2014 г.

Около 10 часа сутринта в кафене „Линд“ в центъра на Сидни въоръжен мъж взима 30 души за заложници. Пет са успели да избягат. Терористът поискал да му се достави знаме на „Ислямска държава“.(България утре) Похитителят е иранецът Ман Харон Монис освободен под гаранция след обвинение за убийство. Иранецът се е самопровъзгласил за шейх и проповедник от „Ислямска държава“.

2011 г.

Парламентарният лидер и председател на Китайската народна република Ху Дзинтао заявява, че Китай влиза във война, ако САЩ нападне Иран.

2011 г.

Официално приключва 9-годишната военна операция на САЩ в Ирак.

2003 г.

Поставен е световен рекорд по продължително свирене на пиано. Немска пианистка свири без почивка в продължение на 52 часа и 59 минути.

В САЩ е създадено електронно правителство.

На срещата на върха на Европейския съюз в двореца Лаакен край Брюксел, проведена в периода 14 – 15 декември, е определено, че през 2004 г. могат да бъдат приети 10 кандидатки за членство от общо 12 според степента на готовността им. Десетте са изброени поименно и България и Румъния не са сред тях.

Четиридесет и четвъртият конгрес на БСП провежда сесия за избор на нов председател на БСП след като Георги Първанов става президент. За нов лидер е избран Сергей Станишев.

На търг в Лос Анджелис е продаден оригиналът на филма “Отнесени от вихъра”. Цената е 244 500 долара.

Външните министри на държавите от Европейския съюз обявяват Валутен съюз и срок за въвеждане на Еврото като единна официална валута на 15-те страни членки на Европейския съюз от 1 януари 2002 г. Юридическа основа на новата валута са член 102А-109М от договора за Европейската общност към договора от Маастрих. Еврото е въведено на 1 януари 2002 г. като законно платежно средство за 303 000 000 европейци. Заменя австрийския шилинг, белгийския франк, германската марка, италианската лирета, испанската песета, финландската марка, френския франк, ирландската лира, холандския гулден, люксембургския франк, португалското ескудо и гръцката драхма. Налице е най-голямата парична реформа в света. Монетите се наричат „евроцент“; художественото оформление на банкнотите е по проект на австрийския художник Роберт Калина.

Югоизточна Азия е обявена за зона, свободна от ядрено оръжие.

Състои се премиерата на филма на Стивън Спилбърг “Списъкът на Шиндлер”.

За министър-председател на Лихтенщайн е избран Марио Фрик.

Върховният съд на Канада отменя закон, според който в Квебек са разрешени само пътните знаци на френски език.

Открит е удвоеният електрифициран жп участък София-Пловдив.

В Ню Йорк е поставена най-дългата опера – “Животът и времето на Иосиф Сталин” на композитора Робърт Уилсън. Продължителността й е 13 часа и 25 минути.

За първи път космически апарат се приземява на друга планета. Това е съветският апарат “Венера 7”, който каца на едноименната планета.
“Венера 7” е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 17 август 1970 г. с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 1180 кг. Спускаемият модул с тегло 495 кг навлиза в атмосферата на Венера на 15 декември 1970 г. и предава данни в продължение на 35 минути преди да достигне до повърхността. Спускането е забавено с помощта на парашут, като апаратът каца на място от повърхността с коодинати 5° южна ш. и 351° изт. д., като апаратът продължава да предава слаб сигнал в продължение на 23 минути, като най-вероятно поради неравния релеф главната антена не е насочена към Земята.

Срутва се Сребърният мост на река Охайо. Вследствие загиват 46 души.
Мостът съединявал Галиполис, Охайо и Пойнт Плезънт . Срутването е ускорено също така от корозията на връзките. Като резултат се създава национална инспекционна комисия, която да провери сигурността на други мостове.

В Канада е приет държавният флаг с листо на клен.
Канада е държава в Северна Америка, на североизток от САЩ. На изток граничи с Атлантическия океан, на запад – с Тихия океан, а на север – със Северен ледовит океан и неговите морета. Площ – 9 976 000 кв. км. Население – 29 520 000 жители (1996 г.), англо- и франкоканадци, индианци, ескимоси и др.; 45% католици. Официални езици – английски, френски. Столица – Отава. Парична единица – канадски долар. Федерация, съставена от 10 провинции и 2 територии.

