/ЛРМ/

/ЛРМ/

Собственикът на имота в Конуш го провокирал с думи за майка му

23-годишният сега  Вилиан Топалов, който на 17 януари 2023 г. подпали бали с люцерна и слама в имот в асеновградското село Конуш и изгори имущество за над 73 000 лв., е бил пиян. Това става ясно от мотивите към 2-годишната му условна присъда, произнесена на 3 юли т. г. от Окръжния съд в Пловдив. Топалов призна вината си и обясни, че е действал от ярост. Изпитателният срок на наказанието му е максималният – 5 години, за да се научи да овладява гнева си. 

Към 17,30 часа на въпросната дата Топалов отишъл да събира клони в близост до имота на Тодор и Красимира Тодорови. Тодоров му казал: „Тук ли намерихте да режете, не ви ли стигна цялата гора?“, и двамата се скарали. После Тодоров казал нещо нецензурно за майката на младежа. В хода на делото адвокатката на Тодорови Петя Щенкова отрече да е имало обида, но съдът приема, че е произнесена подобна реплика. По-късно вечерта Топалов се събрал с двама приятели, почерпили се, той им разказал какво се е случило и казал по адрес на Тодоров: „Ще го оправя аз него!“

Към 3 през нощта се върнал в имота на Тодорови и възпламенил със запалка бали с люцерна. Огънят се разраснал бързо и унищожил и метална конструкция. Тодорови станали рано, за да нахранят животните си, видели пламъците и се обадили на телефон 112. Така опасността да изгори и къщата била предотвратена. 

Вилиян Топалов ще трябва да платени нанесените от огъня щети.

Тази вечер на сцената на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в курортен комплекс Боровец ще се качи квартет „Димитър Льолев“, съобщават от екипа на форума. Групата е съставена от Айрис Йенстер (вокал), Роб Елфринк (китара), Димитър Льолев (саксофон) и Борислав Петров (ударни инструменти). 

След концерта ще бъде прожектиран и филмът „Балканска черна кутия“, излязъл миналата година. Режисьор и сценарист е Цветан Драгнев. Саксофонистът Димитър Льолев ще модерира дискусията за филма заедно с кинокритика проф. Божидар Манов.

Димитър Льолев започва да учи музика на петгодишна възраст, а саксофон – на шестнадесет. Завършва музикалното училище и Музикалната академия в Пловдив със специалности пиано и фагот. През 2000 г. става член на младата фолк-фюжън група „Брейнсторм“. Две години по-късно е приет в консерваторията „Принс Клаус“ в Грьонинген, Нидерландия, където завършва програмата “New York Comes to Groningen” под ръководството на американски и нидерландски джаз педагози. През последните две десетилетия се установява в България и изгражда успешна звукозаписна и концертна кариера с едни от най-известните български и редица чуждестранни музиканти. От 2012 г. е оркестрант в биг бенда на Българското национално радио.

Борислав Петров е барабанист и композитор с 30-годишен професионален опит. Получава музикалното си образование в Нидерландия, завършвайки американската джаз програма “New York Comes to Groningen” и обучавайки се при джаз барабаниста Ралф Питърсън. Наред с многобройните си сценични изяви, участия в международни проекти и групи, както и дискография от над 30 албума, Петров активно се занимава с преподавателска и изследователска дейност. От 2020 г. е докторант по етномузикология в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Той е автор и създател на концертните презентации за историята на джаза Jazztory (Джаз портрет) и на видео поредиците Folk Drummers of Bulgaria, посветени на значими барабанисти и перкусионисти от фолклорната и съвременната ромска музикална сцена у нас.

Димитър Льолев и Борислав Петров ще представят пред българската публика двама млади музиканти – Айрис Дженстър (вокал) и Роб Елфринк (китара).

Айрис Дженстър е родена и израснала в Калифорния, САЩ. Живее в Нидерландия от дванадесетгодишна възраст и съчетава в себе си неповторима комбинация от културни влияния. Със своите калифорнийски корени и страст към музиката, тя впечатлява и докосва публиката по уникален и въздействащ начин.

