Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Земетресение с магнитуд 6,1 в Тайван

от

-

01.05.2026

Земетресение с магнитуд 6,1 беше регистрирано в петък в Тайван, предаде ДПА, като се позова на централната метеорологична служба на демократично самоуправляващия се остров.

Трусът е бил отчетен на тайванския североизточен бряг. Според първите постъпили информации не е имало значителни щети, както и тежко пострадали хора, съобщи Нова.

Дълбочината на земетресението е 98,3 километра. То е било усетено и в столицата Тайпе, която се намира в северната част на острова.

Източник 24часа

Задържаха 20-годишен мъж след проникване в апартамент в Сливен и заплаха към полицаи

от

-

01.05.2026

Задържан е 20-годишен мъж, проникнал в апартамент в Сливен, съобщиха от Областната дирекция на МВР. Малко преди 19:00 часа днес в дежурната част на Районното управление е получен сигнал за мъж, който прониква през тераса в апартамент на първия етаж на жилищен блок в квартал „Даме Груев“.

Към мястото незабавно е насочен най-близкият полицейски екип, а впоследствие и още три патрула. При пристигането си служителите установяват, че в жилището се намира мъж, който не е от живущите там. По първоначални данни той е насочил към тях оръжие, за което се предполага, че е газово.

Мъжът е обезвреден и задържан, след което е отведен в Областната дирекция на МВР. Установена е самоличността му – 20-годишен криминално проявен жител на Сливен, известен на полицията за квалифицирани кражби, грабежи и престъпления, свързани с наркотични вещества.

Уведомен е дежурен прокурор. Образувано е досъдебно производство.

/НН/

Синер ще играе за титла и безпрецедентен рекорд в историята на тениса

от

-

01.05.2026

Яник Синер се класира за финала на тенис турнира на клей от сериите Мастърс 1000 в Мадрид с награден фонд 8.23 милиона евро. Лидерът в световната ранглиста победи с 6:2, 6:4 Артюр Фис и ще опита да спечели първа титла в испанската столица.

Избрано от VGong

Яник Синер е новият №1, детронира Карлос Алкарас в Монте Карло

<br />

Италианецът постигна два пробива в първата част и поведе в двубоя след сериозно превъзходство. Втората част премина по-равностойно, но Синер спечели подаването на французина при 4:4, след което успешно приключи мача от първата си възможност при собствен начален удар, а срещата продължи час и 26 минути.

Almost FLAWLESS 😳 @janniksin defeats Fils to move into a maiden final in Madrid! #MMOpen pic.twitter.com/MYwAjTZbyf

— Tennis TV (@TennisTV) May 1, 2026

На финала в Мадрид в неделя италианският тенисист ще се изправи срещу двукратния шампион Александър Зверев или Александър Блокс.

„Опитах се да бъда много агресивен. Чувствах се много комфортно на ретур. Във втория сет той започна да сервира по-добре, така че стана по-трудно. Но съм много доволен от цялостното си представяне днес. Опитвам се да играя възможно най-добрия тенис, а днес беше много добър ден в офиса“, заяви световният №1 след двубоя.

24-годишният Яник Синер стана най-младият състезател в историята, който достига до двубой за титлата във всичките 9 турнира от сериите Мастърс 1000. Преди него това бяха постигали единствено Новак Джокович, Рафаел Надал и Роджър Федерер.

Синер, който постигна 22-ра поредна победа, ще опита да стане първият тенисист в историята, който печели пет поредни титли от турнирите на АТП Мастърс 1000. / БТА

Jannik Sinner becomes the 4th man in history to reach the final of all 9 Masters 1000 events.

Roger Federer.

Rafa Nadal.

Novak Djokovic.

Jannik Sinner.

The youngest of them all… 24 years of age.

Doing mind blowing things.

🇮🇹🦊 pic.twitter.com/wCkKGNgMNl

— The Tennis Letter (@TheTennisLetter) May 1, 2026

Източник Gong.bg

„Локо“ (Сф) почти се спаси след 3:0 в Добрич

от

-

01.05.2026

„Локо“ (Сф) победи 3:0 „Добруджа“ в Добрич при дебюта на наставника си до края на сезона Александър Георгиев (иначе шеф на ДЮШ в „Надежда“), който наследи Станислав Генчев.

С него столичани се разделиха, след като не изпълни целта топ 8.

Така те се нуждаят от 4 т. в останалите 5 мача, за да са сигурни в оставането си в групата. В момента заемат 9-ата позиция с 41. „Добруджа“ е предпоследен (14-и) с 21.

Кауе Карузо (9), Божидар Кацаров (17) и Адил Тауи (76) бяха точни за „железничарите“ тази вечер.

Източник 24часа

„Имах едни три прекрасни години с Миньор 2015, пожелавам на отбора с мен или без мен да бъде на мястото, което му отива“, каза баскетболният треньор

от

-

01.05.2026

„Имах едни три прекрасни години с Миньор 2015, пожелавам на отбора с мен или без мен да бъде на мястото, което му отива“, каза за БТА баскетболният треньор Ивица Вукотич след домакинството срещу Балкан Ботевград.

