Пресдиректорът на Атлантическия клуб Максим Минчев официално е номиниран за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА). Той е предложен от Кирил Милчев, депутат от Национално движение Симеон ІІ (НДСВ).

Парламентът гласува за сваляне на имунитета на бившия земеделски министър от правителството на ОДС Венцислав Върбанов. Свалянето на имунитета е поискано от главния прокурор Никола Филчев. Той отправя обвинения за престъпления по служба срещу Върбанов в качеството му на аграрен министър в правителството на Иван Костов и като председател на управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“. След сваляне на имунитета може да бъде заведено дело за извършено престъпление. Със 156 гласа народните представители от НДСВ, ДПС и „Коалиция за България“ свалят имунитета на Върбанов. Против гласуват 44 депутати от парламентарната група на ОДС. В искането на главния прокурор се съдържат девет пункта, свързани с фонд „Земеделие“, предприятието за трактори „Агротехника“ – Карлово, компенсационен фонд „Зърно“, приватизацията на „Добруджанска гора“, „Геоводинженеринг“, „Мелница – Плевен“, отдаване под наем на държавна земя, както и неправомерно отпускане на средства на приближени на Върбанов лица.

Военният министър Бойко Ноев подписва споразумение с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън. Рамковото споразумението е за срок от 5 години. Чрез него НАТО получава право за преминаване или разполагане на военни сили на българска територия. Всяко конкретно искане от страна на пакта трябва да бъде гласувано от парламента. В член 5 е записано, че периодите за транзитно преминаване и престой, броят на личния състав, местата на разполагане и др. се договарят допълнително „между правителството и НАТО“. Член 12 предвижда, силите на НАТО заедно с оборудването да имат право да преминават безвъзмездно и без ограничения през България. Българската страна се задължава да осигурява безвъзмездна охрана, „допълнителните мерки“, поискани от НАТО, се заплащат. Според споразумението личният състав на НАТО не е обект на местните закони – т.е. ползва се с екстериториалност.

Умира Галина Сергеевна Уланова – руска балетна артистка. Учи в балетното училище в Ленинград (днешен Санкт Петербург) в класа на майка си. От 1944 г. до 1960 г. е солистка на балетната трупа на Болшой театър в Москва. Нейното изпълнение на Жулиета в балета “Ромео и Жулиета” от С. С. Прокофиев е сред върховете на балетното изкуство. Ролите, които й носят световна известност, са Одета-Одилия от “Лебедово езеро”, Маша от “Лешникотрошачката” и Аврора от “Спящата красавица” от Чайковски, Жизел от едноименния балет на А. Адам, Мария от “Бахчисарайски фонтан” от Б. Асафиев и много други. Танцовото и изкуство развива традициите на руската хореографска школа.

В Букурещ се открива първата съвместна изложба на български и румънски художници.

Американският президент Джими Картър обявява пред олимпийския отбор на САЩ, че страната бойкотира олимпиадата в Москва в знак на протест срещу нахлуването на СССР в Афганистан.

Закрит е федералният затвор “Алкатрас”. Той е разположен на остров в залива на Сан Франциско. Дълги години там са държани едни от най-жестоките престъпници в САЩ.

В южноафриканския град Шарпевил полицията разстрелва чернокожи демонстранти, протестиращи срещу Апартейда. 56 души са убити и 162 са ранени. В предградие на Кейптаун са ранени още 209 през следващата седмица.

Умира Никола Петров Бакърджиев – български генерал. Завършва военна академия в Италия. През Първата световна война е в Главния щаб на армията. Преди Втората световна война е началник щаб, а през 1930 г. става министър на войната.

Родена е Нери Юлиева Терзиева – българска журналистка. След като завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” става редактор в Телевизионен център “Пловдив”. Нери Терзиева е автор и репортер на предаването “Пазар за милиони”. Водеща е на “По света и у нас”. Тя е основател и директор на “Ефир 2” в Българската национална телевизия. Автор е на проекта “Темпо” на Национална независима телевизия, спечелил конкурс в XXXVI Народното събрание. Била е говорител на Президента Петър Стоянов.

