Преди 25 години, на 12 август 2000 г., се случва най-голямата по брой на жертви катастрофа в историята на съветския и руския флот след Втората световна война.
След авария по време на учения в Баренцово море потъва атомната подводница „Курск“, на чийто борд е имало 118 човека. Загиват всички.
Към онзи момент Владимир Путин е президент едва от няколко месеца. Действията и изказванията на държавния глава на Русия – първо мълчание, после неуспешни опити за комуникация с роднините на екипажа и накрая
прословутата фраза
„Тя потъна“, произнесена с лека усмивка в интервю пред Лари Кинг по CNN,
се оказват показателни за бъдещето на страната. Острата обществена реакция срещу действията на властите и думите на президента в крайна сметка доведоха до установяване на реална цензура, която четвърт век по-късно беше превърната в неотменима част от руската вътрешна политика.
Според официалната версия причина за смъртта на екипажа е случайност – дефект на учебно торпедо. Но има и друга версия, изложена в отделна книга. Неин автор е вицеадмирал Валерий Рязанцев, който е част от правителствената група за разследване на катастрофата. Той смята, че подводницата се е ударила в дъното и чак след това е имало взрив на торпедо. Заключението му не е било прието, а самият вицеадмирал е принуден да подаде оставка.
Хронология на трагедията
На 10 август 2000 г. руската атомна подводница „Курск“ излиза в открито море за участие във военни умения на Северния флот. Тя принадлежи към подводниците от клас 949А „Антей“. Името не е случайно – в гръцката митология така се е казвал синът на бога на моретата Посейдон и богинята на земята Гея. Никой не можел да го победи, докато през владенията му не минал Херакъл.
Подводницата е разработена специално за да противодейства на американските самолетоносачи. Носи на борда си 24 крилати ракети и 24 торпеда, всяко от които може да потопи цял кораб. Бронята може да издържи на подводен взрив.
Задачата на „Курск“ в учението е била да открие условен вражески кораб, в ролята на който влиза крайцерът „Петър Велики“, и да открие учебна стрелба. Подводницата успешно изстрелва крилата ракета, а следващата задача е едновременно пускане на няколко торпеда на 12 август.
Екипажът на тази подводница е смятан за номер едно в Северния флот. Но заради лошото финансиране на военноморските сили през 90-те години матросите повече от три години не били стреляли даже с учебни торпеда.
„Мръсна“ бомба
На 11 август, ден преди втората стрелба, матросите проверяват мунициите. Те смятат да използват учебно торпедо 65-76 ПВ. В него няма взривно вещество, но има агресивен окислител на горивото – концентриран водороден пероксид, известен като перхидрол или кислородна вода. Той позволява на торпедото да се движи по-бързо под водата и да стига по-далеч от подобните му.
Въпросният окислител обаче не е само преимущество, но и опасност. Ако пероксидът по някаква причина се смеси с изпарения на някакъв въглероден окис – например машинно масло, гориво, обвивка от кабел, ще последва взрив. Заради инциденти в САЩ и Великобритания с подобни торпеда там те са снети от въоръжение.
Датчиците показват, че едно от торпедата трябва да бъде дозаредено с въздух под налягане. Това е стандартна процедура, която прилича на помпане на автомобилни гуми. Подводничарите свързват торпедото към корабната система за подаване на въздух с помощта на мек маркуч.
Но вероятно въздухопроводната система на „Курск“ към онзи момент отдавна не е използвана и не е била обезмаслявана. През това време в нея се наслояват прахови микрочастици и остатъци от стара смазка. Въздухът под налягане се смесва с цялата тази мръсотия и запълва въздушния резервоар на торпедото, превръщайки го в „мръсна“ бомба.
Непредумишлена грешка
На следващия ден, 12 август, между 9 и 10 часа сутринта артилеристите зареждат торпедото в изстрелващия механизъм. Преди това обаче свалят предпазителя и вече спусковият механизъм е в позиция „Готов за изстрелване“.
Особеността на торпедото 65-76 ПВ е, че при превключването на предпазителя той може да не застане точно във фиксираната позиция. Тогава въздухът под налягане може да реагира по-рано с окислителя и най-вероятно именно това се е случило на „Курск“.
Според инструкциите, преди да бъде заредено торпедото, задължително трябва да се провери предпазителят. Защо обаче подводничарите не са го направили? Отговорът е прост – не са били обучени. Личният състав на подводницата не е работил с пероксидни торпеда от момента на пускането на вода през 1995 г., което значи никога. По-късно следствието установява, че на борда даже няма инструкции за работа с подобни торпеда.
Взривът
В 11,28 часа торпедото се взривява отвътре, което ведната води до избухването на 1,5 хил. тона смес от пероксид и гориво. Мощният взрив е фиксиран от сеизмологична станция в Норвегия.
Седем подводничари в първи отсек умират мигновено от взривната вълна. Теоретично те са можели да бъдат единствените жертви, ако подводниците от клас „Антей“ нямат една специфична особеност.
А именно, че при стрелба от няколко торпедни оръдия налягането в оръжейния отсек се повишава толкова, че екипажът рискува да получи наранявания. Затова малко преди стрелбите артилеристите винаги разхерметизират своя отсек – тоест отварят вентилацията със съседните, както гласи инструкцията.
Накрая ударната вълна прониква във втория отсек и макар и отслабена, вероятно убива още 36-има.
Вторият взрив
Минута след първия взрив ъгълът на наклона вече е 20°, след две – вече 35°. 15 секунди по-късно подводницата се врязва в дъното, като основният удар поема торпедното отделение. В момента на сблъсъка 10 торпеда се взривяват с мощ 2 тона тротилов еквивалент.
Реакторното отделение 5-Б е отделено с най-здравата преграда и спира ударната вълна. Благодарение на това подводничарите, които се намират между шести и девети отсек оживяват – 23-ма от 118.
Спасителният отсек
Подводничарите се събират в деветия отсек, който на този етап е спасителен за тях, и го херметизират. Температурата обаче пада до 4-7 градуса, аварийните акумулатори се изтощават и светлината угасва.
В 15 часа оцелелите решават да напуснат подводницата през аварийния люк. Но за това са необходими сложни действия, които трябва да бъдат извършени в пълна тъмнина. На първо време е необходим кислород, а той може да бъде получен само от регенеративни кислородносъдържащи пластини, които трябва да бъдат поставени в специални устройства.
Моряците намират пластините чрез опипване и това е последната им надежда. Но пластините не могат да бъдат в използвани в помещение, в което има гориво или масло, а в девети отсек те са проникнали през тръбопроводите. Една капка върху пластината е достатъчна да предизвика пожар с температура на горене до 1000 градуса.
В пълната тъмнина подводничарите нямат никакъв шанс и огънят избухва след секунди. Никой не оцелява.
