В първата българска столица – Плиска се намира уникален по рода си културно-исторически комплекс, наречен „Дворът на кирилицата“. Високите над 2 м кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.

На 2 май 2015 г. тишината на малкото селище Плиска, някогашната първа столица на Българската държава, се огласява от прииждането на хиляди хора. Поводът е знаменателен – честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в източноправославната християнска вяра. Старата Базилика посреща висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия послучай празника.

Голяма част от човешкото множество се събира и на поляната в противоположния край на градчето. Ориентират се по огромния 12 метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух „Тук ще бъде България!“ На обикновена дървена порта с обикновени букви пише: Двор на кирилицата. В деня на празника портата се отваря, за да посрещне първите посетители на един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс.

За създаването на този своеобразен дом на кирилските букви разказва неговият инициатор – Карен Алексaнян – арменец, установил се в България и научил много за историята ни:

„От частичните сведения, достигнали до нас от „Житието на св. Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски, разбираме, че след смъртта на св. Методий на 6 април 855 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните – изгонени.

Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те „копнеели за България“, а царят „отдавна жадувал за такива учени мъже“. След пристигането им в столицата (около 866 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий – при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата славянска писменост, „докато приготвим напълно това, което трябва да направим“. Но самият той бил обхванат от силно желание „всеки ден да разговаря с тях“

Именно под въздействие на прочетеното в житието аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него – буквите, наредени като войници на църковно-славянщината. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения – образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.

Така се роди идеята за изграждането на Дворът на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са били създадени буквите. Няма как да разберем, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така.“

Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите изразява параклисът в края на двора – „Св. Борис I Покръстител“. Пределно семпъл и в същото време – внушителен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на царя светец. Аскетичната атмосфера в параклиса спомня тайното покръстване на Борис и внушава единяването на управника и духовника, непримиримия борец за християнизация на българите и смирения монах, търсещ душевно успоконие след трудните години на царуването си.

Параклисът е осветен на 25.04.2015 г. от Варненско-Преславския митрополит Йоан. По волята на създателя, всяка свещ, запалена в параклиса на светеца, е лепта за поддържане на църквата в Плиска.

Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст – хачкар. Това е най-простият, но и най-величественият символ на най-старата християнска държава – Армения. От началото на своето създаване до днес земята й е осеяна с над 100 000 подобни паметници. Минавал някой майстор по пътя си, виждал каменен блок и започвал да дяла на него кръст. После си тръгвал и оставял християнския знак да се знае, че тази земя е свещена. Затова всички хачкари са различни и неповторими. Като поставения в Двора, на който е написано на арменски: „Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ послучай 1150 години от Покръстването“

Високите над 2 м кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.

Скулптурите цар Брис и на св. Кирил и св. Методий са изработени от българския скулптор Бехчет Данаджъ. Комплексът включва и галерия с постоянна експозиция, разказваща с картини историята на Покрстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят. Има конферентна зала и магазин за сувенири. Всички те допълват цялостния ансамбъл на комплекса.

Дворът е откритото слънчево лице на всеки дом. Създава усещане за простор, но и за защитеност със здравите си зидове. Той е входът към своето, но и началото на пътя за обитателите му към световете на другите. Хората са подреждали дворовете си с любов, пазели са ги чисти и са ги населявали с живот и красота. Такъв е и Дворът на кирилицата – мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.

Дворът на кирилицата изказва голяма благодарност на г-н Ашот Сергеевич Агабабян, депутат от Народното събрание на Р. Армения, за неоценимата и безкористна помощ по организацията на доставянето на буквите и хачкар-а в България. НДТ

Менхир в Карнак (Menhir at Carnac) е старинен култов комплекс в регион Бретан (Bretagne), намиращ се в Западна Франция. Менхирите по принцип представляват продълговати камъни, забити самостоятелно в земната повърхност или образуващи дълги алеи, които се предполага, че са свързани с култа към мъртвите. Височината на камъните варира от 1 до над 20 метра, а най- големият менхир се намира именно в Карнак (Бретан). Той се състои от общо 2813 камъка, подредени в цели 13 реда. Според някои информации праисторическите каменни блокове тук са над 3000.

