Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Берое и Локомотив (Пловдив) завършиха при нулево равенство в Стара Загора

от

-

13.04.2026

Първенство на България по футбол, среща от 30-mи кръг на Първа лига:

Берое (Стара Загора) – Локомотив (Пловдив) – 0:0

стадион: „Берое“, Стара Загора

главен съдия: Мартин Великов

жълти картони: Факундо Константини (Берое) Адриан Кова, Мартрин Атанасов (Локомотив)

състав на Берое: Артур Мота, Станислав Йовков, Хуан Саломони, Факундо Костантини, Стефан Гаврилов (73 – Факундо Аларкон), Тижан Сона, Давид Валверде, Марко Борнино, Франциско Варела, Хуан Пинеда (63 – Емир Кухиня), Йесид Валбуена (67 – Уеслей да Роча);

състав на Локомотив (Пловдив): Боян Милосавлйевич, Адриан Кова (82 – Мартин Атанасов), Мартин Русков, Андрей Киндриш, Тодор Павлов, Ивайло Иванов (46 – Миха Търдан), Парвиз Умарбаев, Ефе Али (67 – Георги Чорбаджийски), Каталин Иту, Севи Идриз (82 – Жулиен Лами), Жоел Цварц;

Берое и Локомотив (Пловдив) завършиха при резултат 0:0 в мач от последния кръг на редовния сезон в Първа лига, игран в Стара Загора. Двата отбора създадоха редица ситуации за отбелязване на гол, но не успяха да ги реализират.

Така Берое остана на 15 позиция в класирането с актив от 23 точки, а Локомотив е на пето място с 46 пункта.

Домакините започнаха по-добре срещата и атакуваха съперника още с първия съдийски сигнал.

Във втората минута старозагорци изпълниха корнер, а след игра с глава на Севи Идриз топката срещна ръката на неговия съотборник Катлин Иту. Реферът подмина ситуацията, но след това бе привикан от ВАР, за да разгледа ситуацията, но отново не отсъди дузпа за домакините.

В 10-та минута Марко Борнино предостави за Хуан Пинеда в наказателното поле и националът на Доминиканската република отправи опасен удар към вратата. Боян Милосавлйевич обаче спаси.

Седем минути по-късно Факундо Константини отправи удар с глава, но не затрудни вратарят на Локомотив.

Последваха по-силни минути за гостите, които създадоха няколко ситуации пред вратата на съперника, но само в една от тях намериха очертанията на вратата след удар на Севи Идриз от близка достанция, при която Мота изби в корнер.

Давид Валверде проби по левия фланг в 32-та минута и центрира остро в наказателното поле на Локомотив, където Хуан Пинеда засече топката, но след рикошет тя мина над вратата в корнер.

Пет минути преди края на първата част Хуан Пинеда проби фронтално срещу вратата на Локомотив и предостави за Марко Борнино, който бе сам срещу Милосавлйевич, но не успя да намери очертанията на вратата от около десет метра.

В ответната атака Жоел Цварц финтира двама бранители в пеналта на старозагорци и отправи силен удар, който бе отразен от Артур Мота.

Отново вратарят на Берое се намеси решително при два последователни удара в самия край на полувремето. Първо при изстрел на Адриан Кова от границата на наказателното поле, а след това и при удар на Парвиз Умарбаев от близка дистанция.

Седем минути след подновяване на играта каталин Иту открадна топката в половината на Берое, напредна и стреля, но Мота спаси.

В ответната атака Берое пропиля нов отличен шанс да поведе в резултата. Марко Борнино навлезе в пеналта и предостави за Хуан Пинеда, а той продължи за Йесид Валбуена, който бе на чиста позиция пред опразнената врата на съперника, но не успя да намери очертанията.

До самия край на мача играта бе равностойна, чистите голови положения липсваха и двубоят завърши при нулево равенство.

Източник БТА

Берое – Локомотив Пловдив 0:0 /първо полувреме/

от

-

13.04.2026

Берое и Локомотив Пловдив завършиха 0:0 през първото полувреме на двубоя помежду си от 30-ия кръг на efbet Лига.

Вижте репортаж на първата част във видеото.

