Старши треньорът на Реал Мадрид Алваро Арбелоа коментира падането на Килиан Мбапе в наказателното поле в края на мача между Реал и Жирона (1:1) в Ла Лига.

Главният съдия Хавьер Алберола Рохас не отсъди дузпа в полза на мадридчани.

„За мен това е дузпа, и тук, и на Луната. Просто още един пример. Още една такава седмица. Такова е положението, нищо не можеш да направиш. Нито аз, нито другите разбираме кога трябва да се намеси ВАР. Той се намесва когато му е удобно, а когато не е, не се намесва. Моето мнение ви е известно, а фактите го потвърждават“, сподели Арбелоа.

„Това е абсолютно чиста дузпа. На Килиан му бяха отсъдили нарушение в по-малко очевиден случай от този с дузпата. Имахме много проблеми със съдиите. В този мач, в играта срещу Майорка… нищо ново. Съдията не ни каза нищо по този повод за Мбапе“, заяви треньорът на Реал.

„Напускам с чувството, че макар това да не беше най-добрият ни мач, ние трябваше да спечелим. Това е всичко. Имайки предвид ситуациите, които създадохме, и факта, че почти не допуснахме Жирона да създаде нещо“, сподели наставникът.

Така ги разбираме ние от ГЕРБ-СДС изборите – преди да поискаш доверието на хората, показваш каква работа си свършил. Това пише в своя фейсбук публикация Николай Нанков от ГЕРБ.

„Показвам ви малка част от направеното в община Тетевен.

Някои от обектите са завършени отдавна, други по-скоро, но всички са направени за хората в общината.

Вече никой не помни как изглеждаше пътят Тетевен-Рибарица.

Никой не се страхува, че ще му отнемат жилището, ако се включи в програмата за енергийна ефективност, напротив, хората питат и търсят възможност да санират домовете си.

Много работа в полза на жителите на Тетевен свършихме с кмета ни Мадлена Бояджиева. И още много ни предстои.

Накратко – рехабилитирани улици в града и общината, нова тротоарна настилка, централния площад, ремонтирани училища, нови и обновени спортни терени с ново оборудване, детски градини, санирани близо 400 апартамента, в които живеят над 1000 души, ремонт на водопроводна мрежа, нова система за външно изкуствено осветление във всички населени места, обновен спортен комплекс „Тетевен 2009″, обновен общински пазар, първи от 70-те години на миналия век ремонт на мост в кв. Пеновото, изградени подпорни стени от двете страни на реката, ремонт на републикански пътища , и още много проекти“, пише още Нанков. 

Всеки спектакъл е непредвидим, колкото и добре да е отрепетиран – той може непрекъснато да се променя спрямо публиката, казва театралният и кинорежисьор проф. Христо Христов, от чието рождение днес се навършват 100 години.

Христо Христов е роден на 11 април 1926 г. в Пловдив. Завършва медицина и първоначално практикува като лекар. През 1958 г. завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство – НАТФИЗ). В средата на 60-те години на 20-и в. специализира кинорежисура в Института по кинематография „Сергей Аполинариевич Герасимов“ (ВГИК) в Москва, както и при Михаил Ром в студия „Мосфилм“. През 1958 г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от Иван Аржентински в Пловдивския театър, където е режисьор до 1966 г.

От 1967 г. Христо Христов е режисьор-постановчик в Студията за игрални филми „Бояна“. Филмовият му дебют е „Иконостасът“ (1969) по романа от Димитър Талев „Железният светилник“ и е заснет съвместно с аниматора Тодор Динов. Следва серия от творби, посветени предимно на проблемите на съвременността и разкрива­щи българския национален характер, повечето от които сa носители на престижни национални и международни награди. Сред тях са „Наковалня или чук“ (1972), „Последно лято“ (1973), „Дърво без корен“ (1974), „Циклопът“ (1976), „Срещу вятъра“ (1977), „Бариерата“ (1979), „Камионът“ (1980), „Кендзо Танге“ и „Мегаполис“ (1981, документ), „Събеседник по желание“ (1984), „Характеристика“ (1986), „Девет – числото на кобрата“ (1987), „Никола Гюзелев“ (1990), „Мираж под наем“ (1994) и документални филм за изкуство, сред които е „Не се предавай (Dum spiro spero)“ (1995), посветен на художника Златю Бояджиев и оперния певец Борис Христов.

