Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Завръщането“ ще се състои в Националния дворец на културата

от

-

18.04.2026

Петото издание на едно от големите научно-образователни събития за сезона – фестивалът „Намереното поколение: Завръщането“, ще се състои на 18 и 19 април в Националния дворец на културата (НДК), съобщиха организаторите от „Образователна фабрика“.

Форумът ще се състои на над 1000 квадратни метра пространствена площ, отбелязват те. Организаторите очакват повече от 5000 посетители и 250 участници от разнообразни професионални и творчески сфери – образование, наука, култура, изкуство, технологии и бизнес. Форматът е създаден от „Образователна фабрика“ – инициатива, която девет години работи, за да превърне образованието в преживяване, а науката в език, достъпен и разбираем за всички възрасти.

На събитието всеки ще може безплатно да посети пет тематични зони, сред които изложбена, кариерен център, технологичен хъб, лекционни панели и демонстрации. Сред ключовите акценти е представянето на мобилен робот, захранван с водород – технологичен пробив и първи по рода си в България, който ясно показва, че иновациите вече не са далечна перспектива, а реалност, която се случва.

Изявени личности, подкрепящи инициативата, ще бъдат гост лектори паралелно с демонстрационните и практически дейности, които ще са на третия етаж. В зали 8 и 9, на петия етаж на НДК, Мадлен Алгафари, Теодосий Теодосиев, Максим Бехар, проф. д-р Илин Савов, Радка Карагьозова, ще представят своя поглед отвъд рамките на традиционните учебни програми, поставяйки стратегически въпроси за бъдещето на образованието – включително как подготвяме децата за свят, който все още не съществува.

Фестивалът традиционно привлича посетители от цялата страна – деца, родители, учители, училищни групи и класове, ученици, студенти и професионалисти от научните и академични среди, отбелязват организаторите.

„24 часа“ на 18 април

от

-

18.04.2026

18 април 2024-а, стават 33 години от първия брой на вестник „24 часа“. Той излезе през 1991 г. Вижте го заедно с първите страници през годините до днес. Заглавията са интересни – спомнете си през какво преминаваше България. И сюжети, които обясняват защо сме там, където сме.

Източник 24часа

Интер гледа уверено към титлата след категоричен успех над Каляри

от

-

18.04.2026

Интер постигна категорична победа с 3:0 над Каляри като домакин в двубой от 33-ия кръг на Серия А, игран на стадион „Сан Сиро“ в Милано.

Избрано от VGong

Интер докосва титлата в Серия А след зрелище срещу Комо

<br />

„Нерадзурите“ откриха резултата в 52-ата минута чрез Маркюс Тюрам, който се възползва от подаване на Федерико Димарко. За защитника това бе 15-а асистенция през сезона в италианския елит. Само четири минути по-късно Николо Барела удвои преднината на домакините.

Крайното 3:0 бе оформено от Пьотр Желински след асистенция на Дензъл Дъмфрис.

След този успех Интер остава убедителен лидер в класирането със 78 точки, с 12 повече от втория Наполи. Каляри е на 16-ото място с 33 пункта.

Източник Gong.bg

Съвсем в реда на нещата е прокуратурата да проверява мен, а не себе си, коментира служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов

от

-

18.04.2026

„Съвсем в реда на нещата е прокуратурата да проверява мен чрез ДАНС по свободните съчинения на Блик, а не себе си за това как хвърля в коша разследване за убит на пешеходна пътека човек по записи от охранителна камера, след като тръби колко е безкомпромисна срещу войната по пътищата“. Това написа служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов в публикация във Фейсбук.

Притеснения от проверки аз нямам никакви, пише Янкулов в публикацията си.

Ръководните фактори в прокуратурата обаче ми се струва, че имат големи притеснения за нещата, които са творили и продължават да творят, добави той.

БТА припомня, че по-рано днес служебният премиер Андрей Гюров съобщи, че прокуратурата е започнала проверки на премиера, министри и главния секретар на МВР. Гюров каза, че действията на прокуратурата са предприети „по сигнали от жълти медии“ и постави въпроси – кой е разпоредил проверките, защо се случват в навечерието на изборите и каква е целта им.

Янкулов възложи вчера проверка в Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) относно служебното правоотношение на заместник главния директор на ГДО Деян Димитров по повод журналистическо разследване на платформата „Извън ефир“ за пътнотранспортно произшествие, по което за потенциален причинител е сочен бил бивш охранител на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов – Проверката се отнася до обстоятелства, свързани с информация, разпространена в публичното пространство чрез журналистическо разследване на платформата „Извън ефир“, съобщиха вчера от пресцентъра на Министерството на правосъдието.

В друга публикация в социалната мрежа от днес служебният министър коментира подбора за важните позиции в правосъдието в страната. Липсата на: конкуренция, състезателност, критични въпроси към кандидатите, ясни и съпоставими критерии за оценка на качествата им, сблъсък на различни позиции на членовете на оценяващия колективен орган, са все маркери не просто за процедура, неотговаряща на съдържателни белези за качествен избор, но и за нещо много по-опасно, особено когато е превърнато в правило – предизвестен избор, чието формално протичане няма никакво значение, защото решението е вече взето, посочи Янкулов. Според него подобни дефицити се наблюдават и при назначаването на заместници.

Проблемите в националния подбор се пренасят и на европейско ниво, тъй като кандидатите за европейски позиции първо се определят у нас, отбелязва служебният министър. Като пример се посочва непрозрачното командироване на прокурор в Евроджъст без ясни критерии и информация за други кандидати. „Предложението до прокурорската колегия за командироване на точно този прокурор в Евроджъст е на фактически изпълняващия функциите на главен прокурор Борислав Сарафов. На базата на какви критерии е направено то за тази важна позиция в европейска правосъдна структура с висока заплата и кариерен престиж никой не знае. Нито дали е имало и други кандидати, от които Сарафов е избирал“, се казва в публикацията.

Установени са и сериозни слабости в процедурата за избор на европейски прокурор, поради което тя е рестартирана с нова, независима комисия и ясни правила, пише още Андрей Янкуров. „Тъй като решението за финализиране на националния етап на подбора конкретно за европейски прокурор е на Министерски съвет, в този случай можахме да се намесим оперативно като отменим предходно взетото решение и рестартираме процедурата с формиране на независима и деполитизирана комисия, която да работи по ясни и предварително обявени правила“, обяснява той.

С подбора за ключови позиции в правосъдната система имаме огромен проблем, който влече след себе си тежки последици на първо място за нас българите, но и за останалите европейци, отбелязва в заключение служебният министър на правосъдието.

„Интер“ на 7 т. от 5 мача за титлата в Италия

от

-

18.04.2026

„Интер“ се приближи само на 7 т., които трябва спечели в оставащите си 5 мача от сезона в серия „А“, за да триумфира с 21-ата си титла на Италия.

Грандът от Милано би 3:0 гостите от „Каляри“ в двубой от 33-ия кръг.

Така тимът на румънския треньор Кристиан Киву има 78 точки на върха в класирането, с 12 повече от втория „Наполи“.

Все още актуалният шампион от Неапол може да заработи до финала на първенството 18 и да събере 84.

Тъй като в преките двубои „Интер“ отстъпва (1:3, 2:2), а това се гледа при равни точки, „нерадзурите“ имат нужда от 7-те точки, за зада съберат 85.

Маркюс Тюрам (52), Николо Барела (56) и Пьотр Желински (90+2) вкараха за „Интер“ срещу „Каляри“.

Отборът от остров Сардиния е на 16-о място с 33 точки – на 6 от зоната на изпадащите.

Източник 24часа

След над 40 удара Ланс направи страхотен обрат над Тулуза

от

-

18.04.2026

Ланс направи впечатляващ обрат от 0:2 до 3:2 срещу Тулуза като домакин в първия мач от 30-ия кръг на френската Лига 1.

Избрано от VGong

Страсбург – Ланс 1:1 /репортаж/

<br />

Гостите стартираха силно и поведоха с два бързи гола чрез Кристиан Касерес в 6-ата минута и Сени Кумбаса в 13-ата. Малко след това обаче Ян Гбо получи директен червен картон и остави своя тим с човек по-малко.

Ланс се възползва от численото си предимство през втората част. В 61-ата минута Сауд Абдулхамид намали резултата, а шест минути по-късно Андриен Томасон изравни.

Пълният обрат стана факт в добавеното време, когато в 91-ата минута Исмаело Ганиу реализира победното попадение за домакините.

След този успех Ланс се изкачи на второто място с 62 точки, само на една зад лидера Пари Сен Жермен, който обаче е с два мача по-малко. Тулуза заема 10-ата позиция с 37 пункта.

Източник Gong.bg

Хората в България не искат повече да търпят и да бъдат жертва, написа кметът на София Васил Терзиев и призова хората да гласуват

от

-

18.04.2026

Твърде дълго чакахме. След всички протести тази година видяхме нещо ясно – хората в България не искат повече да търпят и да бъдат жертва, искат гласът им да се чува, написа в официалния си фейсбук профил кметът на София Васил Терзиев и призова хората да гласуват на предсрочните парламентарни избори на 19 април.

Столичният кмет посочва „седем причини да отделиш 10 минути и да гласуваш“.

На първо място той посочва, че „Няма смисъл“ е най-скъпото изречение. Някой винаги печели от него, пише кметът.

Ако не гласуваш, пак участваш, но оставяш друг да избере вместо теб, посочва той. По думите му 10 минути днес влияят на години напред.

Изток и Запад не са само географски посоки. Няма перфектен избор, но посоката зависи от теб, посочва Терзиев. Гневът има значение само ако го превърнем в действие, пише още столичният кмет.

Президентът Илияна Йотова също призова хората да гласуват. Нека да гласуваме, но да мислим и за деня след изборите, когато ще живеем и ще работим заедно, каза президентът Илияна Йотова в обръщение към народа по повод предстоящите предсрочни парламентарни избори.

/ТТ/

За новия сезон – чанти с къса дръжка, от плетена кожа или лак

от

-

18.04.2026

Малките варианти клъч не са само за официални поводи, пасват и към всекидневни тоалети

Чантите за новите сезони са насочени към ежедневието и начина, по който реално се използват. Те не стоят просто като допълнение към визията, а са част от нея и трябва да бъдат удобни, леки и практични. Формите са изчистени, но не изглеждат скучни, защото се разчита на материала, пропорциите и малките детайли. Марки като Bottega Veneta, Saint Laurent, Gucci и Loewe показват тази посока чрез модели, които могат да се носят всеки ден, без да изглеждат прекалено официални или натоварени.

Моделите с къса дръжка са сред най-носените, защото се държат лесно в ръка и стоят добре към изчистени дрехи. Те се комбинират с костюми, палта или дънки и риза, като придават завършен вид, без да изглеждат твърде строги. Подходящи са за срещи, работа или излизане, когато не е необходимо да се носи много багаж. Новите варианти са по-меки и удобни, което ги прави лесни за носене през целия ден. При тях често се използва гладка или леко релефна кожа, която не се надрасква лесно и запазва добрия си вид при ежедневна употреба, като Slim Symmetry Pochette на Savette и по-голямата Cate на Khaite. Срещат се и матови варианти, които се комбинират лесно с различни материи.

Класическите чанти продължават да се носят, но изглеждат по-различно. Те са с по-меки форми, а това ги прави удобни при ходене и носене за дълго време. Такива чанти често се съчетават с ежедневни дрехи като дънки, ризи, пуловери или леки рокли. При нужда

могат да се комбинират и с костюм или по-елегантни обувки

При тези модели често се използва плетена кожа, мека напа или велур, които създават по-естествен вид и усещане за лекота, каквито са Veneta и Campana на Bottega Veneta, както и Le 5 a 7 на Saint Laurent. Текстурата е важна, защото добавя дълбочина дори когато цветът е неутрален.

Малките чанти тип клъч вече се носят и през деня. Те са подходящи, когато се носят само най-необходимите вещи. Често се комбинират с изчистени дрехи, за да се създаде контраст между семплата визия и по-интересния аксесоар. Могат да се носят под мишница или в ръка както модела Flamenco на Loewe, което ги прави удобни за кратки излизания, срещи или вечеря. Съчетава се добре както с рокли, така и с дънки и сако. При тях често се използват по-интересни текстури – лакова кожа, релефни повърхности или материи с лек блясък, които привличат вниманието, без да са прекалени.

Минималистичните чанти са много търсени, защото се комбинират лесно с всичко. Те нямат излишни детайли и разчитат на форма и материал. Подходящи са за ежедневието, за работа и за пътуване. Могат да се носят с почти всякакви дрехи, от спортни до елегантни. При тях най-често се използва гладка кожа с фин завършек или

плътни материи, които запазват формата,

подобно на варианта N/S Park на The Row. Цветовете са неутрални, а текстурата е дискретна.

Сатенените чанти се носят както вечер, така и през деня. Те добавят лек блясък и правят визията по-интересна. Често се комбинират със семпли дрехи, за да изпъкнат. Могат да се комбинират с рокли, поли или дънки, като създават контраст между лъскавата материя и останалото облекло. Сатенът може да бъде гладък или леко намачкан, което създава различен ефект. Понякога се съчетава с метални рамки или дръжки, което придава допълнителен акцент като при Le Click на Alaia.

Цветовете, които се лансират, са наситени. Чанта в ярък цвят може да промени цялата визия дори когато дрехите са в неутрални тонове. Освен едноцветни модели се носят и такива с принтове. Животинските мотиви отново се появяват при Khaite, Ferragamo и Alaia, като често се използват релефни кожи или текстил с щампа, които наподобяват зебра или тигър. Тези текстури добавят характер, без да е необходимо да има допълнителни детайли.

Големите чанти остават важни за ежедневието. Те се използват за работа, пазаруване или пътуване. Побира се всичко необходимо, без да се налага да се носи допълнителна чанта. Често имат вътрешни отделения, които помагат за подреждане на вещите. Комбинират се добре с по-широки дрехи, палта или костюми, но могат да се носят и с ежедневни комбинации. При The Victoria на „Виктория Бекъм“ и Y на Saint Laurent се използват здрави кожи, плътни текстили или комбинация от материали, за да издържат на натоварване.

Чантите с дълга дръжка или през рамо също са удобни, защото оставят ръцете свободни. Подходящи са за разходки, пътуване или дни с повече движение. Те се комбинират с дънки, тениски, якета или спортни обувки и са сред най-практичните варианти за всекидневие. При тях често се използват по-леки материали като текстил, мек велур или тънка кожа, за да не тежат при носене.

Металните детайли остават като акцент, но не са натрапчиви. Верижките се използват, за

да добавят малък контраст към изчистените форми

Те могат да направят една чанта по-интересна, без да променят начина, по който се носи. Металът често се комбинира с мека кожа или сатен, което създава баланс между твърдо и меко.

Формите на чантите са разнообразни. Освен класическите модели се виждат меки, сгъваеми и по-заоблени варианти. Някои стоят близо до тялото, други са по-свободни. Това дава възможност да се избират според начина на носене и дрехите. При тези форми често се използват гъвкави материали, които позволяват на чантата да променя формата си според съдържанието.

Източник 24часа

Община Костинброд продължава с почистването на реките

от

-

18.04.2026

Община Костинброд продължава с кампанията за почистване на реките на територията си, съобщиха от Общината на официалната си интернет страница.

След предприетите мерки по отстраняването на отпадъци и излишна растителност от река Сливнишка в село Петърч, са извършени и последващи дейности за почистване на речното корито на река Крива в района на село Драговищица, като превантивна дейност с цел осигуряване на проводимост и предотвратяване на наводнения, посочват от Общината.

Премахнати са храстовидна растителност, паднали дървета, също така коритото на реката е почистено от отпадъци.

Дейностите са възложени с цел превенция за осигуряване на проводимост на речното корито на повишените водни количества. От Общината припомнят, че почистването на реките е от изключителна важност за поддържането на екологичното равновесие и осигуряването на по-голяма безопасност на жителите.

С почистване на реки, градски пространства и други зелени инициативи бе отбелязан Часът на Земята тази година, който тази година насочи вниманието към чистотата на реките.

/ТТ/

Швьонтек и Гоф изненадващо отпаднаха от надпреварата в Щутгарт

от

-

18.04.2026