В Ерусалим е осъден на смърт Адолф Айхман, нацистки полковник от СС по време на Втората световна война, признат за виновен за депортиране на евреи в концентрационните лагери.
Карл Адолф Айхман е роден на 19 март 1906 г. в Солинген, близо до Кьолн, Германия, в обикновено протестантско семейство. Той е най-малкото от петте деца. Айхман прекарва младостта си в Линц, където родителите му Адолф Карл Айхман (счетоводител, а по-късно собственик на фирмата „Unterberger Bergbaugesellschaft“) и Мария Шиферлиг се преместват, когато синът им е на 8 години. В този австрийски град е живял и Хитлер. През декември 1961 г. е осъден на смърт в Йерусалим и е екзекутиран на 31 май 1962 г.

Българското Министерство на външните работи уведомява Австрийската легация в София, че правителството на НРБ признава постоянния неутралитет, обявен от Австрия.

Роден е Дон Джонсън – американски актьор и певец. Роден е във Флат Крийк, Мисури. Актьорската си кариера започва, когато спечелва пълна стипендия в университета в Канзас, където учи в продължение на 2 години. Той е добре познат на телевизионните зрители с ролята си на Сони Крокет в сериала „Маями Вайс“. Дон Джонсън е режисьор на шест от епизодите на сериала. Участва във филмите „Елвис и кралицата на красотата“, „Дългото горещо лято“ с Ава Гарднър и Джейсън Робърдс, „Момчето и неговото куче“, „Харлей Дейвидсън и Малборо Ман“, където си партнира с Мики Рурк, „Тенекиената купа“, където партнира на Кевин Костнър, Рене Русо и Чийч Марин.

В действие е пуснат първият френски ядрен реактор.

Открито е ХХVІ-то Обикновено Народно събрание. За негов председател е избран Васил Коларов – член на Политбюро на ЦК на Българската работническа партия (комунисти) (БРП (к)).

По време на полет от Англия до Франция безследно изчезва американският диригент Глен Милър.
Глен Милър (1904-1944 г.) е американски джазмузикант (тромбон). Ръководи оркестър, с който участва във филма “Серенада в слънчевата долина” (1941 г.).

Българското историческо дружество решава да започне издаване на периодично историческо списание „Исторически преглед“ с редактор Александър Бурмов.
„Исторически преглед“ е двумесечно научно издание. Издава се от 1945 г. До 1946 г. е орган на Българското историческо дружество. Днес се издава от Института по история при Българската академия на науките. Българското историческо дружество (БИД) е научно дружество, основано по инициатива на преподаватели от Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и от средните училища през 1901 г. под името Историческо дружество. Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история. Председатели на дружеството стават едни от най-известните историци по онова време – Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и др. Издава „Известия на историческото дружество в София“, организира изнасянето на лекции, доклади и др. След Първата световна война (1914-1918 г.) се превръща в национална организация и се преименува в Българско историческо дружество. Започва да издава „Българска историческа библиотека“ (1928-1933 г.), а от 1945 г. като орган на Българското историческо дружество започва да излиза списание „Исторически преглед“. През 1951 г. прекратява временно своята дейност, която е възстановена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските изследвания. През 1970 г. се провежда I-ви конгрес на Българското историческо дружество, а през 1972 г. в Международна научна конференция по проблемите на българската историография след Втората световна война. От същата година издава сп. „Векове“.

