дом блог страница 3027

УСМИВКИ ОТ… БЕЛИТЕ ЛЯСТОВИЦИ

Голяма радост е, когато поместят твоя творба във вестник „Нова добруджанска трибуна“. И си заслужава да позираш със специалната страница  „Белите лястовици на Добруджа“.

Спонтанният жест на малките таланти от училището по изкуствата „Св. Кл. Охридски“ изпълни екипа ни с радост и надежда. Ние от своя страна желаем на тримата сладури и на всички талантливи деца на Добруджа да продължават да пишат, да рисуват, да пеят и да танцуват… И обещаваме тържествено да продължим да поместваме най-добрите им постижения, за да останат в историята като част от прекрасното ято бели лястовички на нашия красив добруджански край.

Учени разкриха загадката на гигантските рисунки на платото Наска

Тайнствените линии и нарисувани фигури на платото Наска в Перу са били пътни храмове на инките. Това твърдят канадски учени, съобщава списание Antiquity. Според експертите, такива храмове са строени на пресечните точки на важни пътища в страната. Изследването показало, че на местата, където се пресичали пътищата, са поставени и каменни конструкции, които вероятно са били използвани като параклиси. „Предполагаме, че тези рисунки са били своеобразни параклиси, където пътниците са четяли молитви на пътя“, казва Петър Бикулис от Университета в Торонто. По-рано се смяташе, че линиите и фигурите са астрономически инструменти на коренното население. Рисунките на платото Наска за първи път са открити в средата на 16-ти век от испанските конквистадори. Фигурите са повторно открити през 1939 г., след снимка от въздуха. На платото Наска има около 30 изображения на растения и животни, както и няколкостотин геометрични фигури и около 13 хиляди линии, някои от които се виждат от космоса. Предполага се, че тези рисунки са направени през първото хилядолетие на нашата ера.  https://www.blitz.bg

СТЕФАНОВДЕН Е! ДА ПОЧЕРПЯТ СТЕФАН, СТОЯН, ВЕНЦИСЛАВ…

На третия ден от Коледа – 27 декември, Православната църква почита паметта на Свети Стефан – първия християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.

Денят на Свети Стефан се чества винаги на третия ден след Рождество Христово и е последният празник в годината, за който хората казват, че „затваря кръга“.

От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на съвета на юдейските старейшини влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон.

Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите „Господи, не им зачитай този грях!“. Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.

Сред народа денят е известен като Стефановден. Стефан е сред най-разпространените имена в България.

Днес имен ден имат всички, които се казват Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

Китайски учени превръщат мед в злато

Екип от китайски учени съобщават, че са превърнали евтината мед в нов материал „почти идентичен“ със златото, според проучване, публикувано в Science Advances и цитирано от South China Morning Post.

Откритието ще намали значително употребата на редки, скъпи метали във фабриките и производството, заявяват авторите. Професор Сун Джиан и негови колеги от Института по химична физика „Далиан“ в Китайската академия на науките в Ляонин обработват мед със струя горещ, електрически зареден газ аргон.

Бързо движещите се йонизирани частици отделят медните атоми, атомите се охлаждат и кондензират на повърхността на събирателно устройство, произвеждайки тънък слой пясък. Всяко зрънце пясък има диаметър само няколко нанометра, или хилядна от размера на бактерия.

Изследователите слагат материала в реакционна камера и го използват като катализатор за превръщане на въглища в алкохол – сложен и труден химичен процес, който само благородните метали могат да обработват ефективно.

Медните наночастици постигнаха каталитична ефективност, която е много подобна на тази на златото или среброто. Резултатите доказаха, че след обработка, металът мед може да се превърне от „пиле“ в „феникс“, обяснява проф. Сун Джиан.

Медта има подобно тегло, изглежда като злато и от векове привлича алхимици, които виждат възможност за мигновени богатства.

Новият материал, създаден от лабораторията, не може да се използва за създаване на фалшиви златни пари, нейната плътност остава същата като обикновената мед. Но според учените процесът може да се окаже доходен и да осигури значителен тласък на китайската индустрия.

Благородните метали остават в центъра на съвременните икономики. Например компонентите на електронните устройства съдържат голямо количество злато, сребро и платина. Около 40 смартфона могат да съдържат толкова злато, колкото и тон руда.