Последната му игрална лента е „Султамит“ (1997). Прототип на героинята е еврейска актриса, която Христов помни от детските си години в Пловдив. Тя е влюбена в човек, който я въвлича в антифашистката борба. Демагогията обаче я съсипва и героинята решава да избяга. Това се оказва невъзможно, осъждат я на смърт. Никой не се осмелява да натисне спусъка, затова ѝ дават цианкалий. „Темата на филма е, че липсата на любов е вече смърт и самата смърт е съществуване без любов“, казва режисьорът за своето произведение във в. „168 часа“ от 3 октомври 1997 г.

БОРБА С ЦЕНЗУРАТА

Според публикация във в. „24 часа“ от 1997 г. името на Христо Христов се свързва най-вече със злополучния филм „Една жена на 33“, в който се разказва за професор, получил титлите си благодарение на трудове, писани от други хора. Филмът е по сценарий на Боян Папазов. Скоро след първите прожекции той е спрян. По височайша заповед тогавашните председатели на творческите съюзи са заключени в ловна резиденция. Там те заклеймяват „Една жена на 33“ като вражески филм, който очерня социалистическата действителност. Тодор Живков пише писмо срещу продукцията.

Колегите на Христов тогава не смеят да се спират с него по улиците. Разправиите около филма разклащат здравето на режисьора, въпреки че той е кален в битките с властта.  

През 1963 г. цензорите забраняват неговата постановка „Мъртво вълнение“ по романа на Ивайло Петров в пловдивския театър. Упреците са, че е направен спектакъл срещу ТКЗС-тата. Разстроен от атаките срещу представлението Христов получава първата си хипертонична кома. 10 години по-късно режисьорът е принуден да изреже части от филма си „Последно лято“ по едноименната повест на Йордан Радичков. Адмиралите яростно хулят „Циклопът“, който е прожектиран и в сградата на ООН. „Бариерата“ също не се разминава с по-острите критики. Този път Христов е заподозрян като почитател на Зигмунд Фройд.

„Те за себе си тогава бяха прави, изхождайки от собствената си логика. Не можеха да позволят на някакъв си режисьор да критикува системата им! Не искам да се връщам към онова време и да се правя на герой“, коментира преживелиците си Христо Христов в същата публикация от в. „24 часа“, 1997 г. До сетния си дъх твърди, че не е бил дисидент, а инакомислещ. По времето на снимките на „Една жена на 33“ началници в ЦК се опитват да го рекетират. Тогава го викат и му възлагат да направи филм за Димитър Благоев.

ПРИЗНАНИЕ

Христо Христов е председател на Съюза на българските филмови дейци от 1972 г. go 1983 г., когато е свален от този пост заради оспорвания му филм „Една жена на 33“ (1982). През 1992 г. става първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия (EFA). Председател е на Обществения съвет за кино към Ми­нистерството на културата. Автор е на научното изследване „Методът на фи­зическите действия на Станиславски в светлината на учението на Иван Павлов за висшата нервна система“ (1955). Дългогодишен професор е в НАТФИЗ, учител на мнозина от днешните филмови дейци.

Има и няколко десетки постановки на театралната и оперната сцена. Сред забележител­ните му произведения са „Иркутска история“ от Арбузов, „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, „Оптимистична трагедия“ от Вишневски, „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „12-а нощ“ от Шекспир, „Три високи жени“ от Едуард Олби, „Антигона 43“ (оперна постановка).

Между многобройните отличия на кинематографиста са държавната награда „Св. Па­исий Хилендарски“ за творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции, наградата на Министерството на културата за цялостен принос към българското кино, награда за режисура (Варна, 1969), награда на младежкото жури и награда на ФИПРЕССИ (Локарно, Швейцария, 1970) за филма „Иконостасът“, „Златна роза“ за „Наковалня или чук“ (Варна, 1972), златен медал (Сан Ремо, Италия, 1974) и награда за най-добър чуждестранен режисьор (Атланта, САЩ, 1974) за „Последно лято“, първа награда (Варна, 1974) и „Златна палма“ (Прат, Франция, 1978) за филма „Дърво без корен“, специална награда (Варна, 1976), диплом (Западен Бер­лин, 1977) и отличие (Шчечин, Полша, 1980) за „Циклопът“, сребърна награда (Москва, 1979) и „Златна роза“ (Варна, 1980) за „Бариерата“, награда на Съюза на българските филмови дейци (1984) и специална награда (Варна, 1984) за филма „Събеседник по желание“, първа награда (Варна, 1986) и награда и диплом (Москва, 1985) за „Характе­ристика“.

