Бойко Борисов, министър-председател на Република България, в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

Водещ: Добро утро на Бойко Борисов.
Бойко Борисов: Добър ден.
Водещ: Много остра реакция, от вчерашния ден като че ли нараства лавинообразно, заради връщането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк в Турция, въпреки отказ на две инстанции на български съд да го направи. Защо са погазени върховенството на закона, правата на гражданите, Конституцията и имаше ли друг начин, можеше ли този човек да не бъде връщан, политическо ли е това решение?
Бойко Борисов: Първо, да изкажа съболезнования за Никола Анастасов, че разбрах че отивате там. Що се касае за въпроса, който зададохте: Аз вярвам на това, което са направили колегите в МВР. Вчера Бъчварова ме информира за мерките, публично са ги заявили, детайли не е нужно да описвам, защото вече всички ги знаят. Оттук-нататък действително е неприятно като усещане за това, че на ръба на закона са действали, но аз бих се спрял на много по-сериозни, не казвам, че това не е сериозно, не казвам, че хората, които се вълнуват от правата на всеки български гражданин, в България сме го доказали, че никой не може да наруши правата на никой и това е безспорно. 25 хиляди души от началото на годината сме върнали от турската граница, хиляди близо от гръцката, всички те са върнати по идентичен начин.
Водещ: Как по идентичен?
Бойко Борисов: В смисъл, спираме ги, връщаме ги, спираме, връщаме хора без документи просто там е война. Просто там е война и българските граничари и армия, които са там денонощно са изправени пред такива проблеми. В същото време, народът много, населението , особено в София, когато вижда… Ако ви прави впечатление последните 2-3 седмици се задържат по 200, по 300, по 100 мигранти в…
Водещ: Това какво общо има?
Бойко Борисов: Има много общо, нека да мога и аз да отговоря, чухме всички неправителствени организации, всички, които считат, че ако подадем оставка нещата ще се подобрят. На тях им говоря, на всички говоря пред какво сме изправени и какво правим. Всеки българин вижда какво става по улиците на градовете ни. Защо – защото въпреки оградата, въпреки огромната работа, която върши армията, полицията и Гранични войски, България има много дълга и морска, и сухопътна граница с Турция и сухопътна с Гърция, Македония я заградиха, Сърбия я заградиха, вече България буквално няма накъде да се изтича, образно казано, влезлите мигранти. Австрия, там няма неправителствени организации или в Унгария, или в Полша, или в Чехия, или в Словакия, или в Швейцария, в Швеция, къде ли не, направиха заграждения и спряха притока на мигранти.
Водещ: Какво е общото?
Бойко Борисов: Общото, ще стигна до него. В един момент ние, въпреки че Вишеградската четворка съветваше да направим граници с Гърция, неправихме, защото винаги съм считал, че ЕС е именно това – свобода, демокрация, движение на хора и не я направихме. В тази ситуация ние сме изправени пред една огромна криза между Турция и ЕС, криза, която всеки ден или някой от европейските ми колеги или лидери, или турският президент, или премиер, или външен министър си отправят най-тежки закани, публични. Канцлерът на Австрия казва: „никаква Турция, да се развали споразумението“, това го казват и от Вишеградската четворка и кой ли не, само че историята показва, че обикновено Османската империя отива до Австрия, там тапата вече ги спира, жертва на това обаче стават Балканите. Аз съм изключително притеснен за това, което може да очаква България и ние сме задължени, не казвам, че за да не им дам допълнителен повод, че това е било движещото, когато институциите са работили и са взимали такива решения, но ние с Турция в момента трябва да се опитаме да градим възможно най-добри отношения.
Водещ: С цената на какво?
Бойко Борисов: С цената на ако трябва на всички да ни вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допуснем да влезе в България.
Водещ: Имало ли е такова условие от турска страна или ние подозираме предварително, че то е дефинитично налично, че дайте ни предателя или стигаме до Австрия, образно казано, поне като бежански поток, има ли такова условие?
Бойко Борисов: Ние се фиксираме само върху един от 25 хиляди случая.
Водещ: Тук не е случайно изказването на турския външен министър, който казва, ще го поискам и ще го вземем.
Бойко Борисов: Не е случайно, но това е един от 25 хиляди случая. Аз съм възложил проверка на госпожа Бъчварова, ще проверят, ще видят къде има пропуски, ако трябва да се накажат, да се уволнят, това тя ще го направи. Моите тревоги са свързани с това при кой ще останат мигрантите накрая, чувате какво става в Германия, с 50% по-малко приемат, започват да се ограждат и казват така: „нелегалните мигранти, които са там, ще бъдат връщани от мястото, където са минали“, това нито е Австрия, нито е Словения, нито е Хърватия, нито е Сърбия, това е България. Второ, ако Турция приемем, и нека само да успокоя, за съжаление хората, които, както и аз съм тревожен много, и неправителствените организации, в Турция няма смъртно наказание.
Водещ: Репресии и правата на гражданите по никакъв начин не са…
Бойко Борисов: Репресии имаше и от страна на тези, които стреляха по цивилни граждани, зависи кой от коя страна го гледа – турските власти го гледат по един начин, ние го гледаме по друг. В случая голямата цел, или голямата цел, която ние трябва да имаме е да направим така, че Турция да третира България по различен начин от всички страни в Европа, да не влезем в този конфликт, защото ако не ме бяхте прекъснали ще продължа, ако Турция бъде обявена за несигурна държава, България става първата сигурна държава по мигрантския път, това означава всичко, което е задържано в Европа да се върне в България или Гърция. Смятайте 400-500 хиляди от Европа, ако бъдат върти в България като трета сигурна страна, смятайте, ако с едно кимване на глава, защото за съжаление на границите ни от едната страна е Крим, от другата е Турция, с едно кимване на глава се взимат решенията там.
Водещ: Разбрах тезата ви, вие в прав текст не можете да кажете, че това е сделка или това е политическо решение, но по начина, по който водим до момента разговора, и този контекст, който чертаете разбирам, че този човек е върнат, за да не пострада България.
Бойко Борисов: Не го разбирате правилно, и не го коментирайте така. Двете неща нямат общо. Сигналите, които ние сме получавали от Турция са за още много граждани.
Водещ: Това беше публично, господин Борисов, беше поискано публично, ще бъдат ли върнати други?
Бойко Борисов: Има наредби, има закон, който трябва да се спазва. Искам само да кажа на уважаемия господин Екимджиев, защото го чух това, което каза, че едва ли не полицията е виновна, полицията е виновна и за шофьора, който е избягал. Ние не може на всеки домашен арестант да му сложим по 8 души полицаи, толкова е един пост, да стои 24 часа да го пази в къщата му. Затова има арести, докато тече даден процес и затова съдията има право, месец, 15 дни, 20 дни, да определи, колкото прецени, защото е видно, че с два дни квартира си наел, малко е съмнително.
Водещ: Разбирам ви, да влезем в диалогов режим, защото…
Бойко Борисов: Не е така, защото полицията, МВР, армията, непрекъснато сме подложени под натиск, и всеки коментира така, както сметне за добре в изгода на неговата теза.
Водещ: Бих искал да ви задам няколко въпроса, свързани със ситуация, която също е сложна, както този Бююк.
Бойко Борисов: Ще ми зададете. Същите тези хора обаче, ако им отворите постовете ще видите, че преди месец и половина, два или, когато беше същите те казваха, че трябва да направим флотилия, заедно с Румъния, Турция, и Украйна, с военни кораби срещу Русия, отворете и проверете, и ги питам: тогава Ердоган приемлив ли беше, тогава пак същите хора ме атакуваха, че аз едва ли не /…/ да се сбия с Русия, заедно с моите колеги от Украйна, Румъния и Турция. Добре че поне в това успях да се наложа, поне засега.
Водещ: Чуйте сега въпросите, които възникват, заради бизнесмена Бююк, който е вече в ръцете на турските власти. В Гърция 8 военни с хеликоптер кацнаха в Александруполис и те все още са в Гърция…
Бойко Борисов: Поканете госпожа Бъчварова и й задайте всичките тези въпроси.
Водещ: Ердоган иска от САЩ самия Гюлен, САЩ не го предават, Матео Ренци реагира много остро на реплика на Ердоган, заради това, че най-големия му син го разследват за пране на пари в Италия и казва: „ние не сме анадолска държава, която полиците да казват на съда, ние сме правова държава“. Въпросът ми е, не сме ли по-лесни в този натиск, който очевидно от страна на Турция е насочен към нас, за да се върне въпросният предател.
Бойко Борисов: Ни най-малко не сме по-лесни, просто сме страшно уязвими.
Водещ: Показано ли ви е това по някакъв начин, спрямо конкретния случай и конкретния гражданин?
Бойко Борисов: Какво значи изказване „ще залеем Европа с бежанци“, при положение, че Европа е заградена навсякъде вече с телени огради? Демократична Европа, която има по устав, по Конституция свобода на движение за заградена навсякъде с огради. Какво значи ще я залеем? Ще залеем България, това значи. Това значи ще залеем България, те няма как да стигнат до Австрия, те ще попаднат тук. Навсякъде е оградено.
Водещ: Казахте, че не се оттича, използвахте дори тази дума за потока от хора, какво означава това като количество?
Бойко Борисов: Използвах я, защото в момента границата със Сърбия се пази изключително добре, и с Македония, за Румъния те не искат да ходят, не знам по какви причини, и всичко е концентрирано вече в България.
Водещ: Каква е гаранцията, че след този компромис или действия на ръба на закона или направо в нарушение на закона, няма да възникне нов казус, при който правата на всеки един друг гражданин, за когото съдът също има основание да има мнение различно от това на политиците няма да пострада. Има сравнение с Георги Марков, и с евреите дори, това е хиперболизиране може би, има такива сравнения.
Бойко Борисов: Какво да направя? Сравнението, че един български гражданин, който е осъдил друг за престъпление и клевета бива наказан с 35 хиляди лева да плати, срещу 3 хиляди лева на виновника.
Водещ: Оставете това, незначително е.
Бойко Борисов: Кое да оставя? Кое е незначително? Незначително е за вас, за мен е много значително.
Водещ: Делото ви с Волен Сидеров.
Бойко Борисов: Личното нещо също е много значително.
Водещ: Кажете, господин Борисов, как давате гаранция, че правата на гражданите ще бъдат защитавани и че върховенство на закона има, въпреки сложната международна обстановка, ако това е причината…
Бойко Борисов: Категорично, дори и коментарът за върховенството на закона е неуместен, защото то е така…
Водещ: Чухте омбудсмана, чухте самата вътрешна министърка, че е съгласна, че има нарушение.
Бойко Борисов: Да, аз затова съм възложил на министъра да направи проверки, да уволним, да затворим, да напише нова наредба, ако има пропуски, всичко това ще стане факт, и се работи по него.
Водещ: Въпросът е в политическото решение, аз не искам въобще да влизам в процедури.
Бойко Борисов: И политическото решение в случая няма никакво значение за мен кой стой отсреща в Турция, за мен е важно да запазим такива отношения, че умишлено те да не предизвикат тази вълна, а обратното – заедно да пазим границата. Това ми е жизненоважната задача, докато съм на този пост. Ако иска друг да заповяда, да отиде да се разбере с Ердоган, да се разбере с всички останали и да види…
Водещ: Какво значи „да заповяда“?
Бойко Борисов: Не, защото те мислят, че е лесно. Те мислят, че това е игричка, това е лека работа, че това неизисква безсънни нощи, че това неизисква свръх напрежение на психиката.
Водещ: Лесно ли взехте това решение или си дадохте сметка, че предизвика скандал?
Бойко Борисов: Решението са го взели институциите и службите, които се занимават с тази дейност.
Водещ: По тема „Турция“ шеф на дирекция не може да вземе сам решение.
Бойко Борисов: По тази тема „Турция“ аз знам, че трябва да се опитам всячески да запазя отношенията с правителството, в лицето на Йълдъръм, и президента Ердоган, всячески, оттам нататък считам, че тези заплахи, когато се отправят на няколко пъти в един момент те трябва да се изпълнят на тяхна страна, те трябва да кажат, да покажат, че могат да го правят, а не са само думи и затова сега ежедневно контактувам с колегите в Брюксел. Споразумението с Турция, в частта имигрантите да остават на територията на Турция, трябва на всяка цена да се спази.
Водещ: Аз знам, че вие като министър-председател не може да използвате крайни реплики, и да наречете един режим диктаторски, а ареста на журналисти „пълно безобразие“, аз мога да си позволя, и въпросът е…
Бойко Борисов: Разбира се, че е безобразие. Ние, когато сме говорили за арест на съдии, на прокурори сме изказвали своето мнение.
Водещ: Въпросът е, когато един рекетьор, какъвто и да е той, говоря в общ контекст, поиска нещо и го получи като разменна монета, каква е гаранцията, че няма да поиска нещо допълнително в следващата ситуация, видейки че успява, какви са гаранциите, че същата тази угроза и заплаха, която в момента тече ще залее Европа, разбирай България, няма да бъде произнасяна по повод следващото, по-следващото и други искания. Тоест къде е границата? И ако на територията на Турция един режим има определено виждане за правата на гражданите, да не излязат тези виждания извън територията на Турция, на територията на нашата страна?
Бойко Борисов: Надявам се, че не, и се надявам с европейските колеги много ясно да се отчете този факт. България и Гърция са изправени пред огромен проблем, това го споделих и с колегата Ципрас и той с мен като беше в София, те не могат повече, имат към 50-60 хиляди в момента в Гърция, максимум могат да поемат още…
Водещ: Защо според вас Гърция непредава много по-пряко замесените в опита за преврат?
Бойко Борисов: Ако пилотите им бяха в България с редовни документи, България също щеше да постъпи по този начин.
Водещ: Проблемът не е в документите, а…
Бойко Борисов: Ние имаме искания за други, които също не са предадени по никакъв начин. Тук поне това, което вчера разбрах от госпожа Бъчварова е, че този човек…
Водещ: Казвате, че ситуацията с пилотите е по-лека, така ли?
Бойко Борисов: Разбира се, че е по-лека.
Водещ: 8 военни пряко замесени в опита за преврат.
Бойко Борисов: Разбира се, че е по-лека.
Водещ: Защо?
Бойко Борисов: Защото те имат документи, имат всичките си права. Тук на няколко пъти това, което повтарям е казано, че въпросният човек не е имал документи, не е… Нека да не се впускам в детайли, защото не ги знам и всичките.
Водещ: Ако Турция представлява рискова, по всички тези причини, които изброихте за сигурността на страната, след срещата с Путин, съобщението, че ще строим „Белене“, неозначава ли някакво тотално препозициониране на страната ни, абсолютно препозициониране, по отношение на строеж на реактор, за който и вие си сменяхте мнението през годините…
Бойко Борисов: Реактори.
Водещ: Реактори, прегръдка между Ердоган и Путин и в същия момент вие обяснихте, че нямаме партньори в ЕС, защото до Австрия била всъщност границата, реалната, и толкова. И един Доналд Тръмп пък, който желае също добри отношения с Русия, но това… да не отиваме вече чак на друг континент. Препозиционира ли България отношенията си с Русия?
Бойко Борисов: Откъде да започна? Аз започнах с флотилията.
Водещ: С това кой ни е партньорът.
Бойко Борисов: Да.
Водещ: Ердоган и Путин ли са партньорите на България вече?
Бойко Борисов: Преди месец… толкова са динамични отношенията, че преди 2 месеца ние говорихме да правим обща флотилия с Турция срещу Русия. Или не точно срещу …
Водещ: По молба на румънските власти
Бойко Борисов: Да, заедно с Румъния, с Украйна. По-точната формулировка е за общи учения, патрули и какво ли не на територията на Черно море. /…/ това е. И тогава Турция и Русия бяха в, едва ли не, военни събития – сваляха си самолети, мразеха се. След 2 месеца ситуацията е съвсем различна. Връщам се на „Белене“, защото така коментирано е много важно да обясним на хората, че имаме много променена обстановка.
Водещ: Каква?
Бойко Борисов: Променената обстановка е, че съдът в Женева вече е казал България да плати 557 милиона евро, или около милиард и 200 милиона, като всеки ден близо 400 хиляди, 167 хиляди евро на ден са лихвите по тези пари. Тук вече не става въпрос за 2 реактора, дали искаме, дали не искаме, дали е изгодно, дали не. Тук е казано България колкото може по-бързо да плати, а ако не плати, лихвите са й еди какви си. С една дума вече хипотезата не е дали ни трябва „Белене“, дали е добър проект, дали не е. Хипотезата е друга – какво да правим с реакторите, които ще платим. И ние сме длъжни да платим тези 2 реактора. Едните…
Водещ: И така, и така ще платим много – това ли е вашата логика, дайте да ги построим? Но вие сте казали, че те са изключително скъпи – 10 милиарда ще излезе на гьола.
Бойко Борисов: Да. Но съдът …
Водещ: За гьола 10 милиарда в земетръсен район.
Бойко Борисов: За гьола досега сме дали 708 милиона евро, значи милиард и 400 милиона като държава от 2006г. насам. Плюс още милиард и 200 – до тук имаме грубо казано 2 милиарда и 800, близо 3 милиарда похарчени. И като ги платим тези 557 милиона, ще имаме в България 2 реактора. Тези 2 реактора едните казват, че са рентабилни. Какво решихме ние? Какво считам за правилно?
Водещ: Вие сте казали, че не са през годините.
Бойко Борисов: Ако те са рентабилни толкова, защото държавата и сега няма 20% от брутния си вътрешен продукт да заделя за строежа, да го направим частен проект през Агенция за приватизация с различни варианти колко да е делът на държавата – миноритарен, златна акция, 50% – има кой да каже като експерт кое е най-изгодно. И ако този проект е, както казват БСП, „толкова жизнен“, ще дойдат частници, които ще го купят и ще го направят заедно с нашия съпорт, който ще имаме. Това е решението. То няма друго решение, няма друг коментар. Ако БСП са искали да правят нещо по темата…