Родена е Искра Димитрова Радева – българска драматична актриса. През 1973 г. тя завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). От 1973 г. е в трупата на Младежкия театър. Искра Радева участва в редица постановки: “Хубавата Мария“, „Любов необяснима“, „Една чанта мечти“ и др. Има значителни постижения в тв театър: „Мотопедът“ (1975 г.), „Съдии на самите себе си“ (1977 г.), „Стъклената менажерия“ (1977 г.), „Варшавска мелодия“ (1978 г.), „Иванко“ (1978 г.), „Емилия Галоти“ (1979) г., „Владетелят на света“ (1979 г.), „Рози за д-р Шомов“ (1984 г.), „Пази се от ягуар“ (1989 г.), „Бродът“ (1989 г.), „Аз съм твоят брат“ (1991 г.), „Луд съм по теб“ (2001 г.). Тя се снима също във филмите:“Оцеола“ (1972 г.), „Хирурзи“ (1977 г.), „Отрова в извора“ (тв, 1978 г.), „Насрещно движение“ (тв, 1978 г.), „Почти ревизия“ (тв, 1983 г.), „Маневри на петия етаж“ (1985 г.), „Дълъг ден“ (тв, 1988 г.), „Битката за река Бяла Сазлийка“ (тв, 1986 г.), „Тони“ (1991 х.), „Професията на мисис Уорън“ (1996 г.). През 1997 г. напуска Младежкия театър, а през 1999 г. създава свой театър „Искри и сезони“. През 2000 г. Искра Радева поставя шоуспектакъла „Сбогом, 20-ти век“ .

Умира Джозеф Баркрофт – английски физиолог. Полага основите на учението за дихателната функция на кръвта. Освен това предлага методика за определяне на количеството газове в кръвта с помощта на конструиран от него апарат. Баркрофт изучава влиянието на солите и киселините върху способността на хемоглобина да се свързва с кислорода, изследва и ролята на дифузията при прехода на кислорода от алвеолите в кръвта, влиянието на пониженото атмосферно налягане върху дихателните функции на кръвта. През последните години от живота си работи в областта на ембриологията. От 1926 г. е професор в Кеймбриджкия университет, член е и на Лондонското кралско дружество.

Първото правителство на Отечествения фронт (ОФ) подава оставка след неуспеха на преговорите с опозиционните лидери за включване на двама техни представители в бъдещия кабинет. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на Отечествения фронт, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става Кимон Георгиев. На Първия конгрес на Отечествения фронт през март 1945 г. се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика. Те включват приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945 г.), провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др.

