дом блог страница 2834

Областният управител почете делото на народните будители

0

 

            Младежки център подреди в чест на празника изложба „Моята България“

Областният управител Красимир Кирилов се включи в тържественото отбелязване на 1 ноември – Деня на народните будители, организирано от Община град Добрич. Той се поклони пред паметта на духовните водачи на България от далечното и близко историческо минало на водосвет, отслужен от свещени в храм „Св. Троица“. В събитието участва и народният представител от ПП „Обединени патриоти“ Йордан Йорданов, общественици, жители на Добрич. След водосвета Кр. Кирилов положи цветя пред паметната плочата на първото взаимно училище в двора на храма.

Посетителите в сградата на Областна администрация Добрич могат да разгледат изложбата, която подреди Младежки център Добрич по покана на областния управител. Експозицията „Моята България“ е посветена на 1 ноември – Денят на народните будители. Тя представя творби на ученици, участвали в национален конкурс за рисунка, дигитална живопис и графика. В Областна администрация са представени част от съхраняваните във фонда на Младежки център работи на ученици от Хасково, Добрич, Елена и Шумен.

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
  7. БЪЛГАРИТЕ
  8. РИБОЛОВ
  9. ГЮВЕЧ
  10. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  11. България – Китай 中国保加利
  12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
  13. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
  14. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  15. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

АЕМО „СТАРИЯ ДОБРИЧ“ – 40 ГОДИНИ СИМВОЛ НА ДОБРИЧ

0

 

АЕМО „Стария Добрич“ е място, където се срещат занаятите, които говорят за добруджанската душевност и традиция. Вчера комплексът навърши 40 години от своето основаване. Построен на мястото на старата Одун чаршия, той съхранява и представя градската архитектура, бита и занаятите в града. Реставрирани са две каменни чешми, хан, часовникова кула и над двадесет занаятчийски работилници. Това е единственото място днес, където могат да се видят майстори, които да демонстрират стари технологии. В Стария град от майсторските ръце дървото оживява, иконите говорят, старите къщи стоплят сърцата. Традицията се предава от баща на син и днес можете да влезете в малките работилнички, да погледате сръчните майстори, да побъбрите с тях за тайните на занаята и да си купите изработения пред вас красив предмет за спомен. Ценителите на изкуството ще се прехласнат пред ръчно изработените дантели, традиционни медни и керамични съдове, сувенири от дърво.

Във връзка с годишнината временно изпълняващият длъжността кмет д-р Емилия Баева връчи почетни плакети със символа на „Стария Добрич“ на стари майстори, които пазят добруджанската традиция от самото начало и работят в Комплекса и до днес. С плакети бяха удостоени и първите създатели и ръководители на АЕМО „Стария Добрич“.

За всички почитатели на старовременния Добрич са подредени две изложби – на занаятчийски произведения „Докосване до първомайсторите“ и „Спомени от Стария Добрич“ по Янко Атанасов.

В изложбата могат да се видят творби и снимки на работния процес на първомайсторите Жендо Петров – грънчар, Георги Колев – шапкар, Петър Лазаров – гайдар, Тодор Жеков – дървостругар, Михаил Ненов – дърворезбар, Йорданка Пейчева – тъкач, Анка Смокова – тъкач, Петър Карагьозов – ковач, Ташко Ташев – ковач,  Тодор Василев – кожухар, Тодорка Желева – кожухар, Рачо – книговезец, Петър Петров – книговезец, МисакАршак – златар, Янаки Бонев – бъчвар, Радослав Колев – медникар, Въла Василева – плетач, Димитричка Ганчева – абаджия и Надежда Великова – майстор везба.

Сред най-интересните произведения са медните съдове на медникаря Радослав Колев, керамичната стомна, която грънчарят Жендо Петров е направил специално за 10-годишнината на „Стария Добрич”, едно красиво пано с емблемата на комплекса, подарено от баба Дана и ножиците на шапкаря от 1895-година, с гравирани инициали. Творбата, която правеше най-силно впечатление беше скулптура от ковано желязо с  различни видове яйца – щраусови, патешки, кокоши и пъдпъдъчи, обковани в железни подкови и боядисани в червено.

Под навеса (зад бившата Аптека) може да бъде разгледана изложба на картини от Янко Атанасов, отпечатани на големи табла. Тя е озаглавена  „Спомени от Стария Добрич“. В учебния музей (Възрожденско училище – сградата на РИМ – Добрич) се прожектират филмите „Гевреци & Шапки“ и „Първомайстора – Илия Ковачев (1946-2005)“. НДТ

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
  7. БЪЛГАРИТЕ
  8. РИБОЛОВ
  9. ГЮВЕЧ
  10. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  11. България – Китай 中国保加利
  12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
  13. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
  14. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  15. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

 

ЧАС ПО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ В УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“

0

 

По повод Деня на народните будители в училище „Христо Ботев“ е подредена изложба с проекти на ученици от седми клас, които проучиха и представиха колко, къде и от кого са направени преписи на „История славянобългарска“.

