Вместо „Честит рожден ден“ – едно нестандартно интервю с един нестандартен човек

Христо СТОЯНОВ е роден на 20 дек. 1956 година в град Габрово. През 1969 година се преселва в град Смолян. След завършване с пълно отличие на девети гимназиален клас Христо Стоянов прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, стомановар, вагрянкажия, леяр-формовчик, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски езици. Първата му публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 година. След близо единадесетгодишно чакане, през 1986 година в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната стихосбирка на Христо Стоянов „Шепа живот“. След 1989 година той работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още шест стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 година излиза и първият роман на Христо Стоянов „Невръстни старци“, под псевдонима Крис Стоун. През 1999 година излиза „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на РБ образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията за нея на критиката. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за която Христо Стоянов е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“… Книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „България, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за България“, „Ами това е“… От 2005 година се преселва във Варна…

– Г-н Стоянов, наричат Ви най-скандалния български автор? Как приемате това – като критика или като комплимент? Всъщност, защо е това внушение?

– Като бедна журналистическа фантазия… Има хора, които друго, освен етикети не знаят. За съжаление, голяма част (по-голямата) част от журналистическата гилдия работи с етикети. За тях човекът е това, което те решат че е, а не това, което е той. Веднъж бях поканен в една телевизия. Водещият ме поканил, защото бил чувал, че съм скандален. Но той дори не знаеше, че съм писател. Мнозина са такива. Когато аз работех тази професия, взимайки интервю дори от Л. Левчев, който ми бе и кум, задължително сядах и го препрочитах. Сега разчитат на Гугъл. А аз, като чета за себе си там, отказвам да се срещна дори в огледалото. А иначе, скандално е да си мислещ човек сега. И понеже мисля, ме нарочиха за такъв…

– Вие пишете, издавате и сам разпространявате книгите си. Този личен контакт с потенциалните читатели плод на икономическа реалност ли е, или личен избор?

– Личният избор е винаги и плод на икономическа реалност. Просто преди 17 години, когато излезе „Скритият живот на една помакиня“, помаците ме биеха, а издателите печелеха от продажбите. Накрая ми дадоха един мижав хонорар. Някои ще кажат: „Я, че той даже хонорар взел, пък се бунтува“. Да, взех и бих взимал. Защото това е моята професия. Все едно да се каже на монтьора, че, не стига, че ти е ремонтирал колата, ами и пари ти взима за това. Но това е и моят бунт към времето и реалностите. Сам разпространявам издаваните от мен книги, които съм и написал, за да покажа на другите пишещи, че не е нужно да протягат ръчичка към държавата или бизнеса и така да бъдат в едно постоянно наведено положение. Не може да не се съобразяваш с този, който те е спонсорирал. Ако си морален. Аз се съобразявам единствено с читателите си – докато ме купуват, ще издавам книгите си. Това е единственият критерий…

– Имате нестандартен подход към всичко, за което пишете. Често търсите различна гледна точка и бягате от клишетата, които май се превръщат в символ-верую на новото време. Колко е трудно да живееш извън шаблона?

– Все едно да попитам колко е трудно да живееш в шаблон. Юнг бе казал, че всеки изпада в характерни за себе си ситуации. Това е моята характерна ситуация. Нали самото писане би трябвало да е излизане от реалността, създавайки друга реалност. Представа. Като при Шопенхауер. „Светът не е това, което е, а това, което си представяме, че е“… Може би заради това ми е трудно в личния живот – все съм в някаква представа. Познавам хората, анализирам, зная какво да очаквам от конкретен човек, а накрая пак съм от оная страна… Защото съдя по себе си. Аз не бих направил нещо, следователно и другите не би трябвало… Хем зная, че половината от поклона е надупване, пък не искам да приема, че хората го правят (втората, задната част на поклона)…

– От всичките Ви книги струи невероятна обич към майка Ви, мир на праха й?

– Тежък живот живя с тежкия си син. Родила ме е пет кила и двеста грама. Казваше, че не е имало лекар в залата, когато ме е раждала. И понеже съм бил голямо бебе, от напъването съм изхвръкнал. Влязъл в този момент лекарят, видял как хвърча и ме хванал във въздуха. Имаше невероятно чувство за хумор. Казвах и „наборче“, защото викаше: „Набор ми стана, мама, акъл не ти дойде в главата“… И, ето, идва един момент, в който наближаваме възрастта на родителите си. Постепенно наистина им ставаме набори…

– Не можем да не Ви попитаме за личния Ви анализ на политическата ситуация у нас…

– Политик да си в България. Където и да свърнеш, можеш да се осереш. Че има и глави, върху които да го направят. Льобон преди двеста години говореше за тълпата. Страшното е, че 1989 год. ни завари като тълпа, без духовни водачи. И голямата тълпа произведе една мини тълпа, която трябваше да изпълнява функцията на политическа класа. Но тълпата не произвежда идеи, тя произвежда… С една дума през 1989 год. построихме голямата фабрика за говна…

– Вярвате ли в Дядо Коледа и колко добри трябва да бъдем, за да ни донесе мир и относително благополучие?

