В периода 17-21 януари 2019 г. СОВА ХАРИСТМ проведе представително за пълнолетното население на страната проучване сред 985 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.

С отминаването на новогодишните празници страната ни влезе в предизборна обстановка. Общоприето е мнението, че този път изборите за европейски парламент ще определят и насоките във вътрешнополитическия живот у нас. Очакванията са да се промени и курсът на самия Европейски съюз. Най-вероятно е там традиционалистките нагласи да получат приоритет над глобалистките. Това няма как да не даде отражение в отделните страни-членки. Конкретно за България за втори път след парламентарните избори от 2017 г. ще гласуваме на избори, в които няма предизвестен победител. Подкрепата за сега управляващото мнозинство ще покаже дали изпълнителната власт ще получи кредит на доверие, за да продължи мандата си.

Данните от проучването показват, че 4 месеца преди изборите ГЕРБ имат минимален превес над основния си опонент БСП. Декларираната активност (56%) обаче съответства на поведението на избирателите при парламентарни избори. Ако заявените в изследването нагласи се превърнат в реални гласове, тогава и ГЕРБ, и БСП ще получат по-голяма подкрепа от тази на изборите за български парламент. Струва ми се, че по-реалистично е да очакваме, че на предстоящите избори избирателната активност ще се ограничи до нивото на хората, които заявяват, че нямат колебания за своя избор и със сигурност ще гласуват. Това са така наречените твърди избиратели. Към настоящия момент мобилизацията сред ядрото на БСП е по-голяма и социалистите водят с малко над 1% пред ГЕРБ. Мобилизацията сред гласуващите традиционно за БСП е на ниво 77% срещу 64% на гласуващите за ГЕРБ. От данните излиза, че понастоящем ГЕРБ разполага с по-голяма атмосфера от БСП, но с по-малко твърдо ядро. Трябва да добавя, че в сравнение с извънредните парламентарни избори през 2017 г. социалистите изглеждат много по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Трябва да отбележа и че същинската предизборна кампания тепърва предстои. В самото й начало обаче ГЕРБ допускат фалстарт. Атаката срещу Елена Йончева представлява подарък за БСП, за който социалистите едва ли са мечтали. Да се представи Елена Йончева като лицето на корупцията в нашата страна е изключително недалновидно.

Възникващата полемика около обвиненията срещу червената депутатка вкарва предизборния дебат в най-неблагоприятната посока за управляващите. Друг е въпросът, че в обвиненията срещу културния министър липсват доказателства за лично облагодетелствуване, което ги прави прекалено остри. Третата системна партия у нас – ДПС – в момента стои най-стабилно. Разпадането на единството на патриотите открива възможност Движението безпроблемно отново да вземе позицията на балансьор. Задачата пред ръководството на партията изглежда сравнително лесна – да успее да активира традиционните си гласоподаватели. Европейската проблематика като че ли все още е твърде далечна за симпатизантите на ДПС и от мотивацията за участие в изборите ще зависи какъв ще бъде броят на евродепутатите, излъчени от тази формация.

Изключително сложна е ситуацията относно шансовете на партиите, които имат достатъчна подкрепа (около и над 1%), за да имат претенции да се намесят в борбата за евродепутатско място. Резултатите от изследването показват, че в страната има поне 6 такива политически субекта. При очаквана активност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат близо до бариерата за излъчване на евродепутат, но с малко под нея. При очертаващото се отцепване на Атака от НФСБ и ВМРО гласовете на поддръжниците на Обединените патриоти ще се разделят почти поравно с леко преимущество за партията на Волен Сидеров. Трябва да имаме предвид и факта, че твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството й с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот, което повишава шансовете за преодоляване на изборната бариера. За останалите два участника в управлението от малката коалиция ще бъде важно да привлекат нов трети партньор, който да се опита да заеме мястото на Атака.

Градската десница в лицето на трите партии, обединени в Демократична България, също би имала шансове при определени условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче представлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър. Ролята на синята формация е особено важна, тъй като има символично значение. СДС обаче е в привилегирована позиция и може да избира между 2 опции: да възобнови съюза с либералните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този фон конструирането на коалиция Демократична България изглежда преждевременно и представлява сериозно препятствие пред привличането на СДС. Привържениците на синята идея се разпределят почти поравно между двата варианта. Изборът, който трябва да направи ръководството на СДС, трябва да бъде дългосрочен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на образа на партията пред симпатизантите й.

