Унищожени са към 300 кв. м покривна конструкция, много птици и 3 бали фураж

Помещение, пригодено за отглеждане на патици, вдигна на крак пловдивски огнеборци, съобщиха от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Съобщението за инцидента е получено в регионалната дирекция около 4 ч. на 13 януари. На място са били изпратени 4 пожарни автомобила с 12 огнеборци. Унищожени са около 300 кв. м покривна конструкция, голям брой патета и 3 бали фураж. Спасени са две сгради и част от птиците.

/ХК / ТС/

Майнц най-сетне счупи каръка, стигайки до първата си победа от края на септември 2025 г. в шампионата. След 12 мача в първенството без пълен успех тимът спечели у дома срещу Хайденхайм с 2:1.

Вижте репортаж на мача във видеото.

..още
..по-малко

/БИ/

Новата пленарна сесия на парламента ще започне с разглеждане на промени в Закона за Националната служба за охрана (НСО), според публикуваната на интернет страницата на Народното събрание седмична проектопрограма. Според правилника за работа на парламента всяка първа сряда от месеца депутатите предлагат и разглеждат точки, без включването им в програмата да се гласува в пленарната зала. В петък се провежда блиц контрол, в който участват премиерът и вицепремиерите.

Така днес по предложение на парламентарната група (ПГ) на „ДПС-Ново начало“ в дневния ред е първото гласуване на промени в Закона за Националната служба за охрана, чиито вносители обаче са от „Продължаваме промяната-Демократична България“, според публикуваната информация. Предвижда се НСО да охранява само лицата, заемащи висши държавни длъжности. Всички останали случаи на застрашеност по отношение на лица, които не заемат такива длъжности, следва да бъдат поети от Министерството на вътрешните работи (МВР) и по-конкретно от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, която и към момента осигурява охрана на държавни служители, при наличие на конкретна заплаха за тях във връзка с техните функции.

„Продължаваме промяната – Демократична България“ са внесли за разглеждане на първо четене изменения в Закона за съдебната власт. 

От „Възраждане“ искат изслушване на управителя на Българската народна банка (БНБ), и.д. председател на Комисията за защита на потребителите, омбудсмана и изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) за проблеми и нарушения след въвеждането на еврото като официална валута у нас.

По предложение на парламентарната група „БСП–Обединена левица“ се очаква депутатите да обсъдят на първо гласуване Законопроект относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги. Вносители са народни представители както от левицата, така и от други парламентарни групи.

Парламентарната група „Има такъв народ“ предлага първо четене на изменения в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

„Алианс за права и свободи“ предвиждат първо гласуване на промени в Закона за гражданската регистрация. А парламентарната група „Морал, единство, чест“ – промени в Закона за съдебната власт.

„Величие“ предлага проект на решение за отмяна на възбраните в област Пазарджик във връзка с чума по дребните преживни животни, поради липса на нови констатирани огнища след изтичане на определения срок.

Предвидено е точка първа за четвъртък да бъде първо гласуване на изменения в Закона за управление на отпадъците. С част от текстовете се разширяват отговорностите на местната власт, свързани с управлението на строителните отпадъци, образувани от домакинствата, чрез въвеждане на изискване органите на местното управление да обособят най-малко една площадка за безвъзмездно предаване на отпадъци, генерирани от домакинствата, на територията на всяка община. Засилва се контролът върху дейността на лицата, извършващи дейности с отпадъци, както и на организациите по оползотворяване и на лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално. С цел преустановяване на извършването на нерегламентирани дейности с опасни и неопасни отпадъци, с настоящия проект се предвижда завишаване размера на налаганите глоби и санкции на физическите и юридическите лица, които извършват такива дейности.

В предлаганата програма е и проект на решение за предсрочно преустановяване съществуването на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България. Вносители са председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС  Бойко Борисов и група народни представители.

Предвижда се депутатите да разгледат на първо гласуване промени в Закона за железопътния транспорт, на второ – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.

Според правилника на НС всяка сесия се открива с химна на Република България и химна на Европейския съюз.

