Три нови книги – „Битката за град Добрич“, „Добруджанските полкове“ и „Постигнах много, но не колкото исках“, издаде наскоро писателят Георги Казанджиев. Той бе любезен да ги представи специално за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна“.

– Г-н Казанджиев, книгата Ви „Битката за град Добрич“ е във връзка със 100-годишнината от Добричката епопея, която честваме тези дни. Кое Ви провокира да я напишете? Какви неизвестни факти разкривате в нея?
– За „Битката за град Добрич” съм се подготвял доста сериозно. Издирих много материали – както тук, така и по-конкретно за Ген. Колев от родствениците му в Бановка. Исках да конкретизирам не върху освобождаването на Добруджа – 1 септември 1916-17 януари 1917 година. Наблегнах точно на битката за град Добрич, която се състои на 5-7 септември 1916 г. В книгата първоначално съм поставил биографични данни на генерал от пехотата Стефан Тошев – командващ Трета армия, на ген. Христо Попов – командващ Шеста Бдинска дивизия, на ген. Кантарджиев – командващ Варненския укрепен пункт, и на командира на Първа софийска дивизия ген. Драганов. Наблегнах с малко по-големи подробности на биографията на ген. Колев. Досега за битката за град Добрич не, че не се знаеше, а се пишеше с по-малки подробности, защото допреди години темата беше табу, понеже ген. Колев е развенчал величието и боеспособността на руската кавалерия. Когато на 9 септември войските на маршал Толбухин, тогава все още генерал, навлизат в Добрич и неговият щаб се установява тук, той първо започва да издирва къде е паметникът на ген. Колев, за да го разруши. Знае се, че през 1942 година българското офицерство прави втора кампания за набиране на средства за изграждане монумент на освободителя на Добруджа ген. Колев. Заради започване на войната този паметник не се построява, но в Съветска Русия се знае, че има такъв. Това, волю или неволю, ми го каза Михал Фьодорович Голишев, който е бил заместник главен редактор на органа на Трети украински фронт „Съветский воин”.
– Разкажете, ако обичате, за самата битка за Добрич.
– Битката за град Добрич първо започва Варненският укрепен район, който започва своето настъпление когато България обявява война на Румъния, знае се, че това става на 1 септември в 12 часа вечерта. Тогава Първа кавалерийска дивизия на ген. Колев е съсредоточена около Нови пазар и е разпределена за два лъча. Първият е направление Тервел с цел да прегради пътя на една кавалерийска румънска пехотна бригада, която е изпратена в Добрич, за да може да удари в тил войските на Четвърта преславска дивизия, воюваща в момента за тутраканската румънска крепост. Там е направено първото сражение, в което лично участва ген. Колев. Второто голямо сражение на кавалерийската дивизия е на следващия ден в Кочмар, когато се получава съобщение, че тази пехотна румънска бригада е преминала вече Карапелит и на път към Подслон е спряла да почива. Тогава ген. Колев разпределя войските си така – авангардът, който върви напред, се насочва фронтално към тази четири хилядна бригада. Два от неговите пехотни полка обхождат румънската бригада флангово от двете страни. Влизат в сражение и за 15-20 минути, както се изразяват кавалеристите, са отрязани 600 зелки или 600 румънски глави. Останалите се разбягват по горите и с настъпването на нощта по-нататъшните бойни действия не могат продължат. Заповедта на ген. Стефан Тошев е да се отрежат телефонните връзки между Добрич и Силистра. В същото време се появява една руска тежка кавалерийска дивизия от 32 ескадрона, а дивизията на ген. Колев е от 22 ескадрона. Дивизията напредва с разузнаване с бой с една единствена цел – да установи какви сили има срещу себе си. Но след като се чува какво е станало с румънската бригада между Подслон и Карапелит руското командване на кавалерийската дивизия започва само разузнавателни действия и търси момент кога може да удари в гръб Четвърта Преславска дивизия около Тутракан. В този момент по заповед на ген. Тошев кавалерийската дивизия се отправя към Силистра, понеже вече Тутракан е паднал, с цел да помогне на Първа бригада от Първа Софийска дивизия на ген. Драганов. Но по пътя се чуват силните тътнежи на румънската, руската и сърбо-хърватска кавалерии, които настъпват към Добрич, а позициите на Варненския укрепен район са около днешните села село Плачи дол, Победа, Паскалево, Росеново, Козлодуйци и Врачанци. Между Врачанци и Козлодуйци имаше едно село Арабаджий, което е изчезнало. То е подобие на чифлик, там става едно от големите сражения. В същото време ген. Кантарджиев изисква от командира на Шеста Бдинска дивизия две дружини с цел да подсилят десния фланг на Варненския укрепен пункт около днешния паметник на Цимерман. Ген. Попов изпраща тези две дружини, които посрещат един тежко въоръжен руски полк и го унищожават на 60-70 процента. Руските богатири са очаквали, че когато видят тежките им кавалерийски коне и дългите им три метрови пики българите ще клекнат на колене и ще молят за милост. Ген. Колев, като чува тези тътнежи, без санкции от командващия Трета армия ген. Тошев оставя един полк, който да заблуждава руската кавалерия между Карапелит и Кочмар и изпраща останалите си части на изстрел в посока Добрич. Дивизията заедно с предадените към нея две пехотни дружини и две артилерийски батареи преминават  разстоянието от 60-70 километра за около 6 часа в три лъча. Левият лъч преминава през Черна, Житница, Камен, Божурово, Росеново. Вторият и третият лъч в последствие  се съединяват, те са в посока сегашните Смолници, Козлодуйци и някъде около 16 часа пристигат. В същото време частите на Шеста пехотна дивизия, по-точно 35-и Козлодуйски и Врачански полк са готови почти всеки момент да отстъпят, защото, особено 36-и Козлодуйски полк е бил с на почти на 70 процента избити войници – 300 на брой, а 700-800 са били ранени. Когато се чуват копитата и вестта за пристигането в тил и във фланг на кавалерийската дивизия на ген. Колев сърбо-хърватите се опитват да окажат някаква съпротива. Но за минути са пометени и започват отстъпление посока Росеново, Божурово, Камен, Черна и т. н. Благодарение на настъпването на нощта и многото гори тези войски успяват да се спасят и се спират чак на Кубадинската позиция. На кубадинската позиция се провежда също едно много голямо сражение, показва се вече истинската оперативно-стратегически подготовка на ген. Тошев, на ген. Кантарджиев, на ген. Христо Попов и най-вече на ген. Колев. Пропуснах да кажа, че когато дивизията на ген. Колев пътува за Добрич ген. Тошев изпраща заповед като одобрява действията му и му казва, че трябва да действа съгласно създалата се обстановка.
