дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Трети март е мерило за нас, нашата принадлежност, памет и идентичност, каза президентът Илияна Йотова

0

Трети март не е само една особена дата в българския календар, а е мерило за нас, нашата принадлежност, нашата памет и нашата идентичност. Това каза в словото си президентът Илияна Йотова, която прие почетния строй на представителните части на Българската армия. 

Президентът подчерта, че този ден е на българската свобода и е неизменна мечта на поколения българи – за свобода, независимост и собствено отечество. Йотова посочи, че тази мечта е родена от мъченичеството на народа по време на петвековното османско владичество и от паметта за многовековната и славна българска история.

Илияна Йотова припомни ролята на Руско-турската война за Освобождението на България и значението на Санстефанския мирен договор за завръщането на името България в световната история. Тя подчертa, че това е била справедлива кауза, която е привлякла воини, офицери и доброволци от Русия и е резонирала в тогавашна Европа.

Президентът отдаде почит на българските опълченци – офицери, кадети, интелектуалци и борци за свобода, които с героизма си са допринесли за историческата победа. „Историята не помни техните имена, но ги назовава мъченици, победители, герои“, добави Йотова.

Тя отбеляза, че днес места като Шипка, Шейново, София, Плевен и Стара Загора са „места, където отиваме със смирение и размисъл“ и където можем да кажем „единствено благодарност и молитва“. 

Президентът подчерта, че всеки човек чете датата по различен начин. „Всеки един от нас прочита по различен начин понятията за свобода, правда, справедливост, памет. По различен начин вярва. Но накрая прави своя избор“, заяви тя и допълни, че изборът също е личен. Но нека направим общ този избор – общ да бъде пътят ни напред, добави тя.

Йотова каза още, че или заедно ще изкачваме високите постижения на българската нация, ще ги гарантираме и ще ги уважаваме, или ще поемем „надолу – към апатията, примирението и разделението“. „Ако сме разбрали уроците на историята и заветите на героите, трябва да изберем първия път“, добави тя.

В словото си президентът припомни и завета на оцелелите опълченци, поставили първия камък на паметника на Шипка: „В паметта не може да има разделение. Паметта е съединение. А съдбата българска е единение.“

„Поклон пред паметта на всички герои, дарили живота си за свободата на милото ни отечество. Да живее България“, завърши словото си президентът Илияна Йотова.



Източник БТА

Климатичните промени определят момче или момиче ще се роди

0


Екстремната горещина е по-фатална за мъжките ембриони, влияе пряко върху съотношението на половете

В продължение на векове науката е приемала съотношението между половете при раждане за биологична константа – уравнение, което остава непоколебимо пред социалните и екологични трусове. Ново мащабно проучване, публикувано в престижното списание PNAS, обаче разкрива неподозирана динамика: климатичните промени влияят освен на околната среда и на баланса на човешката популация.

Анализът на над 5 млн. раждания в 33 държави в горещи региони – Субсахарска Африка и Индия – показва, че екстремните температури по време на бременност са пряк фактор за определяне на пола на новороденото. Централната хипотеза на изследването се опира на еволюционната теория за мъжката вътреутробна крехкост, известна и като концепцията за уязвимата Y хромозома.

Макар биологично по-силни в зряла възраст, мъжките фетуси са парадоксално по-уязвими по време на бременност. Те изискват повече енергия и по-големи майчини ресурси за оцеляване.

Когато тялото на майката е подложено на топлинен стрес, настъпват физиологични промени – дехидратация, отклоняване на кръвния поток от плацентата и хормонален дисбаланс. В тези моменти природата прави безпощаден избор: за да защити здравето на майката и бъдещата ѝ репродуктивна способност, тялото по-често жертва бременностите, които гълтат най-много сили и енергия – тези с момчета.