Всички работиха с ентусиазъм, с желание да покажат непознати факти за будителите от Възраждането, които са продължили делото на Паисий  – Дойно Граматик, поп Стоян от село Кованлък, монах Никифор и Софроний Врачански.

bty

В часовете по изобразително изкуство учениците направиха картички по повод празника с ликовете на народни будители и ги надписаха с техни мъдри слова и стихове. В училището грейнаха ликовете на Неофит Рилски, Найден Геров, Георги Раковски, Христо Ботев и други.

Изложбата се  превърна в място за провеждане на час по патриотично възпитание.

ОУ „Христо Ботев“

ПРАЗНИК НА ДУХОВНОСТТА

0

 

В Дом-паметник „Йордан Йовков“ на 30 октомври от 17.00 часа бе отпразнуван Денят на народните будители. В тържеството се включиха шестокласници от клуб „Знаете ли български език?“ при Средно училище „Св. Климент Охридски“в Добрич с ръководител Стилиян Митев. Те припомниха делата на едни от най-бележитите личности, свързани с нашия роден край.

По идея на клуба на страниците на вестник „Нова добруджанска трибуна“ още миналата учебна година стартира рубриката „Будителите на Златна Добруджа“, където бяха публикувани резултатите от изследователската работа на учениците. Започнахме с големия благодетел и дарител на Добруджа – Райко Цончев, продължихме с писателя класик Йордан Йовков, поетесата Дора Габе, актрисата Адриана Будевска, журналиста Йордан Дачев, писателя Ивайло Петров, балетмайстора Анастас Петров, оперната певица Константина Петкова и създателя на Добричкия куклен театър Руска Цекова. Днес в броя представяме художника Петър Дачев, театралния деец Атанас Попов, учителя и общественик Йордан Парушев.

Празника уважиха родители и преподаватели на шестокласниците, както и изпълняващият длъжността кмет на Община град Добрич д-р Емилия Баева, която сподели вълнението си от срещата с любознателните ученици.А домакините от музея представиха краткия филм „Анастас Петров – принц на танца“, с който откриха своята едноименна изложба по повод 120 години от рождението на патриарха на българския балет. Временната експозиция включва както фотодокументална част, така и значими културни ценности, разказващи за историята на балета в България. Музейната публика може да разгледа изложбата до края на месец януари 2020 година.

ДОБРИЧ ЗАСЛУЖАВА РАЗГОВОР, БЕЗ ЛЪЖИ И МАНИПУЛАЦИИ

0

 

 

Градът заслужава да има кмет, който не живее в измислена реалност. Ние не живеем във фейсбук, живеем в реални домове, ходим по реални тротоари, караме колите си по реални улици, срещаме се с реални хора. Виждаме истината и тя не може да бъде скрита.

За един месец стиснах десниците на хиляди хора. Десетки хиляди пъти казах „Аз съм Надежда“. И нито веднъж не излъгах. Нито веднъж не се скрих от неудобен въпрос и не избягах от предизвикателство.

Защото нищо няма смисъл без искреност.

Когато гражданите на Добрич искат дебат за бъдещето на града ни, ние трябва да им го дадем. Когато си кандидат за кмет и искаш доверието на хората трябва да имаш смелост и доблест да се изправиш лице в лице с опонентите си и да покажеш, че твоята програма е по-добра, че имаш по-добри решения на проблемите, че имаш решителност да дадеш възможност на хората да направят информиран избор.

Г-н Йордан Йорданов избяга от възможността да имаме днес дебат за Добрич в национален ефир. За всички ни е ясно защо.
Ако някой се чувства кмет на Добрич преди изборите да са приключили, той или подценява добричлии, или се е погрижил изборният резултат в неделя да е предрешен.

Нека заедно да извървим пътя към истината:

✔ Лъжа ли е, че бяхте кмет на Община град Добрич през последните 4 години?
✔ Лъжа ли е, че не изпълнявахте решенията на Общински съвет за актуализация на бюджета и капиталовата програма. Например, решение от 30 юли т.г. за асфалтиране на улиците „Хан Тервел“, „Дванайсета“, „Свещеник Павел Атанасов“, „Армейска“?

✔ Лъжа ли е, че не изпълнихте решението на Общинския съвет, с което Ви бе възложено да поискате от държавата собствеността на старата гара?
✔ Лъжа ли е, че похарчихте ненужно над 500 000 лева, за да възложите проектиране на вече проектирани и дори с издадени разрешения за строеж обекти – канализацията в кв. „Рилци“, Централният кооперативен пазар и парк „Свети Димитър?

✔ Лъжа ли е, че Футболният клуб „Добруджа“ не е в Първа лига, както обещахте преди четири години?

✔ Лъжа ли е, че умишлено бавихте изпълнението на решенията на Общинския съвет за блок Добрич?