– Какви са били взаимоотношенията между ген. Тошев и ген. Колев, явно е имало доверие между тях?
– Те са били изключително големи приятели, защото по време на Междусъюзническата война 1913 година на ген. Тошев е поверено командването на Пета Българска армия, а за началник щаб е бил назначен тогава полк. Колев. И по думите на ген. Тошев полк. Колев не се е задържал повече от час в щаба си, а е бил винаги в първите редици на армията си. От тогава се създава едно голямо приятелство между двамата и изключително взаимно доверие. Когато завършват събитията около Добрич ген. Колев стяга дивизията си да се връща да изпълнява предназначенията си около Тервел, да пази тила на Четвърта преславска дивизия и на Първа софийска дивизия около Силистра, Тутракан е вече превзет. Румънските войски с едно кратко сражение напускат Силистра и започват да се оттеглят панически. Тогава ген. Колев получава заповед да продължи похода на кавалерийската дивизия и да може да се съсредоточи на десния фланг на Трета армия или фактически да воюва в областта около морето.
– Втората Ви книга е за Добруджанските полкове. Бихте ли я представили?
– Книгата „Добруджанските полкове“ е в съавторство със Стоян Иванов. Той направи едно изследване на бойните действия на българската кавалерия, в кратки, сбити форми, на участието в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Описва и бойните действия на Осми пехотен полк, където служи и е убит неговия баща на фронта в тогавашна Югославия. Добруджанските полкове са 8-и конен полк, 20-и пехотен Добруджански полк, 41-и пехотен Добруджански полк и 46-и Добрички полк. Тук съм разгледал събитията и сраженията, в които те са участвали, в по-кратка форма, защото много с по-големи подробности аз ги представих в две мои предходни книги – „Бойният път на 46-и пехотен полк” и „Унизени, но непобедени”. С абсолютни подробности от създаването до разформироването на полковете съм ги описал там. През 1913 г., след подписването на т. нар. тогава от Великите сили и сега Букурещки мирен договор, когато България е заведена на преговорите с белезници, с надвиснал над главата й дамоклиев меч, когато българските войски воюват на западния и македонския фронт и е било време на часове гръцката армия, която е обградена от българската войска, да бъде разгромена, а в същото време Пета армия на ген. Тошев и Първа армия почти обграждат сръбската и са били нужни дни също да бъде разгромена и тя, румънците нападат България и стигат до Връждебна без да изстрелят един куршум, готови да влязат в София. Тогава се вижда коварството на румънската държана, която до този момент пледира, че ще пази неутралитет, поканена от България за участие в Балканската война. Тогава те се възползват от това и техният крал Карл I раздава милиони ордени на румънските войници, които са стреляли по прасета и кокошки в България и са заплашвали старите баби, защото армията е била на Македонския и на южния фронт. И това именно кара българското правителство и по-точно главнокомандващия ген. Жеков да предвиди и да създаде Трета армия и да изпрати големия си приятел ген. Тошев за неин командващ. Кавалерията по времето на Балканската и Междусъюзническата войни е играела ролята на свръзки и пощенски услуги и с част от конете да се носят патрони по фронтовете. В кавалерията са казвали: Ние сме орли, а в пехотата: Орлетата се свиха по-ниско от кокошките. И след големите победи на кавалерийската дивизия ген. Колев се провиква и казва: Да, кокошките се превърнаха в орли, но другите си останаха кокошки. За съжаление, добруджанските полкове са искали да бъдат изпратени на северния фронт на българската армия, но тук в 5-а дивизия попада само 20-и пехотен добруджански полк. Докато започнат военните действия той с неговата си дивизия е изпратен на македонския фронт. И за съжаление нито един от добруджанските полкове не е участвал в Добричката епопея. Дори не е участвал 8-и конен полк. Той е на западния и македонски фронт, изпълнявал охранителни и снабдителни служби. И непосредствено след края на войната 20-и добруджански полк е разформирован съгласно Ньойския договор. Знае се, че тогава на България е оставена десет хилядна армия, и то предимно жандармерийска и два или три кавалерийска полка. И тогава с указ на цар Борис е удостоен със звание 41-и добруджански полк. И той, за съжаление, не участва в Добричката епопея.
– На кого е посветена третата Ви книга – „Постигнах много, но не колкото исках“?
– Тя е за моя голям приятел Желязко Михайлов по повод 80-годишнината му. Реших да го изненадам и да му направя голям подарък за рождения му ден на 14 юли. Той не знаеше за книгата, беше много развълнуван. Желязко Михайлов е една много интересна колоритна личност. Аз съм го наблюдавал отстрани и съм направил един психологичен анализ на неговата дейност. Много години преди това го провокирах с разни въпроси и той ми отговаряше много интересно на тях. Отразил съм и дейността му. Той завършва Строителния техникум във Варна. Когато се връща тук се работи усилено по постановлението на Вълко Червенков за водоснабдяване на Добруджа. Желязко Михайлов може би е бил един от първите строителни техници-специалисти, изпратен на два главни обекта – Тошево, Пчеларово, Красен – първият район, който е трябвало да бъде водоснабден. Вторият е около днешното Дулово, Исперих. После служи в армията в специален полк. След армията пак е във ВиК. От там го вземат като специалист в Инвестиционна банка, после го назначават за директор на ВиК, където той завършва почти окончателно водоснабдяването на Добруджа. След това е изпратен за директор на Автокомбината, където е около 8 години, директор е после на Хлебозавода и директор на една от новосъздадените банки в Добрич.

