Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Вили Русева представи втората си стихосбирка в Ямбол

от

-

21.04.2026

Втората стихосбирка на Вили Русева – „След полунощ“, беше представена в арт галерия „Кирил Кръстев“ в Ямбол. Събитието премина под формата на поетично-музикален спектакъл и е част от програмата за празника на oбщина Тунджа, който се отбелязва на 22 април – Международния ден на Земята.

Позната повече като певица и текстописец, Вили Русева каза в интервю за БТА, че новата ѝ книга излиза точно на същия ден, десет години след първата ѝ стихосбирка, представена през 2016 г. „Винаги с 10 години закъснение съм във всичко“, отбеляза тя. Според нея човек не бива да се взема насериозно, защото сме за твърде кратко време на тази земя. „Ако се вземеш насериозно, започват страстите, избуява егото, а това не е полезно за никого“, каза още тя.

По думите ѝ заглавието „След полунощ“ носи обобщение на дълъг личен период. „След полунощ е времето, когато оставаш сам със себе си – тогава са мечтите, въжделенията, размислите“, каза Русева. Тя допълни, че именно в тези часове най-често се раждат нейните текстове, макар днес динамичното ежедневие да измества поезията и музиката на по-заден план.

„Много съм критична, пряма, ръбата. В този живот съм орисана да съм Пепеляшка, няма да стана принцеса“, отговори тя на въпрос каква е след полунощ. „Към себе си съм сто пъти по-критична, както в поезията, така и в музиката“, отбеляза авторката.

През 2025 г. Вили Русева спечели наградата за най-добър текст с песента си „Август“ в националния конкурс „Бургас и морето“. Тя е и автор на химна на община Тунджа.

Председателят на Дружеството на писателите в Ямбол – поетът Тенко Тенев, определи новата книга като истинска поезия, която въздейства с искреност и дълбока емоционалност. По думите му в стихосбирката липсват „показност и кухи фрази“, а всеки читател може да открие себе си в текстовете. „Това е поезия, написана на един дъх“, добави Тенев. Той подчерта още, че творбите на Вили Русева носят усещане за лична изповед и вътрешен свят, „в онова, което не виждаме, но усещаме с душите и сърцата си“.

По време на премиерата стихове от книгата прочетоха поетесата Таня Хаджидимитрова и дъщерята на авторката – Нона. Самата Вили Русева изпълни свои песни. Събитието събра представители на местната власт, културната общност и почитатели на поезията. Присъстваха кметът на община Тунджа Станчо Ставрев, заместник-областният управител на Ямбол Красимира Иванова-Атанасова, председателят на Общински съвет – Тунджа Атанас Христов, заместник-кметът на Стралджа Гроздан Иванов, писателят Любомир Котев, приятели и почитатели на творчеството на Вили Русева.

23-годишен убил баща си, нарязал го и го изхвърлил до контейнер в Пловдив (Обзор)

от

-

21.04.2026

Има данни, че е с психични проблеми

Младеж на 23 години убил баща си, разфасовал го, а след това решил да се отърве от частите на трупа и ги изхвърлил в контейнер. Случаят е от 8 април и се развива в пловдивския район “Тракия”. Синът е роден през 2003 г.

Ден по-късно клошар, който ровил в кофата за боклук, случайно намерил черен чувал, оставен близо до нея. Първо не подозирал какво има вътре, но след като го отворил, се натъкнал на зловещата находка. Шокиран от видяното, той веднага подал сигнал в полицията. Минути по-късно улица “Георги Данчов” в Пловдив беше отцепена от много униформени. На място пристигнаха шефът на ОД на МВР – Пловдив, комисар Васил Костадинов, заместникът му Венелин Костов, началникът на Пето районно Николай Кирков и окръжният прокурор Чавдар Грошев. Репортер на “24 часа” тогава дочу разговор по телефона на директора Костадинов, в който съобщава на някого, че има намерен нарязан труп и така информацията беше потвърдена, макар официално от МВР да нямаше нищо. Часове след това полицията в Пловдив съобщи за тежко криминално престъпление. Според хората, живеещи в близост, черният чувал с останките бил изхвърлен още предната вечер, но никой не видял от кого, което допълнително затруднило разследващите в началния етап. По-късно в същия ден останките бяха натоварени в линейка и заетите с това говореха, че чувалът тежи около 25-26 кг.