Парламентарно представената партия ВОЛЯ вече декларира своите намерения за евроизборите. Обявената коалиция не осигурява механично увеличение на електоралната й тежест. В този си вид новата формация по-трудно може да влезе в нов съюз с цел преодоляване на изборния праг.

Данните показват електорално укрепване при АБВ. Избирането за нов лидер на опитен политик като Румен Петков увеличи присъствието на партията в публичното пространство. Проблем за формацията в момента е възходът на БСП, която обсебва лявото пространство. Неблагоприятно обстоятелство е и липсата на подходящи партньори с близка ориентация. Все пак АБВ има образа на системна партия, която разчита на дългосрочно присъствие в политическото пространство.

Ако структурата на политическите предпочитания не претърпи големи промени в хода на предизборната борба, можем да предположим, че двете най-силно подкрепени политически формации ГЕРБ и БСП ще получат по 6 евродепутатски места, ДПС – 3 или 4. А борбата за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.

Досега у нас фокусът на общественото внимание не беше насочен към събитията в европейските институции. Важността на случващото се в Европа все повече се осъзнава. европредседателството на страната ни по естествен начин ускори този процес. През изминалия мандат най-забележимо се оказа присъствието в европейския парламент на Сергей Станишев. Открояваха се темите като влизането ни в Шенген и в Еврозоната, които отстояваше лидерът на ПЕС. Явно активната позиция на бившия премиер му позволи да постигне напредък по тези важни за страната ни въпроси, което е оценено от общественото внимание. Също така се откроява активната позиция на Ангел Джамбазки. Макар и от несистемни позиции, евродепутатът от ВМРО се намесваше активно по теми, чувствителни за нашето общество и действията му не са останали незабелязани. За отбелязване е и дейността на Мария Габриел, която смени позицията на евродепутат с тази на еврокомисар. Явно оценката за нейната работа е положителна. Различими за обществения интерес са още 5-6 имена на евродепутати, останалите са в анонимност. Изследването показва, че за хората у нас най-важната кауза, която българските евродепутати трябва да отстояват, е защита на интересите на България, нашата независимост и повишаването на стандарта на живот у нас. Това искат да виждат българските граждани, вплетено в конкретните политики. С увереност можем да допуснем, че на предстоящите избори новите кандидати ще бъдат оценявани през тази призма.

За една трета от хората у нас най-значимо влияние и авторитет в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Тази висока оценка премиерът е заслужил благодарение на успешното европредседателство и на активната външнополитическа позиция през третия му управленски мандат. Според обществеността у нас вече е значителна и тежестта на президента като външнополитически фактор. Сергей Станишев също се откроява като български лидер в международен план. Водачката на опозицията Корнелия Нинова е посочена на 4-то място, което показва, че засега нейното политическо присъствие преобладава вътре в страната. Открояват се още имената на Мария Габриел и Екатерина Захариева, което е естествено с оглед на техните професионални ангажименти.

Мажоритарният елемент ще играе значителна роля на предстоящите избори. Поради това значение ще имат потенциалът, с който разполагат отделните партии и начинът, по който ще подредят листите си. ГЕРБ разполага с успешни евродепутати, но за евентуален водач на листата Томислав Дончев получава около 3 пъти по-голяма подкрепа от следващия го Андрей Ковачев. При БСП дилемата е по-сложна, защото избирателите открояват двама претенденти. Лидер е Сергей Станишев, който с присъствието си би повишил подкрепата за партията като цяло. Името на Елена Йончева обаче също носи голям потенциал. Засега тя получава подкрепа, равна на тази на партията, която я излъчва, но при разигралата се ситуация влиянието й може да расте. При другите партии с възможности за спечелване на евродепутатско място електорална тежест имат както имената на някои от лидерите, като Волен Сидеров, Веселин Марешки и Николай Бареков, така и настоящи и бивши евродепутати като Ангел Джамбазки, Светослав Малинов и Ивайло Калфин. Лидерството в листата на ДПС и този път е енигматично за широката публика.