Разговаря Мариела Бончева

Това сподели пред НДТ Атанас Димитров – АтаДим, който инициира много родолюбиви инициативи в родния Каварненски край

– Г-н Димитров, бихте ли се представил за нашите читатели?
– Казвам се Атанас Димитров – АтаДим. Името е избрано от родителите ми и традиционно повтаря това на дядо ми по бащина линия, Бог да го прости. Както всички знаем, името Атанас е с гръцки произход и означава безсмъртен, от α („а“, ‘не’) и θάνατος („танатос“, ‘смърт’). Харесвам си го! А АтаДим – това са първите три букви от двете ми имена, сам съм си го избрал и дава моят щрих към името ми, мисля, че е креативно и оригинално само по себе си, а и запомнящо се… Роден съм в Каварна – град, съчетал по неповторим начин очарованието на равнината и прелестта на морето.
Интересите и делата ми имат три средоточия: родното място, православната вяра и хората. А фотографията – едно от хобитата ми, което вдъхва „живот вечен” и пренася през времето и пространството важните неща.

– Какво Ви провокира за Вашите родолюбиви инициативи?
– Желанието за възраждането и съхраняването на историческата памет на родното място и поддържане будно съзнанието на хората.
Едно от нестандартните проявления на родолюбивата дейност е издаването на възпоменателни пощенски картички послучай различни годишнини, като например 75-та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа (25 септември 1940 г.). И ако в ерата на обезличените електронни комуникации, за някои пощенските картички са анахронизъм, то за мен те са посланик на информация за исторически и културни събития, хора и дати, който в синтезиран вид документира и предава реалността на момента. Посланието на картичките е едно единствено – паметност! Да се спрем в днешния забързан свят и да си спомним… да дадем дан на случилото се преди нас и да го предадем на идните поколения. Болно ми е когато тънат в забрава личности, дати и събития… а не се иска много, просто да изтупаме праха от тях и спрем забвението. Приемам го като своя лична мисия – малка, но помоему важна! И така чрез пощенските картички изтупваме праха от събитията и оставяме диря за идните поколения – не само материална, но и духовна!

– Какво е за Вас храм „Св. Георги“ в Каварна, на който посвещавате много от инициативите си? Споделете повече за тях?
От шест години издавам „pro bono” пощенски картички с изображението на храм „Св. вмчк Георги” – най-стария храм в Каварна, съграден през далечната 1836 г. и обявен за паметник на културата. Вярата, и в частност храма, са непреходни ценности – към които ние трябва здраво да се закотвим, за да бъдем преди всичко човеци. Желанието ми е повече хора да се докоснат до красотата на храм „Св. вмчк Георги”, да научат историята му и при възможност да го посетят. Често ми задават въпроса с какво точно този храм е толкова важен? Отговорът е прост – първата закалка във вярата получих именно в църквата „Св. вмчк Георги”. Това е моят енорийски храм, тук приех тайнството „Свето кръщение”, тук открих силата и красотата на православното богослужение и тук, в двора на храма, някой ден, ми се иска да намеря вечен покой. (смее се)
Моя малка кауза е популяризирането на храм „Св. вмчк Георги” като символ на вярата и родовата памет. Усилията за популяризиране на храма са част от по-мащабен проект за запазване и възраждане на родовата памет за това духовно и културно средище на няколко епохи. От 2011 г., когато храмът чества своята 175-годишнина, с благословението на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил започнах издаването на картички и календари (стенен и джобен формат) на храма. Тази добра инициатива бе продължена и при неговия наследник нинездравстващия митрополит Йоан. Картичките и календарите с изображението на храма се разпространяват безплатно. Истинско щастие да видиш щастливите очи и невероятната емоция, която предизвикват картичките и календарите у хората. Е, разбира се, понякога най-напред са недоверието и притеснението – хората просто не са свикнали да получават нещо безвъзмездно. Много често в първия миг, когато им подадеш картичката и/или календара, са малко объркани или стъписани – страхуват се да не би да им поискаш нещо в замяна, разбирай пари. След това ги поемат и дори и най-намръщените се усмихват – става им хубаво от това, че получават нещо, което някой е направил и с лично отношение им ги предоставя. Често дори искат и още, за да дадат на свои близки и познати…. Ето така посланието, вложено в пощенските картички и художествените календари намира своите адресати и умножава стойността си.
За изминалите шест години картичките и календарите с изображението на храм „Св. вмчк Георги” са разпространени в множество кътчета на родината ни и на доста места извън нея, като например Румъния, Гърция, Сърбия, Македония, Австрия, Белгия, Великобритания, Швеция, САЩ, Канада и др.
Тази година е посветена и на 180-годишнината на храма „Св. вмчк Георги“. Празненствата започнаха на 5 май с тържествена света литургия, отслужена от четирима свещеници от Каварна, Балчик, Шабла и Българево. С превъзходни песнопения в службата се включи мъжкия хор „Аноним“. На церемонията присъстваха делегации от побратимените на Каварна градове Михайловци от Словакия и Чопак – Унгария. След литургията, се състоя тържествена церемония по валидиране на пощенска марка с изображение на храма. Филателното издание в тираж 12 000 броя с художник Светлин Балездров, беше представено от главният изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД Деян Дънешки. След пускането на марката в употреба, във фоайето на Община Каварна беше открита изложба с картини на църквата и творбите от конкурс за приложно и изящно изкуство на тема „180 години храм „Св. вмчк Георги” – моят /нашият/ храм“, който ме организиран от църковното настоятелство при храма, Община Каварна и Общинския детски комплекс.
А началото на Втория форум „Българско наследство“ (26-28 август, Балчик) бе поставено с изложба, организирана от църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ в Каварна под надслов „Образи на духа и вярата“. Името на изложбата не е случайно. Творбите са от различни художници, дори деца, но духът и вярата са едни. Храмът е хранител на духа и вярата през вековете. Първо е гръцки до 1906 г., до 1913 е български, след това с малко прекъсване до 1940 г. е бил румънски, а след това български. Той съхранява три културни пласта и ги предава на идните поколения. Целта е този паметник на културата да бъде продължител на православните традиции и ценности.
Предстоят още интересни събития и инициативи.

