дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

БТА :: Ключът към всичко в християнството е любовта, каза писателят Иван Стамболов

Ключът към всичко в християнството е любовта. Това каза писателят и публицист Иван Стамболов – Сула, при представянето на своята нова книга „Наръчникъ за неколцината мои кръщелници от техния негоден кръстник“. Изданието беше представено тази вечер в Софийската градска художествена галерия (СГХГ).

„Мнозина познават Иван Стамболов като остър публицист, като критик на общественото мнение, но тази вечер, в своята книга той влиза в по-различна роля, доста по-отговорна и лична – в ролята на кръстник“, каза публицистката и водеща на представянето Виктория Георгиева.

По думите й, „книгата далеч не представя някакъв сух богословски текст, въпреки че заглавието подвежда“.

„Сула много умело успява да запознае читателите с основните догми, трактовки, всичко свързано с Библията и християнството, без обаче да отегчава и с щипка от неговия специфичен хумор, успява да ни накара да искаме да прочетем следващата глава, и да се замислим за много базови неща – нещата, които повечето от нас като християни трябва да знаем, но които пропускаме и забравяме в ежедневието си“, каза още Георгиева.

„След като прочетох книгата, си дадох сметка, че с моята кръстница не съм се виждала от близо 30 години и почувствах някаква празнота, която дотогава не бях усещала, благодарение на книгата на Иван Стамболов“, допълни Виктория Георгиева.

„Искам да благодаря на Иван Стамболов за тази негова творба, защото тя наистина е ценна. Аз бях забравил, че имам кръщелница и си припомних, че така се получи, че аз съм кръстник на собствената ми леля“, каза председателят на сдружение „Консерваторъ“ Никола Бушняков, който допълни, че „екипът на „Консерваторъ“ не издава книги, защото това неговото препитание, а издава книги които смята, че биха били полезни за хората и за обществото като цяло“.

Авторът на книгата Иван Стамболов – Сула отбеляза, че книгата има няколко задачи – „едната задача си е чисто покаяние, защото аз имам много кръщелници, които не са тук днес – едни са болни, други са по света, трети се възползват от почивката между 1 и 6 май“.

„Знам, че съм длъжен да им кажа някои неща. Навремето им купих само книжки, дадох им книжки, казах на родителите им да им ги четат и с това се свърши. Сигурен съм, че не са им ги чели. Няколко пъти се опитах да им намекна, че е редно да ги причестят, макар, че това е преди всичко моя работа. Затова реших, че няма да поправя това зло по конвенционален начин и действах по комуникационния с една книга, която евентуално има по-голям шанс да бъде прочетена“, каза още Иван Стамболов. Той допълни, че „християнството, бидейки повече от триизмерно, почти с всяка крачка ни поставя пред парадокс, колизии и противоречия. Нашата свободна воля е изкушена да се лута и да не знае какво е правилното решение“.

Иван Стамболов е български писател и публицист, автор на няколко романа и сборници с новели и публицистика, колумнист в няколко централни национални медии. SULLA.BG е неговият блог, създаден през 2006 г. и посетен до днес няколко милиона пъти.



Източник БТА

Хосу Урибе: Показахме лицето си през второто полувреме



Старши треньорът на Берое Хосу Урибе остана доволен от равенството 2:2 срещу Монтана в мача от 32 кръг на efbet Лига. Старозагорци успяха да наваксат изоставане от 0:2 през второто полувреме.

„Искам да поздравя моя преводач, който има рожден ден. Трябва да кажем, че първото полувреме не беше много добро за нас. Вече през второто полувреме момчетата показаха лице. В четири мача не губим, натрупахме точки, играчите показаха характер“, сподели Урибе.

„През второто полувреме сменихме тактиката. В последните три мача започнахме да вкарваме повече голове, което ни липсваше преди това. Доволни сме, защото точката е важна за нас“, каза още наставникът.

Относно новите забрани за картотекиране на нови играчи, а и слуховете за финансови трудности в клуба, треньорът каза: „Ние сме професионалисти и ние говорим на терена. Този клуб е исторически за България, нашата цел е да го оставим в елита.“

подкрепя българския спорт



Източник Gong.bg

Правят благотворителен търг с лични вещи на Матю Пери


Лични вещи, сценарии и произведения на изкуството, принадлежали на актьора Матю Пери, ще бъдат продадени на търг в подкрепа на фондация, създадена след смъртта му през 2023 г., предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на организаторите на събитието.