Ако досега сме смятали, че демографският състав е въпрос само на политика и медицина, сега трябва да добавим и термометъра като ключов фактор, показва изследването. Изследователските терени са подбрани неслучайно – прогнозите за глобалното повишаване на температурите постепенно измества климатичните граници. И прогнозите са за драстични промени.

Мащабното изследване на учени от Оксфордския университет сгъстява черната боя с неподозираната досега връзка с демографски дисбаланс. В публикацията си в престижното издание  Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) екипът пояснява, че температурите влияят върху това кой пол оцелява и се ражда, а не върху това какъв пол е ембрионът в момента на самото зачеване. При зараждането на новия живот природата спазва условен паритет – приблизително 50% момчета и 50% момичета.

Изследователите не откриват доказателства, че температурата променя първичния пол на ембриона в момента, в който сперматозоидът опложда яйцеклетката. Влиянието се проявява, след като ембрионът е вече създаден. Това потвърждава хипотезата за “крехкия” мъж – мъжките ембриони са по-чувствителни към стреса от околната среда и е по-вероятно да не оцелеят до раждане. 

В Африка изследването установява ясна зависимост: излагането на високи температури през първия триместър на бременността води до значителен спад в раждаемостта на момчета. Механизмът е чисто биологичен.

Още през 1973 г. се доказва, че мъжките ембриони са по-уязвими на стрес от околната среда. Изследването на Оксфорд дава физиологично обяснение на този процес – топлинният стрес при майката води до обезводняване и пренасочване на кръвния поток и кислорода далече от плацентата, хормонален дисбаланс и възпалителни реакции. Тези фактори застрашават оцеляването на плода. А биологичната “цена” се плаща непропорционално често от по-крехките мъжки фетуси – спонтанни аборти в ранна фаза.

“Екстремните горещини не са само заплаха за общественото здраве. Ние показваме, че температурата фундаментално оформя човешката репродукция, като влияе върху това кой се ражда и кой – не”, посочва д-р Жасмин Абдел Гани, водещ автор на изследването.

Докато в Африка ефектът е чисто биологичен, в Индия учените откриват парадоксална ситуация, при която жегата влияе върху съотношението на половете чрез промяна в човешкото поведение. Там критичният период е вторият триместър, когато полът вече може да бъде установен чрез ултразвук. 

Исторически Индия страда от силно изкривено съотношение между половете поради предпочитанието към синове. В северните щати то достига 116 момчета на 100 момичета, докато на юг, където селективните аборти са по-редки, е около 107 към 100. Изненадващо, данните от новото изследване показват, че при горещо време броят на родените момчета намалява, което временно ограничава половата диспропорция. Изследователите предполагат, че се намесват социални фактори. Жегата действа като бариера пред достъпа до селективни аборти, традиционно насочени срещу женски фетуси. От една страна, е по-трудно чисто битово да се стигне до специализирана клиника в екстремни условия. От друга, много бизнеси трупат загуби при тежки условия и правят скъпите процедури недостъпни за домакинствата на заетите в тези дейности. Тези ефекти обаче не засягат всички майки еднакво, очертавайки ясна карта на социалната уязвимост.

Извън разликите обаче има нещо универсално – критичния праг, след който промените в климата влизат в главна роля.

Чрез свързване на данни от анкети със статистиката за температурата в 33-те държави екипът е проследил всяка майка през целия период на бременността. И един от най-важните научни изводи от продължилото от 2000 до 2022 г. проучване е откриването на конкретен, нелинеен температурен праг.

Демографските промени не започват след 35-40°, както бихме помислили, а стават видими веднага след трайно преминаване над 20 градуса. Тоест липсва зависимост доза – отговор. Това означава, че ден с температура 30 градуса не е задължително два пъти по-пагубен за мъжките фетуси от ден с 25 градуса. Самият факт на преминаване на 20-градусовата граница е критичният превключвател, при който тялото на бременните започва да изпитва затруднения с терморегулацията. Тъй като 21 градуса често се възприемат като приятно време, този ефект остава скрит. Хората не разпознават умерената топлина като заплаха за репродуктивното здраве.

