Умира Слав Христов Караславов – български писател белетрист и поет. Завършва гимназия в Първомай. Работи като пътуващ журналист. Редактор е във в-к “Народна младеж”, в-к “Септемврийче”, Радио София. Работи и в изданията “Народна младеж” и “Български писател”. Главен секретар е на СБП за периода 1972-1979 г. Главен редактор е и на ИК “Иван Вазов”. Негови стихосбирки са:“Ехо от кавалите” (1959 г.), “На бял камък” (1961 г.), “Насаме със сина” (1965 г.), “Приемете ме и такъв” (1967 г.), “Поеми” (1973 г.), “Априлски пространства” (1976 г.), “Безводни реки” (1979 г.), “Дуел” (1981 г.), “Снегопад” (1983 г.), “Сватбено пътуване. Интимна лирика” (1985 г.), “Ракета. Стихове за деца” (1987 г.) и др. Белетристичното му творчество е обърнато към историята: “Приятел със смъртта” (1967 г.), “Хроника за Хаджи Димитър” (1968 г.), “Неуспешно следствие” (1980 г.), “В дните на цар Ивайло” (1981 г.), “В дните на цар Ивайло, на хан Ногай, на Георги Тертер и Теодор Светослав” (1984 г.), “Детрониране на величията” (1986 г.), тетралогията “…И се възвисиха Асеневци” (1976 г.), трилогията “Солунските братя” (1978-1979 г.). Автор е също на пътеписи, пиеси, произведения за деца и юноши.

Международния валутен фонд отпуска седмия транш на България в размер на 70 000 000 $. МВФ е създаден през 1945 г. с 39 страни-членки. Седалището е във Вашингтон, съществува и европейско бюро в Париж.

Структурата на фонда е изградена от висш орган – Съвет на управляващите (Board of Governors), в който влизат министрите на финансите или управителите на централните банки на отделните страни. Изпълнителният орган е Директоратът ( Executive Board), в който е съсредоточена властта за постоянно вземане на решения. 24-те членове на Директората се срещат 3 пъти седмично за решаване на актуалните проблеми; Съществува още Изпълнителен директор (Executive Director) или Разпоредител и Съвет (Council). Най-важният орган на МВФ е Временният Комитет (Interim Committee). Членовете му се срещат два пъти годишно – през пролетта и есента. Този комитет може да бъде трансформиран в съвет с правомощия да взема решения.

Фондът има статут на специализирана организация към ООН. МВФ работи за осъществяването на международно валутно сътрудничество чрез поддържане на стабилност на валутите и чрез премахване на ограниченията върху обмена. Подпомага страните със затруднения в платежния баланс като предоставя кредити. Създава условия за разширяване на международната търговия. България е член от 1990 г.

На съвещание в Брюксел се взема решение да се постигне сигурност на атомните електроцентрали в Европа, което засяга реакторите по съветски образец, по-специално в България и Литва.

Световната банка отпуска на България 100 000 000 $ заем за преструктуриране на икономиката.

В Албания се провеждат първите многопартийни избори. От 1991 г. в резултат на промените, обхванали цяла Източна Европа, в Албания е налице “тиха революция”. На 20 април 1991 г. страната е обявена за република. Парламентът се избира за срок от 4 години и има 140 депутати. Сто депутати се избират директно. Четиридесет депутати се избират от листи на партии или коалиции според тяхното представяне в изборите. През 1992 г. за президент е избран Сали Бериша, а през 1996 г. изборите печели демократическата опозиция. На 24 юли 1997 г. за президент е избран Реджеп Мейдани, а за министър-председател – Пандели Майко. На 2 октомври 1998 г. е сформирано правителство. Президент от 24 юли 2002 г. е Алфред Моисиу, а министър председател- Фатос Нано.

Подписан е договор за икономическо, търговско и техническо сътрудничество с Алжир за периода до края на 1985 г. В Алжир е развито производството на вина, южни плодове, памук, маслини, цинк, фосфати и др. Отношенията между България и Алжир датират от периода на борбата за независимост на АДНР (Алжирска Демократична и Народна Република). Дипломатически отношения са установени на 20 март 1962 г. – 3 месеца преди провъзгласяването на независимостта на Алжир. Първият извънреден и пълномощен посланик на Алжир у нас връчва акредитивните си писма на 12 декември 1963 г. До момента няма промени в дипломатическите отношения и ранга на дипломатическите представителства и представители , разменени между Р България и АДНР.

За честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава са създадени 52 юбилейни комитета в различни държави, като до самото честване те стават 57.

