Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Бизнес форумът „Инвестирай в Сливен“ ще се проведе на 24 и 25 април

от

-

23.04.2026

Бизнес форумът „Инвестирай в Сливен“ ще се проведе на 24 и 25 април, съобщиха от пресцентъра на общината.

В първия ден, от 10:30 часа, е официалната церемония по откриването на новоизградения Индустриален парк, след което е предвидена обиколка на обекта. Той включва първия етап от изграждането на довеждащата и вътрешната инфраструктура на зона „Север“.

Същинската част на бизнес форума ще започне в 14:00 часа в зала на хотел „Национал“.

По покана на кмета Стефан Радев се очаква участие на представители на Министерството на иновациите и растежа, Представителството на Европейската комисия в България, Българската агенция за инвестиции, търговско-промишлените палати на Гърция, Турция, Румъния и Италия, Китайското посолство, Фонд ФЛАГ и други институции и организации.

Проектът за изграждане на „Индустриален парк – Сливен“ започва през май 2025 г., като предвижда изграждането на довеждаща и вътрешна инфраструктура на стойност над 19,8 млн. лева. Към ноември 2025 г. той е в напреднала фаза на изпълнение, като физическото изпълнение достига около 80 процента за вътрешната и 70 процента за довеждащата инфраструктура. Финансирането се осигурява по Плана за възстановяване и устойчивост.

/СЛС/

Кейн: Трябваше да вкараме повече голове, финалът ще бъде невероятно преживяване

от

-

23.04.2026

Голмайсторът на Байерн Мюнхен Хари Кейн изрази удовлетворението си след успеха с 2:0 като гост на Байер Леверкузен в полуфиналната среща от Купата на Германия. Баварците си осигуриха място във финала, където ще се изправят срещу Щутгарт или Фрайбург.

Избрано от VGong

Гол на Хари Кейн за Байерн срещу Байер Леверкузе за купата

<br />

„Беше страхотно представяне от началото до края. Притиснахме ги и спечелихме топката високо. Трябваше да вкараме повече голове и да решим мача по-рано. Като цяло те не създадоха много положения и заслужавахме победата“, заяви Кейн след последния съдийски сигнал.

Английският национал подчерта и значението на турнира за отбора още от началото на кампанията.

„В началото на сезона казахме, че Купата на Германия е цел. Момчетата казаха, че е невероятно преживяване в Берлин. Наистина съм щастлив, че стигнахме дотам“, допълни голмайсторът.

Harry Kane: „It was a top performance from start to finish. We pressed them and won the ball high. We should’ve scored more goals and decided the game earlier. Overall they didn’t create many chances and we deserved the win

We said at the start of the season that the DFB Pokal… pic.twitter.com/s4XWBEbI4A

— Bayern & Germany (@iMiaSanMia) April 22, 2026

Източник Gong.bg

Разглеждат дисциплинарното производство срещу Сарафов другата седмица

от

-

23.04.2026

Стефан Петров от Прокурорската колегия съобщи, че Борислав Сарафов се връща в Национална Следствена Служба като неин директор и заместник-главен прокурор по разследването. Така прокуратурата остава с един заместник – Магдалена Лазарова, която след шест месеца би могла да бъде избрана за изпълняващ функциите главен прокурор, ако няма титуляр и тя даде съгласие.

Петров посочва, че е разговарял със Сарафов още в понеделник, когато той е заявил готовност да подаде оставка. По думите му това е станало формално в сряда. Очаква се дисциплинарното производство срещу него да бъде разгледано през следващата седмица.

Според Петров Висшият съдебен съвет (ВСС) традиционно е подложен на политически натиск, което влияе върху ключови кадрови решения в съдебната система, пише Нова тв.

В същото време са изготвени и правила за отстраняването на члена на ВСС Йордан Стоев, като те са аналогични на вече прилаганите процедури по казуса с Иван Гешев. Искането за освобождаването на Стоев е заради запис на разговор между него и бившия главен прокурор.

