най-известните представители на Парижката школа. Учи в художествената академия в Петербург, където е повлиян от фовизма и кубизма. Там се среща с Робер Делоне и се вдъхновява от творчеството му. През 1914 г. Шагал открива изложба в Берлин и същата година се завръща в родината си. През 1915 г. се жени за Бела, която по-късно се появява многократно върху платната му. След преврата (1917 г.) е назначен за комисар по изобразителните изкуства във Витебска област. Заминава отново за Франция, като минава през Берлин, където създава серията гравюри на автобиографична тема “Моят живот” и създава мемоарна книга, която излиза през 1922 г. В Париж илюстрира изданията на “Мъртви души” на Гогол и “Басни” на Лафонтен. През 1932 г. посещава Амстердам, където преоткрива Рембранд. Малко преди Втората световна война в картините му се появяват библейски теми, наситени с драматизъм. През 1941 г. емигрира в Америка, където създава театрални декори (за творби на Стравински и Чайковски). След войната открива ретроспективни изложби в Нюйоркски музей, Чикаго, музеите за модерно изкуство в Париж, Амстердам, Торино, Базел, галерия “Тейт” в Лондон. Последните 20 години от живота си прекарва в Сен Пол дьо Ванс в Южна Франция. През този период интересите му са в областта на монументалистиката, прави витражи в Мец и Цюрих, в катедралата в Реймс, за сградата на Обединените нации, изработва тавана на Парижката опера.

Умира Георги Караиванов – български поет, белетрист и драматург. Завършва гимназия и право в София. Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар от 1934 г. до 1944 г. Негови стихосбирки са: “Път” (1923 г. ), “Анатема” (1925 г. ), “Иманяри” (1926 г. ) и “Синьото цвете” (1927 г. ); легендата “Божият съд” (1928 г.); повестта “Пендарата” (1928 г.); епическите поеми “Хайдути” (1931 г.) и “Герай Войвода” (1933 г.); романа “Бан Янука” (1932 г.); драмите “Хвъркатият конник” (1939 г.), “Боримечката” (1958 г.), “Юнашка майка” (1962 г. ) и др. Автор е на няколко книги за деца.

В София се провежда среща на учени от балканските страни на тема „Балканите – безядрена зона“.

В София е открита изложба, посветена на Николай Рьорих. С това събитие Комитетът за култура започва изпълнението на програмата „За издигане ролята на изкуството за всестранното развитие на личността“.

Николай Константинович Рьорих е руски художник, археолог, пътешественик и общественик. Учи едновременно в Петербургската художествена академия (1893-1897 г.) и в Юридическия факултет на Петербургския университет, който завършва през 1898 г., посещава лекции в Историко-филологическия факултет. Специализира живопис при Ф. Кормон в Париж (1900-1901 г.). От 1901 г. е секретар на Дружеството за поощряване на изобразителното изкуство, а в периода 1906-1918 г. е директор на рисувалното училище към дружеството. От 1909 г. е действителен член на Петербургската художествена академия. Член е на обединението „Свят на изкуствата“ (председател от 1910 г. до 1919 г.). Негови творби са: цикъла „Началото на Русия. Славяни“, „Отвъдморски гости“, 1901; „Строи се град“, 1902, “Небесен бой“, „Знамение“, 1915, и др. От 1918 г. живее в чужбина (в началото на 20-те години – в САЩ; от 1923 г. с прекъсвания, а от 1936 г. постоянно в Индия). Провежда 2 големи експедиции в Централна и Източна Азия (1924-1928 г. и 1934-1935 г.). Създава серии от монголски, тибетски и хималайски планински пейзажи („Гуга Чохан“, 1931 г.; „Знаците на Хесер“, 1940 г.; „Хималаи. Нанда-Деви“, 1941 г.; „Тибет. Манастир“, 1942 г.; „Помни“, 1945 г., и др.).