✔ Лъжа ли е, че се опитахте да прокарате в Общински съвет дългосрочен кредит в размер на 2 500 000 лева и да изхарчите 2 000 000 лв. от общинския бюджет, в повече, за довършване на блок „Добрич?

✔ Лъжа ли е, че не благодарихте на общинските съветници на ГЕРБ, че предотвратихме изтичането на средства от общината и защитихме обществения интерес?

✔ Лъжа ли е, че допуснахте ТИР-ове да газят зелените площи в най-хубавия у нас градски парк и да унищожат поливната система?

✔ Лъжа ли е, че всяка година Община град Добрич купуваше храна за детските градини и столовото хранене в училищата от фирма от Пловдив, на цената на 300 000 лева повече всяка година, както е видно от актуализациите на бюджета?
✔ Лъжа ли е, че проектът за интегриран градски транспорт не успя да види бял свят заради некомпетентността на екипа Ви и беше връщан два пъти със забележки?
✔ Лъжа ли е, че нито едно от новите работещи предприятия в Добрич, не е благодарение на конкретните Ви действия в качеството Ви на кмет?

✔ Лъжа ли е, че във Вашата програма няма нито едно предложение за развитие на индустриалните зони в града?

✔ Лъжа ли е, че преди четири години излъгахте хората на Добрич, като обещахте да откриете 1000 нови работни места?

✔ Лъжа ли е, че не реализирахте нито един от оставените ви от предишния мандат 42 инвестиционни проекта за междублокови пространства, за които имаше осигурени пари?

✔ Лъжа ли е, че с 4 000 000 лв. санирахте частни кооперации, включително и тази на заместника си арх. Боян Коларов?

✔ Лъжа ли е, че през целия си мандат санирахте една единствена детска градина – №32 в кв. „Строител“?

✔ Лъжа ли е, че нарочно оставихте три години разбити и разкопани улиците на града, за да можете да асфалтирате точно преди изборите?

✔ Лъжа ли е, че полаганият асфалт на места в града е с дебелина не повече от 3 см и беше замазван върху върху пръстта?

✔ Лъжа ли е, че Добрич е затънал в боклуци и не се почиства?
✔ Лъжа ли е, че превърнахте жителите на квартал „Рилци“ заложници на изборните Ви амбиции и три години забавихте изпълнението на проекта за ремонт на бул. „Добруджа“, при положение, че за него бе осигурено финансиране през 2015 г.?

✔ Лъжа ли е, че изхарчихте 36 000 лева от капиталовата програма за 1 (една) стена в градския парк? Обект, който не е започнат, за който има забрана на изпълнение.
✔ Лъжа ли е, че кредитната задлъжнялост на Общината никога не е била близо 20 000 000 лева?

✔ Лъжа ли е, че има реален риск Добрич да трябва да върне 28 000 000 лв. за неизпълнение на споразумението с МРРБ?

✔ Лъжа ли е, че изхарчихте тези 28 000 000 лв. като сам решихте за какво и как?
✔ Лъжа ли е, че с предизборни цели не се възползвахте от 10-годишната гаранция до 2022 г. и през последната година не е ремонтиран нито 1 кв. см от плочките на центъра?

✔ Лъжа ли е, че Вие и екипът Ви пропуснахте 4 години и Общината не е готова за следващия програмен период и така обричате Добрич на още 4 години безвремие?
✔ Лъжа ли е, че си тръгнахте от Общината без отчет за изпълнението на мандата си?

✔ Лъжа ли е, че се скрихте от дебат за Добрич?

✔ Лъжа ли е, че най-важният за Вас проект през мандата бе преизбирането Ви за кмет?

Лъжа ли е, че не сте приятел на истината?

ГЕРБ /СДС/ – ДОБРИЧ

Купуването и продаването на гласове е престъпление

 

МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА: ЗАЩО НИ Е НЕОБХОДИМА ВЯРА?

0

 

Не знам защо, но тази тема някак си ми се въртеше в ума и колкото и да исках да я избегна, не успях. Може би защото и в живота думата я използваме много често, без да си даваме сметка какво влагаме в това. Вярата няма материално изражение, защото я усещаме извън петте си сетива. Това е определена убеденост и представа, че нещо ще се случи, или че нещо съществува, макар за него да има само косвени доказателства. Вярата излиза по някога извън рамките на  рационалното мислене. Вярвам и толкова. Например,  вярвам  в съществуването на извънземни. Не, че съм ги виждал, но съм убеден в това. Или пък, вярвам в съществуването на доброто. И това ми е малко мъгляво и спорно, но вярвам, че за това сме създадени. Или вярвам, че това, което правя, ще ме направи утре  по-богат, по-щастлив и т.н. Или пък вярвам в Бог. Това е наистина най-често срещаната вяра. Атеистите пък  вярват в науката и човечеството, като движеща сила.