Умира Павел Александрович Флоренски – руски философ-идеалист, учен с енциклопедични интереси: математик, физик, изкуствовед, филолог, историк и инженер. Роден е на 9 януари 1882 г. в Евлах, Азърбайджан. Произхожда от семейсктвото на инженер. След завършването на Физико-математическия факултет на Московския университет постъпва в московската Духовна академия. Защитава магистърска дисертация “За духовната истина” и става свещеник (1911 г.). Редактира сп. “Богословски вестник” и води курс по история на философията в Духовната академия (1912-1917 г.). Чете курс по теория на перспективата във Висшето художествено-техническо училище (ВХУТЕМАС) (1920-1927 г.). След 1919 г. се насочва към физиката и техниката; прави редица открития и изобретения с голямо икономическо значение. Привлечен в научните изследвания по плана за електрификация на Русия ГОЕЛРО (1920 г.). Издава фундаменталния труд “Диелектрици и използването им” (1924 г.). От 1927 г. е редактор на “Техническа енциклопедия” и автор на много статии. През 1933 г. е затворен от болшевиките в концлагер. Флоренски развива идеята за “всеединството” на живота и мисълта и е противник на рационалистичното и механично разбиране на света. Основна идея във философската му система е антиномичността на разума: съставен е от 2 борещи се начала – крайно и безкрайно, т. е. дискурсия и интуиция (съзерцание). Главното му произведение е “Стълб и утвърждаване на истината. Опит за православно оправдаване на бога” (1914 г.). В него прави опит да създаде “конкретна метафизика”, събрала целия световен опит. Това обяснява енциклопедичността на интересите му и на неговите изследвания, открития, творчески успехи в различни области на човешкото знание. Друго негово съчинение е “При изворите на мисълта. Черти на конкретната метафизика” (1922 г.), в което излага своето неоплатоническо разбиране за космологията. Изказва хипотезата за “двустранността” на физическото пространство и изпреварва много от идеите на кибернетиката. Разглежда космоса като арена за борба на 2 принципа – ентропия, всеобщо изравняване (хаос), и ектропия (логос). Вижда особените организиращи способности на логоса в културата, която се определя като органически свързана система от средства за осъществяване и разкриване на някаква безусловна ценност, която е предмет на вярата (религиозните убеждения на субекта). Умира в концлагер.

Вестник “Правда” отпечатва лозунга “Нека гори земята под нозете на окупаторите”.

В Париж е осъден от фашистите лидерът на френските комунисти – Габриел Пери.

Хитлеристите устройват тържествена церемония по случай връщането в Париж на останките на френския император Наполеон II.

В Атланта се провежда премиерата на „Отнесени от вихъра“, като филмът е представен лично от продуцента Дейвид Селзник.
„Отнесени от вихъра“ е любовна история по време на Гражданската война. Авторката Маргарет Мичъл (1900-1949 г.) написва книгата през 1936 г.

В САЩ е произведена първата партида найлон.
Найлон е търговското наименование на клас синтетични полиамидни влакна и пластмаси. Найлоните са термопластични материали с висока температура на топене, с голяма якост и ниска степен на износване. Използват се за изтегляне на нишки, изолации, опаковки и др.

Умира Валерий Павлович Чкалов – руски летец, командир на бригада, герой на СССР (1936 г.). Роден е на 2 февруари 1904 г. в с. Васильово, дн. Чкаловск, Нижниновгородска област. Работи в авиационната база в Нижни Новгород (след 1932 г. – Горки). Учи в Егоровското и Борисоглебското авиационно училище, в Московското училище за висш пилотаж и Серпуховското висше авиационно училище. Служи в Краснознаменната изтребителна ескадрила (от 1924 г.). Летец изпитател към Научноизследователския институт на ВВС (от 1930 г.), където провежда изпитанията на повече от 70 типа самолети, разработва и внедрява нови типове фигури във висшия пилотаж. От 20 до 22 юли 1936 г. заедно с Г. Ф. Байдуков и А. В. Беляков осъществява непрекъснат полет от Москва до Петропавлоск на Камчатка и след това до о-в Хут (9 374 км за 56 ч и 20 мин). От 18 до 20 юни 1937 г. със същия екипаж лети от Москва до Ванкувър през Северния полюс (8 504 км за 63 ч и 16 мин). Загива при изпитанията на нов изтребител. Прахът му е погребан в Кремълската стена на Червения площад.

Умира Васил Николов Златарски – български историк, член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1900 г. Роден е на 14 ноември 1866 г. Завършва класическа гимназия и История в Петербург (1891 г.), ученик е на проф. Васил Василевски и В. И. Ламански. Специализира археология в Берлин (1893-1895 г.). Професор е от 1906 г. във Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски). Основател е и е титуляр на Катедрата по българска история и история на балканските народи. Секретар (1901-1921 г.) е и председател на Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество и Българска академия на науките (1921-1925 г.), подпредседател е на Управителния съвет на Българска академия на науките (1926-1935 г.). Член е на чуждестранни научни институти и академии. Най-значителният му труд е: „История на българската държава през средните векове“, т. I, ч. 1 и 2, т. II и т. III (1916 г., 1927 г., 1934 г., 1940 г.).

