2015 г.

Над 3200 души загиват, а повече от 6500 са ранени след като земетресение с магнитут 7.9 по Рихтер разтърсва североизточен Непал.

2014 г.

При наводнения в Афганистан загиват над 100 човека и хиляди глави домашен добитък.

2012 г.

Министър-председателят на Мали Модибо Диара сформира ново правителство.

2012 г.

Най-високият вулкан в Европа Етна се активира за седми път през тази година. Вулканична пепел изригна на стотици метри височина. Няма опастност за местните жители и летището не е затворено.

2012 г.

Вулканът Санторини се събуди. Изследователи не изключват възможността от силно катастрофално изригване. Последното малко изригване на Санторини е регистрирано през 1950 г., а големи е нямало през последните хиляда години.

2011 г.

Сирийските сили за сигурност, придружени от бронетранспортьори, навлизат в град Дераа и откриват огън по хората. На 22 април, петък бе най-кървавия ден от началото на протестите, когато бяха убити над 100 човека. Над 102-ма сирийски писатели и журналисти, живеещи в Сирия и в изгнание, подписват декларация, осъждаща кървавите репресии срещу протестиращите.

2011 г.

Сайтът Уикилийкс започва публикуването на секретни документа за затвора в американската военна база в Гуантанамо, Куба. Документите, представляващи 4759 страници – досиетата на 758 от общо 779 затворници лежат там в периода 2002-2008 г. ще бъдат представени до края на май. В документите са дадени препоръки за удължаване или съкращаване на сроковете на пребиваване на част от затворниците в зависимост от нивото на опасност в която попада всеки един от тях. Нивата са три – в първото – затворникът вероятно представлява опасност за интересите на САЩ и съюзниците, второто – навярно е опасен, а най-ниското трето – затворникът е недоказуемо опасен. В досиетата са включени и насила изтръгнати признания.

2007 г.

Шестима кандидати за евродепутати са били сътрудници на службите на бившата Държавна сигурност. За Евгени Кирилов и Боян Чуков от Платформа Европейски социалисти са установени материали от Първо главно управление. Юнал Лютфи, от листата на ДПС и Кръстьо Петков, от политическа партия “Граждански съюз за нова България” са били сътрудници на служба “Военна информация”.
Данни за принадлежност към ДС има още за Георги Белчев от ССД и за Севдалин Атанасов от Зелената партия.

2006 г.

Осем полицаи сърби, включително старши офицер са обвинени в Белград във военни престъпления по време на конфликта в Косово през март 1999 година. Полицаите са обвинени в убийството на 48 души в Сува Река /село на около 60 км югозападно от Прищина/ на 26 март 1999 г. Това са първите обвинения, свързани с откриването през 2001 г. на масови гробове в Батайница край Белград, където са заровени тайно около 800 тела на албанци.

2006 г.

Кондолиза Райс е на посещение в Гърция. Визитата преминава при засилени мерки за сигурност и протестни демонстрации. По време на посещението си Кондолиза Райс се среща с външния министър Дора Бакояни и премиера Костас Караманлис. Сред акцентите на разговора им са двустранните отношения, положението на Балканите, статутът на Косово, кипърският въпрос, ядрената програма на Иран.
По време на визитата на Кондолиза Райс Гръцката комунистическа партия (ККЕ) заедно със сдружението “Спрете войната” организират протестна демонстрация, съпроводени с инциденти между демонстранти и полицаи. Около 700 души се опитват да разкъсат полицейския кордон и да достигнат сградата на американското посолство. Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне демонстрантите. Няколко часа по-рано неизвестни нападатели хвърлят коктейли “Молотов” срещу полицейски кордон. Нанесени са щети на паркирани шест автомобила и сгради. За да разпръсне демонстрантите полицията използва сълзотворен газ.

2006 г.

За първи път от 1999 г. насам либийското правителство се събира на заседание заради СПИН делото. В електронното издание “Либия днес” излиза информация, че под ръководството на премиера Ал Багдади ал Махмуди участниците в заседанието осъждат лечението на заразените със СПИН деца в болници в Италия и Франция. Според него в Бенгази ще бъде изградена детска болница, а Либия ще внесе 120 милиона либийски динара в Международния фонд за заразените със СПИН деца. Либийският дълг към България, който възлиза на 53 милиона долара, ще бъде прехвърлен към този фонд.

2005 г.

На тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

2005 г.

Влак дерайлира близо до Осака, Япония, при което загиват 107 души.

2002 г.

Умира Георги Борисов Робев – български хоров диригент. Ръководи много хорове в страната. От 1960 г. е диригент, а от 1966 г. е главен диригент на БХК „Св. Обретенов“. От 1959 г. работи в Музикалната академия. През1984 г. става професор. Дирижира стотици концерти в България и чужбина (Европа, Япония, САЩ, Канада). Преподава в курсове за диригенти в България, Италия, Франция (организирани от Сорбоната). Записи с негови изпълнения са правени в повече от 10 грамофонни къщи, сред най-големите в света. Има десетки тв филми с негови изпълнения във Франция, Белгия, Русия, Великобритания. Многократно е член на международни хорови конкурси в Гориция и Арецо (Италия), Тур (Франция), Ланголен (Великобритания), „Золтан Кадай“ (Будапеща). Събира, обработва, и записва български и чужди песни за св. св. Кирил и Методий. По поръчка на фирма от САЩ обработва и записва религиозни песни от целия свят за два компактдиска, третият е в проект. Компактдиск на „Кармина Бурана“, произведен и записан в София, е обявен във Франция за „компактдиск за II тримесечие на 1986“.