Човекът от началото своето разумно съществуване, та до ден днешен се вълнува за  утрешния ден и въпреки неизвестността за него вярва, че той ще е по-добър от днешния. И колкото е по-силна вярата му, толкова силата и увереността му са по-големи.

Излиза, че вярата дава на човека увереност в това, че той може да постигне мечтаната цел, без да  се отчайва от първите неуспехи.  Вярата е необходима на всеки, за да не се отклони или откаже по средата на пътя. Без вяра в бъдещето, без вяра изобщо,  попадаме в отчаяние, в безизходност и в униние.

Човекът наистина трябва да вярва, че колкото и нищожен да се счита, се  явява частица от Природата и като такъв си има своя път на развитие. И само егоистичната му същност поставя под съмнение това.

Защо при животните не възниква такъв въпрос? Защото те не се притесняват за това, какво ще се случи в бъдеще. Животното се подчинява на инстинкта си и толкова. При човека този инстинкт  не съществува,  обратно, в него има  тревожност, страхове и съмнения в бъдещето.

Човекът се отличава от животното именно с тревожността за бъдещето и с постоянни въпроси за утрешния ден, за смисъла на живота, за това какво е неговото предназначение? Какво ще се случи с децата му, с близки му и т.н. И макар тези въпроси да възникват подсъзнателно, именно те го отличават от животното. Вярата е необходима на човека, докато животното няма такава потребност.

Несигурността в бъдещето предизвиква в човека потребност да вярва, че над него има нещо по-голямо, по-силно, по-могъщо, за да се надява, най-малко, на неговата милост, на неговото състрадание и добро отношение. Това може да е Бог, Природа, Висша сила, съдба или каквото и да е вътрешно усещане за съществуването на нещо по-велико, могъщо, излизащо извън разума и логиката.

Човекът мисли, че ако не може да властва над утрешния си ден, но някой друг може, значи  с този някой трябва  да бъдат изградени добри отношения.  Така постепенно е възникнало обожествяването на силите на природата, което, в крайна сметка, е довело до възникването на религиите.

Вярата в съществуването на нещо висше, нещо свръхестествено, е възникнала в зората на човечеството. Може да се каже, че потребността от вяра се е развила от появата на “Homo sapiens”, защото в тогавашния човек  се е появил въпросът за това, какво го очаква в  утрешния ден и как да си обясни всичко случващо се с него.

Вярата, обаче, има и не толкова положителна насоченост. Всички знаем колко жертви е принесло и продължава да принася човечеството в името на налагане над другите – моята вяра. И тук не става въпрос за несигурността за утрешния ден, а за егоистичното налагане на вяра в моя бог, в моята правота. От една страна казваме, че вярата е нещо лично, а от друга налагаме догми и постулати, извън рамките на знанието. Липсата на знание към това, в което вярвам, може да се определи като сляпа вяра. А Природата е една и нейните закони са едни и същи за всеки един от нас. И няма как моят бог е по-добър от другия. Или моята вяра да е по- силна от вярата на другия. Това са субективни усещания, не подлежащи на измерване или съпоставяне.

Вярата има и по-практични и насочени състояния в нашето ежедневие, като например: вяра в семейството, в децата, в демокрацията и т.н.

Науката Кабала също говори за вяра. „Какво е вяра – силата на отдаване. Какво е отдаване – да бъда по-висш от своето его, от желанието за получаване, което иска да придобие всичко. Да бъда над това  получаващо желание, за което е необходима определена сила. Аз не знам от къде ще дойде това състояние, от горе, от долу, от дясно, от където и да е, но да работи върху мен, така че да бъде родено желание за отдаване в мен или поне желание да не завися от моето его, да бъда над него. И това се нарича сила на вярата над знанието.”

За разлика от нашия егоистичен свят, в който вяра се нарича приемането на предполагаемо явление за факт, в науката Кабала вярата означава усещането за Висша сила/Природа, Творец/.

Вярата – това е свойството отдаване – и придобивайки го, ние разкриваме общата сила, изпълваща света. Тогава ние я чувстваме, намираме се във връзка с нея, опознаваме я. И това се нарича знание.  ”Човек вижда толкова, колкото знае” – е казал Гьоте.

За това Кабала говори за вяра над знанието. Намирайки се в егоистичната си природа, аз придобивам някакво знание, някакво мнение, натрупвам опит. Но, за да се издигна на по-висше духовно стъпало, на мен ми е нужна външна сила, която да ме промени и съответно да ме издигне на друго ниво на възприятието, което е над егоистичното – в свойството отдаване и това е вярата.

