дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Лидер в Турция се договори със Здравко Димитров

0


Лидер в Турция се договори със Здравко Димитров


Футболистът на Бодрумспор Здравко Димитров е трансферна цел на лидера на втората дивизия в Турция Амедспор, твърдят местните медии. Споменава се, че сделката вече е факт и се очаква българинът да премине в новия си клуб, но все още няма официално потвърждение. Амедспор е лидер в класирането с 43 точки, докато настоящият тим на крилото се намира на шеста позиция с 36 пункта на сметката си.

Здравко Димитров е изиграл 22 мача във вътрешното първенство през този сезон, като се е отчел с три гола и една асистенция, но силните му изяви са впечатлили Амедспор, които желаят да се подсилят с него в преследването на целта си – влизане в Суперлигата на Турция.



Източник Gong.bg

Приемам наградата като оценка за дългогодишния ми труд и като признание за Топчии, каза новият почетен гражданин на Разград Ганчо Ганев

0

Приемам наградата като израз на признателност към моя дълголетен труд, към обществото и науката. Това каза за БТА Ганчо Ганев, който на тържествено заседание по повод Деня на Разград – 28 януари, беше удостоен с най-високото отличие на Общината – „Почетен гражданин на Разград“. Званието му се връчва заради цялостната му дългогодишна, общественополезна и родолюбива дейност, която е пример за вдъхновение за младото поколение. Отличието си Ганев получи на официална церемония в залата на Общинския културен център.

Ганев подчерта, че отличието има и дълбоко личен смисъл, тъй като е признание не само за неговия житейски път, но и за родното му село Топчии, чийто духовен и социален престиж той отстоява десетилетия.

Целият житейски път на Ганев е посветен на научноизследователската, културно-просветна, обществена и издателска дейност. Още в ранните години той осъзнава, че старата патриархална битова система – вековна и многопластова, бързо изчезва от социалната сцена. „Това ме подтикна да я описвам и документирам, докато още е пред очите ми, жива е в спомените ми“, заяви Ганев.

Като инициатор и основоположник на Капанския етнографски комплекс в Топчии, Ганчо Ганев събира и съхранява както материалния, така и нематериалния бит на капанците. Обикаля селски хамбари, тавани и къщи, за да спаси онова, което все още е останало. Според него духовният свят на капанците е изключително богат, но и той, както материалният бит, се оказва преходен като функция и духовен продукт.

Наред с културно-изследователската си дейност, Ганев е и активен защитник на природата. По негова лична инициатива Топчийските скали са обявени за природна забележителност. Любовта му към природата на Лудогорието, която той определя като кристално чиста и тържествено велика, е водещ мотив в екологичните му каузи, макар и да признава с болка, че дълги години не е успял да се пребори с незаконната дейност на кариера в района.

Домът му в Топчии е превърнат в своеобразен природен музей с уникална палеонтологична експозиция. „Реакциите на посетителите, включително учени и специалисти, са изключително положителни. Както казва един френски палеонтолог колекцията ми е мой личен триумф“, отбеляза Ганев.

Той подчерта, че част от жизнената му философия е и дарителството. „Споделям събраното знание и наследство с читалища, музеи и културни институции в страната, воден от осъзнат дълг, патриотизъм, хуманност и стремеж към образователно и възпитателно въздействие върху обществото“, добави Ганев.

Като автор на редица книги и публикации по военна и местна история, Ганев вижда публицистиката като инструмент за опазване на историческата памет. „Публицистиката има много важно място и роля в опазването на нашата национална идентичност като нация, народ и държава. Публицистиката е езикът на всяко общество“, подчерта Ганчо Ганев.

Според него отличията са обществено признание и пример за подражание, тест за трудово, морално и духовно достойнство, символ за личен пример. Посланието на краеведа, изследовател и природолюбител към младите хора е, че „Народ, който не познава своето минало, е обречен. Настоящето и бъдещето се градят върху миналото. Миналото е вяра, извор на национален патриотизъм, слава и величие“.