2002 г.

Премиерът Симеон Сакскобургготски е на официално посещение във Вашингтон, САЩ, по време на което се среща с президента Джордж У. Буш.

2000 г.

В центъра на Белград е застрелян директорът на югославската държавна авиокомпания Живорад (Жика) Петрович, близък съратник на Слободан Милошевич.
Живорад Петрович е роден през 1939 г. в Пожаревац, Източна Сърбия. През 1968 г. завършва Транспортния факултет на Белградския университет и същата година постъпва на работа в югославската държавна авиокомпания, на която става генерален директор през 1992 г.

2000 г.

Комисията на ООН по правата на човека осъжда политиката на Русия в Чечня.

1994 г.

При посещението на македонския президент Киро Глигоров в София отново не са подписани двустранните споразумения заради езиковия спор.
Езиковия спор се урежда на 22 февруари 1999 г., когато на български и македонски език е подписана българо-македонска декларация, с която България признава македонския език.

1991 г.

Депутати от СДС искат да се определи дата за саморазпускане на ВНС „заради неефективност на неговата законодателна дейност“.

1988 г.

След продължил 20 дни съдебен процес и събрани в 200 тома показания и доказателства Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) заради участието им в серия бомбени атентати през 1984-1986 г. След четири месеца присъдата е изпълнена.
Върховният съд започва разглеждане на делото за терористичните актове на 4 април 1988 г. На подсъдимата скамейка са изправени 7 души. Останалите получават от 1 до 5 години затвор.
Най-големият от серията бомбени атентати е извършен на 9 март 1985 г. на гара Буново. Той е дело на терористичната организация „Турско националноосвободително движение в България“. Терористите поставят бомба във вагон за майки с деца на влак по линията Бургас-София. Загиват седем души, от които две деца. Девет души са тежко ранени, а с по-леки наранявания са около 20 човека.

1983 г.

Започва тридневното посещение на президента на Гърция Константинос Караманлис в България.
Константинос Г. Караманслис е роден през 1907 г. в с. Проти (на турски Кюпкьой), Серско. През 1929 г. завършва право в Атинския университет и започва адвокатска практика в Серес. През 1935 г. е избран за депутат от Народната партия. След преврата на генерал Метаксас (4 август 1936 г.) напуска депутатското си място в знак на протест и се завръща към адвокатската си практика. През 1941 г. се установява в Атина, работи като адвокат. След германската инвазия в Гърция напуска страната и емигрира в Близкия Изток. Завръща се през 1944 г. и отново се включва в политическия живот на страната. В първите следвоенни избори (1946 г.) отново е избран за депутат. В периода ноември 1946 г. – февруари 1947 г. е министър на труда в две последователни правителства на Константинос Тсалдарис и Димитриос Максимос. Като министър на транспорта (май-октомври 1948 г.) допринася за възстановяването и разширяването на транспортната и електроснабдителната мрежа. След това е социален министър и работи за реабилитирането в обществото на много бежанци и жертви на гражданската война. През 1950 г. е преизбран за депутат от област Серес и става министър на отбраната в кратко задържалото се коалиционно правителство на Софоклис Венизелус и Константинос Тсалдарис. Присъединява се към партията „Гръцки сбор“ водена от Александрос Папагос през 1951 г. От ноември 1952 г. до октомври 1955 г. е министър на обществените дейности в правителството на Папагос. Той планира и осъществява програма от решителни мерки, които се оказват от голямо значение както за краткосрочното така и за дългосрочното икономическо развитие на страната. Три пъти е министър-председател в периода 1956-1963 г. Основните му заслуги в този период са: бързо икономическо възстановяване, стабилизиране на гръцката валутата, удвояване на земеделската продукция, индустриализация, развитие на туризма, привличане на чужди инвестиции, извоюване независимостта на Кипър. Подава оставката си заради разногласия с крал Павел. След загубата на изборите през ноември 1963 г напуска страната. Прекарва 11 години в Париж. През юли 1974 г. се завръща в Гърция. Формира партията Нова демокрация, с която печели последователно изборите през 1974 г. и 1977 г., а с тях и два министърпредседателски мандата. Политиката му е насочена към развитие на икономиката, модернизиране на образованието и запазване на културното наследство. На 28 май 1979 г. Гърция се присъединява към Европейската общност. През 1980 г. е избран за президент. Отказва се от президентския пост през 1985 г., след като партията му се отказва да подкрепи номинацията му за втори мандат. Следващите 5 години не участва в политическия живот. През 1990 г. печели втория си президентски мандат. На 23 април 1998 г. Константинос Караманлис умира след кратко боледуване.

1982 г.

Израел изтегля войските си от Синайските възвишения съгласно подписаното в Кемп Дейвид споразумение с Египет.

1980 г.

Осем американски войници загиват при секретна мисия в Техеран. Целта на мисията е да се освободят американските заложници, които са блокирани в американското посолство в иранската столица.

1974 г.

