През 1850 г. Баб, пророкът и предшественик на бахайската вяра, роден като Мирза Али Мохамед (ок. 1819 г. – 9 юли 1850 г.), е екзекутиран в Персия на тридесетгодишна възраст. На този свят ден бахаите се въздържат от работа.
През 1850 г. Баба (Баб означава „Порта“ на арабски) е транспортиран в Табриз, където е прострелян два пъти на градския площад близо до стената на казармата. Екзекуцията му е изненадващо отразена в религиозна и светска литература. Факт е, че мюсюлманските войници категорично отказват да застрелят Баба, изпитвайки дълбоко съчувствие към него.
Тогава изпълнението на присъдата било поверено на отряд арменски християни. Но дори офицер от този полк на име Сам Хан не искал да пролее кръвта на Баб, който проповядвал великата идея за единството на християнската любов и мюсюлманската взаимопомощ. Казват, че Баб го успокоил с тези думи: „Следвай заповедта и ако мислите ти са чисти, Всемогъщият няма да те остави в трудна ситуация.“
Когато димът от залпа от 750 барела се разсея, тълпите от зрители бяха смаяни: Баба го нямаше. Неговият ученик, вързан до него, също беше невредим. Самият Хан отказа да възобнови екзекуцията и отведе войниците си. Баба беше намерен в същата килия, където беше и предния ден. Втория път Баба всъщност беше застрелял друг полк, склонен да извърши екзекуцията срещу награда.
Неговият спътник също е убит. Телата им са надупчени от куршуми, но лицата им са почти невредими. Телата на екзекутираните са изнесени извън града до ръба на рова, където остават два дни. На втория ден руският консул пристига с художник, който рисува посмъртен портрет на Баба с неговия ученик.
След екзекуцията му, останките на Баб са били тайно съхранявани повече от петдесет години, след което са били пренесени в Светата земя и през 1909 г. погребани в мавзолей по склоновете на планината Кармел (Израел).
