Ехуд Барак е избран за министър-председател на Израел. Той печели изборите с 59% срещу съперника си Бенямин Нетаняху.

Започват бунтове срещу военната диктатура в Тайланд, известни като “Черният май”. Протестиращите граждани в Банкок влизат в сблъсък с полицията. Към полунощ срещу демонстрантите са изпратени тежко въоръжени войници, които откриват огън срещу тях. Точният брой на жертвите не е известен.

Умира Дийн Рийд-американски певец, кино актьор и общественик. Той е роден на 22 септември 1938 г. в Денвър, Колорадо, САЩ. Член е на Световния съвет на мира. Започва творческия си път като изпълнител на рокендрол („Вашият летен романс“, 1962 г.) и актьор в уестърни. Американският режисьор и актьор Патън Прайс, при когото Рийд учи в началото на 60-те години, оказва голямо влияние върху неговия мироглед. След концертно турне в Латинска Америка се установява в Аржентина, където печели голяма популярност. Участва в благотворителни инициативи, често предоставя хонорарите си от концерти и плочи на Световното движение за мир. След Световния конгрес на мира през 1965 г. в Хелзинки, на който Рийд е представител на прогресивните аржентински артисти, правителството в Буенос Айрес го принуждава да емигрира в Италия. През 1970 г. участва в предизборното движение в подкрепа на С. Алиенде в Чили, където се сближава с Виктор Хара (по-късно снима в негова памет филма „Певецът“, 1979 г.). Заради убежденията си е арестуван няколко пъти в САЩ и Италия. От 1973 г. живее в ГДР. Участва в програмата на световните фестивали на младежта и студентите в Берлин, Хавана и Москва, на много фестивали на политическата песен („Червени песни“, „Ален мак“). От 1979 г. има собствена телевизионна шоу програма „Човекът от Колорадо“. В Германия снима по свой сценарий няколко филма, в които изпълнява главната роля („Кръвни братя“, „Негодникът“, „Кет и Ко“). Има издадени албуми в ГДР, СССР, ЧССР, Аржентина, Чили, Венецуела и др. страни. Загива при автомобилна катастрофа.

Започват заседанията на сенатската комисия в Белия дом по случая “Уотъргейт”. “Уотъргейт” е разследване на събитията, свързани с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г. Конкретно става дума за опит да се монтира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт” във Вашингтон. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт”, и подава оставка като президент през август 1974 г. Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Ричард Никсън да бъде обект на разследване.

Ричард Милхаус Никсън е 37-мият президент на САЩ, кандидат от Републиканска партия. През 1934 г. той завършва „Уайтър Колидж“. Служи във Военноморските сили на САЩ от 1942 до 1945 г. От 1950 г. е в Сената, а от 1952 до 1960 г. е вицепрезидент на Д. Айзенхауер. През 1960 г. Никсън се включва в предизборната борба с президента Джон Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Нийл Армстронг стъпва на Луната, водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам и се подписва мирен договор с Виетнам. Сменен е от вицепрезидента Джералд Форд.

Започва плаването на Тур Хейердал с неговата лодка “Ра-2” от Африка до Америка. Норвежкият учен-етнограф, пътешественик и писател е роден през 1914 г. Завършва Естествено-географски факултет на университета в Осло (1933-1938 г.). По време на Втората световна война участва в норвежката Съпротива. Изучава приемствеността на културата и възможността за транс океански миграции на народите между Стария и Новия свят. През 1947 г. за 101 дена той преплава със сала “Кон-Тики” Тихия океан от Перу до архипелага Туамоту, за да докаже възможността за заселване на Полинезия от Америка. През 1953 г. Хейердал открива остатъци на селища от доинкския период на Галапагоските острови. В периода 1955-1956 г. извършва археологически изследвания на островите Пасха, Рапа-Ити и Маркизкия архипелаг и определя времето на заселването им (IV в. пр. Хр.). През 1969 г. и 1970 г. изследователят организира експедиции на папирусните лодки “Ра” и “Ра-2” от западните брегове на Мароко до бреговете на Америка. Особено популярни са неговите научно-художествени книги, като има над 10 почетни докторски титли от световни университети. От 1972 г. Хейердал е лауреат на Българското географско дружество. Той е национален герой на Норвегия. Умира през 2002 г. и е погребан в Осло.

Умира Петър Иванов Вариклечков-български офицер, полковник. По време на Руско- турската война като доброволец от Българското опълчение той се сражава при Стара Загора и Шипка. След Освобождението Вариклечков завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. той командва полубатарея от Първи артилерийски полк, с който взема участие в битката при Сливница и в овладяването на Пирот. През 1913 г. полковник Вариклечков е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на Четвърта армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие.