Балкан Ботевград се наложи над Миньор 2015 със 103:83 (20:18, 26:23, 34:22, 23:20) като гост в зала „Борис Гюдеров“ в Перник във втория мач от четвъртфиналната серия между двата тима в Националната баскетболна лига за мъже (НБЛ). Така Балкан Ботевград спечели плейофа с 2:0 победи и се класира за полуфиналите в шампионата, където ще срещне победителя от двойката Черно море Тича – Спартак Плевен.

Наставникът добави, че гостите са били по-добрият отбор и в по-добра форма, и ги поздрави за добрата игра.

Вукотич благодари на публиката, която подкрепяше отбора през тези години, на медиите, които коректно проследяваха развитието на отбора, и на играчите, които даваха всичко от себе си.

Наставникът на Балкан Йован Попович поздрави домакините от Перник за мъжката игра.

„Знаехме, че Миньор ще играе агресивно в защита. В първите две четвърти играхме добре, а в началото на третата част засилихме агресията в защита и на практика именно защитата ни доведе до добрия резултат“, добави още треньорът на Балкан.

Той допълни, че имат ден или два за почивка, а след това осем дни, в които да се подготвят за полуфинала.

/АД/

Панагюрище не е само свободолюбивото сърце на българската революция, то е столицата на въстанала България, каза Илияна Йотова

от

-

01.05.2026

Всеки български град пази в пазвата си древната история на любимото ни отечество. Нашето, българското Панагюрище не е само свободолюбивото сърце на българската революция, то е столицата на въстанала България, каза президентът Илияна Йотова в Панагюрище. Тя участва в честването на 150-годишнината на Априлското въстание.

„Градове, които станаха символи на изстраданата и безсмъртна българска кауза. Градове, които свързаха имената си с най-важните и решаващи мигове в общата ни съдба. Едно от първите е Панагюрище“, добави тя.

Скъпи панагюрци, само този, който не се е докосвал до вас, само той не знае с какво голямо преклонение, с колко високо вдигнати глави пазите паметта на Априлската епопея, дните на възторг, на свобода, на съзнателна саможертва. Това е българското Априлско въстание – мечта за свобода, за свое отечество, за равноправие, за независимост. Точно по тези улици и мегдани на Панагюрище 1876 г. силно, но много решително се чува гласът на българското възкресение. На възкръсналата традиция на българската държава, посочи още Йотова.

/НН/

Откриха тържествено паметника на Динко Дерменджиев пред стадион „Христо Ботев“ (снимки)

от

-

01.05.2026

На специална церемония пред стадион „Христо Ботев“ в Пловдив тържествено бе открит паметникът на легендарния футболист на Ботев Пловдив и българския национален отбор Динко Дерменджиев – Чико.

Избрано от VGong

Арда – Ботев Пловдив 0:2 /репортаж/

<br />

На събитието присъстваха синът, съпругата и сестрата на Чико, кметът на Пловдив – Костадин Димитров, бившият президент на Българския футболен съюз – Валентин Михов, бившият собственик на Левски – Тодор Батков, общественици, множество футболни легенди и фенове на „канарчетата“.

Сред гостите бяха и легендите на Локомотив Пловдив – Христо Бонев и Георги Василев.

Представителният отбор на Ботев Пловдив, начело със старши треньора Лъчезар Балтанов и Тодор Неделев, също поднесе венец пред паметника на Динко Дерменджиев.

„Чико ще прегърне Купата“ и множество факли огласиха стадион „Христо Ботев“.

„Поклон пред паметта на великия Динко Дерменджиев!“, написаха още „канарчетата“.

подкрепя българския спорт

Източник Gong.bg

Исторически ден! Откриха пред стотици паметника на Динко Дерменджиев-Чико в Пловдив (Снимки)

от

-

01.05.2026

1 май 2026 година ще остане завинаги в историята на пловдивския „Ботев“. Днес тържествено беше открит паметникът на Динко Дерменджиев-Чико.

Великият футболист на „жълто-черните“ и България беше увековечен пред стадион „Христо Ботев“.

Съпругата и сестрата на Чико, кметът на Пловдив Костадин Димитров, бившият президент на БФС Валентин Михов, бившият собственик на „Левски“ Тодор Батков, общественици, множество футболни легенди и стотици фенове на „канарчетата“ станаха свидетели на историческия момент.

На знаковото събитие присъстваха също така легендите на „Локомотив“ (Пловдив) Христо Бонев-Зума и Георги Василев-Гочо.

Представителният тим на „Ботев“, начело с треньора Лъчезар Балтанов и капитана Тодор Неделев, поднесе венец пред паметник.

Скандирания „Чико ще прегърне купата“ огласиха церемонията, множество факли я осветиха.

Източник 24часа

Тежка катастрофа с пет трупа край Ботевград

от

-

01.05.2026

Ударът с тир край Ботевград е бил толкова тежък, че двигателят на колата е влязъл в купето
По непотвърдена информация загиналите са от Монтанско, вероятно са се объркали, че движението по новия пътен възел е еднопосочно

Челният удар между миниван и тир край Ботевград е бил толкова тежък, че двигателя на автомобила е навлязъл в купето, обявиха от Европейския център за транспортни политики, които първи съобщиха за инцидента тази сутрин.
По тяхна непотвърдена информация петимата мъже, които загинаха на място в колата, са от Монтанско.

