дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Арбелоа: Това e дузпа и тук, и на Луната

0




Старши треньорът на Реал Мадрид Алваро Арбелоа коментира падането на Килиан Мбапе в наказателното поле в края на мача между Реал и Жирона (1:1) в Ла Лига.

Избрано от VGong

Реал Мадрид – Байерн Мюнхен 1:2 /репоортаж/

Главният съдия Хавьер Алберола Рохас не отсъди дузпа в полза на мадридчани.

„За мен това е дузпа, и тук, и на Луната. Просто още един пример. Още една такава седмица. Такова е положението, нищо не можеш да направиш. Нито аз, нито другите разбираме кога трябва да се намеси ВАР. Той се намесва когато му е удобно, а когато не е, не се намесва. Моето мнение ви е известно, а фактите го потвърждават“, сподели Арбелоа.

„Това е абсолютно чиста дузпа. На Килиан му бяха отсъдили нарушение в по-малко очевиден случай от този с дузпата. Имахме много проблеми със съдиите. В този мач, в играта срещу Майорка… нищо ново. Съдията не ни каза нищо по този повод за Мбапе“, заяви треньорът на Реал.

„Напускам с чувството, че макар това да не беше най-добрият ни мач, ние трябваше да спечелим. Това е всичко. Имайки предвид ситуациите, които създадохме, и факта, че почти не допуснахме Жирона да създаде нещо“, сподели наставникът.



Източник Gong.bg

Нанков: Преди да искаш доверие, показваш какво си свършил

0


Така ги разбираме ние от ГЕРБ-СДС изборите – преди да поискаш доверието на хората, показваш каква работа си свършил. Това пише в своя фейсбук публикация Николай Нанков от ГЕРБ.

„Показвам ви малка част от направеното в община Тетевен.

Някои от обектите са завършени отдавна, други по-скоро, но всички са направени за хората в общината.

Вече никой не помни как изглеждаше пътят Тетевен-Рибарица.

Никой не се страхува, че ще му отнемат жилището, ако се включи в програмата за енергийна ефективност, напротив, хората питат и търсят възможност да санират домовете си.

Много работа в полза на жителите на Тетевен свършихме с кмета ни Мадлена Бояджиева. И още много ни предстои.

Накратко – рехабилитирани улици в града и общината, нова тротоарна настилка, централния площад, ремонтирани училища, нови и обновени спортни терени с ново оборудване, детски градини, санирани близо 400 апартамента, в които живеят над 1000 души, ремонт на водопроводна мрежа, нова система за външно изкуствено осветление във всички населени места, обновен спортен комплекс „Тетевен 2009″, обновен общински пазар, първи от 70-те години на миналия век ремонт на мост в кв. Пеновото, изградени подпорни стени от двете страни на реката, ремонт на републикански пътища , и още много проекти“, пише още Нанков. 





Източник 24часа

Всеки спектакъл се променя спрямо публиката, казва режисьорът проф. Христо Христов, от чието рождение днес се навършват 100 години

0

Всеки спектакъл е непредвидим, колкото и добре да е отрепетиран – той може непрекъснато да се променя спрямо публиката, казва театралният и кинорежисьор проф. Христо Христов, от чието рождение днес се навършват 100 години.

Христо Христов е роден на 11 април 1926 г. в Пловдив. Завършва медицина и първоначално практикува като лекар. През 1958 г. завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство – НАТФИЗ). В средата на 60-те години на 20-и в. специализира кинорежисура в Института по кинематография „Сергей Аполинариевич Герасимов“ (ВГИК) в Москва, както и при Михаил Ром в студия „Мосфилм“. През 1958 г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от Иван Аржентински в Пловдивския театър, където е режисьор до 1966 г.