Умира Антон Маринович – български режисьор. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Сътрудник е на списанията “Нашето кино” и “Филм и критика”. През 1942 г. е асистент-режисьор на Хр. Цанков в “Изпитание”, а през 1945 г. осъществява първата си самостоятелна постановка – “Ще дойдат нови дни”. Антон Маринович пръв филмира популярни оперни и театрални спектакли – “Иван Сусанин” (1950 г.), “Снаха” (1954 г.). Екранизира произведения от българската литературна класика: “Гераците” (1958 г.), “Сиромашка радост” (1958 г.). Интерпретира от своя гледна точка обновителните процеси в съзнанието на българските мюсюлмани – “Ребро Адамово” (1956 г.). Снима и приключенски трилъри – “Нощта срещу 13-ти” (1961 г.), “Златният зъб” (1962 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.).

Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния. От 1969 г. той е генерален секретар на РКП. От 1967 г. е председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния. През 1968 г. става върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Като ръководител на румънските комунисти и държавник налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската комунистическа партия през декември 1989 г. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата. Двамата са разстреляни. Погребани са в Генчя, Букурещ.

През март месец опитите за смяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото настояват да бъдат признати официално за „турци“, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. На 28 март 1973 г. в селото влизат около 500 служители от МВР, срещу които селяните оказват силна съпротива. Убити са трима души от местното население, а няколко от милиционерите са ранени.

Волжският автомобилен завод пуска в експлоатация първия лек автомобил “Жигули”.

Строителството на завода започва в град Толиати през 1966 г. Първият модел автомобил ВАЗ-2101 (Жигули) е разработен по лиценз на ФИАТ. По-късно автомобилът е преименуван на Лада. ВАЗ-2101 е с класическо задно предаване и с двигател 1200 кубика с 60к. и има максимална скорост от 141 км/ч и ускорява от 0-100 км/ч за 22 сек.

В София стартира Първият конгрес на ТКЗС и се създава Съюз на ТКЗС. Приет е нов Примерен устав на ТКЗС и е взето решение да се обединят в единен съюз Съюзът на ТКЗС и Централният кооперативен съюз.

Започва осемдневно посещение на румънската правителствена делегация начело с първия секретар на ЦК на Румънската комунистическа партия Георге Георгиу-Деж в България. Между двете страни са декларирани общи позиции по „стремежите на арабските народи за национална независимост“, по унгарските събития от 1956 г, както и нуждата от „по-нататъшно укрепване на единството на страните от социалистическия лагер“. Разгледани са и проблемите на стопанското и научно-техническото сътрудничество с Румъния.

Умира Джек Бътлър Йейтс – ирландски художник. Основоположник и ръководител на ирландската национална живописна школа от ХХ в. Учи в Дъблин и в Уестминстърското художествено училище в Лондон. Негови картини се намират в галерията „Тейт“ в Лондон и в Муниципалната галерия за съвременно изкуство в Дъблин.

Роден е Ивайло Стефанов Дичев – български писател. През 1979 г. завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор във в-к „Орбита“ и като сътрудник в Информационния център към Съюза на българските писатели. От 1985 до 1987 г. е редактор в издателство „Български писател“. През 1991 г. специализира в Сорбоната. През 1992 г. защитава кандидатска дисертация „Проблемът за автора и целостта на творбата“ Автор е на разкази, новели, романи, есета, научни публикации по проблеми на философията, естетиката и културологията.

Негови съчинения са: „Уча се да плача“ (1979 г.), „Звезден календар“ (1982 г.), „Идентификация“ (1987 г.), „Миг след края на света“ (1988 г.), „Граници между мен и мен“ (1990 г.), „Еротика на авторството“ (1991 г.), „Буквализми. Разказоиди“ (1991 г.).

С разпореждане на Министерски съвет се въвеждат т.нар. безотчетни пари към основната заплата и „представителните“ пари на министрите.

