/ВБ/

Премиерът в оставка Росен Желязков коментира днес пред български журналисти теми от вътрешния и европейския дневен ред в кулоарите на неофициалното заседание на своите колеги от ЕС в белгийския замък Алден Бизен.

Конкурентоспособността на ЕС

Премиерът посочи, че големият въпрос, който вълнува всеки европеец, е цената на живота. В момента цената на живота в Европа е висока, защото Европа загуби своята конкурентоспособност в сравнение със САЩ и Китай, и се търси най-доброто и удовлетворяващо всички държави от ЕС решение, отбеляза той. Конкурентоспособността в момента се влияе най-вече от цената на енергията. Тя е много висока, в сравнение с цената при основните конкуренти в света, добави Желязков. По неговите думи ЕС търси решение в по-добра свързаност на европейските енергийни мрежи и с промени на правилата за търговията с емисии.

Служебното правителство в България

В отговор на въпрос за бъдещото служебно правителство премиерът в оставка каза, че пред президента стоеше нелесен избор заради ограничения контингент от потенциални кандидати за служебен министър-председател. Според дадените предварително характеристики, той (кандидатът – бел. кор.) трябва да отговаря поне на две условия – да съумее да организира честни и прозрачни избори, което трябва да е гарантирано от това да е отдалечен равно от всички политически играчи; да има необходимия административен опит, отбеляза Желязков. Андрей Гюров е възпитан, ерудиран колега, когото познавам от три парламента, в които беше председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, отбеляза премиерът в оставка.

Предстоят предизвикателства пред служебния кабинет. Нашето правителство ще направи всичко възможно не само да има плавно предаване, но да остави решени по-голямата част от проблемите в тази сложна обстановка, в която няма бюджет и има много висок градус на политическото напрежение, каза Желязков.

Съвет за мир

На въпроси, свързани със Съвета за мир, основан от президента на САЩ Доналд Тръмп, Желязков заяви, че всичко е било изяснено с позицията на правителството и с публикуването на решението. Всички политически решения предстоят от следващото редовно правителство и от следващото Народно събрание, добави той, попитан дали би дал съвет на служебния кабинет по този въпрос.

МВР и случая „Петрохан“

Общественото възприятие за този случай има богата палитра от силни емоции, които вълнуват всеки българин – има гняв, възмущение, страх, притеснение, има въпроси, които вълнуват обществото, семействата, училището и всички млади и възрастни хора, обобщи премиерът в оставка. Това е голяма национална драма, защото вълнува всички, без да можем да отговорим на сложни социално-психологически въпроси, без да можем да загърбим злободневието, предизборната кампания, политическия дебат, да не политизираме тази тема, да знаем, че жертвите и техните близки имат право да се запази честта, достойнството и дори за тези, които не са вече сред нас, да важи презумпцията за невиновност, допълни той.

Важното е да се съберат доказателства за всички релевантни факти и тогава да се правят правните квалификации, да се търси кой е виновен и какво трябва да бъде наказанието. Много бързо обществото иска да получи отговор на тези въпроси и да се въздаде правосъдие. Трябва да оставим институциите да работят спокойно, защото непрекъснатият натиск може да доведе до това да се допускат и грешки,  за да се дадат бързи отговори. Нямаме право политически да налагаме впечатления, внушения, твърдения. Това не е честно, ако щете и към разбирането, че сме правова държава, продължи Желязков.

Той каза, че не може да отговори на въпроса дали някоя от жертвите е била свързана с ДАНС. Чисто политически не е редно да се интересуваме от разследването и от хода му, добави Желязков. Каквото можаха политиците да направят, направиха – виждате по няколко пъти на ден твърдения, внушения и спекулации. Всичко това е с цел политическата престрелка в предизборната кампания. Това нито може да помогне за установяването на обективната истина, нито да направи така, че експертизите да се случат по-бързо, коментира той.