Източник 24часа

С творчески прояви и спортни състезания ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ в Разград ще отбележи 35 години от създаването си

от

-

23.04.2026

С творчески прояви и спортни състезания Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици (ПГПЧЕ) „Екзарх Йосиф“ в Разград ще отбележи своя патронен празник и 35-годишнината от създаването си, съобщиха от училищното ръководство.

Празничните прояви започнаха още през тази седмица и включват поредица от инициативи, представящи традициите и постиженията на гимназията. Сред тях са тематичният урок „Мултитаскинг“ и традиционното училищно състезание „С чужд език без бариери“. През следващата седмица ще бъде представена изложба. В гимназията ще заработи и творческо ателие „С четка в ръка творим красота“. Планирани са и дейности за развитие на уменията за слушане и четене с разбиране на чужд език.

На 4 май в библиотеката на гимназията ще се състои литературната инициатива „Поезията и прозата – около и вътре в мен“.

Кулминацията на честванията ще бъде на 5 май с официално тържество по повод 35-годишнината от създаването на гимназията. Празничната програма е съпътствана с представяне на чуждоезиковите паралелки и награждаване на участниците в състезанието „С чужд език без бариери“. Планирани са спортни игри и турнир по волейбол.

ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф” е приемник на едно от най-старите училища, свързани с историята на образованието в Разград. През различните етапи от своето съществуване гимназията носи различни наименования, като от 1948 до 1991 г. се нарича „Никола Вапцаров”. На първи септември 1991 г. със заповед на Министерството на науката и просветата разградското училище се разделя на Основно училище „Н. Й. Вапцаров” и Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“. За неин патронен празник се определя датата 5 май. След първи август 2016 г. по силата на новия Закон за предучилищно и училищно образование Гимназията се преименува на Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“.

Според директора на ПГПЧЕ Ивелина Христова това е училище с минало, богато на успехи, с настояще, изпълнено с предизвикателства, и с бъдеще, защото бъдещето расте в него.

/ТЙ/

В Бургас днес започва XXVIII Национален конкурс за изпълнение на българска музикална творба „Върбан Върбанов“

от

-

23.04.2026

В Бургас днес започва XXVIII Национален конкурс за изпълнение на българска музикална творба „Върбан Върбанов“. Официалното откриване е тази вечер в Културен център „Морско казино“ със самостоятелен концерт на пианистката и член на журито Мария Десислава-Стойчева, съобщиха организаторите от Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“.

Форумът ще се проведе в периода между 23 и 25 април и е предназначен за ученици от VIII до XII клас, като регистрирани за участие тази година са над 200 млади музиканти. В рамките на инициативата утре, 24 април, ще се състои и V Национално състезание за млади изпълнители на българска музика за ученици от I до VII клас, като и двете имат дългогодишна традиция и са насочени към популяризирането на българската музикална култура и подкрепата на млади изпълнители.

Конкурсната програма ще се проведе в няколко пространства в града, сред които Концертната зала на областна администрация, Експозиционен център „Флора“ и сградата на музикалното училище. Събитията са със свободен достъп за публиката. Гала концертът и церемонията по награждаването предстоят на 26 април в Концертната зала на областна администрация.

Проявите са част от „Дни на българската култура“, включени в националната програма за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание под надслов „Мечтата България“. Инициативата се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Община Бургас.

/ТС/

Колеги започнаха да се поздравяват след оставката на Борислав Сарафов

от

-

23.04.2026

Тръгването на Борислав Сарафов е добро начало. Прокурори от системата се поздравяваха след тази новина. Слънцето изгря и държавата продължава да работи и след Сарафов. Случи се нещо, което беше необходимо. Системата вече ще работи нормално.

Това каза пред bTV окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов.

„За да няма повече случаи като Нотариуси, Джуджета и т.н., трябва да решим всички казуси. Вярвам, че по-голямата част от прокурорите са честни. А тези, за които говорим, за много малко. Това ще е дълъг и болезнен процес“, добави още Николов.

Той разкри, че е задължително в България да има главен прокурор, а не както някои партии предлагат тази функция да бъде махната.

Според него трябва да има публичност в прокуратурата, а също така и и във висшия съдебен съвет.

„Оставката на Сарафов е малка крачка напред“, каза пък Антон Станков. Бившият министър на провосъдието заяви, че всеки главен прокурор „танцува“ с политици. И добави, че прокуратурата много често се използва за политическо влияние.

