дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Страхотна драма и победа за Миньор Перник срещу Вихрен в шоу с пет гола

0




Отборът на Миньор Перник победи с 3:2 Вихрен в мач от 16-ия кръг на Втора лига. Победното попадение дойде минута преди края и бе дело на Преслав Йорданов от дузпа. Преди това на два пъти домакините излизаха напред с попадения на Петър Вуцов и Михаел Орачев, но с голове на Даниел Пехливанов също от дузпа и Уасим Ауахрия гостите изравняваха.

Избрано от VGong

Миньор Перник – Черно море 0:3 /репортаж/

Със загубата си днес съставът от Сандански вече е в поредица от три мача без победа и така тимът се отдалечава от първите две места. Вихрен е четвърти с 27 точки – лидерът Дунав е с 41, а вторият Фратрия е с 34. Миньор от своя страна се стабилизира в последно време и е осми с 20 точки.



Източник Gong.bg

Трябва да се осигури равен достъп до лечебни храни в домашни условия и за пълнолетните пациенти, каза д-р Антоанета Тончева

0

Трябва да се осигури равен достъп до лечебни храни в домашни условия и за пълнолетните пациенти наравно с децата, защото сега съществува ограничение. Това каза за БТА д-р Антоанета Тончева от сдружение „Общност Мостове“ във връзка с Международната седмица за повишаване на осведомеността за състоянието малнутриция (недохранване). „Изискването пълнолетните да получават храна за малнутриция по Каса е да се хранят само с тръбичка“, уточни тя. По думите ѝ това създава неравнопоставеност между пациентите.

Според дефиницията на Европейското дружество по клинично хранене и метаболизъм (ESPEN) малнутрицията е „състояние, произтичащо от липсата на хранителни вещества или невъзможност да бъдат усвоени, което води до променен телесен състав (загуба на мускулна маса), и водещо до намалено физическо и психическо функциониране и влошен клиничен изход от заболяването“. Основната причина за появата на малнутриция е дадено основно заболяване като онкологично, неврологично или гастроентерологично. Депресията и загубата на апетит също могат да доведат до този проблем, посочват от сдружение „Общност Мостове“.

По-рано днес те организираха конференция, която събра специалисти и пациенти. Те обсъдиха кога и какви видове медицински храни се ползват, какви консумативи са нужни при хранене чрез т.нар. тръбичка, какво представлява венозното хранене и др.

От сдружението припомнят, че от май 2024 г. Касата заплаща частично или изцяло 12 вида медицински храни за лечение на малнутриция (само за четири от тях Касата заплаща 100%).

До края на март 2025 г. бяха регистрирани 1089 души с малнутриция в Националната здравноинформационна система (НЗИС), каза д-р Тончева.

Здравната каса заплаща на малка част от тези пациенти медицинска храна, от която те се нуждаят, посочи специалистът. И даде пример, че през 2024 г. 419 са хората, диагностицирани с малнутриция и вписани в НЗИС, а Здравната каса е платила храни само за 47 души, от които 40 са деца.

Тончева каза също, че има искане Касата да заплаща и консумативите за медицинско хранене.

Друг призив към здравните власти е за осигуряване на адекватно обучение на всички медицински специалисти за проблема малнутриция, за да се реагира навреме и пациентът да получи необходимата помощ, добави д-р Тончева. По думите ѝ гастроентеролозите са „натоварени“ с тази задача, но преди тях проблемът може да бъде установен по-рано от други специалисти. Д-р Тончева обясни, че педиатрите, които преглеждат децата системно, по-лесно забелязват проблема. Това обаче се оказва по-трудно при пълнолетни хора, които не посещават толкова редовно личните си лекари, обясни тя.

Рязката и нежелана загуба на тегло е първият признак на малнутриция, каза д-р Тончева.

Освен от здравни грижи, всички пациенти с малнутриция, независимо от тяхната възраст, се нуждаят от психологическа подкрепа, подчертаха днес на конференцията специалистите. Те призоваха родителите да показват постоянно любовта към детето си, което има такъв проблем, както и да не спират да му казват, че ще успее да се справи.



Източник БТА

Юноша на „Байерн“ се пробва в „Славия“

0


„Славия“ и „Септември“ (София) направиха 2:2 в приятелски мач, игран на стадиона в Драгалевци.

В спаринга игра Валентин Йотов, който кара пробен период при „белите“. 19-годишният офанзивен халф е роден в САЩ, а между 2018 и лятото на тази година е част от академията на германския гранд „Байерн“.