Камъните в Карнак са мегалити, долмени кромлехи и всъщност само един самостоятелен менхир. Каменните блокове се разпростират в северо-източна посока на север от града. През вековете този праисторически комплекс е многократно ограбван, което предполага, че в миналото е бил много по-огромен. Днес Менхир в Карнак е обявен за национален паметник и е под закрилата на френската държава.

Самият Карнак е едно изключително приятно градче, благословено с прекрасни плажове, където има всичко необходимо за една морска почивка. Няма как обаче човек да пропусне култовия комплекс в покрайнините на селището. До него може да се стигне лесно, като туристическото бюро в градчето дава ясни упътвания на туристите.
Достъпът до Менхир обаче е ограничен, особено през летните месеци, с цел защита на блоковете от ерозия и предотвратяването на допълнителни фактори за разрушаването има. До комплекса обаче може да се стигне до определени точки за наблюдение, откъдето се открива доста добра гледка.

Менхирите се появяват в епохата на неолита в Европа, около 4000 г. пр. н.е., по същото време, когато в Африка са изградени първите египетски обелиски. Менхир в Карнак са били оформени от 4500 пр.н.е. до 2000 г. пр.н.е. Точната дата на изграждането и поставянето на каменните блокове тук е доста трудно да се определи заради малкото материал, който е открит под тях и който може да говори за археологическа пластовост. Предполага се, че повечето мехири датират от около 3300 г.пр.н.е., но със сигурност някой са на повече от 6 хилядолетия.

Най-вероятно култовият комплекс Менхир в Карнак представлява нещо като некропол. Тук хора са полагали камъни в чест на своите предци. Камъните в Карнак са толкова много, че някои алеи достигат дори до самия бряг. Повечето от камъните са издялани във формата на огромни геометрични символи. Днес ерозията, климатичните влияния, както и разграбването през вековете за строежа на различни сгради в региона са отнели от грандиозността на целия комплекс.

Доста често менхирите са с формата на триъгълник, които в античната митология символизират космическата хармония. В културата на селтите триъгълници представляват символ на трите фази на развитие на всички хора, а в за християнството този геометричен символ се свързва със Светата Троица.

Менхир в Карнак се разделя днес условно на три основни групи каменни редове – Ménec, Kermario и Kerlescan. В Ménec има общо 11 реда с общо около 71 каменни блока, като в западния край те са доста разрушени. Най-големите менхири тук достигат до височина от 4 метра, а най-малките около 0, 6 метра.

В Kermarioв Карнак могат да се видят цели 1029 камъка, подредени в общо 10 реда. По-наизток остава светилището Kerlescan, което се състои от около 555 каменни блока, организирани в 13 реда. В комплекса Менхир в Карнак има още няколко по-малки групи от култови камъни, но те са по-встрани и са в доста по-лошо състояние.

Освен каменните блокове, тук могат да се видят и няколко могили, като Saint-Michel. Тя е построена някъде между 5000 г. пр. н.е. и 3400 г. пр.н.е. и изпълнява функциите на гробница за високопоставени хора.  http://pochivka.com

Меандрите на река Арда край град Маджарово са сред фотографските обекти в страната. Красивите извивки на пълноводната Родопска река лъкатушат по склоновете на планината и гонят своя път. Хванати след дъждове сред пролетна зеленина и виещите се в небето Лешояди накацали по отвесните скални игли, Меандрите са особено фотогенични.

