Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП
Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).
През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.
Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…
Магията я няма
и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.
Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът
Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…
Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…
Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът
Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…
Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…
А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.
Бялата лястовица и черните овце
Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…
Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът
Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.
В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…
Тухларната
Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.
Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът
Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.
Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.
Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.
Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…
Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.
Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.
Решението може да се обжалва.
Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.
Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.
На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.
Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.
След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/
17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.
В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.
Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.
Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.
Съмнения за картел
Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.
„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.
Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.
Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.
„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.
Ролята на държавните институции
В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.
„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.
„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.
Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.
„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.
„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.
От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.
Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.
„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.
Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.
Готови за протест
И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.
”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.
Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.
“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.
Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.
Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.
Концерт на Tramhaus ще се състои днес, 26 април, в Bee Bop Café в Пловдив, съобщават организаторите от „Пост култура“.
По думите им Tramhaus е една от най-интересните нови групи на европейската алтернативна сцена. Базирана в Ротердам, Нидерландия, бандата бързо привлича внимание със своите енергични концерти и експлозивно звучене, което съчетава елементи от шугейз и пънк рок.
Те посочват, че тяхната музика е отражение на разнообразните влияния на членовете ѝ, а на живо групата създава силно и въздействащо единство, което завладява публиката от първата до последната нота.
Въпреки сравнително кратката си история, Tramhaus вече има зад гърба си интензивна концертна дейност и нарастваща международна популярност. През 2023 г. групата реализира успешно турне в Япония. Дебютният им албум The First Exit (2024) получава изключително високи оценки от водещи нидерландски издания като De Volkskrant, NRC и Trouw, се казва още в съобщението.
Лидерът на феновете на ЦСКА Иван Велчев публикува пост в социалните мрежи срещу треньора на отбора Христо Янев, който след това изтри. Кюстендилеца обяви, че след загубеното дерби с 1:3 от Левски е поискал от наставника да върне тениската, която носеше по време на двубоя.
Избрано от VGong
ЦСКА – Левски 1:3 /репортаж/
„Понеже виждам, че се коментира тениската, която напоследък носи Христо Янев. Днес, веднага след мача сме го уведомили, че искаме тениската да ни се върне. Тези тениски са за хора, които стават и лягат с идеята за ЦСКА, борят се за същата идея и се отнасят с подобаващото уважение към марката и историята на ЦСКА. От днес той за мен вече не е такъв!“, написа Иван Велчев.
Националният отбор на България по таекуондо за мъже и жени, който е на подготвителен лагер в Манчестър, взе участие на Откритото първенство на Великобритания. От общо шест наши състезатели, които са на подготовка, трима се включиха в надпреварата. Те не само взеха участие, а си тръгнаха с три златни медала.
В категория до 54 кг Християн Георгиев , който е водач в ранглистата, започна силно участието си с победа с 2:0 над съперник от Италия. Във втория си двубой той се наложи над представител на Саудитска Арабия, а в полуфиналите победи състезател от Индонезия. На финала Християн демонстрира класа и надделя над съперник от Испания, като заслужено спечели златния медал.
В категория до 74 кг Стефан Стаменов също се представи отлично, като постигна четири поредни победи. Той се наложи над съперници от САЩ, Дания и Великобритания, а във финалния двубой отново победи представител на Дания и стигна до златното отличие.
В крайното генерално класиране България зае трето място, след шампионите от Великобритания, и САЩ, които са втори.
Александра Георгиева, в категория до 49 кг, показа много силна форма. След убедителни победи над съпернички от Мароко, САЩ и Полша, тя също се окичи със златен медал. Състезателите Омид Хосийни, Станислав Митков и Ерика Карабелева не взеха участие в турнира по решение на треньорския щаб, като запазиха своята форма и здраве за предстоящото Европейско първенство. Отборът беше воден от старши треньора Фарзад Золгхадри, който ръководеше и подкрепяше състезателите по време на надпреварата. Нашите национали са на подготовка в Манчестър преди Европейското първенство по таекуондо в Германия.
Никой от администрацията на САЩ не е пострадал при инцидента.