„Оставката на Сарафов не означава, че сме решили проблеми. Престои избор на нов висш съдебен съвет, а това е много важно“, каза още Станков.

Източник 24часа

Българи ще заместят двамата наказани от ЦСКА в дербито

от

-

23.04.2026

ЦСКА даде две жертви в първия полуфинал за SESAME Купа на България в Разград. Бруно Жордао и Анжело Мартино получиха червени картони и няма да играят срещу Левски тази събота (25-ти април) от 16:00 часа в първия мач от плейофите.

Избрано от VGong

Лудогорец – ЦСКА 1:2 /репортаж/

<br />

Специално спрямо предишното дерби в първенството, отсъствието на Жордао не е нещо ново, тъй като той не игра и тогава именно за да не получи картон и да изгори за гостуването в Разград. Вместо него срещу „сините“ на 13-ти април (1:1) започна Петко Панайотов.

По всяка вероятност и заместникът на Мартино ще е българин, пише „Мач Телеграф“. Става дума за Андрей Йорданов. Откакто премина от Ботев Пловдив в ЦСКА през зимата, той изигра три мача през февруари, в които в два беше резерва, а един – титуляр. „Червените“ биха и в трите – Арда с 3:1, ЦСКА 1948 с 2:0 и Славия с 1:0.

подкрепя българския спорт

Източник Gong.bg

Съюзът на българските художници ще връчи наградата „Николай Райнов“ за изкуствознание и критика

от

-

23.04.2026

Церемонията за връчването на наградата „Николай Райнов“ за изкуствознание и критика ще се проведе днес, 23 април, в 18:30 часа в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6, съобщават организаторите от СБХ.

От екипа казват, че възобновяването на наградите „Николай Райнов“ за изкуствознание и критика е една дългогодишна цел, която секция „Критика“ към СБХ си поставя в отговор на нуждата от преосмисляне на критическото мислене днес. По думите им големият интерес, който предизвика обявяването на тази инициатива, още веднъж доказа необходимостта от нея – подобни награди не са само форма на признание, но и стимул за новите поколения.

Тази година СБХ и секция „Критика“ ще присъдят наградата за цялостен принос на стойност 1000 евро. Наградата за оперативна критика ще предостави хонорувана авторска рубрика в едногодишен тираж на „Бюлетин“ на СБХ. Наградата за куратор/кураторски проект ще даде възможност за реализация на изложба в просторните експозиционни зали на СБХ. Голяма съпричастност към възобновяването изразява Художествена галерия – Казанлък, която предоставя награден фонд на стойност 1000 евро в категория „Научен труд“, посочват от СБХ.

По думите на организаторите зад необикновена личност на Николай Райнов – писател, драматург, изкуствовед и художник се крие и един истински будител, който успява да събуди любовта към изкуството и неговата история не само у студентите си, но и у всеки, докоснал се до неговото слово.

„Николай Райнов (1889 – 1954) има ярко присъствие в културните среди и остава богато наследство с принос към история на изкуството, художествена критика, литература, илюстрация, етнография. До към 1950 той развива и дългогодишна преподавателка дейност в Художествената академия в София. Почти 20 години след неговата кончина Съюзът на българските художници го реабилитира като патрон на новоучредената през 1973 година награда за изкуствознание и критика“, казват от СБХ.

Те припомнят, че последното присъждане на наградата за изкуствознание и критика на името на Николай Райнов беше през 1989 г. Сред носителите на отличието са Димитър Арнаудов, Мара Цончева, Аксиния Джурова, Атанас Стойков, Валентин Ангелов, Иван Маразов, Кирил Кръстев, Лъчезар Бояджиев и други.

