- Най-евтин е излязъл вотът през юли 2021 г., новите могат да го бият двойно
- Най-много се кандидатират за депутати след успешни парламенти, излъчили кабинет
Двойно са се оскъпили изборите през последните четири години на политическа криза и постоянни извънредни вотове.
65,65 млн. лева са стрували редовните избори за 45-ото народно събрание на 4 април 2021 г. За изборите на 27 октомври 2024 година държавата вече е заделила 127 млн. лева.
Финално всъщност първите избори през 2021 г. излязоха 108 млн. лв., но следващите на 11 юли 2021 година бяха само 74 млн. при планирани 68,191 млн. лв. На 14 ноември изборите бяха 2 в 1 – парламентарни и президентски, а на 21 ноември имаше и балотаж, затова и общата сума за изборите е набъбнала до 123,964 млн. лв., а реално бяха платени близо 150 млн. лв. Очевидно в тази сума се прицелва и цената на вота в неделя, ако се спази тенденцията
план-сметката да се надхвърля с 20-30 млн. лв.
Всъщност най-малко е било оскъпяването спрямо сметките на извънредния парламентарен вот на 2 октомври 2022 година – само десетина милиона. План-сметката бе за 71 млн. лв., излязоха над 80 млн. лв.
46-ото НС бе първото, за което вотът от чужбина имаше осезаемо по-голямо значение, тъй като секциите там бяха двойно повече – 791 спрямо 465 на предходния вот. Причината е, че за краткия си живот 45-ият парламент успя да промени Изборния кодекс, като премахна тавана от 35 секции, които може да се откриват в страни извън Европейския съюз. То бе въведено през 2016 г. от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, за да ограничи тежестта на вота от Турция. След като обаче Великобритания напусна ЕС, ограничени се оказаха и правата на съгражданите ни на острова и в крайна сметка ограничението падна по предложение на „Има такъв народ“ с подкрепата на „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън“ и ДПС. Така на изборите през юли 2021 г. имаше рекорден брой секции – 791, като от тях най-много бяха в Обединеното кралство (135), а на второ място се наредиха 121 секции в югоизточната ни съседка. Именно на тези разходи администрацията отдава главното поскъпване.
От графиката може да се изведе любопитна зависимост – интересът към участие в изборите се повишава след успешен парламент, излъчил правителство. От всички кратки парламенти за най-успешен може да се счете 49-ият, тъй като изкара най-дълго – малко над една година, излъчи редовното правителство Денков/Габриел, прие много от необходимите закони по плана за възстановяване и промени конституцията, а и по това време страната ни се присъедини към Шенген по въздух и вода. Явно този успех е възвърнал и политическите апетити сред гражданите, тъй като на вота за 50-ото НС се явиха с десет формации повече, а кандидат-депутатите скочиха с 1548. Но този вот регистрира и драматичен спад в избирателната активност. Същото се забелязва и при изборите за 48-о НС през октомври 2022 г. Преди това 47-ият парламент бе първият, изкарал повече от месец, влязоха нови партии – „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“, като вторите спечелиха вота и формираха коалиция с ДБ, БСП и ИТН. Тогава кандидатите за депутати са били най-много – 6624 спрямо 5067 на предния вот.
Поне 514 716 900 лева е похарчила държавата за шестте парламентарни вота досега. Това е сборната сума на предвидените бюджети за изборите. Изборите обаче често се оскъпяват, така че вероятно сумите в крайна сметка са били малко по-високи. Според Института за развитие на публичната среда 519,5 млн. лева са стрували парламентарните избори през 2021, 2022 и 2023 г.
Отделно местният вот е струвал 188,1 млн. лева, т.е. държавата е похарчила почти 710 млн. лева за всички избори през тези три години. Отделно са близо 100-те милиона лева за юнските избори, които бяха 2 в 1.
Най-големият разход на всички избори е за възнагражденията на изборната администрация
За вота в неделя председателите на комисии ще вземат по 275 лева, заместниците им и секретарите – по 255 лв., а членовете – по 234 лева. Хората, участвали в обучението за вота, ще получат допълнително по 20 лева, а тези, които отидат до секцията си в събота, за да помогнат за приемането на машината и подреждането, ще вземат по още 15 лева. Допълнително възнаграждение се полага и за тримата членове на СИК, които отидат да предадат протокола и чувала с бюлетините на районните комисии, като обикновено е 30 лева. Така хората в СИК могат да изкарат по 299-340 лева за участието си в изборите.
Парите за СИК членовете са били общо 240 млн. лева през 2021, 2022 и 2023 г. – това е близо 30% от всички похарчени пари по данните на ИРПС.
