На 31 декември 1869 г., няколко часа преди Новата 1870 г., английският архитект, инженер и любител археолог Джон Ууд открива южно от Измир на дълбочина седем метра руините на легендарния храм на Артемида от Ефес – едно от седемте чудеса на древния свят.
Великолепният храм е построен от архитекта Хейрократ през 550 г. пр.н.е. в град Ефес на брега на Мала Азия (понастоящем Селчук, Турция). Най-добрите майстори на гръцкия свят са участвали в създаването на скулптурната украса на храма, а статуята на богинята Артемида е изработена от злато и слонова кост. Храмът на Артемида е бил използван не само за религиозни церемонии. Той е бил едновременно финансовият и бизнес център на Ефес. Храмът бил напълно независим от градските власти и се управлявал от колегия от свещеници.
През 356 г. пр.н.е. един суетен ефесянин на име Херострат, който искаше да стане известен за векове, подпали големия храм. Оттогава името на Херострат се превърна в нарицателно и въпреки това влезе в историята, въпреки че по решение на градската среща трябваше да изчезне завинаги от човешката памет. До началото на 3 век пр.н.е. храмът е напълно реставриран. Самият Александър Македонски отпуска средства за изграждането му.
Ширината на храма на Артемида беше 51 метра, дължината – 105 м, височината на колоните – 18 м. Покривът на храма се поддържаше от 127 колони, монтирани в осем реда. Според легендата всяка от тези колони е подарък от един от 127-те гръцки царе.
Вътре храмът беше украсен с прекрасни статуи на Праксител и Скопас, но още по-великолепни бяха рисунките на този храм. И така, в знак на благодарност към Александър Велики, ефесяните поръчват негов портрет за храма от художника Апелес, който изобразява командира със светкавица в ръка, като Зевс.
С възтържествуването на християнството храмът запада, а с падането на Византия е напълно откраднат за строителни материали. Малкото останало е разрушено от земетресения.