Завоят се извива плавно и водата се скрива зад всеки следващ завой на река Арда, около скали и хълмове.
Гледка, която хипнотизира.
Река Арда е най-големият десен приток на р. Марица и най-голямата родопска река. Извира от Ардински връх в Родопите и се влива в река Марица, извън територията на страната. Дължината на реката в границите на България е 241,3км. Водосборът на реката е силно подложен на средиземноморското влияние. Единствен в страната, той е разположен изцяло успоредно на бреговата беломорска ивица, на разстояние 40-60км от нея. На това се дължи и разпределението на пълноводията по сезони (главно през зимните месеци), както и големите размери на високите вълни като резултат от снеготопене и зимни дъждове. Въпреки ясно изразения си планински характер, реката има малък среден наклон – 5.8%, но сравнително голям коефициент на извитост – „1.9“. Свидетелство за това са изключително красивите завои (меандри) криволичещи сред огромни скални масиви и куполи в средното течение на реката. Източните Родопи, през които преминава реката, представляват силно разчленена и разнообразна, сравнително ниска планинска земя. Това създава предпоставки за формиране на доста долинни разширения във форма на котловини. На територията на област Кърджали такива са Кърджалийската, Широкополската, както и някои по-малки.

В района между яз. „Кърджали“ и яз. „Студен кладенец“ е оформена широка речна тераса. Поречията на реките са били предпочитано място за създаване на селища още от дълбока древност. Река Арда, както и по-големите нейни притоци не правят изключение. В района на гр. Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. пр. Хр. Много предмети, намерени при археологическите разкопки, са във фонда на Регионалния исторически музей. Почти на всяко възвишение по завоите на реката има изградени крепости. Руини от тях са запазени и до днес. Такива са крепостите „Кривус“ при с. Башево, „Патмос“ край хижа „Боровица“, „Моняк“ край Кърджали и др.

За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на ардинското село Дядовци. Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово, Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.
Реката с нейните язовири е приятно място за отдих и почивка. Във водите се среща много риба и така тя се превръща в любимо място за много запалени рибари.

Край село  Маджарово река Арда прави 180-градусов завой, образувайки красив пролом. От едната страна на пътя е реката, а от другата – 300-метрови отвесни скали, над които кръжат белоглави лешояди.
Арда е може би най-впечатляващите реки в България. Тя извира от връх Ардин в Родопите и се влива в Марица на гръцка територия, като по пътя си образува уникални меандри (извивки на речното корито под формата на подкова). По пътя си реката изминава 250 километра, пълни с вода три от най-големите язовири и се влива в Марица, за да завърши своя път на територията на Гърция.
Едни от най-впечатляващите и лесно достъпни завои са тези на входа на язовир “Ивайловград”. Маджарово е изоставено миньорско градче, което е разположено в котловина. Смята се, че е кратер на отдавна угаснал вулкан, през който Арда си е проправила път, образувайки красиви меандри. Пътят Маджарово-Бориславци, който криволичи покрай реката, е може би най-живописният в България, а Източните Родопи са единственото място у нас, където все още гнездят белоглави лешояди.
Не по-малко прекрасни са и другите няколко меандъра. Повечето от тях се намират в района на яз. „Кърджали”. Най-популярният от тях е известен като „Завоя“. За него са изписани много статии. И има защо – мястото е наистина спиращо дъха. Намира се на южния склон на яз. „Кърджали” по пътя между селата Рибарци и Стар Читак. Там реките Боровица и Арда се събират в едно, образувайки живописна панорамна гледка. Имайте предвид, че в тази част на Родопите населението е бедно. Почти няма поминък. Хората се изхранват с отглеждане на картофи и тютюн. Срещат се и малки стада с овце. И може би това е причината тази красота да оцелее толкова десетилетия.
Ако сте стигнали до тази част на Родопите, не пропускайте да видите и другите два меандъра на Арда, които се намират съвсем близо. Първият от тях е в района на с. Русалско. Мястото е изумително красиво. Отправна точка за него е споменатото село Боровица. Пътят заобикаля язовира, като постепенно се спуска до устието на Арда, където има мост. Това е най-ниската точка – оттук започва изкачването по тесен и не особено добре поддържан асфалтов път към Русалско, но изкачването си струва. Маршрутът минава през обезлюдени села и махали, носещи култови имена. Едно от тях е с. Долна Сполука – изключително живописно място, кацнало върху стръмни хълмове, на които пасат овце. Идилия!
Съвсем наблизо се намира и с. Любино, където може да се види още един красив меандър. Там реката вие покрай хълма, на чиито връх се е намирала средновековната крепост Кривус. Части от крепостната стена, бойниците и входа на крепостта са запазени и до днес.
Най-лесен за откриване е меандърът при Маджарово. За другите, трябва да хванете пътя Кърджали-Ардино. Като стигнете с. Кобиляне, отбийте вдясно (след бензиностанцията) в посока Боровица. Там има още една отбивка вдясно към селата Стар читак, Рибарци и Сухово, където се намира прословутият „Завой” на яз. Кърджали. За другите два меандъра трябва да се върнете до Боровица и да поемете към Русалско (най-добре е да питате местните, тъй като табели няма). В Боровица има и нов хотел, който предлага чисти стаи на добра цена.
Други забележителности в района:
– пещера Утробата
– Дяволският мост край Ардино
– Тракийски скални ниши при с. Дъждовница
– Останките от крепостите Патмос и Кривус
– Мостът над яз. Кърджали при с. Сухово

