Египтяните първи разделят нощта на 12 часа
Днес най-разпространената бройна система е десетичната. Учените предполагат, че тя съществува, защото нашите древни предци намирали за по-лесно да използват пръстите си, за да броят. Обаче когато античните цивилизации започнали да делят денонощието на по-малки части, по някаква причина те изоставили тази логика и възприели други начини, за да отмерват времето. За да разберем обаче как сме стигнали до разбирането, че има 24 часа в денонощието, 60 минути в часа и 60 секунди в минутата, трябва да върнем страниците на историята назад до епохата, когато са били поставени основите на часовника, който познаваме днес.
Всичко започнало с начина, по който древните шумери броели. Те били антична цивилизация, която просъществувала от около 5400 г. пр. Хр. до 1940 г. пр. Хр. в плодородните земи между реките Тигър и Ефрат, познати като Месопотамия. Местността се намира приблизително на територията на днешния Ирак. Шумерите са известни с това, че са
първата цивилизация,
започнала да строи градове
В тях, наред с много други изобретения, сред които напоителните системи и плугът, те създали бройна система, основана на числото 60.
Според учените шумерите взели предвид шестдесетката също благодарение на броенето чрез пръсти. Като доказателство за теорията си те дават следния пример: Ако вдигнете ръка и сгънете показалеца си, ще видите, че той има три стави. Пребройте всички стави на пръстите на едната ръка (без палеца) и ще стигнете до 12. Обозначете числото 12, като вдигнете един пръст с другата ръка. След това започнете да броите отново до 12 с първата ръка, докато не вдигнете всичките пет пръста на втората. В крайна сметка ще достигнете до 60 и не повече, защото 12 x 5 = 60.
“Развитието на писмените числа в цивилизацията на шумерите е било продиктувано от практическата нужда да се водят записи за все по-сложната земеделска система, която изхранвала растящите градове. За целта те започнали да използват малки глинени плочки, често с размер на днешен смартфон или дори по-малки. В меката глина те отпечатвали различни знаци, с които отбелязвали количества и числа. Постепенно тези изображения се развили в добре познатия шумерски клинопис”, обяснява археологът Мартин Уилис Монро от Университета на Ню Брънзуик в Канада.
Едва в средата на XIX век тези плочки били разчетени. От тях станало ясно, че шумерите са използвали различни начини за броене, но най-важен за математиката, а оттам и за астрономията и измерването на времето, се оказва т.нар. шейсетична система.
“Шумерите използвали числото 60 по сходен начин с този, по който днес работим с 10. В съвременната десетична система броим до 9, след което преминаваме с едно място наляво. Тоест записваме единица и добавяме нула отдясно. Същото било и при шумерската шестдесетична система: древните стигали до 59 и вместо да имат число, по-голямо от 59, просто използвали единица, но едно място по-наляво”, добавя д-р Ерика Месарош от американския университет “Браун”.
Няма категорични доказателства, че шумерите са използвали система за измерване на времето, въпреки че е вероятно такива практики да са съществували в региона. Обаче доказано първата цивилизация, за която е известно, че е разделяла времето на часове, са били древните египтяни. Първоначално отмервали 12-те часа на нощта чрез специални диагонални звездни часовници, открити върху вътрешната страна на капаците на ковчезите на мумифицирани благородници от периода между 2100 и 1800 г. пр.н.е.
Не е напълно ясно защо египтяните избират да делят времето именно на 12 части, което по-късно води до 24-часовoто денонощие. Те са имали зодиакален цикъл от 12 съзвездия, но той вероятно е бил въведен след първите отмервания на 12-те часа на нощта. Друга възможност е броенето до 12 с помощта на ставите и пръстите на едната ръка, предполагат учените.
“Най-ранните известни инструменти за измерване на времето били слънчевите и водните часовници. Появяват се в Египет около 1500 г. пр.н.е. Някои от тях са били използвани при ежедневната работа, но повечето вероятно са били
свързани по-скоро
с религиозната сфера
и ритуалите,
отколкото с отчитането на времето. Лично аз смятам, че много от тях са били дарове за боговете. Нямаме много информация за научното отмерване на времето от тази епоха”, разказва археоложката Рита Гаучи от Базелския университет в Швейцария.
В началото, в египетските текстове, свързани с ежедневието, най-малката единица време обикновено е била работната смяна. Тя най-често била разделена на сутрешна и следобедна. Едва през римския период в Египет (след 30 г. пр. Хр.) часовете започнали да се налагат като стандарт, а постепенно се появило и делението на половин час.
Междувременно вавилонците също развили свой начин за разбиране за часовете, който довел до появата на съвременните минути и секунди. Те първи възприели концепцията, че часовете може да се делят на много по-малки единици. Вавилонската цивилизация просъществувала между 2000 г. и 500 г. пр. Хр. и наследила изчезналите вече шумери. От тях тя възприела клинописа и най-вече бройната система, основаваща се на числото 60.
В ежедневието си вавилонците делели деня и нощта на 12 части подобно на египтяните. Те не били равни, а продължителността им се променяла според сезона. Например часовете на деня били по-дълги през лятото и по-къси през зимата.
Когато обаче наблюдавали небето, тази приблизителност не вършела работа. Затова вавилонците използвали по-прецизна система. В нея денят бил разделен на 12 по-големи части, всяка приблизително равна на два съвременни часа. Тези части след това се делели допълнително, първо на 30 по-малки единици, всяка около четири съвременни минути. Всяка от тях пък се разделяла на 60 още по-дребни части, с продължителност около четири наши секунди. Именно това делене на 60 и после отново на 60 стои в основата на това, което възприемаме като минути и секунди днес. Разликата е, че за вавилонците тази система не била за всекидневно отчитане на времето, а инструмент за по-точно описание на движенията на небесните тела.
Гърците използвали пясъчни часовници в съдилищата, за да дават на всеки еднакво време за изказване. Но сложната система за измерване на времето, която наследили от вавилонците, останала далеч от ежедневието и била по-скоро инструмент за изследванията на астролози и учени. Въпреки това именно в елинистическия свят постепенно се оформят познатите днес понятия за часове, минути и секунди. В продължение на векове те съществували повече като абстракции, отколкото като нещо, което хората реално използвали. Едва преди няколко столетия часовниците станали достатъчно точни, за да влязат минутите и секундите в домакинствата ни.
Днес секундата е в основата на безброй научни определения. Когато се налага по-прецизно измерване на времето, учените започват да използват по-малки единици – милисекунди и микросекунди, тоест хилядни и милионни от секундата. През XX век атомните часовници позволяват тя да бъде определена с много по-голяма точност. Вместо да се свързва с въртенето на Земята, сега секундата се измерва чрез точно определен брой трептения на атома на цезий-133. Малко хора знаят, че глобална мрежа от атомни часовници задава времето на почти всички съвременни дигитални устройства.
