Стопанската година, която си отива, напълни хамбарите в Добричко с 671 000 тона хлебно зърно – най-богатата пшеничена реколта от десетилетия, но земеделските производители правят тежка равносметка, съобщи БТА. Зърнопроизводството в региона достигна равнището от 1986-1987 година, но заради ниските изкупни цени на продукцията стопани могат да се окажат на ръба на оцеляването, заяви за БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.

Несигурният пазар на зърното може да се окаже по-голям удар от лятната суша, коментира пред БТА и Младен Мартинов от управата на Регионалната асоциация на зърнопроизводителите, който е и председател на една от най-големите земеделски кооперации в Добричко. По думите му тон пшеница тази есен върви по 265-270 лева при 300 лева по същото време миналата година. Слънчогледът е поевтинял още повече – до 650-660 лева за тон при 780-800 лева година по-рано. Спадът при царевицата е с трийсетина лева за тон – до 270 лева. Не само добрата реколта в целия Черноморски район свали цените на земеделската продукция, сред причините са и събитията в Северна Африка, смята Мартинов. Според него в този район, където традиционно е изнасяно българско зърно, дългогодишни пазарни връзки и партньорства са поставени под въпрос.

През отиващата си стопанска година разходите по отглеждането на пшеницата достигнаха високи нива – до 110-115 лева за декар, заради болестите, необичайно топлото време през зимата и последвалото засушаване, посочва Костадин Костадинов.

Според него и есенната сеитба е започнала при трудни условия – без запаси от влага, но след падналите октомврийски валежи ситуацията е променена. Очаква се масивите с пшеница в региона да достигнат около 1 100 000-1 200 000 декара, колкото е обичайно през последните години. Зърнопроизводителите в Добруджа разполагат с достатъчно техника, имат добър организационен опит и есенната кампания е към финала, посочва Костадинов.

Според данни на браншовия съюз около 80 на сто от предвидените площи вече са засети с хлебната култура.
Значими стопански валежи не бяха падали от 15 юни и в началото на есенната сеитба обработката на почвата вървеше трудно. С октомврийските дъждове в повърхностния почвен слой се натрупаха около 30 литра на квадратен метър, семената са във влага и до седмица ще поникнат. Трябва обаче да паднат още валежи, за да има запаси в дълбочина, пояснява Младен Мартинов.

В земеделската кооперация, чиито масиви са в землището на Балчик, няма да ревизират площите с пшеница въпреки отминалата трудна година. Засели сме около 16 000 декара със зърнената култура – с 3-4 на сто по-малко от миналата стопанска година, но това е заради изискванията на сеитбооборота, добавя председателят.
На въпроса защо местните зърнопроизводители сеят все повече чужди сортове пшеница за сметка на българската селекция, която има многогодишни традиции в Добруджанския земеделски институт, Младенов отговаря с изпитани вече четири-пет години аргументи на полето: чуждите сортове дават с над 10 на сто по-висок добив и съперничат по качество на българските.

Българската пшеница е по-качествена, но по-нискодобивна, а разликата в изкупната цена на хлебното и фуражното зърно е само пет лева, добавя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Според директора на Добруджанския земеделски институт доцент д-р Илия Илиев, цитиран от БТА, след увлечението по чуждата селекция интересът на зърнопроизводителите към българските сортове скоро ще се възвърне, защото нашите пшеници са създадени за местните климатични условия и са устойчиви на студ и болести.

След края на сеитбата идва времето и за раздаване на рентите. Колко ще получат собствениците на земя засега е трудно да се каже. Размерът на рентата, който в Добричко в минали години достига до 100-120 лева за декар, е най-високият в страната. Рентата е част от борбата за земя в региона, казва Костадинов и предупреждава, че надпреварата „надува балон“.
НДТ

През тази есен в Добричкия регион е прибрана по-добра реколта от лозовите масиви в сравнение с миналата стопанска година, съобщават от областната дирекция „Земеделие“.

Производството от винените сортове грозде, които заемат над 9100 декара, достига 4650 тона. В община Каварна, която е лидер в производството на грозде в областта, стопаните са прибрали по 600 килограма от декар. Средният добив в Добричко е 511 килограма.
През миналата есен постигнатият среден добив в областта е 405 килограма, а общото производство достига 3692 тона, сочи сравнението. НДТ

Министър-председателят Бойко Борисов говори тази сутрин в студиото на Нова телевизия по актуалните проблеми в държавата и извън нея. Той, както вече информира БЛИЦ, той коментира как ще се отрази опитът за преврат на България, бежанската криза, отношенията с Русия и НАТО, предстоящите президенски избори у нас и др. Ето пълния текст на интервюто, цитиран от „Фокус“.

Водещ: Добро утро на премиера Бойко Борисов, добре дошли.

Бойко Борисов: Добър ден на всички.
Водещ: Да започнем с Турция като най-тежка, най-важна тема. Първо вашата оценка каква е, има ли рискове пред страната, говоря вече за България като отражение на това, което се случва, дестабилизация, като проблеми, като арести и т.н.

Бойко Борисов: Много внимателно трябва да се говори по тази тема, защото по-близко от това няма, не само границата ни е обща, но много български изселници има в Турция, много български мюсюлмани има в България. Трябва да сме много внимателни, защото светът сами виждате и вчера на Доналд Тръмп изказванията е погълнат с напрежение. Огромен отрицателен заряд. Наказанието и на лекоатлетите от Русия доведе до голяма ескалация на напрежението. Защото моят прочит е, че това би засегнало и Световното първенство по футбол.Дали ще е така или не, ще видим, но нищо не виждам в обозримо бъдеще, дори в средносрочен план, което да успокои света. Сиреч, ако трябва да съм гадател или оракул, хороскопът на света е лош. И то много лош. И малко по-дълга е темата, на аз за кмета на Трън и другите неща бързо ще свърша, така че няма да ви забавя.

Водещ: И за тях ще коментираме, дайте по това, дето от това по-близко няма.
Водеща: Победа на демокрацията или диктатура, това става до нас, кое от двете?
Бойко Борисов: Първо няма разумен политик, който да подкрепи военен преврат, където и да е. Да изкарваш танкове, самолети, който и да било. Не е правилно, няма и кой да го подкрепи.
Водещ: Валери Симеонов го подкрепи.

Бойко Борисов: Валери Симеонов може да си каже каквото иска. Ако носеше той отговорността за държавата, съм сигурен, че ще внимава, като каже, че трябва да се изправят ракети срещу страна на НАТО. Така че нека да оставим всеки да се бори за своя електорат или за позиционирането, така че за не загубя време в тая посока. Затова и в нощта на преврата всички лидери в света го осъдиха, защото вие сами виждате какво се случи.
Водещ: Защото е преврат.

Бойко Борисов: Не само защото е преврат. Стреля със самолети, с танкове по цивилни сгради, това е неприемливо за никой. Макар че в 4 часа през нощта България в наше лице, в лицето на външния, военния министър, службите, аз го оповестих, всяко изречение сме гледали в това, което транслираме към света. И ако се върнете, ще видите, че ние сме първите, които казахме да се внимава с ескалацията на насилие след преврата. Защото тези, които го поддържат президента Ердоган и считат, че мерките, които взима, са адекватни, правилни, отговарят на заплахата, която е имало към живота му, към държавата, дават за пример такъв случай в Афганистан, с техния президент. Помните го удушиха. Впоследствие в Ирак техният президент Саддам Хюсеин го обесиха. В Либия президента Кадафи го застреляха. Ако беше успял превратът, какво щеше да се случи? С една дума, тази жестокост, с която видно се действа и се накърняват правата на човека там, се води именно от тази хронология, която следва в Азия.

Водеща: Само един въпрос. Вие давате пример с дистаторски държави, трите, които изредихте. Означава ли, че според вас Ердоган и преди, и сега действа като диктатор?
Бойко Борисов: Давам примери с държави, с които лидери общуваше целия свят.
Водещ: До един момент.
Бойко Борисов: До момента, в който им прекъснаха житейския път.

Водещ: Сега един важен въпрос…
Бойко Борисов: Сега да продължа темата.Оттук нататък виждате, че всички, и в ЕС, и ние сме разтревожени, но нашата е най-деликатна ситуация. Защото оттук нататък ние сме действително не само външна граница на ЕС, ние с нашата политика и поведение трябва да запазим баланс въпреки това, че арестите на журналисти, съдии…

Водеща: Учители. Учени…
Бойко Борисов: Учители.
Водеща: … с ограничени права.
Бойко Борисов: Ние не го разбираме, няма как да си представим дори в България. Те сигурно имат своите мотиви. И аз като разговарях с турския посланик, той ми обясни, че в религиозните училища се преподавало по начин, по който ги застрашава.

Водещ: Тука трябва да се съобразим да не приказваме, дори да виждаме нарушение на граждански права, защото са съсед, който ще ожесточим срещу себе си, така ли, това ли е изводът?
Бойко Борисов: Вие достатъчно и медиите, и коментаторите, и анализаторите говорят по тази тема. Просто ние трябва да бъдем малко по-внимателни в изказа, защото трябва не само да запазим комуникацията, а и да направим така, че те да спазят своя ангажимент да не ни залее бежанската вълна.

Водещ: Това е важният въпрос, който искам да коментирате, дали е възможно да настъпи при тези катаклизми в Турция проблем извън границите на Турция, вече с бежанците към България, възможно ли е това да стане проблем?
Бойко Борисов: Проблем е, защото не само бежанците, тази трудна ситуация в Турция, това извънредно положение, виждате с много тежки последствия за противниците на президента, не може да не се отрази на нас. Но повтарям, много по-тежко и по-драматично е дори състоянието и по границите ни. Не случайно вчера и с армията правих среща, и с МВР, и министър Ненчев, началник-щаба, главния секретар съм ги командировал да стоят на самата граница, да наблюдават всичко.

Водеща: Какво му е тежкото на границата в последните дни?
Бойко Борисов: Усеща се раздвижване от другата страна и безпокойствието.
Водещ: В какъв смисъл, кой се движи?
Бойко Борисов: Движат се бежанци.

Водещ: Повече от обичайното, след преврата?
Бойко Борисов: Вие виждате всеки ден в България, във вътрешността на страната залавяме по 150-200 човека.
Водещ: Неконтролирано или, това раздвижване от какъв характер е? В смисъл преминават сами или някой не ги задържа?
Бойко Борисов: От всякакъв характер. Имайте предвид, че границата ни с Гърция с изключение на няколко пункта, където сме усилили охраната, изобщо не се контролира. И сега там именно вчера с армията, и с Ненчев, и с МВР предислоцираме в такива места, където нямаме ограда, термовизиите не обхващат, пращаме жива сила да стои там.

Водещ: Имате ли уверение от турските власти, че ангажимента, който те поеха преди тези събития, ще продължи да бъде спазван? Тоест те са 3 милиона вече на територията на Турция, ще бъдат удържани, както се споразумя ЕС с тях, или това е под въпрос в момента?
Бойко Борисов: За съжаление по споразумението с ЕС почти нищо не се изпълнява.
Водещ: Тоест ЕС не дава парите и съответно Ердоган държи на нокти ЕС, така ли?
Бойко Борисов: Съответно дори ако си спомняте камъчето на раздора или най-важното, което от ЕС поставяхме като въпрос беше антитерористичният закон в Турция да бъде променен. Той сега при извънредното положение ни се вижда доста мек. С една дума, нищо добро не ни очаква. За да не тревожа хората, просто трябва да кажа, че и армия, и полиция, и жандармерия, и началниците им най-големите, всички са там и се готвим за..

Водещ: За?
Бойко Борисов: За тежък, тежък проблем с бежанската вълна.
Водещ: Възможно ли е, Ердоган дал ли е вече знаци, че такъв проблем ще има?
Бойко Борисов: Ами те непрекъснато, ако забелязвате, вече отношенията с ЕС са деклартивни. Могерини и комисарят Хан казват, че това е недопустимо, от турска страна се отговаря, че това не е тяхна работа. Сиреч не виждаме нищо, което да ни кара да бъдем по-ведри и нещата да са успокояващи.
Водеща: Разбрахме, че ще имате среща с Ердоган.

Бойко Борисов: Канили са ме, мисля, че за 24-и беше, в Истанбул.
Водещ: Август ли?
Бойко Борисов: Август, да. На 26-и мисля, че канцлерът Меркел ни е поканила с румънския президент в Берлин. Има тревога в Европа и аз я споделям напълно.
Водеща: Тревога по отношение на Турция?
Бойко Борисов: По отношение на всичко, което се случва.

Водещ: Затова ли е толкова мълчалива, от страх, затова ли е толкова мълчалива Европа? Страхува ли ви, ги, Ердоган с бежанците?
Бойко Борисов: Вижте, вторачвайки се в Турция, понеже е и правилно, като наш съсед, виждате, че дори Минските споразумения не се спазват. Конфликтът в Украйна, в Крим най-малко не е отшумял. Там също гинат хора, има терористични актове към журналист и убийства. Сиреч ние сме в един петоъгълник в момента, по-сложен от Бермудския. От едната страна имаш Черно море с Украйна и Крим, от другата страна имаш Турция с извънредно положение и опит неуспешен за военен преврат. Гърция е във финансово-икономическа криза, залята от бежанска вълна. Македония, в която политическите партии така се ненавиждат, че дори дата за избори не могат да назначат. При това положение сърбите веднага, те също виждат, че ситуацията е тежка, разбира се, с много малък контингент, 120 човека мисля, че са пратили, просто за да успокоят и тяхното общество…
Водещ: Че не идват бежанци от България, през България.

Бойко Борисов: … че пазят границата. Както вие виждате, от турска страна няма реакция, че ние пращаме и армия на границата, защото самите те сега в тази ситуация, при този срив на икономиката, виждате какво се случва и туризъм, и със самата икономика на Турция, да храниш 3 милиона бежанци, поставете се на тяхно място в Турция.
Водещ: Очаквате тежък проблем с бежанците. Кажете за Черно море, за което стана скандал за флотилията. Имало ли е през Румъния искане от Турция ние да бъдем ангажирани с военни кораби, и то малко преди да се сдобрят така демонстративно и рязко Путин и Ердоган? Соломон Паси каза премиерът се държи като председател на яхтклуб, защото иска да вижда яхти и красиви неща, ама светът се е променил и е много тежък пейзажът.

Бойко Борисов: Да коментирам Соломон Паси ми е много малък. Много ми е малък да го коментирам него. Действително аз искам Черно море да е зона на транспортни коридори, на добив на нефт и газ, на туризъм. И кой не го иска това? За да ми говори така. Кой не го иска? Искаме подводници, които като в Англия да се блъскат с търговски кораби? Какво искаме? Тук има обаче един детайл, който съм длъжен да го изясня. Демилитаризацията или девойнизацията на Черно море може да стане само по линия на НАТО, съседните страни и Русия, и Турция, всички, които сме в този басейн. Като начало ние трябва да се опитваме да спрем ескалацията на въоръжение. Защото виждате, има една цикличност в света. Ако се върнете по-назад в историята, може би вашето поколение да е забравило, но имаше бойкот на Олимпиадата в САЩ, после бойкот на Москва, изхвърляне на спортисти. Сиреч всичко от студената война в момента се повтаря в още по-черни краски.  Напрежението между великите сили става нетърпимо. Всяко малко регионално конфликтче, един инцидент трябва да ви кажа, че отново започнаха руски самолети да наближават въздушното ни пространство.

Водещ: Къде?
Бойко Борисов: Ами те си го правят това регулярно.
Водещ: Къде приближават? През Черно море?
Бойко Борисов: Ами идват през Черно море, идват близко до нас, завиват и си отиват. Но ние по плана на НАТО вдигаме двойка изтребители, които да ги прихващат.
Водещ: Те и румънци и турци вдигат, нали?

Бойко Борисов: Не всичките вдигат вече.
Водещ: Кога не вдигат, нали е общ ангажимент?
Бойко Борисов: Няма да коментирам тази тема, защото е свързана с НАТО, но не всички от няколко дена го правят.
Водещ: Не всички натовски държави, които следва да правят едно и също при една и съща опасност.
Бойко Борисов: Така.
Водеща: Как четете този факт?

Бойко Борисов: Все по-тревожно става в нашето Черно море, все по-тревожно.
Водещ: Те просто идват и обръщат? Тия самолети, така ли?

