Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

12.12.2018

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

26.01.2018

0

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

25.01.2018

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

25.01.2018

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

23.01.2018

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Алавес се измъкна в края срещу Жирона

24.02.2026

0

Алавес и Жирона завършиха 2:2 в мач от 25-ия кръг на испанската Ла Лига.

Избрано от VGong

Пропуск от дузпа и късен нокаут: Барселона отстъпи на Жирона

<br />

Домакините поведоха още в 5-ата минута с гол на аржентинеца Лукас Бойе. Владислав Ванат изравни след точен удар с глава след половин час игра – 1:1.

Гостите осъществиха пълен обрат в 73-ата минута, когато Виктор Циганков се разписа след асистенция на Азедин Унахи – 1:2.

Все пак Алавес успя да измъкне поне точката с втория гол в срещата на аржентинецът Бойе, който се разписа в 89-ата минута.

Жирона е на 11-то място с 30 точки, а Алавес е на 14-та позиция с 3 по-малко.

Източник Gong.bg

Свищовската академия започва проект с университета в Крайова по Програма Interreg Румъния–България на стойност над 2,5 млн. евро

24.02.2026

0

Стопанската академия “Димитър А. Ценов” в Свищов и университетът в Крайова започват проект „Зелен регион по синия Дунав”, финансиран от Европейския съюз по Програма Interreg Румъния–България, със средства в размер на 2 533 544,66 евро, съобщиха от висшето училище.

В Университета в Крайова се проведе пресконференция, посветена на три нови проекта, финансирани от Европейския съюз. Грантовете се изпълняват в партньорство с институции и организации от Румъния и България. Единият от проектите е в партньорство със Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ и Неправителствената организация (НПО) „Engage in Education“. В тази връзка в брифинга участва и ректорът на свищовската академия доц. Марин Маринов.

Проектът, който се реализира между двете висши училища и организацията, цели укрепване на зелената инфраструктура по поречието на Дунав чрез създаване на зелена зона в Учебно-експерименталната станция „Бану Мărăчине“ в Крайова, както и в кампуса на партньорския университет в България – Стопанската академия. Освен това ще бъде изградена комплексна трансгранична мрежа за мониторинг на качеството на въздуха, водата и почвите, а събраните данни ще се управляват чрез зелен център за данни, който ще издава месечни информационни бюлетини. Инициативата допринася за опазването на река Дунав и за насърчаването на зелен преход, основан на данни и институционално сътрудничество, казаха от свищовската академия.

Сред членовете на делегацията от Свищов, водена от ректора доц. Маринов, са още зам.-ректорите проф. Атанас Атанасов и проф. Светослав Илийчовски, както и доц. Александрина Александрова и доц. Галина Чиприянова.

През октомври 2025 г. Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ и университетът в Крайова, започнаха друг проект за над 1,3 млн. евро.

/ТТ/

Източник БТА

Джан Яман – новият Сандокан, излиза като ководещ на Санремо, където пее и българка

24.02.2026

0

19-годишната Елмира пее с триото си в категорията “Нови предложения”

Фестивалът на италианската песен в Санремо – едно от най-чаканите музикални събития всяка година, започва днес. В него за първи път ще има турски актьор ководещ и българска певица сред участниците.

Джан Яман – звездата от турски сериали като “Свободен дух” и “Мистър Грешен”, от няколко години развива много успешно кариерата си в Италия. Съвсем скоро на малкия екран излезе новата суперпродукция “Сандокан”, в която той играе главната роля. Довечера Яман ще влезе в съвсем различно амплоа – ще застане до водещите Карло Конти и Лаура Паузини, за да открие с тях фестивала на живо от театър “Аристон”. Поканата за участието му в престижния музикален конкурс съвпада с 50-годишнината от излизането на един от най-известните италиански сериали в тв историята – първия “Сандокан”, в който главната роля се изпълняваше от Кабир Беди.

Джан Яман

В откриващата вечер, в която Яман ще е ководещ, ще се представят всички песни от състезателната програма.

Сред изпълнителите там ще е и 19-годишната софиянка Елмира Маринова, популярна с артистичния си псевдоним Ел Ма. Тя ще излезе на сцената като част от триото Blind, El Ma & Soniko, за да изпълнят песента си Nei miei DM в категорията “Нови предложения”.