Стрелба е станала на прием на Асоциацията на кореспондентите в Белия дом, на който е присъствал президентът на САЩ Доналд Тръмп.
Американският лидер не е пострадал по време на инцидента, съобщава Асошиейтед прес.
ТАСС е събрала основната информация за ситуацията.
Ситуацията на място
Тайните служби на САЩ ескортираха Тръмп, първата дама Мелания Тръмп, вицепрезидента Джей Ди Ванс и прессекретаря на Белия дом Каролайн Ливит от сцената след силни експлозии.
Стрелбата е станала във фоайето на хотел „Вашингтон Хилтън“. Стрелецът е бил въоръжен със „сериозно оръжие“, съобщи CNN.
Fox News твърди , че е открит огън по един от служителите на Тайните служби.
Асошиейтед прес съобщи , че президентът на САЩ не е пострадал при инцидента.
Според репортери от преспула на Белия дом, той все още е в хотела, където е станала стрелбата.
Fox News съобщи , че Тръмп няма да се върне на приема.
Тайните служби заявиха, че президентът на САЩ и първата дама са в безопасност след инцидента.
Тръмп заяви, че е напуснал приема веднага след стрелбата.
Той обяви , че ще даде пресконференция след инцидента.
Американският лидер отбеляза също , че никой представител на американската администрация не е пострадал.
Служител на Тайните служби е ранен, съобщава Асошиейтед прес.
Съдбата на стрелеца
CNN твърди , че мъжът, извършил стрелбата, е бил убит.
В същото време журналисти от преспула на Белия дом, позовавайки се на Тайните служби на САЩ, съобщиха , че стрелецът е задържан.
По-късно Тръмп обяви , че престъпникът е задържан.
Тайните служби потвърдиха , че стрелецът е задържан.
Журналист на „Ню Йорк Поуст“ съобщи , че виновникът за инцидента се казва Томас Коул.
Той се е прицелил в служител на Тайните служби, съобщава Ройтерс .
Трафикът на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) „Капитан Андреево“ и на КГПП „Лесово“ на границата с Турция е изключително интензивен на изход за товарни автомобили, съобщават на сайта си от Главна дирекция „Гранична полиция“. Данните са към 6:00 часа тази сутрин..
Движението е нормално на всички гранични преходи с Румъния и Гърция. На граничния преход Русе – Гюргево се извършват ремонтни дейности в българския участък от мостовото съоръжение. Движението се регулира.
През граничните преходи „Рудозем“, „Златоград“, „Маказа“ и „Ивайловград“ преминават леки коли и микробуси до 3,5 тона. През граничните преходи „Кулата“, „Илинден“ и „Капитан Петко войвода“ преминават леки коли, автобуси и товарни автомобили.
Нормален е и трафикът на граничните пунктове с Република Северна Македония и със Сърбия.
Гъвкава съм в бизнеса, не отмъщавам, не може никой да ме сложи в кутийка
Още акценти от интервюто:
Имам и мъжкото, и женското начало в себе си. Живея и в двата свята
Изневярата не е предателство – щом ти се пренебрегваш, пренебрегват и теб
Аз не вярвам в любовта с пеперуди в корема
– Анелия, имаш забързано всекидневие, постоянни участия, измисли ли с какво ще изненадаш приятели и фенове на 28 ноември – концерта ти в “Арена 8888”?
– Най-важното за мен винаги е било да правя хората щастливи с моите песни. Подреждам си нещата в главата и по феновете разбирам, че искат на сцената да имам дуети, които през годините бяха много. Със сигурност ще поканя хората, с които съм пяла през годините, разбира се, тези, които могат да присъстват, за да зарадваме публиката. Обявила съм концерта си за “Първите 25 години”. И честно казано, не е лесно да избереш песни, тъй като аз имам много хитове през годините, обхващам няколко поколения, които харесват моята музика. Изискват се много отговорност и работа и с Дани Милев действаме в избора си на репертоар.
– Във форумите искат да посвириш на феновете си на гъдулка, ще ги изненадаш ли по този начин?
