9 ноември е Международният ден срещу фашизма и антисемитизма по целия свят . Той е учреден по инициатива на Европейската мрежа срещу национализма, расизма, фашизма и в подкрепа на мигрантите и бежанците (UNITED), която обединява над 560 организации от 46 държави.
В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. в Германия и Австрия започва масов антиеврейски погром, известен като Кристалната нощ (на английски: Crystal Night / на немски: Kristallnacht), или „Нощта на счупените стъкла“. Това е първият масов акт на физическо насилие срещу евреи от Третия райх. Нацистите убиват повече от 90 души, а 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концентрационни лагери. Стотици синагоги са изгорени до основи, а хиляди витрини на еврейски магазини са разбити – откъдето идва и името на погрома.
Тези събития през 1938 г. бележат началото на Холокоста – масовото насилие срещу еврейския народ, довело до смъртта на приблизително 6 милиона евреи. Нещо повече, според историците, именно липсата на реакция на погрома, както в Германия, така и в други европейски страни, е развързала ръцете на нацистите и е послужила като тласък за масовото унищожение на европейските евреи.
Днес проблемите с антисемитизма отново излизат на преден план, наред с антиимигрантската истерия и ислямофобията. Но Холокостът не е проблем само за един народ; той е пример за последствията от търсенето на изкупителна жертва и вярата в превъзходството на една нация над другите.
Освен това, въпреки трагедиите на Втората световна война, която засегна повечето страни по света, и когато изглежда, че фашистката идеология е била изкоренена в корените си, както показа глобалната ситуация през последните години, това не е така. Дори в страните, които са понесли най-много трудности, профашистките организации са официално регистрирани и действат легално. В началото на 21-ви век проявите на ксенофобия, национализъм, антисемитизъм, расизъм – всички те съставляват понятието „фашизъм“ – са се увеличили в различни региони на света.
Ключова роля за възхода на неонацистките и радикалните националистически настроения в чужбина играят правителствените политики на всеотдайност към крайнодесните групи, фалшифицирането на историята и експлоатацията на неонацизма за политическа изгода. Опитите за оправдаване на нацизма са опаковани в псевдонаучни идеи, а стари расистки теории се продават на обществеността под прикритието на нов научен подход.
Ето защо днес, повече от всякога, пропагандните усилия, насочени към образоване на онези, които поради глупост или невежество се присъединяват към подобни организации, са от първостепенно значение. Това се отнася преди всичко за младите хора, защото те са бъдещето на нашата планета.
Когато говорим за престъпленията на нацизма, трябва да помним какво може да бъде бъдещето, ако не кажем навреме „Никога повече!“ на онези, които предлагат ограничаване на правата на една група хора единствено въз основа на раса или религия.
Всяка година в Международния ден за борба с фашизма и антисемитизма много страни провеждат тематични събития – изложби, митинги, публични дискусии, демонстрации и други събития – в памет на жертвите на нацизма, жертвите на тероризъм, мотивиран от национализъм, расизъм и по-специално антисемитски каузи. Тези събития спомагат за създаването на единен фронт срещу идеологиите на омразата и насилието.