Източник БТА

Европа се превърна в заложник на своята амбиция за морално лидерство в свят без правила, каза Румен Радев на Софийския икономически форум

0

Европа се превърна в заложник на своята амбиция за морално лидерство в свят без правила. Именно в този свят интересите не се крият зад ценностите. Системите и правилата рухват преди да сме определили нови, каза президентът (2017-2026 г.) Румен Радев по време на официалната закриваща вечеря на Софийския икономически форум.

Според него дневният ред се определя все повече от САЩ, Китай и Русия и е очевидно, че ще има и следващи конфликти и сблъсъци – военни, икономически или технологични, които ще намесват сферите на влияние. По неговите думи в този свят евтината енергия за Европа вече е недостъпна, евтиният труд не е гарантиран, а евтиният капитал вече го няма.

Според Радев въпросът е ще успеят ли Европа и европейските лидери бързо да се адаптират към тази геополитическа реалност. Европейските лидери започват да осъзнават, че стратегията за мир чрез сила, спрямо Русия, е все по-откъсната от действителността и рискува да доунищожи Украйна – като икономика, енергетика, демография, и да навлече още по-големи проблеми на Европа, заяви Радев.  

Икономиката се превърна в една от първите жертви на геополитиката и идеологията, защото основните критерии при избор и доставка на енергийни ресурси и суровини вече не са икономическите ползи, а идеологическата коректност. Пазарната и инвестиционните политики вече не се водят от принципа за максимална печалба, което е основният им принцип, а от коректност към все по-обхватни санкции, каза още той.

Той смята, че усилията на България трябва да отидат в две направления – преодоляването на негативите и последствията от прибързаното влизане в еврозоната и оползотворяването на възможностите, които то води. Еврозоната не може да бъде стратегическа цел. Тя е един от инструментите за постигането на голямата цел – българите да достигнат възможно най-бързо стандарта и качеството на живот на средните европейци, посочи Радев.

Той каза още, че тепърва ни предстои сериозна работа за интегрирането ни в Европейския съюз и еврозоната. Това означава да изгоним олигархията от властта и да спрем паричните потоци от публични ресурси, които продължават да се леят към нея. Да установим върховенство на правото, реално разделение на властите и работещо правосъдие. Да върнем прозрачността, отчетността и отговорността в държавното управление. Да установим демократичните пазарни механизми, които са изкривени от олигархията, категоричен беше Радев.



Източник БТА

Полицията във Варна издирва заподозрян за убийство

0

Полицията във Варна издирва 31-годишен мъж, заподозрян за убийство. На фейсбук страницата на дирекцията на МВР е обявено, че мъжът се казва Диян Иванов. Той е от село Брестак, Варненска област. Висок е около 170 сантиметра, слаб, със светли очи. От полицията апелират гражданите, които го видят, или имат информация за местонахождението му, да се обадят на телефон 112, или в най-близкото поделение на МВР.

От Апелативна прокуратура посочиха за БТА, че тежкото престъпление е извършено на 26 януари. Образувано е досъдебно производство под ръководството на Окръжната прокуратура в крайморския град.

/ВД/



Източник БТА

Важен играч за Тотнъм поднови тренировки

0




Полузащитникът на Тотнъм Джеймс Мадисън се е завърнал на тревата и вече тренира. Това съобщи самият той чрез пост в социалната мрежа “Инстаграм”. Плеймейкърът на “шпорите” скъса предна кръстна връзка по време на контрола през лятото срещу Нюкасъл и то тогава се възстановява. “Още един ден по-близо,” написа самият Мадисън под снимката. 29-годишният футболист ще прекара тренировъчен лагер в Дубай в следващите седмици, където ще работи за по-бързото възстановяване на физическата си форма.

Избрано от VGong

Бърнли – Тотнъм 2:2 /репортаж/

Халфът се присъедини към Тотнъм през лятото на 2023 година от Лестър срещу 46 милиона евро и има договор до лятото на 2028 година. Надеждите при лондончани са, че той ще може да се завърне на терена преди края на сезона.

 

 



Източник Gong.bg

Няма опасност за хората в община Ардино, където беше обявено частично бедствено положение, каза главен комисар Александър Джартов

0

Няма никаква опасност за хората в община Ардино, каза директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов в ефира на Би Ти Ви. 