От 1967 г. Христо Христов е режисьор-постановчик в Студията за игрални филми „Бояна“. Филмовият му дебют е „Иконостасът“ (1969) по романа от Димитър Талев „Железният светилник“ и е заснет съвместно с аниматора Тодор Динов. Следва серия от творби, посветени предимно на проблемите на съвременността и разкрива­щи българския национален характер, повечето от които сa носители на престижни национални и международни награди. Сред тях са „Наковалня или чук“ (1972), „Последно лято“ (1973), „Дърво без корен“ (1974), „Циклопът“ (1976), „Срещу вятъра“ (1977), „Бариерата“ (1979), „Камионът“ (1980), „Кендзо Танге“ и „Мегаполис“ (1981, документ), „Събеседник по желание“ (1984), „Характеристика“ (1986), „Девет – числото на кобрата“ (1987), „Никола Гюзелев“ (1990), „Мираж под наем“ (1994) и документални филм за изкуство, сред които е „Не се предавай (Dum spiro spero)“ (1995), посветен на художника Златю Бояджиев и оперния певец Борис Христов.

Последната му игрална лента е „Султамит“ (1997). Прототип на героинята е еврейска актриса, която Христов помни от детските си години в Пловдив. Тя е влюбена в човек, който я въвлича в антифашистката борба. Демагогията обаче я съсипва и героинята решава да избяга. Това се оказва невъзможно, осъждат я на смърт. Никой не се осмелява да натисне спусъка, затова ѝ дават цианкалий. „Темата на филма е, че липсата на любов е вече смърт и самата смърт е съществуване без любов“, казва режисьорът за своето произведение във в. „168 часа“ от 3 октомври 1997 г.

БОРБА С ЦЕНЗУРАТА

Според публикация във в. „24 часа“ от 1997 г. името на Христо Христов се свързва най-вече със злополучния филм „Една жена на 33“, в който се разказва за професор, получил титлите си благодарение на трудове, писани от други хора. Филмът е по сценарий на Боян Папазов. Скоро след първите прожекции той е спрян. По височайша заповед тогавашните председатели на творческите съюзи са заключени в ловна резиденция. Там те заклеймяват „Една жена на 33“ като вражески филм, който очерня социалистическата действителност. Тодор Живков пише писмо срещу продукцията.

Колегите на Христов тогава не смеят да се спират с него по улиците. Разправиите около филма разклащат здравето на режисьора, въпреки че той е кален в битките с властта.  

През 1963 г. цензорите забраняват неговата постановка „Мъртво вълнение“ по романа на Ивайло Петров в пловдивския театър. Упреците са, че е направен спектакъл срещу ТКЗС-тата. Разстроен от атаките срещу представлението Христов получава първата си хипертонична кома. 10 години по-късно режисьорът е принуден да изреже части от филма си „Последно лято“ по едноименната повест на Йордан Радичков. Адмиралите яростно хулят „Циклопът“, който е прожектиран и в сградата на ООН. „Бариерата“ също не се разминава с по-острите критики. Този път Христов е заподозрян като почитател на Зигмунд Фройд.

„Те за себе си тогава бяха прави, изхождайки от собствената си логика. Не можеха да позволят на някакъв си режисьор да критикува системата им! Не искам да се връщам към онова време и да се правя на герой“, коментира преживелиците си Христо Христов в същата публикация от в. „24 часа“, 1997 г. До сетния си дъх твърди, че не е бил дисидент, а инакомислещ. По времето на снимките на „Една жена на 33“ началници в ЦК се опитват да го рекетират. Тогава го викат и му възлагат да направи филм за Димитър Благоев.

ПРИЗНАНИЕ

Христо Христов е председател на Съюза на българските филмови дейци от 1972 г. go 1983 г., когато е свален от този пост заради оспорвания му филм „Една жена на 33“ (1982). През 1992 г. става първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия (EFA). Председател е на Обществения съвет за кино към Ми­нистерството на културата. Автор е на научното изследване „Методът на фи­зическите действия на Станиславски в светлината на учението на Иван Павлов за висшата нервна система“ (1955). Дългогодишен професор е в НАТФИЗ, учител на мнозина от днешните филмови дейци.

Има и няколко десетки постановки на театралната и оперната сцена. Сред забележител­ните му произведения са „Иркутска история“ от Арбузов, „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, „Оптимистична трагедия“ от Вишневски, „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „12-а нощ“ от Шекспир, „Три високи жени“ от Едуард Олби, „Антигона 43“ (оперна постановка).