В Клуба на културните дейци в София се провежда национално съвещание по проблемите на Българската кинематография.

След 12 години, прекарани в космоса, Експлорър 1 влиза обратно в земната атмосфера. Експлорър 1 е проектиран и построен от Реактивната лаборатория JPL, а ракетата-носител Юпитер-С е модифицирана от Армейската балистична ракетна агенция ABMA, за да бъде пригодена да пренесе сателитен товар – в резултат новата ракета става известна с името Джуно 1. Сглобяването на Експлорър 1 и модификацията на Юпитер-С отнемат 84 дена. Преди работата по тях да е приключила, СССР вече изстрелват втория си спътник – Спутник 2 – на 3 ноември 1957 г. Мисията Експлорър 1 способства за откриването на поясите на Ван Алън.

Общото тегло на спътника е почти 14 килограма, от които 8.3 килограма е инструментариумът. Електрозахранването е предоставено от никелово-кадмиеви химически батерии, които съставят около 40% от цялото тегло. Предоставената електроенергия поддържа високоенергийния предавател в продължение на 31 дена и нискоенергийния предавател в продължение на 105 дена. Експлорър 1 спира предаването на информация на 23 май 1958 г. с изчерпването на батериите си, но остава в орбита повече от 12 години. На 31 март 1970 г. прави възпламенително обратно влизане в атмосферата над Тихия океан. Експлорър 1 е първият космически апарат от програмата Експлорър, която към ноември 2004 г. е изстреляла 83 космически сонди.

Подписана е спогодба за икономическо, индустриално и техническо сътрудничество с Холандия. Основни отрасли в Холандия са корабостроене, самолетостроене, черна и цветна металургия, химическа, електротехническа, текстилна, целулозна, хранително-вкусова, керамична, порцелано-фаянсова промишленост. Страната е един от най-големите износители на аудио- и видеоапаратури. Около 70% от селскостопанската продукция дава животновъдството – едър рогат добитък, свине, птици. Холандия заема едно от първите места в света по парниково производство- зеленчукопроизводство, цветарство. Основни селскостопански култури, които се отглеждат са картофи, захарно цвекло, овес, пшеница, ечемик.

Изстрелян е съветският космически апарат “Луна 10”. “Луна 10” (“Луник 10”) е непилотирана космическа мисия от съветската програма “Луна”. Апаратът е изстрелян към Луната от платформа в орбита около Земята. Сондата става първият изкуствен сателит на Луната (или на друго (освен Земата) небесно тяло изобщо). Космическият съд влиза в лунна орбита на 3 април 1966 г. и завършва първата си обиколка 3 часа по-късно. С негова помощ са проведени различни изследвания на космическите лъчения, както и на гравитацията на земния спътник. Апаратът предава обратно до Земята Интернационала по време на Двадесет и третия конгрес на КПСС. “Луна 10”, захранван от батерии, е в действие в продължение на 460 обиколки около Луната и провежда 219 активни предавания на информация, преди радиосигналите да прекъснат на 30 май 1966 г.

Завършва Първият международен музикален фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе, превърнал се в традиция. “Мартенски музикални дни” е член на Европейската асоциация на фестивалите. Всяка година през втората половина на м. март град Русе събира елитни български и чужди музиканти от различни части на света като гости и участници във фестивала “Мартенски музикални дни”. Основан през 1961 г. като инициатива в рамките на българо-немското културно сътрудничество, домакинстван от Община Русе, фестивалът поддържа трайно авторитета на гр. Русе като един от водещите културни центрове в България. В реализацията на фестивала са ангажирани национални и международни институции като Министерството на културата, Съюза на българските композитори, БНР, БНТ Британски съвет, Гьоте институт, Фондация Гаудеамус – Холандия, Про Хелвеция, Унгарски културен институт, Посолството на Австрия в България, Френски институт – София и др.

Влиза в сила първият междудържавен план за културен обмен, подписан между България и Франция.

Дипломатическите отношения между България и Франция са установени на 8 юли 1879 г. Културните отношения се регулират от Културна спогодба и Спогодба за научно и техническо сътрудничество (подписани през 1966 г.) и тригодишни Програми за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата. От октомври 1993 г. България е пълноправен член на Движението на франкофонските страни, преименувано от 1997 г. на Международна организация на франкофонията. През февруари 1990 г. е подписана Спогодба за откриване и функциониране на културни центрове в столиците на двете страни. От март 1991 г. активно функционира Френски културен институт в София. На 07 октомври 2004 г. e открит Български културно-информационен дом към Посолството ни в Париж. На 2 декември 2003 г. в Маастрихт е подписано Споразумение между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество. На 30 март 2004 г. е подписана Програма за културно, образователно, научно, техническо и междуведомствено сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Френската република за периода 2004-2005-2006 г.

