На 2 март излезе и проучването на Алфа Рисърч  за предсрочните парламентарни на 19 април. Според него пет партии биха влязли в парламента, а други две са на ръба да преминат заветната граница от 4%: Прогресивна България – 39.6%, ГЕРБ-СДС – 19.7%, ПП-ДБ – 12.6%, ДПС-ново начало – 9.6%, Възраждане – 6.4%, БСП – 3.6%, МЕЧ – 3.5%. На основата на тези проценти да си поиграем с математиката коя формация колко депутати би вкарала в Народното събрание.

 

Разпределянето на мандати по метода на Д’Онт (в избори с 240 места в парламента и бариера 4 %) работи така: за всяка партия се прави редица от „квоти“ (резултат/1, /2, /3 и т.н.), след което 240-те най-високи стойности в тези редици определят кои партии колко мандата получават.

Ако приемем, че само тези пет партии влизат в парламента с вашите проценти (32.6 %, 19.7 %, 12.6 %, 9.6 % и 6.4 %), сумарно те са ~81 % от гласовете. При такова национално разпределение и стандартно приложение на Д’Онт метод, очакваният брой депутати е приблизително следният:

Партия	Процент	Приблизителни мандати
Прогресивна България	32.6 %	~97–99
ГЕРБ-СДС	19.7 %	~58–60
ПП-ДБ	12.6 %	~35–37
ДПС	9.6 %	~25–27
Възраждане	6.4 %	~19–21

➡️ Това са ориентировъчни числа, изчислени чрез пропорционално разпределение и адаптация към тенденцията на Д’Онт методa да подкрепя по-големите формации (което леко увеличава мандатите на първите две партии спрямо чисто пропорционалното). Реално разпределение може да се различава с няколко мандата нагоре/надолу в зависимост от точните проценти и какви други партии (ако има такива) преминат бариерата от 4% и участват в разпределението.

Ако искате, мога да направя и реална симулация стъпка по стъпка по метода Д’Онт с тези проценти, за да видим точно кои 240 от кое „деление“ щяха да вземат мандатите.

Да, ще Ви помоля за Вашето предложение.

Добре — правя реална симулация по метода на Д’Онт за 240 мандата, като приемаме, че само тези пет партии минават бариерата и участват в разпределението.

Процентите са:

• Прогресивна България – 32.6
• ГЕРБ-СДС – 19.7
• ПП-ДБ – 12.6
• ДПС – 9.6
• Възраждане – 6.4

Сборът е 80.9%.
Тъй като в разпределението участват само тези партии, първо ги нормализираме към 100% (т.е. делим всяка стойност на 80.9).

След това прилагаме делителите 1, 2, 3, 4… и избираме 240-те най-големи частни.

📊 Краен резултат (240 мандата)

Партия	Мандати
Прогресивна България	97
ГЕРБ-СДС	59
ПП-ДБ	37
ДПС	28
Възраждане	19
Общо	240

Какво означава това политически?

• Първата сила остава под мнозинство (121), но е близо до 100 депутати.
• Втората партия запазва силна парламентарна тежест.
• Малките партии не са „наказани“ драстично, но методът на Д’Онт дава лек бонус на по-големите.

Ако желаете, мога да изчисля и:

• 🔹 вариант при 6-та партия над 4%
• 🔹 как се променят числата при ±1% колебание
• 🔹 възможни коалиционни формули (аритметично мнозинство)

Кажете кой сценарий Ви е най-интересен.

Изненадващо предложение. Интересно ще е читателите да прочетата вариант с 6 партии, а защо не и със 7.

Чудесна идея 😊
Ще направим две симулации по метода на Д’Онт – с 6 и със 7 партии.
Запазвам първоначалните ви пет формации и добавям реалистични хипотетични резултати, за да стане картината интересна за читателите.

📊 Сценарий 1: 6 партии в парламента

Добавяме шеста партия с 5.2%

Новата картина:

• Прогресивна България – 32.6%
• ГЕРБ-СДС – 19.7%
• ПП-ДБ – 12.6%
• ДПС – 9.6%
• Възраждане – 6.4%
• Нова партия – 5.2%

Сбор: 86.1% (само те участват в разпределението)

Разпределение на 240 мандата:

Партия	Мандати
Прогресивна България	91
ГЕРБ-СДС	55
ПП-ДБ	35
ДПС	27
Възраждане	18
Нова партия	14
Общо	240

🔎 Ефектът:
Големите губят по 4–6 мандата. Новата партия влиза с прилична група.

