Бившият президент на САЩ Барак Обама за първи път коментира видеоклипа, създаден с помощта на изкуствен интелект и споделен в социалните мрежи от Доналд Тръмп, в който Обама и съпругата му Мишел са изобразени като маймуни. С него е разговарял американският блогър Брайън Тайлър Коен, а видео от разговора е публикувано на уебстраницата на бившия президент на 14 февруари, пише Дойче Веле. 

Интервюиращият пита Обама за понижаването на нивото на политическия дебат в САЩ и в края на въпроса си дава пример с Тръмп, който „е наложил вашата снимка върху тялото на маймуна“. „Мисля, че е важно да признаем, че повечето американци считат такова поведение за изключително тревожно. Вярно е, че то привлича вниманието. Вярно е, че то го и отвлича. Но когато пътуваш из страната, срещаш хора, които все още вярват в почтеността, учтивостта, добротата“, отговаря Обама.

„В социалните мрежи и по телевизията се разгръща нещо като шоу с клоуни. И истината е, че изглежда, че онези, които преди смятаха, че трябва да се спазват определени правила на приличие, такт и уважение към заеманата длъжност, не изпитват никакъв срам по този повод. Всичко това е изгубено“, продължава бившият президент.

Той смята, че повечето граждани на САЩ не одобряват това и „в крайна сметка отговорът ще дойде от самите американци“. „Тези дни видяхме това в Минесота“, казва Обама, имайки предвид протестите в Минеаполис.

Видеото с маймуните беше изтрито от страницата на Тръмп
В нощта на 6 февруари в профила на Доналд Тръмп в неговата социална мрежа TruthSocial се появи видеоклип, в който Барак и Мишел Обама бяха изобразени като маймуни. Това предизвика вълна от критики и обвинения към републиканеца.

Тръмп отказа да се извини за публикацията. При това той отговори утвърдително на въпроса дали осъжда расисткото съдържание на видеото.

Администрацията на президента първоначално се опита да успокои обществеността и призова да „не се изразява преиграно възмущение“. Говорителката на Тръмп Карълайн Левит първо заяви, че видеото било шега и просто показвало президента като „краля на джунглата“, а демократите като „герои от „Цар Лъв“. Левит дори нарече общественото възмущение „фалшиво“.

Няколко часа по-късно видеото беше изтрито, а служител на Тръмп беше обвинен, че „по погрешка“ го е публикувал.

/ЛРМ/

Александър Петров, по прякор Лавандулата (1916-1983), е един от авторите, които изграждат облика на българското изкуство през втората половина на 20-и век. Неговата живопис съчетава синтезирана пластичност на образа с националното като дух и тематика, особено характерни за изкуството ни от 60-те години. Думите са на Сузана Каранфилова, уредник на мащабна изложба през 2019 г. в Националната художествена галерия, която представя 190 живописни произведения, рисунки, литографии и ескизи на художника. 

Днес отбелязваме 110 години от неговото рождение. 

ПЪТЯТ ОТ НЕВША ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЦЕНИ

Александър Николов Петров е роден на 16 февруари 1916 г. в село Невша, Варненски окръг, в семейството на железничар. През 1934 г. завършва гимназия в Стара Загора, а година по-късно е приет в Художествената академия (днес Национална художествена академия), в специалност „Живопис“, при проф. Борис Митов. Завършва през 1940 г. и започва да излага творбите си като гост в салоните на Дружеството на новите художници (днес Съюз на българските художници), а от 1943 г. вече е негов редовен член.

По време на Втората световна война (1944-1945) заминава доброволец на фронта като военен художник в Югославия, Унгария и Австрия. Създава множество рисунки със сюжети от войната и войнишкия бит, публикувани във фронтовия и централния печат. Според уеб страницата на галерия „Лоранъ“ Петров участва в изложбата „Фронт и тил“ (1944), а през 1948 г. картината му „Десант през Драва“ влиза в българската експозиция на Венецианското биенале.

СИНТЕЗ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНО И МОДЕРНО

През цялото си творчество Петров търси пресечната точка между българската пластична традиция и западноевропейското изкуство. През 1960 г. пътува до Самарканд, Бухара и Хива в Узбекистан, където създава цикъла „Средна Азия“ – акварели и пастели, носещи светлина и жизненост. Година по-късно ги показва в първата си самостоятелна изложба в София.

„Мястото на Александър Петров в нашето изкуство е твърде осезаемо, значително и важно. Със своето живописно творчество той има определени заслуги за приобщаването на нашата живопис към модерното изкуство и за извисяването на естетическите и художествените критерии на картината до степен на универсални пластически стойности“, пише изкуствоведът проф. Чавдар Попов.