Специални гости на форума ще са Тициано Феро, Ерос Рамацоти, Алиша Кийс и Андреа Бочели.

76-ото издание на фестивала в Санремо ще е от 24 до 28 февруари. Победителят от него ще получи правото да представи Италия на “Евровизия”.

Източник 24часа

Основната цел на БСП е да се върне към социалистическите ценности и да остане независима политическа сила, заяви Крум Зарков

24.02.2026

0

Основната цел на партията е да се върне към социалистическите ценности и да остане независима политическа сила, не подчинена на външни интереси. Това каза лидерът на Българската социалистическа партия (БСП) Крум Зарков в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ.

Той подчерта, че новият Национален съвет и изпълнително бюро на партията ще съчетават опита на ветерани като Станишев и Мерджанов с младите кадри на партията, за да се гарантира представителност и обновление. „Целта ни е изчистване на идейния образ и връщане към социалистическото, в контрапункт на пазарния фундаментализъм“, допълни Зарков.

По темата за обединяване на левицата, Зарков каза, че БСП ще предоставя място за всички, които се определят като социалисти, и ще работи за консолидиране на различните течения. „Обединението на левицата ще бъде търсено и чрез коалицията „Обединена левица’“, добави той.

Зарков коментира връзката между БСП и президента (2017 – 2026 г.) Румен Радев. Той посочи, че Радев по историческа необходимост и собствено желание е излязъл на партийно-политическия терен, но това не променя независимата позиция на БСП. „Имаме обща цел – разграждането на политико-олигархичния модел, но по конкретни политики като данъчната система имаме различия. Можем да партнираме, но никога повече няма да бъдем присъдружни и подчинени“, заяви Зарков.

Лидерът на БСП подчерта значението на мобилизацията на партията за изборите и обединението на различните течения в нея. „Единствената смъртоносна заплаха за БСП е да не приеме предизвикателството. Ние сме готови да го приемем и да се борим за интересите на българските граждани“, посочи той.

Зарков коментира и действията на вътрешния министър Емил Дечев, който според него носи „огромна отговорност“ за честността на изборите. Лидерът отбеляза, че успехът зависи и от политическите партии, секционните комисии и наблюдателите, и увери, че БСП ще направи всичко възможно да защити всеки честно изразен глас.

По отношение на министъра на правосъдието Андрей Янкулов, Зарков оцени действията му при процедурата по избор на нов главен прокурор като „адекватни“ и като сигнал за реакция на институцията срещу правната нетърпимост на сегашната ситуация. „Показва, че Министерството на правосъдието реагира на законови и правни норми, въпреки непредсказуемостта на прокуратурата“, обясни той.

Лидерът на БСП коментира и ветото на президента Илияна Йотова за Изборния кодекс, свързано с намаляването на изборните секции в чужбина. Зарков заяви, че БСП подкрепя аргументите на президента и ще направи всичко възможно групата на партията да гласува за запазване на секциите. „Този закон е грешка и не бива да влиза в сила. Ще се стремим да защитим правото на българите зад граница да упражняват свободно своя вот“, каза той.

На въпрос за военната помощ за Украйна и отбранителната политика на България, Зарков посочи, че е важно страната да провежда разумна политика, съобразена с националните интереси. Той подчерта, че България трябва да бъде ангажирана с мирното разрешаване на конфликта.

Източник БТА

Премиерата на документалния филм „Голготата Каймакчалан“ събра военнослужещи и общественици в Централен военен клуб

24.02.2026

0

Премиерата на документалния филм „Голготата – Каймакчалан“ на Военен телевизионен канал се състоя в Централен военен клуб в присъствието на военнослужещи, изследователи и общественици. Филмът е посветен на битката при връх Каймакчалан, част от Македонския фронт по време на Първата световна война. Лентата възстановява историческите събития при върха през септември 1916 г.

Автор на филма е д-р Силвия Сиракова, изпълнителен продуцент е Евгени Мандаджиев, Антон Вътев е режисьор, а оператор е Борислав Василев. Продукцията е реализирана в сътрудничество със Сухопътните войски на Българската армия.

