Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Томас Лафчис сменя чак в Канада памперси на новата футболна звезда Томас

от

-

26.04.2026

Синята легенда сложи в багажа гривна с гравирана топка и доброволно приспива внучето, получило славното име на бившия президент на “Левски”
На терена във второто полувреме на най-важния семеен мач ще излезе и съпругата му – Вяра Анкова, главният оперативен директор на Нова тв

Трето внуче проплака в голямата фамилия на Вяра Анкова и Томас Лафчис. То е първото, което носи името на славния вратар и бивш президент на футболен клуб “Левски”.

И ръстът, и теглото на новороденото – 55 сантиметра височина и 4,300 килограма, са впечатлили силно медицинския екип. Но най-вече смелостта на дъщерята на Томас Лафчис и Вяра Анкова – 27-годишната майка Хелена-Мария, която е държала момченцето да се появи по естествен път, а съпругът ѝ Мартин е бил най-сигурната опора по време на раждането.

Малкият Томас е ценно допълнение за българската общност в Канада, където родителите му живеят и работят от години. Хелена и Мартин избраха обаче преди две години България за сватбата си, за да покажат своята родина на приятели и състуденти от цял свят.

От първите часове на появата на Томас в живота плътно до него е и бъдещият му треньор във футбола.

Вяра Анкова и Томас Лафчис ще помагат в грижите за внучето си.

67-годишният Лафчис е вече убеден, че ще сменя памперсите и приспива бъдещата голяма звезда в любимия спорт. Затова и в куфарите от България към Канада прочутият вратар е подбрал сериозно количество футболни подаръци в единствения за него цвят – синия.

Близки на семейство Лафчис потвърждават несломимия спортен дух на дядо Томи, който демонстрира наистина завидни умения в контакта с третия внук – бързо сменя памперси и приспива дълбоко с…гръцки песни.

Томас Лафчис очаква след първото полувреме на бебешкия терен в Канада да излезе и съпругата му Вяра Анкова. Главният оперативен директор на “Нова Броудкастинг Груп” ще целуне внучето Томи с малко закъснение, но има основателна причина да изпрати в Канада първо авангарда – изборите в България.

Известната телевизионна журналистка и един от най-опитните медийни мениджъри у нас пропусна раждането, но във второто полувреме ще поеме топката от Томас Лафчис.

Източник 24часа

Сухи треви и стърнища горят при 97 км на автомагистрала „Тракия“ в посока София

от

-

26.04.2026

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Георги Миланов герой за Динамо Букурещ

от

-

26.04.2026

Българският халф Георги Миланов се превърна в герой за своя Динамо Букурещ при победата с 3:1 над Рапид Букурещ. Двубоят беше от шестия кръг на плейофите на румънското първенство.

Избрано от VGong

Георги Миланов: Любо Пенев е като мой баща, обичам го и съм сигурен, че ще се справи

<br />

Миланов започна като титуляр и вкара първия гол за своя отбор. Той се разписа в 39-ата минута с глава след центриране от корнер на Дани Армстронг. На почивката българинът беше заменен от Каталин Кирян заради леки болки.

Именно последният удвои аванса на „червените кучета“ в 59-ата минута. В 71-ата Алесандро Муси вкара трети гол. Крайния резултат оформи Даниел Параскив в 89-ата минута.

С успеха Динамо събра 34 точки и заема четвърто място във временното класиране, запазвайки шансове за класиране в Европа.

Източник Gong.bg

Потушен е пожарът при 97 км на автомагистрала „Тракия“

от

-

26.04.2026

Потушен е пожарът при 97 км на автомагистрала „Тракия“, съобщи директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив комисар Васил Димов.

По-рано говорителят на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (МВР) в Пазарджик Мирослав Стоянов каза, че сухи треви и стърнища горят при 97 км на автомагистрала „Тракия“ в посока София.

Според комисар Васил Димов обстановката в района на 96-97 км от магистрала „Тракия“ е спокойна и към момента огнището е потушено. Моментно задимяване е имало, докато са протичали гасителните действия, но не се е стигнало до преустановяване на движението по магистралата. В рамките на днешния ден четири екипа на пожарната са работили на смени в района от 96 км до 106 км по няколко огнища, намиращи се в обработваеми земи на около 10-15 метра от пътното платно.

