Лидерът Зафиров и шефът на групата Стойнев се отказват от листите. Лимит на мандатите, партията на Радев и идеи за обновление налагат нови имена
Точно 7 дни преди насрочения за 7 февруари конгрес Националният съвет на БСП отново отваря темата и ще решава дали да не го отложи за след парламентарния вот през април.
Конгресът трябва да се събере след изборите, за да се направи тогава цялостен анализ – тази категорична позиция изразява още от преди месец председателят Атанас Зафиров. Лидерският му пост обаче е застрашен точно заради конгреса – опозицията го свика с намерението да го детронира. “Няма да подам оставка, защото това ще е предателство към хората, с които искаме да изправим БСП на крака и да дадем самочувствие на партията, че може да управлява”, твърди Зафиров. При оставка може да бъде освободен от конгреса и ще трябва нов избор на лидер.
“За” отлагането на партийния форум публично се обявиха вече няколко от членовете на Изпълнителното бюро в оставка – шефът на парламентарната група Драгомир Стойнев и зам.-шефът на партията и екслидер на столичните социалисти Калоян Паргов. Аргументите им са, че тогава ще се направи по-обстоен анализ на свършеното от депутатите и министрите на БСП.
Конгрес на 7 февруари обаче поиска по-голямата част от Националния съвет в началото на месеца. За това настояват и някои от основните претенденти за председател. Преди година Борислав Гуцанов загуби инфарктно балотажа от Зафиров и сега имал амбиция за реванш. Като лице на радикалната промяна включването си в надпреварата обяви пред “24 часа” Крум Зарков, бивш служебен министър и екссъветник по правни въпроси на Румен Радев като президент. Амбиции има и лидерът на младежите Габриел Вълков. Има и други, които още не са решили.
През последната седмица обаче някои от членовете, подкрепящи ранния конгрес, вече се колебаят от евентуални сътресения в момент, в който се редят листи и се търси мотивация на актива. Особено пред заплахата от набиращия енергия нов политически проект на Румен Радев, който ще дръпне разочаровани от БСП.
Затова отсега червените вървят към промени в листите, още повече че по първите им места от години са “обичайните заподозрени”. А от 2017 г. има ограничение до 3 депутатски мандата или общо 12 г. в парламента.
Заявка за оттеглянето си вече даде лидерът Зафиров, който е неизменно в НС от 2013 г. насам. Напред трябва да минат “млади, подготвени хора и хора, които не са били ангажирани с парламентарна дейност”, обяви той. В петък и шефът на парламентарната група Драгомир Стойнев предложи път да се даде на младите и добави: “едно поколение да се оттегли и аз съм част от него”. Зад гърба си той има 11 парламента – влезе за първи път през 2009 г. Истинският ветеран Петър Кънев обаче не е застрашен от рестрикциите, защото е гражданска квота от 40-ото НС насам – де факто от лятото на 2005 г.
Министерските постове на хора като Гуцанов, Манол Генов и Иван Иванов, които повече от десетилетие са депутати, отвориха път за по-нови лица и в сегашния парламент. Други влязоха за първи път в НС от райони, на челото на които обикновено бяха приближени на екслидерката Корнелия Нинова. Така с първи мандат от София област се сдоби бившият кмет на Самоков Владимир Георгиев, а от София като гражданска квота влезе Наталия Киселова. Точно с идеята за обновление на последния вот като водачи в София за първи път се появиха Габриел Вълков и Атанас Атанасов, които станаха най-младите депутати на БСП. Голяма част от настоящите им съпартийци в НС вече имат няколко мандата, но изключително кратки заради политическата турбуленция в последните години.
