Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

12.12.2018

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

26.01.2018

0

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

25.01.2018

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

25.01.2018

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

23.01.2018

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Спортни новини от България и света

06.09.2025

0

Дания и Шотландия завършиха 0:0 в двубой от световните квалификации, зона Европа. Срещата завърши без голове, като бе много накъсан и доминираха здравите влизания и нарушенията през по-голямата част.

..още
..по-малко

Източник Gong.bg

Сбогувах се с феновете в Аржентина по мечтан начин

06.09.2025

0

Да се сбогувам по този начин със своите хора, бе нещото, за което мечтаех. Това заяви мегазвездата Лионел Меси, който в последния си състезателен мач с националния отбор в родната Аржентина се разписа 2 пъти за победата с 3:0 срещу Венецуела на стадион “Монументал” в Буенос Айрес в световна квалификация. Преди нея 38-годишният нападател се появи на терена с тримата си синове, а очите му бяха пълни със сълзи.

За Аржентина, която отдавна си осигури квота за мондиала догодина, на който ще защитава титлата си от Катар 2022, това бе последна домакинска квалификация. След нея Меси ще се оттегли от националния отбор.

Източник 24часа

В мач с куп нарушения и без положения Дания и Шотландия не успяха да се победят – Футбол свят – World Cup

06.09.2025

0

В мач с куп нарушения и без положения Дания и Шотландия не успяха да се победят

Дания и Шотландия завършиха 0:0 в двубой от световните квалификации, зона Европа. Срещата завърши без голове, като бе много накъсан и доминираха здравите влизания и нарушенията през по-голямата част.

Домакините владееха повече топката, като „червеният динамит“ имаше повече ситуации, но липсваше точният завършек, като отправи само два точни изстрела, докато „гайдарите“ имаха един на своята сметка.

В мача имаше цели седем жълти картона, а най-доброто положение в срещата дойде чак в 88-а минута, когато Расмус Хайлунд проби с топката в крака към вратата и стреля от близка дистанция, но Ангъс Гън блесна с чудесно спасяване.

Източник Gong.bg

„Дармщат“ с чувство за хумор относно дуела между Нюрнбергер и Ямал

06.09.2025

0

Втородивизионният “Дармщат” прояви чувство на хумор за сметка на българския национал Фабиан Нюрнбергер, който имаше лошия късмет да пази Ламин Ямал в световната квалификация, спечелена от Испания с 3:0 в София.

“Може би най-добрият играч в света в момента е Ламин Ямал”, написаха от клуба на Нюрнбергер към снимка във фейсбук, на която той пази топката от вундеркинда. Към поста има намигващ и смеещ се емотикон. Фабиан имаше огромни трудности с звездата на съперника.

Източник 24часа

Царството на бялата водна лилия

06.09.2025

0

В блатото край Малък Преславец е най-голямото естествено находище у нас

Това е едно кратко отклонение от главния път от Русе за Силистра. Но е много зареждащо и си заслужава да му се отдели известно време. На самия бряг на Дунав след село Малък Преславец е наричаното блато езеро, което съхранява най-голямото у нас естествено находище на цъфтяща бяла водна лилия. Нейните колонии заемат около 46 декара. Всяка година около средата на юни тук се провежда празник на водната лилия. Събират се множество фолклорни състави от този край, прави се и състезание по риболов. Тогава и през юли е времето за масов цъфтеж.

Блатото край Малък Преславец с цъфтящи бели водни лилии от птичи поглед Снимка: Блага Букева, Красимир Цигуларов

Но и в жегавата втора половина на тазгодишния август все още можеха да се видят немалко цветове. А и самото съзерцание на тези огромни колонии е истинска наслада.

Пак там, на брега на реката, са вдигнати няколко дървени бунгала с по две легла, които могат да се наемат. Срещу всяко от тях има и самостоятелно барбекю с маси за по шестима.