Водещ: Казвали сте, да са я построили.
Бойко Борисов: Да са я построили по времето на техния мандат сега с премиера Орешарски, да бяха махнали мораториума и толкова.
Водещ: Въпросът ми е препозиционираме ли България ориентирано основно към Русия след като, искам да покажем и кадри, имало е протест като идвате? Спря ли ви този протест? Говорихте ли с хора от протеста или само сте…?
Бойко Борисов: Не, не съм, защото имаше няколко човека.
Водещ: Това е бил протестът на идване?
Бойко Борисов: Да. Ако искат да се видим с удоволствие ще ги видя.
Водещ: Бихте ги приели на среща?
Бойко Борисов: Разбира се.
Водещ: Предполагам това е заради Бююк, заради връщането на Бююк.
Бойко Борисов: Винаги съм се отнасял с огромно уважение към тях и…
Водещ: Да, това е моментът на вашето пристигане.
Бойко Борисов: Така че…
Водещ: Какво? Каните ги дори на разговор – това ли разбирам?
Бойко Борисов: Аз много… когато говорех досега, говорех и на тези хора. Така че…
Водещ: Продължаваме с, искам да изчистим въпроса…
Бойко Борисов: България да се позиционира.
Водещ: България рестартира и строи „Белене: с двата реактора и разчита на парите на частния инвеститор с минимално държавно финансиране, така ли? Това казвате?
Бойко Борисов: Точно така. Това е нашият план.
Водещ: А аргументите ви като сте спирали пък гьола е, че…
Бойко Борисов: Нямаме пари.
Водещ: Че няма пари, но има и още един – че това е земетръсен разлом. Сега изведнъж къде е този земетръсен разлом? Изчезна ли?
Бойко Борисов: Специалистите казват, че тази подложка, която е близо 10 метра, гарантира 100% и проектът го гарантира, че нямаме проблем с това. От другата страна са реакторите на „Черна вода“ – в румънска територия има 2 действащи реактора, така че надявам се и там да са мислили експертите. В случая изцяло се доверявам на тях.
Водещ: А след тези ваши изказвания продължават ли, както казахте в предишно интервю при нас, многостранно руски самолети да навлизат в нашата зона за сигурност по линия на НАТО, да приближават, да преминават, ние да вдигаме изтребители и да си тръгват?
Бойко Борисов: Няма го в момента този проблем.
Водещ: Как си го обяснявате? Има ли връзка с промяна на отношението на България във ваше лице към Русия или не?
Бойко Борисов: Вижте, България по отношение на НАТО и ЕС не само че няма алтернатива, няма промяна и не може да има промяна.
Водещ: Извинявайте, но Турция, за която говорихме предните 20 минути, е част от НАТО, ключова част от НАТО, така че…
Бойко Борисов: То и Гърция е ключова част от НАТО, но това не й пречи да поеме целия руски газ.
Водещ: Тоест?
Бойко Борисов: В смисъл руският газ в момента минава през натовските държави Турция и Гърция и Италия и през натовските държави Холандия и Германия. Когато натовците толкова уверено говорят по тази тема да имат и тези икономически аргументи. Как Холандия разреши на „Северен поток 2“ да мине при тях? Нима Холандия са по-малко натовци от нас? Ние имаме Ново село, ние имаме Безмер, ние имаме до 5 хиляди американски войници на година в България. Какво повече да направим, когато учения с танкове, с артилерия между българската и американската армия, учения „Бриз“, ракетни стрелби на Шабла? Какво повече да направим? И между другото към летците да се обърна, защото 2012г. и някак си това мина тихомълком, беше приватизирана „Авионамс“. За вашите зрители да кажа, че „Авионамс“ е завод, стотици декари, огромни халета на самата писта на военното летище Граф Игнатиево. Целта на този завод е когато кацне МиГ-а или Су-то, или хеликоптерите, които в момента… американски хеликоптери се ремонтират там, направо да завие в хангара и да бъде ремонтиран. Тогава се приватизира, за да се стигне, че там да се загуби лицензът за ремонт на самолетите и ние да бъдем принудени да ги ремонтираме в Полша. Вчера е дошло писмо от Държавен консорциум мисля, е се води в Русия, след нашия разговор, че канят ръководството на „Авионамс“ да отиде, отново да си върнем лиценза и да се ремонтират и МиГ-овете, и СУ-тата, а и новите самолети, каквито каже Военно министерство когато му дойде времето, в този завод.
Водещ: България подчинена ли е вече във външната си и вътрешна политика на Русия и Турция предвид всичко, което изброявате до момента?
Бойко Борисов: Аз изброих досега колко американски бази, летища и войници, и учения сме провели със САЩ.
Водещ: Да, да – какво ще бъде е въпросът.
Бойко Борисов: А вие ме попитахте дали затова, че едно толкова прагматично решение – да не пращаш самолетите чак в Полша и да харчиш пари за транспорт и те след това да отиват да ги правят или да взимат части от Русия, да ги връщат в Полша и да идват в България да се правят тук,. Защото забележете, американските хеликоптери, които са руско производство, ние правим всички ремонти, но двигателите отиват в Русия да се ремонтират. А на българските самолети отиват в Полша да се ремонтират. Ето това се казва глупост.
Водещ: Като стана дума за самолети – Румен Радев е името, което коментирахте и то още в началото когато стана ясно, че БСП има намерение да го номинира за свой кандидат-президент. Това трябва да мине и през форумите информално и на АБВ.
Бойко Борисов: Вече го освободихме.
Водещ: Приемате ли го за сериозна конкуренция?
Бойко Борисов: Разбира се, че аз приемам всеки кандидат за президент, щом се е издигнал и то от цялото ляво, за сериозен конкурент на ГЕРБ и на дясното.
Водещ: Решихте ли вече дали вие ще се включите в кампанията или на този етап няма да кажете?
Бойко Борисов: Едва ли. Толкова ми е далечна тази кампания, че въобще даже и мисъл не ми идва за нея в момента. Толкова сложни неща трябва в следващите няколко седмици да решим, че… нищо общо…
Водещ: Той въпросът допълва това, за което говорите. Искате л ида останете министър-председател с тези правомощия, които има министър-председателят, или предпочитате да се включите в битката за президент с правомощията, които има президентът на фона на тези важни решения, които казвате, следващата седмица предстоят?
Бойко Борисов: За съжаление в президентската институция не могат да се вземат нито едно от тези решения, за които говорим в момента.
Водещ: Тоест?
Бойко Борисов: Така е по конституция. И действително, на дали това някой го интересува или му се вярва, цялата ми енергия е да се измъкнем от тези капани от 2006г., защото вече хипотезата „Белене“ не съществува, тя трябва да се строи по някакъв начин или за 3 милиарда да имаме в музея на Вежди Рашидов, който направи, за социалистическите паметници и да ги сложим тези 2 реактора.
Водещ: Като безсмислени.
Бойко Борисов: В същото време европейският ни газов хъб – нека да го коментирам това, защото разбрах, че е коментирано от БСП – европейският ни газов хъб, не случайно го наричам така, България се опари вече много пъти, сами, когато вземаме дадено решение или подписваме договори, след това несъгласувани с Брюксел, резултатите са явни. Затова ние обърнахме обратната тактика – ЕК напред заедно с нас, европейски газов хъб, в който, освен от находището на Хан Аспарух, на Силистар, от Румъния, да идва и руска газ. И затова президентът Путин в Санкт Петербург каза: „За да се случи това…“
Водещ: Иска железобетонни гаранции.
Бойко Борисов: Искат аргументи, защото – и то дадени от ЕК.
Водещ: Въпросът, господин Борисов, тръгна от там дали предпочитате да сте министър-председател или ще се включите в президентската кампания. Има и следната интрига тук, отбелязана от коментатори – какво става с партия ГЕРБ и с нейната монолитност ако вие се кандидатирате за президент и смените поста при евентуална победа, разбира се, кой може да оглави партията, какво правите в Цветан Цветанов и се стига до въпроси, които не ви харесват, но въпроси, които са важни.
Бойко Борисов: Ако днес са президентските избори, те ще минат и ще заминат, ще възникнат 3 много по-големи въпроса от президентските избори.
Водещ: Кои?
Бойко Борисов: защото реалната власт е в кабинета. Първо, затова считам, че дори не ми е мисълта, но виждам, че ви е интересно и заради хората ще го кажа.
Водещ: Кои са 3-те въпроса, които възникват?
Бойко Борисов: Първо, кой ще стане премиер, кой ще държи коалицията и тази сплав от разнородни министри при това мнозинство, крехко, в парламента, как ще се оправим там? ГЕРБ е последна грижа на хората, ГЕРБ има яки структури, вече партията мина и през опозиция, доказа се, много силна местна власт. ГЕРБ ще оцелее.
Водещ: Исторически обаче президентите, които са били лидери на партии, ги губят във времето. В смисъл факт е.
Бойко Борисов: В момента, в който отидеш за президент трябва да забравиш за политически партии. Просто трябва да забравиш.
Водещ: Не сте готов за такова забравяне?
Бойко Борисов: Не съм готов.
Водещ: По отношение на ГЕРБ?
Бойко Борисов: Не, не съм готов дори да си мисля, че бих могъл да отида за президент.
Водещ: Заблудихте ни с няколко изказвания, публични, последните седмици, че ще се включите в президентските избори. Сега пак се връщаме в изходно положение.
Бойко Борисов: Не, аз не съм ви заблудил.
Водещ: Така излезе.
Бойко Борисов: Говорейки как според мен трябва да изглежда президентската институция или кандидатите ни за президент, някои ме припознаха мен. Естествено е човек да счита, че … да си дава добра оценка.
Водещ: Разбирам, че има огромни очаквания от това интервю в онази част, която мисля, че преминахме, но какво се случва, какво ще стане с този човек, продължавам да мисля и аз, който предаваме на турските власти? Как можете да ни убедите, че този компромис си е заслужавал? В името на какво е той?
Бойко Борисов: Нямам друго да кажа по темата. Както всички задържани, цялата световна общественост наблюдава съдебните процеси, ако може това да е успокоение, смъртно наказание дори някога да бъде въведено в Турция, то не важи със стара дата.
Водещ: Има ли страни със смъртно наказание, на които предаваме и връщаме с такава скорост и с такава лекота, документална и процедурна, хора, които издирват и искат? Режими с много спорна репутация.
Бойко Борисов: В ЕС нямаме смъртно наказание, а и за радост това, което чух като дойдох в студиото, все по-малко са нагласите в България към това и то не е хуманно. Но примерно в САЩ в повече от половината щати има такова наказание. Но може би там доверието и в съдебната система е по-голямо и това не буди тези опасения.
Водещ: Не буди тези опасения, които буди съдбата на този човек – изпращаме ли го на сигурна смърт.
Бойко Борисов: Заедно с вас ще наблюдаваме всичко, което се случва в Турция, ще използваме гласа си и възможностите, които имаме, да се настоява за справедливи съдебни процеси. Това, разбира се, ще го правим. Но истински се надявам споразумението с Турция в частта недопускане тези 3 милиона близо, които мигрантите в Турция, да тръгнат към Европа.
Водещ: И ако не стане? И ако това е просто една черна точка?
Бойко Борисов: Ако не стане просто не ми се мисли нататък. Не ми се мисли.
Водещ: Обяснявайки рисковете, които представлява Турция с репликите „ще ги пусна в Европа“, което вие тълкувате „ще залеем България“…
Бойко Борисов: Те откъде ще минат, за да ги пуснат в Европа?
Водещ: Има и едно друго условие, което не сме коментирали, ние нямаме позиция по този въпрос. Те искат да паднат визите за турски граждани и да могат – мисля, че октомври е последната дата, посочена ултимативно – да могат да пътуват и да преминават. Това пак е натиск. Ние как реагираме – поддаваме ли се или повтаряме /…/?
Бойко Борисов: Това беше включено в споразумението и целият Европейски съвет го гласува.
Водещ: Ама Турция нее казала, че ще изпълнява споразумението.
Бойко Борисов: И затова ние държим да се изпълнява споразумението, защото в момента си прехвърлят топката
Водещ: Визите трябва ли да паднат за турските граждани?
Бойко Борисов: В Европа влязоха няколко милиони без документи, камо ли без визи.
Водещ: Тоест позицията на България е „да“?
Бойко Борисов: Ние сме в тежката хипотеза на суперкриза, мигрантска. Ако те ме бяха послушали преди година и половина вече да затворим едновременно всички граници на ЕС…
Водещ: Меркел я показвахте като безспорен авторитет и най-умният политик на планетата.
Бойко Борисов: Само че тогава те не се съгласиха. 1 година по-късно спряха Балканския път. През това време милиони минаха. Така че битката в Европа за това споразумение и за неоставането на България и Гърция в ситуацията, в която се очаква да бъдат поставени, трябва да се води ежедневно. И аз в това отношение ще говоря и с турското ръководство, ще говоря и с …
Водещ: Срещата остава ли за 24 или 26-ти?
Бойко Борисов: На 24-ти по принцип имаме покана за среща на третия мост, да се използва случая и да се видим с тях.
Водещ: В унизителна ситуация ли е България?
Бойко Борисов: Географското ни положение в момента показва следното…
Водещ: Или вие като управленци ни унижавате?
Бойко Борисов: От едната страна на Черно море е Крим, в тила ни в Европа се провеждат съвместни учения на Сърбия и Русия. От другата страна е Гърция, която е в много тежко състояние, и Турция, с която имаме и морска, и сухопътна граница. Едно е да живееш и да имаш за граници Полша или Словакия, или Австрия, или Германия, друго е нашето място. Затова толкова много ми се иска политическата класа да разсъждава по тези теми, дори неправителствените организации се обръщам към тях – една по-голяма дестабилизация и хаос в България само ще улесни всичко това и няма да има никакъв шанс. Сега е минимален и аз гледам да го използвам. Никакъв шанс няма да има. И тогава… Но нека да не бъда упрекнат, че си играя със страховете. Аз все пак цитирам какво казват президентите на държави, канцлери на държави, а тези хора, когато говорят винаги знаят и имат едно на ум, че това, което говорят може да се наложи да го изпълнят.
Водещ: А кое имате предвид в случая като страх и опасение точно?
Бойко Борисов: Защото, когато австрийският канцлер казва да се скъса споразумението с Турция, Австрия е много далеч, имаме Гърция и България, имаме Сърбия и Македония, имаме Словения, имаме Хърватия и тогава е Австрия.
Водещ: Господин Борисов, от всичко това, което си говорим тази сутрин с вас излиза, че съюзите, от които сме част не са ефективни и негарантират нашите интереси. Аз това разбирам, ЕС в подхода си спрямо Турция, че се препозиционираме по отношение на Русия и строенето на реактора и…
Бойко Борисов: По две теми, защото изводът звучи така: Темата: Защо нашият европейски газов хъб да няма доставка и на руски газ, след като вече сме направили диверсификацията на интерконекторите с Румъния и с Гърция, защо през натовска Турция, Гърция и Италия може да отива руският газ, както и през натовска Холандия и Германия, и тук вие да ми казвате, че този наш икономически интерес е преориентация. Той не е преориентация, това е наш интерес.
Водещ: Няколко бързи въпроси и отговори. Имаше публикации, потребителски, не само. Всъщност допинг скандал има от тази сутрин, интересувате се от спорт.
Бойко Борисов: Ужасно.
Водещ: Две думи, това, че е излязла и Б пробата, означава ли, че няма никакъв шанс да се допроверява, да се доуточнява, така ли?
Бойко Борисов: Предполагам, че това означава, но не си взеха поука. Толкова българи изгоряха, знаят, че българите ни гледат под лупа.
Водещ: Друга тема, потребителска, в сезона на пътуванията. Миналата седмица излязоха сметки и заглавия, че караме един от най-скъпите бензини, като се махне не като абсолютна стойност, като се махнат данъци и акцизи. Имате ли отговор на въпроса, защо в страни с изключително по-добър стандарт на живот, бензинът без тези акцизи е по-евтин?
Бойко Борисов: Зимата беше доста по-евтин, сега доколкото знам КЗК се занимава с тази тема.
Водещ: Ето, 1 литър А-95, миналия петък е засечено, 0,48 евро преди да се начислят акциз и ДДС, а в Полша е 0,289 евро, в Австрия – 0,381 евро, в Швеция – 0,393 евро и повтарям при нас – 0,480 евро.
Бойко Борисов: Именно затова трябва КЗК като ги провери сега да види примерно OMV в Австрия защо продава на такава цена, а в България на друга. Така че има институция, която се занимава с това, КЗК, и може спокойно да ги извика и да ги попита каква е тази разлика в цените.
Водещ: А вие имате ли обяснение, понеже се занимавахте с тази тема активно?
Бойко Борисов: Аз нямам и понеже се изказах веднъж по тази тема, това би могло да им послужи в съда, не бих им дал допълнително аргументи за това.
Водещ: Интересно какво направиха с парите от по-скъпите винетки тази година, Иван Иванов има въпрос, докога ще сме с най-ниските доходи в Евросъюза?
Бойко Борисов: Първо, доходите растат и то е видно, безработицата пада, инфлацията е 0, растежът близо 3, така че макроикономическите параметри са добре. Това, което вчера научих от финансовия министър и по-късно управителят на БНБ е казал стрес тестовете засега показват, че банковата система е стабилна, така че…
Водещ: Деница Иванова: Докога нашите баби и дядовци ще живеят с мизерни пенсии?
Бойко Борисов: Докато милиарди даваме за несъществуващи проекти, до тогава. Специално искам да кажа, че полагаме огромни усилия тези над 20 хиляди км пътища да ги приведем в ред, много от тях вече са в добро и много добро състояние. Два проекта има, които на всяка цена трябва да станат, единият е близо 400 милиона Ботевград – Мездра /…/ трилентовият път, тогава вече София – Враца – Монтана – Видин ще стане, както е сега София – Дупница – Благоевград и другото е магистрала „Хемус“, просто там бързо трябва да проектират, защото няма проект за „Хемус“ , да кажа на тези, които, проектирането е година, година и половина, защото това е тежката част на България. Там са планините, там са дефилетата, там са свлачищата.
Водещ: Благодаря ви.
Бойко Борисов: И аз ви благодаря.
http://www.focus-news.net

