Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Фестивал на баницата с благотворителна кауза се състоя в село Котеновци, община Берковица

от

-

11.04.2026

Фестивал на баницата с благотворителна кауза се проведе в село Котеновци, община Берковица, съобщиха организаторите от Младежкия клуб в селото.

На фестивала са представени 31 домашни баници, направени от майстори от Пловдив, Монтана, Казанлък, Берковица, както и от селата Котеновци и Боровци от община Берковица и от Дълги Дел в община Георги Дамяново. Десетките гости на проявата са опитали безплатно от вкусните домашни деликатеси. Представени са и баници със сирене, с праз и булгур, с шунка и топено сирене, с шам-фастък и кадаиф, с яйца, със синьо сирене, с кайма, с лютеница и пиле, с шоколад, с коприва, с различни видове крем, баница „Наполеон“, Дубайска баница, баница с локум, мързелива баница и т.н. За доброто настроение домакините са осигурили музикални изпълнения на живо и награди за отличените чрез гласуване от публиката майстори на баницата.

По време на фестивала са събирани средства от доброволни дарения на участници и гости за подпомагане на възрастни хора от село Котеновци. Събрани са 616 евро, които ще бъдат разпределени на нуждаещите се.

От Младежкия клуб в Котеновци съобщиха за БТА, че фестивалът се провежда за втора поредна година, а целта му е да обедини общността около грижата за по-възрастните жители и да покаже, че традициите вървят ръка за ръка със солидарността. Той постепенно се утвърждава като местен празник, който съчетава кулинарна традиция и общностен дух, а тазгодишното издание добави и важен социален елемент, казаха още организаторите.

/РИ/

Израел унищожи иранската ядрена програма и програмата за балистични ракети

от

-

11.04.2026

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви снощи, че страната му е „унищожила“ иранската ядрена програма и програмата за балистични ракети по време на ударите срещу Ислямската република, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

„Успяхме да унищожим ядрената програма и ракетната програма“ на Иран, заяви той в телевизионно обръщение в момент, когато в Исламабад се провеждат преговори между Вашингтон и Техеран.

Войната срещу Техеран отслаби и иранските лидери и техните регионални съюзници, добави той.

„Те искаха да ни задушат, а (сега) ние ги задушаваме. Те ни заплашваха с унищожение, а сега се борят за оцеляването си“, подчерта Нетаняху.

Източник 24часа

Магията на Нгумоа дари Ливърпул с безценна победа, а Салах си припомни как се бележи

от

-

11.04.2026

Английският първенец Ливърпул спря неприятната серия от три поредни загуби във всички турнири и постигна важен успех с 2:0 в домакинството си на Фулъм в среща от 32-рия кръг на Висшата лига. И двете попадения паднаха още преди почивката, когато 17-годишният Рио Нгумоа откри в 36-ата, а Мохамед Салах удвои и сложи точка на спора в 40-ата минута. По-малко от 120 секунди след началото на втората част попадение на Саша Лукич за „котиджърс“ беше отменено правилно заради засада.

„Червените“ изиграха много силно първо полувреме и заслужено взеха аванс от два гола в резултата, а след паузата гостите от Лондон опитаха да притиснат съперника, но все пак защитата на 20-кратния шампион не се пропука, за разлика от доста предишни случаи през сезона.

По този начин Ливърпул записа първа победа в първенството от края на месец февруари и събра 52 точки на петата позиция, като вече има четири аванс пред шестия Челси, който в неделя приема Манчестър Сити. В същото време мърсисайдци изостават само с две от четвъртия Астън Вила и с три от третия Манчестър Юнайтед, които също с мач по-малко. В същото време Фулъм остава 11-ти с 44 пункта, но все пак остава на три от седмия Брентфрод в битката за европейските клубни турнири, срещу който се изправят след седмица.

В следващия кръг Ливърпул има градско дерби с Евертън на „Хил Дикинсън Стейдъм“, но преди това приема актуалния европейски първенец Пари Сен Жермен в мач-реванш от 1/4-финалите в Шампионската лига, като французите имат аванс от 2:0.