– Вие да сте видяли в България някой на някого да вярва? Разбира се, че не му вярвам. Нали виждате какво става – посреща те дядо Коледа в някой МОЛ, идва в детската градина този Дядо Коледа, пък с него – Снежанка. Та ние объркваме децата с тази смесена митология. Защото актьорът, който трябва да играе дядо Коледа, си има гадже или жена – хонорарът е по-голям. А това, че мътим детските глави, не е важно. Дядо Коледа има еленчето Рудолф, но няма Снежанки. Пък и толкова Снежанки са ме излъгали – защо трябва да вярвам на дядо им…

Честит юбилей, Христо! Продължавай са бъдеш мислещ хомосапиенс и през идните 60! Може да се окаже заразно!

Сабина ДУКОВА

ДОБРИЧ. Днес По-добрия вестник на Добричка област – „Нова добруджанска трибуна“ – излиза с традиционния си коледен и новогодишен брой – в 12 цветни страници голям формат, разбира се, с две първи страници, с много интересни четива и еротичен календар на цена само 1 лев.

Вестникът изобилства от новогодишни и коледни пожелания, хороскопи, рецепти, любопитни четива, светска клюка, имени дни, обичаи, спорт… Впрочем, традиционните читатели на НДТ знаят и очакват всичко това. Ако по някакво стичане на обстоятелствата не можете да намерите вестника в някой павилион, то заповядайте в редакцията на НДТ по улица „Кирил и Методий“ срещу училище „П.Р. Славейков“ и магазин „БИЛЛА“. Вестникът е и едно малко бижу за подарък на всяко семейство.
На тел. 058 600 008 бихте могли да поръчате и бройки за вашия колектив.

ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ!!!

Добрич. В присъствието на кмета на Добрич Йордан Йорданов, представители на Фондация „Искам бебе“ и Енчо Малев, един от големите хлебопроизводители в страната, бяха изтеглени петте двойки, спечелили финансиране за инвитро процедури по проекта „Зрънце по зрънце живот“, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Срещата се състоя в Малката заседателна зала на Общината в присъствието също на нотариус Владислава Петрова и на журналисти.

По думите на Мария Георгиева, представител на Фондация „Искам бебе“ за Добрич, това е трета по ред национална кампания за подпомагане на двойки за инвитро процедури. Над 100 двойки от цялата страна са заявили желание за участие в кампанията. 23 от тях реално отговарят на условията за финансиране, определени по строг регламент.
„Говорим за един много назрял и наболял за обществото проблем. Успяхме да направим важна равносметка, че в крайна сметка, каквито и проблеми да имаме в нашето ежедневие и общество, едно единствено нещо е най-важно – това е да можем да посеем зрънце живот и всъщност да видим как то расте пред нас. Винаги съм казвал и продължавам да го твърдя, че децата ни са най-мили, това е най-скъпото нещо, онова, което всеки ден, всяка минута, всяка секунда ни поддържа живи. Това е нещото, към което се стреми всяка една двойка, всяко едно семейство. Искам да благодаря на Фондация „Искам бебе“, на социално-отговорния бизнес в лицето на г-н Малев затова, че прегърнахме заедно идеята и в крайна сметка, дори като начало да са само 20 000 лева, все пак това е някакво начало. Това е немалък успех за нас. Ще има подобни инициативи и кампании и в бъдеще. Искрено се надявам, че ще можем да привлечем и друг бизнес. Също се надявам, че ще привлечем и други общини, области, изобщо – държавата, защото в момента показваме една коренно различна кампания. Показахме обединението, към което трябва да вървим, и се надявам това да се мултиплицира, не само под формата на такава кампания“, заяви по време на срещата кметът на Добрич Йордан Йорданов.
След изтегляне на жребия по телефона той уведоми и поздрави една от двойките, спечелили 4 000 лв. за инвитро процедури. Такава сума ще получи всяка една от петте двойки. „Аз съм изключително радостен, че точно в навечерието на Коледа трябва да отчетем резултатите от тази изключително успешна кампания. Още когато я стартирахме, както аз, така и целият ни екип, бяхме изключително вдъхновени, ентусиазирани, уверени, защото вярвахме в тази кауза и защото видяхме, че добрите каузи, добрите идеи са вдъхновяващи и ни правят по-добри, особено в тези тежки времена, в които сега ние живеем. Цялата кампания не беше работа за нас, защото беше изключително удовлетворяващо да наблюдавам, и аз лично, целият екип, да гледаме как тези добри послания, добрите идеи, каузата, за която работихме, се попиваха буквално от много хора. Те се мотивираха допълнително и повярваха в доброто и, ако трябва да кажа нещо важно, то реално приносът за тази кампания, за нейния успех, не е нито на мен и моя екип, нито на кметството, на кмета и Фондацията „Искам бебе“. Това е кампания, която направиха хиляди хора, които бяха съпричастни, отделяха от залъка си, защото бяха убедени, че помагат за нещо изключително добро“, това заяви Енчо Малев, производител в региона на линия здравословен хляб, популярна в цялата страната. http://www.focus-news.net