В такъв контекст климатичната криза вече не е само екологичен или икономически проблем, а фундаментален демографски фактор.

Важно е обаче да се отбележи една контраинтуитивна находка на авторите: бъдещото затопляне вероятно няма да продължи да влошава съотношението между половете в тези региони по същия начин, истинската заплаха е за държавите и демографията в умерените ширини. 

Тъй като Индия и Африка вече са трайно над прага от 20 градуса, демографската щета в голяма степен вече е факт и е достигнала своето плато. Изследването рисува и профила на бременните в най-голям риск да загубят нероденото си момченце. Това по-често са жени от по-бедни семейства или ангажирани в тежък труд или работа под стрес, както и физически изтощени от предишни раждания.

Д-р Гани подчертава, че горещината фундаментално определя кой се ражда още сега, а с по-нататъшното затопляне ще нараства и въздействието на климатичния стрес върху здравето на майките.

Изследвания от Италия и Испания също разглеждат ефекта на горещите лета като тези от 2003 г. Данните показват статистически значим спад в мъжките рожби няколко месеца след екстремните топлинни вълни. Макар и със силна здравна система, биологията на жените в Средиземноморието реагира на жегата по начин, подобен на този в Индия, макар и в по-малка степен. Еволюционният резултат е, че при такива лоши условия на околната среда мъжките фетуси имат по-малък шанс да оцелеят.

Европейските примери доказват, че феноменът не е индийски или африкански, а проява на фундаменталната човешка биология. Разликата е само в интензитета.

Има множество аналогични примери за намаляване на ражданията на деца от “крехкия” пол в резултат на други фактори от средата. Проучвания в САЩ показват, че по време на рецесията от 2008 г. в районите с най-висок ръст на безработицата съотношението между половете се е променило в полза на момичетата. Защо? Липсата на финансова сигурност повишава нивото на хормона на стреса кортизол у майките, което е биологичен сигнал за неблагоприятна среда и готовност на организма да жертва бременността.

Всяко събитие, което предизвиква масов стрес, оставя следа в статистиката на ражданията. Острият стрес води до по-високи нива на ранни спонтанни аборти, при които мъжките ембриони са първите жертви. Доказано е, че след събития като ужасното земетресение в Кобе (Япония) или атентатите от 11 септември в Щатите броят на момчетата намалява в месеците след шока.

В Словения след силното земетресение в долината на Соча през 1998 г. е факт значителен спад в раждаемост на момчета 6 до 9 месеца след бедствието. Уплахата и физическият стрес са довели до по-висока загуба на мъжки фетуси в ранна бременност сред жените, преживели труса.

Емблематичен пример в новата история на Европа е свързан с иначе бленуваното падане на Берлинската стена. Населението на Източна Германия преминава през огромен психологически шок и икономическа несигурност.

В годината след падането на Стената се раждат необичайно малко момчета в Източна Германия. Съотношението на половете пада до най-ниските нива, записвани някога в развита индустриална страна. Колективният стрес от неясното бъдеще е активирал биологичния механизъм за селекция. Жертва момчето, за да съхрани майката, която в по-добри времена ще може да роди други деца от двата пола.

Химическото замърсяване също е изключително мощен фактор, който действа директно върху оцеляването на ембриона. Изследвания в Китай и Южна Корея установяват, че и високите нива на смог са свързани с по-малък брой мъжки рожби.

Финландски учени са изследвали църковни регистри от XVIII и XIX век, за да проследят влиянието на суровите северни зими и периодите на глад. В години с изключително ниски температури и съответно слаби добиви на зърно броят на момчетата рязко спада. По време на неколкогодишен глад в Китай в края на 50-те години раждаемостта на момчета също намалява драстично.