Goals from Rio Ngumoha and Mohamed Salah secure a crucial three points for @LFC 🔴 pic.twitter.com/KPMIDuRPCM

— Premier League (@premierleague) April 11, 2026

Наставникът на Ливърпул Арне Слот бе предприел пет промени в състава спрямо загубата с 0:2 от Пари Сен Жермен в първи мач от 1/4-финалите в Шампионската лига през седмицата. Като титуляри започнаха Андрю Робъртсън, Къртис Джоунс, Мохамед Салах, Коди Гакпо и Рио Нгумоа. По този начин нидерландският специалист прави сериозни корекции в офанзивната линия на отбора. Сред резервите останаха футболисти като Александър Исак, Юго Екитике, Алексис Мак Алистър и Райън Гравенберх, Милош Керкез и Джо Гомес.

От своя страна мениджърът на Фулъм Марко Силва излезе със същата единайсеторка, която започна и при победата с 3:1 над Бърнли в последния кръг на Висша лига.

Домакините диктуваха събитията през първото полувреме, но с пропуски се отчетоха Андрю Робъртсън, Мохамед Салах и Коди Гакпо.

се пак в 36-ата минута Ливърпул поведе заслужено в резултата след красиво изпълнение от Рио Нгумоа. Съдията Антъни Тейлър даде авантаж на центъра, а Флориан Виртц взе топката, напредна в половината на Фулъм и след това комбинира с Нгумоа отляво на наказателното поле. 17-годишният талант влезе в пеналтерията, последва каскада от финтове срещу Тимоти Кастан, а накрая младокът нанесе страхотен изстрел с десния крак към далечния ъгъл и не остави шансове на Бернд Лено – 1:0. Това беше второ попадение за Нгумоа във Висшата лига.

Само четири минути по-късно „червените“ удвоиха преднината си. Коди Гакпо напредна с топка в крака в половината на Фулъм, комбинира с Флориан Виртц, а той продължи за Рио Нгумоа по левия фланг. Младокът отново показа чудесна техника между трима играчи на гостите и намери Гакпо. Нидерландецът овладя и видя непокрития Салах отдясно в пеналтерията. Египтянинът не се поколеба и веднага нанесе прекрасен техничен удар с десния крак, намирайки десния ъгъл на Бернд Лено – 2:0.

Само две минути след старта на втората част Фулъм беше близо до това да се върне в резултата. Влезлият на почивката Саша Лукич отне топката на центъра и след това намери Алекс Иуоби отляво, който центрира в наказателното поле. Там Родриго Мунис спечели въздушния двубой с Андрю Робъртсън и свали за друг играч, появил се преди секунди, Емил Смит Роу. Бившият халф на Арсенал опита удар, но се получи подаване за Лукич, който се обърна и отбеляза, но бе отсъдена засада. Повторенията показаха, че сърбинът наистина е бил зад последния в отбраната на Ливърпул.

След това последва натиск на „котиджърс“, но сериозни пропуски направиха Родриго Мунис и Емил Смит Роу. Мърсисайдци намалиха сериозно темпото и се прибраха назад, но запазиха концентрация до последния съдийски сигнал и се поздравиха с изключителна ценна победа в битката си за участие в Шампионската лига догодина.

Victory at Anfield 🙌 #LIVFUL pic.twitter.com/2z7tJKdU9h

— Liverpool FC (@LFC) April 11, 2026

Източник Gong.bg

От днес до 19 април сградата на БТА ще свети в бяло по повод Великден и Светлата седмица

от

-

11.04.2026

От днес до 19 април фасадата на сградата на Българската телеграфна агенция (БТА) ще свети в бяло по повод Великден и Светлата седмица. Белият цвят е символ на чистота, святост и божествена светлина.

В нощите срещу Разпети петък и срещу Велика събота фасадата на сградата на агенцията беше осветена в червено като символ на пролятата кръв на Христос на кръста.