Бойко Борисов: И затова, тъй като аз нямам комплекси, а и с всичките тези лидери многократно сме говорили, хубавото или по-точно разликата в предишните от 10 години да речем назад, е, че тогава едно посещение на високо ниво примерно става на три-четири години и тогава се срещат лидери, с лидери говорят. И докато европейските съвети, особено и срещи, които се провеждат там, ние сигурно имаме по 140-150 срещи с Меркел, Оланд, по два-три дена караме там, знаете, има възможност да си говорим дълго по всички теми. Аз горе-долу знам какво мислят те, какви са им страховете. Европа винаги е била за, и не случайно всички искат да дойдат за живота, защото социалните системи, начинът на живот, най-добрите държави за живот са в Европа. Преориентирането във въоръжаване, ето вие давате сутринта, че локомотивите ни са на по 40 години. Превъоръжаването означава, като купуваш самолети, танкове, артилерия и кораби, локомотивите ще ги платим, когато имаме пари. Сиреч хората пряко няма да усетят, че се превъоръжаваме, в хубавия смисъл на думата, а точно обратното. Това са милиарди, милиарди, трилиони, хиляди милиарди за въоръжение, които в момента се дават. Един патрон за хелипотерите ни е 140 лева.

Водещ: Тоест за какво да се готвим, не разбирам? За огромни военни разходи и ние, както всички, така ли?
Бойко Борисов: Аз ще се опитам по всякакъв начин, това искам да кажа на Паси, защото едно време доста обичаше да се чува с мене, искам да предотвратя колкото може по-малко пари да се дадат за въоръжение. Защото после, след като се бойкотират Олимпийските игри, след като настанат всичките тези максимум катаклизми и се стигне до вече военен конфликт между големите, тогава ще почне разоръжаването. И вие си спомняте, че имахме ракети Ес-Ес, които утилизирахме. Всичко това е струвало пари.
Водеща: Вие говорите и за военен конфликт между големите.

Бойко Борисов: Ами то рано или късно, то е като в театъра. Като има една пушка на стената, рано или късно ще гръмне.
Водещ: На няколко пъти споменавате и спорта като част от политическото напрежение в момента. Лишаването на руснаците от участие…
Водеща: … на олимпиадата.
Водещ: Смятате, че това ще ескалира не просто в спортна тема, със обидени спортисти и обиден спортен министър…

Бойко Борисов: Разбира се, че ще ескалира. То ако беше само да се обидят спортистите и спортният министър, добре. Аз ги познавам добре лидерите на Турция и на Русия. Знам тяхната лична ангажираност с всичките тези процеси.
Водещ: На думи или на дела сте гарант за това, че България е част от ЕС и НАТО, дотолкова, доколото, иска да пуснем и откъса на Радан Кънев, успя да ви извади от обувките, да ви раздразни.
Бойко Борисов: Аз мразя лъжите и затова му отговорих. Да отделяме време на Радан Кънев…
Водещ: С 11 секунди ще го преживеете наистина. Радан Кънев, секунди.

Бойко Борисов: Да, то действително е да го преживея. Такива лъжи и манипулации, да го преживеем.
Радан Кънев: По въпроса за НАТО ние имаме двама министри, които наистина защитават българския национален интерес, и един премиер, който все пак държи цялата изпълнителна власт в ръцете си, който подрива усилията им.
Бойко Борисов: Какво каза всъщност?
Водещ: Ами каза, че има двама министри, които следват ЕС и НАТО в политиката, в действията си, вие, това, което каза, знаете какво каза.

Бойко Борисов: Просто несериозно изказване. Не заслужава коментар.

Водеща: Обаче толкова много ви разгневи.
Бойко Борисов: Ами разгневи ме, защото има само един отрицателен ефект между министрите в правителството. Защото тези, за които би ни трябвало подкрепата на Реформаторския блок, които са ги излъчили и продължават да работят, действително имат нужда от подкрепа. Но понеже те правят истинските реформи, те правят трудните болезнени реформи. Виждате пръстовият индификатор, който показа, че не ти взимат отпечатък, нито нищо, няма никакъв проблем, но просто когато влезеш в болницата, не може друго име или друг човек да изпишат парите за теб. Само ти можеш с твоето пръстче. Видя се, че става бързо, че става лесно, защо да няма ред?

Водеща: Това какво общо с Радан Кънев има?
Бойко Борисов: Защото министър Москов е този, който оглавяваше щаба, най-големия им щаб в София на изборите само преди по-малко от година.
Водещ: Какво общо има това днес с Радан Кънев, защо го споменавате Москов, след като Радан Кънев ви критикува?
Бойко Борисов: Ами защо не си подкрепя министъра, който, защото много болници, много джипита, лекари са против това. И той не иска да влиза да се кара…
Водещ: Против са, да.
Бойко Борисов: … с тях. Нека ние да се караме.

Водещ: Но Радан Кънев се кара с вас очевидно, защо той е единственият, който ви вади от равновесие?
Бойко Борисов: Не, не ме вади. Защото говори неща, които са неистини. А в същото време, когато сме се събрали навремето с Реформаторския блок, сме поели ангажименти да си подкрепяме министрите. Така че истинска реформа се прави в здравеопазването, те не казват нищо за нея. При военните и във външните работи всяко решение, всяка тяхна дума се взима предвид на Министерски съвет. Всяко нещо те го координират с мен.

Водещ: Даниел Митов всичко ли координира с вас?
Бойко Борисов: Разбира се.
Водещ: Това с Нейнски да не говори, скоба само отварям, ваше или негово решение е?
Бойко Борисов: Както видяхте, до понеделник и турците бяха забранили на техния посланик в България да говори. Той затова го изпрати, като беше в Министерски съвет, извини ми се и каза, докато не получа разрешение от външно, в Турция говори, явно след това са му дали, дойде да говори при вас. Ние тогава, повтарям, всяка дума, ситуацията беше толкова динамична, че не се знае кой ще надделее в този момент – дали превратът, дали избраната власт.

Водещ: Тоест искахте вие само един човек да говори и това да сте вие, за да няма рискове. Така ли да разбирам?
Бойко Борисов: Пак казвам, да не стане, че аз съм искал да говоря. Текстът го написаха експертите. Мисля, че с текст не сте ме видели досега? Този текст е единственият, който съм го чел няколко пъти с всичките служби, с двамата министри, Дани Митов и Ненчев, и всяко изречение съм внимавал да бъде точно това, което са ми написали експертите. Но за да има еднопосочно изказване по въпроса, така го направихме. Аз не виждам какво има повече колегата да го говоря.
Водещ: Добре. На Ани въпросът беше защо сте толкова чувствителен въобще каквото и да каже Радан Кънев. Прави впечатление това наистина. Вие на Корнелия Нинова като основна опозиция не реагирате така.
Бойко Борисов: Защото те са опозиция, защото Корнелия Нинова са опозиция и тя трябва със зъби и с нокти да се бори да си издига партията нагоре.
Водеща: В смисъл с разбиране подхождате към нея. Но към него?
Бойко Борисов: Докато Радан Кънев с неговата партия е реално в управлението. Да се откажеш от Москов, колко пъти Москов е бил като шеф на ДСБ тук при вас, колко пъти ни е атакувал?

Водеща: Тоест вие заради Москов и заради огорчението на Москов така…
Бойко Борисов: Не само Москов.

Водеща: … реагирате на Радан Кънев.
Бойко Борисов: Не само Москов. Там имаме нужда от подкрепа. Не ни я дават. Казват не, това си е на Борисов работата. В смисъл, когато се срещнат с доктори недоволни, аптекари недоволни или джипита, той казва, а това са Бойко и Московски, и Москов, това не сме ние. Ние не сме. Енергетиката, зам.-министър е от ДСБ. Шефът на КЕВР е от ДСБ. Ами излез и каже, бе, какво да правим с тези 620 милиона евра сега, които имаме да плащаме. Излез и кажи ще ги подкрепя да го изхвърлят в Дунава, дали да го строят, дали да го продават.

Водещ: На ядрената за оборудването ли?
Бойко Борисов: Да.

Водещ: А нали щеше в Иран да стане, ама не стана.
Бойко Борисов: Ама това не е плод-зеленчукът. Това трябва да стане договорено и с руската страна. Трябва да стане на база експерти за съвместимост, с разрешение от маса международни организации. Това е един не дълъг, но изключително сложен процес. Сиреч там им е първият зам.-министър, от ДСБ, шефът на енергийната колегия е от ДСБ. Ами излез кажи една дума по въпроса. Да, ама тя е опасна. След това вътрешно министерство, колко пъти с Бъчварова се скараха. А зам.-министърът е от ДСБ. Разбирате ли?
Водещ: Приемате го като приятелски огън, затова толкова страдате, така ли?
Бойко Борисов: Да, защото не е справедливо.

Водещ: А Валери Симеонов предизвиква ли такива чувства или не? Защото и той прави изказвания, които…
Бойко Борисов: Разликата е, че Валери Симеонов никога не е влизал в коалиция. Той е казал, аз за едни решения ще ви подкрепям, за други няма да ви подкрепям. Той се е декларирал предварително. На практика се получава, че по-често ние подкрепяме Патриотичния фронт…
Водещ: Общ кандидат-президент може ли да имате с ДСБ и с реформатори, ако са такива отношенията, както ги обяснявате досега?

Бойко Борисов: Знаете ли, с риск Ненчев да ми се разсърди, но вчера, след като се видяхме с армията, и той самият ми каза човекът, абе, дай да седнем нещо да мислим за тези президентски избори, защото и той го осъзнава, и хората го осъзнават, че всъщност какво значи един президент да е социален? Ами аз, министър Калфин ми беше вицепремиер, ръководеше социалното министерство, с 200 милиона извън бюджета подкрепихме българските пенсионери. Това изобщо не зависи социалната политика от президента. Или какво значи президентът да е гарант за ЕС и НАТО? Той има право само да върне един закон за един месец в парламента. Сиреч, и той да се прегласува, гарантът и за ЕС, и за НАТО са на първо място партиите, които генерират мнозинството на парламента, защото ние сме парламентарна република, и второ, кабинетът, който взима своите решения за финансиране или изпълнение на каквато и да е програма. Едва в някаква ситуация, когато партиите са слаби, когато институциите не работят, се дава по Конституция три месеца на президента да направи служебно правителство.

Водещ: Да, правомощията на президента ги знаем, вашият президент, очевидно няма да кажете името, опишете ни го, вашия кандидат-президент, опишете ни го, какъв му е профилът?
Бойко Борисов: В сегашната ситуация коренно си преразглеждам фигурата, която трябва да изпълнява в новия световен ред, който се задава, ако щете.

Водещ: Кое е коренно, какъв трябва да е, кой трябва да е?
Бойко Борисов: Една дума. Обединител. Нацията в следващите месеци и години ще има нужда от един човек, който да балансира между партиите, между изпълнителната власт и да опита да консолидира нацията, не да я раздели.

Водещ: Може ли да е партиен лидер, или не?
Бойко Борисов: Моля?

Водещ: В този смисъл, за да е обединител, може ли да е настоящ или бивш партиен лидер, председател на партия?
Бойко Борисов: В този смисъл септември месец ще кажа. Но единствената дума…

Водещ: Тоест вие се отказахте от този, който твърдите, че сте избрали, и сега към друг вариант отивате заради новата международна обстановка?
Бойко Борисов: Преосмислям. Преосмислям го, защото в случая вече не касае дали е човек с много образование или с много титли, или с какво ли не друго още. Думата да бъде приет от всички, когато бъде избран. Моите уважения, но ако колегата Кънев искаше да направим нещо заедно, и то не е минало, аз не държа карес, ще ги забравя тези неща, които ми говори, защото те не са верни. Аз в последните два месеца имам две писма от департамента, в които ми благодарят за работата, която имаме. Без да ги карам да пишат такива писма. Изглежда инстинктивно разбират, че някой ме атакува по тая тема, а те държат на мене. Защото, когато е трябвало да се прекратяват или да се взима отношение по тежки въпроси, свързани с енергийната зависимост, в момента ние сме реално направили диверсификацията в газопреносната система.

Водещ: Момент, да не избягате от въпроса.
Бойко Борисов: Няма да избягам.

Водеща: Предвид новата обстановка, дали вие може да сте кандидатът?
Бойко Борисов: Моля?

Водеща: Защото казахте, че има нова обстановка, всички я виждаме, а вие преосмисляте решението си за избор кой да е кандидат-президент, може ли да преосмислите решението си и вие да сте кандидат-президент? Предвид новата обстановка. Пак. И на мен ми омръзна да ви го задавам този въпрос, но вие цитирате новата обстановка. Има нова обстановка.
Водещ: Вие чувствате ли се като обединител?
Бойко Борисов: Много е силно човек да си припише каквато и да е титла, която не му е дадена от хората, така че не бих си го позволил. Но знам, че, и пак да кажа защо не са минали нещата. Ако г-н Кънев искаше да направим нещо заедно, помнете как ме привика да отида в парламента да ми каже, че би могло само ако Росен Плевнелиев се откаже от ГЕРБ, сигурно това е нещо лошо, и вижте какви унизителни въпроси ми задава във викането. Да отида аз в парламента, да се откаже Плевнелиев, че е бил кандидат, че не от ГЕРБ, тогава вече те да ни кажат става, и ние да подкрепим.

Водещ: Да се отрече. Е и вие искате да се отрекат министрите от него, така че това явно са взаимни апетити.
Бойко Борисов: С кое искам да го отричат?
Водеща: Извикахте ги, за да се отрекат от Радан Кънев, те се отрекоха…
Бойко Борисов: Не, извикаха си ги депутатите, за да попитат, когато по няколко депутата само от Реформаторския блок са били, когато трябваше да решават за двигателите на МиГ-овете да се ремонтират в Полша, и за промените, които направихме в отбраната, коя партия го е подкрепяла Ненчев, с огромния си брой депутати? Това искаха депутатите. И те излязоха и си казаха, ние си работим прекрасно, не ни карайте, нямаме нужда от това.

Водеща: Към въпроса, който ви е омръзнал, не чух отговор „Не, няма да се кандидатирам“ в новата обстановка.
Бойко Борисов: Сиреч как ме поканиха на преговори. Ела тук, да се отрече и ще слушаш ние какво ще ти кажем. Така ме поканиха. След това излиза и казва, аз протегнах ръка, той не я пое. Ти ми удряш шамар публичен. Ако дойда, хайде, идвам, тък-тък в парламента, добър ден, какво ще кажеш Радан, добре, ами, Росене, отречи се. Абе чакай, бе, как ще стане? Как ще изкарам после един милион да гласуват за тоя човек? Второ, изваждат кандидат. Трайчо – обединител на нацията. Или Гроздан Караджов. Нали трябва кандидатът ни, а в същото време ГЕРБ примерно Трайчо Трайков го е освободил като министър. Сиреч те ти изваждат кандидати, които абсурдно е да се подкрепят.

Водещ: На Ани въпросът беше свързан с вас. Искаме отговор.
Бойко Борисов: И последно. И последно. Знам, че е свързан с мене. Така че когато дойде време, ще ви кажа.
Водещ: Към днешна дата какъв е отговорът на този въпрос за вашата…
Бойко Борисов: Толкова са далече.
Водещ: А, далеч, не са далеч.
Бойко Борисов: Не, повярвайте ми. Знам доста. Ежеминутно кореспондирам и с военните, и с цивилните наши специални служби, и с министрите. Президентските избори са толкова далеч свързано с напрежението, което до тогава ще има в света, че са ми последна грижа към този момент. Защото ние имаме, ще ни се налага да решаваме изключително тежки казуси в тези месеци. Изключително тежки. Затова ще му дойде времето на тази тема.

Водещ: Ще дадете ли яснота, направихте една заявка миналата седмица или по-миналата в друго интервю, че е възможно да има сменени министри. Узрявате ли вече до решение кои, кога?
Бойко Борисов: Разбира се. Президентските избори ще бъдат вота на доверие или недоверие. При неуспех на ГЕРБ на кандидата, който подкрепяме, издигаме, защото аз много са интересни – когато и с Атанасов и с Радан Кънев се виждахме…
Водеща: Пак за тях.
Бойко Борисов: …те са ни партньорите. Аз не мога да отида да предложа това нещо и да си споделя тревогите нито с Корнелия Нинова, нито с Ахмед Доган, нито с Лютви Местан, нито с Волен Сидеров. Хубави – лоши, това са ни партньорите. Аз бих искал да ги запитам тях – как на втори тур, да приемем, че бият, минават във втори тур на президентските избори и трябва да обединяват да съберем гласове? Дори да е техният кандидат. При тези взаимоотношения как аз ще мотивирам ГЕРБ да отиде да го подкрепи? Или обратното – те за нас. Ние сме длъжни, затова се връщам на тях, те са ни партньорите, трябва да намерим някакъв общ език. И аз съм готов да се върна назад, защото това исках да кажа – когато си говорим с него без медии или не пред медиите, той е изключително разумен и интелигентен човек. Не мога да си изкривя душата. Като излезе и като види камерите и като ги заговори тези неща, просто изтръпвам.