България е приета за член на ЮНЕСКО. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ е създадена през ноември 1945 г. в Лондон като една от четирите “големи” специализирани организации на ООН. В ЮНЕСКО членуват 190 страни след приемането и на Източен Тимур.

Роден е Румен Александров Леонидов-български поет, преводач и издател. Завършва специалност „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” през1979 г. От същата година завежда отдел „Поезия и критика“ в сп. „Факел“, а по-късно е редактор на сп. „Факел“ до 1990 г. От 1991 г. до 1993 г. е редактор и заместник-главен редактор на в-к „Литературен вестник“. Съосновател и съсобственик е на издателство „Факел“ в периода 1990-1995 г. Съосновател е на „Свободно поетическо общество“ през 1990 г. и негов главен координатор от 1993 г. до 1999 г. Основател и главен редактор на сп. „Български месечник“ в периода 1997-2000 г. В периода 1999-2000 г. е член на програмния съвет на БНТ, редактор е също в сп. „Смут“ през 2001 г. Автор е на поетически преводи на Вл. Висоцки, Б. Виан и др. и на 6 поетични книги: „И огънят си спомни за искрата“ от 1982 г., „Голям и малък“ от 1990 г., „Неточните размери на живота“ от 1995 г., „Камък в блатото“ от 1997 г., публикувана във в-к Македония, „Нощта на продавачи. Проза в стих“ от 1997 г., „Класически парчета. Избрано“ от 1999 г.

По решение на ЦК на БКП е закрит сатиричният театър „Стършел“. Той започва да съществува на 30 ноември 1952 г., като Естрада за хумор и сатира. Инициативата за създаването му е на редакцията на в. „Стършел“. Сценариите се пишат от „стършелите“ Челкаш, Петър Незнакомов, Валери Петров, Генчо Узунов и Радой Ралин. Проектите на декорите са на Илия Бешков, художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, а музиката се изпълнява от оркестъра на Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. Театърът е закрит след двадесет представления при голям успех.

Роден е Иржи Корн-чешки естраден изпълнител. Той започва да свири като бас китарист в група “Рибълс” в средата на 60-те години, а по-късно е бас китарист и вокалист в група “Олимпия”. Изявява се като солист в оркестъра на Франтишек Чех. Работи известно време в ГДР – във “Фридрихщадтпалас”. Корн печели награди за забавна песен в Готвалдов, Чехия (“Интерталант”, през 1971 г.), в Дрезден (“Шлагерфестивал”, 1972 г.) и на конкурса за забавна песен в Париж през 1979 г. Издава плочи в Чехия, Германия (ГДР) и Франция. Изнася рецитал и на “Златен Орфей” през 1975 г.

Умира Бела Балаш Балаж – унгарски писател, сценарист, критик, кино теоретик и педагог. Теоретичните си възгледи за киноизкуството обобщава в книгата „Киноизкуството“ (1945 г.). Той пише сценарии от края на 20-те години – „Грандхотел“ (1926 г.), „Наркоза“ (1929 г.), „Опера за три гроша“ (1931 г.), „Карл Брунер“ (1936 г.). По негов сценарии са филмите: „Песен за нивите“ (1947 г.), „Някъде в Европа“ (1948 г.).

Първа дружина от 123-ти пехотен полк (около 250 души), начело с майор Атанас Русев, минава към партизанското движение и става Трета партизанска бригада „Георги Димитров“.

Германските войски окупират Брюксел. На 28 май белгийската армия капитулира.

През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия.

Родена е Цвета Димитрова Джумалиева-балерина. През 1956 г. завършва Държавното хореографско училище в София. Работи като балерина в Националния академичен театър за опера и балет от 1956 г., а през 1968 -1969 г. – в „Комише Опер“, Берлин. Преподавател е в Държавното хореографско училище в София от 1974 г. Сред по-известните й роли са: Копелия („Копелия“ от Л. Делиб), Пепеляшка („Пепеляшка“ от С. С. Прокофиев), принцеса Маша („Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски), Аврора („Спящата красавица“ от П. И. Чайковски), Принцесата („Дървеният принц“ от Б. Барток) и др. Получава Първа награда на конкурса „Виоти“ в гр. Верчели, Италия (1958 г.).