Васил Тончев

За коя политическа сила ще гласувате на изборите за Европейски парламент през май 2019 г.?

ПРОЦЕНТ:

ГЕРБ 20,0

БСП 18,3

ДПС 5,3

АТАКА 1,7

ВОЛЯ 1,6

ДСБ 1,4

СДС 1,1

НФСБ 0,8

АБВ 0,8

ВМРО 0,7

Да, България 0,4

Друга партия/коалиция 4,0

Не съм решил/а 26,6

Няма да гласувам 17,3

ДОКОЛКО СТЕ СИГУРНИ, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ ПРЕЗ МАЙ 2019 Г.?

ПРОЦЕНТ:

Напълно съм сигурен / сигурна 41,9

В известна степен съм сигурен / сигурна 24,4

Не съм особено сигурен/я / може да променя решението си 11,5

Не съм решил/а / Няма да гласувам 22,2

Според Вас, кои са най-активните български евродепутати в настоящия Европарламент? (до 3 имена)

ПРОЦЕНТ:

Сергей Станишев 14,9%

Ангел Джамбазки 10,9%

Мария Габриел 5,7%

Андрей Ковачев 2,8%

Николай Бареков 2,5%

Момчил Неков 2,1%

Петър Курумбашев 2,0%

Андрей Новаков 1,9%

Емил Радев 1,9%

Друг** 6,9%

Нито един 22,5%

Не мога да преценя 40,4%

Забележки:

*Сумата от процентите е по-голяма от 100%, тъй като е посочван повече от 1 отговор.

**Всеки друг отговор събира по-малко от 1,5%

Според вас, кои български политици имат значимо влияние и авторитет в Европа днес? (до 5 имена)

ПРОЦЕНТ:

Бойко Борисов 32,2%

Румен Радев 15,0%

Сергей Станишев 15,0%

Корнелия Нинова 4,8%

Мария Габриел 3,7%

Екатерина Захариева 2,7%

Ангел Джамбазки 2,2%

Цветан Цветанов 2,0%

Томислав Дончев 1,9%

Кристалина Георгиева 1,8%

Лиляна Павлова 1,7%

Георги Пирински 1,5%

Николай Бареков 1,5%

Красимир Каракачанов 1,0%

Симеон Сакскобургготски 1,0%

Андрей Ковачев 0,7%

Волен Сидеров 0,7%

Георги Първанов 0,7%

Ирина Бокова 0,7%

Ахмед Доган 0,7%

Друг** 5,7%

Нито един 19,9%

Не мога да преценя 28,3%

Забележка:

*Сумата от процентите е по-голяма от 100%, тъй като е посочван повече от 1 отговор.

**Всеки друг отговор събира по-малко от 0,7%

Според вас, кои са най-важните каузи, които българските евродепутати в Европейския парламент трябва да защитават? (до 3 отговора)

ПРОЦЕНТ:

Да се защитават интересите на България, нейната независимост 11,7%

Повишаване на стандарта на живот на българите 8,3%

Борба срещу закона на Макрон за българските превозвачи 7,4%

Правата на българите в ЕС 5,3%

Подобряване на икономиката на страната 4,7%

Социална сфера, справяне с бедността 4,1%

Влизането в Шенген 4,0%

Разрешаване на въпроса с емигрантите 2,6%

Заплатите в България да се изравнят с европейските 2,4%

Контрол на качеството на храната, внасяна от ЕС 2,3%

Подобряване на здавеопазването в България и в рамките на ЕС 2,3%

Задържане на българските граждани в България, да не емигрират 2,3%

Подобряване мобилността на българите в рамките на ЕС 2,2%

Националната сигурност 2,0%

За единна и обединена Европа 2,0%

Да не се подписва Истанбулската конвенция 1,5%

Намаляване на безработицата 1,3%

Повече европроекти 1,2%

Разрешаване на демографската криза 1,2%

Подобряване на образованието и признаване на българските дипломи в ЕС 1,0%

Друга кауза** 7,0%

Не мога да преценя 44,5%

Забележки:

*Сумата от процентите е по-голяма от 100%, тъй като е посочван повече от 1 отговор.

