дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Лек автомобил се запали на централен булевард в Търговище

0

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.




Източник БТА

НА ЖИВО: Манчестър Юнайтед – Брентфорд 1:0, Каземиро откри

0


Стартови състави:

Манчестър Юнайтед: 31. Сен Ламенс, 23. Люк Шоу, 26. Ейдън Хевън, 5. Хари Магуайър, 2. Диого Далот, 18. Каземиро, 37. Коби Мейну, 16. Амад Диало, 19. Браян Мбемо, 8. Бруно Фернандеш, 39. Бенямин Шешко

Брентфорд: 1. Куийвин Келехър, 23. Кийн Люис-Потър, 22. Нейтън Колинс, 4. Сеп ван ден Берг, 33. Майкъл Кайоде, 8. Матиас Йенсен, 18. Егор Ярмолюк, 24. Микел Дамсгоор, 19. Данго Утара, 7. Кевин Шаде, 9. Игор Тиаго



Източник Gong.bg

Близки до Орбан олигарси бързат да спасят парите си в чужбина

0


Цели семейства вече са избягали, някои се надяват на US визи

Докато в Унгария мнозина се радват, че идва краят на ерата “Орбан” след убедителната победа на Петер Мадяр, една конкретна част от обществото е изпаднала в паника и бърза да спаси богатството си. Става дума за унгарците, натрупали голямо състояние по време на 16-годишното управление на Виктор Орбан, като според източници на “Гардиън” някои прехвърлят парите си в чужбина, а други търсят начин да изкарат американски визи с надеждата да почнат работа в институции, свързани с MAGA на Доналд Тръмп. Частни самолети правят постоянно курсове от Виена, като на борда им вероятно са натоварени най-различни ценни вещи.

“Олигарсите, свързани с Орбан, прехвърлят десетки милиарди форинти в ОАЕ, САЩ, Уругвай и други далечни страни”, коментира Мадяр, като призова властите да “задържат престъпниците” и да не им позволят да избягат в страни, от които екстрадицията би била по-скоро невъзможна. Лидерът на “Тиса”, който се очаква да встъпи в длъжност като премиер след по-малко от две седмици, отбеляза, че очаква сред бързо напусналите страната да е Льоринц Месарош и цялото му семейство. Той е един от най-близките приятели на Орбан, чиято кариера от газов техник до най-богатия човек в Унгария е подпомогната отчасти от договори за обществени поръчки.

Мадяр имал информация, че няколко семейства на олигарси вече са напуснали страната. “Няколко влиятелни олигархични семейства вече са изтеглили децата си от училище и организират доверен екип за своето заминаване”, каза той. По думите му приближени на Орбан богаташи бягат и бързат да прехвърлят парите си в чуждестранни активи, защото се страхуват, че “Тиса” ще замрази, конфискува или национализира състоянието им.

Няколко унгарски издания вече съобщиха за движението на средства към чужбина, например към Дубай. Двама източници от “Фидес” на Орбан пък разкриха пред “Гардиън”, че поне трима от най-близкия кръг на отиващия си премиер премествали активите си както в Близкия изток – Саудитска Арабия, Оман и ОАЕ, така и в Австралия и Сингапур.

Наред с опазване на богатството било в ход и мащабно унищожаване на документи, които имат потенциала да разкрият престъпления на “Фидес”. Според Мадяр някои министерства в момента заличават документи, свързани с институции и компании, близки до партията на Орбан.





Източник 24часа

„Остайница“ е история, която впечатлява западния свят, въпреки своята балканска същност, каза във Велико Търново писателката Рене Карабаш

0

„Остайница“ е история, която впечатлява западния свят, въпреки своята балканска същност, каза във Велико Търново писателката Рене Карабаш.

Тази история за заклетите девици, които поради вендетите в изолирани части на Албания дават клетви и стават мъже, е в основата на сюжета, но това, което припознават читателите е личната и семейната история за семейните отношения. Невинаги в едно семейство отношенията са светли, но точно в тези отношения се оформяме като хора, понякога с рани, посочи тя.

Моите герои говорят с дълбините на същността си, а ние като хора имаме колективна душа, имайки колективна душа, имаме и колективни травми, каза също писателката. Според Рене Карабаш съвременната литература може да лекува травмите, но по-същественото е, че може да променя хора и нации.