Водеща: Готов сте да се върнете назад към Радан Кънев и съответно той към вас?
Бойко Борисов: Към всички, които са в център-дясно, към всички, които подкрепят евроатлантическата идея и нашето членство, разбира се и всички, които с авторитет и разум не желаят да се набъркаме по наше желание във военен конфликт.
Водеща: Той Радан Кънев смята, че не се прави реална съдебна реформа, но това ще е разговор между вас.
Бойко Борисов: Абсолютно прав е, но той пак каза – както за здравеопазването, за енергетиката, за сигурността – там, където има проблем, той не се изказва.

Водещ: Къде има проблем и кои министри ще смените, не отговорихте на въпроса.
Бойко Борисов: Ще сменя на базата на резултатите на изборите, или ГЕРБ, говоря за ГЕРБ, другите ако искат да продължат да управляват, аз ще изтегля ГЕРБ от управлението, защото това ще считам…

Водещ: Чакайте, не ви разбирам – как ще изтеглите ГЕРБ от управлението, при какъв резултат?
Бойко Борисов: Ако не сме, нашият кандидат, издигнат, подкрепен или какъвто и да е…
Водеща: Т.е. отказвате се от мандат? Вие спирате да сте премиер?
Бойко Борисов: Разбира се. Няма да се превръщам в Станишев навремето, когато го победихме на изборите за Европарламент, знаеше, че ГЕБР е политическа сила номер едно и той остана още година и половина.
Водещ: На първи или втори тур?
Бойко Борисов: Втори тур, разбира се.

Водещ: Ако нямате ваш президент – предсрочни избори? Да, то е логично.
Бойко Борисов: Ще видим и първи тур. Това означава, че ще има нова политическа сила или коалиция, или каквото и да било, която е по-силна от нас. И тогава, много е важно дали и ПФ ще се представят добре, защото сме си говорили с Каракачанов, защото те биха преосмислили и участие в правителството, така че резултатите от изборите, ако сме успели, ще се опитаме да направим още по-добър кабинет, дори и смяна на министри, ако трябва, ще ги слушат всичките да усилим последната година на управлението. Защото имайте предвид, че…

Водещ: Т.е. със сигурност ще има промени в правителството, дори и при победа?
Бойко Борисов: Разбира се, ако те добре са се представили, заявят желание да участват, винаги сме ги канили. Така че има време за тази тема. А като се има предвид, че 1 януари 2018 г. България ще председателства ЕС, трябва да се мисли и затова кога точно ще са изборите.
Водеща: Кои избори?
Бойко Борисов: Парламентарните.

Водеща: Т.е. вие мислите и за парламентарни избори и като за предсрочни, така ли да ви разбирам?
Бойко Борисов: Мисля, не мога да предопределя как ще минат президентските избори. Ако сме успешни, то е ясно, че след това с какъв аргумент ще искат други да дойдат на власт. Естествено, както аз, ако победят ще кажа – заповядайте, вие победихте. Същото е и за тези, които са победени, че искат предсрочни избори, защо? За да бъдат бити пак. Няма логика.

Водеща: Господин Борисов, сега към това, което разкри нашият колега Вероника Димитрова за кмета на Трън. На какъв принцип ги избирате кандидат-кметовете на ГЕРБ?
Бойко Борисов: Първо, ги избират местните организации, но за да не, искам да подбера дума, с която да го оприлича този човек…
Водеща: Вече се води дело, той е заплашвал свидетели, които да обяснят, че той не е виновен.
Бойко Борисов: …заради вашите зрители какво съм направил по случая – истински, сега да каже, че съм се възмутил, но така се подразних като го слушах как обяснява, че той щял да съди телевизии, нямало да говори. Първо, ти си публична фигура – като те питат, дали ти е удобно или не, ще излезеш и ще кажеш какво мислиш. Не след пет дена да обясняваш кой е луд и кой не е.

Водеща: Кой е проблемът – как се държи пред медиите или, че е заплашвал свидетелите?
Бойко Борисов: Не само, на всеки може да му се случи някоя неприятност, свързана с пътно-транспортно произшествие. Всеки, който кара кола му се е случвало някакъв инцидент, знае колко бързо става. Посипи си главата с пепел, отиди при тази жена, направете всичко възможно, ако ще и партията щеше да даде пари да го лекуват това дете, да се грижим за него. Не искам да го чувам и да го виждам. По-тъпанарска позиция, имайте предвид че там, откакто свят светува, там в този регион е изцяло червен регион беше.

Водещ: Сега ще излезе, че не е имало нищо общо с вас.
Бойко Борисов: Не, има. Той веднъж го сваляхме като кмет, правихме предсрочни избори в Трън. След това му минаха съдебните процеси и понеже истински се възмутих, защото хората си казват – сега той не може да не знае кмета на Трън. Ние имаме стотици кметове. Важното е, че когато съм разбрал, помолих главния прокурор, разбра ме. Прехвърли делото от Трън в Перник и ще се проведат сега отново всички възможни експертизи и това, което се прави.

Водеща: Смятате ли, че управлявате нормална държава и управлението е нормално, след като елементарни житейски казуси, които би трябвало местните институции да решат – в случая прокуратурата и полицията, трябва да стигнат до премиера, който и да е той, за да бъдат решени?
Водещ: Изглежда, че трябва да разрешите нещо да му се случи, разследване, да се помолите лично на главния прокурор, някак си, защо не става автоматично?
Бойко Борисов: Правилното е, че в случая чукат на отворена врата. Защото, когато говори главният прокурор той каза, че вече делото е на бюрото му, изискал го е и го препраща на друго място. Не е честно и не е правилно да кажа, че сега понеже аз се обадих, главният прокурор реагира. Той като му звъннах каза – вече ми е на бюрото, вече съм разпоредил да се провери всичко. И между другото, понеже ме питахте да се изпусна, се изпуснах за съдебната реформа, защото пак бих искал да се коментира от тях – как можеш да осъдиш един човек, девет съдии да признаят, че е извършил, че е виновен, да ти присъдят 3000 лв. затова, че ти е нанесъл щета и да платиш 35 хиляди лева..?

Водещ: Това със Сидеров ли? Делото за клевета, което вие водите срещу Сидеров?
Бойко Борисов: Да, за мен лично. Сиреч ще получа 3000 лв. затова, че ме е наклеветил, а трябва да платя 35 хиляди лева, две трети от годишната си заплата – разходи.
Водеща: Юристи казват, че голяма сума сте поискал, затова се е случило това.
Бойко Борисов: Поискал съм я, защото първо, казах че ще е за благотворителност. И като е голяма защо първа инстанция дава 180 хиляди лева, втора инстанция 80 хиляди лева, а трета инстанция – 3000 лв.

Водещ: Вие какъв доход имате?
Бойко Борисов: Колкото ми е заплатата.

Водещ: Защото две трети от годишния доход трябва да платиш, как се живее с това нещо?
Бойко Борисов: Четири хиляди и нещо ми е заплатата.
Водеща: И как ще ги платите тези пари?
Бойко Борисов: Сега съм казал на, сега ще правя голямо извиняване на господин Сидеров, извинявайте, че сте ме обидили, да ми простите. Да видим не можем ли да се оправим, голямо извинявай. Как можах да си помисля, че ме обиждате. Спаси ме, защото иначе трябва да давам. Това е.

Водеща: Този път вие настъпихте „котето“, така изглежда.
Бойко Борисов: Да, настъпих съдебната система аз и тук Радан Кънев е абсолютно прав. Защото това, след като на мен ми се случва, представям си какво се решава по други дела. Така че – прав е. Но само в едната посока говори. Дайте да говорим малко в другата сега – дали това е справедливо.

Водеща: Докато сме на тема съдебна система. Има ли напрежение, според вас, между главния прокурор и вътрешния министър. Много често главният прокурор споменава близки роднини, дъщерята например на вътрешния министър като човек, който например иска оставката на Вежди Рашидов.
Бойко Борисов: Това са два различни субекта. Майката е едно, дъщерята е друго.

Водеща: Но има ли напрежение между ръководителите на тези две институции?
Бойко Борисов: Особено в съвременните поколения…
Водеща: Не, аз не искам да коментираме семейните отношения. Питам има ли напрежение между ръководителите на тези две институции?
Водещ: На няколко пъти има и ситуации, при които ето и онзи ден в доклада на прокуратурата е, че МВР разрешава включително и картечница…
Бойко Борисов: Като има такова разрешение, да не го коментира главният прокурор ли? Напротив, много правилно ги провокира, за да може служба КОС да не го допуска. Всяка сряда на тези съвещания, на които участват и правосъдният, и вътрешният, и финансовият министър, заедно с прокурорите, всички служби, има изключително добра координация на работа. Това че в един или друг случай може да има виновна страна от страна на МВР или на друга служба, прокурорите са длъжни и абсолютно правилно го правят. Нищо не трябва да минава през личните взаимоотношения. Поне моето наблюдение е, че и Катя Захариева, и Румяна Бъчварова имат добри професионални колегиални отношения с прокурорите, както и със съдиите.

Водещ: Вежди Рашидов – рязко сменям темата, защото няма да ни остане време да коментираме нещо, в което вие, като че ли не взехте ясна страна. Имаше пправо на отговор от Вежди Рашидов към журналист от националната телевизия – думата „ясла“, държавна ясла накара много хора да попитат за обор ли членовете на правителството смятат държавата, та да атакуват лично журналист, че е бил на държавна ясла?
Бойко Борисов: Не.
Водеща: Големият въпрос е споделяте ли мнението, че който получава държавна заплата трябва да си мълчи, ако същата тази държава прави нещо нередно, според него и трябва да си мълчи?
Бойко Борисов: Видяхте, че там малко и личен конфликт има, защото Вежди Рашидов е доста емоционален…

Водеща: Има личен конфликт с журналиста Георги Ангелов?
Бойко Борисов: …да, поне така ми го обясни. Но той сега си е подготвил към други, разбира се, които счита че са го оклеветили да ги съди. Аз като му казах какъв е резултатът от това, че аз съм осъдил някой, не знам дали не се разколеба.
Водещ: Говоря за журналист, който е атакуван от министър в правото си на отговор.
Бойко Борисов: Абсолютно е недопустимо, затова му се обадих, казах му че той не е скулпторът Вежди Рашидов, той е министърът. И когато един министър говори като скулптор, художниците и скулпторите имат други изразни средства. И за тях емоционалното състояние е водещо, затова са творци, министърът трябва да си мери думите. И го накарах да направи пресконференция, да се извини. Аз от негово име се извиних неколкократно. Като знам какво препати човекът, съм малко по-на негова страна, в чисто човешки план.

Водеща: Прескачаме от тема в тема. Аз се опитах с темата за „настъпеното коте“ да ви вкарам в темата с горските и начина, по който се назначават шефове на горски поделения? А може би отчитат? И тук е моментът да ви припомня, че…
Бойко Борисов: Ако се е отчитал този на Севлиево на някого, вие видяхте, че в момента, в който дойде темата при мен, ние го уволнихме. Да излезе и каже – аз съм се отчитал на този и на този. Ето, имаме прекрасен случай. Така че да не вмятаме такива отчитал се – не се отчитал. Ето, този е уволнен от мен и от министъра, ако се е отчитал – да излезе и да каже „аз съм правил еди какво си“. И да го даде на прокуратурата.

Водещ: Чакайте, той е писал за конкретни нарушения до началника си по-нагоре и мерки не са се взимали. Така че не е очевидно един само човек, който…
Бойко Борисов: Има зам.-министър Костов, който беше тук и мисля че ви е отговорил на въпросите. Трябва министрите и зам.-министрите да се научат да си носят отговорност. Не виждам какво да го коментирам. Това, което е дошло и съм се запознал с него, още същият ден е уволнен.
Водеща: Усещането, че нещо трябва да се покаже в разследване по телевизията, за да се вземат мерки…
Бойко Борисов: Ние уволняваме и много други хора, които не са минали през разследване.
Водеща: …а това е човек, който е на този пост от времето на Мирослав Найденов. Значи можете да си представите колко години.
Бойко Борисов: Колко години, толкова правителства са минали. Между другото, ако попитате особено тези, дето ходят в чужбина на лов и разбират от лов, ще ви кажат, че той е най-добрият професионалист като /…/, както и да го гледате. Но направил е своята грешка и затова е отстранен. Така че – безкомпромисно. След като има, аз ви благодаря за разследването и виждате, че реагираме на всичките и досега няма пожален.

Водещ: Ще ги правим и без да ни благодарите, така че…
Бойко Борисов: Не, не, вие си ги правете. Питате ме и аз ви отговарям. Но искам да ви кажа, че освен вашите разследвания, десетки други има уволнени, които ние сме си ги разкрили и са дадени на прокурорите или са им снети имунитетите и са в съдебна фаза. Това искам да кажа. Не, че само като има разследване, тогава става. Сега, вярно е, че нямаше да се натикам да гледам на спирката за градския транспорт дали има повече прахово или не, за което ви благодаря, но си замина и депутатката и всички около нея.

Водещ: Като става дума за качество, дразните ли се много в ситуации, аз сега ще ви пусна една от хитовите снимки от миналата седмица от социалните мрежи, не искам да вменя, че всичко, което се строи е с лошо качество, или че е лошо, напротив – но когато се появи ето такова нещо, това е от един от многото столични булеварди, които се асфалтират, пак се поставя въпроса като се прави нещо по български ли се прави, в лошия смисъл на думата? И това стана ден преди да покажете новата спирка на метрото, което изглежда добре. Но това остава.
Бойко Борисов: То не изглежда добре. Това е богатство за софиянци, десетилетия напред и хората ще благодарят. А, че – преди малко казах – има тъпанари, какво да направя? Като вижда дърво, защо отива да асфалтира до него. Знае, че ще минат хората, ще го видят. Какво да кажа? Да кажа нещо за материала, след това ще ме вдигнете на балон. Какво да кажеш? Осигурили сме финансиране, асфалтирали сме, за да ходят хората поравно, не по счупените плочки. Направихме онзи ден метро. Четири пъти по-евтино от най-евтиното в Европа, което се строи. Красота.

Водещ: Защо е толкова евтино, четири пъти казват, да не прокапе?
Бойко Борисов: По-добре да прокапе, но това са разлика от 100 милиона лева. За 100 милиона лева ще направим още две такива станции. Давам го за ЕС като говорят за корупция, да огледат малко цените и там. Давам им задачка и на тях. Защото ние сме свикнали всеки ден мониторинг, защото България е лоша. Ето ви, там където са най-много милиарди в Европа – подземната инфраструктура. Разликата между България и всички страни в Европа е над 4 пъти.
Водеща: Когато строят същите съоръжения?
Бойко Борисов: А съоръженията под земята, затова ги давам за пример. Защото една магистрала може да има много тунели, мостове, да се оскъпи. Едно е да прокараш през равно място, друго е да минеш през планини. Тогава може да има разлика. Метрото е под земята. Една и съща къртица го копае. Произвежда се в Баден-Вюртенберг. Сиреч цената и за България, и за Франция, Германия или Полша е една и съща. Влаковете са еднакви, контактните мрежи са еднакви, настилките са еднакви, системите за сигурност са еднакви.

Водещ: По-католици от папата ще излезем накрая.
Бойко Борисов: Което е факт.
Водеща: В този случай.
Бойко Борисов: Не само в този случай. Нека да ми сравнят колко струва километър магистрала в България с другите, например със съседна Гърция, където е същото. Или в Турция.