Роден е Иван Яхнаджиев – български художник живописец, наричан “българския Матис”. През 1977 г. завършва Националната художествена академия “Николай Павлович”, специалност “Живопис” в класа на проф. Д. Узунов. От 1977 до 2000 г. има над 40 самостоятелни изложби в България и повече от 20 самостоятелни изложби в Белгия (1987 г., 1988 г., 1989 г.), Италия (1990 г.), Турция (1992 г.), Гърция (1992 г.), Холандия (1992 г.), Кипър (1994 г.), Берлин (1996 г.) и др. Илюстрира стихосбирката на Ханс Раймунд. “Послепис за рухнали митове” (1994 г.); Георг Тракъл “Духовно здрачаване” (1995 г.), Райнер Кунус “Сън в изгнание” (1996 г.).

Съставено е второ правителство на Кимон Георгиев. В него има 5-ма комунисти (Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Стефанов, Рачо Ангелов и Добри Терпешев), 4-ма земеделци (Александър Оббов, Любен Коларов, Георги Драгнев и Стефан Тончев), 4-ма звенари (Кимон Георгиев, Георги Кулишев, Дамян Велчев и Христо Лилков), 2-ма социалдемократи (Димитър Нейков и Георги Попов), 1 радикал (Стоян Костурков) и 1 независим (Димо Казасов). Учредени са и постовете подпредседатели на Министерския съвет, заети от Трайчо Костов и Александър Оббов.

Кимон Георгиев е български политик и държавник. Завършва Военното училище в София и участва във войните от 1912–1918 г. като офицер. Един от основателите на Военния съюз, Георгиев е избран за член на централното му ръководство. Участва в ръководството и на създадения през 1922 г. Народен сговор. Кимон Георгиев е сред главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Включва се в изграждането на Демократическия сговор. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците, пощите и телефоните в правителство на Андрей Ляпчев. Налага се като лидер в Политическия кръг “Звено”. Активно участва в подготовката и провеждането на държавния преврат на 19 май 1934 г. От 19 май 1934 г. до 22 януари 1935 г. заема поста министър-председател. Вътрешната му политика прокарва идеята за надпартийна власт и управление на елита. За целта е отменена Търновската конституция и е разпуснато Народното събрание. Във външната си политика се стреми към сближаване с Югославия и Франция, възстановява дипломатическите отношения със СССР. Влиза в конфликт с царя. След януари 1935 г. преминава в опозиция. Постепенно заема демократични позиции и търси сътрудничество с БЗНС “Ал. Стамболийски”, а по-късно и с РП. Привърженик е на сътрудничеството със СССР. Обявява се срещу съюза на България с хитлеристкия блок в началото на Втората световна война (1939–1945 г.). През 1942 г. заедно с ръководения от него Политически кръг “Звено” приемат предложението на БРП за образуване на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на Отечествения фронт. От 9 септември 1944 г. до ноември 1946 г. е министър-председател на първото отечественофронтовско правителство. След това заема редица важни държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), председател на Комитета по строителство и архитектура, заместник председател на МС, заместик председател на Националния съвет на ОФ. Кимон Георгиев умира през 1969 година.

От тиф умира Ани Франк (родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт). Анелиезе Мари Франк е най-известната жертва на еврейския геноцид, Холокоста, нареден от Адолф Хитлер по време на Втората световна война. Когато немски войски окупират Нидерландия, Ани Франк и семейството й прекарват две години в укриване от нацистите в няколко стаи, защитавани от приятели-неевреи. Семейство Франк са открити през август 1944 г. и са изпратени в концентрационни лагери. Една година по-късно Ани Франк умира по време на епидемия от тиф в лагера Берген-Белсен близо до Хановер. Личният й дневник е публикуван през 1947 г. в Нидерландия под заглавието “Het Achterhuis”. Дневникът е преведен на повече от 50 езика и са продадени милиони копия от него. По-известна като “Дневникът на Ани Франк”, книгата продължава да е в печат по цял свят. Театрална версия на сюжета е поставена в Бродуей през 1955 г. и печели награда Пулицър. През 1997 г. преработена версия на пиесата е поставена отново в Бродуей, като ролята на Ани е дадена на Натали Портман.