Именно това възприятие се нарича вяра, а нашето земно знание получаваме в себе си, в свойството получаване. Може да изглежда объркващо, но в Природата съществуват две сили – сила на отдаване и сила на получаване. Плюс и минус. И нищо друго. Дори цялата Менделеева таблица е съставена от два елемента – плюс и минус. А ние – като материална егоистична част от Природата, за да се издигнем на следващото ниво на развитие, трябва да използваме и знанията за всичко съществуващо, и вярата над тези знания. И науката Кабала обяснява всички процеси и състояния, през които трябва да преминем. Например: аз започвам да уча, знаейки за какво. Защо уча – за да придобия вяра. Какво е вяра – силата на отдаване. Какво е отдаване – да бъда по-висш от своето его. Веднага ще възникне въпросът, а защо ми е всичко това? На кого са нужни цялата тази сложна терминология и словосъчетания, като сила на отдаване, сила на получаване, вяра над знанието и т.н., и т.н.? Без тези знания животът ми няма ли да е по-опростен? В края на краищата, аз вярвам и толкова.

Науката Кабала е чувствена наука и като такава, тя обяснява всички състояния, през които преминава всеки един човек, а вярата е вътрешно състояние, което – наред със знанията, ни придвижва напред в нашето бъдещо развитие. Трябва да приемем факта, че ние сме духовни същества, облечени в материя и колкото и чудновато да звучи, нашето бъдещо състояние не е само в материалното ни благополучие, а в духовното ни осъзнаване. И термини като Вяра, Вяра над знанието, Вяра над разума все повече ще ни вълнуват.

Кабала е практична наука и всеки, имащ желание да научи повече за себе си, за това какво се случва с човечеството, за структурата на Мирозданието, може да изучава науката Кабала. Това е една необятна и интересна сфера от знание, в която интересуващият се  ще навлезе в един нов и интересен свят, пълен с емоции и приятни изненади. В България, в градовете София, Пловдив, Варна и Добрич, които се явяват част от Международната академия по Кабала в Израел, се преподава и изучава науката Кабала. А и който желае да научи нещо повече за тази наука, може да посети сайта http://www.kabbalah.info/bg/.

Освен това, между 08.11. и 10.11.2019 год., България ще е домакин на Европейски конгрес по Кабала. Той ще се проведе в Боровец. Там ще присъстват стотици хора от Европа и света, изучаващи науката Кабала. На организираните научни конференции и срещи ще се представи пред обществеността какво изучава  науката Кабала и как чрез нея всеки един от нас може да усети истинската същност на Природата. И този, който успее да се докосне до нея, ще разбере какво е това Висша духовна реалност и как чрез хилядолетната методика на Кабала може да се разкрие този прекрасен свят на любов и отдаване.

 

Георги ГРАДИНАРОВ

 

НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ ПРЕЗ 1919–1940 г.

0

 

Тази година Денят на народните будители предхожда една годишнина, която напомня за нерадостната съдба на южнодобруджанци – 100-годишнината от подписването на Ньойския договор на 27 ноем. 1919 г. Документални фондове на училища, учители, на Българското културно общество в Добрич, на журналисти, музикални дейци и др., съхранени в Държавен архив – Добрич, разкриват събития и факти от периода: 1919-1940 г., които изграждат представата за трудния път, по който са вървели добруджанските народни будители, за да оцелее българският дух, да не угасне пламъкът на любовта към българския език, към знанията, да не бъде съкрушен стремежът към премахване на румънското господство.

През горепосочения период румънската власт провежда денационализаторска политика, като на първо място се цели румънизиране на училищното и културно дело на българското население. Още през 1919 г. българските училища са закрити, българските учители – подложени на изключително трудни изпитания. Съгласно Закона за организиране на Нова Добруджа, българското население е с право да поддържа само частни български училища – под контрола на румънското Министерство на просвещението, като се изпълняват неговите изисквания, наредби и програми. Учителите придобиват право да преподават след представяне на разрешения от румънските власти и издържани успешно изпити по Румънски език, Румънска география и история, Конституция на Кралство Румъния. Въвеждането на задължителни изпити на учениците по всички предмети на румънски език пред румънски комисии изисква от учителите психическа и физическа издържливост за преподаване на учебния материал, както на български, така и на румънски език. Налага се да полагат извънреден труд за подготовка на учениците. През тези години учителите са самоотвержени просветители. Трудовото им възнаграждение често ги принуждава да мизерстват. Благодарение на тяхното себеотрицание и жаждата за просвета на българското население, учебното дело не замира. Десетки са  учителите-народни будители в българските училища в Добрич, Балчик и Каварна, сред които се открояват имената на Руско Василев, Бечко Дърленски, Блага Александрова, Йосиф Душек, Иван Кузманов, Тиха Харбова и др.

На 5 февр. 1928 г. по инициатива на Българското училищно настоятелство с участието на гражданството от Добрич се основава Българско културно общество (БКО), през 1930 – в Балчик и Каварна. Българските културни общества ръководят цялостния културно-просветен живот, представят необходимата документация пред румънските власти за одобряване изнасянето на театрални постановки от любителски театрални трупи, литературно-музикални утра, вечеринки, концерти и др. Тези прояви изиграват съществена роля за съхраняване на българския език и култура, за изява на българското самосъзнание, за усвояване на нови духовни ценности. Погледнато в този аспект, дейците на БКО биха се окачествили като народни будители.