Като пример, тя посочи, че от 2018 година, когато е издадена книгата, досега има множество отзиви от читатели по целия свят. От Полша е имало незабавни отзиви, където заради забраната на абортите, правата на жените не са уважени. Предстоят преводи в Турция и Унгария, в Южна Корея, Китай, Индия и Шри Ланка, навсякъде книгата се приема различно и има силата да променя, посочи писателката.

Романът „Остайница“ на Рене Карабаш е в краткия списък за наградата „Международен Букър“ – едно от най-престижните отличия за преводна литература. Писателката разказа, че е приела номинацията със сълзи и радост, но все повече осъзнава отговорността от тази номинация. „Вниманието към мен се увеличи драстично не само в България, но и по целия свят, което означава, че очакванията към мен са все по-големи“, коментира тя.

Карабаш каза за БТА, че работи върху следващия си роман от четири години. Една от линиите в него е свързана с факта, че жени не могат да стъпят на полуостров Атон, но героинята на романа ще съумее да го направи.

По първия роман „Остайница“ се подготвя филм, режисьор е Костадин Бонев. Лентата е копродукция между България, Италия, Албания, Румъния и Германия. Писателката пише и пиеса върху романа, която ще бъде поставена на театралната сцена от режисьора Стайко Мурджев.

За експеримента с езика в книгата Карабаш обясни, че всяка книга има свой глас. Тя сподели, че е писала книгата в едно почти медитативно състояние в продължение на два месеца. „Ако чуеш гласовете на героите, трябва да ги оставиш да те водят, понякога дърпат историята в друга посока“, каза авторката. Тя допълни, че когато пише, оставя около 10 процента от ума си да движи историята, всичко останало е емоция и лични преживявания, което я прави въздействаща.

Представянето на книгата „Остайница“ във Велико Търново беше част от програмата на единадесетото издание на форума „Фоайе на книгата с автограф“, организирана от Регионалната библиотека „П.Р. Славейков“. Водещ на срещата беше кореспондентът на БТА във Велико Търново Николай Венков, който припомни стихотворение на Рене Карабаш от първата ѝ стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“, посветено на Велико Търново – градът, в който писателката е учила във Великотърновския университет. Читалнята на библиотеката беше препълнена с читатели, пред които Карабаш призна, че това е нейният любим град.

 



Източник БТА

Отмениха гол на Септември срещу Локомотив София (видео)

0


В 24-а минута на двубоя между Локомотив София и Септември от плейофната фаза на efbet Лига Едни Рибейро засече във вратата центриране отляво на Матео Стаматов. Голът обаче беше отменен заради засада на халф-бека при подаването към него от Бертран Фурие. 

Вижте повече във видеото.

 



Източник Gong.bg

През всичките 35 години „Литературен вестник“ остана свободен, каза главният редактор Амелия Личева

0

През всичките тези години ние продължаваме да сме свободни. Това каза главният редактор на „Литературен вестник“ Амелия Личева по повод 35-ата годишнина на изданието, която бе отбелязана тази вечер с изложба в централното фоайе в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Тя припомни, че през годините имало периоди на тежки финансови кризи в изданието, както и предложения то да бъде купено, но екипът не се поддал. „И това е за добро, защото през всички тези години ние продължаваме да сме свободни“, каза тя. Личева подчерта, че екипът на изданието работи „про боно“, но с „необходимия ентусиазъм“. Част от авторите и преводачите също не получават хонорари за публикациите си, правят го, за да го има изданието и да се подкрепят младите автори, които публикуват в „Литературен вестник“, обясни тя. По думите ѝ неслучайно на страниците му са дебютирали всички големи до момента писатели. 

Издаването на „Литературен вестник“ е свързано с това, че всеки един редактор има пълната свобода да прави своите 16 страници. Всяка една страница има седем стандартни страници. 35 години по 42 броя – добрите математици могат да изчислят, че историята на „Литературен вестник“ е повече, отколкото „Война и мир“ на Достоевски и „Петокнижието“, каза Камелия Спасова, редактор в изданието.

Дария Карапеткова, директор на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ отбеляза, че е видяла с очите си как изключително важни имена в българската литература са дебютирали, били са подкрепяни и до днес са публикувани на страниците на „това крехко, смело и винаги младо издание“.