На 24 ноември 2004 г. на тържествена церемония в Министерския съвет премиерът Симеон Сакскобургготски връчва държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ на Христо Христов за стимулиране на творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.

/БС/отдел „Справочна“/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 24.11.2004; в. „Земя“, бр. 65, 18 април 2017; в. „24 часа“, бр. 80, 22.3.1997; в. „168 часа“, бр. 40, 3.10.1997; Бюлетин ба БТА „Личностите на света“, бр. 4, 1996; Кой кой е в България, София 1998, с. 746

/КБ

Реал Мадрид отново стъпи накриво в Ла Лига, а титлата за „кралете“ вече изглежда като мираж. Основната тема след равенството с Жирона на „Сантиаго Бернабеу“ обаче не е само играта, а спорна ситуация в 87-ата минута, която разпали сериозни полемики в Испания.

В центъра на събитията се оказа Килиан Мбапе, който падна в наказателното поле след сблъсък с Рейнис Жесус. Съдията Хавиер Алберола Рохас остана безмълвен, а липсата на намеса от VAR допълнително наля масло в огъня. Мненията на експертите очаквано се разделиха, като бившият международен арбитър Итуралде Гонсалес беше категоричен, че „белите“ са били ощетени.

El Madrid ha hecho un partido lamentable y esto es una penalti como una catedral. Que no entre el VAR simplemente es indignante. pic.twitter.com/VYqBC4auIY

— Ramón Álvarez de Mon (@Ramon_AlvarezMM) April 10, 2026

„За мен това е дузпа. Защитникът удря Мбапе с ръка в лицето, докато се опитва да го следва. Проблемът е, че указанията към VAR са да не се намесва в подобни ситуации, ако съдията не е видял нарушението в реално време“, анализира Гонсалес пред „Ас“. На противоположния полюс бе Алфонсо Перес Бурул, който защити решението на рефера с аргумента, че нападателите често преувеличават контакта, а в действията на бранителя не е имало умисъл.

/ТНП/

Най-много са за общински съветници, кметове и директори на училища

Близо 2,5 пъти са се увеличили подадените сигнали за конфликт на интереси през първото тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на миналата година. За периода от 1 януари до 31 март 2026 г. в дирекция „Конфликт на интереси“ са постъпили и са обработени общо 246 сигнала, като 137 от тях са подадени между 16 февруари и края на март пред Сметната палата. За сравнение, за първото тримесечие на 2025 г. подадените сигнали са 100, а за цялото полугодие на същата година са постъпили и обработени общо 182 сигнала по реда на Закона за противодействие на корупцията. Това съобщиха от пресцентъра на Сметната палата. 

От февруари 2026 г., с промяна в Закона за Сметната палата, одитната институция изпълнява и част от дейността на закритата Комисия за противодействие на корупцията. Сред новите й отговорности са осъществяването на държавната политика по превенция на корупцията, приемането и проверката на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, както и приемането и обработката на сигнали от граждани, разполагащи с данни за конфликт на интереси за лица, заемащи публична длъжност.

Дирекция „Конфликт на интереси“ извършва проверки за установяване наличието или липсата на конфликт на интереси чрез събиране, обработка и анализ на документи и доказателства. Изготвя проекти на решения в тази връзка, осъществява процесуално представителство по дела, касаещи конфликт на интереси, както и решения за установяване или неустановяване на несъвместимост и т. н.

През първото тримесечие на 2026 г. са приети общо 123 решения по допустимост на постъпили сигнали. По 26 от тях е решено да се образуват производства, а по 4 производствата са завършили с установени конфликти на интереси.

Въпреки сложния и непрекъснат процес по преструктуриране на дейността на Сметната палата с оглед възложените й нови функции, само за периода от 16 февруари до 31 март 2026 г. институцията е приела общо 69 решения във връзка със сигнали за конфликт на интереси, като по 14 от тях са образувани производства и проверки за несъвместимост. В три случая вече са установени конфликти на интереси – за двама кметове на общини и един общински съветник.

Продължава тенденцията да се подават повече сигнали за общински съветници и кметове, но се увеличава броят на сигналите за директори на учебни заведения, както и за представители на изпълнителната и законодателната власт.

Въз основа на доклади на дирекция „Конфликт на интереси“ Сметната палата е приела и 4 решения за сезиране на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) за извършване на проверка на основание на влезли в сила решения с установен конфликт на интерес.

