Около 70% от планетата е покрита с вода (Снимка: ОЛЕКСАНДР ПРЕСНЯКОВ, лицензирано от Shutterstock.com)
Световният ден на морето е международен празник, отбелязван от Организацията на обединените нации . Той се чества от 1978 г. по решение на 10-та сесия на Асамблеята на Междуправителствената морска консултативна организация (ММО). До 1980 г. се отбелязваше на 17 март , но след това датата беше преместена на ден през последната седмица на септември.
Ролята на океана за поддържането на живота, прехраната и световната икономика е огромна. Той осигурява половината от кислорода, който дишаме, и изхранва милиарди хора. Той е дом и на безброй морски видове и жизненоважен източник на работни места, храна и икономически възможности за милиони.
Целта на Световния ден на морето е да привлече международното внимание към непоправимите щети върху моретата и океаните, причинени от прекомерния риболов, замърсяването и глобалното затопляне, както и към належащите въпроси за опазване на биологичните, природните и рекреационните ресурси на моретата за бъдещите поколения.
Най-важните задачи са подобряване на екологичната безопасност на морския транспорт, предотвратяване на замърсяването на морската среда, по-специално с нефт, опазване на биоресурсите и борба с бракониерството .
Според ООН, видове риби като риба тон , треска и марлин са били свръхловени с 90% през последните 100 години. Приблизително 21 милиона барела петрол се разливат в моретата и океаните годишно.
Синтетичните отпадъци, изхвърляни в големи водни басейни, причиняват смъртта на един милион морски птици и 100 000 морски бозайници годишно. Поради глобалното затопляне нивата на водата в основните водни басейни на планетата са се повишили с 10-25 сантиметра през последните 100 години.
Освен това, морският транспорт , най-ефективният и рентабилен метод за международен превоз на стоки, също нарушава морските екосистеми. В крайна сметка 80% от световната търговия се осъществява по море . Следователно, развитието на безопасен и ефикасен международен товарен транспорт е ключово за бъдещата зелена икономика и проектите за устойчиво развитие.
„Колко морета има по света?“ има доста по-интересен отговор, отколкото изглежда на пръв поглед.
Темата за 2026–2027 г. е „От политика към практика: постигане на морско съвършенство“.
Колко морета има на Земята?
Най-често ще срещнете числото около 50 морета. Но няма едно абсолютно число, защото зависи от това какво географите приемат за „море“ и дали включват някои гранични, вътрешни и периферни водни басейни.
Например сред най-известните са:
- Черно море
- Средиземно море
- Балтийско море
- Северно море
- Червено море
- Арабско море
- Карибско море
- Каспийско море
- Берингово море
- Охотско море
- Японско море
- Южнокитайско море
- Филипинско море
- Норвежко море
- Северно и Южно море на различни полярни райони.
А защо няма точен брой?
Защото „море“ не е просто определена по размер част от океана. Някои морета са почти напълно оградени от суша, други са периферни части на океаните, а трети са отделени от океана чрез острови, полуострови или подводни прагове.
Особено интересен пример е Каспийско море. То всъщност е най-големият затворен воден басейн на Земята и по географски характеристики прилича на огромно езеро, но исторически и традиционно се нарича море.
А откъде идва „Седемте морета“?
Тук става още по-любопитно.
Изразът „Седемте морета“ е много по-стар от съвременната география и през различни епохи е означавал различни морски пространства. За древните народи „седемте морета“ не са били задължително едни и същи седем морета, които бихме посочили на днешната карта.
Затова на въпроса:
„Колко са моретата на Земята?“
най-краткият отговор за читателите би бил:
„Около 50 – но точният брой зависи от географската класификация.“
Колко морета има по света и защо някои от тях всъщност не са морета?
Световният ден на морето е добър повод да надникнем зад географските названия
Колко морета има по света? На пръв поглед въпросът изглежда лесен, но отговорът не е едно конкретно число. Съвременните географски източници посочват повече от 50 морета, а според начина, по който се определят границите и какво се включва в списъка, броят може да бъде различен.
Причината е проста – природата не е поставила табели, които да казват: „Оттук започва морето“. Границите между морета, заливи и други части на Световния океан са до голяма степен резултат от географията, историята и международните хидрографски стандарти. Международната хидрографска организация (IHO), например, поддържа официален стандарт за границите на океаните и моретата.
А защо някои „морета“ всъщност са езера?
Тук идва една от най-любопитните подробности.
Каспийско море е най-големият пример. Въпреки името си, то е затворено солено езеро, защото няма естествена връзка със Световния океан.
Същото се отнася и за Мъртво море и Аралско море – географски те са солени езера, макар исторически да са получили названието „море“.
Така че, когато говорим за броя на моретата, трябва да уточним какво точно броим.
Кое е най-голямото море?
За най-голямо море обикновено се посочва Филипинското море в западната част на Тихия океан – площта му е приблизително 5,7 млн. кв. км.
Това е огромна водна площ – по-голяма от територията на много държави, взети заедно.
Филипинското море е интересно и с друго: в неговия район се намира Марианската падина, където е най-дълбоката известна точка на Световния океан.
А кое е най-малкото море?
Тук имаме своеобразен рекорд, който е особено интересен за нас, европейците.
Мраморно море се счита за най-малкото „истинско“ море в света. Площта му е около 11 350 кв. км, а максималната му дълбочина достига около 1355 метра.