В тази посока са и данните от проучване на Оксфордския университет върху хранителните режими на съвременната жена и репродуктивното здраве. Тези, които пропускат закуската или са на нискокалорична диета преди зачеването, по-често раждат момичета. “Тялото преценява, че ниската кръвна захар е знак за недостиг на ресурси и се освобождава от мъжките фетуси, които застрашават майката.” Жените, които ядат по-висококалорична храна и по-широк спектър от хранителни вещества – особено калий и витамини C, E и B12 – раждат момчета в 56% от случаите.





Източник 24часа

Трети март е мерило за нас, нашата принадлежност, памет и идентичност, каза президентът Илияна Йотова

0

Трети март не е само една особена дата в българския календар, а е мерило за нас, нашата принадлежност, нашата памет и нашата идентичност. Това каза в словото си президентът Илияна Йотова, която прие почетния строй на представителните части на Българската армия. 

Президентът подчерта, че този ден е на българската свобода и е неизменна мечта на поколения българи – за свобода, независимост и собствено отечество. Йотова посочи, че тази мечта е родена от мъченичеството на народа по време на петвековното османско владичество и от паметта за многовековната и славна българска история.

Илияна Йотова припомни ролята на Руско-турската война за Освобождението на България и значението на Санстефанския мирен договор за завръщането на името България в световната история. Тя подчертa, че това е била справедлива кауза, която е привлякла воини, офицери и доброволци от Русия и е резонирала в тогавашна Европа.

Президентът отдаде почит на българските опълченци – офицери, кадети, интелектуалци и борци за свобода, които с героизма си са допринесли за историческата победа. „Историята не помни техните имена, но ги назовава мъченици, победители, герои“, добави Йотова.

/НН/



Източник БТА

Гредите спряха Борнемут срещу Брентфорд и Игор Тиаго

0



Борнемут и Брентфорд завършиха при нулево равенство в двубой от междинния 29-и кръг на английската Висшата лига. Въпреки множеството ситуации на „Вайталити Стейдиъм“, мачът не предложи попадения. Така „пчеличките“ пропуснаха отлична възможност временно да се изкачат в зоната за европейските турнири поне до двубоя на Челси като гост на Астън Вила в сряда и остават седми с 44 пункта. Борнемут също имаше шанс да засили интригата в битката за Европа, но към момента остава на девета позиция и с пет точки по-малко от местата в Топ 6.

Бившият футболист на Лудогорец Игор Тиаго отново започна като титуляр за Брентфорд и остана на терена през всичките 90 минути. Този път обаче бразилецът не успя да окаже обичайното си влияние в атака, като не се отчете нито с гол, нито с асистенция. През сезона той има впечатляваща статистика от 18 попадения и една асистенция в 28 срещи от първенството.

През първото полувреме инициативата бе на страната на Борнемут, който създаде по-опасните положения и имаше основания да съжалява, че не поведе до почивката. Около десет минути преди края на първата част Райън Кристи стреля с глава от близка дистанция, но прати топката над гредата. Малко след това отново той беше близо до попадение, но този път изстрелът му мина покрай десния страничен стълб. В добавеното време Маркъс Тавърниър принуди Куивийн Келъхър да показва класа с впечатляващо спасяване в долния ляв ъгъл.

Само три минути след подновяването на играта домакините създадоха нова сериозна опасност, като Тавърниър преодоля вратаря на гостите, но топката срещна лявата греда.

Брентфорд от своя страна рядко застрашаваше вратата на съперника от игра и разчиташе основно на статични положения. Петнадесетина минути преди края Сеп ван ден Берг засече с глава центриране от пряк свободен удар, но Джордже Петрович реагира хладнокръвно и спаси.

В ответната атака Тавърниър отново нацели рамката на вратата. Малко по-късно Еванилсон прати топката в мрежата, но попадението му бе отменено без намеса на системата ВАР. В третата минута на добавеното време Борнемут пропусна и последната си възможност за победа – Тавърниър изведе резервата Ели Крупи в наказателното поле, но неговият силен удар не намери целта.