Като вътрешен министър след 9 септември 1944 г. той праща да превземат радиото и пощата

Антон Югов е една от най-праволинейните и последователни личности на БКП непосредствено преди и след 9 септември 1944 г., за което си плаща. Неговият опит показва, че да си революционер, е едно, а да си ръководител в политиката – съвсем друго. Той се оказва неподготвен за политическите апаратни игри. Най-странното е, че е отстранен от партийните и държавните си постове през 1962 г., когато пада жертва на вътрешнопартийните борби в партията – цели 18 години след 9 септември 1944 г. Невредим се е оказал и в партизанските борби, и след процеса срещу Трайчо Костов, и по “превръщането” на българите от Пиринския край в македонци.

В годините на антифашистката борба той е един от лидерите на нелегалната БКП в продължение на 7 години. В края на август 1937 г. е извикан от Станке Димитров-Марек, който му съобщава, че по препоръка на членовете на ЦК на БКП и с одобрението на Задграничното бюро и лично на Георги Димитров се привлича в състава на Централния ѝ комитет и в неговото Политбюро.

На тези високи партийни длъжности той ще остане цели 25 години

Десетина дни преди нападението на Германия срещу СССР Цола Драгойчева отива в дома на Никола и Пъша Павлови и споделя с тях, че има решение към деловодството на БКП да бъде привлечен Георги Минчев, който ще поеме връзките с окръжните комитети и Никола Павлов-Комара трябва да му ги предаде. Той обаче възразява, че на него му е известно, че Минчев е арестуван при провал на окръжния комитет в Стара Загора, не е издържал при полицейското следствие и се е разприказвал през 1936 г. Излиза през 1940 г. от плевенския затвор, където лежи и Добри Терпешев. Именно той му дава писмо, с което го препоръчва на ЦК да го използва за бъдеща работа и му пише добра характеристика. Георги Минчев става деловодител на БКП.

На 24 юли 1941 г. е създадена Военната комисия към ЦК на БКП, чиито ръководител е Антон Танев Гошев.

Христо Михайлов отговаря в нея за работата сред армията, Гочо Грозев е връзката с бойните групи, Димо Дичев е отговорник за София и областта, а Иван Масларов – за работата сред младежите. Скоро това става известно на полицията и тя арестува и въдворява Антон Югов и негови съратници в концлагера “Гонда вода” над Асеновград. Със същата заповед са изселени от София Васил Мавриков, Петко Кунин, Борис Копчев, Върбан Ангелов, Владо Тричков, Мирчо Спасов, Йорданка Чанкова, Каприел Каприелов и др.

За това какво се случва по-нататък в Асеновград, четем в полицейските дознания: “Донасям ви, г-н Директоре, че на 30.09.41 към 15 ч пред коменданта на лагера “Гонда вода” се явил мъж от с. Бачково и му съобщил, че отивайки за вода, до самия лагер е бил срещнат от непознати въоръжени лица, които насочили към него пушки. Той успял да избяга и се укрил в гората. Това негово съобщение предизвикало тревога и при проверка на въдворените в лагера се констатирало бягството на Антон Гошев, Емил Марков, Борис Копчев, Раденко Видински и Никола Павлов.

Комендантът направил потеря за залавянето на бегълците. При разследването се установило, че клозетите се намират до самата гора, гъстотата на която е дала възможност на поменатите лица да избягат въпреки бдителността на стражата. Към 10,30 ч вечерта двама от бегълците – Никола и Раденко, движейки се по една пътека с цел да си набавят храна от селото, се натъкнали на постове и са заловени. За залавянето на останалите трима изпратих двама разузнавачи от управлението ми, освен потерята…”.

Цола Драгойчева малко преди това пък е предала 30 000 лева на Пъша, съпругата на Никола Павлов, за организиране на бягството. След него и укриването си от полицията Антон Гошев продължава с организиране на военната комисия на ЦК в пълна нелегалност. Факт е, че се появява едва в първите дни на септември 1944 г.

На 8-и срещу 9-и пристига пръв във военното министерство, за да вземе властта заедно с Добри Терпешев и Георги Чанков.

Още същия ден става министър на вътрешните работи в отечествено-фронтовското правителство. Първата му заповед е да се завземат веднага Министерството на вътрешните работи, Дирекцията на полицията, радиото и пощата, веднага да се превземат погребите и да се раздаде оръжие на народа.

Той е вътрешен министър до 6 август 1949 г. На 28 септември 1944 г.

