Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

12.12.2018

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

26.01.2018

0

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

25.01.2018

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

25.01.2018

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

23.01.2018

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Общо 11 снегопочистващи машини са били на терен в област Стара Загора през изминалата нощ

23.02.2026

0

Общо 11 снегопочистващи машини са били на терен в област Стара Загора през изминалата нощ. Това съобщи за БТА дежурният в Областното пътно управление. Той каза, че на двата старопланински прохода в областта Шипка и Хаинбоаз пътните настилки са частично заледени и обработени, а температурата е от минус 7 до минус 2 градуса.

В участъците на магистралите „Тракия“ и „Марица“ в област Стара Загора пътните настилки са сухи, а видимостта е добра.

Няма получени сигнали за закъсали автомобили през изминалата нощ, към момента няма и въведени допълнителни ограничения за движение в старозагорско.

/РИ/

Източник БТА

Евгения Динева, Доника Ризова, Петър Кънчев и други ще представят свои книги в последната седмица на февруари

23.02.2026

0

Евгения Динева, Доника Ризова, Петър Кънчев и други ще представят свои книги в последната седмица на февруари.

Евгения Динева ще говори за сборника си с разкази „Калава“ на 24 февруари, от 18:30 ч., в столичния клуб „Писмена“, съобщиха издателите от „Жанет 45“. Това е втората книга на авторката след стихосбирката ѝ „Животните нямат бащи“. В събитието ще участват Паулина Георгиева и Данила Райчева.

Новата детска книга на Доника Ризова „Виктория – Трите скъпоценни урока за победата“ ще бъде представена на 24 февруари от 18:30 ч. на Централните хали в София, съобщиха от „Сиела“. Редактор на изданието е Албена Хюбнер, коректор – Ния Харалампиева, а илюстрациите са на Елизавета Белова.

Петър Кънчев ще представи втория си роман „Маската на кукера“ на 26 февруари от 18:30 ч. в софийския клуб „Грамофон“, съобщиха от „Сиела“. На сцената ще прозвучи и оригиналната песен към поредицата, създадена от автора на изданието и музикантите от група „Небула“. Книгата е продължение на дебютния роман на Кънчев „Сянката на кукера“, вдъхновена от българската история и фолклор.

Премиера на книгата „Публикационният процес в научните изследвания“ с автор гл. ас. д-р Христина Проданова ще се състои на 26 февруари от 18:30 ч. в зала „Яйцето“, в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщиха издателите от Българското географско дружество.

Изданието „София Fantasy Пътеводител“ ще бъде представено на 25 февруари в столицата, а на следващия ден и в Пловдив, съобщиха издателите от „Майна Town”. Това е нестандартен туристически гид, включващ комикс истории. Премиерата на книгата в София ще е от 19:00 ч. в „Клуб на пътешественика“, а в Пловдив – от 19:00 ч. във „Fantasy Не-Музеят на Пловдив“.

Монографията „Ранно детско развитие. Психологът в детските градини“ представя приложими в практиката подходи към психичното развитие на децата, съобщиха от Университетско издателство „СВ. Климент Охридски“. Автори на книгата са Камелия Ханчева, Елена Андонова и Милена Мутафчиева.

Справочник за кандидат-студенти в Софийския университет публикува Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Изданието е основно помагало за желаещите да учат в най-голямото висше училище у нас – Софийския университет „Св. Климент Охридски“. То съдържа в подреден и синтезиран вид цялата информация, която е нужна за кандидатстването във висшето училище.

/КБ, ЕМС

Източник БТА

Три жени до Калушев – готвят, снимат, носят пари и следват учението му

23.02.2026

0

Невена Стаева най-дълго с групата, живяла с тях в Мексико, продала имот за общото благо и плавала през океана

Инженер-геодезист Невена, фотографката Миглена и директорът на частното училище „Космос“. Това са част от най-близките жени на Ивайло Калушев с изключение на майка му проф. Стела Димитрова. На нея той изпраща прощалното си послание, тя е автор на музиката на филма “Неизследваното”, който той снима в Мексико.