След една седмица ще има друг министър на вътрешните работи. Мисля, че тези, които съставляват правоохранителните и правоприлагащите органи, не трябва да се влияят от това, че една седмица един е министър, друга седмица – друг, и те имат противоречия в политически аспект. Не може да се подмине нито една от хипотезите, хипотезите не трябва да се налагат само, защото трябва да се уязви политическият противник. Мисля, че ако МВР бъде оставено да работи спокойно, експертно, ще си свърши работата, заяви Желязков.

Как една българка се оказа в приднестровско село, населено с …поморийци

Когато в началото на януари моят приятел Пол Бредбъри – британец, живеещ в Хърватия, ме покани да го посетя в Молдова, където ще прекара зимата, за Приднестровието само бях чувала. В общи линии за него знаех като за географски район, както и че има много бесарабски българи в Молдова и Украйна.

Още на тръгване ми предложи в един от дните да посетим Транснистрия – така на английски наричат Приднестровската молдовска република (ПМР). Заради близостта с Украйна и особеностите на региона ми се стори рисково, но се съгласих веднага.

Накратко, ПМР е самопровъзгласила се държава в източната част на Молдова, основно на левия бряг на река Днестър, на изток граничи с Украйна. Територията ѝ е 4163 кв. км (горе-долу колкото област Ловеч), на които живеят 367 776 души по данни от 2024 г. (три пъти повече от Ловеч). Обявяват декларация за независимост от Молдова на 2 септември 1990 г., още по съветско време.

Днес приднестровците

имат собствен президент, парламент, паспорти, валута, регистрационни номера на колите, мобилен оператор…

Как се отива дотам?

С директен полет от София до Кишинев, после с маршрутка лесно се стига до столицата Тираспол. 70-те км между двата града отнемат към два часа и три евро. Макар че от 1 януари българите можем да летим до Молдова само с лична карта, не разчитайте на нея за Приднестровието. Там си имат своя държавна граница, пазена от собствената им армия. Всички от маршрутката слизат и минават проверка. На гишето ви питат за колко време ще останете, а после ви издават бележка с личните ви данни и докога имате право да останете според информацията, дадена от вас. После обратно в маршрутката. Съвет №1: докато чакате, не правете моята грешка да опитвате да снимате.

След само няколко километра стигате до втория град на ПМР – Бендер. А на входа му е разположен военен пункт на руската армия, която уж е част от мироопазащите сили там. Млади мъже в камуфлаж и пушки на рамо патрулират, но не спират движението. И тук снимането е забранено и по-добре не си правете експерименти.

Още тогава разбирате, че вече наистина не сте в Молдова, а в машина на времето. Табелите мигновено преминават от латиница на кирилица. Главните улици се казват “Ленин”. И площадите са отрупани с негови големи паметници и бюстове. Графити СССР с рисунки на военни, сърпове и чукове не са рядкост, така че и да пропуснете да снимате някой, не бойте се, скоро ще видите пак. Хората, живели през комунизма, вероятно ще видят познати гледки, но за човек като мен, роден през новия век, това си беше истинска екзотика.

Маршрутката първо спира в Бендер, преди да стигне столицата Тираспол. Бендер е дом на около 130 хил. души, има редовни курсове, а разстоянието е само няколко километра, така че лесно можете да видите и двата града.

Съвет №2: изтеглете си кеш предварително от България или Молдова, който да обмените в ПМР. В Молдова се разплащат с молдовска лея. В Транснистрия обаче валутата е приднестровска рубла и не приемат нито молдовските леи, нито евро, а на никое от местата, които посетихме, не приемаха карти. Няма да ви трябват обаче никак много пари, понеже цените са невероятно ниски – обяд плюс бира в местен ресторант беше под 4 евро, кутия цигари струваше 1,4 евро. 

Нещо като местна забележителност е и американецът Тим, известен като Тим Тираспол, който живее там от 16 години. Преди това е живял на различни места по света, оказал се в Молдова, където се влюбил в приднестровка и взел че останал.

Тим бързо видял бизнесвъзможността и днес американецът е търсен от хора от цял свят, които искат да посетят Приднестровието. А ако искате да погледнете на региона с разбиране, да се срещнете с местни и да видите нещо повече от статуите на Ленин по улиците, той е вашият човек. И днес е от съвсем малкото чужденци там, макар че мястото придобива популярност. Има хостел, където може да ви приюти, и прави лична програма за всеки според това какво би му било любопитно да види из цялата страна.