назначава Тодор Живков за главен инспектор

към Дирекцията на народната милиция, подкрепя постановление № 6 на правителството на Кимон Георгиев от 30 септември 1944 г. за създаване на Народен съд, ръководи репресиите срещу антикомунистическата съпротива у нас в периода до 23 септември 1947 г., когато е обесен Никола Петков, но и направлява преследването на врага с партиен билет от 25 октомври 1948 г. насетне. Той е и двигател на процеса срещу доскорошния си приятел и член на ЦК на БКП в нелегалната борба Трайчо Костов.

И тук вече се оказва, че Югов не е подготвен за политиката.

Той обаче продължава стриктно да изпълнява нарежданията на Москва. На 29 и 30 юли 1949 г. е в състава на българска делегация наред с Вълко Червенков и Георги Дамянов, която се среща със Сталин. В съобщението се казва, че са “обсъдени широк кръг въпроси, свързан с икономическото развитие на България и националната ѝ сигурност”. Това, което се премълчава, е, че по това време Трайчо Костов е арестуван и предстои режисиран процес. Именно на тази среща Сталин решава съдбата му и той увисва на бесилото на 16 декември 1949 г. Допълнение към това е и, че за да угоди на Сталин в следващите месеци, Антон Югов се престарава в търсенето на врага с партиен билет. До април 1950 г. от БКП са изключени, съдени и пратени в затвора близо 100 000 нейни членове. Югов обаче е убеден, че тези хора са искали да извършат държавен преврат, да откъснат България от СССР и да я ориентират на Запад, към, както е модно да се говори в ония години, “англо-американските империалисти”. Има и доста прегрешения и в насилственото налагане на “македонска нация” в България.

Това не пречи в онези времена Антон Югов да продължава да върви нагоре в кариерата. След Априлския пленум през 1956 г. става министър-председател. Това е наградата му, че отново е показал пълната си подкрепа за Тодор Живков и при отстраняването на Вълко Червенков, който дори е изключен от БКП. На нов пленум през юли се обсъжда положението на Георги Чанков, съпруг на Йорданка Николова – една от петимата от РМС, партизанка, тежко ранена в битка и впоследствие разстреляна. Той пък освен стар негов боен другар е член на Политбюро от 1957 г. и като такъв се явява конкурент на Тодор Живков. Антон Югов чете доклада, с който обвинява Чанков в “непартийно поведение”, и съвсем не се усеща, че остава сам от старите партийни кадри, изнесли на гърба си антифашистката борба.

Логично и той пада жертва, като мнозина уточняват – “на Тодор Живков”. След 1956 г. положението на Югов е ненакърнимо. Той се ползва с подкрепата на новия съветски ръководител, украинеца Никита Хрушчов.

Дъщеря му Виолета е омъжена за Александър, по-големия син на писателя Михаил Шолохов

Не само по тази причина Югов твърде често гостува в СССР. Постепенно обаче, напълно в стила на действие на Тодор Живков, минава на втори план не само в БКП, но и в държавата. През ноември 1962 г. е свален от министърпредседателския пост. След още две години е отзован и като народен представител. След още 8 – изключен от БКП, което не пречи на Живков през 1984 г. по повод 80-годишнината му да го удостои със званието “герой на социалистическия труд”, а малко преди събитията от 1989 година да стане и един от последните “герои на НРБ”.

Малката утеха приживе на Антон Югов бе, че дочака падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. и на 30 януари 1990 г. бе възстановено партийното му членство. Почина на 87 години през 1991 г. почти забравен.

Кой какво издава по процеса срещу Вапцаров и защо остава неуловим

Георги Минчев е арестуван на 4 февруари 1942 г. в Казанлък. Оттам нататък започва да издава всичко, което знае, и на процеса, известен като “Процеса срещу ЦК на БКП от 1942 г.”, са изправени 59 души. От основните задържани наред с Георги Минчев свидетелстват, че познават Антон Югов, още Петър Богданов и Никола Вапцаров.

Ето какво казва Георги Минчев, когато му показват табло със снимки: “На снимка номер 5 познах лицето с псевдоним Черньо и Дончо и научих, че се казва Антон Танев Гошев”.

Преди това обаче той е казал, че се е срещал с Черньо в квартирата на Вътю Димитров и там той е инструктирал Иван Грудев, че в Сливен “имат важен участък” и “този стратегически пункт на въжени линии, които служат за превоз на германски войски, да бъде направен невъзможен за използване”.

