Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Общинският съвет в Стара Загора ще обсъди процедура за избор на управител на Специализираната болница за пневмо-фтизиатрични заболявания

от

-

26.03.2026

На редовно заседание общинските съветници в Стара Загора ще обсъдят възможността за откриване на процедура за провеждане на конкурс за избор на управител на Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания. Това предвижда дневният ред, публикуван на сайта на местната администрация. Оттам уточняват, че конкурсът ще премине на три етапа – проверка на съответствието на представените документи, представяне на програма за развитието и дейността на дружеството и събеседване.

Провеждането на конкурс се налага поради депозиране на предизвестие за прекратяване на договора от досега заемащия длъжността д-р Камелия Харачерова.

Дневният ред на заседанието включва и предложение за определяне на независими финансови одитори за проверка и заверка на годишните финансови отчети за 2026 г. на общинските търговски дружества, както и отчет за дейността на Община Стара Загора през 2025 г. в изпълнение на общински програми по околна среда.

Ще бъде обсъдена общинска стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в община Стара Загора (2025 – 2026 г.), годишният план на дейностите за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в общината за 2026 г., както и планът за действие за настоящата година, който е в изпълнение на общинската стратегия за младежта за 2021-2027 г.

/НН/

„Имахме създадени ситуации, при които не успяхме да вкараме“, заяви наставникът на баскетболния Берое Даниел Клечков

от

-

26.03.2026

„От победата ни лиши това, че имахме отворени стрелби, създадени ситуации, при които не успяхме да вкараме“, заяви треньорът на баскетболния Берое Стара Загора Даниел Клечков след загубата като гост от Спартак Плевен с 92:79 в мач от 27-я кръг на Националната баскетболна лига за мъже (НБЛ).

Той добави, че въпреки загубата, много неща в днешния мач са му харесали. Отборът му е играл с невероятна енергия. Състезателите са били твърди на терена. В голяма част от мача са се старали в защита, независимо от допуснатите 92 точки. Предизвикали са 16 грешки на опитния отбор на Спартак Плевен в неговата зала.

Клечков каза още, че влияние върху играта е оказала и липсата на Дариъс Куинсбери, който е болен, както и на Александър Милов, който има проблеми с адуктора и е било рисковано да играе. В сгъстения цикъл на първенството всеки състезател е важен. Излизат в мачовете с това, с което разполагат, но треньорът иска Берое да изглежда така, както е изглеждал в днешния мач.

Отборът трябва да играе с тази енергия до края на сезона. Отбелязването на точки ще дойде, ако се играе по този начин в защита и малко по-отборно в нападение.

Предстои кратка почивка, след която момчетата трябва да излязат отново на терена със същата енергия и старание.

/КМ/

Светослав Вуцов се ожени, Вили Вуцов ще става дядо

от

-

26.03.2026

Вратарят на „Левски“ Светослав Вуцов се ожени за приятелката си Дарина, а кумове бяха Костадин Велков и съпругата му Никол.

И двамата са от футболни фамилии, съответно синове на Велислав Вуцов и Антон Велков.

Дарина, която е балерина, очаква дете.

Така Вили Вуцов скоро ще е дядо.

Костадин Велков, който има най-дълги периоди у нас в „Локо“ (Сф) и „Славия“, а иначе е играл и в Германия, има 2 деца с Никол.

Източник 24часа

Два отбора имат сериозен интерес към халф на Манчестър Юнайтед

от

-

26.03.2026

Два отбора от Мейджър Лийг Сокър (МЛС) проявяват сериозен интерес към полузащитника на Манчестър Юнайтед Каземиро, информира журналистът от The Athletic Том Богърт.

Избрано от VGong

Борнемут – Манчестър Юнайтед 2:2 /репортаж/

<br />

Става въпрос за Интер Маями, където се подвизава Лионел Меси, и Лос Анджелис Галакси, като двата клуба са готови да влязат в конкуренция за подписа на бразилеца.

34-годишният халф е особено атрактивна опция, тъй като след края на сезона ще бъде свободен агент. Още през януари стана ясно, че той ще се раздели с Манчестър Юнайтед.

Каземиро се присъедини към английския клуб през лятото на 2022 година, а през настоящата кампания има 30 участия във всички турнири, в които е отбелязал 7 гола и е направил 2 асистенции.