Командващият Трети украински фронт маршал Ф. И. Толбухин поздравява Първа българска армия по случай победата в Дравската отбранителна операция и ликвидиране на немското предмостие на левия бряг на р. Драва срещу Дони Михоляц. Участие на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Роден е Пласидо Доминго – испански оперен певец, тенор. През 1950 г. заедно със семейството си се преселва в Мексико, където учи вокална техника, пиано и дирижиране. Първият му певчески опит е като баритон, а през 1960 г. дебютира като тенор в ролята на Алфредо от операта „Травиата“ на Джузепе Верди. През следващите три години (1961- 1963 г. ) Доминго работи в Националната опера на Израел (Israel National Opera), където има повече от 280 представления. През 1966 г. дебютира в Градската опера на Ню Йорк (New York City Opera), а през 1968 г. – в „Метрополитън Опера“ („Metropolitan Opera“). Следват участия в „Ла Скала“ („La Scalla“) Милано, „Щатс Опер“ („Stadts Oper“) Виена, „Ковънт Гардън“ („Covent Garden“) Лондон и др. Доминго записва и издава повече от 100 албума с класическа оперна музика, както и няколко албума с популярни испански любовни песни. Несъмнено най-голяма е известността му като един от „Тримата тенори“ заедно с неговите колеги Хосе Карерас и Лучано Павароти, с които популяризират сред широката слушателска аудитория класическото оперно и песенно изкуство. Дискографията на Доминго включва: „Siempre En Mi Corazon: Y Las Canciones De …“ (1972 г.), „Perhaps Love“ (1981 г.), „Domingo: Con Amore“ (1982 г.), „Adoro“ (1982 г.), „Always in My Heart (Songs of Ernesto Lecuona)“ (1983 г .), „My Life for a Song“ (1983 г.), „Be My Love“ (1984 г.), „Christmas with Placido Domingo“ (1984 г.), „Save Your Nights for Me“ (1985 г.), „At the Philharmonic“ (1989 г.), „Unknown Puccini“ (1989 г.), „Goya …A Life in Song“ (1989 г.), „Sonadores De Espaсa“ (1990 г.), „Opera Arias“ (1990 г.), „Sings Great Love Scenes“ (1990 г.), „Zarzuela Arias & Duets“ (1990 г.), „Louise“ (1991 г.), „Canta Para Todos“ (1991 г.), „Noche de Zarzuela“ (1991 г.), „Por Fin Juntos“ (1991 г.), „The Domingo Songbook“ (1992 г.), „Entre Dos Mundos“ (1992 г.), „Canta Para Mexico“ (1993 г.), „De Mi Alma Latina“ (1994 г.), „Nativo“ (1995 г.), „Vienna Noel“ (1995 г.), „Man of La Mancha“ (1996 г.), „Popular Favorites“ (1996 г.), „Bajo El Cielo Espaсol“ (1996 г.), „De Mi Alma Latina, Vol. 2“ (1997 г.), „Merry Christmas from Vienna“ (1997 г.), „Por Amor“ (1998 г.), „Sempre Bel Canto: Legendary First Recital“ (1998 г.), „A Gala Christmas in Vienna“ (1998 г.), „Live in America“ (1999 г.), „The Young Domingo“ (1999 г.), „Christmastime in Vienna“ (1999 г.), „Mariachi“ (1999 г.), „In Concert: Live in Seoul“ (1999 г.), „The Other Conquest“ (2000 г.), „Canciones de Amor: Songs of Love“ (2001 г.).

Умира Джон Бейтс Кларк – американки икономист, известен с теорията си за пределната производителност. Получава образование в университета Браун, колежа Амхърст и университета в Хайделберг. През по-голямата част от академичната си кариера, от 1895 г. до 1925 г. е професор в Колумбийския университет. Основното му постижение в Distribution of Wealth (1899 г.) е свързано с разпростирането на маргинализма върху проблемите на производството и разпределението чрез използване принципа на пределната производителност.

На 7, 14, 21 и 28 март се провеждат общински избори за допълване на общинските съвети в условия на безпартийност. Забранените партии ги бойкотират и властта ги спечелва.

Умира Александър Константинович Глазунов – руски композитор, диригент, общественик и музикален деятел. Учи композиция в Петербургската консерватория, на която става ректор от 1905 г. до 1928 г. Изявява се като един от най-големите руски композитори, продължаващи традициите на “Могъщата група” и Чайковски. Творчеството му засяга всички области на музиката. Автор е на симфонии, кантати, сюити, увертюри и др. Довършва заедно с Римски Корсаков операта “Княз Игор” от Бородин.

Умира Иржи Поливка – чешки лингвист, фолклорист и литературен историк. Той подкрепя теорията за миграциите (заимстванията) на Т. Банфи. Автор е на фундаментални трудове, посветени на славянските народни приказки. Поливка отделя голямо внимание на художествената форма на приказките („Славянски приказки“, 1932 г. и др.). Той изучава историята на старата и новата литература на славянските народи и творчеството на руските писатели от ХIХ в. Особено ценни са трудовете му по славянска диалектология. Поливка е професор в Карловия университет в Прага (1895 г.) и член-кореспондент на Чешката академия на науката и изкуствата (1901 г.).