Медта не може да функционира, както златото в промишлеността, главно защото има по-малко електрони, субатомни частици с отрицателен заряд, около ядрото си. Тези електрони също са и относително нестабилни, така че медта има склонност да реагира по-лесно, когато се комбинира с други химикали.

Разработеният от екипа на професора метод може да инжектира голямо количество енергия в медните атоми и да направи електроните по-плътни и стабилни. Новият материал може да устои на високи температури, оксидация и ерозия, според учените.

Те са „като воин със златни доспехи на бойно поле, способни да издържат на всякакви вражески нападения“, допълват те.  https://news.bg/

Сирия и бежанската карта срещу Европа – кой дърпа дявола за опашката?

epa07007692 Syrian refugees walk as they prepare to leave Beirut, to return to their homes in Syria at Bourj Hammoud area, northern Beirut, Lebanon, 09 September 2018. Around 154 Syrian refugees began their trip home as part of a coordinated operation between authorities in Beirut and Damascus. EPA/WAEL HAMZEH

Режимът на Асад смята, че отново държи здраво властта – с чужда помощ. Но войната в Сирия ще продължи и през 2019 година. А най-важният съюзник на Асад изглежда отново се кани да използва бежанската карта срещу Европа, констатира Дойче веле.

Наборниците, които сега се уволняват, служиха на Асад 5 години. Пет години те водеха една война, която бързо надхвърли границите на страната и привлече и много чужди играчи. Сега много от тези войници се уволняват. Защото правителството на Асад очевидно смята, че отново държи здраво властта – политически и военно. Но на твърде висока цена: според информации в медиите, половината от 300-хилядите войници в армията на Асад са били убити, ранени или са дезертирали. Правителството си помогна с чужди сили – многохилядна армия от бойци на Иранската революционна гвардия, на иракски и афганистански милиции, както и от ливанския „Хизбула „от години воюва на страната на Асад.

Междувременно правителството се убеди, че бруталните действия към бунтовниците си струват, казва ръководителката на бейрутското бюро на фондация „Хайнрих Бьол“ Бенте Шелер: „На базата на досегашния опит, в бъдеще на правителството няма да му се налага да сяда на масата за преговори. Защото то се вижда победител, и защото ще продължи да следва досегашната си успешна стратегия“, посочва тя.

Неясната съдба на Идлиб

Това се отнася най-вече за провинция Идлиб. В обсадения от сирийската армия регион живеят между два и три милиона души. Според оценки на ООН, 99 процента от тях са цивилни. Но има и безброй бунтовници, стекли се от други части на страната, включително джихадисти.

Първоначално Турция настояваше за това джихадистите да бъдат обезоръжени, но от това не излезе нищо. Защото тези бойци нямат никаква причина да оставят оръжията си, казва Шелер. „Защо им е да се разоръжават, без да получат нещо в замяна? Например гаранции, че могат да се изтеглят свободно от Идлиб, или пък да си осигурят амнистия“, добавя тя.

Бенте Шелер очаква кризата в Идлиб да продължи, докато не бъде намерено решение на сирийската криза като цяло.

Бежанците като политическо оръжие

Ситуацията в Идлиб поражда сериозна загриженост и в Европа. В един коментар на телевизия „Ал Джазира“ се казва, че Русия отново играе с бежанската карта в сирийския конфликт. „Русия съзнателно атакува цивилни граждани в контролираните от опозицията региони, за да предизвика бежанска вълна към Турция и Европа. Така Москва иска да принуди тези страни да преосмислят своята подкрепа за въоръжените опозиционни сили“.

С това Русия държи в ръцете си много силен коз. Бежанските потоци към Европа промениха значително политическия ландшафт на континента. Дяснопопулистки партии влязоха в парламентите на почти всички европейски държави. Бенте Шелер очаква Русия и Сирия да използват коза с бежанците и в Идлиб. „Ако се стигне да военна офанзива, Идлиб ще бъде козът, с който Русия и режимът на Асад могат да упражнят най-силен натиск върху Европа. И аз съм сигурна, че те ще направят точно това“, казва тя.

Иран иска да остане

Независимо от средствата и методите, с които сирийското правителство и закрилничката Русия искат да поемат контрола върху Идлиб, Сирия никога вече няма да бъде същата. За това се грижи най-вече другият закрилник на сирийския режим – Иран.