Между многобройните отличия на кинематографиста са държавната награда „Св. Па­исий Хилендарски“ за творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции, наградата на Министерството на културата за цялостен принос към българското кино, награда за режисура (Варна, 1969), награда на младежкото жури и награда на ФИПРЕССИ (Локарно, Швейцария, 1970) за филма „Иконостасът“, „Златна роза“ за „Наковалня или чук“ (Варна, 1972), златен медал (Сан Ремо, Италия, 1974) и награда за най-добър чуждестранен режисьор (Атланта, САЩ, 1974) за „Последно лято“, първа награда (Варна, 1974) и „Златна палма“ (Прат, Франция, 1978) за филма „Дърво без корен“, специална награда (Варна, 1976), диплом (Западен Бер­лин, 1977) и отличие (Шчечин, Полша, 1980) за „Циклопът“, сребърна награда (Москва, 1979) и „Златна роза“ (Варна, 1980) за „Бариерата“, награда на Съюза на българските филмови дейци (1984) и специална награда (Варна, 1984) за филма „Събеседник по желание“, първа награда (Варна, 1986) и награда и диплом (Москва, 1985) за „Характе­ристика“.

На 24 ноември 2004 г. на тържествена церемония в Министерския съвет премиерът Симеон Сакскобургготски връчва държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ на Христо Христов за стимулиране на творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.

/БС/отдел „Справочна“/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 24.11.2004; в. „Земя“, бр. 65, 18 април 2017; в. „24 часа“, бр. 80, 22.3.1997; в. „168 часа“, бр. 40, 3.10.1997; Бюлетин ба БТА „Личностите на света“, бр. 4, 1996; Кой кой е в България, София 1998, с. 746

/КБ



Източник БТА

Имаше ли дузпа за Реал Мадрид срещу Жирона? (видео)

0


Gulliver/GettyImages

Имаше ли дузпа за Реал Мадрид срещу Жирона? (видео)


Реал Мадрид отново стъпи накриво в Ла Лига, а титлата за „кралете“ вече изглежда като мираж. Основната тема след равенството с Жирона на „Сантиаго Бернабеу“ обаче не е само играта, а спорна ситуация в 87-ата минута, която разпали сериозни полемики в Испания.

В центъра на събитията се оказа Килиан Мбапе, който падна в наказателното поле след сблъсък с Рейнис Жесус. Съдията Хавиер Алберола Рохас остана безмълвен, а липсата на намеса от VAR допълнително наля масло в огъня. Мненията на експертите очаквано се разделиха, като бившият международен арбитър Итуралде Гонсалес беше категоричен, че „белите“ са били ощетени.

„За мен това е дузпа. Защитникът удря Мбапе с ръка в лицето, докато се опитва да го следва. Проблемът е, че указанията към VAR са да не се намесва в подобни ситуации, ако съдията не е видял нарушението в реално време“, анализира Гонсалес пред „Ас“. На противоположния полюс бе Алфонсо Перес Бурул, който защити решението на рефера с аргумента, че нападателите често преувеличават контакта, а в действията на бранителя не е имало умисъл.





Източник Gong.bg

В празничната нощ ще се движат автобуси по осем линии от градския транспорт във Варна

0

През нощта ще има допълнителни курсове по осем от линиите на градския транспорт във Варна, съобщиха от Общината в крайморския град. Всички обслужват спирките около Катедралния храм „Успение Богородично“. 

Нощните курсове ще бъдат по линиите на автобусите с номера 7, 12, 17, 22, 31 и 148. Пътници ще обслужват и тролейбусите с номера 82 и 83. Последните рейсове на всички коли от градския транспорт в посока кварталите са планирани за около 2 часа след полунощ.

В понеделник градският транспорт ще се движи според неделното разписание.

БТА припомня, че през празничните дни синята и зелената зона във Варна са безплатни. Шофьорите обаче трябва да се съобразяват с правилника и да не паркират на забранени места.

/ТНП/



Източник БТА

Подадени са 2,5 пъти повече сигнали за конфликт на интереси

0


Най-много са за общински съветници, кметове и директори на училища

Близо 2,5 пъти са се увеличили подадените сигнали за конфликт на интереси през първото тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на миналата година. За периода от 1 януари до 31 март 2026 г. в дирекция „Конфликт на интереси“ са постъпили и са обработени общо 246 сигнала, като 137 от тях са подадени между 16 февруари и края на март пред Сметната палата. За сравнение, за първото тримесечие на 2025 г. подадените сигнали са 100, а за цялото полугодие на същата година са постъпили и обработени общо 182 сигнала по реда на Закона за противодействие на корупцията. Това съобщиха от пресцентъра на Сметната палата. 

От февруари 2026 г., с промяна в Закона за Сметната палата, одитната институция изпълнява и част от дейността на закритата Комисия за противодействие на корупцията. Сред новите й отговорности са осъществяването на държавната политика по превенция на корупцията, приемането и проверката на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности, както и приемането и обработката на сигнали от граждани, разполагащи с данни за конфликт на интереси за лица, заемащи публична длъжност.

Дирекция „Конфликт на интереси“ извършва проверки за установяване наличието или липсата на конфликт на интереси чрез събиране, обработка и анализ на документи и доказателства. Изготвя проекти на решения в тази връзка, осъществява процесуално представителство по дела, касаещи конфликт на интереси, както и решения за установяване или неустановяване на несъвместимост и т. н.

През първото тримесечие на 2026 г. са приети общо 123 решения по допустимост на постъпили сигнали. По 26 от тях е решено да се образуват производства, а по 4 производствата са завършили с установени конфликти на интереси.

Въпреки сложния и непрекъснат процес по преструктуриране на дейността на Сметната палата с оглед възложените й нови функции, само за периода от 16 февруари до 31 март 2026 г. институцията е приела общо 69 решения във връзка със сигнали за конфликт на интереси, като по 14 от тях са образувани производства и проверки за несъвместимост. В три случая вече са установени конфликти на интереси – за двама кметове на общини и един общински съветник.

Продължава тенденцията да се подават повече сигнали за общински съветници и кметове, но се увеличава броят на сигналите за директори на учебни заведения, както и за представители на изпълнителната и законодателната власт.

Въз основа на доклади на дирекция „Конфликт на интереси“ Сметната палата е приела и 4 решения за сезиране на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) за извършване на проверка на основание на влезли в сила решения с установен конфликт на интерес.

Сигналите, подадени в Сметната палата, които съдържат данни за други нарушения, се изпращат към съответните компетентни институции, като например АДФИ, Инспекторатите на Висшия съдебен съвет и МВР, министерства, ДНСК, Регионални управления на образованието и др.

Данните от сигнали, касаещи неправомерно изразходване на бюджетни средства, се вписват в специален регистър, информацията от който служи за основа при изготвяне на Програмата за одитната дейност на Сметната палата за следващата година.





Източник 24часа

Патриарх Даниил ще отслужи богослуженията за възвестяването на празника Възкресение Христово от катедралата „Св. Александър Невски“

0

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи полунощница, утреня и света литургия за възвестяването на празника Възкресение Христово, които ще започнат от 23:00 ч. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Това съобщиха от Българската патриаршия.

Празничните богослужения ще се излъчват от 23:30 ч. по Българската национална телевизия. В 00:00 ч., в полунощ, патриарх Даниил ще възвести Христовото Възкресение, след което ще започне тържествената света литургия за Пасха.

Велика събота

На Велика събота Църквата възпоменава погребението на Христос и слизането Му в ада. Йосиф Ариматейски и Никодим изпросили разрешение от Пилат, снели Христос от кръста и Го помазали с аромати. След това Го обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които и майка Му – Света Богородица. 

Благодатният огън

Всяка година в продължение на столетия се случва чудо в храма на гроба Господен в Йерусалим. След молитвата на Йерусалимския патриарх слиза (снизхожда) Благодатният огън. 

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втори век след Христа. Оттогава досега, в навечерието на Велика събота Йерусалимският патриарх влиза в пещерата с Господния гроб, т.нар. кувуклия и там измолва Благодатния огън. 

Предвид продължаващите военни действия в района на Близкия изток и заради индекс на риск за пътувания към Израел и Палестина, ниво 5, определено от Министерството на външните работи на Република България с предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и напускане на района, Светият синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) реши да не изпраща делегация до Израел и до свещения град Йерусалим за пренасянето на Благодатния огън в България. Това съобщиха преди дни от Българската патриаршия.

Благодатният огън, който се пази в столицата, ще може да бъде получен днес в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ след 14:00 ч. на Велика събота.

Благодатен или Свещен е огънят, който се запалва свръхестествено всяка година на Възкресение Христово в храма „Възкресение Христово“, построен точно върху Божи гроб в Йерусалим. Православните християни твърдят, че това запалване става по свръхестествен начин. Този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Според традицията на православието Свещеният или Благодатният огън е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Иисус Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото на Спасителя за погребение.

Пасхалното богослужение

Късно вечерта около 23:00 ч. започва отслужването на пасхална полунощница, която представлява кратко молитвено последование. Когато наближи полунощ, се извършва шествие извън храма, където на определено място пред западната му част се чете утринното Евангелие, което разказва за Христовото възкресение.

След четенето на светото Евангелие патриархът, архиереят или свещеникът дават обичайното начало на Пасхалното утринно богослужение и поздравяват християните с Христос воскресе! Те отговарят: „Воистину воскресе!“.

На български език поздравът съответно е: Христос възкръсна! И отговорът е: Наистина възкръсна.

След като бъде прочетено Евангелието и бъде отслужена утринната, с шествие се влиза отново в храма и започва тържествената света литургия, поясняват от Българската патриаршия.



Източник БТА

Уест Хем разби Уулвърхемптън и мечтае за спасението

0



Уест Хем победи Уулвърхемптън с 4:0 като домакин в първи мач от 32-ия кръг на Висшата лига. Двубоят се игра на стадион „Лондон Стейдиъм“.

„Чуковете“ поведоха в 42-ата минута с гол на Константинос Мавропанос след асистенция на Джаред Боуен. В 66-ата минута Пабло подаде на Валентин Кастеянос, който покачи на 2:0, а само две минути по-късно реализира второто си попадение в мача за 3:0, отново след подаване на Боуен. Крайното 4:0 бе оформено от Мавропанос в 83-ата минута.

След успеха Уест Хем се изкачи до 17-ото място с 32 точки и извади Тотнъм в зоната на изпадащите. Уулвърхемптън остава на последната 20-а позиция със 17 пункта.



Източник Gong.bg

Предвестник на седмицата: В деня за размисъл

0


В деня за размисъл другата събота, на 18 април, очаквайте много специален колекционерски брой на „24 часа“. Той е вдъхновен от факта, че на тази дата вестникът навършва 35 години. Но това не е просто рожден ден на „24 часа“. Това всъщност е историята на българския преход.

Вижте още в предвестника на седмицата с Георги Милков:





Източник 24часа

До 16 април ръководителите на лечебни заведения и институции за предоставяне на социални услуги могат да образуват избирателни секции в тях

0

До 16 април ръководителите на лечебни заведения и институции за предоставяне на социални услуги могат да образуват избирателни секции в тях. Това се посочва в приетата от Централната избирателна комисия (ЦИК) хронограма за вота на 19 април.

До четвъртък, 16 април, ръководителите на лечебни заведения, домове за стари хора или други специализирани институции за предоставяне на социални услуги и капитаните на плавателните съдове под българско знаме могат да образуват избирателни секции и да съставят избирателни списъци при наличието на не по-малко от 10 избиратели. Ръководителите следва да уведомяват и общинската администрация за вписаните в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес.

Отново до 16 април ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и за задържане могат да образуват избирателни секции и съставят избирателни списъци в тези места при наличие на не по-малко от 10 избиратели. Те също следва да уведомяват общинската администрация за вписаните в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци.

Окончателният брой избиратели за вота на 19 април е 6 575 151. В 9354 избирателни секции в страната ще има възможност за гласуване с машини, а в 2641 – само с хартиени бюлетини.

/РИ/



Източник БТА

Последни новини

Клюки