Източник Gong.bg

Националното състезание по счетоводство на МОН започна в Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев

от

-

26.03.2026

Националното състезание по счетоводство на Министерството на образованието и науката (МОН) беше открито в Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев. Събитието събра 20 дванадесетокласници от 20 града в България, сред които Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив, Петрич, София и други. Всички те ще премерят знания и умения утре, 26 март, с решаване на практически задачи и казуси от областта на счетоводството.

Сред официалните гости на откриването бяха главният експерт в дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН Александър Попов, изпълнителният директор на фондация „Атанас Буров“ Пламен Иванов, представителят на Сдружението на предприемачите и председател на Обществения съвет на гимназията Галена Велева, както и членове на националната комисия и директори на част от участващите училища.

„За нашата гимназия е чест и отговорност да бъдем домакини на това събитие, което събира ученици от цялата страна да покажат своите знания, умения и стремеж към развитие“, каза директорът на НПГ „Димитър Талев“ Веселин Петков. По думите му състезанието дава възможност на младите хора да демонстрират подготовката си и да се ориентират към бъдещата си професионална реализация.

Петков отбеляза още, че счетоводството има ключова роля за функционирането на икономиката. „Счетоводството не е само работа с цифри, то е основата на устойчивата икономика“, посочи той и пожела успех на всички участници. С тези думи директорът официално обяви началото на националното състезание.

Домакините подчертаха, че инициативата има за цел да стимулира професионалните умения на учениците и да насърчи обмена на добри практики между професионалните гимназии в страната. Предвидена е и церемония по награждаване на отличените участници, която ще се състои на 26 март в хотел „Неврокоп“.

/ТС/

Защо в Сардиния има много столетници, а Изумруденият бряг е магнит за богатите

от

-

26.03.2026

Макар да е част от Италия, островът има собствено управление и право да взема решения по важни въпроси за образованието и културата

Сардиния е едно от най впечатляващите кътчета на Европа – голям, наситенозелен остров, където скали се спускат към море, което съчетава всички нюанси от тюркоаз до сапфир. Той е вторият по големина в Средиземно море и се намира южно от Корсика, западно от континенталната част на Италия и северно от африканските брегове. Част от Италианската република, Сардиния има собствен характер, собствен език и силно чувство за идентичност, което местните пазят с уважение.

Парк в Олбия

Жителите на острова често говорят сардински език, различен от стандартния италиански, и много от тях с гордост подчертават своята принадлежност, която не се изчерпва само с територията, а е въпрос на култура, история и начин на живот. Сардиния е автономен регион на Италия – има собствено управление и право да взема решения по много важни въпроси, свързани с образованието, културата и развитието на местните общности.

Интересен факт за острова е, че той е част от т.нар. “сини зони” на света – региони, в които хората живеят значително по-дълго от средното. Учените от години изследват специфичната генетика и начина на живот на сардинците, тъй като именно

тук се среща една от най-високите концентрации на столетници в Европа

Историята на този остров е древна и богата, с корени, които достигат до цивилизации, изграждали огромни каменни структури, известни като нураги. Тези мегалитни съоръжения са свидетелство за живот, общество и строителни умения преди хиляди години и днес могат да бъдат видени на много места из Сардиния.

Сред най-впечатляващите археологически открития на острова са и Гигантите от Монте Прама – монументални каменни статуи на воини и стрелци, създадени преди близо три хиляди години. Те се смятат за едни от най-значимите находки в Средиземноморието.

Сардиния има значима роля и в по-новата европейска история. През XVIII и XIX век съществува Кралство Сардиния. Виторио Емануеле II, който поема титлата крал и на обединена Италия, е фигура, чието влияние продължава да се усеща до днес. Макар кралете често да живеят далеч от самия остров, тяхното присъствие и историята им оставят отпечатък в културната памет на сардинците.

Красотата на острова вдъхновява и кинотворци, а някои от най-известните филмови продукции в света избират неговите брегове за фона на вечни сцени. Заливът Cala di Volpe на североизточното крайбрежие например е

мястото, където са снимани сцени от филм за Джеймс Бонд

Каламореска и Кастелсардо са също места, които често се свързват с романтични морски легенди и филмови интерпретации като “Малката русалка”.

