дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Общинските съветници в Годеч избраха Станислава Балабанова за зам.-председател на Общинския съвет

0

На днешното си редовно заседание общинските съветници в Годеч избраха Станислава Балабанова за зам.-председател на Общинския съвет. Предложението бе прието с десет гласа „за“ и един – „въздържал се“. Общинският съветник Евелина Лозанова също бе предложена за зам.-председател, но отказа кандидатурата ѝ за поста да бъде гласувана.

До решението се стигна, след като през март дългогодишният председател на Общинския съвет в Годеч Мария Владимирова подаде оставка и заяви желанието си да продължи дейността си в Общинския съвет само като общински съветник. Тогава на нейно място като председател на институцията бе избрана тогавашният зам.-председател Илина Николова. 

Според друго решение на съветниците от март работното време на председателя на Общинския съвет бе намалено от осем на четири часа, а месечното му възнаграждение бе определено в размер на 45% от това на кмета на община Годеч. Тогава общинските съветници решиха също техните заплати да бъдат символични – в размер на 1 евро. Първоначално Общинският съвет реши съветниците да работят без никакво възнаграждение, но това тяхно решение бе върнато от Областната управа на Софийска област като незаконоосъобразно. 

Днес общинските съветници одобриха отпускане на еднократна финансова помощ на всеки ученик, завършващ средно образование, както и на учениците, постигнали отличен успех през гимназиалния етап на обучение в Средно училище (СУ) „Проф. д-р Асен Златаров“ в град Годеч. Предложението бе подкрепено единодушно с 11 гласа „за“. Вносител на доклада е кметът на община Годеч Радослав Асенов. Кметът поясни за БТА, че това се практикува в общината от няколко години. 

На днешното си заседание Общинският съвет в Годеч прие единодушно с 11 гласа „за“ също и план на приходите и разчет на разходите на общината за 2026 г. 

Сред точките от дневния ред бе и приемане на годишния отчет на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) към общината за 2025 г.

 



Източник БТА

Бетис надви Жирона в голово шоу

0




Бетис спечели с 3:2 при гостуването си на Жирона в мач от 33-ия кръг на Ла Лига.

Избрано от VGong

Атлетико Мадрид разгроми Бетис за Купата на краля

Тимът от Севиля прекъсна серията си без победа в първенството, която продължи седем срещи (5 равенства и 2 загуби). След 12-ия си успех за сезона Бетис заема 5-ото място в класирането с аванс от пет точки пред Севиля, който е с мач по-малко. Жирона пък допусна 12-а загуба и е 11-и.

Двата отбора си размениха по едно попадение през първото полувреме. Виктор Циганков даде аванс на домакините още в 7-ата минута, а в 23-ата Марк Рока изравни след асистенция на Абде Езалзули.

След почивката Абде Езалзули продължи със силната си игра и в 63-ата минута реализира за 2:1 след подаване от Седрик Бакамбу.

Само четири минути по-късно Жирона получи дузпа, която Азедин Унахи превърна в гол за 2:2.

Победното попадение за Бетис дойде в 80-ата минута, когато Родриго Рикелме се разписа, а в основата на атаката отново бе Абде Езалзули.



Източник Gong.bg

Списание „Космос“ в изложба на Моста на влюбените

0


Изданието вдъхнови част от творбите на младежки конкурс. Децата смятат, че мястото на списанието е в Космоса

Как си представям бъдещата работа? Това бе темата на конкурса за детска рисунка, който се проведе през миналата година, организиран от Асоциацията за развитие на младежта. Главен партньор бе Общинският дом на културата „Средец“ с подкрепата на Столичната община.

Списание „Космос“ се оказа сред вдъхновителите и част от децата опитаха да пресъздадат бъдещето му.

Най-добрите творби от тази седмица са изложени на Моста на влюбените на НДК и ще бъдат там в продължение на три седмици.

Там е и постерът рисунка на „Космос“, създаден от партньорите ни NextDC, които са автори на редизайна, отличен с награда на най-големия фестивал на рекламните агенции – ФАРА.