– Ха-ха, хубав въпрос. Не съм го мислила все още това. Аз не съм учила пеене, но от 4-и клас пея и съм инструменталист, това е образованието ми. Но може би по-скоро няма да свиря, а ще изпълня нещо от българския ни фолклор, защото за тези 25 години имам преминаване към един или друг жанр. Животът ми до 18-годишна е минал с народната музика, а след това съм пяла всякакви жанрове. Както го почувствам, това ще направя. Рано ми е още да разкривам концерта.
– Какво от майка си и баща си наследи, те имаха ли твоя талант?
– Майка ми е дала силата на характера, а от баща ми съм получила респекта, той ме е научил да спазвам границите си, беше дисциплиниран човек. И двамата ме направиха структурирана личност, а баща ми беше и много лек характер – трудолюбив, работлив, имаше една лекота и веселие около него. Майка ми е типът кралица като жена и майка. Прекрасно ми е семейството.
Най-голямата звезда на българската естрада Васил Найденов си прави снимка с Анелия и дъщеря Ивон.
СНИМКИ: ИНСТАГРАМ
– Била си и гимнастичка като малка, защо не продължи с това?
– Изключителни спомени имам от детството си. Няма да забравя момента, в който търсачи на таланти минаваха през училищата и избираха кадри за различни спортове. Бях щастлива, защото ме избраха за художествената гимнастика. Като цяло това ме научи да съм постоянна и дисциплинирана, нещо, което през годините много ми е помагало и след това. Тренирах упорито, бях много гъвкава и сигурно имах бъдеще, но нашата учителка я повикаха в София и майка ми така и не намери за мен толкова добър педагог като нея. И така приключи развитието ми в този спорт. Но не съжалявам за това, което се е случило, беше много хубав период за мен. От всички деца, които взеха от училище, аз първа направих шпагат, ходих и болна с температура на тренировките и за кратко време имах добри резултати. Толкова се бях вдъхновила. Но всичко с времето си. Сега не спортувам постоянно, по-скоро плувам и понеже живея до гората, ходя много. Обичам една полянка, до която стигам с бързо темпо и после правя обичайните си неща за деня. Нямам време за тренировките във фитнес.
– Духовна личност ли си, виждали сме те на паневритмията на Петър Дънов?
– Точно в този момент бяхме с моя приятелка на нейния рожден ден и решихме да останем на паневритмията на Рила. Като цяло обаче се старая да бъда добър човек. Харесвам и такъв род литература, която прави човека по-осъзнат. Харесвам езотериката, психологията и това, което ме вълнува на този етап от живота ми, е да съм в мир със себе си, да имам една саморефлексия, наблюдавам нуждите си, емоциите си, за да направя правилните избори в живота си. Всичко е отвътре навън и каквото и да правя, гледам да е правилното за мен и душата ми.
От майка си е наследила визията на кралица. Тя е моята опора, казва Анелия.
СНИМКИ: ИНСТАГРАМ
– В политиката някой ден ще видим ли Анелия?
– Не, това не е моята сила. Аз вярвам в максимата “Който пее, зло не мисли”. За мой късмет правя това, което обичам, и може би това се отразява на външността ми. Радва ме, че хората, като ме видят казват, че приличам на младо момиче, не изглеждам за годините си. Сигурно съм се опазила от негативното благодарение на вътрешния мир, който опитвам да изграждам в себе си. Освен това аз не се натоварвам с негативни новини. Живея в моя свят и не гледам тъжни неща, които да ме “свалят”. Интересувам се от хората повече в моята сфера, особено професионалната. И това ми е достатъчно.
– Гледаш ли риалити шоута и кое ти допада от тях?
– Не гледам. Миналият сезон на “Ергенът” ми беше интересен, защото в него участва психоложката Маги Ангелова. Интересен ми бе анализът на профилите на хората, които участваха. Иначе нямам време за телевизия. Гледам си собствените задачи, често се прибирам рано сутрин, после ставам по-късно, но не мога да кажа, че не съм информирана какво става по света.
– Много осъзнати хора тръгнаха по психолози, за да преодоляват личните си страхове, ти имаш ли такива?