Според информации на списание „Foreign Policy“, в боевете в Сирия са загинали над 2 000 ирански войници. Освен това Иран е инвестирал до 30 милиарда долара в войната в Сирия. Списанието не очаква ръководството в Техеран да се огъне под международния натиск и да се изтегли от Сирия. „След такива големи инвестиции, Иран е твърдо решен да се възползва дългосрочно от стратегическите предимства, които му предлага Сирия – независимо от краткосрочните човешки загуби и похарчени финансови средства“, пише изданието.

Бенте Шелер смята, че тази стратегия ще доведе до ескалация на напрежението в региона. Израел, от своя страна, съзира заплаха за националната си сигурност от нарастващото влияние на Иран в Сирия. Затова ще продължи да се противопоставя на иранското присъствие. Неясно е как ще приключи този конфликт. „Защото независимо от острите предупреждения и някои военни операции, с които Израел ясно демонстрира, че няма да търпи иранското присъствие, то се затвърди“, казва наблюдателката.

Изглежда, че войната в Сирия е решена в голяма степен на национално равнище. Но международните ѝ измерения остават неясни. А това означава, че и през 2019 година в обширни райони от страната ще остане неспокойно.

Дойче Веле

Парламентът на Израел гласува за саморазпускането си

epa06407376 Israeli Knesset Members vote on the controversial 'Police Recommendations Law' at the Knesset, the Israeli parliament, in Jerusalem, Israel, 27 December 2017. the controversial 'Police Recommendations Law' intended to prevent the police from publishing its recommendations regarding suspicions against a public servant. EPA/ABIR SULTAN

Парламентът на Израел гласува за своето саморазпускане, предаде Дойче веле.
Решението беше прието с със 102 гласа в 120-местния кнесет.

Предсрочните парламентарни избори са насрочени за 9 април.
От 2 януари кнесетът излиза в „предизборна ваканция“.

Правителството на Бенямин Нетаняху ще продължи да работи до сформирането на нов кабинет.

Ключова причина за разпускането на парламента е напрежението в самата управляваща коалиция.
След като министърът на отбраната Авигдор Либерман напусна поста си, Нетаняху разполагаше с крехко мнозинство в парламента.

Наред с това срещу премиера бяха повдигнати обвинения в корупция.

На парламентарните избори през 2015 г. партията на Нетаняху „Ликуд“ получи мнозинство. https://news.bg

Русия изпита успешно хиперзвуковата система „Авангард“, заяви президентът Путин

Руското министерство на отбраната осъществи изпитания на хиперзвуковата ракета „Авангард“, завършили с пълен успех и потвърдили всички нейни тактико-технически характеристики. Това заяви днес на правителствено заседание руският президент Владимир Путин, цитиран от ТАСС.
Путин посочи, че хиперзвуковата система „Авангард“ ще постъпи на въоръжение в руските въоръжени сили още от следващата година. „През 2019 г. на въоръжение в руската армия ще постъпи новата междуконтинентална стратегическа система „Авангард“, ще бъде разгърнат такъв полк в състава на Стратегическите ракетни войски“, каза руският президент.
Днешното изпитание било осъществено от ракетната база в Домбаровски в южната част на планината Урал, предаде Асошиейтед прес. Кремъл заяви, че ракетата успешно поразила целта си, която се намирала на полигона Кура на полуостров Камчатка (на разстояние от 6000 км).
Според руското президентство руският държавен глава лично е наблюдавал изпитанието на „Авангард“ от контролната зала на министерството на отбраната.
Путин беше споменал „Авангард“ сред поредица нови ядрени оръжия, представени от него през март, за които заяви, че не могат да бъдат прехващани.
По думите му „Авангард“ може да излети в атмосферата 20 пъти по-бързо от скоростта на звука. „Движи се към целта като метеорит, като огнено кълбо“, каза Путин. http://www.bta.bg

Отвлеченият от „Наглите” милионер Киро Киров фалира

Бизнесменът Киро Киров, който бе похитен от бандата за отвличания „Наглите” и прекара дълго време в плен, преди синът му да плати откуп от 517 000 евро за живота му, обяви окончателен фалит, пише „Уикенд“. Преди седмици дългогодишния вносител на строителна техника остана без заведението си „Снейк” в ж.к. „Люлин”.

Просторния бар на семейство Кирови на булевард „Царица Йоана”, който работи от далечната 2001 г. и доскоро бе сред най-оборотните заведения в София, вече не функционира, тъй като в началото на месеца банка е влязла във владение на имота. Оказа се, че заведението е било заложено за кредит във финансова институция, но заради няколко пропуснати плащания банката е предпочела да изземе обекта.