Нелегално заседание на Демократическия сговор в дома на Григор Василев се разтурва от полицията.

Родена е Райна Якимова Кабаиванска – българска оперна певица (сопран). Райна Кабаиванска завършва Оперната школа при Българска държавна консерватория (1957 г.) като ученичка на Л. Прокопова и Ил. Йосифов. Пее в Софийската народна опера от 1958 г. Същата година започва да учи в музикалния лицей “Вийоти” във Верчели, Италия. Дебютира през 1959 г. в ролята на Жоржета (“Мантията” от Джакомо Пучини). През 1961-1963 г. е редовна артистка в миланската “Ла Скала” (от 1963 г. – договорна). Гастролира в най-големите оперни театри в света, партнира на М. дел Монако, Т. Гоби, К. Бергонци, Н. Гяуров, Р. Гор и др. световноизвестни имена. От 1961 г. е член на Националния академичен театър за опера и балет. От 1986 г. организира фестивал в Болоня. По-известните й роли са: Тоска (“Тоска” от Дж. Пучини), Неда (“Палячо” от Р. Леонкавало), Елизабет (“Дон Карлос” от Дж. Верди), Дездемона (“Отело” от Дж. Верди), Лиза (“Дама пика” от П. И. Чайковски), Маргарита (“Мефистофел” от А. Бойто), Турандот (“Турандот” от Ф. Бузони), Анезе (“Беатриче ди Тенда” от В. Белини) и др. През 1991 г. е учреден фонд “Райна Кабаиванска” (с председател Блага Димитрова) за издирване и поощряване на творческата дейност на български деца сираци. През 1995 г. получава орден “Стара планина” I и степен “Доктор хонорис кауза” на Нов български университет (2001 г.).

Архиерейско събрание на Българската екзархия в София отхвърля предложената от Вселенската патриаршия процедура за вдигане на схизмата.
След провъзгласяване със султански ферман от 28 февруари 1870 г. на Българската екзархия (върховна национална организация на Българската православна църква), Вселенската патриаршия не признава този акт. Нещо повече, на 16 септември 1872 г. тя обявява Българската екзархия за схизматична, т.е. отцепила се от нея (на гръцки схизма означава отцепление). Това поведение Вселенската патриаршия поддържа чак до 22 февруари 1945 г., когато издава специален акт (наречен томос), с който я признава за автокефална, т. е. самостоятелна, независима. Същата година за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. Осем години след признаването независимостта на българската църква – през 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I. До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.
След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. След разгрома на България в Междусъюзническата война (1913 г.) екзарх Йосиф I премества седалището си в София. След неговата смърт през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя се управлява от Светия синод, начело на който стои наместник-председател.

Умира Даниил Кирилович Заболотни – украински микробиолог и епидемиолог, един от основоположниците на научната епидемиология в СССР, академик (1922 г.) и президент (1928-1929 г.) на Украинската АН, академик на АН на СССР (1929 г.). Роден е на 28 декември 1866 г. в Чеботарка, дн. Заболотное, Крижопилски район, Виницка област. Завършва Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1891 г.). През 1894 г. завършва Медицинския факултет на Киевския университет. Доказва (1893 г., заедно с И. Г. Савченко), че вкарването на холерна ваксина през устата предпазва от холерно заболяване. Участва в експедиции за изучаване на чумата в Индия, Арабия, Монголия и др.; един от организаторите на първите противочумни лаборатории. Създава учението за природните огнища на чумата (1922 г.). През 1898 г. организира в Петербургския женски медицински институт първата в Русия катедра по бактериология, а през 1920 г. в Одеса – първата в света катедра по епидемиология. Основател и пръв ректор (от 1921 г.) на Одеския медицински институт. Организира (1928 г.) в Киев Украинския институт по епидемиология и микробиология при АН на Украйна (дн. носи неговото име). Един от основателите на Международно дружество на микробиолозите. Депутат в Петроградския и Киевския съвети, член на ЦИК на СССР и Всеукраинския ЦИК. Автор на множество научни трудове за чумата, холерата, маларията, сифилиса, дифтерията, петнистия тиф и други заболявания.