Роден е Денис Хопър- американски актьор, сценарист и режисьор. През 1956 г. учи в нюйоркското Актърс студио. От средата на 50-те год. на ХХ в. се снима за телевизията. През 1969 г. написва сценария, режисира и изпълнява главната роля във “Волният моторист”. Филмография: “Бунтовник без кауза” (1955 г.), “Гигантът” (1956 г.), “Синовете на Кети Елдърн” (1965 г.), “Хладнокръвният Люк” (1967 г.), “Последната кинопрожекция” (1971 г.), “Американският приятел” (1977 г.), “Апокалипсис сега” (1979 г.), “Уикендът на Остърмен” (1983 г.), “Синьо кадифе” (1986 г.), “Горещо място” (1990 г.), “Индианският бегач” (1991 г.), “Нокти” (1992 г.), “Супер Марио” (1993 г.), “Точка на кипене” (1993 г.), “Ред Рок Уест” (1993 г.), “Истински романс” (1994 г.), “Да откриеш и унищожиш” (1995 г.), “Воден свят” (1995 г.), “Ед ТВ” (1999 г.), “Откуп” (2000 г.), “Безмълвно” (2001 г.), “Лео” (2002 г.), “Пианистът” (2002 г.), “Нощта, която нарекохме ден” (2003 г.).

Умира Пол Дюка-френски композитор.Той е роден на 1 октомври 1865 г. в Париж. В периода 1882-1888 г. учи в Парижката консерватория в класа по композиция на Е. Гиро. Професор е в Парижката консерватория, през 1910-1912 г. – в оркестровия клас, а от 1913 г. – композиция. Едновременно с това ръководи класа по композиция в Музикалното училище. Той е един от ярките представители на импресионизма в музиката. Творческата индивидуалност на Дюка се разкрива най-пълно в областта на симфоничната музика. Известни негови творби са операта „Ариана и Синята брада“ (1907 г., Париж), поемата балет „Пери“ (1912 г.), симфонии, пиеси за пиано и др. Редактира произведения на Бетховен, Ж. Рамо, Д. Скарлати.

Белогвардейските части в България са разпуснати с постановление на правителството, а висшите чинове са арестувани и екстернирани. Тази стъпка е предприета, след като при обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата оръжието на Врангеловата армия е предадена на Съглашението.

Извършен е опит на българската буржоазия съвместно с белогвардейските войски на барон Врангел да свали от власт правителството на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 г. под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени части – около 24 000 души, със своя организация, съд и военни училища. Конституционният блок влиза в преговори с Врангеловите генерали за общи действия срещу правителството на БЗНС. БКП научава за подготвяния заговор и започва да публикува на страниците на в. „Работнически вестник“ изобличителни материали. Тя призовава трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрадиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.

Роден е Алипи Николов Матеев-математик. През 1936 г. той завършва физика, една година по-късно и математика в СУ ” Св. Климент Охридски”. През 1940 г. специализира математика в Парижкия университет. От 1962 г. е професор в Катедрата по геометрия на СУ ” Св. Климент Охридски”. През 1963-1967 г. е декан на Математическия факултет, а през 1958-1971 г.- ръководител на Катедрата по обща и приложна математика. Той е един от инициаторите за издаване на сп. “Математика” и пръв негов главен редактор. Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Матеев умира на 7 декември 1979 г. в София. Автор е на трудовете “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство” (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруенцните прави в елиптичното пространство” (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство” (1960 г., на френски език) и др.

Официално е сложен краят на Балканската война 1912–1913 г. с подписването на Лондонски мирен договор между балканските съюзници (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) и Турция. Съгласно клаузите на договора, Турция отстъпва на съюзниците всички свои балкански територии на запад от линията Мидия-Енос, остров Крит и останалите намиращи се под нейно владичество по-малки егейски острови. По този начин на практика Турция е изтласкана от Европа, тъй като само малка част от Източна Тракия, в непосредствена близост до Цариград, остава под нейна власт. Албания е провъзгласена за независима държава, като уточняването на държавните й граници се предвижда да бъде решено от Великите сили.

Този мирен договор не предвижда начин на разпределение на отстъпените от Турция територии между балканските съюзници. Единственото конкретно постановление относно новото териториално устройство на завладените от съюзниците земи се отнася до остров Крит и останалите егейски острови, признати за територия на Гърция. Подялбата на ново завладените територии се предвижда да бъде договорена между съюзниците с един отделен договор или с двустранни договори между заинтересованите страни. Лондонският мирен договор не урежда дори размяната на военнопленници или дължимите на победителите военни репарации. Постановява се само създаването на специални съюзнически комисии по тези въпроси. Това е предпоставка за избухналите противоречия между съюзниците и съответно за избухване на Втората Балканска война.

Роден е Тадеуш Милевски- полски езиковед. Завършва Лвовския университет (1929 г.). Преподавател е в Ягелонския университет в Краков (професор от 1954 г.), член-кореспондент на Полския АН (1949 г.). Изследванията му са съсредоточени в областта на славистиката, полската ономастика, индоевропейската лингвистика, фонологията и стилистиката. Умира на 5 март 1966 г. в Краков.