– Разбира се, всеки има трудни моменти, които е имал в живота си. Но аз съм на мнение, че където е фокусът на човека, там е енергията му и това му се материализира в живота. На мен ми е важно да се обграждам с хора, които не ми “натискат бутоните” на страховете и не ми хранят травмите, а са позитивни. Защото всички като деца имаме една или друга травма от родителите. Те са дали колкото са могли на нас, както и ние на нашите деца, въпросът е да осъзнаваме това и да ги има благодарността и уважението.
Иначе тревожност има навсякъде около нас, въпросът е дали ти позволяваш да ти влияе. Аз самата почувствах страх по време на ковид пандемията, защото нямахме работа, а така няма как да се грижа за близките си. Това е част от моя живот и отговорност.Тогава я изпитах тревожността, но избрах да премина през нея, гледах на това като предизвикателство. Пак е избор. Всяко нещо преминава, въпросът е когато зависи от теб да приемеш нещата като предизвикателство и да изграждаш характер. Така се продължава напред.
– Екстремна личност ли си?
– Не бих казала. При мен 90% всичко е добра подготовка. Рядко ми се случва да бързам в последния момент.
– Преди време четох, че имаш силна енергия – наистина ли като си била на зъболекар, машинката е спряла да работи около теб?
– Това беше преди 20 години. Интересни неща ми се случваха тогава, свързани с енергията. Много се радвам, когато ми казват хората, че им въздействам чрез енергията на песента – едни се женят на песните ми, други са преживели раждане на дете и т.н. И винаги съм вярвала, че добрата енергия, която опитвам да давам на хората, се връща към мен. Магия става тогава.
– А имала ли си комични ситуации на сцената – тоалет да падне, да се спънеш?
– Ооо, много комични ситуации съм имала. Най-забавните са, когато излизам от сцената превъзбудена, тъй като съм много емоционален човек, и някой да ме пита нещо, например някакво интервю взимат от мен. Като цяло трудно допускам хора до себе си и сякаш се затварям, когато знам, че има въпроси към мен. Напоследък обаче започнах да се отварям. И е имало ситуации, в които превъзбудена казвам някакви неща, а то излиза съвсем различно отстрани. Самата аз много се смея на себе си, като се гледам после. Самоиронията не ми е чужда.
Певицата много обича кучето си. Тя го обгрижва всеки ден с любимите му храни.
СНИМКИ: ИНСТАГРАМ
– В психологията има пет движения – подчинение, ревност, съблазън, прошка, отмъщение. Кое ти е най-трудно да направиш като артист?
– Най-трудно мога да се подчиня. Не може някой да ме сложи в кутийка. Иначе в бизнеса съм много гъвкава, случва се да замълча и знам, че това е най-правилното за мен. Ревност не изпитвам, не ревнувам, защото всеки има своите вкусове, а аз ценя себе си. Да съблазнявам, също не ми се случва, защото си имам моите си качества и не ми се налага да се демонстрирам. Освен това не отмъщавам и това е извън моята същност.
– Интересно ми е, ако за ден станеш мъж, какво би направила?
– Смятам, че поравно имам и мъжкото, и женското начало в себе си. Живея и в двата свята.
– Ти си харизматична, със силен характер, какъв трябва да е мъжът до теб?
– На първо място да е подкрепящ. Защото с моята професия се “отдавам на света”, на публиката си и трябва да съм заредена, съответно вкъщи трябва да ми е спокойно. Не мога да съм типичната жена, която да обгрижи семейството – да готви всеки ден, да чисти. Това изисква друг ресурс, тъй като често се прибирам в 5,00 часа сутринта. Затова ми е важен подкрепящ мъж. Иска ми се да е реализиран човек и равноправен партньор. Не искам да живея с някой и да съм в позицията на негова майка или баща, а да съм си на мястото – като жена.
– Трудно се намира такъв мъж.