Бунгалата и местата за барбекю - част от рибарското селище на брега на Дунав. — Бунгалата и местата за барбекю – част от рибарското селище на брега на Дунав. Снимка: Блага Букева, Красимир Цигуларов

Част от рибарското селище Снимка: Блага Букева, Красимир Цигуларов

Мястото е истински рай за въдичарите. Може да се лови както в езерото, така и в Дунава. В обикновен делничен ден на август всяка отбивка или уширение на пътя край блатото бяха заети от любители риболовци с коли от различни краища на страната.

Рибарски лодки на брега под селището Снимка: Блага Букева, Красимир Цигуларов

Една от целите на празника е да се популяризира мястото като туристическа дестинация. Но това е само един ден. В останалото време блатото – еутрофно езеро с постоянно ниво на водата, захранвано от подпочвени води и дъждовете, показва красотите си и богатствата си на случайни любопитни туристи и на въдичарите. Целенасочена реклама и указващи табели няма. Няма и заведение. На място до рибарското селище може да се купи жива риба. Иначе, ако се настаните за повече от ден, остава да си носите продукти за барбекюто. Но пък зоната е чудесна за пикник.

По пътя и после

Малък Преславец е на 9 километра северно от село Зафирово, община Главиница. До Силистра са 49 километра, до Тутракан – малко над 18, около 86 до Русе. Главният път е много добър и не особено натоварен. Съвсем нетипично за селски пътища у нас и отклонението е в отлично състояние, без неравности и дупки. Така е до самия бряг на голямата река и рибарското селище. Там има просторен паркинг. Издигната е сцена, където се провежда празникът.

Сцената и зоната, където се провежда празникът на водните лилии. Снимка: Блага Букева, Красимир Цигуларов

Зоната наоколо е с обновени пейки и беседки. Тя се намира на около 4 километра северно след края на селото. Табели няма, но и няма как да се сбърка, просто се следва основният път.

Точно сцената е едно от местата, от които най-добре се наблюдават езерото, колониите с лилии, неизменните бели лебеди.

Бели лебеди край колониите с лилии Снимка: Блага Букева, Красимир Цигуларов

Цялата специална зона край блатото – около 3730 декара, е защитена, там не се разрешава стопанска дейност. Бялата водна лилия е включена в Червената книга със статут на застрашен вид.

Самото еутрофно езеро – с високо съдържание на хранителни вещества, е на 16 метра надморска височина и е на 5 метра над нивото на Дунав. При високи води то се оттича в реката по изкуствено прокопан канал. Дълбоко е около 4 метра. През лятото, когато намалява, дължината му е около 1,5 км, а ширината – 0,3 км. По бреговете е обрасло с тръстика и папур, по-значително в южния край, където е по-плитко.

Две цъфнали бели водни лилии до тръстиките Снимка: Блага Букева, Красимир Цигуларов

Защитени са и някои от водолюбивите птици – сива чапла, малка бяла чапла, нощна чапла. В района са отбелязани 147 вида птици, като 82 от тях са гнездящи. Има немалко видове, които са тук през цялата година – мишелов, тръстиков блатар, ливаден блатар, лиска, белоока потапница, голям гмурец, корморан, воден бик, черноврат гмурец. Това прави блатото добро място за наблюдение на птичето многообразие. Наблюдателна площадка обаче няма. След обявяването на защитената зона пътчетата около езерото са преградени, недостъпни дори за мотоциклети и велосипеди. Няма и обособени пътеки от западната страна. Но така или иначе, там не може да се ходи. Сред тръстиките са гнездата на птиците и не бива да бъдат безпокоени. Забранено е и къмпингуването, освен от източната страна, край пътя от селото.

Иначе блатото е част от велосипедния маршрут Дунав Ултра. Оттам тръгва и чакълест път, който според трасето на маршрута и картата води към Тутракан. В източна посока са Попина и Силистра.

В делнични дни информация за района може да се получи от кметството на Малък Преславец, по-точно от кмета. Има и информационни материали. Но за по-сериозна туристическа инфраструктура няма как да се говори. Така че – съзерцание на природата, пикник или въдица, колкото и районът да е прекрасен за селски и екотуризъм.