/ВСР

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 23 АПРИЛ

от

-

23.04.2026

Храмът на Венера в Рим

ПРАЗНИЦИ:

Българска православна църква – свети мъченик Лазар Български
ЮНЕСКО – Световен ден на книгата и авторското право
Бермудски острови – Ден на пипера
Великобритания, Гърция и Канада – Ден на св. Георги Победоносец (патронен и национален празник на Англия)
Германия – Национален ден на бирата
Каталуния (Испания) – Ден на любовниците (подарява се книга и роза като знак на любовен трепет; празникът е в чест на Сервантес и Шекспир)
Турция – Ден на суверенитета (от 1920 г.) и Ден на децата (от 1929 г.)
ООН –Ден на английския език в ООН(2010).
ООН –Ден на испанския език в ООН(2010 г.).

СЪБИТИЯ

181 г. пр.н.е. – В Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките.
1348 г. – Крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец.
1800 г. – Елена е нападната от кърджалии, опожарена е черквата „Св. Никола“.
1827 г. – Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи.
1856 г. – По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище.
1876 г. – Въстава Перущица в рамките на Априлското въстание.
1896 г. – В Ню Йорк се състои първата публична кинопрожекция.
1907 г. – Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие.
1916 г. – По време на Ирландското въстание революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия.
1920 г. – В Анкара е свикано Велико национално събрание на Турция, което отменя правомощията на султан Мехмед VI и въвежда временна конституция.
1932 г. – В Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър.
1935 г. – Приета е новата конституция на Полша.
1940 г. – При пожар в нощен клуб в Начез (Мисисипи) загиват 198 души.
1945 г. – Втората световна война: Фелдмаршал Херман Гьоринг уведомява с телеграма Хитлер в обсадения Берлин, че поема властта като негов заместник.
1964 г. – В Москва е открит театър Таганка – сцена на авангардния руски театър.
1967 г. – Космическа програма на СССР: СССР изстрелва космическия кораб Союз 1 с Владимир Комаров на борда; при завръщане на Земята настъпва авария и космонавтът загива.
1986 г. – Във Великобритания са възстановени полетите с дирижабъл като туристическа атракция.
1992 г. – Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България.
1992 г. – В Пекин (Китай) е открит най-големият в света ресторант от веригата Макдоналдс (700 места).
1996 г. – За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Световен ден на книгата в памет на починалите на тази дата през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега.
1997 г. – Започва кулинарното предаване „Вкусно“
2001 г. – Компанията Intel пуска на пазара микропроцесора Pentium 4.
2003 г.— Излиза първата книгата със сатирични фантазии „Птица ли е като птица“ на българския писател Емил Измирлиев.
2004 г. – При престрелка в Кербала (Ирак) е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, който по-късно умира от раните си.

2018 г. – в резултат на протестите в Армения премиерът Серж Саркисян подаде оставка.

2022 г. – Експлозия в незаконна петролна рафинерия в щата Имо в Нигерия убива повече от 100 души.

НА ТОЗИ ДЕН СА РОДЕНИ

1420 г. – Иржи Подебрад, чешки крал († 1471 г.)
1464 г. – Жана Френска, френска благородничка († 1505 г.)
1676 г. – Фредерик I, шведски крал († 1751 г.)
1775 г. – Джоузеф Търнър, английски художник († 1851 г.)
1791 г. – Джеймс Бюканън, 15-и президент на САЩ († 1868 г.)
1804 г. – Мария Тальони, италианска балерина († 1884 г.)
1823 г. – Абдул Меджид, султан на Османската империя († 1861 г.)
1856 г. – Иван Мърквичка, български художник († 1938 г.)
1857 г. – Руджиеро Леонкавало, италиански композитор († 1919 г.)
1858 г. – Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1947 г.)
1859 г. – Никола Желявски, български офицер († 1926 г.)
1863 г. – Георги Тенев, български военачалник († 1912 г.)
1867 г. – Йоханес Фибигер, датски патролог, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1928 г.)
1887 г. – Андре Мот, белгийски дипломат (?)
1891 г. – Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.)
1897 г. – Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. († 1968 г.)
1899 г. – Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1979 г.)
1899 г. – Георги Каракашев, български художник († 1970 г.)
1902 г. – Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1998 г.)
1905 г. – Георги Златев-Черкин, български композитор († 1977 г.)
1911 г. – Роналд Ним, английски оператор († 2010 г.)
1915 г. – Кристине Буста, австрийска поетеса († 1987 г.)
1918 г. – Морис Дрюон, френски писател († 2009 г.)
1923 г. – Петър Слабаков, български актьор († 2009 г.)
1923 г. – Радой Ралин, български поет и сатирик († 2004 г.)
1928 г. – Шърли Темпъл, американска актриса († 2014 г.)
1932 г. – Ален Безансон, френски политолог
1936 г. – Рой Орбисън, американски певец († 1988 г.)
1942 г. – Ванча Дойчева, българска актриса († 2017 г.)
1954 г. – Майкъл Мур, американски режисьор
1955 г. – Джуди Дейвис, австралийска актриса
1957 г. – Патрик Оуржедник, чешки писател
1959 г. – Братя Аргирови, български естраден дует
1964 г. – Димитър Йорданов, български политик
1970 г. – Малин Кръстев, български актьор
1976 г. – Хенинг Рюменап, немски китарист
1977 г. – Араш Лабаф, ирански певец, актьор и продуцент
1977 г. – Джон Сина, американски кечист
1984 г. – Александра Костенюк, руска шахматистка
1987 г. – Иван Сашов, български актьор
1989 г. – Никол Вайдишова, чешка тенисистка
1990 г. – Дев Пател, британски актьор

