Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

„Артемида“ се завърна на Земята (Видео)

от

-

11.04.2026

„Артемида“ II се завърна от Луната.

В 3,07 ч българско време капсулата на американския космически кораб се приводни успешно във водите на Тихия океан край Сан Диего, Калифорния.

Прякото телевизионно излъчване със сигнал от НАСА показа как парашутите успешно намалиха скоростта, за да осигурят безопесен контакт с водата.

Според първите информации всички от екипажа са в „отлично състояние“.

Екипажът на „Артемида“

Източник 24часа

Ще опитаме да спомогнем за по-добри правила, които не превръщат съда в инструмент за атака срещу медиите, каза служебният министър Янкулов

от

-

11.04.2026

Министерството на правосъдието ще се опита да спомогне за създаването на по-добри правила, които да не превръщат съда в инструмент за атака срещу медиите, заяви във Фейсбук служебният ресорен министър Андрей Янкулов.

„В Министерството на правосъдието ще се опитаме да спомогнем за създаването на по-добри правила, които да не превръщат съда в инструмент за атака срещу медиите, както и да убедим Върховния касационен съд в нуждата от промяна към по-добри решения“, написа Янкулов.

Проблемът с т.нар. стратегически дела срещу публичното участие (наречени „дела-шамари“), както и с привременните мерки по тях, е един от приоритетите в работата на екипа ми. Конкретно ангажиран с въпроса е заместник-министър Андрей Георгиев, допълни Янкулов. По думите на служебния министър в рамките на следващите седмици са планирани действия за решаването на проблема.

Включително и на ниво Европейски съюз са предприети мерки за това – има директива за предотвратяване на делата срещу публичното участие, по която българската държава не е останала безучастна – професионалистите в Министерството на правосъдието в мандатите на няколко поредни политически ръководства са изработили текстове, които вече сме представили за одобряване на оценка на въздействието от Министерския съвет. Проектът ще бъде обявен за публично обсъждане веднага щом тя стане готов – до няколко дни, написа още Андрей Янкулов.

Позицията на служебния правосъден министър е по повод размяна на позиции между Районен съд – Бургас и bird.bg относно наложени запори на сметки на журналиста Димитър Стоянов. Призовавам към запазване на добрия тон – критиките към съдебните актове да са винаги мотивирани, за да не губят гражданските позиции своята сила и значение, и да могат да получат истински отговор от съдилищата. Този отговор трябва да е резултат от съдействието на обществото за поправяне на грешките, заяви Янкулов.

Разбирам гнева на непримиримите журналисти, на които ежедневно се налага да плащат огромна лична цена, за да разкриват истината – това не е нормална ситуация в една правова европейска държава. Но и работа на журналистите е да установят рационално истинските причини за проблемите на правосъдието, които често не се коренят в личността на отделни съдии, написа още служебният министър на правосъдието.

/РИ/

Уест Хем – Уулвърхемптън 4:0 /репортаж/

от

-

11.04.2026

Уест Хем победи Уулвърхемптън с 4:0 като домакин в първи мач от 32-ия кръг на Висшата лига. Двубоят се игра на стадион „Лондон Стейдиъм“.

Вижте репортаж на двубоя във видеото.

..още
..по-малко

Източник Gong.bg

„Победата е много важна“, каза след успеха над Добруджа наставникът на Спартак 1918 Варна Гьоко Хаджиевски

от

-

11.04.2026

Изказване на треньора на Спартак 1918 Варна Гьоко Хаджиевски след срещата от 29-ия кръг на Първа лига между „соколите“ и Добруджа, завършила 1:0 за домакините.

Гьоко Хаджиевски (треньор на Спартак 1918 Варна) – „Показахме качество, не просто победа, не просто борба. Показахме и смелост. Не играхме защитно, не искахме да се разчитаме на едно положение, на фаул или нещо друго да разчитаме, за да победим. Всички мои асистенти и в клуба знаеха, че днес ще играем офанзивно, така се подготвяхме цяла седмица.