Роб Елфринк е китарист и възпитаник на консерваторията „Принс Клаус“ в Грьонинген, Нидерландия. Композира авторски пиеси в стил джаз, поп джаз и латино джаз, както и песни за китара и глас. Свири на специално адаптирана седемструнна китара и използва уникална техника, вдъхновена от американския китарист Тък Андрес (Tuck Andress) от световноизвестното дуо Tuck & Patti.

През изминалата вечер на сцената на джаз фестивала в Боровец се качиха изпълнителите от „Троплет Трио“ и „Зона Це“. По време на концерта заваля и дъжд, който не успя да уплаши джазмените. 

Проф. Стойка Миланова е една от най-значимите български цигуларки за всички времена. Тя е вдъхновение за малки, големи, за младите и за цялото наше поколение, каза за БТА цигуларката Лия Петрова. Днес се навършват 80 години от рождението на проф. Миланова.

„Мисля, че записите, които е оставила като музикално наследство, са абсолютно красноречиви и говорят за нейния невероятен талант. Имам щастието да свиря на нейната цигулка „Гуарнери дел Джезу“ и мога да кажа, че за мен това е огромна чест. Цигулката е невероятна. Със сигурност това, че Стойка е свирила на нея и е вложила от нейните звук и душа, се усеща. Имам честта, удоволствието и радостта да мога почти всеки ден да съм със Стойка Миланова и с това, което тя е оставила от себе си в цигулката“, каза още Лия Петрова. В края на октомври м.г. тя получи цигулката, на която е свирила проф. Стойка Миланова. Инструментът „Гуарнери дел Джезу” от 1733 г. е собственост на българската държава и беше връчен на Петрова от служебния министър на културата Найден Тодоров.

Фамилия от музиканти

Стойка Миланова е родена 5 август 1945 г. в Пловдив. Майка ѝ Йовка Миланова има седем братя, като всичките свирят на различни и имали свой родов народен оркестър. Мъжете от техния род често изкарват прехраната си, като свирят по сватби и сборове и са познати в целия Хасковски край.

Дядо ѝ Рангел Миланов е познат като виртуоз на кавала. Поклонник на народната песен, умее да свири добре и на цигулка, и на хармониум, и на гайда. Любовта и преклонението пред изкуството Рангел Миланов предава на сина си проф. Трендафил Миланов, един от основателите на Музикалното училище в Пловдив, както и на Интерната за даровити деца и юноши, директор на Държавното музикално училище – София.

Проф. Миланов има много ученици, носители на национални и международни награди, но неговата най-голяма гордост са двете му дъщери Дора Миланова – пианистка, и Стойка Миланова – цигуларка.

От интерната до проф. Давид Ойстрах 

Още тригодишна Стойка Миланова започва да учи цигулка при баща си. На девет години свири в зданието на Интерната за даровити деца и юноши, където изпълнява концерт от Вивалди и сонатина от Паганини. През 1957 г., на 12 години, тя изнася първия си рецитал, на който свири концертите на Бах и Моцарт, виртуозните пиеси на Хенрик Виенявски, Фриц Крайслер, Парашкев Хаджиев, Отокар Новачек, Анри Вийотан. През 1961 г. участва в концерт съвместно с Плевенската филхармония, където впечатлява всички с невероятната за възрастта си интерпретационна зрялост.

При един от гастролите си в България прочутият цигулар Давид Ойстрах чува 14-годишното момиче. Миланова го впечатлява с доброто си владеене на инструмента. В разговор с Ойстрах младата цигуларка споделя, че иска да учи при него цигулка, а той ѝ отвърнал: „Когато станеш на 18 години, ще те взема за моя ученичка в Московската консерватория“.

До 18-годишна възраст Стойка Миланова учи в Държавното музикално училище – София. По-късно продължава образованието си в Московската консерватория при проф. Давид Ойстрах. Докато учи в Московската консерватория, създава контакти с Исак Шерн, Йехуди Менухин, Михаил Ямполски, Гертлер, Йозеф Сигети, Руджеро Ричи, Хенри Шеринг и др. Следват редица участия на младата изпълнителка в сериозни и отговорни международни конкурси. Навсякъде нейното изкуство е високо оценено и тя получава заслужено големи награди. През 1962 г. в Осмия световен фестивал в Хелзинки, Финландия, Стойка Миланова печели златен медал и извънредна награда на журито.