Калушев е лидерът на планинските рейнджъри и беше открит мъртъв с най-близките си – Николай Златков и Александър Макулев, под връх Околчица. Двамата младежи са негови ученици. Били са неразделни, пътували са заедно навсякъде. Останалата част от компанията също са мъже – Пламен, Дечо и Ивайло от хижа “Петрохан”. Шестимата заедно пазят природата, гмуркат се, катерят планини, а зад добре охраняваната си база практикуват религиозното учение на ламата. Никой от тях няма приятелка, любовница, съпруга. Нито деца, въпреки че голяма част от дейността им е свързана с обучение на малчугани. Най-близка на Калушев и рейнджърите е Невена Стаева.

“Вие сте светлината. Бъдете свободни! Обичам ви. Иво, Ники, ****, Пламен, Дечо, Ивей”, написа Невена Стаева във фейсбук, след като бяха открити и телата на Калушев, Николай и Александър. Потърсена от “24 часа”, тя отказва да говори. “Всички са мои приятели. Всички са прекрасни хора. Иво ме е научил на всичко хубаво и ценно в този живот. Видяла съм от него само доброта. Срещнал ме е с изключителни хора, с които останахме приятели за цял живот. Майка му е удивителна, прекрасна жена, която ми е приятел и я обичам. Баща му също беше изключително интелигентен, добър, щедър човек. Съболезнования на близките на Дечо, Пламен и Ивайло. Всеки един от тях ми е скъп приятел.

Всички с усет за красивото и доброто

Надявам се тези, които ги познавахме, да имаме сили да се преборим с вълната от лъжи и клевети. Потресена и в шок съм от опитите всички тези хора да бъдат очернени“, пише Невена Стаева преди откриването на труповете на Калушев и младежите.

Невена е инженер-геодезист. След сигнала на бабата и дядото на малкия Леон през 2024 г. ДАНС прави проучване на планинските рейнджъри. По-късно изпраща справката в прокуратурата. “Съгласно оперативните данни Ивайло Калушев се движи в малка група от едни и същи лица, сред които и една жена – вероятно Невена Стаева, за която източникът предполага, че е вид алиби на Калушев. Всички от групата изпълняват желанията му и го приемат и се отнасят към него като към изявен лидер”, пише в документа. Източникът на информацията остана неизвестен, но се предполага, че е бил близък с групата преди години. И добре познава Невена, която е живяла с Калушев още през 2010 г. в село Краево, а после плава с него на лодката към бреговете на Мексико.

Невена Стаева (вляво), Яни Макулев (в средата) и Миглена Цонева (вдясно) при посещение в пещера в Мексико

За Невена Стаева говори в показанията си пред разследващите полицаи и Валери Андреев – младежът, който е бил с Калушев в Мексико, връща се в България и години по-късно заявява, че ламата е правил секс с него. Валери заживява с Калушев в село Краево до Ботевград, след като майка му София го свързва с групата. (За нея виж в карето.) Виждат се в сладкарница на пл. “Славейков”.

“Впоследствие аз се срещнах отново с тях и бях поканен в село Краево, където Каушев живееше с още двама човека – Невена Стаева и Деян Илиев. На тази среща