Близки до семейство Кирови разкриха, че още преди 2 години синът Иван взел решение да преструктурира бизнеса и за целта теглил огромен кредит. Той заложил бизнес сградата „Киров”, както и прилежащото към нея заведение „Снейк” в банка, като сключил договор, според който може да полза обектите, но под наем. Впоследствие обаче нещата не потръгнали по мед и масло и след просрочени плащания от финансовата институция взели решение да изгонят бившите собственици и настоящи наематели.  Така в навечерието на 80-ия си юбилеен рожден ден Киро Киров, който от началото на 90-те години на миналия век развива едър бизнес, вече не развива никаква търговска и стопанска дейност. Малко утешение за популярния бизнесмен е факта, че той съумя да се възстанови физически и психически след преживяната драма с отвличането и оттогава гледа по-философски на живота.

За финансовите проблеми на семейство Кирови загатна още преди година и половина синът Иван Киров, който призна, че е изправен на ръба на фалита. Според думите на Киров – младши, бизнеса тръгнал надолу след похищението на татко му.

„Тогава платихме откупа с пари на фирмата. Липсата на самите 500 хиляди евро ни се отразиха лошо, тъй като едни такива пари се завъртат четири-пет пъти годишно и са еквивалентни на 4-5 милиона евро. Купуваш стока, продаваш я, започваш отначало – купуваш стока пак, пак я продаваш и така. 500 000 евро, издърпани от оборота се равняват на 4-5 млн. загуба реално. Ако баща ми го е нямало 17 дни, което си е почти месец, само оборотът като падне на нула, си е 5 милиона загубен оборот. Само през това време. Но много по-лошо ни повлияха писанията по вестниците. Имиджът ни се срина, никой не искаше да купува от нас! Когато се случи това, във фирмата ни работеха 700 човека. В момента работят 0 човека и 700 семейства останаха на улицата. Подадохме в съда иск за обявяване на фирмата „Киров” АД в несъстоятелност. Чакаме съдът да се произнесе”, обясни през есента на 2017 г. Иван Киров.  https://www.blitz.bg

ДОБРИЧ: КОЛЕДНАТА ПЕСЕН НА 2018 ГОДИНА

 

НЕКА ЗАЕДНО СТОПЛИМ СВЕТА

 

Елхата ни чака щастлива,

елените будят снега.

Любовта е така досетлива:

Коледа тук е сега!

 

Ела, обичай със мен,

нека заедно стоплим света.

Днес е най-светлият ден,

а вълшебство се крие в нощта!

 

Огън в камината пука,

изгрява Витлеемска звезда.

Вечерта на прозореца чука:

Коледа тук е сега!

 

Ела, обичай със мен,

нека заедно стоплим света.

Днес е най-светлият ден,

а вълшебство се крие в нощта!

Татяна ИВАНОВА – Х клас,

Клуб за творческо писане „Литературната къща” – Добрич; ръководител – Генка Петрова

Никита Джонсън: Подлагам на съмнение всяка информация, която достига до мен!

Никита Джонсън спечели „Биг брадър” преди три години, когато разбра, че „хората харесват различните”. Тогава тя победи най-вече благодарение на вътрешната си сила и устойчивост на характера. „Могат да ти отнемат думата, правото, но това, което си – никой не може да ти отнеме”, бе едно от важните послания, които тя сподели. Прави го и сега с ясното съзнание, че е променила себе си към по-добро. Противно на убежденията на мнозина – за нея победата в Къщата никога не е била главна цел, но най-голямата печалба, която получи от сегашното си участие във „ВИП брадър” бе не само тестът, който направи на психиката си, но и потвърждение за това, че хората все още много я харесват. Може би защото не е изневерила на дългогодишното си мото: „Никога не започвай да спираш и никога не спирай да започваш!”.

– Ники, ти прекрачи Къщата на „Биг Брадър” за втори път. Първият път спечели, а сега стигна почти до финал. Какво беше по-различно сега?

– Съвсем искрено ще ти отговоря. Първият път нямах абсолютно никакви очаквания, за разлика от сега. Тогава всичко беше съвсем неизвестно за мен. За тези три години обаче, аз със сигурност съм се променила като човек, надграждала съм по-скоро. А очакванията ми за този сезон бях свързани с това да се забавлявам истински, да се запозная с нови хора, да чуя различни гледни точки и най-вече да изляза от зоната си на комфорт.