Водеща: Не подхващайте тази тема, защото наистина трябва да се разделим.
Бойко Борисов: Нека да не се разделяме. В смисъл вие като ви оборя в нещо, хайде да се разделим. Ама дай иначе да ви покажем дръвчетата, където отишъл някой да ги асфалтира. А това, че спряхме чинарите, а това че…
Водеща: Благодарим ви затова че ни гостувахте. Впрочем един от най-спокойните разговори, който сме провели с премиера Бойко Борисов, така излезе накрая.
Бойко Борисов: С малко усмивка да се разделим, защото е много тежко.
Водещ: Благодарим ви.

http://www.blitz.bg

Бойко Борисов, министър-председател на Република България, в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

Водещ: Добро утро на Бойко Борисов.
Бойко Борисов: Добър ден.
Водещ: Много остра реакция, от вчерашния ден като че ли нараства лавинообразно, заради връщането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк в Турция, въпреки отказ на две инстанции на български съд да го направи. Защо са погазени върховенството на закона, правата на гражданите, Конституцията и имаше ли друг начин, можеше ли този човек да не бъде връщан, политическо ли е това решение?
Бойко Борисов: Първо, да изкажа съболезнования за Никола Анастасов, че разбрах че отивате там. Що се касае за въпроса, който зададохте: Аз вярвам на това, което са направили колегите в МВР. Вчера Бъчварова ме информира за мерките, публично са ги заявили, детайли не е нужно да описвам, защото вече всички ги знаят. Оттук-нататък действително е неприятно като усещане за това, че на ръба на закона са действали, но аз бих се спрял на много по-сериозни, не казвам, че това не е сериозно, не казвам, че хората, които се вълнуват от правата на всеки български гражданин, в България сме го доказали, че никой не може да наруши правата на никой и това е безспорно. 25 хиляди души от началото на годината сме върнали от турската граница, хиляди близо от гръцката, всички те са върнати по идентичен начин.
Водещ: Как по идентичен?
Бойко Борисов: В смисъл, спираме ги, връщаме ги, спираме, връщаме хора без документи просто там е война. Просто там е война и българските граничари и армия, които са там денонощно са изправени пред такива проблеми. В същото време, народът много, населението , особено в София, когато вижда… Ако ви прави впечатление последните 2-3 седмици се задържат по 200, по 300, по 100 мигранти в…
Водещ: Това какво общо има?
Бойко Борисов: Има много общо, нека да мога и аз да отговоря, чухме всички неправителствени организации, всички, които считат, че ако подадем оставка нещата ще се подобрят. На тях им говоря, на всички говоря пред какво сме изправени и какво правим. Всеки българин вижда какво става по улиците на градовете ни. Защо – защото въпреки оградата, въпреки огромната работа, която върши армията, полицията и Гранични войски, България има много дълга и морска, и сухопътна граница с Турция и сухопътна с Гърция, Македония я заградиха, Сърбия я заградиха, вече България буквално няма накъде да се изтича, образно казано, влезлите мигранти. Австрия, там няма неправителствени организации или в Унгария, или в Полша, или в Чехия, или в Словакия, или в Швейцария, в Швеция, къде ли не, направиха заграждения и спряха притока на мигранти.
Водещ: Какво е общото?
Бойко Борисов: Общото, ще стигна до него. В един момент ние, въпреки че Вишеградската четворка съветваше да направим граници с Гърция, неправихме, защото винаги съм считал, че ЕС е именно това – свобода, демокрация, движение на хора и не я направихме. В тази ситуация ние сме изправени пред една огромна криза между Турция и ЕС, криза, която всеки ден или някой от европейските ми колеги или лидери, или турският президент, или премиер, или външен министър си отправят най-тежки закани, публични. Канцлерът на Австрия казва: „никаква Турция, да се развали споразумението“, това го казват и от Вишеградската четворка и кой ли не, само че историята показва, че обикновено Османската империя отива до Австрия, там тапата вече ги спира, жертва на това обаче стават Балканите. Аз съм изключително притеснен за това, което може да очаква България и ние сме задължени, не казвам, че за да не им дам допълнителен повод, че това е било движещото, когато институциите са работили и са взимали такива решения, но ние с Турция в момента трябва да се опитаме да градим възможно най-добри отношения.
Водещ: С цената на какво?
Бойко Борисов: С цената на ако трябва на всички да ни вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допуснем да влезе в България.
Водещ: Имало ли е такова условие от турска страна или ние подозираме предварително, че то е дефинитично налично, че дайте ни предателя или стигаме до Австрия, образно казано, поне като бежански поток, има ли такова условие?
Бойко Борисов: Ние се фиксираме само върху един от 25 хиляди случая.
Водещ: Тук не е случайно изказването на турския външен министър, който казва, ще го поискам и ще го вземем.
Бойко Борисов: Не е случайно, но това е един от 25 хиляди случая. Аз съм възложил проверка на госпожа Бъчварова, ще проверят, ще видят къде има пропуски, ако трябва да се накажат, да се уволнят, това тя ще го направи. Моите тревоги са свързани с това при кой ще останат мигрантите накрая, чувате какво става в Германия, с 50% по-малко приемат, започват да се ограждат и казват така: „нелегалните мигранти, които са там, ще бъдат връщани от мястото, където са минали“, това нито е Австрия, нито е Словения, нито е Хърватия, нито е Сърбия, това е България. Второ, ако Турция приемем, и нека само да успокоя, за съжаление хората, които, както и аз съм тревожен много, и неправителствените организации, в Турция няма смъртно наказание.
Водещ: Репресии и правата на гражданите по никакъв начин не са…
Бойко Борисов: Репресии имаше и от страна на тези, които стреляха по цивилни граждани, зависи кой от коя страна го гледа – турските власти го гледат по един начин, ние го гледаме по друг. В случая голямата цел, или голямата цел, която ние трябва да имаме е да направим така, че Турция да третира България по различен начин от всички страни в Европа, да не влезем в този конфликт, защото ако не ме бяхте прекъснали ще продължа, ако Турция бъде обявена за несигурна държава, България става първата сигурна държава по мигрантския път, това означава всичко, което е задържано в Европа да се върне в България или Гърция. Смятайте 400-500 хиляди от Европа, ако бъдат върти в България като трета сигурна страна, смятайте, ако с едно кимване на глава, защото за съжаление на границите ни от едната страна е Крим, от другата е Турция, с едно кимване на глава се взимат решенията там.
Водещ: Разбрах тезата ви, вие в прав текст не можете да кажете, че това е сделка или това е политическо решение, но по начина, по който водим до момента разговора, и този контекст, който чертаете разбирам, че този човек е върнат, за да не пострада България.
Бойко Борисов: Не го разбирате правилно, и не го коментирайте така. Двете неща нямат общо. Сигналите, които ние сме получавали от Турция са за още много граждани.
Водещ: Това беше публично, господин Борисов, беше поискано публично, ще бъдат ли върнати други?
Бойко Борисов: Има наредби, има закон, който трябва да се спазва. Искам само да кажа на уважаемия господин Екимджиев, защото го чух това, което каза, че едва ли не полицията е виновна, полицията е виновна и за шофьора, който е избягал. Ние не може на всеки домашен арестант да му сложим по 8 души полицаи, толкова е един пост, да стои 24 часа да го пази в къщата му. Затова има арести, докато тече даден процес и затова съдията има право, месец, 15 дни, 20 дни, да определи, колкото прецени, защото е видно, че с два дни квартира си наел, малко е съмнително.
Водещ: Разбирам ви, да влезем в диалогов режим, защото…
Бойко Борисов: Не е така, защото полицията, МВР, армията, непрекъснато сме подложени под натиск, и всеки коментира така, както сметне за добре в изгода на неговата теза.
Водещ: Бих искал да ви задам няколко въпроса, свързани със ситуация, която също е сложна, както този Бююк.
Бойко Борисов: Ще ми зададете. Същите тези хора обаче, ако им отворите постовете ще видите, че преди месец и половина, два или, когато беше същите те казваха, че трябва да направим флотилия, заедно с Румъния, Турция, и Украйна, с военни кораби срещу Русия, отворете и проверете, и ги питам: тогава Ердоган приемлив ли беше, тогава пак същите хора ме атакуваха, че аз едва ли не /…/ да се сбия с Русия, заедно с моите колеги от Украйна, Румъния и Турция. Добре че поне в това успях да се наложа, поне засега.
Водещ: Чуйте сега въпросите, които възникват, заради бизнесмена Бююк, който е вече в ръцете на турските власти. В Гърция 8 военни с хеликоптер кацнаха в Александруполис и те все още са в Гърция…
Бойко Борисов: Поканете госпожа Бъчварова и й задайте всичките тези въпроси.
Водещ: Ердоган иска от САЩ самия Гюлен, САЩ не го предават, Матео Ренци реагира много остро на реплика на Ердоган, заради това, че най-големия му син го разследват за пране на пари в Италия и казва: „ние не сме анадолска държава, която полиците да казват на съда, ние сме правова държава“. Въпросът ми е, не сме ли по-лесни в този натиск, който очевидно от страна на Турция е насочен към нас, за да се върне въпросният предател.
Бойко Борисов: Ни най-малко не сме по-лесни, просто сме страшно уязвими.
Водещ: Показано ли ви е това по някакъв начин, спрямо конкретния случай и конкретния гражданин?
Бойко Борисов: Какво значи изказване „ще залеем Европа с бежанци“, при положение, че Европа е заградена навсякъде вече с телени огради? Демократична Европа, която има по устав, по Конституция свобода на движение за заградена навсякъде с огради. Какво значи ще я залеем? Ще залеем България, това значи. Това значи ще залеем България, те няма как да стигнат до Австрия, те ще попаднат тук. Навсякъде е оградено.
Водещ: Казахте, че не се оттича, използвахте дори тази дума за потока от хора, какво означава това като количество?
Бойко Борисов: Използвах я, защото в момента границата със Сърбия се пази изключително добре, и с Македония, за Румъния те не искат да ходят, не знам по какви причини, и всичко е концентрирано вече в България.
Водещ: Каква е гаранцията, че след този компромис или действия на ръба на закона или направо в нарушение на закона, няма да възникне нов казус, при който правата на всеки един друг гражданин, за когото съдът също има основание да има мнение различно от това на политиците няма да пострада. Има сравнение с Георги Марков, и с евреите дори, това е хиперболизиране може би, има такива сравнения.
Бойко Борисов: Какво да направя? Сравнението, че един български гражданин, който е осъдил друг за престъпление и клевета бива наказан с 35 хиляди лева да плати, срещу 3 хиляди лева на виновника.
Водещ: Оставете това, незначително е.
Бойко Борисов: Кое да оставя? Кое е незначително? Незначително е за вас, за мен е много значително.
Водещ: Делото ви с Волен Сидеров.
Бойко Борисов: Личното нещо също е много значително.
Водещ: Кажете, господин Борисов, как давате гаранция, че правата на гражданите ще бъдат защитавани и че върховенство на закона има, въпреки сложната международна обстановка, ако това е причината…
Бойко Борисов: Категорично, дори и коментарът за върховенството на закона е неуместен, защото то е така…
Водещ: Чухте омбудсмана, чухте самата вътрешна министърка, че е съгласна, че има нарушение.
Бойко Борисов: Да, аз затова съм възложил на министъра да направи проверки, да уволним, да затворим, да напише нова наредба, ако има пропуски, всичко това ще стане факт, и се работи по него.
Водещ: Въпросът е в политическото решение, аз не искам въобще да влизам в процедури.
Бойко Борисов: И политическото решение в случая няма никакво значение за мен кой стой отсреща в Турция, за мен е важно да запазим такива отношения, че умишлено те да не предизвикат тази вълна, а обратното – заедно да пазим границата. Това ми е жизненоважната задача, докато съм на този пост. Ако иска друг да заповяда, да отиде да се разбере с Ердоган, да се разбере с всички останали и да види…
Водещ: Какво значи „да заповяда“?
Бойко Борисов: Не, защото те мислят, че е лесно. Те мислят, че това е игричка, това е лека работа, че това неизисква безсънни нощи, че това неизисква свръх напрежение на психиката.
Водещ: Лесно ли взехте това решение или си дадохте сметка, че предизвика скандал?
Бойко Борисов: Решението са го взели институциите и службите, които се занимават с тази дейност.
Водещ: По тема „Турция“ шеф на дирекция не може да вземе сам решение.
Бойко Борисов: По тази тема „Турция“ аз знам, че трябва да се опитам всячески да запазя отношенията с правителството, в лицето на Йълдъръм, и президента Ердоган, всячески, оттам нататък считам, че тези заплахи, когато се отправят на няколко пъти в един момент те трябва да се изпълнят на тяхна страна, те трябва да кажат, да покажат, че могат да го правят, а не са само думи и затова сега ежедневно контактувам с колегите в Брюксел. Споразумението с Турция, в частта имигрантите да остават на територията на Турция, трябва на всяка цена да се спази.
Водещ: Аз знам, че вие като министър-председател не може да използвате крайни реплики, и да наречете един режим диктаторски, а ареста на журналисти „пълно безобразие“, аз мога да си позволя, и въпросът е…
Бойко Борисов: Разбира се, че е безобразие. Ние, когато сме говорили за арест на съдии, на прокурори сме изказвали своето мнение.
Водещ: Въпросът е, когато един рекетьор, какъвто и да е той, говоря в общ контекст, поиска нещо и го получи като разменна монета, каква е гаранцията, че няма да поиска нещо допълнително в следващата ситуация, видейки че успява, какви са гаранциите, че същата тази угроза и заплаха, която в момента тече ще залее Европа, разбирай България, няма да бъде произнасяна по повод следващото, по-следващото и други искания. Тоест къде е границата? И ако на територията на Турция един режим има определено виждане за правата на гражданите, да не излязат тези виждания извън територията на Турция, на територията на нашата страна?
Бойко Борисов: Надявам се, че не, и се надявам с европейските колеги много ясно да се отчете този факт. България и Гърция са изправени пред огромен проблем, това го споделих и с колегата Ципрас и той с мен като беше в София, те не могат повече, имат към 50-60 хиляди в момента в Гърция, максимум могат да поемат още…
Водещ: Защо според вас Гърция непредава много по-пряко замесените в опита за преврат?
Бойко Борисов: Ако пилотите им бяха в България с редовни документи, България също щеше да постъпи по този начин.
Водещ: Проблемът не е в документите, а…
Бойко Борисов: Ние имаме искания за други, които също не са предадени по никакъв начин. Тук поне това, което вчера разбрах от госпожа Бъчварова е, че този човек…
Водещ: Казвате, че ситуацията с пилотите е по-лека, така ли?
Бойко Борисов: Разбира се, че е по-лека.
Водещ: 8 военни пряко замесени в опита за преврат.
Бойко Борисов: Разбира се, че е по-лека.
Водещ: Защо?
Бойко Борисов: Защото те имат документи, имат всичките си права. Тук на няколко пъти това, което повтарям е казано, че въпросният човек не е имал документи, не е… Нека да не се впускам в детайли, защото не ги знам и всичките.
Водещ: Ако Турция представлява рискова, по всички тези причини, които изброихте за сигурността на страната, след срещата с Путин, съобщението, че ще строим „Белене“, неозначава ли някакво тотално препозициониране на страната ни, абсолютно препозициониране, по отношение на строеж на реактор, за който и вие си сменяхте мнението през годините…
Бойко Борисов: Реактори.
Водещ: Реактори, прегръдка между Ердоган и Путин и в същия момент вие обяснихте, че нямаме партньори в ЕС, защото до Австрия била всъщност границата, реалната, и толкова. И един Доналд Тръмп пък, който желае също добри отношения с Русия, но това… да не отиваме вече чак на друг континент. Препозиционира ли България отношенията си с Русия?
Бойко Борисов: Откъде да започна? Аз започнах с флотилията.
Водещ: С това кой ни е партньорът.
Бойко Борисов: Да.
Водещ: Ердоган и Путин ли са партньорите на България вече?
Бойко Борисов: Преди месец… толкова са динамични отношенията, че преди 2 месеца ние говорихме да правим обща флотилия с Турция срещу Русия. Или не точно срещу …
Водещ: По молба на румънските власти
Бойко Борисов: Да, заедно с Румъния, с Украйна. По-точната формулировка е за общи учения, патрули и какво ли не на територията на Черно море. /…/ това е. И тогава Турция и Русия бяха в, едва ли не, военни събития – сваляха си самолети, мразеха се. След 2 месеца ситуацията е съвсем различна. Връщам се на „Белене“, защото така коментирано е много важно да обясним на хората, че имаме много променена обстановка.
Водещ: Каква?
Бойко Борисов: Променената обстановка е, че съдът в Женева вече е казал България да плати 557 милиона евро, или около милиард и 200 милиона, като всеки ден близо 400 хиляди, 167 хиляди евро на ден са лихвите по тези пари. Тук вече не става въпрос за 2 реактора, дали искаме, дали не искаме, дали е изгодно, дали не. Тук е казано България колкото може по-бързо да плати, а ако не плати, лихвите са й еди какви си. С една дума вече хипотезата не е дали ни трябва „Белене“, дали е добър проект, дали не е. Хипотезата е друга – какво да правим с реакторите, които ще платим. И ние сме длъжни да платим тези 2 реактора. Едните…
Водещ: И така, и така ще платим много – това ли е вашата логика, дайте да ги построим? Но вие сте казали, че те са изключително скъпи – 10 милиарда ще излезе на гьола.
Бойко Борисов: Да. Но съдът …
Водещ: За гьола 10 милиарда в земетръсен район.
Бойко Борисов: За гьола досега сме дали 708 милиона евро, значи милиард и 400 милиона като държава от 2006г. насам. Плюс още милиард и 200 – до тук имаме грубо казано 2 милиарда и 800, близо 3 милиарда похарчени. И като ги платим тези 557 милиона, ще имаме в България 2 реактора. Тези 2 реактора едните казват, че са рентабилни. Какво решихме ние? Какво считам за правилно?
Водещ: Вие сте казали, че не са през годините.