Минчев свидетелства и че Черньо се е срещал “с всички хора от провинцията”, “ръководител е на специалната работа по това време и дава инструкции на партийните отговорници по места” и най-накрая посочва квартирата му на ул. “Отец Паисий” 29 в “Красно село”. Всъщност, видно от полицейските архиви, Антон Югов живее на ул. “Странджа” № 65, а в “Красно село” очевидно е нелегална квартира, която е наел.

Петър Богданов допълва относно положението на Югов в йерархията на БКП: “В показанията си пиша за лицето Дончо като член на ЦК на БКП, същото лице видях на снимка в Дирекцията на полицията и узнах, че се казва Антон Танев Гошев”.

Вапцаров пък свидетелства: “На снимка номер 5 познах лицето, с което се срещнах на трамвайната спирка “Петър Берон” и ме изпрати във Варна първия път по посрещането на хората с подводницата, и се научих в Дирекцията на полицията, че се казва Антон Танев Гошев”.

Антон Югов явно добре е спазвал конспирацията и се е срещал само с тримата, защото останалите 56- има, изправени пред съда, по време на следствието не казват и дума за него, което значи, че не са го познавали. В същото време и полицията не успява да го арестува след тези подробни показания на неговите другари. Къде се крие, обаче остава пълна загадка. В полицейските сводки фигурира, че през 1940 и 1941 г. правят обиски на три пъти в негово отсъствие, защото не могат да го открият.

Бяга в СССР с моторница през Черно море

Антон Танев Гошев е роден в село Кара сули, днес Поликастро, в Северна Гърция през 1904 г. След началото на Първата световна война семейството му се преселва в Пловдив, след като гръцки войски превземат Солун и окупират цяла Южна Македония. През 1919-а избухва стачката на пловдивските тютюноработници и той се включва в нея като член на синдикалния съюз. След края ѝ обаче остава без работа.

От 1920 г. става член на Комсомола и заминава за София, където започва работа като печатар в печатница “Родопи”. После се връща в Пловдив и на комсомолската група, на която е член, възлагат задачата да охранява Георги Димитров и Васил Коларов, защото те често се отбивали в кръчмата на социалиста бай Кольо на ул. “Кардам” до болницата, където живее и семейството му заедно с двамата му по-големи братя Коста и Илия. Участва в подготовката на втора стачка на тютюноработниците в Пловдив през 1922 г. След нея е насочен да работи сред македонската левица в БКП, оглавявана от Димо Хаджидимов, който се противопоставя на т. нар. върховисти начело тогава с Тодор Александров, а после и Ванче Михайлов. Прави и връзката между бойните групи в квартал “Кючук Париж”, които тогава ръководи Военната комисия на БКП. Така няколко години съчетава работата си за македонското и работническото революционно движение под ръководството на партията. Партиен член става през 1928 г.

През 1934-а заминава за Варна и оттам за СССР с моторна лодка, управлявана от трима турци. Това става едва при третия опит с още 17 души, тъй като първите два са неуспешни. С него е и Йорданка Николова, по късно Чанкова. След завършване на партийната школа се връща у нас с фалшив паспорт през Унгария, Югославия и Гърция.

Включен е в състава на ЦК на БКП през 1937 г. заедно с Енчо Стайков, Борис Богданов, Емил Марков и Димитър Атанасов, който обаче имал връзка с агент-провокаторката на полицията Катя Табакова и е отстранен. В новия състав секретар е Трайчо Костов, вече завърнал се от обучение в Москва.

В Централния комитет през 1939 – 1941 г. последователно са Антон Танев Гошев с псевдонима Дончо, който все още не е променил фамилното си име на Югов, Иван Петров, Добри Терпешев, Христо Михайлов, Цола Драгойчева, Трайчо Костов, Васил Георгиев и Васил Мавриков. В края на 1939 г. са арестувани Добри Терпешев и Иван Петров, и то в момент, когато получават пари от Задграничното бюро, сиреч Коминтерна.

Централният комитет отново се променя. Антон Югов ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив и Асеновград от 19 до 25 юни 1940 г. заедно с Александър Димитров (Сашо), а председател на стачния комитет е Васил Ивановски. Причина за обявяване на стачката е отхвърлянето от работодателите на предложенията на работниците от тютюневия бранш за сключване на по-справедлив трудов договор. За средище е определен Пловдив, където са съсредоточени 45 процента от тютюневото производство у нас. След избухването на стачката започват масови арести. Ето какво четем в протокола за разпит на арестувания Антон Танев Гошев: “В обществения живот на страната съм се проявявал като македонец в съществуващите младежки и др. организации. Като тютюноработник от 1931 до 1933 г. съм участвал в независимите професионални съюзи. Не съм заемал никакъв отговорен пост в работническото движение. Участвал съм активно в клоновото тютюноработническо сдружение. Избиран съм за делегат на Дупнишката конференция, организирана от съюза на тютюневите работници. Член съм в Работническата кооперативна каса и на годишно събрание съм избран като подгласник за управителния съвет. Не съм участвал в живота на никоя нелегална политическа партия”.