Мисля, че след победата, която е много важна, и трите точки, които спечелихме, показахме, че имаме възможностите, че можем и че мястото ни е в Първа лига. През второто полувреме излязохме без никаква промяна. Можеше да направим малка промяна в средата на терена. Играхме през цялото време с двама нападатели, които затварят както защитниците, така и опорните полузащитници.

Ангел Грънчов беше дефанзивен полузащитник в последните няколко мача. Той може да изнесе топката до вратата на противника, може да играе, но всички са млади в защита. Той води мача перфектно днес. Затвори всички, които трябваше, Димо Кръстев покрай него беше стабилен.

Имаме двама футболисти – Деян Лозев и Дамян Йорданов, които вече имат пет жълти картона и няма да могат да играят в следващия мач. Така че има място за всеки. Всички в отбора са важни. И тези, които са на скамейката, и тези, които не са. Силно вярвам във всеки, който работи тук, и в публиката, която дори след толкова лоши резултати след 5:0 ни подкрепя, идва и ни подкрепя. Ние трябва да сме като едно цяло, като фамилия, ако искаме да успеем.“

Сатенените обувки с копринена рокля, може и с дънки

от

-

11.04.2026

Сатенените обувки стават част от пролетния аутфит, налагайки се като една от водещите тенденции за сезона. Гладката повърхност и лекият им блясък, който отразява светлината, създава видим контраст с по-плътни материи като деним, вълна, памук или кожа. И се превръщат в по-изискан елемент към иначе семпли комбинации.

Основната причина за популярността им е, че могат да се носят в различни ситуации. Сатенените обувки не изискват специално подбран гардероб. Те се използват като акцент, който прави визията по-завършена, без да е необходимо добавяне на много аксесоари или сложни комбинации.

СНИМКА: ИНСТАГРАМ/gabbyackerman_

Различните модели дават възможност за разнообразни комбинации. Балеринките са удобни за ежедневието и могат да се носят дълго време. Сатенените маратонки са подходящи за по-небрежен стил и активни дни. Обувките на ток от лъскава материя са по-подходящи за вечерни събития, официални поводи или излизания.

Сатенените обувки могат да се носят и през различни сезони. В по-топло време се комбинират с леки дрехи като рокли, поли и къси панталони, а в по-хладно време – с дънки, панталони и връхни дрехи като палта и якета. Това ги прави практични и лесни за включване в различни стилове.

В ежедневния стил най-често се комбинират с дънки. Прави, леко широки или класически модели с висока талия, съчетани с тениска, риза или тънък пуловер, са една от най-практичните комбинации. Сатенени балеринки в черно, бежово или кремаво веднага правят тази визия по-стилна. При по-топло време

могат да се носят с къси дънки до глезена

или с дънкова пола. Ако се добави сако, тренчкот или леко яке, визията става подходяща и за срещи или по-градска среда.

В по-делова среда сатенените обувки се комбинират с класически елементи като панталони с висока талия, ризи и сака. Модели със заострен връх или нисък ток се съчетават добре с прави или широки панталони, като създават по-мек контраст с по-строгите линии на облеклото. Подходящи са и за комбинации с пола до коляното или рокля с изчистена линия. Така визията остава професионална, но изглежда по-актуална и по-малко строга.

За неформални ситуации сатенените маратонки са практичен избор. Те запазват удобството на спортните обувки, но

изглеждат по-елегантно от стандартните модели

Могат да се носят с анцуг, широки панталони, клин или дънки, както и с базови тениски и суитшърти. Това ги прави подходящи за пазаруване, разходки или пътуване.

В преходните сезони сатенените обувки се съчетават добре с наслоени дрехи. Например балеринки могат да се носят с прави дънки, тънък пуловер и тренчкот или с риза и леко яке. Вариантите с ток могат да се комбинират с по-плътни чорапи и пола, което позволява носене и в по-хладно време. Маратонките от сатен също се вписват добре в комбинации с по-широки панталони и суитшърти.