– Тази година издадохте лимитирана картичка и икона, посветени на 225-годишнината от битката на адмирал Ушаков край Калиакра. Знае ли се достатъчно за личността на адмирал Ушаков и за битката?
– Ушаков е един от създателите на Черноморския флот и негов командир от 1790 г. Той постига редица големи победи над турската военна флотилия. От 43 морски сражения, които ръководи, не е загубил нито едно; нито един кораб под негово командване не е бил потопен; нито един моряк не е попадал в плен. На 5 август 2001 г. в Санаксарския манастир в Република Мордовия се провеждат тържествата по канонизацията му и той е обявен за светец.
Да, през годините има спорадична информация за адмирал Ушаков, излизала по различни поводи. Но, забързани и едновременно с това затрупани от всейде с информация, едва ли осмисляме нещата.
Независимо, че на нос Калиакра има плоча с барелеф на руския адмирал, а през 2006 г. бе издигнат и внушителен негов монумент, мисля малцина от посетителите се замислят и си дават реална сметка за живота и ролята на тази историческа личност.  Картичката, която бе тиражирана, мисля спомогна, макар и малко за познаването на светия и праведен войн Ушаков.

– Имате ли сподвижници във Вашите родолюбиви инициативи, срещате ли подкрепа?
Да, имам споспешници, защото дерзанието е съвместно начинание. Надявам се да ги паля с ентусиазма и вдъхновението си. Благодаря им вседушевно за подкрепата, идеите и задружността в начинанията.

– Има ли, според Вас, младото поколение нужда от патриотично възпитание?
Това е риторичен въпрос. Историческата и родовата памет са скелетът, върху който надграждаме себе си като личности и българи. Познаването на историята ни – родова и национална, ще ни направи по-силни и уверени в себе си и отстояващи идентичността си в сблъсъка с многообразието в днешния глобален свят. А за младите…, важно да провокираме интереса им, чрез всички възможни и достъпни средства – най-вече такива, които предполагат повече личен контакт и съпричастност.

– Има ли каварненска общност в столицата? Поддържат ли се каварненци, които са напуснали родния град?
Да, има землячески клуб на каварненци живеещи в София и през пролетта на т.г. направихме една голяма среща, с която бе възобновена прекъснатата за няколко години традиция.
Добруджа дава на своите потомци една широта на мисленето, добросърдечност и най-вече съпричастност. Така че, ние като добруджанци се поддържаме и всеки от своето място и своята позиция помага, но най-вече мислим и действаме за развитието и просперитета на родния град – Каварна!
Въпросите зададе Станислава КРЪСТЕВА

Радослав Деянов, дългогодишен български дипломат: Грешно посъветваха премиера за шансовете на Георгиева за ООН

Той се казва Александър Николов, а артистичният му псевдоним е Алек Сандар. За себе си споделя, че е успешен модел и изпълнител, дефилирал е по световните подиуми. Автор на музиката на редица фолк хитове у нас. Алек бе първият съквартирант, изгонен по волята на зрителите от „ВИП брадър“. Ден по-късно той се замеси в грозен скандал с Жени Калканджиева. Първата печатна медия, на която Алек Сандар даде интервю, е „ШОУ“.

– Алек, успя ли да се отърсиш от емоциите след излизането и липсва ли ти Къщата?
– С много смесени чувства съм. В началото бях много щастлив, че съм свободен, защото вътре е донякъде потискащо. Намираш се в едно помещение, нямаш изглед, нямаш прозорци. След това пък ми стана мъчно за останалите съквартиранти, защото все пак толкова време бяхме заедно и се сближихме. Когато разбрах, че Емануела е вътре, а и великият Майк Тайсън ще влезе,

ми стана криво, че не съм вътре 

за да изпитам емоцията…

– Както и да опиташ прословутите чушки на Жана Бергендорф…
– Аз чушките ги опитах, бях все още вътре. Един от малкото бях, които харесаха тези чушки, някои не бяха доизпечени, но тази, която аз изядох, беше вкусна. Мацките, които се направиха, че им е лошо и искат да повръщат, преиграха.

– Излезе от Къщата и веднага се забърка в скандал. Нарече Жени Калканджиева „тъпа“, проста“ и че „шмърка пред децата си“  в деня, в който е погребвала майка си. Защо го направи?
– Проблемът с Жени е вече разяснен, говорих с нея. Бях доста повлиян от напрежението в Къщата и казах неща по начин, по който не трябваше. Аз съм в правото си да ги кажа, но трябваше да бъда по-културен със сигурност. С Евгения Калканджиева имам отношения отдавна, аз съм един от нейните топманекени…

– Действащ ли е този договор?
– Договорът е подписан преди 5 години и се обновява автоматично. Пях на рождения й ден преди 2 години в столична дискотека. Имаше много медии. Преди 4 години дефилирах на Седмица на модата в Америка, нейната фирма „Визаж“ гръмна по медиите, че моето участие е тяхна заслуга, а те нямаха нищо общо.

– В началото на видеото, в което обиждаш Евгения, заяви, че имаш договор с агенция „Мираж“, а не „Визаж“. Грешка ли беше или не знаеш с коя агенция имаш договор?
– Това беше вид пародия, не съм искал да нараня никого…

– Но каза, че е шмъркала пред децата си.
– Това е нещо, което не искам да коментирам…

– Това са твои думи все пак.
– В Къщата се говориха тези неща, извиних се, че съм дал гласност на тази клюка. Това е единственото нещо, което не трябваше да казвам. Ако кажем, че Жени е мой шеф, тъй като съм един от манекените в  тази агенция и ме представят като такъв след мой успех, не би трябвало тя в национален ефир да твърди, че съм един нереализиран човек в България и чужбина. Не можах да повярвам с какъв акъл, имайки предвид, че е мой шеф и имаме взаимоотношения, го е казала.

– Като е твой шеф кога за последен път ти е платила хонорар?
– Хонорарите идват от клиентите, а не от агенцията.

– Кога беше последният път, в който си взел пари като модел от „Визаж“?
– Много пъти. Последният път беше, когато ме поканиха да пея на рождения й ден.