Шест села в община Ардино отново са без пътна връзка заради придошлата река Арда и заливането на моста за село Китница.

Съоръжението, което е част от републиканската пътна мрежа, е единствената пътна връзка за селата Русалско, Любино, Латинка, Аврамово, Песнопой и Сполука. Мостът е бил залят вследствие на обилните валежи, паднали на територията на общината.

„Има все още откъснати населени места. На практика достъпът през този мост, който е залят, не е възстановен. Очакваме в следващите няколко часа, при условие че няма валежи – към момента не вали, постепенно да пада на нивото на водата, така че той да стане проходим“, посочи Джартов.

Той допълни, че на място има екип на полицията, така че да не се допусне навлизане на превозни средства и някой да пострада. 

По думите на Джартов самият мост е в много ниска част на реката и няма как да не бъде залят при по-високи води. Това се случва сравнително често – поне два пъти в годината този мост се залива, каза директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

По информация на ГДПБЗН няма пострадали хора вследствие на последните валежи. „Нямаме данни за засегнати граждани. Не е искана наша помощ. Осигурени са водоснабдяване и електроснабдяване и няма непосредствена опасност за гражданите“, каза Джартов. Не се е наложило и задействане на системата BG-Alert. „Няма никаква опасност за хората там“, допълни главен комисар Александър Джартов. 

По думите му въпреки обявения жълт код, в рамките на деня са постъпили 15 сигнала, основно за наводнени обекти в Перник и Кюстендил. „Няма застрашени хора“, уточни Джартов.

В отговор на въпрос за пожарите от началото на годината, Джартов посочи, че всеки ден има пожари, за днес са 35. По думите му от началото на годината броят на пожарите е около 2000, при над 1700 за същия период на миналата година. „Това означава увеличение с над 20%“, добави той.

Значителна част от загиналите са възрастни, трудноподвижни и самотно живеещи хора, които невинаги използват изправни уреди за отопление, съхраняват и горими материали в близост до тях“, посочи той. Не са редки и случаите, в които пожар е предизвикан от незагасена цигара, допълни Джартов. 

По думите му съвременните материали в домовете също увеличават риска – мебелите, завесите и обзавеждането все по-често са от синтетични материали, те се възпламеняват по-лесно и при горене отделят много повече дим. 

Сред честите причини за инциденти са и непочистените комини. „С години не се почистват. Около Нова година имаше силен вятър, при силен вятър се създават условия за по-интензивно горене и саждите се запалват, каза главен комисар Джартов. Той допълни, че често се откриват и строителни неизправности. Основно човекът е източникът на тези тежки пожари, допълни той. 

Обикновено хората с по-ниски финансови възможности са най-уязвимата група при бедствия, каза в отговор на въпрос директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов. 

Според него е проблем и претоварването на електрическите инсталации. „Когато започне да има прегряване, се усеща характерна миризма. Ако се усети прекомерна температура, уредите трябва незабавно да се изключат“, каза Джартов. По думите му отоплителните уреди трябва да се включват директно в контактите, а не чрез разклонители.

Зарядните устройства не бива да се оставят включени без наблюдение, включително през нощта.

По думите му се реализират превантивни инициативи съвместно с местната власт и службите за социален патронаж, но те не са достатъчни. „Изключително полезни са локалните пожароизвестители за дим, които издават силен звуков сигнал, дразнещ, за да могат съседите поне в първите минути да разберат, че има такъв случай “, каза той.



Източник БТА

Ще ударим Иран с невиждана досега сила ако Техеран нападне

0


Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заплаши, че ще удари Иран с „невиждана досега сила, ако Техеран направи грешката“ да нападне Израел, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

„Ако Иран направи грешката да нападне Израел, ще отговорим със сила, която Иран никога досега не е виждал“, обяви Нетаняху на пресконференция в Йерусалим.

По-рано тази вечер иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция предупреди, че ще разглежда като „вражеска“ всяка съседна страна, предоставила територията, морското си пространство или небето си за удари по Иран, съобщи близката до Революционната гвардия агенция Фарс.