– Излизането от зоната на комфорт всъщност е най-ценното в този формат, защото само така човек може да изпита себе си. И излиза, че докато останалите ти съквартиранти почти през цялото време се опитваха да те уязвят, мислейки си, че те вадят точно от тази зона, ти вече си била извън нея и си се забавлявала?!

– Така е. Знаеш ли, винаги е хубаво човек да може да освети тези свои сенчести места, онези тъмни кътчета в душата, от които най-много се страхуваме. Като че ли с влизането ми в Къщата очаквах точно това да се случи на някакво подсъзнателно ниво. Опитах се да се докажа, да се преборя със себе си и с останалите, което до голяма степен е свързано с характера и темперамента ми. Но можех да разгледам ситуацията и по друг начин – да съм над нещата, да не се връзвам толкова, но просто не видях в хората тази лекота и добронамереност.

– Всеки действа спрямо собствените си нагласи и осмисляния, и в този смисъл е прав за себе си. А онова, което обикновено дразни, е отстояването на позициите – особено във формат като „Биг Брадър”, където всеки сезон гледаме колко е важно да си в унисон с т. нар. колектив… Ти не правеше ли точно такова отстояване?

– Права си абсолютно за това. От гледна точка на чувството за справедливост, което за мен е много важно, има два вида хора – морални и аморални. За мен то е много важно, особено пък, когато някой се опитва да налага мнение, което смятам за погрешно. Например Албена (Албена Вулева, б.а.) се опита да повлияе на другите и да им втълпи, че аз съм еди какво си, или че не харесвам това или онова, накланяйки везната в една или друга посока. Това ме влудяваше и затова се нагласях за борба с нея – това е първична реакция. Също така винаги ме е влудявал фактът, че хората по принцип са склонни много да вярват на това, което чуват, докато аз подлагам на съмнение всяка информация, която достига до мен

Разбрала съм, че всеки човек е различен, приема нещата различно, а някои са изгубени в превода.

И защо, по дяволите, не можем да се слушаме какво казваме, бидейки по-скоро положително настроени, отколкото отрицателни? Аз мога да кажа за някого, че го харесвам като човек, но не харесвам неговата склонност към еди какво си… Но когато това се предаде с думи от сорта на: „ми тя не те харесва”, „каза, че си много глупава”, какво става?! Целият смисъл и енергия се изменят! Абсолютно винаги в Къщата се оказвах на борба с подобен тип недомлъвки и некоректни преводи, с което не можах да се примиря докрай.

– Спомена, че Албена Вулева е влияела до голяма степен на останалите. Но това влияние май е доброволно поемано?! Може би за тях е било просто по-лесно да разчитат на чужди мисли и интерпретации…

– О, да, така е, но дори и това не ги прави лоши хора. Въпреки че не бях съгласна с това, се опитах да видя и доброто в тях. Казах си, че въпреки че не са стигнали до това самосъзнание и ясност, че човек трябва да има изградено свое лично мнение, те не са лоши хора. Аз не харесвах не толкова тях като личности, колкото подходите и осмислянето им в ситуациите. Но човек е низ от емоции, които не винаги може да контролира. Сега, когато се наблюдавам отстрани в Къщата, виждам, че много пъти съм се опитвала да правя именно това – да регулирам емоциите. На моменти дори съм излизала противоречива. Когато грешах, се извинявах, анализирах поведението си, но то до голяма степен беше вадено от контекста, защото междувременно докато се надграждаше, някой все ме обвиняваше за нещо и в един момент, едва ли не, станах виновна за всички следствия.

– Оказва се много трудно и човек да си признае грешката, особено пък в комплицираната ситуация в Къщата. Колко скъпо ти излезе това удоволствие? И какви грешки направи?

– Всъщност всичко, към което човек се стреми, е да бъде щастлив – и пътят до там е свързан с очакванията. А човек бърка, когато има очаквания. Това беше и първата ми грешка – да нямам очаквания, което обаче противоречи на реалния живот, където е обратното. Но в Къщата е много лесно да се лепят определения. Нападнаха ме дори за това, че спя… А аз един път имах нужда от повече сън, защото бях болна, хърках, защото ми беше запушен носът, но това са бели кахъри, не ги възприемам дори като грешка, защото са нормални неща. Грешката ми беше, че се опитвах на всяка цена да им обясня, да потърся приятелство. Естествено, не се получи, а оттам отново се изяви и чувството ми за справедливост, което е като барометър в мен. Освен това ги видях само в нападателната им страна, не толкова в положителната.