– Който е бил преди две години. Наричаш свой шеф някого, от когото си взел за последно пари преди 2 години?
– Аз не живея в България. Миналото лято бях тук за три седмици. Модните агенции работят на международно ниво. Това, че аз имам успех като манекен в Америка и после го представят като свой успех, не е проблем. Не повярвах, че може да каже, че съм нереализиран. Дори да не сме работили напоследък заедно, е можела да провери какво съм постигнал в музиката, в модата…

Скандализира с новия си проект “P.O.R.N” 
– Не ти ли е твърде голямо самочувствието?
– Не, аз мисля, че всеки трябва да има високо самочувствие за себе си и да си вярва. Аз не хапя никого, който не хапе мен. Когато на един човек му се дават пари да седи на едно канапе и да коментира в национален ефир, трябва да бъде компетентен.

– Когато влезе във „ВИП брадър“ по-голямата част от хората не те познаваха…
– Според мен голяма част от хората в Къщата не ги познават.

– Да, това е сезонът с най-неизвестни обитатели на Къщата. Не е ли смешно ВИП-ове да се представят и да казват с какво се занимават?
– Това е традиция. Като влезе Майк Тайсън ще стане мега ВИП. Колкото хора не са знаели кой съм аз, толкова пък и знаят. Във фейсбук правя лайв видео и се намериха от никъде 500 коментара, хиляди гледания.

– Бъди спокоен, след няколко месеца няма да е така.
– Откъде знаеш, че няма да е така?

– Всяка година се раждат популярни тв звезди и бързо залязват.
– Може те да са били по-скучни. Тепърва имам какво да покажа.

– Как влезе в Къщата? Получи покана или сам се предложи?
– Продуцентите ме намериха и в началото се питах защо да се занимавам. Това беше преди 2 години. Предложиха ми атрактивни условия. Досега бяхме в контакт с тях и тази година влязох.

– Не можеш да споделиш колко е хонорарът ти, но все пак удовлетворява ли те?
– Това нещо не се коментира, но определено е една много добра, утешителна награда, особено ако излезеш първи и имаш чувството, че е можело да останеш още малко, за да те опознаят още хората и да видят, че около мен няма само дървеници.

– За мен ти се превърна  в един повелител на бълхите. Цяла България се посмя на твой гръб. Наистина ли имаше бълхи във ВИП-къщата?
– Има бълхи, не съм си го измислил. Имам информация от работещи в Нова тв.

– Умишлено ли са пускани и само на твоето легло ли имаше?
– Не са умишлено пускани, Къщата се намира в едно поле, където има всякакви насекоми. Дори Жени Калканджиева и Евгени Минчев казаха, че при тях е имало изпражнения от насекоми. От екипа затваряха половината къща и ние стояхме в другата част, за да пръскат. Очевидно е, че има нещо. Те лазеха абсолютно всички, а не само мен.

– Само ти се оплакваше.

– Аз имах 13 ухапвания, а останалите по 3-4 

Не знам дали това се дължи на факта, че не пия алкохол или че взимам някакви хранителни добавки. Ако бяха показали всичко, щяхте да видите, че нямаше съквартирант без ухапвания.

– Докато беше в Къщата избухна и друг скандал. Синът на Мария Нейкова и Стефан Митров те обвиниха в плагиатство в нашия вестник заради песента “Ще ти говоря за любов”.
– Стефан Митров ме обвини в плагиатство още преди 2 години. Тогава се оказа, че той няма правата върху тази песен, а синът на Мария Нейкова. Аз се свързах и видях с него, обсъдихме всичко и стана ясно, че кражба няма. Всеки, който разбира от музика, може да сравни двете песни и ще разбере, че няма нищо. Има някаква прилика, но подобна се наблюдава в 50% от поп парчетата. Две години по-късно да излиза в ефир е малко като след дъжд качулка. В предаване самият той призна, че човекът, който има права над песента, се е отказал да следва този казус. Стефан е искал просто да се покаже в национален ефир.

– Имаш ли музикален талант?
– Какъв въпрос. (смее се) Ти имаш ли талант да задаваш въпроси?

Аз съм убеден, че имам огромен талант. Всички, които се занимават с подобни неща, трябва да си вярват. В Къщата всички идваха и си поръчваха песен и аз по слух я свирех. По този начин се забавлявахме. Затова никой от нас не очакваше, че аз ще изляза толкова рано.

– Защо имаш толкова малко гледания на парчетата си в YouTube? Човек, който се е реализирал в чужбина, да има едва 100 000 гледания не е сериозно.
– За кои песни говориш? Последната песен, която съм правил, е на Галин „Парата, ако хвана“ и тя има 12 милиона гледания…

– Имам предвид твоите парчета, които изпълняваш.
– Зависи къде ги качиш. Ако са на собствен канал, в който имаш по-малко последователи, ще имаш по-малко гледания. Ако качиш в този на „Планета“, който има над половин милион последователи и качват през ден видеа, естествено е, че ще има повече гледания. Не са приоритетни гледанията, за да кажеш дали един продукт е успешен. Нека да се види кой с какви хора работи, къде има участия.

Аз ако се оригвам в ритъм ще събера повече гледания от видео, в което пея на живо.

– Във визитката казваш, че си доста разкрепостен. Защо нищо подобно не видяхме?
– Това, че не са показвали, не означава, че не се е случвало.

Имахме един много интересен флирт с Деси Цонева 

с която се щипехме, намигахме си, усмихвахме се, но в рамките на шегата. Никой все пак не е мислил, че ще си тръгна толкова рано. За тези 12 епизода са наблягали на дървениците и скандалите, а не на флиртовете.

– В първия ден с Роро си казахте, че сте от един „гювеч“. Този гювеч постен ли беше, имам предвид хомосексуален?
– За Роро след като излязох Къщата разбрах, че може би има различна сексуалност. Той може да не е гей, може да е бисексуален. Това, което имаше предвид за този гювеч, е една наша обща приятелка Траяна, та тя ни запозна. Гювечът е музиката, музикалните среди.