Състои се учредителна конференция на БЗНС “Александър Стамболийски” (Пладне). Главен секретар е д-р Асен Павлов, а органи на съюза са в. „Земеделско знаме“ и сп. „Земя“. Конференцията е подкрепена от емигрантите Александър Оббов и Коста Тодоров. През 1926 г. в БЗНС се обособяват две самостоятелни съюзни организации: БЗНС „Врабча 1“ и БЗНС „Оранжев“. БЗНС „Ал. Стамболийски“ е трета, през 1933 г. тя се обединява с част от привържениците на БЗНС „Врабча 1“ и се образува т. нар. БЗНС „Обединен“. Съюзните организации се включват в народнофронтовското движение (1936–1939 г.). Отделни дейци на съюзните организации вземат участие в съпротивителното движение в България 1941–1944 г. В първото правителство на ОФ се включват четирима представители на БЗНС „Ал. Стамболийски“.

В американския щат Тенеси е приет закон, забраняващ във всички учебни заведения преподаването на еволюционната теория на Дарвин като противоречаща на библейското тълкуване на човешкия произход.

Българското правителство учредява Висша кооперативна школа.

Отменен е Законът за допитване до народа за виновността на 22-ма министри от кабинетите на Гешов-Данев и Малинов-Костурков. Те са обвинени като отговорни за обявяването на Балканските войни и на Първата световна война, съответно и за последвалите ги две национални катастрофи.

Коста Томов, Марко Турлаков (на снимката) и Христо Манолов образуват народовластнически БЗНС с печатен орган вестник „Обнова“.

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е политическа организация на селячеството, образувана през декември 1899 г. До 1902 г. има професионално – просветителски характер, след което се превръща в политическа партия. Обявява се за защитник на дребните селски стопани и отстоява тезата за самостоятелна водеща роля на селячеството. Възприема съсловния принцип, според който българското общество се дели на съсловия, основното от които е селското. Поради това България трябва да се управлява именно от това население. В редовете на партията могат да членуват всички селяни, независимо от имущественото състояние. Съюзът се стреми към ограничаване на едрото земевладение и към създаване на кооперативни сдружения. Обявява се категорично срещу личния режим на княз Фердинанд I и води борба за укрепване на конституционно-парламентарното управление на страната. Разнородният социален състав на съюза обуславя съществуването на различни политически течения. През 1918 г. е образувана съюзна организация – Български земеделски народовластнически съюз, а през 1919 г. – политическа формация БЗНС „Стара Загора“. След изборите през август 1919 г. БЗНС управлява страната в коалиция с Народната и Прогресивнолибералната партия. В резултат на изборната победа през май 1920 г. е образувано самостоятелно правителство на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски. По време на неговото управление се приемат законите за увеличаване размера на държавните земи и за трудовата поземлена собственост. С тях се определя размерът на притежаваната земя до 300 дка. От образувания държавен поземлен фонд се раздават земи на безимотните и малоимотните селяни и на бежанците, прогонени от родните им места след отнемането на български територии според Ньойския мирен договор (1919 г.). Приема се закон за трудовата повинност. Въвежда се подоходен данък. С държавния преврат на 9 юни 1923 г. правителството на БЗНС е свалено от власт, а Александър Стамболийски – убит. По време на управлението на сговористкото правителство загиват видните земеделски дейци: П. Д. Петков, Д. Грънчаров, П. Янев, К. Павлов, М. Петков, Хр. Косовски. През 1926 г. в БЗНС се обособяват две самостоятелни съюзни организации: БЗНС „Врабча 1“ и БЗНС „Оранжев“, а през 1932 г. и трета – под името БЗНС „Ал. Стамболийски“, която през 1933 г. се обединява с част от привържениците на БЗНС „Врабча 1“ и се образува т. нар. БЗНС „Обединен“. Съюзните организации се включват в Народнофронтовското движение (1936–1939 г.). Отделни дейци на съюзните организации вземат участие в съпротивителното движение в България – 1941-1944 г. БЗНС „Врабча 1“ заедно с другите партии на легалната опозиция формира коалиционно правителство начело с Константин Муравиев (2–8 септември 1944 г.). В първото правителство на Отечествения фронт се включват четирима представители на БЗНС „Александър Стамболийски“. През 1945 г. е образувана съюзна организация БЗНС „Никола Петков“, която е забранена със закон през февруари 1947 г., а нейният лидер е осъден на смърт и екзекутиран. Печатни органи на БЗНС са в. „Земеделско знаме“, списание „Земледелска мисъл“, вестник „Победа“, вестник „Защита“, вестник „Земледелска защита“, вестник „Земледелска отбрана“, вестник „Обнова“, вестник „Народна защита“, вестник „Народно знаме“, вестник „Земеделско възраждане“, вестник „Земледелска правда“, вестник „Нива“, вестник „Селски глас“, вестник „Младо село“, вестник „Народно земеделско знаме“.