НЕТАНЯХУ ЗА ЕВЕНТУАЛНИ ИЗБОРИ

На пресконференцията си Нетаняху предупреди, че предизвикването на избори точно сега би било „грешка“, а поводът за думите му е опасността той да загуби парламентарното си мнозинство заради спорове около приемането на бюджета.

„Разбира се, че съм притеснен. Намираме се в много деликатно положение“, каза той в отговор на журналистически въпрос относно възможността за бламирането му при приемането на бюджета, което по същество би означавало падане на правителството и предсрочни парламентарни избори.

„Последното, от което се нуждаем сега, са избори. Ще ги произведем по-късно тази година, но не и сега, това ще бъде грешка“, добави Нетаняху и призова съюзниците си да проявят „разум“ поне до ноември, когато приключва сегашната парламентарна сесия.

ВРЕМЕТО НА ПЛОЩАДА НА ЗАЛОЖНИЦИТЕ В ТЕЛ АВИВ СПРЯ

Междувременно часовникът в Тел Авив, отброяващ времето, през което израелските заложници бяха в плен на „Хамас“, спря, след като Израел потвърди, че всички пленени, както живите, така и мъртвите, вече са върнати, предаде ДПА.

Екранът на часовника на Площада на заложниците в Тел Авив спря на 843 дни, 12 часа, 5 минути и 59 секунди.

Изданието „Таймс ъф Израел“ определи събитието като „знаков момент“.

Вчера Израел обяви, че тялото и на последния заложник, полицая Ран Гвили, е било разпознато и върнато в Израел, за да бъде погребано.





Източник 24часа

Успехът не зависи от мястото, а от развитието, отговорността и честния труд, заяви новият почетен гражданин на Разград Светлозар Караджов

0

Успехът не се определя само от това къде се намираш, а от желанието да се развиваш, да поемаш отговорност и да работиш честно, заяви за БТА Светлозар Караджов. На тържественото заседание по повод Деня на Разград – 28 януари, той беше удостоен с най-високото отличие на Общината – званието „Почетен гражданин на Разград“. Отличието му се присъжда за цялостна дългогодишна, обществено полезна и благотворителна дейност и за изключителен принос към подобряване на икономическата, социалната и културната среда на живот в община Разград, както и за издигане на авторитета на Общината. Наградата му беше връчена на специална церемония в Общинския културен център от кмета Добрин Добрев и председателя на Общинския съвет Галина Георгиева.

„Приемам предложението да бъда удостоен с отличието с искрено вълнение и благодарност. Разград е град, с който ме свързват спомени, хора и ценности, оставили траен отпечатък в живота ми. Да бъда удостоен със званието „Почетен гражданин на град Разград“ в Деня на града е дълбоко лична чест, която приемам със смирение и отговорност“, посочи Караджов.

Той подчерта, че е професионално свързан с „Амилум-България“ (сега „АДМ-Разград“) от самото създаване на завода и определи това да бъде част от предприятието като огромна привилегия. Според него ключовите моменти за утвърждаването на предприятието като водещо в сектора са успешната приватизация, доизграждането на завода и стартирането на производството. „Това беше период на голямо напрежение, но и на ентусиазъм, когато всичко, което планирахме, започна да се реализира“, обясни Караджов. Като втори важен етап той открои модернизацията на технологиите и внедряването на международни стандарти за качество и безопасност, които по думите му са позволили успешното позициониране на предприятието на конкурентните пазари. Като трети ключов фактор той определи изграждането на екип от мотивирани и висококвалифицирани специалисти. „Именно хората направиха компанията силна и устойчиво развиваща се“, подчерта Караджов. Той допълни, че всички тези моменти са оформили идентичността на „АДМ Разград“ като предприятие с високи стандарти, стабилност и ангажимент към служителите и общността.