Това равенство удължи серията на Борнемут без поражение до осем поредни мача. „Черешките“ ще имат пауза през следващия уикенд, тъй като вече не участват във ФА Къп, а следващият им двубой е на 14 март, когато ще гостуват на новака Бърнли.

Брентфорд пък няма време за отдих и още в началото на следващата седмица го очаква гостуване на Уест Хeм Юнайтед. Срещата от турнира за ФА Къп е насрочена за 9-ти март (понеделник) от 21:30 часа българско време.





Източник Gong.bg

Православната църква отслужи благодарствени молебени за Освобождението на България

0

На 3 март – националния празник на България, Българската православна църква отслужи благодарствени молебени за Освобождението на страната от османското иго.

Българската свобода, изгряла на 3 март 1878 г., ознаменува усилията, въжделенията и саможертвата на хиляди наши сънародници през петвековното робство. Това каза пред БТА българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който днес отслужи благодарствен молебен за Освобождението на България в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Нека продължаваме да изграждаме благото на България, заради която предците ни пожертваха живота си, и нека помним, че в основата на нашата свобода стоят молитвите на много наши сънародници през вековете, призова българският патриарх Даниил.

„С духовна радост, благодарност и признателност и тази година празнуваме 3 март – празникът на нашето Освобождение. Денят, в който в далечната 1878 г. изгря българската свобода и независимост. Честваме 3 март като празник на единомислието и единодействието на българския народ в желанието му за свобода, на свободолюбието на нашите предци и жертвената любов на всички наши братя по вяра, които са оставили костите си по нашите земи, за да може днес ние да живеем свободно“, каза още патриарх Даниил.

Трети март е ден, роден от вярата, търпението и мъченичеството на безброй човешки сърца. Това каза Старозагорският митрополит Киприан по време на официалното честване на Националния празник на Република България на връх Шипка, където отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите за свободата на отечеството. 

Митрополит Киприан говори пред медиите и посочи, че свободата не е даденост. „Тя е извоювана с много мъка, много кръв, с много тъга. На българските майки, които са оплаквали своите деца, които са били вземани за еничари. На българските опълченци, които стояха неотлъчно на връх Шипка“, каза митрополитът и допълни: „Нека да е благословен националния празник и всекога да помним, че България я има, защото ние пазим вярно своята памет и тачим своите герои.“

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи в Катедралния храм на Варна трисагий и благодарствен молебен. В обръщението си към миряните той посочи, че Трети март е скъп за паметта на всеки православен българин ден. Това е ден на радост и гордост, на синовна почит и признателност към всички наши предци, отдали силите си за нашето духовно и културно възраждане, към всички воини, които не пожалиха живота си за извоюването на нашата свобода, посочи владиката. Той изтъкна още, че това е и ден за заупокойни и благодарствени молитви към Господа Бога, който е удостоил с небесна закрила православния български народ и го е дарил със свобода – духовна и политическа. 

На тържеството във Враца присъстваха народни представители, общински съветници, Врачанският митрополит Григорий, областният управител, представители на различни учреждения. Концерт на врачанката Елеонора Стоянова също беше част от събитията в областния град. 

Във Видин националният празник започна със заупокойна молитва, отслужена от Видинския митрополит Пахомий пред паметника на румънските воини, загинали за нашето Освобождение, в село Иново, където областният управител Иван Иванов и заместникът му Ирена Николова положиха цветя в памет на героите, жертвали живота си в името на Отечеството.

Празничният ден в Ловеч започна с панихида, отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил и духовници в храм „Св. Троица“. Митрополит Гавриил се обърна към присъстващите, подчертавайки значението на празника. „Свободата е дар от Бога, но тя се дава на народи, които са способни да я изстрадат и да я пазят. През вековете на робство българският народ съхрани своята вяра, език и традиции благодарение на църквата, манастирите и килийните училища“, каза владиката.

