Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Най-важното послание на изложбата „Жорж Папазов и Стокхолм“ е да черпим от неговото самочувствие и смелост, каза кураторът Мария Василева

от

-

15.04.2026

Най-важното послание на тази изложба е всички ние да поемем от самочувствието и смелостта, които Жорж Папазов е притежавал, от желанието да излезеш извън собствените си граници. Това каза кураторът на изложбата Мария Василева на откриването на експозицията „Жорж Папазов и Стокхолм“ тази вечер в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка 6“.

По думите й това, че на събитието има много хора, дава увереност, че името на Папазов тепърва ще бъде по-видимо по света.

Василева разказа, че работата по проекта започва преди повече от шест години и включва проучвания в архиви, музеи и библиотеки в Европа. „Почти неизвестен беше фактът, че десетки произведения на Жорж Папазов се намират в Модерния музей в Стокхолм“, посочи тя.

Повод за изложбата става откриването на негова творба в Швеция. „Тази картина се появи на търг в шведския град Упсала миналата година“, каза кураторът и добави, че проследяването на нейния произход е довело до срещи с наследници на шведски художници, съхранили паметта за Папазов. „Имаше хора, за които Жорж Папазов е важна част от техния живот“, допълни кураторът.

В експозицията се проследяват и връзките на художника с шведския артистичен кръг и престоя му в Париж, където създава контакти с водещи фигури на времето. Според Василева тези взаимодействия са ключови за разбирането на неговото място в европейското модерно изкуство.

„Това е една изложба събитие“, каза художничката Долорес Дилова. По думите ѝ проектът е резултат от усилията на колекционера Георги Василев, който е предоставил значима част от творбите, както и от дългогодишната изследователска работа на куратора Мария Василева. „Изследването и представянето на творчеството на големи български художници в чужбина е мисия“, отбеляза тя.

По думите на колекционера Георги Василев „гледането и виждането са две различни неща. Не всичко, което гледаме, го виждаме“. Според него виждането е „дълбоко интелектуален процес“, свързан със знанието и вниманието.

„За мен виждането е начин да откривам неща, които на пръв поглед не са видими“, отбеляза още Василев и допълни, че именно изкуството му помага да запази „детския дух на откривателството“.

Експозицията показва малко позната, но съществена част от творческата биография на Жорж Папазов. Експозицията проследява дългогодишните връзки с шведската художествена сцена на Жорж Папазов през периода от 20-те до 50-те години на ХХ век. Днес Музеят за модерно изкуство в Стокхолм съхранява 36 негови произведения – свидетелство за трайното му присъствие в културната памет на Швеция и за мястото на твореца в контекста на европейския модернизъм. Изложбата може да бъде разгледана до 2 май.

Жорж Папазов (1894–1972) е сред първите български художници с международно признание. След обучение и работа в Прага, Виена, Мюнхен и Берлин, през 1924 г. той се установява в Париж, където се утвърждава като новатор в живописта и активен участник в художествения живот на френската столица. В творческия му кръг влизат Жул Паскин, Андре Дерен, Морис Вламинк и Пабло Пикасо, а негови творби са показвани редом с автори като Макс Ернст, Жоан Миро и Ханс Арп.

Бъбреците страдат тихо – погрижете се за тях, преди да се появят симптоми

от

-

15.04.2026

1 от 10 души има увреждания на бъбречната функция
Следете 5 показателя, за да се избегнат усложненията

Бъбреците са сред органите, за които повечето хора рядко се замислят – докато не възникне проблем. Въпреки че са с размерите на човешки юмрук, те изпълняват жизненоважни функции: филтрират отпадните вещества от кръвта, регулират количеството течности и електролити в организма, участват в контрола на кръвното налягане и подпомагат производството на червени кръвни клетки.

Когато бъбреците функционират нормално, те работят „тихо“, но и страдат „тихо“ – затова заболяванията често остават незабелязани дълго време.

Скритото заболяване

Хроничното бъбречно заболяване е едно от най-разпространените хронични състояния в света. Данните показват, че приблизително един на всеки десет души има някаква степен на увреждане на бъбречната функция. Често заболяването остава неразпознато, защото в ранните стадии почти няма симптоми. Когато се появят умора, подуване на краката, промени в уринирането или високо кръвно – то вече е в по-напреднал стадий.

