Търговците не винаги са били в състояние точно да определят собствените си доходи. Често информацията, предоставяна от служителите в ежедневните им счетоводни книги, е била неточна, непълна и ненадеждна. А собственикът на бизнеса е нямал начин да хване подчинените си в недобросъвестност. Това е предоставяло на безскрупулните служители големи възможности за злоупотреби, особено по време на голямо текучество на персонала.
Джеймс Рити, собственикът на малко кафене в Дейтън, Охайо, се озова точно в подобна ситуация. Кафенето му беше популярно, потокът от клиенти беше постоянен, но заведението едва генерираше приходи. Както се оказа, това се дължи на дребни кражби от бармани, които не можаха да устоят на изкушението да бръкнат в касата.
Решението на проблема дойде неочаквано. Един ден Рити беше на почивка в Европа и докато се разхождаше из кораба, отидох в машинното отделение, където забеляза устройство, което автоматично отчиташе всяко завъртане на вала на двигателя. На Рити му хрумна щастливата мисъл, че подобно устройство би могло да регистрира всяка покупка в бар или кафене.
Връщайки се у дома, Рити и брат му проектират прост касов апарат, патентован на 4 ноември 1879 г. В първия модел всяка транзакция се записва на диск. По-късно е въведен специален индикатор, който позволява както на касиера, така и на клиента да видят покупната цена.
След като индикаторът показвал сумата, която касиерът трябвало да постави в касовото чекмедже, изкушението да се скрие нещо значително намалявало. Рити също така изобретил устройство, което записвало всяка парична транзакция на хартиена ролка. Сега собственикът можел да сверява сумата на парите в касата със сумата, посочена на ролката, и да знае точно колко покупки са направени през деня.
Кафенето започнало да носи прилични приходи не само благодарение на „честността“ на барманите, но и поради наличието на необичайно устройство, което привличало тълпи от зяпачи. Изобретението на Рити по-късно било наречено „Неподкупният касиер на Рити“.