Честванията в Благоевград започнаха с полагане на цветя пред паметния знак на майор Иван Павлович Орлински в двора на храм „Въведение Богородично“. Там бе отслужена и панихида за загиналите за Освобождението от Неврокопския митрополит Серафим и свещеници. В навечерието на празника заупокойна молитва в памет на загиналите за свободата на родината бе отслужена от митрополит Серафим и в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Гоце Делчев. „Честит да бъде празникът на освобождението на България от турско робство. В църквата всеки ден отправяме молитви за това Бог да продължи любовта си към нас и да не ни отнема дара на свободата. Да живеем в мир и да се трудим, за да поднасяме плодовете на добродетелността пред нашия Бог и спасител“, каза в словото си митрополит Серафим.

В този ден православната църква благодари на Бога за свободата и независимостта, отправя молитва за доброто и преуспяването на българския народ, за неговия държавен и църковен живот. Това каза в словото си Пловдивският митрополит Николай, който отслужи благодарствен молебен в катедралния храм „Успение Богородично“ в Стария град на Пловдив по повод националния празник на България и 148 години от Освобождението от османско иго.

Трети март е денят, поставил началото на най-новия свободен период от хилядолетната история на България, посочи митрополитът и подчерта, че свободата е извоювана с цената на хиляди преждевременно загубени човешки животи. Митрополит Николай говори за отговорността, почитта и дълга да се пазят заветите на дедите ни. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите ближни, пише в Библията, каза владиката и допълни, че не някой друг, а православната вяра ни освободи от робството. 

В Силистра празничната програма започна с молебен за здраве и благоденствие на българския народ и жителите на общината, отслужен от Доростолския митрополит Яков в катедралния храм „Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел“. 

В Сливен бе отслужен молебен за здраве и добруване на българския народ, отслужен от Сливенския митрополит Арсений. В словото си той акцентира, че 3 март не е „музейна дата“, а въпрос за волята на народа да носи свободата като отговорност. Според него в съвременния свят свободата може да бъде подкопана не само със сила, но и чрез зависимости и духовна апатия. Митрополитът подчерта значението на единството между държавността и Българската православна църква, като припомни, че историческите успехи на българския народ са идвали тогава, когато той е бил стъпил върху тези две опори.

 

/ХК



Източник БТА

С тържествена заря-проверка в София беше отбелязана 148-ата годишнина от Освобождението на България

0

С тържествена заря-проверка на площад „Народно събрание“ в София беше отбелязана 148-ата годишнина от Освобождението на България от османско иго. Командващ на тържествената заря-проверка беше бригаден генерал Стоян Шопов – началник на щаба на Сухопътните войски. Президентът Илияна Йотова прие почетния строй на представителните части на Българската армия.

В строя бяха знамената-светини, символ на най-възвишените традиции и добродетели на българското войнство, напомнящи за героичния подвиг на Българската армия: Самарското знаме, Щандарт на Първи конен полк, Знамето на 15-и пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-и Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк, Знаме на Шести пехотен Търновски полк, Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк.

В края на церемонията присъстващите коленичиха в памет на загиналите за свободата на България. Прозвуча и химнът на страната.

Венци и цветя бяха поднесени от името на президента, председателя на Народно събрание Рая Назарян, служебния премиер Андрей Гюров, от българския патриарх Даниил, кмета на София Васил Терзиев, Конституционния съд, вицепремиера по европейските средства Мария Недина, служебния министър на отбраната Атанас Запрянов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-председатели на Народното събрание, политически формации от Народното събрание, омбудсмана Велислава Делчева, министерства, председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров, формации в Столичния общински съвет, Българската телеграфна агенция (БТА).

На тържествената заря-проверка присъстваха президентът Илияна Йотова, председателят на Народното събрание Рая Назарян, служебният премиер Андрей Гюров, българският патриарх Даниил, кметът на София Васил Терзиев, председателят на Конституционния съд Павлина Панова, служебни министри, народни представители, представители на религиозната общност, дипломати, военни, представители на съдебната власт, генералният директор на БТА Кирил Вълчев и граждани.