Аукционът, насрочен за 5 юни, ще бъде организиран от Heritage Auctions, а средствата ще отидат за дейността на Matthew Perry Foundation, която подпомага лечението и превенцията на зависимости.

Сред предлаганите предмети са оригинални сценарии от сериала „Приятели“, подписани материали от актьорския състав, лични вещи на Пери и произведения на изкуството, пише БТА.

Матю Пери, световноизвестен с ролята си на Чандлър Бинг в „Приятели“, почина през октомври 2023 г. на 54-годишна възраст. Следствието установи, че смъртта му е свързана с употреба на кетамин, припомня Асошиейтед прес.





Източник 24часа

България, видяна през очите на света

Документалният филм „Неравноделната душа“ (Soul Beyond Measure) е необичаен поглед към българския фолклор – не отвътре, а през очите на хора, които нямат нищо общо с България по произход, но са избрали да я носят в сърцето си, казва пред БТА режисьорката София Стойчева.

Идеята се ражда неочаквано. През 2012 г., по време на пътуване в Швейцария, Стойчева попада на празненство в българското посолство. Там среща швейцарската група „Седянка“ – музиканти, които вече 25 години изпълняват български народни песни с традиционни инструменти и носии. „Емоцията в залата беше неописуема. Видях сълзи в очите на българските емигранти, а аз самата се разплаках, когато разбрах, че тези хора не са българи, а швейцарци“, разказва режисьорката. Тази среща поставя началото на дълго пътуване – не само географско, но и емоционално.

ФОЛКЛОР БЕЗ ГРАНИЦИ

В следващите години Стойчева започва целенасочено да търси подобни истории. В България среща американски групи, вдъхновени от певицата Татяна Сърбинска, която още преди десетилетия запалва интереса към българския фолклор отвъд океана чрез турнета с ансамбъл „Пирин“.

В Берлин открива млади музиканти от групата „Люти хора“, които свирят българска и балканска музика не само на танцови вечери, но дори и на немски сватби. Във филма присъства и такава сцена – младоженци избират право хоро, вместо традиционен валс.

Така постепенно се оформя пъстра картина: белгийци, германци, швейцарци, американци, японци – хора без родова връзка с България, които превръщат фолклора ѝ в своя съдба.

ТЪРСЕНЕТО НА „НЕРАВНОДЕЛНАТА ДУША“

Изборът на заглавие се оказва не по-малко сложен от самия филм. „Имах три страници със заглавия“, признава Стойчева. Сред вариантите са „Българска душа“, „Балканска душа“, а работното заглавие дълго време е „Малката България“.

Английското заглавие Soul Beyond Measure, предложено от преводача Вълко Донев, избягва буквалността и улавя по-дълбокия смисъл – душа, която не може да бъде измерена, както и неравноделните ритми, които са в сърцевината на българския фолклор.

Един от най-силните моменти по време на снимките се случва в Ню Йорк, по време на денс парад. В проливен дъжд много от участниците се отказват, но групата „Босилек“ – съставена от американци, посветени на българските танци, продължава. „Бяха мокри до кости, но гайдата звучеше, хората се виеха… Аз плачех от вълнение и се радвах на дъжда, защото скриваше сълзите ми“, споделя режисьорката. Тази сцена се превръща в метафора за самия филм – за крехкостта на традицията и нуждата тя да бъде съхранена.

ФИЛМ ЗА ХОРАТА, НЕ САМО ЗА ФОЛКЛОРА

Въпреки темата, „Неравноделната душа“ не е просто филм за фолклор. Това е филм за хората, които намират себе си чрез него: „Не съм от най-запалените по фолклора“, признава Стойчева. „Но тези хора ме провокираха“. Повратен момент се оказват думите на една от Бистришките баби: „Нас ни ценят повече в чужбина, отколкото тук“.

Това я подтиква да открие и разкаже историите на чужденци, които събират песни, дигитализират архиви, съхраняват носии и предават културното наследство, понякога по-ревностно от самите българи.