След приключване на следствието обаче началникът на Държавна сигурност в полицията П. Павлов пише до министъра по повод дейността на Антон Югон, Трайчо Костов, Христо Михайлов, Мирчо Спасов, Здравко Георгиев и други: “Донасям ви, г-н Министре, че гореизброените лица са членове на ЦК на Работническата партия и РМС, а някои от тях оглавяват изобщо комунистическото движение у нас”. И по-надолу: “Поради това, че продължават своята зловредна дейност, те са опасни за държавната сигурност и моля да разрешите да бъдат въдворени на нови местожителства”.

Националната художествена академия ще удостои проф. Греди Асса с почетното звание „доктор хонорис кауза“. Това ще стане днес, 14 януари, от 18:00 ч. в галерия „Академия“, когато ще бъде открита и изложбата „Годините в Академията“, информират от учебното заведение.

„Греди Асса е художник, който открива своето вдъхновение в живота и всички негови елементи – в природата, по време на пътуванията, посетените места, срещнатите хора и техните истории. Изложбата „Годините в Академията“, експонирана в пространството на галерия „Академия“ на НХА, представя голямоформатни платна и рисунки на проф. Асса, обединени от две тематични оси – вдъхновението, породено от самия акт на сътворение на картината и Академията, и екологията, връзката на човека с природата, взаимодействието и съжителстването му с нея. Според проф. Асса имено в днешния свят на тревоги, а понякога и отчаяние, само изкуството е способно да вдъхновява и освобождава“, казват от екипа на Академията.

Те посочват, че почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия се връчва за изключителните му заслуги на преподавател в Академията, за неговия значим принос за развитието и достойното представяне на съвременното визуално изкуство в България и чужбина.

През 2024 година той бе удостоен и с почетния знак „Св. Пимен Зографски“ – огърлие със синя лента и грамота за изключителните му заслуги и принос в развитието на Националната художествена академия.

Греди Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен. Завършил е специалност „Стенопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1982 г. Участва заедно с Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров в неформалната група „Градът“, създадена през 1985 г. През 2003 г. става професор в Националната художествена академия. Между 2010 и 2015 г. е изпълнителен директор на Националния дарителски фонд „13 века България“.

Специализирал е в Ню Йорк, САЩ и Париж, Франция. Автор е на десетки самостоятелни изложби в България, Люксембург, Белгия, Германия, Италия, Швейцария, Великобритания, Китай, Северна Корея, САЩ. Има участия в Международното биенале на изкуствата в Пекин, Китай (2005, 2010) и Международното биенале на графичните изкуства в Любляна, Словения (2001, 2003, 2005).

През 2006 г. е включен в „Пластично/концептуално. Съвременна българска живопис“ – пътуваща изложба, показана в няколко европейски страни. През 2011 г. участва в 54-тото Венецианско биенале на изкуствата с кураторския проект на Джордж Лукс – „Връзката на поколенията (Павел Койчев, Хубен Черкелов, Греди Асса)“. През 2024 г. е отличен с националната награда за живопис „Захарий Зограф“.

/ВСР

Манчестър Сити постигна важен и труден успех с 2:0 като гост на Нюкасъл в среща от първия полуфинален мач на турнира Карабао Къп.

Антоан Семеньо откри в 53-а минута. Отново новото попълнение на „гражданите“ се разписа в 63-а минута, като съдиите взеха решение да отменят гола поради засада на Ерлинг Халанд, като ситуацията определено бе скромна.

Въпреки това, изтощеният Нюкасъл не успя да противодейства на Манчестър Сити и резервите Аит-Нури и Раян Шерки взаимодействаха в деветата минута на добавеното време, за да оформят крайното 2:0.

По този начин Манчестър Сити направи сериозна крачка за класиране на финала на турнира, но преди това ще трябва да изиграе реванша на „Етихад“ срещу Нюкасъл.