Марияна Димитрова – директор на детска градина №32 „Зорница“ в Добрич, пред НДТ

– Г-жо Димитрова, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?

– Завършила съм ШУ „Еп. Константин Преславски“, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“, имам най-високата Първа квалификационна степен. Започнах работа като млад детски учител в крушарското село Габер, на румънската граница. Там работих три години, бях по майчинство, а след това – в село Лозенец, в същата община. През 1999 година започнах да работя в Добрич, първо в ДГ №9 по заместване, след това в ДГ №12 и в още няколко градини. От 2002 до 2010 година бях в ДГ №20. След това до 2015 година работих в ОУ „Христо Смирненски“ като начален учител. От 23 септември м. г. съм директор на ДГ №32 „Зорница“.

– Какво е за Вас директорският пост – предизвикателство, отговорност? Очакванията Ви съвпадат ли с това, което се случва сега в детската градина под Ваше ръководство?

– Да, преди всичко е предизвикателство, голяма отговорност и очакванията ми не съвпадат толкова. Те съм предполагала, че един директор има толкова много работа. Защото когато човек е учител си представя, че на директора му е лесно, че той почти нищо не прави цял ден и си получава заплатата. Това е в кръга на шегата. Но всъщност работата на един директор в детска градина е огромна. Визирам работата на един директор в училище, който има помощник-директори, по-голям екип, на който може да разчита. Докато в детската градина директорът е основно мениджърът, който трябва сам да се справя с всички задължения, да управлява екипа, да се грижи за децата, да приобщава, разбира се, да работи и с институциите, като първа най-важна и главна е Община град Добрич, с НПО, за да може да координира работата. ДГ „Зорница“ в кв. „Строител“ е с огромна база. За съжаление, с годините броят на децата е намалял, мога да кажа драстично. Когато дойдох първия ден и ми казаха какъв е броят на децата изпитах лек шок. Където и да съм работила до този момент винаги броят на децата е бил доста голям и аз като учител съм свикнала да работя с много деца – 26, 28, до 30 в група и в клас. Когато разбрах, че тук са толкова много като приоритетна задача си поставих да увелича броя им. Разбира се, беше трудно и за самия екип, който работи тук, тъй като за тях аз съм нов човек, непознат. Трябваше ми време, за да ги науча, че трябва да работим по такъв стил, който да покаже на град Добрич, дори на област Добрич, че ДГ „Зорница“ съществува, че тук има много квалифицирани специалисти – педагогически и непедагогически, които могат да бъдат полезни за децата на града. Усилията, които положихме заедно с екипа, мисля, че показаха, че съществуваме, тъй като ние участвахме в много мероприятия независимо, че сме в краен квартал.

– Кои бяха тези прояви? И какво донесоха те на децата, на екипа?

– Първата ни изява беше коледуване на новия кметски екип. Посетихме и областна управа, там също коледувахме с четвърта, най-голямата група. Децата се представиха чудесно. И в Общината, и в областна управа екипите останаха изключително очаровани, изпитаха една силна емоция от това, че децата ги поздравяват. Децата получиха подаръци, а за тях това е много силен емоционален момент. По-късно това стана като традиция – да организираме мероприятия, които да представяме пред обществеността. Това беше единият от начините, за да направим реклама на детската градина, да привлечем повече деца. И родителите да разберат, че тук се случват хубави неща. В Деня на родилната помощ – 21 януари, участвахме с поздравителна програма в АГ-отделение, подготвена от учителките Дияна Кантранджиева и Жана Николова. Показахме на децата къде се раждат бебенцата, беше голяма емоция за тях. Лекарите, акушерките останаха очаровани. В съвсем шеговит тон пожелах на акушер-гинеколози да подават по едно заявление на новородените за нашата детска градина още в отделението. Продължихме след това да поздравяваме – за Баба Марта, за Великден, Цветница. С по-малката подготвителна група – от 5-годишни деца, присъствахме на откриване на сесия на Общинския съвет. Те отправиха поздрав за Великден и получиха подарък от кмета и председателя на ОбС. Това са инициативи, които, според мен, помагат да привлечем деца. Имаме деца то ромски произход и работим активно и с читалище „Романо дром” по проекти. Работата с „Романо дром” ни носи огромни ползи, тъй като годината преди да започна работа тук по проект „Готови за училище” американската фондация „Тръст” е плащала таксите на повече от 20 деца от социално слаби семейства. С представители на читалището участвах в обучение в Созопол, където представиха възможности за нови проекти. И това е един голям плюс за нас, тъй като има много семейства, които искат доведат децата си в детската градина, но нямат възможност да им плащат таксата. Моята идея е всички деца в района, а и от по-голям обсег, да бъдат в детската градина, тъй като колкото по-рано започне социализацията им толкова е по-полезна за нас. Това, че децата са от ромски произход не означава, че трябва да бъдат игнорирани и да си мислим, че не съществуват и да не ги забелязваме. Те са част от нашия град, ние трябва да работим за тяхното най-ранно социално развитие.