Роден е Панайот Панайотов – български естраден изпълнител. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория в класа на Стефан Атанасов през 1976 г. В периода 1974-1975 г. е солист на Представителния ансамбъл при ГУСВ – София. Работи с група „Лира“. Започва да пее още като ученик в различни самодейни състави. В края на 70-те години има успешни изяви в различни международни конкурси, а песента „Обич“ (муз. М. Аладжем) му носи голяма популярност. Представя се на „Интерталант“ (1974 г.), който по това време няма конкурсен характер. Участва в „Шлагерфестивал“ Дрезден (1979 г.) и „Братиславска лира“ (1980 г.). През 1979 г. печели Голямата награда „Златният Орфей“ и трета награда на фестивала „Червеният карамфил“ в Сочи (бивш СССР). На фестивала в Кастълбар, Ирландия, получава специална награда за най-добър глас. Изпълнената от него песен „Бащината къща“ (муз. А. Заберски) печели Голямата награда „Златният Орфей“ през 1980 г. Концертира в СССР, Куба, Унгария, Турция, Полша и др. Негови албуми са: „Обич“ (1981 г.), „Сватба“ (1984 г.), „Ванга“ (1990 г.), „Здравей, обич моя“ (1991 г.), „Без маска и грим (Роси и Панайот)“ (1993), „Шопкиня“ (1994 г.), „Певецът/Славяни“ (1996 г.), „Маринела“ (1998 г.), „20 Златни хита: Момчето, което говори с морето“ (1999 г.).

Сталин лично нарежда на Георги Димитров каква линия трябва да следва комунистическата партия в България: „Предвид отказа на опозицията да даде в Правителството свои представители, въпреки решението на тримата министри, препоръчваме да провеждате следната политика: 1. По всякакъв начин да игнорирате опозицията, да не водите повече с нея никакви преговори. 2. Да предприемете редица обмислени и умело организирани мерки, за да задушите опозицията…“.

Щабът на Първа българска армия изпраща до войските заповед за провеждане на настъпление в рамките на Мурската настъпателна операция. Ден по-рано, на 27 март 1945 г., в щаба на Първа българска армия е разработен планът за Мурската операция и следобед е изпратен в щаба на фронта за утвърждаване. От 29 март до 14 април Първа българска армия провежда Мурската настъпателна операция като съставна част на Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт. Задачата на нашата армия е във взаимодействие с 57-а съветска армия да разгроми противостоящия противник и за 5–6 дена да овладее района южно и югоизточно от Нагканижа. В тези действия участват четири пехотни дивизии (8-а, 10-а, 12-а и 16-а), поддържани с артилерия и авиация от Трети украински фронт. Другите две дивизии (3-а и 11-а) остават заедно с Трета югославска армия да отбраняват р. Драва. Настъплението на Първа българска армия се развива успешно. Тя пробива укрепената линия “Маргит”, форсира последователно канала “Принципалис” и р. Мур и като преследва оттеглящия се противник, достига рубежа Велики Ког, Ястребци, Витан, Шаловци. Тук, след около 100-километрово вклинняване, настъплението на армията е спряно. Завършва Мурската операция. Изчерпали настъпателните си възможности, и нашите, и съветските войски преминават временно към отбрана.

Умира Сергей Рахманинов – руски композитор, пианист, диригент. Завършва Московската консерватория (класа по пиано 1891 г., композиция 1892 г.). През 90-те години на ХIХ в. печели популярност като пианист, диригент и композитор. От 1904 г. до 1906 г. е диригент на Болшой театър. От декември 1917 г. е емигрант (от 1918 г. живее в САЩ). Негови по-известни произведения са четири концерта и „Рапсодия по тема на Паганини за пиано и оркестър“, прелюдии, етюди картини за пиано, 3 симфонии, поемата „Островът на мъртвите“ за оркестър, кантатата „Пролет“, поемата „Камбани“ за хор и оркестър, оперите „Алеко“ (1892 г.), „Скъперникът рицар“ и „Франческа де Римини“ (1904 г.) и др.

Органът на Съюза на занаятчийските сдружавания в България -„Занаятчийска дума“ спира да излиза. Той се издава в София от ноември 1919 г. Негови редактори са Д. Динков, Ст. Ягоридков, Ст. Бъчваров и Н. Въжаров.

Американските учени обявяват откриването на нов изотоп на урана – плутоний-239.

Завършва Гражданската война в Испания, след което армията, водена от Франко, завзема Мадрид.

Франко Баамонде е испански генералисимус. Управлява Испания като диктатор от 1939-1975 г. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион през 1921 г. Началник e на главния щаб на сухопътните войски през 1934 г., командир на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура. Провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Франко създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга – организация на националистическите сили. До 1973 г. е председател на министерски съвет и върховен главнокомандващ на държавата. През 1947 г. прокарва закон за наследството на престола, съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон.