Още преди да се дипломира, през 1967 г., на международния конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел, Белгия, 22-годишната студентка получава втора награда „Йожен Изаи“. През 1970 г. Стойка Миланова печели първа награда на международния конкурс „Карл Флеш“ и „Наградата на публиката“ в Лондон, Великобритания.

„Всеки успех страшно задължава, всеки застой е пагубен“

След успеха ѝ в международния конкурс в Лондон, Стойка Миланова казва пред в. „Труд“ през 1970 г. „Силно се развълнувах, когато кметът на града обяви първенците, когато синът на Карл Флеш ме поздрави с наградата на публиката. Но когато преживях радостта на наградата, аз се замислих – всеки успех страшно задължава, всеки застой е пагубен, винаги и винаги трябва да се прави крачка напред. Само в голямото напрежение на работата, на живота, човек чувства, че живее.“

През 1974 г. тя получава две награди – на академията „Шарл Крос“ в Париж, Франция, за записа на двата цигулкови концерта на Сергей Прокофиев и Гран при на Белгийското радио за същия запис, последвани от наградата в „Златният стрелец“ през 1979 г. в Рим, Италия, за високи заслуги към изкуството.

Така тя става единственият български цигулар, лауреат на два от трите най-престижни конкурса за цигулка и носител на поредица от други престижни национални и международни отличия.

Цигулката „Гуарнери дел Джезу“

През 1975 г., като израз на внимание към нейното изкуство, българската държава ѝ предоставя майсторската цигулка „Гуарнери дел Джезу“, произведена през 1733 г., с която да осъществява своите концертни изпълнения. 

Стойка Миланова разширява концертните си изяви с Австралия и Нова Зеландия, Филипините, Япония и Хонконг, Венецуела и САЩ. Навсякъде рецензиите за нейните изпълнения са пълни със суперлативи.

Мишел-Ростислав Хофман, френско-руски писател, музиколог и преводач казва, че Стойка е „надарена с изключително виртуозни пръсти, с много голяма музикалност, с мъжка мощ на изпълнението, но с женска чувствителност. Тя ни предложи една от най-добрите версии на Прокофиевите два цигулкови концерта. Лично аз предпочитам по-стриктно „прокофиевския“ стил на Стойка Миланова, отколкото стиловете на Исаак Щерн, Натан Милщайн или Игор Ойстрах. Това доказва колко много я ценя“.

„Освен всичко друго, Миланова притежава най-важното качество, без което не може да се прави изкуство – стил“, казва Петър Увалиев.

През 1976 г. музикантката предприема концертно турне в Далечния изток – Хонконг и Токио. Същата година прави първото си двумесечно турне в Австралия.

Стойка Миланова е известна и като много добра камерна изпълнителка. Многократно изнася концерти с Раду Лупу, Малкълм Фрейджър и Дора Миланова. Тя има и немалко записи в различни чуждестранни грамофонни фирми и „Балкантон“.

През 1978 г. Стойка Миланова гостува с триумфален успех в САЩ. Там тя изнася концерти с оркестър и сонатни оркестри с пианистката Дора Миланова. Изкуството ѝ е аплодирано от публиката в Сан Франциско, Денвър, Ню Орлиънс. С голям успех преминават и концертите ѝ в Торонто.

Преподава цигулка в Софийската музикална академия

През 1978 г. Стойка Миланова започва да развива педагогическа дейност като преподавател по цигулка в Софийската музикална академия „Панчо Владигеров“.

Българката е включена в изследването на Маргарет Кампбел „Най-големите цигулари“ през 1980 г., което обхваща около 200 имена – от Корели, Вивалди и Паганини, до наши дни. Тя води редица майсторски класове по цигулка в кралските академии в Лондон, Брюксел и в Токио. Особено голям е интересът към нейното изкуство и педагогически умения в Южна Америка – във Венецуела, където в колежа „Емил Фридман“ под нейно ръководство 35 преподаватели обучават малките венецуелски цигуларчета по системата на нейния баща проф. Миланов, създал като цигулари нея и дъщеря ѝ Йова.