Приема се Закон за общ български правопис, узаконяващ въведените от кабинета изменения. На 1 юли 1921 г. се въвежда опростен правопис по предложение на комисия начело с проф. Александър Теодоров-Балан ( на снимката). Премахват се крайните ерове, двойното „е“ и кръстатото „ъ“. С постановление № 6068 на правителството от 7 ноември 1922 г. се забранява издаване на вестници по стария правопис.

Роден е Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) – български писател и сценарист, работещ в областта на детската литература: „Приключенията на Лиско“ (1957 г.). Сценарист на популярния юношески трилър „Петимата от Моби Дик“ (1970 г.). Негови съчинения са „Папагалчето и пеперудката“, приказка (1968 г.), „Приключенията на Лиско по море“, роман за деца и възрастни (1968 г.; 1982 г.), „Избрани разкази и повести“ (1971 г.), „Новите приключения на Лиско“ (1973 г.), „Най-новите приключения на Лиско. “Привидението и Голяма награда“, “Повести за деца” (1975 г.), „Отбраната на Спарта“, “Разкази и новели” (1982 г.); „Далечно плаване“, “Повести” (1988 г.) и др.

Император Николай II (1868–1918 г.) и семейството му са арестувани и отведени в Царское село, а след Октомврийския преврат – в Екатеринбург, където са разстреляни в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г.

Николай II е последния руски император (от 1894 до 1918 г.). След избухването на Февруарската революция – 1917 г. е принуден да се отрече от престола. Поради слабохарактерността на Николай II решаването на важните политически въпроси постепенно преминава в ръцете на императрицата Александра Фьодоровна, която поради силната си склонност към мистичните учения попада под влиянието на различни авантюристи (като Распутин). В опитите си да закрепи позициите на самодържавието Николай II въвлича Русия в катастрофалните за нея Руско-японска война (1904-1905 г.) и Първа световна война (1914-1918 г.). На 17 октомври 1907 г. е принуден да подпише манифест, обещаващ законодателна Дума и граждански свободи. След Февруарската революция (1917 г.) е принуден да се откаже от свое име и от името на сина си Алексей от императорския престол в полза на брат си Михаил (15 март 1917 г.).

Издава се царски указ, с който се учредява Главна дирекция на статистиката. Тя поема функциите на Статистическото отделение, формирано още през 1880 г., наречено от 1897 г. Дирекция на статистиката. Дирекцията се занимава със събиране, обработване и публикуване на статистически сведения за състоянието на страната. Има четири отделения: административно-редакторско, за индустрията и земеделието, за търговията, съобщенията и финансите и за правосъдието, просвещението и войната. Данните за населението са предмет на обхват от първото отделение. Със закон от 29 март 1921 г. на мястото на четирите отделения се създават три отдела: демографски, стопански и културно-политически, всеки от които разполага със свои отделения и бюра. В това състояние Главната дирекция съществува до 1947 г. От 1948 г. преминава на подчинение към Държавна планова комисия.

