Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Почина директорът на издателство „Народна просвета“ Петър Пецов

от

-

29.04.2026

На в 7.30 ч. сутринта на 29 април почина проф. Петър Николов Пецов. Затова съобщи неговият син, музикантът Искрен Пецов, във фейсбук.

Проф. Пецов е заемал редица ключови позиции през годините. Бил е министър на просветата, ректор на Югозападен университет „Неофит Рилски“, директор на издателство „Народна просвета“. Носител е и на званието „Герой на социалистическия труд“.

Източник 24часа

Подходящи са условията за туризъм в планините при зимна обстановка, съобщиха от Планинската спасителна служба на БЧК

от

-

29.04.2026

Подходящи са условията за туризъм в планините при зимна обстановка, съобщиха за БТА от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст (БЧК).

Във високите части духа слаб до умерен вятър, а на места превалява дъжд. Във високите части на планините все още има снежна покривка, а в ниските – под 1800 м. е кално. От ПСС подчертаха, че тези условия не трябва да се подценяват.

Няма сигнали за инциденти в планините през изминалото денонощие.

Според прогнозата за времето на Националния институт по метеорология и хидрология, в планините облачността ще е значителна, купеста и купесто-дъждовна и на много места ще има краткотрайни, временно интензивни валежи и гръмотевици. По значителни ще са явленията в масивите от Югозападна България и там ще има условия и за градушки. По високите върхове валежите ще са от сняг. Ще духа умерен вятър, променлив по посока. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 11°, на 2000 метра – около 5°.

/МК/

Почина наш легендарен треньор, побеждавал Байерн Мюнхен

от

-

29.04.2026

официален сайт на Марек

Почина наш легендарен треньор, побеждавал Байерн Мюнхен

Легендарният треньор по футбол Янко Динков е починал снощи на 89-годишна възраст, съобщи официалната страница на Марек. Той е човекът, който е донесъл най-големите успехи на футбола в Дупница, но също така има сериозни постижения и на други места.

Янко Динков е бил национален селекционер на България през 1979-а година, а в периода 1981-1983 година води олимпийския тим на страната. Също така е бил начело на Славия, Добруджа, два пъти Миньор Перник, Пирин Благоевград, както и на женския национален отбор на България. Работил е успешно и в Кипър и Кот д’Ивоар. Треньорската му кариера продължава 39 години, като в 31 от тях е старши треньор в мъжкия футбол.

Той е роден на 16-и март 1937-а година, като футболист играе като атакуващ халф и нападател в Марек и в Академик (София). Завършва ВИФ „Георги Димитров“ (НСА) със специалност футбол. Открива ДЮШ на Марек, а от 1963 г. е помощник треньор. Като старши треньор започва през 1973/74.

Под негово ръководство Марек постига най-големите си успехи и се превръща в един от водещите отбори в българското първенство, а заслугата му за създаването на легендарния статут на състава със Сашо Паргов, братята Иван и Венцислав Петрови, вратаря Стоян Стоянов, Александър Райнов, Емил Кючуков и другите, е огромна

Впечатляващи са постиженията през 70-те години на миналия век именно начело с Динков. Марек става носител на Националната купа след победа във финала над ЦСКА с 1:0 през 1978 г. Година по-рано се окичва с бронзовите медали в първенството.

Начело с Динков отборът на Марек записва и незабравими победи в европейските клубни турнири. Отстранени са унгарците от Ференцварош. Победен е германския гранд Байерн Мюнхен с 2:0, макар с общ резултат 3:4 да отпадат. Също така е постигната престижна победа над шотландския Абърдийн, предвождан от Алекс Фъргюсън. Марек играе достойно и с Ференцварош (Унгария).

Източник Gong.bg

Общо 67 пожара са потушени в страната през последното денонощие, един човек е пострадал

от

-

29.04.2026

Общо 67 пожара са потушени в страната през последното денонощие, един човек е пострадал, съобщават от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на сайта си.