Историята

Малък Преславец на сегашното си място съществува от около 400 години. Твърди се, че селището е основано от преселници от района на Котел, но и от други страни. В началото населението е смесено, но в по-късен период мюсюлманите се изселват. Както повечето населени места в региона, името му претърпява промени. Първото е Несцесънца, после става Кадъкьой. За известно време е в румънска територия. След връщането на Южна Добруджа в пределите на България получава сегашното си име.

Иначе в района има следи от обитаване още от праисторическо време. В местността Градището са останките от антична и късноантична крепост, както и римската пътна станция Нигринианис/Кандидиана. Крепостта е на връх на няколкодесетки метра над нивото на Дунав.

Проучвания и описания тук е правил Карел Шкорпил. При по-късни проучвания са открити останки от крепостни стени и крепостни кули. Укреплението е част от крайдунавския римски път, тръгващ от Нове през Сексагинта Приста (Русе), Трансмариска (Тутракан) и стигащ до Дуросторум (Силистра). Останки от този път съществуват и днес. Самата крепост е окончателно разрушена през VI век.

В каталозите и сайтовете на община Главиница, а и в селото ще ви кажат, че на това място е бил и аулът – „преславният дом на Дунава“ на хан Омуртаг. За този дом се съди по надпис на Омуртаговата колона, пренесена от цар Иван Асен II в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. На Градището е намерена и мраморна плоча с надпис, който говори за сраженията на хан Крум с византийския император Никифор. Къде е бил домът на Омуртаг – все пак няма окончателно потвърждение.

Учени и археолози ще продължат да спорят. За посетителите легендата буди интерес. Но дори и най-ентусиазираните няма как да видят останките. Пътека няма, да не говорим за маркировка. Съветват ни през лятото, когато тревите са избуяли, да не ходим натам. Районът е „преоран“ от иманяри, рововете и ямите не се виждат и е рисковано. Пък и в друго време е добре да имаме водач. Така легендата си остава с бегли споменавания тук-там.

Наблизо е сребърната вода

Само на 30 километра от блатото край Малък Преславец е езерото Сребърна. Но то е известен и популярен национален туристически обект, описван многократно. Оттам до Силистра са едни 16 километра. Биосферният резерват „Сребърна“ е обявен още през 1948 година. Включен е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Площта на резервата е близо 9000 декара, буферната зона е около 5400 декара. Намира се на главното миграционно трасе на птиците Виа Понтика между Европа и Африка. Тук гнездят около 220 вида птици. Разбира се, най-известният е къдроглавият пеликан. Разнообразен е и животинският, и растителният свят наоколо.

Сребърна е неизменна част от туристическите програми в района. При индивидуално посещение може да се мине по екопътеките, които обграждат езерото. Има изградени беседки, пейки, вишки, от които да се наблюдават птиците.

Добрият избор обаче е природонаучният музей. Той е и истинска атракция за децата, пък и за възрастните. Посоката към музея е маркирана, има просторен паркинг. На трите етажа е организирана експозиция на всички, макар и препарирани, обитатели край езерото – и летящи, и сухоземни. Може да се изгледа и кратък филм за езерото. Това е един от добрите подобни музеи у нас.

Най-привлекателна е панорамната площадка, от която да се наблюдава езерото. Оборудвана е с мощни бинокли и далекогледи и може да видите в реално време какво се случва в езерото. Със сигурност така се спестява обиколката му, а и така или иначе, екопътеките не стигат до водата. Там пък тръстиката ще попречи на видимостта. А и е добре да сме далеч от водата, все пак сме в поддържан резерват и да не безпокоим животинския и птичи свят наоколо.

Но минавайки през Сребърна, е добър избор да се разходим и до Малък Преславец. Макар да изглежда същият, това е доста различен свят. Така би се уплътнил един наситен с емоции ден.

А места за настаняване наоколо много. Все едно дали в село Сребърна, в Силистра, в Тутракан, дори в Русе, или в по-малките населени места наоколо.

Е, кога да се види царството на бялата водна лилия, е въпрос на преценка. Не е нужно да се чакат поредният юни и празникът.