– Кога откри, че имаш различна сексуалност?
– В Къщата с Глория си говорихме за сексуалната ориентация като цяло. Моето мнение е, че са много малко хората, които са на 100% бяло или черно. Повечето сме в средата. Тя също си призна, че е имала контакти с жени, което не я прави лесбийка. Това, че един мъж е пробвал с друг мъж, също не го прави гей. В модерния свят всеки има право да пробва това, което иска и да реши какво да прави.

– Приятелката ти знае ли за твоите влечения?
– Тя знае абсолютно всичко, както и аз за нея. (смее се)

– Правил ли си оргии?
– Един от многото пъти, когато приятелката ми ме напусна, бях много наранен и спретнах едно афтър парти, което се превърна в разноцветна палитра…

– Колко човека бяхте?
– 5-6 души, сред които и бившата ми приятелка Палома. Не искам да коментирам, беше парти, което беше малко по-разкрепостено.

– С повече мъже или с повече жени си бил?
– Моля те, не съм казвал, че съм правил секс с когото и да е било.

Винаги съм се влюбвал в жени 

не съм имал връзки с мъже.

– Питам те за секса?
– Това за секса си е фетиш. Човек експериментира като е млад.

– Секс за пари правил ли си?
– Нямам нужда да го правя. Толкова години се трудя в Ню Йорк и най-накрая имам собствено място, което трудно се постига, защото там цените са феноменално високи.

– Как успя да го купиш?
– Живееш в квартира, дали ще си в стая или ще спиш по канапета, рано или късно се опитваш да намериш собствен апартамент. В него построяваш допълнителна стая, за да я даваш под наем. Освен това имах канапе в този апартамент и го давах под наем за 1100 долара на месец. Така започваш да изплуваш и вместо да даваш целите си хонорари за наеми, започваш да навлизаш в играта и ставаш като човек, който е живял дълго време там и е намерил цаката. Аз работех с много агенции, започнах с малки, с времето ставаха по-големи, както и парите. Отделно печеля и от песните, които правя, както и цели албуми. Като се печелят пари, човек гледа как да си подреди живота.

– Сподели, че обичаш да се разхождаш гол. Навик от Ню Йорк ли е това?
– Да, Ню Йорк ме научи да ходя гол. Не говорим за чисто голи хора, а за такива, които са разкрепостени, да не им пука за мнението на околните. Има партита, на които се ходи като Лейди Гага, не ти пречи да си по-разголен. Сега се сещам за един купон, на който съм ходил и дори си представих последната песен на него. Беше на покрива на една сграда, мацките бяха без сутиени. Ако искаш да влезеш гол в джакузито – няма проблем, ако искаш да си свиеш едно… цигаре в ъгъла, никой няма да ти каже нищо. Ако не си убил никого или не си направил нещо нелегално, защо трябва да се обясняваш. Един път се живее.

Едно интервю на Георги ГЮЗЕЛОВ
http://www.blitz.bg

Земетресение с магнитуд 2,5 по скалата на Рихтер беше регистрирано тази сутрин на територията на Македония, само на 105 километра от София. След трусовете в Гърция, Турция и комшиите, Балканите подължават да се тресат. Докога ще бъде така и на какво се дължи тази поредица от земетресения – с тези въпроси ПИК потърси проф. Емил Ботев, ръководител на департамента „Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

– Проф. Ботев, тази сутрин в Македония, само на 105 км от София, беше регистрирано поредното земетресение. На какво се дължи тази активност в последните дни?

– Дължи се на факта, че сме на границата на Средиземноморската и Евроазиатската плоча и процесите, които текат помежду им. На тях се дължат трусовете на територията на Гърция и Македония, които се случват често напоследък.

– Може ли да очакваме по-силни земетресения в близко време?

– Да. Ще има по-силни земетресения, но не в България. Те се очакват заради разместванията между Анадолската и Егейската плоча, тоест, ще засегнат пряко Турция. Очаква се да има земетресения с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер в района на Истанбул. Спомняте си, разрушителния трус през 1999 г., който беше 7.4 по Рихтер и доведе до хиляди жертви и разрушения.

– Толкова силен трус в съседна наша държава значи ли пряка опасност за България?

– Няма пряка опасност, тъй като движенията, които евентуално ще усетим, са десетки пъти по-слаби. Истината е, че най-опасно е точно там, където земята се клати, където е епицентъра. България не е разположена на тези две плочи, така че от тази гледна точка, можем да бъдем спокойни. Разбира се, както се случва с трусовете от Вранча, възможно е да усетим последиците от тези в други съседни страни, но в много по-слаба степен.

– Повечето блокове са в много лошо състояние и пример за това е разцепилата се наскоро кооперация в столичния квартал „Сердика”. Един лек трус може ли да срути сграда, която не е ремонтирана от години?

– Сградите, за които говорите, са построени без да се спазват никакви правила. Но случаи като този в „Сердика” се дължат на слягане на земна маса, а не на разместване на пластове. България е арена на по-бавни движения, но спасение от свлачища няма! Намират се всякакви вратички, за да се строи незаконно, без съобразяване с никакви изисквания.

– Тоест, да се страхуваме не от земтресения, а от свлачища?

– Свлачищата се активизират само в условията на водонасищане. То обаче не се дължи само на обилни дъждове, често пъти се получава заради лоша организация, която води до натрупване на огромни количества вода и активизиране на процесите.

– Да, но именно сега сме в сезона на валежите, прогнозите са, че в идните дни ни чакат дъждове…

– Така е, но знайте, че за разлика от свлачищата, силните земетресения се реализират н голяма дълбочина и в никакъв случай не се влияят от метеорологичните условия.   http://pik.bg

Валентин Генов – директор на частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество „Райко Цончев“ в Добрич, пред НДТ

– Г-н Генов, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна“?
– Завършил съм Пловдивския университет с „Английска филология“. Имах възможност малко да преподавам английски език и в Пловдив, и в Добрич. Тук започнах в Професионалната гимназия по туризъм, е след това в тогава Международния колеж по туризъм в Албена. Там също преподавах английски език. По-късно завърших самия колеж с „Хотелски мениджмънт“ и преподавах там „Английски език“ и „Основи на туризма“. Когато открихме гимназията започнах в нея като преподавател по английски език и отново по „Основи на туризма“. От миналата година съм директор на гимназията.