До него на Моста на влюбените е рисунката на 8-годишната Виктория Николова, според която бъдещето на списанието неизменно е свързано с необятните космически хоризонти. 

Наградата на сп. „Космос“ бе едногодишен абонамент.

Конкурсът, проведен през март и април 2025 г., се оказа своеобразен катализатор на идеята изданието да полети в орбита.

Два месеца по-късно, на 25 юни 2025 г., логата на „Космос“ и вестник „24 часа“ се оказаха на борда на SpaceX Dragon Grace с мисията Axiom4 на възпоминателна марка, издадена от Атлантическия клуб в България и партньорите ни от HELLO SPACE | Bulgaria Calling. На нея стои подписът на командир Пеги Уитсън, един от легендарните астронавти на НАСА и Axiom. 

Тя не само че е първата жена – командир на Международната космическа станция, а и в сметката се мъдрят респектиращ брой дни над Земята – цели 695. 

Екипажът на Ax-4 прекара повече от 20 дни в Космоса, обикаляйки Земята 320 пъти на височина от 250 сухопътни мили със скорост над 17 000 мили в час, изминавайки приблизително 8,4 милиона мили, преди приводняването на 15 юли 2025 г. край западното крайбрежие на Сан Диего.

Междувременно сп. „Космос“ заживя нов живот и в дигиталния свят.

В онлайн платформата ни снимките „оживяват“ и се чува шумът от прелистването на истинската хартия. Абонаменти за хартиеното и дигиталното издание може да се направят от сайта на „Медийна група България“ www.mgb.bg. Тук може безплатно да тествате „близнака“ на „Космос“ в интернет.  

Читателите могат да ни открият и в книжарниците на „Сиела“ и в онлайн магазина на „Озон“ – www.ozone.bg.





Източник 24часа

Проф. Александър Шурбанов определи текстовете в премиерния си сборник „Записано“ като пътни бележки от едно пътуване през света

0

Сборникът с есета на поета, есеиста, преводача и изследовател на английската литература проф. Александър Шурбанов „Записано“ бе представен тази вечер в столичния книжен център „Гринуич“. Книгата събира негови лични, философски и литературни размисли от няколко декади. С нея издателство „Лист” отбелязва 85-годишнината на проф. Шурбанов, която беше на 5 април.

Авторът отбеляза, че в книгата му „няма нито лирически, нито други герои“, а всичко е написано от първо лице. „В нещата, които пиша, съм абсолютно разголен. Не по неприличен начин, но с известно смущение. В целия сборник се опитвам да кажа нещата, които са ми на душата, и ги казвам за себе си, не за някой друг“, каза още проф. Шурбанов.

Той определи текстовете „като пътни бележки от едно пътуване не по света, а през света“. Те играят ролята на „средство срещу забравата, от която се страхувам и срещу която гледам да се боря, доколкото мога със слабото си слово“, посочи авторът.

Проф. Георги Каприев нарече премиерната книга „диалог с цялата световна култура“. „В основата на текстовете на проф. Александър Шурбанов стои слисваща ерудиция, мащабна памет, критична дистанция и причастност към духовните йерархии в човешката културна традиция“, допълни той и отбеляза, че „Записано“ се появява след точно 65 години активно присъствие на Александър Шурбанов в българската и поне 60 в световната култура“.

Проф. Каприев се опита да дефинира съдържанието на книгата между есето, фрагмента, бележката и неназовимото споделяне на лични размисли. „Воден от дълголетния си опит, проф. Шурбанов не оставя на тълкувателите да гадаят за структурата и жанра на книгата. Заключителната бележка на автора заявява, че изразът Omnia mea (от лат. – всичко свое, б.р.) би бил заглавието, описващо най-точно съдържанието й. С непоправимата си скромност, Шурбанов се оттегля от него. Предпочита думата есета – неща с несигурен статут, заредени със силно субективен елемент, който обаче се разпростира до широката перспектива на човешкия род и вселена. Заговаря за майстори на жанра – за Паскал, Чоран, Константин Павлов и с особено внимание за Атанас Далчев. Озаглавил е записаните си размисли – бележки, прекръстени обаче от редакторите му на фрагменти“, каза проф. Каприев.

