дом Акценти 27 ФЕВРУАРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ПОЛЯРНАТА МЕЧКА

27 ФЕВРУАРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ПОЛЯРНАТА МЕЧКА

27.02.2024

180

Всяка година на 27 февруари светът отбелязва Международния ден на полярната мечка. Провеждането му е по инициатива на обществената организация за опазване на белите мечки Polar Bear International (PBI).

Основната цел на Деня е да разпространи информация за полярната мечка и да привлече общественото внимание към необходимостта от опазване на най-големия сухоземен хищник на планетата. Традиционно екологични и екологични организации подготвят различни обществени прояви и образователни прояви за тази дата.

Според учените в света има от 22 хиляди до 31 хиляди полярни мечки (данни за 2023 г.). Водещите световни изследователи на полярни мечки публикуваха данни, показващи, че от 19 субпопулации на полярни мечки, осем са намалели, три остават стабилни, а една се е увеличила. Все още е трудно да се съберат данни за останалите седем субпопулации.

Сред съществуващите заплахи за популацията на полярните мечки е проблемът с топенето на полярния лед в резултат на глобалното затопляне. Това може да доведе до значително намаляване на населението.

Друг проблем е разработването на нефтени находища с последващо замърсяване на околната среда.

Доказателства, получени през последните години, сочат, че полярната мечка (Ursus maritimus) е започнала своето еволюционно пътуване преди около пет милиона години. Неговият прародител беше кафява мечка. Но за разлика от своя кафяв роднина, който живее на сушата, полярната мечка се адаптира перфектно към живота в Далечния север, сред морския лед.

^{Интересното е, че полярните мечки се чувстват много комфортно при околни температури от минус 45 градуса и по-ниски (Снимка: outdoorsman, лицензирана от Shutterstock.com)}

На първо място, Международният ден на полярната мечка е значим за петте страни, в които живеят популациите на полярните мечки – Русия, Норвегия, Канада, Гренландия и Съединените американски щати (Аляска). Полярната мечка е включена в Международната червена книга и Червената книга на Русия . Бавното размножаване и високата смъртност на младите животни правят това животно лесно уязвимо.

Дейностите, насочени към опазването на полярната мечка, се извършват от Министерството на природните ресурси на Русия в рамките на федералния проект „Опазване на биологичното разнообразие и развитие на екотуризма“, който е част от националния проект „Екология“.

Важно е да запомните, че полярните мечки могат да бъдат намерени само в арктическите ширини, близо до Северния полюс. Полярните мечки не живеят в Антарктида, близо до Южния полюс.

^{Бавното размножаване и високата смъртност на младите животни правят това животно лесно уязвимо (Снимка: Zhiltsov Alexander, лицензирана от Shutterstock.com)}

Интересното е, че полярните мечки се чувстват много комфортно при температури на околната среда от минус 45 градуса и по-ниски. Топлината се запазва благодарение на два слоя козина и дебел слой подкожна мазнина. В допълнение, малкият размер на ушите и опашката също предотвратява загубата на топлина. Може дори да се каже, че полярните мечки страдат повече от прегряване, особено когато тичат след плячка. В крайна сметка те обикновено ловуват на морски лед, над който изминават хиляди километри в търсене на основната си плячка – тюлените.

Обикновено възрастните полярни мечки тежат между 350 и 550 килограма, но има индивиди с тегло над 550 килограма. Най-голямата мъжка полярна мечка, регистрирана в историята на наблюдението на тези животни, тежи един тон. Женските тежат средно от 150 до 300 килограма.

Обикновено женските полярни мечки раждат две малки, но се случва условията на местообитанието на майка мечка да допринесат за раждането на три малки или, обратно, само едно малко. Малките остават с майка си до две години и половина, учат се да ловуват и придобиват умения за оцеляване в суровата арктическа среда.

https://www.calend.ru/

БЯЛАТА МЕЧКА

Полярната мечка е най-големият представител на семейството на мечките и реда на месоядните (ако не включите перконоги в реда на хищниците), теглото на животното може да достигне 800 кг. Средното тегло на мъжкия е 400-450 кг, дължина на тялото 200-250 см. Женските са значително по-малки: средно тегло 350-380 кг, дължина на тялото 160-250 см /средно 1,85 м/. Понякога се наблюдават мечки с дължина на тялото до 3 м. Височината при холката е 130-150 см [3] . Най-малките мечки се срещат в Шпицберген , най-големите в Берингово море . Опашката е къса, но забележимо по-дълга от тази на кафявата мечка – дължината без коса е 8-13 cm, с коса е до 33 cm.