Реакциите след премиерата през 2024 г. са силни и емоционални. Зрителите не крият сълзите си и често излизат от залата с ново отношение към собствената си култура. „Това не е филм за фолклора, а за човека, който се е намерил в него“, казва една зрителка. Друга добавя: „Може би е нужно чужденците да ни покажат България, за да я видим и оценим“.

ЕДНА ПОЗИТИВНА ГЛЪТКА

В свят, наситен с негативизъм, „Неравноделната душа“ предлага нещо различно – усещане за свързаност, за смисъл и за надежда.

„Хората плачат, смеят се, преживяват катарзис“, казва Стойчева и допърва: „Това е филм, направен с любов – към тези хора и към България“. И може би най-точното обобщение идва от зрител: „Героите не са чужденци. Те са българи, защото душата им е тук“.

Филмът вече има живот извън страната – прожекции в Чикаго, Финикс, както и интерес в Германия и Великобритания. В чужбина той резонира особено силно сред българските общности. На прожекция в Швейцария публиката, българи и японци, заедно запява „Хубава си, моя горо“. Сцена, която според София Стойчева сякаш обобщава смисъла на филма.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева



Източник БТА

Изложбата „Джиро д’Италия. Кратка история на Италия на две колела“ беше открита в Националната галерия

Изложбата „Джиро д’Италия. Кратка история на Италия на две колела“ беше открита днес в Националната галерия (Квадрат 500) дни преди началото на 109-ото издание на състезанието. Проектът се реализира под патронажа на Посолството на Италия в България и е организиран съвместно с Националната галерия и Италианския културен институт в София.

На откриването присъстваха служебният министър на туризма Ирена Георгиева, служебният министър на младежта и спорта Димитър Илиев, посланикът на Италия Марчело Апичела, директорът на Националната галерия Анелия Николаева и представители на институции.

Куратори на изложбата са Доминик Лора, Стефания Балдиноти и Маурицио Презути.

„Такъв тип изложби, които са малко по-отстранени от образа на изобразителното изкуство, вкарват Националната галерия в едни по-интересни, по-широкоспектърни културни траектории, каквито могат да се получат при съвместяването на различни области от нашата човешка култура“, каза директорът на Националната галерия Анелия Николаева, която откри изложбата. Тя изрази радост, че галерията участва като равноправен партньор в събитията, свързани с Джиро д’Италия.

Колелото означава много повече от движение – означава свързаност и връзка между култури, обмяна на ценности, а всичко това е и туризмът, каза служебният министър на туризма Ирена Георгиева. Тя поздрави организаторите и изрази увереност, че Джиро д’Италия ще направи България по-привлекателна, по-известна и по-гостоприемна като туристическа дестинация.

„Подобни изложби и инициативи помнят историята, връщат ни назад във времето и виждаме, че животът не започва от нас тук и сега“, сподели служебният министър на младежта и спорта Димитър Илиев. Той определи Grande Partenza като изключително важно събитие за обществото и изрази надежда, че Джиро д’Италия ще запали искрата в много млади хора към колоездачния спорт.

Координаторът на изложбата Алесия Отори говори от името на куратора Доминик Лора. Проектът проследява разпространението и развитието на велосипеда от края на 40-те години на миналия век до днес – както като средство за транспорт и художествен обект, така и като символ на индивидуално и колективно възраждане, характерно за Италия, каза тя.

„Тази експозиция не е разказ само за развитието на едно транспортно средство, а представя част от социалната, икономическата и културната история на Италия“, каза директорът на Италианския културен институт в София Мария Маца. По думите ѝ велосипедът е бил символ на възраждане, свобода и надежда, а стартът на Джиро д’Италия от България представлява символичен мост между двете култури.

Животът е като карането на колело – за да запазиш равновесие, трябва да се движиш, каза д-р Боряна Вълчанова от Националната галерия, която представи изложбата. Тя обясни, че емблематичният розов цвят в дизайна на експозицията произлиза от характерната розова хартия на италианския вестник La Gazzetta dello Sport, който организира първото издание на състезанието. Оттам и традицията водачът в генералното класиране да бъде отличаван с розова фланелка.