„За Столична община „Литературен вестник“ е изключително важен“, каза Ирина Дакова, зам-кмет по културата в Столична община.

По думите на Ани Бурова – един от дългогодишните реактори във вестника, той е бил особено издание. „Той винаги е съчетавал в себе си различни, разнородни, понякога несъчетаеми неща“, каза тя. Според нея „Литературен вестник“ е винаги млад и незрял, защото неговите най-ентусиазирани читатители и автори винаги са били онези, които тепърва навлизат в литературата. 

Мария Калинова, редактор в изданието, определи вестника като „шампион по оцеляване“. Тя му пожела „още много сандали, още много редакции да сменя, много автори“. 

Пламен Дойнов каза, че преди години една от критиките към „Литературен вестник“ била, че е „твърде академичен, университетски“. По думите му една от причините той да бъде вече 33 години в този вестник е липсата на арогантност и че от екипа са готови и след „най-самоубийствените скандали“ да продължават да представят книгите на хора, с които сякаш са били „смъртни врагове“ и да поддържат диалог. 

Литературоведът Бойко Пенчев отбеляза, че това е „най-дълго излизалото литературно издание в свободна България“. Според него това се дължи на две „тайни“ – първата е енергията на хората, които го правят и втората – способността му непрекъснато да се самообновява.

Художниците и дизайнери на изложбата Антон Стайков и Свобода Цекова също подчертаха значението на изданието. Цекова отбеляза, че работата по изложбата много я разчувствала, защото обича малките специални неща, а този вестник е „както малък, така и много голям, и учудващо издръжлив“. По думите на Стайков това е любим вестник, с любими хора, които го издават, екипи, които се сменят и хем знаеш какво да очакваш, хем всеки път редакторите те изненадват с нещо ново. „Това е невиждано в издателската практика от 90-те години досега“, уточни той и пожела „Литературен вестник“ да бъде издание, което „новите млади“ ще търсят. 

Изложбата представя ключови моменти от развитието на „Литературен вестник“, включително различните редакционни екипи, тематични броеве и визуални решения през годините. Посетителите имат възможност да се включат в благотворителна инициатива, като закупят принт на някоя от първите страници срещу избрана от тях сума. Събраните средства ще бъдат дарени на Сдружение „Прегърни ме“.



Източник БТА

Дъщеря и внучки бетонирали починал мъж в двора, за да вземат пенсията и имота му (Обзор)

0


Три жени тайно погребали в двора на къщата му починал възрастен мъж, за да получават пенсията му почти две години и да се разпореждат с имота му, който бил продаден, но с условие да го ползва, когато е жив. За шокиращия случай в центъра на Велико Търново съобщи в. “Борба”.

Близките вероятно още дълго щели да прибират парите на дядото, ако в петък съседи не подали сигнал, че от доста време не са виждали 77-годишния си съсед, който живеел с дъщеря си и двете си вече пораснали внучки. Мъжът бил онкоболен. Когато питали за него, дъщеря му обяснявала, че бил в болница, но продължителното му отсъствие ги усъмнило.

Когато отишли в дома срещу театъра в Търново, криминалистите забелязали странно бетонирано петно в двора, разбили го и се натъкнали на тялото на стопанина, разказаха пред “24 часа” от ОДМВР – Велико Търново.

Близките са дали обяснения и станало ясно, че човекът е починал в края на 2024 г. Когато открили останките, били останали само кости и ластикът от панталона на дядото. Вероятно е починал много преди края на 2024 г., споделят запознати със случая. Наследниците не уведомили институциите, а го погребали тайно в къщата, в която живеели, и продължили да вземат пенсията му. Дори продали апетитния имот в идеалния център на Велико Търново с условие възрастният човек да остане да го обитава до смъртта си.

Тялото е ексхумирано и откарано за аутопсия и експертизи. “Няма данни за насилствена смърт. Назначени са няколко експертизи за изясняване на всички обстоятелства около здравословното състояние и смъртта му”, съобщиха от прокуратурата.

