дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Световноизвестният британският историк и проф. Бетани Хюз посети архивите на БТА

0

Британският историк, документалист и автор на книги проф. Бетани Хюз посети Българската телеграфна агенция (БТА) заедно с екипа си, където се запозна с архивите на Агенцията. Тя беше посрещната от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, който лично я запозна с богатството на архивния фонд.

Проф. Хюз пристигна днес в България за снимки на документален филм за София.

 „Архивите на БТА са много впечатляващи“, каза тя. По думите на проф. Бетани Хюз цял час ще трябва да бъде посветен на тях в нов филм. Проф. Хюз и нейният екип планират да използват архивите на БТА за предстоящите си проекти.

Кирил Вълчев каза, че БТА ще предостави всичко, което е необходимо за реализацията на проектите на проф. Хюз.

По време на посещението си тя разгледа и фотоархива на Агенцията, който наброява 1,8 милиона негатива, систематизирани по филми с данни за съдържанието, годината, номера и името на фотографа. Гостенката беше впечатлена от мащаба и прецизността на съхранените документи – всяка снимка е придружена от подробно описание.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев запозна проф. Хюз и с биографичните досиета на български личности, организирани по азбучен ред от периодичния печат и емисиите на БТА, датиращи от 30-те години на миналия век. Тя разгледа и картотеката на отдел „Справочна“, разделена на сектори „България“ и „Международен“, използвана за бързи справки и фактчекинг – практика, която БТА прилага още от 1934 г.

Вълчев показа на Бетани Хюз и залата, където е осъществена дигитализация на архивите. Проектът приключи на 31 март тази година, като продължи три години. „Това е най-модерният архив в България и най-големият новинарски архив в страната“, каза генералният директор на БТА. Проф. Хюз поздрави екипа за постижението и отбеляза, че Агенция с над сто години история, успяла да дигитализира целия си архив, е постигнала нещо наистина забележително.

Кирил Вълчев показа на гостенката и най-старите съхранени публикации на БТА – първата новина, написана на ръка през 1898 г. Проф. Хюз разгледа и библиотеката на БТА, която съхранява 90 000 книги, като най-старото издание датира от 1841 г. Тя разгледа също обновената новинарска стая, в която работят журналистите, както зала „МаксиМ“.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев връчи на проф. Хюз и екипа й изданието на БТА, посветено на 125-годишнината от създаването й и съдържащо новини от 1898 до 2023 г., както и броеве на списание ЛИК, сред които посветените на българската наука на Антарктида, на първия космонавт на страната ни Георги Иванов, на 155-годишнината на Българската академия на науките, на българския павилион на Expo 2025 в Осака. 

Сътрудничеството между проф. Хюз и БТА бе договорено в рамките на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО в Париж.  Тогава генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев се ангажира БТА да съдейства на Хюз за следващите й проекти.

Проф. Бетани Хюз е историк, писател и автор на поредици документални филми. Тя е родена през 1967 г. в Оксфорд, Югоизточна Англия. Завършва Оксфордския университет, специалност „Древна и средновековна история и култура“. Преподава в университетите в Оксфорд и Кембридж, изнасяла е лекции в Корнел, Бристол, Маастрихт, Утрехт, Манчестър, Суонзи. 

Първата ѝ книга „Елена от Троя: богиня, принцеса, курва“ (Helen of Troy: Goddess, Princess, Whore) е преведена на десет езика, сред които и на български. Томът The Hemlock Cup, Socratesе, бестселър на в. „Ню Йорк таймс“, е сред номинираните за наградата на британската Гилдия на писателите през 2012 г. Книгата на Хюз „Седемте чудеса на античния свят“, която е издадена и на български език, е бестселър на в. „Сънди таймс“ и се радва на голямо одобрение от критиката.

Проф. Хюз е автор и е представила над 50 телевизионни и радио документални филма за BBC, Channel 4, Netflix, Discovery, PBS, The History Channel, National Geographic, BBC World и ITV. Нейните предавания са гледани от над 250 милиона души по целия свят.

През 2019 г. проф. Хюз е председател на журито, определящо носителя на британска литературна награда „Ман Букър“ (Man Booker Prize) и е отличена с Орден на Британската империя за заслуги към историята.