Няколко дни след като беше намерен човешкият труп, криминалисти съобщиха, че предстоят сложни експертизи, включително съдебномедицински анализи и ДНК изследвания. Трупът все още не беше идентифициран, тъй като главата липсвала, което прави разпознаването още по-трудно. Нямаше данни и за подаден сигнал за изчезнал човек.

13 дни по-късно – около 12 ч във вторник, последва арестът на заподозрения, който е син на жертвата. Изведен е с белезници от блок 27, който е точно срещу контейнера.

Към момента той е задържан и се очаква окръжната прокуратура в Пловдив да му повдигне обвинение. Работата по случая продължава, като се събират доказателства и се извършват разпити. Има данни, че младежът е с психични проблеми.

Източник 24часа

20-годишна испанка изхвърли легендарната Винъс Уилямс от турнира в Мадрид

от

-

21.04.2026

Gulliver/GettyImages

20-годишна испанка изхвърли легендарната Винъс Уилямс от турнира в Мадрид

Седемкратната шампионка от Големия шлем и бивша №1 в света Винъс Уилямс приключи участието си на турнира на червени кортове в Мадрид още в първия кръг. 45-годишната американка, която в момента заема 479-ото място в световната ранглиста, не намери сили да се противопостави на младата испанка Кейтлин Кеведо.

Двубоят между двете тенисистки, участващи с „уайлд кард“, завърши с победа за 20-годишната Кеведо с 6:2, 6:4. Срещата продължи 1 час и 42 минути, като през по-голямата част от времето 140-ата в света представителка на домакините контролираше събитията на корта.

По-голямата от сестрите Уилямс успя да реализира две от четирите си възможности за пробив, но това се оказа крайно недостатъчно. От своя страна Кеведо бе много по-агресивна при ретур и проби подаването на легендарната си съперничка цели 5 пъти от 11 опита.

Така в следващата фаза на турнира Кейтлин Кеведо ще се изправи срещу американката Хейли Баптист, докато за Винъс Уилямс остава разочарованието от ранното отпадане в испанската столица.

Източник Gong.bg

Инициативата „Цветя за смет“ ще се проведе в Пазарджик на 25 април

от

-

21.04.2026

Инициативата „Цветя за смет“ ще се проведе в Пазарджик тази събота (25 април), съобщиха от местната администрация. Всеки предал разделно електроуреди, хартия и текстил ще получи цвете или декоративен храст.

Кампанията има за цел да насърчи разделното събиране на отпадъци и отговорното отношение към околната среда, като повиши обществената ангажираност и утвърди устойчиви навици за опазване на природата.

В рамките на събитието гражданите ще могат да предадат събрани отпадъци, а в замяна ще получат цвете или декоративен храст – символичен жест, който стимулира грижата за градската среда, добавиха от Общината.

Началото на пролетната екологична кампания е поставено през 2014 година по наслов „За по-чист, по-цветен и по-зелен Пазарджик“ по инициатива на Община Пазарджик.

/БИ/

Всеки, търгувал с вота на хората, ще бъде издирен и разследван

от

-

21.04.2026

„Както казах в неделя – изборите свършиха, но нашата работа продължава. Всеки, който е търгувал с вота на хората, ще бъде издирен, разследван и изправен пред закона“. Това пише в публикация във Фейсбук изпълняващия функциите на главен секретар на МВР Георги Кандев.

„Ще продължа да ви държа в течение за случаите, по които работим, свързани с изборните престъпления. И вече без прикриване на партии и коалиции, както ни задължаваше законът в предизборната кампания“, пише още той.

Кандев посочва още, че в изборния ден са получили сигнал от село Коняво, община Кюстендил. Мъж е предлагал по 30 евро на жители на селото, за да гласуват за политическа партия №17 в бюлетината, с преференция 101.

Мъжът е установен, привлечен като обвиняем и задържан за срок от 72 часа.

Образувано е досъдебно производство.

Работата по случая продължава, завършва Кандев.