Това прави ранното откриване изключително важно. Ако бъбречният проблем се установи навреме, развитието му може значително да се забави или дори да се предотвратят сериозни усложнения.

Кои са хората в риск

Някои групи от населението са по-застрашени от развитие на бъбречно заболяване. Най-често това са хората със:

захарен диабет
високо кръвно налягане
сърдечносъдови заболявания
наднормено тегло или затлъстяване

Рискът е по-висок и при хора с фамилна обремененост за бъбречни заболявания или при такива, които приемат определени лекарства за дълъг период от време без медицинско наблюдение.

Нефролозите препоръчват редовното проследяване на пет ключови показателя, които показват дали бъбреците работят нормално.

Тези показатели често се обобщават в рамката ABCDE, която включва:

A – Albuminuria – наличие на белтък (албумин) в урината, което може да е ранен знак за увреждане на бъбреците,

B – Blood pressure – контрол на кръвното налягане,

C – Cholesterol – проследяване на нивата на холестерола,

D – Diabetes – контрол на кръвната захар,

E – eGFR – изчислена скорост на гломерулната филтрация, която показва колко добре работят бъбреците.

Тези изследвания са сравнително лесни и достъпни. Могат да бъдат назначени от личния лекар и често са част от стандартната профилактика.

Консултация със специалист

е препоръчителна при:

белтък или кръв в урината
повишени стойности на креатинин или намалена бъбречна функция
трудно контролируемо високо кръвно налягане
чести инфекции на пикочните пътища
подуване на краката или около очите
промени в честотата или количеството на уриниране

Добрата новина е, че много от рисковите фактори за бъбречни заболявания могат да бъдат контролирани. Поддържането на здравословен начин на живот играе ключова роля. Лекарите препоръчват:

редовна физическа активност
балансирано хранене с ограничен прием на сол
поддържане на здравословно тегло
контрол на кръвното налягане и кръвната захар
достатъчен прием на течности
избягване на тютюнопушене

Важно е също така да се избягва честата употреба на болкоуспокояващи лекарства без лекарска препоръка, тъй като някои от тях могат да увредят бъбреците при продължителен прием.

Защо профилактиката е важна

Специалистите предупреждават, че хроничното бъбречно заболяване се превръща в едно от нарастващите предизвикателства за общественото здраве. В световен мащаб броят на засегнатите хора продължава да нараства, най-вече заради увеличаващите се случаи на диабет и високо кръвно налягане.

Затова международните медицински организации призовават за по-голяма информираност и активна профилактика. Редовните изследвания и ранната диагностика могат значително да намалят риска от тежки усложнения и необходимостта от диализа или трансплантация.

Посланието към пациентите е ясно: грижата за бъбреците трябва да започне много преди появата на симптоми. Един прост профилактичен преглед може да помогне за ранно откриване на проблем и да даде възможност за навременни мерки.

Защото, когато защитаваме здравето на бъбреците си, ние защитаваме и своето бъдеще.

Източник 24часа

Каратанчева отпадна в първия кръг на турнир в САЩ

от

-

15.04.2026

БТА

Каратанчева отпадна в първия кръг на турнир в САЩ

Лиа Каратанчева отпадна в първия кръг на турнира по тенис на клей в Зефирхилс, Флорида, с награден фонд 30 хиляди долара.

Българката отстъпи в оспорван двубой пред американката Хиба Шейх със 7:6(6), 4:6, 5:7 за малко повече от три часа на корта.

Каратанчева загуби първия сет след тайбрек, а във втората част не удържа подаването си в десетия гейм и Шейх изравни. В решителния трети сет тя водеше с 5:4, но американката взе три поредни гейма, а с това и срещата.

Българката ще играе в надпреварата на двойки с представителката на домакините Габриела Вилар, а първите им съпернички ще бъдат Кейт Шарабура (САЩ) и Киана Мотосоно (Перу).

Източник Gong.bg

Жулиен Дасен ще има концерти в София, Пловдив и Варна

от

-

15.04.2026

Жулиен Дасен ще има концерти в София – на 5 юни в зала 3 на НДК, Пловдив – 4 юни, и Варна – 7 юни, информират организаторите от Sprint Production.

Синът на легендарния Жо Дасен изпълнява най-големите хитове на своя баща – L’été indien, Et si tu n’existais pas, Salut.