Тим ви посреща с местен шофьор, заедно превеждат от руски на английски. Нас ни вози Леонид и още преди да съм се качила в колата, се похвали: “И аз съм българин! Майка ми е българка”. Сега той и семейството му чакат българските си паспорти. Тим пък знае добре историята и особеностите на Приднестровието и със съжаление разказва, че доста от туристите

идват само за да се снимат с танк или да се напият с водка за без пари

Първото място, на което Тим и Леонид ни закараха, беше читалището в село Паркан (или Паркани). Под надписа “Добре дошли!”, украсен с шевици, седи домакинът Коля, който ни посреща на руски. 

След няколко минути го попитах: “Как се казвате?”, а той подскочи: “Ама да не си българка?”, и обърна на

български – архаичен, но по-чист и разбираем от диалектите в някои краища на страната ни

Похвали се, че Паркани е най-голямото българско селище извън България. “Тука всички сме българи”, казва той. Първоначално звучи пресилено, но малко по-късно ме заведоха да видя трите български училища и българската детска градина в селото. От около 10 хил. жители българите са към 80%. От тях, който не с български паспорт, или има поне един роднина в България, или е ходил поне веднъж там, разказва още Коля. Според него в България хората живеят добре и правят добри пари – нещо, което не бях чувала никога преди.

В културния дом голямата зала със сцена е със 700 седящи места, има и друга, която се ползва за събития и празници, както и музей и фолклорен състав. А из коридорите може да видите грамоти от международни състезания на младите танцьори, наредени край портрет на Иван Вазов. На втория етаж е и българската община на селото. На изпроводяк Коля ни показа красивата българска църква “Св. Архангел Михаил”, построена преди десетина години точно срещу читалището, и ми поръча да предам поздрави на България. Правя го от страниците на “24 часа”.  

По-мило от това не очаквах да ми стане, но прогнозата ми се оказа грешна. Когато се прибрах и отворих да прочета повече за историята на мястото, се оказа, че когато е било заселвано от българи в началото на XIX век,

най-голямата група от 90 семейства е тръгнала с кораб от пристанището

на моя роден град – Анхиало, днес Поморие, макар да има различни теории дали са били само местни хора, или са дошли от Малко Търново.

Освен много българи, в Приднестровието живеят задружно и руснаци, украинци, молдовани. Много от тях са с по няколко паспорта, дори повече от два – местния и други по произход.

Оттам се отправихме към ресторант “Столовка СССР” в Тираспол, който изглеждаше точно както звучи – на входа посреща бюст на Ленин, звучи музика на руски, пълно е с телефони, грамофони и всякакви джунджурии от съветско време, по стената – знамена с лозунги “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”. Намира се точно срещу общината, наскоро санирана, но едната ѝ страна е оставена непокътната и по нея още личат дупки от оръдейни снаряди, изстреляни по време на сблъсъците между местните и Молдова в началото на 90-те. Загинали са около 1000 души, но като цяло двете страни не искали да воюват, познавали се добре, вечер пиели заедно. Има и легенди как на места на фронта нарочно насочвали оръжията си настрани, за да не се стрелят. И в Паркани има мемориал на жертви от тази война – 20-годишни младежи, загинали при взрив. 

В Тираспол Тим ни заведе до частна колекция с над 140 оръжия – пушки и пистолети, от най-различни войни – двете световни, Афганистан и други. Всички автентични и използвани на фронта, повечето купени на черно от Украйна. Колекцията е на бивш руски военен – Александър, починал преди няколко месеца, а сега делото му продължава дъщеря му Елена. Има и знамена – съветски и нацистки, много униформи,

оборудване, с което са чистени отломките от “Чернобил”

Посещението върви с “шот водка”, както Елена го нарече, в размер 100 мл. А после ни предложи да стреляме с някое от оръжията. За първи път сувенирът ми от пътуване е не картичка, а гилза. 