Роден е акад. Иван Василев Ненов-български художник. Учи живопис в Художествената академия в София при Н. Ганушев (от 1920 г.), завършва при Н. Маринов (1925 г.). Преподавател е в Художествената академия. Твори в областта на живописта, графиката, мозайката и керамиката. Носител е на голямата награда на СБХ за най-хубаво произведение на годината (1943 г.), орден „Георги Димитров“ (1975 г., 1982 г.). Някои творби: „Портрет на Е. Савова“ (1923 г.), „Автопортрет“ (1925 г.), „Майка“ (1928 г.), „Портрет на баща ми“ (1930 г.), „Безработна“ (1931 г.), „Стъклената кана“ (1933 г.), „Момиче, което се реши“ (1933 г.), „Венеция“ (1933 г.), „Локал“ (1933 г.), „Мома“ (1935 г.), „Натюрморт с дюли“ (1935 г.), „Прегръдка“ (1935 г.), „Рибари“ (1938 г.), „Момичета плетат мрежи“ (1946 г.), „Нощна разходка“ (1949 г.), „Очакване“ (1974 г.) и др.

Приет е Закон за административното деление. Броят на окръзите е намален до 12, на околиите – до 71 (в три категории).

Майор Коста Паница е осъден на смърт, като присъдата му е утвърдена от княжевския наместник и премиер Стефан Стамболов. На 21 януари е разкрит заговор за убийство на княза и премиера в столичния гарнизон на Паница, след което той е арестуван.

Майор Коста Паница е роден на 12 март 1857 г. в Търново. Той взема участие в Априлското въстание 1876 г. и в Сръбско-турската война 1876 г. Същата година постъпва в Пехотното военно училище в Одеса. След като започва Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. Коста Паница напуска училището, за да се включва като доброволец във военните действия. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Заминава отново за Русия, където завършва военно училище и юридическия отдел на Военната академия в Санкт Петербург. След завръщането си в България взема участие в борбите на българите от Македония и Одринска Тракия и в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България. През 1885 г. едновременно е председател на Българския македонски централен революционен комитет „Искра“ и член на Българския таен централен революционен комитет. Коста Паница взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Разстрелян е на 16 юни 1890 г.

Христо Ботев настоява капитанът на парахода “Радецки” Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на българския бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец – Н. Симов – Куруто. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил), четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход „Радецки“. След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 – на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

За пръв път се провеждат ежегодните конни надбягвания известни като “Кентъки Дерби”. По традиция то се провежда през първата събота на май в Луисвил, щата Кентъки и поставя края на двуседмичен фестивал.

Роден е Анри Барбюс-писател и общественик. Член е на Френската комунистическа партия, привърженик е на войнстващия интернационализъм и е автор на няколко романа, от които най-известен е „Огънят“. Написва също така „Палачът на Балканите“ – памфлет, в който са изложени на критика политическите режими на балканските държави след Първата Световна война. Умира на 30 август 1935 г. в Москва.

В Калофер е роден полковник Тодор Комсиев – командир на 2-ра пехотна бригада от сборната дивизия през Първата световна война.

Завършва Военното училище в София. По време на Балканските войни е дружинен командир в 7. Пехотен Преславски полк. От януари 1915 г. е пом.-командир на 6. Пехотен Търновски полк. След въвличането на България в Първата световна война е командир на 14. Пехотен Македонски полк (1915–1917 г.), след което е командир на 2. бригада.

Съгласно с предварителния план на Върховното началство на Георги Раковски четата на Филип Тотю, състояща се от 35 души, преминава р. Дунав при Свищов. Четата трябва да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов. В Свищов четниците са посрещнати от неколцина млади революционери, които се присъединяват към тях. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Поддържани от помагачи Филип Тотю с още 4 души се добират до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх). Там се срещат с четата на П. Хитов и заедно се отправят за Сърбия, където участват във Втората българска легия.

Основан е Международният телеграфен съюз, наречен през 1934 г. Международен съюз по далекосъобщенията. От 1969 г. с решение на Административния съвет на съюза денят се отбелязва като Световен ден на телекомуникациите.

Международният телеграфен съюз е специализирана организация при ООН. Поддържа и разширява международно сътрудничество чрез усъвършенстване и рационално използване на далекосъобщенията. Към 2000 г. в него членуват 189 държави, като България е член от 1880 г.