„Задачата, която си поставих в самото начало, беше да разкажем истината за есента на 1916 г., когато България губи позицията Каймакчалан, но българският войник остава непобеден. Каймакчалан не е просто връх, а вътрешна голгота – място, където българският войник остава сам срещу смъртта, но остава непобеден“, каза Силвия Сиракова. „Другата задача беше да разберем какво се случва в душите им и как се ражда героизмът“, добави тя.

„На Каймакчалан днес няма място за мъст, няма място за гняв, а има само място за памет, защото паметта не архив – тя е клетва. Нека да си спомним, че свободата има цена, достойнството има цена и България не е територия, а е нашата съдба“, посочи авторът на филма.

„Българските войници, макар и да не печелят тази битка, ни показват какво е дълг и чест. Трудно е да обясним тези неща на младите хора, затова чрез филми и видеа се опитваме да им го покажем“, каза директорът на Информационния център на Министерство на отбраната Георги Георгиев. Филмът има много качества и показва гледна точка, която до този момент не е била показвана, разказва за историческите събития, но показва и един различен и интересен поглед, допълни той.

„Силата на този филм е, че събира в едно командира, историческия обзор на събитията и намесата на психолога, който успя да разрови човешката душа“, посочи председателят на Военноисторическата комисия полковник Станчо Станчев, който участва във филма.

„Историята, някои казват, че е минало – тя не е минало, не е и книга, която да затвориш или филм, който да спреш. Историята винаги ще идва при нас с откритие, а ние сме длъжни да я пазим“, заяви генерал Кирил Цветков – изследовател, бивш командващ на Сухопътните войски.

Военният психолог Георги Анадолов отбеляза, че разликата между тогава и днес се крие в личностите. Тук вече идва отговора, че този филм е огледалото, което ни показва, че днес и утре е в наши ръце, каза той.

Командирът на Сухопътните войски генерал Деян Дешков изказа благодарност на създателите на филма и им връчи грамоти.

Събитието завърши с дискусия. То се осъществи от Информационния център на Министерство на отбраната и Военен телевизионен канал.

Източник БТА

Евертън – Ман Юнайтед 0:1 /репортаж/

24.02.2026

0

Манчестър Юнайтед постигна ценна победа с 1:0 при гостуването си на Евертън в среща от 27-ия кръг на Висша лига.

Вижте репортаж на сблъсъка във видеото.

..още
..по-малко

Източник Gong.bg

Националът Лукас Петков №1 на кръга в Германия за черешка на суперформата си

24.02.2026

0

Дебютиралият за България през септември 2023 г. Лукас Петков определено се намира във вероятно най-добрия момент от кариерата си.

Дясното крило на “Елферсберг” донесе домакинската победа с 3:1 над “Айнтрахт” (Брауншвайг) в 23-ия кръг на Втора бундеслига с 2 гола и подаде за третия.

Така от началото на 2026-а Петков, който получи наш паспорт заради български дядо, натрупа 5 попадения и 2 асистенции.

Черешката на суперформата, в която е Петков, дойде от авторитетното издание “Кикер”.

Асът на “Елферсберг” за трети път през тази година бе поставен в идеалния отбор на кръга във Втора бундеслига, но за първи беше избраният да е №1 в изминалите 9 мача от дивизията.

Относно това, че е втора, може би трябва да се отбележи само едно нещо. Основен конкурент на българския национал за играч на кръга бе един от най-реномираните голмайстори в елитните лиги през този век – Един Джеко.

Босненецът, макар и на 39 г., показа класа и за победата на лидера “Шалке 04” с 5:3 над гостуващия “Магдебург” с гол и асистенция. “Елферсберг” е трети на 2 т. от върха. Втори с една по-малко от “Шалке 04” пък е “Дармщат” на друг национал – Фабиан Нюрнбергер.

Общо от началото на сезона Петков има 7 гола и 5 асистенции. 51 пъти е обстрелвал противниковата врата, а с 23 подавания е осигурил подобна възможност за свои съотборници. 75 процента от пасовете на Лукас са точни. За 1841 минути на терена в 23-те мача е пробягал близо 220 км. Има 372 спринта, като е записал най-висока скорост от 35 км/ч. Центриранията му са 47.

25-годишният флангови футболист не бе викан за ноемврийските мачове на националния отбор. Предстои да се разбере дали ще е в състава за екзотичното турне в Индонезия, където нашите ще играят със Соломоновите острови и домакините, или Сент Китс и Невис.