**Всеки друг отговор събира по-малко от 1,0%.

https://www.blitz.bg

Всички публикации вижте в pinterest или в  Google+ 

Благотворителен концерт за набиране на средства в помощ на полицая от Добрич Христо Кунчев, който се нуждае от спешна бъбречна трансплантация, ще се проведе на 21 февруари от 19 часа в концертна зала „Добрич”. В него ще участват народните певици Ваня Вълкова и Славка Калчева, както и оркестър „Лира”, съобщават организаторите от Клуб за народни танци „Жътвари” и призовават за съпричастност към добрата кауза.

Покани за концерта на цена от 5 лева могат да се закупят предварително от понеделник до петък от 18:00 до 20:30 ч. в залата на Клуб за народни танци “Жътвари” която се намира в спортната зала на Международният колеж, телефони за връзка 0895092400, 0886577604

Христо Кунчев трябва спешно да събере 40 000 долара, които са необходими за бъбречна трансплантация, която ще бъде извършена в клиника в Турция. Донор на 53-годишния полицай може да бъде 83-годишната му майка, но с хирургическата операция се наемат само в клиника в Турция. В България отказват такава трансплантация заради възрастта на жената. Христо е с нулева кръвна група. Може да дава на всички, но на него му трябва донор със същата група. Единственото му спасение е майка му, а от клиниката в Турция дават надежда за успех на трансплантацията, въпреки възрастта на майка му.

Христо е началник на Териториална полиция и ръководи кварталните полицаи. Преди година лекарите откриват, че той има автоимунно заболяване, което е увредило бъбреците му. Два пъти му е правена биопсия, докато се постави трудната диагноза.

Кампанията за набиране на средства за трансплантацията на Христо започна в края на месец януари. Поставени са дарителски кутии на много места в Добрич. Семейството на полицая се надява в благотворителната акция да се включат и полицаи от цялата страна.

Христо Кунчев има 15-годишна дъщеря, която е ученичка в СУ „Петко Рачов Славейков”. Съучениците на Мария от девети „а” клас подготвят благотворителен концерт, в който ще се включат всички славейковци.

Който желае, може да помогне, като преведе сума по желание по следната сметка:

Банка Уникредитбулбанк BICкод UNCRBGSF IBAN BG48UNCR70002523468756

Титуляр: Христо Атанасов Кунчев,  тел.0885/321032. НДТ

София, или Соня, е родопско момиче, попаднало случайно в султански харем

Едно красиво девойче, раснало в скута на Родопа, по произход християнка, с име София (или Соня според някои), става наложница на османския султан Абдул Хамид I, майка и валиде султан на султан Мустафа IV.

Знае се със сигурност, че е родена през 1761 г. в малко село, където хората успели да запазят вярата си по време на масовите потурчвания през 1670 г.

Как е попаднала в харема на султана, можем само да гадаем, знае се какви са начините и пътищата, по които стотици хубави девойки се озовават там. Ражда му син, Мустафа. Надявала ли се е някога да види сина си на престола? Едва ли, не е била единствена.

След смъртта на Абдул Хамид I идва Селим III, посочен приживе за наследник, син на наложница, подарена му от татарския хан. Той имал хубавото намерение да обуздае еничарите, които почнали да своеволничат и да не се подчиняват, но в избухналия еничарски бунт той самият бива свален от власт и пратен на заточение в египетската пустиня.

Което означава – на смърт!

Някои исторически данни дават основания да се мисли, че възкачването на Мустафа на престола е кажи-речи случайно. Така красивата родопчанка се оказва на върха на властта и възможностите, става Валиде султан. Навярно е кроила планове и лелеяла мечти, но нищо от това не се осъществява, защото се случва най-лошото – еничарите не харесват и сина й, защото не плаща редовно заплатите им. Само след 14 месеца той е свален от власт, през юли 1809 г., и хвърлен в подземието на една крепост.