– Как започна учебната 2016/ 2017 година, какви са новостите при Вас? Имате нова специалност – „Информационни технологии“.
– Това е новото при нас. От началото на миналата година  коментираме с доц. Тодор Радев, който е в Управителния съвет на гимназията, да открием новата специалност. Информационните технологии навлизат във все повече и повече професии, нужно е човек да борави с тях. Решихме да разкрием „Информационни технологии“ и във връзка с това, че и във Висше училище по мениджмънт има такава специалност. А идеята за гимназията е да може да се осигури обучение от 8 клас до завършване на висшето образование, да продължат нашите ученици във ВУМ. Да може да се осъществи една плавна връзка. Освен че сме в една и съща сграда, двете учебни заведения споделят и една доста голяма част от преподавателски състав.

– Имаше ли интерес към специалността „Информационни технологии“?
– Да. Ние нямаме някаква квота, която трябва да изпълним. Започнахме с четирима ученици, които се записаха в тази специалност в осми клас.

– Вие имате и други допирни точки с ВУМ, в смисъл предмети, които се изучават в двете учебни заведения.
– Да. Когато беше още Холандски колеж основната специалност беше „Управление в туризма“. В гимназията също един от основните профили е „Туризъм“. Така че тези, които учат при нас туризъм могат да продължат във ВУМ. „Предприемачество“ е вторият ни профил в гимназията. Във Висшето училище има специалност „Международен бизнес и мениджмънт“, където също могат да се доразвият предприемачески умения.

– С какви проблеми се сблъсква една частно училище? Имаше идея частните училища започнат също да получават субсидии от държавата, докъде стигна с реализацията й?
– Взе се решение. Но при тези динамични промени в Министерството на образованието и науката не зная дали ще се запази, надявам се. Идеята е от 2018 година да стартира субсидирането и на частните училища. Има условие да осигуряваме абсолютно безплатно обучение на 20 процента от учениците. Това, между другото, с доц. Радев решихме да го направим още от тази учебна година. Ние обявихме, че 20 процента от новоприетите ученици ще учат безплатно при нас. И го правим вече. Когато навлезе и субсидирането от държавата за учениците се надяваме да няма разлика, да си знаят, че най-добрите, отличните 20 процента ще учат безплатно. По отношение на трудностите. Например, сега има една кампания „Твоят час“, която е за извънкласни дейности, държавата отпуска доста средства. Когато кандидатствахме ни казаха, че частните гимназии са изключени от програмата. Може би имат някаква тяхна логика, но страдат учениците. Изведнъж се оказва, че те не могат да се възползват от програмата, защото са избрали частно образование. Успокоителното беше, че ни казаха, че в първия етап от проекта няма определено участие на частните гимназии, може би на следващи етапи няма да е така. Друга трудност е, че нямаме субсидия за всеки ученик, който учи при нас. Това се отразява и на родителите, и на нас. Но въпреки това ние постоянно насърчаваме учениците да учат повече, който има отлични оценки получава стипендия. Така че имаме определени такси, но който полага повече усилия де факто не ги плаща целите.

– Успяват ли да се реализират след това Вашите ученици? Голяма част продължават да учат във ВУМ, но знаем, че има и такива, които отиват и в чужбина?
– Да. Някои деца продължават да учат във ВУМ, някои в университети в България, други в чужбина. Има такива, които вече са започнали работа в организации към Европейския съюз. Има и такива, чиито родители имат семеен бизнес, и те продължават дейността.

– Патронът на училището Ви Райко Цончев е известен със своята благотворителна, дарителска дейност. Как възпитавате тази добродетел у учениците?
– Опитваме се постоянно да ги срещаме с хора и организации и да ги включваме в такава дейност. Тази година се пада юбилейна за обновената гимназия, навършват се 10 години откакто я регистрирахме отново. По случай юбилея решихме да посветим цялата година точно на благотворителността и на добросърдечността. Предвидили сме поредица от събития. Първото беше съвместно с фондация „Малки ангели“. През следващата седмица предстои представянето на един проект на наша ученичка – Стефани Маринова. Тя направи историческо изследване за Иван Хадживълков, който също е бил един много голям дарител в Добрич. Ще направи представяне на откритията си заедно с наследници на Иван Хадживълков. Идеята ни е да срещаме децата и с миналото, и с настоящето. През м. г. правихме срещи с бизнесмени, които са успели в България. Да видят, че може и тук да се успее, защото на доста от тях погледите им са отправени към чужбина. Идеята ни е да ги накараме да разберат, че и тук има начини за успяване.

– Какви са впечатленията Ви – отворени ли са младите хора за благотворителност, да помагат на другите?
– Отворени са към информацията. А когато са информирани правилно започва да им се променя и светогледът. Така че от тази гледна точка – да, мисля да са отворени стига да и се представи по добър начин и да се въвлекат в дадена кауза.

– Г-н Генов, Вие спечелихте второ място на конкурс за написване на филмова музика? Бихте ли разказали как се случи това?
– Това е един от многото фестивали, които се организират в САЩ, не е единственият. Самите фестивали са през летния сезон, а конкурсите текат целогодишно. Занимавам се с музика от малък. Преди две години от едно телевизионно интервю с Косьо Марков от група „Тангра“ се запалих по писането на филмова музика. Започнах да се ровя, да търся начини. Открих сайтове, организации, които правят такива конкурси. Участвах в три или четири, но този беше единственият, в който стигнах до печелившо място. Отне ми може би около месец да напиша музиката. Изпратих я в началото на тази година и след около три месеца излязоха резултатите, казаха ми, че съм на второ място, което беше о шок за мен. Първоначално не бях сигурен дали искам да отида на награждаването. Но след това като се замислих разбрах, че най-ценното не е самата награда, а това, че когато отидеш на фестивала, на самото награждаване, се срещаш със страшно много хора, това ти отваря реално вратите. Много се радвам, че успях да отида. Фестивалът беше в началото на август, по-малко от седмица. Показаха се всички наградени фирми. В последния ден имаше церемония по награждаването. Не беше толкова помпозно от колкото това, което гледаме по телевизията. Това са независими фестивали, а те се организират с възможно най-малко средства, те не са спонсорирани от големи компании. Де факто самата ми среща с хора, които правят такива неща, ми отвори врати и вече работя по втори проект.