Полярната мечка се отличава от другите мечки (по-специално кафявите мечки) с дългата си шия и плоска глава , удължена по дължина. Ушите са много малки (9-11 cm) и заоблени, поради което леко се открояват от косата. При гмуркане затваря плътно ушите и ноздрите си, докато очите остават отворени. Кожата на полярната мечка е черна. Когато ловува, покрива черния си нос с предните си лапи за камуфлаж. Косата е много гъста, макар и по-къса от тази на кафявата мечка. Цветът на козината варира от бял до светло жълтеникав; През лятото козината може да пожълтее поради постоянно излагане на слънчева светлина. Предпазните косми са тънки, лъскави, белезникави на цвят, но обикновено с жълтеникав връх. Пухът е чисто бял. Козината на полярната мечка е лишена от пигментен цвят, а космите са кухи. Полупрозрачните косми пропускат само ултравиолетови лъчи, придавайки на вълната топлоизолационни свойства, освен това козината има висока степен на водоустойчивост, почти не се мокри. При ултравиолетова фотография полярната мечка изглежда тъмна. Поради структурата на космите полярната мечка понякога може да стане зелена. Това се случва в горещ климат (в зоологически градини), когато микроскопични водорасли растат вътре в космите . Линеене се случва веднъж годишно и продължава от пролетта до есента.

Крайниците са доста дълги, с леко извити големи нокти (дължина – 3-6 cm) с тъмнокафяв цвят, способни да задържат дори силна плячка. Стъпалата на краката са покрити с вълна, което им позволява да не се подхлъзват върху лед и да не замръзват. Между пръстите има плувна мембрана, а предната част на лапите е облицована с твърди косми.

Животът на полярната мечка е много тясно свързан с морето и полярните ледове. Живее върху плаващи и бързи ледове, където ловува основната си плячка – малки и средни перконоги: обикновен тюлен , пръстенов тюлен , морски заек , лиска , морж и др. Той ги лови, като се прокрадва иззад убежища , или близо до дупки: веднага щом животното подаде главата си от водата, мечката зашеметява плячката с удар на лапата си и я издърпва на леда. Понякога леденият къс, върху който са разположени тюлените, се преобръща отдолу. С моржа може да се бори само на сушата, най-често той напада млади индивиди или се храни с изоставени от ловци трупове. Диетата на полярната мечка включва и други арктически животни, включително морски. Понякога полярна мечка дори напада белуга делфини , хванати в капан от лед в ледени дупки. Най-напред поглъща кожа, кожа и тлъстина, а едва след това месо; останалата част от трупа – само в случай на силен глад. Останките от плячката се изяждат от арктическите лисици . Понякога ловува същите арктически лисици, гризачи, северни елени и млади мускусни говеда . През лятото събира мърша, леминги, мъртва риба, яйца и пилета и може да яде трева, горски плодове и морски водорасли. В населените места се храни със сметища. Известни са случаи на ограбване от него на хранителни складове на полярни експедиции.

Много често полярната мечка гладува и стомахът й е празен. Но тн има ненаситен апетит и е в състояние да изяде огромни количества храна: до 41 кг (въпреки че обикновено изяжда не повече от 6-8 кг). От плячката си полярната мечка получава големи количества витамин А , който се натрупва в черния й дроб. Понякога полярна мечка заравя полуизяден труп в снега и почива наблизо, като по-късно довършва яденето си. Но често в този случай той не се връща към скритата плячка.

Жилището, бърлогата, се използва изключително от мечки (виж по-долу) и се намира изключително на сушата.

Извършва сезонни миграции в съответствие с годишните промени в границите на полярния лед и в широк мащаб: през лятото се оттегля с тях по-близо до полюса, през зимата се движи на юг, навлизайки в континента. Въпреки че полярната мечка се задържа предимно на брега и леда, през зимата тя може да лежи в леговище на континента или на острови, понякога на 50 км от морето. През останалата част от годината полярната мечка рядко навлиза на повече от 1-2 км навътре в сушата.

Бременните женски обикновено спят зимен сън през зимата, който продължава 50–80 дни; общо бременните полярни мечки прекарват 160–170 дни в бърлогата . Мъжките и безплодните женски спят зимен сън за кратък период от време, а не всяка година. Безплодните женски мечки прекарват в бърлогата 115-125 дни, женските мечки с малки през годината – ≈106 дни, старите мъжки и младите мечки (независимо от пола?) – около 50-60 дни.