– Но реално останалите те атакуваха по един или друг начин почти през цялото време?!

– Да, бяха и източник на стрес също така. Но аз дадох шанс на всеки един от тях, с повечето от които вероятно не бих общувала толкова в реалния свят, не бих намерила време за това. Просто защото не са ми достатъчно интересни. Например човек като Джулиана Гани, с която във външния свят нямаме абсолютно никакви допирни точки. Тя не е лошо момиче, но нейните възгледи и нещата, за които по принцип говори, са супер отегчителни. Не бих искала да ги слушам на кафе – например кой какъв маникюр има и тем подобни. Аз на нея така и не й разбрах характера и ценностната система –

какво точно е важно за нея, освен външния вид

Не ми стана ясно коя е?! Изкара ЯЯ не знам какъв човек, спейки с тиган в леглото, което беше някакъв пълен абсурд, тъй като той никога не е заплашвал никого, камо ли да е показвал, че трябва да се страхуваме от него. Но Джулиана така го изопачи, че той излезе черен направо. А не е да сме живели в две различни къщи – и аз бях там – и такова нещо не е имало! Ето това е тя. По-скоро е човек, който се нагажда. В началото я беше много страх от Албена, а страхът е много лош съветник. Видя, че с Албена имаме противоречие и избра да остане на сигурната страна. А за мен Албена е добър оратор, но е лош човек. А аз се смятам за добър човек, но за лош оратор. Освен това Албена много пъти е казвала, че не обича хората. Опитва се да изкара най-лошото от тях, влияе им. А това, че е интелигентна и умна, не дава нищо на общността, само ползва единствено нея. Не видях от нея една добра постъпка. Уж се опита да си изчисти имиджа, предлагайки една забавна страна, но според мен не даде абсолютно нищо, освен това, което вече познаваме в нея.

Но да продължим по темата за грешките. Тук неминуемо стигам до онзи момент с ревността – типичните женски слабости, които може и да не са на 100%, а например само на 2, но дълбоко в теб спят, дремят и в някакъв момент изскачат на повърхността. Когато Златка започна с поредицата си от провокации, аз изведнъж преведох поведението й по този начин, а то може да не е било така. В онзи момент според мен тя се опитваше да изиграе някакво надмощие над мен в много различни ситуации, голяма част от които вероятно не са и излъчени. Например да подхвърли небрежно репликата: „Абе какво ми се пречкаш в краката – или си пред мен или зад мен”. И го правеше с една такава ехидна усмивка. А аз

проявих даже огромно търпение спрямо нея

В един момент си казах – нищо, че тази история е отдавна, отпреди години, тя явно е способна да послужи като отговор от моя страна. Нищо, че Златка и в тази ситуация се опита да се изкара такава, каквато не е – много добра, много готина. А в онзи момент преди години, когато е имала интимни отношения с Борислав, както стана ясно, тя е имала отношения и с трети човек… Златка искаше да се изтъкне, едва ли не, като барометър на всичко правилно. И в момента, в който ме засече с думите: „Вече прекаляваш!”, докато аз водех някакъв разговор с друг човек, просто чашата преля, казах си: „Стоп!” и реагирах. А ти знаеш, че и когато е допълнително стресиран, човек реагира по-необмислено и по-първично. Тогава бях много ядосана и с думите си целях единствено да я уязвя и нараня. Беше абсолютна грешка и абсолютна слабост, защото в реалния си живот аз отдавна съм разбрала, че човек не може да контролира чуждите емоции и реакции, а само своите. В Къщата обаче, цялата изолация, липсата на близки хора и всичко останало, подтиква към някакви подобни реакции понякога.

– Често те атакуваха и заради визията ти?

– О, да, разбира се, само че аз не съм влезнала в предаване за „Мис Свят”. Не съм отишла на конкурс за красота, а съм влезнала в предаване за борба на характери. Външният вид може да интересува само мен – което не означава, че аз съм удовлетворена от него или от грешките, които съм допуснала. Правила съм своите експерименти и това се е получило. Но темата за външния вид пак беше препратка към тях самите, за които явно той е много важен.

– Как ти подейства влизането на Борислав в Къщата? Успя ли да те центрира в емоциите?