НА ТОЗИ ДЕН СА ПОЧИНАЛИ

303 г. – Свети Георги Победоносец, мъченик на християнската вяра (* ок. 275-281)
1038 г. – Людолф, граф на Брауншвайг (* ?)
1124 г. – Александър I Шотландски, шотландски крал (* ок. 1078)
1616 г. – Де Ла Вега, перуански писател (* 1539 г.)
1605 г. – Борис Годунов, руски цар (* ок. 1551)
1616 г. (23 април по нов стил) – Мигел де Сервантес, испански писател (* 1547 г.)
1616 г. (23 април по стар стил) – Уилям Шекспир, английски драматург (* 1564 г.)
1850 г. – Уилям Уърдсуърт, английски поет (* 1770 г.)
1851 г. – Михаил Лазарев, руски морски капитан (* 1788 г.)
1863 г. – Никола Богориди, османски политик от български произход (* 1820 г.)
1895 г. – Карл Лудвиг, германски физиолог (* 1816 г.)
1914 г. – Харитон Генадиев, български журналист (* 1861 г.)
1916 г. – Густав Швалбе, германски анатом, хистолог и антрополог (* 1844 г.)
1918 г. – Димитър Ризов, български общественик, публицист и дипломат (* 1862 г.)
1922 г. – Леополд Маунтбатън, английски аристократ (* 1889 г.)
1942 г. – Иля Рабинович, руски шахматист (* 1891 г.)
1951 г. – Чарлс Дос, американски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1865 г.)
1953 г. – Питър Де Розе, американски композитор (* 1900 г.)
1972 г. – Жорж Папазов, български художник модернист, писател и критик (* 1894 г.)
1975 г. – Ролф Дитер Бринкман, немски поет (* 1940 г.)
1978 г. – Жак Рюеф, френски икономист (* 1896 г.)
1990 г. – Полет Годар, американска актриса, бивша съпруга на Чарли Чаплин (* 1910 г.)
1992 г. – Сатяджит Рей, индийски режисьор (* 1921 г.)
1996 г. – Памела Травърз, английска писателка от австралийски произход (* 1899 г.)
1998 г. – Константинос Георгиу Караманлис, президент на Гърция (* 1907 г.)
2003 г. – Курт Клингер, австрийски писател (* 1928 г.)
2005 г. – Джон Милс, британски актьор (* 1908 г.)
2007 г. – Борис Елцин, първи президент на Русия (* 1931 г.)

2010 г. – Борис Литвинов (р. 1929 г. ), съветски и руски ядрен физик, академик на Руската академия на науките .

2011 – Норио Ога (р. 1930 ), японски музикант и предприемач, ръководител на Sony Corporation (1982-1995).

2012 г. – Хачо Бояджиев, български режисьор (* 1932 г.)

2021 г. – Милва, италианска певица и театрална актриса (* 1939 г.)

23 АПРИЛ: Световен ден на книгата и авторското право

от

-

23.04.2026