Съседите на майката и двете дъщери близначки са само наематели на магазини на партерите на старите сгради. Постоянно живеещи отдавна няма. Според дългогодишен наемател в съседство още през 2008 г. съпругата на пенсионера, баба Яна, продала къщата на мъж от Джулюница, но с клауза, че ще влезе във владение след кончината на двамата. Енергичната и дребничка Яна починала преди две години. Човекът твърди, че не е виждал мъжа ѝ, макар да има обект в съседство от 14 г. От сделката са минали 15 г. и купувачът решил да провери какво се случва. Той се усъмнил, че дядото е жив, и се обадил в полицията. Дъщеря му не работела и вероятно е живяла с пенсията на баща си, която била 400 лв. преди въвеждането на еврото.

Според собственика на имота щерката имала и друг мотив, за да скрие кончината на баща си. Жилището е продадено още през 2008 г. с клауза възрастното семейство да го ползва до края на живота си. Сделката не е осъществена с жените.

“Право на ползване на възрастното семейство сме учредили през 2022 г. а дъщерята се нанесе при него, уж да го гледа. Предоставили сме нотариалните актове на следствието”, допълва той.





Източник 24часа

РЗИ – Смолян и дентални медици организират практически обучения за профилактика на орални заболявания при деца

0

Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Смолян и екип от Катедрата по дентална медицина на Медицинския университет в Пловдив организират съвместна инициатива за профилактика на орални заболявания при деца, съобщиха от РЗИ. Деца от 1. до 4. клас от Основно училище (ОУ) „Иван Вазов“ в Смолян се включиха в обучение и практически уроци по зъбна хигиена, получавайки по занимателен начин информация за профилактика на стоматологични заболявания.

Инициативата е по проект за профилактика на орални заболявания за деца от начален етап в Смолян, който се изпълнява от РЗИ – Смолян, Катедрата по дентална медицина и ОУ „Иван Вазов“, каза за БТА доц. д-р Мария Шиндова, ръководител на екипа. По думите ѝ първата част на проекта включва практическо обучение на децата за правилни орално-хигиенни навици. Най-малките ученици се учиха под ръководството на медиците как правилно се почиства с помощта на съвременна звукова четка за зъби и подходящи пасти за тяхната възраст. Напътствията бяха допълнени с интерактивни демонстрации с помощта на таблет. В проекта е включен и образователен семинар за родителите.

Последният извършен скрининг сред деца относно орални заболявания е през 2019 г. и е показал обезпокоителни резултати за Смолянска област с висока честота на кариес, каза за БТА д-р Михаил Онов, който участва в обученията. Той допълни, че съвместната инициатива цели да установи доколко има подобрение в тази посока, на фона на предприетите от РЗИ мерки за подобряване на профилактиката при децата.

 

/БИ/



Източник БТА

Ковач: Трябва да покажеш единствено желание, след това имаш моята подкрепа

0




Старши треньорът на германския футболен клуб Борусия Дортмунд Нико Ковач смята да даде още шансове на младите играчи след убедителния успех с 4:0 срещу Фрайбург в Бундеслигата.

Избрано от VGong

Борусия Дортмунд – Фрайбург 4:0 /репортаж/

„Жълто-черните“ загубиха битката за титлата срещу Байерн Мюнхен, но в трите оставащи кръга до края на сезона имат шанс да затвърдят втората позиция, след като мястото им в Шампионската лига за 11-а поредна година беше подсигурено.

Нико Ковач пое отбора през март 2025-а и оттогава понася критики за твърде прагматичния си подход и за това, че не дава шансове на младите играчи.

Срещу Фрайбург обаче беше съвсем различно – 18-годишният Самуеле Инасио за пръв път беше сред титулярите, а Матис Албърт направи дебюта си в първенството на едва 16-годишна възраст. Вторият стана най-младият американец, записал участие в двубой от Бундеслигата, подобрявайки рекорда на Джовани Рейна от януари 2020-а, също за тима на Дортмунд.

„Имаме още три мача, в които можем да го демонстрираме отново. Единствено трябва да ми покажеш, че имаш желание. След това имаш моята подкрепа“, заяви наставникът след мача, цитиран от ДПА.

Хърватският специалист има подкрепата и на спортния директор Оле Бук, който каза след срещата: „Смятам, че това беше добра стъпка.“

Следващият мач на тима на Ковач е срещу Борусия Мьонхенгладбах на 3 май, а в останалите два кръга предстоят двубои срещу Айнтрахт Франкфурт и Вердер Бремен.