Преди този сезон Йотов се премести от Мюнхен в гибралтарския „Глейсис Юнайтед“, но записа само 3 мача (последният на 28 септември).

Йотов е юношески национал на България.





Източник 24часа

Заедно със заповедта, Господ ни е дал и начин за изпълнението ѝ, каза в с. Самораново патриарх Даниил

0


Заедно със заповедта, Господ ни е дал и начин за изпълнението ѝ и вместо да потърсим този начин, да се смирим, да изповядаме своята немощ, ние често се опитваме да се оправдаем, но нашите оправдания пред Бога не минават, каза в проповедта си патриарх Даниил в с. Самораново, община Дупница. Той отслужи литургия в храм „Свети Георги“, а по-късно освети и откри учебен център към параклис „Свети Иван Рилски“ в селото.

„Нашето човешко естество се изпитва чрез Божието слово и често, слушайки заповедите, които Господ ни е дал, когато не срещаме сили в себе си да ги изпълним, ние обикновено прибягваме към едно средство, което не помага, но се опитваме по някакъв начин да се оправдаем защо не изпълняваме, защо не сме изпълнили нещо. С това се показва освен нашата слабост, се разкрива и това зловредно действие на греха, действието на гордостта в човека, която не позволява на човека смирено да изповяда своята немощ, смирено да разсъди и да поиска от Бога сила, помощ, начин да изпълни онова, което Той ни е заповядал. Защото съвсем естествено Господ не ни е заповядал нещо, което ние не сме в състояние на изпълним. Той много добре знае нашата немощ“, посочи патриарх Даниил.

По думите на патриарха, ние като християни сме длъжни да подражаваме на Господ Иисус Христос и да вникнем в неговите слова. Той посочи още, че вечен живот има и Иисус Христос ни го е показал с възкресението си. „Ако нямаше вечен живот, ако нямаше възкресение, нямаше да я има апостолската проповед. Апостолите нямаше да страдат за Христос“, поясни патриархът.

/ВБ/



Източник БТА

Шчесни: Прибрах се вкъщи и започнах да плача

0




Войчех Шченсни е заснел документален филм за живота си, в който разказва за най-важните моменти от кариерата си, която го е отвела в престижни клубове като Арсенал, Рома, Ювентус и в момента Барселона. В разговор с Арсен Венгер, бивш мениджър на „артилеристите“, Шчесни си спомня колко зле се е чувствал, когато му е било казано, че трябва да напусне Арсенал.

Избрано от VGong

Брюж и Барселона не се победиха в голов трилър в Шампионската лига

„Това беше единственият момент в кариерата ми, който наистина ми разби сърцето. Спомням си как се прибрах у дома и се разплаках“, откровен бе настоящия вратар на Барселона.

 

„Исках да отида в Ювентус, защото ми бе казано ясно, че това е най-добрият вариант за мен и че трябва да напусна Арсенал“, добави Шчесни.

В документалния филм вратарят пита Венгер дали решението е взето в този момент или две години по-рано, когато е бил хванат да пуши под душовете.

„Мисля, че вече беше взел решението две години по-рано и нямаше значение какво ще правя оттогава нататък“, каза му Шченсни, а Венгер се съгласи с него.

Вратарят пък добави, че след две години в Рома, „ти направи грешка, като не ме върна“. Венгер се съгласи и с това, добавяйки, че е направил много грешки в кариерата си.


 



Източник Gong.bg

Учениците трябва да опитват, за да разберат къде са силни, казва преподавателят по информатика в ПМГ „Иван Вазов“ в Добрич Светлана Василева

0

Учениците трябва да опитват, за да разберат къде са силни. Никой не знае границите си, докато не опита, каза за БТА преподавателят по информатика в Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ – Добрич (ПМГ) Светлана Василева. 

Тя посочи също, че в училището се развиват отбори по всички природоматематически дисциплини, както и единствен в областта отбор по лингвистика. Освен това има силни представители по физика, биология, информатика и роботика, а също и участие в Европейската олимпиада по статистика.

Миналата година ученици от гимназията са се представили отлично на националното състезание по биология, като една от тях е била и сред първите трима на писмения кръг. Училището има и отбори по роботика във всички възрастови категории, както и участия в математически състезания като „Иван Салабашев“ и „30 задачи на 30 езика“. През тази година Верда Фаредин от 8в клас се класира на пето място от 347 ученици в група „8 клас“ в състезанието по информатика и компютърна грамотност „Бобър“.   