Пострадала е жена на 42 г. при опит да загаси пожар в къща в Кърджали. Тя е откарана до Многопрофилната болница за активно лечение Д-р Атанас Дафовски” – гр. Кърджали, където е установено, че има изгаряния от 1-ва степен по пръстите на дясната ръка. Освободена е за домашно лечение.

С материални щети са възникнали 19 пожара, от които осем са в жилищни сгради. Без нанесени материални щети са 48 пожара.

Противопожарните екипи са реагирали на 100 сигнала за произшествия. Извършени са 31 спасителни дейности и помощни операции. От тях четири са били при катастрофи, а 26 – за оказване на техническа помощ.

Регистрирани са и две лъжливи повиквания.

/МК/

Спорт по телевизията днес

от

-

29.04.2026

12,00 ч Снукър, СП в Шефилд Eurosport 1

14,30 ч Колоездене, обиколка на Турция Eurosport 2

16,30 ч Колоездене, обиколка на Романдия Eurosport 2

17,00 ч Тенис, турнир в Мадрид MAX sport 1

19,00 ч Футбол, ЦСКА – „Лудогорец“ „Диема спорт“

19,00 ч Волейбол, „Левски“ – „Нефтохимик“ MAX sport 2

19,15 ч Баскетбол, „Черно море“ – „Спартак“ MAX sport 3

20,30 ч Снукър, СП в Шефилд Eurosport 1

21,00 ч Футбол, „Ал Насър“ – „Ал Ахли“ MAX sport 4

21,00 ч Баскетбол, „Уникаха“ – „Гран Канария“ „Нова спорт“

21,45 ч Баскетбол, „Реал“ – „Апоел“ MAX sport 2

22,00 ч Футбол, „Атлетико“ – „Арсенал“ bTV Action

22,30 ч Тенис, турнир в Мадрид MAX sport 1

2,30 ч NBA, плейофи „Диема спорт“ 3

3,00 ч Футбол, „Барселона“ (Г) – „Универсидад К“ MAX sport 4

Източник 24часа

Поемане на дългосрочен общински дълг за основен ремонт на водопровод ще обсъжда Общинският съвет в Свиленград

от

-

29.04.2026

Поемане на дългосрочен общински дълг, с който трябва да бъдат осигурени средства за основен ремонт на водопровод, ще обсъжда Общинският съвет в Свиленград. Това е една от 28-те точки в проекта за дневен ред на днешното 46-то редовно заседание. Материалите са публикувани на сайта на администрацията.

Съгласно докладната, парите са необходими за изпълнението на обекта „Основен ремонт на водопровод в квартал „Простор“. Кредитор ще бъде Фонд „Флаг“, а финансирането ще бъде до 650 000 евро. Предвижда се дългът да бъде изплатен за три години.

Общинските съветници ще трябва да гласуват отчетите за разходваните бюджетни средства на 13-те читалища в общината за миналата година. Те трябва да обсъдят и промени във финансовите разчети за тази година, които са разпределени в няколко точки и пера. Една от тях предвижда увеличение на инвестиционната програма с близо 63 000 евро, което се налага от сключването на договор за подобряване на условията за спорт на стадион „Бурденис“ в общинския център. В друга точка се мотивира необходимост за бъде подпомогнато издаването на сборника „Тракия“ с 500 евро.

По-голямата част от докладните са свързани с разпореждане с общинско имущество, като едната е свързана с безвъзмездно прехвърляне от държавата в полза на общината на имот от близо 96 декара с изоставени постройки – бивша казарма в землището на село Студена.

Разгледани ще бъдат и две молби за отпускане на еднократна финансова помощ – на бъдеща абитуриентка и на жител на общината, на когото предстои бъбречна трансплантация.

/ТНП/

Везенков поведе Олимпиакос към победа на старта на плейофите

от

-

29.04.2026

Националът Александър Везенков и неговият клубен отбор Олимпиакос се наложиха над тима на Монако с 91:70 (19:20, 26:16, 21:15, 25:19) като домакини в Гърция в първия мач от четвъртфиналната серия между двата състава в баскетболната Евролига за мъже, която ще определи кой ще се класира за Финалната четворка на турнира. Така гръцкият тим поведе с 1-0 победи в плейофа, в който се играе до три успеха от пет възможни среши.