Той допълни, че „заради близостта си с фрагментите проф. Шурбанов нарича текстовете си опити, бележки, приказки. В последна сметка се спира на „Записано“ – онова от мисловния му свят, което е кристализирало и в текста, в който е издигнал свои, преосмислени реалности“.

Участие в представянето на сборника взе и проф. Александър Кьосев, който определи книгата като „ренесансова“, и каза, че от нея „излиза ренесансовият човек, който определя цялостно и хармонично мирогледа на читателя и го въвлича в едно късноренесансово приключение“.

Записките на автора той нарече „прекрасни, малки хвъркати бележки от живота, в които става дума за най-обикновени житейски неща, за проницателни и силно сетивни наблюдения върху едно или друго“. Сред тях „може да бъде брезичката или някое куче, или някоя старица, на която даваш милостиня, или пък починал приятел, или пък някаква странност на езика“, даде пример той. „Тези наблюдения са изключително живи, изключително лични, и някак неусетено могат да преминат в моралистични сентенции, без читателят дори да е усетил“, посочи проф. Кьосев.

Сборникът е структуриран в няколко тематични части, които очертават вътрешната логика на това на пръв поглед разнородно писане, посочват издателите от „Лист“. В първата са разделите „Човекознание”, „Преодоляване на самотата” и „Възпитание на чувствата”, насочени към личния опит и вътрешния свят на човека. Втората обединява текстове под заглавията „Вяра и съмнение” и „Подражания”, а третата част е изградена от размишления по темите „Цивилизации”, „Пътища” и „Бащино ми огнище”.

„Записано“ естествено продължава дългогодишния творчески и научен път на проф. Александър Шурбанов, чието име е трайно свързано с въвеждането и утвърждаването на класически и модерни англоезични автори в българската културна среда, посочват издателите на книгата. Превеждал е Уилям Шекспир, Джефри Чосър, Алфред Тенисън, Джон Милтън, Джон Дън, Дилън Томас и Томас С. Елиът. Като университетски преподавател и учен той посвещава десетилетия на изследването на ренесансовата и модерната английска литература, автор е на собствена поезия и есеистика.



Източник БТА

Донски стартира с победа в Рим

0


Startphoto.bg

Донски стартира с победа в Рим


Националът на България за Купа „Дейвис“ Александър Донски се класира за четвъртфиналите на двойки на турнира по тенис на клей от сериите „Чалънджър 75″ в Рим (Италия) с награден фонд 97 640 евро.

Донски и Сидхант Бантия (Индия) победиха в първия кръг Серхио Мартос Горнес (Испания) и Виджай-Сундар Прашант (Индия) със 7:6(5), 6:4 за час и 25 минути на корта.

В първия сет пробиви нямаше, а българинът и индиецът поведоха с 6:3 в тайбрека и го спечелиха със 7:5. Във втората част Донски и Бантия започнаха с брейк, който се оказа достатъчен за крайната победа.

Българинът заработи 16 точки за световната ранглиста на двойки, в която тази седмица заема 105-о място, но с този успех си гарантира рекордно класиране, като ще се изкачи минимум до 103-а позиция.

На четвъртфиналите двамата ще играят с победителите от мача между номер 4 Блейк Бейлдън (Австралия)/Мик Велдхер (Нидерландия) и участващите с „уайлд кард“ Андреа Вавасори и Матео Вавасори (Италия).   /БТА



Източник Gong.bg

Четвъртото издание на „Нощ на историите“ се състоя в Пловдив

0

Четвъртото издание на инициативата „Нощ на историите“, което е част от градската програма на Международния фестивал за улични изкуства 6Fest, се състоя тази вечер в клуб Politico Speakeasy в Пловдив.

В инициативата взеха участие скулпторът Цвятко Сиромашки, фотографът Соня Станкова, художникът Иван Шишков и изследователят на Пловдив Димитър Райчев (Мимо Райчев), които разказаха любопитни истории от творческия свят на града под тепетата.