Бетани Хюз е копродуцент на 7-серийна глобална документална поредица за споделените корени на източната и западната култура, чиято премиера е в ЮНЕСКО през 2013 г. Тя е съосновател на SandStone Global, компания за телевизионни, филмови и аудиопродукции, а продукции на компанията се излъчват в най-гледаното време на BBC, National Geographic, Viasat History, Discovery, Amazon и Netflix.

Поредицата ѝ „Съкровищата на света“ (Treasures of the World) се излъчва в 120 държави по света. Част от нея е и документалният филм „Съкровищата на България“ (Treasures of Bulgaria). През лятото на 2023 г. е заснет първият му епизод, който представя Казанлъшката гробница, Бузлуджа, Базиликата в Пловдив, Хераклея Синтика, Рилски манастир, Рилските езера, Археологически музей – Варна, където е изложено най-старото обработено злато в света, Варненското езеро, нестинарските ритуали в село Кости и ритуали на жители от село Рибново. Той  е излъчен по телевизионния канал Viasat History на 24 май 2024 г., а във Великобритания епизодът е най-гледаното предаване в страната по Channel 4 в деня на неговото излъчване.

През април 2024 г. е заснет втори епизод на „Съкровищата на България“, снимките се състоят в Пловдив, Велико Търново, Белоградчик, Созопол, пещерата „Магура“. На 7 март 2025 г. е излъчен епизодът от поредицата, озаглавен „България – земята на розите“.



Източник БТА

Над 125 000 граждански обекта са били ударени при войната

0


Повече от 125 000 граждански обекта са били повредени или разрушени при американско-израелските удари в Иран, заяви днес ръководителят на Иранското дружество на Червения полумесец, Пирхусеин Коливанд, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Коливанд съобщи пред иранската държавна телевизия, че около 100 000 жилища и най-малко 23 500 магазина са били засегнати по време на петседмичния конфликт.

В момента е в сила двуседмично примирие, въпреки че има опасения, че то може да бъде нарушено поради продължаващите израелски атаки в Ливан, отбелязва агенцията.

Освен жилищни и търговски райони, по време на конфликта са били засегнати и много други граждански обекти, каза Коливанд.

Около 339 медицински заведения, като болници, аптеки, центрове за спешна помощ и лаборатории, са били повредени при въздушните удари, каза той.

Освен това 32 университета са били засегнати, а 857 сгради, принадлежащи на училища и други образователни институции, са били целенасочено атакувани, твърди Коливанд.





Източник 24часа

„Този мач беше важен и за двата отбора“, каза след поражението от Спартак 1918 Варна треньорът на Добруджа Ясен Петров

0

Изказване на треньора на Добруджа Ясен Петров след срещата от 29-ия кръг на Първа лига между Спартак 1918 Варна и добричкия тим, завършила 1:0 за домакините.

Ясен Петров (треньор на Добруджа) – „И за двата отбора беше важен този мач. При нас най-трудното беше в подготовката за този мач, че ние трябваше да се пренастроим от това да играеш наистина малко по-затворено срещу отбора на Левски и тук искахме и дойдохме с намерението да вземем точка или да победим в този двубой. Опитахме се. Опитахме се. Малко бяхме емоционално изпразнени.

Имахме достатъчно възможности, които можехме да развием малко по-точно, малко по-коректно завършващия пас, завършващия удар. Не мога да бъда недоволен от момчетата. Всички се стараха, но при някои явно проличава умората. Не сме отбор, който да може да държи едно и също ниво в поредица от мачове.

От първия ден казах, че няма да ни е лесно. Не съм си и повярвал толкова, че тук някаква магия може да направим. Ние минаваме през наистина много труден период и това е част от пътя. Целта ни е да останем в групата и с всички налични футболисти и с работата, която ни предстои докрай, ще я гоним и аз съм убеден, че до последния кръг ще бъде интересно и за оставането, и във втората четворка. За първата четворка, там пак ще е много интересно, сигурен съм и в това нещо, но мен ме интересува единствено оттук нататък само как ще се представя нашият отбор и ние за това, за което се борим, да се трудим много, за да се опитаме да постигнем целта си. И аз съм уверен, че я постигаме.

Като се замисля, ние тръгнахме от почти последната позиция, не почти, ние бяхме последни, шестнадесети. Емоционално, повярвайте ми, това е много трудно, да прескачаш позиции, да вървиш нагоре. Също емоционално много е трудно и в момента да задържим позицията, на която сме. Коства много усилия. Не говоря само за физически, а и за психически усилия. И се надявам, че ще издържим докрай.