Година по-късно, през пролетта на 1929 г., местни интелектуалци основават Български народен университет (БНУ) – легална културно-просветна организация, допринесла в значителна степен за запазване на националната самобитност, дух и самочувствие. Какви, ако не народни будители, са организаторите на народополезната дейност на БНУ за издигане нивото на просветата и културата, посредством живото слово. Населението проявява много голям интерес към изнасяните сказки (беседи), реферати с научно-популярно съдържание, последвани от литературно-музикални програми. Канят се и гостуват лектори от България – професори от Софийския университет, от Търговската академия във Варна, сред които са проф. Асен Златаров, проф. Янаки Арнаудов, проф. Енрико Дамяни, проф. Димитър Михалчев. Цялостната организация и осъществяване на културно-просветните прояви не е белязана с лекота, изисква се съобразяване с румънските закони, издаване на разрешения от румънските власти. Години наред, при тежките условия на чуждо господство, деятелите на БНУ поддържат будно българското самосъзнание и са част от плеядата на народните будители.

Не по-малко значима е ролята на публицистите, редакторите, поетите и писателите  за поддържане на българския народностен и борческия дух през 1919-1940 г. Значими творци през периода са Хаджиянев-Калиакренски, Любен и Гойко Станчеви, Борис Колев, Николай Минчев, Д. Паскалев, Христо Капитанов, Атанас Цветков и др. Благодарение на тях българското печатно слово достига до читателите чрез издаваните вестници и списания: „Куриер”, „Единство”, „Ново единство”, „Добруджански глас”, списанията „Класове”, „Поле”, „Добруджански преглед”, „Факел” и др. Разпространяват се и печатни литературни творби. Съгласно Договора за малцинствата в Румъния от 9 дек. 1919 г., правото на печат не е забранено, но е въведена строга цензура. Сигуранцата (Политическата полиция) строго следи издаването, прави обиски. През ноем. 1927 г. цинцари извършват нападение срещу редакцията и печатницата на в. „Куриер”, през 1931 г. разтурват печатния набор на в. „Добруджански глас”. Властта забранява излизането на някои от горепосочените вестници. През този период публицистите са народни будители с притежаван талант и смелост в изпълнението на народополезната дейност. Заради борбеното слово и дело за оцеляване на „всичко българско и родно”, през 1937 г. Сигуранцата арестува Яни Хаджиянев в обвинение за участие в шпионаж, застрашаващ териториалната цялост на румънската държава. Изпратен е в затвора, където стоически изтърпява присъдата си, запазвайки достойнството си на българин.

В Деня на народните будители да се върнем мислено назад във времето, да изразим своята признателност и уважение към всички онези личности, които са дали много от себе си, за да останем българи.

                                                                                              Маргарита СЪБЕВА – ст. експерт                                              Държавен архив – Добрич

 

ТЪРЖЕСТВЕНО ОТБЕЛЯЗВАМЕ 1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

0

 

Община Добрич ще отбележи тържествено Деня на народните будители – 1 ноември. Събитията са посветени на всички будители, които са отстоявали и отстояват българската духовност. Тържествата ще започнат с празничен тържествен водосвет, отслужен от добрички духовници в Храм „Света Троица“. В 10.00 часа ще бъдат поднесени  цветя на Паметната плочна на Първото взаимно училище в Добрич, която се намира в двора на храма. “О, будители народни, цял низ светли имена“ е беседа, която ще се проведе в същия час в Регионална библиотека „Дора Габе“.  От 11.00 часа в Огледална зала „Нели Божкова“ е  Тържествената церемония за връчване на Годишните награди „Добрич“ в областта на културата и науката. Празничната програма включва изпълнения на Духовия оркестър в Добрич с диригент Стоян Монов и на Хора на учителките с диригент Маргарита Русева-Ганева и клавирен съпровод Детелина Василева. През целия ден ще бъдат поднасяни цветя на паметници и паметни плочи на народните будители – книжовници, учители, културни дейци и просветители.

Още събития, посветени на Деня на народните будители: 

Място: Регионална библиотека „Дора Габе“

Ден за безплатен абонамент

Организатор: Регионална библиотека „Дора Габе“

 

Място: Фейсбук страница / Fb: Младежки център – Добрич

Забавен онлайн тест „На кой будител бих приличал?“

Организатор: Младежки център – Добрич

 

1 ноември – 7 ноември

Място: Народно читалище „Йордан Йовков – 1870 г.“

Изложба на библиотечни документи „1 ноември – Ден на народните будители“

Организатор: Народно читалище „Йордан Йовков – 1870 г.“

 

1 ноември – Ден на народните будители

09.00 ч. – 10.00 ч.,   11.00 ч. – 12.30 ч.

