КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1923 г. – Роден е Ивайло Петров 1966 – Индира Ганди става министър-председател на Индия 1992 г. – В дните между 12 и 19 януари са проведени първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова.
2014 г.
В центъра на Киев започват ожесточени стълкновения между протестиращи и полиция.
2013 г.
Лютви Ахмед Местан е избран е за председател на Движението за права и свободи (ДПС).
Той е български политик. Народен представител е в XXXVI, XXXIX, XL, XLI и XLII Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС.
Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет „Кирил и Методий“ (1985 г.) и „Право“, работи като учител в Угърчин, Ловешко и Момчилград. От 1991 г. е началник на общинския отдел „Образование и култура“, а след това – заместник-кмет на Момчилград.
Местан е сред основателите на СДС в Момчилград. Преминава в ДПС през 1993 г. Поема поста заместник-председател на ДПС на 11 юли 2005 г.
Депутат е от Движението за права и свободи от 1997 г. – в 38-то (в коалицията „Обединение за национално спасение“, 39-то, 40-то и 41-то народно събрание.
2012 г.
В Народното събрание полагат клетва като президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Росен Плевнелиев, издигнат от ГЕРБ, печели президентските избори през октомври 2011 г. Той е четвъртият президент на Р България от началото на демократичните промени и наследява на поста президента Георги Първанов (2001 – 2011).
2011 г.
На XI конгрес на управляващата Комунистическа партия на Виетнам, досегашния председател на Народното събрание на СР Виетнам Нгуен Фу Чонг е избран за нов генерален секретар. Анализаторите очакват, че въпреки официалния му статут на първи човек в държавата, той ще остане в сянката на властовата позиция на премиера Нгуен Тан Дунг.
2011 г.
Властите в Испания разбиват най-голямата лаборатория за кокаин в Европа. Арестувани са 25 души — колумбийци и испанци, и са конфискувани 300 килограма наркотици. Нелегалната фабрика действа в предградията на Мадрид. Иззети са два милиона евро в брой.
2007 г.
Георги Първанов и Ангел Марин повторно полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България. Георги Първанов е преизбран за президент на Република България на втори тур на президентските избори проведени в на 22 и 29 октомври 2006 г.
На същата дата през 2002 г. Георги Първанов полага клетва на тържествено заседание на парламента. В речта си Първанов обявява, че е дошъл краят на идеологическото противопоставяне.
Първанов участва в президентските избори през ноември 2001 г. от името на Коалиция за България. На 18 ноември печели изборите. Според Централната избирателна комисия, гласували са 54,5 процента от избирателите. Първанов печели изборите с 53,3 процента от гласовете. Опонентът му Петър Стоянов, получава 46,7 процента.
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. Той завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което постъпва като редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия.
През 1989 г. става член на Българската комунистическа партия, две години по-късно на Българската социалистическа партия. През 1992 г. става директор на Центъра за исторически и политически изследвания при Висшия съвет на БСП. През 1994 г. става заместник- председател, през декември 1996 г. е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбиран е два пъти – през май 1998 г. и 2000 г. За първи път е избран за народен представител в ХХXVII Народно събрание. Председател е на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия. Депутат е в ХХXVIII Народно събрание и председател на парламентарната група на Демократичната левица. На парламентарните избори през юни 2001 г. е избран за депутат в ХХXIX Народно събрание. Председател е на парламентарната група на Коалиция за България. Избран е за президент на Република България на изборите през ноември 2001 г.
2001 г.
|
1997 г.
|
1997 г.
|
1993 г.
|
1992 г.
|
1991 г.
|
1972 г.
|
1966 г.
|
1963 г.
|
1955 г.
|
1950 г.
От българска страна е връчена нота в Държавният департамент на САЩ, в която се твърди, че в хода на процеса срещу Трайчо Костов се е установило, че пълномощния министър на САЩ в България Доналд Рийд Хийд е “поддържал отношения” с осъдения за “измяна, шпионаж и предателство” Тр. Костов и така е проявил “грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ”. С този акт българското правителство обявява, че ще смята Д. Р. Хийд за “персона нон грата” и моли за незабавното му отзоваване. На 20 януари 1950 г. правителството на САЩ отправя нота, с която отхвърля българските обвинения към американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд и настоява българската страна да оттегли нотата си от 19 януари, като в противен случай САЩ ще оттеглят своята мисия от България. |
1950 г.
|
1946 г.
|
1946 г.
|
1940 г.