Просто трябва наистина да сме здраво стъпили, да си направим правилен анализ, да възстановим момчетата, защото във вторник ни чака също много тежък мач срещу Ботев. И да съумяваме оттук нататък във всеки един двубой да печелим точки. Имаме проблем при играта на чужд терен, нищо че Варна е много близо. Отборът ни е играл тук, на този стадион.

Домакините ни предоставиха добри условия за игра, макар че предния ден в 19:30 часа имаше мач. Едно браво за това, че се постараха. Условията за игра бяха добри и за двата отбора. Не стояхме зле. Аз мисля, че и игрово показахме потенциал, но завършващият ни удар, завършващият пас, там са нещата, върху които понякога и малко късмет ти трябва, понякога и малко повече умения. На мен ми се иска нашият отбор да е максимално концентриран, да взима точки във всичките тези двубои.

Ако кажа, че в момента съм променил… абсолютно всичко, е един динамичен процес и ние минаваме през хубави моменти, през лоши моменти. Опитвам се да променя начина на мислене, отношенията между хората и това, че в живота може да срещнеш трудни и хубави моменти и трябва да ги приемаш по един и същи начин. Преди само пет дни имахме и изживяхме един много добър завършек на двубоя ни срещу Левски. Днес имаме разочарование.  Нито трябва да се превъзбуждаме от предния мач, нито в момента трябва да сме навели глави от това, което ни се е случило. Ние трябва само да продължим напред.“



Източник БТА

Тотнъм се прицели в бранител на Ливърпул

0




Бранителят на Ливърпул Андрю Робъртсън вече обяви официално пред клубната телевизия, че напуска „червените“ след края на настоящия сезон. Договорът на крайния защитник изтичи и няма да бъде подновен, което означава, че ще си тръгне като свободен агент.

Избрано от VGong

ПСЖ пропусна да разгроми Ливърпул в първия 1/4-финал от ШЛ

Тотнъм е основен лидер в битката за подписа на Робъртсън, като се смята, че са огромен фаворит за привличането на 32-годишния футболист, ако „шпорите“ останат във Висшата лига. Въпреки това, бранителят остава изцяло фокусиран в Ливърпул до края на сезона и няма да вземе решение преди това.



Източник Gong.bg

Ирена Георгиева: Очакваме добър летен сезон. Туристите да не се тревожат

0


Засега няма сигнали, че някой ще вдига пакетните цени на почивките, казва министърката на туризма

– Г-жо Георгиева, съседна Турция развива много мощен здравен туризъм, а ние със сигурност имаме не по-малко добри условия, особено за балнеолечение. Възползваме ли се обаче пълноценно от това?

– Така е, дори може да се каже, че малко страни в Европа може да се похвалят с такова богатство.

Но ние трябва да го превърнем в устойчива икономическа и обществена стойност. Природните дадености на страната ни съчетават морски климат с над 2200 слънчеви часа годишно, планински райони с изключително чист въздух, стотици минерални извори – едно от най-големите ни богатства, заедно с утвърдени балнео- и спа курорти с традиции и експертиза. В съчетание с тези природни дадености това ни дава възможност да развиваме целогодишен туристически продукт, който отговаря на новите тенденции.

Това всъщност е един от най-динамично развиващите се сегменти в туризма – всяка година световният здравен туризъм нараства с по 15%, а България има своето достойно място на тази карта като дестинация, която обединява природа, традиции в балнеологията и качествена услуга.

Представете си само – имаме над 600 минерални извора – ресурс, който притежават само няколко европейски държави. А Велинград единствен в Европа притежава над 80 минерални извора в границите само на един град.

Климатолечението като възможност за здравен туризъм е тема, която заслужава централно място в здравната и туристическата политика. И в никакъв случай не трябва да разглеждаме отделните ѝ компоненти самостоятелно. Балнеологията е неделимо свързана с калолечението, с хелиотерапията, т.е. с дозираното излагане на човек на слънчева светлина, с фитотерапията, със съвременната спа медицина.

Като министър на туризма споделям мнението, че развитието на здравния туризъм трябва да бъде приоритет за България, но за да се случи това, е необходимо всички заедно да работим последователно в посока да популяризираме климатолечението и да превърнем страната в дестинация за здравен туризъм, като насърчаваме инвестициите в създаване на комплексни туристически продукти в партньорство с научната и медицинската общност. Целта е България да бъде разпознаваема не само като красива дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав.

Именно затова приветствам, че „24 часа“ в партньорство с Българският съюз по балнеология и спа туризъм създадоха книгата “Климатолечение в България” – издание, което поставя началото на събирането на едно място на безценна информация в това отношение.

– Успешен целогодишен туризъм у нас не би ли се получил и от развиването на културен туризъм? Имаме десетки фестивали, както и какво да се разгледа и чуе.

– Абсолютно съм съгласна и неслучайно обявихме 2026 г. за година на културния туризъм, така както 2025-а беше посветена на здравния. Ще организираме и специализирана конференция по темата, защото виждаме, че интересът е реален и нарастващ.

Последните данни ясно показват, че културният туризъм вече не е нишов – той е сред водещите мотиви за пътуване у нас. Над 60% от българите търсят именно културни преживявания във вътрешността на страната, а като цяло културният и градският туризъм са сред най-практикуваните форми изобщо. Това означава, че хората все повече търсят съдържание – история, събития, атмосфера, а не просто място за почивка.

Но за да се развие този потенциал устойчиво, трябва да стъпим на партньорства – с културните институции, с организациите, които създават фестивали и събития, и с общините, които са ключови за средата и инфраструктурата.

Именно тази връзка между култура, местна власт и туристически сектор е това, което може да превърне културния туризъм в реален двигател на целогодишната заетост и регионалното развитие.

– Как вървят обаче записванията за този летен сезон, има ли данни дали по някакъв начин войната в Иран се е отразила и на интереса на чужденците към нашето море?

– В сравнение със същия период на миналата година записванията са с около 1% повече. Към този момент нямаме сигнали да има съществена промяна в положението в сравнение с предходната среща с бизнеса, но веднага след великденските празници, на 15 април, ще се срещнем отново с представители на курортите, на туроператорите, на хотелиерите, на целия бизнес. Ще си сверим отново часовниците, защото две или три седмици имат значение в този динамичен период.

– А какво ще правят туроператорите и изобщо всички с нарасналите цени на горивата?

– На този етап само транспортните фирми имат конкретна подкрепа за цените на горивата. Проведох среща с представители на работодателските организации, за да помислим и да конкретизираме мерки в подкрепа на туристическия бизнес.

Но искам да подчертая, че надеждите на всички са да има един добър летен сезон. Осланяме се на това, че европейските туристи това лято ще предпочетат да останат да почиват в Европа – вече има такива сигнали, което е естествено предвид ситуацията в Близкия изток и в регионите, които са засегнати от войната.

Туристите, които очакваме, няма за какво да се тревожат – засега няма сигнали за промяна на пакетните цени, тъй като те са договорени отдавна и са предплатени, а България е една сигурна и гостоприемна дестинация.

Освен това в момента бързаме с уреждането на статута на ваучерите – това са документи, които компенсират клиентите при провалена почивка. Имаше ги по време на пандемията, но тогава те бяха вписани в специалното законодателство за преодоляване на последиците от локдауните.

Както знаете, има влязла в сила промяна в директивата за пакетните пътувания, която предвижда компенсиране с ваучери при провалена почивка или екскурзия поради форсмажорни обстоятелства. Вече изпратихме писмо-запитване до ЕК дали преди транспониране на промените в директивата в националното ни законодателство не можем с директен акт да въведем тези ваучери.

Искам да подчертая, че те се дават като компенсация само при изрично съгласие на клиента – ако той не иска, си получава парите обратно. Но е нужно да ги въведем като опция, защото ситуацията, породена от форсмажорните обстоятелства, изисква такава възможност.

– Ако не стане така, както възнамерявате, очевидно ще трябва да се чакат промените в Закона за туризма. Но туристическият бизнес има ред възражения и искания, свързани с него. Например за отчисленията в Гаранционния фонд. Вноска в размер на 0,25% от приходите им се вижда много голяма. Пък и питат: “Как така ще плащаме вноска и едновременно с това ще имаме и задължителна застраховка?”.

– Те имат още ред възражения като например това, че трябва да връщат парите за провалено пътуване в 14-дневен срок, както е по директива, особено когато средствата не са възстановени към туроператорите от доставчиците на услуги. Това е твърде кратък срок дори в нормална ситуация, камо ли в случаи като този с Иран. Знам, защото и аз съм била туроператор.

Разбирам опасенията и много сме спорили, разглеждали сме всякакви варианти, но до извършването на тези промени в Закона за туризма ще мине време, тъй като проектът стигна само до първо четене в настоящия парламент и правилата позволяват той да бъде променян.

Застраховката е обаче “Отговорност на туроператора” и тя се задейства само в случай на несъстоятелност, т.е. не можеше да ни свърши работа в конкретната ситуация с Близкия изток. Затова трябва да създадем гаранционен фонд.

Ние попитахме туристическите ни аташета в Германия, Турция и Полша как властите там са реагирали при прибирането на своите туристи от региона. Оказа се, че в Полша например има два фонда – един за случаите на несъстоятелност, а другия – помощен, който се активира при форсмажорни обстоятелства. И те са теглили пари от втория фонд, които по-късно са възстановили или ще бъдат възстановени.

Така че, когато някой иска държавата да влезе и да регулира някакви отношения в един бизнес, трябва да се съгласи с определени правила. Но търсим съгласие в целия бранш и в никакъв случай няма да въведем нещо насила.

Относно спорната вноска от 0,25% – знам, че е трудно да се определят приходите на един туроператор само от пакетни пътувания, защото те не водят отделно счетоводство само за тях.

– Има големи вълнения и за статута на националните курорти. Защо всяка община иска да е с такъв статут, какво ще спечели от него?

– Това е ключът към решенията на много въпроси. В действащия Закон за туризма има само няколко текста по тази тема, които предвиждат да има наредба за критериите за определяне на национални курорти, която така и не беше създадена.

Има и две решения на Министерския съвет – от 2005 и от 2012 г., които обаче определят различни неща. В едното се говори за селища с национално значение – общо 9, но няма никакви критерии. В другото има селища с национално или регионално значение по определени качества. На практика това остава понятие без ясно съдържание.

Затова и научната общност трябва да предложи работещо определение за “национален курорт” и съответните преференции – например за рекламиране или за разпределяне на приходите от туристическия данък. Но трябва да сме внимателни, защото подобна дефиниция може да влезе в противоречие със Закона за устройство на територията, със Закона за публичните финанси, със Закона за местните данъци и такси, както и с други нормативни актове.

– Аз разбирам ситуацията, в която сте като министър на туризма, защото не сте принципал на повечето процеси и извън поддържането на регистри и управлението на плажовете малко неща зависят пряко от вас. Не е ли трудно да сте в ролята на министър, който трябва основно да координира?

– В известен смисъл е така, но именно това координиране понякога позволява нещата да се случват по-бързо. В крайна сметка министърът на туризма трябва да бъде и умел медиатор, но и да е упорит и убедителен, а и да познава добре този бизнес.

CV

Завършила е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” със златен медал за висок успех

В продължение на години е ръководител на няколко частни туристически агенции и туроператорски фирми

В периода 2009-2013 г. е председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции

Член на борда на The European Travel Agents and Tour Operators’Associations, като е заемала позициите директор и заместник-директор на организацията, а от 2010 до 2012 г. е била и неин президент

От 2015 до 2026 г. без прекъсване е заместник-министър на туризма

През февруари 2026 г. е назначена за министър на туризма в служебния кабинет на Андрей Гюров





Източник 24часа

Изложбена зала, посветена на художника Васил Бараков, беше открита в Минната дирекция в Перник

0

ИзложбеЗала, посветена на художника Васил Бараков, беше открита в Перник. Творецът е сред емблематичните творци на града. 

Новооткритата зала, която е сградата на Минна дирекция, провокира интереса на перничани и гостите на града, каза за БТА Людмил Веселинов, новият директор на Регионалния исторически музей – Перник.

Той разказа за извървения път по обособяването на изложбеното пространство. През 2022 г., още в качеството си на областен управител, Веселинов съвместно с кмета Станислав Владимиров предприемат активни действия, за да върнат на перничани символа на града – Минната дирекция. Оттогава тя се превръща в място за различни културни прояви, експозиции и други събития.

Най-новата зала е кръстена „Васил Бараков“. Людмил Веселинов допълни, че по време на един от традиционните пленери, които се провеждат в Перник, му е било подсказано, че родствениците на емблематичния художник живеят в областния град. Тогава, все още изпълняващ длъжността областен управител, той влиза в контакт със сина на твореца – д-р Мирослав Бараков, за реализиране на обща инициатива.

„Неслучайно творческият екип, който бяха създали Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков, се наричаше „Бараците“. Така че тази изключителна група от творци, които са едни от най-големите имена в българското изкуство, е хубаво да бъде допълнително проучвана и да се търсят начини за показване на тяхното творчество“, каза още Веселинов.

Той и екипът му установили, че част от семейната колекция на Васил Бараков се намира в Перник, в дома на сина му. Отправена била покана колекцията да бъде показана пред широката публика. Идеята е тези произведения да бъдат изложени за по-дълъг период от време, вместо да бъдат оставени на съхранение в депо.

„Обособихме една малка зала…, която е доста представителна и успя да събере голяма част от тези творби. Така всеки, който гостува в Перник, както и перничани, могат със свободен достъп да посетят тази прекрасна изложба и да се докоснат до оригиналите на големия български художник“, коментира още Людмил Веселинов.

От близо месец той оглавява Регионалния исторически музей в Перник. Веселинов допълни, че РИМ е сериозна институция, която има огромно поле за развитие и притежава представителна сбирка в най-различни направления. Припомни също, че Подземният минен музей – Перник е част от музея и е една от визитните картички на региона, а и на страната. По думите му обектът е уникален по същността си за Балканите.

„Цялата индустриализация може да бъде проследена в Подземния минен музей. Всички сме горди, че Перник е иновативен град – град на силни умове. Тук е светнала първата крушка, оттук е започнала цялата индустриализация на страната, с която всички ние се гордеем“, разказа още Веселинов.

Той добави, че програмата на музея е в процес на развитие. В ход е подготовката за Нощ на музеите. В концепцията на нея е заложено да бъде показана много рядка сбирка с експонати, които рядко са представяни пред публиката.

„Ще покажем малките – големи съкровища на Регионалния исторически музей в Перник“, уточни директорът.

Подготвя се  и експозиция, посветена на Априлско въстание. В момента в паркетната зала на музея е подредена експозиция по случай 100 години от рождението на краеведа и публицист Цанко Живков, допълни още Людмил Веселинов.



Източник БТА

Левски: Пише се +3, чете се +9

0




От Левски публикуваха снимки и кратък текст от победата с 1:0 над Арда Кърджали в мач от 29-ия кръг нa efbet Лига.

Избрано от VGong

Левски – Арда 1:0 /репортаж/

„Пише се +3, чете се +9“, написаха „сините“ в официалната си страница във Фейсбук, показвайки преднината си пред втория в класирането – Лудогорец.

 

подкрепя българския спорт



Източник Gong.bg

Посещението на пратеника на Путин в САЩ не означава възобновяване на преговорите с Украйна

0


Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че посещението в САЩ на специалния пратеник на руския президент Владимир Путин не означава, че преговорите за евентуално мирно споразумение в Украйна са възобновени, предаде БТА по информация на Ройтерс.

Агенцията съобщи вчера, позовавайки се на запознати с посещението служители, че Кирил Дмитриев се е срещал в САЩ с членове на администрацията на американския президент Доналд Тръмп, за да обсъдят мирното споразумение и икономическото сътрудничество между САЩ и Русия.

„Кирил Дмитриев не преговаря за споразумение в Украйна и това не е възобновяване на преговорите“, отговори Песков на въпрос на репортер. „Кирил Дмитриев ръководи групата по икономически въпроси и продължава да работи в рамките на тази група“, допълни той.

Вчера Путин обяви 32-часово прекратяване на огъня за Великден. Неговият украински колега Володимир Зеленски заяви, че Киев ще спазва мярката. Песков, който обясни, че мирните преговори са преустановени поради събитията в Близкия изток, заяви, че примирието е от хуманитарен характер и че Русия иска „истинска мирна сделка, а не просто примирие.

„Както многократно сме казвали и както президентът Путин е говорил, ние не искаме примирие, а траен, устойчив мир. И този мир може да дойде днес, ако президентът Зеленски поеме отговорност и вземе съответното решение“, заяви Песков.





Източник 24часа

Casa di Fiore Medical & SPA въвежда нови програми за „бавен уелнес“

0

Програми за т.нар. „бавен уелнес“ въведе Casa di Fiore Medical & SPA в Кранево, съобщи за БТА спа мениджърът на комплекса Милена Даскалова. Новият подход е насочен към дълбока релаксация и възстановяване на нервната система с фокус върху устойчиви резултати.

Паралелно с това в комплекса предстои откриването на ново събитийно пространство – „Casa dell’ Eleganza“, което ще разшири възможностите за провеждане на конференции и събития.

Casa di Fiore Medical & SPA е сертифициран медицински СПА център и функционира от четири години. Основен акцент в дейността му е използването на хипотермална, слабо минерализирана вода с доказани лечебни свойства, позната от 80-те години на миналия век. Тя се прилага в различни терапии, като в работата се използват и устойчиви енергийни решения, включително соларни системи.

СПА и уелнес зоната включва акватоничен басейн, солен басейн с електролиза, външен целогодишен топъл басейн и термална зона с шест вида сауни, парна баня, Кнайп пътека и релакс зона със солен куб.

Най-търсени са комбинираните програми, които съчетават лечебни процедури с релакс и разкрасителни терапии. По думите на Даскалова се отчита засилено търсене на услуги с конкретен здравен ефект, като облекчаване на болки, намаляване на стреса и подобряване на съня.

Комплексът разполага с екип от около 10 специалисти, сред които кинезитерапевти, рехабилитатори и масажисти, като се прилагат и авторски терапии.

Основните посетители са българи и румънци, като се отчита и нарастващ интерес от Украйна и Германия. Специализирани програми, включително групова аквагимнастика, привличат организирани групи от чужбина.

Хотелът развива и концепцията „Farm to Table“, като предлага храни от собствено производство, съобразени със здравословния начин на живот и допълващи терапевтичните програми.

Комплексът е носител на отличия за СПА хотел на българското Черноморие през последните четири години. 

Българската телеграфна агенция (БТА) представя в рубриката „БГ СПА. Salus per aquam – Здраве чрез вода“ новини от сертифицирани СПА, уелнес и медикъл СПА центрове в България, чийто общ брой е над 200. Повод за инициативата в партньорство с Министерството на туризма и Българския съюз по балнеология и СПА туризъм е водещото европейско събитие за здравен туризъм HEALTHXCHANGE SUMMIT от 11 до 13 май 2026 г. във Варна, курортите Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци и Албена, на което БТА ще бъде основен медиен партньор.



Източник БТА

Самостоятелна изложба „Вътрешни състояния“ на Пенка Димитрова – Дамбулова

0
  • На 16 април 2026 г. от 17:30 ч. Художествена галерия – Добрич представя самостоятелната изложба „Вътрешни състояния“ на Пенка Димитрова – Дамбулова. В експозицията са включени творби, създадени през последните години.

За изложбата си художничката казва: „Думите на Клод Моне „Аз рисувам това, което чувствам, а не това което виждам“, са точно описание на картините, които показвам в тази експозиция. Изложбата изследва живописта като процес, а не като образ. Формата се разпада, цветът се освобождава от описателната си функция… Не се стремя да показвам реалността, а по-скоро начина, по който я усещам, създавайки визуален език на чувствата. Смисълът се крие в енергията на цвета, динамиката на линия и форма.“

Родена на 02.12.1958 г. в гр. Бургас. Завършва Художествена гимназия – Казанлък /1977/ и

ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Стенопис” при проф. Никола Гелов /1981/.

Член на СБХ и Дружество на добричките художници.

От 1986 г. до 1993 г. е преподавател и директор на школата по изобразително изкуство към читалище „Йордан Йовков“.  През годините изнася тематични беседи, лекции; практически занимания с деца в галерията и детски градини. Нейни публикации по проблеми на изобразителното изкуство и фонда на ХГ – Добрич са поместени в местния печат.

Пенка Димитрова е дългогодишен главен уредник (1993-2021) в Художествена галерия – Добрич, раздел „Живопис“ и „Декоративно – пластичен“. Един от инициаторите и активен участник във всички издания на пленер „Хартията“ от 1995 г. до 2005 г., както във възстановеното издание през 2022 г. Има опит в керамиката, хартиената пластика, колажа и графиката, който умело използва в живописта, превърнала се в нейно амплоа. Художничката уверено съчетава различни техники и материали, за да се получат въздействащи, изпълнени със светлина картини.

Реализирала е десет самостоятелни изложби, има десетки национални и международни участия в изложби, симпозиуми, пленери и акции. Творби на художничката са собственост на НХГ София, ХГ – Добрич, ХГ – Ловеч, ХГ – Разград, ХГ –  Тутракан, ХГ – Шабла, ХГ – Каварна, ХГ- Момчиловци, частни колекции в страната и чужбина.

Екип на Художествена галерия – Добрич

Последни новини

Клюки