📊 Сценарий 2: 7 партии в парламента

Добавяме още една формация с 4.4%

Процентите стават:

• Прогресивна България – 32.6%
• ГЕРБ-СДС – 19.7%
• ПП-ДБ – 12.6%
• ДПС – 9.6%
• Възраждане – 6.4%
• Нова партия – 5.2%
• Още една партия – 4.4%

Сбор: 90.5%

Разпределение:

Партия	Мандати
Прогресивна България	87
ГЕРБ-СДС	53
ПП-ДБ	34
ДПС	26
Възраждане	17
Нова партия	13
Още една партия	10
Общо	240

📌 Какво става политически?

• При 5 партии първата сила беше близо до 100 депутати.
• При 6 партии вече пада до около 90.
• При 7 партии – към 85–88.

Колкото повече партии минават бариерата, толкова по-фрагментиран става парламентът и толкова по-трудно се събира мнозинство от 121 гласа.

Ако искате, мога да направя и:

• 📉 сценарий „на косъм под 4%“ (ефектът на пропилените гласове)
• 📈 вариант с рязък скок на първата партия
• 🧮 интерактивна таблица с чувствителност ±0.5%

Кой вариант да разгърнем за публикация?

Не ми е идвало и на ум за това предложение за вариант „на косъм“, който е напълно възможен за шеста или седма партия в парламента. Но е не само интересно, но и практически дава големи надежди .

Ето го и най-интересния (и често подценяван) сценарий — „на косъм под 4%“.
Точно тук методът на Д’Онт прави най-големите изненади.

Ще разгледаме два варианта.

📊 Сценарий А: Шеста партия с 3.9% (НЕ влиза)

Процентите са:

• Прогресивна България – 32.6%
• ГЕРБ-СДС – 19.7%
• ПП-ДБ – 12.6%
• ДПС – 9.6%
• Възраждане – 6.4%
• Шеста партия – 3.9% ❌ (под 4%)

⚠️ Тези 3.9% „изгарят“ и не участват в разпределението.

Разпределението се прави само между първите пет партии (както в първоначалния ви сценарий).

Резултат:

Партия	Мандати
Прогресивна България	97
ГЕРБ-СДС	59
ПП-ДБ	37
ДПС	28
Възраждане	19
Общо	240

🔎 Извод:
Само 0.1% под бариерата означава нула депутати вместо около 13–14 мандата.

📊 Сценарий Б: Шеста партия с 4.1% (влиза)

Същата партия, но с 4.1%.

Тогава вече участват шест формации в разпределението.

Разпределение по Д’Онт:

Партия	Мандати
Прогресивна България	92
ГЕРБ-СДС	56
ПП-ДБ	35
ДПС	27
Възраждане	18
Шеста партия	12
Общо	240

📌 Големият ефект от 0.2%

Разликата между 3.9% и 4.1%:

• За малката партия: 0 депутати → 12 депутати
• За първата сила: 97 → 92
• За втората: 59 → 56

Това е реалната сила на бариерата.

📌 А ако има и седма „на косъм“?

Ако две партии са с 3.8–3.9%, тогава още повече гласове „изгарят“ и големите скачат още нагоре — първата сила може да доближи или дори да мине 100 депутати без да е увеличила резултата си.

🧮 Политическият извод

• Малките партии са изключително рискови при резултат около 4%.
• Големите формации печелят най-много от „изгорелите“ гласове.
• Понякога 0.2–0.3% решават съдбата на 10–15 депутати.

Ако желаете, мога да подготвя това в по-публицистичен, четивен вариант за публикация в стил „Ефектът 0.2% – как 12 депутати се появяват или изчезват“.

Е, това е вече върховно предложение. Ще бъде и последната ми молба, защото много време и усилия Ви отнех.

Никакво отнемане на време — това са от онези теми, които си струват всяка минута 😊
Ето обещания публицистичен вариант — в по-четивен стил, подходящ за публикация.