/НН/

Атакуваха с дрон камион с хуманитарна помощ в Судан

от

-

26.04.2026

Камион с хуманитарна помощ бе ударен от дрон в Судан, унищожавайки целия товар, съобщи днес Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), цитиран от Франс прес, без да назове отговорните за нападението.

Ударите с дронове, извършвани както от правителствената армия, така и от въоръжената групировка Сили за бърза подкрепа (СБП) – които са във война от 2023 г. – се увеличиха през последните месеци в Судан. Атаките почти всеки път завършват с десетки убити, пише БТА.

Камионът, нает от ВКБООН, „беше атакуван с дрон“ в петък, докато транспортираше спешни доставки за изграждане на подслони в град Тауила в Северен Дарфур, където над 700 000 разселени хора избягаха от сраженията в региона, заяви ВКБООН.

Шофьорът е останал невредим, но товарът е унищожен, след като превозното средство е избухнало в пламъци.

Според ВКБООН, който осъди атаката, загубата на това оборудване „оставя 1314 семейства, живеещи в отчайващи условия, без подслон“ в Тауила във време, когато нуждите от помощи са огромни.

Над 127 000 души избягаха от Ел Фашер – столицата на Северен Дарфур, след като тя падна под контрола на СБП през октомври – събитие, което се свързва с ръст на убийствата, изнасилванията и грабежите.

Източник 24часа

Непримиримите „бикове“ спряха Интер, но Скудетото остава близо

от

-

26.04.2026

Тимът на Интер се доближи до титлата в Серия А, въпреки че пропиля преднина от два гола и завърши при 2:2 при гостуването си на Торино в двубой от 34-ия кръг на шампионата. С равенството Интер направи разликата с втория Наполи 10 точки.

Избрано от VGong

Интер е на финал за Купата на Италия след шеметен обрат над Комо

<br />

Миланският гранд има 79, а Наполи – 69 точки и при оставащи четири мача до края, още три точки ще потвърдят математически Скудетото за Интер. Футболистите на Торино са 13-и във временното класиране с 41 точки след второто поредно равенство за състава.

Интер поведе в 23-ата минута с попадение на Маркюс Тюрам, след като засече с глава центриране от Федерико Димарко.

Две минути след почивката Димарко също имаше възможност да се разпише, но пропусна, но 61-ата Ян Бисек направи аванса на гостите 2:0 отново след центриране на Федерико Димарко.

В рамките на девет минути между 70-ата и 79-ата обаче Торино изравни. Джовани Симеоне реализира за 1:2, докато малко по-късно Никола Влашич бе точен от дузпа, отсъдена след намесата на системата за видеоарбитраж.

Хенрик Мхитарян прати топката в мрежата на домакините в 83-ата минута, но голът не бе признат заради засада и резултатът остана непроменн – 2:2.

Torino fight back to earn a point ⚔️🔥#TorinoInter pic.twitter.com/FZyLfXiZGB

— Lega Serie A (@SerieA_EN) April 26, 2026

Източник Gong.bg

Млад моторист е загинал в катастрофа с микробус при разклона за село Капитан Димитриево, община Пещера

от

-

26.04.2026

Млад моторист е загинал в катастрофа с микробус при разклона за село Капитан Димитриево, община Пещера, днес следобед. Това съобщи говорителят на Областната дирекция на МВР в Пазарджик Мирослав Стоянов.

Причините за тежкия инцидент ще се изясняват в хода на досъдебното производство.

/НН/

Крахът в София и една амбициозна жена били май проблем на ГЕРБ, не емоционалната оставка на кмета Живко Тодоров

от

-

26.04.2026

Различните лагери се опитват да сглобят пред Борисов свое “партийно лего”. Така че причините за загубата да са по вина на “лошото другарче”

Как в ГЕРБ ще работят и живеят в опозиция? Къде е вината за болезнената загуба на последните избори? Защо знакови лица не са попаднали в депутатските листи, а други – също знакови, напускат партията?