Чрез закон се задължават изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на румънската държава. Дадени са политически права на населението в Северна Добруджа.

Умира Михаил (Мише) Спиров Развигоров – македонски революционер. Той учи в педагогическо училище в Кюстендил и Казанлък. През 1895 г. става учител в Щип и влиза в революционната организация. По време на Винишката афера (1897 г.) е арестуван и заточен в Мала Азия. Сред освобождението си през 1902 г. се завръща в Македония и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. След поражението на въстанието е щипски районен войвода. Развигоров участва в работата на Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) през 1905 г. Четата му води тежко сражение с турските войски, в което Развигоров се самоубива, за да не попадне в ръцете на врага.

В с. Баладжа (днес Стожер), Варненско, се провежда окръжно събрание на земеделските дружини. То избира Окръжен комитет с председател Юрдан Пекарев и на 28 март изработва програма и устав на земеделска партия. На следващите избори за Народно събрание е спечелен първият депутатски мандат в Провадия.

Юрдан Николов Пекарев е политически деец, журналист. Роден е на 6 август 1866 г. в Хаджиооглу Пазарджик (днес Добрич). Завършва гимназия във Варна и Земеделско училище „Образцов чифлик“ край Русе, след което работи като учител из Добричко. През 1897 г. става председател на създадената от него първа земеделска дружинка в България. На Учредителния конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) през 1899 г. е избран за член на Централния управителен комитет. През 1900 г. е един от ръководителите на селските бунтове против връщането на десятъка във Варненско. След потушаването им емигрира в Румъния. Осъден задочно на смърт, Пекарев се завръща в България след амнистията през 1901 г. През 1918 г. напуска БЗНС и образува Български земеделски народовластен съюз. От 1921 г. до 1923 г. е кмет на Варна. През 1931–1932 г. е избран за председател на Управителния съвет на БЗНС „Оранжев“. Пекарев развива и активна журналистическа дейност. Главен редактор е на вестниците „Акциз“ и „Нова борба“ (1898–1923 г. с прекъсване), редактор е на вестник „Странджа“ (1896–1899 г.) и „Отглас“ (1900-1901 г.). Публикува материали във вестниците „Защита“, „Народна дума“, „Земледелско знаме“ и др. Издава книги: „История на земеделското движение“, „Моите политико-обществени спомени“ и др. Юрдан Пекарев умира на 20 май 1953 г.

Роден е Йордан Стефанов Стратиев – български поет и преводач. Завършва право в Софийския университет през 1921 г. Дипломатически чиновник е в Румъния, Югославия, Белгия, Чехословакия и Австрия. Член е на СБП. За пръв път издава свои материали през 1917 г. в списание “Общ подем” Единствената му стихосбирка “Велики петък” излиза след погрома на септемврийския селски бунт от 1923 г. и издава настроения на тъга и несигурност. Превежда от руски и румънски език.

Митрополит Климент Търновски е посрещнат тържествено в Търново, след като е амнистиран. На рождения ден на княз Фердинанд, на 14 февруари 1893 г., той държи проповед за „неделя на православието“, на която изразява неодобрение от предстоящите промени в конституцията за вярата на престолонаследника. Той е арестуван и е осъден на вечно заточение в Гложенския манастир. След падането на Стамболов е амнистиран.

Роден е Александър Георгиевич Малишкин – руски писател. Автор е на романа “Хора от затънтения край” (1937-1938 г.); повестите “Гарги” (1923 г.), “Падението на Даир” (1923 г.) и “Севастопол” (1929-1930 г.); Издава книги с разкази “Февруарски сняг” (1928 г.), “Разкази” (1931 г.), статии, киносценарии и стихове.