В Португалия избухва Априлската революция. Свален е режимът на Марсело Каетано. Превратът е ръководен от Движението на въоръжените сили. Португалия е обявена за република. Въведена е многопартийната система, възстановени са гражданските права и свободи, изградени са нови органи на властта, проведена е аграрна реформа, извършена е деколонизация на португалските колонии в Африка.

1971 г.

Умира Атанас Периклиев Дудулов – български скулптор. Завършва Художествена академия (по скулптура) в София, специализира две години в Прага. Ученик е на Спиридонов и Ладислав Шалоуна. Автор е на паметниците „На падналите през войните“ (в Златица), „Статуя на Антим I” (във Видин), „Първата пушка през Априлското въстание“ (в Копривщица) и на скулптурните творби „Крали Марко“, „Поп Богомил“, „Св. Климент“ и др.

1971 г.

Завършва Десетият конгрес на БКП, започнал на 20 април. Приета е програма, която поставя като „непосредствена историческа задача“ на партията „изграждането на развито социалистическо общество“. Програмата характеризира този етап като „исторически необходим закономерен етап в прехода от капитализма към комунизма“, който изразява най-пълно същността на социализма, разкрива „превъзходството“ му над капитализма. Програмата предвижда през периода да се осъществи „скок в производителните сили“ на основата на използване постиженията на научно-техническата революция, собствеността постепенно да се превърне в „единна общонародна“, социалистическата демокрация да достигне „висша и всестранна изява“, а държавата на диктатурата на пролетариата да прерасне в „общонародна“. Набляга се върху това, че и през новия период БКП ще бъде „ръководна и направляваща сила“. Програмата обявява, че „грижата за човека е основна грижа на партията, смисъл и съдържание на цялата й политика“. В приетите от конгреса директиви за шести петгодишен план (1971-1975 г.) се акцентира върху използването на постиженията на науката и техниката за осигуряване на икономически растеж. Продължава линията на ускорена индустриализация с изпреварващо развитие на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Предвижда се реалните доходи на човек да нараснат с 25-30 %, националният доход през 1975 г. да се увеличи с 47-50 % в сравнение с 1970 г. На пленума на ЦК на БКП на 25 април Тодор Живков е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК.

1962 г.

Родена е Петя С. Дубарова – българска поетеса. Публикува за първи път на 14 години в сп. „Родна реч“ – стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст. Тя е автор на книгите „Аз и морето“, стихотворения (1980 г.; 2. изд. 1981 г.), „Поезия“, стихотворения и разкази от различни години, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), „Лястовица“, стихотворения и разкази, съставители Г. Константинов (1987 г.), „Най-синьото вълшебство“, сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), „Ученическа тетрадка“, стихотворения (1990 г.), „Из писмата, дневника, творчеството й”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), „И светла, и истинна“, избрани стихотворения и импресии (1996 г.).

1957 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се създаде Съюз на туристите в България, който трябва да масовизира туристическото движение.

1955 г.

Състои се премиера на филма „Героите на Шипка“. Той е съвместна продукция на Студия за игрални филми – София и студия „Ленфилм“ – Ленинград, представяща епизоди от Руско-турската война 1877-1878 г. Режисьор на филма е Сергей Василиев, а сценарист – Аркадий Первенцев.

1953 г.

В британското списание “Nature” е публикувана статия на кеймбриджките учени американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик, в която за първи път е предложена структурата на ДНК.

1947 г.

Родена е Маргарита Младенова – български режисьор. Завършва НАТФИЗ, специалност “Театрална режисура”. Поставя пиеси в Силистренския държавен театър, в Русе, работи в Държавния сатирически театър и в Народния Театър “Ив. Вазов”. От 1988 г. е директор на театралната работилница “Сфумато”. Професор е в НАТФИЗ, където води експериментален клас по актьорско майсторство. Поставя спектаклите “Приказка за стълбата”, “С любовта шега не бива”, “Франческа” (2002 г.) и др. През 1992 г. печели “Аскеер” за режисура и най-добро представление, печелила е конкурс за алтернативна програма в обучението по актьорско майсторство в НАТФИЗ.

1946 г.

България прекъсва дипломатическите си отношения с франкистка Испания.
България установява дипломатически отношения с Испания на 8 май 1910 г. Първият испански пълномощен министър с резиденция в София идва през октомври 1915 г. От 1925 г. българският пълномощен министър в Париж е акредитиран и в Мадрид, а първата българска легация, начело с легационен секретар, се установява в испанската столица през 1933 г. Отношенията са прекъснати през 1946 г. Възобновени са на равнище консулско и търговско представителство през 1970 г. Пълните дипломатически отношения на ниво посолство са възстановени на 27 януари 1977 г.

1946 г.

Политбюро на ЦК на БРП (к) приема решения за засилване „разобличителната“ борба срещу опозицията, за повишаване на бдителността, за разгръщане борбата на милицията против диверсиите, за укрепване охраната на южните граници.

1945 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) руски и американски войски се срещат при градчето Торгау на Елба, на 60 мили западно от Берлин. Същия ден руски части от 1-ви белоруски фронт и 1-ви украински фронт се срещат при Кийтцен, западно от Берлин – като по този начин 8 руски армии обграждат Берлин в железен пръстен. Предградията Тегел и Райникендорф падат в руски ръце. Берлин е превзет в началото на май.

1941 г.

От Дунавската флотилия се създава отряд за отбрана на брегова ивица на Бяло море, наречен Беломорска отбрана.

1941 г.

Хитлер издава заповед за започване на операция “Меркурий” (завземането на Крит). На 20 май са спуснати 1500 парашутисти, последвани на следващия ден от десант с безмоторни самолети. Въпреки блокирането на нападащите морски съдове и съпротивата на британски, гръцки, австрийски и новозеландски военни части, на 1 юни островът пада в немски ръце. Битката за Крит е първата успешна мащабна въздушнодесантна операция във военната история. Партизанската война продължава в планините на острова до освобождението му през 1945 г.

1940 г.

Роден е Ал Пачино (псевд. на Джеймс Албърт Пачино) – американски актьор. В театъра е известен с изявите си в спектаклите „Тигърът носи ли връзка?“, „Индианецът търси Бронкс“, „Възходът на Артуро Хи“, „Ричард III“, „Американски бизон“, „Опозореният“, „Саломе“. В киното дебютира в „Аз, Натали“ (1968 г.). Огромен успех има в трилогията „Кръстникът“ (1972 г.; 1974 г.; 1990 г.), благодарение на която се утвърждава сред най-големите звезди на световното кино. Участва още във филмите „Паника в Нийдъл парк“ (1971 г.), „Серпико“ (1973 г.), „Плашилото“ (1973 г.), „Кучешки следобед“ (1975 г.), „Боби Диърфийлд“ (1977 г.), „…И справедливост за всички“ (1979), „Авторът, авторът!“ (1982 г.), „Белязаният“ (1983 г.), „Опозореният“ (1985 г.), „Революцията 1776“ (1986 г.), „Море от любов“ (1988 г.), „Дик Трейси“ (1990 г.), „Франки и Джони“ (1991 г.), „Гленгъри Глен Рос“ (1992 г.), „Усещане за жена“ (1992 г., награда „Оскар“ за главна мъжка роля), „Пътят на Карлито“ (1993 г.), „Бащата на фамилията“ (1993 г.), „Мери Рейли“ (1994 г.), „Нориега“ (1994 г.), „20 цента“ (1995 г.), „Жега“ (1995 г.), „Кметството“ (1996 г.), „Аз, кралят“ („В търсене на Ричард“, англ. 1996 г.), „Дони Браско“ (1996 г.), „Адвокат на дявола“ (1997 г.), „Вътрешен човек“ (1999 г.), „Всяка една неделя“ (1999 г.), „Китайско кафе“ (2000 г.), „Хората които познавам“ (2001 г.), „Симон“ (2002 г.), „Новобранецът“ (2003 г.), „Джигли“ (2003 г.), „Ангели в Америка“ (2003 г.).

1936 г.

Умира Александър Николаевич Щукарьов – руски физико-химик. През 1889 г. завършва Московския университет. Работи в него от 1891 г. до 1909 г. От 1911 г. работи в Харковския технологичен (по-късно политехнически) институт. Основните му работи са посветени на химическата кинетика и химическата термодинамика, учението за разтворите, термохимията и електрохимията. Изследва критическите явления в газообразно-течни системи и в разтвори. Конструира изотермичен калориметър за изследване на забавени топлинни процеси.

1931 г.

В Щутгарт австрийският инженер Фердинанд Порше създава конструкторското бюро “Порше”.

1930 г.

Роден е Димо Минков Заимов – български художник. През 1954 г. завършва живопис във ВИИИ „Н. Павлович“ – София при проф. Дечко Узунов. Работи в областта на живописта, политическия и филмовия плакат и в монументално-декоративните жанрове (от 1963 г.). Преподавател е по рисуване във ВИИИ, а от 1973 г. е доцент. През 1967 г. организира самостоятелна изложба в Будапеща. Има участия в изложби в Полша, Унгария, Русия, Румъния. По-значителни негови творби са: „Разсаждане на тютюн“ (1964 г.), „Медет“ (1964 г.), „Жена с плодове“ (1968 г., НХГ), „Три майки“ (1970 г.), „Семейство“ (1972 г.). Автор е на стъклени витрини и декоративни стени: витраж в музея в Батак (1972 г.), керамично пано в хотел „Етър“, Велико Търново (1973 г.), декоративна пластика на фасадата на хотел „Рига“, Русе (1975 г.), пано-керамика в заседателна зала на хотел „Бургас“ в Бургас (1976 г.), пано сграфито в хотел „Преслав“ (1976 г.) и др. Носител е на наградата на ЦК на ДКМС (1962 г.), на КИК (1964 г.), на БСФС (1965 г.), (1967 г.), на СБХ – „Илия Петров“ за декоративно-монументална живопис и др.

1930 г.

Роден е Пол Мазурски – американски режисьор и продуцент. Дебютира като актьор във филма на С. Кубрик “Страх и желание” през 1953 г. Работи в малки театри и в телевизията. През 1954-1960 г. е режисьор на кабаретни постановки. През 1968-1970 г. пише сценарии за телевизията. В киното дебютира през 1969 г. с комедията “Боб и Корол, Тед и Алис”. “Алиса в страната на чудесата” (1970 г.) претърпява неуспех. През 1973 г. поставя “Влюбеният Блум”, а през 1974 г. – “Хари и Тонто”. Автобиографични мотиви са в основата на популярния му филм “Следваща спирка – Гринич Вилидж”. Успех постига и с “Неомъжена жена” (1978 г). През 1980 г. излиза “Вили и Фил”, а през 1982 г. – модернизираната версия на Шекспировата “Буря”. През 1984 г. представя “Папата от Гринич Вилидж”.

1928 г.

Умира Пьотър Николаевич Врангел – руски дворянин, барон; гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). През 1901 г. завършва Минния институт в Петербург и постъпва на служба в Лейбгвардейския конен полк, произведен офицер през 1902 г. Участва в Руско-японската война. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб (1910 г.). По време на Първата световна война е командир на кавалерийски корпус. След болшевишкия преврат през 1917 г. постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус. От декември 1919 г. до 1 януари 1920 г. е командващ Доброволческата армия, участва в Гражданската война. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Автор е на мемоари „Записки“ (1928 г.).

1926 г.

Умира Елен Каролин София Кей – шведска писателка и обществена деятелка. Литературната си дейност започва с брошурата “Някои мисли за причините за възникването на реакцията” (1889 г.). Автор е на биографичните книги “Ана-Шерлот Лефлер” (1893), “Алмквист” (1897), на книга за възпитанието – “Векът на детето” (1900 г.). През 80-те години на ХIХ в. взема участие в движението за женска еманципация, на което посвещава книгата “Женското движение” (1909 г.).

1926 г.

В Милано се състои премиерата на последната опера на Джакомо Пучини “Турандот”, завършена от Франко Алфано въз основа на черновите на автора.
Джакомо Пучини е италиански оперен композитор. Роден е на 22 декември 1858 г. Още като дете става органист в местната църква, после учи в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 г. завършва първата си опера – „Вилиси“, представена с успех в Милано. Втората му опера – „Едгар“ (1888 г.), претърпява провал. Джакомо Пучини печели световна слава на оперен композитор с „Манон Леско“ (1893 г.). Следващите му произведения са истински шедьоври: „Бохеми“ (1896 г.); „Тоска“ (1900 г.); „Мадам Бътерфлай“ (1904 г.). След едно посещение в Америка Джакомо Пучини получава поръчка от „Метрополитен опера“ за произведение върху американски сюжет и създава операта „Момичето от Златния запад“ (1910 г.), която се изпълнява в Ню Йорк със сензационен успех. През 1917 г. създава прочутия „Триптих“, състоящ се от едноактните опери „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“. Последната му творба е операта „Турандот“, която не успява да завърши.

1925 г.

Роден е Васил Димитров Цонев – български писател; брат на актьора Коста Цонев. През 1953 г. завършва архитектура във ВИСИ (ВИАС) в София. Работи като редактор във вестник “Стършел” (1950 г., 1959-1968 г.), главен диспечер по строителството на Димитровград (1950-1951 г.). През 1968-1976 г. работи на свободна творческа практика. От 1976 г. е наблюдател към ръководството на Българската телевизия. Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи с хумористични разкази и фейлетони на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията. Автор е на повече от 2 500 разкази и фейлетони, на сценариите на филмите “Баща ми бояджията” (197 г.2), “Адиос, мучачос” (1977 г.), на сценарии за 25 мултипликациони филма, на 20 радиопиеси.

1925 г.

В София пристига назначеният от папа Пий ХI апостолически визитатор за България монсеньор Анджело Джузепе Ронкали. На 30 април е приет от царя.
Анджело Джузепе Ронкали е ватикански дипломат. Заема важни църковни постове: той е папски делегат в България, Гърция и Турция, нунций във Франция. Започва дипломатическата си кариера през 1925 г. като папски визитьор (дипломатически представител) в София, където по-късно става делегат и остава до края на 1944 г. Противник на „студената война“, проповядва мир и дружба между всички страни и народи на земята. На 28 октомври 1958 г. е избран за папа под името Йоан ХХIII. Наричан е още Червения папа. През 1962 г. свиква Втория Ватикански събор. Привърженик е на „обновяването“ на Църквата, за да се приспособи към условията на съвременното общество.

1923 г.

Роден е Николай Делчев Наплатанов – български електроинженер, член-кореспондент на БАН (1977 г.). Завършва електроавтоматика в политехническия институт „М. И. Калинин“ в Ленинград (дн. Санкт Петербург, 1952 г.). Специализира автоматично регулиране и управление в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960 г.) и кибернетика в Стенфърдския и Калифорнийския университет в Бъркли в САЩ (1972 г.). Основател и ръководител на катедрата „Промишлена автоматика“ и на катедра „Автоматика и телемеханика“ във ВМЕИ, гр. София. През 1968-1970 г. е ректор на ВМЕИ. Директор е на Централната лаборатория по автоматика и телемеханика и на Института по техническа кибернетика при БАН. През 1967-1971 г. е член на Комитета за култура, а от 1969 г. на Международния комитет по кибернетика в Лондон. Редактор е на 9-томната поредица „Основи на техническата кибернетика“ (т. I; т. II, в съавт.; т. VIII, 1971-1977 г.) и на 5-томната „Автоматично управление по електрозадвижванията“ (т. I; т. III, в съавт.; 1979 г.). Изобретател е на „Методи и устройство за управление на товарно-автомобилния транспорт в открит рудник“ (1971 г.), патентовани в САЩ и Канада.

1920 г.

Роден е Атанас Василев Натев – български философ, естет и литературен теоретик. Завършва философия в Софийския университет през 1951 г. През 1968 г. защитава докторска дисертация в Московския университет „М. В. Ломоносов“. Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант е на фондацията „Ал. фон Хумболт“ в Германия (Кьолн и Хановер). Преподавател е в Софийския университет, професор по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководител е на секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподавател е по естетика в Художествената академия „Н. Павлович“ и по теория на литературата във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Чете лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др. През 1990 г. е директор на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Гост-професор в Бон, Залцбург и др. През 1979 г. става носител на Хердерова награда. Автор е на съчиненията „Цел или самоцелност на изкуството“ (1960 г.), „Изкуство и общество“ (1961 г.), „Съвременна западна драматургия“ (1965 г.), „Литературознание и изкуствознание“ (1968 г.), „Подстъпи към теория на драмата“ (1972 г.), „Изкуство и култ. конфекция“ (1974 г.), „Залежи в познатото“ (1976 г.), „Обрати на художествеността“ (1982 г.), „Театрална идеография“ (1983 г.), „Литературни идеи на XX в.“ (1985 г.), „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988 г.), „Изкуството като антитеза на културата“ (1991 г.), „Демокрацията – втората употреба“ (незавършена).

1917 г.

В хода на Първата световна война (на 25 април, 5 и 9 май) са извършени неуспешни английски атаки при Дойран и при вр. Яребична и сръбски атаки при завоя на р. Черна. Антантата дава 20 000 жертви.

1904 г.

В София е проведено учредително събрание на Младолибералната партия (отцепила се от Либералната партия) с председател Димитър Тончев и с печатен орган в. „Свободно слово“.

1903 г.

Роден е Андрей Николаевич Колмогоров – руски математик, създател на научни школи по теория на вероятностите и теория на функциите. Член е на Руската АН (1939 г.). Автор е на фундаментални трудове по теория на функциите, математическа логика, топология, диференциални уравнения, функционален анализ на теория на вероятностите (1933 г.). Член е на много научни академии и дружества. Един от най-големите математици на ХХ в.

1901 г.

Умира Димитър Греков – политически и държавен деец, юрист. Завършва право във Франция и през 1875-1877 г. е адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. В него се изявява като един от водителите на консервативното течение, което след закриването на събранието се обособява и в самостоятелна политическа партия. Заема поста министър на правосъдието в кабинета на Т. Бурмов (юли – ноември 1879 г.). Същият пост заема от ноември 1879 г. – март 1880 г. в правителството на епископ Климент и в кабинета на Л. Соболев (юни 1882-септември 1883 г.). През 1881-1882 г. е подпредседател на Държавния съвет. В навечерието на Сръбско-българската война 1885 г. е натоварен с мисия до сръбския крал Милан. През 1886 г. е български дипломатически агент в Белград. Като депутат в III Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През 1890 г. Ст. Стамболов го привлича в кабинета си, като му поверява Министерството на външните работи и изповеданията, което той възглавява до падането на правителството през май 1894 г. След убийството на Ст. Стамболов по предложение на Д. Петков застава начело на Народнолибералната партия, но през 1897 г. се отказва от този пост и се отдава на адвокатска практика. През януари 1899 г. княз Фердинанд I го назначава за министър-председател. Този пост заема до началото на октомври същата година. Това става повод отново да възглави Народнолибералната партия до април 1901 г., когато неочаквано умира. Междувременно е избиран неколкократно за народен представител. Той е председател на III Обикновено народно събрание (септември – декември 1883 г.).

1901 г.

В щата Ню Йорк за първи път в света са въведени автомобилните номера.

1899 г.

В периода 25 април – 2 май се произвеждат избори за XX ОНС. Те са спечелени от управляващата Либерална партия. Гласуват 50 % от избирателите.
Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври-ноември 1879 г. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание от 1879 г. Либералната партия води борба за запазване на Търновската конституция. Във външнополитическата си ориентация се обявява за сближаване с Русия. По време на изборите за I и II ОНС печели голяма изборна победа. През март 1880 г. образува правителство начело с Драган Цанков, а през декември същата година министър-председател става Петко Каравелов. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на Петко Каравелов е отстранено от власт. Поради преследвания част от ръководителите на Либералната партия са принудени да емигрират. След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Драган Цанков и непримирими – с Петко Каравелов и Петко Р. Славейков. Привържениците на Драган Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията от 1881–1883 г. Сподвижниците на Петко Каравелов и Петко Р. Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Драган Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори. След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори непримиримите либерали печелят пълно мнозинство. Съставено е правителство начело с Петко Каравелов. Парламентът гласува отменяне на решенията от 5 декември и възстановява напълно Търновската конституция. Недоволни от изборните резултати, привържениците на Драган Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална. През лятото на 1886 г. поради остри различия с Петко Каравелов Стефан Стамболов и неговите последователи напускат Либерална партия и полагат основите на самостоятелна Народнолиберална партия. През 1887 г. се отделя и групата на В. Радославов, която образува Либерална партия (радослависти). През 1896 г. течението, ръководено от Петко Каравелов, се преименува в Демократическа партия, с което фактически се прекратява дейността на старата Либерална партия. Печатни органи на партията са: в. „Целокупна България“, в. „Независимост“, в. „Търновска конституция“.