На официални и традиционни български празници, на знакови дати и събития, както и на празници на организации, в които България членува, фасадата на сградата на БТА се осветява в подходящи за съответния празник или ден цветове и форми. За първи път сградата на БТА беше осветена на 16 февруари 2025 г., когато агенцията отбеляза своята 127-ма годишнина.

На 1 март, когато отбелязваме Баба Марта, фасадата на БТА беше осветена в бяло и червено.

На 3 март по случай националния празник на страната сградата на БТА беше осветена в цветовете на българския трибагреник.

По повод Първа пролет фасадата на сградата бе осветена в зелено.

На 28 март светлините изгаснаха за един час – от 20:30 до 21:30 ч., когато агенцията се включи в глобалната инициатива „Часът на Земята“.

На Цветница (Връбница) фасадата на сградата на БТА отново беше осветена в зелено.

/ТНП/

Известен британски тв водещ е приет по спешност в болница с инсулт

от

-

11.04.2026

Известният британски тв водещ Иймън Холмс беше откаран по спешност в болница, след като получи инсулт.

66-годишният водещ на GB News в момента се възстановява и е в стабилно състояние.

Миналия месец Иймън изчезна от новинарската програма дни след като притесни феновете, според които „заваляше и заспиваше“ на живо в ефир, пише „Дейли мейл“.

Той трябваше да се върне към ролята си в GB News в понеделник, но сега ще отсъства до второ нареждане.

GB News заяви в изявление: „Иймън се разболя миналата седмица и по-късно беше потвърдено, че е претърпял инсулт. В момента той реагира добре на лечението.

„Иймън поиска поверителност, докато се фокусира върху това да се оправи. Колегите му и всички в GB News му желаят бързо възстановяване и очакват с нетърпение да го приветстват отново в People’s Channel, когато е готов да се завърне.“

Очакваше се Иймън да се завърне в предаването, което е съводещ от понеделник до сряда заедно с Ели Костело, тази седмица. Алекс Армстронг ще замести водещия в негово отсъствие.

Изпълнителният директор на GB News, Ангелос Франгопулос, каза: „Иймън е обичан член на семейството на GB News и ние сме с него на всяка стъпка от възстановяването му.“

През 2016 г. водещият претърпя двойна смяна на тазобедрената става, но през 2021 г. получи нова тежка травма.

След това претърпя тежка операция на гръбначния стълб на следващата година и през последните няколко години имаше различни други здравословни проблеми.

На 11 март водещият предизвика безпокойство по време на участието си в предаването „Закуска с Иймън и Ели“ по GB News, тъй като изглеждаше сякаш заспал на стола си, докато си играеше с микрофона и мобилния си телефон.

Иймън не е водил сутрешното предаване оттогава, но според The Sun, той трябваше да се завърне на екраните ни в понеделник, 13 април.

На 17 март Daily Mail се свърза с GB News за коментар, които потвърдиха, че Иймън е в годишен отпуск.

Миналия месец, докато интервюира главния секретар на министър-председателя, депутата Дарън Джоунс, Иймън изглеждаше сякаш е заспал в студиото.

Еймън беше със затворени очи, а по-късно по време на разговора взе химикалка и се мъчеше да я затвори.

След като интервюто приключи, Еймън каза на зрителите: „Ще се видим отново рано сутринта. Каквото и да правите, приятен ден!“

По-късно водещият отвърна с усмивка на обвиненията: „Просто гледах микрофонния си комплект, за да видя защо не работи, тъй като нямаме мениджъри на залата или оператори.“

Източник 24часа

Прокуратурата привлече като обвиняем задържания за убийството на 65-годишен мъж от кърджалийското село Пепелище

от

-

11.04.2026

Окръжната прокуратура в Кърджали е привлякла като обвиняем 76-годишният О. С., за това, че на 10 април в село Пепелище предумишлено е умъртвил 65-годишния Ф. Р. Това съобщиха от пресцентъра на прокуратурата и допълниха, че престъплението е по чл. 116 ал. 1 т. 9 във връзка с чл. 115 от Наказателния кодекс.