Избрано от VGong

Александър Везенков отново MVP на Евролигата

<br />

Финалната надпревара тази година ще се проведе в Атина, а втората среща между Олимпиакос и Монако предстои на 30 април отново на гръцка земя.

Александър Везенков отново бе над всички и завърши с 20 точки и 2 борби за 26 минути на терена.

Преди двубоя Везенков получи от президентите на Олимпиакос Панайотис и Йоргос Ангелопулос наградата за най-полезен играч в Евролигата за сезон 2025/2026, а заедно с Никола Милутинов двамата приеха и отличията си за част от идеалната петица на турнира.

Състезателите на Олимпиакос и Монако изиграха много оспорвана първа част, в която Александър Везенков реализира 11 от 19-те точки за домакините и добави 1 борба. Равностойната игра продължи през втората четвърт, но домакините постепенно поеха инициативата и натрупаха 9 точки аванс – 45:36 на почивката, което бе и най-голямата им преднина до момента. Везенков бе с 14 точки и 1 борба на сметката си на този етап от мача.

Баскетболистите на Олимпиакос запазиха контрола върху срещата в третия период, увеличавайки аванса си до 16 точки при 56:40, а преди последната част водеха с 66:51. В тази част Александър Везенков получи удар в лицето от Алфа Диало, който го извади от игра за няколко минути, но той се завърна на паркета през финалните 10 минути. До края на срещата домакините продължиха да демонстрират превъзходство, а най-голямата разлика достигна 24 точки.

Никола Милутинов, Еван Фурние и Кори Джоузев отбелязаха по 13 точки за победата на Олимпиакос, а за гостите Майк Джеймс завърши с 19 точки, 4 борби и 7 асистенции.

Източник Gong.bg

Започва ремонт на 3-километров участък от АМ „Хемус“ в област Варна

от

-

29.04.2026

От днес започва ремонт на близо 3-километров участък от АМ „Хемус“ в област Варна. Ще се работи в платното в посока София при изхода на Варна, между 418-и и 421-и километър.

Заради ремонта трафикът ще преминава двупосочно в платното за морския град. Предвижда се цялостно преасфалтиране, подобряване на отводняването, нови пътни знаци, ограничителни системи и маркировка. Крайният е срок на ремонта е 15 юли.

Източник 24часа

Ерик-Еманюел Шмит идва за днешната премиера на „Ария на съперницата“ в Народния театър

от

-

29.04.2026

Ерик-Еманюел Шмит идва за премиерата на „Ария на съперницата“ в Народния театър, която е днес, 29 април, съобщиха от Народния театър.

Стоян Радев е режисьор на моноспектакъла на Биляна Петринска.

Романът „Съперницата“, преведен и на български, излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на Мария Калас. Авторът прави театрална адаптация по него специално за проекта на най-голямата ни трупа.

Радев не за първи път работи по текст на Шмит. През 2019 г. поставя „Развратникът“ в театър „София“.

СЮЖЕТЪТ

„Добро пеене, добър живот, добра смърт“ – това е мотото, което следва в живота и професионалния си път оперната прима Карлота Берлуми. И сякаш наистина успява да го изпълни. Надарена с природно красив глас, тя печели конкурс, когато е на 17 години, а на 20 вече пее в „Аида“ в миланската „Ла скала“. Животът е щедър към нея – отрупва я с талант, верни поклонници и многобройни любовници.

Появата на една друга оперна звезда сякаш хвърля сянка върху победоносното ѝ шестване по оперните сцени – Мария Калас. Когато я среща за първи път, Карлота не успява да прецени опасността, която представлява амбициозната гъркиня. По-късно обаче започва да провижда във всеки свой професионален и любовен неуспех зловредното влияние на Калас. Съперницата ѝ е пълна нейна противоположност: с гласа си като „пожарникарска сирена“, с новаторството в сценичното си поведение, с визията си на модел.