..още
..по-малко

Източник Gong.bg

над 190 спасени есетри за 2 г. (Видео)

от

-

13.04.2026

Инициатива, започнала като шега в интернет, днес подпомага учени и дава шанс на застрашен вид да оцелее

Инициатива на български рибари от сдружение „Черноморски изгрев“ за спасяване на есетровите риби в Черно море набира все по-голяма популярност, след като за две години са регистрирани близо 200 случая на уловени и върнати обратно в морето екземпляри.

Докато ловят калкан, в мрежите на рибарите се оплела огромна есетра. Усещането е уникално, но по-важно е да я върнеш в морето, казват рибарите.

Идеята започва преди повече от десетилетие – първоначално като любителско видео, публикувано в социалните мрежи през 2014 г. Днес тя се превръща в устойчива практика сред част от рибарската общност.

На международния пазар цената на черния хайвер надхвърля 1000 евро за килограм.

„В началото беше шега, но с времето стана модерно и все повече колеги започнаха да го правят“, разказва Емил Милев, председател на сдружението.

По време на улов на калкан – разрешен до 15 април – Иво Кръстев и Ивайло Павлов попадат на огромната есетра, оплетена в мрежите край Обзор, на повече от километър от брега и 80 метра дълбочина.

Екземплярът е с дължина около 2,20 метра, височина 40 сантиметра и тегло не по-малко от 140 килограма

По думите на рибарите подобни срещи са изключителна рядкост – едва няколко пъти годишно отделни кораби попадат на подобна риба.

„Това е уникален екземпляр за Черно море. Именно затова има забрана за улова – за да може и нашите внуци да видят и да се възползват от този ресурс“, коментират те.

Въпреки че рибата е престояла в мрежите, тя е била в добро състояние, есетрите могат да оцелеят дълго време дори когато са оплетени – понякога до дни.

„Тръпката да се докоснеш до такава риба е уникална. Но още по-важно е да я върнеш обратно“, казват рибарите.

Случаят е поредно доказателство, че в Черно море все още се срещат едни от най-древните и ценни видове риби – и че тяхното опазване остава ключово за бъдещето на морската екосистема.

Среща с „риби от ерата на динозаврите“

Есетровите риби са сред най-древните видове на планетата, оцелели още от времето на динозаврите. Някои от уловените екземпляри в Черно море достигат до 250 кг и възраст между 60 и 80 години.

„Това са изключително стари животни. Когато извадиш такава риба, няма как да не изпиташ уважение“, обясняват рибарите.

Вид на ръба на изчезването

Есетрите са уникални древни риби, които обитават Земята повече от 200 милиона години. Днес те са най-застрашеното семейство животни в света, въпреки че в Северното полукълбо все още се срещат 27 вида.

Есетрите са защитен вид в България, а уловът им е забранен от години чрез мораториум. Причината – драстично намаляване на популацията, най-вече заради бракониерство и търговия с черен хайвер.

Въпреки това точна статистика за броя им липсва.

„Рибите са на изчезване и затова трябва да ги пускаме обратно в морето, когато ги открием заплетени в мрежите ни“, казват участниците в инициативата.

ВИДЕО: 24 часа

От 2023 г. рибарите започват да събират и систематизират данни за уловените екземпляри:

място на улавяне
размер и вид
снимков материал

Информацията се предоставя на учени, включително на екипи от Тракийския университет, както и на природозащитни организации. Взимат се и ДНК проби, които се изпращат за анализ в чужбина.

Как се случва срещата

Есетрите попадат случайно в мрежите при стандартен риболов – най-често за калкан или дребна риба, на дълбочина около 70–80 метра.

След изваждането им на борда те не се теглят – за да не се наранят, а и на лодките няма такъв кантар, не се задържат дълго извън водата и се освобождават възможно най-бързо.

„Няма условия да ги задържаме. Важно е да ги върнем живи“, казват рибарите.

Инициативата е уникална за Черно море, опити се правят да бъдат привлечени и рибари от други държави, включително Турция, но засега без сериозен резултат.

„Там невинаги ги освобождават“, признават те.

България – европейски лидер в производството на черен хайвер, но войната затвори скъпите пазари

България се утвърждава като един от водещите производители на черен хайвер в Европа – индустрия, която съчетава дългосрочни инвестиции, висок риск и елитен краен продукт. Това коментира Йордан Господинов от Сдружение „БГ Фиш“, което обединява най-големите производители в сектора.

Организацията е сред основните играчи на пазара, но конкретни данни за обеми и приходи не се разкриват поради търговска тайна.