– Г-жо Димитрова, наскоро се завърнахте от обучение за повишаване на квалификацията Ви по руски език в Москва. Защо решихте да се включите в него?

– Обучението беше по моя инициатива. От Руския културно-информационен център в София обявиха прием на документи за учители, владеещи руски език за повишаване на квалификацията в държавния институт „А. С. Пушкин”. Това беше за мен едно голямо предизвикателство. Процедурата по кандидатстване беше дълга, тъй като обучението се финансира от Министерството на образованието на Руската Федерация. За мен беше много вълнуващо, защото аз не бях уверена напълно дали ще бъде одобрена. Благодаря на кмета на Добрич г-н Йордан Йорданов, че подкрепи желанието ми за повишаване на квалификацията. В детската градина през изминалата учебна година занимавах децата в двете подготвителни групи – на 5 и 6 години, с руски език, учехме думи, песни, стихчета. Най-атрактивната ни изява беше участието ни в националния руски фестивал „Пуст всегда будет солнце” с танц на песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз”. Стигнахме до регионален етап в Шумен. Това, че на областен етап бяхме на първо място ми донесе много емоция и позитивизъм. Родителите бяха много доволни от изявата на децата си. Изключителна благодарност отправям към учителките Галина Петрова и Валентина Кьосе. В детската градина децата учат английска, но реших, че е необходимост да усвояват и руски език като една допълнителна педагогическа услуга. В тази връзка реших, че едно такова обучение би ми било много полезно. Очакванията ми бяха оправдани, а и надминати.

– Разкажете, ако обичате, за самото обучение в института „А. С. Пушкин” в Москва.

– Обучението беше от 3 до 30 юли. Беше едно прекрасно усещане да учиш и да живееш в Москва един месец. Имах възможност освен да се обучавам да разговарям с хората, да наблюдавам начина им на живот, това за мен беше много интересно, много атрактивно. Посетих много паркове, музеи, театър, концерт, балет, кино, всякакви културни мероприятия, които могат да съществуват. Настина съм щастлива от това. Имахме лекции и практически руски език. Лекциите ни бяха водени от много ерудирани професори. Те бяха преди обед и след това тръгвахме на една безкрайна обиколка из Москва. Това е един прекрасен, невероятен град, с богата култура, с богата история и богата руска душа, която наистина е много близка до нашата. Държа да подчертая, че много исках да посетя държавна детска градина. Частна детска градина посетих, но това не е атракция за мен, все пак аз работя в общинска. Оказа се, че от 1 юни до 1 септември всички детски градини в Москва са затворени. Всички педагози почиват – както в училищата, така и в детските градини. Там държат много на това учителите да са работоспособни и за това почиват през цялото лято. Всеки родител сам си решава как да си гледа децата, който има възможност ги води на частни градини, клубове, а който няма – при баби, дядовци. Така са решили проблема и никой няма претенции за сборни групи.

– Какви са резултатите от обучението Ви – какви възможности Ви дава то по отношение на руския език?

– Получих удостоверение за повишаване на квалификацията, което е валидно за Руската Федерация и мога да преподавам по руски език на чужденци, като съм запозната с методиката му за преподаването му в задгранични учебни заведения. Придобих и сертификат „Руският език като чужд език и методиката на преподаването му в задгранични учебни заведения”, който важи за България.

– Какво предстои да се случва през новата учебна година в ДГ „Зорница”? Наскоро влезе в сила и новият образователен закон.

– През новата учебна година предстоят нови предизвикателства. Новият образователен закон вече е факт. Очаква ни доста сериозна работа, тъй като ни предстоят промени. По нов начин ще се изработват планове, стратегии на детските градини. Надявам се наистина, че този закон е повече обърнат към децата. Има възможност за почасово и полудневно посещение за това и детската градина вече няма да е целодневна. Като всяко нова начало вероятно ще бъде трудно, но надявам се да се справим. Основното ми предизвикателство, както казах, е да бъде увеличен броят на децата. Надявам се, че успявам към момента. Тъй като законът ми позволява да приемам деца и на 2-годишна възраст възползвам се и от това, че в района има само една яслена група – в ДГ №26, и там няма достатъчно места. Така че имам записани деца, навършили 2 години. В началото ще е трудно, защото за тях трябват малко по-специални грижи, в детската градина помощният персонал е по-ограничен отколкото в детската ясла. Но съм убедена, че ще се справим с това. Другото огромно предизвикателство е предстоящият ремонт, тъй като ДГ „Зорница” е включена в проекта, по който изцяло ще се реновират три училища и четири детски градини. Много се радвам за това, тъй като това е последната построена детска градина в Добрич, преди 25 години. За този период освен изцяло подновена ПВЦ-дограма друг ремонт не е правен. Надявам се, че след този огромен ремонт детската градина ще се превърне в едно райско кътче в квартал ”Строител” и ще бъде едно предпочитано място от родители и деца.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Милена Тодорова, която за първи път ще представи България в спортната стрелба на Параолимпиадата в Рио де Жанейро, е на 41 години.

Тя страда от спинална мускулна атрофия, която според лекарите е по наследство. Заболяването й е прогресиращо и засяга долните и горните крайници. Като дете е можела да върви нормално, но впоследствие започнала да пада. Това накарало родителите й, когато била 3-годишна, да я водят по лекари, които установили заболяването. Десет години по-късно започва да се движи с помощта на патерици, а след още 10 г. придвижването става възможно единствено с количка.
От 2007 г. е неизменен носител на златен медал на държавното първенство. Първият й международен успех е през 2013 г. в турския град Анталия, където на Световната купа печели бронзов медал. Най-големият й успех обаче е спечелването на квотата за Рио.
Милена работи в Общината на Добрич в центъра за услуги информация. Завършила е икономически техникум, след което информатика в Шуменския университет. „Магистратура не записах заради 20-те стъпала на университета“, уточнява тя. През 2013 г. прави свой спортен клуб за хора с увреждания „Фаворит 2013“, където 13 души се състезават в няколко спорта.
–    Как започна да се занимаваш със спортна стрелба?
–    През 2007 година моя приятелка от Варна ме покани на държавно първенство по спортна стрелба, което се провеждаше в морската столица. Нямах ни най-малка представа как се стреля, въобще какво представлява този спорт. Тя ми каза: „Ела, ще видиш колко е интересно, ще се забавляваме, ще се запознаеш с нови хора. Това се случи малко, след като майка почина. Имах нужда малко да разтоваря. Отидох на това състезание. Там за 5 минути и обясниха какви са правилата на играта, какво трябва да правя, как да хвана пушката, къде да погледна, къде да се целя. След пет минути започна самото състезание. Аз изстрелях дисциплината. В крайна сметка, на това състезание завърших първа, без да имам някаква представа от спорта. Това обаче много ме стимулира. Казах си, че спортът много ми харесва и аз искам да се занимавам с него. Така започна всичко. Постепенно, през 2008 г. започнах да тренирам на стрелбището в Добрич „Рекар“. Радомир Мавродиев беше управител там. С него се запознах. Той ми даде неговата пушка, започнах да стрелям, да се уча. През 2010 . беше първото ми международно участие. Дотогава съм се явявала само на национални състезания, на които винаги съм била първа.
–    Кой те тренира през тези години?
–    Нямала съм специален треньор. На състезанията, в които съм участвала, съм се срещала с треньори. Всеки ми е казвал по нещо. Радомир Мавродиев също ми даде доста насоки. Официално треньор имам от тази година. Това е Румяна Апостолова, която ме тренира тук в Пловдив, където сме за подготовка за Параолимпийските игри.
–    През годините ти разчиташ изключително много и на помощта на баща си и на брат си…
–    Те са винаги до мен и ми помагат във всичко. Аз сама не бих могла да участвам н състезание. Заболяването ми е такова, че сама не бих могла да се справя. Трябва някой да ми помага. Трябва някой да зарежда пушката, защото аз не съм в състояние. Аз дори не мога да вдигна пушката. Тя стои на специална стойка. Има такъв международен стандарт. Когато отиваме на състезание, всеки състезател бива проверяван дали отговаря на изискванията. Тази група, в която аз съм класифицирана, използва стойка с пружинка. Тя се слага отпред. Там стрелци, които са със слаби ръце, както е при моето заболяване, могат да си подпрат пушката и по този начин да стрелят. Отначало с мен идваше баща ми, но той поостаря, по–трудно му е, защото трябва да ме вдига, сваля. От две години брат ми ми помага за всяко едно състезание, както и при подготовката.
–    Специална ли е екипировката, която използваш? Сама ли си я осигуряваш?
–    Наложи се да си закупя екипировката, защото без нея аз няма да бъда допусната до участие в състезание. Имаме специални масички, специални стойки. Якето се закупува, пушката съм си купила. Тази година обаче имам нова пушка, която ми е осигурена от Българската параолимпийска асоциация. Около 6 000 лева ми струва екипировката.
–    Т.е. това е само една част от нещата, които ти е трябвало сама да инвестираш, за да можеш да спортуваш?
–    Да. Отделно, всяко едно състезание навън ми излиза минимум 2500 лева.
–    Досега получавала ли си финансиране от държавата или общината?
–    Имала съм финансиране, но частично. Когато започнах, ми казаха, че трябва да отида на две международни състезания, да покрия норматив, който се изисква. Ако го покрия, тогава министерството на спорта ще ме финансира. Аз отидох на тези състезания, покрих нормативите и действително държавата ме финансира до края на 2011 и през 2012 г. От 2013 г. до тази година съм се финансирала аз. Не мога да кажа, че не съм получавала никакви средства, но се получи така, че в един момент го имах, а след това изведнъж спря.
–    Защо спря държавното финансиране?
–    Защото нямах международни постижения. За да ме финансира Министерството на спорта, трябваше да имам до трето място на европейско и до 6-о място на световно първенство. Аз обаче нямах такива постижения. На Европейско първенство имах 9-то място, а на Световното останах доста по-назад. Така останах без финансиране.
–    Поради това в продължение на няколко години ти теглеше кредити, за да можеш да се подготвиш…
–    За да мога да отида на Параолимпиада, трябва да имам няколко старта през годината. Отделно на база на високите резултати, които постигам, също ми дават преимущество за евентуална квота. Един олимпийски цикъл е 4-годишен. Така че, ако искам да участвам в Параолимпиада, независимо дали ме финансират или не, аз трябва да участвам в състезания. Това изискваше финансиране. След като не даваше държавата, трябваше да намеря друг начин. На мен този спорт много ми харесва и искам да се развивам в него. Затова влагах толкова средства в себе си. В началото на годината теглех кредит, който изплащах през годината. Така, на следващата година отново теглех. Добре, че работя. Защото, ако не работя, няма да има откъде да връща парите.
–    От Общината получавала ли си финансиране през годините?
–    Едва след като създадох спортния клуб за хора с увреждания „Фаворит 2013“ започнах да получавам едно минимално финансиране на базата на постиженията, които сме имали в държавните първенства и международните състезания. Но, това са малко средства. Така че, аз на тях не разчитам. Освен това, тях ги ползвам не само аз, но и другите състезатели от клуба.
–    Защо реши да регистрираш спортен клуб „Фаворит“?
–    Регистрирах го най-вече, за да има допълнителен начин да се самофинансирам. А, когато има спортен клуб, допълнително могат да се получават средства от държавата и общината. Регистрирах го през 2013 г. Тъй като през годината нямаше дейност, през 2014 г. не подлежеше на финансиране. От миналата година клубът започна да получава финансиране. Започнах да набирам хора, които да се състезават. Развиваме не само спортна стрелба, а и тенис на маса, бадминтон, плуване. Членуват предимно хора с увреждания. Имаме много медали от няколко състезания, златни, бронзови и сребърни от състезания през миналата и през тази година. Доста от членовете на клуба се представят добре, което ме радва. Дай Боже, в бъдеще да имат още по-добри резултати.
–    Имат ли стремеж да стигнат и те до Параолимпиада?
–    Състезателите, които членуват в моя клуб нямат толкова големи амбиции. По-скоро, желаят да участват в национални състезания.
–    Кога беше първият ти успех на международен турнир?
–    През 2013 г. на Световна купа в Анталия, Турция, където успях да стана трета, взех бронзов медал. Най-доброто ми постижение е от миналата година, когато в град Осиек, Република Хърватска, в Световната купа по спортна стрелба за хора с увреждания, когато събрах 632.1 точки. В този форум взеха участие около 230 души от 48 държави, като аз бях единствен представител за България. В дисциплина прав – R4 – се състезаваха 50 мъже и жени. Резултатът от там ми осигури директна квота за Параолимпиадата в Рио Де Жанейро. Интересното е, че аз се състезавам в група, в която участват мъже и жени. Наравно с мъжете трябва да стрелям 60 изстрела. Направен е толеранс и когато се разпределят квотите на световно първенство има три квоти за жени и шест квоти за мъже, а на световните купи – една квота за жена и една за мъж. Така че, аз на световното първенство за малко не успях, тъй като четвъртата сред  жените.  На следващото състезание в Хърватска бях първата жена и взех квотата, която толкова дълго чаках.
–    След това попадна в ТОП 10 и на световната ранглиста, нали?
–    Случайно погледнах в сайта на International Paralympic Committee (IPC) за класирането на състезателите по спортна стрелба за 2015 г. Когато избрах моите дисциплини бях много, много приятно изненадана, да установя, че съм на 9 място от общо 47 човека.  Аз се състезавам в дисциплини R4 и R5. R4 ми е по-добрата дисциплина и именно там съм на 9-то място.
–    Има ли друг българин с такъв резултат?
–    Не. Има още няколко колеги, но те още нямат никакви постижения. Дай Боже, след време и те да постигнат моето ниво. Засега аз съм единственият представител на България с тези добри резултати.
–    Откога си на подготовка в Пловдив?
–    Тази година имам два лагера. Първият бе в края на март и през април. Сегашният започна на 20 юли и ще продължи до 30 август. На 30 август потегляме за Рио де Жанейро.
–    Колко са българите, които ще участват в Параолимпиадата?
–    По последна информация, ще бъдем шестима. Малко сме, за съжаление. Можеше да бъдем повече, но не са отпуснали квоти за лекоатлетите. Затова останахме шестима.
–    Може да се каже, че сега да първи път, благодарение на класирането ти за Параолимпиадата, ти се подготвяш така, както трябва да бъде…Какво поема държавата?
–    Да, за първи път се подготвям като „бял човек“. Финансирането е от министерството на спорта чрез Българската параолимпийска асоциация. Средствата се превеждат н нея, а след това и поименно към всеки един състезател. Поемат се разходи за екипировка, за лагери, за медикаменти, ако е необходимо лечение.
–    Кога се очаква да се прибереш в Добрич?
–    Няма да се прибера преди да отпътуваме за Бразилия. Очаквам в дните около празника на Добрич да се завърна.
–    Колегите ти от Общината как те изпратиха?
–    С поздравления и надежди. По-скромно, тъй като аз още нищо не съм направила. Предпочитам да ме посрещнат подобаващо, отколкото да ме изпратят.
–    Какво е усещането. Съвсем малко остана до заветното участие в най-големия спортен форум за хора с увреждания?
–    Усещането е невероятно. Фактът, че за пръв път ще бъде на такъв форум, за мен е огромно щастие. В същото време обаче съм и малко напрегната от неизвестното. Но, се надявам да се справя и да дам всичко от себе си и да покажа какво мога. Защото зная, че мога. Въпросът е  този момент, когато съм там, да успея да се концентрирам и да покажа себе си.
–    Известни ли са датите, когато ще се състезаваш?
–    Едната дисциплина R4, която при здравите състезатели е права, е на 10 септември, а R5 – легнал, е на 13-и.
–    Какво ти носи спортната стрелба?
–    Този спорт много ми харесва. Не мога да кажа какво точно ми дава, но аз се чувствам пълноценен човек чрез спортната стрелба, защото запълва свободното ми време. Дава ми увереност, трениране на психиката, запознанства с нови хора, пътуване по света. Това са неща, които винаги съм мечтала да направя и чрез спортната стрелба се осъществяват.
–    Пожелавам успех, макар дори самото участие в този най-висок форум, вече да е успех!
–    Да, участието ми е вече победа. А, и това, че съм първата българка, която участва в дисциплината „спортна стрелба“ на Параолимпийските игри, също прави чувството невероятно. Ще дам всичко от себе си, а каквото стане.
–    Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