Деянието е извършено около 21:00 часа на 10 април, когато О. С. отишъл в двора на къщата на Ф. Р. Нападателят и пострадалият мъж се познавали от дълго време. Те имали личен конфликт. В двора на къщата възникнал скандал между тях. О. С. нанесъл прободни рани на Ф. Р., вследствие на които 65-годишният мъж е починал.

Обвиняемият е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. Предстои Окръжната прокуратура в Кърджали да внесе искане в съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стажа“ спрямо него.

/РИ/

Димитър Митов се завърна за Абърдийн със суха мрежа

от

-

11.04.2026

Основният страж на националния тим на България Димитър Митов се завърна на терена и записа „суха“ мрежа при победата на неговия Абърдийн с 2:0 у дома срещу Хибърниън в двубой от последния, 33-ти кръг на редовния сезон в шотландския Премиършип.

Избрано от VGong

Димитър Митов донесе купата на „Абърдийн“

<br />

След дългото пътуване до Индонезия за турнира „ФИФА серии“ по време на паузата за националните отбори, българинът остана на пейката в първата среща след подновяването, но този път се завърна като титуляр и се представи стабилно под рамката на вратата.

Мачът се разви в полза на домакините още в 16-ата минута, когато Грант Ханли бе изгонен с директен червен картон. В последвалата ситуация беше отсъдена дузпа, реализирана от Кевин Нисбът. Именно той отбеляза и втория гол в 75-ата минута, с което оформи крайното 2:0.

Въпреки победата, Абърдийн приключва редовния сезон на 8-мо място с 33 точки и ще участва в групата за изпадане. От своя страна Хибърниън завършва 5-ти с 51 точки и ще играе в шампионската група.

Източник Gong.bg

Историята на Великденското яйце

от

-

11.04.2026

„Защо именно яйцето и от кога се радва то на такова специално отношение?

За древните то било символ на Вселената. Римляните, галите, персите и китайците боядисвали и разменяли яйца при настъпването на пролетта, в чест на обновяването на природата след края на дългата и студена зима. Според тях яйцето ималo магически сили – то се заравяло в основите на къщата, за да предпазва нея и нейните обитатели от зли сили; бременните римлянки с него гадаели пола на бъдещето си дете, булката настъпвала яйце преди да прекрачи прага на новия си дом и т.н. Въобще яйцето е било необходимо при много обреди през езическите времена.

След настъпването на Християнството ролята на яйцето не се променя, различна е само символиката – от прераждане на природата, тя се свързва с възкресението на Исус Христос.

Защо яйцата са пъстри?

Според една легенда, Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Исус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове. Друга легенда пък разказва, че когато Мария Магдалена отишла в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които си носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата.

Днес шареното яйце е неотменна част от празнуването на Великден в християнството.

Според традицията в православния свят яйцата се използват като Великденско поздравление. На Велики четвъртък най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце в червено, и с него чертае кръст върху челата на децата. После на това яйце се отрежда специално място в дома до другия Великден, за да го пази от беди. След този ритуал всички се включват в украсяването на останалите яйца. На Великден се чукат с тях и се поздравяват с фразата Христос Возкресе. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината (но ако си решил да хитруваш и си се сдобил с дървено не се брои, да знаеш!).

В католическите държави шарените яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят на Великден. Те вярват, че ги е скрил не друг, а Великденският заек. Ако се чудиш от кога зайците снасят яйца – и за това си има обяснение. Стара легенда разказва, че Великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естра. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Всичко за него е събрано в Музея на Великденските зайци в Мюнхен. Ако имаш път натам, непременно се отбий.

https://www.forumnauka.bg

Защо първото яйце се боядисва винаги в червено?

В християнските обредни ритуали появата на червено яйце се преплита както с реални събития от Новия завет, така и с легенда, която гласи следното. След като Иисус Христос излекувал Мария Магдалена, тя видяла първа възкръсналия Спасител. После тръгнала да разнесе тази радостна вест и Божието учение по света. Когато пристигнала в Рим, отишла в двореца на император Тиберий.

Хората трябвало, според обичая, да донесат на императора някакъв подарък. Богатите носели скъпи подаръци, а бедните – каквото могат. Мария Магдалена, някога богата и благородна, сега не притежавала нищо, затова донесла едно яйце в двореца и го подала на Тиберий с думите: „Христос Воскресе!“ Изненаданият императорът не повярвал на тази новина и се учудил: „Как е възможно човек да възкръсне от мъртвите?! Трудно е за вярване. Все едно това бяло яйце, за което ти благодаря, да стане червено“. Докато произнасял думите си, яйцето постепенно започнало да се оцветява, докато станало ярко червено. Оттогава сред християните се появил обичай да си даряват червени яйца на Великден с радостните думи: „Христос Воскресе!“

Такава е легендата, а науката потвърждава, че обичаят да се боядисват яйца на Великден е съществувал още през Х век. Не толкова отдавна в един старинен манастир в Гърция бил открит църковен устав, в който ясно се казва, че на празника Великден яйцата и други храни трябва да се освещават с молитва. При това, великденските яйца се споменават именно като червени.

Това потвърждава, че според християнската традиция червените яйца символизират кръвта на Христос и неговите мъки за благото и спасението на всички хора. Също представляват и символ на вечния живот; изобщо, напомнят Възкресението като радостно за всички християни събитие.

секи път, когато даваме боядисано в червено яйце, ние напомняме за пролятата кръв на Христос, за чудесата, които се случили, и най-важното – разнасяме по света вестта за Възкресението Христово. Яйцата за Великден се боядисват не за себе си, а за да бъдат раздадени на други хора (както на времето първото червено яйце е било дадено на император Тиберий) – така по света се разнася вестта за чудото на Възкресението.

В Западна Европа започнали да подаряват великденски яйца, като ги опаковали в златно фолио (естествено, който имал съответните финансови възможности). Смята се, че английският крал Едуард I (1239-1307) е първият, който въвежда тази традиция. По-късно, през ХVІІ век, традициите се усложнили – в идеалния случай било необходимо да се изпише лично пожелание за Великден на тънка хартия. След това слагали пожеланието в предварително подготвена яйчена черупка, боядисвали я или нанасяли сложни рисунки, увивали я в скъпа и красива кърпичка и поднасяли така приготвеното „яйце“ като подарък.

Най-прочутите подобни яйца са ценни бижутерски изделия, изработени от фирмата на Петер Карл Фаберже в периода 1885-1917 г. за руския императорски двор. Днес най-скъпото „яйце Фаберже“ е на цена 18.5 милиона долара. Разбира се, трудно е такова яйце да бъде определено като „великденско“ в истинския смисъл на думата…

В България с първото червено яйце натривали бузите на децата, момичетата и младите снахи – за да са здрави и румени през цялата година. След това яйцето се поставяло в домашния иконостас, където се пазело цяла година, за да донесе здраве и благополучие на къщата. Също така на Великден и до днес е обичайно да се носят червени яйца в църквата, като се оставят там до иконите.

Така наречените „писани“ яйца имат по-особена символика. Те не участват в игрите за „по-яко яйце“, не се чупят и не се ядат – а се подаряват на най-обичаните хора, които ги пазят като скъп спомен. Така се появил изразът, че се грижат за нещо или някого като за „писано яйце“. https://www.actualno.com

Виктория Томова победи французойка в Щутгарт при старта на квалификациите

от

-

11.04.2026

Първата ракета на България Виктория Томова стартира с победа в квалификациите на сингъл на турнира по тенис на клей WТА 500 в Щутгарт (Германия) с награден фонд над 1 милион евро.

Поставената под номер 5 в схемата на пресявките българка победи Амандин Хесе (Франция) с 6:1, 6:4.

Томова спечели първите пет гейма в мача по пътя си към успеха в първия сет, а във втората част направи пробив в деветия гейм и в следващия затвори двубоя с първия си мачбол.

В спор за място в основната схема тя ще играе утре срещу номер 2 в схемата на квалификации Алиша Паркс (САЩ).

Двете не са играли една срещу друга до момента.

Източник 24часа

Христовото Възкресение е радост, която преодолява скръбта, надежда, която разпръсква отчаянието, казва патриарх Даниил в поздравление

от

-

11.04.2026

Христовото Възкресение е радост, която преодолява скръбта; надежда, която разпръсква отчаянието; благодат, която сразява греха; лек, който изцерява всяка болест; съвършена любов, която пропъжда страха, казва българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в своето пасхално поздравление. Това съобщиха от Българската патриаршия.

„Христос Воскресе! Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него (Пс. 117: 24). Нека се изпълнят сърцата ни със свята, небесна, благодатна радост, която никой и нищо не може да ни отнеме. „Причина за днешния божествен празник и тържество е Самият наш Господ Бог и Спасител Иисус Христос… Този, Който ни сътвори в началото на сътворението; Който ни приведе от небитие в битие; Този, Който и сега спаси нас, загубените; оживотвори нас, умъртвените; Този, Който ни освободи от тиранията на дявола“ (преп. Теодор Студит), казва в посланието си патриарх Даниил.

Той отбелязва, че до вчера Христовите апостоли скърбяха. Те плачеха горко, гледайки как Агнецът Божий отива доброволно на заколение; как техният Учител е унижаван, бичуван, измъчван, затворен в тъмница и осъден на кръстна смърт; как човекът осъжда Богочовека; как неправедни люде онеправдават Праведника; ридаеха, ставайки свидетели на това как бива умъртвен и погребан Самият Живот (срв. Йоан 11: 25). Скръб от раздялата, негодувание пред неправдата, боязън пред враждата и омразата, съмнения и колебания във вярата, неяснота за бъдещето. Но изведнъж мракът беше озарен от светлина. Тъмнината се оказа безсилна да покори и обземе светлината (срв. Йоан 1: 5). Защото Христос възкръсна от мъртвите и „със смърт смъртта победи“ (Тропар на Възкресение Христово). Христос възкръсна и „за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15: 20). Христос възкръсна и „всичко се изпълни със светлина“ (Канон на Пасха).

„Христовото Възкресение е радост, която преодолява скръбта; надежда, която разпръсква отчаянието; благодат, която сразява греха; лек, който изцерява всяка болест; съвършена любов, която пропъжда страха. Защото Христос е Истината, Която развенчава всяка лъжа. Христос е Пътят, Който води към Дома на Отца. Христос е Животът, Който побеждава греха и смъртта“, пояснява българският патриарх.

Той поставя и въпросите: Какъв трябва да бъде нашият отговор на Неговата жертвена любов към нас? Какъв трябва да бъде нашият отклик на пасхалния Му дар към нас, Неговите чеда? Какво да въздадем Господу за всичките Му благодеяния към нас (срв. Пс. 115: 3).

Да въздадем Господу благодарение и живот според Неговите заповеди. Благодарението към Бога се изразява във всичките ни дела, мисли, чувства и взаимоотношения. В смирено и безропотно понасяне на трудностите; във вярата в Неговия спасителен промисъл за нас; в неуморен стремеж да се изправяме винаги, когато падаме духовно; в милост и милосърдие към всички, които се намират в нужда и немощ; в разбирателство и единомислие помежду ни; в съпружеска вярност и родителска грижа; в искреност и честност; в постоянно помнене на Бога; в молитва за нас и за нашите ближни; в съзнателно участие в живота на св. Църква, отбелязва българският патриарх.

Нека празнуваме в чистота и истина (срв. 1 Кор. 5: 8), с пълна и несъмнена вяра във Възкресението Христово и в Неговия спасителен промисъл за нас, човеците! Да пазим радостта на Възкресението като най-скъпоценен дар! Да растем в благодатта и в познаване на Възкръсналия наш Господ и Спасител Иисус Христос! Христос воскресе! Воистину воскресе Господ, с този благослов завършва пасхалното поздравление на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.

По-рано днес патриарх Даниил и митрополитите от Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия отправиха патриаршеско и синодално послание за Възкресение Христово, в което отбелязаха, че Христовото Възкресение е най-дългоочакваното и жадувано събитие в човешката история.