В понеделник в Пловдив Бойко Борисов може би ще чуе отговори на тези въпроси и ще даде своята гледна точка за случващото се в политическата сила, която създаде преди 20 години.

Опитният политик с три премиерски мандата, който

винаги усеща кога е моментът да излезе от властта и кога отново да я атакува,

има да решава вътрешнопартийни казуси.

Кой от 39-те депутати, областни координатори и кметове от ГЕРБ ще набере смелост да говори за тях открито пред своя лидер, не е ясно.

Знае се обаче, че много сюжети и вътрешни лагери се опитват да сглобят пред Бойко Борисов свое “партийно лего”. Така че причините за загубата на ГЕРБ да са по вина на “лошото другарче”.

Старозагорски е единият публичен сюжет и той се разигра буквално в последните дни, когато кметът на града Живко Тодоров застана до лидера си часове след изборите.

Казват, че 44-годишният политик буквално е бил изненадан от мястото, което Борисов му отрежда до себе си на брифинга в централата, а някои в ГЕРБ – силно недоволни, когато кметът призовава за връщане на партията към “антикорупционния модел”. Какво говори Живко?! Че сме корумпирани?! Подобни са били гневните реакции на някои съпартийци.

Конспирациите за включен репортерски касетофон, който “улавя” и обидни квалификации за Живко Тодоров откъм върховете на ГЕРБ, допълнително оцветяват тази история.

Живко Тодоров в петък се оттегли от Изпълнителната комисия, но в понеделник би трябвало да се появи в Пловдив като областен координатор за Стара Загора. Де факто името му като част от най-тясното партийно ръководство се гласува на конгрес, а във всички съдебни документи от последния на 22 март той фигурира.

Висши функционери на ГЕРБ, които от години работят с Живко, са категорични, че неговата реакция с оставката е по-скоро емоционална, защото той реално за добрия имидж на партията.

Кметът обаче някак трудно приемал “политическата игра” на столично ниво. А и обратното било в сила – лагерите в ГЕРБ също трудно преглъщали негови действия.

Партийни функционери критикували пред Борисов например появата на Румен Радев на 3 март в Стара Загора, с когото Живко Тодоров мина по централната улица. Негови колеги кметове обаче се опитали да обяснят на съпартийците, че проява на политическа култура е да посрещнеш всеки гост на подобно събитие, защото кметът е истинският мажоритарен избор на своите съграждани и престава да бъде политик от една или друга партия.

Истинският проблем май се оказва, че не е Живко Тодоров, а атмосферата и резултатите в София,

където загубата на ГЕРБ е драматична в сравнение с националната.

В трите столични района през октомври 2024 г. партията на Борисов печели 110 101 гласа, а сега – 81 900, т.е. са загубени 30 хил. гласа, или 35,6%. В страната резултатът спада с по-малко – 33%. В Стара Загоре числата са малко по-надолу, но подобни.

Вежди Рашидов Снимка: 24 часа

Мъдрият Вежди Рашидов, който си извоюва правото да казва истини на свои и чужди, в интервю пред БНТ в неделя загатна за проблема: Говоря с хората и ми се оплакват, че там има една нова звезда, която кадрува наляво-надясно, недоволстват. По мое време това не можеше да се случи. Някаква девойка, която кадрува. В ГЕРБ почти не останаха стари гербери. ГЕРБ е една кауза и една идея, заради която тръгнахме да правим нещо. И направихме много.

За кого става дума? Допреди дни нейното име само се нашепваше. Тя няма партиен пост, не управлява структурите в София.

Ванина Колева отдавна е изтласкала също толкова неизвестната за външния свят областна координаторка на София Даниела Райчева във вземането на кадрови решения. И не само.

За Колева не се знае много. Появява се за първи път в спортното министерство при министър Красен Кралев във втория мандат на ГЕРБ като шеф на отдел “Връзки с обществеността” и остава до края. Като лека-полека започва да изпълнява и партийни функции, отново като връзки с обществеността, но в сянка – не общува директно с журналисти, но опитва да определя посоката.