При вечерни и по-официални поводи сатенените обувки с ток са сред най-предпочитаните варианти. Те се съчетават с рокли от коприна, сатен или други леки материи, както и с поли или костюми. Могат да се носят и с по-семпли комбинации като тъмни дънки и изчистен топ. Когато се комбинират със сатенена рокля с тънки презрамки,

се създава цялостна визия с еднаква текстура,

а при по-изчистени дрехи обувките изпъкват като основен акцент.

Цветовете са основно неутрални – черно, бежово, кремаво и сиво, което ги прави лесни за комбиниране с различни дрехи. В същото време по-наситени тонове като бордо, тъмносиньо, масленозелено или шоколадовокафяво се използват като акцент, особено когато облеклото е в по-светло или дюс.

Сатенът се комбинира с деним, кожа, памук или вълна, което създава ясно разграничение между отделните елементи. Лъскави балеринки с дънки и вълнено палто са удобен и стилен избор за ежедневието. Обувки на ток от сатен, съчетани с по-плътни материи, правят визията по-мека и по-лесна за носене.

Желателно е аксесоарите да се подбират внимателно. Чанта в сходен цвят или с подобна текстура може да допълни визията, но не е задължителна. В много случаи обувките са достатъчни като акцент и не изискват допълнително натоварване с детайли.

Източник 24часа

Черно море Тича победи Миньор в много интересен двубой от НБЛ

от

-

11.04.2026

Първенство на България по баскетбол за мъже, среща от 30-ия кръг на Националната баскетболна лига (НБЛ):

Черно море Тича – Миньор 103:89 (18:19, 30:16, 24:22, 31:22)
Зала „Христо Борисов“;
Зрители - 600;
Съдии – Николай Цинцарски, Димитър Георгиев и Недко Колев;

Черно море Тича спечели 20-ата си победа от началото на сезона в НБЛ. Момчетата на треньора Васил Евтимов трудно победиха Миньор в изключително интересн мач със 103:89 и прекъснаха серията на перничани от 2 поредни победи. Варненският тим пък прекъсна своята поредица от две поражения.

Гостите започнаха по-добре срещата, възползваха се от грешки в играта и стрелбата на домакините и поведоха в началото с 9:5. Миньор на три пъти успяваше да дръпне с 6 точки, но с добра игра през последните две минути и половина на първия период играчите на Черно море Тича вкараха 9 срещу 5 точки и гостите взеха частта с 19:18. Последните две точки на домакините бяха от кош със сирената на Алонзо Гафни. През втората четвърт играчите на треньора Васил Евтимов показа съвсем различна игра. За почти четири минути игра домакините вкараха 12 безответни точки и дръпнаха с 11 точки – 30:19. Малко по-късно с кош на Марин Маринов Черно море Тича поведе с 14 точки при 35:21 малко преди средата на втория период. На полувремето авансът на домакините бе 13 точки – 48:35.

За почти две минути игра след почивката Черно море Тича увеличи аванса си на 15 точки – 54:39. Домакините продължиха с добрата си игра и малко по-късно вече водеха със 17 точки при 60:43 по-малко от 6 минути преди края на третия период. Отборът на Миньор се възползва перфектно от няколко безрезултатни атаки на Черно море Тича и реализира серия от 10 поредни точки и намали изоставането си до 7 точки – 53:60. В самия края на периода домакините допуснаха прекалено много грешки, които позволиха на гостите да стопят пасива си до 2 точки при 67:69, но с тройка на Алонзо Гафни в самия край преди последната част резултатът бе 72:67. След три минути и половина игра през последния период Миньор отново намали изоставането си до само 2 точки – 79:81. Тридесет секунди по-късно чрез Остин Прайс гостите изравниха резултата – 81:81, след което и поведоха с 83:81. Черно море Тича отвърна с тройка и кош от наказателен удар на Ламонт Уест и поведе с 85:83. До края на мача домакините показаха класа и много добра стрелба от зоната за три точки и спечелиха срещата.