Бойко Борисов: Ако те са рентабилни толкова, защото държавата и сега няма 20% от брутния си вътрешен продукт да заделя за строежа, да го направим частен проект през Агенция за приватизация с различни варианти колко да е делът на държавата – миноритарен, златна акция, 50% – има кой да каже като експерт кое е най-изгодно. И ако този проект е, както казват БСП, „толкова жизнен“, ще дойдат частници, които ще го купят и ще го направят заедно с нашия съпорт, който ще имаме. Това е решението. То няма друго решение, няма друг коментар. Ако БСП са искали да правят нещо по темата…
Водещ: Казвали сте, да са я построили.
Бойко Борисов: Да са я построили по времето на техния мандат сега с премиера Орешарски, да бяха махнали мораториума и толкова.
Водещ: Въпросът ми е препозиционираме ли България ориентирано основно към Русия след като, искам да покажем и кадри, имало е протест като идвате? Спря ли ви този протест? Говорихте ли с хора от протеста или само сте…?
Бойко Борисов: Не, не съм, защото имаше няколко човека.
Водещ: Това е бил протестът на идване?
Бойко Борисов: Да. Ако искат да се видим с удоволствие ще ги видя.
Водещ: Бихте ги приели на среща?
Бойко Борисов: Разбира се.
Водещ: Предполагам това е заради Бююк, заради връщането на Бююк.
Бойко Борисов: Винаги съм се отнасял с огромно уважение към тях и…
Водещ: Да, това е моментът на вашето пристигане.
Бойко Борисов: Така че…
Водещ: Какво? Каните ги дори на разговор – това ли разбирам?
Бойко Борисов: Аз много… когато говорех досега, говорех и на тези хора. Така че…
Водещ: Продължаваме с, искам да изчистим въпроса…
Бойко Борисов: България да се позиционира.
Водещ: България рестартира и строи „Белене: с двата реактора и разчита на парите на частния инвеститор с минимално държавно финансиране, така ли? Това казвате?
Бойко Борисов: Точно така. Това е нашият план.
Водещ: А аргументите ви като сте спирали пък гьола е, че…
Бойко Борисов: Нямаме пари.
Водещ: Че няма пари, но има и още един – че това е земетръсен разлом. Сега изведнъж къде е този земетръсен разлом? Изчезна ли?
Бойко Борисов: Специалистите казват, че тази подложка, която е близо 10 метра, гарантира 100% и проектът го гарантира, че нямаме проблем с това. От другата страна са реакторите на „Черна вода“ – в румънска територия има 2 действащи реактора, така че надявам се и там да са мислили експертите. В случая изцяло се доверявам на тях.
Водещ: А след тези ваши изказвания продължават ли, както казахте в предишно интервю при нас, многостранно руски самолети да навлизат в нашата зона за сигурност по линия на НАТО, да приближават, да преминават, ние да вдигаме изтребители и да си тръгват?
Бойко Борисов: Няма го в момента този проблем.
Водещ: Как си го обяснявате? Има ли връзка с промяна на отношението на България във ваше лице към Русия или не?
Бойко Борисов: Вижте, България по отношение на НАТО и ЕС не само че няма алтернатива, няма промяна и не може да има промяна.
Водещ: Извинявайте, но Турция, за която говорихме предните 20 минути, е част от НАТО, ключова част от НАТО, така че…
Бойко Борисов: То и Гърция е ключова част от НАТО, но това не й пречи да поеме целия руски газ.
Водещ: Тоест?
Бойко Борисов: В смисъл руският газ в момента минава през натовските държави Турция и Гърция и Италия и през натовските държави Холандия и Германия. Когато натовците толкова уверено говорят по тази тема да имат и тези икономически аргументи. Как Холандия разреши на „Северен поток 2“ да мине при тях? Нима Холандия са по-малко натовци от нас? Ние имаме Ново село, ние имаме Безмер, ние имаме до 5 хиляди американски войници на година в България. Какво повече да направим, когато учения с танкове, с артилерия между българската и американската армия, учения „Бриз“, ракетни стрелби на Шабла? Какво повече да направим? И между другото към летците да се обърна, защото 2012г. и някак си това мина тихомълком, беше приватизирана „Авионамс“. За вашите зрители да кажа, че „Авионамс“ е завод, стотици декари, огромни халета на самата писта на военното летище Граф Игнатиево. Целта на този завод е когато кацне МиГ-а или Су-то, или хеликоптерите, които в момента… американски хеликоптери се ремонтират там, направо да завие в хангара и да бъде ремонтиран. Тогава се приватизира, за да се стигне, че там да се загуби лицензът за ремонт на самолетите и ние да бъдем принудени да ги ремонтираме в Полша. Вчера е дошло писмо от Държавен консорциум мисля, е се води в Русия, след нашия разговор, че канят ръководството на „Авионамс“ да отиде, отново да си върнем лиценза и да се ремонтират и МиГ-овете, и СУ-тата, а и новите самолети, каквито каже Военно министерство когато му дойде времето, в този завод.
Водещ: България подчинена ли е вече във външната си и вътрешна политика на Русия и Турция предвид всичко, което изброявате до момента?
Бойко Борисов: Аз изброих досега колко американски бази, летища и войници, и учения сме провели със САЩ.
Водещ: Да, да – какво ще бъде е въпросът.
Бойко Борисов: А вие ме попитахте дали затова, че едно толкова прагматично решение – да не пращаш самолетите чак в Полша и да харчиш пари за транспорт и те след това да отиват да ги правят или да взимат части от Русия, да ги връщат в Полша и да идват в България да се правят тук,. Защото забележете, американските хеликоптери, които са руско производство, ние правим всички ремонти, но двигателите отиват в Русия да се ремонтират. А на българските самолети отиват в Полша да се ремонтират. Ето това се казва глупост.
Водещ: Като стана дума за самолети – Румен Радев е името, което коментирахте и то още в началото когато стана ясно, че БСП има намерение да го номинира за свой кандидат-президент. Това трябва да мине и през форумите информално и на АБВ.
Бойко Борисов: Вече го освободихме.
Водещ: Приемате ли го за сериозна конкуренция?
Бойко Борисов: Разбира се, че аз приемам всеки кандидат за президент, щом се е издигнал и то от цялото ляво, за сериозен конкурент на ГЕРБ и на дясното.
Водещ: Решихте ли вече дали вие ще се включите в кампанията или на този етап няма да кажете?
Бойко Борисов: Едва ли. Толкова ми е далечна тази кампания, че въобще даже и мисъл не ми идва за нея в момента. Толкова сложни неща трябва в следващите няколко седмици да решим, че… нищо общо…
Водещ: Той въпросът допълва това, за което говорите. Искате л ида останете министър-председател с тези правомощия, които има министър-председателят, или предпочитате да се включите в битката за президент с правомощията, които има президентът на фона на тези важни решения, които казвате, следващата седмица предстоят?
Бойко Борисов: За съжаление в президентската институция не могат да се вземат нито едно от тези решения, за които говорим в момента.
Водещ: Тоест?
Бойко Борисов: Така е по конституция. И действително, на дали това някой го интересува или му се вярва, цялата ми енергия е да се измъкнем от тези капани от 2006г., защото вече хипотезата „Белене“ не съществува, тя трябва да се строи по някакъв начин или за 3 милиарда да имаме в музея на Вежди Рашидов, който направи, за социалистическите паметници и да ги сложим тези 2 реактора.
Водещ: Като безсмислени.
Бойко Борисов: В същото време европейският ни газов хъб – нека да го коментирам това, защото разбрах, че е коментирано от БСП – европейският ни газов хъб, не случайно го наричам така, България се опари вече много пъти, сами, когато вземаме дадено решение или подписваме договори, след това несъгласувани с Брюксел, резултатите са явни. Затова ние обърнахме обратната тактика – ЕК напред заедно с нас, европейски газов хъб, в който, освен от находището на Хан Аспарух, на Силистар, от Румъния, да идва и руска газ. И затова президентът Путин в Санкт Петербург каза: „За да се случи това…“
Водещ: Иска железобетонни гаранции.
Бойко Борисов: Искат аргументи, защото – и то дадени от ЕК.
Водещ: Въпросът, господин Борисов, тръгна от там дали предпочитате да сте министър-председател или ще се включите в президентската кампания. Има и следната интрига тук, отбелязана от коментатори – какво става с партия ГЕРБ и с нейната монолитност ако вие се кандидатирате за президент и смените поста при евентуална победа, разбира се, кой може да оглави партията, какво правите в Цветан Цветанов и се стига до въпроси, които не ви харесват, но въпроси, които са важни.
Бойко Борисов: Ако днес са президентските избори, те ще минат и ще заминат, ще възникнат 3 много по-големи въпроса от президентските избори.
Водещ: Кои?
Бойко Борисов: защото реалната власт е в кабинета. Първо, затова считам, че дори не ми е мисълта, но виждам, че ви е интересно и заради хората ще го кажа.
Водещ: Кои са 3-те въпроса, които възникват?
Бойко Борисов: Първо, кой ще стане премиер, кой ще държи коалицията и тази сплав от разнородни министри при това мнозинство, крехко, в парламента, как ще се оправим там? ГЕРБ е последна грижа на хората, ГЕРБ има яки структури, вече партията мина и през опозиция, доказа се, много силна местна власт. ГЕРБ ще оцелее.
Водещ: Исторически обаче президентите, които са били лидери на партии, ги губят във времето. В смисъл факт е.
Бойко Борисов: В момента, в който отидеш за президент трябва да забравиш за политически партии. Просто трябва да забравиш.
Водещ: Не сте готов за такова забравяне?
Бойко Борисов: Не съм готов.
Водещ: По отношение на ГЕРБ?
Бойко Борисов: Не, не съм готов дори да си мисля, че бих могъл да отида за президент.
Водещ: Заблудихте ни с няколко изказвания, публични, последните седмици, че ще се включите в президентските избори. Сега пак се връщаме в изходно положение.
Бойко Борисов: Не, аз не съм ви заблудил.
Водещ: Така излезе.
Бойко Борисов: Говорейки как според мен трябва да изглежда президентската институция или кандидатите ни за президент, някои ме припознаха мен. Естествено е човек да счита, че … да си дава добра оценка.
Водещ: Разбирам, че има огромни очаквания от това интервю в онази част, която мисля, че преминахме, но какво се случва, какво ще стане с този човек, продължавам да мисля и аз, който предаваме на турските власти? Как можете да ни убедите, че този компромис си е заслужавал? В името на какво е той?
Бойко Борисов: Нямам друго да кажа по темата. Както всички задържани, цялата световна общественост наблюдава съдебните процеси, ако може това да е успокоение, смъртно наказание дори някога да бъде въведено в Турция, то не важи със стара дата.
Водещ: Има ли страни със смъртно наказание, на които предаваме и връщаме с такава скорост и с такава лекота, документална и процедурна, хора, които издирват и искат? Режими с много спорна репутация.
Бойко Борисов: В ЕС нямаме смъртно наказание, а и за радост това, което чух като дойдох в студиото, все по-малко са нагласите в България към това и то не е хуманно. Но примерно в САЩ в повече от половината щати има такова наказание. Но може би там доверието и в съдебната система е по-голямо и това не буди тези опасения.
Водещ: Не буди тези опасения, които буди съдбата на този човек – изпращаме ли го на сигурна смърт.
Бойко Борисов: Заедно с вас ще наблюдаваме всичко, което се случва в Турция, ще използваме гласа си и възможностите, които имаме, да се настоява за справедливи съдебни процеси. Това, разбира се, ще го правим. Но истински се надявам споразумението с Турция в частта недопускане тези 3 милиона близо, които мигрантите в Турция, да тръгнат към Европа.
Водещ: И ако не стане? И ако това е просто една черна точка?
Бойко Борисов: Ако не стане просто не ми се мисли нататък. Не ми се мисли.
Водещ: Обяснявайки рисковете, които представлява Турция с репликите „ще ги пусна в Европа“, което вие тълкувате „ще залеем България“…
Бойко Борисов: Те откъде ще минат, за да ги пуснат в Европа?
Водещ: Има и едно друго условие, което не сме коментирали, ние нямаме позиция по този въпрос. Те искат да паднат визите за турски граждани и да могат – мисля, че октомври е последната дата, посочена ултимативно – да могат да пътуват и да преминават. Това пак е натиск. Ние как реагираме – поддаваме ли се или повтаряме /…/?
Бойко Борисов: Това беше включено в споразумението и целият Европейски съвет го гласува.
Водещ: Ама Турция нее казала, че ще изпълнява споразумението.
Бойко Борисов: И затова ние държим да се изпълнява споразумението, защото в момента си прехвърлят топката
Водещ: Визите трябва ли да паднат за турските граждани?
Бойко Борисов: В Европа влязоха няколко милиони без документи, камо ли без визи.
Водещ: Тоест позицията на България е „да“?
Бойко Борисов: Ние сме в тежката хипотеза на суперкриза, мигрантска. Ако те ме бяха послушали преди година и половина вече да затворим едновременно всички граници на ЕС…
Водещ: Меркел я показвахте като безспорен авторитет и най-умният политик на планетата.
Бойко Борисов: Само че тогава те не се съгласиха. 1 година по-късно спряха Балканския път. През това време милиони минаха. Така че битката в Европа за това споразумение и за неоставането на България и Гърция в ситуацията, в която се очаква да бъдат поставени, трябва да се води ежедневно. И аз в това отношение ще говоря и с турското ръководство, ще говоря и с …
Водещ: Срещата остава ли за 24 или 26-ти?
Бойко Борисов: На 24-ти по принцип имаме покана за среща на третия мост, да се използва случая и да се видим с тях.
Водещ: В унизителна ситуация ли е България?
Бойко Борисов: Географското ни положение в момента показва следното…
Водещ: Или вие като управленци ни унижавате?
Бойко Борисов: От едната страна на Черно море е Крим, в тила ни в Европа се провеждат съвместни учения на Сърбия и Русия. От другата страна е Гърция, която е в много тежко състояние, и Турция, с която имаме и морска, и сухопътна граница. Едно е да живееш и да имаш за граници Полша или Словакия, или Австрия, или Германия, друго е нашето място. Затова толкова много ми се иска политическата класа да разсъждава по тези теми, дори неправителствените организации се обръщам към тях – една по-голяма дестабилизация и хаос в България само ще улесни всичко това и няма да има никакъв шанс. Сега е минимален и аз гледам да го използвам. Никакъв шанс няма да има. И тогава… Но нека да не бъда упрекнат, че си играя със страховете. Аз все пак цитирам какво казват президентите на държави, канцлери на държави, а тези хора, когато говорят винаги знаят и имат едно на ум, че това, което говорят може да се наложи да го изпълнят.
Водещ: А кое имате предвид в случая като страх и опасение точно?
Бойко Борисов: Защото, когато австрийският канцлер казва да се скъса споразумението с Турция, Австрия е много далеч, имаме Гърция и България, имаме Сърбия и Македония, имаме Словения, имаме Хърватия и тогава е Австрия.
Водещ: Господин Борисов, от всичко това, което си говорим тази сутрин с вас излиза, че съюзите, от които сме част не са ефективни и негарантират нашите интереси. Аз това разбирам, ЕС в подхода си спрямо Турция, че се препозиционираме по отношение на Русия и строенето на реактора и…
Бойко Борисов: По две теми, защото изводът звучи така: Темата: Защо нашият европейски газов хъб да няма доставка и на руски газ, след като вече сме направили диверсификацията на интерконекторите с Румъния и с Гърция, защо през натовска Турция, Гърция и Италия може да отива руският газ, както и през натовска Холандия и Германия, и тук вие да ми казвате, че този наш икономически интерес е преориентация. Той не е преориентация, това е наш интерес.
Водещ: Няколко бързи въпроси и отговори. Имаше публикации, потребителски, не само. Всъщност допинг скандал има от тази сутрин, интересувате се от спорт.
Бойко Борисов: Ужасно.
Водещ: Две думи, това, че е излязла и Б пробата, означава ли, че няма никакъв шанс да се допроверява, да се доуточнява, така ли?
Бойко Борисов: Предполагам, че това означава, но не си взеха поука. Толкова българи изгоряха, знаят, че българите ни гледат под лупа.
Водещ: Друга тема, потребителска, в сезона на пътуванията. Миналата седмица излязоха сметки и заглавия, че караме един от най-скъпите бензини, като се махне не като абсолютна стойност, като се махнат данъци и акцизи. Имате ли отговор на въпроса, защо в страни с изключително по-добър стандарт на живот, бензинът без тези акцизи е по-евтин?
Бойко Борисов: Зимата беше доста по-евтин, сега доколкото знам КЗК се занимава с тази тема.
Водещ: Ето, 1 литър А-95, миналия петък е засечено, 0,48 евро преди да се начислят акциз и ДДС, а в Полша е 0,289 евро, в Австрия – 0,381 евро, в Швеция – 0,393 евро и повтарям при нас – 0,480 евро.
Бойко Борисов: Именно затова трябва КЗК като ги провери сега да види примерно OMV в Австрия защо продава на такава цена, а в България на друга. Така че има институция, която се занимава с това, КЗК, и може спокойно да ги извика и да ги попита каква е тази разлика в цените.
Водещ: А вие имате ли обяснение, понеже се занимавахте с тази тема активно?
Бойко Борисов: Аз нямам и понеже се изказах веднъж по тази тема, това би могло да им послужи в съда, не бих им дал допълнително аргументи за това.
Водещ: Интересно какво направиха с парите от по-скъпите винетки тази година, Иван Иванов има въпрос, докога ще сме с най-ниските доходи в Евросъюза?
Бойко Борисов: Първо, доходите растат и то е видно, безработицата пада, инфлацията е 0, растежът близо 3, така че макроикономическите параметри са добре. Това, което вчера научих от финансовия министър и по-късно управителят на БНБ е казал стрес тестовете засега показват, че банковата система е стабилна, така че…
Водещ: Деница Иванова: Докога нашите баби и дядовци ще живеят с мизерни пенсии?
Бойко Борисов: Докато милиарди даваме за несъществуващи проекти, до тогава. Специално искам да кажа, че полагаме огромни усилия тези над 20 хиляди км пътища да ги приведем в ред, много от тях вече са в добро и много добро състояние. Два проекта има, които на всяка цена трябва да станат, единият е близо 400 милиона Ботевград – Мездра /…/ трилентовият път, тогава вече София – Враца – Монтана – Видин ще стане, както е сега София – Дупница – Благоевград и другото е магистрала „Хемус“, просто там бързо трябва да проектират, защото няма проект за „Хемус“ , да кажа на тези, които, проектирането е година, година и половина, защото това е тежката част на България. Там са планините, там са дефилетата, там са свлачищата.
Водещ: Благодаря ви.
Бойко Борисов: И аз ви благодаря.
http://www.focus-news.net

Марияна Димитрова – директор на детска градина №32 „Зорница“ в Добрич, пред НДТ

– Г-жо Димитрова, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?