В друг свой текст проф. Попов допълва: „Богатата живописна култура на Александър Петров, несъмненият природен дар спрямо цветове и тонове, извлечени както от недрата на националните традиции, така и от опита на изкуството от 20-и век, и високата „мяра“ спрямо самостойната естетика на картината дават възможност на автора да осъществи на практика този почти уникален синтез в нашето изкуство“. 

РОЗОБЕР, ЛАВАНДУЛА И ПАРИЖ

В края на 60-те години на 20-и век художникът работи в карловското село Богдан, където пресъздава труда и бита на местните хора. Вдъхновен от Розовата долина, създава цикъла „Розобер“. Сред водещите теми в творчеството му са трудът, любовта, майчинството и морето.

Именно сцените с бране на лавандула се превръщат в негова емблема – оттук идва и прозвището Лавандулата, което артистичната общност използва с топлота. Именно цикълът „Лавандула“ (1958-1981) се нарежда сред най-разпознаваемите му постижения. Следват „Средна Азия“ (1960-1965), „Светлина“ (1972-1981), „Маски“ (1976-1981), „Интериор – ателие – модел“ (1979-1981).

Пътуванията му до Париж също оставят траен отпечатък. Оттам се раждат произведения като „Париж – кафе“ (1963), „Атлантика – тераса“ (1965) и „Студентска стачка – Париж“ (1968). През 1968 г. организира самостоятелна изложба във Франция и създава нов цикъл, вдъхновен от френската столица.

ПРИЗНАНИЕ И НАСЛЕДСТВО

Александър Петров участва в десетки колективни и самостоятелни изложби в България, Венеция, Париж, Виена, Москва, Алжир, Лондон, Варшава и Берлин. Негови творби се съхраняват в галерии и частни колекции у нас и в чужбина.

Носител е на орден „Народна Република България“ – втора степен (1976) и на званието „Народен художник“ (1977).

Умира на 8 ноември 1983 г.

/ДД

/ЕЛ/ отдел „Справочна“

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА,ВИНФ,17.2.2019; Голяма енциклопедия „България“ т. 9, БАН, 2012 г., стр. 3386-3387; Енциклопедия „България“, т. 5, стр. 190; https://nationalgallery.bg/bg/exhibitions/alexander-petrov-1916-1983/; https://duma.bg/maystor-na-kolorita-pevets-na-selskiya-trud-i-balgarskata-priroda-n209461; https://artegallery.eu/александър-петров-лавандулата-живоп/; https://www.galleryloran.com/bg/authors/view/aleksandyr-petrov-lavandulata 

Татяна Попова, Нина Александрова и проф. Джулио Тремонти са сред авторите, които ще представят свои книги през третата седмица на февруари, съобщиха издателствата.

Писателката Татяна Попова ще представи новия си роман „Алея на тебеширите“ на 20 февруари. Премиерата на изданието ще се състои в книжен център „Гринуич“ от 18:30 ч., с участието на преподавателката по творческо писане Калина Панайотова, съобщават от издателство „Жанет 45″.

Премиерата на романа „Да спасиш облаците“ от Нина Александрова ще се състои на 18 февруари от 18:00 ч. в столичната зала Nexus Space, съобщават издателите от Lemur books.

Проф. Джулио Тремонти ще представи книгата си „Криминогенната държава“ на 17 февруари от 10:00 ч. в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщиха от Културния център на висшето училище. Сред участниците в разговора ще бъдат проф. Даниел Вълчев, проф. Светослав Малинов, д-р Първан Симеонов, доц. Иван Ангелов и преводачът на книгата Йордан Василев. Модератор ще бъде журналистът Бойко Василев.

В ново издание на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ Даниел Полихронов разглежда попфолка като динамичен културен феномен в монографията „Влияние на съвременната попфолк музика върху възпитанието и социализацията на младите хора (превантивни и възпитателни аспекти). Първа част“, съобщиха издателите. Редактор на тома е Роза Василева, а художник на корицата – Антонина Георгиева.

В своето изследване „Онтология на консултативната разумност“ Даниел Александров предлага цялостна идея за мисленето, процесите и извършването на съветване и консултиране, съобщиха от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Редактор на изданието е Анна Христова, а дизайнът на корицата е дело на Антонина Георгиева.

В новата си книга „Тотем на мъдростта“ писателката Огняна Иванова разказва за мъдростта и душевната красота на северноамериканските индианци, съобщиха издателите от „Изток-Запад“. Авторката разказва тридесет и пет легенди от различни индиански народи, истории за вълшебства и магии, които се сбъдват, ако едно заклинание се повтори четири пъти. Корицата, илюстрациите и художественото оформление са на художника Борис Стоилов.

В нова книга писателят Петър Кърджилов представя „Любовните похождения на олимпийски богове и митични герои“. Изданието е продължение на придобилата голяма популярност книга на автора в два тома „Старогръцки митове и легенди“, съобщиха от издателство „Изток-Запад“.