– Аз не казвам думата “трудно”, за да не си правя вярване. Няма невъзможни неща в живота. Една моя близка веднъж ми каза: “Три пъти повторено нещо веднага става твърдение”. И ме пита: “Успешна ли си?” – да, лоялна ли си – да, добър човек ли си – да, свободна ли си – да. Е, значи има такъв като теб мъж някъде, просто трябва да се намерите. Въпросът е в какво ще повярваш. Човек среща друг за него, когато е готов, и всяко нещо има цена. Всеки от нас си плаща тази цена, а всяка връзка е постоянна грижа, ако искаме тя да е здрава. Като постоянна работа е.
– Ти имаш нужда да си постоянно влюбена, нали така?
– Да, точно така. Мога да съм влюбена във всичко – в гората, кученцата, приятелите, не само в мъж, обичам да ми е хармонично, изпитвам любов към самия живот. Празнувам го всеки ден. Аз не вярвам в онази влюбеност с “пеперудите в корема”. За мен влюбеният човек трябва да има спокойствие, високият адреналин във връзката ми се струва нездрав. Иначе е ясно защо се появява тази влюбеност – много хормони работят в един момент и това се усеща в първите шест месеца, като някакъв еликсир, който бушува в теб. Но в началото всички са с “маските си” и когато заживеят заедно, те падат и виждаш истинското лице на човека до теб. След година излизат и различията. Тогава хората трябва да разберат дали искат да са заедно, или не. Освен това трябва да се познаваш много добре, за да осъзнаеш нуждите си, какво искаш от човека до теб, какво можеш ти да му дадеш, ценностите ви еднакви ли са, с какво можеш да направиш компромис и с какво не. Важно е и да се уцели правилния момент за сериозната връзка. Само една любов не е достатъчна, за да останеш с един човек цял живот.
– Ти си имала доста предложения за брак, помня един “Мюзик айдъл”, когато един мъж Дарко ти предложи брак?
– За мен като жена бракът е много важно нещо. Но забелязвам, че напоследък младите мъже не предлагат на момичетата такъв тип обвързаност. Обяснявам си го, защото най-вероятно нямат достатъчно средства, има несигурност. А за мен бракът е отговорност.
През 2026-а подготвя най-големия си концерт досега, с който ще отбележи “Първите 25 години”. Той ще е на 28 ноември в зала “Арена 8888 София”.
– Доста жени станаха златотърсачки, може би младите мъже и затова не се доверяват?
– Един умен мъж ще прецени правилната жена, те златотърсачките се знаят, виждат се. Има много свестни момичета. Мъжът трябва да осигурява сигурността в дома, а жената – уюта, мекотата, лекотата. Патриархалната функция на брака, когато жената само седи вкъщи, не я разбирам, защото тя няма развитие. Не разбирам и брак, в който мъжете гледат децата, а жената печели пари. Трябва да го има равноправното партньорство и мисля, че мъжът повече трябва да се раздава във връзката. Сега чета, че има и нов вид партньорство – духовното, да растат заедно мъжът и жената, но и това не го разбирам.
Анелия е една от най-популярните изпълнителки в българската попфолк музика.
– Изневярата предателство ли е за теб?
– Изневярата не е предателство, тъй като, за да се случи в една връзка, то тя е била болна много преди това. За да се появи трети човек, и двамата партньори са виновни. Когато я има изневярата, тогава ти си изневерил на себе си, т.е. ти си пренебрегнал себе си заради партньора си. И се получава така, че той пренебрегва теб заради това, че ти си го направил първо със себе си. Затова мисля, че винаги трябва да имаме хобита, лично време, приятели, които могат и да не са свързани с любимия ни човек. Просто не трябва да се обезличаваме, не трябва да живеем чужд живот, защото ставаме скучни и досадни. Щом се пренебрегнеш, пренебрегват и теб.
– Дъщеря ти Ивон ще те наследи ли в пеенето, знаем, че има вокален педагог Георги Янков, който се изказва много хвалебствено за нея?
– Тя не обича да говори за себе си и проектите си и аз не искам да го правя вместо нея. Когато се случи, ще се разбере.
– След две катастрофи, които преживя, какво е чудото в твоя живот, прекрасна Анелия?
Фолкпевицата Анелия
– Бог е чудото и вярата. Вярата и изборът къде да се намираш ти. Аз не спирам да мечтая, имам и цели и живея според правилата ми и Бог.
CV
Анелия е една от най-популярните изпълнителки в българската попфолк музика. Родена е на 1 юли 1982 г. в Стара Загора. Започва музикалната си кариера в началото на 2000-те години и бързо се утвърждава със своя разпознаваем стил, емоционално изпълнение и хитови песни. През годините Анелия прави множество успешни албуми и песни, които се превръщат в любими на публиката. Работи с водещи композитори и продуценти и печели редица музикални награди. Отличава се със силно сценично присъствие и модерно звучене, което ѝ носи широка популярност както у нас, така и сред българските общности в чужбина.
През 2026-а подготвя най-големия си концерт досега, с който ще отбележи “Първите 25 години”. Той ще е на 28 ноември в зала “Арена 8888 София”.
Константин Папазов се кандидатира за президент на Българската федерация по баскетбол
Президентът и треньор на баскетболния Левски Константин Папазов обяви, че ще се кандидатира за президент на Българската федерация по баскетбол.
„Дали ще успея, не мога да кажа. Ще водя истинска битка и знам, че ще спечеля гласовете на клубовете със своята откровеност. Знам, че ще си оставя душата и сърцето, както съм го правил 32 години“, каза Папазов след днешната победа на „сините“ с 88:87 над Академик Бултекс 99 в зала „Триадица“ в София в последния кръг от редовния сезон в Националната баскетболна лига.
„Сигурно съм причинил на много хора болка, защото съм безкрайно директен. На всеки казвам всичко в очите. Не се притеснявам. И да не победя, аз съм научен да губя“, добави той.
Константин Папазов е вторият кандидат, който открито заявява намерението си да се конкурира за поста след Орлин Атанасов.
Настоящият президент на централата Георги Глушков вече потвърди, че няма да се кандидатира за нов мандат на предстоящото изборно Общо събрание през есента./БТА
Срокът партиите, коалициите и инициативните комитети да премахнат поставените от тях агитационни материали изтича днес, според приетата от Централната избирателна комисия (ЦИК) хронограма за вота на 19 април.
В петък ЦИК обяви имената на избраните на 19 април 240 народни представители в 52-рия парламент на България. „Прогресивна България“ ще има 131 депутати, ГЕРБ – СДС – 39, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ) – 37, „Движение за права и свободи“ (ДПС) – 21, а „Възраждане“ – 12.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи днес от 9:00 ч. света литургия в храма „Св. св. Кирил и Методий“, който се намира на ул. „Георг Вашингтон“ 47 в София, съобщават от Софийската митрополия в сайта си.
От 11:00 ч. в храма „Св. св. Кирил и Методий“ ще започне и награждаването на победителите в националния конкурс „Моят небесен покровител, моят православен храм“, организиран от Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП), се съобщава в сайта на Българската патриаршия.
Конкурсът цели да стимулира творческите заложби на децата и учениците в сферата на християнското изкуство, както и на християнската култура.
Националният конкурс се организира с благословението на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, и на Светия синод на БПЦ-БП.
Националният конкурс през 2026 г. е посветен на: св. Троица, Пресвета Богородица, св. ангели и православните светии и като втора тема – православния християнски храм. Тези две теми могат да бъдат или преплетени и съчетани в детските творби, или да бъде подбрана и разработена само едната от тях по избор, се казва в условията на конкурса.
Той е насочен към деца от трета и четвърта група на детските градини, както и към ученици от първи до 12-и клас.
Творческите категории на надпреварата са: изобразително изкуство, литература – поезия и проза, фотография и информационни технологии.
св. Мироносици. Св. ап. Яков Зеведеев. Св. Донат, еп. Еврийски
Светият апостол Яков е един от дванадесетте апостоли на Христос. Когато Исус го повикал, той оставил рибарските мрежи и семейството си и тръгнал след него. След като приел Светия Дух на Петдесетница, апостол Яков проповядвал евангелието по разни краища на света, та чак до Испания
Този сайт използва бисквитки. Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта..ПриемиПрочети повече
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