Сигналите, подадени в Сметната палата, които съдържат данни за други нарушения, се изпращат към съответните компетентни институции, като например АДФИ, Инспекторатите на Висшия съдебен съвет и МВР, министерства, ДНСК, Регионални управления на образованието и др.

Данните от сигнали, касаещи неправомерно изразходване на бюджетни средства, се вписват в специален регистър, информацията от който служи за основа при изготвяне на Програмата за одитната дейност на Сметната палата за следващата година.

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи полунощница, утреня и света литургия за възвестяването на празника Възкресение Христово, които ще започнат от 23:00 ч. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Това съобщиха от Българската патриаршия.

Празничните богослужения ще се излъчват от 23:30 ч. по Българската национална телевизия. В 00:00 ч., в полунощ, патриарх Даниил ще възвести Христовото Възкресение, след което ще започне тържествената света литургия за Пасха.

Велика събота

На Велика събота Църквата възпоменава погребението на Христос и слизането Му в ада. Йосиф Ариматейски и Никодим изпросили разрешение от Пилат, снели Христос от кръста и Го помазали с аромати. След това Го обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които и майка Му – Света Богородица. 

Благодатният огън

Всяка година в продължение на столетия се случва чудо в храма на гроба Господен в Йерусалим. След молитвата на Йерусалимския патриарх слиза (снизхожда) Благодатният огън. 

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втори век след Христа. Оттогава досега, в навечерието на Велика събота Йерусалимският патриарх влиза в пещерата с Господния гроб, т.нар. кувуклия и там измолва Благодатния огън. 

Предвид продължаващите военни действия в района на Близкия изток и заради индекс на риск за пътувания към Израел и Палестина, ниво 5, определено от Министерството на външните работи на Република България с предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и напускане на района, Светият синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) реши да не изпраща делегация до Израел и до свещения град Йерусалим за пренасянето на Благодатния огън в България. Това съобщиха преди дни от Българската патриаршия.

Благодатният огън, който се пази в столицата, ще може да бъде получен днес в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ след 14:00 ч. на Велика събота.

Благодатен или Свещен е огънят, който се запалва свръхестествено всяка година на Възкресение Христово в храма „Възкресение Христово“, построен точно върху Божи гроб в Йерусалим. Православните християни твърдят, че това запалване става по свръхестествен начин. Този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Според традицията на православието Свещеният или Благодатният огън е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Иисус Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото на Спасителя за погребение.

Пасхалното богослужение

Късно вечерта около 23:00 ч. започва отслужването на пасхална полунощница, която представлява кратко молитвено последование. Когато наближи полунощ, се извършва шествие извън храма, където на определено място пред западната му част се чете утринното Евангелие, което разказва за Христовото възкресение.

След четенето на светото Евангелие патриархът, архиереят или свещеникът дават обичайното начало на Пасхалното утринно богослужение и поздравяват християните с Христос воскресе! Те отговарят: „Воистину воскресе!“.

На български език поздравът съответно е: Христос възкръсна! И отговорът е: Наистина възкръсна.

След като бъде прочетено Евангелието и бъде отслужена утринната, с шествие се влиза отново в храма и започва тържествената света литургия, поясняват от Българската патриаршия.

Уест Хем победи Уулвърхемптън с 4:0 като домакин в първи мач от 32-ия кръг на Висшата лига. Двубоят се игра на стадион „Лондон Стейдиъм“.

„Чуковете“ поведоха в 42-ата минута с гол на Константинос Мавропанос след асистенция на Джаред Боуен. В 66-ата минута Пабло подаде на Валентин Кастеянос, който покачи на 2:0, а само две минути по-късно реализира второто си попадение в мача за 3:0, отново след подаване на Боуен. Крайното 4:0 бе оформено от Мавропанос в 83-ата минута.

След успеха Уест Хем се изкачи до 17-ото място с 32 точки и извади Тотнъм в зоната на изпадащите. Уулвърхемптън остава на последната 20-а позиция със 17 пункта.

В деня за размисъл другата събота, на 18 април, очаквайте много специален колекционерски брой на „24 часа“. Той е вдъхновен от факта, че на тази дата вестникът навършва 35 години. Но това не е просто рожден ден на „24 часа“. Това всъщност е историята на българския преход.

Вижте още в предвестника на седмицата с Георги Милков:

/РИ/