Място: Частно училище „Леонардо да Винчи“

Математически турнир „Черноризец Храбър“

Организатор: Частно училище „Леонардо да Винчи“

 

МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019: КМЕТОВЕТЕ НА СЕЛАТА В ДОБРИЧКА ОБЛАСТ, ОТИВАЩИ НА ВТОРИ ТУР НА 3.11.2019

0

ОБЩИНА ДОБРИЧКА

  1. I. Кметство с. Смолница- допуснати до участие във втори тур:
  2. Евгени Статев Гочев, издигнат от ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, получил 83 действителни гласове;
  3. Живко Трифонов Михалев, издигнат от Местна коалиция ГЕРБ (ЗНС), получил 60 действителни гласове.
  4. II. Кметство с. Одърци- допуснати до участие във втори тур:
  5. Станка Георгиева Мирчева, издигната от БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, получил 151 действителни гласове;
  6. Митко Стоянов Желязков, издигнат от Местна коалиция ГЕРБ (ЗНС), получил 124 действителни гласове

III. Кметство с. Овчарово допуснати  до участие във втори тур:

1.Севдалина Иванова Христова, издигната от Движение за права и свободи – ДПС, получила 118 действителни гласове;

2.Николай Петров Николов, издигната от БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, получил 71 действителни гласове;

  1. Кметство с. Житница допуснати до участие във втори тур:

1.Димитричка Иванова Тодорова, издигната от БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, получил 151 действителни гласове;

2.Йордан Божанов Господинов, издигнат от Местна коалиция ГЕРБ (ЗНС), получил 124 действителни гласове;

  1. Кметство с. Ведрина – допуснати  до участие във втори тур:
  2. Красимира Иванова Атанасова издигната от БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, получила 161 действителни гласове;
  3. Георги Стоянов Георгиев издигнат от Местна коалиция ГЕРБ(ЗНС) , получил 118 действителни гласове;
  4. VI. Кметство с. Батово допуснати до участие във втори тур:
  5. Мариана Михаилова Димитрова, издигната от Местна коалиция ГЕРБ (ЗНС), получила 135 действителни гласове
  6. Христо Иванов Бъчваров, издигнат от Политическа партия АБВ (Алтернатива за българско възраждане), получил 82 действителни гласове;

 

ОБЩИНА ГЕН.ТОШЕВО

 

  1. Кметство с. Росица – допуснати до участие във втори тур:

1.Георги Недев Недев,  издигнат от  КП „ БСП за БЪЛГАРИЯ“, получил  51 действителни гласове.

2.Димитричка Василева Стоянова, издигната от МК ПП „НИКОЛА ПЕТКОВ“ (ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ), получила  95 действителни гласове.

 

ОБЩИНА БАЛЧИК

 

  1. Кметство с .Оброчище допуснати до участие във втори тур:
  2. Данаил Петров Караджов, издигнат от Местна коалиция ВМРО (ГЕРБ,СДС)
  3. Стоил Илиев Николов, издигнат от БСП за България
  4. Кметство с. Соколово допуснати до участие във втори тур:
  5. Исмаил Ахмед Исмаил , издигнат от Движение за права и свободи – ДПС,
  6. Марчо Марев Митев, издигнат от Местна коалиция ВМРО (ГЕРБ,СДС)

III. Кметство с. Сенокосдопуснати  до участие във втори тур:

1.Красимир Иванов Георгиев, издигнат от Движение ЗАЕДНО за промяна

  1. Венцислав Валентинов Василев, издигнат от Движение за права и свободи – ДПС

 

ОБЩИНА КРУШАРИ

 

  1. Кметство с. Северци допуснати до участие във втори тур:

1.Валентина Станчева Йорданова, издигнат от ПП ГЕРБ,получил 53 действителни гласове

2.Димка Димитрова Пенева, издигнат от Движение за права и свободи – ДПС,получил 53 действителни гласове

  1. II. Кметство с. Лозенецдопуснати до участие във втори тур:

1.Тосун Тосун Аликов, издигнат от ПП ГЕРБ, получил 99 действителни гласове

  1. Месру Мехмед Ахмед, издигнат от БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, получил 81 действителни гласове

 

ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

 

  1. Кметство с. Безмер, допуснати до участие във втори тур:
  2. Бeйхан Вейсел Ахмед, издигнат от ПП ГЕРБ
  3. Милен Петров Николов,издигнат от БСП за България
  4. Кметство с. Полковник Савово, допуснати до участие във втори тур:
  5. Меркан Шенеров Исмаилов, издигнат от Движение за права и свободи – ДПС,
  6. Руждет Давут Курбан,издигнат от ПП ГЕРБ