Роден е Мартин Кукучин (псевдоним на Матей Бенщур)- писател. Автор е на романите “Селски роман” (1891 г.), “Дом на склона” (1904 г.), петтомния “Майката зове” (1907 г.), посветен на славяните-емигранти в Америка. Умира на 25 май 1928 г., в Липик, Хърватия.

Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания отправени ден по-рано. От 46 светски и духовни сановници, които участват в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означава нова война между Русия и Турция.

На 16 май Княз Меншиков връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург.

Белгийският майстор Адолф Сакс патентова саксофона. Адолф Сакс е роден на 6 ноември 1814 г. в Динам, Белгия. Той работи в Брюксел и Париж. Усъвършенства редица духови инструменти и освен саксофона, създава семейство духови инструменти – саксхорни (патентовани през 1845 г. в Париж).

Саксофонът е духов музикален инструмент, използван предимно в джазовата музика.

Умира Шарл Морис дьо Талейран-Перигор-френски политик и дипломат. Роден е на 13 февруари 1754 г. От 1788 г. до 1792 г. е Отенски епископ. Като представител на духовенството в Генералните щати през 1789 г. в началото на революцията се присъединява към третото съсловие; участва в изработването на революционно законодателство. Заподозрян в роялизъм, през 1792 г. емигрира (до 1796 г. в САЩ и Англия). През 1797-1807 г. (периода на Директорията, Консулството и империята на Наполеон I) е министър на външните работи. Активно участва в преврата на 18 брюмер. Съдейства за реставрацията на Бурбоните, министър-председател и министър на външните работи от 1814 г. до 1815 г. Като френски представител на Виенския конгрес от 1814 г. до 1815 г. извоюва изгодни за Франция решения. Посланик е в Лондон от 1830 г. до 1835 г. и е един от най-видните представители на френската дипломация. Издава “Мемоари”.

Роден е сър Джоузеф Норман Локиър – английски астроном и физик. Открива наличието на хелий на Слънцето. Умира на 16 август 1920 г. в Сълкомб-Риджис, графство Девоншир.

Император Наполеон издава декрет, с който лишава папата като глава на католическата църква от светска власт, а Рим и всички папски владения присъединява към Френската империя.

През 1808-1811 г. Бонапарт предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, а през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия, принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война и печели Отечествената война (1812-1813 г.). През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир, предложени от Русия. След поражението на Франция в битката при Лайпциг през 1813 г. съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон отново е заточен, този път на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Той умира на 5 май 1821 г. След смъртта му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението.

Създадена е Нюйоркската фондова борса, когато 24 брокери подписват споразумение на Уолстрийт. Обособява се като борса през 1793 г., а сегашното си име носи от 1863 г. Всяка търгувана на борсата акция е прикрепена към определен специалист, който изпълнява и функцията на брокер.

Умира руската императрица Екатерина І Алексеевна (Марта Скавронска). Тя е родена на 15 април 1684 г. в Литва. По време на Северната война (1700-1721 г.), на 23 август 1702 г., попада в руски плен при обсадата на крепостта Мариенбург. Отначало я взема за своя държанка граф Б. П. Шереметиев, а по-късно я взема княз А. Д. Меншиков. От него я взема Петър I и тя става негова фаворитка и наложница. През 1712 г. Екатерина І става законна съпруга на Петър I, а по-късно през 1724 г. е коронована за императрица. След смъртта на императора е поставена на престола от гвардията, командвана от княз А. Д. Меншиков. Като императрица създава съвещателен орган през 1726 г. – Върховен таен съвет, който е най-висшето държавно учреждение и се ръководи от императрицата. Тя продължава реформите, започнати от Петър I и провежда преобразования в съдебната система, търговията, финансите, градското управление и др. Съкращава щатовете на държавната администрация. Екатерина І заболява тежко и няколко дена преди смъртта си съставя завещание от 15 точки, в което за свой наследник назначава внука на Петър – великият княз Петър Алексеевич, който става император, под името Петър II.

Умира Свети Николай Нови Софийски–български светец мъченик, обущар от София. Роден е през 1510 г. в Янина, Гърция. Насила помохамеданчен, той се отказва от исляма. Убит е с камъни от мюсюлманска тълпа, разкъсан на части и изгорен, а прахът му хвърлен в реката. Житието му е написано от Матей Граматик. Българската православна църква почита паметта му на 17 май.

В битката при Ровине Султан Баязид І разбива войските на влашкия воевода Мирчо Стари и утвърждава своето господство на левия бряг на р. Дунав. В тази битка намират смъртта си владетелите на Прилеп крал Марко и на Велбъжд деспот Константин Драгаш, които воюват в армията на Баязид І като негови васали.