Роден е Божидар Абрашев – български композитор, музиколог, професор и доктор по изкуствознание. Завършва специалност „Композиция“ в Музикалната академия в София, като ученик на П. Владигеров. Бил е преподавател е в Държавната музикална академия по симфонична оркестрация, елементарна теория на музиката и инструментознание. Автор е на около 60 опуса, 5 симфонии, 6 сонати, 1 кончерто гроссо; 2 оратории и около 300 аранжимента на народни песни. Негови съчинения са: Енциклопедия на музикалните инструменти (преведена в 27 държави), „Оркестрово-звукова материя“ (1976 г.), „Симфонична оркестрация (1992 г.), „Обработка и оркестрация на българската народна музика“, ч. 1-2 (1990-1995 г.) и др. През 2001 г. е назначен за министър на културата, през 2005 г. е свален от този пост. Умира на 6 ноември 2006 г.

Роден е Александър Наумович Мита – руски режисьор. През 1961 г. завършва ВГИК. В първия си филм “Приятелю мой, Колка!” (1961 г.) разкрива бюрократизма във възпитанието на подрастващите. Негови са филмите: “Без страх и упрек” (1963 г.), “Звъни, отворете вратата” (1966 г.), “Точка,точка, запетая …” (1973 г.), “Гори, гори, моя звезда” (1970 г.), “Приказка за това как цар Петър оженил своя арап” (1976 г.), “Екипаж” (1980 г.), “Приказка за странствания” (1983 г.), “Крачка” (1988 г.), “Изгубен в Сибир” (1991 г.), “Граница”(2002 г.). От 1991 г. преподава в Хамбургската киношкола.

Роден е Богоя Сапунджиев – български архитект и сценограф. Завършва архитектура в Московския архитектурен институт през 1955 г. От 1958 г. е началник на Декоростроителния отдел и художествения постановчик в СИФ “Бояна”. Занимава се предимно с театрална сценография, с предпочитание към мащабните и функционални композиции – “Хроника на чувствата” (1962 г.), “Галилео Галилей” (1968 г.), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Фильо и Макензен” (тв, 1978-1980 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Брегове в мъгла” (1986 г.) – в киното, а в театъра и операта – “Прокурорът” (1965 г.), “Иван Шишман” (1975 г.), “Ивайло” (1985 г.) и др.

Родена е Вера Мутафчиева – български историк, писател, белетрист. През 1951 г. завършва специалност “История“ в СУ “Св. Климент Охридски”. В годините 1950 – 1955 г. работи в Народната библиотека в София и в Института за история към БАН. От 1979 г. е директор на Центъра за древни езици и култура към Комитета за култура. От 1880 г. е директор на Българския изследователски институт в Австрия. От 1997 г. до 1998 г. е секретар на Съюза на българските писатели. През 1979-1991 г. работи в Института за литература към БАН, през 1991-1992 г. е в Центъра за литература към БАН, от 1992 г. – в Института за история. За една година е председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1980 г. е лауреат на международната Хердерова награда. Тя е почетен член на БАН и носител на почетен знак на БАН “Проф. Марин Дринов” на лента. През 1999 г. й е връчен орден “Стара планина”. Същата година е наградена и с Голямата награда за литература на СУ “Св. Климент Охридски”. През 2000 г. получава званието “д-р хонорис кауза” на НБУ. Две години по-късно получава награда за принос в българската литература “Бронзов бухал”. Изследванията й са върху проблемите на историята на Османската империя и към източните култури и цивилизации. Автор е на книгите: “Летопис на смутното време” (1965-1966 г.), 1993 г., “Случаят Джем” (1967 г., 1999 г.), “Последните Шишмановци” (1969 г.), сборник с есета “И Клио е муза” (1969 г.), “Рицарят” (1970 г.), “Процесът – 1873” (1972 г.), “Белот на две ръце” (1973 г.), “Алкивиад Малки” (1975 г.), “Алкивиад Велики” (1976 г.), “Книга за Софроний” (1978 г.,) “Предречено от Пагане” (1980 г,), “Бомбите” (1985 г.), “Съединението прави силата” (1985 г.), “Белият свят” (1994 г.), “И страшно е, майко и весело … Публицистика” (1997 г.), “Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев” (1997 г.), “Нека се сбогуваме с XX в.” (1998 г.), “Бивалици” (2000-2001 г.) и др. Нейни научни съчинения са: “Османска социално-икономическа история. Изследвания” (1993 г.,1999 г.), “В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система” (1992 г.), “История. Учебник за V кл. на СОУ”, 1994 г.) “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане” (1995 г.), “Турция. Между Изтока и Запада” (1998 г.).