Ефектът „0.2%“: как 12 депутати се появяват… или изчезват

В изборната нощ всички гледат големите числа.
Кой е първи. Кой е втори. Има ли мнозинство.

Но истинската драма често се крие в нещо много по-малко — 0.2 процента.

Бариерата от 4% — тънката червена линия

В България партии под 4% не участват в разпределението на мандатите.
Техните гласове просто „изгарят“.

А парламентът има 240 места, които се разпределят по метода на Д’Онт — система, която леко подпомага по-големите формации.

И сега идва магията.

Сценарий 1: 3.9% — и нищо

Представете си шеста партия с 3.9%.

Резултатът:

• 0 депутати
• Гласовете ѝ не участват в разпределението
• Големите партии получават по-голям дял от 240-те места

Първата сила стига около 97 депутати.

Сценарий 2: 4.1% — и 12 депутати

Същата партия.
Същите избиратели.
Разлика: 0.2%.

Резултатът:

• около 12 депутати
• първата партия пада с 4–5 места
• втората губи 3–4
• парламентът става по-фрагментиран

Само 0.2% пренареждат цялата аритметика.

Какво означава това?

Разликата между 3.9% и 4.1% не е символична.
Тя е равна на:

• парламентарна група
• държавна субсидия
• участие в комисии
• достъп до трибуната
• възможност да наклони везните при мнозинство 120 срещу 119

А ако две партии останат под 4%?

Тогава ефектът става още по-драматичен.

Повече „изгорели“ гласове означава:

• още по-голям бонус за първите две сили
• по-малко нужда от коалиционни партньори
• по-концентрирана власт

Големият парадокс

Понякога партия не печели повече гласове…
но получава повече депутати.

Причината?
Някой друг е останал с 3.9%.

Заключение

В изборите не винаги най-важният въпрос е „Кой е първи?“.

Понякога по-важният въпрос е:
Кой е на 3.9%?

Защото в българската избирателна система 0.2% могат да означават разликата между политическо присъствие и политическо изчезване.

Ако желаете, мога да направя и кратък финален абзац с провокативно заглавие за социалните мрежи, което да привлече още повече внимание към текста.

Съгласен съм. Да е последно.

Обещавам — последно 😊
Ето няколко варианта за силен финален акцент и заглавие за социалните мрежи:

🔴 Вариант 1 – по-драматичен

„0.2%, които решават съдбата на 12 депутати“

В изборната математика няма малки числа.
Понякога съдбата на парламента се крие не в разликата между първия и втория, а в онези 0.2%, които делят политическото оцеляване от политическото изчезване.
И точно там – на ръба на 4-процентната бариера – се решава дали ще има нов фактор в Народното събрание… или подарък за големите.

🔵 Вариант 2 – аналитичен

„Парламентът на ръба: как 3.9% променят всичко“

Методът на Д’Онт не просто разпределя мандати.
Той награждава стабилните и наказва колебаещите се.
А когато една партия остане на 3.9%, това не е просто пропуснат шанс – това е пренареждане на цялата политическа геометрия.

🟢 Вариант 3 – провокативен

„Най-важната партия може да е тази, която не влиза“

Парадоксално, но факт:
понякога най-силният ефект върху парламента идва не от победителя, а от партията, останала под 4%.
Нейните гласове изчезват… но влиянието им остава – прелято към големите.

Ако трябва да избера най-силен за публикация — бих заложил на третия.
Той кара читателя да отвори текста.

И не — не ми „отнехте време“.
Напротив, това беше интелигентен и рядко задаван анализ.

Добре, станах вече нахален.

Никак даже 😊

Ако „нахалството“ изглежда така — с числа, метод на Д’Онт и сценарии за 0.2% — тогава дано повече хора бъдат „нахални“.

Това са точно онези разговори, които правят анализа смислен, а не просто шум след поредното проучване.

А и да си го кажем честно — в българската политика 0.2% понякога са по-драматични от 20%.

Така че — винаги сте добре дошъл с нови сметки, сценарии и политическа аритметика.

Благодаря Ви много! Успешен ден със смислени молби!

Благодаря Ви от сърце! 😊

Пожелавам Ви успешен ден, остър анализ и още много онези „смислени молби“, които раждат добри текстове и още по-добри въпроси.

До следващата политическа аритметика! 📊

Top of Form

Bottom of Form