Роден е Алън Фрид – американски диджей, измислил думата “рокендрол”.

Състои се неуспешен атентат на ВМРО срещу Райко Даскалов пред Народното събрание.

Върховният Съд на САЩ узаконява въвеждането на “сухия режим” в страната.

На 15 и 22 декември по време на събор в София, ръководен от Димитър Маринов, е основан Съюз на бесарабските българи с председател Владимир Дякович.

В Севастопол от матроси е разстрелян висшият команден състав на Черноморския флот.

Сключва се примирие между Централните сили и Съветска Русия в Брест-Литовск. Впоследствие на 3 март 1918 г. в Брест-Литовск между Съветска Русия, от една страна и Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от друга се сключва Брест-Литовският мирен договор, който е сепаративен договор. Той осигурява излизането на Русия от I-вата световна война, която губи части от Белорусия и Украйна и се задължава да плати 6 млрд. марки контрибуция. Брест-Литовският мирен договор има 5 приложения, между които един икономически договор между България и Русия. Анулиран е от съветското правителство на 13 ноември 1918 г.

Роден е Морис Уилкинс – английски биофизик, член на Лондонското Кралско дружество (1959 г.). Завършва Кеймбриджкия университет (д-р по философия, 1940 г.). От 1945 г. преподава в Сент Андрюс, от 1946 г. работи в Кингс колидж (Лондон), където е ръководител на отдела за молекулярна биология (от 1970 г. е професор по биофизика). Изучава методите за рентгеноструктурен анализ на строежа на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), потвърждава хипотезата за структурата на нейната молекула (“двойна спирала”), разработва теорията за фото- и термолуминисценцията. Работи също в областта на биофизиката на нервната система. Лауреат на Нобелова награда за медицина и биология за 1962 г. (съвм. с Ф. Крик и Дж. Уотсън).

Умира Константин П. Сапунов – български драматичен артист. Роден е през 1844 г. в Трявна Един от първите, постъпили в Румелийския театър в Пловдив (1882-1885 г.). По-късно (1889 г.) ръководи театър “Основа” в София (след Антон Попов). Един от създателите на Народен театър. Негово поприще е комедията и преди всичко Молиер: “Скъперникът”, “Мнимият болен”, “Тартюф” и др.

В периода 15 – 30 декември по време на Първата световна война Трета Българска армия начело с ген. Стефан Нерезов побеждава румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 местни добруджански народни комитети.

Роден е Ясухиро Одзу – японски режисьор, един от основателите на традиционната японска школа. Първият филмов творец, член на Японската академия на изкуствата. Първите му филми са под влияние на Ч. Чаплин и Б. Кийтън. Творчеството му гравитира към горчиво-мелодраматичните комедии. В по-късните си филми се обръща към всекидневието на обикновения японец. Композицията на филмите му е статична и изискана. Филмография: „Мечът на покаянието“ (1927 г.), „Тиквичка“ (1928 г.), „Завърших университета, но …“ (1929 г.), „Госпожицата“ (1930 г.), „Отмъстителният дух на Ерос“ (1930 г.), „Токийски хор“ (1931 г.), „Родих се, но …“ (1932 г.), „Каприз“ (1933 г.), „Разказ за плаващата трева“ (1934 г.), „Единственият син“ (1936 г.), „Братята и сестрите от семейство Тода“ (1941 г.), „Имало един баща“ (1942 г.), „Късна пролет“ (1949 г.), „Ранно лято“ (1951 г.), „Токийска история“ (1953 г.), „Ранна пролет“ (1956 г.), „Цветята на равноденствието“ (1958 г.), „Добро утро“ (1959 г.), „Плаваща трева“ (1959 г.), „Сиромашко лято“ (1960 г.), „Вкус на лято“ (1962 г.). Умира на 15 декември 1963 г.