Източник 24часа

Лудогорец – ЦСКА /състави/

от

-

21.04.2026

Лудогорец – ЦСКА /състави/…

Източник Gong.bg

Третата годишна конференция по проект SUMMIT се проведе в Софийския университет

от

-

21.04.2026

В Софийския университет „Св. Климент Охридски“(СУ) започна Третата годишна международна конференция за отчитане на дейностите и резултатите по проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), съобщиха от пресцентъра на университета.

Официалното откриване беше в аулата на Ректората в присъствието на ректора проф. д-р Георги Вълчев, представители на ректорското ръководство, министъра на иновациите и растежа Ирена Младенова, заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов, ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, представители на академичната общност, научни организации и институции.

Модератор на събитието беше доц. д-р Владимир Божилов, заместник-декан на Физическия факултет, който припомни, че проектът стартира в началото на 2023 г. и се изпълнява в рамките на 42 месеца до 30 юни 2026 г. Той се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост и цели привличане на учени и изследователи от световна величина, както и насърчаване на научни приноси с високо въздействие. Проектът обхваща стратегически за университета области на знанието – естествени науки, медицина, математика, компютърни науки, образование, икономика, хуманитарни и социални науки, както и психология, казаха от СУ.

Отдавна сме част от европейското изследователско пространство, отдавна сме част и от световното изследователско пространство. Така че в пряк диалог, в пряко комуникиране, се надявам да подобрим нашите резултати, да открием нови полета и да вдъхновим много млади хора да поемат по трудния път на науката, казва в приветствието си ректорът проф. д-р Георги Вълчев.

По повод форума бе получен поздравителен адрес от президента Илияна Йотова. В него се посочва, че инвестицията в създаването и усъвършенстването на технологии и в развитието на науката е показател за зрелостта на едно общество.

През последните години показахте как се гради общество на знанието и устойчива мрежа от изследователски университети – чрез сътрудничество на международни екипи, чрез проведени изследвания в различни области на науката и чрез съвместната работа на студенти, докторанти, млади и опитни изследователи, се казва още в поздравителния адрес.

Днес говорим за нещо повече от наука. Говорим за ролята на знанието като стратегически ресурс. Този ресурс, който е неизчерпаем и определя конкурентоспособността на икономиките, устойчивостта на обществата и мястото ни в глобалния свят, каза министърът на иновациите и растежа Ирена Младенова. По думите ѝ публичните разходи за наука у нас остават под 1 на сто от брутния вътрешен продукт, а патентната активност и комерсиализацията на научните резултати все още не отразяват пълния потенциал на научната общност.

Разглеждам това не само като дефицит, но и като пространство за стратегическа намеса, посочва министър Младенова. Проекти като SUMMIT са ключов елемент от тази трансформация и създават необходимата критична маса от научен потенциал, научен капацитет, насърчават сътрудничеството между изследователи и бизнес и поставят основите на по-ефективна и по-свързана научно-иновационна екосистема в България, допълва тя.

Заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов отбеляза успехите на различните научни групи и акцентира върху участието на младите изследователи, публикационната и патентната дейност, посочват от университета.

Науката сама по себе си е политика. И тя ни прави силни и независими. Затова инвестираме в наука. И в Европа, и в България икономическата трансформация се случва точно така – чрез науката, чрез иновациите, казва ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова. По думите ѝ проектът SUMMIT е пример как европейската солидарност и националната амбиция могат заедно да изграждат наука на най-високо ниво в България.

Координаторът на научните групи проф. д-р Васил Маринов представи доклад за очакваните ползи от проекта. Сред тях той откроява увеличеното количество и качество на научните изследвания, привличането и задържането на водещи учени, разширеното международно сътрудничество, повишената патентна активност и подобрената позиция на университета в международните класации. След официалното откриване бе представена и постерната сесия в Централното фоайе на Ректората с резултатите от вътрешноуниверситетските проекти, финансирани по SUMMIT, добавиха от СУ.

/ИПД

Картини от бактерии подреди в изложба лаборантка от ИСУЛ

от

-

21.04.2026

Изложбата „Връзката на медицината с изкуството“, която се състои от картини, за чието създаване на използвани бактерии, беше открита в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Автор на необичайните творения е Ванина Кирова – лаборант в Лабораторията по микробиология на Национална кардиологична болница. Това е първата самостоятелна изложба на талантливата лаборантка в България, въпреки че тя има много отличия от международни конкурси.