Източник Gong.bg

Мелания иска главата на Джими Кимъл, казал, че изглежда като жена, която очаква да стане вдовица

0


Мелания Тръмп наруши мълчанието си по повод последното скандално изказване на комика Джими Кимъл.

„Омразната и агресивна реторика на Кимъл има за цел да разделя нашата страна. Монологът му за моето семейство не е комедия – думите му са разрушителни и задълбочават политическата болест в Америка“, написа първата дама в социалната мрежа X в понеделник сутринта, пише „Дейли мейл“.

„Хора като Кимъл не бива да имат възможност всяка вечер да влизат в домовете ни и да разпространяват омраза“, добави тя. „Като страхливец Кимъл се крие зад ABC, защото знае, че телевизията ще го защитава. Достатъчно е достатъчно. Време е ABC да заеме позиция. Колко още пъти ръководството на медията ще толерира недопустимото му поведение за сметка на обществото?“, завърши Мелания Тръмп.

Повод за реакцията ѝ станаха думи на Кимъл, който заяви, че тя изглежда като „expectant widow“ (expect – очаквам, предвиждам, копнея; в случая очакваща да стане вдовица – б.р) само дни преди да прозвучат изстрели по време на вечерята на Асоциацията на кореспондентите в Белия дом.

В четвъртък комикът представи пародия на традиционното събитие, посветено на журналистиката и набирането на средства за стипендии, в която нарече Мелания „надяваща се да стане вдовица“.

„Нашата първа дама Мелания е тук. Вижте я – толкова е красива. Госпожо Тръмп, сияете като „expectant widow“, каза Кимъл, след което се пошегува и с рождения ѝ ден: „Знаете ли, тя има рожден ден в неделя. Ще го отпразнува у дома, както винаги – гледайки през прозореца и шепнейки: ‘Какво направих?'“

Пародията бе излъчена само дни преди инцидента в събота вечерта във Вашингтон, когато по време на същото събитие избухна стрелба. Президентът Доналд Тръмп присъстваше лично – за първи път, докато е на поста.

Шегите на Кимъл предизвикаха сериозна негативна реакция онлайн. Лари О’Конър, редактор в консервативното издание Townhall, го определи като „пречупен човек“ и отправи критика към Disney, собственик на ABC. Други потребители го обвиниха в открита омраза към Тръмп, като някои определиха изказванията му като „болни“ и „безвкусни“, а трети дори го нарекоха „зъл“.

Политическият коментатор Линк Лорън също осъди думите на Кимъл, като заяви, че подобни изказвания подхранват разделението в обществото и добави, че реакцията на медиите след инцидента изглежда лицемерна.

Междувременно, по време на самата вечеря в хотел „Вашингтон Хилтън“, ситуацията бързо ескалира, след като се чули силни шумове и агенти на Сикрет сървис нахлули в залата. Присъстващите – сред които водещи журналисти, холивудски знаменитости и членове на кабинета, включително министърът на отбраната Пийт Хегсет и държавният секретар Марко Рубио – изпаднали в паника и потърсили укритие.

Инцидентът се случва в същия хотел, където през 1981 г. бе прострелян президентът Роналд Рейгън – паралел, който не остава незабелязан.

Президентът и първата дама бързо са изведени на безопасно място. По-късно става ясно, че заподозреният стрелец – 31-годишният Коул Томас Алън – е успял да премине през охраната, но е бил неутрализиран от органите на реда.

Само два часа по-късно Доналд Тръмп се обърна към нацията: „Когато имаш влияние, те атакуват“, заяви той. „Смята се, че извършителят е действал сам. Няма да позволим на никого да превземе обществото ни.“

По време на инцидента е ранен агент на Сикрет сървис, но се очаква той да се възстанови. Президентът уточни, че агентът е бил прострелян от много близко разстояние, но бронежилетката е спасила живота му.

Белият дом съобщи, че вечерята ще бъде пренасрочена в рамките на 30 дни и обеща събитието да бъде „по-мащабно и по-добро“.

Засега обаче Вашингтон остава в състояние на повишена тревога след поредния опит за посегателство срещу живота на президента.





Източник 24часа

Последни новини

Клюки