„Мога да кажа обаче, че България е на първо място в Европа по добив на хайвер от моруна, а при всички есетрови видове сме на трето място“, посочва той.

Дълъг път до първия грам хайвер

Производството на черен хайвер е сред най-бавно възвръщаемите инвестиции в аквакултурите. Есетровите риби се отглеждат в сладководни стопанства – язовири и специално изградени басейни както в Южна, така и в Северна България. Макар видът да е характерен за Черно море и река Дунав, в съвременното производство се използват контролирани условия.

Технологията е въведена у нас преди повече от две десетилетия, основно с ноу-хау от Франция. Днес в страната функционират над 40 ферми за есетрови риби, като около пет-шест от тях са силно развити и конкурентоспособни на международния пазар.

Най-голямото предизвикателство остава времето. При моруната първият хайвер се добива едва след 12 години, а при руската есетра – най-рано след 7–8 години. През този период стопанствата инвестират значителни средства в изхранване и поддръжка, без да реализират продукция.

„Представете си – 12 години гледате хиляда риби и не получавате нищо. Това са стотици хиляди левове само за фураж“, обяснява Господинов.

Висока цена, високо качество

Цената на българския черен хайвер отразява както дългия производствен цикъл, така и високото му качество. На международния пазар той достига и надхвърля 1000 евро за килограм, като необработен продукт може да се намери в диапазона 600–800 евро.

Според бранша българският хайвер се доближава по качества до този от диви есетрови риби – стандарт, който се следи строго от международни институции чрез генетични тестове. Това практически изключва възможността нелегално уловен хайвер да бъде пласиран на пазара.

Интересен аспект е, че в съвременното производство рибите не се убиват. Хайверът се извлича чрез специални технологии – чрез „доене“ или чрез минимален разрез, което позволява многократно използване на една и съща риба.

Загубени пазари и нови хоризонти

Въпреки стабилните позиции секторът е изправен пред сериозни външни предизвикателства. Един от ключовите пазари – страните от Персийския залив, включително Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства – на практика е затворен за българския износ заради геополитическата нестабилност в региона.

„В момента не изнасяме нищо натам. Това е сериозен удар, защото именно там бяха най-скъпите пазари“, казва Господинов.

В търсене на нови възможности българските производители ще участват в световното рибно изложение в Барселона, където ще представят не само черен хайвер, но и други морски продукти – рапани, миди, цаца, пъстърва и рибни филета.

Бизнес с дългосрочен хоризонт

Въпреки високата цена на крайния продукт производителите са предпазливи в коментарите за печалбите. Причината – значителните първоначални инвестиции и дългият период без възвръщаемост.

„Не всеки би инвестирал в бизнес, при който осем или дори дванадесет години не получава нищо“, обобщава представителят на „БГ Фиш“.

Именно този дългосрочен хоризонт прави сектора едновременно рисков и стратегически – с потенциал да утвърди България като траен лидер в производството на един от най-луксозните хранителни продукти в света.

Източник 24часа

Кметът на кърджалийското село Солище е задържан за участие в схема за купуване на гласове, съобщи Георги Кандев във Фейсбук

от

-

13.04.2026

Кметът на кърджалийското село Солище е задържан за участие в схема за купуване на гласове за предстоящите избори в неделя, написа изпълняващият длъжността главен секретар на МВР Георги Кандев във Фейсбук.

Той е предоставил пари на собственик на местен магазин, с цел да черпи клиентите и да ги убеждава да гласуват за конкретна политическа партия, пише Кандев.

По случая вече са направени два разпита на свидетели пред съдия. Образувано е досъдебно производство. Разследването продължава, а кметът остава в ареста, информира още в публикацията главен комисар Кандев.

/АБ/

Източник БТА

Кои зодиакални знаци имат най-страстна духовна и интимна съвместимост от здрач до зори, дотолкова, че съседите излизат да пушат?

от

ndt

-

13.04.2026

Разберете кой е идеален за вас и може да ви даде любов и щастие.

Съвместимост с Рак: Телец, Дева и Скорпион. Въпреки огромните разлики между Рак и Телец, те се допълват взаимно. Истинската любов може да разцъфне между тези двама. Същото може да се каже и за връзка със Скорпион, чието притежателно чувство ще даде на другия чувство за нужда. Ракът и Девата са обвързани от свръхзащитническо отношение към любимите хора. Връзките с Водолей, Везни и Близнаци няма да се получат.