Картина от бактерии, която впечатлява
Снимка: ИСУЛ

„Радвам се, че именно УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е първият домакин в България на това нестандартно творчество, което обединява любовта към медицината и изкуството“, каза при откриването проф. д-р Йорданка Узунова, зам.-председател на СД на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и началник на Клиниката по урология и андрология.

Изображенията се случват по определен начин
Снимка: ИСУЛ

Пред присъстващите художничката повдигна завесата на процеса, през който преминава създаването на всяка картина. „Когато рисувам върху агара, аз всъщност не виждам нищо. Бактериите са прозрачни в момента на нанасяне като с помощта на Йозе и стерилен тампон ги пренасям от моята „палитра“ върху новата петра. След като рисунката е готова се инкубира в термостат за няколко дни или седмица на 37 градуса. Тогава се случва магията: бактериите се делят милиони пъти и едва тогава цветовете стават видими. Картината буквално „израства“, като в процеса наслагвам нови колонии и контролирам растежа им“, разказа тя.

Лица на популярни хора също могат да се видят
Снимки: ИСУЛ

Техниката, която лаборантката използва, се нарича „Агар арт“ и макар сравнително непозната в България, е добре известна по света.

Самата авторка има редица отличия от международни конкурси. През 2019 г. портрет на Ван Гог е между първите пет най добри картини в света в конкурс, организиран от Американската асоциация на микробиолозите. Същата година картината й е публикувана в National Geographic magazine. През 2024 г . нейни картини участват в съвмести изложби в Molsheim – France и Пловдив. През 2025 г. картината й „Life in a cup“ е обявена в топ десет в света за този тип изкуство, а същата година други нейни картини участват в обща изложба в Лос Анджелис.

„Родена съм в град Плевен и изграждам моят професионален път чрез уникалното съчетание от изкуство и наука. През 1993 г. завърших художествена гимназия в Пловдив, което положи основите на любовта ми към изкуството. В последствие се насочих към медицината и през 1996 г. се дипломирах като лаборант в Медицински университет – Плевен. Работила съм в различни клиники в България и чужбина като преходът ми от изящните изкуства към микробиологията не беше смяна на посоката, а надграждане“, споделя за себе си авторката.

Източник 24часа

Около 30% от популацията страда или е страдала от световъртеж, каза доц. Георги Антов

от

-

21.04.2026

Около 30% от популацията страда или е страдала от световъртеж. Това каза доц. Георги Антов, главен асистент към Клиниката по нервни болести към Александровска болница по време на Longevity Forum 2.0, организиран от вестник „Капитал“.

Световъртежът и болестите на равновесието са лечими, поддават се на контрол, но силно влошават качеството на живот. Честотата на тези състояние още повече ще нараства заради увеличаването на продължителността на живота, каза още той. Основните причини за световъртеж са проблем във вестибуларния апарат и разместване на кристалчета във вътрешното ухо. По думите му това състояние е много лесно лечимо с помощта на физикална терапия. Други причини за световъртеж биха могли да са първи прояви на инсулт, на множествена склероза, тумор на централната нервна система или функционални световъртежи, при които не се открива структурна причина във вестибуларния апарат.

Световъртежът увеличава риска от падане, предупреди лекарят. По думите му хората, страдащи от световъртеж, ограничават физическа и социалната си активност, намалява и работоспособността им. Хората с вестибуларни нарушения имат много по-високи нива на тревожност в сравнение с пациентите с онкологично заболяване, което превръща световъртежът в психо-социален проблем, добави той.

Световъртежът е симптом на голяма група заболявания и затова не може да се говори за първична профилактика, но е важна профилактиката на другите заболявания, заради които той може да се появи, обясни доц. Антов.

Лечението на световъртежа е вестибуларна рехабилитация, която е най-мощното средство за лечението на проблеми в равновесието, но в България тази рехабилитация не се прилага в много лечебни заведения, посочи още доц. Антов.

/ТТ/

Бътън с интересен коментар за бъдещето на Верстапен

от

-

21.04.2026