Умира немският химик Ханс Фишер. Той е роден на 27 юли 1881 г. в Хошст на Майн. Започва образованието си в Щутгарт, по-късно в училището “Humanistisches Gymnasium” във Вайсбаден. Следва химия и медицина в Лозанския и Марбургския университет. Дипломира се през 1904 г. Работи първоначално в медицинска киника в Мюнхен, по-късно в Първи Берлински химически институт под ръководството на Емил Фишер. Ханс Фишер се връща в Мюнхен през 1911 г. и става лектор по вътрешна медицина следващата година. През 1913 г. става лектор по физиология във Физиологичния институт в Мюнхен. През 1916 г. става професор по медицинска химия в Инсбрукския университет, откъдето се прехвърля във Виенския университет през 1918 г. От 1921 г. до смъртта си през 1945 г. остава на позицията професор по органична химия в Technische Hochschule в Мюнхен. Научната работа на Фишер се концентрира основно върху изследването на пигментите в кръвта, жлъчката, хлорофила в листата на растенията, както и с химичните качества на пирола, от който тези пигменти произлизат. От особено значение е синтезът на билирубин и хемин, който Фишер осъществява. През 1930 г. Ханс Фишер става носител на Нобелова награда. На 31 март 1945 г. Фишер се самоубива, след като институтът заедно с целия му труд са унищожени в последните дни на Втората световна война.

От 31 март до 2 април цар Борис ІІІ е на посещение при Хитлер в Бергхоф. Водят се разговори по хода на войната, англо-турските отношения и еврейския въпрос.

Борис III е цар на българите (от 3 октомври 1918 г. до деня на неговата смърт – 28 август 1943 г.). Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е на 30 януари 1894 г. в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Неговият брат е княз Кирил Преславски, и сестрите му са княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война (1913 г.). След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията (Държавен преврат на 9 юни 1923 г.) пристъпва незабавно към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Александър Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с Андрей Ляпчев. През юни 1931 г. е принуден да се раздели с него, след като то претърпява неуспех в проведените избори за ХХIII Народно събрание. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. Чрез ловки маневри царят съумява да разедини редиците на Военния съюз. С тези действия той отслабва позициите на правителството на Кимон Георгиев и през януари 1935 г. го заставя да напусне управлението на страната. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. Министрите са превърнати в обикновени административни чиновници, които той назначава и сваля по свое усмотрение. Картината в страната не се променя и след парламентарните избори през пролетта на 1938 г. Тъй като новоизбраната камара пак не му се нрави, тя е разпусната предсрочно и вместо нея в края на 1939 г. и началото на 1940 г. е избрана друга. През този период (юни 1937 г.) се ражда и второто дете на царското семейство. Наричат го Симеон и също получава титлата княз Търновски. През септември 1939 г. се поставя началото на Втората световна война (1939–1945 г.). Царят твърдо се придържа към прокламирания от него курс на неутралитет. Когато обаче през следващата година военните действия се пренасят и на Балканския полуостров, възможностите му за маневриране силно се ограничават. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Богдан Филов, не без негово съгласие, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. Настъпилият обрат в хода на военните действия на Източния фронт, събарянето на диктатурата на Мусолини (юли 1943 г.) и отпадането на Италия като съюзник на хитлеристка Германия правят все по-несигурна перспективата пред българския монарх. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при Адолф Хитлер. Към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: професор Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

Публикувана е Наредба-закон за държавен надзор върху дружествата и сдруженията.

Роден е Хърб Алпърт – американски тромпетист, композитор и вокал. Той свири на тромпет от дете, но впоследствие започва да свири на китара. Създава песни в тандем с Лу Адлър. През 1962 г. създава собствена звукозаписна фирма с Джери Мос – “A&M”. Удостоен е със 7 награди “Грамми”. Едно от големите му открития е “Карпентърс” (1970 г.). В края на 70-те години се оказва на гребена на диско-вълната. През 80-те записва със звезди като “Ю Би 40”, Джанет Джексън, Брайън Адамс, “Полис” и др. В началото на 90-те години опитва и хип-хоп. Единственият хит № 1, който пее, е “Keep Your Eye on Me” (1987 г.), по музика на Бърт Бакарак. В последния си албум за “А&М” – “Midnight Sun”, посвещава изпълнението на превърналата се в евъргрийн “Taste of Honey” на Стен Гец, един от последните албуми на големия саксофонист – “Apasionado” (1990 г.) е продуциран лично от Aлпърт. През 1994 г. Алпърт и Мос отново основават собствена фирма – “Almo Sounds”. Албуми: “The Lonely Bull” (1962 г.), “Herb Alpert’s Tijuana Brass, Vol. 2” (1963 г.), “South of Border” (1964 г.), “Whipped Cream & Other Delights” (1965 г.), “Going Places” (1965 г.), “What Now My Love” (1966 г.), “The Beat of the Brass” (1968 г.), “The Brass Is Comin” (1969 г.), “Rise” (1979 г.), “Magic Man” (1981 г.), “Bulish” (1984 г.), “Keep Your Eye on Me” (1987 г.), “Mudnight Sun” (1992 г.), “Second Wind” (1996 г.), “Passion Dance” (1997 г.), “Colors” (1999 г.).