Умира Нюма Дро – швейцарски държавник. Роден е на 27 януари 1844 г. в Ла Шо де Фон. През 1881 г. и 1887 г. е президент на Швейцарската конфедерация. Известен с участието си в дипломатическия конфликт на Швейцария с Германия (1899 г.). Защитава идеята за засилване на централната власт в Швейцарската конфедерация. Въвежда в обращение термина „етатизъм“ за характеристика на „социализма“; разглежда го като тържество на централизма и държавността над свободата и индивидуалността.

Роден е Христо Томов Вакарелски – български етнограф и фолклорист. Завършва славянска филология в СУ (1919-1923 г.). Специализира в Полша славянска и обща етнография. Посещава с научна цел Унгария (1931 г.) и Финландия (1937 г.). Завежда секция „Материална култура“ в Народно етнографски музей в София (дн. Етнографски институт и музей към БАН). Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия, на Международно дружество за етнология и фолклор (SJEF). Изследва българската материална, духовна и обществена култура, народното изкуство и фолклора. Много от трудовете му са обнародвани на чужди езици. Носител е на Хердерова награда (1965 г.). Умира на 25 ноември 1979 г. в София.

Умира Никола Стоянов Михайловски – български публицист, писател и обществен деец. Роден е през 1818 г. в гр. Елена. Брат е на Иларион Макариополски. Завършва философия в Москва. Основател е на Търновската правописна школа, чиито възгледи теоретично развива в своите граматики. Създава “Даскалоливницата” в гр. Елена. Прави популярни преводи, предимно от френски език, някои от тях са: “Приключенията на Телемаха” от Фенелон (Цариград, 1873 г.), “Последните дни на Помпей” от Булвер (Цариград, 1870 г.), “Тайните на инквизицията” от Фереал (Цариград, 1875 г.).

При опит да се освободи от плен е убит вождът на индианците сиукси – Седящият Бик.
Ситинг Бул (Седящият бик) е северноамерикански индиански вожд и жрец от племето сиухункпапа, а по-късно вожд на сиуксите. Роден е през 1831 г. Отказът му да отведе племето в резерват води до стълкновения с американската армия. Предвожда индианските отряди в битката при Литъл Биг Хорн (1876 г.), в която са избити всички войници от 7-ми кавалерийски полк на генерал Дж. А. Кастър (наричан от индианците Дългата коса). От 1883 г. живее в резерват в Северна Дакота, където е убит.

Роден е Александър Димитров Станишев – български лекар хирург, държавник. Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1904 г.). Следва естествена история в СУ (1904-1905 г.) и медицина в Мюнхен (1905-1910 г.). Асистент (1910-1912 г.) в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болниците в Лозана, Берн, Линдау. През Балканската война (1912-1913 г.) и през I-вата световна война (1914-1918 г.) е хирург във военни болници. Специализира в Хайделберг и Мюнхен. Редовен професор (1927-1944 г.) – ръководител Катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ; основател и пръв директор на Хирургическата клиника. Декан на факултета (1930-1931 г.), ректор на СУ (1938-1939 г.), представител на Българското хирургическо дружество (1936-1944 г.), редактор член и подпредседател (1938 г.) на Международната хирургическа академия в Женева. Допълнителен и почетен член на множество АН и научни организации, почетен член на Хамбургския университет (1939 г.), почетен директор на Берлинския университет (1940 г.). Тясно свързан с десницата в македонското освободително движение. Привърженик на политическото и културно сближение на България с Германия. Автор на повече от 50 научни публикации в български и чужди списания. Министър на вътрешните работи (1 юни – 1 септември 1944 г.). Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Умира на 1 февруари 1945 г. в София.

Роден е Иван Йосифов Буреш – български зоолог, академик (1929 г., доп. чл. от 1926 г.). Член на 13 чуждестранни научни дружества и институти. Дипломира се в СУ (1909 г.) и специализира в Мюнхенския университет (1909-1911 г.), където става доктор на природните науки (1911 г.). Автор на повече от 200 научни труда. Умира на 8 август 1980 г. в София.