В ново издание писателят Стоян Николов представя четвъртата част на „Укритото и премълчаното в българската история“, съобщиха от „Изток-Запад“.

В нова книга проф. Клео Протохристова разказва за взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства. Изданието е озаглавено „Вдъхновения и дни. Съпоставителни догадки и проучвания“, съобщиха от „Колибри“.

От печат излезе и книгата на Маня Попова „Кръгово време“ с портрети на трима български композитори, автори на съвременна музика, съобщиха от издателство „Фрийстайл пъблишинг“.

Издателство „Отвъд кориците“ ще отбележи три години от създаването на свободната литературна сцена „(Не)Форматът“ с издаването на „(Не)Форматна антология“, съобщиха от екипа. Събирането на текстове за антологията, която се очаква да излезе в края на годината, ще бъде обявено на литературна среща на 18 февруари от 18:33 ч. в бар „Родерик“ в София. 

Разговор по повод 10 години от кончината на италианския писател и философ Умберто Еко (1932 – 2016) ще се състои в столичната книжарница Umberto & Co. Събитието ще се състои от 18:30 ч. на 19 февруари, съобщиха домакините на събитието.

/КБ, ЕМС

Панатинайкос и АЕЛ Лариса завършиха 1:1 в среща от 21-ия кръг на гръцкото елитно първенство. Любомир Тупта откри донякъде изненадващо за гостите секунди след началото на втората част. Анастасиос Бакасетас изравни в 67-а минута и оформи крайния резултат.

В шестата минута на добавеното време гол на домакините бе отменен поради засада. С това равенство Панатинайкос е пети с 33 точки, а АЕЛ Лариса остава на 12-а позиция с 20 пункта на сметката си.

..още
..по-малко

Да си против AI в медиите, е като да си срещу печатната преса на Гутенберг, казва генералният директор на информационната агенция

На 27 януари Кирил Вълчев встъпи във втория си 5-годишен мандат като генерален директор на БТА – националната ни информационна агенция, която днес – 16 февруари, навършва 128 години от създаването си.

По образование Вълчев е юрист, завършил в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като е специализирал в областта на правото на интелектуалната собственост, медийното, търговското и гражданското право. Работил е и като радиоводещ на политическите предавания „Седмицата“ и „Годината“ по Дарик радио.

– 128 години навършва БТА днес, 16 февруари, каква е отговорността да ръководите най-старата медия у нас, г-н Вълчев?

– БТА е най-старата българска национална медия, която продължава да работи под същото име както на 16 февруари 1898 г., когато е излязъл първият бюлетин на агенцията. Да си начело на такава институция, е възможност да стъпиш на раменете на тези преди теб. Нещо, което в България в много сфери не го правим и започваме всеки път отначало. Когато дойдох в БТА като генерален директор през 2021 г., първото, което направих, е да потърсим портретите на хората, които са били начело на БТА от 1898-а насам. Тогава си спомням, че направих един каламбур с датата на избирането ми – това беше 27 януари. Справката, която ми дадоха в БТА, беше, че аз съм 27-ият директор. После обаче, след като се заровихме в собствените си архиви, ние вече знаем, че аз съм 44-ият. Т.е. ние самите тук не познавахме собствената си история и едно от важните неща, които свършихме, беше по повод 125-ата годишнина да издадем три тома, посветени на историята на БТА.

Единият е с лични свидетелства на емблематични фигури, които са работили в агенцията. Във втория е документалната история на БТА, написана от бившия генерален директор Панайот Денев, като предизвикателството беше тя да бъде в агенционен стил без никакви оценки. Както се шегувах, без нито едно прилагателно. Професор Румяна Прешленова, която е директор на Института по балканистика на Българската академия на науките, ни помогна много за строгия научен стил, който кореспондира с агенционния.

Третата част е най-любопитната и отне най-много време да извадим от архивите си по една новина от България и от чужбина за всяка от годините на БТА. Общо взето, тези, които отварят този том, го правят най-вече, за да проверят какво се е случило в годината, в която са се родил.

Основното ми послание е, че е добре във всички български институции да има институционална памет. През тези години непрекъснато се сблъсквах с неща, които изглеждаха мои открития и за които намирах свидетелства как във времето някой друг също е мислил за тях.

– Може ли да дадете пример?

– Да, даже сега имам такъв пример. БТА е много ограничена от закона да има собствени приходи и те са свързани най-вече с възможности да се продават архивите ни. Ние възстановихме списание „Лик“, към което интересът е голям, но то не може да се самоиздържа. Неслучайно няма такива списания.