– С Борислав сме заедно от дълги години вече и ако трябва да съм честна – само факта, че го видях, ме успокои. Погледнах го в очите и разбрах, че отвън всичко е наред. А нещата, които ми каза, не мисля, че ми повлияха, тъй като съм много инатлив характер, вярвам много на собствените си мисли, заключения и оценки. Той просто ми даде друга гледна точка, която аз уважавам, защото го обичам, но не ми повлия за това да променя собствените си нагласи. В един момент той отвори някакви вратички в нашите взаимоотношения, които не ми допаднаха… Въпреки че това е реалността – така изглежда една двойка след пет години и половина, независимо дали ми харесва или не. Наблегна се повече на това, че с него сме повече партньори, отколкото нещо друго, а в това няма нищо лошо. Но понеже Борислав спести факта, че се обичаме, което знам, че мисли, ситуацията се изопачи.

– Когато те защитаваше след това вече извън Къщата обаче, Борислав беше готов да разкъса всеки, който по някакъв начин те атакуваше словесно!

– Абсолютно. И това е повече от показателно за чувствата и нагласите в него. Може би и заради това след края на шоуто с него не сме имали нужда да изясняваме в някакви дълги разговори ситуациите. Оправихме недоразуменията още в Къщата. След като видях и как ме е защитавал отвън, този разговор отпадна от само себе си.

– В Къщата ти много се притесняваше за чувствата на твоя син. Основателни ли се оказаха притесненията ти или напротив?

– (усмихва се) Първото, което детето ми ми каза, беше: „Майко, пак ли се случи същото, както и миналия път? И какви по дяволите бяха тези хора?!”. Аз по-скоро се притеснявах за това, че не желаех да карам детето си да страда. Иначе знаех той какво мисли, защото с него имаме много силна връзка. Не исках да страда от факта, че ме нападат, обиждат, определят по всякакъв начин. Едно дете не трябва да преживява тези емоции, защото все пак е още малък рицар, който иска да ме спаси. Наскоро гледах един филм по телевизията, в който казаха една много хубава реплика: „Няма как да видиш дъгата, без да приемеш дъжда”. Много силно казано! Ето в това е цялата работа. Същото е и при хората – няма как да харесваш и обичаш един човек, но да приемаш само положителните му качества. Или приемаш и положителните, и отрицателните, или не градиш отношение.

– Очакваше ли да получиш толкова мощна зрителска подкрепа почти до самия финал? Много положителни коментари предизвика и една твоя реплика, с която принизи така наречените родни випове…

– Не, не очаквах. По-скоро очаквах да бъда елиминирана по-рано. А по отношение на темата за виповете – не беше самоцелно, а по-скоро се получи като моментна реакция. Случи се малко, след като един човек в Къщата ми каза: „Ти си дошла, за да се отъркаш в нас, известните”. Бях потресена от тези думи.

– Този човек не е ли Станимир Гъмов?

– Да, той за съжаление. За мен никога не е било важно кой колко е известен. После пък Албена каза: „Аз съм водеща, той е футболист, а той – един от най-добрите актьори. Ти, по дяволите, коя си?” А има ли значение коя съм аз, дали съм стъпила на някакъв подиум?! Всъщност те отвориха вратата към тази тема, а аз просто исках да я затворя. И защо трябва задължително да има такива хора, които ще си търсят привилегията на всяка цена, като това няма никакво значение.

– В България май вече спокойно можем да говорим за синдром на популярността – далеч извън пределите на шоуто „Биг Брадър”?!

– Популярността отваря вратички и човек се възползва от всички нейни предимства. Например, ако една възрастна жена се опитва да си купи ябълки на пазара и някой по-млад и по-популярен я пререди, това за него е супер. А това, че тя е стояла часове на опашката, не го интересува. Всички тези облаги, които се придобиват от популярността, на мен не ми харесват. Който и да си, какъвто и да си, трябва да спазваш правилата – и писаните, и неписаните. Да погледнем един Марк Зукърбърг, който е направил много за хората и е толкова богат, че не може да си пресметне богатството. Той ходи с една обикновена бяла тениска и с едни дънки. Ходи на работа в отворена атмосфера, няма собствен офис. Седи на един компютър срещу още 20 колеги. И известността не го е променила. Това е да си популярен.

Интервю на Анелия ПОПОВА

https://show.blitz.bg

Последни новини

Клюки