Караджов припомни годините на прехода, когато икономическата среда е била несигурна, пазарите са се променяли бързо, инвеститорите са се колебаели, а служителите са се притеснявали за работните си места. По думите му в този период е било важно да се запази доверието на хората и да се покаже, че компанията има ясна посока на развитие, дори в трудни времена. „Опитът от работата в чужбина ми помогна много – там видях как се работи в условия на голяма конкуренция, как работят стандартите за качество и безопасност и каква е културата на отговорност и мотивация. В мен се затвърди убеждението, че в България, и в частност в Разград, съществуват всички предпоставки да се работи в съответствие с най-високите стандарти, приложими в нашата индустрия“, подчерта дългогодишният директор на предприятието. Така, по думите на Светлозар Караджов, предприятието успява не само да се стабилизира, но и да се разшири, като фокусът остава върху хората. „Защото за мен успехът винаги върви ръка за ръка с грижата за екипа и за общността, която ни подкрепя“, отбеляза Караджов.

По отношение на социалната политика Караджов отбеляза, че балансът между икономическия растеж и грижата за служителите се постига, когато хората са поставени в центъра на бизнес стратегията. Той изрази убеждението си, че устойчивият растеж е възможен само при безопасни условия на труд, уважение и доверие към служителите и постоянни инвестиции в тяхното обучение и развитие. „Когато работната среда е сигурна, мотивираща и справедлива, резултатите идват естествено. Отличията, които получаваме, са признание именно за тази философия – че успехът на компанията върви ръка за ръка с грижата за хората“, добави Караджов.

Той подчерта значението на корпоративната социална отговорност и активната подкрепа на културни, спортни и образователни инициативи в Разград, както и ползите от партньорството между бизнеса и Община Разград за реализирането на проекти.

„Партньорството между бизнеса и Община Разград има ключово значение за устойчивото развитие на града. Когато институциите и местният бизнес работят в диалог и с обща визия, се създават реални възможности за реализиране на инфраструктурни и социални проекти, които пряко подобряват качеството на живот на хората“, каза Светлозар Караджов. Според него бизнесът може да допринесе не само с ресурси, но и с експертиза, гъвкавост и дългосрочно планиране, а общината – с ясни приоритети, административна подкрепа и ангажираност към обществения интерес. По думите му това сътрудничество позволява проектите да се реализират по-ефективно, прозрачно и с фокус върху реалните потребности на гражданите – било то в сферата на инфраструктурата, образованието, социалните дейности или градската среда. „За мен подобно партньорство е израз на споделена отговорност към Разград. Когато бизнесът и местната власт действат като партньори, а не като отделни страни, градът се развива по-бързо, по-устойчиво и с мисъл за бъдещите поколения“, добави Караджов.

Особено внимание той отдели на сътрудничеството на бизнеса с професионалните гимназии и Филиала на Русенския университет „Анел Кънчев“ в Разград, което според него е ключово за подготовката на млади хора с реални умения и увереност за успешна професионална реализация. Караджов посочи, че това взаимодействие позволява свързването на теорията с практиката и показва на учениците и студентите как знанията им се прилагат в реална работна среда.

„Ползите са взаимни. Младите хора получават практически опит, по-ясна представа за професионалната си ориентация и мотивация да се развиват тук, в своя регион. От своя страна бизнесът има възможност да подготвя кадри според реалните потребности на пазара на труда и да инвестира в хора, които познават местната среда и имат желание да останат и да работят в Разград“, отбеляза Караджов. Според него това партньорство е дългосрочна инвестиция – не само в конкретни специалисти, а в бъдещето на града. „Когато образованието и бизнесът работят заедно, се създава устойчива среда за развитие, иновации и икономически растеж, от която печелят и младите хора, и цялата общност“, добави Светлозар Караджов.

В обръщението си към младите хора в Разград той ги насърчи да вярват в собствените си възможности и да не подценяват шансовете за професионално развитие в България. По думите му пътят не винаги е лесен и изисква постоянство, търпение и готовност за учене, но именно тези качества изграждат истинските професионалисти.

„Важно е младите хора да знаят, че родният им град има потенциал и бъдеще, когато те самите са активни, инициативни и ангажирани“, подчерта Караджов. Той отбеляза, че Разград се нуждае от млади специалисти с идеи, с характер и с желание да допринасят за развитието на местната общност. „Моето послание към тях е да търсят възможности, да бъдат смели в решенията си и да не забравят откъде са тръгнали, защото именно тук могат да оставят най-смислената следа“, допълни Светлозар Караджов.