По материали от Интернет

Снимка: http://mapio.net

1 на 4

Пещерата, наречена от местните „Вратата към Ада”, се намира в пустинята Каракум, близо до малкия град Дарваз (Derweze) в Туркменистан, и озарява нощното небе мили наред. Едва стигайки до ръба на ямата, мистерията съсзагадъчната светлина е разкрита и става ясно, че това са танцуващите пламъци на дълбок, бълващ огнени езици кратер.

Историята на тази цилиндрична шахта започва преди 40 години, когато през 1971 г. съветски геолози правят сондажи за природен газ в района. Копаейки надолу, те попаднали на подземна кухина, която била толкова голяма, че покривът и се свлякъл заедно с оборудването, машините и палатките под земята.Така се отворила дупка с диаметър около 70 метра и дълбочина приблизително 20 метра. Тъй като кухината била пълна с газ, никой не посмял да слезе долу, но се зародила идеята той да бъде изгорен. Кратерът бил подпален и от тогава до днес за миг не е угасвал. Не се знае колко газ е изгорял през годините, но няма признаци той да привършва.

Превръщайки се в туристическа атракция, тази част на пустинята набира все по-голяма известност и много хора се стичат тук, за дапогледнат в огнената яма. Така в последствие се появило и близкото село Дарваз, в което живеят около 350 души, някои от които често лагеруват около огненияпръстен.

http://www.hobyto.com

Крепостта Мисионис, край Търговище, е „Откритието” на 2016 г. Това реши национален вот „Чудесата на България”, който класира археологическите обекти с резултатите от проучванията им. Крепостта е сред новите туристически обекти на картата, все още не толкова познат и популярен маршрут. През последните години набира все повече почитатели, изкушени от легендите, свързани с цитаделата.

Тя е градена през 4-5 век във висока и трудно достъпна някога местност, на 7 км от днешния град. Както в миналото, и сега бди над прохода, познат като Боаза, ползван от древни времена. Градът е бил прочут търговски център, описан в старите хроники. По-късно е бил ключова отбранителна крепост по пътя между старите столици. Опожарена и разрушена през 14 век, след като отказала да се предаде. Оцелелите жители слезли в долината и сложили началото на града, познат днес като Търговище.

Според археолозите има версии, че в прохода под крепостта Мисионис, някога наричана и Крумово кале, е била битката на хан Крум. Артефакти от проучванията в последните години пък насочиха специалистите към пикантните изводи, че са открили първата кръчма по нашите земи.