– Завършила съм ШУ „Еп. Константин Преславски“, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“, имам най-високата Първа квалификационна степен. Започнах работа като млад детски учител в крушарското село Габер, на румънската граница. Там работих три години, бях по майчинство, а след това – в село Лозенец, в същата община. През 1999 година започнах да работя в Добрич, първо в ДГ №9 по заместване, след това в ДГ №12 и в още няколко градини. От 2002 до 2010 година бях в ДГ №20. След това до 2015 година работих в ОУ „Христо Смирненски“ като начален учител. От 23 септември м. г. съм директор на ДГ №32 „Зорница“.

– Какво е за Вас директорският пост – предизвикателство, отговорност? Очакванията Ви съвпадат ли с това, което се случва сега в детската градина под Ваше ръководство?

– Да, преди всичко е предизвикателство, голяма отговорност и очакванията ми не съвпадат толкова. Те съм предполагала, че един директор има толкова много работа. Защото когато човек е учител си представя, че на директора му е лесно, че той почти нищо не прави цял ден и си получава заплатата. Това е в кръга на шегата. Но всъщност работата на един директор в детска градина е огромна. Визирам работата на един директор в училище, който има помощник-директори, по-голям екип, на който може да разчита. Докато в детската градина директорът е основно мениджърът, който трябва сам да се справя с всички задължения, да управлява екипа, да се грижи за децата, да приобщава, разбира се, да работи и с институциите, като първа най-важна и главна е Община град Добрич, с НПО, за да може да координира работата. ДГ „Зорница“ в кв. „Строител“ е с огромна база. За съжаление, с годините броят на децата е намалял, мога да кажа драстично. Когато дойдох първия ден и ми казаха какъв е броят на децата изпитах лек шок. Където и да съм работила до този момент винаги броят на децата е бил доста голям и аз като учител съм свикнала да работя с много деца – 26, 28, до 30 в група и в клас. Когато разбрах, че тук са толкова много като приоритетна задача си поставих да увелича броя им. Разбира се, беше трудно и за самия екип, който работи тук, тъй като за тях аз съм нов човек, непознат. Трябваше ми време, за да ги науча, че трябва да работим по такъв стил, който да покаже на град Добрич, дори на област Добрич, че ДГ „Зорница“ съществува, че тук има много квалифицирани специалисти – педагогически и непедагогически, които могат да бъдат полезни за децата на града. Усилията, които положихме заедно с екипа, мисля, че показаха, че съществуваме, тъй като ние участвахме в много мероприятия независимо, че сме в краен квартал.

– Кои бяха тези прояви? И какво донесоха те на децата, на екипа?

– Първата ни изява беше коледуване на новия кметски екип. Посетихме и областна управа, там също коледувахме с четвърта, най-голямата група. Децата се представиха чудесно. И в Общината, и в областна управа екипите останаха изключително очаровани, изпитаха една силна емоция от това, че децата ги поздравяват. Децата получиха подаръци, а за тях това е много силен емоционален момент. По-късно това стана като традиция – да организираме мероприятия, които да представяме пред обществеността. Това беше единият от начините, за да направим реклама на детската градина, да привлечем повече деца. И родителите да разберат, че тук се случват хубави неща. В Деня на родилната помощ – 21 януари, участвахме с поздравителна програма в АГ-отделение, подготвена от учителките Дияна Кантранджиева и Жана Николова. Показахме на децата къде се раждат бебенцата, беше голяма емоция за тях. Лекарите, акушерките останаха очаровани. В съвсем шеговит тон пожелах на акушер-гинеколози да подават по едно заявление на новородените за нашата детска градина още в отделението. Продължихме след това да поздравяваме – за Баба Марта, за Великден, Цветница. С по-малката подготвителна група – от 5-годишни деца, присъствахме на откриване на сесия на Общинския съвет. Те отправиха поздрав за Великден и получиха подарък от кмета и председателя на ОбС. Това са инициативи, които, според мен, помагат да привлечем деца. Имаме деца то ромски произход и работим активно и с читалище „Романо дром” по проекти. Работата с „Романо дром” ни носи огромни ползи, тъй като годината преди да започна работа тук по проект „Готови за училище” американската фондация „Тръст” е плащала таксите на повече от 20 деца от социално слаби семейства. С представители на читалището участвах в обучение в Созопол, където представиха възможности за нови проекти. И това е един голям плюс за нас, тъй като има много семейства, които искат доведат децата си в детската градина, но нямат възможност да им плащат таксата. Моята идея е всички деца в района, а и от по-голям обсег, да бъдат в детската градина, тъй като колкото по-рано започне социализацията им толкова е по-полезна за нас. Това, че децата са от ромски произход не означава, че трябва да бъдат игнорирани и да си мислим, че не съществуват и да не ги забелязваме. Те са част от нашия град, ние трябва да работим за тяхното най-ранно социално развитие.

– Г-жо Димитрова, наскоро се завърнахте от обучение за повишаване на квалификацията Ви по руски език в Москва. Защо решихте да се включите в него?

– Обучението беше по моя инициатива. От Руския културно-информационен център в София обявиха прием на документи за учители, владеещи руски език за повишаване на квалификацията в държавния институт „А. С. Пушкин”. Това беше за мен едно голямо предизвикателство. Процедурата по кандидатстване беше дълга, тъй като обучението се финансира от Министерството на образованието на Руската Федерация. За мен беше много вълнуващо, защото аз не бях уверена напълно дали ще бъде одобрена. Благодаря на кмета на Добрич г-н Йордан Йорданов, че подкрепи желанието ми за повишаване на квалификацията. В детската градина през изминалата учебна година занимавах децата в двете подготвителни групи – на 5 и 6 години, с руски език, учехме думи, песни, стихчета. Най-атрактивната ни изява беше участието ни в националния руски фестивал „Пуст всегда будет солнце” с танц на песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз”. Стигнахме до регионален етап в Шумен. Това, че на областен етап бяхме на първо място ми донесе много емоция и позитивизъм. Родителите бяха много доволни от изявата на децата си. Изключителна благодарност отправям към учителките Галина Петрова и Валентина Кьосе. В детската градина децата учат английска, но реших, че е необходимост да усвояват и руски език като една допълнителна педагогическа услуга. В тази връзка реших, че едно такова обучение би ми било много полезно. Очакванията ми бяха оправдани, а и надминати.

– Разкажете, ако обичате, за самото обучение в института „А. С. Пушкин” в Москва.

– Обучението беше от 3 до 30 юли. Беше едно прекрасно усещане да учиш и да живееш в Москва един месец. Имах възможност освен да се обучавам да разговарям с хората, да наблюдавам начина им на живот, това за мен беше много интересно, много атрактивно. Посетих много паркове, музеи, театър, концерт, балет, кино, всякакви културни мероприятия, които могат да съществуват. Настина съм щастлива от това. Имахме лекции и практически руски език. Лекциите ни бяха водени от много ерудирани професори. Те бяха преди обед и след това тръгвахме на една безкрайна обиколка из Москва. Това е един прекрасен, невероятен град, с богата култура, с богата история и богата руска душа, която наистина е много близка до нашата. Държа да подчертая, че много исках да посетя държавна детска градина. Частна детска градина посетих, но това не е атракция за мен, все пак аз работя в общинска. Оказа се, че от 1 юни до 1 септември всички детски градини в Москва са затворени. Всички педагози почиват – както в училищата, така и в детските градини. Там държат много на това учителите да са работоспособни и за това почиват през цялото лято. Всеки родител сам си решава как да си гледа децата, който има възможност ги води на частни градини, клубове, а който няма – при баби, дядовци. Така са решили проблема и никой няма претенции за сборни групи.

– Какви са резултатите от обучението Ви – какви възможности Ви дава то по отношение на руския език?

– Получих удостоверение за повишаване на квалификацията, което е валидно за Руската Федерация и мога да преподавам по руски език на чужденци, като съм запозната с методиката му за преподаването му в задгранични учебни заведения. Придобих и сертификат „Руският език като чужд език и методиката на преподаването му в задгранични учебни заведения”, който важи за България.

– Какво предстои да се случва през новата учебна година в ДГ „Зорница”? Наскоро влезе в сила и новият образователен закон.

– През новата учебна година предстоят нови предизвикателства. Новият образователен закон вече е факт. Очаква ни доста сериозна работа, тъй като ни предстоят промени. По нов начин ще се изработват планове, стратегии на детските градини. Надявам се наистина, че този закон е повече обърнат към децата. Има възможност за почасово и полудневно посещение за това и детската градина вече няма да е целодневна. Като всяко нова начало вероятно ще бъде трудно, но надявам се да се справим. Основното ми предизвикателство, както казах, е да бъде увеличен броят на децата. Надявам се, че успявам към момента. Тъй като законът ми позволява да приемам деца и на 2-годишна възраст възползвам се и от това, че в района има само една яслена група – в ДГ №26, и там няма достатъчно места. Така че имам записани деца, навършили 2 години. В началото ще е трудно, защото за тях трябват малко по-специални грижи, в детската градина помощният персонал е по-ограничен отколкото в детската ясла. Но съм убедена, че ще се справим с това. Другото огромно предизвикателство е предстоящият ремонт, тъй като ДГ „Зорница” е включена в проекта, по който изцяло ще се реновират три училища и четири детски градини. Много се радвам за това, тъй като това е последната построена детска градина в Добрич, преди 25 години. За този период освен изцяло подновена ПВЦ-дограма друг ремонт не е правен. Надявам се, че след този огромен ремонт детската градина ще се превърне в едно райско кътче в квартал ”Строител” и ще бъде едно предпочитано място от родители и деца.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Милена Тодорова, която за първи път ще представи България в спортната стрелба на Параолимпиадата в Рио де Жанейро, е на 41 години.