започнахме да си говорим на спиритуални теми

Ходихме да се катерим”, спомня си Валери Андреев събития от 2011 г. по време на разпита си след откриването на труповете в хижа „Петрохан“. Споделя, че по-късно развил сексуално влечение към Невена, но не ѝ казал. Невена живеела на първия етаж в самостоятелна стая. Готвела храна за всички. Преди това продала имот в същото село. Валери предполага, че част от парите за режийни разходи и храна са от тази сделка. Медитирала заедно с тях. По това време фокусът на сеансите бил Валери да си спомни минали животи, в които е жена и е имал връзка с обитателите на къщата. При решението на Калушев да тръгнат на пътешествие с лодка Невена участвала в разговорите с майката на Валери, в които я убеждавала да купи имота, което се случва малко по-късно. Така четиримата от къщата тръгват за Франция, където ги чака лодката, купена с парите на София Андреева. Пътуват Калушев, Деян Илиев, Валери и Невена. Там дамата живее заедно с тях в имението и е основен участник в проучването на пещери и другите приключения. Тя е единствената жена, която е в екипа на филма “Неизследваното”. Валери я описва пред разследващите като напреднала в йерархията на групата. След завръщането на Калушев и останалите от Мексико те се настаняват в хижа „Петрохан“, но Невена вече не живее с тях. Остават приятели. Има данни, че е посещавала хижата, но не е била в ядрото на планинските рейнджъри. Въпреки това участва в обучението на деца в школите на Калушев и поддържа контакт с тях.

През 2015 г., когато групата на Калушев е в Мексико, с тях

за известно време има и ощеедна жена

Това е фотографката Миглена Цонева, разкриват снимките от фейсбук страницата за приключенията им и изследването на пещери. По това време се снима и филмът “Неизследваното”, където основни герои са Калушев, малкият Николай Златков и Деян Илиев. Миглена с фотоапарата е с общността в джунглата и в пещери. На някои от кадрите е заедно с Невена Стаева. Миглена Цонева е известна в гилдията с готик- и екстремни фотографии. Няма информация да е споделяла религиозните учения и разбирането на живота, наложено от ламата. За разлика от Татяна Захариева, която е основател и директор на частното училище “Космос”.

Директорът на училище "Космос" Татяна Захариева — Директорът на училище „Космос“ Татяна Захариева

В него е бил записан 15-годишният Александър Макулев, след като е отписан от държавното. Детето обаче не посещавало часовете, а отсъствията му са били извинявани, заради което министерството на образованието започна проверка. А последната лекция на Калушев пред деца е била точно в училище “Космос”.

Още през 2019 г., когато се е завърнал от Мексико и е започнал да развива дейността си у нас, Калушев е бил в контакт с Татяна Захариева. Тогава той остро критикува официалното държавно образование, включително във фейсбук профила си. Според него там затъпяват. На един от постовете му от същата година Татяна Захариева пише в коментар: “Произвеждаме болтчета и гайки”. А Калушев харесва коментара ѝ.

След откриването на труповете директорката признава, че се познава с него от 7 г., ходила е с групата му по пещери, но отрича да е препоръчвала на децата лагерите, които Калушев организира.

Майките защитават ламата, момичета в общността – изключение

Майките на любимите му ученици и момиченца, на които е помагал и обучавал, са друга част от нежната компания в мъжкия свят на Ивайло Калушев.

София Андреева например разказа пред Миролюба Бенатова и Генка Шикерова в “Дневен ред”, че споделя ученията на Калушев и го познава отпреди синът ѝ Валери да стане негов ученик. Тя е практикувала с него още преди да замине за Мексико. Андреева е категорична, че синът ѝ е моралният убиец на шестимата от общността на Калушев, отрече се от него и призова да бъде съден. В същото време защитава ламата и признава, че е финансирала голяма част от дейността му въпреки съпротивата на съпруга си. Твърди, че шестимата са убити. Също както Ралица Асенова, майката на Николай Златков. Тя го познава от средите на будизма много преди да му повери сина си. Нарича Калушев негов духовен баща.

София Андреева

През годините покрай Калушев е имало и момиченца, въпреки че е търсил младежи между 11 и 15 г. за лагерите и курсовете си. Последното дете е Теа, на което е трябвало да помогне и с което е бил в село Българи дни преди да бъдат открити труповете в хижа “Петрохан”. Преди това в Мексико за кратко е и сестрата на Александър Макулев – Елизабета. Тя вече е пълнолетна и е разпитана по разследването. В показанията си разказва, че Валери я целунал, а по-късно Калушев ѝ казал да не бъде толкова наивна.