Затова „Лик“ е по-скоро още една възможност за изпълнение на мисията на БТА да защитава и популяризира българските традиции и култура. Изпращаме по един брой на сп. „Лик“ и така 350 екземпляра от 500 бройки тираж стигат до национални, регионални и университетски библиотеки и културни институции и обогатяват книжния им фонд. Правим го безвъзмездно за сметка на неголемите ни собствени приходи, но пък интересът към списанието дава възможност да мислим за създаване на издателство „Лик“. То може да издава също малки книги или брошури по най-различни теми, използвайки големия архив на агенцията. Например защо да не издадем за годишнината на „24 часа“ специален брой за вестника включително със снимки от събития, които сте организирали? Това може да се направи за най-различни сфери и по този начин на партньорска основа агенцията може да има приходи.

Но се оказа, че идеята издателство „Лик“ да работи с партньори в различни сфери само на пръв поглед изглежда нова, тъй като подобно нещо през 60-те години прави Лозан Стрелков. Той започва да издава станалите толкова популярни списания „Паралели“ и „Лик“, като купува печатна машина и така осигурява доста сериозни приходи на БТА.

– Преди 5 години поехте БТА с една еретична идея, която превърнахте в реалност – новините на БТА да са със свободен достъп до всички. Пет години по-късно как се отрази това на агенцията, имаше ли смисъл да го направите?

– В света има две разбирания за бъдещето на медиите. Едното разглежда медиите като пазар. Другото е медиите като осигуряващи човешкото право на информация. И за двете има място, но обществата трябва да са готови да платят за правото си на информация, правото си на знание за днешния ден, ако не искат да потънат в лъжи. Това може да стане най-добре чрез информационните агенции. А и процесите, през които мина и БТА, ги виждаме и на други места. Доста трудна е издръжката от пазара на една национална информационна агенция, защото българските медии имат ограничени възможности за реклама, с която да получават приходи и съответно да плащат. Крайният резултат е, че много от тях, донякъде притиснати и от финансови причини, не са готови да плащат за информационни агенции. 2020 г. за БТА беше много трудна. Аз дойдох като генерален директор през 2021-ва, когато проблемите в медиите се бяха натрупали заради COVID-19 и приходите бяха изключително ниски. А точно COVID-19 показа и колко глупаво е да очакваш, че трябва да получаваш пари, за да информираш.

Много агенции по света, включително глобални, също се принудиха да отворят с безплатен достъп цялата информация, свързана с пандемията. Защото какво казваме иначе? Ако искаш да разбереш как да се предпазиш от COVID-19, трябва да платиш. А едновременно с това всякакви лъжи шестват абсолютно безплатно. В света на свободната лъжа да очакваш, че ще бориш лъжата с платена истина, е наистина глупаво.

– Как тази борба с фалшивите новини помага на медиите?

– България стана много добър пример за това как чрез освобождаване на достъпа до истинските новини на практика се бориш срещу лъжата. Но има и едно друго измерение – това е форма на помощ за всички български медии. Обществото чрез БТА, чрез държавния бюджет плаща за свободен достъп до информация, която е много трудно да бъде осигурена от много медии в България. Например глобалните агенции като Ройтерс, Асошиейтед прес, Франс прес, ДПА са платени и цените им съвсем не са ниски. Освен достъпа до информации от агенции, на които плаща, БТА осигурява и информации от 51 национални информационни агенции, с които имаме споразумение за безвъзмезден обмен.

Втората посока е кореспондентската мрежа. У нас има места, на които единственият журналист е кореспондентът на БТА. Да отворим и скобата, че има тежък проблем изобщо с регионалната журналистика на България и всъщност свободният достъп до материалите на кореспондентите на БТА от страната позволява на всички медии да бъдат информирани за фактите. След това те могат по начина, по който го прави и „24 часа“, да задълбочават теми, които смятат, че са важни, да изпратят специални пратеници в определени региони.

БТА има кореспонденти в 33 точки на България – всички областни градове и в момента още шест не областни, но големи градове като Казанлък, Свищов, Петрич, Самоков, Гоце Делчев, Троян.

– Всъщност изграждате доста методично и кореспондентска мрежа в чужбина. Защо?

– Нещо позабравено старо, което възстановяваме в момента, е кореспондентската мрежа на агенцията, която е стигала до 30-ина кореспонденти в чужбина. На 14 февруари, събота, открихме пресклуб в Атина с постоянен кореспондент Иван Лазаров. Така България вече има кореспонденти в столиците на всички съседни държави – в Скопие, в Белград, в Букурещ, в Анкара и в Атина. Отделно имаме кореспонденти в градове с големи български традиционни общности. Това са Таракли в Молдова, в Одеса в Украйна, където живеят между 150 000 и 160 000 българи, в Босилеград в Западните покрайнини в Сърбия. Струва си да помислим за национален пресклуб и в Брюксел, защото всъщност там БТА няма офис.

Тези клубове са възможност те да се превърнат в културно-информационни центрове сред българските общности, като идеята за това е на предишния генерален директор Максим Минчев, който започна да ги изгражда.