„Българският народ е много надарен в музикално отношение“

„Аз съм длъжна да предам знанията и опита си на повече подрастващи български цигулари. Педагогическата система, изработена от баща ми, има голям потенциален заряд и спокойно може да се нареди до школите на Шевчик и Ауер. Спомнете си за школите на Шиниши Судзуки в Япония, на Карл Орф в Германия, на Давид Ойстрах в Москва, на Янош Щаркер в САЩ или на Христо Бръмбъров у нас. Българският народ е много надарен в музикално отношение и това ще се отрази много позитивно по отношение на културата ни. Особено след присъединяването на България към Европейския съюз това е много важно за запазването на националната ни идентичност“, казва Стойка Миланова пред в. „Дума“ през 2010 г.

Освен в музикантските среди тя има участие във филма на Уди Алън „Еротични сънища в лятна нощ“. В него има кадър, който е озвучен с Концерт за цигулка и оркестър от Менделсон в изпълнение на Стойка Миланова и съпровод на оркестър под диригентството на Васил Стефанов.

През 1999 г. по повод 100-годишнината от рождението на видния български композитор Панчо Владигеров с концерт в Токио Миланова, японски пианисти и оперни певци представят част от шедьоврите на българския композитор, сред които „Балкански танц“, рапсодия „Вардар“, „Ръченица“.

Майка и дъщеря на една сцена

На 31-вия международен фестивал „Софийски музикални седмици“ през 2000 г. Стойка Миланова и дъщеря ѝ Йова са между участниците в концерта на 5 юни в зала „България“. Под палката на известния испански диригент Карлос Риасуело, съпруг на Йова Миланова, звучат творби на Стравински и Ревуелтас. Цигуларка Стойка Миланова свири заедно с дъщеря си Йова в памет на своя баща – видния музикален педагог Трендафил Миланов (1909-1999 г.), на 19 юни 2009 г. в Камерна зала „България“. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на маестрото, е в програмата на 40-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. Участва и пианистът Ростислав Йовчев. Звучат творби на Йоханес Брамс, Камий Сен-Санс, Едвард Григ, Цезар Франк.

Стойка Миланова е получава званието „Народен артист“ (1978). През 2021 г. е наградена с отличието „Златно перо“ – за принос към българската култура и изкуство и „Златен век“ – огърлие, грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Проф. Стойка Миланова умира на 29 септември 2024 г.

/ДС/отдел „Справочна“/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 27.12.1999 г.; 14.04.2000 г.; 24.11.2000 г.; 17.06.2009 г.; 18.06.2009 г.; 20.05.2021 г.; 23.05.2021 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/751390-otide-si-svetovnoizvestnata-tsigularka-stoyka-milanova; в. „Народна младеж“, бр. 06.08.1967 г.; в. „Отечествен фронт“, бр. 9861/27.10.1976 г.; в. „Народна култура“, бр. 19/08.051981 г.; в. „24 часа“, бр. 231/28.08.1993 г.; в. „ДУМА“, бр. 98/30.04.2010 г.;

Единадесетото издание на Международния фестивал за късометражно кино „Карантината“ ще се проведе от 5 до 9 август във Варна, съобщават организаторите от „Дедал“.

В пет вечери, пред рибарското селище „Карантината“ в квартал „Аспарухово“, зрителите ще могат да видят 34 късометражни филма от 19 държави. От екипа са селектирали за участие игрални, документални, анимационни и експериментални кино творби. 

Много от заглавията са премиерни за България. Някои са участвали в престижни международни фестивали като Венеция, Берлинале, Торонто, Локарно и Сънданс. Продукциите са както на държави като Франция, Италия и Испания, така и от Южна Африка, Канада, Литва, Люксембург, Португалия. В програмата присъстват и няколко български филма. 

Преди прожекциите, във всяка от петте вечери, фестивалът „Карантината“ предлага и музикални концерти. Тази година на сцената ще се изявяват квартетът Jazzika; Uke Duo; Teddy Velvet Band; Funkaround и Jazzamuth квинтет. 