Роден на 22 март 1980 г., Жулиен Дасен е второто дете в семейството на Жо Дасен и съпругата му Кристин. Заедно със своя брат Джонатан, той посвещава живота си на съхраняването и популяризирането на музикалното наследство на своя баща. През 2010 г., заедно с брат си, създава музикалния спектакъл Once upon a time Joe Dassin, режисиран от Кристоф Баратие. Проектът, представен в Европа и САЩ, съдържа и емоционален виртуален дует между баща и син.

/ДД

/ХК/

Джаро и Косъма живи – връщат се в “Под прикритие 6”

от

-

15.04.2026

Мафиотът Джаро обграден от най-верните си подчинени в отдалечена вила извън София, украсена за Коледа. Емблематичният герой от “Под прикритие”, изигран съвършено от Михаил Билалов, се завръща в продължението му, показа екипът на сериала с кратко видео във фейсбук.

И макар да заснеха всички сцени от шестия сезон, там току издават какво да очакват зрителите, когато криминалният сериал тръгне пак по телевизията.

В него се връща и друг любимец на зрителите – Косъма. Актьорът Александър Сано пак влиза в образа му и на героя му явно не му е провървяло – ясно се вижда, че едното му око е доста подпухнало.

Александър Сано се завръща като Косъма в продължението на сериала.

Захари Бахаров като Иво Андонов също е в краткото видео – седи на масата до Джаро, докато той му обяснява нещо важно. Там е и Кирил Ефремов, когото всички още свързват с образа на Големия Близнак. Навън е снежно, но въпреки това наблизо има машина, която разпръсква изкуствен сняг.

Шестият сезон ще продължи историята от предишните епизоди с нови герои, но и ще покаже откъде започва всичко с вече познатите и така обичани от зрителите предишни участници. Така на екрана са героите на Билалов и Сано, които бяха застреляни в предишните сезони.

Новите актьори в продължението са Юлиан Вергов, Радина Кърджилова, Павел Иванов, Климентина Фърцова. Изпълнителен продуцент е Магърдич Халваджиян, креативен продуцент и сценарист е Димитър Митовски, режисьор – Виктор Божинов. Сценаристи са Ваня Николова, Борислав Захариев и Слави Ангелов.

Очаква се “Под прикритие” да е в ефира на БНТ още тази година.

Източник 24часа

„Гала на българската култура и музика“ ще има за трети път във Виена

от

-

15.04.2026

„Гала на българската култура и музика“ ще има за трета поредна година във Виена по повод 24 май. Български и европейски артисти ще участват в концерта в Wiener Konzerthaus, информират организаторите.

По думите им този път, точно в деня на светите братя Кирил и Методий, на сцената ще има мащабното присъствие на пълния състав на един от най-добрите съвременни български оркестри – „Симфониета Враца“ (диригент Христо Павлов), звездата на музиката, киното и театъра Орлин Павлов, джаз триото на Живко Петров – JP3, световноизвестното сопрано Илдико Раймонди от Wiener Staatsoper, португалската певица Сандра Пирес, цигуларката Лидия Байч, пианистката Донка Ангъчева, Wladigeroff Brothers и др.

Водеща ще бъде младата актриса с български и испански корени Киара Базага.

„Гала на българската култура и музика“ се реализира по инициатива на пианистката Донка Ангъчева и нейната артистична инициатива Die Kunst lebt weiter („Изкуството продължава да живее“) в партньорство с културната организация „Темпо Рубато“.

Концертът включва произведения от Фредерик Шопен, Франц Лист, Астор Пиацола, Франц Лехар, Парашкев Хаджиев, Мануел де Фая, Александър Владигеров, Панчо Владигеров, Ерос Рамацоти, Живко Петров.

Според организаторите един от големите акценти ще е музикалният дует между Орлин Павлов и Сандра Пирес, които за първи път пред виенската публика, заедно със „Симфониета Враца“ и солисти, ще изпълнят версия на песента Here I Am, аранжирана специално за този концерт.

/ДД

Рафиня бесен: Ограбиха ни! Съдиите ги е страх Барселона да спечели

от

-

15.04.2026

Нападателят на Барселона Рафиня не бе доволен от съдийството в реванша срещу Атлетико Мадрид, в който тимът на Диего Симеоне загуби с 1:2, но с общ резултат 3:2 елиминира каталунците и си осигури полуфинал в Шампионската лига.