/АВ/

Марсилия триумфира срещу Метц в Лига 1

от

-

11.04.2026

Марсилия победи Метц с 3:1 в мач от 29-ия кръг на Лига 1. Двубоят се игра на стадион „Стад Велодром“ в Марсилия.

Избрано от VGong

Марсилия – Лил 1:2 /репортаж/

<br />

Домакините излязоха напред в резултата още в 13-ата минута с гол на Пиер-Емерик Обамеянг след асистенция на Мейсън Грийнууд. Англичанинът подаде и за второто попадение, реализирано от Игор Пайшао в 48-ата минута.

Само минута по-късно гостите намалиха чрез Георги Цитаишвили, но до обрат не се стигна. В добавеното време Хамед Жуниор Траоре оформи крайното 3:1 след подаване на Амин Гуири.

След успеха Марсилия заема третото място в класирането с 52 точки, докато Метц остава на последната 18-а позиция с 15 пункта.

Източник Gong.bg

Германия опасно близо до Испания за 5-а квота в Шампионската лига

от

-

11.04.2026

След първите 1/4-финални двубои от трите европейски клубни турнира в класирането за национален коефициент според представянето през сезона Германия се приближи опасно близо до Испания и съответно до допълнителна 5-а квота за Шампионската лига.

След вече осигурилата си такава английска Висша лига (коефициент 25,569) Примера дивисион има 20,906, а Бундеслигата е с 20,285.

Преди мачовете тази седмица Испания имаше аванс от 0,942. Сега той вече е само 0,621.

Трите немски отбора записаха победи. В Шампионската лига “Байерн” надви 2:1 “Реал” в Мадрид, в Лига Европа “Фрайбург” разби 3:0 “Селта”, а в Лигата на конференциите “Майнц 05” се наложи с 2:0 над “Страсбург”.

За Испания “Атлетико” (М) би “Барселона”, “Бетис” направи 1:1 “Брага”, а “Райо Валекано” отнесе 3:0 АЕК (Атина).

Продължаване на “Байерн” и “Фрайбург”, което би станало след отстраняване на испански противници, ще помогне много на Германия в битката за допълнителната 5-а квота от Шампионската лига.

Източник 24часа

На Велики петък съпреживяваме смъртта Христова с надежда за вечен живот, каза видинският митрополит Пахомий

от

-

11.04.2026

На Велики петък съпреживяваме смъртта Христова с надежда за вечен живот, каза Видинският митрополит Пахомий. Заедно със свещеници от епархията той оглави службата за Опело Христово в катедралния храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“ във Видин.

По думите му Велики (Разпети) петък е най-тъжният ден в църковния календар – ден, в който всеки християнин, заедно с цялото творение, съпреживява смъртта и погребението на Богочовека с надеждата да стане съпричастен и на Неговото славно Възкресение за вечен живот. В този скръбен ден Божият син е разпитван и обвиняван, а римският управител Пилат, подстрекаван от тълпата, която крещяла „Разпни Го“, му издал присъда – кръстна смърт, допълни архиереят.

Още от сутринта в храма бе издигнат символичният гроб Христов, украсен с цветя и бе поставена плащаницата – платът, с който е било обвито тялото на Христос след свалянето му от кръста. Тя представлява плат с извезан образ на положения в гроба Спасител.

Множество вярващи посетиха храма, носейки цветя. Те пристъпваха към издигнатия гроб, покланяха се, целуваха плащаницата, евангелието и кръста, и полагаха цветята. С поклоните си вярващите изразяваха смирение, скръб и благодарност за изкуплението, дарено от Спасителя.

В края на службата Светата плащаница бе изнесена от храма за литийно шествие около него. В процесията се включиха духовници и миряни, които носеха плащаницата, кръста, икони и хоругви. Шествието символично напомня за пренасянето и полагането в гроба на Христовото тяло.

/РИ/