Първата скица на парашут е нарисувана от Леонардо да Винчи през 1483 г. „ Ако човек има палатка, направена от колосан плат, широка 12 лакътя и висока 12 лакътя “, пише блестящият учен, „ тогава той ще може да се хвърли от всякаква височина без опасност за себе си .“
Парашутът на Леонардо е бил подобен на съвременен, но липсата на практическа нужда от използването му е била пречка за производството на подобни устройства. Едва развитието на аеронавтиката 200 години по-късно и честите бедствия подтикват изобретателите сериозно да се заемат със създаването на устройство за безопасно спускане на човек от голяма височина.
Първият, който конструира и тества подобно устройство, е френският физик Ленорман , който му дава името „парашут“ (от гръцкия „пара“ – срещу и френския „chute“ – падам).
Имала е конична форма, била е ушита от лен и е облепена отвътре с хартия, за да се намали пропускливостта на въздуха. Няколко десетки тънки линии се сливали върху седалка, изплетена от върбови клонки. Никой от балонистите обаче никога не е използвал изобретението, въпреки че успешни експерименти с животни, които изобретателят е пуснал с парашута си от балкона на обсерваторията в Монпелие от височина 26 метра, са доказали неговата надеждност.
На 3 юни 1785 г. френският аеронавт Франсоа Бланшар (1753–1809) демонстрира в Лондон парашут, който е проектирал за скачане от балон с горещ въздух. Самият Бланшар не смее да изпробва изобретението си и пуска куче с парашут от височина 300 м.
Животното се приземи благополучно. Година по-късно Бланшар проведе друг експеримент в Хамбург. Този път овен се спусна от небето на земята.
Първият смелчак, скочил от балон с горещ въздух с парашут, е френският аеронавт Андре-Жак Гарнерен. Това се случва на 22 октомври 1797 г. Неговият скок от височина 400 метра над парижкия парк Монсо става първият в Европа.
Всички руски авиационни специалисти и ентусиасти познават името на Глеб Котелников , изобретателят на авиационния раничен парашут. Първият в света парашут за спасяване на пилоти, който той проектира, напълно отговаря на изискванията за авиационно спасително оборудване от онова време.
Днес обхватът на приложение на парашутните системи е много широк. Личните или десантни парашути се използват за въздушни десанти, спасяване на хора и като спортно оборудване при парашутизъм. Използват се и товарни парашути, спирачни парашути, стабилизиращи парашути, парашути за космически кораби и други разновидности.