Пътуването из Сардиния е сякаш преминаване от една картина в друга. Плажовете ѝ са като невероятни открития – от известния Cala Goloritze (Кала Голорице) с неговата бяла пясъчна ивица и прозрачни води, до Poetto (Поето), любимия плаж на жителите на столицата Каляри.

Други красиви заливи като Cala Morisca впечатляват със своята по-дива и спокойна атмосфера, заобиколени от скали и средиземноморска растителност.

Costa Smeralda привлича с изумрудените си залези и спокойни заливи, а пясъчните дюни на Piscinas създават усещане за приказен свят, където времето се забавя и природата диктува ритъма. Районът около Piscinas е известен с огромните си пясъчни дюни, които често се описват като най-голямата пустинна зона в Европа, където пясъкът се среща директно с морето.

Част от очарованието на острова е именно това разнообразие. Може да се почива както на организирани плажове с чадъри и шезлонги през лятото, така и по дива, неукротена част от брега, идеална за търсещите спокойствие и уединение.

Голяма част от природата на острова е запазена в почти напълно див вид

Сардиния разполага с множество природни паркове и защитени територии, които съхраняват уникалните екосистеми на острова. Един от най-известните е Националният парк “Асинара”, малък остров с кристално чисти води, диви плажове и редки животни като известните бели магарета.

В морето около острова често могат да бъдат забелязани и делфини, които плуват близо до брега или следват лодките.

Във вътрешността на острова природата разкрива още по-драматични гледки. Там се намира каньонът Горопу (Gorroppu), който е един от най-дълбоките в Европа, чиито стръмни варовикови стени се издигат стотици метри нагоре и създават впечатляващ природен феномен.

Една от най-известните и луксозни части на Сардиния е Costa Smeralda, която

привлича хора от цял свят – артисти, бизнес лидери, спортисти

и личности от международния елит. Малкото градче Porto Cervo (Порто Черво) е сърцето на тази зона с яхтени пристанища, бутици, стилни ресторанти и нощен живот.

Бижутата с червени корали са много характерни за Сардиния.
СНИМКИ: АВТОРЪТ

Недалеч се намира и Baja Sardinia, популярна със своите красиви плажове, морски панорами и оживена атмосфера през летните месеци.

Нощният живот на острова също има какво да предложи. В градове като Каляри и Алгеро музиката на живо, коктейлите и разговорите на открито продължават късно през нощта, а в по-луксозните курорти атмосферата е по-елегантна, с коктейлни барове и диджей сетове, които съчетават светски блясък с морския бриз.

Сред най-известните места за нощен живот са Phi Beach, плажен клуб, разположен между гранитни скали край морето, и легендарният Ritual Club, изграден директно в камъка и известен със своята мистична атмосфера и музикални събития.

В този залив е сниман филма “Малката русалка”.

Когато става дума за настаняване, Сардиния предлага изобилие от възможности – от луксозни хотели и курорти с гледка към залива през уютни бутикови места до апартаменти и частни вили, които дават усещане за домашен комфорт и пълна свобода. Тук всеки пътешественик може да намери мястото, което отговаря на неговия вкус и бюджет, без да прави компромис с красотата на преживяването.

Много впечатляваща е пещерата на Нептун, която е огромна и

може да бъде посетена както по вода, така и през специална стълба, издълбана в скалата,

и предлага удивителни гледки, създадени от природата.

По брега на Алгеро има кули, които са били построени, за да го пазят от врагове, идващи от морето.

Средновековните улици на Алгеро с техния испански архитектурен дух ви пренасят в друга епоха.

Сардиния не е само море и плажове, тя има топли минерални извори и спа центрове, разположени сред природни пейзажи.

Цените на острова варират, но общото усещане е, че тук има свобода на избор. Вечерята в ресторант със средно ниво на обслужване обикновено може да струва между 25 и 60 евро на човек, в зависимост от мястото.

Едно от най-харизматичните неща за Сардиния е нейното местно производство. Червените корали, които са много характерни за района, се използват за изработка на характерни бижута, които са истински символ на острова. В дивата природа често могат да бъдат забелязани местни гущери и други дребни влечуги, които допълват усещането за непокътната природа и екосистема, която живее в хармония.

Сардиния впечатлява и с кухнята си, която носи ароматите на морето, земята и традициите. Едно от най-познатите сардински ястия е porceddu (порчеду). Това е младо ароматно печено свинско, подправено с билки и готвено бавно на открит огън до златиста коричка.

Друга класика е culurgiones – тестени изделия, наподобяващи равиоли, често пълнени с картофи, мента и сирене,

които са истинско удоволствие за небцето. Морските дарове са също в основата на кухнята, с прясна риба, миди и октопод, приготвени по простичък, но изкусителен начин. Сардинските сирена, като pecorino sardo, са богати на вкус и често се сервират с мед или домашно приготвени конфитюри, докато местните вина, особено червеното Cannonau, допринасят за пълното вкусово изживяване.

Животът на острова е изпълнен и с традиции, които се отбелязват с цветни фестивали и празници. През пролетта и лятото много селища организират фиести и религиозни шествия, където хората носят традиционни носии, музика звучи на открито, а уличните трапези са изпъстрени с местни специалитети.

Един от най-значимите празници е Sartiglia (Сартиля) в Ористано. Това е средновековна конна надпревара, която съчетава рицарски умения, традиционни костюми и дух на общност, който привлича посетители от всички краища.

През лятото на много места има фестивали, посветени на виното, сиренето, рибата и зехтина, време, когато местните си разказват истории, пеят и танцуват до зори.

Източник 24часа

Джанлука разкри безмилостния характер на баща си Диего Симеоне

от

-

26.03.2026

Синът на старши треньора на Атлетико Мадрид Диего Симеоне, Джанлука, разказа за поведението на баща си в семейния кръг.

Избрано от VGong

Реал спечели драматично дербито на Мадрид срещу Атлетико след пет гола и червен картон

<br />

„На масата говорим само за футбол. Баща ми не обича да губи в нищо и никога не се предава току-така, дори в настолни игри или когато играем карти. Той е безмилостен. Никой никога не го е побеждавал у дома, нито децата, нито приятелите. Той винаги играе с нас така, сякаш от това зависи животът му“, сподели синът.

„Татко следи внимателно Джулиано… На него му се налага да работи два пъти по-усърдно, за да се докаже. На Джулиано никой нищо не му е давал току-така. Аз бих искал той да играе на световно първенство“, заяви Джанлука Симеоне.

Източник Gong.bg

Задържан е ръководителят на Областната пощенска станция в Кърджали, съобщи и.д. главен секретар на МВР Георги Кандев

от

-

26.03.2026

Задържан е ръководителят на Областната пощенска станция в Кърджали съобщи и.д. главен секретар на МВР главен комисар Георги Кандев във Фейсбук.

Той обясни, че според събраната информация ръководителят на пощенската станция е заплашвал и убеждавал служители на хуманитарна организация да обясняват на получаващи хранителни помощи в кърджалийското село Бенковски, че хранителните продукти се дават от определена партия, за която трябва да гласуват на предстоящите избори на 19 април.

В хода на бързото производство са разпитани трима души. Двама от тях пред съдия, съобщи още Кандев.

По-рано и.д. главен секретар на МВР информира и за извършена успешна акция срещу нарушаването на изборните права на гражданите в Пловдив. В къща в квартал „Столипиново“ са открити списъци с имена и написани числа срещу тях. Намерени са и 7800 евро.

/БИ/

Продава се специален VW Golf I, изминал едва 36 километра

от

-

26.03.2026

Първият Volkswagen Golf е произведен на 29 март 1974 г. За разлика от Beetle, Golf е оборудван с четирицилиндров двигател с водно охлаждане, еднокорпусна каросерия, предно задвижване и е проектиран от италианското студио Giugiaro. През 1978 г. Golf получава лек редизайн. Вместо стоманени брони са монтирани пластмасови и са направени някои малки модификации.

На търг сега е предложен VW Golf I, последният екземпляр, произведен в завода в Брюксел през 1983 г. (фабрика наследена от Audi и е затворена преди година). Сивият голф е 5-врата версия в цвят Diamond Silver Metallic и е оборудван с алуминиеви джанти с „изключително широки“ гуми Goodyear. Няма радио или облегалка за глава. Двигателят с обем 1500 куб. см и мощност 70 к.с. няма много проблеми с Golf, който тежи само 800 кг.

Този Golf има белгийска регистрационна книжка, оригинални части и само 36 километра пробег, като е в безупречно състояние. Колата ще бъде обявена за търг, а продавачът е запален колекционер на специални автомобили. За да освободи място за нови екземпляри, той иска да продаде този Golf с помощта на платформата за търгове The Collectables.