1898 г.

Съединените щати обявяват война на Испания. В резултат на войната САЩ придобива контрол над испанските колонии в Карибско море и Тихия океан.

1885 г.

Роден е Лионело Вентури – италиански изкуствовед. Професор в университетите в Торино (1915-1932 г.) и Рим (от 1945 г.). През 1932-1939 г. живее във Франция, а през 1939-1944 г.- в САЩ. Той е последовател на Б. Кроче. Автор е на книгите „Джорджоне и джорджонизъм“ (1913 г.), „История на художествената критика“ (1936 г.), „Сезан“ (1936 г.), „Живопис и живописци“ (1945 г.), „Италианска живопис“ (3 т., 1950-1952 г.) и др.

1883 г.

Роден е Семьон Михайлович Будьони – руски военачалник от украински произход, маршал на СССР (1935 г.). По време на Първата световна война е старши унтерофицер. Получава четири Георгиевски кръста за храброст. През 1917 г. е в Минск, където е избран за председател на полковия комитет и зам.-председател на дивизионния комитет на Кавказката дивизия. През август 1917 г. е един от ръководителите на разоръжаването на ешелоните на корниловските войски в Орш. След Октомврийския болшевишки преврат се завръща на Дон. През 1918 г. организира конен отряд, с който настъпва срещу белогвардейците. Впоследствие отрядът прераства в полк, бригада и дивизия, която действа успешно под Царицин (1918 г. – началото на 1919 г.). Създаденият от Будьони през юни 1919 г. конен корпус има решаващ принос за разгрома на белогвардейските войски във Воронежко-Касторненската операция. През ноември 1919 г. корпусът е разгърнат в Първа конна армия начело с Будьони, която се включва в операциите по разгрома на войските на Деникин, армията на Пилсудски в Украйна и на Врангел в Северна Таврия и Крим. През 1921-1923 г. е член на РВС, а по-късно – заместник-командир на Севернокавказкия военен окръг. От 1923 г. е помощник-главнокомандващ на конната Червена армия и член на РВС на СССР. Завършва Военната академия „М. И. Фрунзе“ през 1932 г. От 1937 г. командва войските на Московския военен окръг. Член е на Главния военен съвет на Народния комисариат по отбраната на СССР. По време на Втората световна война е в състава на Главната квартира на Върховното командване, главнокомандващ войските от Югозападно направление (юли – септември 1941 г.), Севернокавказкия фронт (май – септември 1942 г.). От януари 1943 г. командва кавалерията на Съветска армия; член на Висшия военен съвет на въоръжените сили. Автор е на спомени „Изминатият път“ (т. 1-2, 1959-1965 г.).

1878 г.

Руското командване изработва първите Временни правила за създаването на Българската земска войска.
Земската войска е наименование на българската армия след Освобождението. Начело на войската е поставен руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българската земска войска става Опълчението. Наред с това Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 в Действащата армия и 6 в запас. През април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба. На 8 юли 1878 г. в София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави. Българската земска войска съществува до 1879 г.

1874 г.

Роден е Гулиелмо Маркони – италиански радиотехник и предприемач. Като ученик се интересува от действието на електромагнитните вълни и изучава Морзовата азбука. Отива в Англия (юли 1896 г.), където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация (през 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша). През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианска армия. На 20 юли 1937 г. умира от инфаркт. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си за 2 минути.

1862 г.

Роден е Лорд Eдуард Фалодон Грей – английски общественик, политик и държавник. От 1885 г. е член на Либералната партия. От 1905 г. до 1916 г. е министър на външните работи. Привърженик е на активната външна политика и колониалната експанзия. Сключва съглашение с Русия, което помага за оформяне на Антантата. Води преговорите в края на месец юли 1914 г. за избягване на Първата световна война. Проявява голяма благосклонност към България по време на преговорите в Лондон след първата Балканска война. В началото на Първата световна война (1914-1915 г.) проявява добро отношение към България и е склонен тя да бъде привлечена на страната на Антантата, но руската дипломация и руския император попречват на това.

1859 г.

Започва строителството на Суецкия канал под ръководството на френския инженер и дипломат Фердинанд Лесепс.
Суецкият канал е воден път с международно значение. Дължина му е 161 км. Свързва пристанищата на Средиземно (Порт Саид) и Червено (Суец) море през Суецкия провлак. Включва езерото Тимсах, Голямото горчиво езеро и канала Суец – Исмаилия – Порт Саид. Построен е през 1869 г. закрит през 1967-1976 г. във връзка с египетско-израелския конфликт. В периода 1980-1982 г. е реконструиран. Суецкият канал се счита за условна граница между Африка и Азия.

1854 г.

Умира Елена Стефанова Мутева – българска поетеса. Сестра на Д. Мутев. Израства и учи в Одеса, където се запознава с руската литература, общува с образовани българи. Запазени са само две нейни стихотворения – “Бог” и “Басня”. Превежда на български език повестта “Райна, българска царкиня” на Велтман. Записва народни песни, подготвя сборника “Турски приказки”. Н. Геров посвещава на нея поемата си “Стоян и Рада”.

1849 г.