Новият султан Махмуд III заповядва да го удушат – знае се, че по законите на шериата не може да се пролива кръвта на султан. За Айше Сенийепервер настават черни дни на тревога и страх, тя не знае дали също няма да бъде убита, но най-вече се страхува за живота на внука си Ахмед, който по това време е на 14 г. Какви ли мисли и видения са й минавали през ума, за да се реши на такъв риск – да го заведе в родната си планина, да го отдалечи от дворците, в които денонощно се мътят

пъклени планове за нечия гибел 

В България обаче я очаква нов удар, много съкрушителен – селото й е опожарено и разрушено напълно при нов опит за ислямизиране на населението, явно несполучлив. По-нататъшната съдба на родопчанката е като писателска измислица. Тя се заселва в помашко съседно село, където хората я приемат с добри чувства, защото и тя като тях е принудена да приеме чуждата вяра, но говори техния език и в сърцето си носи обич и грижа за тази, българската земя.

Когато през 1811 г. настава глад, поради лоши природни бедствия,

тя  прежалва скътаните си за черни дни алтъни  и купува на хората храна, за да оцелеят!

Твърди се, че в знак на благодарност след това те й издигат голяма двуетажна къща, наречена Айше конак.

Синята джамия, построена от внука султан Ахмед I

По-нататъшната съдба на София-Айше наистина звучи невероятно, като холивудски сценарий. Когато хората на султан Селим III почват да събират млади момчета за редовната му войска, нейните съселяни я молят да им даде пари да откупят момчетата си, по два алтъна на човек. Но тя ги подкрепя и финансира за нещо друго – да купят оръжие и да защитават прохода, за да не допуснат аскера да навлезе по селата.

Легендите разказват, че лично София, яхнала черен кон с бяло  петно на челото, облечена в мъжки дрехи,

опасана със сабя и затъкнала на кръста си сребърни пищови, обикаля гвардията от помаци и им дава кураж. Дотогава малцина се досещали коя е, какво е миналото й, но след всичко това се разчува. И след отблъскването на таборите първенците на 12 села коленичат в краката й и се вричат във вярност. Твърди се, че славата й така се разнесла наоколо, че българи от Беломорска Тракия и от Югоизточна Македония пращат делегации и искат нейната закрила срещу турски изедници и българи разбойници, като обещават да й плащат за това данък.

Малко вероятно е властта да е допуснала създаването на държава в държавата, но легендата продължава в същия възторжен стил: Соня, която възвърнала името си,  набирала все повече и повече мъже за своята гвардия, намерила хора да ги обучават в стрелба. Венеция и Генуа изработват за нея оръдия и гюллета за тях, а барута го правят местни майстори. Всички оръжейници отблизо и отдалеч се хващат да й помагат с майсторлъка си.

Кой знае как би завършило всичко това, ако не била поредната Руско-турска война, от която дръзката българка се възползва, за да разпростре властта си чак до Дедеагач. Когато войната поражда съответните брожения и смут в Османската империя, когато става ясно, че на султан Махмуд III му се клатят краката, бившата валиде султан повежда внука си, вече на 24 г., към Истанбул. Как ли се е вълнувала, виждайки, че наближава часът на възстановената справедливост, на реализираните й тайни мечти. Шествието било блестящо –  500 конници и 800 пешаци в униформи, извезани със златни галони!

Самата Соня е в каляска с четири бели коня. И както само в романите и филмите става, на един ден път до столицата 67-годишната жена получава сърдечен пристъп и умира. Казват, че последните й думи към внука й били: “Ахмед, като станеш султан, дай свобода на българите. Аз съм българка, ти също имаш българска жилка, защото си мой внук”.

Погребват я в джамията Еюп в Истанбул

Твърди се, че когато се подписва през 1829 г. Одринският договор, султан Ахмед наистина настоява на българите да им се даде свободна българска държава между Дунав и Стара планина, както е обещал на баба си. Защо руският император казва чрез ген. Дибич, че българите трябва да почакат за това, е вече друга тема.  И така, с Одринския договор се дава независимост на Гърция, васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова, а на българите се предлагат пустеещите земи в Южна Украйна и Бесарабия – там да се преселят, неограничено. Факт е, че ако тези земи се превръщат в плодородни поля и градини, то е благодарение на българите. Но не така го е мечтала някогашната Валиде султан, хубавата Соня от Родопите. Нейният внук именно строи прекрасната Синя джамия, която и днес е символ на столицата.

Петя АЛЕКСАНДРОВА

https://www.blitz.bg

Всички публикации вижте в pinterest или в  Google+