Избрано от VGong

Атлетико Мадрид ще брани преднината си срещу Барселона

<br />

„Ограбиха ни! Беше трудно, особено когато трябва да дадем три пъти повече от себе си, за да спечелим мача. Наистина искам да разбера този страх между съдиите и защо ги е страх Барселона да победи. Искам да разбера техните стандарти. Атлетико Мадрид направи не знам колко фала… и не получиха нито един жълт картон, за мен това е грабеж“, заяви Рафиня.

Барселона има претенции за червения картон на Ерик Гарсия, който бе изгонен в 79-а минута.

Източник Gong.bg

Григор Димитров ще играе квалификации в Рим

от

-

15.04.2026

Григор Димитров ще трябва да премине през квалификациите на турнира от сериите „Мастърс 1000“ в Рим.

Най-добрият български тенисист не получи „уайлд кард“ за основната схема.

Турнирът ще се проведе между 6 и 17 май.

Решението бе обявено официално от президента на италианската тенис федерация Анджело Бинаги.

„Ще дадем „уайлд кард“ на Матия Белучи, Матео Беретини, Матео Арналди, Лука Нарди и Федерико Чина. Ако Белучи влезе директно в основна схема, покана ще има за Франческо Маестрели“, заяви Бинаги.

Източник 24часа

С изложби, шествие и концерти Благоевград чества 150 години от Априлското въстание

от

-

15.04.2026

Община Благоевград отбелязва 150 години от Априлското въстание с поредица от инициативи, посветени на паметта и подвига на априлци, съобщиха от общинския пресцентър.

Събитията започват на 15 април от 12:30 часа с презентация „150 години Априлско въстание“ в Регионална библиотека „Димитър Талев“. На следващия ден от 15:00 часа, също в библиотеката, ще бъде представена изложба-везба, презентация и ревю от фолклорните области на страната под надслов „Символите на България“.

На 20 април в родната къща на Георги Измирлиев – Македончето в квартал „Вароша“ Регионалният исторически музей ще представи изложба „150 години от Априлската епопея“. Експозицията ще бъде открита в 11:00 часа. От 17:00 часа ще тръгне паметно шествие от Съдебната палата в града до площад „Георги Измирлиев“, където ще бъдат положени венци и цветя пред бюст-паметника на революционера, чието име носи централният площад в Благоевград по повод 175 години от неговото рождение. На 20 април от 18:00 часа на площада започва концерт-рецитал „Ехо от безсмъртието: 150 години от подвига на априлци“.

На 21 април в къща музей „Георги Измирлиев – Македончето“ ще има възстановка „Георги Измирлиев и Русенският комитет“. На 24 април 3-то бригадно командване организира Ден на отворените врати.

От днес започват и инициативите в Разлог, посветени на годишнината от въстанието. От 11:00 часа в Историческия музей в града се организира среща-дискусия „150 години от Априлското въстание – какво трябва да помним?“, съобщиха за БТА от музея. Организатори на събитието са Институт за Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, Община Разлог и Исторически музей – Разлог.

/ХК/

Издателят Димитър Томов представи книгата „Априлското въстание (1876 – 2026). 150 години от Българското въстание през 1876 година“ в Панагюрище

от

-

15.04.2026

Издателят Димитър Томов представи книгата „Априлското въстание (1876 – 2026). 150 години от Българското въстание през 1876 година“ в Историческия музей в Панагюрище в рамките на Международната конференция „Априлското въстание 1876 г. – път към свобода, парламентаризъм и държавност“.

Изданието е с автори проф. Петко Ст. Петков и доц. д-р Атанас Шопов и е публикувано от издателство „Български бестселър“. Книгата е двуезична – на български и английски език, като тиражът ѝ е достигнал 1000 броя, съобщи издателят.

По време на представянето Томов посочи, че идеалът на един народ е грамотността и че силната държава се гради върху образовано общество.

Доц. д-р Атанас Шопов отбеляза, че в книгата е проследен пътят от началото на въстанието до създаването на българската държавност, като акцент е поставен върху три ключови дати – 20 април, 3 март и Берлинския конгрес през юли 1878 г.

Книгата няма да се предлага в търговската мрежа, а може да бъде закупена в университетските книжарници в София, в Историческия музей в Панагюрище или да се поръчва чрез авторите, съобщи Томов.

/НН/