 



Източник БТА

Удостояването на Станка Николица с приза „Почетен гражданин на Разград“ буди надежда, че делото ѝ ще продължи да вдъхновява, смята правнучката й

0

Макар и закъсняло, решението Станка Николица Спасо-Еленина да бъде удостоена посмъртно със званието „Почетен гражданин на Разград“ е акт на признание. Това буди надежда, че делото на първата българка, поставила въпроса за еманципацията на жената, ще продължи да вдъхновява, каза за БТА нейната правнучка Теменуга Иванова. На тържествено заседание по повод Деня на Разград – 28 януари, Станка Николица Спасо-Еленина беше удостоена посмъртно с най-високото отличие на общината. 

На официална церемония в Общинския културен център отличието ѝ получи нейната наследница Теменуга Иванова. Тя подчерта, че признанието се приема с удовлетворение и от децата ѝ. „Но за съжаление, това не е достатъчно. Оказва се, че в града ни има хора, които не знаят коя е Станка Николица Спасо-Еленина, не знаят за съществуването на къщата-музей на семейство Икономови или никога не са прекрачвали прага ѝ“, посочи Иванова.

По думите ѝ, за да се оцени обективно делото на Станка Николица, е необходимо то да бъде разглеждано в контекста на епохата. „Тогава Разград е с нищо отличаващ се град, без книжарница, без условия за образование на жените. А тя, Станка, едва 18-годишна се изправя срещу закостенялото патриархално мислене и показва, че промяната е възможна. Тя има смелостта да се обърне към всички българки, да им покаже, че имат сили, че е крайно време да вземат живота си в свои ръце и сами да определят съдбата си. Истински будител“, каза Иванова.

Според нея идеите на Станка Николица за равнопоставеността на жените остават актуални и днес. „Достатъчно е да погледнем колко жени има в българския парламент или да си дадем сметка, че в глобален мащаб все още съществуват държави, в които жените нямат право да гласуват“, посочи Теменуга Иванова.

По думите ѝ значението на Станка Николица Спасо-Еленина за образованието и книжовността често се подценява с аргумента, че творчеството и е „малко“. „В случая трябва да се гледа съдържанието и силата на собствената ѝ убеденост. Тя ясно вижда, че хората са неграмотни. А за да има разбиране на идеи, нововъведения и всичко, което е двигател на прогреса, трябва да се наблегне на това хората да могат не просто да четат, а да разбират, да анализират, да разсъждават“, каза Иванова. Тя подчерта, че именно затова семейство Икономови насочват усилията си към образованието и просвещението. „Това е било важно за Разград тогава и не по-малко важно е и днес. В това се изразява значението на делото им, което няма давност“, добави Иванова.

Тя открои и значението на превода на Доситей Обрадович, направен от Станка Николица Спасо-Еленина – първият такъв от българка, както и факта, че тя е първата българка, публикувала стихотворение приживе. „Чрез този превод в българското общество навлизат идеите за образованата жена като основа за благополучието на семейството и народа. Посланието е ясно – само образованата жена може да бъде добра съпруга, майка и възпитател на децата. Книжката се използва в много училища, особено в девическите, в епоха, когато учебници практически няма“, отбеляза тя.

Теменуга Иванова припомни и трудния личен живот на Станка Николица. „Тя погребва три от децата си, което е най-ужасната участ за една майка. Но намира сили да продължи, защото другите деца разчитат на нея. Няма право и няма време за самосъжаление“, каза Иванова и подчерта, че животът на Станка е в пълен синхрон с идеите, които защитава. „Първото публикувано стихотворение е зов не само към българката от нейната епоха, но и към всички нас. Със същата сила ще важи и за тези след нас“, добави Иванова.