Безплатни прегледи и консултации на деца със сърдечно-съдови заболявания се проведоха в Добрич. Инициативата се състоя по малък проект „Да помогнем на сърдечно-болните деца от Добрич – 2016“, финансиран от програма „Финансиране на граждански инициативи в полза на местната общност” на Община град Добрич.

Прегледите се извършват ежегодно от 2002 година, като за 12-и път се финансират от Общината. Проектът се изпълнява в партньорство между асоциациите „Детско сърце“-София, и „Детско сърце“-Добрич. Прегледите и консултациите бяха извършени от лекарите проф. Маргарита Цонзарова, доц. Анна Кънева от Детска кардиологична клиника при Национална кардиологична болница и добричкият кардиолог и д-р Йовчо Йовев. Проф. Цонзарова, която е и председател на асоциация „Детско сърце“-София, бе любезна да даде интервю за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна“.

– Проф. Цонзарова, бихте ли представили накратко асоциация „Детско сърце“-София? Кога е създадена, каква дейност развива?
– Асоциация „Детско сърце” е една от първите неправителствени организации и е създадена през 1990 г. Инициативата бе на лекарите, тъй като ние като детски кардиолози усещахме необходимостта от психологическа подкрепа както на децата, така и на семействата. Това е един тежък проблем и цялото семейство се ангажира с неговото решаване. Отзоваха се много родители, които влязоха в първия Управителен съвет, проф. Величкова беше първият му председател. Вече повече от 25 години работим с децата и семействата. Имаме психо-социална служба, в която работи Мила Маркова. Тя прави консултации с децата. Имаме арт-ателие. Като НПО имаме на разположение къща, в която сме организирали социални спални за родители, които са на амбулаторни прегледи и имат необходимост от два-три дни да прекарат в София и могат безплатно да нощуват там. Организираме летни оздравителни програми за децата, особено за социално слабите. Освен че почиват на тези лагери винаги има психолог и лекар и те продължават да работят в психологически план. Имаме няколко клуба в организацията – на децата, на родителите и клуб на младите, тези, които са навършили 18 години, най-често сърдечно оперирани. За младите почти ежегодно провеждаме семинари на различни теми, които ги интересуват, по тяхно предложение, например за това как могат и доколко да спортуват, за семейното планиране, за избора на професия, за емоционалния стрес, който преживяват и който носят. Т. г. успяхме по проект да направим един филм за това как младежите се реализират в обществото, т. е. колко е трудно да започнат работа. Въпросът беше дали трябва да казват, че имат сърдечна операция, което обикновено стряска работодателите. Решаваме доста проблеми с тях и ги подпомагаме в социалната им реализация. М. г. издадохме един сборник за това какви права имат тези пациенти. Защото има много облекчения, които те не знаят и не ползват. Написахме и една книжка за вродените сърдечни малформации във вариант, достъпен за родителите и самите пациенти. Съдържа информация за всяка болест, какво представлява, какви са възможностите за лечение в днешно време.

– Партньорството с асоциация „Детско сърце“ датира от повече от 10 години. В какво се изразява то?
– Почти всички големи градове в България сме обиколили с идеята за създаване на подобни организации. Добрич бе един от първите градове, където се създаде асоциация „Детско сърце”. И вече повече от 15 години имаме и съвместни проекти. Една, според мен, от добрите инициативи са тези годишни прегледи. Добрич е един от най-отдалечените градове по отношение на София, но всяка година идва екип, който преглежда децата, спестява пътуването, правят се високоспециализирани консултации. За лекарите от Добрич също е полезно на място да видят някои особености, да повишат квалификацията си. Деца от Добрич и областта участват и в нашите оздравителни програми, в семинарите за младежи. Когато има проекти първо партнираме с добричката организация, защото знаем, че в нея се работи и отговаря на изискванията. Така че Добрич винаги е на първо място в нашите проекти.

– Как ще коментирате подкрепата, която получава асоциация „Детско сърце“ от Община град Добрич?
– Аз бях изненадана от доброто сътрудничество, което има асоциация „Детско сърце”, Добрич, и Общината. Всяка година с голямо желание се срещаме с ръководството на Общината, с това на болницата. С уважение се отнасят към нашата дейност и ние – с уважение към Общината. Малко са общините, които са отворени към такава дейност и към НПО, Община Добрич е пример за доброто сътрудничество.

– Споделихте, че повечето работодатели се плашат когато чуят сърдечно заболяване. Много от децата водят нормален начин на живот, могат да спортуват. Какво бихте казали – страшни ли са вече толкова вродените сърдечно-съдови заболявания при децата?
– Работодателите се страхуват от това, че когато един човек е опериран той ще има проблеми цял живот, ще отсъства от работа. Абсолютно мога да кажа, че на над 95 процента от децата с вродени сърдечни заболявания може да им се извърши лечение оперативно или по друг начин. Така че почти няма сърдечно заболяване, за което да кажем – не може да се помогне. Има едно-две, които в целия свят не могат да бъдат оперирани и подобрен животът им. За нас най-важно е не само децата да бъдат оперирани и лекувани, но да имат добро качество на живот. Това е един от критериите на Световната здравна организация. Качеството на живот е най-важният признак и белег, че е добре лекуван един пациент. Около 90 процента от децата водят напълно пълноценен живот. Част от тях могат да спортуват дори активно, дори състезателно. В препоръките и на Европейската асоциация по детска кардиология, и на Кардиологичното дружество много се набляга на това да се стимулират да живеят както своите връстници. И аз бих апелирала по-скоро към учителите по физическо възпитание да не изолират детето щом чуят сърдечно заболяване. Това е страхотна психологическа травма. Всички общоукрепващи упражнения могат да ги изпълняват наравно с другите ученици. Когато не трябва да спортува ние пишем – това се етапи след операцията, разбира се, тогава голямо физическо натоварване не трябва да има. Но когато детето е оперирано от не толкова сложни кардиопатии може пълноценно да спортува, да се натоварва. Най-добре е, както се пише в тези препоръки, човек да се натоварва толкова колкото може. Излишни са страховете и най-вече предразсъдъците за това, че щом е сърдечно опериран или има някакъв проблем той не е пълноценен човек. Това днес не се приема и не е така.

Разговаря Мариела Бончева

Три нови книги – „Битката за град Добрич“, „Добруджанските полкове“ и „Постигнах много, но не колкото исках“, издаде наскоро писателят Георги Казанджиев. Той бе любезен да ги представи специално за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна“.