Роден е Джордж Ричард Чембърлейн – американски актьор. Учи в Пелмон Колидж, където за първи път проявява вокални и актьорски данни. В киното е от 1960 г., но печели популярност с участието си в тв сериали. Става световно известен с образа на д-р Килдеър в едноименния сериал на NBC 1961-1966 г., за който получава “Златен глобус”. В театъра работи в “Нощта на игуаната”, “Бащи и синове”, снима се в Англия – в тв сериал “Портрет на една дама” (1968 г.), в психодрамите“Петулия” (1967 г.), “Лудата от Шапо” (1968 г.), в екранизации по Шекспир – “Юлий Цезар” (1970 г.), “Хамлет” (1971 г.), в биографичните филми “Влюбени жени” (1970 г.), “Лейди Каролина Лемб” (1972 г.), в поредица костюмни зрелищни филми – “Тримата мускетари” (1975 г.), “Четиримата мускетари” (1976 г.), “Сирано дьо Бержерак” (1976 г.), “Желязната маска” (1977 г.), “Пантофката и розата” (1978 г.), повтаряйки успеха на знаменития си предшественик във Великобритания Джон Баримор. Участва в австралийската драма “Последната вълна” (1978 г.), в популярния филм-катастрофа “Ад под небето” (1974 г. ). Нов етап в актьорската му кариера по пътя на творческата зрелост и майсторство се явяват знаменитите му тв изяви през 80-те год. – “Шогун” (1980 г. , “Златен глобус”), “Птиците умират сами” (1983 г., “Златен глобус”), “Валенберг – разказ за героя” (1984 г.), “Мечтата Запад” (1986 г.), “Кук и Пири” (1986 г.), “Казанова” (1987 г.), “Самоличността на Борн” (1988 г.), “Страх за кожата” (1990 г.). Участва още в “Телефонно убийство” (1987 г.), “Хищна птица” (1993 г.), “Изгубената дъщеря” (тв, 1997 г.), “Река, в която да се удавиш” (1997 г.), “Павилионът” (1999 г.).

Умира Иван Петков Стайков – български композитор, аранжор и пианист. Завършва БДК, специалност пиано. Той е член на СБК. Автор е на оркестрови пиеси, филмова музика (“Двойникът”, “Господин за един ден”), мюзикъли, автор е и на музиката към първия български филмов мюзикъл “Бягство по Ропотамо”. В средата на 50-те години заедно с Е. Георгиев е сред първите автори на оригинални аранжименти за български песни. Стайков е един от основните сътрудници на Естрадния оркестър на БНР, автор на аранжименти за бигбенд. Активен участник е в първите издания на “Златният Орфей”. Основна изпълнителка на неговите песни е М. Николова. Има принос за създаване на репертоара от джазови пиеси на Естрадния оркестър на КТР. Възстановява по скици, довършва и оркестрира II симфония на Д. Ненов “Поема на българската земя” (1982 г.). Стайков е удостоен с орден “Кирил и Методий”, I степен.