Умира след кратко, но тежко боледуване на 9 юни 2009 г. в София.Прахът ѝ е разпилян в Егейско море на 13 юли 2009 г

В Бургас започва провеждането на учредителен събор от 13 делегати на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, оглавен от пастор Николай Николов (органи – вестник „Петдесятни вести“ и списание „Благовестител“). Едновременно се оформя движението на Независимите петдесятни църкви около пастор Стоян Тинчев.

В България влиза в сила Закон за народните читалища.

Демократическата партия се разцепва. Крилото на Андрей Ляпчев остава в Демократическия сговор с печатен орган вестник „Пряпорец“, а крилото на Александър Малинов и Никола Мушанов възстановява самостоятелността на партията с печатен орган вестник „Знаме“. На 5 октомври 1924 г. деветият конгрес на Демократическата партия потвърждава излизането от Сговора. На 28 октомври 1924 г. тя оформя своя парламентарна група от 17 депутати.

Умира Владимир Набоков – руски криминалист и политик; професор. Той е роден през 1869 г. Баща е на писателя Владимир Вл. Набоков. През 1890 г. завършва Юридическия факултет на Петербургския университет, след което работи като държавен чиновник. Преподавател е по наказателно право в Училището по правознание (1896-1904 г.). Редактор е на юридически издания „Право“ и „Правен вестник“, сътрудник на сп. „Освобождение“. Заради защитата на обвиняеми от царския съд през 1904 г. е лишен от придворното звание камерхер. Набоков е един от основателите на Конституционнодемократичната партия, редактор и издател на нейния печатен орган „Вестник на партията за народна свобода“ и вестник „Реч“. Депутат е в първата Държавна дума, подписва Виборгското възвание. След Февруарската революция е в състава на Временното правителство. След болшевишкия преврат през ноември 1917 г., за да избегне арест, отива в Крим. През 1919 г. е министър на правосъдието. Емигрира от Русия през 1920 г. В Берлин работи съвместно с дясното кадетско крило. Убит е от емигрант монархист. Той е автор на “Спомени за временното правителство” (преиздадени в Москва през 1924 г.).

След като се удря в подводна скала потъва китайският параход “Хонконг”. Умират 1094 души.

Провеждат се избори за XIX Обикновено народно събрание. БЗНС печели 110 места, БКП – 50, Демократическата партия – 24, Народната – 14, Прогресивнолибералната – 9, БРСДП (о) – 9, Радикалдемократическата – 8, Народнолибералната (Никола Генадиев) и Народнолибералната (Добри Петков) – по 3.

Провеждат се преговори между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България. На 22 април 1913 г. в Атина е подписан предварителен съюзен протокол, а на 1 май е подписана и военна конвенция между двете страни. На 19 май 1913 г. в Солун е сключен окончателния съюзен договор между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България. Те се споразумяват за обща граница. Двете държави се договарят да не допускат българско владение на запад от Вардар.

В София завършва конгреса на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). Създаден е Македонски комитет с председател Трайко Китанчев.

Трайко Цветков Китанчев е общественик и книжовник, деец на македоно-одринското революционно движение, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 1 септември 1858 г. в с. Подмочани, Ресенско. Завършва Духовната семинария в Киев, след което записва право в Московския университет. Прекъсва обучението си поради заболяване и се завръща в България. Постъпва на работа като учител в училището при Петропавловския манастир „Св. Петър и Павел“, а през 1882 г. се премества в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Уволнен, Китанчев заминава за България, където работи като учител в Пловдив, Габрово и София. От 1885 г. до 1890 г. е назначен за училищен инспектор в Търновско. По време на Сръбско-българската война 1885 г. се сражава като доброволец. През 1891 г. е осъден на 3 години затвор във връзка с убийството на финансовия министър Хр. Белчев. След излизането си от затвора Трайко Китанчев насочва своята дейност към обединяване на съществуващите в България македонски дружества в единна организация. През 1895 г. е избран на Първия конгрес на Върховния македоно–одрински комитет за негов председател. Взема активно участие в подготовката на четническата акция на ВМОК през 1895 г. Умира на 1 август 1895 г.