Роден е Феликс Кристиан Клайн – германски математик, член-кореспондент на Германската АН (1913 г.). Постъпва в Бонския университет през 1865 г. и учи при Ю. Клюкер. През 1868 г. е доктор по философия на Бонския университет. От 1872 г. е професор по математика в Ерланген, в Мюнхенското висше техническо училище и в Лайпцигския университет (от 1880 г.). Професор е в Гьотингенския университет (1886 г.), където остава до края на живота си. Основните му трудове са по неевклидова геометрия, теория на непрекъснатите групи, теория на алгебричните уравнения, теория на елиптичните функции, теория на автоморфните функции. Своите геометрични идеи представя в съчинения “Сравнително разглеждане на новите геометрични изследвания” (1872 г.), наречено още Ерланденска програма. Стреми се да разкрие вътрешните връзки между отделните клонове на математиката и между математиката и физиката и техническите науки. Заедно с немски физик А. Зомерфелд създава 4-томния труд “Теория на пумпала” (1910-1923 г.), в което систематизира и създава стройна теория на жироскопа. Създава “Енциклопедия на математическите науки” (“Enziclopädie der mathematischen Wissenschaften”). Отделя голямо внимание на математическото образование. Преди Първата световна война организира международна комисия за реорганизация на обучението по математика.

1826 г.

В Англия е патентован първият автомобил с двигател с вътрешно горене.

1816 г.

Преследван от компрометиращи слухове Джордж Байрон напуска Англия.
Английският поет е представител на революционния романтизъм. Той е роден на 22 януари 1788 г. През 1809 г. става член на Камарата на лордовете. Завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократичното общество. Наричат го „Метежния лорд“. През 1816 г. напуска завинаги Англия, живее известно време в Швейцария, а след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцки въстаници в борбата им за освобождение от турско робство. Автор е на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“ (в 4 песни) и на ориенталските поеми: „Гяур“, „Абидоска невеста“, „Манфред“ „Корсар“, „Лара“, „Обсадата на Коринт“. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: „Марино Фалиеро“, „Двамата Фоскари“ и „Сарданапал“, както и двете мистерии: „Небе и земя“ и „Каин“. Там довършва „Дон Жуан“ .

1792 г.

Във Франция за първи път за екзекуция е използванo изобретението на доктор Жозеф Гилотен – гилотината, наречена първоначално Луизета.

1792 г.

По време на Великата френска революция Клод Жозеф Руже дьо Лил написва „Бойна песен на Рейнската армия“. Песента става марш на създадения в Марсилия от генерал Франсоа Мюра доброволчески корпус. Изпята е от марсилския революционен батальон при влизането му в Париж, а парижани я прекръщават на „Марсилеза“. През 1795 г „Марсилезата“ става френски химн.
Клод Жозеф Руже дьо Лил е френски поет и композитор, военен инженер. Участва като капитан в Австро-френската война (1792 г.). Автор е на „Опити в стихове и проза“ (1796 г.), на драмата „Макбет“ (1827 г.), на сборник романси (1796 г.) и др.

1719 г.

В Лондон излиза първото издание на романа на Даниел Дефо “Робинзон Крузо”. Даниел Дефо е английски писател, публицист и обществен деец. Има публикувани повече от 250 произведения: политически памфлети, икономически и исторически „опити“, сатира, както и образци на документалната проза – „Чистокръвният англичанин“ (1701 г.), „Химн за позорния стълб“ (1703 г.), „Записки на кавалера“ (1720 г.), „Дневник на чумната година“ (1722 г.). Автор е на прочутия роман „Робинзон Крузо“ (1719 г.), на авантюристично-приключенски и „криминални“ романи – „Капитан Сингълтън“ (1720 г.), „Историята на полковник Жак“ (1722 г.), „Мол Флендърс“ (1722 г.) и др.

1701 г.

В Москва Петър І основава Школа за математически и навигационни науки.

1644 г.

Китайските въстаници завземат Пекин, а императорът се самоубива, слагайки край на династията Мин.

1599 г.

Роден е Оливър Кромуел – деец на Английската буржоазна революция от ХVII в., ръководител на индепендентите. През 1640 г. е избран в Дългия парламент. Той е един от главните организатори на парламентарната армия, която удържа победа над кралската армия в Първата (1642-1646 г.) и Втората (1648 г.) гражданска война. След като се опира на армията, изгонва от парламента презвитерианите (1648 г.), съдейства за провъзгласяването на републиката (1649 г.). От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Смазва движенията на левелерите, дигерите, освободителните движения в Ирландия и Шотландия. През 1653 г. установява едноличен военен режим.

1595 г.

Умира Торкуато Тасо – италиански поет. Роден е на 11 март 1544 г. в Соренто. През 1565 г. завършва Болонския университет. От 1572 г. е придворен поет на ферарския херцог Алфонс II д’Есте. Под влияние на Контрареформацията се отказва от своя философски скептицизъм, изпада в болезнена религиозност и до края на живота си страда от мания за преследване. По заповед на херцога известно време (1579-1586 г.) е затворен в психиатрична болница. В последните години от живота си скита из градовете на Италия. Негови произведения са: “Риналдо”, “Маслинената гора”, “Сътвореният свят”, “Диалози” (написани в лудницата). Известен е най-вече с пасторалната драма “Аминта” и с романтичната си епопея “Освободеният Йерусалим”.