В програмата има и паралелни събития. Работилница по сценарно писане ще направи Рене Карабаш от 7 до 9 август. Участието е след предварително записване до 30 юли. Желаещите трябва да изпратят кратка информация за себе си, свои текстове, сценарии или късометражни филми. На 9 август в Школа „Дедал“ ще се състои среща с гостуващите на фестивала кинотворци. 

Входът за всички прожекции и събития е свободен. Организаторите осигуряват безплатен транспорт за публиката от Археологическия музей.

Фестивалът „Карантината“ във Варна е платформа за млади автори, международен културен обмен и социално ангажирано изкуство. Целта е да се популяризира българското и световното късометражно кино с фокус върху екологията, човешките отношения, културното наследство и екстремни житейски истории, посочват от екипа. Тазгодишното издание се осъществява с финансовата подкрепа на „Солвей Соди“, Голямата Оранжева Фондация, Пластхим-Т, Glob Stroy, Gaming Consulting, ThreeStars, със съфинансиране от  фонд „Култура“ на Община Варна и със съдействието на кметство Аспарухово. 

„Карантината“ е носител на престижния европейски етикет за качество EFFE Label 2024–2025, присъждан на фестивали с принос към изкуството, общността и международното културно сътрудничество.

Ливърпул записа втора победа срещу Атлетик Билбао в рамките на няколко часа в понеделник. След успеха с 4:1 по-рано през деня, „червените“ надделяха с 3:2 и във втората контрола, играна на „Анфийлд“.

Мохамед Салах даде аванс на домакините още в 14-ата минута, след отлична комбинация с новото попълнение Юго Екитике. В 29-ата Ойхан Сансет възстанови равенството, възползвайки се от колебания в защитата на Ливърпул.

Ekitike 🔗 Salah pic.twitter.com/Bt0w8CDI4o

— Liverpool FC (@LFC) August 4, 2025

След почивката Коди Гакпо отново изведе мърсисайдци напред, но впоследствие си отбеляза автогол, който върна Атлетик в мача. Нидерландецът обаче бързо се реваншира, реализирайки победното попадение в 70-ата минута. В края Салах пропусна дузпа, но това не повлия на крайния резултат.

Cody at the double 🎯 pic.twitter.com/1kAdKOEqDp

— Liverpool FC (@LFC) August 4, 2025

Треньорът Арне Слот заложи от първата минута на петима нови играчи – вратаря Гиорги Мамардашвили, защитниците Жереми Фримпонг и Милош Керкез, както и халфа Флориан Вирц и нападателя Юго Екитике.

Двойката в центъра на отбраната, съставена от Мохамед Конате и Уатару Ендо, показа слабости, като именно японецът не успя да се справи със Сансет при първия изравнителен гол. Малко преди почивката халфът на баските получи травма и беше заменен от Пейо Каналес.

Новият сезон за Ливърпул стартира на 10 август с мач за „Къмюнити Шийлд“ срещу Кристъл Палас. Атлетик Билбао пък ще открие участието си в Ла Лига на 17 август с визита на Севиля.

Удар на Григор Димитров отново бе даден за пример.

В случая изборът на специализирания германски сайт Tennisgate.de е върхубекхенда на бившия №3 в света. Заедно с Димитров е посочен и добре познатият на българската публика носител на 3 титли от “Големият шлем” Стан Вавринка (Швейц).

“Движението от китката надолу е много важно за свалянето на главата на ракетата преди контакта с топката, за да се предизвика въртеливо движение напред. Перфектна демонстрация на това правят Стан Вавринка и Григор Димитров”, пише към краткото видео, което е разпространено в социалните мрежи.

Отборът на тенисистите, стигали четвъртфинали на всичките 9 турнира “Мастърс 1000”, се увеличи с още един. Тейлър Фриц отстрани 7:6 (7:4), 6:7 (5:7), 7:6 (7:5) Иржи Лехечка в Торонто и си попълни колекцията. Другите с подобно постижение са Новак Джокович, Гаел Монфис, Марин Чилич, Григор Димитров, Данил Медведев, Александър Зверев, Стефанос Циципас, Андрей Рубльов, Хуберт Хуркач и Карлос Алкарас. Новината около Джокович е, че “неговият” турнир се мести от Белград в Атина и ще се състои в залата ОАКА на баскетболния “Панатинайкос” от 2 ноември.