В Националната галерия са представени творби на съвременни италиански художници като Дарио Гибаудо, Франческа Помпей, Гайа Скарамела, Корадо Дзени, Марковиничо и Натино Кирико. Експозицията включва още кинематографични кадри от фондация „Мимо Катаринич“ в Рим, винтидж плакати от музея „Колеционе Салче“ и етнографски фотографии от архива на Палумбо към музея „Сигизмондо Кастромедиано“ в Лече. Експозицията ще може да бъде разгледана до 5 юли.

През 2026 г. България ще бъде домакин на Grande Partenza (Големия старт) на 109-ото издание на „Джиро д’Италия“. Маршрутът в страната е разделен на три етапа в периода 8 – 10 май – Несебър – Бургас (8 май), Бургас – Велико Търново (9 май) и Пловдив – София (10 май).



Източник БТА

Над 3 часа дискутирахме как нашите младежи да бъдат коректив при опити за манипулация


„Този следобед имах много ползотворна среша с млади хора от ГЕРБ от Пловдив и цялата област. След днешния разговор съм още по-уверен, че нашите младежи могат да говорят ясно и аргументирано, да защитават позиции и да се утвърждават като лидери на мнение. Ето защо над 3 часа дискутирахме възможностите как да бъдат коректив, когато виждат изкривяване на фактите или опити за манипулация на общественото мнение“.

Това пише във Фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„Това е основата, върху която заедно можем да разширяваме доверието към ГЕРБ сред младите хора и да привличаме млади специалисти от всички области“, пише още той.

„С интерес изслушах мненията на младежите и за възможностите за комуникация в социалните мрежи. Говорихме и за влиянието им върху изборите и избирателите на последния парламентарен вот. Сериозна част от дискусията беше посветена и на мястото на изкуствения интелект, както като инструмент за развитие и ефективна комуникация, така и като сериозен риск, заради мащабните възможности за дезинформация и манипулация“, завършва публикацията си Борисов.





Източник 24часа

Какво се случва? Над 1,4 млн. души поискаха Мбапе да напусне Реал




Ситуацията за Килиан Мбапе в Реал Мадрид става все по-сложна с всеки изминал час.

Избрано от VGong

Бетис – Реал Мадрид 1:1 /репортаж/

Действията на французина в последните дни вбесиха не само ръководството на „кралете“, а и феновете на клуба от „Сантяго Бернабеу“.

Мбапе се контузи за пореден път и получи допълнителна почивка, за да може той да бъде на линия за предстоящото Ел Класико срещу Барселона. Вместо да почива пълноценно в испанската столица, нападателят реши на своя глава да замине за Сардиния със своята приятелка.

Това не бе прието никак добре от щаба на Реал, начело със старши треньора Алваро Арбелоа.

Действията на французина очаквано не бяха одобрени и от феновете на мадридчани. Мнозина от тях смятат, че Мбапе има сериозни дисциплинарни проблеми и „трови“ атмосферата в клуба.

В интернет бе организирана онлайн петиция за изгонването на Мбапе от клуба, въпреки че той е една от най-големите звезди на отбора. Допитването набързо се превърна в истински хит в социалните мрежи, като за по-малко от 24 часа събра забележителните 1,4 млн. подписа.  





Източник Gong.bg

Президентът Илияна Йотова ще връчи мандата за съставяне на правителство на 7 май

Ще връча мандат за съставяне на правителство на 7 май в 17:00 часа. Това каза президентът Илияна Йотова в изявление пред медиите след края на консултациите с представители на парламентарните групи във връзка с връчването на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство.

Имам уверението на „Прогресвина България“, че ще дойдат с изпълнен мандат, каза още тя.

 

/ЕП/



Източник БТА

Площадка за наблюдение на тв кулата, фонтан на Слончето


  • ПУП-ът трябва да е готов догодина, Столичната община стартира кампания, за да спре спекулациите за парка
  • Без ново строителство, само възстановяване – стадион „Юнак“, бирарията в езерото, Дендрариумът като от 1936 г.
  • Зона за спорт около жп гара „Пионер“

Повече от 10 г. след старта на процедурата по изработване на подробен устройствен план (ПУП) най-големият софийски парк – Борисовата градина, е напът най-накрая да се сдобие с такъв. Поне такива са намеренията на Столичната община.