Националният празник на България беше отбелязан в цялата страна и на различни места по света.

По-късно президентът ще бъде домакин на традиционния прием по случай 3 март.



Източник БТА

„Ливърпул“ падна от последния във Висшата лига

0


Шампионът на Англия „Ливърпул“ се изложи драстично със загуба 1:2 при гостуването на последния във Висшата лига „Уулвърхемптън“.

Родриго Гомеш даде аванс на домакините в 78-ата мин, а Мохамед Салах изравни 5 мин след това.

В 4-ата мин на добавеното време Андре донесе шокиращия успех на „Уулвс“.

Така „Ливърпул“ остана с 48 точки на 5-ата позиция.

„Вълците“ пък събраха 16 на дъното.





Източник 24часа

Борнемут – Брентфорд 0:0 /репортаж/

0


Борнемут и Брентфорд завършиха при нулево равенство в двубой от междинния 29-и кръг на английската Висшата лига. Въпреки множеството ситуации на „Вайталити Стейдиъм“, мачът не предложи попадения.

Така „пчеличките“ пропуснаха отлична възможност временно да се изкачат в зоната за европейските турнири поне до двубоя на Челси като гост на Астън Вила в сряда и остават седми с 44 пункта. Борнемут също имаше шанс да засили интригата в битката за Европа, но към момента остава на девета позиция и с пет точки по-малко от местата в Топ 6.

Бившият футболист на Лудогорец Игор Тиаго отново започна като титуляр за Брентфорд и остана на терена през всичките 90 минути. Този път обаче бразилецът не успя да окаже обичайното си влияние в атака, като не се отчете нито с гол, нито с асистенция. 

ВИЖТЕ ВСИЧКО НАЙ-ИНТЕРЕСНО ОТ ДВУБОЯ В ПРИКАЧЕНОТО ВИДЕО ОТ РЕПОРТАЖА!



Източник Gong.bg

Саби, ковани за Априлското въстание, са изложени в Музея на Възраждането във Варна

0

В Музея на Възраждането във Варна се откри изложбата „Ковани за свободата. Саби от Априлското въстание, 1876 г. I Търновски революционен окръг“. Неин куратор е Виолин Калчев, който миналата година представи в музея експозиция и за ножарския занаят

Изследването за сабите от Априлското въстание е правено в продължение на седем години с фокус върху майсторите ножари и ковачи, които са работили самоотвержено с риск за живота си, каза пред БТА Калчев. Той изтъкна, че еснафът е бил многоброен – над 400 души, и е работил активно както за властта в Османската империя, така и за българите, които са се въоръжавали, за да пазят стоката и парите си, особено при пътувания по търговия. 

Половината хладно оръжие за въстаниците е дело на майстори ножари в Габрово, Ново село, Севлиево, Батошево, и е изключително качествено. Другата част е правена от ковачи по поръчка на революционните комитети и е по-грубо и недодялано, като причина за това е и бързата и тайна работа, обясни кураторът.

Обичайно сабите са по-леки от килограм. Най-тежкият експонат в изложбата – маждрак или дълго копие (пика), е двукилограмов, кован в Севлиевско. Той е бил с дълга дървена дръжка и е сечал като ятаган с вътрешната част на острието. Тежестта на една сабя или ятаган, каквито са ползвани често и от българите, е между 650 и 800 грама. Майсторските хладни оръжия изглеждат масивни, но са леки, за да могат да се въртят в битка дълго време, без да натежават, каза Калчев. 

Остриетата на сабите, ковани за Априлското въстание, са най-често двукомпонентни. Причината е да се пестят пари, което е честа практика в Северна България. Гърбът се прави от желязо, а режещият ръб – от стомана, която изработват самите майстори. Дължината на острието е около 80 сантиметра. Съществувал е стандарт за три размера, съобразени с ръста на войника и това дали той е пешак или кавалерист.

Сред интересните експонати в изложбата е новоселска дълга кама с гард от Троянския музей. По думите на Калчев тя има аналог, правен 20 години по-рано, идентифициран от него като изработка на сопотската школа, която има собствен почерк и декорации. Предстои той да издаде книга за сопотската ножарска школа, откъдето ще стане ясно, че най-големият търговец с тези изделия е дядото на Иван Вазов по майчина линия. 

Кураторът обърна специално внимание на сабите „касатури“. Те са ковани от трима майстори. Имат гард, наричан още кафез, от лят бронз в няколко лъча, правен от бижутера Цвятко Каролев. Каниите за тях са дело на други майстори – канджии. Те са дървени, покрити с тънка месингова ламарина, наричана „жълта тахта“. Общо в музеите у нас са запазени осем касатури. Думата идва от турски и е определение за мощна, голяма сабя. 

В изложбата може да се видят още сабя-бастун, оръжията на въстаниците от Бяла черква и Мусина – част от отрядите на поп Харитон и Бачо Киро, сабята на Христо Иванов – Големия, който е съратник на Левски. Интересна е и сабята с надписи на Вътьо Иванов Манев, габровска изработка с лят месингов гард, произведение на дюкмеджийското или куюмджийското изкуство, посочи още специалистът. 

Експонатите са предоставени от шест музея в България – Историческите музеи в Бяла черква и Севлиево, Регионалните исторически музеи във Велико Търново, Габрово и Ловеч и Музеят на  народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян. По думите на куратора по-голямата част от оръжията в колекциите са дарявани от семействата, където са били съхранявани през годините. Някои се показват за първи път.

Информацията за сабите е събрана в специален каталог „Ковани за свободата“, който Виолин Калчев е подготвил заедно с д-р Симеон Цветков по повод 150-годишнината от Априлското въстание. В края са изписани имената на майсторите, за които изследователят е намерил сведения и документи. Изложбата в Музея на Възраждането във Варна може да се разгледа до 27 март. 



Източник БТА

С шествие и концерт на ансамбъл „Чинари“ Самоков отбеляза националния празник на България

0

Самоков отбеляза националния празник на България с шествие, концерт на ансамбъл „Чинари“ и 3D мапинг на сградата на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“. 

Шествието тръгна от храм „Свети Никола“ и завърши пред Паметника на опълченците, където бяха поднесени венци и цветя. В него се включиха представители на общинската администрация, народни представители от Софийска област, общински съветници, архиерейското наместничество, ученици, учители и граждани. 

На централния площад „Захарий Зограф“ имаше гръм на черешови топчета, пуснати от членовете на Клуб за историческо оръжие „Чакър войвода“. По традиция всяка година клубът награждава ученик и учител за продължаване на българските традиции и предаване на българския дух. Тази година Давид Бончев получи наградата „Аз съм българче“ при учениците, а при учителите наградата отиде при Валентина Петрова, директор на Белчинското училище. Наградите връчи председателят на клуба Георги Николчов. Той припомни, че свободата не е даром и за нея са загинали хиляди руски, украински, финландски и беларуски войни.

В словото си кметът на община Самоков Ангел Джоргов каза, че свободата не е край, а начало и тя не е даденост, а дълг. „Свободата не е дар, не е подаяние. Тя е извоювана с жертвите на дедите ни, с писъка на майките, с болката на сираците“, допълни той. Джоргов добави, че Самоков е град с история, с дух и с будни хора. 

На сградата на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ имаше 3D мапинг. Бяха показани образите на Васил Левски, Христо Ботев, гербът на Община Самоков и ключови сгради и места, свързани с Освобождението. Последва и концерт на ансамбъл „Чинари“. 

По-рано днес курортен комплекс Боровец тържествено отбеляза 148 години от Освобождението на България.



Източник БТА

Последни новини

Клюки

ndt1.eu