Мраморно море е своеобразен воден мост между Черно и Егейско море. То е свързано с Черно море чрез Босфора, а с Егейско море – чрез Дарданелите.
Именно през тази система от проливи се осъществява връзката на Черно море със Средиземно море.
„10 тайни на морето, които малко хора знаят“
- Морето, което свети в тъмното – биолуминесценцията.
- Какво се случва след 1000 метра дълбочина, където почти не прониква слънчева светлина.
- Огромното налягане в дълбоководните части.
- Подводните планини, много от които са по-високи от планините на сушата.
- Морските течения – своеобразните „реки“ на океана.
- Защо морската вода е солена.
- Китовата акула – най-голямата риба в света.
- Синият кит – най-голямото животно, живяло някога на Земята.
- Животът без слънчева светлина – около подводните хидротермални извори.
- Подводните „водопади“ – впечатляващи явления, създавани от различия в плътността на водата.
Слънчевата светлина не стига далеч
На повърхността морето изглежда светло и прозрачно, но надолу светът бързо се променя.
Червената светлина се поглъща сравнително бързо, а с увеличаването на дълбочината цветовете постепенно изчезват. На голяма дълбочина цари почти пълен мрак.
И именно там живеят организми, които са се приспособили към условия, които изглеждат невъзможни за човека.
В дълбокото налягането е огромно
Колкото по-надълбоко се спуска човек, толкова по-голямо става налягането на водата.
На няколко километра под повърхността то е стотици пъти по-високо от атмосферното налягане на морското равнище.
Затова дълбоководните апарати трябва да бъдат изграждани изключително здраво. Морските животни, от друга страна, са еволюирали така, че да могат да живеят при тези условия.
Под морето има планини и вулкани
Ако можехме да „източим“ океаните, щяхме да видим огромен подводен релеф – планини, каньони, вулкани и дълбоки падини.
Сред най-впечатляващите структури са средноокеанските хребети – гигантска подводна планинска система, която се простира на десетки хиляди километри.
Голяма част от вулканичната активност на Земята също се случва под водата.
В океаните има „реки“
Разбира се, това не са истински реки в обичайния смисъл.
Морските течения представляват огромни движения на водни маси, предизвиквани от ветровете, различията в температурата и солеността, въртенето на Земята и други фактори.
Те пренасят топлина и оказват огромно влияние върху климата.
Именно затова морето край едни части на света може да бъде сравнително топло, а в други райони – ледено.
Защо морската вода е солена?
Основната причина е дългият естествен кръговрат на водата.
Дъждовната вода и реките постепенно разтварят минерали и соли от скалите и ги пренасят към моретата и океаните. Водата се изпарява, но разтворените соли остават.
Това се е случвало в продължение на милиони години.
Интересното е, че морската вода не е еднакво солена навсякъде. Солеността зависи от изпарението, валежите, притока на речна вода, замръзването и топенето на ледове и други фактори.
Най-голямата риба в света не е кит
Това често обърква хората.
Китовата акула е най-голямата риба на Земята. Въпреки внушителните си размери тя не е хищник, който преследва големи животни.
Китовата акула се храни предимно чрез филтриране на вода, като поглъща планктон и дребни организми.
А най-голямото животно, което някога е живяло на Земята, е синият кит.
В морето има живот без слънчева светлина
Една от най-изненадващите тайни на дълбокия океан са хидротермалните извори.
Те се намират на морското дъно, често в райони с вулканична активност. От тях излиза изключително гореща, богата на минерали вода.
Около тези извори съществуват цели екосистеми, които не зависят пряко от слънчевата светлина.
Тук основна роля имат микроорганизми, които използват химическа енергия. Това откритие промени представите на учените за това къде и как е възможен животът.
В морето има „водопади“
Да, и това не е шега.
Подводни водопади могат да се образуват, когато водни маси с различна температура и соленост се срещнат. Разликата в плътността кара едната водна маса да се спуска под другата.
Един от най-известните примери се намира в района на Датския проток между Гренландия и Исландия.
Там студена и по-плътна вода се спуска към по-дълбоките части на Атлантическия океан.
По-голямата част от морския свят все още е загадка
Това вероятно е най-голямата тайна от всички.
Човечеството е изследвало само част от океанските дълбини. Подводният свят е огромен, труднодостъпен и технически сложен за проучване.
И до днес учените откриват нови видове, неизвестни екосистеми и необичайни природни явления.
А Черно море?
За нас, добруджанци, морето не е просто далечен природен феномен. Черно море е част от живота, историята и икономиката на Североизточна България.
То има и своя голяма особеност – значителна част от дълбоките му води са практически без кислород и съдържат сероводород. Затова животът е концентриран основно в горните, наситени с кислород слоеве.
А край Добричка област Черно море предлага едно от най-ценните богатства на региона – морския туризъм. Балчик, Албена, Каварна и Шабла са само част от местата, които свързват хората с това огромно и все още загадъчно природно пространство.
Морето все още има какво да ни разказва
Човек може да прекара целия си живот край морето и пак да не познава дори малка част от неговите тайни.
Може би именно това е най-голямото му очарование – че зад всяка вълна, зад всяка дълбочина и зад всеки хоризонт се крие още нещо непознато.
Морето не е само място за почивка. То е един от най-големите и най-загадъчните светове на нашата планета.
НДТ/ИИ