III. Кметство с. Орляк, допуснати  до участие във втори тур:

1.Мустафа Салим Ибраим, издигнат от ПП ГЕРБ

2.Юркие Емин Мустафа, издигнат от Движение за права и свободи – ДПС

  1. Кметство с. Каблешково, допуснати до участие във втори тур:
  2. Радослава Райчева Петрова, издигнат от БСП за България
  3. Алтан Адинан Сиязим, издигнат от Движение за права и свободи – ДПС
  4. Кметство с. Балик, допуснати до участие във втори тур:
  5. Ханъмсер Осман Асан, издигнат от ПП ГЕРБ,
  6. Джемалдин Ниязи Ахмед, издигнат от Движение за права и свободи – ДПС

НДТ

МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019: КМЕТОВЕТЕ НА СЕЛАТА В ДОБРИЧКА ОБЛАСТ, ИЗБРАНИ НА ПЪРВИЯ ТУР НА 27.10.2019

0

 

 

ОБЩИНА ДОБРИЧКА

  1. 1. Кметство с. Черна – Иван Марев Георгиев
  2. Кметство с. Царевец –  Маргарита Добрева Стоянова
  3. Кметство с. Фелдфебел – Берол Ахмед Али
  4. Кметство с. Стожер – Илко Мариянов Митков
  5. Кметство с. Стефаново – Марин Георгиев Хаджийски
  6. Кметство с. Подслон – Севнур Хайредин Ибрям
  7. Кметство с. Плачидол – Атанас Димитров Пенев
  8. Кметство с. Паскалево – Живко Христов Желев
  9. Кметство с. Лясково – Божко Калчев Божков
  10. Кметство с. Ломница – Гюлер Анисова Юнусова
  11. Кметство с. Ловчанци – Иван Желязков Иванов
  12. Кметство с. Козлодуйци – Румянка Стоянова Колева
  13. Кметство с. Карапелит – Георги Димов Петков
  14. Кметство с. Дончево – Паун Енев Станчев
  15. Кметство с. Енево – Ремзи Февзи Кямил
  16. Кметство с. Победа – Галин Първанов Иванов
  17. Кметство с. Воднянци – Атти Рашид Мустафа
  18. Кметство с. Бранище – Димитър Николов Димитров
  19. Кметство с. Божурово – Мюзефер Алис  Асан
  20. Кметство с. Бенковски – Осман Ибрям Осман
  21. Кметство с. Алцек – Акиф Амет Салим

ОБЩИНА ГЕН ТОШЕВО 

  1. Кметство с. Спасово – Андреан Стефанов Симеонов
  2. Кметство с. Пчеларово – Антон Илиев Атанасов
  3. Кметство с. Присад –  Севджан Исмаил Асанова
  4. Кметство с. Люляково – Костадин Атанасов Костадинов
  5. Кметство с. Къпиново –  Ерсин Лютфиев Емурлов
  6. Кметство с. Йовково – Алибрям Хасан Сали
  7. Кметство с. Василево – Илиян Николов Колев
  8. Кметство с. Кардам  – Георги Събев Николов

ОБЩИНА КАВАРНА 

  1. Кметство с. Септемврийци – Милен Георгиев Михайлов
  2. Кметство с. Българево – Георги Янев Георгиев
  3. Кметство с .Белгун –  Благомир Борисов Станев

ОБЩИНА  ШАБЛА

  1. Кметство с. Дуранкулак – Веселин Славчев Йорданов

ОБЩИНА БАЛЧИК 

  1. Кметство с. Безводица – Марин Димов Дянков
  2. Кметство с. Стражица – Шукри Али Шукри
  3. Кметство с. Ляхово – Реджеб Ибрямов Реджебов
  4. Кметство с. Кранево – Румен Петков Николов
  5. Кметство с. Гурково – Тодор Иванов Георгиев

ОБЩИНА  КРУШАРИ 

  1. Кметство с.Телериг – Несрин Неджмедин Юмер
  2. Кметство с.Бистрец – Сезгин Аптиш Ибрям
  3. Кметство с. Полковник Дяково – Станка Василева Николаева
  4. Кметство с. Ефрейтор Бакалово – Семра Ибрямова Халил
  5. Кметство с. Коритен – Ерол Мехмед Али

ОБЩИНА ТЕРВЕЛ 

  1. Кметство с. Главиница Междие Невзат Насъф
  2. Кметство с. Божан – Ердинч Салиев Мехмедов
  3. Кметство с. ГРАДНИЦА – Танер Шюкри Ниязи
  4. Кметство с. Зърнево – Гюлай Неджиб Бекир
  5. Кметство с. Поп Груево – Февзи Хамидов Османов
  6. Кметство с. Коларци –  Фикрет  Ешреф Мюрсел
  7. Кметство с. Честименско – Мария Георгиева Петрова
  8. Кметство с. Бонево – Шефкъ Мюджелиб Джефер
  9. Кметство с. Жегларци – Муталиб Исмаил Халил
  10. Кметство с. Нова Камена – Маринела Лазарова Димитрова

 НДТ

Последни новини

Клюки

ndt1.eu