„Тазгодишното издание на формата посреща знакови имена от сферата на изкуството и творческата история на града, които се обединиха, за да пречупят за нас действителността през призмата на личните си преживявания“, каза за БТА водещата на събитието Антония Александрова.

По думите й програмата е истинско пътуване във времето. „За мен е чест да имам възможността да поговоря с гостите тази вечер, защото всеки един от тях е жив архив на Пловдив – памет, въплътена през годините в скулптура и живопис, запечатана във фотография и разказана в история“, каза още Александрова, която е основател и двигател на How2Plovdiv, независима локална медия, посветена на живота и събитията в Пловдив, както и гост автор в списание „Нула32“.

От сцената Димитър Райчев разкри любопитни и малко известни истории от живота на пловдивчани, Соня Станкова сподели забавни моменти от професионалния си път и носталгични спомени от легендарното фото студио на Джумаята, Цвятко Сиромашки сподели истории от своя творчески път – за произведения, за случайности, за срещи, оставили следа. А художникът Иван Шишков успя да потопи гостите в духа на бохемата на Априлското поколение.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и Националния фонд „Култура“.

Цвятко Сиромашки е скулптор, роден в Пловдив и дълбоко свързан с града. Първите си стъпки в изкуството прави в Техникума по каменообработване в Кунино, а след това завършва Академията за живопис, скулптура и архитектура „Иля Репин“ в Санкт Петербург и Националната художествена академия в София. Почетен гражданин е на Пловдив. Негови творби са представяни в редица изложби у нас и в чужбина, а произведението му „Пресвето сърце Исусово“ е сред официалните дарове, които град Пловдив поднася на папа Йоан Павел II при посещението му в България.

Соня Станкова е фотограф и преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“. Работи като професионален фотограф от 1984 г. Носител е на редица престижни отличия, сред които два пъти награда „Пловдив“ (2001, 2019), както и почетна статуетка на Фотографската академия „Янка Кюркчиева“ за изключителен принос към развитието на фотографията в България.

Иван Шишков е художник, роден в Пловдив, завършва Националната художествена академия в София със специалност „Плакат и графичен дизайн“. През 1989 г., заедно с Атанас Кръстев – Начо Културата, основава първата частна галерия в Старинен Пловдив – „Червеното пони“. От 80-те години участва активно в национални и международни изложби и биеналета.

Димитър Райчев е изследовател, документалист и автор на редица книги и фотоалбуми, посветени на историята на Пловдив. В своите издания той събира и подрежда ценни свидетелства за миналото на града. За приноса си към културния и духовния живот на града е отличен със специалната награда „Пловдив“ за изключителни постижения и цялостен принос, както и с приза „Следовник на народните будители“.



Източник БТА

Парагваец с титли през този сезон е съперник на Григор Димитров в Мадрид

0


Григор Димитров ще играе срещу съперник от Южна Америка в първия кръг на турнира „Мастърс 1000“ в Мадрид. 

Бившият №3 в света очаква Адолфо Даниел Вайехо, който влезе в основната схема от квалификациите. 21-годишният представител на Парагвай в момента е 96-и в света, а през този сезон има две титли и финал на турнири „Чалънджър“. 

Мачът Димитров – Вайехо най-вероятно ще е в четвъртък. 





Източник 24часа

Катастрофа между два трамвая е станала на бул. „Константин Величков“ в София, съобщиха от МВР

0

Катастрофа между два трамвая е станала на бул. „Константин Величков“ в София около 21:00 часа, съобщиха за БТА от пресцентъра на МВР.

При инцидента има един леко пострадал пътник от единия трамвай. 

Ватманите са тествани за употреба на алкохол, резултатите им са отрицателни. 

Движението в района не е възпрепятствано вследствие на катастрофата. Изясняват се причините за възникването на инцидента. 

 

/БИ/



Източник БТА

Брутална битка за титлата: Кръв, обрати и сребро за Семен Новиков в Албания

0


statrphoto.bg

Брутална битка за титлата: Кръв, обрати и сребро за Семен Новиков в Албания


Българският национал и олимпийски шампион Семен Новиков е европейски вицешампион за втора поредна година, след като отстъпи на Турпал Бисултанов във финала на категория до 87 кг класически стил на континенталното първенство в Тирана, Албания.  