Тя страда от спинална мускулна атрофия, която според лекарите е по наследство. Заболяването й е прогресиращо и засяга долните и горните крайници. Като дете е можела да върви нормално, но впоследствие започнала да пада. Това накарало родителите й, когато била 3-годишна, да я водят по лекари, които установили заболяването. Десет години по-късно започва да се движи с помощта на патерици, а след още 10 г. придвижването става възможно единствено с количка.
От 2007 г. е неизменен носител на златен медал на държавното първенство. Първият й международен успех е през 2013 г. в турския град Анталия, където на Световната купа печели бронзов медал. Най-големият й успех обаче е спечелването на квотата за Рио.
Милена работи в Общината на Добрич в центъра за услуги информация. Завършила е икономически техникум, след което информатика в Шуменския университет. „Магистратура не записах заради 20-те стъпала на университета“, уточнява тя. През 2013 г. прави свой спортен клуб за хора с увреждания „Фаворит 2013“, където 13 души се състезават в няколко спорта.
–    Как започна да се занимаваш със спортна стрелба?
–    През 2007 година моя приятелка от Варна ме покани на държавно първенство по спортна стрелба, което се провеждаше в морската столица. Нямах ни най-малка представа как се стреля, въобще какво представлява този спорт. Тя ми каза: „Ела, ще видиш колко е интересно, ще се забавляваме, ще се запознаеш с нови хора. Това се случи малко, след като майка почина. Имах нужда малко да разтоваря. Отидох на това състезание. Там за 5 минути и обясниха какви са правилата на играта, какво трябва да правя, как да хвана пушката, къде да погледна, къде да се целя. След пет минути започна самото състезание. Аз изстрелях дисциплината. В крайна сметка, на това състезание завърших първа, без да имам някаква представа от спорта. Това обаче много ме стимулира. Казах си, че спортът много ми харесва и аз искам да се занимавам с него. Така започна всичко. Постепенно, през 2008 г. започнах да тренирам на стрелбището в Добрич „Рекар“. Радомир Мавродиев беше управител там. С него се запознах. Той ми даде неговата пушка, започнах да стрелям, да се уча. През 2010 . беше първото ми международно участие. Дотогава съм се явявала само на национални състезания, на които винаги съм била първа.
–    Кой те тренира през тези години?
–    Нямала съм специален треньор. На състезанията, в които съм участвала, съм се срещала с треньори. Всеки ми е казвал по нещо. Радомир Мавродиев също ми даде доста насоки. Официално треньор имам от тази година. Това е Румяна Апостолова, която ме тренира тук в Пловдив, където сме за подготовка за Параолимпийските игри.
–    През годините ти разчиташ изключително много и на помощта на баща си и на брат си…
–    Те са винаги до мен и ми помагат във всичко. Аз сама не бих могла да участвам н състезание. Заболяването ми е такова, че сама не бих могла да се справя. Трябва някой да ми помага. Трябва някой да зарежда пушката, защото аз не съм в състояние. Аз дори не мога да вдигна пушката. Тя стои на специална стойка. Има такъв международен стандарт. Когато отиваме на състезание, всеки състезател бива проверяван дали отговаря на изискванията. Тази група, в която аз съм класифицирана, използва стойка с пружинка. Тя се слага отпред. Там стрелци, които са със слаби ръце, както е при моето заболяване, могат да си подпрат пушката и по този начин да стрелят. Отначало с мен идваше баща ми, но той поостаря, по–трудно му е, защото трябва да ме вдига, сваля. От две години брат ми ми помага за всяко едно състезание, както и при подготовката.
–    Специална ли е екипировката, която използваш? Сама ли си я осигуряваш?
–    Наложи се да си закупя екипировката, защото без нея аз няма да бъда допусната до участие в състезание. Имаме специални масички, специални стойки. Якето се закупува, пушката съм си купила. Тази година обаче имам нова пушка, която ми е осигурена от Българската параолимпийска асоциация. Около 6 000 лева ми струва екипировката.
–    Т.е. това е само една част от нещата, които ти е трябвало сама да инвестираш, за да можеш да спортуваш?
–    Да. Отделно, всяко едно състезание навън ми излиза минимум 2500 лева.
–    Досега получавала ли си финансиране от държавата или общината?
–    Имала съм финансиране, но частично. Когато започнах, ми казаха, че трябва да отида на две международни състезания, да покрия норматив, който се изисква. Ако го покрия, тогава министерството на спорта ще ме финансира. Аз отидох на тези състезания, покрих нормативите и действително държавата ме финансира до края на 2011 и през 2012 г. От 2013 г. до тази година съм се финансирала аз. Не мога да кажа, че не съм получавала никакви средства, но се получи така, че в един момент го имах, а след това изведнъж спря.
–    Защо спря държавното финансиране?
–    Защото нямах международни постижения. За да ме финансира Министерството на спорта, трябваше да имам до трето място на европейско и до 6-о място на световно първенство. Аз обаче нямах такива постижения. На Европейско първенство имах 9-то място, а на Световното останах доста по-назад. Така останах без финансиране.
–    Поради това в продължение на няколко години ти теглеше кредити, за да можеш да се подготвиш…
–    За да мога да отида на Параолимпиада, трябва да имам няколко старта през годината. Отделно на база на високите резултати, които постигам, също ми дават преимущество за евентуална квота. Един олимпийски цикъл е 4-годишен. Така че, ако искам да участвам в Параолимпиада, независимо дали ме финансират или не, аз трябва да участвам в състезания. Това изискваше финансиране. След като не даваше държавата, трябваше да намеря друг начин. На мен този спорт много ми харесва и искам да се развивам в него. Затова влагах толкова средства в себе си. В началото на годината теглех кредит, който изплащах през годината. Така, на следващата година отново теглех. Добре, че работя. Защото, ако не работя, няма да има откъде да връща парите.
–    От Общината получавала ли си финансиране през годините?
–    Едва след като създадох спортния клуб за хора с увреждания „Фаворит 2013“ започнах да получавам едно минимално финансиране на базата на постиженията, които сме имали в държавните първенства и международните състезания. Но, това са малко средства. Така че, аз на тях не разчитам. Освен това, тях ги ползвам не само аз, но и другите състезатели от клуба.
–    Защо реши да регистрираш спортен клуб „Фаворит“?
–    Регистрирах го най-вече, за да има допълнителен начин да се самофинансирам. А, когато има спортен клуб, допълнително могат да се получават средства от държавата и общината. Регистрирах го през 2013 г. Тъй като през годината нямаше дейност, през 2014 г. не подлежеше на финансиране. От миналата година клубът започна да получава финансиране. Започнах да набирам хора, които да се състезават. Развиваме не само спортна стрелба, а и тенис на маса, бадминтон, плуване. Членуват предимно хора с увреждания. Имаме много медали от няколко състезания, златни, бронзови и сребърни от състезания през миналата и през тази година. Доста от членовете на клуба се представят добре, което ме радва. Дай Боже, в бъдеще да имат още по-добри резултати.
–    Имат ли стремеж да стигнат и те до Параолимпиада?
–    Състезателите, които членуват в моя клуб нямат толкова големи амбиции. По-скоро, желаят да участват в национални състезания.
–    Кога беше първият ти успех на международен турнир?
–    През 2013 г. на Световна купа в Анталия, Турция, където успях да стана трета, взех бронзов медал. Най-доброто ми постижение е от миналата година, когато в град Осиек, Република Хърватска, в Световната купа по спортна стрелба за хора с увреждания, когато събрах 632.1 точки. В този форум взеха участие около 230 души от 48 държави, като аз бях единствен представител за България. В дисциплина прав – R4 – се състезаваха 50 мъже и жени. Резултатът от там ми осигури директна квота за Параолимпиадата в Рио Де Жанейро. Интересното е, че аз се състезавам в група, в която участват мъже и жени. Наравно с мъжете трябва да стрелям 60 изстрела. Направен е толеранс и когато се разпределят квотите на световно първенство има три квоти за жени и шест квоти за мъже, а на световните купи – една квота за жена и една за мъж. Така че, аз на световното първенство за малко не успях, тъй като четвъртата сред  жените.  На следващото състезание в Хърватска бях първата жена и взех квотата, която толкова дълго чаках.
–    След това попадна в ТОП 10 и на световната ранглиста, нали?
–    Случайно погледнах в сайта на International Paralympic Committee (IPC) за класирането на състезателите по спортна стрелба за 2015 г. Когато избрах моите дисциплини бях много, много приятно изненадана, да установя, че съм на 9 място от общо 47 човека.  Аз се състезавам в дисциплини R4 и R5. R4 ми е по-добрата дисциплина и именно там съм на 9-то място.
–    Има ли друг българин с такъв резултат?
–    Не. Има още няколко колеги, но те още нямат никакви постижения. Дай Боже, след време и те да постигнат моето ниво. Засега аз съм единственият представител на България с тези добри резултати.
–    Откога си на подготовка в Пловдив?
–    Тази година имам два лагера. Първият бе в края на март и през април. Сегашният започна на 20 юли и ще продължи до 30 август. На 30 август потегляме за Рио де Жанейро.
–    Колко са българите, които ще участват в Параолимпиадата?
–    По последна информация, ще бъдем шестима. Малко сме, за съжаление. Можеше да бъдем повече, но не са отпуснали квоти за лекоатлетите. Затова останахме шестима.
–    Може да се каже, че сега да първи път, благодарение на класирането ти за Параолимпиадата, ти се подготвяш така, както трябва да бъде…Какво поема държавата?
–    Да, за първи път се подготвям като „бял човек“. Финансирането е от министерството на спорта чрез Българската параолимпийска асоциация. Средствата се превеждат н нея, а след това и поименно към всеки един състезател. Поемат се разходи за екипировка, за лагери, за медикаменти, ако е необходимо лечение.
–    Кога се очаква да се прибереш в Добрич?
–    Няма да се прибера преди да отпътуваме за Бразилия. Очаквам в дните около празника на Добрич да се завърна.
–    Колегите ти от Общината как те изпратиха?
–    С поздравления и надежди. По-скромно, тъй като аз още нищо не съм направила. Предпочитам да ме посрещнат подобаващо, отколкото да ме изпратят.
–    Какво е усещането. Съвсем малко остана до заветното участие в най-големия спортен форум за хора с увреждания?
–    Усещането е невероятно. Фактът, че за пръв път ще бъде на такъв форум, за мен е огромно щастие. В същото време обаче съм и малко напрегната от неизвестното. Но, се надявам да се справя и да дам всичко от себе си и да покажа какво мога. Защото зная, че мога. Въпросът е  този момент, когато съм там, да успея да се концентрирам и да покажа себе си.
–    Известни ли са датите, когато ще се състезаваш?
–    Едната дисциплина R4, която при здравите състезатели е права, е на 10 септември, а R5 – легнал, е на 13-и.
–    Какво ти носи спортната стрелба?
–    Този спорт много ми харесва. Не мога да кажа какво точно ми дава, но аз се чувствам пълноценен човек чрез спортната стрелба, защото запълва свободното ми време. Дава ми увереност, трениране на психиката, запознанства с нови хора, пътуване по света. Това са неща, които винаги съм мечтала да направя и чрез спортната стрелба се осъществяват.
–    Пожелавам успех, макар дори самото участие в този най-висок форум, вече да е успех!
–    Да, участието ми е вече победа. А, и това, че съм първата българка, която участва в дисциплината „спортна стрелба“ на Параолимпийските игри, също прави чувството невероятно. Ще дам всичко от себе си, а каквото стане.
–    Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

Безплатни прегледи и консултации на деца със сърдечно-съдови заболявания се проведоха в Добрич. Инициативата се състоя по малък проект „Да помогнем на сърдечно-болните деца от Добрич – 2016“, финансиран от програма „Финансиране на граждански инициативи в полза на местната общност” на Община град Добрич.

Прегледите се извършват ежегодно от 2002 година, като за 12-и път се финансират от Общината. Проектът се изпълнява в партньорство между асоциациите „Детско сърце“-София, и „Детско сърце“-Добрич. Прегледите и консултациите бяха извършени от лекарите проф. Маргарита Цонзарова, доц. Анна Кънева от Детска кардиологична клиника при Национална кардиологична болница и добричкият кардиолог и д-р Йовчо Йовев. Проф. Цонзарова, която е и председател на асоциация „Детско сърце“-София, бе любезна да даде интервю за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна“.

– Проф. Цонзарова, бихте ли представили накратко асоциация „Детско сърце“-София? Кога е създадена, каква дейност развива?
– Асоциация „Детско сърце” е една от първите неправителствени организации и е създадена през 1990 г. Инициативата бе на лекарите, тъй като ние като детски кардиолози усещахме необходимостта от психологическа подкрепа както на децата, така и на семействата. Това е един тежък проблем и цялото семейство се ангажира с неговото решаване. Отзоваха се много родители, които влязоха в първия Управителен съвет, проф. Величкова беше първият му председател. Вече повече от 25 години работим с децата и семействата. Имаме психо-социална служба, в която работи Мила Маркова. Тя прави консултации с децата. Имаме арт-ателие. Като НПО имаме на разположение къща, в която сме организирали социални спални за родители, които са на амбулаторни прегледи и имат необходимост от два-три дни да прекарат в София и могат безплатно да нощуват там. Организираме летни оздравителни програми за децата, особено за социално слабите. Освен че почиват на тези лагери винаги има психолог и лекар и те продължават да работят в психологически план. Имаме няколко клуба в организацията – на децата, на родителите и клуб на младите, тези, които са навършили 18 години, най-често сърдечно оперирани. За младите почти ежегодно провеждаме семинари на различни теми, които ги интересуват, по тяхно предложение, например за това как могат и доколко да спортуват, за семейното планиране, за избора на професия, за емоционалния стрес, който преживяват и който носят. Т. г. успяхме по проект да направим един филм за това как младежите се реализират в обществото, т. е. колко е трудно да започнат работа. Въпросът беше дали трябва да казват, че имат сърдечна операция, което обикновено стряска работодателите. Решаваме доста проблеми с тях и ги подпомагаме в социалната им реализация. М. г. издадохме един сборник за това какви права имат тези пациенти. Защото има много облекчения, които те не знаят и не ползват. Написахме и една книжка за вродените сърдечни малформации във вариант, достъпен за родителите и самите пациенти. Съдържа информация за всяка болест, какво представлява, какви са възможностите за лечение в днешно време.

– Партньорството с асоциация „Детско сърце“ датира от повече от 10 години. В какво се изразява то?
– Почти всички големи градове в България сме обиколили с идеята за създаване на подобни организации. Добрич бе един от първите градове, където се създаде асоциация „Детско сърце”. И вече повече от 15 години имаме и съвместни проекти. Една, според мен, от добрите инициативи са тези годишни прегледи. Добрич е един от най-отдалечените градове по отношение на София, но всяка година идва екип, който преглежда децата, спестява пътуването, правят се високоспециализирани консултации. За лекарите от Добрич също е полезно на място да видят някои особености, да повишат квалификацията си. Деца от Добрич и областта участват и в нашите оздравителни програми, в семинарите за младежи. Когато има проекти първо партнираме с добричката организация, защото знаем, че в нея се работи и отговаря на изискванията. Така че Добрич винаги е на първо място в нашите проекти.

– Как ще коментирате подкрепата, която получава асоциация „Детско сърце“ от Община град Добрич?
– Аз бях изненадана от доброто сътрудничество, което има асоциация „Детско сърце”, Добрич, и Общината. Всяка година с голямо желание се срещаме с ръководството на Общината, с това на болницата. С уважение се отнасят към нашата дейност и ние – с уважение към Общината. Малко са общините, които са отворени към такава дейност и към НПО, Община Добрич е пример за доброто сътрудничество.

– Споделихте, че повечето работодатели се плашат когато чуят сърдечно заболяване. Много от децата водят нормален начин на живот, могат да спортуват. Какво бихте казали – страшни ли са вече толкова вродените сърдечно-съдови заболявания при децата?
– Работодателите се страхуват от това, че когато един човек е опериран той ще има проблеми цял живот, ще отсъства от работа. Абсолютно мога да кажа, че на над 95 процента от децата с вродени сърдечни заболявания може да им се извърши лечение оперативно или по друг начин. Така че почти няма сърдечно заболяване, за което да кажем – не може да се помогне. Има едно-две, които в целия свят не могат да бъдат оперирани и подобрен животът им. За нас най-важно е не само децата да бъдат оперирани и лекувани, но да имат добро качество на живот. Това е един от критериите на Световната здравна организация. Качеството на живот е най-важният признак и белег, че е добре лекуван един пациент. Около 90 процента от децата водят напълно пълноценен живот. Част от тях могат да спортуват дори активно, дори състезателно. В препоръките и на Европейската асоциация по детска кардиология, и на Кардиологичното дружество много се набляга на това да се стимулират да живеят както своите връстници. И аз бих апелирала по-скоро към учителите по физическо възпитание да не изолират детето щом чуят сърдечно заболяване. Това е страхотна психологическа травма. Всички общоукрепващи упражнения могат да ги изпълняват наравно с другите ученици. Когато не трябва да спортува ние пишем – това се етапи след операцията, разбира се, тогава голямо физическо натоварване не трябва да има. Но когато детето е оперирано от не толкова сложни кардиопатии може пълноценно да спортува, да се натоварва. Най-добре е, както се пише в тези препоръки, човек да се натоварва толкова колкото може. Излишни са страховете и най-вече предразсъдъците за това, че щом е сърдечно опериран или има някакъв проблем той не е пълноценен човек. Това днес не се приема и не е така.

Разговаря Мариела Бончева

Три нови книги – „Битката за град Добрич“, „Добруджанските полкове“ и „Постигнах много, но не колкото исках“, издаде наскоро писателят Георги Казанджиев. Той бе любезен да ги представи специално за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна“.