Вечерта Кишинев ми се стори огромен, като центъра на света.

На тръгване за Молдова си мислех, че българите сме разделени – за еврото, за изборите, за протестите, партиите и президента, за ваксините преди това и какво ли не. А после видях малката Молдова, която е буквално разделена. Страната е с едва 2 млн. души население – почти колкото София, и близо четири пъти по-малка територия, на която има две автономни републики – Гагаузия и Приднестровието, в които живеят общо около 500 хил. души. От останалите половината живеят в столицата Кишинев. Другото са основно малки населени места с не особено добра инфраструктура.

Ако тръгнете на юг от Кишинев

към Гагаузия, ще минете по единствената магистрала в страната – 32 км,

чийто строеж е почнал през 80-те. 19 от тях са пуснати през 2022 г. след отпуснат кредит от ЕС за 30 млн. евро.

В Кишинев има билбордове с реклами на румънски паспорти, понеже част от прозападно ориентираното им население иска да се влеят в Румъния, за да станат автоматично членове на ЕС и НАТО. В ПМР искат да се присъединят към Русия. В Гагаузия пък се усеща много по-силно турското, отколкото руското влияние, има тематични заведения и консулство в малката им столица Комрат.

Повечето хора в Кишинев, които ни разпознаваха като чужденци, подхождаха към нас на руски, не на английски. За първи път бях на такова място. Усещането не беше като за врагове от двете страни на “барикадата” – произток и прозапад, а по-скоро като за неразбиране.

Нямаше много туристи в молдовската столица, в един бар дори поискаха да се снимат с нас. Соцсградите им обаче са далеч по-впечатляващи от нашите – по-големи и с по-шантави форми. Няма и такъв бум на модерно строителство като у нас, така че там определено изпъкват.

Самата

Молдова е известна с виното си

и посетихме три истински впечатляващи винарни. “Мими”, която се помещава в истински дворец, модерната “Аскони” и “Крикова”, която е национална гордост и има 120 км подземни тунели, в които развеждат туристите с електрически бусчета. Според легендата

при посещението си там Юрий Гагарин се изгубил в тунелите на винарната

А на стената с почетни гости от света я има и България в лицето на президента Георги Първанов. 

За петте ми дни там през първия за кратко спря токът. После имахме проблем с топлата вода. Тръгнах си тъкмо навреме, преди да прекъсне електрозахранването в голяма част от Молдова заради руски удари по Украйна, а температурите да паднат до -17 на места.

Малката държава между Румъния и Украйна със сигурност не е най-предпочитаната дестинация, познатите ми дори се учудиха какво изобщо ще правя там. Интересните неща са малко и се намират трудно, не се справят добре с рекламата, но пък стигнете ли дотам, ще останете впечатлени.

Норвегия остава начело в класирането по медали след шестия състезателен ден на Олимпийските игри в Милано и Кортина д’Ампецо, но домакините от Италия чувствително съкратиха преднината на „викинките“.

Норвежците са лидери със 7 титли и общо 14 отличия, докато Италия излезе на второ място с 6 златни медала след двата, които бяха спечелени днес от Франческа Лолобриджида в бързото пързаляне с кънки и Федерика Бриньоне в алпийските ски. 

Италианците обаче са начело по общ брой спечелени медали със 17.

България е еднолично на 20-о място с две бронзови отличия, спечелени от сноубордиста Тервел Замфиров и биатлонистката Лора Христова.

Още по темата:

Девет комплекта медали бяха раздадени в шестия ден на Зимните олимпийски игри

Класиране по медали след шестия ден на Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина 2026:

                         златни сребърни бронзови  общо
1. Норвегия	            7	    2	    5	    14
2. Италия	            6	    3	    8	    17
3. САЩ                      4	    7	    3	    14
4. Германия	            4	    3	    2	     9
5. Швеция	            4	    3	    1	     8
6. Швейцария                4	    1	    2	     7
7. Австрия	            3	    6	    3	    12
8. Франция	            3	    4	    1	     8
9. Нидерландия              3	    3	    0	     6
10. Япония	            2	    2	    6	    10 
11. Република Корея	    1	    1	    2	     4
12. Чехия	            1	    1	    0	     2
12. Словения                1	    1	    0	     2
14. Австралия               1       0       0        1
15. Канада	            0	    3	    4	     7
16. Китай	            0	    2	    2	     4
17. Нова Зеландия	    0	    1	    1	     2
18. Латвия	            0	    1	    0	     1
18. Полша	            0	    1	    0	     1
20. БЪЛГАРИЯ                0	    0	    2	     2
21. Белгия	            0	    0	    1	     1
21. Финландия               0	    0	    1	     1

/ВБ/

/АУ/

Четирикратна олимпийска медалистка Доротея Вирер говори за бронзовия дела на Лора Христова в индивидуалната дисциплина на 15 км от олимпийската програма на биатлона в Милано/Кортина.

„Много щастлива съм за Лора Христова. Страхотно е, когато някой от малка държава успее да постигне такова нещо. Наистина съм впечатлена“, заяви италианката.

По повод нейните думи прекрасното българско момиче сподели: „Едно нещо, което си спомних преди състезанието, беше интервю с Доротея за неин медал от олимпиадата. Тя е била без очаквания и е била напълно спокойна. Щастлива съм, че и аз успях да направя същото.“

На фона на успехите на Норвегия, Франция, Германия, Русия (преди СССР) и Италия България може да се нарече малка държава. С влаганите ресурси и условията за подготовка у нас тези на биатлона ни спокойно може да бъдат наречени огромни.

Самостоятелна изложба на украинския художник Павло Пономаренко беше открита в галерия „Лабиринт“ в Пловдив.

В експозицията, озаглавена „Близо до тялото”, художникът показва 60 живописни платна и малки рисунки с туш и флумастер, в които главни герои са жената и мъжът, нуждите на тялото и емоциите, които то предизвиква.

Изложбата представя моите проекти „Червените гащи на Пьотр Голубовски“, „Женска работна седмица“ и черни/черно-червени графични произведения от сесии за рисуване на голо тяло, каза за БТА Павло Пономаренко.

Той посочи, че в подкрепа на проекта за Пьотр Голубовски е направил и 10-минутен анимационен филм, достъпен за гледане с QR код. „Серията за Пьотр започна с едно-единствено изображение – „Нови дънки“, като ключовият елемент беше чифт червено бельо. Това беше чисто технически въпрос – имах нужда от ярко петно, така че защо да не добавя червено бельо? След това реших, че темата не е достатъчно проучена и продължих да рисувам. Оказа се, че темата за ежедневието, което преживяваме всеки ден, е безкрайна. След като си помислих, че съм завършил поредицата, реших да направя и този анимационен филм“, каза авторът.

За серията, озаглавена „Женска работна седмица“ Пономаренко казва, че носи тези картини със себе си от Украйна и трябва да се разглеждат не като портрети, а като огледала, „защото отразяват ежедневието на всяка жена, като един безкраен ежедневен цикъл от лица и огледала“.

Художникът разказва за себе си, че е завършил Харковския национален университет за радиоелектроника и само до преди 15 години е бил отговорен за компютърните системи на завода „Азов” в родния си град Мариупол. Въпреки това дълбоко в душата си е усещал, че точните науки не са неговото истинско призвание и през 2011 г. напуска завода и отдава цялото си време и енергия на изкуството. Авторът няма художествено образование, но е рисувал през целия си съзнателен живот, изучавал е старите майстори, различни техники за рисуване и любимите си художници кубисти и абстракционисти. Войната в Украйна го принуждава да потърси безопасно място за семейството си и по думите му той го намира в България.

Павло Пономаренко е роден през 1979 г. в Мариупол, Украйна. Член на съюза на художниците в Украйна, участник в много международни проекти и автор на самостоятелни изложби. Работи в стила на кубизма и абстрактното изкуство. От 2022 г. живее и твори във Варна. 

Поставеният под номер 1 в схемата Алекс де Минор се нуждаеше от само 69 минути, за да победи с 6:4, 6:2 шампиона за 2015 година Стан Вавринка в втория кръг на турнира от сериите АТП 500 в Ротердам.

С победата си австралиецът си осигури участие на четвъртфиналите за пета поредна година, с което изравни постижението на легендата Роджър Федерер, който също има пет поредни четвъртфинала на престижния тенис турнир в залата в нидерландския град.

Де Минор сломи съпротивата на Вавринка в края на първия сет. Швейцарецът точно бе върнал ранен пробив, за да изравни за 4:4, когато Де Минор проби отново за 5:4. Това даде начало на серия от седем спечелени гейма в рамките на осем изиграни в полза на австралиеца, който така реши изхода на мача.

Demon loves it here 😈

The top seed makes it five straight quarter-finals in Rotterdam with a 6-4 6-2 W over Wawrinka#ABNAmroOpen pic.twitter.com/jKynSKuifK

— Tennis TV (@TennisTV) February 12, 2026

На четвъртфиналите в петък Де Минор ще срещне нидерландеца Ботик ван де Зандсхулп, който отстрани бившия финалист Стефанос Циципас след 6:4, 7:6(4).

В най-равностойния мач за деня испанецът Жауме Мунар победи руснака Карен Хачанов със 7:6(8), 3:6, 6:3. Хачанов можеше да е затворил мача и в два сета, тъй като в тайбрека на първия пропусна сетбол, при който топката дойде на волето му, а той бе на мрежата, но не успя да намери очертанията на полето на Мунар.

В решителния трети сет Хачанов направи цели 14 непредизвикани грешки срещу само четири за Мунар, което направи и разликата между двамата.

За място на полуфиналите Мунар ще играе с номер 3 в схемата Александър Бублик от Казахстан, който надигра германеца Ян-Ленард Щруф със 7:6 (2), 4:6, 6:3. / БТА

Bublik battles through 💪

The third seed triumphs 7-6 4-6 6-3 over Struff in Rotterdam to reach the last 8#ABNAmroOpen pic.twitter.com/dcQ4FwHWSF

— Tennis TV (@TennisTV) February 12, 2026

В Художествената галерия „Илия Бешков“ в Плевен е представена изложба живопис на Дионисий Дончев, посветена на 90-годишнината от неговото рождение. Пред почитателите на изобразителното изкуство са показани картини, част от фонда на галерията и предоставени от семейството му за експозицията. 

Творбите на Дионисий Дончев са завършени композиции, без излишни елементи. Образите са безкомпромисно създадени – живи, естествени, обобщени, но в същото време с усещане за монументалност и леко идеализиране. Цветовата палитра създава одухотворени портрети. От творбите му личи неговата сила, творчески заряд и талант, каза при откриване на изложбата директорът на галерията Цвета Кацарова. Тя отбеляза, че повечето от образите са в естествен размер, за което са използвани големи формати за композициите. 

Кацарова подчерта, че една такава колекция от картини може да представи достойно художника в постоянна експозиционна зала, в къща музей или в друго изложбено пространство, посветено на творчеството му. 

Дионисий Дончев е сред най-ярките плевенските художници и портретисти, заедно с Ангел Спасов, Христо Бояджиев, Данаил Мицев и други, каза още Кацарова.

Гост при откриването на изложбата бе снахата на твореца Лоана Дончева. Той беше талант, близък до гениалност. Винаги носеше със себе си скицник и молив и рисуваше всяко движение. За него нямаше значение нищо друго, освен рисуването и така беше до последно, каза тя. 

Дионисий Дончев е роден на 9 април 1935 г. в Плевен, показва информация, предоставена от галерията. Завършва специалност „Живопис“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) при проф. Илия Петров. Работил е като щатен художник във Военния клуб в Плевен. Дионисий Дончев и Христо Бояджиев са единствените българи, рисували върху платното на Панорама „Плевенска епопея 1877“ като част от екипа на руския художник Овечкин през 1977 г.

Дончев е заслужил гражданин на Плевен. Работи в областта на портрета, пейзажа, натюрморта и композицията, а предпочитаният от него метод на работа са маслените бои. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции както в България, така и в чужбина.