По предложение на Кръстьо Мирски във Варна се учредява дружество „Книжовна дружина“, което по-късно основава Варненската библиотека. Кръстьо Мирски е общественик, книжовен деец, роден в Котел. След Освобождението е съдия в Тулча, Балчик, Варна и Русе. През 1888–1890 г. и 1905–1906 г. е кмет на Варна. Той многократно е народен представител. Публикува материали за обучението и възпитанието на децата: „Буквар по звучната метода“, „Читанка“, „Кратки наставления за възпитанието на децата“ и др.

Готов е рапортът за основните положения, върху които да се изгради Българската конституцията. Във връзка с обсъждането на проекта за Органически устав, изработен от руския юрист С. И. Лукиянов, е избрана 15-членна комисия, която да изработи рапорт за основните положения, върху които да се структурира конституцията. В хода на обсъжданията сред депутатите се формират две политически течения: консервативно и либерално. Консерваторите изразяват интересите на търговско-лихварската и земевладелската буржоазия. Те се обявяват за по-силна княжеска власт и за ограничаване участието на народа в управлението. Либералите представляват селската и градската средна и дребна буржоазия. Те се стремят да разширят правата на народа. Рапортът отразява възгледите на консерваторите за държавно устройство. В него се предлага въвеждането на имуществен и образователен ценз, създаване на Сенат (горна камара), който да тълкува конституцията, да потвърждава приетите от Народното събрание закони и др. Либералите отхвърлят рапорта и по тяхно настояване се преминава към обсъждането на проекта член по член. В резултат на това е отхвърлено предложението за създаване на Сенат. Законодателната власт се поема от Народно събрание, което бива два вида – Обикновено и Велико. Не се приема предложението за въвеждане на ценз за избирателите. Министерствата се намаляват от седем на шест. Отхвърлен е проектът Народното събрание да дава като дарения на княза държавни имоти. Забраняват се всякакви отличия освен военните. Приема се забрана за прилагане на непредвидени в закона наказания, а също конфискуване на имоти. Разширени са политическите и гражданските свободи на народа. Българската църква остава неделима от Българската екзархия, независимо къде се намира нейното седалище. Премахва се изразът, подчертаващ васалната зависимост на България спрямо Високата порта. Отхвърлят се постановлението, запазващо привилегиите за чужденците по силата на сключените от Османската империя капитулации. Определя се също видът и цветът на националното знаме. Търновската конституция се приема на 16 април 1879 г. Новоприетите разпоредби я превръщат в една от най-демократичните за онова време конституции в Европа.

Ото Фон Бисмарк открива първия немски Райхстаг.

Ото фон Бисмарк e пруски и германски държавен деец, създател на германската държава. Обединява Германия „отгоре“ по пътя на три последователни войни (Пруско-датска 1864 г., Австро-пруска 1866 г. и Френско-пруска 1870–1871 г.). Райхсканцлер е на Германия от 1871 г. до 1890 г. Във вътрешната и външната си политика защитава интересите на юнкерите и едрата германска буржоазия. Стреми се да наложи хегемонията на Германия в Европа.

В имението си край Крайова е убит Петър Берон. Той е виден възрожденец- учен, енциклопедист, просветен деец, педагог, естественик, лекар и философ. Роден е в Котел, където учи първоначално при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това учи и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това до 1841 г. Берон работи като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си се занимава предимно с научна дейност. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник – „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“). В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Освен това „Рибен буквар“ е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него Берон се изявява като първия български педагог, обявяващ се решително за светско образование. С „Рибен буквар“ той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Берон подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Той написва около 20 научни труда. Живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина. Владее 9 езика. Голяма част от наследството си завещава на български училища. През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел.