Те са на възраст между 30 и 40 години и живеят в ромската махала на Бойчиновци, съобщи BulNews Техни близки са споделили, че мъжете са пътували към обект в София, където работели.

Катастрофата е станала в 05:55 ч. на новия пътен възел край Ботевград. Лекият автомобил по неизяснени причини е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е ударил челно в насреща идващия тежкотоварен камион.

Според експертите водачът на камиона се е опитал да избегне удара, но поради наличието на ограничителни системи върху съоръжението (надлез) не е успял.

От центъра посочват, че на строящия се път I-1 са били поставени колчета на други участъци, където са ставали челни удари. Пътният възел при Ботевград е довършен съвсем скоро и не са били поставени разделителни колчета.

„Водачите бъркат, че там движението се осъществява еднопосочно, а то е двупосочно. Вероятно това е и причината за честите пътни инциденти“, посочват експертите.
От Европейския център за транспортни политики питат защо е създаден периметър от над 1 км около зоната на инцидента. „Припомням, че неправителствените организации и медиите отразяваме случващото се. Тук не става дума за запазване на местопроизшествие и се питам дали по-скоро това не е опит за информационно затъмнение и защо“, написа Диана Русинова във фейсбук.
Спирането на движението около катастрофата и интензивният трафик за почивните дни предизвикват транспортен хаос в Ботевград, съобщи местната медия „Балканец“.

Един от основните входове към Ботевград – откъм Трудовец – бе блокиран, като колоната от автомобили се простира на няколко километра и продължаваше да нараства. Движението в района бе силно затруднено.

Заветът на участниците в Априлското въстание е, че каквото и да се случва, народът ни ще пребъде, когато сме единни, каза Илияна Йотова

от

-

01.05.2026

Заветът на участниците в Априлското въстание, който ни оставиха, е да обичаме родината си, да знаем, че каквото и да се случва, народът ни ще пребъде тогава, когато сме единни. Това заяви президентът Илияна Йотова в Панагюрище по време на откриването в Историческия музей на аудио-визуалната инсталация „Панагюрище 1876 г. – светиня на националния дух!“. Тя допълни, че не може да има малки и големи народи, има единни и разединени. И ако искаме да вървим напред и да развиваме страната си, ако искаме България да има своето достойно място днес сред онези европейски народи, за които мечтаеха българските революционери, трябва да сме заедно, добави Йотова.

Тази година, когато отбелязваме 150-годишнина от Априлското въстание, се радвам, че това честване не остана само в подбалканските градове. Включи се цяла България, допълни президентът и благодари на кмета на Панагюрище Желязко Гагов, който, по нейни думи, с много воля, любов и вдъхновение е провокирал цяла България за тези празници.

Отминават 150 години от Априлското въстание, от онова съдбовно и велико време. Априлската епопея е символ на вяра и надежда, на края на едно робство и началото на безгранична радост. Историята отреди на панагюрския край съществено място в борбата, което го превръща в светиня на националния дух, каза директорът на Исторически музей – Панагюрище доц. Атанас Шопов в приветствието си към присъстващите на събитието.

Исторически музей – Панагюрище с финансовата подкрепа на фондация „Лъчезар Цоцорков“, създаде първата си по рода аудио-визуална инсталация, добави Шопов.

Кметът на община Панагюрище Желязко Гагов благодари на представителите на фондация „Лъчезар Цоцорков“ за съхранението на панагюрската памет и направеното дарение. Той отбеляза, че дарителството съхранява родината и паметта.

За мен е чест и привилегия да бъда тук сред вас. Пожелавам си да има повече хора в държавата и администрацията да дават пример, да се показват дела. Успехът в България трябва да бъде базиран на законност и прозрачност, каза синът на Лъчезар Цоцорков Димитър Цоцорков.

Главният уредник на Исторически музей – Панагюрище Ирина Ботева съобщи по време на събитието, че фондацията „Лъчезар Цоцорков“ ще бъде наградена с грамота и плакет, като дарители с изключителна значимост.

Днес фондация „Лъчезар Цоцорков“ преобразява музейното дело, утре предстои откриването на „Алеята на свободата“ към местността Оборище, която е възстановена от „Асарел Медет“ АД, каза инженер Николай Пелтеков, изпълнителен директор на компанията. Той подчерта, че алеята е изградена за 100-годишнината от Априлското въстание, а сега е възстановена като юбилейна дарителска инициатива.

На края на събитието президентът Илияна Йотова, заедно с кмета Желязко Гагов, директора на музея доц. Атанас Шопов, Димитър Цоцорков и председателя на Общинския съвет Иван Лалов срязаха лентата за откриването на аудио-визуалната инсталация „Панагюрище 1876 г. – светиня на националния дух!“.

В 20:30 часа на площад „20 април“ президентът и върховен главнокомандващ ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част. Държавният глава ще произнесе слово, след което се предвижда тържествена заря-проверка по случай 150 години от Априлското въстание.