„Състезанията показват вътрешната сила и борбения дух на всяко дете. Успехът се превръща в умение и подготовка за бъдеща професия“, казва още Василева и допълва, че екипните състезания развиват творческо мислене, работа в екип и прилагане на знанията на практика.

„Говорим за професиите на бъдещето, но никой не знае какви точно ще бъдат те. Единственият начин децата да открият своя път е чрез опит, изследване и участие“, посочи преподавателят. 

Особено в областта на роботиката учениците проявяват изследователски дух и аналитично мислене. „Когато нещо не работи, те търсят причината. Понякога, като ги наблюдавам, се просълзявам – има невероятно надарени деца. 

Според Василева учителите имат ключова роля в откриването и насърчаването на таланта. Те не просто преподават, а търсят интересите и силните страни на всеки ученик.
„Имали сме успехи не само по природни науки, а и по история, философия, литература. Гимназията не ограничава децата, въпреки профила си“, казва още тя. Родителите също са активна част от училищната общност. Учениците получават стипендии и награди за изяви, а на 24 май традиционно се отличават всички, допринесли за успехите на гимназията.

Гимназията е сред най-активните училища в страната по ученически проекти. Миналата година получава специална награда за най-много реализирани ученически инициативи.
Ученици на ПМГ „Иван Вазов“ участват и в Ученическия институт на БАН, като разработват теми от високо ниво – дори по теория на групите.

Тази година училището се включва и в програмата „Бъдещите таланти“, насочена към развитие на школи по математика и информатика в областните градове. Според учителите обаче, е важно в програмата да участват специалисти с реален опит в подготовката на състезатели.

„Въпреки че не е най-голямата математическа гимназия, ПМГ „Иван Вазов“ – Добрич, се утвърждава като едно от най-активните и успешни училища в страната. Гордостта са нашите деца. Успешните ученици правят успешни учители и успешно училище“, завършва Светлана Василева.



Източник БТА

В област Смолян обявените в Бюрото по труда вакантни позиции са 304, 19 от тях са за специалисти с висше образование

0

В област Смолян обявените вакантни позиции са 304, 19 от тях са за специалисти с висше образование, съобщиха от Бюрото по труда.

В град Смолян свободните места са 249, като 16 от тях са за специалности с висше образование в специалностите психология, инспектор – трудова медицина, учител по физика, счетоводител, инженери, вътрешен одитор, началник на отдел „Устройство на територията, общинска собственост, техническа инфраструктура и екология“.

Най-търсените работници в направление средно професионално, средно общо и основно образование са сервитьори, бармани и камериерки. Има множество свободни позиции за монтажник – изделия от пластмаса и електронни елементи, машинни оператори – производство на пластмасови изделия. Вакантни места има в сферата на производствените процеси и линии и шивашка промишленост. Търсят се и шофьори на на автобус и товарни автомобили. 

В Бюрото по труда в Златоград са обявени 10 свободни места за машинен оператор в областта на шиенето, както и управител на бар, личен асистент и машинен оператор.

В Бюрото по труда в Мадан са обявени 46 места за хора със средно професионално, средно общо и основно образование. Търсят се 29 машинни оператори за шиене на облекла, кроячи, помощник-готвач, чистач, сервитьор, обслужващ работник.

В Девин има три вакантни места за висшисти – юрисконсулт, главен специалист, старши учител. Свободни позиции има за камериерка, продавач-консултант, мияч на съдове, машинен оператор, рецепционист, работник-поддръжка. 

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България„, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители.

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 хил. жители.



Източник БТА

Имам амбиция да бъда добър кмет

0


Имам амбиция да бъда добър кмет и се надявам следващите две години да направя още повече неща за нашия любим град, заяви кметът на София Васил Терзиев в отговор на въпроса дали има политически амбиции.

В интервю пред БНР, в предаването „Неделя 150“ той направи своеобразен отчет на свършеното за две години от мандата му като кмет и коментира кризата с боклука, инвестициите в София и диалога със СОС.

„Добър диалог сме имали, но това, дали идва лесно подкрепата, бих казал, че не сме там, където бихме могли да бъдем. За много от нещата сме намерили консенсус. Но въпросът е цената – колко много усилия, грозни думи и отлагане във времето“, каза той.

„Списъкът е доста дълъг. И няма причини да бъда недоволен от свършеното, но амбицията ми е по голяма отколкото реализацията. И се надявам следващите 2 години с колегите от другите групи да намираме съгласие. ГЕРБ подкрепи всичките доклади и поздравление за всички, имали смелостта да го подкрепят. Всички знаят, че това е важното и правилното решение след като има директна връзка, „какво ти взимат и какво ти дават“, каза Терзиев за приетия от СОС доклад за платеното паркиране в София.

Той отчете, че са изминали 2 динамични години от мандата и „това, което успяхме да направим в редица направления, съм щастлив, че положихме една добра основа“:

„Тепърва ще се виждат резултатите от това, какво сме направили – строеж на десетки детски градини, училища, голяма инвестиция в метрото, в инфраструктурни проекти, много по-добра поддръжка на пространствата в града, почистване от графити, ремонт на подлези, не пипани от десетилетие, грижа за парковете, реформите в завода за боклук, Инспекторатът, който започна да си върши работата, много програми в областта на културата, образованието и спорта. За много от нещата, които са приоритетни за нас – Витоша, минерална вода и Топлофикация, там нещата се случват бавно но и там има прогрес. За 2 години списъкът е дълъг, а какво не сме свършили? Има много неща, които ми се иска да са факт, но съм оптимист за това, какво следва за следващите 2 години.“

Той сподели, че заедно с екипа му имат добра скорост и „ще стават нещата все по-видими, по-добри и в градската среда, и инвестициите в транспорта и всичко друго, което е задвижено и отнема време“.

Кметът на София обясни, че фокусът е бил тротоари, градинки, паркове:

„И за първи път от десетилетия се започва работа за нови паркове, като този в Младост. Не можем всички проблеми в града да оправим. Фокус за нас е поддръжката, която е била подценявана. Това пробвам да наложа като култура, че всяко нещо, което правим или имаме, трябва да се поддържа преди да започваме новите инвестиции.“

За разширяването на зоните за платено паркиране и новите цени той коментира, че цените не са пипани 10 години и с новите реално се покрива инфлацията.

„Това е дълго отлагана реформа и не е имало политическа воля до момента. Когато изискваш по-висока цена, има негативна реакция, но е нужно, за да има ресурс да се инвестира в по-добра градска среда в кварталите“, обясни той.

И е категоричен, че първи път се прави връзка „какво плащат гражданите и къде отиват парите“, а те ще се връщат към районите.

„Това ще е публична информация, утвърждавана от СОС и гражданите ще виждат какво ще се направи за техния квартал“, каза Терзиев.

Той обясни, че изграждането на паркингите, които са само една част от уравнението, звучи добре, но когато се направи сметка, се вижда, че те трябва да се изграждат върху зелени площи.

„Цената да имаме много паркинги, за да покрием нуждите на всички с коли, означава, че няма да имаме зелени площи. А за мен е приоритет да живеем в зелен и чист град. Когато гледам дългосрочно, мисля за градския транспорт и как това ще доведе до хората да имат качествен живот.“

А реформата с паркирането Терзиев определи като „слонът в стаята“, защото София е най-моторизираната столица в Европа с 1 млн. коли:

„Няма лесен начин да се реши проблемът с паркинги и задръствания. Но това е постепенен процес, освен да променяш цените и да вкарваш ограничения, има и „морков“ – инвестиции.“

Столичният кмет коментира и кризата с боклука в „Люлин“ и Красно село, които са една зона, 2 района, но са с размерите на Пловдив или Варна, за да се организира сметосъбирането на 300 000 човека.

Той призна, че са имали резервен план и от първия ден е имало „игра на котка и мишка“:

„Има изключително големи интереси и колективен отпор срещу всичко, което искаш да направиш и не получаваш подкрепа от институциите, които трябва за защитават публичния интерес. Имаше непланирани неща, но с помощ от гражданите и доброволците – благодаря на Гората.бг и другите, се справихме.“





Източник 24часа

Красотата на един храм сте вие, християните, човеците, които сте дошли, за да се срещнете с Бога, каза Пловдивският митрополит Николай

0

Заобиколени от това благолепие, тая духовна красота, с която ни посрещна обновеният храм на преславното възнесение Господне, радва и весели душите и сърцата ни. Защото това е доказателство за пореден път, че Бог е същият вчера, днес и во веки. Макар този храм да беше изпълнен и досега с живот и, разбира се, красота, защото красотата на един храм сте вие, християните, човеците, които сте дошли, за да се срещнете с Бога. Но този храм се нуждаеше от обновление и ето Бог промисли и даде благодат, защото напразни биха били човешките усилия, ако Господ не ни помогне. Това каза Пловдивският митрополит Николай в деня, когато се почита паметта на свети апостол и евангелист Матей, в православния храм „Св. Възнесение Господне“ в Пловдив, където отслужи чин на обновление на храма и ръкополагане. По покана на владиката, Сливенският митрополит Арсений възглави архиерейската света литургия в неделния ден.

„Ако Бог не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите, каза свети Цар Давид. Ако Бог не опази града, напразно ще бди стражата му“, каза Пловдивският митрополит и отбеляза, че Бог е промислил да постави грижовен пастир, какъвто е отец Кашоров, който с добра съвест си извършва своето божествено призвание. „И ето храмът ни прегърна в благодатната си прегръдка, в обятието на Христовата любов, на божествената благодат на Светия дух – обновен, възкресен и за нов живот“.

По време на днешната света архиерейска литургия Пловдивският митрополит Николай ръкоположи Петър Марков от Пазарджик за дякон. „Това е велика отговорност, защото ние се надяваме, че с Божията помощ Бог ще те постави по-високо, ще ти даде и облече в благодат и сила, за да бъдеш презвитер църковен, за да бъдеш пастир на Божия народ“, обърна се към него владиката, посочвайки, че мнозина си представят, че те, духовниците, са съвършени хора.

„А това съвсем не е така – и ние сме дошли в църквата, за да търсим своето спасение. А какво означава да дойдем в църквата? Означава да дойдем в лечебницата. Както болният отива в болницата да търси лекарска помощ, помощта на медицината, така и ние, чийто души боледуват от страсти, грехове и пороци, сме дошли в църквата“, каза митрополит Николай и цитира св. Йоан Златоуст, който казва: „Ако сте дошли в църквата да търсите живи светии – няма да намерите такива. Но ако сте дошли да потърсите Исус Христос, да търсите Бога, ще го намерите в Христовата църква, в светия храм“. Той подчерта, че казва това, „защото всички ние съзнаваме достойнството, нито един от нас не е казал за себе си – аз съм достоен да стана дякон или презвитер, или свещеник. Това преди всичко е Божествено призвание. Не вие мен избрахте, аз вас избрах, казва Исус Христос. И никой сам за себе си не вика в храма ”аз съм достоен“. 

Митрополитът посочи, че в крайна сметка нито един от нас не е достоен и, съзнавайки това наше недостойнство, ние вярваме убедено, че всичко, което като слаби и недостойни човеци, не ни достига, възпълва божествената благодат на Светия Дух. „Тя го компенсира. Тя лекува нашите човешки немощи“, каза Пловдивският митрополит и пожела на новоръкоположения дякон Марков да се старае и да води богоугоден живот, да копнее да възприеме следващата степен – свещенството, и да извършва божественото призвание, угодно на Бога и спасително за всички. 

Сливенският митрополит Арсений благодари за оказаната чест и благословение да възглави светата литургия в днешния възкресен неделен ден и да съучаства в това общоцърковно тържество на вярата, тържество на духа и любовта. „Обновеният храм е магнит за много християни в града и цялото ни отечество, защото тук се намира и чудотворната икона на света Богородица, която носи радост на всички нас, скърбящите“, каза той.

В съслужение с митрополита бяха: преосвещените епископи Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион – викарии на Пловдивския митрополит, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, архимандрит Петър – клирик на Пловдивска митрополия, архимандрит Евтимий, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов, ректор на Пловдивската духовна академия и семинария „Св. св. Кирил и Методий“, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник,  ставрофорен свещеноиконом Василий Кашоров – председател на храма, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, храмовото духовенство, свещеници от града, митрополитските архидякон Вартоломей, архидякон Поликарп, протодякон Илиян Александров дякон Калоян Миндев.  



Източник БТА

Контузия извади още един играч от състава на Англия

0




Селекционерът на Англия Томас Тухел потвърди отсъствието на защитника Езри Конса за последния квалификационен мач за Световното първенство срещу Албания.

Избрано от VGong

Англия – Сърбия 2:0 /репортаж/

„Трите лъва“ вече си гарантираха участие на финалите в САЩ, Канада и Мексико, а Албания си осигури второ място и ще играе плейофи. Това прави днешния двубой по същество без голям директен залог за класиране.

Тухел уточни, че Езри Конса е почувствал „стягане в прасеца“ и е останал в Лондон за допълнителни прегледи, преди да се върне в Астън Вила.

Футболистът беше титуляр и изигра пълни 90 минути в предишния квалификационен мач на Англия, при успеха с 2:0 над Сърбия.



Източник Gong.bg

Последни новини

Клюки

ndt1.eu