Роден е Людмил Георгиев – български джазмузикант, кларнетист, алтсаксофонист, вокалист, композитор и публицист. Той израства в музикантска среда (всичките му роднини са музиканти) и по естествен начин става продължител на традицията. Започва да се занимава със суинг през 1946 г., като сформира бигбенд от ученици от различни софийски гимназии, останал в историята на бълг. музика с името “Джаза на младите”. През 50-те години на ХХ в. Георгиев преминава през “Естрадния оркестър” на Е. Георгиев и “Оптимистите” на Б. Сакеларов. От 1964 г. до 1969 г. ръководи оркестър “София”. През 70-те години на ХХ в. работи предимно в чужбина с Е. Казасян и Л. Иванова. До 1990 г., когато се пенсионира, Георгиев работи в бигбенда на БНР. С това, разбира се, не приключва неговата музикантска кариера – той продължава да свири и пее по джазклубовете в страната. Работи с всички именити български джазмени. Той е сред организаторите, неизменен участник във всички джазсрещи и фестивали. Широките му познания и повествователните му умения помагат за популяризиране на джаза в България – участник и водещ е на много радио- и тв предавания. Георгиев е автор на книгите “Гласове на джаза”, “Звезди на джаза” и “Звезди на шоубизнеса”. През 1998 г. той организира концерт “100 години Гершуин” в Зала 1 на НДК. В началото на ХХI в. Георгиев все още е сред активните джазмузиканти, сътрудничи предимно с В. Петров, Р. Тосков, С. Щерев и др. Дискографията му включва “Среднощен час” (1974 г.; с бигбенда на БНР), “Идея” (1978 г.; с Данчо Капитанов, Марио Станчев, Теодоси Стойков и Петър Славов), “Интимен блус” (1983 г.; с А. Дончев), “Реминисценция”“ (1991 г.; с “Акустична версия”), “Звезди” (1994 г.).

В Бургас завършва учредителният събор от 13 делегати на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България. Оглавен е от пастор Николай Николов. Едновременно се оформя движението на Независимите петдесятни църкви около пастор Стоян Тинчев. Печатни органи на Съюза на евангелските петдесятни църкви са в. “Петдесятни вести” и сп. “Благовестител”.

Произнесена е присъдата на Третия Държавен съд срещу министрите от кабинета на Васил Радославов. Шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите – на 10-15 години затвор.

Васил Христов Радославов е политически и държавен деец, действащ член на БАН. Роден е на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август. 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894 г. – 1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през периода 1899 г. – 1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на осем месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г.–21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. Васил Радославов умира през 1929 година.

Изпълнителният комитет на македонските братства иска да бъде допусната негова делегация до Парижката конференция. Искането е подновено на 26 май и е последвано от петиция с 19 000 подписа на глави на семейства.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България. Задачата, която си поставят, е да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 година, но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество “Странджа”, те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на ВМОК през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните от 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на ВМРО. Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена. Печатни органи са в. “Македония” (1919-1923 г.) и “Независима Македония” (1923-1926 г.).

Умира Емил Адолф фон Беринг – германски бактериолог и имунолог. Роден е през 1854 г. Работи заедно с Китасато в лабораторията на Кох в Берлин и от 1895 г. е професор по хигиена в Марбург. Пионер в серумната терапия, следващ работата на П. П. Е. Ру, Беринг демонстрира имунизация срещу дифтерия (през 1890 г.) и тетанус (1892 г.) чрез инжекции с антитоксини (термин, който той въвежда), разработени от него в сътрудничество с Китасато. Носител е на Нобелова награда “за Физиология или Медицина” за 1901 г.

В 24.00 ч на 31 март България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април.

При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н. По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римски календар, наречен Юлиански. Той е въведен във Римската империя на 1 януари 46 пр. Хр. Така от 1 януари започва началото на годината. В Юлианския календар продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

Гръцкият астроном Метон (ок. 400 пр. Хр.) открива, че 19 лунни години съвпадат по продължителност с 19 слънчеви години (имат 6 935 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно. По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като 19-годишен период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 год.) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но Юлианския календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието. Римско- християнският монах Дионисий Млади определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това се слага началото на християнската ера от рождението на Иисус Христос.

Обнародван е Закон за обединение на фондовете за работнически застраховки – създава се централизиран фонд.

От 31 март до 15 април се правият опити за преврат на старотурците в Цариград. Опитите са потушени от младотурците с подкрепата на четите на Я. Сандански и Хр. Чернопеев. На 27 април султан Абдул Хамид II е детрониран и заместен от брат си Мехмед V.

Младотурците са членовете на турската националистическа организация “Иттихад ве тераки” (Комитет “Единение и напредък”). Тя е основана в 1889 г. с цел да се бори срещу султанския абсолютизъм и икономическата изостаналост на Османската империя. Организират и провеждат Младотурската революция (1908 г.), след което се отказват от много от своите идеи и на практика продължават политиката на старата султанска Турция. С поражението на Турция в Първата световна война (1914–1918 г.) техният авторитет е силно накърнен и те са отстранени от управлението на страната от Кемал Ататюрк.

Роден е Синъитиро Томонага – японски физик теоретик. През 1929 г. завършва университета в Киото. Работи в Научноизследователския институт по физика и химия под ръководството на Й. Нишин и в Лайпциг при В. Хайзенберг. От 1941 г. е професор в университета в Токио. Автор е на редица разработки по теория на неутроните, магнетизма и квантовата теория на полето. На Томонага принадлежи релативистка инвариантна формулировка на квантовата теория на вълновите полета. Лауреат е на Нобелова награда за 1965 г.

В Белград е подписан българо-сръбски договор. Документът се състои от две части: тайна и явна. Първата има за цел съвместни действия за запазване на териториалната цялост на държавите от чужди посегателства, както и действия за подобряване положението на християнското население в европейските владения на Османската империя. Втората преследва икономически цели. Тя предвижда сключването на митнически съюз между двете държави. Поради взаимното недоверие между управляващите среди на двете държави българо-сръбски договор на практика не влиза в сила. Само някои негови клаузи се използват при изготвянето на българо-сръбския договор 1912 г.

В кабинета на д-р Данев влиза като военен министър генерал Михаил Савов. За четири години той преустройва българската армия. През Балканската война е фактически главнокомандващ. Два дена след акта от 16 юли 1913 г. правителството го уволнява от поста помощник-главнокомандващ. През 1920 г. Стамболийски изпраща Савов за пълномощен министър в Париж. Уволнен е след преврата на 9 юни 1923 г., той не се завръща в България. Умира през 1928 г. във френското селце Сен-Валие дьо Тией.

Спрян е от печат в. “Народна защита”. Обществено-политическият вестник излиза два пъти седмично в София от 26 ноември 1897 г. Изданието е близко до Д. Греков, лидер на Народнолибералната партия (стамболовисти). Редактори са А. С. Василев, Ст. Блажов и др.

Умира Павел Николаевич Яблочков – руски военен инженер, изобретател в областта на електротехниката. Завършва Николаевското инженерно училище през 1866 г. и Техническото галваническо училище в Петербург през 1869 г. Служи в сапьорен батальон в Киевската крепост. Основното изобретение на Яблочков е електрическата лампа, чийто принцип, дъгова лампа без регулатор, разработва през 1875 г. в Москва. Яблочков получава патента за лампата в Париж на 23 март 1876 г. (№ 112 024). Усъвършенства я, внедрява в практиката еднофазния променлив ток, разработва методи за разлагане на светлината и др. През 1879 г. той предлага да се организира централно производство на електроенергия и нейното транспортиране по места. През 1879 г. Томас Едисон усъвършенства електрическата лампа и от 1882 г. започва нейното фабрично производство. През 80-те години Яблочков се занимава с проблемите на производството и разпределението на електрическия ток, конструира електрически машини и различни химически генератори на ток. Участва в електротехническите изложби в Русия, Парижката електротехническа изложба, Първия конгрес на електротехниците. Яблочков е почетен член на Обществото на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията в Москва и на Руското техническо общество.

Състои се официалното откриване на Айфеловата кула. Кулата е построена от стоманени конструкции по проект на инж. А. Г. Айфел. Тя символизира развитието на техниката и технологиите през ХIХ век. Височината й е 300 м, а теглото – 9 000 тона. Айфеловата кула има 3 площадки, разположени на височини 53,63 м, 115,73 м и 276,13 м от земята. Върху кулата. са монтирани тв предавателни антени. Заедно с антените общата й височина е 320 м.

Създадена e Българска земска войска на наборен принцип. Формирана е учебна рота в Пловдив. Сформира се според статута “Временни правила за Българската земска войска”. Начело на войската е поставен руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българска земска войска става Опълчението. Наред с това Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 години в Действащата армия и 6 години в запас. Още през април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба. На 8 юли 1878 г. в София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави. Българска земска войска съществува до 1879 г.

Представители на шестте велики сили подписват в Лондон общ протокол, с който на турското правителство се предлага да започне извършването на реформи в балканските си провинции.

Роден е Артър Грифит – ирландски политик. По професия той е журналист. Един от основателите на “Шин Фейн” и лидер на дясното крило на партията. През 1910-1917 г. е председател, а след това заместник-председател на партията. Грифит не взема участие в Ирландското въстание през 1916 г. По време на партизанската война срещу Великобритания през 1919-1921 г. е в затвора, откъдето води преговори с английското правителство. На 6 декември 1921 г. Грифит подписва англо-ирландския договор за обособяване на териториите Южна и Централна Ирландия (свободната държава Ейре) при запазване на английското владение над Северна Ирландия. През януари 1922 г. става президент на новата държава и организира разправата с противниците на договора.