Лъв е съвместим с: Овен, Близнаци и Стрелец. Големи любители на приключенията и свободата, Лъвовете и Стрелците могат да се разберат с поглед и дума, когато става въпрос за експерименти. В компанията на Овен, един спокоен Лъв може да изпробва границите си. Романтични и професионални връзки между Лъвове и Близнаци са възможни, тъй като веселата природа на Близнаците ще се хареса на „кралете“. Несъвместимост възниква между Лъвове и Козирози, и Телец и Скорпиони.

Съвместимост със Стрелец: Овен, Лъв и Водолей. Оптимистични и общителни, Стрелец и Овен могат да създадат много хармоничен и успешен съюз. Възможна е и близка връзка между Стрелец и Водолей, тъй като те могат да изградят дълготрайно партньорство. Стрелец ще намери истинско удоволствие и във връзка с горд Лъв. Представителите на този знак ще се затруднят с Телец, Козирог и Дева.

Девата е съвместима със следните зодиакални знаци: Телец, Рак и Козирог. Тъй като са интроверти с аналитично мислене, връзката между Дева и Телец е възможна, ако са толерантни един към друг. Състраданието също е ключова черта, когато Дева и Рак са във връзка. С Козирог, Девите наистина ще блеснат, въпреки че водят консервативен живот. Искри ще прехвърчат в следните съюзи: Дева и Близнаци, Везни и Дева, и Дева и Овен.

Съвместимост с Водолей: Стрелец, Везни и Близнаци. Водолей и Стрелец имат амбициозни планове за живота. Везни споделят тази черта с Водолей, плюс любов към изкуството. Само с Близнаци могат да създадат идеален съюз, тъй като и двамата се наслаждават на забавления и дълги разговори. Препоръчваме на този знак да избягва контакт с Дева, Риби и Скорпион.

Риби: Представителите на този знак са съвместими с Рак, Скорпион и Козирог. Любов от пръв поглед може да възникне между Риби и Скорпион. Те също така споделят любов към мистичното и свръхестественото. Ракът, който винаги ще се стреми да угоди на Рибите, също може да бъде алтернатива за дългосрочна връзка. Козирогът е пълната противоположност на Рибите, но именно това им помага да създадат добро семейство. За да намерят щастие, Рибите трябва да избягват връзки със следните зодиакални знаци: Везни, Близнаци и Стрелец.

Везни са съвместими със следните зодии: Близнаци, Стрелец и Водолей. Везните ще се чувстват като у дома си със Стрелец, стига да могат да общуват с другите. Между Дева и Близнаци може да се създаде съюз за цял живот. Те са идеална двойка, както интелектуално, така и сексуално. Силен съюз може да се създаде и със Стрелец, с когото Везните винаги ще намират радост. Връзките с Риби, Рак и Телец трябва да се избягват.

Съвместимост с Козирог: Телец, Дева и Рак. Родените под този земен знак се замислят два пъти, преди да действат, черта, която Телецът намира за много привлекателна. Рибите могат да помогнат на Козирозите да станат по-общителни, а Девите ще им се отдадат с цялото си сърце, правейки съюза им траен. Козирозите трябва да стоят далеч от Овен, Стрелец и Лъв, за да избегнат конфликти.

Овен е съвместим с: Близнаци, Лъв и Стрелец. Овен и Близнаци са духовно близки, тъй като всеки знак има силна личност. И двата знака имат склонност към откривателства, качество, споделяно от Стрелец, който излъчва енергия от самото си същество. Между Овен и Лъв може да се развие и специална връзка, ако си позволят един на друг момент на триумф. Козирог, Дева и Телец са категорично неподходящи за родените под знака на Овен.

Телец е съвместим с: Рак, Козирог и Риби. Чувствеността и чувството за защита свързват Телец и Рак, които се радват на дългосрочни, стабилни връзки. Дори Козирозите оценяват нежността, излъчвана от Телец. И двамата обаче са романтици, които търсят дългосрочни връзки. Тези качества се споделят и от Рибите, които по своята същност са доста наивни и виждат света през розови очила. Моля, обърнете внимание, че ако сте Телец, няма да можете да изградите хармонични връзки със следните зодиакални знаци: Близнаци, Стрелец и Водолей.

Скорпионът е съвместим с: Козирог, Риби и Рак. Огромните разлики между студения Скорпион и чувствения Рак ще допълнят връзката, което ще я поддържа в продължение на много години. Прекрасен съюз с Козирог ще бъде постигнат само ако те позволят на Скорпиона да доминира. Притежателно отношение се появява и във връзките с нежни Риби. Скорпионът започва да отделя отрова, когато е във връзка с Везни, Лъв и Близнаци.

Съвместимост на Близнаци със следните зодии: Овен, Везни, Водолей. Подобно на Везни, Везните се радват на чувство за удовлетворение в живота. И двамата жадуват за социализация, нови открития и приключения. Близнаците могат да намерят сродна душа и сред Водолеите, които също се радват на разнообразие. Най-благоприятният и успешен съюз може да се сформира между Близнаци и Овен. Родените под зодиакалния знак Близнаци трябва да избягват връзки с Риби, Дева и Скорпион.

Починал мъж е открит тази сутрин до жилищна сграда във Варна

от

-

13.04.2026

Починал мъж е открит тази сутрин във Варна, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в града.

Сигналът за безжизнено лежащ мъж до бл. 9 в квартал „Владислав Варненчик“ е получен в 7:11 ч. в Трето районно управление във Варна. Пристигналите на място полицаи и екип на Спешна помощ констатирали смъртта на 46-годишния мъж, водещ скитнически начин на живот.

По тялото на починалия са установени прободни рани в областта на бедрата и седалището.

По случая е образувано досъдебно производство.

/АБ/

Източник БТА

33-годишен подкара пиян в Асеновград, осъдиха го и му взеха колата

от

-

13.04.2026

Устройството отчело 1,93 промила алкохол, остава и без книжка за година и 7 месеца

33-годишен си призна, че е шофирал пиян в Асеновград, и получи условна присъда от 7 месеца с изпитателен срок от 3 години. Книжката му се отнема за година и седем месеца, а автомобилът ще бъде конфискуван в полза на държавата. За негова сметка са и разноските по делото.

На 29 март младият мъж управлявал колата си „Фолксваген Голф“ из улиците на Асеновград. Служителите на реда го спрели за рутинна проверка и след тест с дрегер се оказало, че е пиян. Устройството отчело 1,93 промила алкохол.

След седмица бил изправен пред Районния съд в Асеновград и сключил споразумение с прокуратурата. Определението, с което то е одобрено, е окончателно.

Източник 24часа

На 13 април 814 г. умира Хан Крум Страшни – държавникът военачалник

от

-

13.04.2026

„Хан Крум“, худ. Васил Горанов

На 13 април 814 година умира един от най-успешните български владетели, който превръща отслабената България в новата велика сила на Европа. За него ще ви разкажем в тази статия…

През 803 година на престола на тресящата се по онова време българска държава се възкачва хан Крум. По всяка вероятност по този начин той става основоположник на своя собствена владетелска династия – “Крумовата”. Вероятно той произхожда от Панония, която по онова време се намирала в пределите на Аварския хаганат. Още преди разпадането на Стара Велика България, Панония била населявана от големи маси прабългари, които се заселили там по време на хунското нашествие в Европа. След края на управлението на хан Кардам в България настъпва вътрешна криза. Настава ожесточена схватка за владетелската позиция, което поставя държавата и българо-славянския съюз, който е в основата й, в голяма опасност. С възкачването си обаче, Крум съумява успешно и бързо да овладее положението в отслабеното българско ханство и да подсигури стабилността.

След като умело преодолява вътрешнополитическата криза, ханът обърнал погледа си на северозапад. През 805 година българската войска прехвърлила Карпатите и започнала крупно настъпление срещу Аварския хаганат. Българите разбили напълно аварските части и окончателно ликвидирали тяхната държава. С тази шеметна военна кампания България удвоила територията си и се простряла далеч на запад, достигайки чак до Средния Дунав. Така българите станали съседи с франките, чийто владетел по онова време бил Карл Велики. С този ход Крум успял да присъедини към своята държава тамошното българско население, местните славянски племена, както и доскорошните господари – аварите.

„Хан Крум Страшни и покорените авари“, худ. Димитър Гюдженов

КАКВО ПИШЕ В ЛЕТОПИСИТЕ ЗА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ ПРЕЗ… 805 ГОДИНА

Голямото усилване на българите никак не се харесало на Византия. На трона в Константинопол тогава седял императорът Никифор I Геник. Въпреки че между двете държави царял мир, василевсът се страхувал, че българите, които се превърнали в обединител на славяните на полуострова, биха могли да решат да откъснат населените от тях земи в империята. Напрежението станало критично, когато през 807 година във Византия избухнал бунт на славяните. Никифор решил, че опасността от евентуална намеса на България била твърде голяма. Тъкмо когато императорът се отправил към българо-византийската граница се наложило да се завърне в столицата си, където готвели преврат срещу него. Този ход на Византия накарал Крум да предприеме действия пръв.

Средновековната крепост Сердика

През 808 година българската войска проникнала в долината на река Струма и разбила охраняващите я византийски части, а през следващата 809, той обсадил мощната крепост Сердика и след упорита борба градът бил присъединен към България. Веднага след като превзел града ханът наредил да бъдат изклани до крак всички ромеи, включително мирното население и прилежащия към крепостта гарнизон от 6000 войници, като наказание за лютата съпротива. Това дело спечелило на Крум прозвището “Страшни”.

България сега се превърнала в още по-голяма заплаха за Византия. В Константинопол била събрана невиждана войска (някои оценки дават 50-70 000 души), в която били повикани както европейски, така и сили от Мала Азия. През 811 година Никифор, начело на армията си настъпил решително на север. Изпратената огромната сила наложила Крум да поиска мир, но неговото предложение било грубо отхвърлено от самоуверения Никифор. На 11 юли ромеите се прехвърлили през Стара планина и последователно разбили по-малобройната българската войска и един допълнителен отряд от 15 000 бойци. Българското поражение било пълно и Никифор влязъл триумфално в незащитената Плиска. Василевсът заповядал столицата да бъде разграбена и опожарена, докато той лично оплячкосал Крумовия царски дворец. Жени, старци и невръстни деца били измъчвани и варварски избивани, нивите подпалени, добитъка изклан, а всичко останало било изравнено със земята. За да спаси народа си от византийското зверство, Крум се обърнал към Никифор с думите: “Ето, ти дойде и победи. И тъй, вземи каквото ти е угодно и си иди с мир.”. Главозамаялият се от победа император обаче отказал и наредил жестокостите да продължат с пълна сила.

Но докато Никифор пирувал в Плиска, Крум трескаво подготвял своят контраудар. Той превърнал старопланинските проходи в лабиринт от капани, ровове и барикади, а към силите си набрал българи от местното население, привлякъл славянски и аварски отряди. След като Никифор и войската му се наситили на грабежите, те се отправили към Върбишкия проход, откъдето трябвало да се завърнат обратно в Тракия. Когато навлезли в тесните пътеки, през нощта над тях изневиделица се изсипала българската войска. Сред ромеите настанала пълна паника и дезорганизация. Мнозина затъвали в реките, докато се опитвали да ги прекосят, и били изпотъпквани от останалите. Други пък се опитвали да прескочат огражденията, но когато се хвърляли от другата страна ги чакали дълбоки ровове със заострени колове. Трети се опитали да подпалят барикадите, но и те погинали в огъня. Така византийците се оказали в капан, от който нямало спасение. Там Никифор изрича прословутите думи:

„И крила да имахме, никой да не се надява, че може да се спаси!“

„Хан Крум Страшни и главата на Никифор“, худ. Димитър Гюдженов

Никифор бива обезглавен, а впоследствие от главата му бива изработена скъпо украсена сребърна чаша, с която Крум черпел с вино славянските князе на масата си за победата.

Крум пирува със славянски князе, докато му поднасят чашата от главата на Никифор пълна с вино

Година след абсолютния разгром на империята Крум вече бил възстановил щетите нанесени от византийския поход, и сега владетелят решил да постави Византия на колене. С решителен удар и краткотрайна обсада ханът подчинил крепостта Девелт и предприел масова офанзива в Тракия. Огромният ужас, който всявал Крум, накрал подплашените ромеи да изоставят дори необсадени крепости, сред които Анхиало, Верея, Никица, Проват, Филипопол и Филипи, от страх, че българите скоро ще почукат и на тяхната врата. Крум отново предложил мир, но това негово предложение било отхвърлено от новия император. За наказание, с помощта на модерни обсадни машини смятаната за непревземаема крепост Месемврия била подчинена.

“Крум с войската си преди поход”, худ. Димитър Гюдженов

Византия обаче продължавала да не желае мира с българите. Така през пролетта на 813 година империята се отправила на нов поход срещу българите. Въпреки голямото си числено превъзходство, край Одрин имперската армия била напълно разгромена за пореден път. Обърнатите в бягство византийски войници хвърляли броните и оръжията си, тичайки към близките крепости, но пусната след тях българска конница не им оставила никакъв шанс. Преследването продължило чак до Константинопол, където пръв побързал да влезе императорът, който кратко след това бил свален, заради поредния неуспех.

Българската държава в навечерието на похода срещу Константинопол (istoria.bg)

Сега пред Крум най-накрая се открил триумфалният път към столицата на Византия. Одрин оставил под обсада, а той самият начело на армията се спуснал чак до Константинопол и го обсадил. Градът той оградил по земя с дълъг окоп, а пред ужасените погледи на хилядите столичани, Крум извършил езическо жертвоприношение. През целия ритуал никой не посмял да пусне дори една стрела срещу него. За Византия ножът опрял до кокала и тя се решила да иска мир. Това обаче било поредното ромейско лукавство. На уговорената мирна среща византийците се опитали да убият хана, но той като по чудо се избавил от клопката. Измамата предизвикала яростта на българския владетел. По заповед на Крум всичко в радиус от 50-60 километра от Константинопол се превърнало в едно огромно пепелище. Всички манастири, църкви, паметници, къщи, селища били заличени от лицето на Земята. Българите не пощадили нито добитъка, нито земеделската продукция. Мирното население било изклано, а живите били отнесени в плен далеч отвъд Дунава. Българският владетел наредил на колите с трофеите от войната да се товарят и мраморни статуи, колони, медни скулптури и всякакви културни произведения, демонстрирайки пълно превъзходство над империята. След като приключили с унищоженията си по Мраморно море и в Тракия, основните български сили се върнали при обсадения Одрин и го подчинили. В началото на зимата на 813 година 30 000 българи се завърнали и прегазили Аркадиопол, като отвели със себе си в България 50 000 пленници.

С началото на 814 година Крум усилено се готвел за финалния си удар срещу империята, който трябвало веднъж завинаги да подчини Константинопол. Била извършена невиждана инженерна подготовка. Били изработени обсадни машини от всякакъв вид: 10- до 20-етажни подвижни обсадни кули, достигащи височина до 55 метра, катапулти, стреломети, огнехвъргачки, тарани, подкопни съоръжения и високи обсадни стълби. Всичко това било натоварено на 5000 железни каруци и потеглило към Цариград, теглено от хиляди волове. След като научили за това, изплашените ромеи започнали трескава подготовка за защита на града. Страхът достигнал такова ниво, че даже византийският император наредил да се изградят нови стени зад стените. За жалост на България, на 13 април 814 година, хан Крум умрял от сърдечен инфаркт и не успял да осъществи грандиозните си кроежи.

Великият български хан, освен даровит военачалник, се оказал не по-малко талантлив държавник. На Крум е заслугата за създаването на първата писана законова система на България. Легендата разказва, че към това го подтикнало разговор с разбитите авари, които му казали, че краха на тяхната държава бил предвещан от тегнещото над страната беззаконие. Крумовите закони сурово наказвали клеветничеството и кражбата. По този начин Крум поставил всички поданици на царството си пред еднакви правила, намалил властта на влиятелните боили и изравнил границата между българи и славяни, като направил важна стъпка към пълното им обединение.

Хрониста Свидас за Крумовите закони

Управлението на Крум дало мощен тласък на България в културен, политически и военен аспект. Под негово командване българските войски удвоили границите на царството си, а под върховенството на Крум били поставени множество различни народи и племена. Така мястото на аварите като трета европейска империя, разположена между Франкската и Византийската, било заето от България, на която проф. Рънсиман с право дава името “Първа българска империя”.

http://nasledstvotonanaroda.bg/

КАКВО ПИШЕ В ЛЕТОПИСИТЕ ЗА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ ПРЕЗ… 805 ГОДИНА

Помощникът на Веласкес: Тежък удар за нас, момчетата са тъжни в съблекалнята

от

-

13.04.2026