В Лондон се състои първото Световно първенство по вдигане на тежести. Международната федерация по вдигане на тежести и културизъм (ФИХК) е основана през 1920 г. България членува в нея от 1951 г.

Роден е Димчо Дебелянов – български поет – символист и романтик. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, където остава до 1904 г. От този период са и първите му стихотворни опити. След това живее в София. През 1906 г. печата в списание „Съвременност“. Превежда от руски и френски език, следва право и литература, издава „Българска антология“ заедно с Д. Подвързачов (1910 г.), съредактор с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев на списание „Звено“ (гл. ред. Д. Подвързачов). Участва като подпоручик в Първата световна война, загива на 2 октомври 1916 г. на южния фронт. Погребан е в двора на черква край Демирхисар, откъдето 15 години по-късно костите му са пренесени в Копривщица. Негови стихотворения са „Помниш ли, помниш ли“, „Спи градът“, „Кръстопът на бъдещето“, „Светла вяра“ и др.

В САЩ официално е създадена Армията на спасението. Тя е международна религиозна филантропична организация с евангелистка насоченост. Основана е през 1865 г. във Великобритания от Уилям Бут. Има много клонове и около 2 млн. членове.

Роден е Богдан Филов – български историк и политик. От 9 септември 1943 г. до 9 септември 1944 г. е член на регентството. Преди това три години заема поста министър-председател. От 1938 г. до 1942 г. заема поста министър на народното просвещение, а от 1942 г. в продължение на една година е министър на външните работи и изповеданията. От 1937 до 1944 г. е председател на БАН. През 1992 г. общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.) и в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.). От 1920 г. до 1944 г. е професор по археология в СУ “Св. Климент Охридски”. Една година е декан на Историко-филологическия факултет. От 1931 до 1932 г. е ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. В периода 1920-1944 г. е директор на Българския археологически институт с музей. След 9 септември 1944 г. Народния съд го осъжда на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото. Отнето му е и званието “академик”. На 1 февруари 1945 г. е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Богдан Филов е автор на: “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийската църква, Св. София”, “Старобългарското изкуство”, “Римското владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др.

Роден е Иван Александрович Илин – руски религиозен философ, неохегелианец. Завършва Юридическия и Историко-филологическия факултет на Московския университет. От 1918 г. е професор в Московския университет. Автор е на най-значителния труд за Хегел в историята на руския идеализъм – „Философията на Хегел като учение за конкретността на бога и човека“ 1918 г. (на немски език, 1946 г. , Берн). През 1922 г. е изгонен от Русия и до 1934 г. живее и преподава в Берлин, а от 1938 г. – в Швейцария. В чужбина са публикувани съчиненията му „Религиозният смисъл на философията“ (1925 г., Париж), „За съпротивлението на злото със сила“ (1925 г., Берлин), „Аксиоми на религиозния опит“ (т. 1-2, 1953 г., Париж), „За същността на правосъзнанието“ (1956 г., Мюнхен) и др.

От Влашко в България тайно се прехвърля една част от ръководните дейци на Първи (Търновски) революционен окръг – Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина, Тодор Кирков.

Роден е Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са: “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)” (1908 г.), “Из историята на българския роман”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война” (1877-1878 )” (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения” (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку” (1912 г.).

Роден е Аристид Бриан – френски политик. В периода 1906-1931 г. е 25 пъти министър на Франция, 17 от които – на външните работи, 11 пъти – министър-председател. Той е един от основателите и генерален секретар (1901 г.) на Френската социалистическа партия. Аристид Бриан е един от инициаторите на конференцията в Локарно през 1925 г. за гарантиране на неприкосновеността на границите в Европа, на пакта „Бриан-Келог“ през 1928 г. и др. През 1926 г. заедно с Г. Щреземан получава Нобелова награда за мир.