Най-необяснимото е поведението на публиката – зрителите се възхищават на Карлота, но някои предпочитат да гледат Калас и да я освиркат, вместо да чуят Берлуми. Провал на Калас предизвиква по-голям интерес, отколкото триумф на Берлуми. Какъв е ключът към тая загадка? В какво се състои магията, с която Калас успява съблазни тълпите по цял свят? На тези въпроси опитва да намери отговор Карлота Берлуми в залеза на дните си, когато ѝ остава да изпълни и последната част от своето мото – „добра смърт“.

В „Ария на съперницата“ преводът е на Снежина Русинова-Здравкова, сценография и костюмография – Елица Георгиева, хореограф – Теодора Попова, музика – Христо Чучков.

Следващите представления са на 30 април, 12 и 29 май, 5 и 21 юни, 8 юли.

ЗА АВТОРА

Ерик-Еманюел Шмит е френски драматург, романист, есеист и режисьор. Творбите му са преведени на 45 езика, а пиесите му се играят в повече от 50 държави. Добре познат е и на българската публика с многобройните спектакли по негови пиеси и литературни произведения. Негови пиеси са спечелили няколко награди „Молиер” и гран при за театър на Френската академия.

Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supеrieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.

За първи път се прочува в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придобива театър Rive Gauche в Париж, заедно с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.

Особено популярен по света е неговият цикъл повести „Кръговрат на незримото”, с вече осем приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки, включително у нас – „Миларепа“, „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“, „Оскар и розовата дама“...

Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи – „Сектата на егоистите“ (Гонкур за дебютен роман), „Евангелие според Пилат“, „Когато бях произведение на изкуството“, „Одисей from Багдад“, „Жената с огледалото“, „Папагалите от площад Арецо“, „Любовен еликсир“ и „Любовна отрова“.

В „Нощта на огъня“ пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот, и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.

Автобиографични са и книгите му „Дневник на една изгубена обич“ и „Предизвикателството на Йерусалим“.

Театралните му пиеси пълнят залите на театрите ни, а „Леге артис“ издава два тома „Театър 1“ и „Театър 2“, общо 38 книги от автора, сред които пет тома от деветтомния роман „Пътуване през времето“, пет сборника с разкази, девет романа, 10 повести, няколко авто- и биографични книги.

Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като „Моят живот с Моцарт“, „Веднага след Бог е татко“ (предстояща в България). През октомври 2012 г. дебютира дори в Националната опера, в Париж, с „Мистерията на Бизе“, а през 2014 г. публиката посреща премиерите на две опери по негови текстове.

Като актьор изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия, и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително заедно с Мариус Донкин в Народния театър „Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.

Води майсторски класове за литературно писане. През 2016 г. единодушно е избран за член на журито на „Гонкур”.

Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.

Ерик-Емануел Шмит живее в Брюксел.

/ДД

Четири пожарни екипа са участвали в гасенето на пожара в местността „Бармук баир“ край Сливен

от

-

29.04.2026

Пожарът в местността „Бармук баир“ край Сливен е потушен, като при инцидента са засегнати около 7–8 декара ниска растителност, съобщи за БТА директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Сливен, комисар Денчо Чомаков.

По думите му огънят е засегнал само ниска растителност, не е обхванал дървета. В гасенето са участвали четири екипа на пожарната и между 10 и 15 служители на горското стопанство.

Няма пострадали хора и нанесени сериозни материални щети.

Комисар Чомаков посочи, че подобни инциденти са чести и са свързани както с човешка небрежност, така и с недостатъчна противопожарна култура, поради което са необходими и законодателни мерки. По думите му са нужни както превантивни действия, така и по-строг контрол.

От пожарната в Сливен заявиха, че са в готовност за летния сезон, като се работи по поддръжката на техниката и подобряването на оборудването. Обявени са и конкурси за попълване на седем свободни места за пожарникари.

Според Чомаков климатичните промени през последните години в целия свят също оказват влияние върху честотата и интензитета на пожарите. Той отбеляза, че през следващите 20 години се очаква условията в България да се доближат до тези в южни държави като Гърция, където пожарите са по-интензивни.

От противопожарната служба призовават гражданите да бъдат внимателни при боравене с огън на открито, особено през летните месеци.

/ТТ/