– А как точно се пише филмова музика? Вие получавате кадри от филма или заданието е по някакъв друг начин?
– По принцип досега съм нямал шанса да пиша музика за цял филм, но надявам се, че ми предстои. Това, което правих, беше музика за трейлър в рамките на две минути. Изпращат го без никакъв звук, освен диалога на хората друго озвучаване няма. И съответно, ако има някакви насоки от режисьора – какво влияние очаква той музиката да окаже върху зрителя. И вече другото е въпрос на вдъхновение.

– А каква беше темата, какъв беше филмът?
– Филмът беше драма за едно момче, което напуска родния си град без много, много да предупреждава приятелите и познатите си. Отива в големия град да си търси пътя. И след доста време се завръща и се среща с хората, които е познавал от ученическите си години. Общо взето филмът е за неговия живот, за търсенията му, за това, което иска да бъде.

– С какви други прояви гимназия „Райко Цончев“ ще отбележи 10-годишния юбилей?
– Идеята ни е да организираме прояви веднъж месечно през цялата учебна година. Да има по едно събитие, което да обхваща учениците като участниците. Да ги срещаме със съвременни благодеятели. Най-скорошните ни събития са представянето на проекта за Иван Хадживълков и засаждането на дървета в паркова площ – бъдеща детска площадка, в района край професионалната гимназия по техника и електротехника „Ломоносов“. Ще има и редица открити уроци, два от които вече се проведоха. Искаме през цялата година да се усеща, че е юбилейна.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Мъжкият волейболен тим на Добруджа 07, воден от Мирослав Живков, стартира с победа в новото първенство на Суперлигата. Добричлии надделяха при гостуването си на Мерек Юнион Ивкони с 3-1 (25-21, 25-21, 16-25, 25-21).

Домакините поведоха в първите минути, но след първото прекъсване момчетата на Мирослав Живков се съвзеха и бързо дръпнаха напред, като не изпуснаха инициативата ди края на гейма, съобщава БГВолейбол.
Във втората част гостите бяха още по-убедителни, преди да последва отпускане в 3-ия гейм и резултатът да стане 2:1.
В 4-ата част играта вървеше равностойно, но след средата на мача по-концентрирани на игрището бяха волейболистите на Добруджа, който не позволиха на двубоя да стигне до тайбрек.
Най-резултатен за шампионите беше Жулиен Георгиев с 20 точки, Мечкаров записа 17  точки, а Лапков – 15.
Във втория кръг, на 24 октомври – понеделник, от 18.30 часа Добруджа 07 посреща Пирин в зала „Добротица“.  НДТ

Този уикенд са срещите от шестия кръг на „А“ хандбална група при мъжете. Тимът на Добруджа гостува на хита в есенния дял на първенството и новак в групата Чардафон (Габрово). Мачът е на 23 октомври – неделя, от 15 часа.

Във временното класиране домакините заемат трета позиция след 3 победи и две загуби, а добричлии имат в актива си по две победи и загуби. Начело е Локомотив Вн с 8 т. и мач по-малко. В този кръг „железничарите“ посрещат в дербито на кръга съседа си в класирането – съгражданите от Спартак. В листата на голмайсторите начело с 51 гола е Андриан Димитров от Левски. Сред първите десет точни стрелци е Джошкун Якубов, който със своите 32 гола заема седмо място, само на 4 от призовата тройка.  НДТ

Мъжкият отбор на ЦСКА (София) записа страхотна победа с 3:0 (25:19, 25:18, 25:20) над Нефтохимик 2010 (Бургас), който само преди три дни вдигна Суперкупата на България в Пазарджик.

Волейболистите на Александър Попов действаха много организирано и заслужено спечелиха мача си от първи кръг на Суперлигата.
От състава на Нефтохимик 2010 отсъстваше Стоян Самунев, който по време на финала за Суперкупата срещу Добруджа 07 (Добрич) в Пазарджик игра с пирони в пръстите на ръката.
Oтборът на ЦСКА започна по-добре мача и от самото начало имаше преднина в резултата, която достигна до 25:19.
Вторият гейм започна по-равностойно, но ЦСКА отново успя да се откъсне след силен сервис на младия Пламен Шекерджиев. Постепенно Червените увеличаваха аванса си (13:9), за да дръпнат с 2:0 гейма след 25:18.
В третата част отново ЦСКА поддържаше разлика, устремено към първа победа за радост на своите фенове, които отново изпълниха трибуните на зала „Васил Симов“.
ЦСКА изигра много силен мач на блокада, след като реализира 15 точки на този елемент срещу 2. Топ реализатор с 19 точки бе Иван Крачев (4 блокади, 60 % в нападение). Христо Цветанов добави 11 (5 блокади, 75 % в атака). За Нефтохимик 2010 Петър Христов се отличи с 9 точки (1 блокада, 32 % в атака). НДТ

Мъжкият отбор на Пирин (Разлог) записа ударно начало в Суперлигата през новия сезон, след като надигра с категоричното 3:0 (25:22, 25:16, 25:21) Арда (Кърджали) като домакин в своята зала „Септември“.

Волейболистите на треньора Иван Дурев владееха инициативата през цялото време, а във втория гейм преднината им достигаше 8:4 и 16:7 при техническите прекъсвания. Най-равностоен се оказа последният гейм, но и в него домакините от Пирин не се пречупиха и записаха първата си победа в Суперлигата.
Любопитен факт е, че един срещу друг на терена в Разлог се изправиха двама братя – Венцислав Георгиев от Пирин и Илиян Георгиев от Арда.
Именно Венци Георгиев бе най-резултатен с 15 точки (4 блокади, 41 % в нападение), а 12 добави Георги Елчинов (2 аса, 50 % в атака). За гостите от Кърджали капитанът Невен Нешев отбеляза 14 точки (2 блокади, 57 % в нападение). Пирин имаше превес както от блокада (11:8), така и от сервис (7:1).  НДТ