Започва общогерманско събрание във Франкфурт на Майн. Представителите на либералната опозиция се обявяват против обявяването на Германия за република. Левите демократи, които нямат голямо политическо влияние в обществото, искат да обявят Германия за децентрализирана конфедеративна република и се опитват да вдигнат въстание в Баден, но то е бързо потушено. На 18 май 1848 г. започва своята работа общогерманско Национално събрание във Франкфурт на Майн, като основната му задача е да изработи нова конституция. Болшинство в това събрание имат либералите центристи. През 1849 г. Франкфуртското събрание създава имперска конституция, запазваща монархиите и границите между германските държави. Имперската корона е предложена на Фридрих Вилхелм IV, но той се отказва от нея. Пруският крал и други монарси отказват да признаят конституцията. Избухналото през пролетта и лятото на 1849 г. въстание в Западна и Южна Германия постепенно затихва и положението е окончателно овладяно от пруските войски. Франкфуртският парламент е разпуснат на 18 юни 1849 г.

Максимилиан Робеспиер е избран за президент на Якобинския клуб. Той ръководи борбата срещу жирондистите, изразяващи интересите на едрата буржоазия и склонни към съглашателство с аристокрацията. Теоретически обосновава революционно -демократическата диктатура и терора като главно оръжие на революцията. Максимилиан Робеспиер става жертва на заговор на своите политически противници. Осъден е на смърт и е гилотиниран.

Роден е Йозеф Хайдн – австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. През 1740 г. той постъпва в хора на катедралата “Свети Стефан” във Виена. От 1749 г. работи като цигулар, пианист и частен учител по музика. От 1759 г. е придворен капелмайстор при граф Марцин, а от 1761 г. – при граф Естерхази. През 1791 г., вече известен композитор, напуска придворната служба. През 1792 г. и 1794-1795 г. посещава Лондон, където получава титлата “доктор по музика”. Творчеството на Хайдн е голямо – известни са 104 симфонии, 77 квартета, 52 сонати за пиано, 50 инструментални концерта, 24 опери, ораториите “Сътворението на света” (1798 г.), “Годишните времена” (1800 г.) и др. Музиката му е свързана с народното песенно творчество.

Умира Исак Нютон – английски математик, механик, астроном и физик. През 1668 г. завършва университета в Кеймбридж. От 1672 г. е член на Лондонското кралско дружество, а от 1703 г. е негов президент. През 1699 г. става чуждестранен член на Френската АН. Директор е на Монетния двор на Великобритания от 1699 г. Негови съчинения са “Оптика” (1704 г.), “Математически принципи на натурфилософията” (1687 г.). Нютон разработва независимо от Лайбниц диференциалното и интегралното смятане, открива дисперсията на светлината, хроматичната аберация, изследва интерференцията и дифракцията, развива корпускулярната теория за светлината. Открива основните закони на класическата механика, закона за всеобщото притегляне, създава теория за движението на небесните тела.

Роден е Джон Патрик Гордон (Петър Иванович) – руски генерал и контраадмирал, по народност шотландец. Известно време той служи в шведската и полската армия. През 1661 г. постъпва на служба в Русия и става военен наставник на Петър I Велики. Участва в Чигеринските (1676-1678 г.) и Кримските (1687 г., 1689 г.) походи на руската армия. Като командир на Бутирския полк през 1689 г. поддържа Петър I и му помага да победи сестра си София. Гордон е един от първите чуждестранни учители, помощници и съратници на Петър I при създаването на редовна армия и извършването на реформи. Командва отряд и ръководи обсадните действия в Азовските походи на Петър I (1695-1696 г.), участва и в потушаването на Стрелецкия бунт в Москва (1698 г.).

Роден е Рене Декарт – френски философ, физик, математик и физиолог. Родоначалник е на картезианството. Негова е прочутата аксиома: “Je pense, dons je suis” (“Мисля, следователно съществувам”, “Cogito ergo sum”). Декарт прави важни открития в много области на съвременното научно познание. Подхожда исторически към произхода и строежа на Вселената, създава аналитичната геометрия, формулира закон за рефракцията на лъчите на светлината и др. Отстоява своите идеи в спорове с видни философи на своето време, като Т. Хобс и П. Гасенди. Най-известните философски произведения на Декарт са: “Правила за ръководство на ума”, написано през 1628 г., но публикувано посмъртно през 1701 г., “Разсъждение за метода” (1637 г.), “Размишления върху първата философия” (1641 г.), “Начала на философията” (1644 г.), “Страстите на душата” (1649 г.).

Роден е Анри II – френски крал от династията Ва