Роден е Данаил Василев Крапчев – български интелектуалец и журналист. Учи в Битоля и Солун, завършва право в СУ (1906 г.). Сътрудничи на сп. “Македоно-одрински преглед” и на други периодични издания. През 1907-1908 г. е редактор на в-к “Илинден”. По време на Младотурската революция (1908-1910 г.) живее в Солун и издава в-к “Отечество” – орган на Съюза на българските конституционни клубове в Македония. След неговото спиране от турските власти издава в-к “Родина”. По време на I-вата световна война (1915-1918 г.) е редактор на в-к “Пряпорец” – орган на Демократическата партия. През 1918 г. основава в-к “Зора” (директор до 1944 г.). Убит е в Горна Джумая през септември 1944 г. Посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Умира 18 септември 1944 г. в Горна Джумая, дн. Благоевград.

Роден е Николай Севастиянович Державин – руски филолог, академик на АН на СССР (1931 г.). Ректор на Ленинградския университет (1922-1925 г.); завежда катедра Славянски филологии към университета (1925-1953 г.). През 1931-1934 г. е директор на Института по славянознание към АН на СССР (Ленинград), през 1947-1953 г. ръководи ленинградския отдел на Института по славянознание. Член-кореспондент на БАН от 1930 г.; почетен член (от 1945 г.). Автор на трудове по етнология на славяните, история на руската литература и преподаване на руска литература. Основните му трудове са върху културата на българския народ: „Българските колонии в Русия“ (т. 1-2, 1914-1915 г.), „История на България“ (т. 1-4, 1945-1948 г.), „Христо Ботев – поет революционер“ (1948 г.), „Иван Вазов. Живот и творчество“ (1948 г.). Умира на 26 февруари 1953 г. в Ленинград, днешен Санкт Петербург.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) император Александър II напуска Дунавската армия и заминава за Петербург. В същия ден е освободен град Берковица.
Александър II е руски император (1855-1881 г.) от Романовската династия. Роден е на 17 април 1818 г. Син е на император Николай I. Потушава Полското въстание (1853 г.) и отменя крепостното право в Кралство Полша (1864 г.). Подписва Парижкия мирен договор (1856 г.), с който се слага край на Кримската война. На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право, с което си спечелва прозвището Цар Освободител. Осъществява редица други реформи, наложени от обществено-икономическото развитие на Русия. Стреми се да разшири руското влияние над Балканите. Под натиска на широкото обществено движение в защита на българския народ след Априлското въстание (1876 г.) на 12 април 1877 г. подписва в Кишинев Манифест за обявяване на Руско-турската война (1877-1878 г.). По време на военните действия той отсяда последователно в Свищов, с. Горна Студена, Великотърновско, и в с. Пордим, Плевенско. В Плевен приема пленения Осман паша, след което се връща в Русия. В резултат на тази война България е освободена. На 1 март 1881 г. в Петербург е убит от членове на организацията „Народна воля“.

За първи път управляващ монарх посещава САЩ. Това е кралят на Хавайските острови – Дейвид Калакуа.

Роден е Артър Литъл – американски изобретател на изкуствената коприна.

Роден е Пер Евинд Свинхувуд – финландски държавен и политически деец, президент на Финландия (1918 г.; 1931-1937 г.). Получава юридическо образование. През 1907-1914 г. е депутат и председател на парламента. Принадлежи към дясното крило на младофините. Обявява се срещу политиката на царизма и е заточен в Сибир (1914 г.). От ноември 1917 г. до май 1918 г. е първи министър-председател на Финландия. В началото на Финландската революция (1918 г.) избягва в гр. Васа, където започва да организира контрареволюционните сили. От 1930 до 1931 г. е министър-председател на Финландия. Умира на 29 февруари 1944 г. в Лумяки.

Роден е Нилс Финзен – датски физиотерапевт, основоположник на светотерапията, Нобелов лауреат.

Умира Георг Фридрих Гротефенд – германски филолог, първият учен, който започва да разчита древноперсийските клинописи. Роден е на 9 юни 1775 г. За основа на дешифровката използва два надписа от времето на Ахеменидите. Изхождайки от повторяемостта в надписите на думата „цар“, разчетена от него, и опирайки се на верига от логически разсъждения, Гротефенд прочита (1802 г.) началото на първия надпис като „Дарий, цар велики, цар над царете, син на Хистасп, Ахеменид“, а началото на втория надпис като „Ксеркс, цар велики, цар над царете, син на цар Дарий, Ахеменид“.