Анита Мейзер се призна за виновна по двете обвинения, които й бяха повдигнати – убийство по непредпазливост на съпруга й Николай Димов и предлагане на подкуп на длъжностни лица, съобщи Petel.bg.  Адвокатът на близките на Николай поиска тя да бъде обвинена в умишлено убийство и 300 000 лева кръвнина.

17-ият в световната ранглиста Григор Димитров открива новия сезон с участие на на турнира от категорията АТР 250 Бризбън (Авл), където се очаква да бъде сред поставените в основната схема.

Освен на сингъл, най-добрият български тенисист ще се включи и в надпреварата на двойки, където ще си партнира с Айсам-Ул-Хак Куреши. Новината съобщи лично пакистанският тенисист, който се похвали в „Инстаграм“, че ще играе в тандем с Григор.
Димитров и Куреши си партнираха в тазгодишното издание на „Мастърс“ турнира в Париж, където успяха да достигнат до четвъртфиналите. По пътя двамата направиха страхотен удар, след като отстраниха двойка №1 за сезона Джейми Мъри и Бруно Соареш. НДТ

Добричката банда Bloodrush е победител в риалити формата на БНТ Голямото рок междучасие. Малко преди полунощ в сряда Косьо, Марти и Мариян станаха най-добрата ученическа и младежка рок и метъл банда в България. Грандиозният финал продължи три часа с участието на петте групи, достигнали до последния концерт в първото по рода си телевизионно шоу в страната – The Lefties от Шумен, Bloodrush, Анекдот от Русе, Rockids от Благоевград и Different Highway от Хасково.

Бандите изсвириха по две парчета, след което стана ясно, че основните конкуренти за първото място, както и в останалите концерти, са The Lefties и Bloodrush. Журито оцени шуменци с 45,25 точки, а добричката група получи 44,75 точки. Тя обаче имаше доста по-висок зрителски вот – над 33% срещу 18,7% за шуменската.

Двете банди влязоха в последна музикална битка, която окончателно реши кой да е победителят. А там момчетата от Добрич бяха безкомпромисни с изпълнение на „Purple Haze“ на Джими Хендрикс. И двете групи свириха на финала подкрепени от продуцента на шоуто Димитър Кърнев от Д2.

Като победители Bloodrush ще получат пълно музикално оборудване, както и продуциране на песен и видео към нея, с Д2 – основни двигатели на идеята „Голямото рок междучасие“.

Добричката банда спечели музикално шоу, в което участваха над 140 млади рок групи от цялата страна. Bloodrush станаха любимци на рок феновете и спечелиха признание от журито – издателя Ивайло Нойзи Цветков, музикалния журналист Васил Върбанов, фронтмена на “Jeremy?” Ерсин Мустафов и басистката Светлана Илайсън.

Петте групи финалисти са поканени да свирят на площад „Батенберг“ в новогодишния концерт на БНТ „Сцена под звездите“.

Bloodrush ще открият концерта в прослава на Леми Килмистър от МОТОРХЕД, който ще се състои на 28 декември в София. Добричлии ще се представят с 30-минутен акустичен сет.

Дарик честити победата на Марти, Косьо и Мариян от “Bloodrush” и им пожелава нови успехи и хоризонти в света на рока!

dariknews.bg

Германската полиция издирва млад тунизиец за терористичната атака на оживения коледен базар в Берлин, след като арестуваният веднага след касапницата пакистански бежанец бе освободен поради липса на доказателства, а групировката „Ислямска държава“ пое отговорност.