Драган Цанков започва да издава в Цариград униатския вестник „България. Вестник за българските интереси“. Той излиза до април 1863 г. Негови сътрудници са Петко Р. Славейков, Тодор Икономов, Георги Миркович, Стефан Изворски, Христо Ваклидов.

В Петербург е открита първата в Русия женска гимназия.

Виенският филхармоничен оркестър изнася първия си концерт.

Роден е Алексей Петрович Боголюбов – руски художник. Рисува предимно морски пейзажи. По-известните му картини са в петроградския Зимен дворец: „Фрегата в бурно море“, „Златен рог“, „Устието на Нева“, „Нижниновгородски панаир“ и др.

Неаполитанското кралство предава на Франция остров Елба.

Екатерина II обявява всеобща амнистия за участниците в пугачовския бунт (Селската война 1773-1775 г.). Движението, ръководено от Пугачов, започва в средите на казаците. Особен размах на въстанието придава участието на крепостни селяни, чираци, работни хора и селяни, прикрепени към уралските заводи. Селската война започва с превземането от отряда на Пугачов на малките градове по р. Яик и с обсадата на Оренбург – най-голямата крепост в Югоизточна Русия. Отделни отряди на въстаниците превземат Кунгур, Красноуфимск, Самара, обсаждат Уфа, Екатеринбург и Челябинск. През март 1774 г. Пугачов търпи поражение близо до Татишчевата крепост в района на Оренбург. Въстаниците отстъпват към Урал, където тяхната армия се попълва от закрепостени към заводите селяни и работници от рудодобивните заводи. От Урал Пугачов се насочва към Казан и го превзема през 1774 г. Скоро пред града пристигат основните сили на царските войски, командвани от полковник И. И. Михелсон. В новото сражение Пугачов търпи поражение. С отряд от 500 души той преминава на десния бряг на Волга и се насочва надолу по течението на реката. По пътя си на юг отрядите на Пугачов превземат Алатир, Саранск, Пенза, Саратов. Последното си поражение Пугачов търпи след неуспешен опит да превземе Царицин. Той е заловен от група заможни казаци, които го предават на властите. Пугачов е откаран в дървена клетка в Москва. На 10 януари 1775 г. Е. И. Пугачов и неговите най-близки сподвижници са екзекутирани на Болотния площад в Москва. Селската война принуждава Екатерина II да предприеме серия от реформи за централизация и унификация на управителните органи в центъра и по места и за законодателно установяване на съсловните права на населението.

В Москва е основан “Болшой театър” като сцена, на която могат да се изнасят оперни, балетни и драматични спектакли. Той е център на руската музикално-театрална култура. Архитект на сградата е О. И. Бове. Тя е реконструирана през 1856 г. от архитект А. К. Кавос. Сградата е в стил руски ампир. В началото на XX в. световно признание получават певческата школа (Ф. И. Шаляпин, А. В. Нежданова, Л. В. Собинов) и балетната школа на “Болшой театър”.

По заповед на Екатерина ІІ е арестуван митрополит Арсений І, който се обявява срещу секуларизацията (предаване на църковни и манастирски имоти на държавата). На 7 април 1763 г. митрополит Арсений І е лишен от звание и е заточен като обикновен монах в Терапонтовия манастир на Архангелска епархия, а след това – в Николо-Корелския манастир.

Роден е Франсиско де Миранда – венецуелски държавник, генералисимус. Той е един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка. Стои начело на освободителната борба в Каракас (1810 г.). През 1812 г. е назначен за ръководител на Венецуелската република. След разгрома на венецуелската армия е заловен от испанските власти и изпратен в затвора (Кадис, Испания), където умира.

Фернандо Магелан става първия европеец, осъществил контакт с местното филипинско население. Магелан е португалски мореплавател. Отначало е на португалска служба в Индия, след това в Африка. След уволнението си през 1512 г. постъпва на испанска служба. Карл V му дава средства, за да потърси път през Южна Америка към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе на 27 април 1521 г. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания.