Регионалният исторически музей (РИМ) в Търговище събра в книга историята на града в периода му на окръжен център (1959-1987 г.), информират от институцията. Поредното издание на музея представлява „открехнат прозорец към един близо 30-годишен период от историята на града – време, в което градът е окръжен център на Търговищки окръг“, посочва авторът му Светлана Аврамова, главен уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в РИМ – Търговище.

Книгата със заглавие „Търговище – окръжен център (1959-1987 г.)“ е подготвена и отпечатана в отговор на многобройни изказани мнения и препоръки от страна на търговищки граждани с идеята експонираната в центъра на града едноименна временна изложба на музея да продължи „живота“ си под формата на книжно тяло, обясняват от музея.

Търговище е обявен за окръжен град, административен център на бившите Търговищка, Поповска и Омуртагска околии с Указ № 29/22.01.1959 г. на Президиума на Народното събрание на Народна република България за ново административно-териториално деление на страната, публикуван в Държавен вестник № 7/23.01.1959 г., каза за БТА авторът на изданието Светлана Аврамова. Тя посочи още, че на 18 август 1987 г. Деветото народно събрание приема пореден Закон за ново административно-териториално деление, съгласно който 28-те окръга, сред които и Търговищки, са закрити и се създават области. Търговище става административен общински център и влиза в рамките на Разградска област, която обединява бившите окръзи Разградски, Русенски, Силистренски и Търговищки. И така всъщност през януари 1959 г. се отваря, а през август 1987 г. се затваря поредна страница от историята на град Търговище.

Историкът обясни, че на първите страници на изданието са публикувани илюстрации и информация за символите на града, приети и действащи през посочения период. Сред тях са гербът на града, който не е променян досега, както и почетните знаци „Никола Симов“ и „Никола Маринов“, които и днес присъстват в местната наградна система. Поместени са и фотоси от 1959 г., когато градът става окръжен център, от мащабното строителство по центъра до към 1963 г., когато пространството напълно променя своя облик, както и фотографии на нови административни и жилищни сгради; както и пощенски картички от 60-те и 70-те години, когато на практика новият център става визитна картичка на града, каза още тя.

От страниците на изданието читателите ще могат да намерят исторически справки за създаването и функционирането на промишлените предприятия, илюстрирани със снимки от производствените сгради и производствената дейност, включително и по отрасли. На първо място е поставен индустриалният първенец на Търговище – МРК „Хан Крум“, известен повече като Военния завод, като са описани още заводът за хладилна техника „Зора“, акумулаторният завод „Енергия“, приборостроителният завод „Тодор Петков“, заводът за корабно оборудване „Неделчо Камов“, който единствен в страната произвежда ред изделия за корабно оборудване, отбеляза Аврамова и подчерта, че това е само малка част от предприятията в региона. Представени са и заводите от хранително-вкусовата промишленост.

Отделно изданието разказва за открития през 1971 г. Градски универсален магазин, на чиято сграда през 1983 г. е поставен електронен часовник, който работи и е част от градския екстериор в Търговище и до днес.

Авторът представя още средните училища – общо седем на брой, отворили врати в периода 1959–1987 г. Говори за институциите в сферата на науката и културата в Търговище в този период. И отбелязва, че това е периодът, в който се създават първият професионален театрален състав, кукленият театър, духовият оркестър, ансамбълът за народни песни и танци „Мизия“, дамският камерен хор. Тогава се поставя началото и на традиционни културни прояви в града.

Отделено е внимание и на спорта и на възможностите за културен отдих в окръжния град в посочения период.

Гражданите, които желаят да научат или да си припомнят за недалечното минало на Търговище, биха могли да си закупят изданието в Захариевата къща (администрацията на музея).

Ще направим всичко възможно да дадем възможност на кадрите на МВР да изпълнят напълно своя дял за честни и свободни избори на 19 април. Това каза новият вътрешен министър пред журналисти.         

Обръщам внимание, че не само МВР има отговорност към изборите, каза Дечев и посочи, че такава имат и партиите, неправителствения сектор, ЦИК и Информационно обслужване. 

Като съдия с около 25 години стаж дълбоко вярвам, че „правова държава“ не е една куха фраза в конституцията, каза министърът и напомни, че през миналата година КС излезе с решение за частично касиране на вота, при което влязоха 16 нови депутати и цяла нова парламентарна група. Той очерта и втори приоритет пред МВР. Щели да направят преглед на работата на служителите на ведомството при трагедиите с 6 трупа на Петрохан и на Околчица.   

„Ако има възможност ще съдействаме напълно за водене на всестранно разследване. Готови сме да помагаме, ако се наложи, с чуждестранна експертиза“. 

Дечев напомни, че последната дума е на прокуратурата. За случаите има две образувани дела, с двама наблюдаващи прокурори. Те контролират разследването и преценяват кои версии да изключат и коя да се приеме за окончателна.

МВР не може да се бърка в това, каза Дечев. Той задавал въпроси за двата случая на предшественика си Даниел Митов. Затова и сдването на властта отнело повече време, каза новият вътрешен министър.                                                                                                                                                            

Председателят на АБВ и представител на коалиция „БСП–Обединена левица“ Румен Петков коментира състава на служебното правителство и го определи като резултат от „едни уродливи промени в Конституцията“. За този състав президентът Илияна Йотова няма никаква отговорност, отбеляза той. Заедно с общинските съветници от местната коалиция „БСП за България“ Валери Иванов и Деница Иванова Петков даде пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Русе и коментира актуални политически теми, свързани с Обединената левица и участието ѝ в изборите, както и служебното правителство и темата „Петрохан“. 

Румен Петков отправи критики към състава на служебния кабинет и каза, че „единствените свестни хора с авторитет и тежест в това правителство“ са министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова, министърът на младежта и спорта Димитър Илиев, министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, министърът на културата Найден Тодоров, министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева. 

Петков заедно с Валери Иванов и Деница Иванова защитиха и решението, което Общинският съвет в Русе взе по отношение на придобиване на буферния паркинг за тежкотоварни камиони с държавни средства по предложение на кмета Пенчо Милков. Темата предизвика и протест през миналата седмица. 

По отношение на случая със загиналите до хижа „Петрохан“ Румен Петков коментира, че той показва сериозни пропуски в контраразузнавателната работа, след като години наред е съществувала структура със съмнителни дейности, без институционална реакция. Според Петков в този случай има политическа протекция, след като се издават документи и лиценз за часове, закрива се и се възстановява РПУ, архиви се местят и т.н.

„Смятам, че трябва да се преосмисли Законът за вероизповеданията и регистрацията на вероизповеданията. В България има повече от 300 регистрирани вероизповедания“, каза още Петков. 

Той отчете, че България трябва да продължава да защитава своите интереси в Европа. 

Според Румен Петков „БСП – Обединена левица“ ще надхвърли резултатите, които се приписват на коалицията в момента. 

Дългогодишният селекционер на националния отбор на Дания Сеп Пионтек почина на 85-годишна възраст след кратко боледуване. В официалното съобщение той е определен като най-влиятелния треньор на „червения динамит“ в историята на датския футбол. Освен това е считан за най-известния германец в Дания.

В годините си на футболист Пионтек играе като защитник за Вердер, с който печели Купата на Германия през 1961 г. и става шампион на Бундеслигата през 1965 г. След като контузия слага край на кариерата му, взима треньорски лиценз.

Първоначално работи във Вердер и Фортуна (Дюселдорф), а след това с националния отбор на Хаити и Санкт Паули. През 1979 г. застава начело на представителния тим на Дания и успява да изгради един от най-силните отбори в Европа през 80-те години.

Именно този тим получава прозвището „червения динамит“. През 1986 г. Сеп Пионтек класира Дания за първи път на световно първенство и успява да го изведе до осминафиналите. Две години по-рано роденият в полския град Вроцлав специалист класира отбора на полуфинал на европейското първенство във Франция.

Напуска поста през 1990 г. След това води националния отбор на Турция и Бурсаспор, датските Олборг и Силкеборг и завършва кариерата си в представителния тим на Гренландия.

/ВБ/

Последиците от тормоза не са изолиран проблем на отделни деца, а системно явление, което засяга психичното здраве на цели поколения

– В практиката си често работите с темата за тормоза. Защо тя е толкова важна днес?

– В професионалната си практика редовно се сблъсквам с последиците от тормоза и с увереност мога да кажа, че това не е изолиран проблем на отделни деца, а системно явление, което засяга психичното здраве на цели поколения. Въпреки че темата все по-често присъства в общественото пространство, тормозът продължава да се възприема като допустима или неизбежна част от детската и юношеската социализация. От гледна точка на съвременната психология подобно възприятие е дълбоко погрешно и потенциално опасно.

– Как бихте дефинирали тормоза от професионална и научна гледна точка?

– В професионален и научен контекст тормозът се разглежда като форма на системно междуличностно насилие. Основните му характеристики са повтаряемостта на агресивните действия, устойчивият дисбаланс на силите между участниците и невъзможността жертвата самостоятелно да прекрати случващото се. В работата си ясно разграничавам тормоза от единичните конфликти, тъй като именно хроничният характер на насилието води до формиране у детето или юношата на постоянно усещане за психологическа заплаха. Изследванията в областта на детската и юношеската психология потвърждават, че продължителното пребиваване в подобна ситуация има силно травматично въздействие върху психиката.

– Често се твърди, че децата стават жертви на тормоз заради свои личностни особености. Така ли е наистина?

– В практиката си често се сблъсквам с подобно убеждение, но то не се потвърждава нито от клиничните наблюдения, нито от научните данни. Определящият фактор не е индивидуалната „уязвимост“ на жертвата, а характеристиките на социалната среда. Децата стават обект на тормоз в колективи, в които агресивното поведение не получава навременна и недвусмислена реакция от страна на възрастните, където липсват ясни граници на допустимото и където доминирането се възприема като социално одобрявана стратегия.

– Каква е ролята на агресора в този процес и как го разглеждате във вашата работа?

– Особено внимание заслужава фигурата на агресора. В своята работа не разглеждам тормоза като проява на „лош характер“, а като устойчив поведенчески модел, формиран под въздействието на семейни, емоционални и социални фактори. Агресивното поведение често е свързано с нарушения в емоционалната регулация, дефицит на сигурна привързаност, преживян опит на насилие или хронично пренебрегване. Важно е обаче ясно да се подчертае, че разбирането на психологическите механизми на агресията не означава нейното оправдаване. Липсата на ясни граници и отговорност само допринася за закрепването на насилствени модели на поведение и увеличава риска от тяхното пренасяне в зрелия живот.

– Какви са психологическите последици от тормоза за децата и по-късно за възрастните?

– Психологическите последици от тормоза, с които работя в терапевтичната си практика, имат както краткосрочен, така и дългосрочен характер. При децата и юношите, преживяващи системен тормоз, значително се повишава рискът от тревожни и депресивни състояния, нарушения в самооценката, соматизирани симптоми и социална изолация. В работата си с възрастни клиенти често установявам, че преживеният в детството или юношеството тормоз продължава да влияе върху тяхното самоотношение, професионална реализация и способност за изграждане на близки отношения. Непреживяната травма от училищния тормоз често се превръща във фон на хронично чувство за срам и вътрешна несигурност.

– Каква е ролята на възрастните в ситуации на тормоз?

– Позицията на възрастните – родители, педагози и специалисти, работещи с деца, е ключова за динамиката на тормоза. В практиката си многократно съм наблюдавала, че игнорирането или омаловажаването на случващото се засилва травматичния ефект. Когато възрастният отказва да признае реалността на тормоза, детето получава посланието, че неговите преживявания не заслужават внимание. От психологическа гледна точка подобна позиция не е неутрална – тя поддържа насилствената система и задълбочава травмата.

– Как изглежда ефективната психологическа помощ при случаи на тормоз?

– Според моя професионален опит ефективната работа с тормоза е невъзможна без комплексен подход. Психологическата помощ за пострадалия трябва да бъде насочена към възстановяване на усещането за безопасност, преработване на травматичния опит и изграждане на стабилен Аз-образ. Индивидуалната терапия обаче не може да бъде единственият инструмент. Без паралелни промени на ниво семейство, образователна среда и групова динамика рискът от повторна травматизация остава висок.

– Какво място заема превенцията в борбата с тормоза?

– Отдавам особено значение на превенцията на тормоза като системно явление. Съвременните изследвания и практическият опит показват, че развитието на емпатия, емоционална интелигентност и умения за ненасилствено взаимодействие значително намалява нивото на агресия в детските колективи. В този контекст тормозът не бива да се разглежда като проблем на отделно дете, а като индикатор за дисфункция на социалната система, в която той възниква и се поддържа.

Важно е да се знае, че тормозът не е нормативен етап от израстването и не може да бъде разглеждан като „школа за живота“. Като детски психолог и семеен психотерапевт съм убедена, че признаването на тормоза като форма на насилие е необходимо условие за неговата превенция и ефективна намеса. Отговорността за създаването на безопасна и подкрепяща среда лежи върху възрастните и именно тяхната позиция определя дали детският колектив ще бъде пространство за развитие или източник на дълбока психологическа травма.

CV

 Даря Шагун е психолог-консултант, семеен психотерапевт, детски психолог, специален педагог (ресурсен педагог) и семеен медиатор. Професионалното й призвание е да подкрепя деца, родители и семейства в моментите на трудности, промени и търсене на нови пътища.

/ТНП/

Поставеният под номер две Каспер Рууд се класира за четвъртфиналите на турнира по тенис на клей в Делрей Бийч, Калифорния от сериите АТП 250 с награден фонд от 700 хиляди долара. 

27-годишният норвежец отстрани представителя на домакините Маркос Хирон с 4:6, 7:6(6), 6:4 за два часа и 22 минути. Американецът започна силно и проби противника си при 2:2, което му достигна, за да спечели първия сет. Във втория Рууд успя да спечели едва след тайбрек, а в решаващия сет проби още при първия гейм. До края и двамата спечелиха подаванията си и норвежецът затвори срещата на свой сервис. 

Gotta love it 😊@CasperRuud98 defeats Giron in 3 tight sets in his debut outing in Delray Beach!#DBOpen pic.twitter.com/LBh1IpFHhe

— Tennis TV (@TennisTV) February 19, 2026

На четвъртфиналите Рууд ще се изправи срещу Себастиан Корда (САЩ), който преодоля сънародника си Алекс Микелсен с 6:3, 7:6(6).

Третият в схемата Флавио Коболи (Италия) елиминира Теранс Атман (Франция) със 7:5, 6:4 за час и 41 минути игра. 

В четвъртфиналната фаза съперник на Коболи ще бъде квалификантът Колман Вон (Хонконг), който победи Брандън Накашима (САЩ) с 6:4, 7:6(4). / БТА

Forza Flavio ⚜️@cobollifla secures victory in his opening match of the week, defeating Atmane 7-5 6-4 in Delray Beach!#DBOpen pic.twitter.com/s654f1EW90

— Tennis TV (@TennisTV) February 18, 2026