Всъщност концепцията, с която бях избран, включва да изпратим кореспонденти в Тирана и в Прищина. Това е Коридор № 8, върху който българската политика поставя голям акцент. Също и в Сараево, при съседите отвъд Черно море, в кавказския регион, в Грузия, Армения, Азербайджан. Така превръщаме все повече БТА в достоверната Балканска информационна агенция, нещо, за което тя вече получи признание, като 12 държави от нашия регион избраха именно България, София, сградата на БТА в София за седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции и аз вече втори мандат съм генерален секретар на организацията.

– Защо е нужна тази информация, след като днес и новите медии, и социалните мрежи, а и всеки с телефон в ръка на практика са източници на новини?

– Тази информация е нещо, което без помощта на цялото общество българските медии няма как да осигурят. В същото време всички медии като „24 часа“ носят една друга огромна отговорност. Журналистиката има две големи направления. Едното е осигуряването на фактите, новините, до което се ограничават информационните агенции, но другото голямо направление е публицистиката, в която България има голяма традиция. Част от нея е и „24 часа“.

Публицистиката в най-широк смисъл е така да подредиш новините и да осигуриш такива анализи, коментари и съпоставки, че хората да могат да се ориентират в този океан от факти. Голямата тежест на осигуряването на фактите трябва да падне на медии като БТА, а останалите медии като вас трябва да позволят на българина да се ориентира по-добре сред тези факти.

Тук е мястото да кажа още нещо важно. България е голям длъжник на частните медии. Ние трябва да намерим как да насърчаваме качествената журналистика по системен начин. Да, чрез БТА се подпомагат всички медии с осигуряване на информация. Но, от друга страна, трябва да има системни програми за подпомагане на качествената журналистика у нас, а и журналистиката на българите извън границите на България.

– Каква беше мотивацията ви да се кандидатирате за втори мандат като генерален директор на БТА? Какво предстои за агенцията?

– Концепцията, която представих пред парламента, е до 2030 г., докогато ще се разпростира мандатът ми. Нарекох я „Постоянство и напредък“. За постоянството няма да говоря повече, защото то е важно да се прояви за всичко, което досега разказах – изграждането на кореспондентската мрежа, на повече информационни източници, каквито са националните информационни агенции от целия свят.

Но по-голямото предизвикателство е напредъкът и той е свързан с използването на новите технологии и конкретно на изкуствения интелект. Идеята е да направим „БТА институт“, какъвто имат към Ройтерс и към китайската агенция Синхуа например. Той ще е в полза на всички български медии за разработването и внедряването на различни продукти, с които медиите да работят по-добре, като използват изкуствен интелект. Правим първата стъпка на 16 февруари – това е символната дата за БТА заради първия бюлетин, когато ще имаме първите писани правила в България, които ще са част от етичния кодекс на агенцията за използване на изкуствен интелект. Така БТА ще се нареди и сред първите агенции в света, които имат такива правила.

Ние сме член на организацията Minds Media Innovation Network, в която са събрани 26 топ агенции на света, с които си сътрудничим и използваме и техния опит. Впрочем дебатът в сферата на медиите за допустимостта изобщо на използването на изкуствен интелект в работата им не е малък. Има и консервативно разбиране, което казва, че това изобщо трябва да бъде забранено. Аз съм привърженик на другата теза, че няма как да спреш развитието на света. Да се съпротивляваш срещу прилагането на изкуствения интелект в работата на медиите, е като да се съпротивляваш срещу въвеждането на печатарската преса на Гутенберг. Рано или късно всички ще го правят. По-добре е да го направим при ясни правила и да сме максимално полезни.

– Какви са тези правила?

– Всъщност правилата са доста прости. В началото и в края на работния процес в медиите трябва да стои естественият интелект. Задачите, които се формулират за изкуствения интелект, трябва да бъдат от журналист. Той трябва да отговаря за фактите, които ще даде на изкуствения интелект, за въпросите, които ще зададе. Това впрочем води до възраждане на толкова старата история в журналистиката да задаваш въпроси. Този път тези въпроси трябва да бъдат формулирани правилно към изкуствения интелект, защото при неправилен или лошо зададен въпрос ще получиш неправилен отговор.

Следващият ключов етап е проверката. В края, преди публикуването на каквато и да е информация отново трябва да стои естественият интелект.

Така формулирахме правилата, според които 20 приложения на изкуствения интелект са приложими. Сред тях са например отстраняването на грешки – пунктуационни, буквени, правописни, както и превръщането на аудио в текст.

Същевременно едно от предизвикателствата е БТА да заговори на повече езици. Някога освен на английски, агенцията е говорила на френски, на руски, на испански, немски. Сега е много полезно да заговорим на езиците на нашите съседи – на турски, на гръцки, на сръбски, на румънски, евентуално на албански, за да може да има информация за България, дори и чисто прагматична, свързана с повече възможности за туризъм, за културни събития, в които да се включват хора от съседите ни с възможност за бизнес.

– Кои са недопустимите приложения на изкуствения интелект в работата на БТА?

– Ясно формулирахме в правилата, че няма да използваме изкуствения интелект за обработка на снимки и видео. Няма да правим фотошоп, няма да направим така, че да се видите на място, на което не сте били, или да се чуете да казвате нещо, което никога не сте казвали.

Това, което ще правим, е да дадеш верни факти, за да зададеш по правилен начин въпрос, след това да провериш резултата и да носиш отговорност за това, което си публикувал. Това е началото и съм сигурен, че със струпването на още опит ще развием и тези правила. По-голямото предизвикателство е как да използваме големия потенциал на българската наука в полза на българските медии. Идентифицирахме 15 структури в България, които работят с изкуствени интелект. Някои от тях са по-популярни като „Инсайт“ и „Гейт“ – двата института към Софийския университет „Свети Климент Охридски“, както и институти към Българската академия на науките, различни лаборатории към български университети, сдружения на компании в различни сфери на технологиите. Всичките имат различни разработки, които не са мислени конкретно за медиите. Идеята на БТА институт е да съберем представители на всички тези организации, за да видим с какво могат да бъдат те полезни на медиите. А част от ползата е дори за внедряването на български език на продукти, които вече съществуват по света.

– Какво ще се случва през това време с естествения интелект?

– Голямото предизвикателство за следващите пет години в БТА остава инвестицията в естествения интелект. Ако съвършено правилно бяха направени инвестиции във възнагражденията на учителите, все още никой не иска да види медиите като училища за днешния ден. Ако в училище научаваш факти от миналото, които да бъдат полезни в живота ти, т.е. научаваш се как да ползваш опита от хилядолетия, от медиите научаваш фактите на днешния ден и как да се ориентираш в живота си днес. Затова трябва да се търси изравняване на възнагражденията на журналистите с учителските заплати. В момента ножицата е около 25% разлика. Трябва да има разбиране, че е важно да имаме просветено общество, което не означава знания само от училища и от университети, а и знания, които идват чрез медиите. Нужни са поне знаци, с които да се вижда, че има разбиране за важността да инвестираш в знанието за истината на днешния ден.

/ХК / ТС/

Пътуващата изложба за олимпийците по науки „Фантастични умове“ ще бъде открита днес, 16 февруари, в централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“(СУ), информират организаторите от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН).

В нея ще бъдат събрани успехите на българските олимпийски отбори по математика, физика, химия, информатика, биология, лингвистика, астрономия и изкуствен интелект. 

Изложбата е специално издание на проекта „Моите будители“ на „Фантастико груп“, реализирано съвместно със СООПН. 

На събитието се очаква да присъстват ректорът на СУ проф. д-р Георги Вълчев, деканът на Геолого-географския факултет проф. Климент Найденов, Елена Маринова от борда на СООПН, ръководители и олимпийци.

Ще бъдат представени олимпийските отбори от 2025 г., техните ръководители, както и „Зала на славата“ с най-добрите постижения на българските ученици през годините в различните научни дисциплини. Основна част от ръководителите на националните олимпийски отбори по науки са преподаватели в СУ. След завършването си част от най-добрите ни олимпийци ще продължат образованието си именно във факултетите на СУ по физика, химия, математика и информатика, биология и други науки, коментират от СООПН.

Припомнят, че за 2025 година българските олимпийци, водени от своите ръководители, отчитат 39 медала (8 златни, 14 сребърни и 17 бронзови) от най-престижните международни олимпиади. Заедно с отличията от европейските, балканските, младежките и момичешките олимпиади, общият брой завоювани медали ще достигне 97 (15 златни, 40 сребърни и 42 бронзови).

Тазгодишното издание поставя акцент и върху ръководителите на националните отбори на България за 2025 г., които самите те са били олимпийци като ученици.

Автор на фотографиите е Костадин Кръстев-Коко.

/ДД

Жестоко меле на леда помрачи края на хокейния мач от олимпийския турнир между Канада и Франция. С него завърши груповата фаза на Олимпийските игри в Милано и Кортина д’Ампецо. „Кленовите листа“ финишираха с максималните 9 точки и се класираха директно за четвъртфиналите, а съперникът им ще стане ясен след изиграването на плейофи.

В третия си двубой от група „А“ деветкратните шампиони се наложиха над Франция с 10:2 (3:1, 3:0, 4:1).

Маклин Селебрини вкара два гола за победителите, а по веднъж се разписаха Том Уилсън, Деван Тейвс, Марк Стоун, Кейл Макар, Сидни Кросби, Конър Макдейвид, Бо Хорват и Брандън Хагел.

2:44 минути преди края на втората третина Маклин Селебрини записа историческо постижение. 19-годишният канадец стана първият играч в историята на НХЛ, вкарал дузпа в редовното време на олимпийски хокеен мач.

За тима на Франция, за който предстои участие в плейофния кръг, точни бяха Флоран Дуай и Саша Трале.

Седем минути преди края на последната третина канадецът Том Уилсън се нахвърли на бой срещу Пиер Кринон. Повод за мелето, видяно по телевизията в цял свят, беше грубо нарушение на французина секунди по-рано, при което удари в лицето Нейтън Маккинън. Играчът на „кленовите листа“ остана лежи на леда, а впоследствие се прибра трудно на пейката и не се появи в игра до края на мача.

Мелето между Уилсън и Кринон беше зрелищно, въпреки че в него участваха само двамата. Лайнсмените на мача опитаха да ги разтърват. Първоначалто имаха успех, след като французинът повали съперника на земята. Впоследствие канадецът отново се нахвърли над съперника,събори го на леда и започна да му нанася удари. Едва след това съдиите разделиха двамата хокеисти, които получиха наказания за няколко нарушения на правилника.

🫣 Esto sí que es una 𝐜𝐡𝐢𝐫𝐢𝐠𝐨𝐭𝐚

😵‍💫 Tom Wilson y Pierre Crinon, a puñetazo limpio en el Canadá-Francia#MilanoCortina2026 pic.twitter.com/dfeJ9o7eEP

— Eurosport.es (@Eurosport_ES) February 15, 2026

Това е вторият зрелищен бой в хокейния турнир на Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина д’Ампецо, след като предишната вечер имаше масово меле между играчите на САЩ и Дания.

За Канада това беше първа победа с 10 вкарани гола на олимпийски хокеен турнир от Албервил’92 насам, когато е записан успех с 10:0 над Норвегия.

Ще се разбирате с колегите, ако определите ролята си в групата и спазвате правилата

„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Шефовете обикновено назначават служители така, че да си осигурят в екипа хора с разнообразни качества. Често обаче се оказва, че макар и да вършат добре работата си, тези жени и мъже са толкова несъвместими като характери, че общата дейност се превръща в мъчение.

Какво не бива да правите, как да се впишете в екипа и да изпитвате удоволствие от общуването с шефовете и колегите си, обясняват френските психолози Каролин Обе и Венсан Русо.

Защо е нужно?

„Понеже природата е несравнимо мъдра, наблюдавайте пчелите и мравките. Всяка от тях знае точно какво има да върши, никоя не пречи на останалите и резултатът е общото благополучие. Човешките екипи също се формират на принципа на колективното съзнание. Когато енергиите на отделните индивиди се обединят, те се умножават. Получава се нещо като свръхиндивид с огромна съзидателност, производителност, физическа и психическа издържливост. Също като при насекомите, резултатът е всеобщо благополучие“, казват психолозите.

Те обясняват, че специалистите по човешки ресурси най-често използват два модела при подбора на персонал за екипи.

Моделът на Белбин

За да работи добре един колектив, всеки трябва да играе определена роля в него. След дългогодишни проучвания британският психолог д-р Мередит Белбин предлага т.нар. Модел на Белбин. В него обяснява какви са типичните роли в сплотения колектив. Когато той е малък, се случва един и същи човек да изпълнява няколко роли едновременно. Нерядко хората преминават от една в друга роля в зависимост от ситуацията.

Координатор. Обикновено това е лидерът на екипа, който следи за постоянното взаимодействие между членовете му.

Оформител. Той моделира усилията на колектива, като установява приоритетите, подрежда целите, измисля тактики за постигането им.

Изпълнител. Така се нарича човекът, който върши конкретни дейности.

Довършител. Негова задача е да довежда нещата докрай и да следи никой да не се отклонява от предначертания план.

Съотборник. Той е душата на компанията. С лекота повдига настроението, успокоява околните, разрешава спорове. Нерядко обаче самият той не е достатъчно трудолюбив и упорит.

Откривател на ресурси. Задачата му е да общува извън колектива, за да внася в него свежи чужди идеи.

Растение. С това странно име Белбин нарича хората, които са неизчерпаеми източници на нови идеи, но често нямат представа как да ги осъществят.

Наставник-оценител. Този човек преценява и анализира идеите на околните.

Специалист. Тясно специализиран е в своята област, но му липсват свежи хрумвания.

Теорията на Бене и Шитс

Учените Кенет Бене и Пол Шитс лансират сходна, но по-подробна теория. Според тях във всеки екип съществуват 26 различни роли, като по няколко могат да бъдат изпълнявани от един служител. Всички тези роли се разделят на 3 групи в зависимост от уменията на хората.

С изпълнителски умения. Това са хората, които разработват даден проект в най-малки подробности и стъпка по стъпка вървят към осъществяването му. Сред тях се открояват търсачите на информация, даващите мнения, критиците.

С лични и социални умения. Макар че не са твърде трудолюбиви, точно тези хора помагат на групата да функционира възможно най-добре. Сред тях има окуражаващи околните, правещи компромиси, решаващи проблеми.

С дисфункционални и индивидуалистични качества. Това са жените и мъжете, които предизвикват скандалите в колектива и могат да спрат неговото развитие. Става дума за агресори, доминанти и самовлюбени, които обаче могат да бъдат отлични специалисти в своите области, така че са необходимо зло.

Лесно е да се впишете

След като определите коя роля най-много би ви подхождала, се постарайте максимално добре да се впишете в екипа.

Фокусирайте се. За да разберете към какво се стремите и да не изпускате вярната посока, си задайте няколко въпроса: „Защо съм тук?“, „Какъв резултат очаквам от осъществяването на проекта?“, „С какъв срок разполагам?“, „Колко често трябва да обсъждам плановете си с колегите?“, „Какъв е бюджетът ни?“, „Каква е ролята на всеки от нас?“, „Кои въпроси трябва да обсъждам с шефа и кои да решавам сам?“.

Бъдете лоялни. Винаги се старайте да бъдете верни на фирмата, ръководството и колегите си. Дадете ли обещание, задължително го спазвайте. Ако знаете, че нямате време или възможност да свършите нещо, го признайте. Не закъснявайте и постоянно се стремете да бъдете на ниво.

Общувайте. Няма защо да вършите само онова, което ви е възложено. Нали работите по общи проекти, като екип? Чуете ли да се обсъжда идея, която няма как да бъде осъществена, си кажете мнението. Ако имате по-добро предложение, не го крийте. Но щом нямате, не се натягайте излишно. В случай че харесате нечие хрумване, похвалете колегата. Доказано е, че когато хората в един екип взаимно се поддържат и насърчават, работата върви по-гладко и качествено.

Когато обсъждате служебни дела, трябва също да внимавате как се изразявате. Ако става дума за задача, която се очаква да свършите сами, казвайте „аз“. Обсъждате ли общ план, използвайте „ние“, не „аз“ или „ти“. Вместо да подхвърляте „Как така не си се справил? Ти трябваше да предвидиш това!“, кажете „Сигурен съм, че ние ще се справим с това“.

Гъвкавостта е задължителна. В процеса на работата е възможно да настъпят промени. Понякога бюджетът се оказва недостатъчен, друг път някой се сблъсква с непреодолим проблем, възможно е член от екипа да се разболее и да се наложи да отсъства. Не се ядосвайте, ако трябва да преосмисляте целите си или начините за тяхното постигане. Всяко зло е за добро, така че е възможно криволиците да ви изведат към по-добър път към успеха.

Не се правете на лидер. В екипа всеки играе определена роля. И понеже фирмата ви вече си има ръководител, няма нужда да дублирате неговите функции, като си присвоявате задължения, а и привилегии, които не ви се полагат по договор.

Защо подбирате толкова? Всеки е склонен да предпочете по-лесните, бързи и носещи печалба задачи. Но ако го правите постоянно, колегите ще ви намразят, а и шефът ще забележи. Затова редувайте приятните с неприятните задължения.

Помагайте. Колкото и строго да са разпределени задачите ви, все може да се случи някой от екипа да забуксува, да има лични проблеми или да не разполага с достатъчно време. В такъв случай му протегнете ръка и бъдете сигурни, че рано или късно ще ви върне услугата.

Споделяйте информацията. Намирате се в тази фирма и с тези хора, за да гоните обща цел, а не за да плетете интриги. Щом разполагате с информация, която би доближила някого от екипа до въпросната цел, не се колебайте да я споделите гласно.

Вслушвайте се в препоръки. Ако усетите, че се отклонявате, помолете някого да ви помогне да се върнете към целта. На всекиго се случва, а и колегите ще се почувстват полезни и оценени.

Забравете самоизтъкването. Дори да сте с ясното съзнание, че отлично сте свършили поверените ви задачи, не го казвайте гласно. Шефът ви и без това го е забелязал, това е достатъчно.

Няма полза от злословене. Колкото и да ви е любопитно, се постарайте да не надавате ухо към слухове. Не говорете зад гърба нито на ръководителите, нито на колегите си, ако не искате да ви се отплатят със същата монета. 

В „Точният човек“ можете да прочетете още:

Служебният роман – за и против, против, против

Кога и как да искате съвет от шефа, без да се излагате

Техниката на удължено мълчание помага да сте по-убедителни

Дай, шефе, дай, или вярната стратегия да договорите по-висока заплата

Сравняването – безполезна умствена нагласа за кариерата

Много приоритети – хилав успех

И в социалните мрежи може да си подритнете трудовата книжка

Лесни трикове за самоувереност – важното качество за професионален успех

Кой шеф е „мажоретка“ и защо е вреден за кариерата ви

Хитрина, за да ви хареса шефът, колега, партньор – повтаряйте името му