ДО АРЖЕНТИНА И НАЗАД
„Тъй като бяхме много млади, България винаги е в сърцата ни. Моите вечни благодарности към целия този прекрасен екип за огромната работа, която вършите, за да запазите жива паметта и признанието за баба ни Адриана Будевска.“
Адриана и Гилермо Ганчеви
Такива мили послания музеят ни получава и е получавал през последните почти пет десетилетия от потомците на голямата българска актриса Адриана Будевска. Връзката между далечна Аржентина и България всъщност не е прекъсвана. Тези хора, родени на хиляди километри оттук, са горди да се нарекат българи. Те са едни от първите след 1990 г., пожелали да получат и българско гражданство. Любовта им към България наистина е трудна за измерване. Тази земя не е само родина на баба им Адриана и дядо им Христо. Възприемат я и като своя родина.
Затова с такъв трепет внучката Адриана пристъпва прага на бабиния си дом в Добрич през отдавнашната 1988 г., отнасяйки в сърцето си много вълнуващи спомени от срещите с добруджанци, здравец и семена от латинка. За да е вечнозелен българският ѝ корен, за да помнят децата и внуците откъде са тръгнали техните предци, за да нарекат с гордост роденото на 24 май внуче Иван. Естествено, Гилермо не закъснява да последва сестра си. След две години той също за първи път диша родния въздух на баба си и дядо си, вървейки из добричките улици, обикаляйки светините на България.
Никак не е случайно, че през 1985 г. Адриана и Гилермо са сред 22-мата основатели на Аржентино-българската фондация в Буенос Айрес. От дълги години Адриана Ганчева е секретар на тази организация, а Гилермо през различни периоди е бил президент, вицепрезидент и секретар по връзките с обществеността и пропагандата. През 2018 г. Фондацията организира изложба под наслов „Вечната България“ по повод председателството на България на Комисията на Европейската общност. Сред експонатите са представени и предмети, принадлежали на Адриана Будевска. Същата година Гилермо съставя на испански език книгата „Чудотворката на българския театър Адриана Будевска Ганчева (1878 – 1955)“, представена на 44-тата международна изложба панаир на книгата в Буенос Айрес през месец април 2018 г., а през месец август е изложена на специален щанд на празника „Буенос Айрес чества България“, като предизвика особен интерес сред публиката.
Да припомним как актрисата Адриана Будевска, родена в Добрич, играла най-вече на сцената на Народния театър в София, се озовава в Аржентина. В града на „добрите ветрове“, на Света Троица и Света Богородица Буенос Айрес Будевска пристига с кораба „Генерал Озорио“, потеглил на дълъг път от пристанището в Хамбург на 20 август 1937 г. Актрисата се сбогува с родината си и с предишния си живот. Вероятно си мисли – завинаги. Търси приют и душевен покой при единствения останал ѝ близък човек – сина Вили. Тя споделя живота на неговото семейство почти 11 години. Радва се на раждането на двете си внучета Гилермо и Адриана. Става част от българската общност в Буенос Айрес. На не една и две снимки я виждаме облечена в народна носия на организираните национални вечери в аржентинската столица. Затова, когато през лятото на 1948 г. решава да се завърне в родината си, я изпращат с любов мнозина. Правят няколко тържества в нейна чест: в Българското дипломатическо представителство; сбирка с коктейл, организирана от Славянските дружества, и богослужение в Руската православна църква. Живеейки в Аржентина, Адриана Будевска заклева сина си, ако почине в далечната страна, той да изпрати праха ѝ в „нейната обичана България“. Актрисата обаче не умира там. Тя се връща в София, живее в родината си 7 години и си отива от света в края на 1955 г. Погребана е в Централните софийски гробища.
В Аржентина обаче остава нейното семейство – оттогава и досега.
През февруари миналата година българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ достигна бреговете на Аржентина. Там бе посрещнат с вълнение и от потомците на българи. Сред тях бяха внуците на Адриана Будевска. По ректора на Варненското военноморско училище, флотилен адмирал Боян Медникаров, те изпратиха скъпи дарове до Добрич и едно писмо – обръщение към изследователите и към добричлии:
„Добре дошли в Аржентина. Много сме развълнувани от първото плаване на българския полярен кораб „Кирил и Методий“. Винаги следим пътуването на България в Антарктида, но тази година нашето семейство Ганчеви е още по-развълнувано, защото пристигна адмирал Боян Медникаров – наш братовчед – и за първи път член на българското семейство идва в Аржентина.
Възползвахме се от пътуването му, за да отправим към него една много специална молба: „Да занесе в музея „Адриана Будевска“ в Добрич някои много скъпи сувенири, принадлежали на нашата баба, които трябва да бъдат там. Например:
• тази пирографирана кутия, подарък от нейните ученици от театъра през 1925 г.;
• тази малка медна кана, носеща инициалите „А. Б.“;
• черният мънистен колан от костюма на Саломе, подарен ми от братовчедка ми Олга Ганчева, дъщеря на Борис Ганчев (брат на дядо ми Христо);
• няколко екземпляра от книгата „Чудото на българския театър“ с автор Гилермо Ганчев“.
Скъпите за музея дарове бяха връчени точно преди година – на 27 март, от адмирал Медникаров и брат му Деян. Развълнувани, те за първи път прекрачиха прага на къща музей „Адриана Будевска“ и разгледаха нейната обновена експозиция. Добрички ученици им подариха съставения от тях сборник „Будителите на Златна Добруджа“, в който първият очерк е за Адриана Будевска. Атмосферата бе наистина празнична, но и много задушевна.
Всъщност музеят в Добрич получи поредните, а не първите дарения от потомците на актрисата в Аржентина (да припомним подарените по-рано лична Библия на Будевска със семейния летопис, билета до Аржентина, тетрадките ѝ с ръкописи и стихове и други ценни експонати). Затова следващият курс на българския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отнесе до далечната земя книги, брошури, дарителски плакети и… семена от латинка, дар от нашия музей за Адриана и Гилермо. Отговорът не закъсня. Адриана Ганчева ни зарадва в самото начало на 2024 г. с топли думи: „Благодарим Ви от цялото си сърце за красивите спомени за любимия ни Добрич. Както казва брат ми – правейки игра на думи – ние сме родени и живеем в Буенос Айрес, а нашата баба е родена в Добрич, което означава „добри хора“. Относно семената на латинки (тук се наричат тако де рейна) много се развълнувах, защото винаги имам по няколко растения и от 2 години не съм намирала семена, сега ги засаждам и те ще бъдат красиви, защото тези латинки идват от сърцето на вашите прекрасни хора. Ние сме много благодарни за тези красиви спомени, които ни държат винаги много близо до нашия произход. Голяма прегръдка на благодарност към Вас и целия Ви екип със здраве. Благодарим Ви от цялото си сърце за красивите спомени за любимия ни Добрич“.
Действително в къщата на внучката, в центъра на масата, обикновено стои саксия, пълна с латинки. Адриана обича да подарява саксии със здравец на своите приятелки, потомки на българи, които не го познават като растение. Този малък на пръв поглед жест е твърде символичен. Това е нишка, която невидимо свързва нашенците в „другата България“, за да се усетят като общност, обединена от кръвта – българската.
Докато тази общност е жива, до Аржентина и назад ще пътуват привети, дарове, ще се споделят спомени и вълнения…
Кремена Митева