– Г-н Казанджиев, книгата Ви „Битката за град Добрич“ е във връзка със 100-годишнината от Добричката епопея, която честваме тези дни. Кое Ви провокира да я напишете? Какви неизвестни факти разкривате в нея?
– За „Битката за град Добрич” съм се подготвял доста сериозно. Издирих много материали – както тук, така и по-конкретно за Ген. Колев от родствениците му в Бановка. Исках да конкретизирам не върху освобождаването на Добруджа – 1 септември 1916-17 януари 1917 година. Наблегнах точно на битката за град Добрич, която се състои на 5-7 септември 1916 г. В книгата първоначално съм поставил биографични данни на генерал от пехотата Стефан Тошев – командващ Трета армия, на ген. Христо Попов – командващ Шеста Бдинска дивизия, на ген. Кантарджиев – командващ Варненския укрепен пункт, и на командира на Първа софийска дивизия ген. Драганов. Наблегнах с малко по-големи подробности на биографията на ген. Колев. Досега за битката за град Добрич не, че не се знаеше, а се пишеше с по-малки подробности, защото допреди години темата беше табу, понеже ген. Колев е развенчал величието и боеспособността на руската кавалерия. Когато на 9 септември войските на маршал Толбухин, тогава все още генерал, навлизат в Добрич и неговият щаб се установява тук, той първо започва да издирва къде е паметникът на ген. Колев, за да го разруши. Знае се, че през 1942 година българското офицерство прави втора кампания за набиране на средства за изграждане монумент на освободителя на Добруджа ген. Колев. Заради започване на войната този паметник не се построява, но в Съветска Русия се знае, че има такъв. Това, волю или неволю, ми го каза Михал Фьодорович Голишев, който е бил заместник главен редактор на органа на Трети украински фронт „Съветский воин”.
– Разкажете, ако обичате, за самата битка за Добрич.
– Битката за град Добрич първо започва Варненският укрепен район, който започва своето настъпление когато България обявява война на Румъния, знае се, че това става на 1 септември в 12 часа вечерта. Тогава Първа кавалерийска дивизия на ген. Колев е съсредоточена около Нови пазар и е разпределена за два лъча. Първият е направление Тервел с цел да прегради пътя на една кавалерийска румънска пехотна бригада, която е изпратена в Добрич, за да може да удари в тил войските на Четвърта преславска дивизия, воюваща в момента за тутраканската румънска крепост. Там е направено първото сражение, в което лично участва ген. Колев. Второто голямо сражение на кавалерийската дивизия е на следващия ден в Кочмар, когато се получава съобщение, че тази пехотна румънска бригада е преминала вече Карапелит и на път към Подслон е спряла да почива. Тогава ген. Колев разпределя войските си така – авангардът, който върви напред, се насочва фронтално към тази четири хилядна бригада. Два от неговите пехотни полка обхождат румънската бригада флангово от двете страни. Влизат в сражение и за 15-20 минути, както се изразяват кавалеристите, са отрязани 600 зелки или 600 румънски глави. Останалите се разбягват по горите и с настъпването на нощта по-нататъшните бойни действия не могат продължат. Заповедта на ген. Стефан Тошев е да се отрежат телефонните връзки между Добрич и Силистра. В същото време се появява една руска тежка кавалерийска дивизия от 32 ескадрона, а дивизията на ген. Колев е от 22 ескадрона. Дивизията напредва с разузнаване с бой с една единствена цел – да установи какви сили има срещу себе си. Но след като се чува какво е станало с румънската бригада между Подслон и Карапелит руското командване на кавалерийската дивизия започва само разузнавателни действия и търси момент кога може да удари в гръб Четвърта Преславска дивизия около Тутракан. В този момент по заповед на ген. Тошев кавалерийската дивизия се отправя към Силистра, понеже вече Тутракан е паднал, с цел да помогне на Първа бригада от Първа Софийска дивизия на ген. Драганов. Но по пътя се чуват силните тътнежи на румънската, руската и сърбо-хърватска кавалерии, които настъпват към Добрич, а позициите на Варненския укрепен район са около днешните села село Плачи дол, Победа, Паскалево, Росеново, Козлодуйци и Врачанци. Между Врачанци и Козлодуйци имаше едно село Арабаджий, което е изчезнало. То е подобие на чифлик, там става едно от големите сражения. В същото време ген. Кантарджиев изисква от командира на Шеста Бдинска дивизия две дружини с цел да подсилят десния фланг на Варненския укрепен пункт около днешния паметник на Цимерман. Ген. Попов изпраща тези две дружини, които посрещат един тежко въоръжен руски полк и го унищожават на 60-70 процента. Руските богатири са очаквали, че когато видят тежките им кавалерийски коне и дългите им три метрови пики българите ще клекнат на колене и ще молят за милост. Ген. Колев, като чува тези тътнежи, без санкции от командващия Трета армия ген. Тошев оставя един полк, който да заблуждава руската кавалерия между Карапелит и Кочмар и изпраща останалите си части на изстрел в посока Добрич. Дивизията заедно с предадените към нея две пехотни дружини и две артилерийски батареи преминават  разстоянието от 60-70 километра за около 6 часа в три лъча. Левият лъч преминава през Черна, Житница, Камен, Божурово, Росеново. Вторият и третият лъч в последствие  се съединяват, те са в посока сегашните Смолници, Козлодуйци и някъде около 16 часа пристигат. В същото време частите на Шеста пехотна дивизия, по-точно 35-и Козлодуйски и Врачански полк са готови почти всеки момент да отстъпят, защото, особено 36-и Козлодуйски полк е бил с на почти на 70 процента избити войници – 300 на брой, а 700-800 са били ранени. Когато се чуват копитата и вестта за пристигането в тил и във фланг на кавалерийската дивизия на ген. Колев сърбо-хърватите се опитват да окажат някаква съпротива. Но за минути са пометени и започват отстъпление посока Росеново, Божурово, Камен, Черна и т. н. Благодарение на настъпването на нощта и многото гори тези войски успяват да се спасят и се спират чак на Кубадинската позиция. На кубадинската позиция се провежда също едно много голямо сражение, показва се вече истинската оперативно-стратегически подготовка на ген. Тошев, на ген. Кантарджиев, на ген. Христо Попов и най-вече на ген. Колев. Пропуснах да кажа, че когато дивизията на ген. Колев пътува за Добрич ген. Тошев изпраща заповед като одобрява действията му и му казва, че трябва да действа съгласно създалата се обстановка.
– Какви са били взаимоотношенията между ген. Тошев и ген. Колев, явно е имало доверие между тях?
– Те са били изключително големи приятели, защото по време на Междусъюзническата война 1913 година на ген. Тошев е поверено командването на Пета Българска армия, а за началник щаб е бил назначен тогава полк. Колев. И по думите на ген. Тошев полк. Колев не се е задържал повече от час в щаба си, а е бил винаги в първите редици на армията си. От тогава се създава едно голямо приятелство между двамата и изключително взаимно доверие. Когато завършват събитията около Добрич ген. Колев стяга дивизията си да се връща да изпълнява предназначенията си около Тервел, да пази тила на Четвърта преславска дивизия и на Първа софийска дивизия около Силистра, Тутракан е вече превзет. Румънските войски с едно кратко сражение напускат Силистра и започват да се оттеглят панически. Тогава ген. Колев получава заповед да продължи похода на кавалерийската дивизия и да може да се съсредоточи на десния фланг на Трета армия или фактически да воюва в областта около морето.
– Втората Ви книга е за Добруджанските полкове. Бихте ли я представили?
– Книгата „Добруджанските полкове“ е в съавторство със Стоян Иванов. Той направи едно изследване на бойните действия на българската кавалерия, в кратки, сбити форми, на участието в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Описва и бойните действия на Осми пехотен полк, където служи и е убит неговия баща на фронта в тогавашна Югославия. Добруджанските полкове са 8-и конен полк, 20-и пехотен Добруджански полк, 41-и пехотен Добруджански полк и 46-и Добрички полк. Тук съм разгледал събитията и сраженията, в които те са участвали, в по-кратка форма, защото много с по-големи подробности аз ги представих в две мои предходни книги – „Бойният път на 46-и пехотен полк” и „Унизени, но непобедени”. С абсолютни подробности от създаването до разформироването на полковете съм ги описал там. През 1913 г., след подписването на т. нар. тогава от Великите сили и сега Букурещки мирен договор, когато България е заведена на преговорите с белезници, с надвиснал над главата й дамоклиев меч, когато българските войски воюват на западния и македонския фронт и е било време на часове гръцката армия, която е обградена от българската войска, да бъде разгромена, а в същото време Пета армия на ген. Тошев и Първа армия почти обграждат сръбската и са били нужни дни също да бъде разгромена и тя, румънците нападат България и стигат до Връждебна без да изстрелят един куршум, готови да влязат в София. Тогава се вижда коварството на румънската държана, която до този момент пледира, че ще пази неутралитет, поканена от България за участие в Балканската война. Тогава те се възползват от това и техният крал Карл I раздава милиони ордени на румънските войници, които са стреляли по прасета и кокошки в България и са заплашвали старите баби, защото армията е била на Македонския и на южния фронт. И това именно кара българското правителство и по-точно главнокомандващия ген. Жеков да предвиди и да създаде Трета армия и да изпрати големия си приятел ген. Тошев за неин командващ. Кавалерията по времето на Балканската и Междусъюзническата войни е играела ролята на свръзки и пощенски услуги и с част от конете да се носят патрони по фронтовете. В кавалерията са казвали: Ние сме орли, а в пехотата: Орлетата се свиха по-ниско от кокошките. И след големите победи на кавалерийската дивизия ген. Колев се провиква и казва: Да, кокошките се превърнаха в орли, но другите си останаха кокошки. За съжаление, добруджанските полкове са искали да бъдат изпратени на северния фронт на българската армия, но тук в 5-а дивизия попада само 20-и пехотен добруджански полк. Докато започнат военните действия той с неговата си дивизия е изпратен на македонския фронт. И за съжаление нито един от добруджанските полкове не е участвал в Добричката епопея. Дори не е участвал 8-и конен полк. Той е на западния и македонски фронт, изпълнявал охранителни и снабдителни служби. И непосредствено след края на войната 20-и добруджански полк е разформирован съгласно Ньойския договор. Знае се, че тогава на България е оставена десет хилядна армия, и то предимно жандармерийска и два или три кавалерийска полка. И тогава с указ на цар Борис е удостоен със звание 41-и добруджански полк. И той, за съжаление, не участва в Добричката епопея.
– На кого е посветена третата Ви книга – „Постигнах много, но не колкото исках“?
– Тя е за моя голям приятел Желязко Михайлов по повод 80-годишнината му. Реших да го изненадам и да му направя голям подарък за рождения му ден на 14 юли. Той не знаеше за книгата, беше много развълнуван. Желязко Михайлов е една много интересна колоритна личност. Аз съм го наблюдавал отстрани и съм направил един психологичен анализ на неговата дейност. Много години преди това го провокирах с разни въпроси и той ми отговаряше много интересно на тях. Отразил съм и дейността му. Той завършва Строителния техникум във Варна. Когато се връща тук се работи усилено по постановлението на Вълко Червенков за водоснабдяване на Добруджа. Желязко Михайлов може би е бил един от първите строителни техници-специалисти, изпратен на два главни обекта – Тошево, Пчеларово, Красен – първият район, който е трябвало да бъде водоснабден. Вторият е около днешното Дулово, Исперих. После служи в армията в специален полк. След армията пак е във ВиК. От там го вземат като специалист в Инвестиционна банка, после го назначават за директор на ВиК, където той завършва почти окончателно водоснабдяването на Добруджа. След това е изпратен за директор на Автокомбината, където е около 8 години, директор е после на Хлебозавода и директор на една от новосъздадените банки в Добрич.

Разговаря Мариела Бончева

Това сподели пред НДТ Атанас Димитров – АтаДим, който инициира много родолюбиви инициативи в родния Каварненски край

– Г-н Димитров, бихте ли се представил за нашите читатели?
– Казвам се Атанас Димитров – АтаДим. Името е избрано от родителите ми и традиционно повтаря това на дядо ми по бащина линия, Бог да го прости. Както всички знаем, името Атанас е с гръцки произход и означава безсмъртен, от α („а“, ‘не’) и θάνατος („танатос“, ‘смърт’). Харесвам си го! А АтаДим – това са първите три букви от двете ми имена, сам съм си го избрал и дава моят щрих към името ми, мисля, че е креативно и оригинално само по себе си, а и запомнящо се… Роден съм в Каварна – град, съчетал по неповторим начин очарованието на равнината и прелестта на морето.
Интересите и делата ми имат три средоточия: родното място, православната вяра и хората. А фотографията – едно от хобитата ми, което вдъхва „живот вечен” и пренася през времето и пространството важните неща.

– Какво Ви провокира за Вашите родолюбиви инициативи?
– Желанието за възраждането и съхраняването на историческата памет на родното място и поддържане будно съзнанието на хората.
Едно от нестандартните проявления на родолюбивата дейност е издаването на възпоменателни пощенски картички послучай различни годишнини, като например 75-та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа (25 септември 1940 г.). И ако в ерата на обезличените електронни комуникации, за някои пощенските картички са анахронизъм, то за мен те са посланик на информация за исторически и културни събития, хора и дати, който в синтезиран вид документира и предава реалността на момента. Посланието на картичките е едно единствено – паметност! Да се спрем в днешния забързан свят и да си спомним… да дадем дан на случилото се преди нас и да го предадем на идните поколения. Болно ми е когато тънат в забрава личности, дати и събития… а не се иска много, просто да изтупаме праха от тях и спрем забвението. Приемам го като своя лична мисия – малка, но помоему важна! И така чрез пощенските картички изтупваме праха от събитията и оставяме диря за идните поколения – не само материална, но и духовна!

– Какво е за Вас храм „Св. Георги“ в Каварна, на който посвещавате много от инициативите си? Споделете повече за тях?
От шест години издавам „pro bono” пощенски картички с изображението на храм „Св. вмчк Георги” – най-стария храм в Каварна, съграден през далечната 1836 г. и обявен за паметник на културата. Вярата, и в частност храма, са непреходни ценности – към които ние трябва здраво да се закотвим, за да бъдем преди всичко човеци. Желанието ми е повече хора да се докоснат до красотата на храм „Св. вмчк Георги”, да научат историята му и при възможност да го посетят. Често ми задават въпроса с какво точно този храм е толкова важен? Отговорът е прост – първата закалка във вярата получих именно в църквата „Св. вмчк Георги”. Това е моят енорийски храм, тук приех тайнството „Свето кръщение”, тук открих силата и красотата на православното богослужение и тук, в двора на храма, някой ден, ми се иска да намеря вечен покой. (смее се)
Моя малка кауза е популяризирането на храм „Св. вмчк Георги” като символ на вярата и родовата памет. Усилията за популяризиране на храма са част от по-мащабен проект за запазване и възраждане на родовата памет за това духовно и културно средище на няколко епохи. От 2011 г., когато храмът чества своята 175-годишнина, с благословението на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил започнах издаването на картички и календари (стенен и джобен формат) на храма. Тази добра инициатива бе продължена и при неговия наследник нинездравстващия митрополит Йоан. Картичките и календарите с изображението на храма се разпространяват безплатно. Истинско щастие да видиш щастливите очи и невероятната емоция, която предизвикват картичките и календарите у хората. Е, разбира се, понякога най-напред са недоверието и притеснението – хората просто не са свикнали да получават нещо безвъзмездно. Много често в първия миг, когато им подадеш картичката и/или календара, са малко объркани или стъписани – страхуват се да не би да им поискаш нещо в замяна, разбирай пари. След това ги поемат и дори и най-намръщените се усмихват – става им хубаво от това, че получават нещо, което някой е направил и с лично отношение им ги предоставя. Често дори искат и още, за да дадат на свои близки и познати…. Ето така посланието, вложено в пощенските картички и художествените календари намира своите адресати и умножава стойността си.
За изминалите шест години картичките и календарите с изображението на храм „Св. вмчк Георги” са разпространени в множество кътчета на родината ни и на доста места извън нея, като например Румъния, Гърция, Сърбия, Македония, Австрия, Белгия, Великобритания, Швеция, САЩ, Канада и др.
Тази година е посветена и на 180-годишнината на храма „Св. вмчк Георги“. Празненствата започнаха на 5 май с тържествена света литургия, отслужена от четирима свещеници от Каварна, Балчик, Шабла и Българево. С превъзходни песнопения в службата се включи мъжкия хор „Аноним“. На церемонията присъстваха делегации от побратимените на Каварна градове Михайловци от Словакия и Чопак – Унгария. След литургията, се състоя тържествена церемония по валидиране на пощенска марка с изображение на храма. Филателното издание в тираж 12 000 броя с художник Светлин Балездров, беше представено от главният изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД Деян Дънешки. След пускането на марката в употреба, във фоайето на Община Каварна беше открита изложба с картини на църквата и творбите от конкурс за приложно и изящно изкуство на тема „180 години храм „Св. вмчк Георги” – моят /нашият/ храм“, който ме организиран от църковното настоятелство при храма, Община Каварна и Общинския детски комплекс.
А началото на Втория форум „Българско наследство“ (26-28 август, Балчик) бе поставено с изложба, организирана от църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ в Каварна под надслов „Образи на духа и вярата“. Името на изложбата не е случайно. Творбите са от различни художници, дори деца, но духът и вярата са едни. Храмът е хранител на духа и вярата през вековете. Първо е гръцки до 1906 г., до 1913 е български, след това с малко прекъсване до 1940 г. е бил румънски, а след това български. Той съхранява три културни пласта и ги предава на идните поколения. Целта е този паметник на културата да бъде продължител на православните традиции и ценности.
Предстоят още интересни събития и инициативи.

– Тази година издадохте лимитирана картичка и икона, посветени на 225-годишнината от битката на адмирал Ушаков край Калиакра. Знае ли се достатъчно за личността на адмирал Ушаков и за битката?
– Ушаков е един от създателите на Черноморския флот и негов командир от 1790 г. Той постига редица големи победи над турската военна флотилия. От 43 морски сражения, които ръководи, не е загубил нито едно; нито един кораб под негово командване не е бил потопен; нито един моряк не е попадал в плен. На 5 август 2001 г. в Санаксарския манастир в Република Мордовия се провеждат тържествата по канонизацията му и той е обявен за светец.
Да, през годините има спорадична информация за адмирал Ушаков, излизала по различни поводи. Но, забързани и едновременно с това затрупани от всейде с информация, едва ли осмисляме нещата.
Независимо, че на нос Калиакра има плоча с барелеф на руския адмирал, а през 2006 г. бе издигнат и внушителен негов монумент, мисля малцина от посетителите се замислят и си дават реална сметка за живота и ролята на тази историческа личност.  Картичката, която бе тиражирана, мисля спомогна, макар и малко за познаването на светия и праведен войн Ушаков.

– Имате ли сподвижници във Вашите родолюбиви инициативи, срещате ли подкрепа?
Да, имам споспешници, защото дерзанието е съвместно начинание. Надявам се да ги паля с ентусиазма и вдъхновението си. Благодаря им вседушевно за подкрепата, идеите и задружността в начинанията.

– Има ли, според Вас, младото поколение нужда от патриотично възпитание?
Това е риторичен въпрос. Историческата и родовата памет са скелетът, върху който надграждаме себе си като личности и българи. Познаването на историята ни – родова и национална, ще ни направи по-силни и уверени в себе си и отстояващи идентичността си в сблъсъка с многообразието в днешния глобален свят. А за младите…, важно да провокираме интереса им, чрез всички възможни и достъпни средства – най-вече такива, които предполагат повече личен контакт и съпричастност.

– Има ли каварненска общност в столицата? Поддържат ли се каварненци, които са напуснали родния град?
Да, има землячески клуб на каварненци живеещи в София и през пролетта на т.г. направихме една голяма среща, с която бе възобновена прекъснатата за няколко години традиция.
Добруджа дава на своите потомци една широта на мисленето, добросърдечност и най-вече съпричастност. Така че, ние като добруджанци се поддържаме и всеки от своето място и своята позиция помага, но най-вече мислим и действаме за развитието и просперитета на родния град – Каварна!
Въпросите зададе Станислава КРЪСТЕВА

Радослав Деянов, дългогодишен български дипломат: Грешно посъветваха премиера за шансовете на Георгиева за ООН

Той се казва Александър Николов, а артистичният му псевдоним е Алек Сандар. За себе си споделя, че е успешен модел и изпълнител, дефилирал е по световните подиуми. Автор на музиката на редица фолк хитове у нас. Алек бе първият съквартирант, изгонен по волята на зрителите от „ВИП брадър“. Ден по-късно той се замеси в грозен скандал с Жени Калканджиева. Първата печатна медия, на която Алек Сандар даде интервю, е „ШОУ“.

– Алек, успя ли да се отърсиш от емоциите след излизането и липсва ли ти Къщата?
– С много смесени чувства съм. В началото бях много щастлив, че съм свободен, защото вътре е донякъде потискащо. Намираш се в едно помещение, нямаш изглед, нямаш прозорци. След това пък ми стана мъчно за останалите съквартиранти, защото все пак толкова време бяхме заедно и се сближихме. Когато разбрах, че Емануела е вътре, а и великият Майк Тайсън ще влезе,

ми стана криво, че не съм вътре 

за да изпитам емоцията…

– Както и да опиташ прословутите чушки на Жана Бергендорф…
– Аз чушките ги опитах, бях все още вътре. Един от малкото бях, които харесаха тези чушки, някои не бяха доизпечени, но тази, която аз изядох, беше вкусна. Мацките, които се направиха, че им е лошо и искат да повръщат, преиграха.

– Излезе от Къщата и веднага се забърка в скандал. Нарече Жени Калканджиева „тъпа“, проста“ и че „шмърка пред децата си“  в деня, в който е погребвала майка си. Защо го направи?
– Проблемът с Жени е вече разяснен, говорих с нея. Бях доста повлиян от напрежението в Къщата и казах неща по начин, по който не трябваше. Аз съм в правото си да ги кажа, но трябваше да бъда по-културен със сигурност. С Евгения Калканджиева имам отношения отдавна, аз съм един от нейните топманекени…

– Действащ ли е този договор?
– Договорът е подписан преди 5 години и се обновява автоматично. Пях на рождения й ден преди 2 години в столична дискотека. Имаше много медии. Преди 4 години дефилирах на Седмица на модата в Америка, нейната фирма „Визаж“ гръмна по медиите, че моето участие е тяхна заслуга, а те нямаха нищо общо.

– В началото на видеото, в което обиждаш Евгения, заяви, че имаш договор с агенция „Мираж“, а не „Визаж“. Грешка ли беше или не знаеш с коя агенция имаш договор?
– Това беше вид пародия, не съм искал да нараня никого…

– Но каза, че е шмъркала пред децата си.
– Това е нещо, което не искам да коментирам…

– Това са твои думи все пак.
– В Къщата се говориха тези неща, извиних се, че съм дал гласност на тази клюка. Това е единственото нещо, което не трябваше да казвам. Ако кажем, че Жени е мой шеф, тъй като съм един от манекените в  тази агенция и ме представят като такъв след мой успех, не би трябвало тя в национален ефир да твърди, че съм един нереализиран човек в България и чужбина. Не можах да повярвам с какъв акъл, имайки предвид, че е мой шеф и имаме взаимоотношения, го е казала.

– Като е твой шеф кога за последен път ти е платила хонорар?
– Хонорарите идват от клиентите, а не от агенцията.

– Кога беше последният път, в който си взел пари като модел от „Визаж“?
– Много пъти. Последният път беше, когато ме поканиха да пея на рождения й ден.

– Който е бил преди две години. Наричаш свой шеф някого, от когото си взел за последно пари преди 2 години?
– Аз не живея в България. Миналото лято бях тук за три седмици. Модните агенции работят на международно ниво. Това, че аз имам успех като манекен в Америка и после го представят като свой успех, не е проблем. Не повярвах, че може да каже, че съм нереализиран. Дори да не сме работили напоследък заедно, е можела да провери какво съм постигнал в музиката, в модата…

Скандализира с новия си проект “P.O.R.N” 
– Не ти ли е твърде голямо самочувствието?
– Не, аз мисля, че всеки трябва да има високо самочувствие за себе си и да си вярва. Аз не хапя никого, който не хапе мен. Когато на един човек му се дават пари да седи на едно канапе и да коментира в национален ефир, трябва да бъде компетентен.

– Когато влезе във „ВИП брадър“ по-голямата част от хората не те познаваха…
– Според мен голяма част от хората в Къщата не ги познават.

– Да, това е сезонът с най-неизвестни обитатели на Къщата. Не е ли смешно ВИП-ове да се представят и да казват с какво се занимават?
– Това е традиция. Като влезе Майк Тайсън ще стане мега ВИП. Колкото хора не са знаели кой съм аз, толкова пък и знаят. Във фейсбук правя лайв видео и се намериха от никъде 500 коментара, хиляди гледания.

– Бъди спокоен, след няколко месеца няма да е така.
– Откъде знаеш, че няма да е така?

– Всяка година се раждат популярни тв звезди и бързо залязват.
– Може те да са били по-скучни. Тепърва имам какво да покажа.

– Как влезе в Къщата? Получи покана или сам се предложи?
– Продуцентите ме намериха и в началото се питах защо да се занимавам. Това беше преди 2 години. Предложиха ми атрактивни условия. Досега бяхме в контакт с тях и тази година влязох.

– Не можеш да споделиш колко е хонорарът ти, но все пак удовлетворява ли те?
– Това нещо не се коментира, но определено е една много добра, утешителна награда, особено ако излезеш първи и имаш чувството, че е можело да останеш още малко, за да те опознаят още хората и да видят, че около мен няма само дървеници.

– За мен ти се превърна  в един повелител на бълхите. Цяла България се посмя на твой гръб. Наистина ли имаше бълхи във ВИП-къщата?
– Има бълхи, не съм си го измислил. Имам информация от работещи в Нова тв.

– Умишлено ли са пускани и само на твоето легло ли имаше?
– Не са умишлено пускани, Къщата се намира в едно поле, където има всякакви насекоми. Дори Жени Калканджиева и Евгени Минчев казаха, че при тях е имало изпражнения от насекоми. От екипа затваряха половината къща и ние стояхме в другата част, за да пръскат. Очевидно е, че има нещо. Те лазеха абсолютно всички, а не само мен.

– Само ти се оплакваше.

– Аз имах 13 ухапвания, а останалите по 3-4 

Не знам дали това се дължи на факта, че не пия алкохол или че взимам някакви хранителни добавки. Ако бяха показали всичко, щяхте да видите, че нямаше съквартирант без ухапвания.

– Докато беше в Къщата избухна и друг скандал. Синът на Мария Нейкова и Стефан Митров те обвиниха в плагиатство в нашия вестник заради песента “Ще ти говоря за любов”.
– Стефан Митров ме обвини в плагиатство още преди 2 години. Тогава се оказа, че той няма правата върху тази песен, а синът на Мария Нейкова. Аз се свързах и видях с него, обсъдихме всичко и стана ясно, че кражба няма. Всеки, който разбира от музика, може да сравни двете песни и ще разбере, че няма нищо. Има някаква прилика, но подобна се наблюдава в 50% от поп парчетата. Две години по-късно да излиза в ефир е малко като след дъжд качулка. В предаване самият той призна, че човекът, който има права над песента, се е отказал да следва този казус. Стефан е искал просто да се покаже в национален ефир.

– Имаш ли музикален талант?
– Какъв въпрос. (смее се) Ти имаш ли талант да задаваш въпроси?

Аз съм убеден, че имам огромен талант. Всички, които се занимават с подобни неща, трябва да си вярват. В Къщата всички идваха и си поръчваха песен и аз по слух я свирех. По този начин се забавлявахме. Затова никой от нас не очакваше, че аз ще изляза толкова рано.

– Защо имаш толкова малко гледания на парчетата си в YouTube? Човек, който се е реализирал в чужбина, да има едва 100 000 гледания не е сериозно.
– За кои песни говориш? Последната песен, която съм правил, е на Галин „Парата, ако хвана“ и тя има 12 милиона гледания…

– Имам предвид твоите парчета, които изпълняваш.
– Зависи къде ги качиш. Ако са на собствен канал, в който имаш по-малко последователи, ще имаш по-малко гледания. Ако качиш в този на „Планета“, който има над половин милион последователи и качват през ден видеа, естествено е, че ще има повече гледания. Не са приоритетни гледанията, за да кажеш дали един продукт е успешен. Нека да се види кой с какви хора работи, къде има участия.

Аз ако се оригвам в ритъм ще събера повече гледания от видео, в което пея на живо.

– Във визитката казваш, че си доста разкрепостен. Защо нищо подобно не видяхме?
– Това, че не са показвали, не означава, че не се е случвало.

Имахме един много интересен флирт с Деси Цонева 

с която се щипехме, намигахме си, усмихвахме се, но в рамките на шегата. Никой все пак не е мислил, че ще си тръгна толкова рано. За тези 12 епизода са наблягали на дървениците и скандалите, а не на флиртовете.

– В първия ден с Роро си казахте, че сте от един „гювеч“. Този гювеч постен ли беше, имам предвид хомосексуален?
– За Роро след като излязох Къщата разбрах, че може би има различна сексуалност. Той може да не е гей, може да е бисексуален. Това, което имаше предвид за този гювеч, е една наша обща приятелка Траяна, та тя ни запозна. Гювечът е музиката, музикалните среди.

– Кога откри, че имаш различна сексуалност?
– В Къщата с Глория си говорихме за сексуалната ориентация като цяло. Моето мнение е, че са много малко хората, които са на 100% бяло или черно. Повечето сме в средата. Тя също си призна, че е имала контакти с жени, което не я прави лесбийка. Това, че един мъж е пробвал с друг мъж, също не го прави гей. В модерния свят всеки има право да пробва това, което иска и да реши какво да прави.