Пред “24 часа” зам.-кметът по градско планиране и развитие арх. Любо Георгиев обяви, че тази пролет ще стартират обществените обсъждания по проекта за плана.

“Надявам се още тази година проектът за ПУП на Борисовата градина да стигне до Столичния общински съвет. Планираме да започнем информационна кампания, с която да обясним на софиянци какво значи този план. Дълго време общината изпълнява задълженията си да прави обществено обсъждане, говорейки на административен език, който се разбира от малцина. Това дава поле за интерпретации и манипулации. Затова трябва да разкажем защо се прави, какво предвижда проектът, какво ще стане с имотите в парка,

какво е състоянието на дърветата,

да отговорим предварително на много от въпросите”, обясни арх. Георгиев.

След двете обществени обсъждания планът трябва да бъде разгледан от обществения експертен съвет по устройство на територията и после по него да се произнесе СОС.

Сагата с ПУП-а на парка датира от 2015 г., когато “Ковачев архитекти” спечели конкурса, обявен от общината. Тогава разработката бе определена като най-консервативна откъм намеси. След първото обществено обсъждане през 2019 г. по искане на тогавашния кмет Йорданка Фандъкова се направиха корекции, които забраняват ново строителство в парка. Отпаднаха идеите за изграждане на Музей за зелената памет на София, Климатично училище, ресторант “Тенекиите” и се намали застрояването при гара “Пионер”, където се предвижда спортна зона и детски площадки.

Отпадна и идеята за местенето на Конната база

Последва ново обществено обсъждане през 2022 г. и втора преработка. Последният вариант бе публикуван миналата есен и има становище от Министерство на културата.

Той обхваща територията от “Орлов мост” по бул. “Цариградско шосе”, улиците “Незабравка”, “Трепетлика”, “Тинтява”, “Н. Габровски”, р. Слатинска, “Ап. Карамитев”, “Дианабад”, бул. “Г. М. Димитров”, “Ловен парк”, бул. “Симеоновско шосе”, “Ч. Мутафов”, зоопарка, НПЗ “Хладилника”, бул. “Н. Й. Вапцаров”, “Ст. Михайловски”, “Арх. Й. Миланов”, “Борова гора”, “Митрополит Кирил Видински”, бул. “Драган Цанков”, бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” до “Орлов мост”. Там не се допуска обособяване на нови урегулирани поземлени имоти или промяна на границите, водеща до намаляване на парка. Забранява се строителство на нови архитектурни обеми, надстройки и пристройки на съществуващите сгради или допълнително усвояване на терени. Не може да се променя и предназначението на обектите. При невъзможност съществуващ обект или друга невегетативна площ да изпълнява основното си предназначение територията се усвоява като паркова.

Не се допуска навлизане, паркиране и гариране на коли

с изключение на тези, които отговарят за поддръжката на парка или такива със специален режим на движение. След предварително съгласуване ще се допускат и коли за зареждане на търговски обекти, сметоизвозване, провеждане на събития и др.

Преместваемите обекти в парка пък трябва да са с унифициран дизайн. Освен това се забранява промяната на предназначението на съществуващите или нови тоалетни.

Забранява се поставянето на постоянни рекламни елементи с изключение на спортните обекти. Не се допускат и фотоволтаични инсталации.

Всички пейки, кошчета, осветителни тела и парковото обзавеждане трябва да са в синхронизиран дизайн. А основното осветление да е от високи стълбове тип “фенер”.

За резервата и “Дендрариума” е възприета оптимална дата на консервация и реставрация спрямо 1936 г. Там се изключва всякакво ново строителство, спортни съоръжения и игрища освен допустимите в ПУП-а. Лесопарковите

пейки и маси трябва да са от “витошки тип”

– с необработени, цели сцепени стволове. Беседките може да са от объл дървен материал, характерен за района, с дървен покрив или керемиди от естествени материали в тъмночервено или сиво и матова повърхност.

Детските съоръжения също трябва да са дървени, без оцветяване, с горска тематика и приказни сюжети.

На мястото на трите дансинга ще има кръгли площадки с различен диаметър, а лятната естрада трябва да се опази с автентичните ѝ характеристики.

За площадката със Слончето се предвижда възстановяване на кръглата водна площ с фонтан. Пейките, кошчетата и осветителните тела трябва да са съобразени с периода на създаване на парка в барокова стилистика.

Допуска се възстановяване на алеята от площадката с Езерото с лилиите в югоизточна посока към Братската могила, съществувала през 1936 г. Разрешава се възстановяване на

оригиналния архитектурен облик на бирарията в езерото “Ариана”

чрез запазване на стилистиката на оригиналната сграда от края на XIX в., както и поставяне на фонтани с вечерно цветно осветление и цветомузика. В зелената ивица покрай бул. “Цариградско шосе” трябва да се формират плътни храстови масиви с шумоизолационни и прахозащитни функции.

За “Спортна София” се разрешава запазване или редуциране на съществуващата застройка, скатен покрив с керемиди, неутрално цветово решение на фасадите.

За 

националния стадион и Столичния колодрум се допуска извършване на основен ремонт

с цел модернизация, но при запазване на съществуващите параметри на застрояване. Такива дейности вече текат за стадион “Българска армия”. ПУП допуска и възстановяване на бившия стадион “Юнак” с трибуни и обслужваща сграда. Не се разрешава обаче строителство на нови спортни площадки и разширение на конната база.

ПУП предвижда възстановяване на някогашната детска светофарна площадка; атракционните кътове “Лодките” и “Кривите огледала” по архивна документация и изграждане на обществена тоалетна до токоизправителната станция “Юнак”.

За Летния театър се изисква възстановяване на съществуващата постройка и на характерните ѝ особености – фасадно оформление, архитектурни детайли, скулптурна украса, използване на подходящи елементи на парковото обзавеждане. Забранява се промяна на функцията на сградата, сценичните съоръжения и прилежащия терен. Същите

забрани важат и за къпалнята “Мария Луиза”

Допуска се изграждане на обществена тоалетна северозападно от Ловния дом, възстановяване на фрагмент от входа към бившия стрелбищен комплекс, маркиране на територия за пейнтбол и изграждане на различни площадки.

Съоръжения за екстремни спортове и детски комплекс за игра ще има източно от гара “Пионер”, може да се възстанови “Горският дом ” – ансамбъл от дърворезбовани архитектурни елементи, и оригиналният облик на детска площадка “Баба Яга”. Сградата на жп гара “Пионер” трябва да има експозиционна функция, свързана с жп транспорта. Там може да се изгради и спортен комплекс с подземен паркинг и скейт парк.

При тв кулата се допуска изграждане на посетителска и изгледна площадка, но с регламентиран достъп.

Сред допустимите намеси е изграждане на подлез под бул. “Драган Цанков”.





Източник 24часа

В Силистра доброволци и деца участваха в екоработилница с рециклирани материали

Младежкият превантивен център към силистренското Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ организира творческа екоработилница за повторна употреба и рециклиране на материали, съобщиха за БТА от организацията. Инициативата е първа по рода си в дейността на центъра, създаден през април 2025 г., и е част от проект „Участие на гражданите в управлението на община Силистра“, финансиран по Швейцарско-българската програма за сътрудничество по грантова схема „Гражданско овластяване и ангажиране“.

В работилницата са участвали около 15 доброволци и деца, които са използвали отпадъчни материали от текстил, пластмасови капачки и стъкло. От тях са изработени нови изделия с практическо и декоративно приложение, сред които чанти за ежедневна употреба, декоративни пана, картини, свещници и вази. Участниците са работили по концепцията за ъпсайклинг, при която старите материали се преобразуват в нови продукти с по-висока стойност.

По време на заниманията участниците са били запознати с принципите на устойчивото потребление и намаляването на отпадъците чрез повторна употреба. Организаторите посочват, че инициативата има и образователен характер, като цели да насърчи екологичното мислене сред младите хора.

Проектът предвижда и да бъде проведено широко анкетно проучване сред населението в област Силистра, включително деца и младежи. Данните ще бъдат събирани онлайн и чрез срещи в населени места, с участието на кметства и читалища. Целта е да се повиши гражданското участие в процесите на вземане на решения на местно ниво и да се засили ролята на неправителствения сектор в управлението на общината.

 

/БИ/



Източник БТА

Последни новини

Клюки