Умира Уилям Бора – американски общественик, политик, държавник. От 1907 г. сенатор от Републиканската партия; председател на Сенатската комисия по външните работи (1924-1933 г.). След Първата световна война се обявява против политиката на Уилсон, насочена срещу ратификацията на Версайския договор от 1919 г. и влизането на САЩ в ОН, както и срещу закона за ненамеса на страната във Втората световна война. |
1938 г.
|
1938 г.
|
1937 г.
|
1936 г.
Родена е Йорданка Юрукова – български специалист по нумизматика и археология, д-р на историческите науки, професор. Тя е директор на Института по археология при БАН. Преподава в университетите в София и В. Търново. По-важни нейни съчинения са: “Античните монети в България” (1976 г.), “Корпус на монетите от Бизие” (на немски език, 1976 г.), “Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия (II-III в.) в Адрианопол” (1987 г.), “Монетите на тракийските племена и владетели” (1994 г.) и др. |
1931 г.
Умира Димитър Бръзицов – български книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира 25 години екзархийския вестник в Цариград “Вести”. Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски, турски и други езици. |
1927 г.
Родена е Евгения Дьомина – руска езиковедка, българистка. Завършва българска филология в Московския университет (1950 г.). От 1971 г. е доктор на филологическите науки. Научните й интереси са в областта на среднобългарския и новобългарския език. По-важни нейни изследвания са: “Значение и употреба на миналите времена в паметниците на българската писменост от ХVII-ХVIII в.” (1956 г.), “Преизказните форми в съвременния български литературен език” (1959 г.), “Тихонравовски дамаскин – български паметник от ХVII в. Изследване и текст” (2 ч., 1968-1971 г.) и др. |
1923 г.
|
1922 г.
Роден е Христо Веселинов Данов – български юрист, внук на Христо Г. Данов. Завършва право в Софийския университет. Адвокат е от 1947 г., предимно по граждански дела. Министър на вътрешните работи в правителството на Д. Попов (1990-1991 г.). От 2000 г. е председател на Конституционния съд. Автор е на монографиите: “Правна система на жилищните строителни кооперации”, “Проблеми на отчуждаването и обезщетяването на недвижими имоти”, “Недостатъци на жилищното строителство”. |
1922 г.
|
1919 г.
По инициатива на Енрико Дамяни и Константин Вакаро е основано Италиано-българско дружество в София с председател Тодор Балабанов (от 1922 г. – проф. Венелин Ганев). Целта на дружеството е да разпространява италианския език и култура в България. |
1915 г.
|
1915 г.
|
1912 г.
|
1910 г.
|
1907 г.
В списание “Вариете” се появява първата рецензия на кинофилм. |
1906 г.
|
1905 г.
Великите сили връчват на Високата порта проект за финансови реформи в Македония, след военноморската демонстрация на обединения им флот от 26 ноември. На 14 декември 1905 г. Портата приема проекта. |
1903 г.
|
1899 г.
|
1892 г.
|
1883 г.
|
1882 г.
Роден е Александър Миленков (А. М. Фурнаджиев) – български художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик на Ханс Фрама). Негови творби са “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”. |
1881 г.
|
1879 г.
|
1878 г.
|
1875 г.
|
1873 г.
Роден е Харалампи Илиев – български художник. Завършва живопис в Художествената академия в Прага при Юлиус Маржак. Работи като учител по рисуване в Кюстендил и София, преподавател е във Военното училище в София. Рисува предимно пейзажи: “Будин дол”, “Черно море”, “Демир капия”, “Край Варна”, “Соколец” (1920 г.), “Бели Искър” (1921 г.), “Изглед от София” (1927 г.), “Момина скала” (1933 г.), “Овча купел” (1949 г.), “Витоша” (1952 г.), “Макове” (1953 г.), “Брези” (1954 г.) и др. |
1868 г.
|
1862 г.
|
1853 г.
|
1840 г.
|
1839 г.
|
1813 г.
|
1809 г.
|
1807 г.
|
1798 г.
|
1747 г.
Роден е Йохан Естерт Боде – немски астроном. Той открива способ за изчисляване на относителните разстояния от планетите до Слънцето. Боде умира на 23 ноември1826 г. в Берлин. |
1736 г.
|
1649 г.
В Квебек се състои първата екзекуция в Канада. Екзекутирано е 16-годишно момиче обвинено за кражба. |
1576 г.
|
1544 г.
|
1523 г.
|