По думите ѝ паметта за Станка Николица Спасо-Еленина и за нейния съпруг Никола Икономов, който е една от ключовите фигури в българското образование, се съхранява в семейството чрез разговори за предците и целенасочена работа, започната от бащата на Теменуга Иванова – Ангел Григоров Попов. „Той е техен внук, син на най-малкото им чедо Григор Попов. Да разбули завесата на забравата, беше кауза на живота му. В продължение на няколко десетки години, той упорито работи разградчани да имат правото да се гордеят, че живеят в град, където е преминал животът на семейство Икономови, да ходят по улиците, по които са ходили Станка и Никола. Ако не беше той, семейство Икономови щеше да остане почти забравено“, каза Иванова. Тя подчерта, че благодарение на неговия труд днес има къща-музей, конкурс „Поетични хоризонти на българката“, училища, носещи техните имена. По думите ѝ обаче въпреки това не се прави достатъчно, щом според нея все още има хора, които не знаят кои са те и какво са сторили.

„През целия ми съзнателен живот мисълта за моите предци ме е съпътствала. Макар да знаех малко за тях, дълго време осмислях делото им и трудните условия, в които са живели. От тях не са останали лични спомени, дневници или снимки от младите им години – само паметта за една трагична съдба и за учител, отдал живота си в служба на народа“, разказа още Теменуга Иванова. Тя смята, че тази година Разград не е отдал дължимото уважение към тези личности, като не са били отбелязани подобаващо годишнините им. Според Иванова те не са обикновени хора и заслужават различно отношение. По думите ѝ е необходимо следващите поколения да бъдат по-задълбочено запознати с тях и с делото им, за да се съхрани историческата памет. „С особена тъга си спомням за дядо ми Григор, когото не съм имала възможност да познавам лично. Животът му е бил изпълнен с изпитания, приятелства и идеали, сред които и борбата за България и неосъщественият блян за освобождението на Македония. Остава въпросът колко от съгражданите ни знаят, че в Разград е живял човек, близък приятел на Пейо Яворов“, добави Иванова.

Тя е убедена, че подобни инициативи като удостояването със званието „Почетен гражданин“ имат смисъл само ако са част от дългосрочен процес. „Поколенията се сменят и е нужна постоянна, целенасочена работа с децата и младите хора. Всички институции могат да участват, дори понякога да имат общи проекти, а за някои, би могло да участва цялата общественост на Разград. Така ще се събуди интереса на повече граждани към всичко свързано с историята на града ни – личности, събития и всеки, открил нещо интересно може да го сподели с останалите“, посочи Иванова. Тя отбеляза, че в днешно време непрекъснато се говори за реформи в образованието, в здравеопазването, които по думите ѝ все се не се случват. „А Никола Икономов за няколко години успява да въведе новия взаимоучителен метод, да убеди родителите, че и момичетата трябва да ходят на училище, да въведе и класния метод. Не го е направил сам – явно е имал дарбата да повежда, да убеждава хората. Сега бихме казали – той е лидер. Да, почти няма в Разград инициатива, в която Икономов да не участва – пряко или косвено. Така че, няма извинение за половинчато свършена работа, от ред да мине“, подчерта Иванова. 

Тя даде примери и за добри практики, свързани с почит към семейство Икономови, сред които училищни чествания, посещения в къщата-музей, конкурси и граждански инициативи. „Има една жена в Разград, която се грижи за гробовете на Станка Николица Спасо-Еленина, Анание Явашов и на единствения опълченец от Разград. Това е Веселина Милушева. Прави го по нейна вътрешна убеденост и потребност. Едно от значимите прояви е конкурсът на името на Григор Попов, организиран от екипа на Центъра за ученическо, техническо и научно и творчество с директор Цветанка Русева. Да не забравим и за конкурса ”Поетични хоризонти на българката”“, посочи още Теменуга Иванова. Според нея, ако тези прояви станат традиция, тогава ще може да се каже, че почитаме достойно предците си. „Срещите с деца, изложбите, конкурсите оставят траен спомен и подготвят почвата за следващите поколения. Всеки гражданин може да се разрови из семейните архиви, възможно е да намери нещо от свои предци или за тях, което да е интересно и значимо. Това е начинът“, подчерта Теменуга Иванова. 

Тя добави, че примерът на Станка Николица Спасо-Еленина носи ясно послание към бъдещите поколения – всеки да прави това, което може, според силите си, в името на просвещението и общото благо. „Ако позволим този зов да бъде забравен, значи не сме достойни потомци“, допълни Иванова.

 



Източник БТА

Последни новини

Клюки

ndt1.eu