Димитър Ценович пристига в Белград, където се среща с министър-председателя Радивой Милойкович и със Светозар Милетич. На 14 декември 1870 г. сръбският политически деец Алимпие Василевич е отправил писмо до Димитър Ценович, в което от името на правителството го кани да пристигне в Белград, за да започнат преговори за общи действия срещу Високата порта. В началото на март 1871 г. емигрантските дейци в Букурещ решават да изпратят Димитър Ценович в Белград за започване на преговори със сръбското правителство.

Роден е Жул Фавр – френски политик, адвокат и участник в Юлската революция от 1830 г. От 1848 г. до 1855 г. е депутат в Учредителното, а после в Законодателното събрание. От 1858 г. до 1870 г. е депутат в Законодателния корпус, един от лидерите на буржоазно-републиканската опозиция срещу режима на Втората империя. Министър е на външните работи от септември 1870 г. до февруари 1871 г. На 28 януари 1871 г. сключва примирие с Германия при крайно тежки за Франция условия. Един от организаторите на потушаването на Парижката комуна през 1871 г. Подготвя и сключва Франкфуртския мир през 1871 г.

Роден е Бенито Пабло Хуарес – мексикански държавник и политик, национален герой на Мексико. Завършва духовна семинария през 1827 г. и юридически науки през 1833 г. в град Оахака, където по-късно работи като адвокат. Като губернатор (1847-1852 г.) на щата Оахака изиграва важна роля в организацията на съпротивата срещу интервенцията на американските войски по време на Американско-мексиканската война (1846-1848 г.). Бори се срещу диктатурата на А. Сантана, заради което е изгонен от страната. През 1854 г. се завръща в Мексико. Заема поста министър на правосъдието. Той е един от авторите на конституцията (1857 г.) и на редица антиклерикални закони. През 1858-1861 г. е начело на правителството, ръководи разгрома на реакционерите в периода на Гражданската война (1858-1860 г.). Участва активно в разработването на законите за реформата от 1859 г. През 1861-1872 г. е президент на страната. Ръководи борбата срещу англо-френско-испанската интервенция и вътрешната реакция, завършила с пълна победа на мексиканския народ.

Русия и Турция подписват Айналъкавказската конвенция, с която Високата порта е принудена отново да признае валидността на Кючук кайнарджийския мирен договор от 1774 г. Конвенцията има важно значение за разрастване на сухопътния търговски обмен между Русия и Турция, в който успешно се вписват десетки българи. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, което се смята за голяма крачка в решаването на Източния въпрос.

Роден е Йохан Себастиан Бах – немски композитор и органист. От 1703 г. до 1723 г. работи като придворен и църковен музикант в Арнщат, Ваймар, Мюлхаузен, Кьотен. От 1723 г. до края на живота си е органист в църквата „Св. Тома“ в Лайпциг. Творчеството на Бах е връх в изкуството на предкласиците. Автор на около 300 религиозни и 20 светски кантати, пасиони, прелюдии, токати и фуги за орган и за пиано, сюити, концерти за цигулка и др. Негови произведения са: „Коледна оратория“, „Меса в си-минор“, „6 Бранденбургски концерта“ и др. Около 30 творби са написани по поръчка на светски лица. Бах пише и теоретичния труд „Изкуството на фугата“ (1748-1750 г.). Синовете му също са композитори. От 1950 г. в Лайпциг на всеки 4 години се

Византийският император Ираклий отнема от персите кръста на Исус Христос и го връща в Йерусалим.

Флавий Ираклий Августин ( 575г. – 11 февруари 641г.) е византийски император царувал в периода 5 октомври 610 г. – 11 февруари 641 г. Поставя началото на първата византийска династия. Способен реформатор, въвел дълбоки промени във византийския управленски и военен ред. Въвежда темната организация на провинциите, която е гръбнакът на Византийската империя през следващите векове. Стабилизира империята, неутрализира персите и аварите като врагове. По време на неговото управление стават първите сблъсъци между християни и мюсюлмани.