През 2021 г. пък сред фирмите, обслужващи кампанията на ГЕРБ, се появи името на новата компания “Лонгрийч”. Според публикации на “Капитал” тя е свързана с Ванина Колева, въпреки че номиналният собственик е журналист от “Евронюз”.

Фирмата поема кампанията на ГЕРБ в социалните мрежи, като изкупува добили популярност меме страници като “Мишел от съпротивата”, “Хер Флик” и пр. и чрез тях се атакуват противници. Сред „вражеския лагер“ Ванина Колева май е поставила и

иначе успешни министри на ГЕРБ като правосъдния Георги Георгиев, на туризма Мирослав Боршош,

както и човека, дал старт в политическата ѝ кариера – бившия спортен министър Красен Кралев. И не само тях. Иначе симпатичната девойка дори виждала бившия кмет на София Йорданка Фандъкова като причина за отношението на избирателите към партията на Бойко Борисов.

Колко трябва да е силна една фигура в ГЕРБ, за да обяви, че “тези ще бъдат депутати само през трупа ми” ? Е, очевидно за Фандъкова не й се е получило, при Георги Георгиев е бил излишен, защото той се оттегли от политиката и се върна при правото.

Боршош бе пратен в рисков регион – Варна, на трето място в листата и не успя да се класира за депутат. Сега със сигурност ще се върне към реализация на добрата идея за “Бранд България”.

Виж, за Кралев може би се е постарала, защото името му така и не се появи в нито една листа, а каквито слухове се носят – никой дори не е съобщил на бившия спортен министър, че политическата му кариера спира и той може спокойно да се отдаде на своята страст рисуването и на новородената си дъщеря Мария.

Партийните интриги свързват тази млада дама с особено мнение за по-възрастните от нея дами в ръководството на ГЕРБ.

Казват, че била убедена, че Бойко Борисов е загубил изборите, защото до него

липсват младите лица. Може и да е права.

Ако попитате в ГЕРБ как трябва да изглежда партията според Ванина Колева, се споменава например името на бившия областен управител на София Стефан Арсов, който тази седмица ще положи първата си депутатска клетва. Само на 30 г. Арсов е най-младият член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, завършил е право, работил е в кантора и в Столичната община, а преди да стане областен управител, беше и заместник.

Влиянието на Ванина Колева повечето колеги си обясняват с нейната всеотдайна дейност в социалните мрежи и умението да се аргументира и да говори често с лидера.

Бойко Борисов обаче е опитен политик, който изслушва всички, усеща интригите и предателите. Едва ли му е необходим филтър, през който да вижда проблемите в политическата сила, родена от неговата харизма.

Източник 24часа

БТА :: Отиде си Михаил Заимов

от

-

26.04.2026

Днес си е отишъл Михаил Заимов, след продължително тежко боледуване, съобщиха на БТА от семейството му.

Той е художник, фотограф, журналист, телевизионен водещ, писател и морски пътешественик, популярен като подводен фотограф с множеството си изложби в България и по света.

Михаил Заимов е роден на 16 март 1967 г. в София. Завършил е Académie des Beaux-Arts в Париж. Автор е на книги, сред които „Черноморски диалози“ и „Созопол в образи и думи“, в които съчетава фотография и текст. „На моменти дирех отговор на екзистенциалния въпрос – по силите ли е на един човек да промени подобно пространство ведно с преследващите се в него вековни енергии? Самотният човек на фона на вечността е изключително жалък. По време на половинвековното ми битуване съм се опитвал да печеля приятели и смислени хора за созополската кауза“, коментира Заимов по повод снимките и историите от Созопол.

В по-новия етап от кариерата си разширява тематичния и визуалния си диапазон, като се отдалечава от изключителния фокус върху подводната фотография. Показателна в това отношение е изложбата „200 мига от реалността“, представена в One Gallery. В нея авторът работи с фотографии, заснети често с мобилно устройство, и поставя акцент върху променената природа на образа в дигиталната епоха. „През тези фотографии искам да покажа нещата, които не мога да кажа“, казва авторът при откриването на изложбата си „Девон“.

/ДД/

Христо Христов: Най-важното е, че успях да се върна в големия спорт

от

-

26.04.2026