Купувачът трябва да има предвид, че превозното средство е спряно от дълго време, което означава, че е необходима работа, за да се приведе колата в пътно състояние. В първия кръг на търга цената беше 25 500 евро и нямаше заинтересовани.

Източник 24часа

С музикално пътешествие през различни епохи и стилове завърши първото пролетно издание на Plovdiv Jazz Fest

от

-

26.03.2026

С музикално пътешествие през различни епохи и стилове завърши първото пролетно издание на Plovdiv Jazz Fest. Гид беше брас бендът BrazzVili DJ Combo, който премина през централните улици на Пловдив със специална платформа в стила на нюорлеанските шествия, като припомни диксиленд и рагтайм в началото на ХХ век, през суинга, когато духовата музика звучи на открито и в клубовете на Европа и Америка, до ритмите на фънка, регето и балканската традиция.

След това шоу се състоя концерт на световноизвестните китаристи Майк Стърн и Лени Стърн, пловдивски джаз и джемсешън на сцената на Bee Bop Café.

В продължение на пет дни, гостите и жителите на Пловдив имаха възможност да се насладят на изпълнения на Гретчен Парлато, Тейлър Ейгсти, Давид Линкс, Петър Славов, „Академичен джаз бенд“, „Акустична версия“, Христо Йоцов, Мирослав Турийски, Стоян Янкулов-Стунджи, Владимир Кърпаров, „Октет Пловдив“, Вили Стоянов и неговия брас бенд.

Началото на форума бе дадено на същата клубна сцена с концерт на младите таланти от „Академичен джаз бенд”, създаден по инициатива на ректора на Академията на музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“ доц. д-р Жан Пехливанов. Имаше и уъркшопове с ментори като Гретчен Парлато (вокално изкуство) и Тейлър Ейгсти (пиано и съвременна импровизационна музика).

Във втората фестивална вечер в Епископската базилика на Филипопол, публиката имаше възможност да види американската певица Гретчен Парлато и двукратния носител на „Грами“ пианиста и композитор Тейлър Ейгсти. Изпълнителите поднесоха специална изненада на гостите, като представиха за първи път пред публика парчета от новия си албум, който предстои да излезе през тази година.

Третият ден, отново на същата сцена, завърши с концерт на Давид Линкс, „Акустична версия“ и Петър Славов.

Програмата в четвъртия ден на Plovdiv Jazz Fest продължи с концерт на триото на Петър Славов, Христо Йоцов и Мирослав Турийски, както и с дневни уъркшопове по китара и импровизационна музика с Майк Стърн и Лени Стърн.

В заключителния ден, 25 март, Plovdiv Jazz Fest постави началото на инициативата Plovdiv Jazz Day

В концертната зала на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив се състоя концерт, иницииран и вдъхновен от фестивала, в който на една сцена се срещнаха световноизвестните китаристи Майк Стърн и Лени Стърн с контрабасиста Петър Славов, барабаниста и перкусионист Стоян Янкулов-Стунджи и саксофониста Владимир Кърпаров. Двамата китаристи представиха своята нова програма, съставена от техни емблематични композиции и джаз стандарти, аранжирани специално за това събитие.

По-късно вечерта, за финален концерт в рамките на фестивала, на сцената в Bee Bop Café се качи „Октет Пловдив“. Джаз формацията е създадена специално за Plovdiv Jazz Fest през 2015 г. по идея на пианиста Мирослав Турийски. Освен идеен двигател на проекта, той композира и музиката за концерта преди десетилетие. Групата, която през 2020 г. представи първия си авторски албум, включва осем пловдивски музиканти: Мирослав Турийски (пиано) , Николай Карагеоргиев (китара), Александър Леков (бас китара), Кристиан Желев (барабани), Венелин Георгиев (алт саксофон), Димитър Льолев (тенор саксофон), Мартин Ташев (тромпет) и Велислав Стоянов (тромбон). Концертът преля в задължителния за всеки джаз фестивал джемсешън, с който официално завърши първото пролетно издание на Plovdiv Jazz Fest.

В рамките на музикалния фестивала Българската телеграфна агенция (БТА) и „Блу Ем“ ЕООД, организатор на форума, сключиха дългосрочен партньорски договор за отразяването на Plovdiv Jazz Fest.