Въпреки привидната си непохватност, полярните мечки са бързи и ловки дори на сушата и плуват и се гмуркат добре във вода. Много гъста, плътна козина предпазва тялото на мечката от студ (тъй като намалява преноса на топлина) и намокряне в ледена вода. Важна адаптивна роля играе дебел слой подкожна мазнина с дебелина до 10 cm (средно 3-4 cm), който предпазва от хипотермия не само във вода, но и на сушата. Бялото оцветяване помага за камуфлажа на хищника. Обонянието, слухът и зрението са добре развити – мечката може да види плячката си на няколко километра, може да помирише пръстенен тюлен на 800 м и, намирайки се точно над гнездото си, чува и най-малкото движение. Според мемоарите на вицеадмирал А. Ф. Смелков , плуваща полярна мечка, преследвана от подводница, е в състояние да достигне скорост до 3,5 възела (почти 6,5 км/ч). Полярната мечка вижда особено добре на фона на сняг и лед, но на фона на незаснежена повърхност, напротив, е по-лошо. Във вода достига скорост до 6,5 km/h и е способна да остане под вода до 2 минути. Рекордното регистрирано плуване на мечка е 685 км; пренесено е през морето на Бофорт от мечка, плаваща от Аляска на север към паковия лед , за да лови тюлени. По време на деветдневното си плуване мечката губи едногодишното си малко и губи 20% от теглото си . Движението на животното се наблюдава с помощта на прикрепен към него GPS тракер. На сушата полярната мечка като правило се движи с бавно темпо, спускайки главата си ниско, люлеейки я от една страна на друга. Когато бъде преследвана, може да бяга много бързо, но също толкова бързо се уморява.

Самотни животни. Често може да има две до четири мечки в непосредствена близост една до друга. Като правило те са миролюбиви един към друг, но между мъжките възникват сблъсъци по време на брачния период. Възрастните мъжки могат да нападат малки.

Коловът продължава от март до юни (в плен – през март-април), като обикновено обхваща значителен период през пролетта и лятото. Женска в еструс обикновено е последвана от 3-4 мъжки. През октомври женските копаят леговище в крайбрежните снежни преспи. Майките мечки имат любими места, където се събират масово за размножаване, например остров Врангел или Земята на Франц Йосиф , където има 150-200 леговища годишно.

Майките мечки заемат леговища едва в средата на ноември, когато завършва латентният стадий на бременността. Целият период на бременност е 230-250 дни (8 месеца); малките се появяват в средата или края на арктическата зима: през януари-април. Женската остава в хибернация до април. В плен, в зоологически градини, малките се раждат през ноември-декември. Полярните мечки раждат веднъж на две години, но ако потомството им умре, те са готови да се чифтосват всяка година.

Полярните мечки имат нисък репродуктивен потенциал: женската за първи път ражда потомство на възраст 4-8 години, ражда веднъж на 2-3 години и има 1-3 малки в едно котило, като по този начин носи не повече от 10-15 малки по време нейният живот. Младите полярни мечки раждат едно малко, по-възрастните – две и понякога повече: три или четири. Новородените са безпомощни, както всички мечки, и имат маса от 450 до 750 g (на третия ден теглото на малките е 650-840 g, дължината на тялото с опашката е 30-35 cm). Те са слепи, със затворен ушен канал и недоразвита коса.След месец малките започват да виждат, а ушният канал се отваря малко по-рано. На 1,5-2 месеца никнат първите зъби – първо резците и кучешките зъби, а след това и кътниците. На 45-ия ден малките започват да изследват бърлогата и скоро се осмеляват да изпълзят. След 3 месеца (обикновено до края на април, понякога до средата на края на май) женската напуска бърлогата с тях и преминава към скитнически начин на живот. Малките остават с нея до 1,5 години, през цялото това време мечката ги храни с мляко, но скоро след като напуснат бърлогата, малките започват да ядат месо. На възраст от 5,5 месеца млечните зъби започват да се сменят с постоянни, промяната завършва до 10-11 месеца от живот. Смъртността сред мечките достига 10-30%.

Първоначално малките растат доста бързо (в дивата природа, до 6-ия месец от живота, малките достигат размер от 110 см), но по-късно темпът на растеж се забавя и по време на хибернация спира напълно. Общо малките остават с майка си около 2 сезона. Половата зрялост при белите мечки настъпва на 3-4 години, в плен – на 5 години.

Продължителност на живота – максимум 25-30 години; в плен рекордът за дълголетие е 42 години.

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО

СЛЕДВАЙТЕ СТРАНИЦИТЕ НИ: