Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

12.12.2018

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

26.01.2018

0

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

25.01.2018

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

25.01.2018

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

23.01.2018

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Мъж на 65 години е загинал при пожар в апартамента си във Видин

22.02.2026

0

Мъж на 65 години е загинал при пожар в апартамента си на втория етаж в жилищен блок на бул. „Панония“ във Видин, съобщиха от Областната дирекция на МВР.

Сигналът е постъпил тази нощ в 3:05 часа. Пристигналите на адреса два екипа на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Видин са потушили пламъците. Оперативна група е извършила оглед на местопроизшествието, като е образувано досъдебно производство.

През изминалото денонощие в страната са потушени 43 пожара, съобщиха от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) на сайта си. Вчера звената за ПБЗН са реагирали на 125 сигнала за произшествия.

/ЛРМ/

Източник БТА

Цветомир Найденов загатна за трансферен удар

22.02.2026

0

Спонсорът на ЦСКА 1948 Цветомир Найденов намекна за любопитен трансфер при „червените“. Той публикува снимка на фен на отбора, който оприличава на звездата на Берое Алберто Салидо, придружена с “очаквайте скоро” и няколко емотикона.

Избрано от VGong

Преди кръга: ЦСКА 1948 – Левски

<br />

Очаква се ЦСКА 1948 да привлече испанския футболист до края на трансферния прозорец в България. За предстоящата сделка говори и фактът, че Салидо не е в групата на Берое за днешния мач с Арда.

Интерес към Алберто Салидо имаше и от Левски.

подкрепя българския спорт

Източник Gong.bg

Женски фолклорен хор и кавал звучат в новата песен на Роби

22.02.2026

0

„Рано призори“ е новият сингъл на Роби, видеото му разкрива визуален свят, вдъхновен от фолклора, информират от „Монте мюзик“.

По думите им в песента Роби продължава характерната си линия, в която модерното поп звучене естествено се преплита с български фолклорни елементи – подход, загатнат в последните му проекти и превърнал се в отличителна част от музикалния му почерк.

Песента е създадена от Роби, Пламена Николова, Адриан Гугов, Денис Попстоев и Теодор Хараламбиев, и е първата, в която Роби включва женски фолклорен хор и кавал. Кукерите се появяват във видеото, а техният танц се вплита в планинския зимен пейзаж и ритъма на музиката.

„Ключова роля във видеото има партньорът на Роби в живота и на сцената – Пламена, чието силно екранно присъствие се превръща в емоционалния център на историята. Визуалните ѝ трансформации и появата ѝ с тъпан в кулминацията добавят финален енергиен импулс към разказа“, коментират от „Монте мюзик“. Режисьор е Христо Георгиев.

В началото на годината Роби събра екип от музиканти и автори в творчески кемп, а „Рано призори“ е първата стъпка към предстоящ албум, по който артистът вече работи и който се очаква да излезе по-късно тази година.

На 8 март Роби ще има концерт във Военния клуб, в София, разпродаден за по-малко от три дни.

/ТС/

Източник БТА

Женски фолклорен хор и кавал звучат в новата песен на Роби

22.02.2026

0

„Рано призори“ е новият сингъл на Роби, видеото му разкрива визуален свят, вдъхновен от фолклора, информират от „Монте мюзик“.

По думите им в песента Роби продължава характерната си линия, в която модерното поп звучене естествено се преплита с български фолклорни елементи – подход, загатнат в последните му проекти и превърнал се в отличителна част от музикалния му почерк.

Песента е създадена от Роби, Пламена Николова, Адриан Гугов, Денис Попстоев и Теодор Хараламбиев, и е първата, в която Роби включва женски фолклорен хор и кавал. Кукерите се появяват във видеото, а техният танц се вплита в планинския зимен пейзаж и ритъма на музиката.

„Ключова роля във видеото има партньорът на Роби в живота и на сцената – Пламена, чието силно екранно присъствие се превръща в емоционалния център на историята. Визуалните ѝ трансформации и появата ѝ с тъпан в кулминацията добавят финален енергиен импулс към разказа“, коментират от „Монте мюзик“. Режисьор е Христо Георгиев.

В началото на годината Роби събра екип от музиканти и автори в творчески кемп, а „Рано призори“ е първата стъпка към предстоящ албум, по който артистът вече работи и който се очаква да излезе по-късно тази година.

На 8 март Роби ще има концерт във Военния клуб, в София, разпродаден за по-малко от три дни.

/ТС/

Източник БТА

Какво е да си омъжена любовница или женен любовник?

22.02.2026

0

Мъж, хванат в изневяра, е изправен пред всеобщо осъждане, така че извънбрачните връзки се прикриват внимателно. Мъжката изневяра понякога се оправдава с полигамия или естествен инстинкт, но невярната жена е изправена пред особено презрение. Често срещан стереотип е, че мъжете гледат само млади, необвързани красавици, но в действителност омъжената любовница е по-прост и по-надежден вариант и е доста често срещан.

Защо жените харесват съпрузите на други хора?

За жените, брачният печат в паспорта е знак за качествата на мъжа. Ако мъжът е женен, това означава, че той вече е избран и притежава качествата, необходими за изграждане на семейни отношения. Освен това, жененият мъж винаги е добре поддържан, тъй като съпругата му се грижи за външния му вид, помагайки му да избира стилни дрехи и правилния парфюм.

За някои чуждият съпруг е предизвикателство, начин да докажат, преди всичко на себе си, че са по-висши. Недостижимостта на един мъж привлича фатални жени, които се отдават на илюзията за превъзходство над законните си съпрузи.

Омъжена любовница: Какво е хубавото на връзките между женени любовници?

Понякога изневеряващите умишлено избират женен партньор за свой любовник. В този случай и двамата са равнопоставени и се разбират по-добре. Такива връзки са по-лесни, тъй като връзката с женен мъж има редица предимства пред аферата с ерген или неомъжена жена.

Омъжената любовница е по-малък риск

Когато решават да изневерят, хората внимават извънбрачните си връзки да останат поверителни. В крайна сметка, залогът е не само репутацията им, но и честта на семейството им и благополучието на децата им, за които разводът на родителите им може да бъде шок и да причини емоционална травма.

Хората във връзки разбират отлично, че е полезно и за партньорите им да пазят връзката си в тайна. Същото не може да се каже за влюбените, които не са обременени от семейни връзки. Те често не получават внимание и трудно разбират, че има ситуации, в които децата и семейството са на първо място и могат да попречат на дългоочакваното събиране.

Недоволството от тази ситуация може да накара необвързания партньор да изнудва женения си любовник, заплашвайки да разкрие тайната връзка на законния си съпруг/съпруга. Рискът от загуба на семейството и хващане в изневяра е значително намален, ако аферата е с женен/омъжена човек.

Омъжена любовница не се опитва да го откъсне от семейството му

Хората, които изневеряват, най-често търсят нови преживявания, бягство от рутината и ежедневието, временно се дистанцират от спорове със съпруга/съпругата си и изпитват обичта и грижата, които им липсват в брака. В същото време те са фокусирани върху запазването на семейството си.

Хората, които нямат брачен печат, но встъпват във връзка с женен мъж или жена, подсъзнателно поемат ролята на съпруга или съпругата на партньора си. Това важи особено за неомъжените жени, които твърдо вярват, че ще дойде денят, в който любимият им ще напусне семейството им и ще им предложи брак.

Мъжете трябва постоянно да лъжат и да хранят любовниците си с обещания да напуснат съпругите си, за да не загубят възможността да прекарват време с любимата си.

Очевидно е, че за семейните двойки е по-лесно да бъдат с тези, които няма да поискат развод – партньори с печат в паспорта.

Омъжената любовница има по-малко изисквания

Необвързаните влюбени, които споделят партньор със семейството си, изискват постоянно внимание. Женените влюбени не очакват постоянни обаждания от партньорите си и разбират, че те могат внезапно да отменят среща, да не се появят, за да им честитят празник или да им поднесат подарък.

Те имат семейства и всеки от тях може да се окаже в ситуация, в която трябва да жертва приятното си време в името на запазването на брака си и благополучието на децата си. Няма нужда обаче да се извинявате или да се поправяте, ако плановете внезапно се променят. Партньор с отдаден любовник ще получи разбиране и подкрепа, а не негодувание и спорове.

Икономичен

Необвързаните очакват подаръци и материална подкрепа от партньорите си. Те трябва да бъдат изненадани и спечелени, за да ги задържат. Един обикновен символичен подарък няма да е достатъчен. Трябва да проявите въображение и да инвестирате финансово в романтична връзка отстрани.

Понякога финансовата помощ е основната причина, поради която хора, които не са женени, встъпват във връзка с женен любовник.

Семейните хора, които решат да изневерят, няма да изискват скъпи подаръци.

Това би могло да предизвика подозрение сред законно женената двойка. Женените двойки не се нуждаят от коли, апартаменти, бижута или други скъпи подаръци, чийто произход не могат да обяснят на семействата си.

Липса на венерически заболявания

Хората, които изневеряват, се страхуват особено от заразяване с множество полово предавани болести и предаването им на законните си съпрузи. Това може да доведе не само до здравословни проблеми, но и до разкриване на неверни съпрузи, спорове, загуба на репутация и обезсърчителен развод.

Шансовете да се заразите с неприятна болест от женени любовници са значително по-малки. Те обикновено нямат време да имат връзки с никого освен с временен партньор и законния си съпруг/съпруга.

Същото не може да се каже за самотните момичета и момчета, които могат често да сменят сексуални партньори, като се има предвид, че нямат пред кого да се отчитат и не са обременени със семейни грижи.

Тайна

Женените хора чувстват нуждата да пазят аферите в тайна. Неженените партньори често приемат тайната на връзките си с партньорите си лекомислено. Понякога те дори се възползват от разкриването на изневярата, тъй като това им дава шанс да си върнат любимия човек, ако бракът им се разпадне.

Годежните партньори са много внимателни относно поверителността на извънбрачните си връзки. Те няма да клюкарстват за романтични приключения, да изпращат любовни съобщения или да се обаждат в неподходящи моменти.

Омъжената любовница няма да осигури трудна раздяла

Страстта между влюбените избледнява с времето и връзка, която е отжила своята полезност, може да се превърне в бреме за единия партньор. Реакцията на единия човек на предложение за раздяла може да бъде непредсказуема. Изоставеният партньор може да търси отмъщение и да разкрие връзка, която е била внимателно скрита от обществеността.

Един неженен влюбен няма какво да губи, за разлика от омъжена жена или семеен мъж, който цени репутацията на семейството си. Раздялата на влюбените, които изневеряват на законните си съпрузи, протича много по-мирно, без заплахи или изнудване, защото никой не иска да съсипе репутацията им или да си създаде проблеми.

Плюсовете и минусите на това да си господарка

Омъжените жени често се оказват в капан на ежедневието, изтощени от постоянните грижи за съпрузите и децата си. Тази ситуация е особено остра за съпругите, които не получават топлина и благодарност в замяна. Осъзнавайки, че разводът може да създаде още повече проблеми, жените прибягват до изневяра, за да се потопят в романтична атмосфера.

Да бъдеш любовница има своите плюсове и минуси. Положителните страни включват:

ярки емоции от тайно романтично приключение, зашеметяваща любов, която може да разсее от ежедневните проблеми в брака;
разнообразие в интимния живот;
приятно забавление, съвместни посещения на интересни места, изложби, театри, особено ако законният съпруг е далеч от това;
липса на задължения към любовник, на когото не е нужно да посвещавате цялото си време, да се грижите за него, особено ако има законен съпруг/съпруга;
внимание и подаръци, приятни изненади, комплименти, които повишават самочувствието.

Недостатъци на това да си любовница:

страх от разобличаване и общо порицание, загуба на семейство и деца, ако жената е омъжена;
необходимостта да бъдеш постоянно нащрек, за да не заподозреш никой изневяра, невъзможността да споделиш радостта от тайни срещи с други, ако любовницата има съпруг/съпруга;
разочарование поради внезапното отменяне на дългоочаквани срещи, ако някой е в семейни отношения или и двамата са женени;
ревност, която може да възникне дори ако жената осъзнае, че влюбените не си дължат нищо;
болката от раздялата, ако лекото влюбване се превърне в истинско чувство.

Перспективи за развитие на отношенията

Когато са потопени в романтика, женените влюбени първоначално не обмислят дългосрочните перспективи на връзката. Ако партньорите успеят да запазят връзката си в тайна, аферата може да продължи години наред. Постепенно страстта избледнява и влюбените продължават да се срещат по инерция, докато единият партньор или и двамата не решат да се разделят.

Понякога единият от влюбените може да се увлече и краят на аферата ще бъде удар. Още по-лошо е, когато единият започне да развива истински чувства към другия или живее в илюзията за фиктивна любов. Тогава партньорът може просто да не се откаже от любимия си.

Как да откъснеш любовник от семейството му

Рядко се случва влюбените да станат съпруг и съпруга. Това не е лесно решение и преди да се превърне в щастливо семейство, двойката ще трябва да изтърпи обществено осъждане и неразбиране.

Ако една жена реши да се бори за правото да стане законна съпруга на своя любовник, тогава тя трябва да изучи всичко за любимия си: неговите навици, възгледи за живота, предпочитания, хобита.

Колкото повече знае любовницата за своя избраник, толкова по-големи са шансовете да се сроди с него, предвид общите им интереси.

Ако една жена реши да откъсне любимия си от семейството му, тя трябва да получи колкото се може повече информация за съпруга му, за да се конкурира с нея и да стане по-добра във всичко. Тя обаче трябва да избягва контакти, камо ли конфронтации, със съпругата на любимия си. Мъжът ще се разгневи от друга жена, която се намесва в семейството му, и връзката може да приключи напълно.

Любовницата трябва да стане истински приятел на любимия си, да го слуша внимателно, да му дава съвети и да му осигурява морална подкрепа.

Струва си да изслушате и мъжа, който ви интересува, за да откриете какво липсва в семейните му отношения. Когато любовницата може да осигури на партньора си това, което той иска, но не го получава у дома, шансовете той да напусне семейството ще се увеличат.

Важно е жена, която възнамерява да откъсне любимия си от семейството му, да действа бързо. Решението за развод може да бъде взето импулсивно в началото на връзката, когато емоциите на новата любов са нажежени.

Ако отложите това, мъжът може да свикне да живее с две семейства и да не иска да напусне жена си заради любовницата си. Освен това, с течение на времето страстта ще започне да избледнява, чувствата вече няма да надделяват над трезвия разум и мъжът ще се страхува от драстични промени.

Две цели с един удар: прецизна атака на руските въоръжени сили предизвика паника в украинските въоръжени сили и НАТО.

22.02.2026

0

Москва, 22 февруари – AiF-Москва.

Руски военни проведоха щателна разузнавателна мисия, идентифицираха и унищожиха бункер, в който са били разположени командирите на украинските въоръжени сили, и казарма, в която са били разположени оператори на дронове от 225-и отделен щурмов полк в Сумска област. Както отбеляза в интервю за aif.ru Олег Иванников, подполковник в оставка и съветник в Руската академия за ракетни и артилерийски науки и доктор по история, ракетата „Краснопол“ и дронове са били използвани при удара.

„На определеното място е имало бункер, в който са били разположени командването и операторите на дронове. За удара са използвани високоточни руски боеприпаси, като например „Краснопол“, а дроновете са били използвани за разчистване на останките от бункера, съдържащ бойци на украинските въоръжени сили. Това е ясен пример за образцовата работа както на подразделенията, определящи координатите за удара, така и на ракетните войски и авиацията. Ударът е извършен по всички правила на военната наука, така че резултатът за украинските въоръжени сили е предвидим: не само командирите, но и операторите на дронове са били убити“, каза той.

Военният експерт подчерта, че унищожаването на операторите на дронове Су-25 е основен приоритет на руските въоръжени сили.

„Операторите на дронове на украинските въоръжени сили, разположени в бункера, са преминали през обширно обучение и са висококвалифицирани специалисти. Тяхното унищожаване винаги е било основен приоритет на руските въоръжени сили и те са го постигнали доблестно, унищожавайки врага“, добави той.

По-рано Иванников съобщи, че руските въоръжени сили са убили най-малко 30 офицери от украинските въоръжени сили и оператори на безпилотни летателни апарати при удар в Сумска област.

Българска певица представя песен, написана за по-малко от 12 часа по време на творчески лагер

22.02.2026

0

Дарина Маринова – Дарси, представя песен, написана за по-малко от 12 часа по време на творчески лагер, заедно с хитмейкъри от 7 балкански държави, информират от екипа на младата българска певица.

Припомнят, че Sabotage прозвуча премиерно на живо в рамките на националната селекция на Сан Марино за „Евровизия“, където 20-годишната изпълнителка успя да се класира до фазата Stage & Live Academy (четвъртфинал) сред 240 артисти от 27 националности от общо 800 явили се на кастинг.

Сингълът е създаден в рамките на BBB So Alive Songwriting Camp (2025) със словенския продуцент Мартин Вогрин.

„Sabotage е за моментите, в които усещаш, че нещо те дърпа назад – но вместо да се поддадеш, избираш да не позволиш на никого да те извади от твоя път. Изненадвам се колко често ни се налага да изберем да запазим фокуса си, независимо от изкушенията и шума около нас, което си е чист Sabotage“, казва Дарси, която е съавтор на музиката и автор на текста.

Тя започва пътя си в музиката на 6-годишна възраст. Създава сама по-голямата част от мелодиите, текстовете и видеата към песните си, като това често включва монтаж, стайлинг и комуникация на репертоара ѝ между Великобритания и България. Учи музикален театър в Anglia Ruskin University, в Кеймбридж, където развива вокални, танцови и актьорски умения, изграждайки се като triple-threat performer със силно сценично присъствие. През 2025 г. издаде дебютния си миниалбум Replay с изцяло авторски песни, който представя и на живо в клубове в Лондон и София.

/ДД

/ТС/

Източник БТА

Владимир Чуков: Решението за удар срещу Иран ще зависи от изборите в САЩ /ВИДЕО/

22.02.2026

0

ИНТЕРВЮТА

Бях на прага на смъртта, попаднах на човек от подземния свят, пребиваше ме

22.02.2026

0

Бях на прага между живота и смъртта. Попаднах на човек от подземния свят – 3 години ме рекетираше, държеше ме за заложник, подадох оставката си.

Това заяви за Нова телевизия бившият президент на БФС Валентин Михов в откровен разговор с Мариян Станков – Мон Дьо.

Ето какво разказа през сълзи Михов:

Попаднах на човек, който започна да заплашва семейството ми, най-скъпото ми – внучките, започна плащане, за да не ни докосва, така до 2020-а.

Той умря – беше известен от подземния свят и 3 г. ме държеше като заложник и ме рекетираше.

Мои приятели искаха да ми помогнат, но ме предупредиха, че той работи с наши приятели. След побоищата казвах, че съм паднал от стълбите – имам достойнство. Всичко ми е счупено – пълен съм с белези, говоря трудно. Не се правя на герой.

Тормозеше ме за пари, взе ми всичко – над 100 хил. долара. Не се срамувам да кажа, че всичко ми е счупено – ходех непрестанно дегизиран.

Взимаше парите от мен и ги даваше на определени хора, те му даваха лихви. Ако беше жив, нямаше сега да съм тук, но той почина.

Ходих и извън България, всички казваха че е боклук и няма смисъл да се занимавам с него. Бях под нулата. Но когато ми трябваха 500 лв., си преброих приятелите.

Станах по-прецизен към хората, които трябва да са до мен.
Очите ми, толкова операции – не знаеш какво представлявах, не го пожелавам и на враг. Явно добрината не винаги се връща, затворих се, не се раздавам толкова.

Сега простотията ни завладява, това ме плаши. Трябва етика, уважение, забравихме да се обичаме, да се уважаваме.

Сближаване и Пената бяха в основата на футболният ни успех през 1994-а.

Сега не съжалявам за нищо, гордея се с това което съм постигнал, хората да ме запомнят с доброта.

Ние не сме добра нация, предателска нация сме. Помогна ми човек, който беше от тези хора и ме заведе при друг, а онзи – не бих го нарекъл човек, ми съсипа живота.

Но ме отчайва безсилието на системата – и с мои хора и с наши, решат ли да те очистят няма спасение.