Радонът е естествен радиоактивен благороден газ, който е дъщерен продукт при разпада на радия от уран-238 радиоактивното семейство, намиращ се в обширен спектър от скали и почви и варира в широки граници в зависимост от геологията. Радонът лесно се разпространява с почвения газ в пропускливи почви и излиза на повърхността. Попаднал на повърхността се разсейва на открито, но може да се концентрира в сгради, където допринася с около 50% от средната годишна доза на населението.
Увеличаването на облъчването от радон е свързано с повишен риск за заболяване от рак на белите дробове. Радонът е фактор номер едно за хора, които никога не са пушили, също така е вторият по значимост фактор, след тютюнопушенето.

Единственият начин да се разбере обемната активност на радон в помещенията, които обитавате, е да се извърши измерване!

За да се определи нивото на радон в определено помещение, е необходимо да се измери обемната активност на радон. Обемната активност на радон във въздуха се измерва в Бекерел на кубичен метър (Bq/m3). Референтното ниво, съгласно Наредбата за радиационна защита, за средногодишната обемна активност на радон във въздуха на жилищни и обществени сгради е 300 Bq/m3. Референтно ниво означава, че облъчването, над тази стойност изисква предприемане на действия за намаляване на обемната активност на радон.

Намаляването на нивата на радон може да се осъществи лесно, ефективно и сравнително евтино, чрез технически мерки. С Наредба № РД-02-20-1 от 2019 г. за техническите изисквания към сградите за защита от радон (ДВ, бр. 33 от 19.04.2019 г.) на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, са определени видовете мерки, които могат да се прилагат за намаляване на нивата на радон в сгради.

РЗИ-ДОБРИЧ

Радон в жилищни сгради

Какво всъщност е радонът?

В затворени пространства, мини, пещери и домове, нивата на радон могат да бъдат доста високи. Източниците на радон в сградите са: геоложкият състав на почвата, върху която е построен дома, използваните строителни материали и вода. Основният механизъм на проникване на радон е движение на поток почвен газ през пукнатини в основата, зидовете, канализацията, комуникационни тръби и други, предизвикано от разликата в наляганията извън и вътре в сградата. В допълнение към разликата в налягането, на придвижването на радона влияят и други фактори, като относителна влажност и влажността на почвата, типа на сградата и от вентилацията в нея. Например, ако обмяната на въздуха в помещенията е много ограничена, дори и нормални емисии на радон могат да доведат до натрупването му във въздуха на тези помещения. Обикновено нивата на радон са по-високи в мазета, изби и приземни етажи, които контактуват в почвата.

Приносът на 222Rn от питейна вода към общата концентрация на 222Rn в сгради не е постоянна, тъй като радонът се отделя от водата само докато водата се изпуска през кранове или душове. Поради тази причина, радонът, който се отделя  от вода рядко е доминиращ източник  с високи концентрации на закрито, въпреки че могат да бъдат регистрирани високи концентрации в краткосрочен план.

В зависимост от редица фактори, концентрацията на радон в помещения варира с времето на годината, от ден на ден и от час на час. Различни концентрации на радон могат да бъдат установени и в две съседни къщи. Затова измерването е единствения надежден начин за определяне на нивата на радон в сградата.

Как да се защитим от тази радиация?

Някои от мерките са съвсем прости, например често проветряване, но това не води до трайни резултати. Запълването на дупки и пукнатини по подовата настилка и нанасянето на изолиращ слой също е свързано с известно снижаване на концентрациите на радона. Най-добри и трайни резултати се постигат обаче, чрез инсталирането на т.нар. „противорадонова шахта” под основите на сградата.

Това е много популярно средство в световен мащаб. В България първата радонова шахта е иградена през 2008 г. под ръководството на доц. д-р Добромир Пресиянов от Физическия Факултет на Софийския Университет (работил в ДИАЛ като физик в периода 1986г. – 1991г.)

За намаляване на постъпването на радон за сметка на ексхалацията от строителните материали, се използват различни техники на изолиране. Така например, в Швеция стените на къщите, построени от лек бетон с добавка на глинени шисти (при тях концентрацията на радий-226 са много високи), са били покривани с алуминиево фолио. Много по-широко се използват покрития от пластични продукти (полимерни бои и тапети), като е особено важно в тях да няма пукнатини.

Наскоро ДИАЛ съвместно с НЦРРЗ приключи проект по изготвяне на радонова карта на България. Този проект има за цел, както да определи районите със завишени концентрации на радон в сградите, така и да информира населението за начините за обезопасяване на сградите и намаляване на риска за здравето, предизвикан от този фактор. http://dial-ltd.com/