– Приятелката ти знае ли за твоите влечения?
– Тя знае абсолютно всичко, както и аз за нея. (смее се)

– Правил ли си оргии?
– Един от многото пъти, когато приятелката ми ме напусна, бях много наранен и спретнах едно афтър парти, което се превърна в разноцветна палитра…

– Колко човека бяхте?
– 5-6 души, сред които и бившата ми приятелка Палома. Не искам да коментирам, беше парти, което беше малко по-разкрепостено.

– С повече мъже или с повече жени си бил?
– Моля те, не съм казвал, че съм правил секс с когото и да е било.

Винаги съм се влюбвал в жени 

не съм имал връзки с мъже.

– Питам те за секса?
– Това за секса си е фетиш. Човек експериментира като е млад.

– Секс за пари правил ли си?
– Нямам нужда да го правя. Толкова години се трудя в Ню Йорк и най-накрая имам собствено място, което трудно се постига, защото там цените са феноменално високи.

– Как успя да го купиш?
– Живееш в квартира, дали ще си в стая или ще спиш по канапета, рано или късно се опитваш да намериш собствен апартамент. В него построяваш допълнителна стая, за да я даваш под наем. Освен това имах канапе в този апартамент и го давах под наем за 1100 долара на месец. Така започваш да изплуваш и вместо да даваш целите си хонорари за наеми, започваш да навлизаш в играта и ставаш като човек, който е живял дълго време там и е намерил цаката. Аз работех с много агенции, започнах с малки, с времето ставаха по-големи, както и парите. Отделно печеля и от песните, които правя, както и цели албуми. Като се печелят пари, човек гледа как да си подреди живота.

– Сподели, че обичаш да се разхождаш гол. Навик от Ню Йорк ли е това?
– Да, Ню Йорк ме научи да ходя гол. Не говорим за чисто голи хора, а за такива, които са разкрепостени, да не им пука за мнението на околните. Има партита, на които се ходи като Лейди Гага, не ти пречи да си по-разголен. Сега се сещам за един купон, на който съм ходил и дори си представих последната песен на него. Беше на покрива на една сграда, мацките бяха без сутиени. Ако искаш да влезеш гол в джакузито – няма проблем, ако искаш да си свиеш едно… цигаре в ъгъла, никой няма да ти каже нищо. Ако не си убил никого или не си направил нещо нелегално, защо трябва да се обясняваш. Един път се живее.

Едно интервю на Георги ГЮЗЕЛОВ
http://www.blitz.bg

Земетресение с магнитуд 2,5 по скалата на Рихтер беше регистрирано тази сутрин на територията на Македония, само на 105 километра от София. След трусовете в Гърция, Турция и комшиите, Балканите подължават да се тресат. Докога ще бъде така и на какво се дължи тази поредица от земетресения – с тези въпроси ПИК потърси проф. Емил Ботев, ръководител на департамента „Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

– Проф. Ботев, тази сутрин в Македония, само на 105 км от София, беше регистрирано поредното земетресение. На какво се дължи тази активност в последните дни?

– Дължи се на факта, че сме на границата на Средиземноморската и Евроазиатската плоча и процесите, които текат помежду им. На тях се дължат трусовете на територията на Гърция и Македония, които се случват често напоследък.

– Може ли да очакваме по-силни земетресения в близко време?

– Да. Ще има по-силни земетресения, но не в България. Те се очакват заради разместванията между Анадолската и Егейската плоча, тоест, ще засегнат пряко Турция. Очаква се да има земетресения с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер в района на Истанбул. Спомняте си, разрушителния трус през 1999 г., който беше 7.4 по Рихтер и доведе до хиляди жертви и разрушения.

– Толкова силен трус в съседна наша държава значи ли пряка опасност за България?

– Няма пряка опасност, тъй като движенията, които евентуално ще усетим, са десетки пъти по-слаби. Истината е, че най-опасно е точно там, където земята се клати, където е епицентъра. България не е разположена на тези две плочи, така че от тази гледна точка, можем да бъдем спокойни. Разбира се, както се случва с трусовете от Вранча, възможно е да усетим последиците от тези в други съседни страни, но в много по-слаба степен.

– Повечето блокове са в много лошо състояние и пример за това е разцепилата се наскоро кооперация в столичния квартал „Сердика”. Един лек трус може ли да срути сграда, която не е ремонтирана от години?

– Сградите, за които говорите, са построени без да се спазват никакви правила. Но случаи като този в „Сердика” се дължат на слягане на земна маса, а не на разместване на пластове. България е арена на по-бавни движения, но спасение от свлачища няма! Намират се всякакви вратички, за да се строи незаконно, без съобразяване с никакви изисквания.

– Тоест, да се страхуваме не от земтресения, а от свлачища?

– Свлачищата се активизират само в условията на водонасищане. То обаче не се дължи само на обилни дъждове, често пъти се получава заради лоша организация, която води до натрупване на огромни количества вода и активизиране на процесите.

– Да, но именно сега сме в сезона на валежите, прогнозите са, че в идните дни ни чакат дъждове…

– Така е, но знайте, че за разлика от свлачищата, силните земетресения се реализират н голяма дълбочина и в никакъв случай не се влияят от метеорологичните условия.   http://pik.bg

Валентин Генов – директор на частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество „Райко Цончев“ в Добрич, пред НДТ

– Г-н Генов, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна“?
– Завършил съм Пловдивския университет с „Английска филология“. Имах възможност малко да преподавам английски език и в Пловдив, и в Добрич. Тук започнах в Професионалната гимназия по туризъм, е след това в тогава Международния колеж по туризъм в Албена. Там също преподавах английски език. По-късно завърших самия колеж с „Хотелски мениджмънт“ и преподавах там „Английски език“ и „Основи на туризма“. Когато открихме гимназията започнах в нея като преподавател по английски език и отново по „Основи на туризма“. От миналата година съм директор на гимназията.

– Как започна учебната 2016/ 2017 година, какви са новостите при Вас? Имате нова специалност – „Информационни технологии“.
– Това е новото при нас. От началото на миналата година  коментираме с доц. Тодор Радев, който е в Управителния съвет на гимназията, да открием новата специалност. Информационните технологии навлизат във все повече и повече професии, нужно е човек да борави с тях. Решихме да разкрием „Информационни технологии“ и във връзка с това, че и във Висше училище по мениджмънт има такава специалност. А идеята за гимназията е да може да се осигури обучение от 8 клас до завършване на висшето образование, да продължат нашите ученици във ВУМ. Да може да се осъществи една плавна връзка. Освен че сме в една и съща сграда, двете учебни заведения споделят и една доста голяма част от преподавателски състав.

– Имаше ли интерес към специалността „Информационни технологии“?
– Да. Ние нямаме някаква квота, която трябва да изпълним. Започнахме с четирима ученици, които се записаха в тази специалност в осми клас.

– Вие имате и други допирни точки с ВУМ, в смисъл предмети, които се изучават в двете учебни заведения.
– Да. Когато беше още Холандски колеж основната специалност беше „Управление в туризма“. В гимназията също един от основните профили е „Туризъм“. Така че тези, които учат при нас туризъм могат да продължат във ВУМ. „Предприемачество“ е вторият ни профил в гимназията. Във Висшето училище има специалност „Международен бизнес и мениджмънт“, където също могат да се доразвият предприемачески умения.

– С какви проблеми се сблъсква една частно училище? Имаше идея частните училища започнат също да получават субсидии от държавата, докъде стигна с реализацията й?
– Взе се решение. Но при тези динамични промени в Министерството на образованието и науката не зная дали ще се запази, надявам се. Идеята е от 2018 година да стартира субсидирането и на частните училища. Има условие да осигуряваме абсолютно безплатно обучение на 20 процента от учениците. Това, между другото, с доц. Радев решихме да го направим още от тази учебна година. Ние обявихме, че 20 процента от новоприетите ученици ще учат безплатно при нас. И го правим вече. Когато навлезе и субсидирането от държавата за учениците се надяваме да няма разлика, да си знаят, че най-добрите, отличните 20 процента ще учат безплатно. По отношение на трудностите. Например, сега има една кампания „Твоят час“, която е за извънкласни дейности, държавата отпуска доста средства. Когато кандидатствахме ни казаха, че частните гимназии са изключени от програмата. Може би имат някаква тяхна логика, но страдат учениците. Изведнъж се оказва, че те не могат да се възползват от програмата, защото са избрали частно образование. Успокоителното беше, че ни казаха, че в първия етап от проекта няма определено участие на частните гимназии, може би на следващи етапи няма да е така. Друга трудност е, че нямаме субсидия за всеки ученик, който учи при нас. Това се отразява и на родителите, и на нас. Но въпреки това ние постоянно насърчаваме учениците да учат повече, който има отлични оценки получава стипендия. Така че имаме определени такси, но който полага повече усилия де факто не ги плаща целите.

– Успяват ли да се реализират след това Вашите ученици? Голяма част продължават да учат във ВУМ, но знаем, че има и такива, които отиват и в чужбина?
– Да. Някои деца продължават да учат във ВУМ, някои в университети в България, други в чужбина. Има такива, които вече са започнали работа в организации към Европейския съюз. Има и такива, чиито родители имат семеен бизнес, и те продължават дейността.

– Патронът на училището Ви Райко Цончев е известен със своята благотворителна, дарителска дейност. Как възпитавате тази добродетел у учениците?
– Опитваме се постоянно да ги срещаме с хора и организации и да ги включваме в такава дейност. Тази година се пада юбилейна за обновената гимназия, навършват се 10 години откакто я регистрирахме отново. По случай юбилея решихме да посветим цялата година точно на благотворителността и на добросърдечността. Предвидили сме поредица от събития. Първото беше съвместно с фондация „Малки ангели“. През следващата седмица предстои представянето на един проект на наша ученичка – Стефани Маринова. Тя направи историческо изследване за Иван Хадживълков, който също е бил един много голям дарител в Добрич. Ще направи представяне на откритията си заедно с наследници на Иван Хадживълков. Идеята ни е да срещаме децата и с миналото, и с настоящето. През м. г. правихме срещи с бизнесмени, които са успели в България. Да видят, че може и тук да се успее, защото на доста от тях погледите им са отправени към чужбина. Идеята ни е да ги накараме да разберат, че и тук има начини за успяване.

– Какви са впечатленията Ви – отворени ли са младите хора за благотворителност, да помагат на другите?
– Отворени са към информацията. А когато са информирани правилно започва да им се променя и светогледът. Така че от тази гледна точка – да, мисля да са отворени стига да и се представи по добър начин и да се въвлекат в дадена кауза.

– Г-н Генов, Вие спечелихте второ място на конкурс за написване на филмова музика? Бихте ли разказали как се случи това?
– Това е един от многото фестивали, които се организират в САЩ, не е единственият. Самите фестивали са през летния сезон, а конкурсите текат целогодишно. Занимавам се с музика от малък. Преди две години от едно телевизионно интервю с Косьо Марков от група „Тангра“ се запалих по писането на филмова музика. Започнах да се ровя, да търся начини. Открих сайтове, организации, които правят такива конкурси. Участвах в три или четири, но този беше единственият, в който стигнах до печелившо място. Отне ми може би около месец да напиша музиката. Изпратих я в началото на тази година и след около три месеца излязоха резултатите, казаха ми, че съм на второ място, което беше о шок за мен. Първоначално не бях сигурен дали искам да отида на награждаването. Но след това като се замислих разбрах, че най-ценното не е самата награда, а това, че когато отидеш на фестивала, на самото награждаване, се срещаш със страшно много хора, това ти отваря реално вратите. Много се радвам, че успях да отида. Фестивалът беше в началото на август, по-малко от седмица. Показаха се всички наградени фирми. В последния ден имаше церемония по награждаването. Не беше толкова помпозно от колкото това, което гледаме по телевизията. Това са независими фестивали, а те се организират с възможно най-малко средства, те не са спонсорирани от големи компании. Де факто самата ми среща с хора, които правят такива неща, ми отвори врати и вече работя по втори проект.

– А как точно се пише филмова музика? Вие получавате кадри от филма или заданието е по някакъв друг начин?
– По принцип досега съм нямал шанса да пиша музика за цял филм, но надявам се, че ми предстои. Това, което правих, беше музика за трейлър в рамките на две минути. Изпращат го без никакъв звук, освен диалога на хората друго озвучаване няма. И съответно, ако има някакви насоки от режисьора – какво влияние очаква той музиката да окаже върху зрителя. И вече другото е въпрос на вдъхновение.

– А каква беше темата, какъв беше филмът?
– Филмът беше драма за едно момче, което напуска родния си град без много, много да предупреждава приятелите и познатите си. Отива в големия град да си търси пътя. И след доста време се завръща и се среща с хората, които е познавал от ученическите си години. Общо взето филмът е за неговия живот, за търсенията му, за това, което иска да бъде.

– С какви други прояви гимназия „Райко Цончев“ ще отбележи 10-годишния юбилей?
– Идеята ни е да организираме прояви веднъж месечно през цялата учебна година. Да има по едно събитие, което да обхваща учениците като участниците. Да ги срещаме със съвременни благодеятели. Най-скорошните ни събития са представянето на проекта за Иван Хадживълков и засаждането на дървета в паркова площ – бъдеща детска площадка, в района край професионалната гимназия по техника и електротехника „Ломоносов“. Ще има и редица открити уроци, два от които вече се проведоха. Искаме през цялата година да се усеща, че е юбилейна.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА