/ТТ/

Как върви подмяната – всеки втори профил сервира тюрлюгювеч от присвоени мисли, а френдлистата аплодира възторжено

Ние отдавна живеем един паралелен живот, чиято граница с реалния става все по-размита. Виртуалът зад екраните на компютрите заема все по-съществена част в дните ни. И в нощите. Независимо дали са споделени, или самотни.

Нито съм първата, нито последната, която, наблюдавайки потока, търкалящ се в таймлайна, си задава въпроси относно битието ни, пренесено в паралелното пространство и на каква почва вирее. У нас. В достъпните и използваните от нашего брата съвременник и съотечественик. Сигурно ще има обидени от моите наблюдения,

ядосани дори, но трябва да ги споделя. Аз съм редактор

В различни издания и издателства, т. е. професионален редактор по трудова книжка и трудова характеристика. Тази работа ми е дала в течение на годините други очи и друг усет към всеки предложен текст. Следейки дефилето на литературни предложения тук, ми се налага да се усъмня в авторството и съответно да направя проверка. Обикновено се оказвам права и съмненията ми се потвърждават.

Това не ме радва, напротив. По-често ми е тъжно за човека зад аватара, който си няма свои думи и затова е посегнал на чуждите, присвоявайки ги. Да, кражба си е, защото неупоменавайки авторство, упражняваш плагиатство.

Обаче вероятно е много сладостно да те затрупат с утвърдителни и възторжени коментари,

а ти скромно да се правиш на дръж ми шапката,

приемайки ги. С чужда пита помен не се прави, знайно е защо. И аз невинаги мога да намеря автора на нещо, което ми е харесало. Има опция – слагаш кавички, пишеш, че авторът нe ти е известен, че e от нета, но толкова ти е харесало и си го споделил. Така е възпитано, честно и почтено. Съжалявам, ама социалните мрежи не са чак такъв разграден двор, че винаги да минавате метър.

Но за повечето потребители с тъга констатирам, че

не са мрежи това, паяжини са

– ловят мухите, които бръмчат в нечии глави и ги правят да изглеждат значими на показ, а всъщност ги изсмукват. Изсмукват и най-дребничките им, но собствени мисли, помисли, чувства, усещания, тъй че да се идентифицират с един чужд препариран живот, замръзнал в неистовите напъни да не са мухи, а екзотични пеперуди, на които всички се възхищават.

И шумолят глухо из мрежата сухите обвивки на скритите зад профилите си мили хорица, дето в ежедневието всяка сутрин стават, за да приготвят закуска, отиват на работа, блъскат се в транспорт и трафик, ядат си нервите и ги късат от всекидневните неуредици, неудачи и несъответствия с въжделенията им, лутат се, блъскат си главите в стената на бюрокрацията и йерархията, броят банкноти и звонк пред касите, терзаят се, гълтат хапчета според здравословното състояние, осигуряват семейство, деца и родители… Това е нормалният ни човешки живот с всичките си радости и скърби, ей тъй изтичащ зрънце по зрънце в пясъчния часовник на времето, за което даже не се замисляме. Докато, о, чудо, реалните човеци седнат зад екрана и всеки става такъв, какъвто не е, но какъвто иска не да бъде, а да се представи.

Виждате ли уловката? Ние не се стремим да се превърнем, да постигнем, да достигнем, а ДА СЕ ПРЕДСТАВИМ. С мерена реч, с мъдри слова, с романтични изречения, подредени в нещо средно между целомъдрен дневник на благородна девица от ХVIII век и гневна тирада на прелъстена и изоставена бивша мис Мокра фланелка. Преписват,

копипействат, чопват оттук-оттам, компилират статуси,

които тръгват от сбъркан афоризъм, преписан на Конфуций, и стигат до глава от роман на Паулу Коелю, за когото нароченият, при това изписван грешно, автор не е чувал. Никой не е чувал, разбира се, но цитатите могат да бъдат разпознати – малко Ремарк, малко Исабел Алиенде, тук-там научнопопулярно запознаваме с някой природен феномен, инструкции за стъкване на огън под звездите на полярна нощ и бабино наричане за любов, прието на доверие от книжлето на авторка, известна с това, че е известна.

Такъв тюрлюгювеч се сервира от всеки втори потребител, извинете, ама и сред най-умните ми учени и възпитани приятели в мрежата съм срещала цитатно поддаване на копиран статус. От нета.

И още по-страшното – не от стената на нормален потребител, а от лъскав сайт, сайтче, блог, блогче, страничка и всичките те с десетки хиляди последователи. Няма да изброявам поименно сайтовете, които не упоменават източника си, а поместват ЛИТЕРАТУРА!

Литературата е нещо, което е написано от автор, бре! Само народното творчество не се затваря с копирайт. В различни такива медийни проявления, ако има автор, то на дванайсет различни места е различен или един и същ, но сгрешен, тъй е тръгнало, нали ви го обясних по-горе.

И какво тогава да искаме от обикновения човек, дето е научен да се доверява на публикуваното слово? И как да изискваш от него да е почтен във вейкането си из мрежата? В мрежата, в паяжината на паралелния ни живот важат същите закони като в реалния, само дето не се прилагат. Всичко е оставено на индивидуалното възпитание, на едно нещо, което е забравено – моралните устои на всеки един от нас. Обаче толкова е лесно да се представиш за друг, толкова е примамливо да подскачаш, да се репчиш, да се кичиш с чужди заслуги, да кудкудякаш, га че ли този преписан текст е лично снесеното от теб златно яйце, а

птичият двор от френдлистата ти да пляска възторжено със закърнели крилца…

Човещинка, нали? А като се появи някой, който да ти обърне внимание, че това стихотворение не е излязло изпод подкорието ти, да го блокираш и да потриеш доволно ръце, та да лайкваш със сърчице милите коментари. Мрежата позволява това, това е работата, паякът е доволен, защото рекламите вървят по стените на всички, изчислено е дали в текста си споменал обувки, пералня или дестинация. Така работи световната икономика. Дори като напишеш известен автор, ти предлагат книгите му. Но аз не съм компютърен специалист, икономист или социолог, а прост наблюдател.

И тъй като народната мъдрост ни е дадена за всеобщо потребление, ще цитирам точното послание: С чужда пита помен прави. Ами скверно е. Нали всички разбират какво НЕ се допуска в този живот, защото ставаме за смях и на кокошките. Дори на тези, които ни ръкопляскат на запъртъците и кукувичите яйца.

Френската тромпетистка Лусиен Реноден Вари се връща за нов концерт в София. На 27 февруари зала „България“ ще бъде сцена на изключително музикално изживяване с нейно участие и диригента Даниел Гайс, коментират от Софийската филхармония.

По думите им на концерта ще звучат музикални шедьоври, обединяващи романтичната дълбочина на Чайковски, страстния заряд на Арутюнян, енергията на Бърнстейн и джазовата магия на Гершуин. Кулминацията на вечерта ще бъде „Един американец в Париж“ – емблематично произведение, което пленява както почитателите на класиката, така и феновете на джаза.

Лусиен Реноден Вари е родена на 28 януари 1999 г. в Западна Франция. Класическото радио KDFC я нарича „тромпетна сензация“. Победител е в категорията „Révélation“ на Victoires de la Musique Classique (2016). Обявена е за една от трийсетте отличени в класацията 30 Under 30 на Classic FM от Джулиан Лойд Уебър (2021).

През февруари 2021 г. Реноден Вари, заедно с филхармоничния оркестър на Монте Карло и диригента Саша Гьотцел, записва за Warner Classics компактдиска Piazzolla Stories, който ѝ носи наградата „Опус класик“ в категорията за млад артист през август. Това е третият албум като изпълнител на Warner, след The ​​Voice of the Trumpet (2017), реализиран в сътрудничество с националния оркестър на Лил и Роландо Вийязон и Mademoiselle in New York (2019), записан с Бил Елиът и BBC Concert Orchestra – албум, с който Реноден Вари направи и своя дебют на BBC Proms по-рано същата година, и който получи 4 звезди в BBC Music Magazine.

Даниел Гайс е роден в Есен. Дипломира се в университета на Индиана в Блумингтън при едни от най-изявените музиканти на съвременността: дирижиране при Дейвид Ефрон, виолончело при Янош Старкър и камерна музика при Менахем Преслер. Продължава обучението си във Висшето училище за музика в Кьолн при Микаел Луиг, квартет „Албан Берг“ и Мария Клигел.

След първите си диригентски ангажименти в Съединените щати, Гайс продължава на сцените на Театро Колон в Буенос Айрес, Театро Реал в Мадрид, на сцените в Будапеща, Линц, Любляна, Санкт Петербург, Монтепулчано, фестивала в Мекленбург, Грац. Дирижира Цюрихския камерен оркестър, оркестъра на Гюрцених в Кьолн, Филхармонията на Южна Вестфалия, оркестъра на BR Radio и Берлинската филхармония. Работил е със солисти като сър Брин Терфел, Даниел Хоуп, Камила Нюланд, Хуан Диего Флорес, Албрехт Майер и Клаус-Флориан Фогт.

Със сътрудничеството на Катарина Вагнер, режисьор и артистичен директор на Вагнеровия фестивал в Байройт, Гайс поставя детска версия на операта „Летящият холандец“ специално за Пролетния фестивал в Токио. В резултат получава нови покани за „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Артистичен директор е на Белградския камерен оркестър и диригент на фестивала BrixenClassics (от 2020).

/ДД

/ХТ/

/ТТ/

От човек в София след контакт по интернет е бил купен вейпът с марихуана, след чието пушене 14-годишен ученик падна от седмия етаж в Плевен и почина. Това съобщи пред Нова тв окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов.

Според предварителните резултати от химическата експертиза вейпът е съдържал хексахидроканабинол. Това е канабиноид, който се съдържа и в марихуаната. Той е забранен у нас от 2023 година.  Заради фаталния случай е подаден сигнал до Комисията за защита на потребителите, за да бъде извършена проверка дали такива вейпове се продават свободно в търговската мрежа.

Д-р Олимпиада Атмажова от Клиниката по токсикология в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен обясни, че негативният ефект от хексахидроканабинола първо се усеща в сърдечно-съдовата система. „Често пациентите съобщават, че им „изкача“ сърцето от гръдния кош. Това може да доведе до ритъмно-проводни нарушения, а след това до инфарктни състояния. Следващата система, която се засяга е нервната, това в тази възраст води до психични разстройства“, допълни тя.

„Погрешното мнение в обществото е, че леките наркотици, към които спадат производните на канабиса и самият той, не водят към пристрастяване. Това е погрешно. Води и до по-тежки наркотици“, подчерта докторът.

/ТТ/

/ТТ/

На 3 януари 1999 г. от американския космически център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстреляна космическата сонда „Марс Полар Лендър“ към планетата Марс. Сондата е с височина 1 м и ширина 3,6 м. Тя носи микрофон, лопата и бормашина и целта й е да търси следи от замръзнала вода близо до южния полюс на Червената планета, да регистрира звуците от вятъра, пясъка и да ги праща на Земята. Контактът с нея е загубен на 3 декември 1999 г. след предполагаемото й кацане на повърхността на Марс.

БТА информира: 

Кейп Канаверал и Вашингтон, 3 януари 1999 г. /АП и ДПА/ Късно вечерта на 3 януари от американския космически център „Кенеди“ в Кейп Канаверал (щата Флорида) бе изстреляна космическата сонда „Марс Полар Лендър“. Тя носи микрофон за 50 000 долара, побиращ се в човешка длан, лопата и бормашина и ще търси следи от замръзнала вода близо до южния полюс на Червената планета, ще регистрира звуците от вятъра, пясъка и, дай боже, гърма от падащ метеорит, и ще ги изпраща на Земята, където те може да бъдат пуснати по интернет. Наличието на вода би подкрепило теориите, че на Марс е имало и дори може да има живот.

Сондата с височина 1 м и ширина 3,6 м ще лети почти година до Марс, ще измине 756 милиона км и ще кацне на 3 декември на южния полюс. Минути преди да се „примарси“, „Марс Полар Лендър“ ще спусне две капсули с големината на баскетболни топки. Минисондите „Дийп спейс 2“ ще се разтворят като сурови яйца. Част от тях, носеща фина електроника и инструменти, ще се зарови на два метра под повърхността на Марс и ще започне да търси следи от вода, основата на всеки живот. Миниатюрен лазер ще анализира почвените проби и ще търси в тях следи от ледени изпарения. През това време сондата майка „Марс Полар Лендър“, извършила меко кацане на около 100 км от двете капсули, ще започне да преравя повърхността на Марс с двуметровата си роботизирана ръка и ще събира данни за състава на почвата. Още първият метър на марсианската почва може да даде изненадваща информация за геологията и климата на планетата преди 100 000 години.

Данните от изследванията на сондата ще бъдат предавани на Земята с помощта на апарата „Марс Клаймът Орбитър“, който бе изстрелян на 11 декември 1998 г., ще обикаля около Марс на височина 400 км и ще препредава данните, събрани от „Марс Полар Лендър“. Търсенето на следи от вода е задача номер едно и за двете сонди. „Трябва да следваме водата, ако търсим живот“, смята Едуард Уайлър от НАСА. 

*****

Кейп Канаверал, 4 януари 1999 г. /БТА/ Космическата сонда Марс Полар Лендър бе изстреляна късно снощи от американския космически център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, предадоха световните агенции. Въпреки опасенията на експертите от НАСА, че изстрелването може да бъде провалено от приближаващия се към Флорида снежен фронт, стартът минал без проблеми. Апаратът ще лети до Марс близо година и на 3 декември се очаква да кацне на южния полюс на Червената планета. Малко преди да кацне върху замръзналия въглероден двуокис на марсианския полюс, „Марс Полар Лендър“ ще спусне две минисонди. Основното предназначение на сондата е да търси вода на Марс. Наличието на вода би подкрепило теориите, че на четвъртата планета от Слънчевата система има живот. Данните от изследванията на сондата ще бъдат предавани на Земята с помощта на втория космически апарат от експедицията Марс Клаймът Орбитър, който бе изстрелян от НАСА преди около месец.

*****

Космическата станция „Марс полар лендър“ кацна на Марс

Ню Йорк, 4 декември 1999 г. /БТА/ В съответствие с графика късно снощи американската автоматична междупланетна станция „Марс Полар Лендър“ кацна на планетата Марс, предадоха световните осведомителни агенции. Засега радиовръзка между станцията и земята все още няма, защото се предполага, че антените на космическия апарат не са развърнати, а освен това мястото на кацане всеки момент ще попадне в радиосянка. Очаква се първата радиовръзка да бъде осъществена в близките часове. 

*****

Никакъв сигнал от американските космически сонди на Марс

Пасадена, 4 декември 1999 г. /БТА/ Никакъв сигнал не беше получен при първия сеанс за връзка с двете микросонди, които тази нощ кацнаха на Марс с американската автоматична междупланетна станция „Марс Полар Лендър“, съобщи тази сутрин говорител на НАСА в Пасадена, цитиран от АФП. Той потвърди, че станцията е кацнала на Марс, но по неизвестни засега причини микросондите Амундсен и Скот не са започнали да предават емисиите си към земята. Ретранслирането на техните сигнали трябва да става чрез кръжащата в орбита около планетата сонда „Марс Глобал Сървейър“, когато тя преминава над тях. Очаква се всеки момент при следващото прелитане на сондата позицията да е по-благоприятна за осъществяване на връзка със земята.

*****

Безуспешни опити за връзка с американската космическа сонда на Марс 

Ню Йорк, 5 декември 1999 г. /БТА/ Неуспешен се оказа и четвъртият опит на Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена да установи радиовръзка с американската космическа сонда „Марс Полар Лендър“, която в петък кацна на планетата Марс. Днес ще бъде направен нов опит да се влезе в контакт със сондата. Този път вместо пряка връзка с „Марс Полар Лендър“ специалистите от НАСА ще се опитат да се свържат със сондата чрез кръжащата в орбита около планетата сонда „Марс Глобъл Сървейър“, предаде АФП.

*****

Все още не е осъществен контакт с „Марс Полър Лендър“

Пасадена, 5 декември 1999 г. /БТА/ Учените от НАСА отново не получиха никакъв сигнал от „Марс Полър Лендър“, което увеличава страховете, че космическата мисия на стойност 165 милиона долара може би е провалена, предават световните агенции. Предходният неуспех на НАСА бе регистриран на 23 септември т.г., когато корабът „Марс Клаймът Орбитър“, чиято стойност беше 125 милиона долара, изгоря в атомсферата поради човешка грешка.

Възможност за осъществяване на контакт с „Марс Полър Лендър“ имаше в 04:30 ч. минути по Гринуич на 5 декември, но сигнали не бяха получени. Следващият контактен прозорец се отваря в 18:50 ч. по Гринуич. Ако „Марс Полър Лендър“ превключи на високочестотния си радиопредавател и започне да функционира, то предаването веднага ще бъде уловено от сателита „Марс Глоубъл Сървейър“ и ще бъде препратено към Земята. Такава комуникационна система досега не е прилагана, обявиха учените. Ако мълчанието обаче продължи и на 5 декември, то изследователите на НАСА са решени през следващите няколко дни да засипват „Марс Полър Лендър“ с команди за превключване към резервни системи в случай, че при кацането части от неговия хардуеър са били повредени. Бордовият компютър и радиопредавателите, както и повечето системи на 290-килограмоовия „Марс Полър Лендър“ имат резервни копия в случай на непредвидима повреда. От Лабораторията за реактивно движение в Пасадена признаха, че са изчерпали всички прости обяснения за мълчанието, като недобре насочена антена или рестартиране на компютърните системи. Инженерите не изключват възможността „Марс Полър Лендър“ автоматично да се е пренастроил на безопасен режим на работа. Все още не се говори за шанса „Марс Полър Лендър“ изобщо да не е кацал на марсианска почва. 

*****

И петият опит за връзка със сондата на Марс не успя

Вашингтон, 6 декември 1999 г. /БТА/ Не успя и петият опит за контакт със сондата „Марс Полар Лендър“, която се приземи в петък на Червената планета. Този път учените от космическата лаборатория в Пасадина, Калифорния, се опитаха да се свържат с апарата чрез спътника „Марс Глоубъл Сървейър“ който обикаля в орбита около планетата, предаде Ройтерс.