– Г-н Казанджиев, книгата Ви „Битката за град Добрич“ е във връзка със 100-годишнината от Добричката епопея, която честваме тези дни. Кое Ви провокира да я напишете? Какви неизвестни факти разкривате в нея?
– За „Битката за град Добрич” съм се подготвял доста сериозно. Издирих много материали – както тук, така и по-конкретно за Ген. Колев от родствениците му в Бановка. Исках да конкретизирам не върху освобождаването на Добруджа – 1 септември 1916-17 януари 1917 година. Наблегнах точно на битката за град Добрич, която се състои на 5-7 септември 1916 г. В книгата първоначално съм поставил биографични данни на генерал от пехотата Стефан Тошев – командващ Трета армия, на ген. Христо Попов – командващ Шеста Бдинска дивизия, на ген. Кантарджиев – командващ Варненския укрепен пункт, и на командира на Първа софийска дивизия ген. Драганов. Наблегнах с малко по-големи подробности на биографията на ген. Колев. Досега за битката за град Добрич не, че не се знаеше, а се пишеше с по-малки подробности, защото допреди години темата беше табу, понеже ген. Колев е развенчал величието и боеспособността на руската кавалерия. Когато на 9 септември войските на маршал Толбухин, тогава все още генерал, навлизат в Добрич и неговият щаб се установява тук, той първо започва да издирва къде е паметникът на ген. Колев, за да го разруши. Знае се, че през 1942 година българското офицерство прави втора кампания за набиране на средства за изграждане монумент на освободителя на Добруджа ген. Колев. Заради започване на войната този паметник не се построява, но в Съветска Русия се знае, че има такъв. Това, волю или неволю, ми го каза Михал Фьодорович Голишев, който е бил заместник главен редактор на органа на Трети украински фронт „Съветский воин”.
– Разкажете, ако обичате, за самата битка за Добрич.
– Битката за град Добрич първо започва Варненският укрепен район, който започва своето настъпление когато България обявява война на Румъния, знае се, че това става на 1 септември в 12 часа вечерта. Тогава Първа кавалерийска дивизия на ген. Колев е съсредоточена около Нови пазар и е разпределена за два лъча. Първият е направление Тервел с цел да прегради пътя на една кавалерийска румънска пехотна бригада, която е изпратена в Добрич, за да може да удари в тил войските на Четвърта преславска дивизия, воюваща в момента за тутраканската румънска крепост. Там е направено първото сражение, в което лично участва ген. Колев. Второто голямо сражение на кавалерийската дивизия е на следващия ден в Кочмар, когато се получава съобщение, че тази пехотна румънска бригада е преминала вече Карапелит и на път към Подслон е спряла да почива. Тогава ген. Колев разпределя войските си така – авангардът, който върви напред, се насочва фронтално към тази четири хилядна бригада. Два от неговите пехотни полка обхождат румънската бригада флангово от двете страни. Влизат в сражение и за 15-20 минути, както се изразяват кавалеристите, са отрязани 600 зелки или 600 румънски глави. Останалите се разбягват по горите и с настъпването на нощта по-нататъшните бойни действия не могат продължат. Заповедта на ген. Стефан Тошев е да се отрежат телефонните връзки между Добрич и Силистра. В същото време се появява една руска тежка кавалерийска дивизия от 32 ескадрона, а дивизията на ген. Колев е от 22 ескадрона. Дивизията напредва с разузнаване с бой с една единствена цел – да установи какви сили има срещу себе си. Но след като се чува какво е станало с румънската бригада между Подслон и Карапелит руското командване на кавалерийската дивизия започва само разузнавателни действия и търси момент кога може да удари в гръб Четвърта Преславска дивизия около Тутракан. В този момент по заповед на ген. Тошев кавалерийската дивизия се отправя към Силистра, понеже вече Тутракан е паднал, с цел да помогне на Първа бригада от Първа Софийска дивизия на ген. Драганов. Но по пътя се чуват силните тътнежи на румънската, руската и сърбо-хърватска кавалерии, които настъпват към Добрич, а позициите на Варненския укрепен район са около днешните села село Плачи дол, Победа, Паскалево, Росеново, Козлодуйци и Врачанци. Между Врачанци и Козлодуйци имаше едно село Арабаджий, което е изчезнало. То е подобие на чифлик, там става едно от големите сражения. В същото време ген. Кантарджиев изисква от командира на Шеста Бдинска дивизия две дружини с цел да подсилят десния фланг на Варненския укрепен пункт около днешния паметник на Цимерман. Ген. Попов изпраща тези две дружини, които посрещат един тежко въоръжен руски полк и го унищожават на 60-70 процента. Руските богатири са очаквали, че когато видят тежките им кавалерийски коне и дългите им три метрови пики българите ще клекнат на колене и ще молят за милост. Ген. Колев, като чува тези тътнежи, без санкции от командващия Трета армия ген. Тошев оставя един полк, който да заблуждава руската кавалерия между Карапелит и Кочмар и изпраща останалите си части на изстрел в посока Добрич. Дивизията заедно с предадените към нея две пехотни дружини и две артилерийски батареи преминават  разстоянието от 60-70 километра за около 6 часа в три лъча. Левият лъч преминава през Черна, Житница, Камен, Божурово, Росеново. Вторият и третият лъч в последствие  се съединяват, те са в посока сегашните Смолници, Козлодуйци и някъде около 16 часа пристигат. В същото време частите на Шеста пехотна дивизия, по-точно 35-и Козлодуйски и Врачански полк са готови почти всеки момент да отстъпят, защото, особено 36-и Козлодуйски полк е бил с на почти на 70 процента избити войници – 300 на брой, а 700-800 са били ранени. Когато се чуват копитата и вестта за пристигането в тил и във фланг на кавалерийската дивизия на ген. Колев сърбо-хърватите се опитват да окажат някаква съпротива. Но за минути са пометени и започват отстъпление посока Росеново, Божурово, Камен, Черна и т. н. Благодарение на настъпването на нощта и многото гори тези войски успяват да се спасят и се спират чак на Кубадинската позиция. На кубадинската позиция се провежда също едно много голямо сражение, показва се вече истинската оперативно-стратегически подготовка на ген. Тошев, на ген. Кантарджиев, на ген. Христо Попов и най-вече на ген. Колев. Пропуснах да кажа, че когато дивизията на ген. Колев пътува за Добрич ген. Тошев изпраща заповед като одобрява действията му и му казва, че трябва да действа съгласно създалата се обстановка.
– Какви са били взаимоотношенията между ген. Тошев и ген. Колев, явно е имало доверие между тях?
– Те са били изключително големи приятели, защото по време на Междусъюзническата война 1913 година на ген. Тошев е поверено командването на Пета Българска армия, а за началник щаб е бил назначен тогава полк. Колев. И по думите на ген. Тошев полк. Колев не се е задържал повече от час в щаба си, а е бил винаги в първите редици на армията си. От тогава се създава едно голямо приятелство между двамата и изключително взаимно доверие. Когато завършват събитията около Добрич ген. Колев стяга дивизията си да се връща да изпълнява предназначенията си около Тервел, да пази тила на Четвърта преславска дивизия и на Първа софийска дивизия около Силистра, Тутракан е вече превзет. Румънските войски с едно кратко сражение напускат Силистра и започват да се оттеглят панически. Тогава ген. Колев получава заповед да продължи похода на кавалерийската дивизия и да може да се съсредоточи на десния фланг на Трета армия или фактически да воюва в областта около морето.
– Втората Ви книга е за Добруджанските полкове. Бихте ли я представили?
– Книгата „Добруджанските полкове“ е в съавторство със Стоян Иванов. Той направи едно изследване на бойните действия на българската кавалерия, в кратки, сбити форми, на участието в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Описва и бойните действия на Осми пехотен полк, където служи и е убит неговия баща на фронта в тогавашна Югославия. Добруджанските полкове са 8-и конен полк, 20-и пехотен Добруджански полк, 41-и пехотен Добруджански полк и 46-и Добрички полк. Тук съм разгледал събитията и сраженията, в които те са участвали, в по-кратка форма, защото много с по-големи подробности аз ги представих в две мои предходни книги – „Бойният път на 46-и пехотен полк” и „Унизени, но непобедени”. С абсолютни подробности от създаването до разформироването на полковете съм ги описал там. През 1913 г., след подписването на т. нар. тогава от Великите сили и сега Букурещки мирен договор, когато България е заведена на преговорите с белезници, с надвиснал над главата й дамоклиев меч, когато българските войски воюват на западния и македонския фронт и е било време на часове гръцката армия, която е обградена от българската войска, да бъде разгромена, а в същото време Пета армия на ген. Тошев и Първа армия почти обграждат сръбската и са били нужни дни също да бъде разгромена и тя, румънците нападат България и стигат до Връждебна без да изстрелят един куршум, готови да влязат в София. Тогава се вижда коварството на румънската държана, която до този момент пледира, че ще пази неутралитет, поканена от България за участие в Балканската война. Тогава те се възползват от това и техният крал Карл I раздава милиони ордени на румънските войници, които са стреляли по прасета и кокошки в България и са заплашвали старите баби, защото армията е била на Македонския и на южния фронт. И това именно кара българското правителство и по-точно главнокомандващия ген. Жеков да предвиди и да създаде Трета армия и да изпрати големия си приятел ген. Тошев за неин командващ. Кавалерията по времето на Балканската и Междусъюзническата войни е играела ролята на свръзки и пощенски услуги и с част от конете да се носят патрони по фронтовете. В кавалерията са казвали: Ние сме орли, а в пехотата: Орлетата се свиха по-ниско от кокошките. И след големите победи на кавалерийската дивизия ген. Колев се провиква и казва: Да, кокошките се превърнаха в орли, но другите си останаха кокошки. За съжаление, добруджанските полкове са искали да бъдат изпратени на северния фронт на българската армия, но тук в 5-а дивизия попада само 20-и пехотен добруджански полк. Докато започнат военните действия той с неговата си дивизия е изпратен на македонския фронт. И за съжаление нито един от добруджанските полкове не е участвал в Добричката епопея. Дори не е участвал 8-и конен полк. Той е на западния и македонски фронт, изпълнявал охранителни и снабдителни служби. И непосредствено след края на войната 20-и добруджански полк е разформирован съгласно Ньойския договор. Знае се, че тогава на България е оставена десет хилядна армия, и то предимно жандармерийска и два или три кавалерийска полка. И тогава с указ на цар Борис е удостоен със звание 41-и добруджански полк. И той, за съжаление, не участва в Добричката епопея.
– На кого е посветена третата Ви книга – „Постигнах много, но не колкото исках“?
– Тя е за моя голям приятел Желязко Михайлов по повод 80-годишнината му. Реших да го изненадам и да му направя голям подарък за рождения му ден на 14 юли. Той не знаеше за книгата, беше много развълнуван. Желязко Михайлов е една много интересна колоритна личност. Аз съм го наблюдавал отстрани и съм направил един психологичен анализ на неговата дейност. Много години преди това го провокирах с разни въпроси и той ми отговаряше много интересно на тях. Отразил съм и дейността му. Той завършва Строителния техникум във Варна. Когато се връща тук се работи усилено по постановлението на Вълко Червенков за водоснабдяване на Добруджа. Желязко Михайлов може би е бил един от първите строителни техници-специалисти, изпратен на два главни обекта – Тошево, Пчеларово, Красен – първият район, който е трябвало да бъде водоснабден. Вторият е около днешното Дулово, Исперих. После служи в армията в специален полк. След армията пак е във ВиК. От там го вземат като специалист в Инвестиционна банка, после го назначават за директор на ВиК, където той завършва почти окончателно водоснабдяването на Добруджа. След това е изпратен за директор на Автокомбината, където е около 8 години, директор е после на Хлебозавода и директор на една от новосъздадените банки в Добрич.

Разговаря Мариела Бончева

Това сподели пред НДТ Атанас Димитров – АтаДим, който инициира много родолюбиви инициативи в родния Каварненски край

– Г-н Димитров, бихте ли се представил за нашите читатели?
– Казвам се Атанас Димитров – АтаДим. Името е избрано от родителите ми и традиционно повтаря това на дядо ми по бащина линия, Бог да го прости. Както всички знаем, името Атанас е с гръцки произход и означава безсмъртен, от α („а“, ‘не’) и θάνατος („танатос“, ‘смърт’). Харесвам си го! А АтаДим – това са първите три букви от двете ми имена, сам съм си го избрал и дава моят щрих към името ми, мисля, че е креативно и оригинално само по себе си, а и запомнящо се… Роден съм в Каварна – град, съчетал по неповторим начин очарованието на равнината и прелестта на морето.
Интересите и делата ми имат три средоточия: родното място, православната вяра и хората. А фотографията – едно от хобитата ми, което вдъхва „живот вечен” и пренася през времето и пространството важните неща.

– Какво Ви провокира за Вашите родолюбиви инициативи?
– Желанието за възраждането и съхраняването на историческата памет на родното място и поддържане будно съзнанието на хората.
Едно от нестандартните проявления на родолюбивата дейност е издаването на възпоменателни пощенски картички послучай различни годишнини, като например 75-та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа (25 септември 1940 г.). И ако в ерата на обезличените електронни комуникации, за някои пощенските картички са анахронизъм, то за мен те са посланик на информация за исторически и културни събития, хора и дати, който в синтезиран вид документира и предава реалността на момента. Посланието на картичките е едно единствено – паметност! Да се спрем в днешния забързан свят и да си спомним… да дадем дан на случилото се преди нас и да го предадем на идните поколения. Болно ми е когато тънат в забрава личности, дати и събития… а не се иска много, просто да изтупаме праха от тях и спрем забвението. Приемам го като своя лична мисия – малка, но помоему важна! И така чрез пощенските картички изтупваме праха от събитията и оставяме диря за идните поколения – не само материална, но и духовна!

– Какво е за Вас храм „Св. Георги“ в Каварна, на който посвещавате много от инициативите си? Споделете повече за тях?
От шест години издавам „pro bono” пощенски картички с изображението на храм „Св. вмчк Георги” – най-стария храм в Каварна, съграден през далечната 1836 г. и обявен за паметник на културата. Вярата, и в частност храма, са непреходни ценности – към които ние трябва здраво да се закотвим, за да бъдем преди всичко човеци. Желанието ми е повече хора да се докоснат до красотата на храм „Св. вмчк Георги”, да научат историята му и при възможност да го посетят. Често ми задават въпроса с какво точно този храм е толкова важен? Отговорът е прост – първата закалка във вярата получих именно в църквата „Св. вмчк Георги”. Това е моят енорийски храм, тук приех тайнството „Свето кръщение”, тук открих силата и красотата на православното богослужение и тук, в двора на храма, някой ден, ми се иска да намеря вечен покой. (смее се)
Моя малка кауза е популяризирането на храм „Св. вмчк Георги” като символ на вярата и родовата памет. Усилията за популяризиране на храма са част от по-мащабен проект за запазване и възраждане на родовата памет за това духовно и културно средище на няколко епохи. От 2011 г., когато храмът чества своята 175-годишнина, с благословението на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил започнах издаването на картички и календари (стенен и джобен формат) на храма. Тази добра инициатива бе продължена и при неговия наследник нинездравстващия митрополит Йоан. Картичките и календарите с изображението на храма се разпространяват безплатно. Истинско щастие да видиш щастливите очи и невероятната емоция, която предизвикват картичките и календарите у хората. Е, разбира се, понякога най-напред са недоверието и притеснението – хората просто не са свикнали да получават нещо безвъзмездно. Много често в първия миг, когато им подадеш картичката и/или календара, са малко объркани или стъписани – страхуват се да не би да им поискаш нещо в замяна, разбирай пари. След това ги поемат и дори и най-намръщените се усмихват – става им хубаво от това, че получават нещо, което някой е направил и с лично отношение им ги предоставя. Често дори искат и още, за да дадат на свои близки и познати…. Ето така посланието, вложено в пощенските картички и художествените календари намира своите адресати и умножава стойността си.
За изминалите шест години картичките и календарите с изображението на храм „Св. вмчк Георги” са разпространени в множество кътчета на родината ни и на доста места извън нея, като например Румъния, Гърция, Сърбия, Македония, Австрия, Белгия, Великобритания, Швеция, САЩ, Канада и др.
Тази година е посветена и на 180-годишнината на храма „Св. вмчк Георги“. Празненствата започнаха на 5 май с тържествена света литургия, отслужена от четирима свещеници от Каварна, Балчик, Шабла и Българево. С превъзходни песнопения в службата се включи мъжкия хор „Аноним“. На церемонията присъстваха делегации от побратимените на Каварна градове Михайловци от Словакия и Чопак – Унгария. След литургията, се състоя тържествена церемония по валидиране на пощенска марка с изображение на храма. Филателното издание в тираж 12 000 броя с художник Светлин Балездров, беше представено от главният изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД Деян Дънешки. След пускането на марката в употреба, във фоайето на Община Каварна беше открита изложба с картини на църквата и творбите от конкурс за приложно и изящно изкуство на тема „180 години храм „Св. вмчк Георги” – моят /нашият/ храм“, който ме организиран от църковното настоятелство при храма, Община Каварна и Общинския детски комплекс.
А началото на Втория форум „Българско наследство“ (26-28 август, Балчик) бе поставено с изложба, организирана от църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ в Каварна под надслов „Образи на духа и вярата“. Името на изложбата не е случайно. Творбите са от различни художници, дори деца, но духът и вярата са едни. Храмът е хранител на духа и вярата през вековете. Първо е гръцки до 1906 г., до 1913 е български, след това с малко прекъсване до 1940 г. е бил румънски, а след това български. Той съхранява три културни пласта и ги предава на идните поколения. Целта е този паметник на културата да бъде продължител на православните традиции и ценности.
Предстоят още интересни събития и инициативи.

– Тази година издадохте лимитирана картичка и икона, посветени на 225-годишнината от битката на адмирал Ушаков край Калиакра. Знае ли се достатъчно за личността на адмирал Ушаков и за битката?
– Ушаков е един от създателите на Черноморския флот и негов командир от 1790 г. Той постига редица големи победи над турската военна флотилия. От 43 морски сражения, които ръководи, не е загубил нито едно; нито един кораб под негово командване не е бил потопен; нито един моряк не е попадал в плен. На 5 август 2001 г. в Санаксарския манастир в Република Мордовия се провеждат тържествата по канонизацията му и той е обявен за светец.
Да, през годините има спорадична информация за адмирал Ушаков, излизала по различни поводи. Но, забързани и едновременно с това затрупани от всейде с информация, едва ли осмисляме нещата.
Независимо, че на нос Калиакра има плоча с барелеф на руския адмирал, а през 2006 г. бе издигнат и внушителен негов монумент, мисля малцина от посетителите се замислят и си дават реална сметка за живота и ролята на тази историческа личност.  Картичката, която бе тиражирана, мисля спомогна, макар и малко за познаването на светия и праведен войн Ушаков.

– Имате ли сподвижници във Вашите родолюбиви инициативи, срещате ли подкрепа?
Да, имам споспешници, защото дерзанието е съвместно начинание. Надявам се да ги паля с ентусиазма и вдъхновението си. Благодаря им вседушевно за подкрепата, идеите и задружността в начинанията.

– Има ли, според Вас, младото поколение нужда от патриотично възпитание?
Това е риторичен въпрос. Историческата и родовата памет са скелетът, върху който надграждаме себе си като личности и българи. Познаването на историята ни – родова и национална, ще ни направи по-силни и уверени в себе си и отстояващи идентичността си в сблъсъка с многообразието в днешния глобален свят. А за младите…, важно да провокираме интереса им, чрез всички възможни и достъпни средства – най-вече такива, които предполагат повече личен контакт и съпричастност.

– Има ли каварненска общност в столицата? Поддържат ли се каварненци, които са напуснали родния град?
Да, има землячески клуб на каварненци живеещи в София и през пролетта на т.г. направихме една голяма среща, с която бе възобновена прекъснатата за няколко години традиция.
Добруджа дава на своите потомци една широта на мисленето, добросърдечност и най-вече съпричастност. Така че, ние като добруджанци се поддържаме и всеки от своето място и своята позиция помага, но най-вече мислим и действаме за развитието и просперитета на родния град – Каварна!
Въпросите зададе Станислава КРЪСТЕВА

Радослав Деянов, дългогодишен български дипломат: Грешно посъветваха премиера за шансовете на Георгиева за ООН