Схватката започна с точки още преди партера. Бисултанов взе четири с поваляне на Новиков на тепиха, но българинът контрира с две движения за по две точки и равенство. След подновяването на борбата обаче датският национал удари олимпийския шампион неволно в носа и той трябваше да взима два пъти медицински таймаути заради кръвотечение Двубоят продължи, а Бисултанов взе два пъти по една точка до почивката, за да поведе с 6:4.

След паузата борбата бе пасивна и Новиков не успя да обърне. Българският национал загуби с туш и е сребърен медалист за втори пореден път, след като през миналата година отстъпи на унгареца Давид Лошонци. 

Това е втори медал за българските национали в класически стил, след като по-рано Стефан Григоров заслужи бронз при най-леките до 55 кг. Утре действащият шампион Кирил Милов е на финал на 97 кг и ще донесе трето отличие на отбора.   /БТА



Източник Gong.bg

Тръмп призова Иран да освободи няколко жени за „добър старт на преговорите“

0


Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Иран да освободи няколко жени, които според него са заплашени от екзекуция, като заяви, че това би било „много добър старт за преговорите“ между двете страни, които се очаква да бъдат възобновени – информация, която веднага беше опровергана от Техеран, отбелязва Франс прес. Агенцията отбелязва, че засега не е в състояние да потвърди тези заплахи за екзекуция, нито самоличността на всички жени, чиито снимки американският президент публикува в подкрепа на своето искане, съобщи БТА. 

„Към иранските лидери, които скоро ще преговарят с моите представители: бих бил много благодарен за освобождаването на тези жени. (…) Моля ви, не им причинявайте зло! Това би било много добър старт за преговорите!!!“, написа Тръмп в социалната си мрежа Трут соушъл, в коментар към публикация, качена в понеделник в акаунта в Екс на активист на име Еял Якоби. Той съдържа снимки на осем неидентифицирани жени, придружени от текста „Ислямска република Иран се готви да обеси осем жени“.

„Тръмп отново е бил подведен от фалшива информация“, коментира агенция Мизан, орган на иранската съдебна власт. „Сред жените, представяни като предстоящи да бъдат екзекутирани, някои са били освободени, докато други са обект на съдебно преследване, което може да доведе най-много до присъда лишаване от свобода“.

По-рано днес същата агенция съобщи, че Иран е екзекутирал мъж, осъден за опит да подпали джамия в Техеран по време на протестите през януари и за сътрудничество с Израел и САЩ. Според неправителствената организация IHR това е осмият мъж, екзекутиран във връзка с тези антиправителствени протести след бързи съдебни процеси.

„Амир Али Мирджафари (…), един от въоръжените елементи, сътрудничещи на врага, който се е опитал да подпали голямата джамия в (квартал) Голхак и който е ръководел насочените против сигурността дейности на Мосад (израелската разузнавателна служба, бел. АФП) в района, беше обесен тази сутрин“, гласи съобщението. Агенция Мизан уточни, че смъртната присъда, потвърдена от Върховния съд, се основава на факта, че той е действал от името на „ционисткия режим, американското правителство (…) и групи, враждебни към сигурността на страната“.

По-рано иранската държавна телевизия съобщи, че двуседмичното примирие между САЩ и Иран изтича в 3:30 ч. утре по техеранско време. Съобщението беше направено на фона на пълната несигурност относно провеждането на преговори за трайно прекратяване на войната.

Влязло в сила на 8 април, прекратяването на огъня теоретично трябваше да приключи в нощта на вторник срещу сряда в Иран. Но американският президент Доналд Тръмп породи съмнения в понеделник, като заяви, че то ще приключи ден по-късно, т.е. в сряда вечерта по времето във Вашингтон, което се равнява на удължаване с 24 часа.

Тръмп добави, че е „много малко вероятно“ да го удължи.





Източник 24часа

Последни новини

Клюки