Роден е Антоан Анри Бекерел – френски физик, член на Френската академия на науките (1889 г.), лауреат на Нобелова награда за физика за 1903 г. Професор е в Парижкия национален естественоисторически музей (от 1892 г.) и Политехническото училище (от 1895 г.). Научните му изследвания и трудове са в областта на оптиката, електричеството, магнетизма, фотохимията, електрохимията и метеорологията. Изучавайки действието на различни луминесцентни вещества върху фотоплака, той открива радиоактивното излъчване на солите на урана (1896 г.). По-късните опити за изследване на това излъчване, проведени от Мария Склодовска-Кюри и П. Кюри, водят до откриването на радиоактивността. Единицата за радиоактивност от системата SI (СИ) бекерел (Bq) носи неговото име, въпреки широкото разпространение на извънсистемната единица кюри (Ci) (1Ci = 3,7.1010 Bq). Антоан Анри Бекерел умира на 25 август 1908 г. в Кроасик, Франция.

Роден е Александър Гюстав Айфел – френски строителен инженер, за първи път използва в строителната практика метални конструкции, строи много мостове, виадукти и други съоръжения. Създава виадукта в Гарабит (1882-1884 г.), конструкцията на статуята на Свободата в Ню Йорк (1886 г.), Айфеловата кула в Париж и много други съоръжения. Умира на 28 декември 1923 г. в Париж.

Земетресение напълно унищожава град Ню Мадрид в САЩ.
Това е най-силното земетресение до момента в САЩ. Предполага се, че магнитутът на земетресението е от 8-ма степен по все още несъществуващата скала на Рихтер. Обширни територии потъват и на тяхно място се образуват езера. В резултат река Мисисипи променя коритото си.

В двореца Шонбрун във Виена между Франция и Прусия се подписва Шонбрунският мирен договор. От страна на Франция се подписва от ген. М. Дюрок, а от страна на Прусия – от министър Х. Хаудриц. Подписването на Шонбрунския мирен договор означава фактическо отказване на Прусия от положенията на Потсдамската съюзна конвенция между Прусия и Русия (1805 г.). В съответствие с договора Прусия се задължава да отстъпи на Франция част от своите територии – Нюшател, Ансбах, Клеве и др.; в замяна на това тя получава отнетия от Франция Хановер, дотогава принадлежащ на Англия. Предвижда се това да влоши пруско-английските отношения. Шонбрунският мирен договор не е ратифициран от Прусия, но основните негови положения влизат в заменилия го Парижки договор между Прусия и Франция, подписан на 15 февруари 1806 г.

Във Франция е ликвидиран Революционният Трибунал.

Във Филаделфия за първи път в САЩ са издадени полици за застраховка живот.

За борбата с чумата в Москва княз Орлов е награден с медал. В Царско село в негова чест е издигната триумфална колона, която стои там и до днес.
Григорий Григориевич Орлов е руски военачалник и държавник, граф (1762 г.). Брат е на А. Г. Орлов. Завършва сухопътното дворянско военно училище. Участва в Седемгодишната война (1756-1763). Служи в Петербург като артилерийски офицер. Фаворит на Екатерина Алексеевна (бъдещата имп. Екатерина II) и от връзката им се ражда син – Алексей, родоначалник на дворянската фамилия графове Бобрински. Активно участва в преврата (1762), който поставя Екатерина II на престола. След преврата е камерхер на двора (висше дворцово звание). Известно време (1763-1775 г.) е ген.-фелдцехмайстер (нач. на артилерията) на рус. армия. Ръководи потушаването на „чумния бунт“ в Москва (1771 г.). Оглавява рус. делегация при преговорите с Турция във Фокшани (1772 г.). Постепенно загубва влиянието си в двора и излиза в оставка (1775 г.).

Руските войски достигат Смоленск, който е превзет от поляците.

В Холандия е патентована вятърната мелница с коленчат вал.

Умира Селим ІІ наричан по прякор Пияница – турски султан от 7 септември 1566 г. Роден е през 1524 г. Син е на султан Сюлейман I. Завоюва Кипър, Аден и Тунис. Умира вследствие на системна злоупотреба с вино.