Чудесата на Мисионис тепърва ще се разкриват. Проучена е малка част от целия терен. Открити са уникални базилики и всяка година Общината подпомага финансово проучванията. Започнаха постъпки и за прехвърляне на собствеността на археологическия обект, който е на територията на държавен горски фонд. Това не позволява да се кандидатства за средства по проекти за проучвания, консервация и изграждане на туристически атракции към крепостта.

Мисионис е само една от „перлите”, които крият Търговище и регионът. В областния град са Славейковото училище, къщата на Ботевия знаменосец Никола Симов, църквите, старата джамия и възрожденските къщи. В музея е и прочутото Кралевско златно съкровище. Край Попово е Ковачевското кале, край Омуртаг авиационният музей на открито. Край Крепча, Опаченско, е скалният манастир с най-стария надпис на кирилица. Неизброими са възможностите за туристическите маршрути в региони. Редом с историята, той съхранява и уникална природа, а Антоновско е новият рай за любителите на екотуризма и рафтинга.

Търговищко вече се налага и на туристическия пазар с винарските си изби и кухнята, съчетала най-добро от традициите с модерния полъх на европейската и световна кулинария.

Туристи от екзотични дестинации са гостували в Търговище

Гости от Хаити, Монако, Самоа, Египет, ЮАР, ОАЕ и други екзотични дестинации са посещавали Търговище и региона. Това показват справките на хотелите и къщите за настаняване.

Най-голям поток са били гражданите на Турция, които са регистрирани с над 4000 нощувки. С украински паспорти са били над 120 гости, а от Молдова са регистрирани 700 пренощувания.

Туристически и бизнес ангажирани пътувания със спирка Търговище са реализирали още над 50 жители на САЩ. По над 200 нощувки са имали гости от страни като Италия, Германия, Белгия, Нидерландия, Обединеното кралство и други.

Сред най-големия брой нощувки са тези на жители на Ботуша, които вероятно са пребивавали в региона по делови въпроси.

Хотелите са отчели и сериозни посещения от албанци, канадци и китайци.

В областта има 22 места за подслон с над 930 легла. Повече от 2/3 от тях са в областния град.

За нова серия от уникални разкрития за античния град Мисионис край Търговище разказа археологът проф. Николай Овчаров, цитиран от news.bg.

Той припомни, че разкопките и проучванията на този град започват още през 1962 година. По това време местните хора наричат крепостта Крумово кале, като това название се използва от някои и до днес.

Още с първите разкопки става ясно, че Мисионис е важен обект, който ще разкрие много за историята на страната ни. „Това е една от малкото крепости тогава, която се съпротивлява на подчинение, а не се примирява с цел да се запази“, разкри проф. Овчаров.

След дълга пауза на проучванията от две години насам с финансовата помощ на община Търговище разкопките в Мисионис текат с пълна сила. Те вече разкриват картината на добре устроен античен град, с четири църкви, цял отделен болярски квартал с каменни къщи и площади, таверна с чаши.

Последната новост около Мисионис е намерена икона, на която от едната страна е изобразен разпънат Христос, с от другата – образите на трима апостоли. „Мисионис е северният Перперикон“, заключи проф. Николай Овчаров.

https://trud.bg; http://pik.bg

1 на 7

Скрит в хълмовете на Испания, този град е един от най-странните, които някога сте виждали. Подобно на венецианците, живеещи над Средиземно море, селата във вулкани, и манастирите на върха на Хималаите, това място е уникално, намиращо се точно под гигантска скала. Не ни ли вярвате? Намиращ се в Сетенил де Лас Бодегас, Испания, този град от малко над 3000 души, е дом на някои от най-добрите ресторанти и барове в цяла Европа.

Както е сгушено в непосредствена близост до река Рио Трейо, това е идеалното място за изграждане на града, тъй като тук той получава голямо количество течаща вода и ниски температури. Много от къщите са построени в и под стените на самото ждрело.
Учените смятат, че хората са живели тук от праисторическо време.Тук можете да видите неща, които не бихте видели никъде другаде по света.

Източник: www.actualno.com

Еротичната градина Loveland се намира на остров Джеджу, известен още като „Корейския Хавай“. Loveland  е тематичен парк на любовта.

Тази изключителна градина на любовта е фокусирана върху темата за секса и притежава набор от 40 скулптури изобразяващи полови органи и полов акт. Някои от тях представят голям фалос, каменни срамни устни и ръка за мастурбация.

Идеята за еротичния парк е на 20 художници, възпитаници на университета Hongik в Сеул. За относително консервативната Южна Корея Loveland е един уникален феномен и бързо се превръща в любимо място на младите. Посетителите трябва да са над 18 години. За непълнолетните има обособена отделна зона за игра, докато възрастните се разхождат в парка.

http://jilo.bg

1 на 9

Или как нищо в „страната на орлите” не е такова, каквото го познавате!

За Албания знаех малко. Да не кажа – нищо. Малкото ми познания бяха свързани най-вече със Северна Албания и действащия там Канун (вендета), липсата на права на жените,  тотална изостаналост в резултат на изолацията на страната, наложена на Енвер Ходжа и вицовете от детството ми за „албанския реотан”.

Бях там на втория ден от едно прекрасно пътуване с част от дамите на клуб „Майчина грижа” и неопределеността на нещата ме изненада още с влизането. Не можех да определя видяното и усетенето, като нещо познато. Всичко е някак хем много близко, хем е много различно… За нещата там не могат да се дават определения защото не се вписват в нито едно от тях.

Непосредствено след преминаваето на границата впечатление правят т. нар. Lavazh – импровизирани автомвики, които са една до друга. Думата „автомивка” е пресилена. Те представляват отбивка от пътя посипана с малко чакъл, маркуч, от който тече вода непрекъснатo (заради многото подпочвени води в региона), човек, препарат и гъба.

Албания е планинска страна, планините са около 70% от територията. Пътят лъкатуши край полегати хълмове и  разбираш защо я наричат Страната на орлите. По протежение на пътя, от границата към един от курортните им градове Дуръс,  се нижат къщи на разстояние една от друга, почти всички нови, с първи етаж пригоден за някакъв дребен бизнес – магазинче, кафене, бръснарница или друго и втори етаж за живеене. Заради отдалечеността на къщите една от друга, ти се струва, че това са картини – някак застинали, но живи, всяка сама за себе си, но и в цялост с останалите. Навсякъде има хора, всичко е слабо осветено и се вижда живот, истински.

Тази картини свършват, там където се появява уличното осветление, на влизане в град Дурас – Албанската ривиера. Там започва бетонната „зараза”, която е завладяла и тях. Същите като при нас бетонни, пусти и слепи, бивши, настоящи и никога не случили се хотели. Става ти тъжно и търсиш логиката на нещата, които се случват там в Албания и тук в България и се питаш, кой конспиративен заговор дава обяснение, защо банките дават пари за неща, които всички знаят, че няма да се случат…? Нямам отговор… само се натъжавам и ми е малко мъчно за тях.

Намираме нашият хотел  – 5-звездният Престиж Ризорт – райско кътче насред бетонната джунгла, където всичко е безупречно – хотелът, морето, пясъкът, отдлечеността и комфорта. Мястото е приказно, добре уредено, с хубав плаж на Адриатическо море (в Албания крайбрежната ивица е 362 км), басейни и палми.

През първия ден от обиколката на Албания, запланувания град е Круя. Наш екскурзовод е Мартин – професор в университет в Тирана, който печели допълнително от такива обиколки с туристи. Сигурно така изглеждат повечето албанци – спокойни, образовани (образованието е изключително важно за тях и грамотни са 99% от населението), усмихнати и без да се вземат на сериозно.

Круя е крепост, което е последното гнездо на съпротива срещу османското нашествие на Балканите. Построена е на върха на планински хребет. Тук е и музеят на националния герой на Албания Скендербег.  Скндерберг е голямата гордост на Албания. Тук всчико е Скендерберг – улици, площади, кина и прословутия коняк „Скендерберг”.

Атмосферата на тази крепост, си я усещам като наша. И пазарската улица, и навалицата от хора и нещата, които се продават. Където и на Балканите да отидете ще видите все същото.

Другата ми голяма изненада беше албанският език. Той не прилича на никой друг език. Смесица от латински, италиански, румънски и дори български. Затова, за да се сдобиеш с диплома за висше образование трябва преди това да си взел изпит по английски език, което става само в два лицензирани университета в Тирана – един американски и един английски. Голяма част от младежите тук знаят италиански, вместо английски, останал от времето на окупацията на Албания от Италия.

Трафикът е много натоварен, да не кажа ужасен. Колите са много, а улиците и шофьорите неподготвени за тях (Тук всяка втора кола е мерцедес. В Албания се шегуват, че трябва да си сложат емблемата на Мерцедес на националния флаг). Правила за движение и да има, никой не е чувал за тях. Трудно се шофира и още по-трудно се паркира, но с помощта на Мартин се справяме.

Липсата на определеност в тази страна засяга може би най-вече религията. Тук нищо не е такова, каквото го знаем. Мюсюлманите са само 38,8 % (в моите представи те бяха около 80%) и са т. нар. бекташи – умерено и много либерално разклонение на исляма (тук забулените жени бяха по-малко, отколкото в Македония), християните общо са 35,4%, нерелигиозни са 25,6%. Според Мартин тук няма разделение на религиите. Всеки уважава религията на другия, но не я смята за пречка в общувантео. Женят се хора от различни религии, празнуват всички религиозни празници заедно. Разделението по религиозен принцип е по-скоро условно. Дори гробищата им са общи.  Тук е по-важна родовата и национална принадлежност.

Новите джамиите в Албания са много. Построили ги чужди ислямски организации заедно с болници, училища и университети, но джамиите останали празни. Хората не влизали в тях, особено младите, защото поколението на 40, 50 и 60-годишните  са атеисти – така са възпитавани (техният дългогодишен ръководител Енвер Ходжа  обявява Албания за първата в света атеистична република). Затова албанците се обръщат към американците да ги спасят от арабите и техните ултиматуми -джамиите да се напълнят, но американците казват, че така е по-добре, защото албанците ще влееят един по-мек ислям.

Албанците са свикнали да са  част от някой и нещо друго. След като са част от България през IX-XIII век, албанските земи са завладяни от Османската империя през 1478 г. и се освобождават 1912 г. След това са окупирани от италианците, после германците, за кратко са сателит на сръбската държава, после са със Сталин и руснаците, след като Енвер Ходжа не одобрява реформите на Хрушчов, който искал, според него, да направи от Албания „бананова република”, която вместо да разработва нефтени и минни находища, е трябвало да отглежда плодове, се обръщат към китайците .

Тъй като връзките с Китай не предвиждали какъвто и да е военен съюз, Албания трябвало да включи в своята програма за самостоятелност и самоотбраната. В резултат на паниката, която обхванала албанското ръководство, из цялата страна спешно били изградени около 700 000 бетонни бункери.  По един за всяко семейство. Сега една част са съборени, а друга – превърната в музеи, галерии и дори ресторанти.

Всичко това е оставило следа в атмосферата на Албания. Архитектурата в Дуръс, Круя и Тирана – градовете от нашата обиколка, е разнообразна. Всички, които са имали някакво влияние над Албания, през различните етапи от нейната история, са оставили следа в нейната архитектура. Тук има римски амфитеатър, типично италианска архитектура, по сталиниски  еднообразни и лишени от облик блокове (които масово се опитват да оцветят и да им дадат душа, чрез всякакви и малко странни опити за освежаване), характерната за Албания архитектура и модерно строителство. Тук се строи – много и навсякъде, джамии, църкви, административни сгради и хотели.

Текст и снимки: Диана СТЕФАНОВА